ГЛАВА ДЕСЕТА

Разказва за това, по какъв начин въжделенията охлаждат и отслабват душата в добродетелите.

1. Петата вреда, която въжделенията причиняват на душата, се заключава в това, че те охлаждат и отслабват душата така, че да няма тя сили за придвижването и устоя си в добродетелите. С това, че силата е разпръсната към множество предмети, тя отслабва, в сравнение с това, ако е насочена изцяло към един предмет. И колкото повече са нещата, към които силата на душата е насочена, толкова по-малко е нейното напрежение спрямо всеки отделен предмет, тъй като, както казват философите, концентрираната сила е по-голяма от разпръснатата. Или, ако склонността на волята се насочи към друг предмет, освен добродетелите, то по отношение на тях волята ще остане слаба. Душата, чиято воля е разпиляна по разни дреболии, е подобна на вода, която е разлята на широко – става толкова плитка, че ползата от нея е почти никаква. Навярно поради тази причина Патриарх Иаков сравнява своя син Рувим с извряла вода, понеже, извършвайки правилната постъпка, той дава изход на своите желания:“Изврял си като вода: не ще да имаш преимущество” (Битие 49:4). Това означава: ако се разпилееш в желанията като вода, няма да израстнеш в добродетелите. И както горещата вода лесно се изпарява в открит съд, а прибавените в нея благовония бързо отлитат, губейки силата и аромата си, така и душата, ако не е събрана в едно желание, насочено към Бога, ще изгуби пламъка и силата на добродетелите. Добре е разбирал това Давид като казва: “О Сило моя, на тебе ще се надея. Защото Бог ми е прибежище” (Псалм 59:9), т.е. събраните сили на моите желания са за Господа.

стр. 43

2. Въжделенията, отслабващи силата на душата, са за нея като диви филизи и издънки около дърво, изсмукващи неговите сокове и намаляващи плодоносната му сила. За такива души се отнасят думите на Спасителя: “А горко на непраздните и на доящите през онези дни” (Матей 24:19). Тези думи се отнасят за въжделенията, които, когато не са укротени, постоянно нарастват, отслабвайки душата и причинявайки ѝ вреда, както дивия израстък на дървото. Затова ни окуражава нашият Господ, казвайки: “Ето, оставя се вам домът ваш пуст” (Лука 13:35), което означава опустошение на желанията. Екклисиаст уподобява желанията на пиявици, постоянно смучещи кръв от жилите: “Пиявицата има две дъщери, които викат: дай, дай” (Притчи 30:15).

стр. 44

3. Би трябвало вече да е ясно, че въжделенията не само не принасят никакво добро за душата, но я лишават и от онова, което вече притежава. Ако душата не ги умъртви, то те ще направят с нея това, което прави малкото змийче със своята майка, за което е известно, че расте в нейната утроба и я убива, хранейки се за нейна сметка. Неумъртвените желания така нарастват с времето, че убиват душата в онова, което касае Божието Битие и всичко заради това, че тя не ги е умъртвила още от началото и те остават да растат в нея. Затова моли Екклисиаст: “Отдалечи от мен, Господи похотта на корема”(23:6).

4. Дори и да не възрастнат до такава степен, все едно, печален вид придобива душата, подчинена на живеещите в нея въжделения: нещастна вътре в себе си, неприятна за другите, ленива и тежка за правенето на делата Божии. Защото никое страдание не препятства така болния в неговото движение и не отнема така апетита му, както желанията към сътворени неща правят тежка душата и неохотна в изпълнението на добродетелите. Именно тези неумъртвени, необърнати към Бога желания и чувствени склонности се явяват обикновено причината, поради която толкова много души са вяли и небрежни в следването на добродетелите.

ГЛАВА ЕДИНАДЕСЕТА

Уведомяваща, че за да може душата да стигне до единение с Бога, е длъжна непременно да се избави от всички желания, дори и най-малките.

1. Читателят сигурно отдавна иска да попита, трябва ли достижението на тази висока степен на съвършенство обезателно да се предшества от пълното умъртвяване на всички желания – големи и малки, и не е ли достатъчно само да се обуздаят най-важните, защото е доста трудно и тежко за душата да стигне до такава чистота и опрощение, че да няма ни въжделения, ни чувствени склонности към някаква вещ.

стр. 45

2. Затова ще отговоря на този въпрос. Първо е необходимо да се отбележи, че не всички желания са еднакво вредоносни и не в еднаква степен занимават душата. Понеже естествените желания (има се предвид онези, в които разумната воля не получава участ нито в началото, нито в края) не препятстват така силно душата по пътя към единението, ако са били първични подбуди и душата не е давала съгласието си за тях. Защото напълно да се преживеят такива желания в един живот е невъзможно. Те също така, не вредят до такава степен, че в следствие на тяхното присъствие да не може душата да стигне до единението. Дори и да не са напълно унищожени и да присъстват в природата на човека, в същото време, в своята висша разумна част душата е свободна от тях. Понякога се случва, че душата, бидейки във високо молитвено единение и упокоение на способностите на волята, без значение че има тези подбуди в своята чувствена част, тя не ги усеща във висшите си способности, които са потопени в молитвата.

Напротив, от всички доброволни желания, свързани както със смъртните грехове, т.е. с най-големите, така и с най-малките, или свързаните само с несъвършенствата, от всички тези душата трябва да се освободи, за да може да стигне до пълно единение с Бога. Работата е в това, че състоянието на единение с Бога се основава на такова пълно преобразяване на душата във волята Божия, че да не остане в нея нищо противно на Божията воля, или във всичко и във всяко подбуждение да бъде водена от волята на Бога.

3. Затова казваме, че в това състояние присъства една единна двоица на Волята, т.е. волята на Бога, която е също и волята на душата. По такъв начин, когато и да поиска душата нещо несъвършено, което Бог не иска, то не би било единно с Божията воля, тъй като душата би искала това, което Бог не иска. Оттук става ясно, че душата, желаеща да стигне до съвършено единение с Бога посредством Любовта и волята, е длъжна преди всичко да се раздели с всяко, дори и най-малкото собствено воление. Това означава, че тя не е длъжна свободно и съзнателно да се съгласява на несъвършенство, но имайки силата и свободата, да се отрече от него в същия миг, когато го забележи. Казва се “съзнателно”, тъй като без внимание и различаване, или недоброволно, може да се попадне само в несъвършенство, в грехове ежедневни и желания естествени, за които вече говорихме. Понеже за такива грехове не напълно доброволни, а неволни е написано: “Защото праведният седмижди пада и става” (Притчи 24:16). Но, когато става дума за доброволните желания, които по същество са съзнателни ежедневни грехове, дори и най-малките, достатъчно е едно да не бъде преодоляно, за да възпрепятства душата в единението.

стр. 46

Казано е: “Ако душата не умъртви най-злата привичка”, понеже отделните действия на различните желания не причиняват толкова зло, ако е обуздана привичката. Необходимо е душата да се стреми към обуздаване на тези действия, тъй като те произхождат от привичките, водещи към несъвършенство. Такива привички, произхождащи от доброволни несъвършенства, които душата никога не преодолява, се явяват препятствие не само за единението ѝ с Бога, но и за самото ѝ придвижване към съвършенството.

4. Такива несъвършенства, свързани с нечисти привички са например: многоречивост; незначителна привързаност към някаква вещ, която човек никога не се е старал да преодолее; привързаности към вещи, хора, дрехи, книги, храна, местообитание, а така също и други привички и склонности към използването на вещи, към задоволяването на любопитството, към наслади на слуха и други подобни.

стр. 47

Всяко от тези несъвършенства, към които душата е прилепнала и привикнала, повече препятстват нейното придвижване към единението и добродетелите, отколкото, ако тя попада всеки ден в много несъвършенства и грехове, които не произхождат от привичките или вкоренения лош навик. Тъй като отделните падения не вредят на душата толкова, колкото доброволното прилепване към някаква вещ. Така че всичкото време, в което душата е под тяхно влияние, е загубено за нейното усъвършенстване в добродетелите, дори и несъвършенството ѝ да е най-малкото. Понеже все едно е, дали птицата ще бъде завързана с дебело въже или с тънко – и едното, и другото я държат завързана. Наистина, че тънкото въже се къса по-лесно, но докато не бъде скъсано, тя не може да полети свободно. Така е и с душата, привързана към каквато и да е вещ – макар и пълна с добродетели, тя няма да достигне до единение с Бога.

Така стои въпросът с желанията и привързаностите на душата – подобно на рибите, прилепващи към дъното на кораб, за който казват, че колкото и малка да е рибата, прилепнала към дъното му, тя го сковава и той не може да плува свободно, нито да влезе в някое пристанище. Колко тъжно е, когато видиш душа, подобна на натоварен с богатства кораб, пълна с богатствата на Богоугодни дела, духовни упражнения, добродетели и милост, дарувани от Бога, която въпреки това няма смелостта да се избави от някакво пристрастие или чувствена склонност, или привързаност (всичко това е едно и също) и по този начин не може да се придвижи напред и да стигне до вратата на съвършенството. И нима не ѝ е достатъчен само един отскок нагоре, за да разкъса тази нишка от привързаности и да се освободи от прилепването към въжделенията.

стр. 48

5. Достойно за съжаление е това, че душите престават да се стремят към такова велико добро. Понеже, дори и Бог да им помага да премахват други по-здрави възли от грехове и несъвършенства, те не искат да се освободят от онези дребни привързаности, слаби колкото косъм, и относно които желанието на Бога е в това, душата да бъде оставена доброволно да се освободи от тях, заради Неговата Любов. В добавка към злото, причинено от тези привързаности, такива души не само че не се придвижват напред, но загубват и онова, което вече са преодолели, и което са придобивали с голям труд продължително време. Понеже вярно е това, че по този път ако не вървиш напред, отстъпваш назад; ако не придобиваш, губиш. Именно това е искал да разберем нашият Спасител като казва: “Който не е с мене, против мене е; и който не събира с мене, разпилява” (Матей 12:30).

Който не е загрижен да поправи незначително повредения съд, ще стане така, че да изтече от него цялата течност. Това посочва и Екклисиаст, казвайки: “Който пренебрегва малките неща, постепенно ще рухне”, понеже: “от една искрица пламва огън”. Едно несъвършенство води след себе си и други. Затова е действително невъзможно да се срещне душа, която, отнасяйки се небрежно към преодоляването на едно въжделение, да няма и много други, произтичащи от самата тази слабост и несъвършенство. И така става винаги. Познавам много такива особи, на които Бог е дарувал милостта на придвижването по пътя към съвършенството в голямо отричане и свобода, и които заради дребни привързаности под прикритието на някакво добро, приятелство или познанство, са се лишили от Духа и вкуса Божий, от святото уединение, от радостта и увлечеността в упражненията духовни, и накрая са изгубили всичко. И всичко това се е случило, защото не са обуздали още в зачатък желанието чувствено, укривайки се в уединение за Бога.

стр. 49

6. За да се постигне целта на този път, е необходимо да има винаги движение напред, да се прогресира, да се освобождаваме от въжделенията и за нищо на света да не ги поддържаме. Ако не се избавим от всичко това, няма да стигнем целта. Понеже, както дървото не се превръща в огън, ако не му достигне и един градус топлина, така и душата няма да се съедини с Бога при наличие дори и на едно несъвършенство, по-малко и от доброволно влечение. Защото, както ще видим по-нататък когато ще говорим за нощта на вярата, душата има само една воля. И ако тази воля е погълната от нещо, или заета с нещо, то не ще има такова свободно и чисто уединение, каквото се изисква за пълното Божествено преобразяване на душата.

7. В потвърждение на това имаме случай в книгата Съдии, който разказва: Дошъл ангел при синовете Израилеви и им казал, че понеже не са унощожили своите врагове, но са се побратимили с някои от тях, Господ ги оставя сред неприятелите им, които ще бъдат причина за техния упадък и погибел (Съдии 2:1-3). Правилно постъпва Бог с някои души по такъв начин. Понеже ги е измъкнал от света, усмирил е гигантите (т.е. техните грехове), унищожил е много от техните неприятели (т.е. превратностите, които са имали в света) и всичко това , за да могат с голяма свобода да влязат в тази Обетована земя на Божествено единение, затова нашият разгневен Бог допуска чрез тези въжделения да паднат в още по-голямо зло.

8. Също и в книгата на Иисус Навин имаме изображение на това, за което тук става въпрос. Именно при завоеванието на Обетованата земя, когато казва Бог на Иисус, че в град Йерихон ще унищожи всичко, така че да не остане в него нищо живо: от мъжете до невестите, от децата до старците; че ще убие всички животи и ще унищожи всички трофеи, за да не ги пожелава и да взима нищо от тях (Иисус 6:21). От това лесно можем да разберем, че за да постигнем единението с Бога, трябва да умре всичко, което живее в душата, без значение дали е малко или голямо, дали е много или малко – душата трябва да остане без всички тези неща и така да бъде откъсната от тях, като че те не са съществували за нея и тя за тях.

стр. 50

Това посочва и св. Павел в послание към Коринтяните: “Това само казвам, братя, че останалото време е кратко; затова и тези, които имат жени, да са като че нямат; и които плачат, като че не плачат; и които се радват, като че не се радват; и които купуват, като че нищо не добиват; и които имат сношение с този свят, като че не са предани нему; защото на този свят образът прехожда” (Първо послание към Коринтяните 7:29-31). Това ни казва Апостолът, учейки ни, какво трябва да бъде отричането на душата, за да стигне до Бога.

ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА

Даваща отговор на друго запитване: Какви въжделения са достатъчни, за да причинят на душата споменатите по-горе вреди.

1. Можем още дълго да се задържим върху въпроса за нощта на чувствата, тъй като много може да се разказва за вредите – не само за тези, които вече споменахме, но и за много други, причинени от похотенията. Вече разгледахме въпроса, защо умъртвяването на желанията се нарича “нощ на чувствата” и защо обезателно душата трябва да влезе в тази нощ. За да се завърши първата част, ще изтъкнем тези вероятни съмнения, които читателят би имал относно разказаното от нас.

стр. 51

2. И ето първото от тях: Може ли всяко желание да направи и извика в душата вече упоменатото двойно зло, а именно: “негативното”, или намаляването на подаваната от Бога Милост към душата, и “позитивното”, или причиняващото на душата петте споменати по-горе вреди?

Друго съмнение: Явява ли се всяко от желанията достатъчно, дори и най-малкото и без значение от какъв вид, за да причини всичките пет вида вреди наведнъж, или част от тях причиняват един вид вреда, други – друг вид, например – едните мъчат, другите угнетяват, трети затъмняват душата и т.н.?

3. Отговаряйки на първото съмнение, ще отбележим, че от страната “негативна”, т.е. намаляването на присъствието на Бога в душата, само доброволните желания, и то в материята на тежкия грях, са способни да направят това, и наистина го правят като през целия живот намаляват Милостта в душата, а в бъдещия – Славата, или съпричасността към Бога.

Що се отнася до другото съмнение, то всяко желание, бидейки от сферата на тежкия грях или от ежедневния, или само от сферата на несъвършенствата, е достатъчно, за да причини на душата всички “позитивни” вреди наведнъж. Тези желания, дори и строго погледнато да се явяват “негативни”, тук ние наричаме “позитивни”, защото се отнасят до обръщането на душата към сътворените неща, така както отнемащите (или намаляващите Милостта Божия), или “негативните” касаят отвръщането на душата от Бога. Разликата е в това, че желанията от сферата на тежкия грях причиняват на душата пълна слепота, мъчение, слабост, нечистота и т.н., а тези от сферата на ежедневния грях, или на несъвършенствата, не причиняват тези вреди като цяло и в най-голяма степен, така както и не отнемат на душата Милостта Божия, а само това би я отдало в тяхна власт, тъй като техният живот е смърт за душата. Тези желания причиняват на душата частични вреди, съответно и степени на намаляване на Божията Милост в нея: колкото повече намалява Милостта, толкова повече се усилват страданията, нечистотата и слепотата.

стр. 52

4. Необходимо е все пак да се отбележи, че всяко от тези желания причинява вредите, които наричаме “позитивни”, като едно ги причинява непосредствено, а друго произтича от първото като причина. И въпреки че чувствените въжделения причиняват всички тези видове зло, всъщност те преди всичко петнят душата и тялото.

Въпреки че похотта еднакво причинява всичкото зло, основно и непосредствено тя е причината за мъченията.

Въпреки че празнотата еднакво води след себе си всичкото това зло, основно и непосредствено тя предизвиква затъмнение и слепота в душата.

И накрая, въпреки че неумереността в яденето като цяло води след себе си всичкото това зло, преди всичко предизвиква охлаждане в добродетелите. Същото е и с другите въжделения.

5. Затова всеки доброволен акт на въжделение предизвиква в душата всички тези последствия наведнъж, понеже става препятствие към всички актове на добродетел, пораждащи в душата противоположни следствия. Така както всеки акт на добродетел предизвиква и поражда в душата наслада, радост, мир, яснота, чистота и сила, така всяко необуздано желание предизвиква в нея огорчение, тягост, мъчение, слепота, нечистота и слабост. Всички добродетели възрастват в душата чрез упражняване дори и в една от тях, тъй както всички пороци се усилват в следствие на придобиването само на един от тях. Наистина, това не може да се забележи по време на удовлетворяването на желанието, тъй като неговият вкус не позволява това в момента, но рано или късно неговите пагубни последствия лесно се забелязват. Това може да се разбере по-добре чрез аналогията, приведена в Писанието: “Ето ангел заповяда на свети Йоан да изяде книга: в устата му тя имаше вкус сладък, а във вътрешностите му бе горчива” (Апокалипсис 10:9). Въжделението, когато се утолява, е сладко и изглежда като нещо добро, по-късно когато се усещат последствията му, изглежда горчиво. Най-добре знае това онзи, който позволява на въжделението да го ръководи. Зная, също така, че остават и такива особи, които са така ослепени и обезчувствени, че не забелязват всичката тази горчилка и дори и да се приближават към Бога, не могат да видят препятствията по пътя.

стр. 53

Няма да се занимаваме с желанията естествени, неволни, или с други съблазни, на които душата не съизволява. Такива желания не ѝ причиняват някаква продължителна вреда. Дори и да има особа, която ги претърпява, тя съди за тях по страстите и вмешателствата, които те ѝ причиняват; и дори и да смята, че те я омърсяват и заслепяват, всъщност те произвеждат в нея съвсем противоположни следствия, понеже с това, че тя се бори с тях, придобива мъжество, чистота, светлина, уединение и много друго добро. Затова и Господ наш е казал на св. Павел: “Силата Моя се извършва в слабостта” (Второ послание към Коринтяните 12:9).

Само доброволните похотения причиняват на душата всичките тези вреди и още много други. Ето защо най-важната грижа на духовните наставници се явява изкореняването на всяко въжделение в учениците, стараейки се да ги освободят от това, което те желаят, за да ги предпазят от още по-голяма духовна нищета.

стр. 54

ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА

Говори за методите, които трябва да прилага душата, за да може да влезе в тази “нощ на чувствата”

1. Необходимо е тук да се изтъкнат някои предупреждения за облекчаване влизането в “нощта на чувствата”. Най-напред трябва да се знае, че душата обикновено влиза в тази нощ по два начина: активен и пасивен.

Активният представлява това, което душата може да направи и действително прави, за да влезе в тази нощ. За това ще говорим по-нататък.

В пасивният начин душата не прави нищо, оставайки пасивна, като единствено Бог в нея извършва своите действия. Този метод ще обясним в книга четвърта, когато ще говорим за начинаещите. Там, по Божията Милост, ще предложим повече напътствия за начинаещите, съответно ще посочим и по-голям брой несъвършенства, на които те се натъкват по този път. Тук няма да се спираме на тях, тъй като се занимаваме единствено с причините, поради които този път е наречен “нощ”, а също и каква е тази нощ, и кои са нейните части.

2. Приведените по-долу напътствия за работата по побеждаването на въжделенията, въпреки че са кратки и не многобройни, ще вземем предвид, тъй като могат да помогнат и да бъдат ефективни, колкото и да са кратки. И който искрено поиска да се възползва от тях, няма да има нужда от други, понеже в тях ще намери всичко.

3. Първо. Необходимо е постоянно устремление към следването на Христа във всичко; старание да се уподоби животът ни на Неговия, за който често трябва да се размишлява, за да може да се съблюдава при всички обстоятелства.

стр. 55

4. Второ. За да се изпълни най-добре първото намерение, трябва да се отстранят всякакви стремления, които са наложени от чувствата, тъй като са несравними с честта и славата Божия. Избавлението от тях е необходимо, заради Любовта на Иисус Христос, Който през целия си живот не е искал нищо друго и не е имал други стремления, освен изпълнението на волята на своя Отец. И това Той е наричал свой хляб.

Например, когато се яви възможност да се чуе нещо приятно, което обаче няма за цел служене и възхвала на Бога, трябва да се отречем от склонността към него и да не го слушаме. Когато можем да видим нещо приятно, което не се отнася до Бога, трябва нито да го гледаме, нито да го пожелаваме. По същия начин трябва да постъпваме с това, което касае речта и други неща. И всички чувства трябва да се умъртвят според силата си. Ако нещо трябва да се избегне, е достатъчно, че няма към него пристрастие, дори и да се усещат от него някакви впечатления.

Нека по такъв начин душата се старае да има чувства умъртвени, лишени от всякакви пристрастия, потопени като че в тъмнина. При такова прилежание тя ще може за кратко време да се придвижи много напред.

5. За умъртвяването и успокояването на четирите естествени страсти, като радост, надежда, страх и болка, от успокояването и утихването на които произлизат гореспоменатите и всякакви други полезности, трябва да се приложи средството, което по-долу ще приложа и то ще бъде източник на множество добродетели и заслуги.

6. Старайте се винаги да клоните:

Не към най-лекото, а към най-трудното;

Не към приятното, а към неприятното;

Не към вкусното, а към безвкусното;

стр. 56

Не към това, което дава отдих, а към това, което изисква труд;

Не към това, което утешава, а там, където няма утешение;

Не към по-голямото, а към по-малкото;

Не към възвишеното и ценното, а към низшето и презряното;

Не към жадуването за нещо, а към това, което не иска нищо;

Не към това, което е най-хубаво сред тварните неща, а към което е по-лошо.

Желай от любов към Христа да дойдеш до пълно очистване, обожествяване и отричане от всичко, което е на света!

7. Тези усилия трябва да се полагат от цялото сърце и с покорна воля. Понеже, ако сърцето пристъпи към тях, изпълнявайки ги старателно и с постоянство, скоро ще намери в тях голям разкош и утешение.

8. Достатъчно е правилно да се изпълнява това, което казахме, за да се влезе в “нощта на чувствата”. За по-голяма полза ще дадем още един метод на тренировка, който ще ни научи, как да умъртвяваме похотта на тялото, похотта на очите, гордостта. Именно за тях казва св. Йоан, че господстват в света и от тях произлизат всички други похотения.

9. Първо – трябва да се стараем да владеем постъпките си и да се стремим да се подчиняваме на другите – това е против похотта на тялото.

Второ – трябва да владеем речта си и да желаем и другите да постигат това – това е против похотта на очите.

стр. 57

Трето – трябва да владеем мислите си и да желаем и другите да постигат това – това е против високомерието и надменността.

10. Завършвайки тези предупреждения и указания, остава тук да добавим стиховете, написани в “Пътят към Планината”. В тях е заключена науката за това, как се стига до върха на Планината, т.е. до високото единение с Бога. И понеже там става въпрос основно за чисто духовни и вътрешни неща, тези стихове могат да се тълкуват и в духа на несъвършенството относно това, което е чувствено и външно.

11. Същността на стиховете се заключава в следното:

•  За да стигнеш до вкуса на всичко, не искай да вкусваш нищо в каквото и да е.

•  За да стигнеш до притежанието на всичко, не искай никакво притежание.

•  За да стигнеш до това, да бъдеш всичко, не искай да бъдеш някой и някъде.

•  За да стигнеш до познанието на всичко, не искай да узнаваш нищо в каквото и да е.

•  За да стигнеш до това, към което нямаш пристрастие, трябва да преминеш през това, към което нямаш пристрастие.

•  За да стигнеш до това, което не ще узнаеш, трябва да преминеш през това, което не познаваш.

•  За да стигнеш до това, което нямаш, трябва да преминеш през това, което нямаш.

•  За да стигнеш до това, да не си, трябва да преминеш през това, което не си.

стр. 58

12. Метод: непоставяне на препятствие пред нищо

•  Когато се задържаш над нещо, преставаш да се стремиш към всичко.

•  Понеже, за да стигнеш изцяло до всичко, трябва да ограничиш себе си изцяло във всичко.

•  А когато стигнеш до владеенето на всичко, трябва да го владееш, без да искаш нищо.

•  Тъй като, ако искаш да имаш нещо във всичко, нямаш в Бога своето чисто имане.

13. В такава голота Духът намира своя покой. Понеже не желае нищо, нищо не го терзае по пътя нагоре, и нищо не ще го препъне да падне долу, понеже ще е в сърцето на своята кротост. А ако нещо възжелае, с това вече ще измъчи себе си.

ГЛАВА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА

Разясняваща втората строфа:

“Нощ на огорчение, от Любов запалена”

1. Вече разяснихме първата строфа, която разказва за “нощта на чувствата”. Постарахме се да разтълкуваме, каква е тази “нощ на чувствата” и защо се нарича “нощ”; посочихме също така порядъка и методите, които трябва да се следват, за да се влезе в нея активно. Предстои сега последователно да се спрем върху особеностите и предвидимите резултати от тази “нощ”. Те са изложени в следващите стихове от споменатата строфа, която накратко ще обсъдим, за да я разясним, както обещахме по-напред. След това ще преминем към втората книга, в която ще се тълкува втората част на същата “нощ”, т.е. “нощта на Духа”.

стр. 59

2. Става въпрос за това, че в “нощ на огорчение, от Любов запалена” душата е преминала през “нощта на чувствата” и е стигнала до единението с Възлюбения. Тъй като за победата трябва да се изкоренят всички похотения и склонностите към всички вещи, към които чувствените любов и симпатия разпалват волята, за да им се радва, е необходим по-голям огън, роден от по-голяма Любов. Тази Любов е към нейния Възлюбен. Насочила към Него пристрастието си и черпейки от Него сила, душата ще има достатъчно издържливост, за да може с лекота да отхвърли всичко друго. За да има силата да победи чувствените похотения, тя трябва не само да люби Възлюбения, но трябва да е разпалена от тази Любов и то в самите страдания. Защото често се случва така, че чувствеността чрез терзанията на въжделенията бива така разпалена към чувствените неща, че ако частта душевна не е също така разпалена от други огорчения към нещата духовни, не би могла да превъзмогне оковите на своята природа и да влезе в “нощта на чувствата”.

3. Трудно се говори относно това – да, и трудно е да се изрази, какви са проявленията на мъката на Любовта, които изпитват душите в началото на този път към единението. Трудно е също да се изрази тяхната предпазливост и изобретателност, които използват, за да излязат от своя дом, т.е. от собствената воля, намираща се посред нощта на умъртвяване на чувствата.

И колкото и леки, и дори сладки и вкусни да им изглеждат трудностите и опасностите на тази Нощ, благодарение на мъката по Възлюбения, не е възможно тук да се каже, защо е по-добре да ги разгледаме само, отколкото да ги опишем. И така, да продължим с описанието на стиховете.

стр. 60