ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ТРЕТА

В която започва обсъждането на шестия вид блага, на които може да се радва волята. Говори за техните видове и представя първото им подразделение.

1. Тъй като намерението, което имаме в тази наша работа, се състои в указване на пътя на духа чрез благата духовни към Божествено единение на душата с Бога и сега от този шести вид ще обсъдим тези от благата духовни, които служат повече на тази цел посредством споменатото отрицание, то аз, както и читателят сме единодушни в това, че ще изложим тук нашите съждения с определено внимание. Защото дело известно и обичайно се явява (заради малкото знание за каквото и да е) да се използват нещата духовни само посредством чувствата, оставяйки духа пуст, което насила прави играта на чувствата без да се извлича добро в духовната част, изпивайки водата преди да е стигнала до духа и оставяйки го празен и сух.

2. Напомням, че под блага духовни разбираме всички онези, които се движат и подпомагат от Божествени неща, както и общението на душата с Бога, и връзката на Бога с душата.

стр. 307

3. Духовните блага се подразделят на два висши вида: едните са сладостни, а другите са тягостни. Всеки от тези видове се осъществява по два начина: от сладостните някои неща са ясни, които се разбират точно, а други не се разбират нито ясно, нито точно. От тягостните някои неща също са ясни и се разбират точно, а други са по-смътни и по-тъмни.

4. Всички тези неща също така можем да различим съответно в способностите на душата. Понеже едни по същество са разумни и принадлежат на разбирането, други по същество са афекти и принадлежат на волята, а трети по същество са въображаеми и принадлежат на паметта.

5. Ще оставим за по-нататък тягостните блага, защото принадлежат на нощта пасивна, където ще говорим за тях, а също и онези от сладостните, които са тъмни и неопределени, за да ги обсъдим накрая, тъй като принадлежат на общото, тъмно и любовно разбиране, в което се извършва единението на душата с Бога. Сега ще говорим за сладостните блага, които са ясни и различими.

ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА

За благата духовни, които различимо попадат в разума и паметта. Обяснява как трябва да се отнася волята към радостта от тях.

1. Бихме свършили добра работа тук с множеството схващания на паметта и разума, показвайки на волята как трябва да постъпи с радостта, която може да има от тях, ако не ги бяхме обсъдили много подробно във Втората и Третата Книги. Обаче, тъй като там се говореше за начина, по който тези две способности трябва да се направляват към Божествения съюз, то няма нужда да обсъждаме това тук. Достатъчно е да кажем, че навсякъде, където там се говори, че посочените способности трябва се опустошат от едните и другите схващания, се подразбира, че волята по същия начин трябва да се опустоши от радостта от тях. И същия способ, който е упоменат там, и който паметта и разбирането трябва да използват относно тези схващания, трябва да използва и волята, тъй като разумът и останалите способности не могат нито да допуснат, нито да отхвърлят нещо без участието на волята.

стр. 308

2. От всичко казано там виждаме какво е потребно за това, защото във всички тези вреди и опасности, за които там се говори, пада душата, ако не умее да направлява към Бога радостта на волята от всички тези схващания.

ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ПЕТА

Говори се за сладостните духовни блага, които различимо могат да попаднат във волята. Посочва колко видове биват.

1. Към четирите вида блага можем да добавим всичко, което различимо може да се дарува на радостта на волята, а именно: блага подвизаващи, пораждащи, направляващи и усъвършенстващи, за които ще говорим последователно. Първо – за подвизаващите, които са образи и портрети на светци, красноречие и обреди.

2. Относно образите и портретите на светците може да се появи много суета и безполезна радост. Защото, почитайки тези толкова важни за Божествения култ блага, и така необходими за придвижването на волята към набожността, както одобрява и ги използва нашата Църква, понеже винаги имаме нужда да сме покровителствани от тях, се срещат много особи, полагащи своята радост повече в тяхната пищност и живописност, отколкото в това, което представляват.

стр. 309

3. Църквата предписва използването на образите за две главни цели, а именно: за почитане на Светците, изобразени чрез тях и за придвижване на волята към пробуждане на набожността чрез тях, и доколкото тези образи служат за това, са от полза. Затова за тези цели трябва да се избират онези изображения, които най-точно и живо представят оригинала, и силно движат волята към благочестие, концентрирайки се повече върху това, отколкото върху изработката им и пищната украса. Затова се срещат особи, които повече обръщат внимание на стойността и пищната изработка на такива образи, отколкото на това, какво всъщност представляват, а вътрешното благочестие, което духовно би трябвало да се насочва чрез образа към невидимия Светец, се поглъща в тях от външното любопитство, с което се облажава и удоволства чувството, и в него се задържат любовта и радостта на волята. В този случай даденият образ престава да служи като подбудителен мотив. Всичко това препятства на духа, който изисква унищожаване на афекта на волята във всички лични неща.

4. Това добре се наблюдава от мерзкото принизяване, които са приели в себе си някои особи , и които без да изпитват отвращение към суетното светско облекло, украсяват образите с одеяния, които суетните хора изобретяват в угода на модата и за запълване на свободното си време, а одеянието е такова, че е омерзително за тези Светци, чиито образи представят. До тези неща се домогва бесът и такива особи канонизират в него своите безмислени неща, полагайки ги в образите на Светците, с което тежко ги оскърбяват. И по такъв начин честната и сериозна набожност на душата, която отхвърля от себе си всяка суета и нейните следи, се свежда в такива особи до просто обличане на кукли. По този начин някои използват такива образи като кумири, в които намира място тяхната радост. И така, можем да видим някои особи, които не се насищат с прибавянето на образ след образ, и които не могат без такъв или друг способ, и които място не си намират без такъв или друг някакъв маниер, с което просто удоволстват чувството, а набожността в сърцето им е твърде малка. И такава привързаност имат такива особи към тези неща, както Михей към своите идоли, или както Лаван, като единият излязъл от дома си, надавайки вопли за това, че кумирите му били отнесени (Послание Иудино 18:24), а другият, извървявайки много пътища в търсене на съкровищата на Иакова, се разсърдил заради това и преобърнал всички съкровища, когато ги намерил (Битие 31:34).

стр. 310

5. Преданият на вярата полага своята набожност основно в невидимото и малко се нуждае от образи, използвайки ги рядко и най-вече такива, които са съобразени повече с Божественото, отколкото с човешкото, съобразявайки ги, както и себе си в тях, с одеянието от друг век и неговото състояние, а не със своето съвремие, защото формите на този век не само че не събуждат неговите въжделения, но той даже не ги и сравнява едни с други. И той не намира убежище за своето сърце в тези неща, които използва, и когато ги остави, твърде малко лелее за тях, понеже живият образ, който носи в себе си (който е и разпънатия Христос), е този, в който вкусва всичко, което е оставил и което му липсва. Що се отнася до поводите и средствата, които до голяма степен достигат Бога, той не оставя и така пребивава в спокойно състояние. Защото основното съвършенство на душата се състои повече в това, да остане тя в покой и радост при отсъствие на образи, отколкото в тяхното притежаване и склонност на волята към тях. Тъй като, дори и това да е добро, удоволстването на себе си от някакви образи, способстващи за по-голяма набожност на душата, се явява несъвършенство, заради привързването към тях като към собственост, понеже отказът от тях опечалява.

стр. 311

6. Несъмнено е, че колкото повече душата усвоява в себе си образи, толкова повече възвисява към Бога своята преданост и молитви. Макар че, за да бъдат едни образи в по-голямо нейно притежание, отколкото други и да предизвикват по-голяма набожност, е необходимо да се привърже тя към едните повече, отколкото към другите в качеството им на единствена причина, все пак не трябва да има нищо от притежанията и склонностите, за които говорих. От друга страна, това което трябва да издигне духа в неговия полет към Бога, в пълно забвение, ще бъде напълно обзето от чувството, а душата ще бъде напълно потопена в наслада доставена от това, което трябва да са само инструменти. Тези инструменти аз трябва да използвам, но единствено за да ми помагат за засилване на набожността, а взимайки предвид несъвършенството ми, те биха се превърнали в пречка, не по-малка от склонността и привързаността към всяко друго нещо.

7. Тук се явява възражение относно казаното за образите, а именно: липсата на добро разбиране за оголването и нищетата на духа, необходими за съвършенството, не позволява да се прецени като несъвършенство това, което обикновено се среща по отношение на яснотата, понеже е трудно да се намери някой, който не би имал слабост към образите, желаейки те да са от един или от друг вид, с един или друг цвят, или с някакво друго предпочитание към тях, мислейки, че така ще бъде по-добре чут от Бога. Но всъщност е по-важно това, което излиза от простото и правдиво сърце, което не се интересува от това да се хареса на Бога, или не дава нищо, ако не получи опрощение на греховете.

стр. 312

8. Това наше суетно въжделение към щастие и високо положение жадува във всички тези неща да си направи обиталище, но така подобно на тумор, погубва здравето и върши своето дело в нещата добри и зли. Понеже, какво друго се явява желанието да носиш в себе си един или друг образ без да се интересуваш, дали той предизвиква по-голяма любов към Бога, само защото е по-драгоценен? Ако ти използваш влечението и радостта само заради Любовта си към Бога, то тогава ще ти е безразлично и едното, и другото. И жалко е да се видят такива особи духовни, които са се вкопчили във вида и начина, по който са изобразени образите, заради любопитството и безполезната радост в тях, защото никога не изглеждат удовлетворени и захвърлят образ след образ, забравяйки за предаността на духа, осъществяваща се посредством тези видими способи, и хранейки привързаност към тях както към съкровища преходни, от което си причиняват не малка вреда.

ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ШЕСТА

В която продължава коментара на образите. Говори за невежеството, което имат някои особи относно тях.

1. Много бих могъл да говоря за невежеството, което някои особи проявяват относно образите, защото глупостта води до това, че някои изпитват по-голямо доверие към едни образи, отколкото към други, предполагайки, че Бог ще ги чуе по-добре посредством определен образ. От това се развива голяма грубост в обръщението към Бога, както и култ и почитание към този образ, които всъщност трябва да се полагат в Бога с вяра и чистота на сърцето.

стр. 313

Понеже, ако понякога Бог оказва повече милост посредством един образ, отколкото друг от същия вид, то не е защото единият въздейства по-силно от другия, но защото човекът събужда своето благочестие повече чрез единия, отколкото чрез другия. Като в същото време една и съща набожност, както и едни и същи милости от Бога, той получава и чрез единия, и чрез другия (и даже без нито един от тях) .

2. Ето къде стои причината за това, че Бог прави чудеса и оказва милост посредством някои образи повече, отколкото чрез други: не защото цени някои повече, а защото едни събуждат спящата набожност и чувството за молитва у верните повече от други. И от тук произлиза това, че ако в даден случай посредством един образ се запалва предаността и се продължава молитвата (тъй като и едното и другото са средства, с помощта на които слуша Бог и дава това, за което молят), тогава посредством този образ продължава Бог да оказва милост. Но Той не прави това заради образа, който не е нищо повече от живопис, но заради набожността и вярата, които молещият се възпламенява в себе си чрез образа на Светеца. И ако ти имаш такава набожност и вяра в нашия Господ пред този образ, както и пред Неговия (та дори и без образ), ще получиш същата милост.

3. И многократно е творил нашият Господ милости посредством такива образи, които са станали твърде уникални, защото с голямото поклонение пред тях силно възраства действието и ефекта им, и защото чрез тях човек се отделя от шума и тълпата за молитва, както е постъпвал Господ.

стр. 314

Затова този, който извършва поклонение, го прави добре, когато наоколо няма тълпи и шум, иначе се връща повече разсеян, отколкото осъществил поклонението. И много хора правят точно това повече заради развлечението, отколкото от набожност. В случая когато са на лице преданост и вяра, е достатъчен какъвто и да е образ, а ако те липсват, то никакъв образ не би бил достатъчен. Дори и да насища живият образ на нашия Спасител, който е бил в света, то всички онези, които са ходили с Него, но са нямали вяра, не са извлекли полза от това. И тази е причината, заради която в своята земя Той не е сътворявал много чудеса, както казва Лука (4:24).

4. Тук искам също да разкажа за някои свръхестествени действия, които някои образи произвеждат в отделни хора. Случва се чрез определен образ Бог да се съобщава с особен дух, така че, когато човек се концентрира върху образа в ума си и върху набожността, която той предизвиква, то образът действа като присъстващ, а когато внезапно си го припомни, твори същият дух, както когато е бил видян. А в други образи, дори и по-съвършени, не се намира никакъв дух.

5. Също така много хора се покланят повече на даден образ, отколкото на друг и по отношение на първия нямат нищо друго, освен пристрастие и вкус естествен, подобно на това, както когато ни се нрави някой човек повече от друг. Това е така, защото човек се придържа повече към формата на този образ и въображението му рисува съвършена картина на образа поради склонността и пристрастието. Така някои хора смятат, че пристрастието, което имат към даден образ, е преданост.

Друг път се случва така, че съзерцавайки някой образ, човек го вижда движещ се, правещ някакви жестове, говорящ или даващ разбиране за нещо. По такъв начин се явяват и свръхестествените афекти от образите, за които тук говорим. В много от случаите те са истински афекти и блага, причинени от Бога, за да се усили благочестието, или за да получи душата някаква поддръжка в своето усърдие по причина на някоя нейна слабост, или за да не изпадне в разсейване, което често причинява бесът, за да заблуди и повреди.

стр. 315

ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И СЕДМА

Говори за това, как се направлява радостта на волята към Бога с помощта на образите. Дава метод, който не води до грешки и не създава препятствия.

1. Образите, които са твърде полезни за възпоменание на Бога и светците, и за придвижване на волята към благочестие, при използването им по обичайния начин също могат да заблудят, когато се случат свръхестествени явления чрез тях и душата не знае как да се отнася към това, за да се движи към Бога. Понеже едно от средствата, с което бесът лесно отклонява невнимателните души и препятства пътя на духа им, са нещата свръхестествени, които се намират в образите, било то веществени и телесни, които използва Църквата, било то онези, които бесът вкарва във въображението под влияние на образа на някой светец, преобразявайки се като ангел на светлината, за да заблуди. Защото лукавият демон със същите тези средства, които имаме за помагало и възпоменание, се стреми да се прикрие, за да ни хване когато сме най-уязвими. Затова добрата душа трябва винаги да е подозрителна към благото, което получава, защото злото само по себе си носи свидетелство за своето присъствие в него.

стр. 316

2. За да се избегнат тези вреди, които в този случай могат да се нанесат на душата, и които се състоят в това да се появи препятствие за издигането към Бога, или невежествено и низко да се използва образа, или да бъде заблудена душата естествено или свръхестествено, както и за да се очисти радостта на волята в тях, и да се насочи с помощта на душата към Бога, бих искал да дам едно предупреждение, че доколкото образите ни служат по видим начин да се свържем с невидимите неща, то следва да се стремим да полагаме намерението и склонността, и радостта на волята в това живото, което е представено в тези образи.

Затова трябва да внимава верният, взирайки се в образа, да не желае да се опива от чувството към него, както при чувствената набожност, така и при духовната, а също и от явленията свръхестествени. Трябва да не придава голямо значение на тези неща, да не се задържа дълго на тях, а веднага да възвисява ума си към това, което е представено в тях, полагайки радостта на волята в Бога с помощта на молитви и преданост на духа, или в светеца, когото призовава, понеже към това живо и духовно той трябва да се извиси, а не към нарисуваното и чувственото. Така верният няма да бъде заблуден, понеже не прави събитие от това, което образът му говори, нито занимава духа и чувството с това, което не върви свободно към Бога, нито изпитва по-голямо доверие към един образ, отколкото към друг. И този образ, който свръхестествено му предава набожност изобилно, веднага насочва появилият се афект към Бога. Защото Бог, винаги оказващ и едните, и другите милости, насочва афекта на радостта на волята към невидимото и така иска и ние да правим това, унищожавайки силата на склонността към нещата видими и чувствени.

стр. 317

ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ОСМА

В която продължава обсъждането на благите способи. Говори за красноречието и местата, предназначени за молитва.

1. Мисля, че вече е ясно как в тези случаи с образите, духовният човек може да има някакво несъвършенство, и че е твърде рисковано да полага в тях своите вкус и радост, както в нещата телесни и преходни. И даже е по-опасно това относно нещата святи, защото на тях той повече се доверява и не се бои от присвояване и привързаност естествени. Случва се да се заблуди, мислейки ги за изпълнени с набожност, тъй като усеща вкус в тях, а това може би не е нещо повече от състояние и въжделение естествени, които полага в тях както в другите неща.

2. Оттук следва, че някои особи не спират да добавят едни или други образи към своето красноречие с цел речта им да е украсена и да изглежда блага. А Бог не иска това, тъй като вкусът към украшенията убива живото в речта. И каква полза имаш ти от тези външни украшения, когато по такъв начин се потапяш в чувство, препятстващо на твоето сърце да върви към Бога и да Го люби, и да забрави всички други неща заради Него? Затова, не само че не ще получиш благодарност, но и ще бъдеш наказан за това, че не търсиш във всички тези неща Неговия вкус повече, отколкото своя.

Това може да се изясни от примера с празника, който устроили на нашия Спасител, когато влязъл в Йерусалим, посрещайки Го с песни и палмови клонки. И заплакал Господ (Матей 21:9), защото държейки сърцата си далеч от Него, Го награждавали с някакви знамения и външни украшения. Заради което можем да кажем, че те са си устроили празник повече за себе си, отколкото за Бога, както често се случва и в наши дни, когато има някакъв празник, хората повече да се радват заради отдиха, заради угощението или за нещо друго, но не и заради угаждането на Бога. В такива склонности и намерения Бог не дава никакво удовлетворение на онези, които провеждат празника, измисляйки смешни и неблагочестиви неща, за да разсмиват народа, с което повече го разсейват, отколкото да събудят набожност.

стр. 318

3. Какво можем да кажем за други намерения и интереси, които имат някои празнуващи? Такива ако повече се удоволстват от това, отколкото от служенето на Бога, то творят празник повече за себе си, отколкото за Бога. А за това, че доставят удоволствие на себе си или на хората за сметка на Бога, устройвайки развлечения на участващите в Божиите празници, Бог им се гневи, както е станало със синовете Израилеви, когато устроили празник, пеейки и танцувайки пред своите идоли, с което смятали, че празнуват празник на Бога, за което Бог погубил хиляди от тях (Изход 32:7-28); или както със свещениците Надаб и Авуид – синовете Ааронови, които убил Бог с кадилниците им в ръце, тъй като Му пожертвали чужд огън (Левит 10:1-2). От което научаваме какво зло претърпява Бог в събиранията, където заради служене Нему творят такова безчестие. Понеже колко празници, Боже мой, сътворяват за Тебе синовете човешки, в които повече се прекланят на беса, отколкото на Тебе! И бесът им се радва, защото в тях подобно на търговец, твори за себе си пазар. И колко пъти Ти си им говорил: “Тези люде приближават при Мене с устата си, и с устните си Ме почитат, а сърцето им далеч отстои от Мене” (Матей 15:8).

Така че причината, поради която следва да се служи на Бога е единствено тази, че Бог е Този, Който е, и никакви други причини не трябва тук да се включват.

стр. 319

4. Връщайки се към красноречието, ще кажа, че някои особи украсяват речта си повече за свое удоволствие, отколкото заради Бога. А други придават толкова малко значение на набожността на слушателите, че ги държат повече за своя публика. А други дори и това нямат, тъй като намират повече приятност в профанното, отколкото в Божественото.

5. Нека оставим сега това настрана и да говорим за онези, които предат твърде тънко, т.е. за онези, които угаждат на народа. Защото по този начин много от тях дават място на въжделението и вкуса в своето красноречие и на украсата му, докато всичко, което трябва да имаме тук, би трябвало да се използва за молитва към Бога. При това то трябва да се съпровожда с вътрешно съсредоточение, като се има предвид, че ако речта не е съпроводена с душевен мир и вътрешно съсредоточение, човек се разсейва с нея, така както и с други неща, и бива обезпокояван от това удоволствие на всяка крачка.

ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ДЕВЕТА

Говори за това как трябва да използва човек красноречието и храмовете, направлявайки духа посредством тях към Бога.

1. За да се насочи духът към Бога чрез неща от този род, е необходимо да се отбележи, че за начинаещите е добре да си позволят и даже трябва да имат известно удоволствие и игра на чувствата в това, което касае образите и другите видими и благочестиви неща, тъй като още не са се отучили и не са се отказали от вкусването им, защото с помощта на това удоволствие ще оставят други неща, подобно на дете, на което отнемайки едно нещо от ръцете, му се дава друго, за да не плаче.

стр. 320

Обаче, за придвижването напред е необходимо да се оголи духът от всички тези вкусове и въжделения, с които може да се облажава волята, понеже чистият дух твърде малко се свързва с каквото и да е от това, а пребивава единствено във вътрешна събраност и разумно общение с Бога. Така че, ако и да използва образи и красноречие, то е по-скоро междинна стъпка, забравяйки веднага след това всичко чувствено заради Бога.

2. Понеже дори и отлично да се моли човек в място по-достойно от това, трябва все пак да избира такова място, където не се препятства на духа и чувството да стигат до Бога. За което ще приемем казаното от нашия Спасител на жената самарянка, когато Го попитала кое място е най-добро за молитва – храма или планината: “Нито в тази планина, нито в Йерусалим ще се поклоните на Отца. Истинните поклонници ще се поклонят Отцу с дух и истина” (Йоан 4:21,23).

Дори и храмовете, и светските места да са предназначени и приспособени за молитва, за вътрешния диалог, който водим с Бога, трябва да избираме място, което най-малко отвлича вниманието и оставя чувствата зад гърба. Това не трябва да е място приятно и успокояващо (за каквото много хора са загрижени), тъй като събирането на духа с Бога не се свежда до отпускане и удоволствие, както и до наслада на чувствата. За тази цел е добро мястото уединено и даже сурово, за да може духът твърдо и директно да се издигне към Бога без да се смущава от видими неща, които макар и понякога да помагат за възвисяването на духа. Но най-добрата помощ е в това да забравиш за мястото и да се отдадеш на Бога. За това и нашият Спасител е избирал за молитва места уединени и такива, които не занимават твърде много чувствата, но които възвисяват душата към Бога, каквито са планините – извисявайки се над земята, те са обикновено пусти за това, което развлича чувствата.

стр. 321

3. Истински духовният човек никога не свързва себе си с това и не гледа на мястото за молитва като на по-подходящо и не толкова подходящо, тъй като всичко това привързва към чувството, но се привързва единствено към вътрешната съсредоточеност и в забвение на всичко останало, избирайки място максимално освободено от предмети, за да може да се радва с по-голяма отрада в своя Творец.

Но има и някои духовни хора, които отделят голямо внимание на мястото и на съставянето на речта, подходящи за тяхното положение или склонност, а за вътрешното съсредоточение твърде малко се грижат, защото ако го имаха, не биха могли да се удоволстват в тези неща.

ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТА

В която се обсъжда насочването на духа към вътрешно съсредоточаване.

1. Причината, поради която някои от духовните хора никога не престават да влизат в радостта на истинския дух е тази, че те никога не престават да отстраняват желанието за радост от тези неща външни и видими. Тези хора се досещат, че дори и мястото подобаващо и специално създадено за молитва да е храма с образите в него и видимото красноречие, все пак не трябва да постъпват така, че да усилват играта и усладата на душата в храма видим, и да забравят за молитвата в живия храм, който се намира във вътрешната съсредоточеност на духа.

стр. 322

За да обърне внимание на това, е казал Апостолът: “Не знаете ли, че сте храм Божий и Дух Божий живее във вас?” (1 Послание към Коринтяни 3:16). И към такова разбиране ни насочва заповедта, изхождаща от Христа: “Бог е Дух, и които Му се кланят, с Дух и Истина трябва да се кланят” (Йоан 4:24). Понеже твърде малко значение придава Бог на твоите молитви и местата, където се молиш, ако посредством утвърждаването на желанията и удоволствията от тях имаш малко вътрешно оголване, което е тази нищета духовна, получавана при отричането от всички неща, които можеш да имаш.

2. Затова трябва да очистиш волята си от радостта и безполезното желание, насочвайки я към Бога в своята молитва, като единствено съблюдаваш съвестта ти да е чиста, волята – насочена към Бога; умът – правдиво положен в Него; да избираш място най-уединено, претворявайки цялата радост на волята в призоваване и прослава на Бога, без да отдаваш значение на останалия привкус към външни неща, а по-скоро да се грижиш за отричането им. Защото, ако душата намира сладост в чувствената набожност, никога не ще преуспее в това да придобие силата на радостта на духа, която се намира в духовното оголване посредством вътрешната съсредоточеност.

ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВА

Говори за някои вреди, в които попадат онези, отдаващи се на чувственото удоволствие от нещата и местата благочестиви.

1. Множество вреди, както външни така и вътрешни, се причиняват на духовния човек от желанието да се наслаждава чувствено на посочените неща. Защото относно това, което касае духа, той никога не ще постигне вътрешно съсредоточение на духа, което се заключава в преминаването през всичко това и в заставянето на душата да забрави тези чувствени наслади, и да влезе в истинска събраност, както и в придобиването на силата на добродетелите. Що се отнася до външното, то човек се подбужда да прави молитви не на всяко място, но само там, където му е по вкуса.

стр. 323

2. Освен това, това желание му причинява непостоянство, защото е такова, че го кара да не се задържа дълго на едно място или в едно състояние.

И тези желания са такива, че постоянно тласкат човека в различни състояния и към различен начин на живот, тъй като имат съвсем малка жизненост и радост чувствена към нещата духовни, но така той никога не придобива необходимата сила за постигане на духовното съсредоточаване, нужна и за отричане от своята воля, и за подчиняването ѝ в преживяването на неудобства. Така че всеки път, когато видят благочестиво място или някакво състояние и начин на живот, съответстващи на характера и склонностите им, то веднага тези хора го последват и оставят това, което вече имат. И тъй като се подвизават заради чувственото удоволствие, то винаги са готови да търсят нещо друго, защото чувственият вкус е непостоянен и бързо престава да удовлетворява.

стр. 324