КНИГА ПЪРВА ПЛАНЕТАРНОТО РАЗВИТИЕ И ПРОИЗХОДЪТ НА ЧОВЕКА

Боговете мислят съвсем различно от хората. Мислите на хората са образи; Мислите на Боговете са Живи Същества.

Рудолф Щайнер

Издателска бележка:

Имената и понятията, обозначени

със звездичка (*) след тях, са обяснени в края на книгата,

в „Азбучен показалец“.

Глава I Загадката на Сфинкса и Изначалната Мъдрост

Мъдростта, във всички свои проявления, има за цел да реши загадката на Човека – последният предел на планетарното развитие. Тази загадка обхваща в себе си загадката на целия свят, защото Малката Вселена на Човека, или т.нар. Микрокосмос, е огледало и миниатюрен синтез на Великата Вселена, на Всемира, или т.нар. Макрокосмос. Устроени в съответствие с едни и същи Принципи, тези две Вселени са различен, но съгласуван израз на Невидимия Създател, видим в Своите творения, на Върховния Дух, Когото ние наричаме Бог.

И все пак, нито един друг символ не изразява по-красноречиво загадката на взаимно преплитащите се нишки, свързващи Природата и Човека, колкото Древният Сфинкс на Египет, съществуващ от незапомнени времена. Именно неговия смисъл се стремят да разгадаят човешката мисъл, народите и религиите.

От близо десет хилядолетия (т.е. още при зараждането на първите цивилизации в Африка и Азия, предшестващи нашите европейски цивилизации), колосалният Сфинкс в Гиза, изсечен в скалата, полегнал сред жълто-червеникавите пясъци на пустинята, поднася на всеки преминаващ край него пътник тази страховита загадка – защото един свръхчовешки език, по-впечатляващ от всички говорими езици, се излъчва от безмълвната му фигура и от извисеното му чело:

– Виж ме! – мълви той. – Аз съм Сфинкс-Естеството. Ангел, Орел, Лъв и Бик – имам величествения лик на Божество и тялото на крилат див звяр, надаващ мощен рев. Нямаш нито задната част на туловището ми, нито ноктите ми, нито крилата ми, но ликът ти е подобен на моя. Кой си ти ? Отде идеш? Накъде отиваш? От калта на Земята ли си излязъл, или си слязъл от искрящия диск на онова славно Слънце, което изгрява ей там, над Арабските планини? Аз обаче съм, виждам и знам от Вечността – защото съм един от Вечните Архетипи, Първообразите, живеещи в Несътворената Виделина... Ала... Забранено ми е да говоря по друг начин освен чрез самото си присъствие. Колкото до теб, преходни човече – неизвестен пътник, преминаваща сянка, ти търсѝ – и разгадавай; ако ли не – потъваш в безнадеждност!

Ето на този пронизващ въпрос, на тази властна повеля на туй крилато Същество, всички митологии, религии и философии по света са отговаряли под хиляди форми в хода на историята. Те са давали утеха, без да утолят тази жажда за Истина, пламтяща в сърцето на човека. Въпреки разнообразието от догми и обреди, всички те са в съгласие помежду си относно една съществена идея. Чрез своите култове, вероизповедания, символи и жертвени приношения, своите закони, правила и обещания, тези Духовни Водачи никога не са преставали да проповядват на човека:

– Ти идеш от един Божествен свят и можеш да се завърнеш там, ако поискаш. В тебе има нещо преходно и нещо Вечно. С преходното си служѝ само за да развиваш Вечното!

Още от възникването на християнството, което обещава Истината на най-смирените и кара цялото човечество да тръпне в надежда, легендата за изгубения Рай (поради грехопадението на Първия човек) и за Спасението, донесено на вече изроденото човечество чрез саможертвата на един Бог, е утеха за Душите вече близо две хилядолетия. Ала тази впечатляваща и широко известна история, разказана в тая си детинска форма, не удовлетворява вече порасналия човек, станал господар на природните сили, този човек, който иска да проникне във всички тайни чрез своя разсъдък и който, подобно на Тома Неверни, вярва само на онова, което може да докосне.

И ето, днешният човек е застанал пред Древния Сфинкс, чийто винаги повтарящ се въпрос неволно дразни и смущава упорито търсещия храбрец. Накрая, уморен, той възкликва:

– О, Вечен Сфинкс, твоят стар въпрос е тъй глупав, смешен и безсмислен! Няма никакъв Бог. Дори и Бог да съществува някъде в някоя сфера, недостъпна за сетивата ми, то аз не искам да знам нищо за Него – и ще съумея да мина и без Него. Боговете са мъртви. Няма никакъв Абсолют, нито Върховен Бог, нито Първопричина. Има само непрекъснат поток от явления, следващи едно след друго, като вълните, въртящи се в омагьосания кръг на Вселената. О, измамлив Сфинкс, мъчение за мъдрите, плашило за тълпите, вече не се страхувам от теб! Не е толкова важно по каква случайност съм излязъл от твоята утроба, но след като вече съм роден, аз се изплъзвам от твоите хищни нокти, защото моето име е Воля, Разум, Анализ – и всичко се прекланя пред могъществото ми. Понеже това е така, аз съм твой господар и ти ставаш безполезен. Химерен образ от миналото, последен призрак на изчезналите Богове, изчезни и ти в пясъците и остави на мен Земята, където най-накрая ще разпростра навред свободата и щастието!

Тъй говори новият човек, „свръхчовекът“ на една наука, която е само материална наука. Сфинксът, неразбран от съвременното човечество, мълчи – Сфинксът, изгубил своя ореол, своя златен диск от времето на фараоните, символ на крилатото Слънце, както и своята власт да предава посланията от Боговете, така че тези Богове да говорят посредством човешката Душа в тишината на храмовете; Сфинксът, който се руши в пустинята. А тържествуващият „свръхчовек“ се оглежда в огледалото на своята наука.

Ала ето, че той се отдръпва, ужасѐн, защото съзира там себе си в образа на горила, чието космато тяло и лице с издадена напред челюст му се надсмиват, крещейки: „Ето твоя праотец… Приветствай тържествено своя нов Бог!“. При тази гледка, „свръхчовекът“, колкото и да е закостенял в своята гордост, потръпва от ужас, чувства се унизен от собствената си неумолима наука. И в дълбините на своето съзнание, той чува глас, който му се струва подобен на гласа на далечния Сфинкс, защото е фин като ефирна вълна и хармоничен като тихия звън, излизащ от статуята на Мемнон при първия лъч на Слънцето:

– О, неразумни човеко – казва тя, – ти, който вярваш в тленния прах на горилата, ти не заслужаваш да се въздигнеш над тази тленност! Знай, че най-голямото ти престъпление е, че си погубил Бога!

Такова е състоянието на съзнанието, което науката без Душа, науката без Бог е породила в човечеството. Оттам – и двете доктрини, на агностицизма и на материализма, които независимо управляват съвременния манталитет. Агностицизмът твърди: „Ignorabimus, т.е. никога няма да узнаем дълбоката същина на нещата, следователно нека спрем да се занимаваме с нея“. Материализмът заявява: „Съществуват само материята и инстинктът. Нека извлечем възможно най-голяма изгода и от двете“. Резултатът от тези две доктрини е един и същ: фатализъм в историята и философията, реализъм в изкуството, премахване на религиозното чувство и на Божествената Идея. Освобождавайки човека от Бога, те вярват, че правят самия човек свободен, но така само го превръщат в роб на материята. Обезглавявайки Вселената, те обезглавяват човешката личност. От само себе си се разбира, че тук не смесвам самата наука, възхитителна в работата си по наблюдение и класификация, с нейните фанатизирани популяризатори, теоретици на агностицизма и материализма. Именно те хвърлят черно було върху мисълта, през което светът изглежда като гробище.

А другите от дълго време са безчетно Войнство – въстаналите срещу това було, безбройните гънки на което скриват живата Вселена и оковават мисълта. Ала къде да намерят Меча на Светлината, който разкъсва това було?

Едни прибягват до старата метафизика, но техните абстрактни понятия, без никакво влияние върху живата Природа, предоставят само изхабени, притъпени оръжия. Други се примиряват с философията на непроницаемите прегради, поставяща науката в едно подразделение, а религиозния морал – в друго; философия, водеща до радикално безсилие, защото разцепва човека на две. Трети пък възобновяват догмите на Църквата, без да ги разбират, и търсят утеха в нейните обреди, чиято призоваваща магия е изгубена заедно с нейния възвишен смисъл. Тези обреди все още могат да приспят безпокойството, но не и да дадат Истината.

Къде е Мечът на Светлината, който пронизва едновременно и невежествената тъма на Душата, и бездните на Природата, за да намери там отново Бога? Нима науката, която умъртвява, е господарка на света? И нима Мъдростта, която вдъхва Живот, е само суетна дума, лишена от съдържание? Мнозина твърдят това; почти всички го вярват.

И все пак... Има една Изначална Мъдрост... Трансцендентална, Вечна, в която пребъдва целокупната пълнота на познанието. Някога тя е текла като пълноводна река, също като Ганг, която се спуска от снеговете на Хималаите. Днес едва наподобява тънка, оскъдна водна струйка, плъзгаща се по корито от речни камъчета, която обаче никога не секва напълно. Тази Мъдрост извира от други способности, различни от онези, които науката на нашето съвремие използва. Интуицията е само ярък проблясък и първата стъпка към нея. Тя се нарича Ясновиждане, Съзерцание на Божественото, Живо Общение с Всевечния. Тази Мъдрост струи от вътрешната Светлина, която се запалва в човека в определен момент от неговото развитие. Тя прониква през астралния свят – лабораторията на творческите сили, и достига чак до Духовния свят – Първопроизходът на нещата. Неясни и несъвършени са преводите на тази Мъдрост, които човешкият език и човешкото изкуство ни дават, но чист и сияен е нейният Първоизвор – защото тя струи под влиянието на прекия поток, прииждащ от Духовните Йерархии, сътворили света. Древните Мъдреци не само съзирали тези Йерархии, но и съзерцавали вътрешно Великите Мистерии на Сътворението, т.е. последователните аспекти, в които Слънчевата система се е обличала преди образуването на Земята. Те ги съзерцавали в жизнеспособните формообразуващи клишета, които се реели в т.нар. Астрална (Космична) светлина пред окото на чистия Дух, и дали на планетите същите имена като тези на Космичните Сили, които ги извайвали.

Ето защо планетите се превърнали в Богове в митологията. ¹

1  Великите астрономи на XVI и XVII в. – Коперник, Галилей и Кеплер, които формулират законите на небесната механика и отварят пред нас дълбините на Космоса, са имали една идея за небесните тела, много близка до тази на халдейските магове и древноегипетските жреци. Това бил йерархичен динамизъм, универсален анимизъм, но диференциран и степенуван – защото според тях звездите и небето, макар и управлявани от математически закони, са живи. Те гледали на небесните тела не само с хладен ум, но и с целокупността на Душата. Също така, в звездите те усещали Боговете, а в Космоса – Духа Създател. И най-вече, вижте този откъс от Кеплер: „Цялото Творение съставлява една чудна симфония – както в порядъка на Идеите и Духа, така и в този на материалните същества. Всичко е единно Цяло и е свързано чрез неразривни взаимовръзки; всичко образува едно хармонично Цяло. В Бога – същата Хармония, Върховна Хармония: тъй като Бог ни е създал по Свой образ, Той ни е дал идеята и усета за Хармония. Всичко съществуващо е живо и одушевено, защото всичко е непреривно и последователно свързано; няма звезда, която да не е одушевена, която да няма Душа. Душата на звездите е причина за техните движения и за взаимното привличане, свързващо звездите в едно; именно тя обяснява правилната закономерност на природните явления.“ – Кеплер, Harmonices Mundi (Хармонията на света), 1619 (бел. авт.).

Великите окултисти и мистици на XVI и XVII век имали в себе си няколко лъча от тази Изначална Мъдрост, от която е изтъкано възвишеното ясновиждане. Хайнрих Кунрат се опитва да я изрази синтезирано в своя пантакъл ¹ , наречен от него Amphitheatrum sapientiæ aeternæ (Амфитеатър на Вечната Мъдрост); Якоб Бьоме се доближава до тази Мъдрост като ясновиждащ в своята Аврора. Парацелз я изучава в своя трактат Astronomia magna (Великата астрономия). Лайбниц е имал прозрение за нея, наричайки я Perennis quædam philosophia (Вечната философия). Съвременният велик теософ Рудолф Щайнер я назовава Urweltweisheit – непреводима дума, която можем само частично да изразим посредством перифразата Мъдрост от Първоизвора на всички светове. ²

1  Пантакъл – специален магически символ, често включващ геометрични форми (бел. ред.).

2  „Вдъхновението и проблясъците на ясновиждане, които човек получава, са само отражение на Духовните Йерархии, сътворили света. Майсторът на часовници например има идея за определен часовник и го конструира и изработва съгласно своя проект. След като часовникът е готов, ние можем, разглобявайки механизма му, да преоткрием отново идеята, предхождала конструирането на неговото устройство. Същото е и положението на човека спрямо Божествената Творяща Мъдрост. Преди да се роди нашият свят, тази Мъдрост вече е съществувала; това е бил замисълът за света. Тази Мъдрост по-късно е била предадена на човека. Именно това са Идеите, изразени чрез Боговете.“ Рудолф Щайнер, из записки от лекции, изнесени през април 1909 г. (бел. авт).

Глава II Огънят Принцип и Йерархиите на Съществата

Центърът на Древната Окултна Наука е самото Учение за Огъня Принцип, Огненото Начало (както е формулиранo за първи път от индийските Риши) – същностна тъкан на Всемира и инструмент на Боговете.

Агни – Огънят, скрит във всяко нещо, Изначалният и Невидим Огън, на когото димът, пламъкът и светлината са само външни проявления, Агни, Огънят Творец, е наистина Всемирният Деятел и субстанцията на нещата; защото, от една страна, Огънят е първична стихийна форма на материята; а от друга, е одеянието, а в известен смисъл – и тялото на Боговете, посредникът, чрез който Боговете въздействат върху света: пламтяща Пътека, по която Духът слиза в материята, сияен Път, по който материята се извисява отново към Духа.

Това Древно Учение за Огъня Принцип, за Огненото Начало, което изпълва и озарява Ведите със своята Божествено проникновена поезия, намираме по-късно, формулирано по научен начин от най-великия гръцки философ на Йонийската школа – Хераклит от Ефес. В Огъня, Хераклит видял Принципа на видимата Вселена. „Огънят е съзидателната стихия – и именно от неговите преобразувания, от това дали се разрежда, или се сгъстява, се пораждат всички неща. Огънят, когато се сгъсти, се превръща във водна пàра; пàрата, придобивайки плътност, се превръща във вода; водната стихия, под въздействието на ново сгъстяване, се превръща в земна.“ Ето кое Хераклит нарича движението от горе надолу. И обратното: стихията земя, ставайки по-разредена, се превръща във вода, от която произлиза почти всичко останало чрез изпарение, извършващо се на нейната повърхност. И това е движението от долу нагоре. Нека добавим, че Огънят е не само оживотворяващият, но и разрушителният Принцип. Вселената е породена от Огъня и именно чрез Огъня трябва да се разтвори. ¹

Нека кажем веднага, че в тези две движения – от горе надолу и от долу нагоре, и в тези две явления – сгъстяване и разреждане, е обобщена накратко цялата Космогония на нашата планетна система, защото те съпътстват слизането на Духа в материята и извисяването на материята към Духа. Нека добавим също и че Хераклит положил в храма на Диана в Ефес своята книга за Огъня Принцип, с което искал да наблегне, че е получил своята Наука от Посвещението и от Боговете, тоест – по вдъхновение свише, а не просто посредством размисъл и разсъдък. В онази епоха философията била преди всичко интуитивна и синтезна. Тя става аналитична едва при Елеатската школа, а диалектична – едва при Сократ, Платон и Аристотел.

1  Кратко обобщение на философията на Хераклит според фрагментите, които имаме от нея. Виж Ritter, Histoire de la philosophie ionienne (Ритер, История на йонийската философия). Интересно е да се съпостави древната идея на Хераклит, според която целият видим свят е излязъл от Огъня, т.е. от Топлината, с откритията на най-съвременната астрономия благодарение на спектроскопията на звездите. Ето какво четем в забележителната статия на г-н Charles Nordmann (Шарл Нордман) относно Метаморфозите на звездите и тяхната температура: Les Métamorphoses des étoiles et leur Température (Revue des Deux Mondes – Обзорен поглед към Два Свята, от 1 юни 1910 г.): „Съществените разлики между разнообразните типове звезди, от гледна точка на техния химичен състав, се дължат на различните температури, преобладаващи там. Когато температурата се повиши, атомите на химичните елементи, характеризиращи се със своите обикновени спектрални линии, се разместват, за да отворят място на по-прости форми, които се характеризират с „усилени спектрални линии“ и които Локиър нарича протоелементи. Когато температурата се повиши още повече, тези протоелементи се разпадат, за да образуват други, все по-леки и по-прости елементи, и накрая водят до превръщането на всички други вещества във водород и хелий. Следователно звездите на Орион ще бъдат най-горещите на небосклона; а простотата на звездните спектри, в по-голяма или по-малка степен, както и количеството на усилените спектрални линии, ще бъдат характерни за температурата на всяка от звездите. От това изследване възникват две велики философски идеи: едната – за химичното и термичното развитие на звездите, а другата – за превръщането на химичните елементи под въздействието на топлината... Така за първи път на Земята се доказва нагледно възможността за това превръщане на елементите, толкова търсено от средновековните алхимици и толкова осмивано от химиците на XIX век... Звездите ни поднасят цялостен пример за такова превръщане в смисъла, търсен от алхимиците, тъй като най-тежките метали се появяват едва след леките елементи и едва когато са изстинали достатъчно“. Шарл Нордман (бел. авт.).

А сега, да се заслушаме по тази тема в словото на най-вещите и най-проникновено виждащи съвременни теософи, съгласуващо съвременната наука с Окултното Учение за Четирите стихии и за Огъня Принцип.

„За да разберем това древно и свято Учение, което идва при нас от Изтока – казва Рудолф Щайнер, – трябва да разгледаме Огъня в неговите взаимовръзки с Четирите стихии. Вътрешният смисъл на Четирите стихии е вече непонятен за съвременния материализъм. В езотеричен смисъл, тези Четири стихии, наричани още Четирите елемента, не означават познатите ни неразложими химични елементи и техните прости вещества, според схващането на съвременната химия – а всъщност това са последователните състояния на материята:

Стихията (или елементът) Земя означава твърдо състояние (в този смисъл, ледът е стихия Земя).

Стихията Вода означава течно състояние (в този смисъл, живакът и разтопеното желязо се явяват стихия Вода).

Стихията Огън (или още Топлина) е по-фино и по-тънко състояние от стихията Въздух и може да се нарече лъчиста материя – понятието е въведено от Крукс.

Огънят се отличава от другите три Стихии най-вече защото ги прониква, защото прониква всичко, докато останалите Стихии са отделни една от друга. И още една разлика: можем да докоснем нещо, което е твърдо, течно или газообразно – усещаме го осезателно отвън чрез определена степен на съпротивление. По същия начин, можем да докоснем дори и горящо вещество, но тогава горещината се усеща и отвътре. Древната Мъдрост е разкрила това. Огънят е едновременно и външна, и вътрешна Стихия за човека и за всичко. Мъдреците са казали: С този Огън, материята се превръща в Душа. В Огъня има Душа; в Душата има Огън.“

„Огънят следователно е портата, през която човек прониква от външността на нещата в тяхната вътрешност. Когато гледаме горящ предмет, заедно с огъня виждаме още две неща: дим и светлина. Светлината се ражда от огъня, но дали я виждаме? Хората са убедени, че виждат светлината, но това не е вярно. Виждаме твърди, течни или газообразни вещества, озарени от светлината, но не виждаме самата светлина. Следователно физическата светлина всъщност е невидима реалност. Преминавайки от огъня към светлината, ние навлизаме в невидимото, в етерното, в Духовното. С дима се случва обратното. Когато нещо гори, ставаме свидетели на преход от материалното към Духовното, при който се поражда светлина. Ала този преход се заплаща чрез непрогледен дим. Посредством дима, огънят затваря в материята един Духовен елемент. Нищо не се ражда отделно от останалото. Всеки напредък се заплаща чрез пропорционално оттегляне в обратна посока. Където се поражда светлина, се поражда и тъмнина. Въздухът се е родил от огън, преобразуван в дим, водата – от въздух, кондензиран в течност, а земята – от втвърдена течност. От тази гледна точка, цялата Вселена е сгъстен Огън и Дух, обграден от материя.“ ¹

Когато вникнем по този начин със своя поглед в лабораторията на Вселената и съзрем как във вените ѝ тече по своя кръговрат Деятелят на Всемирния Живот, финият и всемогъщ Огън, ние разбираме по-добре силата и величието на обредите у древните арийци. Те прославяли Огъня, защото виждали в него престола, същностната субстанция и одеждата на Боговете.

И все пак, преди да поднесем кратко изложение на планетарното развитие, трябва да оформим определена идея за Йерархията на могъщите сили, участващи в Космичната драма. Древните Мъдреци са представяли Боговете като седящи на престол от Огън и Светлина, защото тези сили са техните стихии. Нека се опитаме сега да ги изредим от долу нагоре, във възходящия ред на човешкия разум. После ще видим как действат от горе надолу, в низходящия ред на сътворението. Старият Завет описва накратко в обобщена форма тази Йерархия от Същества (които са всъщност качествата и способностите на Бог в действие) в съня на Яков, който вижда как Ангелите слизат и възлизат по стъпалата на стълбата на Всемира. Този сън представя символично Йерархията на Невидимия свят – единен организъм, оживотворяващ и одухотворяващ видимия свят, бидейки негова опора. Коментиран езотерично, той разкрива една Наука, много по-дълбока от онази, която извличаме посредством нашите микроскопи и телескопи.

1  Записки от лекциите на доктор Рудолф Щайнер, април 1909 г. Нека си припомним тук, че най-новите теории на съвременната наука за структурата на материята разглеждат атомите като съставени от електрони, т.е. тук става дума за електрични атоми, групирани по определен начин. Според тази хипотеза цялата Вселена би била само електрично явление. Ето, че сме съвсем близо до Агни – скритият Огън от ведическите химни. Ето как крайният анализ се обединява с крайния синтез и как съвременната наука се слива в едно с Древната Мъдрост (бел. авт).

Извисете се по стъпалата на материята – и ще намерите Духа. Извисете се по стъпалата на човешкото съзнание – и ще намерите Бога. Също както над Четирите стихии откриваме по-фини стихии, така и над четирите царства на видимата Природа: минералното, растителното, животинското и човешкото, откриваме други царства, съответстващи на различните състояния на безтегловната материя, недоловима за обикновените сетива. Това са сферите на индуистките Асури и Деви, сродни с тъй наречените Елохими* ¹ на Мойсей, чиито антропоморфни форми са древногръцките Богове. Християнската Езотерична традиция, чиито корени можем да проследим назад във времето чак до Дионисий Ареопагит, ² ги подразделя на девет категории, които се състоят от три Триади, образуващи едно органично цяло.

Над човека – всички пророци са го казвали и всички народи са вярвали в това – са Ангелите, при персите – Феруери, при римляните – Гении, които понякога са отъждествявани с Висшия Аз и Вечното у човека. При все това, Ангелът се различава от този Висш Аз: всъщност този Ангел е предопределен да пробужда Висшия Аз. На езотеричен език, Ангелите се наричат още Синове на Живота. Към личността на всеки човек е прикрепен Ангел Хранител, чиято роля е да съпровожда човека и да го напътства от прераждане в прераждане. Стихията на Ангела е Въздух. Над Ангелите са Архангелите – индуистките Асури, управляващи Душата на народите. Тяхната стихия е Огън. Окултната традиция ги счита за най-активните фактори във всеобщия живот на човечеството: именно те чертаят най-главните му линии и пак те бдят над многобройните му движения. Над Архангелите царуват Архаите (наречени Αρχαι от Дионисий Ареопагит), или Духовете на Личността и инициативата, чиято роля може да се определи с думата Началà, защото именно те са дали първия импулс на Архангелите в Сатурновия и в Слънчевия период. Именно те ръководят великите движения и революции на човечеството; те извеждат на сцената великите личности, променящи облика на историята.

1  Имената и понятията, обозначени със звездичка (*) след тях, са обяснени в края на книгата, в Азбучен показалец (бел. ред.).

2  В том II на настоящата творба ще обсъдим автентичността на личността на Дионисий Ареопагит и книгите, приписвани на него. Тук това няма голямо значение, защото в тази глава става дума за идеи, а не за личности (бел. авт.).

Такава е първата група Духовни Йерархии, извисяващи се над човека, които можем да наречем, в най-висш смисъл, групата на работниците в планетарната лаборатория, защото тяхната деятелност е най-пламенната, най-сложната: тя се потапя както в дълбоките недра на материята, така и в Тайнствата на човешката индивидуалност.

По-нагоре следва втората Триада на Йерархиите. Това са тъй наречените Деви на индусите. Дионисий Ареопагит ги е нарекъл Власти – Εξουσίαι (Ексузиаи), Сили – Δυνάμεις (Динамис), и Господства – Κυριότητες (Кириотетес). В тях трябва да виждаме повелителите и разпоредителите на цялата планетарна система. Посредници между по-нискостоящите и по-висшестоящите Йерархии, тези суверенни Духове са по-близо до Божественото, отколкото до човека; бихме могли да ги наречем Непогрешимите, защото те не могат като Архангелите да слизат в бездната на материята, но също и не могат да обичат като тях човека, на когото са дарили дихание и живот. Именно тези Йерархии са сътворили в празнотата планетарните сфери, където са се устремили силите на Безкрая. Те поддържат равновесието на цялата система и съставляват нейната Висша мярка. Това са тъй наречените Елохими на Мойсей, които са сътворили Земята.

Далеч над всяко човешко понятие и въображение се извисява третата Троица на Йерархиите във възходящ ред.

Престолите са Върховната Йерархия на Себеотдаването и на Саможертвата. След малко ще видим тяхната главна роля в произхода на нашата планетна система. Серафимите (чието име на халдейски означава Любов) и Херувимите (в названието на които се съдържа смисълът на идеята за Мъдрост и Безкрайна Сила) са толкова близо до Бога, че отразяват непосредствено Неговата Светлина. По-нискостоящите Йерархии не биха били способни да понесат Неговото ослепително сияние и мълниеносен блясък. Серафимите и Херувимите го предават на тях, като го пресяват, смекчават и кондензират в лъчисти форми. Те самите се обличат в тези форми, като се проникват и изпълват с Любов и Мъдрост; потапят се в Лоното на Божествената Троица и излизат оттам като мълния, защото Божиите мисли се вграждат в тяхната Духовна Същност. Те не работят, а сияят; те не творят, а пробуждат – живи лъчи на Неведомия Бог.

В обобщение, ДОЛНАТА ТРИАДА (Ангели, Архангели и Архаи) е тази на Небесните Войнства, на които се пада най-тежката работа – онези, за които Земята е бойно поле, а човекът – обект на въздействие. СРЕДНАТА ТРИАДА (Власти, Сили и Господства) е тази на Разпоредителските и Уравновесяващите Йерархии, които действат в цялата планетарна система. ГОРНАТА ТРИАДА (Престоли, Херувими и Серафими) е тази на Сияйните и Вдъхновяващи Йерархии, действащи в целия Космос. Те са част от същинската Божествена Сфера, тъй като по своята същност са над пространството и времето, както и самият Бог, но проявяват Бога във времето и пространството.

Нека добавим, че в тази обширна и могъща Йерархия, всеки йерархичен чин възприема потока, идещ от по-високите Йерархии, и въздейства върху всички по-долу от него, но не и върху тези над него.

Нека също така да отбележим, че сферите на деятелност на Йерархиите се проникват една друга, без да се смесват, и че условията на пространството и времето варират във всяка Триада на Йерархиите. Сферата на Ангелите, Архангелите и Архаите – тази, която идва непосредствено над човека и където човек се потапя по време на сън, е Астралната сфера, наречена още Сфера на Проникването. Там е царството на четвъртото измерение, т.е. съществата проникват там, без да се смесват. Разстоянието се отстранява или променя. Нещата се съединяват непосредствено чрез симпатия или антипатия. Сферата на Йерархиите на втората Триада е Духовната Сфера, която може да се нарече още Сфера на Разгръщането и Съсредоточаването. Там господстват петото и шестото измерение, т.е. сътворяването в пустотата чрез потока на силите, идещи от Безкрая. С третата Триада навлизаме в най-извисената, Божествената сфера – сферата на Безкрайното и Вечното, което е над пространството и времето, но властва над тях.

Приложената схема изобразява стълбицата на Йерархиите, чийто престол е Огънят Принцип, чийто център е Божествената Троица и чийто коронен венец е Триадата на Серафимите. Светлината, Животът и Истината се излъчват от горе, под въздействието на диханието на Триединното Слово, чрез Елохимите* и Архангелите, и се устремяват, пронизвайки сърцето на Човека с пламъка на Луцифер. В Човека са съсредоточени всички Божествени лъчи, за да избликне от него ново Същество, нова Светлина и ново Слово.

Посредством тази верига, Бог-Боговете, Стихиите и Човекът образуват единно и неделимо Цяло, което постоянно се себепоражда, самоорганизира и развива успоредно, целокупно. По-висшестоящите Богове пораждат по-нискостоящите, които, на свой ред, пораждат Стихиите, на които материята е само външен облик и на които Човекът, първоначално в зародиш, малко по малко се превръща в център и стожер.

Разглеждана от горе надолу, тази схема показва лъча, чрез който Боговете виждат света и Човека; това е страната на Светлината. Погледната от долу нагоре, тя изобразява призмата, посредством която Човекът възприема света и Боговете; това е страната на Сянката.

Нека сега разгледаме Йерархиите на дело в Сътворението.