ВЕЛИКИТЕ ПОСВЕТЕНИ

Едуар Шюре

Обзорен очерк на тайната история на религиите:

РАМА – КРИШНА – ХЕРМЕС – МОЙСЕЙ –

ОРФЕЙ – ПИТАГОР – ПЛАТОН – ИИСУС

Душата е Ключът на Всемира

Édouard Schuré Les Grands Initiés

Esquisse de l’Histoire Secrète des Religions: Rama, Krishna, Hermès, Moïse, Orphée, Pythagore, Platon, Jésus

Paris, 1889

Едуар Шюре Великите Посветени

Обзорен очерк на тайната история на религиите: Рама, Кришна, Хермес, Мойсей, Орфей, Питагор, Платон, Иисус

Френска, четвърто изцяло преработено издание

(Пълен съвременен нов превод от оригинала)

Издателство „Вселена“, 2020 Превод и редакция: „КнигоЛюбие“

[email protected]

ISBN: 978-619-90855-5-4

Печатни коли: 26,5

Издателска бележка: Имената и понятията, обозначени със звездичка (*) след тях, са обяснени в края на книгата, в „Азбучен показалец“.

СЪДЪРЖАНИЕ

ПРЕДГОВОР .................................................................................................... 5 ВЪВЕДЕНИЕ В ЕЗОТЕРИЧНОТО УЧЕНИЕ ................................................. 7

КНИГА ПЪРВА: РАМА Арийски период .......................................................................................... 23 I. Човешките раси и произходът на религията ..................................... 24 II. Мисията на Рама ...................................................................................... 35 III. Изход и завоевания ............................................................................... 41 IV. Заветът на Великия Родоначалник .................................................... 45 V. Ведическата религия .............................................................................. 48

КНИГА ВТОРА: КРИШНА Индия и Посвещението в брахманизма ................................................ 55 I. Героична Индия. Синовете на Слънцето и Синовете на Луната ... 56 II. Царят на Матхура ..................................................................................... 60 III. Девицата Деваки ..................................................................................... 63 IV. Младостта на Кришна ............................................................................ 67 V. Посвещението .......................................................................................... 73 VI. Учението на Посветените .................................................................... 80 VII. Триумфът и смъртта ............................................................................. 84 VIII. Сиянието на Слънчевото Слово ....................................................... 94

КНИГА ТРЕТА: ХЕРМЕС Египетските Мистерии ............................................................................. 99 I. Сфинксът ................................................................................................... 100 II. Хермес ...................................................................................................... 103 III. Изида. Посвещението. Изпитанията ................................................ 109 IV. Озирис. Смърт и Възкресение ........................................................... 117 V. Видението на Хермес ............................................................................ 122

КНИГА ЧЕТВЪРТА: МОЙСЕЙ Мисията на Израил ...................................................................................131 I. Монотеистичната традиция и Патриарсите на пустинята ............ 133 II. Посвещението на Мойсей в Египет и бягството му при Йотор ... 139 III. Сефер Берешит ...................................................................................... 146 IV. Видението на Синай ............................................................................ 160 V. Изход. Пустинята. Магия и Теургия ................................................... 162 VI. Смъртта на Мойсей .............................................................................. 173 КНИГА ПЕТА: ОРФЕЙ Мистериите на Дионис .......................................................................... 177 I. Предистория на Древна Гърция. Вакханките. Явяването на

Орфей .................................................................................................... 178 II. Храмът на Юпитер ................................................................................ 186 III. Празненството в чест на Дионис в Темпейската долина ............. 191 IV. Призоваване ......................................................................................... 197 V. Смъртта на Орфей .................................................................................203

КНИГА ШЕСТА: ПИТАГОР Делфийските Мистерии ........................................................................ 211 I. Гърция през VI век пр.н.е. ..................................................................... 213 II. Години на странстване ......................................................................... 216 III. Делфийският Храм. Аполоновата Наука. Теория на

пророчествата. Древногръцката прорицателка Теоклея ........,.. 227 IV. Орденът и Учението ............................................................................ 244

Изпитанието ......................................................................................... 246 ПЪРВА СТЕПЕН – ПОДГОТОВКА ......................................................... 250 ВТОРА СТЕПЕН – КАТАРЗИС (ПРЕЧИСТВАНЕ) .................................. 255 ТРЕТА СТЕПЕН – СЪВЪРШЕНСТВО ..................................................... 263 ЧЕТВЪРТА СТЕПЕН – ЯВЛЕНИЕ НА ВСЕМИРА .................................. 284 V. Семейството на Питагор. Школата и нейната участ ...................... 297

КНИГА СЕДМА: ПЛАТОН Елевзинските Мистерии ....................................................................... 308 I. Младините на Платон и смъртта на Сократ ..................................... 309 II. Посвещението и философията на Платон ....................................... 316 III. Елевзинските Мистерии ..................................................................... 323

КНИГА ОСМА: ИИСУС Мисията на Христа ................................................................................. 340 I. Положението в световен план по време на Рождението на

Иисус ....................................................................................................... 341 II. Мария. Първият период в развитието на Иисус ............................ 351 III. Есеите. Йоан Кръстител. Изкушенията ............................................ 359 IV. Явният живот на Иисус. Учението за народа и Езотеричното

Учение. Чудесата. Апостолите. Жените ............................................ 373 V. Борбата с фарисеите. Бягството в Кесария Филипова.

Преображение Господне ................................................................... 383 VI. Последното пътуване към Йерусалим. Обещанието. Тайната

вечеря. Съдебният процес. Смъртта и Възкресението ................. 393 VII. Обещанието и изпълнението. Храмът ........................................... 417

Азбучен показалец ................................................................................... 421

ПРЕДГОВОР Посвещението и Великите Посветени

Когато човек е станал Посветен, той вече не е човек на този свят.

Посветеният диша въздух, но пие Ефир.

Просветлението е докосване до Първичната Материя на Живота.

Има Посветени, които могат да помогнат на един човек само с начина си на гледане.

Ако искаш да познаеш Себе Си, стани наблюдател на скритите си желания.

Който е познал Себе Си, е придобил единство с Невидимия свят.

Посветеният е изпълнен с Бог – и затова той е над мненията на света.

Посвещението е процес, който премахва злото напълно от човека.

Белите Братя живеят в Свръхсъзнанието на Посветените и учениците – и от там ги ръководят.

Истинското Посвещение е свързано с чистото съзнание, а не с практиките.

Истинското развитие е Посвещение – преобразяване.

Посвещението означава да си се родил в Същността си – да си се завърнал.

Посвещението е метод, който премахва света.

Тези, които намират своя Учител, имат стари Духовни заслуги от минали прераждания и затова го срещат в Пътя си.

Посветеният е Висша Музика без инструменти.

Посветените не търсят спасение – те живеят в Бога.

Посветеният е отишъл отвъд ума и сътворението.

Водач в Пътя може да бъде само един истински Посветен.

Посветеният е завладял своя вътрешен свят.

Посветеният има чисто слово и правилно мълчание.

Който е преживял Тайната на Посвещението, вижда, че светът си остава същият, но възприятието е вече друго: той започва реално да вижда Бога навсякъде.

Самадхи е изживяване на върховна и чиста близост с Бога, това е изживяване на частица от Неговата Незнайност – това е наречено Чудно Приближаване.

Тези, които постигат Самадхи, преживяват Бога, но нищо не могат да кажат за Него, за Древния Бог, защото те Го изживяват във Върховната Му Светлина, но Той е в нея и извън нея.

Самадхи – това е човекът, който е събудил своята Безпределност и тя му е откликнала.

Посвещението те прави Същностен, Духовен, Съкровен – а не религиозен.

Посветеният има Храм в Дълбините си и там влиза по всяко време.

Посвещението е преодоляване на мисленето, ума и известното.

Човекът на Себепознанието разчита на Дълбокото в Себе Си, а не на външна опора.

Свещеното Слово е храната на Посветения.

Да имаш Дух – това е Тайната на Живота.

В Самадхи, в преживяването на Бога, няма място за слово.

Елеазар Хараш Варна, октомври 2020

ВЪВЕДЕНИЕ В ЕЗОТЕРИЧНОТО УЧЕНИЕ

Убеден съм, че ще настане ден, когато физиологът, поетът и философът ще говорят един и същи език и всички те ще се разбират взаимно.

Клод Бернар

Най-голямото зло на нашето съвремие е, че науката и религията се явяват като две враждебни и непримирими сили – едно интелектуално зло, толкова по-пагубно, понеже си пробива път от горе и се просмуква потайно, но сигурно, във всички умове, като фина отрова, която дишаме във въздуха. А всяко интелектуално зло става с течение на времето душевно зло, а следователно – и обществено зло.

Докато християнството само наивно утвърждавало християнската вяра сред една все още полуварварска Европа, а през Средновековието се превърнало в най-великата морална сила, формирайки душата на съвременния човек, то експерименталната наука, открито възстановена през XVI век, изисквала признаване на законните права на разума и безграничната му свобода: тя била най-великата от всички интелектуални сили – обновила облика на света, освободила човека от вековните му окови и предоставила на човешкото съзнание нерушими основи.

Ала откакто Църквата, неспособна повече да доказва първоначалната си догма, изправена пред възраженията на науката, се затворила в себе си като в къща без прозорци, противопоставяйки вярата на разума като безусловна и неоспорима Божия Заповед; откакто науката, опиянена от откритията си в областта на физиката, отделяйки душевната от умствената сфера, станала агностична в своите методи, а материалистична – в принципите и целта си; откакто философията, объркана и немощна, лашкана между първите две, в известен смисъл абдикирала от своите права, за да изпадне в някакъв „извисен“ скептицизъм – едно дълбоко разцепление зейнало както в душата на обществото, така и в душите на отделните хора. Това стълкновение, първоначално нужно и полезно, защото утвърждавало правата на разума и науката, в крайна сметка станало причина за безсилие, сухота и вкоравяване. Религията откликва на нуждите на сърцето: оттам и вечната ѝ магия; а науката – на потребностите на ума: оттам и непобедимата ѝ сила.

От дълго време обаче тези сили вече не съумяват да се разберат помежду си. Религията – без доказателства, а науката – без надежда, са се изправили една срещу друга и се предизвикват на двубой, без никоя от тях да успява да победи другата.

Именно оттам произтича едно дълбоко противоречие, една скрита война, не само между Държавата и Църквата, но също и вътре в самата Наука, в лоното на всички църкви, та дори и в съзнанието на всички мислещи индивиди – защото, каквито и да сме, към която и философска, естетическа или обществена школа да принадлежим, ние носим в себе си тия два враждуващи свята, привидно непримирими, които се пораждат от две вечни потребности на човека: научната и религиозната. Това положение, продължаващо вече сто и повече години, несъмнено ни най-малко не е допринесло за развитието на човешките способности, насочвайки ги една срещу друга: именно то е внушило на поезията и музиката нечувано патетична и величава интонация. Днес обаче това твърде продължително и крайно изострено напрежение вече произвежда обратен ефект. Също както треската у болния бива следвана от обща отпадналост, така и споменатото състояние на човечеството се е превърнало в дълбока апатия, отвращение и безсилие. Науката се занимава вече само с физическия, материалния свят; нравствената философия е изгубила ръководството на разума; религията все още управлява до известна степен народните маси, но вече не царува над обществената върхушка: винаги велика чрез своето милосърдие и грандиозна в своята благотворителност, тя вече не сияе с лъчите на вярата. Водещите интелектуалци на нашето съвремие са неверници или даже напълно откровени и верни на себе си скептици; ала самите те се съмняват в своето изкуство и се споглеждат с усмивка като древноримски авгури ¹ . Публично и по време на частни събирания, те предсказват обществени катастрофи, без да намират средство против тях, или пък обвиват мрачните си пророчества с благопристойни евфемизми. Под влияние на такива предсказания, литературата и останалите изкуства са изгубили усета към Божественото и неговия смисъл. Отвикнала от вечните кръгозори, голяма част от младежта се е впуснала в онова, което новите ѝ учители наричат „натурализъм“, накърнявайки и унижавайки по този начин хубавото име Природа; защото онова, което те кичат с тази дума, не е нищо друго освен апология на нисшите инстинкти: развратната тиня на порока или угодливия образ на обществените плитки безвкусици, с други думи – системното отричане на Душата и Разумността. И бедната Психея, откак е изгубила крилата си, стене и въздиша като изгнаница дълбоко вътре в самите ония, които я оскърбяват и отричат.

1 Авгур – древноримски жрец птицегадател, предсказващ главно по полета и виковете на птиците, както и по някои атмосферни явления, дали определени държавни начинания ще се одобрят от Боговете (бел. ред.).

Под влиянието на материализма, позитивизма и скептицизма, в самия край на това столетие се стигна до една невярна представа за Истината и Развитието.

Нашите учени, които прилагат експерименталната методика на Бейкън при изучаването на видимата Вселена, с удивителна точност и възхитителни резултати, си изграждат една съвсем външна и материалистична идея за Истината. Те мислят, че човек се приближава до Истината чрез натрупване на все по-голям брой факти – и в своята област са прави за това. Опасното в случая е, че нашите философи и моралисти накрая започнаха да мислят по същия начин. В такъв случай, съвсем сигурно е, че първите причини и крайните цели ще си останат завинаги непонятни и непостижими за човешкия ум – защото, да предположим, че знаехме какво точно се случва, говорейки в материален план, във всички планети от Слънчевата система, което, нека го кажем мимоходом, би било една великолепна основа за логическа индукция; да предположим дори, че знаехме какви жители обитават спътниците на Сириус и на много звезди от Млечния път. Разбира се, би било чудесно да знаем всичко това, но щяхме ли да знаем повече за целокупността на нашия звезден куп, да не говорим за мъглявината Андромеда и за Магелановия облак? Това означава, че нашето съвремие схваща развитието на човечеството като вечно движение към една неопределена, неопределима и винаги недостъпна Истина.

Ето какво е схващането на позитивистичната философия на Огюст Конт и Хърбърт Спенсър, постигнала надмощие чак до наши дни.

Истината обаче била съвсем друго нещо за източните и древногръцките мъдреци и теософи. Те несъмнено знаели, че Истината не може да бъде обхваната и хармонично уравновесена без едно синтетично познание на физическия свят, но същевременно знаели и че преди всичко, Истината пребъдва в самите нас, в Разумните Принципи и Духовния Живот на Душата. За тях Душата била единствената, Божествената Реалност и Ключът на Всемира. Съсредоточавайки волята си в нейния център, развивайки дремещите ѝ в латентно състояние способности, те достигали до онова живо огнище, което наричали Бог и Светлината на което дава възможност на хората и на съществата да разбират. За тях онова, което ние наричаме Развитие, а именно – историята на света и на хората, не е било нищо друго освен развоят във времето и пространството на тази централна Причина и на тази крайна Цел. А нима вярвате, че тези теософи са били чисто и просто безсилни съзерцатели и мечтатели, факири, кацнали на своя фокуснически прът? Заблуда! Светът не е познавал по-велики и по-деятелни хора, в най-плодотворния и най-неизмерим смисъл на тези думи. Те сияят като звезди от първа величина в Небесата на Душата. Те се наричат: Кришна, Буда, Заратустра ² , Хермес, Мойсей, Питагор, Иисус – и това са били могъщи ваятели на съзнанията, изумителни будители на Душите, спасителни организатори на обществата. Живеейки само за своята идея, винаги готови да умрат и съзнавайки, че смъртта за Истината е реално въздействащо и върховно дело, те са сътворили науките и религиите, а като следствие от това – писменостите и изкуствата, жизненият сок на които още ни храни и поддържа живота ни. А какво са породили позитивизмът и скептицизмът в наши дни? Едно сухо, безжизнено поколение, без идеал, без Светлина и без вяра, което не вярва нито в Душата, нито в Бога, нито в бъднините на човечеството, нито в тоя живот, нито в другия, без енергия във волята си, съмняващо се в себе си и в човешката свобода.

„По плодовете им ще ги познаете“, е казал Иисус. Тия думи на Учителя на учителите са валидни както за ученията, така и за хората. Да, налага се следната мисъл: Или Истината е вечно непостижима за човека, или е била постигната в голяма степен от най-великите Мъдреци и първите Посветители на Земята. Следователно тя се намира в същината на всички велики религии и в свещените писания на всички народи – само че човек трябва да умее да я открива и да я извлича от там.

Ако погледнем историята на религиите с очи, отворени от тази централна Истина, които само вътрешното Посвещение може да даде, оставаме едновременно удивени и възхитени. Онова, което съзираме тогава, никак не прилича на това, на което ни учи Църквата, която ограничава Откровението само в рамките на християнството и го допуска единствено в елементарния му смисъл. Ала това много малко наподобява онова, на което ни учи чисто натуралистичната наука в нашите университети: тя все пак застава на една по-обхватна гледна точка, поставяйки всички религии на едно и също равнище и прилагайки към тях един-единствен метод на изследване. Нейната ерудиция е задълбочена и обширна, усърдието ѝ – достойно за възхищение, но тя още не се е издигнала до гледната точка на сравнителната Езотерична Наука, която представя историята на религиите и на човечеството от напълно нова гледна точка и в изцяло нов облик. Ето какво се вижда от тази висота…

2 Известен също и като Зороастър (бел. ред.).

Всички велики религии имат външна и вътрешна история; едната – видима и явна, а другата – скрита. Под външна история аз разбирам догмите и митовете, на които ни учат по общественодостъпен начин в храмовете и в училищата, признати от вероизповеданията и народните суеверия. Под вътрешна история разбирам Дълбоката Наука, Тайното Учение, Окултното Дело на Великите Посветени, пророци или реформатори, които са създали, подкрепяли и разпространявали същите тези религии. Първата история, официалната, онази, която може да се прочете навсякъде, се случва „посред бял ден“; тя обаче не е по-малко неясна, объркана, заплетена, пълна с противоречия. Втората, която аз наричам Езотеричното Предание или Учението за Мистериите, е много трудна за изясняване и осветляване, защото тя протича в сърцевината на храмовете, в тайните общества и Братства, а най-поразителните ѝ драматични събития се разгръщат изцяло в Душите на Великите Пророци, които не са поверили на никакъв пергамент, нито на който и да е ученик върховните си кризи, Божествените си възторзи и екстази. Тази история трябва да се разгадава. Ала веднъж съзряна, тя се явява сияйна, органично свързана и винаги в хармония със самата себе си, като би могла да се нарече още и история на вечната и всемирна религия. В нея се разкрива тайната, вътрешна страна на нещата, мястото на човешкото съзнание, на което историята предоставя само обратната, тежка и мъчителна страна. Там ние схващаме точката на зараждане на религията и философията, които се обединяват отново на другия край на елипсата посредством Целокупната Наука. Тази точка съответства на трансценденталните Истини. Там откриваме причината, началото и края на изумителното титанично дело на вековете, Провидението и неговите земни посредници и деятели. И така, именно тази история е единствената, с която се занимавам в настоящата книга.

Според арийската раса, зародишът и ядката, т.е. зачатъкът и същността ѝ се намират във Ведите. Първата ѝ историческа кристализация се появява в Учението за Троичността на Кришна, вдъхнал от своята сила на брахманизма и положил незаличимия си печат върху религията на Индия. Буда, който, според летоброенето на брамините, се появил две хиляди и четиристотин години след Кришна, разкрива само една друга страна на Окултното Учение: метампсихозата, т.е. превъплъщението на душите и поредицата от съществувания, свързани във верига помежду си чрез Закона на Кармата. Дори и будизмът да е бил цяла демократична, обществена и нравствена революция срещу аристократичния и жреческия брахманизъм, метафизичната му сърцевина е същата, макар и не толкова цялостна.

Древните корени на Свещеното Учение са не по-малко поразителни в Египет, преданията за който достигат назад във времето чак до една цивилизация, много по-ранна от появата на арийската раса на историческата сцена. До неотдавна се допускаше предположението, че изложението на триединния монизъм в древногръцките книги на Хермес Трисмегист е било една компилация на Александрийската Школа, извършена под двойното влияние на юдео-християнската традиция и на неоплатонизма. Вярващи и невярващи, историци и теолози не са преставали в пълно съгласие да утвърждават това чак до ден днешен. В нашето съвремие обаче тази теория отпада пред разкритията на египетските епиграфски паметници. Основната автентичност на книгите на Хермес, като документи на Древната Мъдрост на Египет, се разкрива тържествуващо от разтълкуваните йероглифи. Не само че надписите на масивните каменни плочи в Тива и Мемфис потвърждават цялата хронология на Манетон, но те още и доказват, че жреците на Амон-Ра са проповядвали висшата метафизика, която се е изучавала под други форми по бреговете на Ганг. ³ Тук му е мястото да кажем, наедно с еврейския пророк, че „камъкът проговаря и стените надават викове“. Защото, подобно на „среднощното Слънце“, което, както казвали, сияело в Мистериите на Изида и на Озирис, така и мисълта на Хермес, Древното Учение за Слънчевото Слово, отново е озарило гробниците на Царете и грее дори върху папирусите на египетската Книга на мъртвите, пазена от мумии на четири хиляди години.

В Гърция езотеричната мисъл е едновременно по-видима и по-завоалирана, отколкото другаде; по-видима, защото се разгръща посредством една човешка и възхитителна митология, защото струи като кръв от амброзия в жилите на тая цивилизация и блика от всичките пори на нейните Богове като благоухание и Небесна роса. От друга страна, често пъти е още по-трудно да се проникне в дълбоката и научна мисъл, направлявала зараждането на всички тия митове, поради самата ѝ пленителна сила и допълнителното ѝ „украсяване“ от страна на поетите. Висшите Принципи на дорийската Теософия и на делфийската Мъдрост обаче са написани със златни букви в орфическите фрагменти и в Питагоровия синтез, както и в опростената и донякъде фантазна диалектика на Платон. Александрийската Школа най-сетне ни предоставя полезни ключове – защото тя първа отчасти е оповестила и обяснила смисъла на Мистериите насред упадъка на древногръцката религия и пред лицето на все по-разгръщащото се християнство.

3 Вижте великолепните трудове на Франсоа Ленорман и Масперо (бел. авт.).

Окултната традиция на Израил, произхождаща едновременно от Египет, Халдея и Персия, е съхранена до наши дни под странни и неясни форми, но в цялата си дълбочина и обхват, чрез Кабала, т.е. устно предание, от Зохар и от Сефер Йецира, приписвани на Шимон бар Йохай, та чак до коментарите на Маймонид. Тайнствено заключено в библейската книга Битие и в символичния език на Пророците, това предание се разкрива по един поразителен начин във възхитителната творба на Фабр д‘Оливе, Възстановеният еврейски език ⁴ , която се стреми да пресъздаде истинската Космогония на Мойсей, според египетския метод, съгласно троякия смисъл на всеки стих и почти на всяка дума в първите десет глави на Битие.

Що се касае до християнската Езотерична традиция, тя сама по себе си сияе в Евангелията, пояснени от есейските и гностичните предания. Тя блика, като жив извор, от Словото на Христа, от Неговите притчи, от самата сърцевина на тази несравнима и истински Божествена Душа. И същевременно, Евангелието от свети Йоан ни дава ключа към Съкровеното и Висше Учение на Иисус, със смисъла, обхвата и значението на обещанието Му. Ние намираме отново там това Учение за Троицата и за Божественото Слово, вече проповядвано от хилядолетия в египетските и индийските храмове, само че укрепено и олицетворено от Царя на Посветените, от най-великия от всички Синове Божии.

И тъй, прилагането на метода на така наречената от мен Сравнителна Езотерична Наука към историята на религиите ни води до един резултат от голяма важност, който може да се изрази в резюме така: Древност, Непреривност и Същностно Единство на Езотеричното Учение. Трябва да се признае, че този факт е особено забележителен, защото той предполага, че Мъдреците и Пророците от най-различни времена са достигнали до заключения, еднакви по същност, макар и различни по форма, относно Изначалните и Върховни Истини – и това е ставало винаги все по същия път на вътрешното Посвещение и медитацията. Нека добавим, че тия Мъдреци и Пророци са били най-великите благодетели на човечеството – спасители, чиято изкупителна мощ е изтръгнала хората от пропастта на нисшата природа и на отричането.

След това, не трябва ли да отбележим, според израза на Лайбниц, че съществува една своеобразна Вечна философия, Perennis quædam philosophia, съставляваща както изначалната връзка между науката и религията, така и окончателното им, върховно единство?

4 Fabre d’Olivet, La langue hébraïque restituée (бел. ред.).

Древната Теософия, изповядвана в Индия, Египет и Гърция, е представлявала същинска енциклопедия, съставена най-общо от четири дяла:

1) Теогония, или Наука за Абсолютните Принципи, тъждествена с Науката за Числата, приложена към Всемира, или Свещената Математика;

2) Космогония – осъществяване на Вечните Принципи в пространството и времето, или инволюция на Духа в материята; всемирните цикли;

3) Психология – структура на човека; развой на Душата през веригата от съществувания;

4) Физика – наука за царствата на земната природа и техните качества и свойства.

В тия различни видове науки, индуктивният и експерименталният метод се комбинирали и контролирали взаимно, като на всяка една от науките съответствало и по едно изкуство.

Подредени в обратен ред, започвайки от физичните науки, тези изкуства били следните:

1) Медицина от специално естество, основана върху познаването на тайните свойства на минералите, растенията и животните; Алхимия, или превръщане на металите, дезинтеграция и реинтеграция на материята, чрез един универсален агент – изкуство, практикувано в Древен Египет, според Олимпиодор, и наричано от него хризопея и аргиропея: добиване съответно на злато и на сребро;

2) Психургия – изкуства, съответстващи на душевните сили: магия и прорицателство;

3) Небесна генетлиалогия ⁵ или астрология – или изкуството за разкриване на взаимовръзките и отношенията между съдбините на народите или индивидите и движенията на Вселената, отбелязани чрез цикличното движение на звездите;

4) Теургия – върховното изкуство на Маговете, толкова рядко, колкото опасно и трудно: изкуството да се въвежда душата в съзнателна връзка с различните чинове от йерархията на Духовете, както и да се въздейства върху тях.

Както се вижда, науки и изкуства – всичко се е съдържало в тази Теософия и е произтичало от един и същи основен Принцип, който ще нарека на съвременен език Монизъм на Разума, Трансцендентална Духовност на Развитието. Същностните основополагащи Принципи на Езотеричното Учение могат да бъдат формулирани по следния начин:

5 Натална астрология (бел. ред.).

• Духът е единствената Реалност. Материята е само негов нисш, променлив, ефимерен израз, негово динамично проявление в пространството и времето.

• Сътворението е вечно и винаги продължава, също като живота.

• Микрокосмосът – човекът, чрез триединната си структура (Дух, Душа и тяло), е образ и огледало на Макрокосмоса – Всемира (Божествен, човешки и природен свят), който, сам по себе си, е орган на Неизразимия Бог, на Абсолютния Дух, Който, по Своето естество, е Баща, Майка и Син (Същност, Субстанция и Живот).

• Ето защо човекът, образът на Бога, може да се превърне в Негово Живо Слово. Гносисът, или Мистичното Познание на всички времена, е изкуството човек да намира Бог в себе си, разгръщайки скритите дълбини, латентните способности на съзнанието.

• Човешката Душа, индивидуалността, е безсмъртна по своята същност. Нейното развитие се извършва в последователно редуващи се низходяща и възходяща посока, чрез редуващи се духовни и телесни съществувания.

• Прераждането е законът на нейния развой. Достигнала своето съвършенство, Душата излиза от кръговрата на преражданията и се завръща при чистия Дух, при Бога, в целокупността на своето съзнание. Също както Душата се издига над Закона на борбата за съществуване, щом осъзнае човешкото си естество, така се извисява и над Закона на прераждането, когато осъзнае своята Божественост.

Перспективите, разкриващи се на прага на Теософията, са необятни, особено когато ги сравняваме с тесния и печален кръгозор, в който материализмът затваря човека, или с детинските и неприемливи сведения на църковната теология. Съзирайки за първи път тази Необятност, човек се чувства смаян, побиват го тръпки пред Безкрая. Пропастите на Несъзнателното се разтварят вътре в самите нас, разкривайки ни онази Бездна, от която излизаме, и главозамайващите Висини, към които се стремим. Обзети от възторг пред тая Необятност, но и от ужас заради предстоящото ни пътуване, ние не искаме да съществуваме повече, отправяме зов за Нирвана! По-късно забелязваме, че тази слабост не е нищо друго освен умората на моряка, готов да отпусне веслата насред извилата се буря. Някой някога бе казал: „Човек е роден в падината на една вълна, без да знае нищо за необятния океан, който се разстила зад него и пред него“. Това е вярно; ала трансценденталната Мистика тласка лодката ни към гребена на вълната – и там, вечно блъскани от беснеещата буря, ние схващаме величествения ѝ ритъм; и погледът ни, измервайки Небесния свод, си почива в покоя на синевата.

Удивлението ни нараства, щом, обръщайки се отново към съвременните науки, откриваме, че още от Бейкън и Декарт, всички, неволно, но затова пък сигурно, имат тенденцията да се завръщат към познанията на Древната Теософия. Без да изоставя хипотезата за атомите, съвременната физика неусетно е успяла да приравни идеята за материята с идеята за силата, което е крачка напред към Духовната динамика. За да обяснят светлината, магнетизма и електричеството, учените са били принудени да допуснат съществуването на една фина и напълно безтегловна материя, която изпълва пространството и прониква всички тела – материя, наречена от тях етер, което е вече стъпка към древната теософска идея за Всемирната Душа. А колкото до възприемчивостта и податливостта, до разумната покорност на тази материя, тя се разкрива от един неотдавнашен експеримент, доказващ предаването на звука чрез светлината. ⁶ От всички науки, ония, които изглежда, че най-силно са злепоставили Духовните идеи, са сравнителната зоология и антропологията. В действителност обаче, те дори ще им направят услуга, доказвайки закона и начина на намеса на надсетивния свят в животинския. Дарвин е сложил край на детинската и незряла идея за сътворението на света според примитивната теология. В това отношение, той просто се е върнал към идеите на Древната Теософия. Питагор вече е казал: „Човекът е родственик на животните“. Дарвин разкрил законите, на които се подчинява Природата, за да изпълни Божествения План – цял инструментариум от действащи закони, които са следните: борба за живот, наследственост и естествен подбор. Той доказал, че биологичните видове се изменят, и установил, че техният брой и числеността на техните индивиди намаляват, стигайки до своя минимум. Ала неговите ученици, теоретиците на пълния трансформизъм, които поискали да изведат всички биологични видове само от един-единствен първообраз и да поставят появата им в зависимост само от влиянието на външната среда, наложили насила фактите в полза на едно чисто външно и материалистично схващане за Природата. Не, средата не обяснява видовете, също както и физичните закони не обясняват химичните и както химията не обяснява еволюционния принцип на растенията, нито пък на животните. Що се касае до големите семейства на животинските видове, те отговарят на вечни матрици на живота – „сигнатури“ на Духа, отбелязващи степента на съзнанието. Появата на млекопитаещите след влечугите и птиците не може да е причинена от промяната на земната среда: тя е само едно условие. Тази поява предполага съвсем нова ембриогенеза, а следователно – и нова разумна и душевна сила, действаща отвътре, от дълбокото ядро на Природата. Без тази разумна и душевна сила, не бихме си обяснили дори появяването на една органична клетка в неорганичния свят. И най-накрая, човекът, който е синтезът и венецът на дълга поредица от същества, разкрива цялата Божествена Мисъл чрез хармонията на органите и съвършенството на формата – жив образ на Всемирната Душа, на деятелната Разумност. Съсредоточавайки всички закони на развитието и цялата Природа в своето тяло, човекът я овладява и се извисява над нея, за да влезе чрез съзнанието и свободата в безграничното Царство на Духа.

6 Експеримент на Александър Бел. Насочва се лъч светлина върху плоча от селен, която го препраща на известно разстояние върху друга плоча от същия метал. Втората плоча е свързана с галваничен източник на електричество, към който е свързан телефон. Думите, произнасяни зад първата плоча, се чуват отчетливо в телефона, свързан с втората плоча. Следователно светлинният лъч е послужил като телефонна жица. Тук звуковите вълни са се преобразували в светлинни вълни, а те на свой ред – в галванични вълни, които отново се превръщат в звукови вълни (бел. авт.).

Експерименталната психология, основаваща се на физиологията, която от началото на този век се стреми да се превърне отново в наука, е отвела съвременните учени до прага на един друг свят, света на самата душа, където, без да се прекъсва аналогията, царуват нови закони. Имам предвид медицинските проучвания и констатации от нашето съвремие върху животинския магнетизъм, сомнамбулизма, трансовите и всички други състояния на душата, различаващи се от будното състояние, като се започне от съзнателното сънуване, през ясновидството, чак до екстазния транс. Съвременната наука още се лута, вървейки пипнешком в тази област, където Науката на древните храмове е съумяла да се ориентира, защото е владеела нужните за това Принципи и Ключове. Не по-малко вярно е и че съвременните учени са открили в Древната Наука цяла поредица от факти, които са им изглеждали удивителни, чудни, необясними, защото тези факти чисто и просто противоречат на материалистичните теории, под влиянието на които са свикнали да мислят и провеждат своите експерименти. Няма нищо по-поучително от негодуващата недоверчивост на някои учени материалисти пред всички тия явления, които се стремят да докажат съществуването на един невидим, Духовен свят. Днес всеки, който се осмели да доказва съществуването на Душата, скандализира „правоверните“ убеждения на атеизма, също както някога „правата вяра“ на Църквата се е скандализирала при отричането на Бога. Наистина, сега човек вече не рискува живота си, но пък рискува своята репутация. Във всеки случай, онова, което произтича от най-простото явление на мисловното внушение от разстояние и посредством чистата мисъл, явление, хиляди пъти установено в летописите на магнетизма ⁷ , е своеобразно действие на съзнанието и волята, извън физичните закони и видимия свят. Така че дверите на Невидимото са вече отворени. Във висшите явления на трансовите видения, този свят се отваря напълно. Ала спирам дотук, само до онова, което е вече установено от официалната наука.

Ако от експерименталната и обективната психология преминем към съкровената и субективната психология на нашето съвремие, изразяваща се чрез поезия, музика и литература, ще открием, че тези изкуства са проникнати от мощното дихание на неосъзната езотеричност. Никога стремежът към Живота, към Невидимия свят, отхвърлян и потискан от материалистичните теории на учените и от светското мнение, не е бил по-сериозен и по-реален. Този стремеж съзираме в съжалението, в съмненията и недоволствата, в мрачната меланхолия, та дори и в богохулствата на нашите натуралистични романисти и на декадентските ни поети. Никога човешката Душа не е чувствала по-дълбоко непълнотата, нищетата и нереалността на своя днешен живот, никога не се е стремяла по-пламенно към Невидимото, към Отвъдното, без да успее да повярва в него. Понякога даже нейната интуиция успява да представи ясно трансцендентални Истини, които не съставляват част от системата, възприета от нейния разсъдък, и които противоречат на повърхностните му мнения – това са неволни проблясъци на скритото, дълбокото съзнание. Като доказателство за това ще цитирам думите на един от редките мислители, който е вкусил от цялата горчивина и цялата морална самота на днешните времена. „Всяка сфера на едно същество – казва Фредерик Амиел – се стреми към все по-възвишена сфера и има вече откровения и предчувствия за нея. Идеалът, под всичките му форми, е предусещане, пророческо видение за онова по-висше съществувание, към което всяко същество винаги се стреми. Това съществувание, по-висше по своите достойнства, по естеството си е по-вътрешно, т.е. по-духовно. Също както вулканите ни откриват тайните на недрата на земното кълбо, така и възторгът и екстазът са краткотрайни взривове на този вътрешен свят на Душата, а човешкият живот е само подготовка за идването и възцаряването на този Духовен Живот. Степените на Посвещение са неизброими. И тъй, бди, ученико на Живота, какавидо на Ангел, работѝ за бъдещото си излюпване, защото Божествената Одисея не е нищо друго освен цяла поредица от метаморфози, все по-фини и ефирни, при които всяка форма, резултат от предходните, е условие за ония, които идат след нея. Божественият Живот е низ от последователни смърти, при които Духът се отърсва от своите несъвършенства и символи и се поддава на растящата привличаща сила на неизразимия Център на притегляне, на Слънцето на Разума и Любовта“. В обичайното си състояние, Амиел бил само един много интелигентен последовател на Хегел, подплатен с качествата на възвишен моралист; ала в деня, когато написал тия вдъхновени редове, той бил дълбок теософ – защото човек не би съумял да изрази по-затрогващо и озарено същината на Езотеричната Истина.

7 Виж прекрасната книга на д-р Юлиян Охорович: J. Ochorowicz, De la Suggestion mentale, Paris, 1887 (За мисловното внушение, Париж, 1887) – бел. авт.

Това кратко изложение е достатъчно като доказателство, че науката и съвременната мисъл се подготвят, несъзнателно и неволно, за едно възраждане на Древната Теософия, с по-прецизни инструменти и върху по-здрава и устойчива основа. Според думите на Ламартин, човечеството е тъкач, работещ зад платното върху вътъка на времето. Ще дойде ден, когато, минавайки от другата страна на платното, човекът ще съзерцава великолепната и величествена картина, която е тъкал в продължение на векове със собствените си ръце, без да е виждал друго освен една бъркотия от преплетени нишки на опакото на тъканта: този ден човечеството ще приветства Провидението, проявено в самото него; тогава ще бъдат потвърдени словата на едно съвременно херметично писание – и те няма да изглеждат твърде дръзки на онези, които са проникнали достатъчно дълбоко в окултните традиции, за да прозрат чудното им единство: „Езотеричното Учение е не само наука, философия, морал или религия. То е науката, философията, моралът и религията, спрямо които всички останали са само подготвителни или пък „препарирани“ и изродени форми, частични, изкривени или фалшиви изрази, в зависимост от това дали се приближават към това Учение, или се отклоняват и отдалечават“. ⁸

Далеч съм от суетната мисъл, че съм представил в пълнота тази Наука на науките. Тя би трябвало да бъде най-малкото едно величествено здание, съградено от известни и непознати науки, възстановени в тяхната йерархична рамка и преустроени в Духа на Езотеричното Учение. Надявам се само да съм доказал, че Науката за Мистериите е първоизточникът на нашата цивилизация; че именно тя е породила великите религии, както арийските, така и семитските; че християнството води целия човешки род чрез своето езотерично наследство и че съвременната наука се стреми към тази Наука за Мистериите по Божието Провидение през целия си развой; че най-накрая те трябва да се срещнат там като в точка на сливане и да намерят там своя синтез.

8 The Perfect Way; or, the Finding of Christ, by Anna Kingsford and Edward Maitland, London, 1882 (Съвършеният Път, или как да намерим Христос, от Анна Кингсфорд и Едуард Мейтланд, Лондон, 1882 г.) – бел. авт, бел. ред.

Може да се каже, че навсякъде, където се намира който и да е отломък от Езотеричното Учение, в него това Учение съществува практически в своята цялост – защото всяка негова част предполага наличието на останалите или ги поражда. Всички велики Мъдреци и истински Пророци са го владеели, а бъдещите ще го владеят като повеля от миналото. Светлината може да бъде повече или по-малко интензивна; ала това винаги е една и съща светлинна форма, чиито елементи и приложения могат да варират до безкрайност; но Същността, т.е. Принципите, Намерението и Целта – никога. В тези книги ще откриете своеобразно постепенно развитие и последователно разкриване на Учението в разнообразните му части, и то – чрез Великите Посветени, като всяка част представя една от великите религии, допринесли за общата структура на сегашното човечество, а тяхната последователност бележи линията на развитие, описана от нея, в настоящия цикъл, още от Древен Египет и ранната арийска епоха. Следователно читателят ще види ясно, че това не произтича от някакво абстрактно и схоластично изложение, а от самата Душа, сляла се в Единство с тези Велики Боговдъхновени, и от живото дело на историята.

В тази поредица, Рама ни дава да съзрем само покрайнините на храма; Кришна и Хермес дават ключа към него; Мойсей, Орфей и Питагор разкриват вътрешността му, а Иисус Христос – неговото светилище.

Настоящата книга е породена напълно и изцяло от пламенна жажда за Истината – Върховната, Целокупна, Вечна и Безпределна Истина, без която частичните истини са само измама. Ще ме разберат ония, които, също като мен, осъзнават, че сегашният миг от историята, с материалните си богатства, не е нищо друго освен печална пустош от гледна точка на Душата и на нейните безсмъртни стремежи. Това е най-важен и решаващ час – и крайните последици от агностицизма започват да се усещат чрез обществения безпорядък. Въпросът „Да бъдеш или да не бъдеш“ стои както пред нашата Франция, така и пред цяла Европа. Тук става дума да възцарим централните и органични Истини върху нерушимите им основи – или окончателно да пропаднем в пропастта на материализма и анархията.

И науката, и религията, тези пазителки на цивилизацията, са изгубили свята върховна дарба, своята магия – магията на великото и мощно възпитание. Индийските и египетските храмове са родили най-великите Мъдреци на Земята. Гръцките храмове са изваяли герои и поети. Апостолите на Христа са били възвишени мъченици и са породили още хиляди такива. Средновековната Църква, въпреки елементарната си теология, е създала светци и рицари, защото е вярвала и защото, чрез поредица от тласъци, Духът на Христа е трептял в нея. Днес нито Църквата, затворена в тъмницата на своята догма, нито науката, заключена в материята, не умеят вече да творят цялостни хора. Изкуството да се съграждат и извайват Души е изгубено – и то ще бъде преоткрито едва когато науката и религията, отново слети в една жива сила, се заемат усърдно с това изкуство задружно и в общо съгласие, за благото и спасението на човечеството. За да се постигне това, науката не би следвало да променя методите си, а само да разшири своята област, нито пък християнството ще трябва да изменя традицията си – а само да разбере нейния произход, Духа и значението ѝ.

Ние сме уверени, че ще дойде онова време на възраждане на познанието и преобразяване на обществото, възвестено вече от някои предзнаменования – онова време, когато науката ще знае, религията ще може, а човекът ще действа с нова енергия. Изкуството на Живота и всичките изкуства могат да се възродят само чрез взаимното си съгласие и разбирателство.

Ала междувременно, какво трябва да се прави в края на тази епоха, който прилича на слизане в пропаст, сред заплашителен здрач, докато началото ѝ е изглеждало като изкачване към свободните върхове под лъчите на сияйната зора? „Вярата – е казал един велик учен – е смелостта на Духа, който се устремява напред, уверен, че ще намери Истината. Тази вяра не е враг на разума, а негов факел: това е вярата на Христофор Колумб и на Галилей, която изисква доказателство и експериментална проверка, provando e riprovando – и тя е единствената възможна днес.“

А колкото до ония, които безвъзвратно са я изгубили, а те са многобройни – защото примерът е дошъл от горе, пътят е лесен и изцяло начертан, – на тях им остава да се носят по течението на съвремието, да се подчиняват на своята епоха, вместо да се борят срещу нея, да се примиряват със съмнението или отрицанието, да се утешават с презрителна усмивка при всички човешки беди и близки катаклизми, и да прикриват дълбокото нищожество на нещата – в което единствено вярват! – с блестящото було, което величаят с красивото име „идеал“, без същевременно да престават да мислят, че това е само една полезна и удобна химера.

Що се касае до нас, бедните изгубени чеда, които вярваме, че Идеалът е единствената Реалност и единствената Истина насред един променлив и мимолетен свят; които вярваме в утвърждаването и изпълнението на обещанията на този Идеал, тази Реалност и тази Истина в историята на човечеството, както и в бъдещия живот; които знаем, че това утвърждаване е нужно, че то е наградата на човешкото Братство, а също и причината за съществуването на Всемира, и самата Божия Логика; за нас, които имаме това убеждение, ни остава да вземем само едно решение: Да утвърждаваме тая Истина без страх и колкото може по-високо и силно; да се впуснем заради нея и заедно с нея в арената на действието; и извисили се над тази оплетена бъркотия, да се опитаме да проникнем, чрез размисъл и индивидуално Посвещение, в Храма на Неизменните Идеи, за да се въоръжим там с нерушими Принципи.

Именно това съм се опитал да постигна в тази книга, с надеждата, че други ще последват примера ми и ще успеят по-добре от мен.