II Мисията на Рама

Четири-пет хилядолетия преди нашето летоброене, гъсти гори още покривали древна Скития, която се простирала от Атлантическия океан чак до полярните морета. Чернокожите народи нарекли този континент, който видели да изниква остров по остров, „земята, изплувала от вълните“. Колко се различавала тя от тяхната бяла, изгорена от слънцето земя, тая Европа със зелените си брегове и хълмове, с дълбоките си заливи с влажен климат, с мечтателните си реки, с мрачните си езера и с вечно надвисналите над склоновете на планините си мъгли! В нейните обрасли с трева, необработени полета, като обширни степи, се чували почти само виковете на зверовете, ревът на биволите и грохотът от необуздания галоп на огромни стада диви коне, препускащи с развети от вятъра гриви. Белият човек, обитаващ тия гори, вече не бил онзи пещерен човек. Той вече можел да се нарече господар на своята земя: бил изобретил ножовете и брадвите от кремък, лъка и стрелите, прашката и примката. И накрая, вече бил намерил двама бойни другари, двама отлични, несравними и предани до смърт приятели: кучето и коня. Домашното куче, превърнало се във верен пазач на горската му къща, обезпечило безопасността на домашното му огнище. Обуздавайки коня, той завоювал земята, покорил и другите животни и станал цар на простора. Яхнали диви коне, тия червенокоси хора се носели като вихър, препускали като стихийни мълнии. Те убивали мечки, вълци, зубри, всявали ужас у пантерите и лъвовете, които населявали тогава нашите гори.

16 Херой (гр.) – човек, надарен от Боговете с необикновени качества и закрилян от тях, за да извършва различни подвизи (бел. ред.).

17 Дева (санскр.) – Бог, Божество (бел. ред.).

18 Виж Histoire philosophique du genre humain. Tome I (Философска история на човешкия род. том I) – бел. авт.

Цивилизацията вече била възникнала: семейството, родът, племето, народът съществували в зачатъчна форма. Навсякъде скитите, синовете на Хиперборейците, издигали в памет на Предците си чудовищни менхири ¹⁹ .

Когато някой племенен вожд умирал, заедно с него погребвали в земята оръжията и коня му, за да може, казвали те, воинът да препуска из облаците и да преследва огнения змей и в Отвъдния свят. Оттам води началото си обичаят да се принася в жертва конят, играещ толкова голяма роля във Ведите и в скандинавската традиция. Така се зародила религията: чрез култа към Предците.

Семитите намерили Единния Бог, Всемирния Дух, в пустинята, на върха на планината, в необятната безпределност на звездната шир. Скитите и келтите открили Боговете, многобройните Духове, в дебрите на своите гори. Там чували гласове, там били обзети от първите трепети на Невидимото, от виденията на Отвъдното. Ето защо гората, дали пленителна, или страшна, винаги си е оставала драгоценна и съкровена за бялата раса. Привличани от мелодичния шепот на листата и от лунната магия, хората от тази раса винаги се връщат там, отново и отново в хода на вековете, като в своя извор на Младост, в храма на Великата Майка Херта ²⁰ . Там спят Боговете им, Любовта им, изгубените им Тайни.

19 Менхир – огромен, вертикално забит в земята продълговат камък с височина от 3 до 20 м (бел. ред.).

20 Известна повече с името Нерта (бел. ред.).

Още в най-отдавнашни времена жените ясновидки пророкували под дърветата. Всяко племе имало своята велика пророчица, като Вьолуспа на скандинавците, със своята общност от жени друиди. Ала тия жени, първоначално благородно вдъхновени, впоследствие станали властолюбиви и жестоки. Добрите пророчици се превърнали в зли магьосници. Те въвели човешките жертвоприношения и кръвта на воините безспирно се леела по долмените на фона на зловещите песнопения на жреците и злорадите викове на свирепите скити.

Сред тия жреци имало един млад човек в разцвета на възрастта си на име Рам, който също се посветил на жреческото призвание, само че вглъбената му Душа и дълбокият му Дух не се покорили на този кръвожаден култ.

Младият друид бил кротък, благ и сериозен. Още от крехка възраст проявявал рядка дарба в познаването на растенията, на великолепните им качества и свойства, на отварите и извлеците от тях, както и в изучаването на звездите и техните влияния. Той усещал, разкривал, виждал далечните неща. Именно на това се дължал доста рано утвърдилият се авторитет на Рам сред най-старите друиди. Благодатно величие се излъчвало от словата му, от цялото му същество. Мъдростта му била в пълна противоположност на безумството на друидките, изричащи злокобните си предсказания и проклятия със силен глас сред гърчовете на своя делириум. Друидите го нарекли „Онзи, който знае“, а народът казвал, че той е „Вдъхновеният от Покоя“.

Ала Рам, който жадувал за Божествената Наука, пътувал из цяла Скития и южните страни. Очаровани от неговата вещина и скромност, жреците на черните народи му разкрили една част от тайните си познания. Завърнал се в северните страни, Рам се ужасил, виждайки, че култът към човешки жертвоприношения все повече и повече вилнее сред неговите съотечественици. Той съзрял в това гибелта на своята раса. Ала как да се опълчи срещу този обичай, разпространен поради гордостта на друидките, властолюбието на друидите и суеверието на народа? Тогава един друг бич се разразил над бялата раса, а Рам вярвал, че вижда в него Небесно наказание за светотатствения култ. От нашествията си в южните страни и от своя досег с черните народи, белите пренесли в земите си една ужасна болест, един вид чума. Тя прониквала и увреждала хората чрез кръвта, чрез самите извори на живота. Цялото тяло се покривало с черни петна, дъхът ставал зловонен, подутите и разядени от язви крайници се изкривявали и болният издъхвал в непоносими мъки. Дъхът на живите и смрадта на умрелите разпространявали това бедствие. И тъй, белите хора падали като покосени и гинели с хиляди в горите, изоставени даже и от самите грабливи птици. Рам, потънал в скръб, напразно дирел някакво средство за спасение.

Той имал навика да размишлява под един дъб на една полянка сред гората. Една вечер, след дълъг размисъл за бедите, сполетели неговата раса, той заспал до дънера на това дърво. Сънувайки, му се сторило, че силен глас го вика по име, и помислил, че се е събудил. Тогава видял пред себе си един мъж с величествен ръст, облечен като самия него с бяла друидска одежда. Той държал в ръка пръчка, около която имало увита змия. Рам, учуден, се готвел да запита непознатия какво означава всичко това, ала мъжът го хванал за ръка, помогнал му да се изправи и му посочил на самото дърво, под което бил легнал, една много красива клонка бял имел ²¹ .

– О, Рам – казал му той, – ето лекарството, което дириш!

Сетне непознатият извадил от пазвата си едно златно градинарско сърповидно ножче, отрязал клонката и му я подал. Казал набързо още няколко думи за начина на приготвяне на белия имел и изчезнал.

Тогава Рам напълно се събудил и се почувствал силно насърчен. Един вътрешен глас му казвал, че е намерил спасението. Той приготвил белия имел според съветите на своя Божествен приятел със сърповидното златно ножче. Дал на един болен да пие от това питие, размесено с някаква ферментирала течност, и болният оздравял. Извършените от Рам чудотворни изцеления го направили прочут в цяла Скития. Навсякъде го викали, за да лекува. Когато друидите от племето му се обърнали към него за съвет, той споделил с тях откритието си, добавяйки, че то трябва да остане тайна на жреческата каста, за да обезпечи авторитета му. Учениците на Рам, които пътували из цяла Скития с клонки от бял имел, били считани за Божествени посланици, а Учителят им – за Полубог.

Това събитие поставило началото на ново религиозно преклонение. Оттогава белият имел станал свещено растение. Рам го увековечил, въвеждайки празника Коледа, или празника на Новото спасение, чиято дата определил да бъде в началото на годината, и го нарекъл Нощ Майка (на новото Слънце), или Великото Обновление. А колкото до тайнственото същество, което Рам видял в съня си и което му посочило белия имел, в Езотеричната традиция на европейската бяла раса то се нарича Ааск-Хейл-Хопа, означаващо „Надеждата за спасение е в гората“. Гърците създали от него своя Асклепий, гения на медицината, държащ в ръка магически жезъл във формата на Кадуцей ²² .

21 Viscum album (бел. ред.).

22 Кадуцей – атрибут на Бог Хермес, състоящ се от жезъл с крилца, обвит от две преплетени змии; в медицината този символ фигурира видоизменен, само с една змия (бел. ред.).

И все пак, Рам, „Вдъхновеният от Покоя“, имал по-обхватни цели и намерения. Той искал да изцели народа си от една морална язва, по-пагубна и от чумата. Избран за върховен жрец на племето си, той издал заповед на всички друидски общества – и мъжки, и женски – да сложат край на човешките жертвоприношения. Тази новина достигнала чак до самия океан, приветствана от едни като благодатен огън, а от други – като светотатствено посегателство. Жените друиди, властта на които била застрашена, започнали да бълват своите проклятия срещу дръзкия водач на жреците, да изстрелват срещу него смъртните си присъди. Мнозина от мъжете друиди, които виждали в човешките жертвоприношения единствено средство да налагат своята власт, застанали на тяхна страна. Рам, превъзнасян от голяма част от жреците, бил ненавиждан от останалите. Вместо да се оттегли от битката обаче, той я обострил, въздигайки един нов символ.

Тогава всяко бяло племе имало свой отличителен знак с формата на някое животно, символизиращо предпочитаните от него качества. Някои от вождовете приковавали жерави, орли или лешояди върху фасадите на своите дървени дворци, други – глави на глигани или на биволи, и това бил първоначалният произход на герба. Ала предпочитаният от скитите знак върху знамето бил Бикът, който те наричали Тор: символ на груба, буйна сила и жестокост. На Бика, Рам противопоставил Овена, смелия и миролюбив водач на стадото, и го превърнал в отличителен знак на всичките си привърженици. Това знаме, издигнато и развяващо се в сърцето на Скития, действало като сигнал за всеобщо вълнение и за същинска революция на духовете. Белите народи се разединили, образувайки два лагера. Самата душа на бялата раса се разделила на две, за да се избави от животинското, надигнало се в нея с мощен рев, и да изкачи първото стъпало на невидимото светилище, водещо към Божественото Човечество. „Смърт на Овена!“ – крещели последователите на Тор. „Война срещу Бика!“ – викали приятелите на Рам. Страховитата война била неминуема.

Пред тази заплаха, Рам се поколебал. Разразяването на такава война не би ли усилило злото и не би ли принудило расата му да се саморазруши? И тогава сънувал нов сън…

Бурното небе било отрупано с мрачни облаци, надвиснали над планините, докосващи с бръснещ полет разлюлените върхове на горите. Изправена върху една скала, жена с разпуснати коси се готвела да порази един великолепен воин, здраво омотан с въжета пред нея.

– В името на Предците, спри се! – извикал Рама, спускайки се към жената.

Друидката хвърлила към своя противник остър заплашителен поглед, сякаш замахвайки с нож. Ала мощен гръм отекнал в гъстите облаци и една сияйна фигура се появила при блясъка на светкавицата. Гората потънала в ослепителната светлина, друидката паднала като покосена от мълнията, а въжетата на пленника се скъсали и той отправил към сияйния великан предизвикателен поглед. Рам дори не трепнал, защото в чертите на това видение разпознал Божественото Същество, което му проговорило под дъба. Този път то му се сторило още по-прекрасно, защото цялото му тяло сияело, излъчвайки Светлина. И Рам видял, че се намира в открит храм с обширни колони. На мястото на каменния жертвеник се издигал олтар. До него стоял воинът, чиито очи продължавали да предизвикват смърт-та. Жената, легнала върху плочите, изглеждала мъртва. А Небесният Гений Покровител носел в дясната си ръка светилник, а в лявата – чаша. Той се усмихнал благосклонно и казал:

– Рам, доволен съм от теб. Виждаш ли този светилник? Това е Свещеният Огън на Божествения Дух. Виждаш ли тая чаша? Това е Чашата на Живота и на Любовта. Дай светилника на мъжа, а чашата – на жената.

Рам сторил всичко така, както му наредил този Гений Покровител. Едва-що светилникът се озовал в ръцете на мъжа, а чашата – в тези на жената, огънят на олтара лумнал от само себе си и двамата засияли, преобразени от озаряващата му светлина в Божествени Съпруг и Съпруга. В същото време храмът се разширил; колоните му се извисили чак до Небето; сводът му се превърнал в Небесната твърд. Тогава Рам, унесен от своя сън, се озовал пренесен на върха на една планина под звездното небе. Изправен до него, Геният му обяснил смисъла на съзвездията и го подтикнал да чете съдбините на човечеството в пламтящите знаци на Зодиака.

– О, чуден Дух, кой си ти? – запитал го Рама.

А Геният отговорил:

– Наричат ме Дева Нахуша – Божествен Разум. Ти ще разпръснеш моите лъчи по Земята и аз ще идвам винаги щом ме призовеш. А сега продължавай по своя път. Върви!

И Духът Покровител посочил с ръката си на изток.

III Изход и завоевания

В този сън, внезапно озарен от мълниеносна Светлина, Рам съзрял мисията си и великото предопределение на своята раса. От този миг насетне, той повече не се поколебал. Вместо да разпали война между европейските народи, той решил да поведе избраните на своята раса към сърцето на Азия. Обявил пред своите хора, че полага основите на благоговейната религия на Свещения Огън, който ще донесе щастие и Блаженство на хората; че човешките жертвоприношения ще бъдат завинаги забранени; че Предците ще бъдат призовавани вече не от кръвожадни жрици върху диви скали, пропити с човешка кръв, а при всяко домашно огнище, от съпруга и съпругата, слети в една обща молитва, в Боготворящ химн, край огъня, който пречиства. Да, видимият огън на олтара, символ и проводник на невидимия Небесен Огън, щял да обедини семейството, рода, племето и всички народи – средоточие на Живия Бог на Земята. За да се пожънат обаче тези плодове, трябвало да се отдели хубавото зърно от плевелите; трябвало всички храбреци да се подготвят да напуснат Европа, за да завоюват нова земя, девствена земя. Там Рам би възцарил своя Закон, там би основал религията на Обновителния Огън.

Това предложение било посрещнато с възторг от един млад и жаден за нови предизвикателства народ. Огньове, запалени по планинските върхове и поддържани в течение на няколко месеца, били сигналът за масово преселение за онези, които желаели да последват Овена. Епохалното преселение, ръководено от този велик пастир на народите, поело бавно на път и се насочило към Централна Азия. Минавайки по протежението на Кавказ, то трябвало да превземе няколко гигантски крепости на черните племена. За спомен от тия победи, белите преселници по-късно изваяли исполински овнешки глави по скалите на Кавказ. Рам показал, че е достоен за високата си мисия. Той смекчавал трудностите, прониквал в мислите, предвиждал бъдещето, изцерявал болестите, усмирявал разбунтуваните, възпламенявал смелостта у другите. И тъй, Небесните Сили, които ние наричаме Провидение, искали господството на северната раса над Земята и чрез гения на Рам озарявали пътя ѝ със светлозарни лъчи. Тази раса вече имала свои водачи, вдъхновени свише от втори порядък, които да я изтръгнат от дивашкото ѝ състояние. Ала Рам, който пръв схванал закона на обществото като израз на Божествения Закон, бил пряко вдъхновен, от първи порядък.

Той се сприятелил с туранците, древни скитски племена, примесени с жълта кръв, които населявали част от Средна Азия, и ги повел, за да завоюва персийските земи, откъдето напълно изтласкал черните народи, с намерението Централна Азия да бъде заета единствено от народ на чистата бяла раса, който да се превърне за всички други народи в огнище на Светлина. Там основал град Вер, който Зороастър нарича „удивителен град“. Научил хората да обработват и засяват земята, станал патриарх на житото и на лозата. Положил началото на различните касти според тяхната дейност и разделил народа на жреци, воини, земеделци и занаятчии. Първоначално кастите съвсем не били съперници; наследствените привилегии, източник на омраза и завист, били въведени едва по-нататък. Също така, забранил робството, както и убийството, утвърждавайки идеята, че поробването на човека от човек е източникът на всички беди. А колкото до рода, това първично обособяване на бялата раса в отделни групи – той го съхранил такова, каквото си било, и позволил на всеки род да избира своите вождове и съдии.

Шедьовърът на Рам, най-превъзходният инструмент за въдворяване на цивилизации, сътворен от него, била новата роля, която поверил на жената. Дотогава мъжът познавал жената само под една двойствена форма: или като окаяната робиня в своята колиба, която мачкал и малтретирал брутално, или като внушителната жрица на дъба и на скалата, до благоволението на която се домогвал и която, пряко волята му, господствала над него, бидейки омайваща и страховита магьосница, чиито прокоби го плашели и пред която треперела суеверната му душа. Човешкото жертвоприношение – това било възмездието на жената срещу мъжа: когато тя забивала кинжала в сърцето на свирепия си тиранин. Отменяйки този ужасен обред и въздигайки отново жената в съзнанието на мъжа, с нейните Божествени функции на съпруга и майка, Рам я превърнал в жрица на домашното огнище, пазителка на Свещения Огън, равна на своя съпруг, призоваваща наравно с него Душата на Предците.

И тъй, както всички велики законодатели, Рам само развивал по-висшите инстинкти на своята раса, като ги организирал. За да направи живота по-красив и прелестен, Рама въвел четири големи празника през годината. Първият бил празникът на пролетта, или на възраждането и възпроизводството на потомство. Той бил посветен на любовта между съпруга и съпругата. Летният празник, или празникът на жътвата, принадлежал на синовете и дъщерите, които поднасяли на своите родители снопите и китките с плодовете на труда си. Празникът на есента бил в чест на бащите и майките: тогава те поднасяли на децата плодове като символ на радост и веселие. Най-святият и най-тайнственият от всички празници бил Коледа, или празникът на великите посеви. Рам го посветил едновременно на новородените деца, на плодовете на любовта, заченати през пролетта, и на душите на мъртвите, на Предците. Бидейки допирна точка между видимото и невидимото, това религиозно тържество било едновременно прощаване с отлетелите души и мистично спасение за ония, които се връщат, за да се въплътят чрез майките, раждайки се отново в децата. В тая свята нощ, древните арийци се сбирали в светилищата на Айриана-Ваеджа, както някога правели това в своите гори. С огньове и песни, те празнували новото начало на земната и слънчевата година, поникването на свежите кълнове на природата насред сърцето на зимата, туптенето на живота в дъното на смъртта. Те възпявали всемирната целувка на Небето и Земята и победоносното Рождество на новото Слънце от великата Нощ Майка.

По този начин Рам свързал човешкия живот с кръговрата на годишните времена, с астрономическите цикли. Същевременно той извлякъл от всичко това Божествен смисъл. Заради тези негови плодотворни нововъведения, Заратустра го нарича „Водителят на народите, преблагополучният владетел“. Ето защо индийският поет Валмики, който пренася древния герой в една много по-скорошна епоха и сред пищността на една по-напреднала цивилизация, все пак запазва в него чертите на един изключително Висок Идеал. „Рама, със сините си лотосови очи – казва Валмики, – бил господар на света, повелител на неговата душа и на обичта на хората, баща и майка на своите поданици. Той съумял да дари на всички същества Веригата на Любовта.“

Установила се в Персия, в преддверието на Хималаите, бялата раса все още не била господарка на света. Нейният боен авангард трябвало да проникне в Индия, главен център на черните народи – старовремските победители на червената и на жълтата раса. Зенд-Авеста говори за този поход на Рама в Индия. ²³ Древноиндийската епопея го е превърнала в една от най-любимите си теми. Рама станал завоевател на земята, в която е Химават ²⁴ – земя на слонове, тигри и газели. Той издал заповед за първия сблъсък и сам ръководил началния тласък на тази грандиозна битка, в която две раси несъзнателно си оспорвали скиптъра на света. Поетичното предание на Индия, разгръщайки още повече окултните предания на храмовете, я е представило като битка на Бялата с Черната Магия. В своята война срещу народите и царете на „континента Джамбудвипа“, както бил наричан тогава, Рам, или Рама, както го нарекли източните народи, приложил наглед чудотворни методи и средства (защото те превъзхождали обикновените човешки способности) – Великите Посветени дължат тези методи и средства на познанието и овладяването на скритите сили на Природата. Тук преданието го описва как прави така, че да бликнат извори в пустинята, как намира в нея неочаквани природни ресурси в нещо като манна и учи хората си как да я употребяват, а също и как спира епидемия посредством едно растение, наречено хом (амомос у гърците, персея у египтяните), от което извлякъл спасителен сок. Това растение станало свещено сред последователите му и заместило белия имел, съхранен от келтите в Европа.

23 Твърде забележително е, че Зенд-Авеста, свещената книга на персите, макар да счита Зороастър за вдъхновен от Ормузд, за Пророк на Божия Закон, същевременно твърди, че той е продължител на делото на един много по-древен Пророк. Зад символиката на древните храмове се долавя нишката на Великото Откровение на човечеството, свързваща истинските Посветени. Ето този важен откъс: 1. Заратустра (Зороастър) попитал Ахура Мазда (Ормузд, Богът на Светлината): – О, Ахура Мазда, Ти, Святий и Пресвятий Създателю на всички телесни и пречисти същества; 2. Кой е първият човек, с когото си разговарял, Ти, Който си Ахура Мазда?... 4. Тогава Ахура Мазда отговорил: – С прекрасния Йима – онзи, който беше начело на едно войнство, достойно за възхвала, о, чистий Заратустра… 13. И Аз му казах: – Бди над световете, които са Мои, направи ги плодородни, в качеството си на закрилник и покровител… 17. И връчих му оръжията на победата, Аз, Който съм Ахура Мазда: 18. Златно копие и златен меч. 31. Тогава Йима се извиси чак до звездите към пладне, на юг, по Пътя, следван от Слънцето. 37. Той стъпваше по тая земя, която бе направил плодородна. Тя стана с една трета по-многочислена от преди. 43. И сияйният Йима обедини отново войнството на най-добродетелните хора в прославената Айриана-Ваеджа, сътворена Чиста. (Вендидад-Саде, II: Фаргард. Превод: Анкетил-Дюперон) – бел. авт.

Рама прилагал срещу враговете си всевъзможни впечатляващи похвати за упражняване на влияние и авторитет. Жреците на черните народи вече можели да налагат своята власт единствено посредством унизителния си култ. Те имали обичая да хранят в храмовете си огромни змии и птеродактили, редки оцелели допотопни животни, които ужасявали непросветеното множество и го карали да им се кланя като на Богове. Тези змии били хранени с телата на пленниците. Понякога Рама се появявал внезапно и неочаквано в тия храмове с факли в ръце, като подгонвал змиите и жреците, за да всее ужас в тях, да ги овладее и подчини. Друг път се появявал във вражеския лагер, излагайки се на риск, без никаква защита от ударите на ония, които желаели смъртта му, и си отивал, без никой да посмее да го докосне. Когато ги питали защо са го оставили да избяга, те отговаряли, че срещайки погледа му, се чувствали като вкаменени, или пък, че когато им говорел, между тях и него сякаш се изпречвала исполинска планина и те вече не можели да го виждат. Най-накрая, като венец на неговото дело, индийският епос приписва на Рама завладяването на Цейлон, последно убежище на черния магьосник Равана, когото белият маг обсипал с огнена градушка, след като построил мост над един пролив, с помощта на армия от маймуни, които твърде много приличали на примитивно племе от двуръки диваци, увлечени и ентусиазирани от този велик чародей на народите.

24 Химават (санскр.) – персонификация на Хималаите (бел. ред.).

IV Заветът на Великия Родоначалник

Свещените писания на Изтока разказват, че със своята сила, гениалност и благост, Рама се превърнал в господар на Индия и духовен цар на земята. Жреците, царете и народите се прекланяли пред него като пред Небесен благодетел. Под знака на Овена, неговите пратеници разпространили надалеко арийския закон, провъзгласяващ равенството на победителите и победените, отмяната на човешките жертвоприношения и робството, уважението към жената, грижеща се за домашното огнище, преклонението към Предците и утвърждаването на Свещения Огън, видим символ на Безименния Бог.

Рама бил вече старец. Брадата му била побеляла, но жизнената сила още не била напуснала тялото му, а величието на Върховен Жрец на Истината сияело на челото му. Царете и посланиците на народите му предложили върховната власт. Той поискал срок от една година за размисъл – и тогава отново имал съновидение. Защото Духът Покровител, който го вдъхновявал, му говорел по време на сън…

Той видял себе си отново в гората от своята младост. Самият той отново бил млад и носел ленената одежда на друид. Луната светела ярко. Било Святата нощ, онази Нощ Майка, когато народите очаквали възраждането на Слънцето и на новата година. Рама крачел под дъбовете, вслушвайки се както някога в призоваващите гласове на гората. Една красива жена дошла при него. Тя носела великолепна корона в своите ръце. Рижавочервената ѝ коса имала цвета на златото, кожата ѝ – белотата на снега, а очите ѝ – дълбокото сияние на лазурната небесна синева след буря. Тя му казала:

– Аз бях дивата друидска жрица; чрез тебе се превърнах в лъчезарната Съпруга. И сега се наричам Сита. Аз съм прославената чрез теб жена; аз съм бялата раса; аз съм твоята съпруга. О, мой господарю и царю мой! Нали заради мен си прекосил реките, омаял си народите и си сразил царете? Ето наградата! Вземи тая корона от моята ръка, сложи я на главата си и царувай заедно с мене над света!

Тя паднала на колене смирено и покорно, предлагайки му короната на Земята. Скъпоценните ѝ камъни хвърляли хиляди отблясъци; опиянението на любовта се усмихвало в очите на жената. И душата на великия Рама, на пастира на народите, била затрогната. Ала изправил ръст над върховете на горите, Дева Нахуша, неговият Дух Покровител, се явил пред него и му казал:

– Ако сложиш тази корона на главата си, Божественият Разум ще те напусне и няма да ме видиш повече! Ако притиснеш тази жена в своите обятия, тя ще умре от твоето щастие. Ако обаче откажеш да я притежаваш, тя ще живее щастлива и свободна на Земята, а невидимият ти Дух ще царува над нея. Избирай: или да послушаш нея – или да последваш мен!

Сита, все така на колене, гледала господаря си с очи, пълни с любов, и умолително очаквала неговия отговор. Рама останал безмълвен за миг. Погледът му, потънал в очите на Сита, измервал пропастта, разделяща пълното притежание от сбогуването навеки. Ала чувствайки, че Върховната Любов е върховно самоотречение, той положил освободителна ръка върху челото на бялата жена, благословил я и ѝ казал:

– Сбогом! Бъди свободна и не ме забравяй!

Жената тутакси изчезнала като призрак в лунната светлина. Младата Зора надигнала вълшебната си пръчица над старата гора. Царят отново се превърнал в старец. Роса от сълзи окъпала бялата му брада, а от дебрите на гората един тъжен глас го зовял:

– Рама! Рама!

Ала Дева Нахуша, светлозарният Дух, извикал:

– Ела с мен! – и Божественият Дух отнесъл Рама навръх една планина на север от Химават.

След това съновидение, което му посочило как да осъществи своята мисия, Рама събрал отново царете и посланиците на народите, като им казал:

– Не желая върховната власт, която ми предлагате. Запазете своите корони и спазвайте моя закон. Моята задача е вече изпълнена. Аз се оттеглям завинаги с братята си Посветени на една от планините на Айриана-Ваеджа. Оттам ще бдя над вас. А вие бдете над Божествения Огън! Угасне ли, ще се явя отново пред вас, но като страховит съдник и отмъстител!

После Рама се оттеглил с хората си на планината Албори, между Балх и Бамиян, в една уединена обител, известна само на Посветените. Там той наставлявал своите ученици и им разкривал познанията си за Тайните на Земята и на Великото Същество. Учениците му отнесли надалеко, в Египет и чак в Окситания, Свещения Огън, символ на Божественото Единство на нещата, и рогата на Овена, емблема на арийската религия. Тия рога се превърнали в емблематичен знак на Посвещението и като следствие от това – на жреческата и царската власт. ²⁵ Отдалече Рама продължавал да бди над своите народи и над драгоценната си бяла раса. Последните години от живота му били заети с определянето на календара на арийците. Именно на него дължим зодиакалните знаци. Това бил заветът на Патриарха на Посветените – необикновена книга, написана със звезди, с Небесни йероглифи в бездънната и безпределна Небесна твърд, от Древния по дни на нашата раса. Определяйки дванадесетте знака на Зодиака, Рама им придал трояк смисъл. Първият смисъл се отнасял до влиянията на Слънцето през дванадесетте месеца на годината; вторият бил свързан по определен начин със собствената му история; третият посочвал окултните методи и средства, с които си послужил, за да постигне своята цел. Ето защо тези знаци, разглеждани в обратен ред, се превърнали по-късно в тайни символи на Посвещението на различни степени. ²⁶ Той заповядал на хората си да крият смъртта му и да продължават неговото дело, увековечавайки тяхното Братство. Столетия наред народите вярвали, че Рама, носейки жреческата корона с рога на овен, е вечно жив на своята свещена планина. Във ведическите времена Великият Родоначалник се превърнал в Яма, съдникът на мъртвите – индуистка аналогия на Хермес, придружителят на душите на заминалите в Отвъдното.

25 Рогата на Овена се намират на главата на множество персонажи от египетските паметници. Този атрибут на главата на царете и на великите жреци е знакът на жреческото и царското Посвещение. От там водят началото си двата рога върху жреческия шлем (бел. авт.).

26 Ето как зодиакалните знаци представят историята на Рам, според Фабр д‘Оливе, тоя гениален мислител, съумял да изтълкува тези древни символи в съответствие с Езотеричната традиция: 1. Знакът Овен, бягащ с глава, обърната назад, означава положението на Рам, когато е напускал своето отечество, с поглед, вперен в страната, от която излиза. 2. Яростният Бик се противопоставя на неговия ход, но половината от тялото му, затънала в калта, му пречи да изпълни своя замисъл; и той пада на колене. Това са келтите, обозначени със собствения им символ, които, въпреки всичките си усилия, най-после се подчиняват. 3. Знакът Близнаци изразява съюза на Рам с туранците. 4. Знакът Рак – размисъла и съзерцателното вглъбение навътре в себе си. 5. Знакът Лъв – неговите битки с враговете. 6. Крилатата Дева – победата. 7. Везни – равенството между победители и победени. 8. Скорпион – бунта и измяната. 9. Стрелец – възмездието, които носи. 10. Козирог, 11. Водолей, 12. Риби – всички те се отнасят до моралната страна на неговата история. Това обяснение на Зодиака може да изглежда колкото смело, толкова и странно. Във всеки случай, никога нито един астроном, нито митолог ни най-малко не е успял да обясни нито произхода, нито смисъла на тия тайнствени знаци на небесната карта, възприети и почитани от народите още от зората на нашия арийски период. Хипотезата на Фабр д‘Оливе най-малкото има заслугата, че разкрива пред съзнанието нови и необятни перспективи. Вече споменах, че тези знаци, разгледани в обратен ред, на Изток и в Гърция по-късно бележат различните стъпала, които човек трябва да изкачи, за да стигне до Върховното Посвещение. Нека припомним само най-прочутите от тия символи: крилатата Дева е означавала чистотата и целомъдрието, носещи победата; Лъв – моралната сила; Близнаци – единението на човека с един Божествен Дух, които заедно образуват двама непобедими Воини; обузданият Бик – себеовладяването и господството над природата; Овен – съзвездието на Огъня или на Всемирния Дух, даващ Върховното Посвещение чрез познаването на Истината (бел. авт.).