ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА

В която започва разяснението за постиженията на ума, които са очистени за духовния път. Говори се за същността на тези неща.

1. Въпреки, че учението, което преподадохме касае постиженията на ума, които се придобиват на пътя на разсъдъка, съобразно това, с което тези постижения имат работа, остават малко съкратени. Не искам надълго да се спирам върху това, понеже за целта, която тук съм си поставил, и която се заключава в очистването на ума от тези постижения и навлизането му в нощта на вярата, е още твърде рано да се задържам задълго върху този въпрос.

Затова сега ще пристъпим към изясняване на онези четири схващания на ума, за които говорихме в десета глава като за чисто духовни, каквито са виденията, откровенията, посланията и чувствуванията одухотворени. Нарекохме ги “чисто духовни”, защото не се дават на ума посредством телесните органи на чувствата (както плътските фантазии), но му се дават ясно и отчетливо без каквато и да е намеса на органите на чувствата – външни или вътрешни, по свръхестествен начин, във времето, когато умът е пасивен, т.е. душата нищо не прави активно.

2. Знаем, че всички тези четири схващания могат да бъдат наречени видения на душата, защото разбирането на душата наричаме зрение на душата. И понеже всички тези постижения са понятни на ума, те се наричат видения умствени. Понеже всички видения на останалите чувства, които могат да се видят, чуят, помиришат, вкусят и усетят, са по същество обекти на ума, още щом попаднат под присъдата за истинно и фалшиво, тъй като оттам произтичат, то, както за телесните очи всичко телесно видимо е причина за телесното виждане, така и за очите духовни (което е по същество разбиране) всичко, което е интелигентно, е причина за видението духовно, понеже, както вече казахме, да разбираш, значи да виждаш. И така, тези четири схващания, говоря обобщено, можем да наречем видения, което не може да се каже относно другите чувства, защото ни едно от тях не вмества обекта на другото в такава степен, както зрението.

стр. 180

3. От това, че тези схващания се представят на душата по такъв начин, както и чувствуванията – тук това са тези, от които умът получава впечатления чрез зрението (понеже е възможно да се видят нещата духовно, така както виждат очите), наречени видения, и тези, които се получават като схващания и разбирания нови (така както слухът чува неща нечувани до сега), наречени откровения; и тези, които се получават чрез слушането, наречени говор; и тези, които се получават чрез останалите чувствувания, като усещане на лек духовен аромат и духовен вкус, както и някои духовни неща, които душата може да вкуси свръхестествено, ги наричаме духовни чувствувания. Всичко това, от което тя извлича разбиране или духовно видение, без възприятие за каквато и да е форма, образ или фигури на въображението, са неща, които се съобщават на душата мигновено по свръхестествен начин.

4. От тези неща, както и от схващанията телесни и въображаеми, е целесъобразно да очистим разбирането, направлявайки го към нощта на духовната вяра, към Божественото и субстанциално единение с Бога. Защото, ако не се очистим и не се укрепим в това, възпрепятстваме придвижването си по пътя на оголването от всички неща и уединението. Дори и тези неща да са по-полезни и по-благородни, и много по-достоверни отколкото телесните илюзии, понеже по същество са вътрешни и чисто духовни, и към които по-малко е способен да се приближава бесът, тъй като се съобщават на душата по-чисто и субтилно, то в крайна сметка, те не само че са способни да отклонят ума от указания път, но могат да бъдат и по-силно заблуждаващи, заради вашата малка будност.

стр. 181

5. И макар че можем да завършим сега с тези четири схващания, давайки общи препоръки да не се стремим към тях и да не ги желаем, то можем да хвърлим повече светлина върху тях и върху някои неща, свързани с тях, както и да ги разгледаме поотделно. И така, ще поговорим за първите, които са виденията духовни.

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА

В която се разяснява начина на действие, характерен за духовните свръхестествени видения.

1. Ще говорим сега специално за виденията духовни, получавани без помощта на каквото и да е телесно чувство. В ума е възможно да влизат два вида видения: първите са субстанции телесни, а вторите – субстанции безтелесни.

Тези, които са телесни, касаят всички материални неща, намиращи се на земята и на небето, които може да види душата, дори и да пребивава в тяло, посредством свръхестествената светлина, изходяща от Бога, в която може да види всички неща отдалечени, отсъстващи на небето и на земята, както е видял св. Йоан в 21 глава на апокалипсиса, където е представено описанието на превъзходството на Небесния Йерусалим, видян от него в Небето. Същото намираме и при св. Бенедикт, който в едно духовно видение е наблюдавал цялата светлина. За такова видение говори св. Тома в началото на своите Quodlibets, които са били изпълнени със светлина, слизаща отгоре.

стр. 182

2. Виденията на субстанциите безтелесни не могат да бъдат видяни посредством друга светлина, освен тази, която е наречена светлината на Славата. Тези видения на субстанциите безтелесни, каквито са ангелите и душите, не принадлежат на този живот, нито могат да бъдат видяни в смъртно тяло, защото, ако Бог желае да ги съобщи на душата есенциално, душата веднага се отделя от плътта и се освобождава от смъртния живот. Както е казал Бог на Моисей, когато той Го помолил да изяви Своята същност: “Не можеш да видиш лицето ми, защото человек не може да ме види и да остане жив” (Изход 33:20). Ето защо, когато синовете Израилеви мислели, че виждат Бога или това, чийто образ Той приел, те се уплашили да не умрат, както четем в Изход, и казали: “И нека не говори с нас Бог, за да не умрем” (Изход 20:19). Също и в книгата Съдии бащата на Самсон мислел, че имал видение на ангел, който говорел с него и неговата жена, и казал на жена си: “Непременно ще умрем, защото видяхме Бога” (Съдии 13:22).

3. И така тези видения не принадлежат на този живот, ако не се извършват в часа на смъртта и това става, когато по милостта Божия се съхранява състоянието на естествения живот, а духът напълно се отдалечава от него, и когато Той по Своята милост замества душата в нейното отношение към тялото. Това е подобно, както когато св. Павел е видял нещо непознато като отделна субстанция в Третото Небе, и за което казва: “В тялото ли, не зная; вън от тялото ли, не зная, Бог знае” (2 Послание към Коринтяни 12:2). Относно което става ясно, че това, което произхожда извън пределите на естествения живот, е действие на Бога. Също така, когато Бог демонстрирал Своята същност на Моисей, му казал, че ще го постави в цепнатината на една скала и укривайки го, ще го покрие със Своята десница, за да не умре при преминаването на Славата Негова (което е било указание, че той е на пътя), запазвайки по този начин неговия естествен живот (Изход 33:22).

стр. 183

По-голямата част от тези субстанциални видения, каквито са се случвали със св. Павел, Моисей и нашия отец Илия, са се случвали рядко, понеже Бог ги е създавал само у онези, които са били крепки духом в Църквата и Божия Закон.

4. Но макар, че тези субстанциални видения не могат да се схванат и видят ясно в този живот с помощта на ума, те могат да се почувстват от субстанцията на душата посредством нежните докосвания и единенията, които принадлежат на чувствуванията духовни, за които по Божията милост ще говорим по-нататък, тъй като нашето перо е насочено към Божественото единение и съюза на душата с Божествената субстанция. А тези мистични, или тъмни видения имат място тук, затова ще говорим за тях тогава, когато обсъждаме как посредством общението любовно и тъмно Бог се съединява с душата в степен висока и Божествена. Тъй като това общение любовно е и до известна степен тъмно, каквато се явява вярата, то служи в този живот за Божествен съюз, както светлината на Славата служи за ясно виждане на Бога.

5. Сега ще обсъдим субстанциалните видения, почти телесни, които духовно се възприемат от душата, и които са подобни на виденията телесни. Защото, както очите виждат нещата телесни посредством естествената светлина, така и душата посредством светлината в ума, възникваща свръхестествено, вижда вътрешно същите тези неща и други, които Бог желае да ѝ покаже. Но съществуват различия (между телесните и почти телесните видения), обусловени от типа и метода на тяхното причиняване, понеже виденията духовни и умствени са по-ясни и субтилни, отколкото телесните. Защото, когато Бог желае да окаже на душата такова благодеяние, ѝ съобщава това чрез свръхестествената светлина, за която говорим, чрез която душата ясно и без усилие вижда нещата, които Бог желае да ѝ покаже, било то на земята или на Небето. И случва се, че се открехват най-святите врати и през тях сияе някаква светлина, както когато в тъмната нощ изведнъж се осветяват нещата и стават ясно видими и отчетливи, и изчезват веднага в тъмнината, въпреки че техните форми и образи остават във въображението, които се случват в душата много по-съвършено, тъй като в тези случаи в нея се запечатват неща, видени духом в такава светлина, които всеки път изглеждат така, сякаш са видени по-рано. Понеже веднъж видяните по този начин неща, никога не изчезват от душата, дори и с времето да изглеждат твърде отдалечени.

стр. 184

6. Въздействията, които такива видения оказват на душата, са покой, просветление, радостна прослава, нежност, чистота и Любов, кротост и склонност към възвисяване на духа в Бога, някой път повече, друг път по-малко, съгласно това, как иска Бог.

7. Също така, обаче, бесът може да причини в душата такива видения посредством естествената светлина, в която духовното внушение открива на духа неща както присъстващи, така и отсъстващи. По този повод казва св. Матей, че бесът показал на Христос: “всичките царства световни и славата им” (Матей 4:8), за която се изказват някои авторитети, че това е направено по духовно внушение, защото с помощта на очите телесни е невъзможно да се видят царствата в света и тяхната слава.

стр. 185

Все пак виденията, причинени от бесовете, се отличават значително от тези, които се причиняват от Бога. Защото въздействията, които те произвеждат в душата, не сътворяват благо, а по-скоро сухост в духа и по никакъв начин не предизвикват в душата кротост и Любов към Бога. Също и формите, които те запечатват в душата с подобна яснота, не са толкова крепки, нито меки, както биха били от Бога, а ако душата ги оцени високо, то означава, че се съгласява с тях и още повече се изкушава, губейки плодовете на смирението и Любовта, които принасят виденията от Бога, когато се съгласява с тях.

8. Тези видения – по същество тварни, с които Бог няма никакво съответствие, не могат да служат за разбиране на най-близкото средство за единение с Бога. Целесъобразно за душата е да се отнася с тях чисто негативно. Оттук и формите на тези видения, които остават запечатани в душата, не съставляват съкровищата на душата, нито предизвикват желание да се опре на тях, защото душата се затормозява от такива форми и образи, които всъщност вътрешно се явяват препятствия по пътя на отричането от всички неща. Макар и вярно да е, че паметта за тези видения подбужда душата към някаква Любов към Бога и към съзерцание, то много повече подбужда и възвисява чистата вяра и оголването на ума от всичко това до пълната тъмнина.

Получава се така, че душата върви възпламенена от страстното желание на Любовта Божия, без да знае откъде произхожда и на какво се опира. И става така, че колкото повече вярата се вкоренява в душата посредством опустошението на всичко и тъмнината, или нищетата духовна, толкова повече се вкоренява и Божието милосърдие в душата. И колкото повече душата иска да се затъмни и опустоши от всички неща външни и вътрешни, които е способна да възприеме, толкова повече се изпълва тя с вяра и като следствие от това – с надежда и Любов, понеже тези три теологически добродетели вървят заедно.

стр. 186

9. Тази Любов личността не винаги може да разбере, не винаги знае за нея, защото тя не се влива в чувството с нежност, а със сила в душата – по-живо и по-безстрашно, отколкото по-рано, въпреки че понякога изобилства в чувствата и се представя като нежна и мека. За да се приближи към такава Любов, радост и веселие, които причиняват на душата такива видения, е достатъчно за душата да бъде силна и умъртвена, да обича да остава в уединение и тъмнина по отношение на всичко това, както и да опира тези любов и радост на това, което е невидимо, т.е. което не може да бъде видяно и почувствано в този живот, или на Бога, Който е непостижим и стои над всичко. Затова на нас ни е необходимо да вървим към Него по пътя на отрицанието от всичко. Дори в случай когато душата е много внимателна, скромна и силна, така че бесът не може да я измами, нито да я накара да изпадне в каквато и да е самонадеяност, тя не може да се придвижи напред, понеже поставя препятствие пред оголването духовно и нищетата на духа, и пустотата на вярата, които са потребни за единението ѝ с Бога.

10. И понеже относно тези видения казахме достатъчно и в глави 19 и 20 – за виденията и постиженията свръхестествени и чувствени, то няма да се спираме тук повече върху тяхното обсъждане.

стр. 187

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ПЕТА

В която се обсъждат откровенията. Говори за това, че те всъщност предполагат една разлика.

1. Съгласно порядъка, към който тук се придържаме, следва да обсъдим втория вид схващания духовни, които по-горе нарекохме откровения, и които принадлежат на духа на прорицанието.

Относно това най-напред трябва да се знае, че откровенията не са нищо друго, освен разкриване на някаква окултна истина или придобиване на някаква тайна, или казано по друг начин: Бог дава на душата да разбере нещо, или обявява истината за нещо, или открива на душата някакви неща, които е направил или предстои да направи.

2. И съгласно това можем да кажем, че има два вида откровения. Първите са тези, които представляват обявление на истината на разбирането, и които съответно са наречени понятия интелектуални. Вторите са изявления на тайното и именно те с по-голямо основание могат да се нарекат откровения. Първите не могат съвсем да се нарекат откровения, защото основно се състоят в това, че Бог дава на душата да разбере истината както за нещата преходни, така и за неща духовни, демонстрирайки я ясно и нагледно. Но тъй като те са доста сходни и родствени на истинските откровения, затова ги наричаме със същото название.

3. Така че, съгласно казаното, можем успешно да различим сега откровенията в два вида постижения: едните нарекохме понятия интелектуални, а другите – разкриване на скритото и окултните тайни на Бога. Ще завършим с тях в две глави и колкото може по-кратко. Първата вече завършихме.

стр. 188

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ШЕСТА

В която се обсъждат понятията интелектуални, разкрити на разбирането и се говори за техните два вида, и как душата трябва да се отнася с тях.

1. Този тип видения, или по-добре казано съобщения за истините, силно се отличават от тези, за които говорихме в глава 24, понеже тук не става въпрос за това, което разумът вижда като неща телесни, но се има предвид разбирането и виждането на истините Божии или на неща, които са били или ще бъдат, и което е подобно на духа на пророчеството, което ще разясним по-късно.

2. Ако обърнем внимание на произхода на понятията, то ще различим два вида. Едните включват неща за Твореца, а другите – за тварите. И въпреки че и едните, и другите са отрадни за душата, все пак удоволствието от тези, които се отнасят до Бога е несравнимо с нищо друго, и няма думи, с които това може да се изрази, защото понятието за Самия Бог и радостта от Него, както казва Давид: “нищо няма подобно на Тебе”. Защото тези понятия включват директно Бога – възвишено се възприема някакъв атрибут на Бога: или Неговото всемогъщество, или Неговата крепост, а това е Неговата доброта и нежност, и т.н. И всеки път, когато се възприемат, влизат в душата, която ги възприема. Понеже това е чисто съзерцание, душата ясно вижда това, за което е много трудно да се каже нещо, единствено като общи понятия – такива като обилие от радост и добро, които преживява самата душа, въпреки че тя може съвсем да престане да разбира това, което вкусва и чувства там.

3. И дори Давид, преминавайки през нещо подобно, говори за това с общи и обикновени думи: “Съдбите Господни (т.е. истините и атрибутите, които възприемаме от Бога) са истинни, купно и праведни; желателни повече от злато, и по-сладки от мед, и от капките на меден сот” (Псалм 19:9-10).

стр. 189

И за Моисей четем, че за едно възвишено понятие, което Бог му дарувал веднъж за Себе Си, когато се явил пред него, той е казал за него само това, което може да се изрази с обикновени думи. И станало така, че когато Бог се появил редом с него, Моисей паднал на земята и казал: “Господ, Господ Бог, благоутробен и милосърден, дълготърпелив и многомилостив, и истинен, Който съхранява милостта в хиляди родове” (Изход 34:6-7). Оттук става ясно, че не е могъл Моисей да изясни в едно понятие, че е познал Бога, което е изразил с всичките тези думи. И дори в такива видения да се произнасят думи, душата добре вижда, че не казва нищо от това, което преживява, защото не намира думи, с които да го изрази. И така също св. Павел, когато получил висше понятие за Бога, не казал нищо повече от това, освен че за тези неща не е позволено да се говори на човека (2 Послание към Коринтяните 12:4).

4. Тези Божествени понятия, касаещи директно Бога, никога не са частични, понеже се отнасят до Висшето Начало и затова не могат да се изкажат частично, освен ако не става въпрос за някаква истина, отнасяща се за неща по-нисши от Бога, която става видима и при това няма какво повече да се каже. И тези висши понятия може да има само душа, която е стигнала до единение с Бога, защото по същество те са единение, понеже се явяват резултат от съприкосновението на душата с Бога, така че Сам Бог се чувства и вкусва в тях. И макар че те не са изявени така ясно както в Славата, все пак са такова ярко и високо разбиране, че проникват субстанцията на душата. И това е толкова високо, че бесът не е в сила да направи нищо подобно, понеже няма способности да възпроизведе подобно впечатление и радост. Защото тези понятия знаят Божествената същност и вечния живот, а бесът не може да изрази толкова възвишени неща.

стр. 190

5. Но той може да създаде някакво видение относно Бога, представяйки на душата всякакъв вид величия по-осезаеми, стараейки се да внуши на душата, че това е Бог, но това съвсем не е онзи способ, който може да проникне субстанцията на душата и да я обнови, както и да пробуди в нея внезапна Любов към Бога. Защото тя има някои понятия относно това, какво твори Бог в субстанцията на душата, с което я обогатява, и което не само че е достатъчно отведнъж да отстрани всички несъвършенства на душата, но отстраняването на които не би могла тя сама да извърши до края на този живот, а още да ѝ дари пълнотата на добродетелите и благата Божии.

6. И такива са тези сладости и интимни радости от тези проникновения, че ѝ даряват достатъчна награда за всичкия труд, който е положила в този живот. И тогава тя е така ободрена и издържлива във всичко, което трябва да претърпи заради Бога, че за нея особено страдание е това, че не претърпява още повече.

7. И към възвишените понятия не може да се приближи посредством каквито и да е сравнения или посредством собственото си въображение, защото те превъзхождат всичко това и в тях присъства Бог. Оттук следва, че колкото по-малко душата мисли и претендира за тях, то Бог ѝ дарява тези Божествени прикосновения, с които сътворява истинни понятия за Бога. И става така, че изведнъж сътворява в нея само припомняне на някои неща, но се случва, че дарява и съвсем малко. И тези припомняния са толкова осезаеми, че някои неща не само потресават душата, но и тялото. Друг път духът се изпълва с велик покой без каквито и да е сътресения, с пълно чувство на радост и освежаване в духа.

стр. 191

8. Друг път душата чува думи, които се говорят и се слушат изговорени било от Писанието, било то от другаде. По-голямата част от тях нямат винаги еднакво въздействие и не винаги предизвикват едно и също чувство, защото често биват слабо изразени, а повечето от тях са такива, че всяко едно от припомнянията на душата за Бога е пълно с много други понятия и съзерцания на тварите и делата Божии.

И тъй като тези понятия се дават на душата внезапно и извън нейната воля, тя не може нищо да направи относно желанието или нежеланието да ги има, но само може да ги приеме с покорност и смирение, понеже Бог твори делата Свои както и колкото иска.

9. За тези понятия аз няма да говоря, защото трябва да се отнасяме отрицателно към тях, както и към останалите, защото те са част от единението, към което се отправя душата, и заради което ние я учим да се оголва и отрича от всички други неща. И средството, с помощта на което тя достига Бога, това е смирението и погълнатост от Любов към Бога заедно с отказа от всяко възнаграждение. Тъй като милостите не се превръщат в собственост на душата, понеже се извършват в по-голямата си част от Любовта Божия, която Той храни към дадената душа, и защото тя също храни към Него Любов, лишена от претенции. Както казва Синът Божий чрез св. Йоан: “А който ме люби, възлюблен ще бъде от Отца ми; и аз ще го възлюбя, и ще явя себе си нему” (Йоан 14:21). В това откровение се включват и тези понятия, за които говорим, като откровения от Бога в душата, която се приближава към Него и наистина Го люби.

10. Втората разновидност на понятията и виденията вътрешни силно се различават от тези, които до сега разглеждахме, защото се отнасят до нещата много по-низши от Бога. В тях се заключава запознаването с истината за нещата и с тези дела и произшествия, които се случват в хората. И това запознаване е такова, че когато се даде познание на душата за тези истини, то по този начин те се утвърждават в нея, без значение кой какво ѝ е казал относно това. Тъй като относно други неща, каквото и да ѝ говорят, това не може да даде вътрешно съгласие, защото духът, познавайки нещо друго, пребивава в самото това нещо с духа, който го представлява, т.е. има ясно виждане за него. Това принадлежи на дара на пророчеството и благодатта, който св. Павел нарича “разпознаване на духовете” (1 Послание към Коринтяни 12:10).

стр. 192

И дори и душата да настоява на това, че схваща с такава истинност и достоверност, тя не е длъжна заради това да се отказва от доверието, или да не се съгласява с доводите за това, които ѝ привежда нейният наставник, дори и силно да се различават от това, което тя чувства. По този начин се направлява душата във вярата към Божественото единение, към което тя се придвижва повече доверявайки се, отколкото разбирайки.

11. И за двата вида понятия имаме ясни свидетелства в Писанието. Относно духовното познание на нещата, което можем да имаме, казва Премъдрият следните думи: “Сам Той ми дарува истинско познание за това, що съществува, за да позная строежа на света и действието на стихиите; началото и края и средата на времената; повратните смени и измененията на времената; годишните кръгове и положението на звездите; природата на животните и свойствата на зверовете; стремежа на ветровете и мислите на людете; отликите на растенията и силата на корените. Познах всичко, и скрито, и явно, защото ме научи Премъдростта – художница на всичко” (Премъдрост Соломонова 7:17-21). Това авторитетно свидетелство е достатъчно, за да се уверим в ползата от всички тези понятия, които по свой начин внася Бог в душата по свръхестествен път и когато Той пожелае. Макар че е истинно това, че нашият Господ внушава на много души навици за много неща, но не и във всеобхватността, която е имал Соломон, то според св. Павел даровете, които Бог дава са такива като мъдрост, знание, вяра, пророкуване, различаване или познаване на духовете, владеене на езици, изричане на вещи слова и т.н. По същество всички тези понятия са внушени навици, които Бог милостиво дарява на когото пожелае, кога по естествен, кога по свръхестествен път: естествен – като при Валаам и други езически пророци, и на много други, на които е дарувал духа на пророчеството; свръхестествен – като при святите пророци, апостолите и други светци.

стр. 193

12. Освен тези навици или милостиви дарове, тези, които наричаме съвършени личности, или тези, които вече успешно се придвижват към съвършенството, повече са привикнали към това да имат светлина и понятие за нещата присъстващи и отсъстващи, които са познати вече на духа просветен и очистен. Що се отнася именно до тези личности, можем да разберем от следното авторитетно свидетелство в Притчите: “Както у водата се явява лице на лице, така человеческото сърце на человека” (Притчи 27:19), в което се говори за тези, които вече имат Мъдростта на святите, посочена в Писанието като здравомислие.

13. Известно е, че имащите очистен дух и притежаващи много способности могат естествено да познават това, което се намира в сърцето или във вътрешния дух, а също и склонностите и талантите на личността, и всичко това чрез словата, движенията и други подобни външни признаци. Понеже, така както за демона е достъпно това, защото е дух, така е възможно това и за вдъхновения, както казва Апостолът: “Но духовният человек всяко нещо изпитва” (1 Послание към Коринтяни 2:15). И после казва: “духът всичко, даже и дълбините Божии издирва” (1 Послание към Коринтяни 2:10). Откъдето следва, че дори по естество духовните хора да не могат да знаят мислите или това, което е вътре, то посредством светлината свръхестествена и по определени признаци добре могат да разберат това. И въпреки че при разпознаването по признаците могат много пъти да се объркат, то в повечето случаи са на прав път. Но излишно да се доверяват на това или на нещо друго не трябва, понеже демонът се намесва тук отлично и с голяма вещина, за което после ще говорим. И така, винаги трябва да се отказваме от такива понятия.

стр. 194

14. Затова че духовните хора могат да имат понятие за делата и постъпките на хората без да присъстват на тях, имаме свидетелство и пример в четвърта Книга на Царете, където възлюбеният Гиезий, слуга на нашия баща Елисей, укрил парите, получени от Нееман Сириянина, по чийто повод му казва Елисей: “Не бе ли отишло сърцето ми с тебе, когато се върна человекът от колесницата си да те посрещне?” (5:26). Това се е случило с помощта на духа, а изглежда като че е станало в негово присъствие. В същата книга четем също, че този Елисей, узнавайки всичко, което сирийският цар е обсъждал със своите началници в тайна, е разказал това на Израилския цар и така осуетил техния замисъл. Тогава разбирайки, че плановете му са осуетени, сирийският цар казал на своите приближени: “Не щете ли да ме известите, кой от нашите е към Израилевият цар?” (6:11). И тогава един от слугите му казал: “Никой, господарю мой царю, но Елиссей пророкът, който е в Израил, известява на Израилевия цар думите, които говориш в тайно” (4 Книга на Царете 6:12).

стр. 195

15. И двата вида понятия за нещата се случват в душата пасивно, без каквото и да е участие от нейна страна. Дори се случва, че ако някой пребивава в разсеяност и отдалеченост, се полага в неговия дух живо разбиране на това, което чува или чете, и то много по-ясно, отколкото от самите думи, и често дори да не разбира много добре думите, особено ако чете на латински, му биват представени съответните понятия.

16. Заблужденията, които бесът може да сътвори и твори при този вид разбирания са твърде големи и добре прикрити. Тъй като по пътя на внушенията бесът може да представя на душата много понятия при това с такава настойчивост, че да ѝ изглежда сякаш нищо друго не може да бъде. А ако душата не е смирена и боязлива, то без всякакво съмнение ще вярва на хиляди лъжи. Понеже често внушението бива много силно, особено когато душата е склонна към някои слабости в чувствата, в които бесът вкарва понятие с такава сила, настойчивост и последователност, че след това душата е длъжна доста усърдно да се моли, за да го отхвърли от себе си. Тъй като често бесът има навика да представя лъжливо и с много светлина чужди грехове и зли съзнания, както и зли души – всичко това заради обезчестяване и жажда за разобличение на това, заради което се правят грехове, изпълвайки с жар и увлечение душата, като че всичко това е за Слава Божия. Макар и да е вярно, че Бог понякога представя на святите души нуждите на техните ближни, за да се прослави в тях Бога, или за да ги избави, както четем в Писанието, че на Йеремия се е открила слабостта на пророк Барух, за да му каже за нея съгласно това учение (Йеремия 45:3).

Много по-често, обаче, прави това бесът и то лъжливо, за да въвлече в грях и безчестие, и отчаяние. А друг път внася други понятия с голямо упорство, за да се добие доверие в тях.

стр. 196

17. Всички тези понятия, били те от Бога или не, са малко способни да послужат на душата в придвижването ѝ към Бога. И ако душата смята да се залови за тях, а не да ги отхвърля щателно от себе си, те не само ще ѝ препятстват, но и ще внасят в нея още повече заблуждения. Понеже всички опасности и неудобства, които споменахме за възможни при свръхестествените постижения, могат да се срещнат и тук при тези разумни постижения.

Затова няма да се спирам повече на тях, но само ще кажа, че трябва с голямо усърдие винаги да ги отхвърляме, желаейки да се приближим към Бога чрез непознаване, както и винаги да даваме отчет на своя наставник, слушайки какво той ще ни каже. Той бързо ще преведе душата през това, така че те да не сътворяват в нея неистинна плът по пътя ѝ към единението с Бога. Тъй като тези неща, които пасивно се дават на душата, винаги остават в нея някакво въздействие, каквото Бог желае, за да може душата да полага към това своето старание. Струва ми се, че тук не е нужно да говорим за въздействията, които пораждат или истина, или лъжа, понеже техните действия е невъзможно да бъдат разяснени накратко, тъй като самите тези понятия са много и твърде различни, както и техните действия: добрите раждат добро; злите – зло и т.н.

стр. 197