ГЛАВА ДВАДЕСЕТА

В която се доказва с помощта на авторитета на Св. Писание, как словата на Бога, дори и винаги по същество правдиви, не винаги са точни относно своите собствени причини.

1. Сега ще се постараем да посочим втората причина, поради която виденията и изказванията на Бога, дори и винаги истинни сами по себе си, не винаги са точни за нас и това е по вина на техните собствени основания. Защото многократно говори Бог неща, илюзорно опиращи се на творенията и на техните проявления, които са изменчиви и могат да въведат в заблуждение; както и изказванията, които са обосновани на тях, също могат да бъдат изменчиви и погрешни. Защото, когато едно нещо зависи от друго, то обърквайки се в едното, се объркваш и в другото. Както, ако Бог каже: “Не ще мине и година и ще намеря такава язва в това царство” – причината и обоснованието за такава угроза е определено оскърбление, нанесено на Бога в това царство. Ако оскърблението се прекрати или видоизмени, може да се отмени и предсказаното; при това угрозата е напълно достоверна, понеже е основана на реална вина, ако би се продължила, би била наказана.

2. Подобно нещо се е случило с града Ниневия, за който е било казано: “Още четиридесет дни и Ниневия ще бъде съсипана” (Йона 3:4), което не е било изпълнено, защото е престанала причината за тази угроза, за която са послужили техните грехове, за които те са започнали да се разкайват, а ако не бяха се покаяли, угрозата би се изпълнила. Също така четем в третата книга на Царете (21:21), че ако Ахав извърши такъв голям грях, Бог е обещал да изпрати голямо наказание (предадено чрез нашия отец Илия) върху него самия, върху дома му и върху неговото царство. И от това, че Ахав разкъсал дрехите си с такава голяма мъка и облякъл расо, постил; спал, завит с чувал и ходил печален и угнетен, му били изпратени чрез пророка думите на Господа: “Понеже се смири пред мене, не ще да докарам злото до дните му; в дните на сина му ще докарам злото на домът му” (3 Царе 21:29). Оттук виждаме, че колкото по-скоро Ахав изменил своя душевен настрой, Бог веднага изменил своята клетва.

стр. 156

3. Оттук можем да направим извода за нашата цел, че дори и Бог да окрива или да говори на душата утвърдително за нещо – добро или лошо, което се отнася за тази или друга душа, това може да се измени, или да остане, в съответствие с видоизменението на нагласата на съответната душа, или на причините, на които Бог се е основал. Но изпълнено или неизпълнено, в много от случаите никой не знае защо, освен Самия Бог. Защото, дори и много от нещата, които Бог говори или разкрива и обещава, не са за да ги разберем или придобием, а за това, че по-късно те могат да бъдат разбрани, когато върху тях падне необходимата за това светлина, или когато се явят последствията на тези неща. Както Той е постъпвал със своите ученици, говорейки им с много притчи и афоризми, мъдростта на които не е била разбрана до времето, за което е проповядвал че ще дойде, когато върху тях се спусне Духът Святий и ще им открие всичко, за което е говорил. И св. Йоан, изказвайки се за влизането на Христа в Йерусалим казва: “Аз дойдох виделина на светът, за да не остане в тъмнина всеки, който вярва в мене” (Йоан 12:46). И така, много специфични неща може Бог да ни изпрати на душата, които нито тя, нито нейният наставник, ще разберат до подходящия за това момент.

4. В Първа Книга на Царете също четем, че Бог се разсърдил на свещеника на Израил – Илия за това, че не наказал своите синове за греховете им и изпратил послание чрез Самуил: “Аз думах наистина, че домът ти и домът на отца ти щяха да ходят пред Мене до века, но сега Господ говори: Далеч от мене” (1 Книга на Царете 2:30). Ако служенето на свещеника бе се основало на честта и хвалата на Бога, за което Бог е обещал, че ще дари него и неговия баща вовеки, то когато се изменила службата на Илия за честването на Бога (понеже чествал повече своите синове, отколкото Бога, скривайки греховете им, за да не ги опозори), тогава се променило и обещанието на Бога.

стр. 157

5. И така, не трябва да смятаме, че откровенията и посланията, идващи от Бога, трябва неотменно и буквално да се сбъднат, най-вече защото са свързани с човешки причини, които са способни да се изменят, да варират, или да се изменят в противоположни. И доколко те са “склонни” към тези причини, само Бог знае, понеже не винаги говори за тях, когато изрича слово или прави откровение, а друг път премълчава за условията, както е постъпил с Ниневитяните, на които е казал, че ще ги унищожи до изтичането на 40 дни (Йона 3:4). А друг път обявява – както е постъпил с Ровоам – казвайки му: “И ако послушаш всичко, което ти заповядвам, и ходиш в пътищата ми; и правиш, което е право пред мене; и пазиш повеленията ми и заповедите ми, както правеше Давид рабът ми, тогаз ще бъда с тебе и ще ти съградя безопасен дом, както съградих на Давида” (3 Книга на Царете 11:38). Обаче, обявява или не, не можем да бъдем уверени в разбирането, защото не можем да уловим истинските тайни на Бога, заключени в Неговите думи. Той обитава в Небето и вещае на пътя на вечността; ние сме слепи и на земята не постигаме без пътищата на плътта и тленността. Разбирайки това, е мълвил Мъдреца: “Защото Бог е на небето, а ти на земята: за то нека бъдат думите ти малко” (Екклисиаст 5:2).

стр. 158

6. Случва се да ми кажат: Ако не разбираме и не проникваме в това, защо тогава Бог се обръща към нас посредством тези неща?

По-горе споменах, че всяко нещо се разбира на своето време, по велението на Този, Който го е изрекъл. И то се разбира от онзи, на когото Той иска да даде разбиране, и тогава става ясно, защо така се е случило, понеже Бог не твори нищо без причина и правда. От това, че така се е сътворило, не може да се разбере нито смисъла на думите и делата Божии, нито да се определи, какво се явява това, без да се допуснат много грешки и да се стигне до състояние на силно смущение.

Това добре са знаели Пророците, в чиито ръце са били дадени словата Божии: за тях пророкуването е било тежка работа относно това, което касаело народа, понеже много от предсказваното не се е случвало буквално. И по тази причина Пророците са търпяли много подигравки и издевателства, дотолкова, че това накарало Йеремия да каже: “Станах присмех вес ден: всички се подиграват с мене. Защото словото Господне ми стана поношение и присмех вес ден. И рекох: Неща да помена за него, нито ще продумам вече името му” (Йеремия 20:7,8,9). С такива думи святия Пророк дори и да говори със смирение, се явява сам по себе си слаб човек, но ни дава добре да разберем разликата между изпълнението на Божиите слова и най-близкия смисъл на тяхното звучене. Затова Пророците били смятани за измамници и те до такава степен страдали от своите пророчества, че на друго място Йеремия казва: “Страх и пропаст дойдоха връз нас, запустение и съкрушение” (Плач Йеремиев 3:47).

7. И причината, поради която Йона избягал, когато Бог го изпратил да предскаже разрушението на Ниневия, била тази, че той е знаел разликата между словата на Бога и разбирането им от хората, както и причините за тяхното осъществяване. За да не се изложи на присмех ако не види изпълнението на пророчеството, той избягал, за да не пророчества и останал в очакване 40 дни зад стените на града да види, дали то ще се изпълни или не. А когато то не се изпълнило, той така се разсърдил, че казал на Бога: “О, Господи, не беше ли тази думата ми, когато бях още в отечеството си? За то предварих да бягам в Тарсис” (Йона 4:2). И той молил Бога да го лиши от живота му.

стр. 159

8. След това, как да не се чудим, че други неща, които Бог говори и открива на душите, не стават така, както те са ги възприели? Понеже, ако нещата, които Бог показва на душата като добри или лоши сами по себе си или за другите, се основават на чувство, или служения, или оскърбления, които тази или друга душа нанася на Бога, ако тя упорства в това, тези неща се случват, разбира се не задължително, следователно не е задължителна и Неговата настойчивост в тях. Значи, не бива да се доверяваме на своето разбиране, но да се опираме на вярата.

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА

В която се разяснява как, дори и Бог да отговаря на това, за което Го молим някой път, не Му се нрави това, че използваме такъв начин за придобиване на Истината. И изяснява как, дори и да отговаря, в много случаи това досажда.

1. Ще удостоверим, че някои духовни особи се доверяват с блага любознателност на това, че всеки път, когато използват за познание на някои неща свръхестествен метод и мислят, че когато Бог им отвръща, те са в добро положение и то е угодно на Бога, всъщност това не Му се нрави в много от случаите Той се гневи на това и бива оскърбен.

стр. 160

Причината е в това, че на ни едно творение не се разрешава да престъпва границите, които Бог е положил в естествен порядък, за да ръководи. Също и за човека Той е положил естествени и разумни граници, за да го ръководи, следователно, тяхното престъпване е нежелателно, а да се желае изследване и постигане на нещата по свръхестествен път, значи да се престъпят тези естествени граници. Оттук следва, че това са неща непозволени и не се нравят Богу, понеже всяко беззаконие Го оскърбява. Това е научил добре цар Ахав, понеже, дори и от името на Бога да е увещавал Исайя да поиска някакво знамение, той не е искал да прави това, казвайки: “Не ща да искам, нито ще изкушавам Господа” (Исайя 7:12). Защото, общението с Бога по свръхестествени начини, означава да се изкушава Той.

2. Ще кажат: Ако това не се нрави на Бога, защо тогава Той отговаря? Казвам, че по някой път отговаря демон. А когато Бог отговаря, казвам, че това произлиза по причина на слабостта на душата, която иска да върви по този път. Бог ѝ отговаря, за да не изпадне в безнадежност и да не тръгне по друг път, или за да не мисли, че Бог е недоволен от нея; или по други причини, основаващи се на слабостта на дадената душа, за които само Бог знае. Затова, когато види, че е крайно необходимо, Бог отговаря и слиза по този начин, както постъпва с много слаби и нежни души: да вкусят и да се насладят на общението с Бога по-осезателно, но не защото иска, или защото Му харесва, когато се съобщават с Него по този начин. На всеки Той дава според неговото състояние, защото Бог е подобен на източник, от който всеки взима със съда, с който разполага, но от това не следва, че може да взима когато и колкото си поиска, ако сам Бог не съизволи да даде когато и както поиска, и чрез това, чрез което иска да даде, без каквото и да е наше участие или претенция.

стр. 161

3. Това е най-добре да се поясни чрез сравнение. Например, един баща има на масата си много различни ястия – едно от друго по-вкусни. И тъй като бащата вижда, че дори и да предлага на децата си най-вкусните ястия, те не ги приемат, а настояват за това, което те искат, и дори и той да няма вкус към тези неща, за да не ги остави без храна, се принуждава да им даде това, което искат. Именно така е постъпил Бог със синовете на Израил, когато са го попитали за царя: дал им го с неохота, защото това не е било добро за тях. И казал на Самуил: “Послушай гласът на хората, за всичко що ти говорят, защото не отхвърлиха тебе, но мене отхвърлиха, за да не царувам над тях” (1 Книга на Царете 8:7). По подобен начин слиза Бог върху някои души, позволявайки им това, което не е твърде добро за тях, защото не ще искат или не могат да вървят по никакъв друг път. И още, някои също така са достигнали нежностите и сладостите на духа или чувствата, а Бог им ги дава, защото не са готови да вкусят ястия по-здрави и по-твърди от делата кръстни на Неговия Син, каквито Той би искал да раздава в повече, отколкото каквито и да било други.

4. По мое мнение, по-лошо е да желаеш да познаеш нещо по свръхестествен начин, отколкото по пътя на чувствата да искаш да придобиеш някакви духовни наслади. Понеже не виждам как може душата, претендираща за тях, да избегне греха, дори и да преследва най-добри цели и да е достатъчно усъвършенствана, както и този, който ѝ дава указания и позволение за това. Защото нямаме нужда от нещо такова, притежавайки естествен разум, закон и учение евангелско, които са повече от достатъчни, за да се ръководим от тях, и няма в нас такива нужди и затруднения, които да не бихме могли да разрешим и да утолим чрез тези средства за удоволствие от Бога и с полза за душата.

стр. 162

И понеже се ползваме от разума и евангелското учение, които – искаме или не искаме – ни говорят за някои свръхестествени неща, можем да приемем само онези от тях, които в много отношения съвпадат с разума и евангелския закон. И ги приемаме, не защото те са ни се открили, но по разумна причина, оставяйки настрана всяко откровено чувство, и защото е целесъобразно да се разгледат и изпитат от разума много по-щателно, отколкото ако е нямало откровение за тях, тъй като демонът говори много правдоподобни и подходящи неща, дори и съгласни с разума, които обаче заблуждават.

5. Къде можем да намерим във всички наши деяния, мъки и нужди по-добро средство от молитвата и надеждата, че Той ще ни удовлетвори с такива средства с каквито пожелае? И да се посъветваме с Писанието, в което четем, че цар Йосафат бидейки притиснат от всички страни от врагове, се отдал на молитва и казал на Бога: “Защото няма сила в нас да противостанем на това голямо множество, което иде връз нас и ние не знаем що да правим, но към Тебе са очите ни” (2 Книга на Летовниците 20:12). Понеже Ти ще се погрижиш, както на Теб най-добре ти харесва.

6. А че Бог, дори и да отговаря на някой с такива претенциозни запитвания, се сърди (макар и да дава отговор), ще бъде добре да се потвърди с някой случай от Писанието:

а) В Първа Книга на Царете (28:6) се говори, че цар Саул помолил за разговор с пророк Самуил, който вече бил умрял и той му се явил и възвестил пророчество, а заедно с това Бог се разгневил, понеже веднага Самуил го упрекнал (28:15): “Защо ми досади ти и ме направи да възляза?”

б) Знаем също така, че дори и Бог да е отговорил на моленията на синовете Израилеви и да им е дал месо, за което са Го помолили, не е пропуснал да се разгневи, понеже веднага е спуснал огън от небето за наказание, както четем в Петокнижието (Числа 11:32-33), и това е забелязал и Давид казвайки: “Ястието им беше още в устата им и гневът Божий възлезе на тях” (Псалм 78:30-31).

стр. 163

в) Също така, четем в Числа 22 глава, че се е разгневил Бог на пророк Валаам за това, че е отишъл при мадианитянина, наречен Валак. Дори и да му е казал Бог какво да прави, той отишъл, понеже имал охота да отиде и да моли за това Господа. Бог му изпратил на пътя ангел с меч, който искал да го убие, казвайки му: “Защото пътят ти не е прав пред Мене” (Числа 22:32). Затова е искал да го убие.

7. Ето, с такива способи и много други си служи Бог, гневейки се на желанията на душите. За това има много свидетелства в Писанието, но ние няма да се спираме на тях.

Казвам само, че това е дело по-рисковано, отколкото умея да разкажа – желанието за общение с Бога по такива начини. И онзи, който не ги изоставя, много се заблуждава и много пъти остава смутен онзи, който се привързва към такива методи. Опитният в тези дела ще ме разбере, изхождайки от своя опит. Тъй като е трудно да се постигне безпогрешно познаване на посланията и виденията, изхождащи от Бога; сред тях има и много такива, които изхождат от бесове, понеже те обикновено идват в душата маскирани и действащи по начини, по които и Бог действа, и имат за цел да отклонят от правия път душата. Именно защото говорят много истинни и съгласни с разума неща, и такива, които се случват, е много лесно човек да се излъже, мислейки, че щом се изпълняват в реалността както са казани, значи идват от Бога. Понеже не знаят, че най-лесно за този, който владее естествената светлина, е да познава нещата, които са или ще бъдат по техните причини. И тъй като бесът държи тази искра на разума достатъчно жива, може с лекота да изведе действието от причината, макар че не всякога настъпва този ефект, понеже всички причини са подвластни на волята на Бога.

стр. 164

8. Ще приведем пример. Бесът знае, че състоянието на земята и въздуха са зависими от слънцето по определен начин и в определен стадий, когато тези елементи се разположат по необходимия начин, съгласно периода, в който се намират, е необходимо да станат заразни и така заразяват народа в по-голяма или в по-малка степен. Тук се вижда познанието за болестта в световен мащаб от гледна точка на нейната причина. И тогава бесът открива на душата: “До половин година или до една година ще има мор”, което се случва. И това е пророчество на беса! По такъв начин могат да се узнаят земетресенията. Виждайки, че земните кухини се изпълват с въздух, може да се каже: “В еди кое си време земята ще се разтресе”. Но това познание природно, е достатъчно да се държи душата свободна от страсти, за което е говорил и Боеций: “Искаш ли да познаеш реалността в естествената ѝ светлина, отхвърли от себе си наслаждението и страха, надеждата и скръбта”.

9. Така могат да се узнаят събития и неща свръхестествени и техните причини, съгласно Божественото Провидение, което е справедливо и задължително помага в това, което изискват злите или благите причини в синовете човешки. Затова е възможно да се знае по естествен начин, че такава личност, или такъв град, или други неща ще стигнат до такава нужда, до такъв момент, в който Бог, съгласно Своето Провидение и справедливост, ще се наложи да накаже или възнагради, съгласно съответната причина – и после се казва: “В еди-кое си време ще дарува Бог това, или ще направи това, или определено ще се случи еди-кое си”. Както е дала да се знае св. Юдиф на Олоферн, че синовете Израилеви без съмнение ще бъдат разбити, взимайки под внимание многото им грехове, както и бедите, които са донесли. Пресмятайки греховете им, казала: “И когато храната и водата им привършиха, те решиха да се нахвърлят на своите животни, мислейки да се нахранят с всичко, което Бог бе строго забранил да се употребява за храна в Своя закон” (книга на Юдиф 11:12), което ще рече: “След като са направили това, несъмнено ще бъдат разбити”. Вярно е, че такива грехове могат да бъдат причина за Божието наказание, което е справедливо. И както казва Божествената Мъдрост: “В това, което грешиш, чрез него се и мъчиш (наказан ще бъдеш)”.

стр. 165

10. Бесът може да узнава това не само по естествен начин, но и чрез опита, който получава, наблюдавайки как Бог твори нещата, подобни на тези и говори по-отрано и определено. Така св. Товит узнал причината за наказанието на град Ниневия и предупредил своя син: “И тъй сине, излез из Ниневия, защото бездруго ще се изпълни това, което говори пророк Йона” (Книга на Товит 14:8). Всичко това и Товит, и бесът биха могли да узнаят не само поради натрупаната омраза в града, но и от опита, наблюдавайки, как заради греховете на света Бог го е унищожил с потоп; как заради греховете си, содомците са били погубени в огън. Освен това Товит е знаел това и от Светия Дух.

11. Заради такива неща Бог справедливо се гневи на онези, които ги допускат, понеже вижда тази дързост, която въвлича в безсмислени рискове, самомнение и любопитство, високомерие, тщеславие и презрение към делата Божии; вижда началото на много злини, в които попадат много хора. Всичко това толкова разгневява Бога, че Той преднамерено ги оставя в заблуждение, слепота духовна, в отклонение от жизнения път, давайки място на суетата и фантазиите, както е казал Исайя: “Господ смеси всред него дух на замъгляване” (19:14), което означава дух на погрешно разбиране. Тези думи точно съответстват на това, за което говорихме, защото се отнасят за онези, които се стараят да узнават свръхестествените неща. Бог е смесил в тях дух на погрешно разбиране, не защото действително иска това, но защото те самите искат да имат това, което не могат да получат по естествен начин. Гневейки се на това, Той ги оставя лишени от разум за да бъдат заблудени, без да им дава светлина за това, което не иска. И така, Исайя казва, че Бог е смесил в тях този дух по пътя на отнемане на светлината. И по такъв начин се е явила причината за вредата, наречена причина лишаваща, състояща се в това, че Той ги оставя без Своята светлина и благоразположение и бидейки лишени от това, неизбежно биват въвлечени в заблуждение.

стр. 166

12. И по такъв начин Бог дава разрешение на беса да ослепи и заблуди заслужилите това със своите грехове и дързост. И на беса това му се удава, защото те му вярват и го смятат за благ дух. И то дотолкова, че дори и да се убедят, че той не е такъв, нямат метод да излязат от заблудата, понеже имат в себе си (спуснат от Бога) дух на погрешно разбиране. Така се е случило с пророците на цар Ахав, на които позволил Бог да се заблудят с дух на лъжа, давайки разрешение на беса да властва над тях, казвайки му: “Ще прелъстиш и ще сполучиш: излез, та направи така” (3 Книга на Царете 22:22). И така успял да заблуди пророците, че царят не поискал да повярва на пророк Михей, който пророчествал истината, противоположна на това, което пророчествали другите. И това се е случило, защото Бог е позволил те да ослепеят, за да получат това, което поискали, понеже Бог им е отговорил, съгласно техните похотения и желания, които били вярно средство и разположение към това, че Бог преднамерено да ги ослепи и заблуди.

стр. 167

13. Затова и така е пророчествал Йезекил в името Божие срещу онези, които желаят да познаят пътищата Божии, водени от любопитство и тщеславие на духа: “Защото на всеки человек от Израилевия дом, който се отчужди от мене и постави идолите си в сърцето си, аз Господ ще му дам ответ от мене си. И ще поставя лицето си против онзи человек. И ако се измами пророкът, та проговори дума, аз Господ измамих онзи пророк” (Йезекил 14:7-9). Или това, което трябва да бъде разбрано, не съвпада с Неговото благоволение и затова остава под заблуда. Именно това иска да каже с думите: “Аз Господ ще му дам ответ от мене си”, т.е. ще го лиша от Своята милост и благоволение. Оттук по необходимост ослепен, такъв човек бива заблуден по причина на изгубването на поддръжката на Бога. И след това идва бесът, за да отговаря в съответствие на вкуса и желанието на този човек. И както му се харесва, такива отговори получава и по силата на това изпада в заблуждение.

От всичко това личи, че на Бог не се харесва, когато желаем такива видения, които дават повод за заблуждения.

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ВТОРА

В която се появява съмнението, защо не се позволява в Закона на Благодатта да се пита Бога по свръхестествен начин както е било във Вехтия Завет. Това се обосновава с авторитета на св. Павел.

1. Не можем да избегнем съмнението, затова ще се спрем на това преди да продължим. Понеже, след като сме го предизвикали, сме задължени да го отстраним, за да бъде истината на учението винаги права и силна. В такива съмнения, обаче, винаги се крие известно добро, защото ще послужат на учението за изяснение на нашите намерения.

стр. 168

2. В предходната глава говорихме за това, че Бог не благоволява в стремлението на душите да получават известни видения по свръхестествен начин. От друга страна в същата глава видяхме, че съгласно Писанието пребиваващите във Вехтия Завет са използвали посочения метод за общение с Бога и това им е било позволено, и не само че е било позволено, но Бог им е заповядал да постъпват така. А когато те не постъпвали така, Бог ги е упреквал, както виждаме в Исайя, където Той упреква синовете на Израил за това, че без първо да Го попитат, са искали да отидат в Египет, казвайки: “Без да се допитват до устата Ми” (Исайя 30:2). Също четем в Иисус Навин, че когато били заблудени същите тези синове Израилеви от Гаваонитяните, за тази грешка им напомнил сам Светия Дух, казвайки: “И приеха мъжете по причина на храната, а Господа не попитаха” (Иисус Навин 9:14).

И така, виждаме в св. Писание, че Моисей винаги се е допитвал до Бога, и цар Давид, и всички царе Израилеви – за своите нужди и войни; и свещениците, и древните пророци, като Бог им е отговарял, говорил е с тях без да се гневи; бил е благоразположен, а ако не правели това, тогава не е бил благоразположен към тях. Защо по-късно в Новия Завет тези неща не стоят по същия начин?

3. Главната причина, поради която в Закона на Писанието е било позволено да се пита Бога по такъв начин и пророците и свещениците желаели откровения и видения от Бога, била тази, че тогава вярата все още не е била достатъчно устойчива и не се е бил установил напълно Евангелския Закон. Затова е било необходимо да се пита Бога, а Той да отговаря било с видения, било с послания, било с образи и уподобявания, както и по други начини. Защото всички негови отговори и откровения били тайнства за нашата вяра или неща, отнасящи се до нея, или наставляващи на нея. Понеже нещата на вярата не са били в човека, но в устата на самия Бог (които Той изричал със Собствените си уста, заради което е било необходимо да се питат самите тези Божии уста) и затова Бог ги е упреквал, когато в делата свои не са се допитвали до устата Божии, с които Той би им отвръщал, направлявайки техните обстоятелства и дела, съгласно вярата, която те още не владеели, понеже още не е била укрепнала.

стр. 169

Но когато се установила вярата в Христа и е бил обявен Евангелския Закон в следващата ера на благодатта, не е било необходимо да се пита по този начин, нито е било нужно Бог да отговаря или да вещае както по-рано, защото Той сам е дарувал на нас Своя Син, който е единното Негово Слово и няма друго. Всичко, което би могло да ни се каже, е обединено в това единствено Слово и няма какво повече да се каже.

4. И в това е смисъла на тази власт, която е употребил св. Павел, желаейки да подбуди евреите да оставят първоначалния си начин на действие и обръщение към Бога по Моисеевият закон и да обърнат очи единствено към Христа, казвайки: “Бог, който много пъти и с много начини говори в старо време на нашите отци чрез пророците, в тези последни дни говори нам чрез Сина, Който постави наследник на всичко” (Послание към Евреите 1:1). С това апостолът дава да се разбере, че Бог като че е замълчал и няма какво повече да каже, тъй като това, което по-рано е казвал на части чрез пророците, сега го е казал изцяло, давайки ни цялото, което е Неговия Син.

5. Така сега, който желае да пита Бога или търси някакви видения, или откровения, не само че прави глупост, но и оскърбява Бога, като не се опира изцяло на Христа, а желае други неща.

стр. 170

На такова желание Бог би отвърнал по следния начин: “Ако ти имаш вече всички неща, изказани в Моето Слово, което е Синът Мой и няма други, какво мога Аз да ти отговоря или да ти открия в повече от това? Възложи всички твои упования на Него, понеже в Него имаш всички отговори и откровения, и в Него ще намериш даже повече от това, за което молиш и каквото желаеш. Защото просиш откровения частични, а ако устремиш взора си на Него, ще ги получиш изцяло, понеже Той е всичкият Мой говор и всичките мои отговори, и всичките Мои видения и всичките мои откровения. Всичко, което Аз ви откривам, говоря, отговарям и обяснявам, ви давам чрез Брата, Учителя и Наградата. Защото от деня в който Аз слязох в Него с Духа Свой на планината Тавор, казах: “Този е Синът Мой възлюблений, в Когото благоволих; слушайте Него” (Матей 17:5), което означава: отнех Аз ръката Си от всички тези методи на просвещение и отдадох всичко това Нему; Него послушайте, понеже Аз повече не поддържам вярата, която бих искал да открия; и нямам нищо, което бих искал да обявя. Това, за което по-рано вещаех, бе обещанието за Христа: и ако Ме попитат, това би било молба и упование в Христа, в Когото е всичкото благо, което по-нататък се дава в учението на евангелистите и апостолите. Освен това, който по-нататък Ме попита по такъв начин и иска да му вещая, или да му открия нещо, или още веднъж пита за Христа и изпитва вярата, ще претърпи неуспех, понеже вече тя е дарувана в Христа, с което ще нанесе голяма обида на Моя възлюбен Син, защото в това не само че има недостиг на вяра, но това по определен начин задължава Христос още веднъж да се въплъти и да премине през живота и първата смърт. Не ще намериш за какво още да молиш, ни за какво да пожелаеш видение или откровение от Мен. Погледни по-добре там, където ще намериш всичко това вече направено и дарувано, и още много повече – в Него!

стр. 171

6. Ако желаеш да ти изпратя някакви думи на утешение, отправи взора си към Моя Син, покорен на Мен и покоряващ се на Любовта към Мен, и вероятно ще ти отговори. Ако желаеш Аз да ти обявя някакви окултни неща или събития, обърни очите си единствено към Него и ще намериш най-окултните мистерии и мъдрост, и чудеса Божии, които са заключени в Него, съгласно Моя апостол, който казва: “В когото са скрити всичките съкровища на премъдростта и на знанието” (Послание към Колосяните 2:3). Колко по-възвишени, по-радостни и по-полезни са за тебе тези съкровища на Мъдростта, в сравнение с онези, които искаш да узнаеш. Чрез това прославя и себе си същия апостол, казвайки: “Защото решил бях да не зная между вас нищо друго, освен Иисуса Христа” (1 Коринтяни 2:2).

А ако желаеш други видения и Божествени откровения или плътски, също отправи взора си към Него и ще намериш в Него повече, отколкото можеш да си помислиш, както казва апостолът: “Защото в него обитава телесно всичката пълнота на Божеството” (Послание към Колосяните 2:9).

7. Не става вече да се пита Господа по стария начин и няма нужда Той да говори с нас Сам, понеже завършвайки всичко казано във вярата на Христа, няма повече вяра, която да бъде откривана и това е завинаги. И който желае другояче да получава някакви неща по свръхестествен начин, забелязва недостиг в Бога, Който като че ли не е дал достатъчно от всичко в Своя Син. Затова такъв подход, дори и да предполага вяра и доверие, означава удивително малка вяра. Оттук не следва да се уповава на учението и на други свръхестествени неща.

стр. 172

Защото в мига, когато Христос изрича на кръста: “Свърши се!” (Ев. на Йоан 19:30) и предава Духа си, не само че завършва този род неща, но и всички други вехтозаветни церемонии и ритуали.

И така, във всичко ние сме длъжни да се ръководим от законите на Христос-човека и от Неговите църкви и служители, видими в плът, и по такъв начин да изцеляваме нашите слабости и невежество, намирайки по този път обилно лекарство за всичко. И това, което отклонява от този път, не е само любопитството, но и многото дързост. И не трябва да се доверяваме на нещата, узнати по свръхестествен път, но само на онези, които се преподават по примера на Христос-човека и на Неговите служители. И то до толкова, че както казва св. Павел: “Ако самите вий или ангел от небето да ви проповядва друго евангелие освен онова, което ви проповядвахме, да бъде анатема” (Послание към Галатяните 1:8).

8. Истината е, че трябва да оставаме в това, на което Христос ни е учил, а във всичко друго не трябва да вярваме, нито да следваме, нито да се съгласяваме с него. А много ще се отруди онзи, който иска сега да се съобщава с Бога по вехтозаветния начин. А тогава Бог е отговарял само на свещениците и пророците, от чиито уста народът е научавал закона и учението. А ако някой е искал да попита нещо Бога, то Го е питал чрез свещениците или пророците, а не сам по себе си. И ако Давид няколко пъти сам е запитвал Бога, то е, защото сам е бил пророк, още повече че го е правил в свещенически одежди, както виждаме от факта, приведен в Първа Книга на Царете (23:9), където казва на свещеника Авиатара: “Донеси тук ефодът”, който е бил важна част от свещеническите одежди, и така в него се е съветвал с Бога. А друг път чрез пророк Натан и чрез други пророци се е съобщавал с Бога. И посредством техните уста, а не посредством своите съждения е удостоверявал казаното, че е от Бога.

стр. 173

9. И така, в онези времена каквото и да е говорил Бог, е нямало авторитет, ако не е било потвърдено от устата на свещениците и пророците. Понеже така възлюбил Бог хората, че съобщаването Му с тях ставало също чрез хора и за да може естественият разум да се направлява и ръководи от човека. Или нещата свръхестествени, чрез които Той с нас се съобщава, не давали пълна вяра и нямали сила и увереност, докато не били потвърдени от устата на човек. Винаги каквото и да се казва на душата, ѝ се казва по такъв начин, че да придобие тя разположение да се обърне към онзи, на когото е призвано да говори по такъв начин.

Както виждаме в Книгата Съдии, именно това се е случило с предводителя Гедеон, който, бидейки многократно предупреждаван от Бога за това, че ще победи мадианитяните, пребивавал в съмнение и боязън, докато не чул от хорските уста това, което Бог му казал. Бог, виждайки неговата слабост, му казал: “Стани, слез в станът” (Съдии 7:9) и после: “И ще чуеш що говорят, и след това ръцете ти ще се укрепят и ще слезеш в станът” (Съдии 7:11). И като чул разказа на един от медианитяните за съня на друг, в който Гедеон побеждавал, чак тогава се обнадеждил и с радост се захванал с това, което трябвало да направи. Оттук се вижда, че Бог не му е вдъхнал увереност по свръхестествен начин, докато не се потвърдило полученото от него по естествен път – от хорските уста.

10. Още по-удивително е това, което се е случило с Моисей, с когото дори и Бог да е говорил по много начини, е трябвало да потвърди думите Си със знамение, превръщайки тоягата му в змия и заразявайки ръката му с проказа, за да освободи той синовете Израилеви. А Моисей ставал такъв слаб и бездеен относно този подход, че Бог дори му се разгневил, а после го обнадеждил като изпратил брат му Аарон и му казал: “Аарон Левитинът не е ли твой брат? Зная, че той може да говори добре. Ето той излиза да те посрещне и кога те види, ще се зарадва в сърцето си. А ти ще му говориш и ще туриш думите в устата му; и Аз ще бъда с устата ти, а ти с устата негови” (Изход 4:14-15). Понеже всеки се доверявал на казаното от устата на друг човек.

стр. 174

11. Чувайки тези думи, Моисей веднага се въодушевил с надеждата за утешение от съветите, които щял да получи от устата на своя брат. Понеже имал душа кротка, не настоявал да се съобщава с Бога очи в очи и не постигал удовлетворение без наставления от друг човек. Тъй като към онези, които се свързвали заради тълкуване на правдата, към тях Бог се присъединявал, за да им вещае и да я потвърждава в тях, опирайки се на естествения разум, както се съединил с Моисей и Аарон, бидейки в устата на единия, и на другия.

За същото се говори и в Евангелието на Матей (18:20): “Дето са двама или трима събрани в мое име, там съм Аз посред тях”, т.е. разяснявам и потвърждавам в сърцата им правдата Божия. Забележете, че не е казано: който бъде сам, а двама или трима, с което се дава да се разбере, че Бог не иска човек сам да прави това, защото ако пребивава само един, Той не ще разясни и потвърди правдата в неговото сърце, защото така тя ще остане слаба и студена.

12. Оттук произлиза това, което казва Екклисиаст: “Защото ако паднат, единият ще дигне другаря си. Но горко на едният, който падне и няма втори да го дигне. И ако легнат двама наедно, ще се топлят, а единият как ще се топли? И ако някой превъзмогне против единия и двамата ще му се опрат” (Екклисиаст 4:10-12). Което значи, че ако демонът иска да завладее онзи, който желае да придобие това, което е достояние на Бога, то двамата – ученик и Учител – обединени в познанието и делата на правда, ще му се противопоставят. Този, който е сам, се чувства слаб и неуверен в това, макар и много да е слушал от Бога. Както и св. Павел, който много проповядвал Евангелието, което е чул от Бога, а не от човек, не е могъл да остане сам със себе си и да избегне това, да отиде да се съветва със св. Петър и апостолите, казвайки: “Да не би напразно да тичам или да съм тичал” (Послание към Галатяните 2:2). И той не е имал увереност, докато не е получил потвърждение от човек. Учудващо изглежда, че Павел, пред чиито очи се е открило Евангелието, не е могъл със същата очевидност да предпази себе си от грешките, които е могъл да извърши, проповядвайки Неговата истина.

стр. 175

13. Оттук е съвършено ясно, че не трябва да бъдем уверени в нещата, които Бог открива, защото дори в случаите, когато човек е уверен, както е бил уверен св. Павел в своето Евангелие, то дори и откровението да е от Бога, все пак човек може да се заблуди относно това, за което се отнася. Понеже Бог не винаги казва и едното и другото; в много случаи вещае някои неща, а не казва за начина, по който ще се изпълнят. Защото обикновено всичко, което може да се извърши с уменията и средствата на човека, за това Бог не говори и не прави това, дори и дълго време да е общувал с дадена душа. За това добре е знаел св. Павел, понеже дори и да му е било открито Евангелието, той го е подложил на обсъждане. И това ясно виждаме в Изход (18:21-22), където Бог, общувайки така близко с Моисей, не му е дал съвет толкова спасителен, какъвто му е дал тъста му Иотор. Този съвет Бог потвърдил, но не му го е дал Сам, защото това били неща, принадлежащи на разума и на човешкия съд. Що се отнася до посланията, виденията и откровенията на Бога, то земни неща не открива Бог, понеже винаги иска хората да се ползват от разума и способността си за преценка, доколкото това е възможно. Затова всички те се построяват в порядък, изключвайки онези, които се явяват предмет на вярата, превъзхождаща всяко разбиране и мнение, дори и да не им противоречат.

стр. 176

14. Защо да не смятаме, че ако Бог и святите общуват направо, то по същата причина те са длъжни да Му съобщават за грешките относно някои неща, които Той е в състояние да узнае по друг начин. Не трябва да бъдем самоуверени, понеже, както четем в Деяния на Апостолите, се е случило така, че въпреки положението на св. Петър като глава на църквата и възпитаник на Самия Бог, в определени церемонии сред езичниците той се е заблуждавал, а Бог е мълчал дотолкова, че св. Павел Го е упреквал: “Но аз като видях, че не постъпват право по истината евангелска, рекох на Петра пред всичките: Ако ти, който си иудеин, живееш езически, а не иудейски, защо принуждаваш езичниците да иудействат?” (Послание към Галатяните 2:14). И Бог не предупредил св. Петър за тази грешка по същата причина – защото притворството може да бъде разпознато по пътя на разума.

15. Затова и много блудства и грехове ще накаже Бог в много хора в съдния ден, с които е имал ежедневно общение, и които е дарил с много светлина и доблест, защото в останалото, за което са знаели, че трябва да изпълнят, са били небрежни, опирайки се на общението с Бога и доблестта. Както казва Христос в Евангелието, че ще се учудят тогава те и ще кажат: “Господи, Господи! Не в твоето ли име пророкувахме и не в твоето ли име бесове изгонихме, и не в твоето ли име много чудеса сторихме?” (Матей 7:22). И казва Господ, отвръщайки им: “Аз никога не съм ви знаял; махнете се от мене вий, които работите беззаконие” (Матей 7:23). Такъв е бил и пророк Валаам и други, подобни на него, които, дори и да е говорил с тях Бог и да им е оказвал милост, са били грешници. Но при всичко това Бог е упреквал също и избраните, и приятелите свои, с които близко се е съобщавал, в блудство и небрежност каквито са имали, и за които не е било необходимо Той да ги уведомява, защото вече ги е бил предупредил чрез разума и естествения закон, с който ги е бил дарил.

стр. 177

16. Завършвайки тази част, ще напомня, че каквото и да възприеме душата и по какъвто и да било начин, веднага трябва да се посъветва със своя наставник. Защото, дори и да изглежда, че не си струва да се разказва това, то заради невнимание към това и нежелание душата остава в увереност, особено когато има видения, откровения, или други свръхестествени съобщения, които или са били ясни, или не толкова, но при всички случаи тя трябва да разкаже за това на своя наставник. И това е поради три причини. Първата е тази, че дори и Бог да съобщава много неща, тяхната сила, светлина и достоверност Той не потвърждава напълно в душата, докато тя не се обърне към този, когото Бог е поставил за неин духовен съдник, който може да различи и разреши, дали да одобри или да не одобри душата в това, относно което имаме доказателство в цитираните по-горе авторитети, и за което имаме потвърждение в ежедневния опит с душите скромни, които са преминали през тези неща, и които, след като са се обърнали към когото трябва, остават с ново удовлетворение, крепкост, светлина и увереност.

17. Втората причина е тази, че обикновено душата се нуждае от поучение относно онези неща, които се случват, заради направляването ѝ по пътя на оголването и духовната нищета, каквато е по същество тъмната нощ. Тъй като, ако това поучение не ѝ достига (и да предположим, че самата душа не желае тези неща), то твърдо стъпвайки на духовния път без разбиране за себе си, тя ще бъде отведена на пътя чувствен, по който тези неща, за които говорим, придобиват своята отчетливост.

стр. 178

18. Третата причина е тази, че заради своето смирение, послушание и умъртвяване, душата се съгласява да даде част от всичко това. Понеже има души твърде чувствителни към обсъждането на такива неща, заради чувството им че са незначителни и заради това, че не знаят как ще ги възприеме този, с когото разговарят, а такова поведение е поради недостиг на смирение, по тази причина е необходимо послушание в споделянето на тези неща. Има и други, които силно се срамуват да говорят за това, защото не знаят как да постъпят с нещата, представящи им се за святи, както и с други неща, към които са чувствителни. По тази причина за тях е целесъобразно да умъртвяват себе си и да ги носят в себе си до момента, когато не станат покорни, кротки и меки, както и склонни да говорят за тези неща с лекота.

19. Следва да подчертаем относно казаното, че не сме положили толкова усилия, за да отхвърлим тези неща, нито да принудим изповедниците да насочват душите към това; нито за да накараме някого да се отнася с презрение към тях, което в случай на заболяване, ще остане скрито и ще доведе до множество затруднения, ако е затворена вратата за говоренето за тези неща. Понеже по същество те са средство, чрез което Бог възвисява такива души и не е необходимо заради това те да се карат с Него, ни да се плашат, ни да се възмущават, но по-скоро с много благодушие и умиротворение трябва да им се дава изход, за да могат да говорят за това и ако е необходимо, да бъдат поучавани. Те трябва да бъдат направлявани във вяра; да бъдат обучавани с лекота да отвръщат очи от тези неща и да им бъде давана наука как да се освободят от въжделенията; да бъдат вдъхновявани да вървят напред, давайки им да разберат колко по-драгоценна пред Бога е работата или акта на волята, изпълнен с човеколюбие, в сравнение с всички видения и съобщения, каквито има Небето, и как много души, не притежавайки подобни неща, се придвижват много по-напред, отколкото онези, имайки ги в изобилие.

стр. 179