ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И СЕДМА

В която започва тълкуването на четвъртия вид блага, които са блага морални. Посочва какви биват те и по какъв начин се свързва с тях радостта на волята.

1. Четвъртият вид, в който може да се радва волята, е съставен от моралните блага, под които тук разбираме упражнение в някаква добродетел, в дела милосърдни, пазене на закона Божий и учтивост, и всяко упражнение в добронравие и добри наклонности.

стр. 289

2. И тези морални блага, когато се притежават и се упражняват, се удостояват с голяма радост на волята. Защото, поради една от двете причини или поради двете заедно може човек да се радва на тези неща или за доброто, което носят и внасят със себе си, или в качеството им на инструменти.

И така, намираме, че притежаването на трите вида блага, за които вече говорихме, не заслужава никаква радост на волята, понеже те сами по себе си не сътворяват за човека никакви блага и не съдържат такива, а по-скоро пораждат и носят със себе си печал и огорчение на душата. И дори да заслужават радост поради втората причина, когато човек ги използва като инструменти, за да стигне до Бога, това е толкова ненадежно, че повече вреди на човека, отколкото го ползва.

Обаче моралните блага, вече поради първата причина, т.е. поради същността си и ценностите, които имат в себе си, заслужават някаква радост за своя притежател, понеже сами по себе си носят мир и спокойствие, засилват използването на разума и действието при вземане на решения, така че не може човек в телесния си живот да притежава нещо по-добро от тях.

3. Понеже добродетелите сами по себе си заслужават да бъдат любими и ценени блага (говоря по човешки), човек може да се радва на притежанието им, заради самите тях и заради това, че внасят благо хуманно и преходно. Затова философите и мъдреците, и древните царе са ценили и възхвалявали добродетелите, старали са се да ги притежават и да ги практикуват. И макар, че езичниците гледали на тях изключително в аспекта на преходното – като блага временни и телесни, все пак достигали чрез тях не само блага преходни, но и Бога, Който люби всяко добро, дори и във варварите и езичниците, и не люби нищо, което препятства доброто.

стр. 290

Понеже люби Бог всички тези блага морални, така че Соломон единствено за това, че молил от Него мъдрост за обучаване в нея на своя народ и за да управлява справедливо, наставлявайки го в добри нрави, е угодил много в това на Бога и Той му казал, че за това, че е искал Мъдрост за такава цел: “дадох ти каквото не си искал, и богатство и слава, щото между царете не ще има подобен на тебе във всичките ти дни” (2 Книга на Царете 3:13).

4. Но дори с този първи начин да трябва да се радва християнинът на благата морални и на добрите дела, които върши в преходното, понеже причиняват временни блага не трябва да ограничава своята радост с това (както казахме за езичниците, чиито очи душевни не прониквали зад пределите на смъртния живот), но тъй като притежава светлината на вярата, с която уповава във вечния живот, а всичко това там нищо не струва, то най-вече е длъжен с притежанието на тези морални блага и с тяхното практикуване да се радва по втория начин, с който, сътворявайки дела от Любов към Бога, придобива вечен живот.

И така, той е длъжен да полага очите и радостта си единствено в служене и хвала на Бога със своя добър нрав и добродетели. Понеже без това почитание нищо не струват пред Бога тези добродетели, както се е случило с десетте деви от Евангелието, които съблюдавали девственост и творили добри дела. Петте от тях не се радвали по втория начин, т.е. отнасяйки всичко към Бога, но се осланяли напразно на първия начин, радвайки се на притежанието на тези неща, и така били неизвергнати от Небето без никаква благодарност или награда от Жениха. И така, много от древните са притежавали множество добродетели и са творили добри дела, както много християни в наши дни правят същото и не придобиват нищо за вечния живот, понеже не полагат своите дела в делата и добродетелите на Славата и Честта, които са единствено у Бога.

стр. 291

Християнинът е длъжен да се радва не на това, че твори добри дела и следва благи обичаи, но на това, че прави всичко единствено от любов към Бога, изключвайки всякакви други аспекти.

5. За да направлява радостта към Бога в благата морални, християнинът трябва да помни, че ценността на тези добри дела, постове, подаяния, покаяния, молитви и т.н. е в това, че не трябва да се правят по количество и качество, но в Любов Божия, към Която той се възвисява чрез тях. И в този случай те са толкова по-възвишени, колкото по-малко той се интересува от радостта, вкуса, утешението и похвалата в тях. Затова не трябва да полага своето сърце във вкуса, утешението и радостта, и други интереси свои, които обикновено носят със себе си добрите дела, но да насочва своята радост към Бога, стремейки се да Му служи чрез тях, и очиствайки се, оставяйки в тъмнина това веселие, да желае единствено Бог да се радва в тях и да ги вкусва в тайно. И така ще събере в Бога цялата сила на своята воля, отнасяща се до тези морални блага.

стр. 292

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ОСМА

За седемте вреди, които могат да се причинят на човека, полагащ своята радост на волята в моралните блага.

1. Главните вреди, които може да се причинят на човека чрез безполезната радост от собствените му добри дела, са седем и са твърде губителни, защото са духовни.

2. Първата вреда е високомерие, тщеславие и претенциозност, защото, радвайки се на своите дела, не може да не ги оценява човек. Оттук се ражда самохвалство и прочие, както е казано за фарисея в Евангелието, който се молил и спечелил разположението на Бога, за което се хвалил, че пости и върши добри дела (Лука 18:12).

3. Втората вреда обикновено е във връзка с първата и се състои в сравняване и осъждане на другите за тяхното зло и несъвършенство, така че на човек му се струва, че те не творят и не се трудят толкова добре като него. В своето сърце той ги оценява като по-низши от себе си, а друг път и на думи.

И тази вреда си причинил фарисеят, понеже в молитвите си казвал: “Боже, благодаря Ти, че не съм както другите человеци, грабители, обидници, прелюбодейци” (Лука 18:11).

Начинът, по който изведнъж пада човек в тези вреди, е в това, че цени себе си и презира другите, както и в наши дни творят същото много хора, казвайки : Аз не съм такъв като онзи; аз не постъпвам като другите и т.н. Но те са дори по-лоши и от фарисея, защото той не само презирал другите, но посочвал своята религиозна принадлежност, казвайки: “Не съм като този оглашен”, докато в наши дни тези хора са недоволни, както от едните, така и от другите, изпадайки в раздразнение и завист, когато видят, че другите са възхвалявани или се ценят повече от тях.

стр. 293

4. Третата вреда се състои в това, че делата се разглеждат в светлината на удоволствието и обикновено не се извършват, докато не стане ясно, че от тях ще произлезе някакво удоволствие или похвала. Затова казва Христос, че те “правят всичките си дела, за да бъдат видяни от человеците” (Матей 23:5), а не от Любов към Бога.

5. Четвъртата вреда следва след третата и се състои в това, че деятелите не искат възнаграждение от Бога, тъй като са пожелали да го придобият в този живот във вид на радост или утешение, или се интересуват от някакви други почести за делата свои, и остават само с резултатите от тях.

Тази нищета, отнасяща се до посочената вреда, битува в синовете човешки, която аз считам, че произхожда повече от дела, които се творят публично, или които са порочни, или нищо не струват, или са несъвършени в очите на Бога, защото не са освободени от личните интереси и човешките аспекти. Понеже, какво друго съждение е възможно за делата и паметниците, които някои творят, когато не искат да се откажат от човешките почести и уважение, или увековечават в тях своето име, род или господство дотолкова, че полагат своите знамена и гербове в храмовете, като че биха искали те да заместят собствените им образи, на които всички да се прекланят? За такива дела може да се каже, че деятелите им обожават себе си повече от Бога.

Обаче, оставяйки настрана най-лошите, колко още има такива, които по много начини падат в тази вреда от делата свои? От тях едни искат да бъдат похвалени, други да бъдат възнаградени, трети държат делата има да бъдат познати от този или онзи, та дори и от целия свят; други дават милостиня, за да се прославят повече. За такива казва нашият Спасител, че не получават своето възнаграждение от Бога.

стр. 294

6. За да избегнат тази вреда, те би трябвало да крият своите дела, за да ги вижда само Бог и без да правят от тях събитие. И трябва да ги крият не само от другите, но и от себе си, за да не пожелаят да се удоволстват от тях, оценявайки ги като че са нещо специално; нито да искат да ги вкусват. Както казва Христос: “Да не узнае лявата ти ръка що прави десницата ти” (Матей 6:3). Или казано по друг начин: Не оценявай с око временно и плътско делата, които твори духовният човек.

По този начин се събира силата на волята в Бога и твоята работа принася плод в Неговите очи, където не само че няма да погине, но и ще получи голяма отплата. И в тази светлина стават понятни думите на Йов: “Ако съм целувал с устата си ръката си и се е порадвало тайно сърцето ми, това би било съгрешение за осъждане от съдията” (Йов 31:26-28), където под “ръка” се разбират делата, а под “уста” – волята, която се удоволства в тях. И понеже така човек получава удовлетворение в самия себе си, е казано: “Ако се е порадвало тайно сърцето ми, това би било съгрешение, защото бих се отрекъл от Бога Вишнаго” (пак там).

7. Петата вреда се състои в това, че човек не върви напред по пътя на съвършенството, защото, утвърждавайки се в утешението от своите дела и във вкуса от тях, когато не намира вкус и утешение в онези дела и упражнения, с които Бог иска да го придвижи напред, давайки му хляба на съвършените и отнемайки му млякото на младенеца, изпитвайки с това силата му, и очиствайки нежния му апетит, за да може да вкуси велики неща, той губи мъжеството и настойчивостта си за това, че не намира посочената слабост в своите дела. Съгласно това казва Премъдрият: “Мухи умрели правят мирото на мировареца да вони” (Екклисиаст 10:1), защото, когато на такива хора се предлага някакво умъртвяване в това, те умират за своите добри дела, оставяйки ги и губейки упорството, в което се съдържа сладостта на духа и вътрешното утешение.

стр. 295

8. Шестата вреда се заключава в това, че човек се заблуждава, приемайки за по-добри онези неща и дела, които са му по вкуса, в сравнение с онези, които не са, и възхвалява и цени едни, а недооценява други. Както например някои желаят делата, в които човек повече умъртвява себе си, да бъдат по-ценени от Бога по причина на отричането на себе си в тях, отколкото онези, в които се намира утешение, в което много по-лесно може човек да отстрани себе си.

И до толкова царства тази вреда както сред духовните, така и сред миряните, че може много да говорим за това и едва ли ще се намери един, който чисто да се подвизава в делата заради Бога, без опората на какъвто и да било интерес към утешение или вкус, или нещо друго.

9. Седмата вреда се състои в това, че когато човек не гаси безполезната радост в делата нравствени, става по-възприемчив към съветите на рационалния ум относно делата, които трябва да извърши, понеже навика към слабостта, който има в работата заедно с радостта го сковават, или заради това, че не получава съвет за най-доброто, или имайки този съвет не желае да го следва, не намирайки в себе си подтик за това.

Подложените на тази вреда пропускат много в милосърдието заради Бога и ближния, защото самата тази любов, която изпитват към своите дела, отдалечава милосърдието.

стр. 296

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТА

За ползите, които има душата, отделила се от радостта в моралните блага.

1. Твърде големи са ползите, които придобива душата с нежеланието си да прилага напразно радостта на волята в този род блага, защото се освобождава (що се касае до първата полза) от падението в много съблазни и заблуди на беса, които се крият в радостите от тези добри дела. И че бива заблуден човек от беса в тази радост не е чудно, защото и без неговото внушение, сама по себе си безполезната радост е заблуда, когато човек има самохвалство в сърцето си относно моралните блага. Понеже каква по-голяма заблуда от самохвалството може да има? И от него се освобождава душата, очиствайки се от тази радост.

2. Втората полза се състои в това, че делата се извършват по-разумно и по-правилно. А ако се появи емоция и вкус към тях, не им давайте място в себе си, понеже чрез това страстта към тях ще стане толкова голяма, че не ще остави място за влияние на разума, без който обикновено хората стават изменчиви в делата и намеренията, започвайки едно, оставяйки друго, второ, трето, без да доведат до край каквото и да било. Защото, когато човек прави нещо заради вкуса към него, който сам по себе си е изменчив, и когато този вкус изчезне, с това човек прекратява работата и намеренията си, дори и да се отнасят до нещо важно. В такива хора радостта от собствената работа е нейната енергия и сила, или, ако угасне радостта, прекратява се и работата. За такива хора казва Христос: “Онези, които кога чуят, с радост приемат; след това идва дяволът и отнема словото от сърцето им; и те корен нямат и във време на напаст отстъпват” (Лука 8:12-13). И това се случва, защото нямат истински корен и достатъчно сила, освен в споменатата радост. А отделянето на волята от тази радост се явява причина за упорството и успеха. Мъдрият полага очите си в същността и ползата от работата, а не в сладостта и удоволствието.

стр. 297

3. Третата полза е Божествена и се състои в това, че при погасяването на безполезната радост от тези дела духът става нищий, което се явява едно от блаженствата, за които говори Синът Божий: “Блажени нищите духом, защото тяхно е Царството Небесно”.

4. Четвъртата полза се състои в това, че отричащият тази радост ще пребивава в дела кротки, скромни и благоразумни, защото не работи бързо и импулсивно, тласкан от раздразнителна и похотлива радост, нито надменно се афектира от оценката на своите дела посредством радостта от тях, нито поради невнимание бива ослепяван от радостта.

5. Петата полза се състои в това, че човек дохожда до съгласие с Бога и хората, и се освобождава от скъперничество и лакомия, от суровост на духа, от завист духовна и от много други пороци.

ГЛАВА ТРИДЕСЕТА

В която започва обсъждането на петия вид блага, в които може да се радва волята, и които са свръхестествени. Посочва какви видове биват, как се различават от духовните и как трябва да се направлява радостта от тях към Бога.

1. Сега следва да обсъдим петия вид блага, в които душата може да се радва и които по същество са свръхестествени. Под такива тук разбираме всички дарове и милости, получавани от Бога, които превъзхождат способностите и добродетелите естествени, и които са наречени “дарове милостиви”, каквито са даровете на Мъдростта и знанието, дарувани на Соломон, “дарове благодатни”, за които говори св. Павел (1 Послание към Коринтяни 12:9-10), а именно: вяра, даруване на здраве, извършване на чудеса, пророчествуване, знание и различаване на духове, приемане на послания и дара за владеене на езици.

стр. 298

2. Тези блага, макар че са духовни като тези, които трябва сега да обсъдим, имат големи различия помежду си, на които ще обърнем внимание. Защото тяхното осъществяване има непосредствено отношение към ползата за човека и заради тези ползи и цели ги дарува Бог, както казва св. Павел: “А всекиму се дава явлението на Духа за полза” (1 Послание към Коринтяни 12:7), под каквито деяния тук се има предвид “даровете благодатни”. Докато в случая с духовните блага, тяхното изпълнение и употреба се извършва изключително от душата към Бога и от Бога към душата в общението на разума и волята и т.н. За това ще говорим по-късно.

Има разлики в тези блага, които се състоят в това, че в духовните имаме душа и Творец, а в свръхестествените имаме тварно. Те се различават също и в субстанциите, и като следствие в действията, и по необходимост – в учението.

3. Говорейки тук за даровете и милостите свръхестествени, ще кажа, че с очистването от безполезната радост в тях се наблюдават две ползи: преходна и духовна.

Преходната се заключава в изцеление от недъзи, в проглеждане на слепи, във възкресяване на мъртви, в изгонване на бесове, в предсказване на бъдещето поради загриженост към себе си и други от подобен вид.

Духовната полза е и вечна, и се състои в това да се познае Бога и да Му се служи чрез тези дела, заради онези които се трудят, или за онези, на които и пред които се трудят.

стр. 299

4. Що се отнася до първата полза, която е преходна, то делата и чудесата свръхестествени са малко или съвсем недостойни за радост на душата, защото, изключвайки втората полза, те малко или нищо не значат за човека, тъй като сами по себе си не се явяват средство за единение на душата с Бога, ако не са дела на милосърдие. И те могат да се извършват без да са благодатни и милосърдни, било като дарувана от Бога милост, както е било сътворено от Пророк Валаам и Соломон; било то като лъжливо извършване, като в случая със Симон Мага; било то посредством други тайни на природата. Такива деяния и чудеса, ако могат да имат някаква полза, се явяват истинни и дадени от Бога. Към това се отнася казаното от св. Павел: “Ако говоря с человечески и ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед що звънти или кимвал що дрънка. И ако имам пророчество, и зная всичките тайни, и всяко знание, и ако имам всичката вяра, щото и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм” (1 Послание към Коринтяни 13:1-2). Затова и Христос така отвърнал на онези, които оценявали своите дела по този начин и го питали за своята слава: “Господи! Не в Твоето ли име пророкувахме, и не в Твоето ли име много чудеса сторихме? Тогаз ще им обявя: Махнете се от мене вий, които работите беззаконие” (Матей 7:22 - 23).

5. Човек трябва да се радва не на това, че има такива дарове и ги осъществява, но за да извлича от тях втората полза – духовната, която е служене на Бога чрез тях с истинско милосърдие, в което се съдържа плода на вечния живот. Затова Спасителят наш е казвал на своите ученици, които се радвали, че заповядват на бесовете: “Но на това недейте се радва, че духовете се покоряват вам, а радвайте се повече, защото имената ваши са написани на небето” (Лука 10:20). С което разбираме, че човек не трябва да се радва, ако не върши своите дела в милосърдие, понеже каква полза и каква цена има за Бога това, което не е Божия Любов? Човек е несъвършен, ако не е крепък и бдителен в очистването на радостта от всички тези неща, полагайки я единствено в това да изпълни Волята Божия. И тогава волята се съединява с Бога посредством тези свръхестествени блага.

стр. 300

ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ПЪРВА

За вредите, които се причиняват на душата от полагането на радостта в този вид блага.

1. Има три главни вреди, които може да причини полагането на радостта в тези блага свръхестествени на душата, а именно: да заблуждава и да бъде заблуждавана; да се повреди душата относно вярата; да изпадне в гордост и суета.

2. Що се отнася до първата вреда, то много лесно могат да се заблудят другите, както и самият човек, радващ се на делата свои. И затова е необходим разум, за да се разпознават тези дела – кои са лъжливи и кои истинни; как и в какво време трябва да се изпълняват, за което се изисква голяма будност и много светлина от Бога. И едното, и другото биват препятствани от оценяването на тези дела и радостта от тях.

И това е поради две неща: първо – защото радостта притъпява и затъмнява разсъдъка; второ – с тази радост човек не само, че се въздържа твърде бързо да му повярва, но и още по-силно се подтиква към дела ненавременни.

И в дадения случай, когато добродетелите и делата, които се изпълняват са истинни, достатъчни са тези два дефекта, за да се заблуди многократно в тях човек, или да не ги разбере както трябва, или да не получи ползи от тях, или да не се възползва от тях по най-добрия начин. Защото, макар че е вярно, че когато Бог дава тези дарове и милости, Той дарува също и необходимата светлина, и подтик за тяхното изпълнение когато трябва, то заради несъвършенството и присвояването, които могат да ги съпровождат от страна на човека, е възможно той да се заблуди, като не ги използва съвършено – както Бог иска. Както четем, че е искал да постъпи Валаам, когато решил против волята на Бога да злослови за народа на Израил, за което Бог се разгневил и го убил (Числа 22:22-23). А св. Иаков и св. Йоан са искали да свалят огън от небето над самаряните, тъй като не давали подслон на нашия Спасител, за което Бог ги упрекнал (Лука 9:54-55).

стр. 301

3. Оттук става ясно, че решимостта за извършването на това им е придала някаква несъвършена страст, скрита в обвивката на радостта и оценката на собствените деяния, когато това не е било на място. Понеже, ако подобно несъвършенство отсъства, то човек се подтиква и решава да извърши доброто дело само както и когато трябва, и когато Бог го подтиква към това. Именно за това бил огорчен Бог от някои пророци и казал чрез Йеремия: “Аз не проводих тези пророци, а те се завтекоха; не им говорих, а те пророчествуваха” (Йеремия 23:21).

4. Чрез това авторитетно свидетелство става ясно, че вредата от тази радост не само води до несправедливо и извратено използване на милостите дарувани от Бога (подобно на извършеното от Валаам и онези, за които се говори в Йеремия, че творили чудеса, с помощта на които мамели народа), но довежда и до това, че ги използват без да ги оценяват като дадени от Бога, подобно на онези, които прорицавали и огласявали своите видения, въобразявани от тях самите или получавани от беса. Понеже бесът ги привлича с такива неща и им дава обилен материал, както и широко поле за действие, намесвайки се по много начини. Така те набират безсрамна дързост, не знаейки мярка в тези чудни дела.

стр. 302

5. И не само до това, но и още твърде далеч отвежда радостта от тези дела и лакомията за тях. И ако от рано такива хора са сключили таен договор с беса, то сега са стигнали до дързостта да сключат такъв договор явно и открито. Оттук произлизат чародеите, маговете, магьосниците, вещиците.

И до такова зло довежда радостта от тези дела, което не стига само до желанието да се купят дарове и милости с пари (както е искал това Симон Мага), за да служат на беса, но още и до стремежа да се притежават свещени неща, дори и такива, за които не може да се говори без свещен трепет, като че такива хора виждат себе си вече притежатели на високо почитаното тяло на нашия Господ за използването Му в своите мерзости и злодейства. Разшири и яви тук, Боже, Своето велико милосърдие!

6. И колко пагубни са такива хора както за себе си, така и за християнството, всеки може сам да разбере. Във връзка с това трябва да отбележим, че всички тези магове и чародеи, които се намирали сред децата на Израил, и чрез които Саул погубил земята с желанието да подмени истинските пророци на Бога, били отдадени на множество мерзости и блудове.

7. Този, който има дарове и милости свръхестествени, трябва да се отрече от алчността и радостта от употребата им, освобождавайки себе си в своите дела, тъй като Бог, Който му дава свръхестествено тези неща за полза на Своята Църква, ще го подтикне също свръхестествено за употребата им както и когато трябва, и Който е повелил на Своите верни да не се грижат за това какво и как говорят (Матей 10:19), защото вярата е дело свръхестествено. Такъв човек, който Бог има за свой работник, би очаквал подтика в сърцето си, защото в своята добродетел той трябва да задейства всички способности. За това учениците в Деяния на Апостолите (4:29-30), въпреки че били надарени с тези милости и дарове, се молели на Бога да простре ръката Си за помощ и да им даде знамение и здраве, за да влезе в сърцата им вярата на нашия Господ.

стр. 303

8. Втората вреда, до която може да доведе първата, е повреждането на вярата. Тя може да се осъществи по два начина. Първият се отнася до другите хора, защото, извършвайки чудеса или добри дела не навреме и без необходимост, това се явява изкушаване на Бога и е голям грях. А ако желаното от тях не се получи, ще породи в сърцето намаляване авторитета на вярата и доверието в нея. Защото, дори понякога това да се получава, затова че Бог иска извършването на тези неща по други причини и по други начини, както е направил магия Саул (1 Книга на Царете 28:12-14) (ако и да е истина, че това е бил Самуил, който се появил там), то често тези дела не се получават. А когато се получават, това не освобождава техните деятели от блудовете и вината за това, че използват благодатните дарове, когато не е необходимо.

Вторият начин също носи вреда относно това, което касае вярата, защото, извършвайки многократно чудеса, човек се отдалечава от навика да вярва по същество, който е навик тъмен (навик, придобит в тъмнината на вярата – бел. ред.).

Където се случват множество знамения и свидетелства, има малко заслуги във вярата. Затова св. Георги казва, че няма заслуги във вярата, когато разумът човешки я изпитва.

И така, Бог никога не извършва тези чудеса безвременно, но само когато те са необходими за укрепване на вярата. Именно затова, че на учениците на нашия Господ не достигала вяра в Неговото възкресение, докато не им се явил, Той творил много дела чудни. Затова в началото показал на Мария Магдалена празен гроб, а след това ангелите ѝ казали за Неговото възкресение, понеже вярата от чутото, както казва св. Павел, я накарала да повярва в първото, което е видяла. И затова Той ѝ се показал като обикновен човек, за да завърши наставянето във вярата, която не ѝ достигала. А учениците си най-напред изпратил да говорят с жените и чак след това да видят гроба. А на тези, които отначало отишли в Еммаус, възпламенил сърцата с вярата, за да Го видят, но не бил познат от тях (Лука 24:1-25) и накрая упрекнал всички за това, че нямали доверие в онези, които възвестили Неговото възкресение, а св. Тома за това, че искал опитно да провери Неговите рани, казвайки че блажени са онези, които без да са Го видели, повярвали (Йоан 20:29).

стр. 304

9. И така, не се явява свойство на Бога творенето на чудеса, Който ако ги твори, не може често да прави това. Затова Бог упреква фарисеите, че не вярват, ако не видят знамение (Йоан 4:48). Онези, които обичат да се радват от такива свръхестествени дела губят много от вярата.

10. Третата вреда се състои в това, че чрез радостта от тези дела онези, които ги творят, падат в тщеславие или друго несъвършенство. Защото, ако не се преживява тази радост чисто и заради Бога, това е вреда.

ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ВТОРА

За две ползи, които се придобиват в отричането от радостта по повод на свръхестествените дарове.

1. Освен тези ползи, които душата придобива с освобождението от посочените три вреди от присвояването на тези радости, получава и две превъзходни ползи.

стр. 305

Първата се състои във възвеличаването и възхваляването на Бога; втората – във възхвалата на самата душа. Понеже по тези два начина се възхвалява Бог в душата. Първият се състои в откъсването на сърцето от всичко, което не е Бог, за да бъде положено единствено в Него.

Понеже сърце, възвисено над всички неща, се възхвалява в душата пред всички тях.

2. И полагайки сърцето единствено в Бога, се възхвалява и величи Той, и се разкрива на душата Неговото превъзходство и величие, защото с тази възвишена радост в Него, дава Бог свидетелство за това, какъв се явява Той. Обаче, това не се извършва без опустошаване на радостта и утешение на волята относно всички други неща, както казва Давид: “Отрано те търся в една пуста, суха и безводна земя, за да гледам твоята сила и твоята слава” (Псалм 63:1-2). И понеже е истина, че Бог се възхвалява с полагането на радостта в Него чрез отделяне от всички неща, то още повече се възхвалява Той в отделянето от онези – още по-чудесни неща, чрез полагане на радостта от тях в Него, понеже са по-висши по същество и свръхестествени. И така, оставяйки ги зад гърба, за да положи душата радостта си единствено в Бога, означава да припише по-голяма слава и превъзходство на Бога, отколкото на тези неща.

3. Освен това, Бог се възхвалява и по втория начин с отделянето на волята от делата от този род, понеже, колкото повече се доверява душата на Бога и Му служи без свидетелства и знамения, толкова повече се възхвалява душата, понеже доверява на Бога повече, отколкото знаменията и чудесата са способни да дадат понятие за Него

4. Втората полза, в която се възхвалява душата, произлиза от това, че с отделянето на волята от всички свидетелства и знамения явни, тя се възхвалява в по-чиста вяра, която Бог вселява и умножава в нея с много по-голяма интензивност, и заедно с това Той увеличава другите теологически добродетели, които са на надеждата и милосърдието, и в които душата се радва с Божествени и възвишени понятия, посредством навика на оголената и тъмна вяра; и се удоволства в Любовта, посредством милосърдието, с което се радва душата единствено в Бога живаго; и удовлетворява паметта посредством надеждата. Всичко това е възхитителна полза, която съществено и директно допринася за съвършен съюз на душата с Бога.

стр. 306