стр. 1

Сан Хуан де ла Крус

Възлизане на Планината Кармел

Повествование за това, как трябва да се подготви душата, за да може за кратко време да стигне до единение с Бога; предоставя препоръки и наука изцяло полезни, както за начинаещи, така и за напреднали, които да могат да се освободят от тленните неща и да останат в тази пълна голота и волност на Духа, необходими за единението с Бога.

Варна, 2011 г. ·АЙМАРА·

стр. 3

ПРЕДГОВОР

За автора

Сан Хуан де ла Крус (известен още като св. Йоан Кръстни) е роден на 24 юни 1542 година в Испания, в семейството на покръстени евреи. Детството му преминава в голяма бедност и в постоянно местене от село в село.

През 1551 година работи в болница и учи хуманитарни науки в Йезуитското училище. През 1563 година е приет за послушник в Кармелитския орден, а през следващата година е приет за пълноправен член. Тогава се мести в град Саламанка, където започва да изучава теология и философия в университета Сан Андрес.

През 1567 година е ръкоположен за свещеник и се среща със св. Тереза Авилска. Той работи като неин помощник до 1577 година, основавайки манастири из Испания и участвайки в тяхното управление. Заедно със св. Тереза се считат за основатели на ордена на “Босите кармелити”.

В нощта на 3 срещу 4 декември 1577 година Сан Хуан е затворен в затвора в Толедо от висшестоящи служители на Кармелитския орден, заради опитите му да реформира ордена. Държан е в много тясна и задушлива килия и веднъж седмично е бичуван пред общността. На 15 август 1578 година успява да избяга и продължава да основава манастири за новия орден на Босите кармелити. В затвора успява да съчини голяма част от най-известната си поема “Духовна песен”.

Теолог, мистик и католически реформатор, Сан Хуан де ла Крус е считан и за един от най-великите испански поети, като двете му поетични творби – “Духовна песен” и “Тъмната нощ на душата” се смятат за едни от най-добрите произведения на испански език. Освен тях той пише и няколко трактата по мистична теология като: “Възлизане на Планината Кармел”, “Живият огън на Любовта”, “Сказания за Светлината и Любовта” и др.

стр. 4

Умира на 14 декември 1591 година от еризипел (“червен вятър”). Скоро след неговата смърт Английската Църква го провъзгласява за “Учител на Вярата”.

Чисто духовното не принадлежи на чувствата.

Сан Хуан де ла Крус

Ако човек иска да вижда къде отива, трябва да държи очите си затворени, за да върви сигурно и да се предпази от вътрешните неприятели, които са неговите сетива и способности.

Сан Хуан де ла Крус

Твоето собствено слушане, желание и зрение ти препятстват да чуеш Бога.

Якоб Бьоме

Ако ти беше напълно подреден и пречистен, всичко щеше да ти помага за добро напредване.

Тома Кемпийски

Щом имаш много желания, много ще страдаш.

Елеазар Хараш

стр. 5

Само познанието на Бога ни дава възможност да се освободим от гибелните страсти.

Бенедикт Спиноза

Без изпитание в света никой не може да се повдигне.

Беинса Дуно

Извисявай се нагоре само със своето смирение и покорност.

Поп Богомил

Чрез чистата молитва окриленият за полет към Бога излиза извън всичко съществуващо.

Максим Изповедник

Когато човек се намира в тъмнина, неговата светлина узрява.

Майстер Екхарт

Светлината на Бога е толкова неизмерима и толкова надминава естествения разум, че когато той се приближи до нея, тя го ослепява и затъмнява.

Сан Хуан де ла Крус

Вие встъпвате в този път, когато загубите всички други пътища.

Сан Хуан де ла Крус

Откажи се от любовта към себе си и от любовта към света.

Емануил Сведенборг

Колко е хубаво да знаеш, че отиваш към Великото, защото там животът се осмисля!

Беинса Дуно

стр. 6

ВЪВЕДЕНИЕ

1. Нужни са по-дълбоки знания и опит от моите, които да съумеят да обяснят и да позволят да се познае тази тъмна нощ, през която преминава душата, за да стигне до Божията Светлина; до възможно най-съвършеното за целия ѝ живот любовно единение с Бога. Тъй като тъмнината и трудностите, както телесните, така и душевните, през които обикновено преминава душата, за да достигне такова високо състояние на съвършенство, са толкова дълбоки, че на човек не му достигат ни мъдрост човешка, ни опит, за да си ги обясни.

2. Освен това, желаейки да разясня нещо за тази тъмна нощ, няма да се опирам нито изключително на опита, нито на знанието, тъй като, както едното, така и другото могат да подведат или заблудят, но извличайки по нещо и от двете, ще се ползвам основно от Светото Писание за обяснение на нещата така важни и същевременно трудни. Понеже, следвайки Св. Писание, не можем да се заблудим, тъй като чрез него вещае Духът Святи. А ако в нещо съм се заблудил, не разбирайки добре това, което съм почерпил от Св. Писание или в друго отношение, то не искам и на педя да отстъпя от здравия смисъл и учението на Светата Майка – Католическата Църква. Във всички случаи напълно се подчинявам и съгласявам не само с присъдата на Църквата, но и с всеки, който съди за това по-право.

3. Към тази работа ме подтикна не само дарбата, чрез която са натъкнах на толкова трудни неща, но и надеждата, която полагам в Господа, че Той ще ми помага, вземайки под внимание изпитваната в душата огромна потребност от обяснение на тези неща. Някои души, стараещи се да вървят по пътя на добродетелите, които в същото време Господа наш иска да преведе през тази тъмна нощ, за да могат да стигнат до Божественото единение, не се движат напред, тъй като, или не искат да влязат и да позволят да премине през тях тази нощ, или не разбират самите себе си, или не намират знаещи и опитни водачи, които биха ги довели до самия връх.

стр. 7

И достойно за съжаление е, че множество души, на които Бог е дал дара и милостта за висш прогрес /и биха могли при добра воля и преданост да стигнат до тази висока степен на съвършенство/, остават на ниско ниво на общуване с Бога, поради недостиг на желание, разбиране или поучения, когато са били длъжни да се откъснат от тези начални степени. Ако въпреки това, накрая Господа наш им окаже толкова милост, че без помощ от тяхна страна им позволи да се изкатерят, то те достигат целта много късно, с голям труд и малко заслуги, защото не са съумели да се присъединят към делото Божие и не са позволили на Бога да ги направлява на верния и тесен път към единение. И дори сам Бог да ги съпровожда и да може да ги повдига към висшето съвършенство, те така или иначе не позволяват на себе си да се повдигнат и се движат много бавно по причина на съпротивление на Бога. Те нямат също така и заслуги, тъй като не отдават своята воля на Бога, а заради това и повече трябва да изтърпят. Случва се, че има такива души, които вместо да се отдадат на Бога и да Му сътрудничат, те Го препятстват с неразумното си поведение. Такива души са подобни на деца, които, когато майката иска да вземе на ръце, се дърпат и крещят. По такъв начин няма да стигнат далеч, а дори и да се придвижат малко напред, то това са детски крачки.

4. За това, да могат да узнаят душите, кога Божието Величество ще поиска да ги повдигне, предоставяме ние, с Божията помощ, поучения и наставления както за начинаещи, така и за напреднали, които да могат да разберат себе си, или да си позволят единение с Бога. Някои духовни отци, нямайки нито светлината, нито опита на този път, са привикнали по-скоро да препятстват и затрудняват пътя на такива души, отколкото да им помагат. Те са подобни на строителите на Вавилонската кула (Битие 11:1-9), които без да се разбират едни други, вместо нужния материал давали друг и така и нищо не направили. Поначало е трудно и тежко на душата, когато в такива преживявания тя самата себе си не може да разбере, а и си няма никого, който би могъл да я разбере.

стр. 8

6. Ще се намерят и такива, които ще ѝ кажат, че е по-добре да отстъпи, тъй като скоро няма да намери вкуса и отрадата в Божиите неща, които е изпитвала до сега. Удвояват се тогава страданията на тази бедна душа. Би могло да се случи така, че най-голямото огорчение, което душата може да изпита, да се окаже познанието за собствената нищета; ясно като на дневна светлина да види с колко грехове и зло е изпълнена, защото Господ Бог в тази нощ на съзерцание ще ѝ даде друго светило за познание, за което ще разкажем по-нататък. И после, щом душата намери някой да потвърди това, което ѝ се явява и някой, който да изрече, че цялото очистване произтича поради нейната вина, тогава страданията и болката на душата нарастват неимоверно и стават по-болезнени дори и от смъртта. Без да се спират на това, подобни изповедници в убеждението си, че страданията на душата са следствие на нейните грехове, препоръчват на душата да изследва миналото си, много да се изповядва и така отново я разпъват. Те не разбират, че няма време подходящо за този или онзи, а трябва да оставят душата в това състояние на очистване, в което Бог я е поставил; да ѝ дадат утешение и подкрепа на Духа, за да може тя да издържи толкова дълго, колкото Бог е отредил. До това време, каквото и да предприемат и да съветват, нищо не помага.

стр. 9

7. Говорейки за това, ще разкажем с Божията помощ, как душата трябва да постъпи тогава и по какъв начин изповедникът трябва да я направлява, и кои са знаците, по които може да се познае, че душата е в състояние на очистване. И ако действително душата преживява това състояние (наречено тук тъмната нощ), нужно е да се обърне внимание, дали това е очистване на чувствата, или на духа; дали е просто меланхолия или някое друго несъвършенство, касаещо чувствата или духа. Ще се намерят и такива души, които, както и техните изповедници, ще мислят, че Бог ги води по пътя на тъмната нощ на духовно очистване, заради споменатите несъвършенства. По същия начин може да стане и така, че някои ще мислят за себе си, че не умеят да се молят, а в същото време ще се намират вече на най-висшите степени на молитвата, а други – обратно, ще мислят, че са вкоренени в молитвата, а в действителност няма да са много напред в това.

8. Има също така и души, които – уви – колкото и силно да се стремят и трудят, се връщат назад, защото разчитат в своето придвижване на неща, които не помагат, а по-скоро вредят. Други, вместо това, спокойно и гладко вървят бързо и бягат напред. Има и други, за които даже и даровете, и милостта, получавани от Бога за придвижването, стават тежест и препятствие по пътя напред, и те въобще не се движат. Вървейки по този път, душата среща още много други преживявания: радости, огорчения, надежди и скърби. Част от тях произтичат от духа на съвършенството, други – от духа на несъвършенството. За всички тях, по милостта Божия, ще се постараем да разкажем, за да може всяка душа, четейки тези редове, да разбере по какъв път върви и по кой път трябва да върви, за да стигне до върха на Планината.

9. Тази наука е науката за тъмната нощ, през която душата трябва да премине, за да стигне до Бога. Нека читателите не се учудват, ако тази наука бъде тъмна по отношение на някой въпрос. Затъмнеността ще бъде само в началото и колкото по-напред се отива, толкова по-ясно ще става. А когато се прочете повторно, то уверявам ви, че както познанието ви ще бъде по-дълбоко, така и самата наука ще бъде по-полезна. Ако някой не извлече полза от това учение, то това ще бъде по причина на моето неумение и неизряден стил, но сам по себе си предметът е добър и необходим. Съзнавам, че и да бях написал най-доброто по превъзходен начин, то пак малцина биха се възползвали от това учение. И това е така, защото тази наука не е за всеобщата етика и относно въпроси, близки на онези, които искат да вървят към Бога с помощта на леки и сладки неща, но е истинно и основателно указание за всички, които искат да доживеят до представеното по-долу душевно пречистване.

стр. 10

10. Нямам намерение да говоря за всички, но само за някои особи от Светия наш Закон на първоначалния устав от Планината Кармел, братя или сестри, които Бог повежда на пътеката към тази Планина и които са помолили за пояснения. Тези, които са вече достатъчно откъснати от тленните неща, ще разберат ясно науката за духовното пречистване.

В тази книга се говори за това, какво представлява “тъмната нощ” и как трябва да се премине през нея, за да се стигне до единение с Бога; особено се набляга на “тъмната нощ” на чувствата и въжделенията, а така също и на вредата, която те причиняват на душата.

Забележка: “Пътят към планината Кармел” св. Йоан Кръстител (Сан Хуан де ла Крус) е написал най-вече по молба на сестрите кармелитки от Гренада през 1582-1588, когато е бил техен изповедник.

стр. 11

ГЛАВА ПЪРВА

Говори се за две различни нощи, през които преминават духовните особи, съответно и за двете части на човека – низшата и висшата.

Пояснява се следната строфа:

Веднъж в тъмна нощ ,
нощ на огорчение
от Любов запалена,
о, съдба щастлива!
Излязох от никого незабелязана,
когато в моя дом настана тишина.

1. В тази първа строфа душата възпява своето блаженство, което е придобила при освобождението от външните неща; от въжделенията и несъвършенствата, битуващи в чувствената сфера на човека, вследствие безпорядъка, царящ в разума. За да се разбере това, трябва да се отбележи, че душата, преди да стигне състоянието на съвършенство, трябва да премине през две основни нощи, които духовните учители наричат очиствания на душата. Ние ги наричаме тук “нощи”, защото както в едната, така и в другата, душата върви като през тъмна нощна доба.

2. Първата нощ, или очистване, се отнася за чувствената част на душата; за нея става въпрос в първата строфа и в първата част на тази книга. Другата нощ се отнася за духовната или разумната част на душата, за която ще говорим в следващата строфа. За нея, както и за дейното очистване на душата ще говорим във втората и третата част на тази книга, а за пасивното очистване – в четвъртата част.

3. Тази първа нощ касае начинаещите в стадия, когато Бог започва да ги въвежда в градината на съзерцанието. В тази нощ участва и Духът, както ще обясним по-нататък. Втората нощ, или очистване, се отнася за напредналите в периода, когато Бог иска да ги повдигне до състояние на единение с Него. Тази втора нощ е много по-тъмна и мрачна, и очистването е много по-страшно в сравнение с първото. Това ще видим по-късно.

стр. 12

Обяснение на строфата

1. Говори се, че душата е излязла от нощта, изведена от Бога, само заради Неговата Любов и е била запалена от тази Любов. Следва да се разбира, че е била освободена и очистена от всички свои чувствени въжделения, отнасящи се към всички външни неща на света, телесни удоволствия и склонности на волята. Всичко това се извършва в очистването на чувствата. Затова се казва, че е излязла, когато в нейния дом, т.е. в частта на чувствената душа, е настанала тишина, т.е. утихнали и опустошени са желанията в нея. Затова не може да се излезе от огорчението и стеснението, както и от натиска на желанията, докато те не бъдат умъртвени и опустошени. Душата възпява това, че е излязла незабелязана, като при щастлива съдба, и че нито едно телесно въжделение или нещо друго не са могли да ѝ попречат. Тя е щастлива и поради това, че е излязла посред нощта, т.е. че Бог я е освободил от всичко това и това освобождение се е превърнало за нея в нощ.

2. И има за душата щастлива съдба – това, че Бог я е въвел в тази нощ, от която се е получило за нея толкова добро. Сама тя не би могла да влезе, тъй като сама по себе си не би могла да се освободи от всички желания и да стигне до Бога.

3. Това е най-общото обяснение на тази строфа. По-нататък ще обясним всеки ред и предмет, който искаме да направим по-достъпен. Същото се отнася и за следващите строфи, което значи, че подробно ще цитираме строфите, а после ще обясняваме всеки ред.

стр. 13

ГЛАВА ВТОРА

Обясняваща какво е това “тъмната нощ”, през която е преминала душата; как тя говори, за да стигне до единението. Разказва за нейните причини.

“Веднъж в тъмна нощ”

1. Поради три причини се нарича “нощ” този път, по който минава душата, докато стигне единението с Бога.

Първо в аспекта на изходния пункт: трябва да тръгне, избавена от въжделенията и привързаностите; отрекла се от всички тленни неща, които е пожелала. Така отричането и избавлението от тях е като нощ за всички чувства на човека.

Второ в аспекта на самия път, или на онези средства, от които е длъжна да се възползва душата, за да стигне до единението. Като средство тук служи онази вяра, която се явява за мисленето тъмна като нощ.

Трето в аспекта на онази цел, която душата желае да постигне. Тази цел е Бог. За преходния живот на душата Бог е като тъмна нощ.

Тези три нощи трябва да преминат през душата, или по-точно, душата трябва да премине през тях, за да достигне до единението с Бога.

2. В Книгата на Товит (6,18-22) намираме изображение на тези три вида нощи, в които ангелът заповядва на младия Товит да излезе, за да се съедини със своята възлюблена.

Първата нощ го съветва да изгори “сърцето на рибата” в огъня. Означава онова сърце лъжливо и привързано към светските неща. За да се стъпи на пътя към Бога, трябва всичко сътворено да се очисти и да се изгори с огъня на Божията Любов. Чрез очистването се прогонва Сатана, който има власт над душата, поради нейните привързаности към телесни и преходни неща.

стр. 14

3. През втората нощ ангелът казва на Товит, че “ще бъде допуснат до общение със Светите Патриарси”, които са всъщност Бащите на Вярата. Подобно на това и душата щом премине през първата “нощ”, т.е. през откъсването от чувствените неща, веднага влиза във втората. Тогава ще обитава във чистата Вяра, която изключва всяко друго сетивно познание, както и в Любовта, тъй като Вярата не е подчинена на чувствата, както ще видим по-късно.

4. През третата нощ ангелът казва на Товит, че “ще има благословение”, т.е. Самият Бог. Тъй като посредством втората “нощ”, т.е. посредством чистата Вяра Бог се е свързал тайнствено с душата, а това също се явява “нощ” за нея, дори много по-тъмна от предходните две – толкова дълбоко се е свързал Бог с нея. След преминаването на третата “нощ”, когато Бог вече се е свързал с Духа, което обикновено става след великия мрак на душата, тяхното място се заема от възлюблената, т.е. Мъдростта Божия. И така както ангелът казва на Товит, че след “третата нощ в страх Божи ще се съедини с възлюблената”, така и тук, когато страхът Божи бъде преживян, преживяна ще бъде и Любовта. Това става, когато се завършва преобразяването на душата чрез Любовта.

5. Тези три вида нощи са своего рода една нощ, състояща се от три части, както и всяка друга нощ. Първата нощ – на чувствата – може да се сравни с началото на нощта, когато в сумрака започват да се губят очертанията на предметите. Втората нощ – на Вярата – е подобна на времето в полунощ, когато е най-тъмно. Третата нощ, бидейки с участието на Бога, е като времето призори, когато наближава дневната светлина. За да разберем по-добре това, ще се занимаем по-отделно с всяка от трите нощи.

стр. 15

ГЛАВА ТРЕТА

Обяснява първата причина за “нощта”, т.е. за излишъка от въжделения към външните неща. Изяснява причината – защо това се нарича “нощ”.

1. Наричаме “нощ” онези преодолени склонности към въжделения за всякакви неща. Тъй както нощта не е нищо друго, освен недостиг на светлина и в следствие на това и недостиг на всякакви предмети, които могат да се видят благодарение на светлината, а така органите на зрението остават бездейни, подобно на това можем да наречем “нощ” за душата състоянието на умъртвяване на желанията. Когато душата се избави от въжделенията към всякакви неща, тя остава сякаш в тъмнина без обектите на своите въжделения. И тъй както органите на зрението посредством светлината се хранят и насищат с предметите, а при липса на светлина нищо не виждат, така и душата посредством желанията се храни и насища с всички предмети, които може да опита чрез своите органи. В момента на умъртвяване на желанията душата престава да се насища със склонностите към тези неща и остава в тъмнина относно желанията.

2. Ще приведем няколко примера, отнасящи се за всички органи на чувствата. Душата, избавила се от склонностите към въжделения за всякакви впечатления слухови, остава в тъмнина и без предмети в сферата на тези органи; ако се избави от склонностите към въжделения за всякакви впечатления, възприемани чрез очите, остава в тъмнина и без предмети в сферата на тези органи; избавяйки се от склонностите към това, което е приятно на обонянието, остава в тъмнина и без нищо в сферата на тези органи; отказвайки се от склонностите към всякакви неща, които са удоволствие за небцето, остава също в тъмнина и без нищо; накрая, умирайки за всякакъв разкош и удоволствия, които може да получи от осезанието, остава и в тази сфера в тъмнина и без нищо. Така се получава, че душата, избавяйки се от пристрастието си към външни неща, умъртвявайки своите желания, пребивава като в тъмна нощ. Тази тъмна нощ не е нищо друго, освен пустотата, която се възцарява в душата след избавлението от въжделенията към всички тленни неща.

стр. 16

3. Понеже, както казват философите, в момента когато Бог поставя душата в тяло, тя е подобна на гладка и чиста дъскичка, на която нищо не е написано и ако тя не познае света с помощта на чувствата и сетивата, обикновено по друг начин нищо не може да познае. Пребивавайки в тяло, тя е подобна на човек в тъмница, който вижда света само през едно малко прозорче. И ако през това прозорче не може да вижда, то по никакъв друг начин не може да стане това. Така и душата, ако не получи впечатления посредством чувствата и сетивата, които са като прозорец в нейната тъмница, то няма да получи познание по никакъв друг начин.

4. Следователно, ако душата загуби всичко, което може да възприеме чрез чувствата и сетивата, то ще остане в тъмнина и пустота, тъй като, както вече казахме, не може да достигне светлина до нея по друг начин, освен чрез чувствата и сетивата. Макар и да не можем без да слушаме, да гледаме, да миришем, да вкусваме, да усещаме, ако душата се отрече от тези впечатления, тогава те не могат да ѝ навредят, все едно никога не е виждала, слушала и т.н. Това е подобно както когато си затвори човек очите, не може да вижда като истински слепец. В този смисъл казва Давид: “Беднякът аз, в труд прекарах младините си” (Псалм 87:16). Нарича себе си бедняк, макар че е известно, че е бил богат, но не е бил привързан към богатството и се е държал като истински бедняк. А ако някой, който в действителност е беден, макар и не по своя воля, има душа пълна с въжделения, то той не е истински беден. Оттук следва да наричаме “нощ” за душата това опустошение, но не става въпрос за действителна липса на предмети, тъй като самата им липса не прави душата бедна, ако тя е пълна с въжделения по тях. Изживяването и преодоляването на тези склонности и въжделения към светските неща прави душата пуста и свободна, дори и когато в действителност притежава много неща. Понеже сами по себе си вещите не проникват в душата и не ѝ причиняват вреда, могат да навредят само жаждата и въжделенията по тях, които обитават в нея.

стр. 17

5. Така първата “нощ”, както ще споменем по-късно, се отнася за душата в нейната чувствено-сетивна част. Това е едната от двете нощи, за които говорихме и през които душата трябва да премине, за да достигне единение с Бога. Сега да поразмишляваме над това, как душата е излязла от дома си в тази “тъмна нощ, за да стигне до единението с Бога.

стр. 18

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА

Доказваща края на преминаването на душата през “тъмната нощ на чувствата”, която представлява умъртвяване на желанията, чрез което би могла да стигне до единение с Бога.

1. Преминаването през “тъмната нощ” на умъртвяване на желанията и преодоляване на склонностите към всичко сътворено е необходимо за душата, за да може да стигне до единение с Бога. Понеже привързаностите, които душата храни към творението, пред Бога са като гъста мъгла, която така обгражда душата, че докато не се освободи тя от нея, не може да бъде пригодна да я освети и обземе истинската Светлина Божия. Понеже няма съединение между светлината и тъмнината, както казва и св. Йоан Богослов: “ И тъмнината го не обзе” (Йоан 1:5).

2. Две противоположности, както учи философията, не могат да се поместят в един субект заедно. А доколкото тъмнината, или привързаността на душата към тленни неща, и светлината, или Бог, се явяват противоположности, никакво сближаване или подобие няма между тях. “Какво общо може да има между светлината и тъмнината?” – пита св. Павел (Второ послание към Коринтяните 6:14). Става така, че душата не може да възприеме светлината на единението с Бога, докато не се освободи от привързаностите към тленното.

3. За по-ясно разбиране на това, за което говорим, трябва да отбележим, че чувствените склонности и прилепването на душата към сътвореното, я уподобява на това сътворено, към което е силна нейната склонност, така както любовта уподобява любящия с любимото. Затова Давид казва за тези, които се покланят на идоли: “Всички, които им се покланят, ще станат подобни на тях” (Псалм 113: 8). Този, който люби сътвореното, ще падне толкова ниско, колкото него, а дори и още по-ниско, понеже любовта не само приравнява, но и подчинява любящия на любимото. Затова душата, любеща нещо друго освен Бога, става неспособна за преобразяване и чисто единение с Него. И тъй като пропастта между тварите и Твореца е много голяма, така както между мрака и светлината, то всички творения на земята и на небето, в сравнение с Бога, се явяват нищо. Това изразява Йеремия, когато казва: “Гледам към земята – и ето – разорена и пуста е; на небесата – и на тях няма светлина” (Йеремия 4:23). Казвайки, че земята била пуста, дава да се разбере, че всички творения на нея и самата тя по същество са нищо, в сравнение с Бога. Казвайки, че погледнал на небето и не видял светлина, дава да се разбере, че всички светила небесни са мрак в сравнение с Бога. Оттук става ясно, че всички творения по същество са нищо, а чувствената склонност на душата към тях е по-лоша и от нищо, тъй като се явява препятствие и намалява възможността за преобразяване в Бога. Така както и мракът по същество е нищо, дори повече от нищо, понеже намалява светлината. Така както светлината не може да обземе този, който пребивава в тъмнина, така и Бог не може да обземе душата, хранеща чувствени склонности към творенията. И докато не изчезнат тези привързаности, не може да се усвои Бог нито тук на земята чрез преобразяване в чистата Любов, нито в другия живот.

стр. 19

4. Всяко сътворено битие, в сравнение с безконечното Битие на Бога, е нищо. Ако душата храни склонност към сътвореното, то в очите на Бога тя е нищо и повече от нищо, тъй като, както казахме по-горе, любовта не само уподобява, но и подчинява любящия на любимото му. Не може такава душа по никакъв начин да се съедини с безконечното Битие на Бога, понеже не могат да се съединят в едно битие и небитие. Използвайки примери, можем да кажем:

стр. 20

а) Всяка красота на тварите пред безконечната Красота на Бога е нищо повече от безобразие. Това казва Соломон в Книгата с притчите: “миловидността е измамна и красотата е суетна” (Притчи 31:30). Става така, че ако душата се привърже към красотата на някое творение, се превръща в очите на Бога в безобразие. Тогава не може да се преобрази в Красотата, която е Бог, тъй като безобразието не може да се съедини с Красотата.

б) Всички прелести и очарования на творенията пред привлекателността Божия са достойни за отвращение и по същество са безполезни. Затова душата, бягаща след прелестите на творението, в очите на Бога е пълна с безобразие и не може да се приближи до безконечната Привлекателност и Красота на Бога. Неизследим предел е положен между най-голямото уродство и най-голямата Привлекателност.

в) Всяка доброта на тварите земни, в сравнение с Добротата на Бога, можем да наречем злост, защото “само Бог е добър” (Лука 18:19). Ако душата обвърже своето сърце с добротата на целия свят, се превръща в най-голямото зло пред Лицето на Бога. Така както злото не се съчетава с доброто, така и такава душа не може да се съедини с Бога, Който е най-голямата Доброта.

г) Цялата мъдрост на света и способностите човешки, в сравнение с най-висшата Мъдрост на Бога, по същество са велика глупост. За това говори св. Павел в послание към Коринтяните: “Мъдростта на целия свят е безумие пред Бога” (Първо послание към Коринтяните 3:19).

5. Душата, използваща своята мъдрост и способности по пътя към единението с Мъдростта на Бога, в Неговите очи е пълна с глупост и далеко ще остане от Неговата Мъдрост. Мъдростта не може да се съедини с глупостта. Затова св. Павел казва, че такава мъдрост е пълно невежество, и че в очите на Бога тези, които биват почитани за мъдри, са всъщност глупци: “Наричайки себе си мъдри, обезумяха” (Послание към Римлямите 1:22). Само тези придобиват Мъдростта Божия, които като децата, незнаещи нищо и избавяйки се от своята мъдрост, с Любов служат на Твореца. На това учи св. Павел коринтяните: “Ако някой от вас мисли да стане мъдър во веки, то нека стане безумен, за да придобие мъдрост. Понеже мъдростта на целия свят е безумие пред Бога” (Първо послание към Коринтяните 3:18-19). Затова душата, искаща да достигне единение с Мъдростта Божия, трябва да върви по-скоро в незнание, отколкото със знание.

стр. 21

д) Всяка власт и свобода светски, в сравнение със свободата и могъществото на Духа Божий, са по същество робство, ограничение и несрета.

6. Душата, която въздиша по длъжности или високи постове по свободата на своите желания, от страната на Бога се оценява не като волно дете, а като жалък несретник и пленник. И това е така, защото не е усвоила Неговото Свято учение: “Който е най-голям сред вас, нека бъде най-малък (Лука 22, 26), а който е най-малък, той е велик” (Лука 9:48). Такава душа не може да стигне до онази царска свобода на Духа, която се придобива в единението с Бога, понеже, какво другарство може да има между робството и свободата? Свободата не може да бъде част от сърце, подчинено на творенията, тъй като това е сърце на несретник. Свободата може да пребивава само в сърцето на волен човек, каквото е сърцето на детето. По тази причина Сара е поискала от мъжа си Авраам да изгони несретницата и нейния син, тъй като не може да бъдат заедно син на несретница и син свободен (Битие 21:10).

стр. 22

е) Всички наслаждения и удоволствия, които могат да се намерят в творението, по същество са най-големите страдания, мъчения и горест, в сравнение с онова блаженство, което е Бог. Който им отдаде сърцето си, става достоен в очите на Бога за най-големите страдания, мъчения и горест, и като такъв, не може да вкуси от наслажденията, произтичащи от единението с Бога.

ж) Всичките богатства и слава на творението са по същество оскъдица и нищета, в сравнение с това богатство, което се явява Бог. Ако душата ги обича и притежава, то в очите на Бога става бедна и низша и не може да придобие онези богатства и слава, които се вливат в нея след преобразяването в Бога. Огромна е пропастта между оскъдицата и беднотата и най-висшето богатство и разкош.

7. Мъдростта на Бога, жалейки душите, които сами себе си принизяват, превръщайки се в бедни и мизерни като обичат т.нар. красота на творението, призовава в Книгата с Притчите: “Към вас хора и към синовете човешки обръщам гласът Мой! Научете се вий, неразумни, на благоразумие и вий, глупци, на разум. Слушайте, защото това, което ще кажа, е важно, и изреченото от устата Ми – истина е; … богатството и славата са у Мен, съкровища неизчерпаеми – и истина е; плодовете Ми са по-хубави от злато най-чисто, и ползата от Мен е по-голяма и от най-отбраното сребро. Аз вървя по пътя на истината, по пътеката на правдата, за да доставя на любещите Ме същественото благо и да напълня техните съкровищници” (Притчи 8: 4-6; 18-21). Тук Божията Мъдрост се обръща към всички онези, чиито сърца са привлечени от тварното. Нарича ги мънички, защото такива са станали, обичайки това, което е мъничко. Призовава ги към това, да имат прозорливост и да концентрират вниманието върху думите ѝ, че говори за велики неща, а не за малките, които те обичат. Славата и великите богатства, които те жадуват, не са там, където те предполагат, а с Нея и в Нея. И въпреки, че на душата ѝ се струва, че тези съкровища са в творението, Мъдростта я предупреждава, че Нейните съкровища са по-хубави и плодовете ѝ – по-ценни от злато и скъпоценни камъни. И това, което Тя ще роди в душата е по-ценно от най-отбраното сребро. Тук се говори за всякакъв вид чувствени пристрастия, които душата би могла да има в своя живот.

стр. 23