ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ВТОРА

В която се обсъждат схващанията, които възприема разбирането на вътрешните чувства, че свръхестественото се сътворява в душата. Говори за причината за тяхното сътворяване и затова, по какъв начин душата трябва да го придобива, за да няма препятствия по пътя към единението с Бога.

1. Сега ще обсъдим четвъртият и последен род схващания интелектуални, които, както казахме, могат да дойдат в ума от страна на духовните чувства, които често се сътворява свръхестествено в душата, и които отнасяме към различните постижения на разума.

2. Тези духовни чувства могат да бъдат подразделение на два типа: Първите са чувствата в афекта на волята. Вторите са чувствата в субстанцията на душата. И първите, и вторите могат да възникнат по различен начин. Тези, които касаят волята, когато са от Бога, са твърде възвишени и много по-високи в сравнение с тези, които относно субстанцията на душата са много благодатни и ползотворни. Относно първите нито самата душа, нито този който се грижи за нея може да знае, нито да разбере причината, поради която изхождат, нито по какъв начин Бог оказва такава милост, защото те не зависят от работата на душата, нито от нейните разсъждения, понеже и те, и другите са добро приготовление за тях. Тях Бог ги дарува на когото пожелае и защото пожелава. Въпреки че една особа практикува много неща, случва се Бог да не я дари с такива прикосновения, а друга, която се труди много по-малко, Той да дари с най-възвишените, и с много по-голямо изобилие. И така, няма нужда душата да бъде действително изпълнена и заета с нещата духовни (въпреки че това е много по-добре за придобиването им), за да ѝ дарува Бог тези прикосновения, от които душата получава горепосоченото чувство, тъй като често тя е съвсем безгрижна по отношение на тях. От казаното до тук следва, че едни духовни чувства са добре различими и преминават бързо, а други не са така различими и продължават по-дълго.

стр. 216

3. Тези чувства, доколкото са само чувства, не принадлежат на разбирането, но единствено на волята, и затова няма да ги обсъждаме тук, докато не започнем да обсъждаме нощта на волята и очистването на волята от нейните пристрастия, което ще направим в Книга трета, която следва.

Въпреки това, понеже много често те се преливат в постижението на разума и в понятията, и в интелигентността, то е необходимо тук да отбележим техните видове. Тъй като е известно, че тези чувства, отнасящи се до волята, както и тези, отнасящи се до субстанцията на душата, са или внезапни докосвания на Бога, или продължителни и последователни, които често преминават в схващани от разума понятия, които се превръщат в най-висши и най-сладки възприятия на Бога в разума, и които е трудно да се изразят с думи, както и чувството, от което се изливат. И тези понятия понякога се получават по един начин, друг път – по друг начин, понякога са по-ясни и по-възвишени, в съответствие с прикосновенията, които идват от Бога, и които произвеждат чувствата, от които тези понятия произлизат, и в съответствие също така на техните специфични особености.

стр. 217

4. За да се предпази и направлява разумът чрез тези понятия във вярата към единението с Бога, не е необходимо много да се обяснява. Тъй като тези чувства, за които говорим, се сътворяват в душата пасивно, без тя да прави каквито и да било усилия за тяхното получаване, така и понятията от тях се възприемат пасивно от разума, който философите наричат възможен, без каквото и да е действие от негова страна. Откъдето следва, че за да не се обърква в тях, нито да пречи на ползата, принасяна от тях, той не трябва нищо да прави с тях, но да се държи пасивно без приложение на своите естествени способности. Защото, както се случва със словата последователни, разумът със своята активност много лесно разрушава тези деликатни понятия, които по същество са свръхестествени и не могат да се постигнат по естествен начин и по пътя на правенето на каквото и да било, но само чрез възприемане.

И така, не следва нито да се впускаме в преследване на тяхното придобиване, нито да жадуваме тяхното възприемане, за да не може разумът да формира други понятия и бесът да влезе чрез тях, правейки ги лъжливи, което твърде добре може да се направи посредством посочените чувства или посредством онези, които той сам може да вложи в душата, която предлага себе си за придобиването на тези понятия.

стр. 218

Дръжте себе си отречени, смирени и пасивни в тях, тъй като в пасивно състояние на възприемане на Бога, Той ги дарява на онзи, който е смирен, когато съизволи.

5. Това е достатъчно, за да приключим с постиженията свръхестествени на разума в това, което се отнася до движението му чрез тях във вярата към съюза с Божественото. И казаното до тук е достатъчно ясно по отношение на тези неща, тъй като, каквото и да се случи в душата във връзка с разбирането, ще се намерят поучение и предупреждение относно едните, четейки казаното за другите в предходните глави. А с това ще се занимаем в Книга трета, където с Божията милост ще обсъдим духовното и вътрешно очистване на волята в това, което се отнася до нейните вътрешни склонности и което тук ще наречем “деятелна нощ”.

стр. 219

КНИГА ТРЕТА

В която се обсъжда тъмната нощ на паметта на волята; излага се науката за дължимото поведение на душата относно тях, за да може тя да стигне до единението с Бога в съвършена надежда и милосърдие.

ГЛАВА ПЪРВА

1. Тъй като вече душата е обучена в първата своя способност – разбирането във всички негови постижения относно първата теологическа добродетел – вярата (понеже в тази способност е възможно единението на душата с Бога посредством чистата вяра), остава сега да направим същото и по отношение на другите две способности на душата, които са паметта и волята, очиствайки ги в техните схващания, за да може с тях душата да се придвижи към единението с Бога в съвършена надежда и милосърдие. За това накратко ще говорим в тази книга, защото завършвайки с разума, който е приемник на всички останали неща, присъщи на неговите методи, не е необходимо да се задържаме много върху тези способности. Понеже, ако духовният човек е бил добре обучен в това, което се отнася до разума относно вярата, съгласно науката, която му е била дадена, то е невъзможно да не бъде обучен също така относно пътищата на другите две способности в двете други добродетели, понеже функционирането на едната зависи от другите.

2. Обаче, за да съхраним стила, приет до сега, както и за по-доброто разбиране, е необходимо да говорим по съответния начин, заради което ще се заемем тук с разглеждането на собствените схващания на всяка една способност, първата от които се явява паметта, посочвайки разликите, достатъчни за изясняване на нашата цел. Такива разлики можем да извлечем от различията в паметта относно предметите, които са три вида: естествени, въображаеми и духовни. Съществуват съответни на тях три вида понятия на паметта известни като: естествени, свръхестествени и духовни.

стр. 220

3. Тези неща, по Божията милост, ще обсъдим тук, започвайки с естествените понятия, които по същество в по-голямата си част са външни. И тук ще обсъдим пристрастията на волята, с които се занимава и Третата Книга за нощта на деятелността на духа.

ГЛАВА ВТОРА

В която се обсъждат естествените схващания на паметта и се говори относно това, как трябва да се освободи душата от тях, за да може да се съедини с Бога в частта на тази способност.

1. Във всяка една от тези книги читателят трябва да има предвид целта на нашия разговор, иначе може да се роди в него съмнение относно това, което чете. Тъй като, виждайки как унищожаваме способностите в частите на техните действия, изглежда като че ли по-скоро разрушаваме пътя на духовната практика, а не че го строим. Това би било истина, ако искахме да обучаваме само начинаещите, които трябва да се подготвят за тези схващания дискурсивни и възприемателни.

2. Но понеже тук ние преподаваме науката за придвижване напред в съзерцанието към единение с Бога, заради което всички тези средства и упражнения на чувствените способности трябва да бъдат оставени зад гърба и пребивават в мълчание, за да може Сам Бог да сътвори в душата Божественото единство. Затова трябва да се придържаме към стила на разтоварване и изпразване, както и на отнемане на възможността за тяхната водеща роля и действие, за да направим място на свръхестественото. Понеже техните действия (на естествените способности) не могат да бъдат достатъчни за делата толкова високи и по-скоро пречат, ако не изчезнат от полезрението.

стр. 221

3. И работата е в това, че душата трябва да върви към Бога по-скоро чрез познанието на това, което Той не е, отколкото чрез познаването на това, което е. По-скоро е необходимо да се върви към Него, отричайки и не допускайки до крайния възможен предел своите схващания, както естествени, така и свръхестествени. Понеже тук се занимаваме с паметта, ще изкараме на показ нейните предели и рамки естествени, и ще се издигнем над тях, т.е. трябва да се издигнем над всички различни и достъпни за възприемането понятия във висша надежда за непостижимия Бог.

4. Започвайки по такъв начин с понятията естествени в паметта, ще кажа, че те са всички онези, които могат да се формират в представите за предметите на петте телесни чувства, които са: слух, зрение, обоняние, вкус и осезание, и всичко това, което тези чувства могат да сътворят и формират.

И всички тези понятия и форми трябва да се отстранят и опустошат; и трябва да се стремим да унищожим техните въображаеми схващания, докато в паметта не остане нито едно запечатано понятие, нито следа от нещо, а да стане тя гладка и очистена, като че през нея нищо не е преминавало и като че всичко е забравила и преустановила.

стр. 222

И нищо по-малко, от пълното унищожение на паметта за всички форми, не е достатъчно за съединението с Бога. Защото е невъзможно да се държат всички тези форми, които по същество не са от Бог, тъй като Бог не се вмества в никакви форми, нито в понятия, както вече казахме относно нощта на разума.

И понеже “никой не може на двамина господари да работи” (Матей 6:24), както казва Христос, не може паметта да остава едновременно и единна с Бога, и с формите и понятията. И тъй като Бог няма нито форми, нито образи, които биха могли да бъдат обхванати от паметта, то оттук следва, че когато паметта е единна с Бога, остава без форми и образи, изгубвайки въображението, и пропита с памет за висшето благо без спомен за каквото и да било друго, защото това Божествено единение я освобождава от фантазиите и опустошава всички форми и понятия като я възвисява до свръхестественото.

5. И ето нещо забележително, което се случва понякога: когато Бог сътворява в паметта тези неща относно единството, веднага настъпва превръщане в мозъка (където паметта има своето място) и то толкова осезаемо, сякаш главата се разпада, изгубвайки разсъдъка и съзнанието. И тогава, по причина на това единство, паметта се изпразва и очиства от всички понятия, оставайки в забвение, понякога такова, че се изисква голямо усилие за припомнянето на нещо.

6. И по такъв начин често се получава забравяне що се касае паметта и спиране на въображението (поради единението на паметта с Бога). Това се случва по различно време без да се знае или почувства кога точно се случва. И така, когато се преустанови въображението, дори и това да е причинило болка, тя не се чувства, понеже без въображение няма чувства, които липсват и в мислите, тъй като ги няма и самите мисли.

стр. 223

И за да дойде Бог до сътворяването на тези неща относно единството, е необходимо душата да изпразни паметта от всички придобити понятия. И това изпразване у съвършените, намиращи се вече в съвършено единение, не протича така както у начинаещите, които се подготвят за това единение.

7. Ще попита някой, що за благо е това (въпреки че от него произтича разрушението на естественото използване и действие на способностите), което оставя човека като безпаметно животно, без мисли или спомени за нуждите и делата естествени. Обаче Бог не разрушава естеството, а по-скоро го усъвършенства, от където следва неговото разрушаване по необходимост, тъй като се забравя това, което трябва да бъде направено съгласно морала и разсъдъка, или изпълнено съгласно природата, защото човек е лишен от понятия и форми, които му служат за припомняне.

8. Отговорът на този въпрос е такъв, че колкото повече паметта се съединява с Бога, толкова повече се придвижват понятията към пълно изчезване, което се случва, когато усъвършенстването достигне етапа на единение. И по такъв начин начинаещият, когато започне да се случва с него това, не може да избегне голямото забвение относно всички неща, защото от паметта се изчерпват формите и понятията, и така се извършват много грешки по отношение на използването на външното, като човек не е в състояние да си спомни ни за храна, ни за вода, нито за това, какво е направил, къде е ходил или не е ходил, говорил или не говорил, заради поглъщането на паметта в Бога.

Но понеже се постига придобиване на привички към единение, което е най-висшето благо, вече няма забравяне относно това, което касае здравият разум, моралното и естественото, а по-скоро в обикновените и необходими действия има повече съвършенство. Те вече не се изпълняват посредством формите и понятията на паметта, поради привичките към единение, което е състояние свръхестествено. По този начин съвсем отслабват паметта и другите способности в техните естествени действия, и преминавайки отвъд своите естествени предели, се доближават до Божественото, т.е. към свръхестественото. И така паметта, бидейки трансформирана в Бога, не е в състояние да запечатва ни форми на нещата, ни понятия за тях.

стр. 224

Заради това паметта и останалите способности стават във всичко Божествени, понеже Господ вече изцяло владее способностите за трансформирането им в Себе Си; и Той е, Който ги движи и ръководи Божествено, съгласно Своите Божествен Дух и воля. И резултатът от това е, че действията на душата не се явяват отличими от тези, които Бог извършва и тези действия са Божествени, както казва и св. Павел: “Който се съединява с Господа, един дух е с Него” (1 Послание към Коринтяните 6:17).

9. Оттук следва, че действията на душата в състояние на единение са от Божествения Дух и са Божествени. Което ще рече, че деянията на такива души биват само подобаващи и благоразумни, а не такива, които са неподобаващи. Защото Духът Божий им дава да знаят това, което трябва да знаят и да игнорират това, което не им е потребно; припомня им това, което трябва да си припомнят; прави да забравят това, което трябва да се забрави; да любят това, което трябва да се люби и да не любят това, което не пребивава в Бога. И така, всички първоначални движения на способностите на такива души са Божествени, и не е за учудване, че движенията и действията на тези способности стават Божествени, понеже се преобразяват в Божественото битие.

10. Към тези действия на способностите са приложими няколко примера.

стр. 225

Първи пример: Един човек моли друг, който пребивава в състояние на възхваление на Бога, да възхвали Бога. Този човек не си спомня това действие посредством някаква форма или понятие, останали в неговата памет, и ако на Бог Му е угодно да получи хваление от този човек по такъв начин, Той ще подбуди неговата воля, давайки ѝ подтик да направи това. А ако Бог не желае това хваление, дори и да се приложи молитвено усилие за това, няма да има подтик да се направи. А друг път Бог дава подтик на душата да се моли за някой, когото не познава и за когото не е чувала. И това е така, защото Бог движи способностите в тези души, заради техния труд, съгласуван с волята и заповедите на Бога, и те не могат да бъдат задвижени по друг начин. Работата и молбите на такива души винаги оказват влияние.

Такива са молитвите на нашата Свята Дева, която, бидейки възвисена в такова високо състояние от самото начало, няма в душата си отпечатана форма на каквато и да е твар, нито бива задвижена от такава, но е неизменно водена от Святия Дух.

11. Друг пример: В точно определено време човек в такова състояние бива подтикнат да извърши някаква необходима дейност. Той ще си спомни за това без да използва някаква форма, но без да знае как, тя ще се внесе в душата в точното време и по начина, по който трябва при това безпогрешно.

12. И не само в тези неща им дава светлина Святия Дух, но и в много други, които следват и ще последват, и в много дела, дори и отдалечени във времето. Това понякога става посредством интелектуални форми, друг път се случва без появата на форми и без знанието за това, как са познати. Но те произлизат от Божията Мъдрост и понеже тези души практикуват незнание и непостигане на каквото и да било с помощта на своите способности, получават знание за всичко, съгласно казаното от Мъдреца: “Познах всичко, и скрито и явно, защото ме научи Премъдростта” (Книга Премъдрост Соломонова 7:21).

стр. 226

13. Ще кажат, може би, че душата не може дотолкова да изпразни паметта и да я лиши от всички форми и фантазии, че това да може да я придвижи до такова високо състояние, защото се натъква на две затруднения, които превъзхождат човешките сили и способности – невъзможно е да достигне и да се съедини със свръхестественото душата с помощта на толкова естествени способности.

Казвам, че Бог поставя душата в това свръхестествено състояние, още повече, доколкото пребивава в себе си, е длъжна да действа съгласно това, което може да бъде направено в порядъка на естеството с основната поддръжка, която Бог ѝ подава. И така в случая, когато душата от своя страна влиза в това опустошение и отрицание на формите, Бог от своя страна прави принос в придобиването на единство. И това Бог сътворява при пасивността на душата в Нощта на пасивната душа. Когато Бог помага, съответствено на необходимото разположение на душата, тя най-накрая получава привичката на съвършеното Божествено единение.

14. А Божествените действия, които Той произвежда в душата, когато това се случва както с разбирането, така и с паметта и волята, няма да обсъждаме в тази нощ и активно очистване, понеже само в тях не се завършва Божественото единение, но ще обсъдим това в нощта пасивна, посредством която се извършва единството на душата с Бога. Тук ще обсъдим само необходимия метод, посредством който паметта активно (в това, което е по нейната част) влиза в тази нощ и очистване. И той се състои обикновено в това, да бъде внимателен духовния човек относно нещата, които чува, вижда, помирисва, вкусва или усеща, като не ги запечатва в паметта, а веднага забравя за тях, като че изобщо ги е нямало, оставяйки паметта свободна и опустошена, като че тази способност на паметта (да запомня) изобщо не съществува. Понеже всичко естествено, ако се използва в приложение към свръхестественото, по-скоро пречи, отколкото помага.

стр. 227

15. И ако се появят някакви съмнения и възражения в ума, трябва да се знае, че нищо не се прави; че се губи време, че се лишава душата от благата духовни, които може да получи по пътя на паметта в Нощта пасивна. Вече отговорихме на всичко това по-напред, затова не ще го обсъждаме повече.

Тук трябва само да отбележим, че едва се намира душа, която във всичко и по всяко време се движи от Бога, имайки с Него толкова продължителен съюз, че без посредничеството на каквито и да е форми нейните способности винаги се движат Божествено. Сега имаме души, които са привикнали да бъдат движени от Бога в своите действия, но това не са онези, които се движат сами, както казва и св. Павел: “Когато се управляват от Духа Божий, те са синове Божии” (Послание към Римляните 8:14).

ГЛАВА ТРЕТА

В която се говори за три вреди, които претърпява душата, незатъмнена в частите на понятията и разсъжденията на паметта. Обсъжда се пример.

1. Трите вреди и неудобства, които среща духовният човек, искайки да използва понятията и естествените разсъждения на паметта, за да върви към Бога или заради нещо друго, са две привнасящи и една лишаваща.

стр. 228

Първата е от страна на светските неща; втората е от страна на беса, а третата (лишаващата) – това са препятствията и затрудненията, които среща духовният човек, в работата по Божественото единение.

2. Първата вреда, която е от страна на света, е подлагането на много видове вреди чрез понятията и размишленията, такива като: лъжа, несъвършенство, въжделения, мнения, загуба на време и много други неща, сътворяващи в душата множество нечистоти. А че е неизбежно да се изпадне в лъжа, давайки място на такива понятия и размишления, е ясно, тъй като често лъжата изглежда като истина, а вярното – като съмнително и противоречиво, понеже едва ли сме способни да познаем Истината до самия ѝ корен. От всички тези нечистоти се освобождава човек, ако затъмни паметта във всички размишления и понятия.

3. Несъвършенства се явяват на всяка крачка, ако се трупа в паметта всичко, което се чуе, види, вкуси, помирише, усети и т.н., към което задължително се привличат някакви емоции: или страх, или скръб, ненавист, напразна надежда и празно наслаждение, тщеславие и т.н., които по същество са несъвършенства, а често и добри грешки извинителни, които привнасят в душата по тънък начин нечистотата, дори и да се явяват понятия и разсъждения относно Божествени неща.

Ясно е също така, че те раждат привързаности, тъй като понятията и разсъжденията, за които говорим, се пораждат естествено, и вече самото искане да задържаме тези понятия и разсъждения се явява привързаност. И ясно се вижда, че това води до много мнения, понеже е невъзможно да не се задържат в паметта чуждите блага и злите дела, в които често злото изглежда добро, а доброто – зло. От всички тези вреди, предполагам, никой не може да се освободи без да ослепи и затъмни паметта относно всички тези неща.

стр. 229

4. Ако ми кажат, че човек успешно може да преодолее тези неща, когато те дойдат, ще кажа, че до пълната чистота това е невъзможно, що се касае до понятията, защото те включват хиляди несъвършенства и несъответствия, някои от тях тънки и хитроумни, които сами по себе си прилепват като смола, когато се докоснеш до нея, а душата нищо не забелязва, така че по-добре е разумът да овладее себе си, отричайки паметта като цяло.

Казват също така, че душата се лишава от много добри размисли и съзерцания на Бога, които са много полезни за душата, за да има тя милостта на Бога. Казвам, че за това е по-полезна чистотата на душата, състояща се в това, да не се прилепват към нея никакви влечения към тварното или преходното, нито действено внимание към такива неща, относно които е известно, че не трябва да се очистваме от многото, по силата на несъвършенството на самите способности в техните действия. Затова е по-добре да се учим да прилагаме способностите си в тишина и безмълвие, за да може в тях да говори Бог, понеже (както вече казахме) за това състояние е нужно естествените действия на способностите да изгубят перспективата на действието, както казва за това Пророкът, който влиза в душата с тези способности в “пустинята и ще ѝ говоря (казва Бог) в сърцето ѝ” (Осия 2:14).

5. А ако ми възразят, че душата не придобива никакво добро, ако не размишлява и не разсъждава в паметта за Бога, и че по такъв начин изпада в разсеяност и вялост, ще кажа, че ако паметта се отстрани заедно с това, което е там и това, което е тук, то е невъзможно тя да попадне под властта на злото и разсеяността, нито в други дързости и пороци, които се явяват в блуждаещата памет, защото няма от къде да влязат. Това се случва, ако, затвяряйки вратата на размишленията и разсъжденията за висшите неща, я отваряме за низшите. Но тук ние затваряме вратата за всички неща, оставяйки паметта ня`ма и безмълвна, позволявайки ѝ сама да слуша в мълчание гласа на Духа Божий, както казва Пророкът: “Говори, защото слугата ти слуша” (1 Книга на Царете 3:10). Така мълви и женихът в своята Песен: “Градина затворена е сестра ми, невестата; Извор затворен, източник запечатан” (Песен на песните 4:12), което означава, че душата е затворена за всички неща, които биха могли да влязат в нея.

стр. 230

6. Бъдете към това затворени без загриженост и терзание, понеже Онзи, който е влязъл в своите ученици през закритите им телесни врати и им е донесъл мир, без те да знаят и да мислят как е станало това, е влязъл духовно в душата без тя да знае как е станало това, при което вратите на нейните способности на паметта, разбирането и волята са били затворени за всякакви схващания, и както казва Пророкът: “тогаз мирът ти щеше да е като река и правдата ти – като морските вълни” (Исайя 48:18), където са оставени всички страхове и подозрения, тревоги и съмнения, възникващи от опасението за това, което е било и е изчезнало. Да не се губят молитвите и надеждите при оголването и пустотата, понеже ще се забави получаването на благото.

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА

В която се говори за втория вид вреда, която може да се нанесе на душата от страна на беса по пътя на естествените схващания на паметта.

1. Втората позитивна вреда, която може да се причини на душата посредством понятията на паметта, произхожда от беса, който чрез тях има посегателство в душата. Тъй като е способен да добавя форми, понятия и разсъждения, чрез които да провокира в душата надменност, алчност, гняв, завист и т.н., да влага ненавист, користна любов, както и да заблуждава по всякакъв начин. Освен това, той може да внася такива неща и така да ги укрепва във фантазията, че лъжливото да изглежда истинно, а истинното – лъжливо. И накрая, всички останали заблуди и злобата в душата, които сътворява беса, влизат чрез понятията и разсъжденията на паметта. Ако паметта се затъмни във всички тях и се унищожи в забвение, напълно ще се затвори вратата за тази вреда, причинявана от беса, а освобождаването ѝ от всички неща е велико благо. Понеже бесът не може нищо да направи в душата, освен посредством действието на нейните способности, основано чрез понятията, тъй като от тях зависят всички други действия на останалите способности, затова, ако паметта се опустоши в тях, бесът не може нищо да направи, защото няма за какво да се хване.

стр. 231

2. Бих искал да обърна внимание на духовните особи да забележат, колко вреда причинява бесът на душата посредством паметта, когато много се използва; колко скръб и огорчение, и безполезни зли радости те имат, както в това, което мислят за Бога, така и в нещата светски (и на колко нечистота дават възможност да се укорени в духа), сътворявайки също така голямо разстройване на висшето съсредоточение, което се състои в полагане на душата изцяло, съгласно нейните способности, само в благото непостижимо, и отричане от всички неща постижими. Това е велико благо, макар и да не принася онова добро, което дава полагането на себе си в Бога, но освобождава от множество наказания, огорчения и печал, отделяйки несъвършенствата и греховете.

стр. 232

ГЛАВА ПЕТА

Говори за третият вид вреда, която преследва душата по пътя на естествените понятия на паметта.

1. Третият вид вреда, преследваща душата по пътя на постиженията на паметта, се явява лишаваща, защото е способна да попречи на добрия нрав и да лиши от духовност.

И за да разкажем как тези постижения препятстват душата в добрия нрав, следва да узнаем, че добрият нрав се състои в обуздаване на страстите и укротяване на безпорядъчните желания, от което настъпва в душата упокоение, мир, нравствени добродетели.

Това обуздаване и укротяване не могат да дадат на душата забвение и отделяне от самите неща, предизвикващи възбуждение на страсти и желания. И никога не се ражда в душата безпокойство, освен от схващанията на паметта. Защото при забравянето на всички неща, не остава нищо, което да наруши мира или да възбуди желание, понеже, както е казано: което око не вижда, сърцето не пожелава.

2. И постоянно се убеждаваме в това по пътя на опита, виждайки, че всеки път, когато душата мисли за нещо, остава подвижна и променяща се, повече или по-малко, в зависимост от това, за което мисли, съгласно схващанията си: ако мисълта е тревожеща и болезнена, изпитваме скръб, отвращение и т.н.

Имаме ту удоволствие, ту скръб, ту ненавист, ту любов и не можем да се задържим в едно разположение (което е резултат от нравственото успокоение), ако не се стараем да забравим всички неща.

Стана вече ясно, че понятията на паметта много препятстват в душата доброто и моралните доблести.

стр. 233

3. А че обременената памет препятства също и духовното благо, ясно се потвърждава от казаното по-горе, тъй като изменчивата душа, която няма основание за морално добро, не вмества в себе си и духовното, което се запечатва само в душата сдържана и пребиваваща в мир. Освен това, ако душата обръща внимание и натрупва в паметта своите схващания, то понеже не може да се концентрира на повече от едно нещо, ако се насочи към неща постижими, каквито са понятията на паметта, невъзможно е да остане свободна за непостижимото, какъвто е Бог. Защото, както вече казахме, душата, движеща се към Бога, трябва да върви по-скоро без да постига, отколкото постигайки; трябва да замени изменчивото и постижимото с неизменното и непостижимото.