БОЖЕСТВЕНОТО РАЗВИТИЕ

Едуар Шюре

от Сфинкса към Христа

Édouard Schuré

L’Évolution Divine, du Sphinx au Christ

Paris, 1912

Едуар Шюре

Божественото Развитие:

от Сфинкса към Христа

Френска, второ изцяло преработено издание (Пълен съвременен нов превод от оригинала)

Издателство „Вселена“, 2025 Превод, редакция и предпечат: „Ал-Гита Ра“ ЕООД

Консултант: Проф. Филип Филипов

[email protected]

ISBN: 978-619-93058-2-9

Печатни коли: 23

Издателска бележка: Имената и понятията, обозначени

със звездичка (*) след тях, са обяснени в края на книгата,

в „Азбучен показалец“.

СЪДЪРЖАНИЕ

ПРЕДГОВОР...................................................................................... 7

Човекът Шюре и Епохата,

в която е писана тази книга.............................................10

ПРЕДИСЛОВИЕ..............................................................................11

КНИГА ПЪРВА: ПЛАНЕТАРНОТО РАЗВИТИЕ

И ПРОИЗХОДЪТ НА ЧОВЕКА........................................21 Глава I: Загадката на Сфинкса и Изначалната Мъдрост....23 Глава II: Огънят Принцип и Йерархиите на Съществата..29 Глава III: Сатурновият период. Саможертвата на

Престолите и пробуждането на Архаите..............38 Глава IV: Слънчевият период. Инкубационна

подготовка на Архангелите от страна на Херувимите. Окултно значение на Зодиака........44 Глава V: Образуване на Юпитер и Марс. Битката

в Небето. Луцифер и падението на Архангелите...........................................................48 Глава VI: Древната Земя, или Земя-Луна

Развитието на Ангелите. Раждането на човека..51 Глава VII: Разделянето на Луната от Земята

Началото на днешната Земя. Лемурийската раса. Развитието на половете Падението на Ангелите. Разрушаването на Лемурийския континент посредством огън........53

КНИГА ВТОРА: АТЛАНТИДА И АТЛАНТИТЕ...........................65

Глава I: Преданието за Атлантида

Нейното устройство и геоложките ѝ периоди.....67 Глава II: Първобитният атлант. Единението с

Природата и спонтанното ясновидство Раят на виденията и царуването на Боговете.....72 Глава III: Атлантската цивилизация. Царете Посветени

Империята на толтеките..........................................79

Глава IV: Избухването на собствения аз и

себесъзнанието. Упадъкът и черната магия Катаклизмът и Потопът............................................85 Глава V: Първоначалното развитие на бялата раса,

нейната Слънчева религия и масовото ѝ преселение............................................90

КНИГА ТРЕТА: ТАЙНСТВОТО НА ИНДИЯ................................95

Глава I: Ведическият и брахманисткият свят.......................97

1. Ришите от ведическите времена

и Изначалната Мъдрост...............................................100 2. Брахманистката цивилизация. Трите свята: Брахма,

Вишну, Шива. Тържеството на Вечното Женско Начало: Невестата и свещената танцьорка.............108 Глава II: Животът на Буда........................................................125

1. Младостта на Буда.........................................................127 2. Уединеният живот и Просветлението......................130 3. Изкушението..................................................................139 4. Учението и будистката общност. Смъртта на Буда.141 5. Заключение.....................................................................149

КНИГА ЧЕТВЪРТА: ЕТАПИТЕ НА СЛЪНЧЕВОТО СЛОВО

I: Зороастър..............................................................................155 Етапите на Слънчевото Слово...............................................157 Глава I: Младостта на Зороастър..........................................161 Глава II: Гласът в планината и Слънчевото Слово............167 Глава III: Великата битка и Ангелът на победата...............176

КНИГА ПЕТА: ЕТАПИТЕ НА СЛЪНЧЕВОТО СЛОВО

II: Един халдейски Маг по времето на пророк Даниил.185 Един вавилонски Маг по времето на пророк Даниил......187 Глава I: Залязващото слънце на Вавилон...........................189 Глава II: Тайнството на девственото зараждане................198 Глава III: Сънят на Набу-Насир: Слизането на Ищар в Ада. 202 Глава IV: Мисията на пророк Даниил...................................206

КНИГА ШЕСТА: ЕТАПИТЕ НА СЛЪНЧЕВОТО СЛОВО

III: Смъртта на Камбис и Слънцето на Озирис................211 Смъртта на Камбис и Слънцето на Озирис........................213 КНИГА СЕДМА: ЧУДОТО НА ЕЛАДА. АПОЛОН И ДИОНИС

ЕЛЕВЗИНСКИТЕ МИСТЕРИИ И ТРАГЕДИЯТА..................225 Глава I: Гордиевият възел.......................................................227 Глава II: Видимата Гърция. Делфийският Аполон.............235 Глава III: Прорицателката.......................................................241 Глава IV: Невидимата Гърция. Деметра и Персефона......249 Глава V: Мистерийният Дионис.............................................255 Глава VI: Зад кулисите на трагедията...................................268

КНИГА ОСМА: КОСМИЧНИЯТ ХРИСТОС И

ИСТОРИЧЕСКИЯТ ИИСУС....................................................283 Глава I: Космичният Христос..................................................285 Глава II: Учителят Иисус, Неговият произход и

Неговото развитие.......................................................293 Глава III: Пребиваването на Иисус при Есеите

Кръщението в река Йордан и въплъщаването на Христос...................................300 Глава IV: Обновяване на Древните Мистерии

чрез живота на Христос. От изкушението към Преображението...................311 Изкушението на Христа...................................................313 Първа степен на Посвещението: Подготовка

Проповедта на планината и Божието Царство.....315 Втора степен на Посвещението: Пречистване

Чудодейни изцеления. Християнското целителство.. 319 Трета степен на Посвещението: Просветление

Възкресението на Лазар................................................320 Четвърта степен на Посвещението: Взор от Висините. Преображение Господне.................325 Глава V: Новите Мистерии, Страстите Христови,

смъртта и Възкресението на Христа.........................328

ЗАКЛЮЧЕНИЕ: БЪДЕЩЕТО......................................................341

Азбучен показалец...................................................................363

ПРЕДГОВОР Божественото Развитие

Божествено Развитие има само там, където сме в Единство с Бога и с Неговата Воля. Единство с Бога има само в Истинността на Любовта.

Ние сме дошли в този свят, за да срещнем Бога и Себе Си – това е Божественото.

В Божественото ти съществуваш, но без да си роден: Неродено.

Ние сме дълбоко Божествени и Неродени – и затова сме над събитията.

Погледът на Сфинкса гледа в Мястото на Неродеността.

Очите на Сфинкса не са от този свят: те гледат към Мистерията – Мястото на Истината, Прамястото.

Сфинксът – това е Мястото, където човекът се ражда като Бог.

Когато станеш Бог, Тайната на Сфинкса е разгадана, но Мистерията остава.

Сфинксът е отломък от Древния Нетер.

Сфинксът ни говори за Древния свят, който е бил някога наш Дом.

Който е познал Божественото Учение на Сфинкса, прекратява преражданията и скитането в смъртта – той става свободен и чист Дух и само се вселява.

Що е Божественото Учение? Просто не се безпокоиш за нищо; това е Бог в нас, Учителя в нас – Изначалното Състояние. Той, Единственият, ръководи всичко: Той самият е Божественото Учение.

Божественото Учение е Изначално Състояние на Тишината и Покоя: то е подобие на Сфинкса.

Атлантите казват: Когато си в Покоя, си осветен.

Сфинксът иска да познаеш Изначалното, Истинското Знание, което е Безмълвно.

Сфинксът още в Атлантида е бил Мистично Учение за Безмълвието.

Сфинксът е Древен Храм на Безмълвното Тържество. Що е Безмълвното Тържество? Несътворената Тишина, която е в нас.

Сфинксът мълчи, защото пази Несътвореността. Говорът е нарушил Несътвореността.

Божественото Развитие ни призовава за Древния Живот, който е бил в Несътвореността. В тази Несътвореност на Древния Живот няма желания – грабители, а само Изначална, Велика Пълнота.

Посланието на Сфинкса е: Осмислѝ себе си, за да не се втвърдиш!

Сфинксът е Обетованата Земя, Древната Земя на Лекотата – Необременеността.

Христос показва, че Пътят е зависим от Бога – докато Адам и Ева пожелаха независим път.

Според Божественото Учение, само Любовта намира Пътя си и го осмисля.

Христос е Любов и затова Той е устроен свят в Бога, а не в света.

Христос сам по Себе Си е Мистичен Храм на Бога.

Христос е роден като Несътворен от Бога и затова не умира. Роденият в Бога не умира – той само слиза и се връща.

Елеазар Хараш Варна, март 2025 г.

Ние живеем от Божественото, всички ние, докато сме в земната обител, както и в сияйното Небе. Споменът за Боговете е нектарът на човеците; уханието на Любовта е нектарът на Боговете.

Душата на Новите Времена

Човекът Шюре и Епохата, в която е писана тази книга

Едуар Шюре пише ключово писмо за Европа и за цялото човечество. За да може да бъде преживяно това писмо, усетено и осмислено в контекста на Езотеричните процеси в Европа и Духовния устрем на една свръхчувствителна, мъдра и красива Душа, ние сме призвани да усетим интуитивно Душата на Едуар Шюре. Тя твори в Епохата на Романтизма във Франция – държавата и народът, възкресили Мъдростта на Древен Египет със своя Розенкройцерски устрем. Заедно с това, тази Душа стои заслушана в центъра на Европа, където звучи музиката на Бетовен и Вагнер, но също така тя предусеща и гигантската пропаст на идващите две войни, и катастрофата на крайния атеистичен материализъм на модернизма.

Ако се задълбочим в това интуитивно преживяване на съществото на Шюре, ще можем да усетим величавата Слънчева Симфония, звучаща в зората на XX век. Само в този контекст, думите на Едуар Шюре могат да бъдат осмислени в Духовната им дълбочина, за да се види Светлината в неговите съкровени слова, преодоляващи трагизма на идващите времена, започващи в началото на XX век.

Шюре е сърцето, което изрази Любовта към Древното Познание. То пулсира, вдъхновено от величието на Изгрева на Епохата на Универсалната Космополитна Мъдрост на Христовото Учение. Това Учение, дадено ни от Великия Дух Архай Михаил – Лицето на Господа, ще разцъфти и просияе чрез д-р Рудолф Щайнер. Усещайки именно това, Шюре изразява своето благоговение и дълбока почит към зората на онази Дева София, която ще познаем като Антропософия.

Филип Филипов, професор по астрология и консултант на книгата

9 март 2025 г.

ПРЕДИСЛОВИЕ

Към д-р Рудолф Щайнер

Любезни Учителю и приятелю,

Тази книга, на която Вие бяхте великодушният вдъхновител, можех да я посветя само на Вас. От съществена необходимост за онези, които ще я четат, е да знаят защо и как бях подтикнат да я напиша. А какъв по-добър начин да помогна на читателя да разбере основополагащата идея от това да разкрия онзи извор на Мъдрост и Живот, от който съм черпил толкова много?

По време на една от неотдавнашните Ви лекции ме удостоихте с честта да изречете следните думи: „Европейският успех на Великите Посветени ¹ от Едуар Шюре беше за мен и моите приятели неопровержим знак, че Западът е узрял за Християнския Езотеризъм и че е настъпил часът да го разпространим сред широката общественост“. По времето, когато сте взели това решение, аз съм бил в пълно неведение за съществуването Ви. Днес, когато имам великата привилегия да Ви познавам, на мен се падат дългът и радостта да оповестя, на свой ред, какво означаваше срещата с Вас в моя живот и какъв тласък бе тя за моята мисъл, за да може тя да направи огромна стъпка напред.

За тази цел трябва да се върна малко в предисторията – по-нависоко, към първоизворите.

Написана преди повече от двадесет години при много специални обстоятелства и под мощното въздействие на индивидуално вдъхновение, моята книга Великите Посветени имаше също толкова изключителна съдба, колкото бе и нейният произход. ² Много подходящ повод да кажем: Habent sua fata libelli (Книгите имат своя съдба). За себе си вече бях намерил моя път към Дамаск, изблик на Светлина след дълги заблуди и жестока тъмнина на невежество. Докато пишех тези пламенни страници, открих определен брой Истини, изучаването на които, както и размисълът върху тях, ги направиха само още по-неопровержими в моите очи. Най-съществените са: непреривността на вдъхновението в историята, фундаменталното единство на великите религии и Откровението за един Божествен свят чрез Душата на Великите Пророци на човечеството, когато човек умее да проникне чак до искрящото им централно огнище през безразборната смесица от текстове и традиции; защото там, като зад разкъсана завеса, просиява, под формата на изначални основополагащи идеи и живи образи, централната Истина, от която е произлязъл светът, с всичките ѝ лъчи: религии, вероизповедания, изкуства, науки и цивилизации. А най-прекрасното е, че правейки това откритие, усещаме как същата тази Истина избликва на снопове искри от дълбините на нашето същество.

1  Вижте пълния съвременен нов превод от оригинала на изд. „Вселена“ от 2020 г. (бел. ред.).

2  Разказал съм за зараждането на тази книга в биографията на Маргарита Албана, която е в книгата ми Femmes inspiratrices – Жени вдъхновителки, IV. (бел. авт.).

Като мото на споменатата книга съм поставил следната мисъл: „Душата е Ключът на Всемира“. След това утвърждаване на една трансцендентална Духовност, какво бих могъл да очаквам, ако не враждебност и недоверие от една епоха, гордееща се с това, че обяснява произхода на Душата от материята? Имаше все пак и брилянтни изключения сред независимите умове. ¹ Ала по силата на безмълвно съгласие помежду си, официалните органи на Университета и на Църквата съблюдаваха по отношение на мен най-пълно мълчание. В един влиятелен ултрамонтански ² вестник в Париж, след като съобщиха за книгата, без да посочат дори издалече нейното съдържание, се задоволиха да ми кажат, че ако наистина съм бил жаден за Истината, съм щял да я намеря изобилно в лоното на Католическата Църква. От друга страна, един отличен приятел, протестант и свободомислещ, ме посети, за да ми изрази своето съчувствие. Той ми заяви с искрена тъга, че съм извършил престъпление срещу критиката и срещу науката и че очаквал от мен – да го прощавам! – акт на здрав разум и на дълбоко разкаяние в следващия нов том. Друг приятел, изтъкнат учен и член на Академията за надписи и белетристика, ми писа с възмущение, че „нямам право да преправям историята, за да докажа някакви доктрини“, сякаш натрупването на факти и документи означава нещо само по себе си и сякаш всяко столетие не преправя историята с нови идеи. Тази злонравна ироничност впрочем също беше в съгласие с неизбежната логика на нещата. Трябва да признаем, че ако идеите, изразени в тази книга, някога биха били възприети от един управляващ елит, то би се наложило мислителите, учените и критиците да преправят изцяло философията и методите си, както и своята душевност – все неща, не особено удобни. Никак не е чудно, че сегашните представители на философията, науката и религията са се барикадирали в своите бастиони срещу подобни новости.

1  Справедливо е да припомним, наред с много други, прекрасните проучвания на Филип Жил в Le Figaro [ежедневен вестник Фигаро] от 13 септември 1893 г., на Анри Беранже в Revue Bleue [списание Ревю бльо] от 22 юли 1898 г., на Жан Дорни във Фигаро от 30 септември 1907 г., на Лудвиг Шеман в списание Bayreuther Blätter от 1897 г., които придружаваха последователните издания на произведението, без дори да споменаваме множеството статии, публикувани в Италия, вкл. тези от Анджело де Губернатис, Евелин, Арналдо Червезато и Франц Пелати в списание Nuova Antologia [Нова антология], и други (бел. авт.; [бел. ред.]).

2  Ултрамонтански – който се отнася до поддържане на абсолютната папска власт (бел. ред.).

И въпреки това, аз получих големи компенсации. Растящият от година на година брой издания на тази творба, ентусиазираната симпатия, засвидетелствана към нея от част от младите хора и мнозина дейци на изкуството, широкото ѝ разпространение във Франция, както и в чужбина, ми говореха достатъчно, че тази книга откликва на една истинска потребност на Душите и че тя носи в себе си жизнена сила. Много мъже и жени са ми повтаряли, че насред потискащата сухота на днешното време са намерили в тези страници утеха, извор на вяра, причина да вярват и да действат. Това беше най-хубавата ми награда.

И ако в моята книга Великите Посветени се върнах тъй стремително към древните първоизвори на Мъдростта и на Красотата, то бе от отчаяние, не успявайки да открия в атмосферата на XIX век, нито в когото и да било от нашите тъй наречени „мъдреци“, една солидна основа за живота и онова Божествено Вдъхновение, от което поетът се нуждае, за да вярва в своя идеал. От върха, който достигнах с огромно усилие, се върнах към близките ми сфери. През следващите години се постарах да приложа към нашите френски легенди, към поезията, към романа, към драмата и към естетиката, онези драгоценни открития, които бях направил и които сега разгръщаха пред мен своите безкрайни перспективи. ¹ Ала човек не може да пие безнаказано от извора на Мистериите, който отваря очите на Духа. Зад всяка разбулена съкровена Тайна се крие друга – и искаме да проникнем чак до първопричината. С новата Светлина, озаряваща една по-широка периферия на нещата, се явяват и нови въпроси, като най-остри са винаги онези, които засягат сегашните времена. В разгара на вълнуващата ми работа, две тревоги често се връщаха да ме преследват отново и отново.

Първата бе свързана с философския въпрос, поставен днес пред науката и обществеността. Всички, които имат някакви, дори и повърхностни познания за езотеричните идеи, са поразени, виждайки по колко разнообразни пътища подхожда към тези идеи съвременната наука. Палеонтологията, историята, биологията, експерименталната психология, та чак до най-последните хипотези на физици и химици за преобразуването и същността на материята, които се присъединяват към най-смелите възгледи на Алхимията – всяка една от тези дръзки гледни точки към непознатото е врата, отворена към един нов Духовен свят. Наистина, съвременната наука е на прага на Невидимото и често плува в откритото море на Окултизма, без дори да подозира това.

От друга страна, как да отречем, че най-осведомените умове не виждат светлозарния център, в който всички тези пътища се събират? Как да се пробие дебелата стена, която ги разделя?

Второто от моите опасения се отнасяше до съвременното окултно движение, и по-специално – до Теософското общество.

В моята творба Великите Посветени взех под внимание и признах заслугите на движението на необудистката теософия, което ни е разкрило, макар и понякога в малко смътна форма, настоящото съществуване на Езотеризма в Индия и което е изиграло огромна роля в това Духовно възраждане, което днес вече никой не отрича. Ала при все че признах първостепенната важност на това движение и дълбочината на индуистката Мъдрост, аз се отделих от него чрез същата тази книга по една съществена точка. В трудовете на мадам Блаватска и нейните ученици, особено в тези на мадам Ани Безант ¹ , прославената и изтъкната настояща председателка на Теософското общество, има видима тенденция да се омаловажава важността на християнството и личността на Христос в историята. Говори се много за „езотерично християнство“, но по най-смътен и двусмислен начин. И ако не се отрича открито съществуването на Иисус от Назарет, то поверително се дава на читателя да разбере, че то е съмнително, митично и освен това – безполезно. Завоалира се, размива се, заличава се историческият Христос, Чиито сияйни лъчи изпълват две хилядолетия история, за да бъде заменен с не знам си какъв призрак на някакъв бъдещ Христос, Чието следващо въплъщение е провъзгласено, Чието пришествие най-вещо се подготвя и което тогава щяло да бъде изтънчен продукт и послушен инструмент на индуистката Мъдрост, единственият владетел на Всемирния Езотеризъм...

1  Именно през тези години (1890 – 1906) бяха публикувани последователно Les Grandes Légendes de France, La Vie Mystique, L’Ange et la Sphinge, Le Double – Великите легенди на Франция, Мистичният Живот, Ангелът и Сфинксът, Двойникът, три тома на Théâtre de l‘Âme, Précurseurs et révoltés, Femmes inspiratrices, La Prêtresse d’Isis, L’Âme des Temps Nouveaux – Театър на Душата, Предтечи и бунтари, Жени вдъхновителки, Жрицата на Изида, Душата на новите времена и др. (бел. авт.).

Срещу тази теория, замислена от изключително индуисткия ум, аз гръмко утвърждавах в моя труд Великите Посветени историческата реалност на Иисус като необходимия плод на цялата Източна Мъдрост. Той ми се яви като Пророк на Запада – и аз нарекох този център и тая опорна ос на историята „най-великият от всички Синове Божии“. След това позволих на читателя да надзърне в Елинистично-Християнския Езотеризъм от първите векове и да види една прелюдия към този синтез на Религията, Науката и Изкуството, който е основният въпрос на днешния ден и задачата на утрешния.

И ако запазих високо преклонение към индуистката Мъдрост, на която дължим толкова много Светлина върху миналото, това не означава, че очаквах тя да има думата за бъдещето. Зает да наблюдавам как Езотеризмът се възражда сред нас в западна форма и съобразен с нашите традиции, усещах как в мен се заражда намерението да дам едно продължение на Великите Посветени и да напиша своеобразна история на Окултните Учения от Христа до наши дни. Казах си: Християнският Езотеризъм винаги е съществувал зад безучастната фасада на Църквата и зад бурния театър на историята също както безмълвната борба на Душите съществува зад външните сблъсъци, както дълбинните течения на океана се носят под игривите вълни. Съществувал е при гностиците и манихейците, при монасите в Хиберния (Ирландия), както и при първите рицари на Кръглата маса и в Ордена на Светия Граал, при катарите, албигойците, тамплиерите и розенкройцерите, както и при основателите на Платоновата академия във Флоренция. С лекота можем да се досетим, че от тези дълбоки импулси са родени великите движения в историята, като обръщането на народите от Севера към християнството, кръстоносните походи, изкуството на Средновековието, Ренесансът и самата съвременна наука. Ала къде да открием произхода и тайните взаимовръзки на всички тези проявления, след като Църквата и светската власт навсякъде са заличили следите им и са унищожили техните архиви? И добавих още следното: днешното време, с неговото научно и индустриално развитие, неговите анализи на материята и влиянието му върху външния свят, неговото познание за физическата Вселена и усетът му за развитие, се нуждае от Духовен синтез, много по-обширен и по-мощен от всички онези от миналото. И ако Западният Езотеризъм съществува, както съм убеден в това, то той трябва да има свои представители и свой апостол. Сигурно няма да го видя, но този апостол ще дойде... Той ще дойде като необходим отговор на зова, идещ от дълбините на ХХ век! Именно тогава имах щастието да се запозная с Вас.

1  Най-забележителните са една автобиография и двата ѝ прекрасни тома, Древната Мъдрост, написани във време, когато тя все още не е била подложена на никакво чуждо влияние (бел. авт.).

Никога няма да забравя мига, когато една обща приятелка, Ваша изтъкната сътрудничка, госпожица Мария фон Сиверс, Ви доведе в моя дом. Това беше през април 1906 г. С риск да предизвикам усмивка у някои хора, които никога не са изпитвали подобни състояния, трябва да призная, че като Ви видях да влизате в моя работен кабинет, изпитах едно от най-дълбоките и силни душевни вълнения в живота си.

Имал съм само две други подобни състояния: при първата ми среща с Рихард Вагнер и застанал лице в лице с жената, на която посветих моята творба Великите Посветени.

Тогава изглежда, че в обхвата на една-единствена секунда и един-единствен поглед, ние откриваме цял един свят. За да докажа на читателя, че не съм единственият, върху когото Вашата индивидуалност е оказала такова необикновено въздействие, ще цитирам тук свидетелството на един човек, който не е теософ и който може да се нарече най-проницателният и най-разбиращият от всички интелектуалци. Говоря за граф Прозор, изтъкнатия преводач и тълкувател на Ибсен във Франция. Ето какво каза той за Вас преди два месеца: „Рядко сме виждали човек да постига до такава степен, чрез интензивното излъчване на погледа си, чрез изразителната подвижност на чертите си, чрез гъвкавостта на тялото и движенията си, един толкова достоен образец за сензитивно същество, способно да премине за миг от медитация към деен устрем, от емоция към енергия, и освен това владеещо (съдейки по мощното му чело и развитието на черепа му, поразителни още от пръв поглед) могъществото да подчини импулса и фантазията в себе си на онази силна дисциплина, която от движенията на Душата извлича творението на изкуството“. ¹

Онова, което още от самото начало ме порази в това лице, изпито и набраздено от мисълта, бе съвършеният и ведър покой, съумял да замени страховитите борби, от които този лик все още носеше следи. В него имаше някаква уникална смесица от изключителна чувствителност и изключителна енергия, показващи най-цялостно самообладание: величествена победа на волята над една натура, способна всичко да разбере и всичко да почувства. Чистосърдечието на детето, преоткрито в силата на мъдреца – ето за какво говореше усмивката на тази уста с тънки и стиснати устни. И после, от това черно око излизаше лъч Светлина, който сякаш наистина пронизваше и най-плътните завеси и четеше в Невидимото. Морално и интелектуално същество, напълно изкристализирало около един Духовен център на лъчиста яснота – ето това е изумителният спектакъл, с който ме дарихте.

Нашите съкровени разговори, слушането на поредица от Ваши лекции с удивително богатство от идеи и четенето на основния Ви труд, Въведение в Тайната наука, ¹ дойдоха, за да потвърдят по един ярък начин това първо впечатление.

1  Статия от граф Прозор на тема „Un Mystère rosicrucien“ („Розенкройцерска мистерия“) от Р. Щайнер, в Bulletin de l’Œuvre de Lugné-Poe (Бюлетин на творчеството на Люние-По), декември 1911 г. (бел. авт.).

Вие съчетавате най-висша интуиция и изключително ясновидство с висока научна и философска култура. Това Ви дава възможност да контролирате и уравновесявате най-разнообразните си възприятия и от всичко това да съграждате единно цяло. Съвършената взаимосвързаност на Вашите идеи, които се подкрепят взаимно и чиято целокупност е свързана с един общ център, е повторното потвърждение на тяхната достоверност и точност. Ако едно висше ясновиждане Ви осигурява най-възвишените Ви познания, вие ги признавате едва след като сте ги прекарали през строго сито и сте ги класифицирали според техния ранг в йерархията на явленията, подвластна на великия закон на причинно-следствената връзка и универсалните аналогии. Вие насърчавате своите ученици не към сляпо подчинение и сричане на наизустен катехизис, а към най-пълна инициативност и независимост, като им повтаряте: „Ако вашият опит и разум не потвърждават това, което ви казвам, не ми вярвайте!“.

Така ми донесохте жадуваната Светлина. Във Вашето Учение, Християнският Езотеризъм се разгърна пред мен с целия си размах и дори по-обхватен, отколкото вярвах, че е; защото такъв, какъвто го представяхте, аз го видях способен да обхване, озари и разшири всички други традиции.

Това неочаквано сбъдване на една от най-смелите ми мечти ме върна към стария ми проект: да скицирам в едри щрихи една история на Християнския Езотеризъм.

Ала благодарение на Вас, колко много се бе разширил хоризонтът ми! И зад Христос, и пред Него, се отвориха безпределни пътища. В тази безкрайност обаче Вие хвърляте интензивна Светлина върху две мъчителни загадки, които с пълно право занимават съвременната мисъл. Невъзможността да бъдат решени с обикновени методи на изследване, се е превърнала за множество съзнания в препъникамъка на всеки духовен възглед за живота и на всяка религиозна вяра. Първият от тези въпроси засяга Космогонията: това е въпросът за произхода на човечеството; вторият, който се отнася до Теогонията, е въпросът за естеството на Христос. Накратко, нашата вечна съдба зависи от тези два въпроса. Погледнете ги отблизо: ако не бяхме законни чеда на Боговете, каква причина бихме имали да станем такива и какво биха означавали тогава тези тщеславна думи за някакво си безсмъртие? И ако Христос не е един Бог в пълната сила на тази дума, тогава как би могъл да бъде Спасител на човечеството? Във Вашата мисъл тези два въпроса се решават чрез цялостен поглед върху планетарното развитие, осветен, от една страна, чрез съвременната наука, а от друга – чрез най-древните религиозни предания, отражения на изначалното ясновиждане и изначалната Мъдрост. В истинския смисъл на тази дума, „католическото“ [Бележка на редактора: Думата католически идва от гръцкото καθολικός (католикос), означаващо всеобщ, всемирен, цялостен] християнство, т.е. наистина всемирното християнство, се разкрива тук в цялата си дълбочина чрез своето разгръщане чак до първоизвора на нещата.

1  Die Geheimwissenschaft (Altmann, Leipzig). Скоро ще се появи френски превод на това произведение. (бел. авт.).

След като въпросът бе поставен в тази остра форма, най-същественото вече не беше да се напише история на Християнския Езотеризъм, а да се покаже как явлението Христос е свързано със загадката на цялото земно развитие и с дълбоките Тайни на нашата Слънчева система. Беше необходимо да се пресъздаде Пътят на Великите Посветени чрез по-обхватна верига и завръщайки се много по-нависоко, към неговите първоизвори. С тази нова гледна точка, хоризонтът и пространството се разшириха неимоверно, сякаш от върха на висока кула се издигахме със самолет, за да обиколим цял континент и да прекосим няколко морета. Във Великите Посветени се стремях да възприема Божествения свят посредством съзнанието на Великите Пророци на човечеството – също както човек гледа звездите от височината на някой морски фар. Сега вече правех обратното: стремях се да видя Земята от гледна точка на небесните тела, или, казано по-добре: да съзерцавам човешкото развитие чрез деятелността на Космичните Йерархии, чиято грандиозна структура и функциониране именно Вие ме подтикнахте да разбера.

Оттук – и тази концепция за Божественото Развитие, от която днес поднасям на читателите си първата част: От Сфинкса към Христа, без да знам дали някога изобщо ще напиша втората: От Христа към Луцифер. [Бележка на редактора: Идеята какво е вложено изначално в понятието Луцифер (т.е. Носител на Светлина), в неговия най-възвишен и чист смисъл (който всъщност е много далеч от действителността на вече падналите луциферични същества!), както и свързаните с него процеси във Всемирното Развитие под Божествено ръководство, включително и ролята на Луфицер по отношение на човечеството, както и преобразяващата роля на Христовия Дух и тяхната взаимовръзка, са разгледани на няколко места в настоящата книга, на стр. 48 – 64; 168; 188; 199; 202 – 207; 291; 313; 344 – 362. Препоръчваме на читателя да прочете внимателно тези обяснения на автора в цялостния контекст на тази книга, които са в пълен унисон с идеите на Рудолф Щайнер в неговата книга Der Orient im Lichte des Okzidents: Die Kinder des Luzifer und die Brüder Christi – Изтокът в Светлината на Запада: Децата на Луцифер и Братята Христови, GA 113, цикъл от 9 сказки, изнесени през 1909 г. в Мюнхен, внасящи още по-голяма яснота по тази изключително важна тема.]

Ах, разбира се, подозирах това... В едно такова начинание, какви рисковани премеждия има и какви огромни пропуски! Какви главозамайващи извисявания и какви провали! Трябваше да преодолея като стрела повече страшни пропасти, отколкото върхове успях да докосна, и да обходя повече безводни пустини, отколкото осеяни с цветя долини. Да постигна целта, макар и брулен от ветровете и мачкан от бурята, бе единственото ми желание... Всред мъчителните тревоги на опасното пътуване, една надежда ми оставаше. Изразявам я с безкрайната си признателност към Вас. В подвижните фрески, в звуковите панорами, които магичното Ви слово роди в мен, да бихте могли да разпознаете великите линии на Истината, грееща ослепително пред Вашите очи!

Една могъща сила, по-велика от всички скрупули, един глас, по-властен от всички страхове, ме застави да напиша тази книга. Може би това ще послужи като знак за обединение на всички онези, които, усещайки сериозността и важността на настоящия час, са решени да вървят към бъдещето под знамето на Елинистично-Християнския Езотеризъм.

Февруари 1912 г.

Е. Ш.