VIII Сиянието на Слънчевото Слово

Такава е легендата за Кришна, възстановена в органичната ѝ цялост и поставена отново на съответното ѝ място в хода на историята.

Тя хвърля жива светлина върху произхода на брахманизма. Със сигурност не е възможно да се установи с неоспорими документи, че зад легендата за Кришна се крие определена реална личност. Тройното було, покриващо възникването и разцвета на всички източни религии, е по-плътно в Индия, отколкото навсякъде другаде; защото брамините, пълноправни господари на индийското общество, единствените властелини на неговите предания, често са ги преправяли и променяли през столетията. Справедливо е обаче да се добави, че те вярно и точно са съхранили всичките им елементи – и ако тяхното Свещено Учение се е разгърнало с течение на вековете, центърът му си е останал все същият. Следователно не бихме могли, както правят повечето учени европейци, да си обясним една фигура като тази на Кришна, твърдейки, че това е приказка за лека нощ, подплатена с един соларен мит, и на това отгоре – примесена с философски фантазии. Ние считаме, че не е това начинът да се положат основите на една религия, просъществувала хиляди години, родила прекрасна поезия и множество велики философи, устояла на страховитата атака на будизма ⁵¹ , на монголските и мохамеданските нашествия, на английската колонизация, съхранила даже и при дълбокия си упадък чувството за своя Древен и Висок Произход. Не: в зараждането на една велика институция винаги стои велик човек. Имайки предвид господстващата роля на фигурата на Кришна в преданията на древноиндийския епос и в религиозната традиция, както и човешкия му аспект, от една страна, и отъждествяването му с Проявения Бог, или Вишну, от друга, всичко това ни води до убеждението, че именно той е бил създателят на вишнуистката религия, придала на брахманизма неговите качества, сила, авторитет и влияние. Така че, логично е да се допусне, че сред религиозния и обществен хаос, породен в Древна Индия от нахлуването на натуралистични и сладострастни култове, се е появил един просветлен реформатор, който обновил чистото арийско Учение с идеята за Триединството и Проявеното Божествено Слово и поставил печат върху делото си, жертвайки своя живот, дарявайки по този начин на Индия нейната религиозна Душа, нейния образец за националност и окончателната ѝ организация.

51 Величието на Шакямуни се състои в неговото възвишено състрадание, в моралната му реформа и в обществената революция, която предизвикал чрез отмяната на закостенелите касти. Буда дал на остарелия брахманизъм такъв тласък, какъвто протестантството даде на католицизма преди три столетия, и го заставил да се стегне за борба и да се възроди. Ала Шакямуни нищо не е прибавил към Езотеричното Учение на брамините, а само е разгласил някои негови части. Неговата психология, в своята дълбочина, е същата, макар и да следва различен път. (Вижте статията ми, озаглавена „Легендата за Буда“, в списанието Revue des Deux-Mondes (Обзор на два свята), 1 юли 1885 г.) И ако Буда не фигурира в тази книга, то е не защото не признаваме неговото място във веригата от Велики Посветени, а поради специалния замисъл на тази творба. Всеки от реформаторите или философите, избрани от нас, има предопределението да разкрие Учението за Мистериите в нов облик и на друг етап от неговото развитие. От тази гледна точка, Буда би играл двойна роля: от една страна, заедно с Питагор, чрез когото съм разгледал разгръщането на Учението за прераждането и развитието на душите, а от друга – с Иисус Христос, Който оповестил, както на запад, така и на изток, всемирното братство и милосърдие. Що се отнася до книгата Езотеричният будизъм от г-н Синет (Esoteric Buddhism, A. P. Sinnett) – впрочем твърде интересно и много ценно четиво, чиито източници се приписват от някои личности на предполагаеми адепти, понастоящем живеещи в Тибет – за мен е невъзможно, за момента, да видя в нея нещо друго освен много умела компилация от брахманизъм и будизъм с определени идеи от Кабала, Парацелз и някои факти от съвременната наука (бел. авт.).

Важната роля на Кришна ще ни се стори още по-велика и от наистина всемирно естество, ако отбележим, че Учението му съдържа две изначални идеи, два организиращи Принципа – на религиите и на Езотеричната философия. Имам предвид органичното Учение за Безсмъртието на Душата, или за все по-напредналите в развитието съществувания чрез прераждането, както и Учението, съответстващо на Триединството, или на Божественото Слово, проявено в човека. По-горе само съм посочил ⁵² философското значение на тази централна идея, която, правилно разбрана, би упражнила своето вдъхновяващо и оживотворяващо влияние във всички области на науката, изкуството и живота. За да приключа, се налага да се огранича в рамките на една историческа бележка.

Идеята, че Бог, Истината, Красотата и Благостта, в своята Безграничност, се разкриват в съзнателния човек с изкупителна мощ, достигаща чак до глъбините на Небето чрез силата на Любовта и саможертвата – тази идея, най-плодотворна от всички, се появява за първи път при Кришна. Тя бива въплътена в момента, когато, излизайки от арийската си младост, човечеството все повече и повече потъва в култа към материята. Кришна разкрива пред хората идеята за Божественото Слово: те няма да го забравят вече – и ще имат толкова по-силна жажда за Изкупители, Спасители и Синове Божии, колкото по-дълбоко чувстват своето падение. След Кришна била излъчена мощна вълна на Слънчевото Слово чрез храмовете в Азия, Африка и Европа. В Персия това бил Митра – помирителят на лъчезарния Ормузд и мрачния Ариман; в Египет – Хор, синът на Озирис и Изида; в Гърция – Аполон, Богът на Слънцето и на лирата, а също и Дионис, Възкресителят на Душите. Навсякъде Слънчевият Бог е Бог Посредник, а Виделината също е Слово на Живот. Та нали точно от нея е избликнала идеята за Месия?! Във всеки случай, чрез Кришна тази идея е навлязла в древния свят, а чрез Иисус ще възсияе над цялата Земя.

В следващите части на тази тайна история на религиите ще разкрия как Учението за Божествената Троица се свързва с онова за Душата и за нейното развитие, как и защо те се обуславят и допълват взаимно. Нека кажем още сега, че допирната им точка образува жизнения център, сияйното ядро, яркото огнище на Езотеричното Учение. Разглеждайки само външната страна на великите религии на Индия, Египет, Гърция и Юдея, виждаме в тях единствено раздор, суеверие и хаос. Ала вглъбете се в символите, изследвайте Мистериите, потърсете Учението, което е майка на основоположници и пророци – и хармонията веднага ще проблесне. По твърде различни и често криволичещи пътеки ще стигнем до същата точка, по такъв начин, че прониквайки в Алхимичните Тайни на една от тези религии, проникваме и в Тайните на останалите. Тогава възниква странно явление. Малко по малко, но във все по-обширна сфера, съзираме как сияе Учението на Посветените в центъра на всички религии, като Слънце, разсейващо мъглата. Всяка религия изглежда като различна планета. При всяка от тях, ние сменяме атмосферата и небесната посока, но винаги ни огрява все същото Слънце. Индия, великата съзерцателка, ни потапя заедно със себе си в бляна за Вечността. Величественият Египет, строг като смъртта, ни кани на задгробно пътуване в Отвъдното. Вълшебната Гърция ни увлича към магическите празници на живота и придава на своите Мистерии пленителните форми на вечно пламенната си Душа – ту очарователни, ту страховити. И най-накрая, Питагор дава научна формулировка на Езотеричното Учение в може би най-цялостния и най-устойчив израз, който някога е имало то; Платон и александрийските философи са били само негови популяризатори. А току-що се изкачихме обратно чак до неговия извор в джунглите на Ганг и уединените кътчета на Хималаите.

52 Вижте забележката относно Деваки по повод видението на Кришна (бел. авт.).

КНИГА ТРЕТА ХЕРМЕС Египетските Мистерии

О, сляпа душо! Въоръжи се със Светилника на Мистериите – и в земната нощ ще откриеш своя сияен Двойник, своята Небесна Душа. Следвай този Божествен Водител; и нека той бъде твоят Гений Покровител – защото той държи ключа към твоите минали и бъдещи съществувания.

Зовът на Посветените (По „Книга на Мъртвите“)

Вслушайте се в себе си и се взрете в Безкрая на Пространството и Времето: там отекват Песента на Звездите, Гласът на Числата, Хармонията на Сферите. Всяко Слънце е една мисъл на Бога, а всяка планета – една форма на тази мисъл. Именно за да познаете Божествената Мисъл, о, Души, вие с усилие се спускате и възхождате по пътя на Седемте планети и на техните Седем Небеса. Какво правят Звездите? Какво мълвят Числата? Какво задвижват Сферите? О, изгубени или спасени души, те мълвят, те пеят, те движат и въртят… вашите съдбини!

Фрагмент (по Хермес)

I Сфинксът

В сравнение с Вавилон (мрачната столица на деспотизма), Египет бил в древния свят истинска крепост на Свещената Наука, школа за неговите най-знаменити Пророци, убежище и лаборатория за най-благородните традиции на човечеството. Благодарение на мащабните археологически разкопки, на възхитителните артефакти, древноегипетският народ днес ни е по-добре познат от всички цивилизации, предхождали тази на Древна Гърция, защото той отново отваря пред нас книгата на своята история, написана върху каменни страници. ⁵³ Ние разчистваме неговите исторически паметници, разшифроваме йероглифите му, и при все това, още не сме успели да проникнем в най-дълбоката Алхимична Тайна на древноегипетската мисъл – този Аркан е Окултното Учение на неговите жреци. Това Учение, научно разработено в храмовете, благоразумно скрито зад булото на Мистериите, едновременно ни разкрива Душата на Египет, тайната на неговата политика и съществената му роля във всеобщата история.

Нашите историци говорят за фараоните по същия начин, както и за деспотите на Ниневия и Вавилон. За тях Древен Египет е властническа монархия на завоеватели, също като Асирия, и е различна от нея единствено с това, че е просъществувала няколко хиляди години повече. А дали изобщо подозират, че в Асирия царската власт сломила жреческото съсловие, за да го превърне в свое оръдие, докато в Египет жреците въвели дисциплина в царската институция и никога не отстъпили от своята висока позиция, даже и в най-лошите за тях времена, като налагали волята си над царете, пропъждали тираните и винаги управлявали народа; при това, те вършели всичко посредством такова превъзходство на Разума, такава дълбока и скрита Мъдрост, каквито нито едно съсловие от учители и наставници никога не е постигало в нито една страна и епоха? Трудно ми е да повярвам в това. Защото, вместо да извлекат логически неизброимите следствия от този съществен факт, нашите историци едва го отбелязват бегло и изглежда, че не му отдават никакво значение. Не е нужно обаче човек да бъде археолог или езиковед, за да осъзнае, че непримиримата омраза между Асирия и Египет идва от това, че тези два народа са били представители на два противоположни принципа в света, както и че египетският народ дължи дългото си съществуване на своята религиозно-научна система, по-силна от всякакви революции.

53 Champollion, L’Égypte sous les Pharaons (Шамполион, Египет при царуването на фараоните); Bunsen, Ägyptische Altertümer (Бунзен, Древен Египет); Lepsius, Denkmäler (Лепсиус, Монументи); Paul Pierret, Le Livre des Morts (Пол Пиере, Книга на мъртвите); François Lenormant, Histoire des peuples de l’Orient (Франсоа Ленорман, История на източните народи); Maspéro, Histoire ancienne des peuples de l’Orient (Гастон Масперо, Древна история на Египет и Асирия), и т.н. (бел. авт.).

От арийската епоха, през смутния период, последвал ведическите времена, та чак до персийските завоевания и до александрийската епоха, т.е. в течение на един промеждутък от време, продължил повече от пет хилядолетия, Египет бил здрава крепост на чисти и възвишени Учения, целокупността на които представлява Науката за Принципите, която бихме могли да наречем Езотеричното Православие на Древността. Петдесет династии се изредили да царуват, Нил залял цели градове със своите наноси, финикийските нашественици връхлетели страната и били изгонени: насред приливите и отливите на историята, под формата на привидното идолопоклонничество на своя външен политеизъм, Египет съхранил древното наследство на своята тайна Теология и на жреческата си организация: те издържали на изпитанието на вековете също като пирамидата в Гиза, полузаровена под пясъците, но непокътната. Благодарение на тази неподвижност на Сфинкса, пазещ своите Тайни, благодарение на този гранитен устой, Египет се превърнал в оста, около която се завъртял развоят на религиозната мисъл на човечеството, преминавайки от Азия в Европа… Юдея, Гърция, Етрурия – толкова много Души на Живота, образуващи различни цивилизации! Ала откъде са черпили те своите изначални идеи, ако ли не от органическия запас на Древен Египет? Мойсей и Орфей създали две противоположни и изумителни религии, едната – със строгия си монотеизъм, а другата – със своя сияен политеизъм. Кой обаче е образецът, послужил за извайването на техният гений? Откъде единият е намерил силата, енергията и смелостта да претопи един полудив народ, също както бронзът се претопява в пещта; и откъде другият се е сдобил с магическата сила да заставя Боговете да говорят, като добре настроена лира, на душата на тия очаровани варвари? В храмовете на Озирис, в древния град Тива, който Посветените наричали Градът на Слънцето или Слънчевият Кивот, понеже съдържал в себе си синтеза на Божествената Наука и всички Тайни на Посвещението.

Всяка година, по време на лятното слънцестоене, когато в Абисиния се сипели проливни дъждове, река Нил променяла своя цвят и придобивала онзи кървав оттенък, за който се говори в Библията. Реката прииждала в своето пълноводие чак до есенното равноденствие и поглъщала с прилива си своите брегове чак до хоризонта. Ала величествените руини на извисяващите се под ослепителното Слънце върху своите гранитни основи храмове, издълбани в скалите, на гробниците, монументалните порти с високи колони и пирамидите, се отразявали в придошлия като море Нил. По същия начин и египетското жреческо общество просъществувало през вековете с организацията и символите си – т.нар. Аркани, останали дълго време непонятни за науката. В тези храмове, гробници и пирамиди било извайвано прочутото Учение за Словото Светлина, за Всемирното Слово, което Мойсей по-късно скрил в златния си кивот и на което Христос станал Живият Светилник.

Сама по себе си, Истината е неизменна; единствено тя надживява всичко; ала тя променя както обиталищата, така и формите си, и се разкрива периодично и скокообразно. „Светлината на Озирис“, която някога озарявала за Посветените дълбините на Природата и Небесните сводове, завинаги е угаснала в изоставените подземия. Сбъднали са се думите на Хермес към Асклепий: „О, Египет! Египет! За бъдните поколения от тебе няма да остане нищо друго освен невероятни митове; и нищо твое няма да трае дълго освен думите, издълбани в камъка“.

И все пак, бихме искали да възпламеним отново един лъч от онова тайнствено Слънце на светилищата, следвайки тайния път на Древноегипетското Посвещение, доколкото ни позволява езотеричната интуиция и изплъзващото се отражение на вековете.

Ала преди да пристъпим в храма, нека хвърлим един поглед върху големите периоди, през които е преминал Египет преди царуването на Хиксосите.

Почти толкова отдавнашна, колкото е и гръбнакът на нашите континенти, първата египетска цивилизация води началото си от древната червена раса. ⁵⁴ Колосалният Сфинкс в Гиза, близо до голямата пирамида, е нейно творение. Още във времето, когато делтата (образувана по-късно от наносите на Нил) все още не съществувала, чудовищното животно, превърнало се в символ, вече лежало върху своето възвишение от гранит пред веригата на либийските планини и съзерцавало как морските вълни се разбиват в краката му – там, където днес се разстила пясъкът на пустинята. Сфинксът, това първо създание на Египет, се е превърнало в негов главен символ, негов отличителен знак. Най-древните жреци на човечеството са изваяли този образ на омиротворената Природа, страховита в своята Мистерия. Една човешка глава е увенчала тялото на бик с лапи и нокти на лъв, с прибрани от двете си страни крила на орел. Това е земната Изида, Природата в живото единство на своите царства – защото тези древни жреци от незапомнени времена са знаели и проповядвали, че във великата еволюция, човешката природа е възникнала от животинската. В тази композиция, образувана от бик, лъв, орел и човек, се съдържат и Четирите Свещени Същества от видението на Йезекиил, представители на Четирите Стихии, на съставните четири елемента на Микрокосмоса и Макрокосмоса: Земя, Вода, Въздух и Огън, основите на Окултната Наука. Ето защо в по-късните векове, когато Посветените съзрат Свещеното Същество, разположено на прага на храмовете или в недрата на подземните гробници, ще почувстват как тази Мистерия оживява в самите тях и безмълвно ще свият крилете на своя Дух, насочвайки ги към вътрешната Истина; защото, още преди Едип, те ще знаят, че думата от загадката на Сфинкса, отговорът – това е Човекът, Микрокосмосът, Божественият Деятел и Посредник, синтез на всички елементи, стихии и сили на Природата.

54 В един надпис от епохата на IV династия се говори за Сфинкса като за паметник, произходът на който се губи в нощта на времената и който е бил открит случайно (по време на царуването на един от нейните владетели), затрупан от пясъка на пустинята, под който паметникът е бил забравен в продължение на дълги поколения. (François Lenormant, Histoire des peuples de l’Orient – Франсоа Ленорман, История на източните народи, II, 55.) А четвъртата династия ни пренася 4000 г.пр.н.е. От това може да се съди за древността на Сфинкса! (бел. авт.).

Червената раса не е оставила друго свидетелство за себе си, с изключение на Сфинкса в Гиза – неопровержимо доказателство, че тя вече си е задала и решила по свой начин великата загадка.

II Хермес

Черната раса, наследила господството на света от червената южна раса, превърнала Горен Египет в свое главно светилище. Името на тайнствения първи Посветител на Египет в Свещеното Учение: Хермес – Тот, несъмнено има връзка с първото и миролюбиво смешение на бялата и черната раса в областите на Етиопия и Горен Египет, много преди арийската епоха. Името Хермес е титла, подобно на Ману и Буда. То обозначава едновременно човек, каста и Бог. Човекът Хермес е първият, Великият Посветител на Египет; кастата Хермес – жреците пазители на окултните предания; а Бог Хермес – това е планетата Меркурий, отъждествявана, заедно със своята сфера, с една категория Духове, Божествени Посветители; накратко, Хермес оглавява и ръководи свръхземната сфера на Небесното Посвещение. В духовното устройство на Всемира, всички тези неща са свързани чрез тайно сродство като с невидима нишка. Името Хермес е талисман, който ги обобщава – магически звук, който ги призовава. Оттам иде и неговото обаяние и влияние. Древните гърци, ученици на египтяните, го наричали Хермес Трисмегист, или Трижди Велик, Трижди Могъщ, защото бил считан едновременно за цар, законодател и жрец. Той е фигура, характеризираща цяла една епоха, в която жреческата, съдебната и царската власт били събрани в един-единствен управляващ орган. Египетската хронология на Манетон нарича тази епоха Царството на Боговете. Тогава нямало нито папируси, нито фонетична писменост, но свещената идеография съществувала вече, Науката на жреците била написана с йероглифи върху колоните и стените на подземията. Вече значително разгърната, по-късно била пренесена в библиотеките на храмовете. Египтяните приписвали на Хермес четиридесет и две книги, имащи отношение към Окултната Наука. Древногръцката книга, позната под заглавието Хермес Трисмегист, със сигурност съдържа изменени, но безкрайно скъпоценни отломъци от древната Теогония, подобно на Fiat Lux ⁵⁵ – Изначалната Мъдрост, откъдето Мойсей и Орфей са извлекли първите си лъчи. Учението за Огъня като Изначален Принцип и за Словото Светлина, съдържащо се в Откровението на Хермес, ще си остане връх и център на Египетското Посвещение.

Сега ще се опитаме да преоткрием това Откровение на Учителите, тази Мистична Роза, която се разцъфтява единствено в мрака на светилището и в Тайнството на великите религии. Някои от словата на Хермес, съхранили в себе си печата на Древната Мъдрост, са особено подходящи да ни подготвят за това.

– Нито една наша мисъл – казва той на своя ученик Асклепий – не би могла да схване Бога, нито който и да било език – да Го определи. Това, което е безтелесно, невидимо, без форма, не може да бъде доловено от нашите сетива; онова, което е вечно, не може да бъде измерено с късата мярка на времето: следователно Бог е неизразим. Наистина, Бог може да надари някои от Своите избраници със способността да се извисяват над природните неща, за да доловят нещо от сиянието от Върховното Му Съвършенство, ала тия избраници не намират думи, за да предадат на обикновен език невещественото видение, което ги е накарало да потръпнат. Те могат да обяснят на човечеството второстепенните причини за сътворенията, преминаващи пред очите им като картини от Всемирния Живот, но Първата Причина пребъдва забулена – и ние бихме успели да разберем тази Първа Причина единствено като преминем през смъртта.

55 Fiat Lux (лат.) – буквално: „Да бъде Светлина!“ (бел. ред.).

Тъй говорел Хермес за Незнайния Бог на прага на подземията. Учениците му, които навлизали заедно с него в техните дълбини, се научавали да познават този Бог като Живо Същество. ⁵⁶

Книгата говори за смъртта на Хермес като за заминаването на някое Божество:

„Хермес съзрял целокупността на нещата – и след като я съзрял, осъзнал; а след като осъзнал, имал силата да прояви и разкрие. Каквото мислел, това и написал; а от онова, което написал, повечето скрил, като едновременно стоял безмълвен и говорел като Мъдрец, с цел бъдните поколения по света да тръгнат да търсят и откриват тези неща. И тъй, като наредил на своите братя – Боговете, да станат негова свита, се възнесъл при звездите.“

Понякога, по изключение, политическата история на един от народите може да се разглежда отделно, но не и религиозната. Религиите на Асирия, Египет, Юдея и Гърция могат да бъдат разбрани само когато се схванат допирните им точки с древната индо-арийска религия. Взети поотделно, те са само загадки и гатанки, но погледнати отвисоко в тяхната цялост, представляват великолепно развитие, в което всички са свързани и се обясняват взаимно. Накратко, историята на една отделна религия винаги ще бъде ограничена, суеверна и неистинна; истинна е единствено религиозната история на цялото човечество. На тази висота вече не се усеща нищо друго освен енергийните потоци, обикалящи земното кълбо. Египетският народ, най-независимият и най-затвореният за всякакви външни влияния, не е успял да избегне този всемирен закон. Пет хилядолетия преди нашето летоброене, Светлината на Рама, запалена в Персия, озарила Египет и се превърнала в Закона на Амон-Ра, Слънчевия Бог на Тива. Именно това му позволило да устои на толкова много бунтове и обрати. Менес бил първият „цар на правдата“, първият фараон, изпълнител на този закон. Той внимавал много да не лиши Египет от древната му Теология, която била също и негова. Затова Менес само я утвърдил и довел до разцвет, като присъединил към нея една нова обществена организация: възложил жреческото съсловие, т.е. наставничеството, на един съвет, правосъдието – на друг, а управлението – и на двата; царската власт се считала за тяхно пълномощие и била подчинена на техния контрол; освен това, дал относителна независимост на номите, т.е. общините, стоящи в основата на обществото. Именно това можем да наречем Управление на Посветените. В него ключова роля играел един синтез от науки, известен под името Озирис (О-Зир-Ис) – Господарят на Разума. Голямата пирамида е негов символ, както и математически „слънчев часовник“ и указател. Така че египетският фараон, който приемал името си при Посвещението в храма, който упражнявал жреческото и царското изкуство на своя трон, напълно се различавал от асирийския деспот, чиято власт на произвола се основавала върху престъплението и кръвопролитието. Фараонът бил коронован Посветен – или, най-малкото, възпитаник и оръдие на Посветени. Векове наред фараоните защитавали, от вече деспотичната Азия и анархичната Европа, Закона на Овена, който тогава изпълнявал ролята на правосъдието и международния арбитраж.

56 Вещата, езотеричната Теология – казва г-н Масперо – е монотеистична още от времената на Древното Царство. Утвърждаването на фундаменталното Единство на Божественото Същество е изразено с ясни и точни понятия и огромна енергия в текстовете от онази епоха. Бог е Един-Единствен – Онзи, Който съществува по Своята Същност, Единственият, Който живее всъщност, Единственият Творец на Небето и на Земята, Който не е роден. Едновременно Баща, Майка и Син, Той поражда, дава Живот и Е вечно и постоянно; и тези Три Лица, вместо да разделят Единството на Божественото Естество, способстват за Безкрайното Му Съвършенство. Неговите атрибути са Необятното, Вечността, Свободата и Независимостта, Всемогъщата Воля, Безпределната Благост. „Той сам създава Своите собствени части и крайници, които са Боговете“ – гласят древните текстове. Всеки от тези второстепенни Богове, считани за подобни на Единния Бог, е способен да образува нов първообраз, от който по същия начин биват излъчени, на свой ред, други, по-нисши първообрази. (Maspéro, Histoire ancienne des peuples de l’Orient: Гастон Масперо, Древната история на Египет и Асирия) – бел. авт.

Към 2000-та година преди Христа, Египет претърпял най-страшната криза, която може да връхлети един народ: тази на чуждестранното нашествие и частичното завоевание. Финикийското нашествие било последица от огромното религиозно разцепление в Азия, което разбунило народните маси, всявайки разногласия и раздор в храмовете. Водени от т.нар. Хиксоси, т.е. „царе пастири“, това нашествие заляло като потоп Делтата на Нил и Среден Египет. Царете, разпалили религиозния разкол, донесли със себе си развратна цивилизация и йонийско слабоволие, азиатски разкош, нравите и обичаите на харемите и едно варварско идолопоклонничество. Съществуването на Египет като националност било застрашено, самата му разумност се намирала в опасност, а всемирната му мисия – под заплаха. Ала Египет имал жива Душа, т.е. организирано тяло от Посветени, пазители на Древната Наука на Хермес и Амон-Ра. Какво сторила тази Душа? Тя се оттеглила в дълбините на своите светилища, вглъбила се и се съсредоточила, за да може по-добре да устои на врага. Привидно, жреците преклонили глава пред нашествието и признали узурпаторите, които въвели Закона на Бика и култа към Апис. Същевременно обаче, скрити в своите храмове, двата съвета съхранили там, като свещено съкровище, Науката и преданията си, своята древна и чиста религия, а заедно с нея – и надеждата за възстановяване на националната династия. Именно в онзи епоха жреците разпространили сред народа легендата за Изида и Озирис, за разкъсването му на части и за последвалото му Възкресение чрез неговия син Хор, който намерил и събрал пръснатите му късове, отнесени от Нил. Жреците разпалвали въображението на народното множество с тържественото великолепие на обществените церемонии, подхранвали обичта им към древната религия, разкривайки пред тях мъките на Богинята, нейните ридания заради загубата на своя Небесен Съпруг и надеждата, която възлагала на сина си Хор – Божествения Посредник. Ала същевременно Посветените преценили, че е потребно да направят Езотеричната Истина непристъпна, покривайки я с тройно було. На разпространеното народно преклонение към Изида и Озирис съответствала вътрешната и умела организация на Малките и Големите Мистерии. Те били обкръжени с почти непреодолими прегради и препятствия, със страховити опасности. Били устроени също и изпитания за морала, изисквал се обет за мълчание, а смъртното наказание било сурово прилагано срещу Посветените, разгласили дори и най-малката подробност от Мистериите. Благодарение на тази строга организация, Египетското Посвещение се превърнало не само в убежище на Езотеричното Учение, но и в огнено изпитание за националното възкресение и в школа за бъдещите религии. Докато коронованите узурпатори царували в Мемфис, в Тива бавно се подготвяло възраждането на страната. От нейния храм, от нейния Слънчев Кивот излязъл спасителят на Египет, фараонът Ахмос ⁵⁷ , който изгонил Хиксосите след деветвековно владичество, възстановил Египетската Наука, както и религията на Озирис като Мъжки Принцип, в тяхното пълноправие.

По такъв начин, Мистериите спасили Египет от чуждия гнет, и то – за благото на човечеството, защото тогава силата на тяхната дисциплина и могъществото на Посвещението им били такива, че носели в себе си моралната му сила и разумния му подбор в тяхната най-висша степен.

Древното Посвещение почивало върху едно разбиране за човека, едновременно по-здравословно, по-цялостно и по-възвишено от нашето. Ние сме разединили възпитанието и обучението на тялото, на Душата и на Духа. Нашите физични и естествени науки, макар и доста напреднали сами по себе си, изключват Принципа на Душата и на нейното всепроникване във Всемира; нашата религия не удовлетворява потребностите на разума; нашата медицина не иска нищо да знае нито за Душата, нито за Духа. Съвременният човек търси наслада без щастие, щастие без наука и наука без Мъдрост. Великата Древност не допускала възможността за отделянето на тези неща едно от друго. Във всички области тя взимала под внимание триединната природа на човека. Посвещението представлявало постепенна подготовка на цялостното човешко същество и придвижването му към изумителните Висини на Духа, където има овладяване на живота. „За да постигне себеовладяване – казвали тогавашните Мъдреци, – човек се нуждае от целокупно претопяване, от тотална преработка на своето същество на физически, морален и умствен план. Това преработване и претопяване обаче е възможно единствено чрез едновременното упражняване на волята, интуицията и разсъдъка. Чрез тяхното цялостно съгласуване, човек може да разгърне своите способности до неизмерими предели. Душата има заспали сетива, които Посвещението пробужда. Чрез задълбочено изучаване и постоянно прилежание, човек може да влезе в съзнателна връзка със скритите сили на Всемира. С изключителни усилия, той може да постигне прякото Духовно възприятие, да си отвори пътищата към Отвъдното и да стане способен да се отправи натам. Само тогава той може да каже, че е победил съдбата и че още тук си е извоювал своята Божествена Свобода. Единствено тогава Посветеният може да стане Посветител, Пророк и Теург, което ще рече: ясновиждащ и творец на Души – защото само онзи, който сам себе си владее и управлява, може да управлява и заповядва и на другите; само онзи, който сам е свободен, може да освобождава“.

57 Известен също като Яхмос, Яхмес или Амасис I (бел. ред.).

Така мислели Древните Посветени. Най-великите измежду тях живеели и действали според този мироглед. Следователно истинското Посвещение представлявало нещо съвсем различно от празна мечта и нещо повече от обикновено научно обучение: то било себесътворяване на Душата, разгръщането ѝ на Висш план, нейното разцъфтяване в Божествения свят.

Нека се пренесем във времето на Рамзес, в епохата на Мойсей и Орфей, около 1300 г.пр.н.е., и нека се постараем да проникнем в сърцето на Египетското Посвещение. Живописните паметници, които бихме си представили, книгите на Хермес, както и древноеврейските, и древногръцките ⁵⁸ предания, ни дават възможност пред нашия взор да оживеят отново неговите възходящи стадии и да си съставим някаква представа за най-висшето му Откровение.

58 TAMBAXOY, περί Μνστηρίων λόγος (За Тайното Слово) – бел. авт., бел. ред.