ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРА

Говори за три различни места за молитва и как трябва да се отнася волята относно тях. Посочва три вида места, посредством които Бог подтиква волята към благочестие.

1. Първото място – това са някои разположения на територията, които се отличават с приятен външен вид, или са в зависимост от мястото на земята, или заради уединения покой, който излъчват, и които естествено подбуждат благочестиви чувства. Това е нещо полезно – да се използва способността на мястото за направляване волята към Бога, забравяйки при това приятността от него, тъй като, за да постигне целта, не е нужно твърде много да се задържа човек върху средствата за това. Ако си загрижен повече за утоляване на желанието и търсиш играта на чувствата, то по-скоро ще намериш духовна сухота и разсеяност на духа, защото удовлетворението и играта на духа не се придобива по друг начин, освен чрез вътрешна съсредоточеност.

2. Затова, задържайки се на такова място, трябва забравяйки за него, да се концентрираме върху пребиваването вътрешно в Бога, като че не сме на това място. Понеже, ако търсим сладостта и вкуса на мястото, значи търсим повече чувствено развлечение и безпокойство на душата, отколкото духовно успокоение.

Така постъпват анахоретите и други святи отшелници, които в обширните и приветливи пустини избират място най-малко, като тесни дупки и пещери, където се уединяват. Както е пребивавал три години на такова място св. Бенито, а св. Симон е привързвал себе си с въже, за да не ходи надалеч и да не взима повече, отколкото въжето му позволява, и още много други. Тези светци твърде добре са разбирали, че ако не погасят желанията за придобиване на вкус и сладости духовни, не ще могат да станат истински духовни.

стр. 325

3. Второто място е по-специфично, защото има места, в които Бог обикновено дава някои милости духовни, по-сладостни за някои особени лица, с което сърцето им се склонява към такова място, за да ги получава. И на такива особи им се дават понякога големи и мъчителни желания да отидат на такова място, дори и да не го намерят там, където е било по-рано. Това е така, понеже Бог оказва милости на това място когато Сам поиска, без да се придържа нито към мястото, нито към времето, нито към нечие усмотрение.

Да се ходи на такова място е добре, тъй като поклонникът се оголва от въжделенията към собственост, а и за да се помоли там заради три неща: първо – защото Бог не се прикрепя към мястото, въпреки че изглежда, че желае там да бъде възхваляван от тази душа, оказвайки ѝ някаква милост. Второ – душата до голяма степен проявява благодарност за това, което получава. Трето – с всичко това се подбужда много повече благочестие посредством паметта.

4. Заради тези неща трябва да отива там човек, а не заради мисълта, че Бог е свързан с това място за оказване на милости, сякаш не може да ги твори където пожелае. А най-подобаващото място за Бога се явява душата. За това четем в Светото Писание, където Авраам сътворил олтар на мястото, където Бог му се явил и там призовавал святото Му име. После, отивайки в Египет, се върнал по същия път на мястото, където му се явил Бог, и на същия олтар, който бил издигнал по-рано призовал Бога (Битие 12:8, 13:4). Така също и Иаков обозначил мястото, където му се явил Бог, опирайки се на някаква стълба и поставяйки камък помазан с масло (Битие 28:13-18). И Агар дала името на мястото, където ѝ се явил ангел, казвайки : “Виждам ли аз тук подир видението си? Затова този кладенец се наименува кладенец Лахай – рои” (Битие 16:14).

стр. 326

5. Третият вид съставляват някои места особени, които избира Бог, за да бъдат там призовавани душите и дарувани. Такива като планината Синай, където дарувал Бог на Моисей закона (Изход 24:12) и мястото, което посочил на Авраам за жертвоприношение на неговия син (Битие 22:2), а също и планината Хорив, където се явил Бог на нашия отец Илия (3 Книга на Царете 19:8); и мястото, което посветил за свое служение св. Михаил, което е планината Каргано, показвайки на епископ Сипонтино, че се явява хранител на това място; а преславната Дева избрала в Рим място за храм, посветен на нейното име посредством необичайно снежно знамение (което искал да извести Патрицио).

6. Причината, поради която Бог избира именно тези места, където да бъде възхваляван, предпочитайки ги пред други, е известна само на Него. От нас се иска само да ги знаем, за да слуша Той нашите молитви там, където желае, и за да можем да се обръщаме към Него с цялата си вяра, тъй като в местата, специално посветени на Бога, имаме много повече шанс да бъдем чути от Него, заради което Църквата ги е ознаменувала и осветила.

ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТА

В която се обсъждат други способи за молитви, които много хора използват, и които са с много изменения в обредите.

1. Безполезни радости и несъвършено присвояване относно нещата, за които говорихме, имат много особи, и които за щастие могат да бъдат търпими, понеже се пребивава в тях достатъчно невинно. Голямата опора, която други имат в многото различни обреди, въведени за хора малко посветени, на които не достига вяра, обаче е недопустима.

стр. 327

Ще оставим сега настрана онези обреди, които съдържат в себе си някакви необичайни имена или термини, които нищо не означават, и които не са свещени, и които глупавите хора и грубата душа обикновено поставят пред своите молитви, и които са по същество зли и носещи грях, а много от тях носят договор с беса, с което предизвикват Божия гняв вместо милостта Му – тях тук няма да обсъждаме.

2. Ще говорим единствено за онези, които много наши съвременници, обладаващи невъздържана набожност, използват, полагайки цялата си сила и вяра в някакви способи и прийоми, с които желаят да допълнят своите благочестие и молитви, и които не получават от това никаква полза, а и от Бога не биват чути, доверявайки се повече на тези способи, отколкото на живостта на молитвата. Така например те искат мѐсата да има определен брой свещи – нито повече, нито по-малко; свещеникът да я чете по точно определен начин, а не по друг; да започва в точно определен ден и час, с определени обреди – нито по-рано, нито по-късно, нито по друг начин; както и лицето, изпълняващо мѐсата, да има точно определени данни и принадлежност. И такива хора мислят, че ако нещо от това не достига или не е точно както желаят, то тя не може да се изпълни.

3. И това е лошо и нетърпимо поради факта, че такива хора желаят да чувстват в себе си някакво въздействие от мѐсата или от изпълнението на това, за което молят; или искат да знаят, че целта на техните обредни моления ще бъде достигната, което най-малкото означава да изкушават Бога и силно да Го разгневят, понякога дотолкова, че да даде Той позволение на беса да ги заблуди, заставяйки ги да чувстват неща, съвършено чужди на ползата за душата, възнаграждавайки ги така за собствените им измислици, вмъкнати в молитвите им. И тъй като те не вярват изцяло в Бога, не получават никакви блага.

стр. 328

ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА

Говори за това как трябва да се направляват радостта и силата на волята към Бога посредством благочестието.

1. Вече стана известно, че онези, които полагат по-голямо упование в тези дела и обреди, имат малко доверие в Бога и не получават от Него това, което желаят. Има някои, които се молят повече заради собствената си претенциозност, отколкото за чест на Бога, и които предполагат, че Бог ще им помогне, ако е длъжен да помогне, а ако не, то заради безполезната радост и измислиците внесени в това, умножават без мярка своите молитви, докато по-добре би било за тях да се концентрират върху по-важни неща, такива като очистване на съвестта и реално разбиране на проблема относно своето спасение, отделяйки настрана онези молитви, които не касаят това. И придобивайки това, което е по-важно, ще постигнат и другото, макар че не се молят за него, и то много по-скоро отколкото ако хвърлят всичката си енергия за него.

2. Защото такова е обещанието на Господа: “Търсете първом царството Божие и правдата негова, и всичко това ще ви се приложи” (Матей 6:33), тъй като това е молитва, която е повече по вкуса Му. И за да постигнем изпълнението на молитвите, които имаме в сърцето си, няма по-добро средство от това да положим силата на нашите молитви в неща, които са повече по вкуса на Бога, понеже тогава не само ни дарува Той това, за което молим, т.е. спасение, но и това, за което Той знае, че имаме нужда и е добро за нас, макар и да не молим за него. Както казва Давид: “Господ е близо при всички, които Го с истина призовават. Господ пази всички, които Го обичат; изпълнява желанието на тези, които Му се боят, и викането им слуша, и избавя ги” (Псалм 145:18-20). И бидейки така оградени, не остава нещо друго за удовлетворяване, дори и такова, каквото не би им дошло на ум. Понеже четем, че Соломон е просил от Бога нещо, което Му се е нравило и това е била мъдростта, потребна за да управлява справедливо народа, а Бог му отговорил: “Задето си имал това на сърце и не поиска богатство, имот и слава, нито душите на твоите неприятели, нито пък поиска много дни, а си поиска мъдрост и разум, за да управляваш моя народ, над който те поставих за цар, мъдрост и разум ти се дава, а богатство, имот и слава ще ти дам такива, каквито у царете преди тебе не е имало, нито ще има след тебе” (Втора Книга на Паралипоменон 1:11-12).

стр. 329

И така сътворил това, умиротворявайки враговете му по такъв начин, че всички му плащали данък без да го безпокоят. Същото четем в Битие (21:13), където Бог, обещавайки на Авраам да умножи законното му потомство, подобно на звездите в небето, съгласно молбата му казал: “А и синът на рабинята ще направя да стане народ, защото е твое семе”.

3. Така следва да се направляват към Бога силата на волята и радостта ѝ от молитвите, без загриженост за обредите, които не се използват и не се одобряват от католическата Църква, оставяйки настрана маниерите на четене на мѐсата. И ако човек истински вярва, то в простичката молитва Бог ще го чуе повече, отколкото в много моления, обреди и пр., но с неверие. Понеже такъв е Бог, че ако поискат от Него благо и то според Неговите условия, то ще имат това, което искат, но ако следват своите си интереси, не трябва да се обръщат към Него.

стр. 330

4. И в останалите обреди, отнасящи се до Богослужението и други проявления на благочестието, не трябва да искаме да клони волята към други церемонии и начини на молитва, освен към онези, на които ни учи Христос (Лука 11:1-2). Както когато учениците му Го помолили да ги научи да се молят, Той им дарувал всичко, което било необходимо, за да ги чуе Отецът наш и единственото, което им дал, били седемте прошения на “Отче наш”, в които са включени всички наши нужди – духовни и преходни, и не е оставил никакви други многословни молитви или някакви обреди. Дори на друго място им казва, че когато се молят, да не бъдат многословни, тъй като нашият Отец добре знае от какво се нуждаем (Матей 6:7-8). Единствено с настойчивост им наредил да упорстват в молитвата, а именно – в “Отче наш”. Но не ни учи на много различни молитви, а само на една, която да повтаряме усърдно и многократно, защото в нея е заключено всичко, което е по Божията воля и всичко, от което се нуждаем. И когато се обърнал три пъти към Отца, и трите пъти използвал едни и същи думи: “Отче мой, ако е възможно, нека ме отмине тази чаша, не обаче както искам аз, а както искаш Ти” (Матей 26:39).

А що се отнася до обредите, съпровождащи молитвата, Той ни учи да се скрием в тайната стаичка, където далеч от шума и не обръщайки внимание на нищо, ще можем да се молим с повече пълнота и чистота на сърцето: “А ти кога се молиш, влез в скришната си стаичка и като си затвориш вратата, помоли се Отцу твоему, Който е в тайно” (Матей 6:6), ако ли не там, то в пустинята както е правил нашият Господ и в по-спокойно нощно време. И така, няма нещо такова, което да обозначава точното време, нито особени дни, нито трябва да се отделят едните от другите за проявление на нашето благочестие, нито има някакви други методи, нито други думи или молитви, освен тези, които използва Църквата и то така както ги използва, защото всички те се свеждат до това, което казваме в “Отче наш”.

стр. 331

5. И аз не осъждам, а по-скоро поощрявам за това, че има някои дни, в които някои лица се канят да извършат благочестиви дела, такива като дните за пости и други подобни, но обръщам внимание на онези, които са се ограничили в рамките на своите методи и обреди. Както е направила Юдиф в Бетолия, където упрекнала хората, че поставят предели на Бога във време и срокове, в които да се надяват на Божието милосърдие: “Нима вие поставяте срокове на Бога за Неговото милосърдие? Не до това да подтикнете Бога към милосърдие ще ви доведат тези думи, а до пробуждане на гнева Му”

ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЕТА

В която се обсъжда втория вид блага, в които може напразно да се радва волята.

1. Вторият вид притежаващи вкус блага, в които може да се радва волята, са тези, които заставят или провокират служенето на Бога, и които наричаме провокативни. Такива са проповедниците, за които можем да говорим по два начина: относно това, което касае самите проповедници и относно техните слушатели, защото както по отношение на едните, така и по отношение на другите няма да сбъркаме, ако покажем, как трябва да се води към Бога радостта на волята и на едните, и на другите.

стр. 332

2. Относно първото – проповедникът, за да принесе полза на народа и да не затрудни себе си с безполезна радост и самомнение, трябва да обърне внимание на това, кое негово изпълнение се явява по-духовно, отколкото красноречиво, защото дори и да използва точни думи, тяхното въздействие и сила не лежат в думите, но в духа. Затова дори високо учение, което се проповядва с изтънчена риторика и възвишен стил, но не носи дух в себе си, нищо не ползва. Истината е, че Словото Божие е само по себе си действено, обаче огънят има способност да изгаря, но не изгаря когато обектът не е разположен към това.

3. И за да може учението да произведе своето въздействие, са необходими две разположения: едното у този, който проповядва, а другото у този, който слуша, така както обикновено има полза този, който се учи когато има разположение. Затова е казано, че какъвто е учителят, такъв е и ученикът. Както се е случило, когато седемте сина на Иудейския първосвещенник започнали заклинание върху онези, които имали зли духове в себе си, със същата формула както и св. Павел, тогава лукавият дух се разсърдил и казал: “Иисуса познавам, и Павла зная, но вие кои сте?”, след което “им надви, укрепи се над тях, така щото голи и ранени побягнаха” (Деяния на Апостолите 19:15-16). Това не би се случило, ако те биха имали потребното разположение, и ако не е било така, че Христос да не иска да правят това от Негово име. Понеже веднъж намерили апостолите едного, който без да е ученик, прогонвал злия дух в името на Христос, а те му попречили и Господ ги упрекнал: “Недейте му забраня, защото няма никой, който да стори чудо в Мое име и да може на часът да ме злослови” (Марко 9:39). Също се е гневил на онези, които обучавайки на Божия закон, не го съблюдавали и проповядвайки за Светия Дух, Го нямали в себе си. На тях казал чрез св. Павел: “Ти, който учиш другите, не учиш ли себе си? Ти, който проповядваш да не крадат, крадеш ли?” (Послание към Римляните 2:21). И чрез Давида говори Светия Дух: “На нечестивият рече Бог: Що имаш ти да казваш моите повеления и да вземаш заветът Ми в устата си? А сам ти ненавиждаш поучение и хвърляш зад себе си Моите думи” (Псалм 50:16-17).

стр. 333

4. Въобще става ясно, че колкото по-добър живот води проповедникът, толкова по-голям плод получава, въпреки неизрядния си стил на говорене, защото живият дух му придава окраска. А друг придобива твърде малко полза въпреки изрядния си стил на говорене. Защото, дори и да е вярно, че добрият стил и възвишеното учение произвеждат по-голямо въздействие, когато са съпроводени с добрия дух, обаче без последния дори и проповедта да дава сладост и вкус на чувството и разума, много малко или почти нищо не придава на волята. Защото, обикновено проповед без дух остава слаба и ленива макар и да съобщава чудни неща, разказани отлично, а те остават просто като наслада за слуха, но духът не излиза от селенията свои, освен за този, който без да има чуден глас, може да накара мъртвия да стане от гроба си.

5. Малко значение има това дали една музика звучи по-хубаво от друга, ако едната не ми помага за свършване на работата повече от другата. Защото дори и да говори за чудеса, такава проповед винаги се забравя, понеже не внася огън във волята. Тъй като освен за самото себе си не принася плод това, което затваря чувството във вкуса на това учение и препятства приближаването към духа, оставайки само в оценяването на метода и обстоятелствата за слушане, възхвалявайки проповедника за едно или друго, и по-скоро следва човека, а не учението заради собственото си изправление.

стр. 334

Тази наука дава добре да се разбере св. Павел, казвайки: “И аз, братя, когато дойдох при вас, дойдох не с превъзходството в слово или в мъдрост, но да ви възвестя свидетелството Божие. И словото ми и проповедта ми не биваха с думи убедителни от человеческата мъдрост, но с доказателство от дух и от сила” (1 Послание към Коринтяните 2:1-4).

Намерението на Апостола, както и моето, тук се заключава не в това да се осъжда добрия стил и красноречие, тъй като те са уместни в работата на проповедника, още повече че добрият стил падналите повдига и отклонилите се възвръща.

Край на Трета Книга

Забележка: Четвъртата Книга на този труд Сан Хуан де ла Крус или не е написал, или е изгубена. Вместо нея “Възлизане на планината Кармел” бива завършена с друго произведение на автора със заглавие “Тъмната нощ”, в което се говори за пасивното очистване на душата.

стр. 335

Съдържание

ПРЕДГОВОР — 3

ВЪВЕДЕНИЕ — 6

ГЛАВА ПЪРВА — 11
Говори се за две различни нощи, през които преминават духовните особи, съответно и за двете части на човека – низшата и висшата. Пояснява се следната строфа: Веднъж в тъмна нощ , нощ на огорчение от Любов запалена, о, съдба щастлива! Излязох от никого незабелязана, когато в моя дом настана тишина.

ГЛАВА ВТОРА — 13
Обясняваща какво е това “тъмната нощ”, през която е преминала душата; как тя говори, за да стигне до единението. Разказва за нейните причини.

ГЛАВА ТРЕТА — 15
Обяснява първата причина за “нощта”, т.е. за излишъка от въжделения към външните неща. Изяснява причината – защо това се нарича “нощ”.

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА — 18
Доказваща края на преминаването на душата през “тъмната нощ на чувствата”, която представлява умъртвяване на желанията, чрез което би могла да стигне до единение с Бога.

ГЛАВА ПЕТА — 23
Опирайки се на авторитета на Св. Писание, уведомява, че душата обезателно е длъжна да премине през нощта на умъртвяване на въжделенията към всички неща, за да може да стигне до Бога.

ГЛАВА ШЕСТА — 28
Разказва за двете главни вреди, които въжделенията причиняват на душата. Първата от тях е недопускането на доброто в душата; втората е просто нанасяне на вреда.

ГЛАВА СЕДМА — 32
Разказва за това, как въжделенията мъчат душата. В потвърждение се привеждат сравнения и доводи от Св. Писание.

ГЛАВА ОСМА — 35
Разказва за това, как въжделенията затъмняват и ослепяват душата.

ГЛАВА ДЕВЕТА — 39
Разказва за това, как въжделенията омърсяват душата. В потвърждение са приведени сравнения и доводи от Св. Писание.

стр. 336

ГЛАВА ДЕСЕТА — 42
Разказва за това, по какъв начин въжделенията охлаждат и отслабват душата в добродетелите.

ГЛАВА ЕДИНАДЕСЕТА — 44
Уведомяваща, че за да може душата да стигне до единение с Бога, е длъжна непременно да се избави от всички желания, дори и най-малките.

ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА — 50
Даваща отговор на друго запитване: Какви въжделения са достатъчни, за да причинят на душата споменатите по-горе вреди.

ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА — 54
Говори за методите, които трябва да прилага душата, за да може да влезе в тази “нощ на чувствата”

ГЛАВА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА — 58
Разясняваща втората строфа: “Нощ на огорчение, от Любов запалена”

ГЛАВА ПЕТНАДЕСЕТА — 60
В която се разясняват останалите строфи: “О, съдба щастлива; Излязох от никого незабелязана, когато в моя дом настана тишина”.

КНИГА ВТОРА
Тълкува най-близкият метод за единение с Бога, който е Вярата. Говори се за втората част на “тъмната нощ”, или за нощта на Духа.

ГЛАВА ПЪРВА — 61
Цитира се вторият стих: “Сред тъмнината защитена от тайни стълби оградена. О, блаженство висше! В мрака на нощта, в укритие притаена, когато в моя дом настана тишина”.

ГЛАВА ВТОРА — 63
Започва обяснението на причината за “нощта”, която е Вярата. Потвърждава чрез два довода, че тя е по-тъмна от първата и третата.

ГЛАВА ТРЕТА — 65
Защо Вярата се явява “тъмна нощ” за душата. Това се обосновава с доводи, примери и образи от Светото Писание.

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА — 68
Говори най-общо, че душата, доколкото зависи от нея, трябва да пребивава в тъмнина, за да може Вярата да я води към висшето съзерцание.

ГЛАВА ПЕТА — 73
Обясняваща, какво е това единение с Бога. Ще се приведе сравнение.

стр. 337

ГЛАВА ШЕСТА — 79
Обясняваща, как три теологически добродетели усъвършенстват три области на душата и как устройват тъмнината и пустотата в тези области.

ГЛАВА СЕДМА — 82
Разсъждаваща за това, колко е тесен пътят, водещ към вечния живот. Който иска да върви по него, трябва да бъде оголен и освободен от всичко. Започва с разговор за оголването на разума.

ГЛАВА ОСМА — 89
Показваща като цяло, че никакво творение и никакво понятие на разума не може да послужи като непосредствено помагало за единението с Бога.

ГЛАВА ДЕВЕТА — 94
Обясняваща, по какъв начин вярата се явява за разума най-близкото и подходящо средство, чрез което душата може да стигне до единение с Бога в Любовта, и което е подкрепено с цитати и образи от Св. Писание.

ГЛАВА ДЕСЕТА — 97
Показваща различията между понятията и познанията – всички, които са достъпни за разума.

ГЛАВА ЕДИНАДЕСЕТА — 98
За препятствията и трудностите, които могат да се появят от схващанията чувствени, получени по свръхестествен начин, когато се изявяват като външни телесни чувства. Как трябва да се предпазва от тях душата.

ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА — 107
Повествува за естествените схващания на въображението. Обяснява ги и доказва, че те не могат да бъдат адекватно средство за единение с Бога. Разказва каква вреда се получава, ако душата не се откаже от тях.

ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА — 113
Посочва знаците, които трябва да забележи в себе си духовният човек, за да знае кога трябва да изостави размишлението и разумното схващане, и да премине към състояние на съзерцание.

ГЛАВА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА — 116
Обосновава необходимостта от тези три знака и посочва тяхната неотменност за придвижването на душата напред.

ГЛАВА ПЕТНАДЕСЕТА — 124
Обясняваща, че при влизането в общото съзерцателно познание, душата трябва още не веднъж да се възползва от естествения процес на мислене и деятелността на естествените чувства.

ГЛАВА ШЕСТНАДЕСЕТА — 127
Говори за схващанията на въображението, появяващи се във фантазията по свръхестествен начин. Показва, че те не могат да служат на душата като най-близко средство за единение с Бога.

стр. 338

ГЛАВА СЕДЕМНАДЕСЕТА — 135
Разясняваща целта и метода на поведение на Бога в даването на душата на благата духовни, получени чрез чувствата. Отговаряща на съмнението, което се е появило във връзка с това.

ГЛАВА ОСЕМНАДЕСЕТА — 142
Разясняваща вредата, която някои духовни наставници могат да причинят на душата затова, че не я водят към доброто относно това, което касае упоменатите видения. Обясняваща, как те без да обръщат внимание на произхода им от Бога, могат да я въведат в заблуждение.

ГЛАВА ДЕВЕТНАДЕСЕТА — 146
В която се провъзгласява и доказва как, макар че виденията, причастни на Бога да са по същество истинни, ние може да се заблудим относно тях. Това се доказва от св. Писание.

ГЛАВА ДВАДЕСЕТА — 155
В която се доказва с помощта на авторитета на Св. Писание, как словата на Бога, дори и винаги по същество правдиви, не винаги са точни относно своите собствени причини.

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА — 159
В която се разяснява как, дори и Бог да отговаря на това, за което Го молим някой път, не Му се нрави това, че използваме такъв начин за придобиване на Истината. И изяснява как, дори и да отговаря, в много случаи това досажда.

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ВТОРА — 167
В която се появява съмнението, защо не се позволява в Закона на Благодатта да се пита Бога по свръхестествен начин както е било във Вехтия Завет. Това се обосновава с авторитета на св. Павел.

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА — 179
В която започва разяснението за постиженията на ума, които са очистени за духовния път. Говори се за същността на тези неща.

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА — 181
В която се разяснява начина на действие, характерен за духовните свръхестествени видения.

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ПЕТА — 187
В която се обсъждат откровенията. Говори за това, че те всъщност предполагат една разлика.

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ШЕСТА — 188
В която се обсъждат понятията интелектуални, разкрити на разбирането и се говори за техните два вида, и как душата трябва да се отнася с тях.

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И СЕДМА — 197
В която се обсъжда втория вид откровения – придобиването на окултни тайни. Разяснява метода, по който те могат да послужат за единението с Бога и как бесът може тук да внесе голямо заблуждение.

стр. 339

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ОСМА — 201
В която се обсъжда вътрешния говор, който по свръхестествен начин може да се придаде на духа. Обяснява по какъв начин става това.

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТА — 202
В която се разглежда първия вид слова, които формулира понякога духът, събран в себе си. Говори се за причината за тях, за ползата и вредата, които могат да се заключават в тях.

ГЛАВА ТРИДЕСЕТА — 209
В която се обсъждат словата вътрешни, които формално се сътворяват в духа по свръхестествен път. Съобщава за вредата, която може да бъде причинена и за необходимата предпазливост, за да не бъдем заблудени от тях.

ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ПЪРВА — 213
В която се обсъждат субстанциалните слова, които вътрешно се сътворяват в духа. Говори се за различаването им от формалните, за ползата, която имаме от тях и за смирението и уважението, които душата трябва да изпитва към тях.

ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ВТОРА — 215
В която се обсъждат схващанията, които възприема разбирането на вътрешните чувства, че свръхестественото се сътворява в душата. Говори за причината за тяхното сътворяване и затова, по какъв начин душата трябва да го придобива, за да няма препятствия по пътя към единението с Бога.

КНИГА ТРЕТА
В която се обсъжда тъмната нощ на паметта на волята; излага се науката за дължимото поведение на душата относно тях, за да може тя да стигне до единението с Бога в съвършена надежда и милосърдие.

ГЛАВА ПЪРВА — 219

ГЛАВА ВТОРА — 220
В която се обсъждат естествените схващания на паметта и се говори относно това, как трябва да се освободи душата от тях, за да може да се съедини с Бога в частта на тази способност.

ГЛАВА ТРЕТА — 227
В която се говори за три вреди, които претърпява душата, незатъмнена в частите на понятията и разсъжденията на паметта. Обсъжда се пример.

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА — 230
В която се говори за втория вид вреда, която може да се нанесе на душата от страна на беса по пътя на естествените схващания на паметта.

ГЛАВА ПЕТА — 232
Говори за третият вид вреда, която преследва душата по пътя на естествените понятия на паметта.

ГЛАВА ШЕСТА — 233
За придобивките, които душата получава от забравянето и опустошението на всички размишления и понятия, които естествено е способна да има, благодарение на паметта.

стр. 340

ГЛАВА СЕДМА — 235
В която се разглежда вторият вид схващания на паметта, които са понятията и фантазиите свръхестествени.

ГЛАВА ОСМА — 237
За вредите, които свръхестествените понятия могат да причинят на душата, ако тя размишлява над тях. Говори се за това, колко вида биват.

ГЛАВА ДЕВЕТА — 239
За втория вид вреда, заключаваща се в риска от изпадане в самомнение и празно високомерие.

ГЛАВА ДЕСЕТА — 241
За третата вреда, която може да се причини на душата от беса посредством въображаемите схващания на паметта.

ГЛАВА ЕДИНАДЕСЕТА — 242
Четвъртата вреда за душата от свръхестествените схващания на паметта, която препятства единението.

ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА — 243
Петата вреда, която може да получи душата от въображаемите свръхестествени форми и схващания, в които са заключени низки и несъответствени съждения за Бога.

ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА — 245
За ползите, които душата придобива с отделянето си от схващанията на въображението. Отговаря на определено възражение и изяснява едно различие между естествените и свръхестествените схващания.

ГЛАВА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА — 251
В която се обсъждат понятията духовни, доколкото могат да попаднат в паметта.

ГЛАВА ПЕТНАДЕСЕТА — 253
В която на духовния човек се съобщава общия начин на управление на себе си в това, което се отнася до това чувство.

ГЛАВА ШЕСТНАДЕСЕТА — 255
В която започва обсъждането на “тъмната нощ” на волята. Предлага се подразделението на афектите на волята.

ГЛАВА СЕДЕМНАДЕСЕТА — 258
В която започва обсъждането на първия афект на волята. Говори за това какво е радост и представя различни неща, на които волята е способна да се радва.

ГЛАВА ОСЕМНАДЕСЕТА — 259
В която се обсъжда радостта от преходните блага. Обяснява, как следва да се насочи радостта от тях към Бога.

стр. 341

ГЛАВА ДЕВЕТНАДЕСЕТА — 262
За вредите, които могат да последват в душата, радваща се на преходни блага.

ГЛАВА ДВАДЕСЕТА — 268
За преимуществата, които придобива душата при отстраняването на веселието от придобитите преходни неща.

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА — 271
В която се обсъжда, защо е напразно да се полага радостта на волята в благата естествени и как чрез тях трябва да направляваме себе си към Бога.

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ВТОРА — 273
За вредите, които следват душата, полагаща радостта на волята в благата природни.

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА — 277
За ползите, които получава душата, не полагаща своята радост в благата естествени.

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА — 279
Която разглежда третия вид блага, в които волята е способна да полага радост, и които са благата чувствени. Обяснява какви са те и колко вида биват и как следва да се направлява волята към Бога, очиствайки се от тази радост.

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ПЕТА — 283
Разглежда вредите, които получава душата в желанието си да полага радостта на волята в чувствените блага.

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ШЕСТА — 285
За ползите духовни и преходни, които произтичат за душата от отрицанието на радостта, предизвикана от чувствените неща.

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И СЕДМА — 288
В която започва тълкуването на четвъртия вид блага, които са блага морални. Посочва какви биват те и по какъв начин се свързва с тях радостта на волята.

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ОСМА — 292
За седемте вреди, които могат да се причинят на човека, полагащ своята радост на волята в моралните блага.

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТА — 296
За ползите, които има душата, отделила се от радостта в моралните блага.

ГЛАВА ТРИДЕСЕТА — 297
В която започва обсъждането на петия вид блага, в които може да се радва волята, и които са свръхестествени. Посочва какви видове биват, как се различават от духовните и как трябва да се направлява радостта от тях към Бога.

ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ПЪРВА — 300
За вредите, които се причиняват на душата от полагането на радостта в този вид блага.

стр. 342

ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ВТОРА — 304
За две ползи, които се придобиват в отричането от радостта по повод на свръхестествените дарове.

ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ТРЕТА — 306
В която започва обсъждането на шестия вид блага, на които може да се радва волята. Говори за техните видове и представя първото им подразделение.

ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА — 307
За благата духовни, които различимо попадат в разума и паметта. Обяснява как трябва да се отнася волята към радостта от тях.

ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ПЕТА — 308
Говори се за сладостните духовни блага, които различимо могат да попаднат във волята. Посочва колко видове биват.

ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ШЕСТА — 312
В която продължава коментара на образите. Говори за невежеството, което имат някои особи относно тях.

ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И СЕДМА — 315
Говори за това, как се направлява радостта на волята към Бога с помощта на образите. Дава метод, който не води до грешки и не създава препятствия.

ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ОСМА — 317
В която продължава обсъждането на благите способи. Говори за красноречието и местата, предназначени за молитва.

ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ДЕВЕТА — 319
Говори за това как трябва да използва човек красноречието и храмовете, направлявайки духа посредством тях към Бога.

ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТА — 321
В която се обсъжда насочването на духа към вътрешно съсредоточаване.

ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВА — 322
Говори за някои вреди, в които попадат онези, отдаващи се на чувственото удоволствие от нещата и местата благочестиви.

ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРА — 324
Говори за три различни места за молитва и как трябва да се отнася волята относно тях. Посочва три вида места, посредством които Бог подтиква волята към благочестие.

ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТА — 326
В която се обсъждат други способи за молитви, които много хора използват, и които са с много изменения в обредите.

ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА — 328
Говори за това как трябва да се направляват радостта и силата на волята към Бога посредством благочестието.

ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЕТА — 331
В която се обсъжда втория вид блага, в които може напразно да се радва волята.

стр. 344