КРАЙ
КРАЙ
Азбучен показалец
Ареопаг – държавен орган на Древна Атина с широка политическа, съдебна, контролираща и религиозна власт.
Даймон – в Древна Гърция: безплътен дух, който може да е или от Висше, Божествено естество, т.е. закрилник и водител, или може да е от нисшите сфери и да води човека в пагубен път.
Домициан, Тит Флавий (ок. 51 г. – ок. 96 г.) – третият и последен римски император от династията на Флавиите (управлявал 81 – 96 г.). Неуспешните му походи срещу даките предизвикали бунтове сред войниците. Репресиите и екзекуциите не помогнали на Домициан, който бил убит от заговорници, а Сенатът постановил да бъде заличен дори споменът за него и да бъдат унищожени всички изображения на деспота.
Елохим (иврит) – формата за множествено число на думата Елоах, означаваща Бог. Според Шюре, в библейската книга Битие, тази дума се схваща както в единствено, така и в множествено число; в единствено число – като Всемирен Божествен Принцип, а в множествено число – като действаща сила в дадена Йерархия Елохими. По тази логика, авторът често употребява понятието Елохими не като название на само една определена Йерархия, а като синоним на Богове, или Божествени Духове, проявяващи Всемирния Божествен Принцип чрез една или друга от Космичните Йерархии.
Емпедокъл (ок. 490 – ок. 430 г.пр.н.е.) – древногръцки философ, според чиято натурфилософия корените на всички неща са стихиите Огън, Вода, Въздух и Земя, които се съединяват механично благодарение на любовта, а се разделят чрез омразата.
Епопт (старогр.) – Посветен от II степен в Елевзинските Mистерии.
Ехидна – полужена-полузмия от древногръцката митология, родила редица митични чудовища.
Йерофант (гр.) – върховен жрец, който има правото да обучава ученици на храма, да ги въвежда в Мистериите и да им дава Посвещение.
Кибела – фригийска богиня, наричана още Великата Майка – Майка на Боговете и всичко живо на Земята, на възраждащата се Природа и на нейното плодородие.
Лизандър – спартанец, завоевател на Атина по време на Пелопонеската война.
Лукиан (ок. 120 г. – ок. 192 г.) – древногръцки писател, реторик и сатирик, автор на около 80 съчинения, в които осмива религията, пороците на своето време и упадъка на нравите.
Макавей – Юда Макавей (II в. – ок. 160 г.пр.н.е.): юдейски борец за свобода, водач на въстание, избухнало в отговор на религиозните преследвания срещу юдеите.
Маратон (Битката при Маратон) – сражение между атинската войска и войската на персийския цар Дарий I ок. 490 г. пр.н.е., близо до гръцкото селище Маратон; важен епизод от Гръко-персийските войни, който завършва с победа на гърците.
Минерва – староиталийска целомъдрена Богиня на Мъдростта и войната за благородна кауза, покровителка на занаятите, изкуствата и науките, почитана още като Медика (Лечителка), считана за закрилница на жените. Съответства на древногръцката богиня Атина.
Мист (гр.) – използва се в смисъл на забулен: название на кандидат за Посветен в традицията на Древногръцките Мистерии.
Моавци – потомци на Авраамовия племенник Лот, населявали земите на изток от Мъртво море, окончателно покорени едва при Давид.
Порфирий (ок. 233 г. – ок. 305 г.) – неоплатонически философ, ученик и биограф на Плотин и същевременно учител на Ямблих.
Саламин (Саламинската битка) – остров в Егейско море, в залива край който през 480 г.пр.Хр. се състои морско сражение между гръцкия и персийския флот, като част от Втората гръко-персийска война, което завършва с блестяща победа за гърците и обръща хода на войната в тяхна полза.
Темистокъл (ок. 524 – ок. 459 г.пр.н.е.) – атински държавник и пълководец, издигнал се в ранните години на атинската демокрация.
Филон Александрийски (ок. 15 г.пр.н.е. – ок. 45 г.) – елинистически египетски философ и учен, роден в Александрия във видно юдейско семейство с римско гражданство, който критикува буквалното тълкувание на Библията и се опитва да съчетае гръцката и юдейската философия, с което оказва влияние върху някои от християнските отци на Църквата.
Херой (гр.) – човек, надарен с Божествени качества и способности, за да помага на по-слабите; синоним на Полубог и Божествен Закрилник. Има пряка връзка с по-съвременната дума герой, в която обаче е изгубен изначалният Божествен смисъл.
Едуар Шюре
Божественото Развитие:
от Сфинкса към Христа
Френска, второ изцяло преработено издание (Пълен съвременен нов превод от оригинала)
Превод, редакция и предпечат: „Ал-Гита Ра“ ЕООД
Консултант: Проф. Филип Филипов
ISBN: 978-619-93058-2-9
Печатни коли: 23
Издателство „Вселена“, 2025