ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И СЕДМА

В която се обсъжда втория вид откровения – придобиването на окултни тайни. Разяснява метода, по който те могат да послужат за единението с Бога и как бесът може тук да внесе голямо заблуждение.

1. За втория вид откровения ще говорим като за придобиване на тайни и тайнства окултни. Това става по два начина. Първият съответства на това, което е Бог сам по Себе Си и включва откровения за тайната на Светата Троица и единението с Бога.

Вторият съответства на това, което е Бог в делата Свои и включва останалите неща от нашата вяра вселенска и положенията, които в съгласие с нея обладават очевидна истинност. В тях се включват многочислените откровения на пророците, обещанията и предупрежденията на Бога, както и други неща, които се случват или трябва да се случат, съгласно завета на вярата.

Тук можем да включим и много други неща особени, които Бог обикновено открива, както относно мирозданието като цяло, така и относно царствата, отделните градове, семействата и отделните хора.

Затова имаме в изобилие примери от Божествените писмена, които се отнасят както до първия начин, така и до втория, и най-вече при Пророците, при които се срещат откровения от всички видове. Няма да губим време тук за прилагането им, тъй като това са неща ясни и прости. Ще кажем само, че това са откровения дадени не само чрез думите, но и по много други начини, които използва Бог, като знаци, образи, други подобия, както виждаме най-вече в целия Апокалипсис, където присъстват не само всички видове откровения, но и други техни разновидности, за които ще говорим.

стр. 198

2. Откровенията, които се включват във втория вид, Бог сътворява, когато пожелае във времето, понеже съизволява да открие на някои хора дните, или делата, които им предстоят; или това, което трябва да се случи с тях или с други хора, с това или друго някое царство и т.н. А що се отнася до тайнствата на нашата вяра, то Той открива и изяснява тези неща в Духа на Истината, дори и това да не се нарича откровение, понеже вече е открито, а по-скоро изявление на вече откритото.

3. Относно този род откровения бесът е способен твърде много да се намесва. Тъй като те се съобщават обикновено чрез думи, образи и уподобявания, бесът може много лесно да ги симулира, особено когато те стават само в духа. И заради това, когато ни се открива нещо както по първия начин, така и по втория, който тук обсъждаме, то щом нещата се отнасят до нашата вяра и ни се открива нещо, което е ново и отлично, ние по никакъв начин не трябва да даваме нашето съгласие, дори и да имаме свидетелство, че ангелът, който ни е съобщил това, е ангел небесен. Така казва и св. Павел относно това: “Но ако би и сами ний, или ангел от небето да ви проповядва друго евангелие, освен онова което ви проповядвахме, да бъде анатема” (Послание към Галатяните 1:8).

4. Понеже нямаме повече начини за откриване на това, което касае субстанцията на нашата вяра, освен това, което е открито вече на Църквата, то не само че не трябва да допускаме да ни се открива нещо ново относно вярата, но трябва с внимание да допускаме отличаващите се неща (в които вярата се подава). И заради чистотата на душата е необходимо тя да се опре на Църквата и нейната вяра, която, както казва св. Павел, влиза чрез “слушание” (Посл. към Римляните 10:17), и дори да ѝ се открива нещо ново, да не се доверява, но не защото в този случай се открива нещо ново, а защото на Църквата е открито вече достатъчно.

стр. 199

И не приспособявайте доверието и разбирането за тези неща към новите открития, дори и да ви се представят като твърде подходящи и правдиви, ако не искате да бъдете заблудени. Тъй като бесът, за да въведе в заблуждение и за да въвлече в измама, подхранва с истини и неща правдоподобни, за да спечели доверие и веднага след това въвежда в заблуда, подобно на метода, който се използва за шиене на кожа: в началото се вкарва твърд конски косъм и веднага след него копринен конец, който не би могъл да влезе, ако не е минал преди него конския косъм да направи път.

5. И въпреки, че е вярно, че няма опасност от гореспоменатата измама, душата не трябва да иска да разбира ясно нещата, отнасящи се до вярата, за да може да остане чиста и цялостна в нейните добродетели, а също и за да може да влезе в нощта на разбиране на Божественото единение чрез Божествената светлина. И затова е много важно да държи очите си затворени за пророчествата, предаващи каквито и да е нови откровения, така както макар и да е видял св. Петър Славата на Сина Божий на планината Фавор, казва: “Още имаме и по-известно пророческото слово, на което добре струвате да внимавате като на светило, което свети в тъмно място, доде се зазори денят и зорницата изгрее в сърцата ваши” (2 Послание Петрово 1:19).

6. И колкото е необходимо да се затварят очите за пророчествата, за които говорихме по-горе, и които произхождат съгласно положенията на вярата, толкова повече е нужно да не се допускат и да не се дава доверието на откровенията, които са по същество неща отлични, и върху които бесът полага ръка да такава степен, че е просто невъзможно душата да не бъде измамена в много от тях, ако не се стреми да ги отбягва, а се доверява на видимата правдоподобност и здравомислие, които предлага бесът в тях. Защото той умее да съчетава тези видимости, съответствия и правдиви мисли с чувствата и въображението така здраво, че на човек му се струва, че без съмнение тези неща точно така се случват. По такъв начин той ги утвърждава и укрепва в душата, и ако тя няма смирение, едва ли ще ги отстрани, оставайки с доверие в противника. Душата чиста, внимателна, проста и скромна трябва с всичка сила и будност да се съпротивлява и отхвърля откровенията и подобни видения, отнасяйки се към тях като към опасни изкушения, без да ги желае и иска, за да може да върви с Любов към единението. Именно това е искал да каже Соломон с думите: “Какво заставя човека да желае и да се домогва до неща, които превишават неговите естествени способности?” Или можем да кажем: Никому не е нужно, за да стане съвършен, да желае неща свръхестествени и придобити по свръхестествен начин, които превишават неговите способности.

стр. 200

7. И тъй като на възраженията, които могат да се появят срещу това, вече е отговорено в глави 19 и 20 на тази книга, то връщайки се към тях ще кажа само, че всички те защитават душата по пътя чист и безгрешен в Нощта на вярата към единението.

стр. 201

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ОСМА

В която се обсъжда вътрешния говор, който по свръхестествен начин може да се придаде на духа. Обяснява по какъв начин става това.

1. Благоразумният читател винаги има нужда да се съгласи с намерението и целта, с които е предприето написването на тази книга, а тези цел и намерение се състоят в това, да се направлява душата във всички нейни постижения естествени и свръхестествени без заблуди и вмешателства, в чистотата на вярата, към чудното единение с Бога. Тъй като знае, че дори и да не давам обилно поучение, нито толкова подробности за материята и разграниченията, които са нужни за разбирането относно постиженията на душата, все пак няма да съм съвсем кратък относно тази част, понеже относно цялото това познание се дават достатъчно предупреждения, светлина и потвърждения, за да има благоразумие и знание душата във всички тези външни и вътрешни дела, и за да се придвижва напред.

И тази е причината, поради която с всичката възможна краткост трябва да се завършат обясненията за тези постижения на пророчествата, тъй като в останалото делото е завършено, въпреки че има още много да се каже относно различията, методите и способите, които се срещат във всеки отделен случай, и относно които познанието няма край. От моя гледна точка е достатъчно, когато е казано за субстанцията и науката, и за предупрежденията, съответстващи на това, което може да се случи в душата.

2. Същото това ще направим относно третия вид постижения, които ще разгледаме сега, а именно свръхестествения говор, който се случва в духа на вдъхновените души без посредничеството на телесните чувства. Въпреки че този говор се явява по много различни начини в духа, може да се сведе до три основни начина, които трябва да се знаят: слова последователни, формални и субстанциални.

стр. 202

Последователни се наричат определени слова и доводи, които духът, бидейки събран в себе си, позволява на тези слова да текат формално и рационално.

Словата формални са ясни и отчетливи, които духът възприема, но не в себе си, а от друго лице – някога в състояние на събраност, някога – не.

Словата субстанциални са такива слова, които идват също формално в духа – понякога събран, понякога – не, и които творят в субстанцията на душата тази субстанция и тази добродетел, които означават. Всички тези разновидности ще обсъдим тук по съответния ред.

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТА

В която се разглежда първия вид слова, които формулира понякога духът, събран в себе си. Говори се за причината за тях, за ползата и вредата, които могат да се заключават в тях.

1. Последователните слова винаги се случват в духа събран и потопен достатъчно съсредоточено в някакво размишление. И в самата тази материя, за която размишлява, той сам се движи последователно от едно към друго, оформяйки слова и доводи по подходящ начин с голяма лекота и различаване. И такива биват тези неизвестни неща, през които той преминава, размишлявайки и разкривайки ги, като му се струва, че не той, а някой друг вътре в него размишлява, отговаря или показва. И наистина до известна степен това е така, понеже, макар духът сам да твори това в качеството на инструмент, Святият Дух многократно помага да се породят и оформят тези понятия, слова и разбирания истинни. И така те се изговарят в духа сякаш от някой друг. Понеже, така както разумът остава тогава събран и единен с истината, за която размишлява, така и Божественият Дух остава с него в тази истина, тъй като Той е винаги във всяка Истина. Оттук следва, че когато разбирането общува по този начин с Божествения Дух чрез значението на тази истина, то започва да формира в себе си последователно онези други истини, които са свързани с тази, за която се размишлява; вратата се отваря и се дава светлина на разбирането от Светият Дух, Който го учи. Понеже това е един от начините, по който Светият Дух учи.

стр. 203

2. И по такъв начин, освещавайки и проявявайки този Учител, разбирането схваща някои истини и едновременно с това самостоятелно формулира някои изказвания относно тези истини, които му се съобщават от друга част. Начин, за който можем да кажем, че е “глас на Иакова и ръце Исавови” (Битие 27:22). И този, който има това, не може да престане да вярва, че това е такова, каквото е: че говорът и словата изхождат от друго лице (защото не знае за способностите на разбирането да формира словата свои от името на друго лице).

3. И дори да е истина, че в тези съобщения и освещавания на разума той не може да заблуди себе си в тях, то може да бъде заблуден многократно във формалните слова и доводи, които формулира. Понеже, тъй като тази светлина (която му се дава понякога) е така тънка и духовна, че разумът не е способен основателно да се ориентира в нейната същност и да формулира самостоятелно доводи, оттук следва, че много пъти неговите доводи са лъжливи, а понякога правдоподобни или дефектни. Понеже, щом започне да улавя нишката на истинната основа, веднага прибавя своето хитроумие и невежество към своето разбиране, тъй като е лесно да се променя съответствено на своята способност, и това изглежда като че разговаря с друго лице.

стр. 204

4. Познавах една особа, която, имайки тези слова последователни, сред които някои истинни и субстанциални, устроени от Святото Тайнство на Евхаристията, е имала и някои достатъчно еретични.

И ме плаши това, което се случва в днешно време, когато някоя душа, чувайки някои слова в известно съсредоточение, веднага ги нарича с Божии Имена и си фантазира, че това е така, казвайки: “Бог ми каза така”; “Бог ми отговори така” – но това съвсем не е така: не Бог, но самата тя (или нейният ум) произнася тези слова в много от случаите.

5. Освен това, жаждата за получаването на афектите, които тези неща произвеждат в духа, прави така, че тези особи да си отговарят сами на себе си, мислейки, че Бог им отговаря и разговаря с тях. Оттук произхождат големите умопомрачения, ако човек не обуздава себе си с голямо старание, и ако онзи, който наставлява такива души, не им внушава да отричат такива начини на мислене. Защото в тях повече се проявяват нечистотата и бъбривостта, отколкото скромността и умъртвяването, мислейки, че с тях говори Бог, но имайки повече нищо, отколкото нещо съществено. Понеже това, което не предизвиква в душата смирение, милосърдие, умъртвяване, тишина, свята простота и т.н., какво всъщност е?

Говоря за това, което може силно да попречи в придвижването на душата към Божествения съюз, ако тя се занимава с това, тъй като я отделя от бездната на вярата, в която разбирането трябва да остане в тъмнина и така да върви чрез Любов във вярата, а не с помощта на някакви други причини.

стр. 205

6. И ако ме попитат, защо разумът е длъжен да се лишава от каквито и да е истини, понеже ги освещава в разбирането за Духа Божий, където не може да има зло, ще кажа, че Святият Дух освещава съсредоточения разум и го освещава в начина на неговото съсредоточаване, и че разумът не може да намери по-добро (в очите на Бога) съсредоточаване от това, което е във вярата, и в нищо друго не освещава Святия Дух разума по-добре, отколкото във вярата. Затова колкото по-чиста и прилежна е душата във вярата, толкова повече получава милостта Божия, и колкото по-милосърдна е тя, толкова по-добре осветена и одарена е от Святия Дух, тъй като милосърдието е причина и средство за общуване с душата.

Макар че в някои освещавания на истини дава Святия Дух на душата някаква светлина, тя дотолкова се отличава от това, което е във вярата, без ясното осъзнаване на това, както по качество чистото злато се отличава от другите метали, а по количество – колкото морето превъзхожда капката вода, защото от една страна на душата се дава знание за една, две, три истини и т.н., а от друга страна – цялата Мъдрост Божия, която е Синът Божи, Който общува с душата във вярата.

7. И ако ми кажат, че едното не пречи на другото, ще кажа, че много пречи, ако душата се занимава с това, защото вече е заета с неща ясни и малко даващи, от които дори едно е достатъчно, за да попречи на общението в дълбините на вярата, в които Бог свръхестествено и тайно научава душата и я възвисява до даровете и добродетелите, а как – тя не знае.

И ползата, която принася това общение в словата последователни, не е тази, която отрано предполага получаването на разбиране, защото по този начин се отклонява душата от Бога, съгласно казаното в Песен на Песните: “Отвърни очите си от среща ми, защото ме обладаха” (6:5), което значи: карат ме да се отдалечавам много от теб. Но тази полза се състои в това, без да се опира разума на даващото се свръхестествено, да насочи душата волята към Любовта към Бога, тъй като посредством Любовта ни се дават благата и по този начин даденото по-рано възраства изобилно. При това, ако към нещата, които се дават свръхестествено и пасивно, се прилага активно изобретателността на природния ум или други подобни, то те не достигат до тези неща поради своя начин на действие и грубост, и така по неволя се видоизменят в своята основа, и като следствие разумът се движи погрешно и формално по пътя на собствените си измислици, а това вече съвсем не е свръхестествено, нито пък е негов образ, а само естествено и твърде погрешно и низко.

стр. 206

8. Случва се някои разбирания да са толкова тънки и живи, че в състояние на съсредоточеност в други съзерцания, при размишление в понятията, те с голяма лекота и живост да преминават формално в изнесените слова и доводи, и за тях се смята че ни повече, ни по-малко са слова на Бога. И че това не е нищо друго, освен разбиране, което в естествената светлина, имайки свободата да управлява чувствата без каквато и да е помощ от свръхестественото, е способно на много повече. И в този случай имаме много души, които са се заблудили, мислейки, че това са велики слова и съобщения от Бога, и по тази причина те или ги записват, или заповядват да ги записват. Получава се, че от това нищо не произлиза, нито се получава субстанцията на каквато и да е истина. И това не служи за нищо друго, освен да подсилва високомерието.

стр. 207

9. Такива души трябва да се учат да не правят нищо друго, освен да положат волята си в смирението и Любовта и да действат само по външен начин, в подражание на живота на Сина Божий, тъй като това е път към всякакво духовно благо без много вътрешни размишления.

10. В този род вътрешни последователни слова бесът много може да се намесва. Това се случва главно при онези, които имат склонност към тези неща. Защото в момента когато започнат да се съсредоточават, бесът започва да им предлага обилно неща за отклоняване, формирайки в разума представи или слова по пътя на внушението, заблуждавайки тънко и водейки към падение с неща правдоподобни. И това е един от начините, с който той се съобщава с онези, с които е сключил такова съглашение – мълчаливо или гласно, и с някои еретици (по-специално с някои ересиарси), снабдявайки разума с понятия и доводи достатъчно тънки, лъжливи и погрешни.

11. От казаното е ясно, че последователните слова могат да се породят в разума по три причини, които е необходимо да се знаят: от Божия дух, който подбужда и освещава разума; от естествената светлина на самото разбиране и от беса, който може да говори по пътя на внушението.

Сега ще говоря за знаменията и указанията, позволяващи да се узнае, коя от изброените причини действа. Понеже е трудно да ви преподам всички признаци и указания, то ще се спра на някои общи:

а) Когато в словата и представите, възникващи в душата, едновременно ясно и осезаемо присъства смирение и Любов към Бога, това означава, че чрез тях е дошъл Светия Дух, Който винаги ако оказва някаква милост, я дава под тази форма (като слова и представи).

б) Когато словата и представите произхождат единствено от живостта и светлината на разума, разумът е този, който ги сътворява всичките без каквото и да е действие на добродетелите (дори волята може да обича естествено познанието и светлината на някои истини) и след размишленията волята остава суха, макар и да не се склонява към суета; нито към зло, ако бесът не я съблазнява с новости. Това не се случва в онези, които са от Духа благий, понеже след размишленията волята остава обикновено привързана към Бога и склонна към доброто, макар че някой път се случва волята да остане след това суха, въпреки че съобщението изхожда от добрия дух. Така по някакви причини Бог устройва това за полза на душата, а друг път душата не чувства толкова много движенията и действията на добродетелите, както и благото, което ще получи. Оттук следва, че е трудно някой път да се направи разлика между едните и другите, заради различните ефекти, които те произвеждат. Но тези ефекти, които вече споменах, са неща обикновени, които се случват в по-голяма или по-малка степен.

стр. 208

в) Освен това често словата, изхождащи от беса, са трудни за разбиране и разпознаване, защото дори и истинни, оставят волята суха относно Любовта към Бога и се оживяват, склонявайки душата към перчене, оценяване и удоволствие, а по някой път бесът влага във въодушевлението лъжлива скромност, пламенно упорство на волята, основано на собствената любов, така че за разбирането на всичко това е необходима немалка духовност. И бесът прави това, за да се скрие по-добре: той прекрасно знае, че е много добре понякога да застави душата да пролива сълзи от сантименталности, които влага, за да възбужда в нея страстите, които желае. Но винаги се старае да възбуди волята, която цени посочените вътрешни съобщения и им обръща голямо внимание, с което той се нагажда към тях и занимава душата с това, което не се явява добродетел, а само възможност, в която душата да изгуби и онази добродетел, която има.

стр. 209

12. Ще сведем всичко казано до тук до необходимите предпазни мерки както относно едните, така и относно другите, за не бъдем нито измамени, нито смутени от тях. Ако и да не намираме в тях никакво достояние, то единствено ще знаем, че трябва да насочим упорито волята към Бога, изпълнявайки съвършено Неговия закон и Неговите святи увещания, т.е. мъдростта на святите, радваща ни с познанието на тайните и истините с простодушие и правда, които ни предлага Църквата, понеже това е достатъчно, за да се възпламени волята, без да е необходимо да се потапяме в други дълбини, които само по чудо биват лишени от опасности. Предвид това, за което говорим, казва св. Павел: “Защото казвам чрез дадената ми благодат на всеки, който е между нас, да не мъдрува за себе си по-високо, отколкото трябва да мъдрува” (Послание към Римляните 12:3).

С това казахме достатъчно относно словата последователни.

ГЛАВА ТРИДЕСЕТА

В която се обсъждат словата вътрешни, които формално се сътворяват в духа по свръхестествен път. Съобщава за вредата, която може да бъде причинена и за необходимата предпазливост, за да не бъдем заблудени от тях.

1. Вторият вид вътрешни слова са формални, които се случват понякога в духа по свръхестествен начин без посредничеството на каквото и да е чувство, или в съсредоточеност на духа или не.

Наричаме ги формални, защото формално се говорят на духа от друго лице, без духът да внася в тях нещо от себе си. Оттук произлизат много разлики между тези слова и онези, за които вече говорихме, защото имаме не само тази разлика, че духът не внася нищо от себе си в тях, но понякога те се случват и в състояние на разсеяност (несъбраност) на духа, твърде отдалечен от това, за което му се говори. Но това не е така в разгледаните по-горе последователни слова, понеже те винаги се отнасят за това, за което се говори.

стр. 210

2. Тези слова са понякога твърде формални, а друг път – не толкова, тъй като често са като понятия, в които нещо се казва на духа или под формата на отговор, или под друга форма на събеседване. Някой път това е едно единствено слово, друг път две или повече, като някой път те са последователни, понеже се представят под формата на преподаване или обсъждане на нещо с душата, което става без участието на духа, защото всичко това изглежда, като че едно лице беседва с друго. Така се случило с Даниил, който е беседвал с ангела в себе си. Това е било формално и последователно разсъждение вътре в неговия дух и негово обучение, за което е казал и самия ангел: “Сега излязох, за да те направя да вземеш разум” (Даниил 9:22).

3. Тези слова, когато не са нещо повече от формални, не произвеждат в душата по-голямо действие. Защото идват обикновено заради научаването или освещаването на нещо, и за да се произведе това действие, няма необходимост от сътворяването на други ефекти, освен онези, които тези слова причиняват. И когато те са от Бога, винаги действат в душата, понеже бързо и недвусмислено потапят душата в това, на което я учат или наставляват – положение, в което душата понякога не оставя трудностите и противоречията, а по-скоро попада в още такива. Това сътворява Бог за по-добро поучение, смирение и благо за душата. И това противоречие обикновено се оставя, когато на душата се заповядват неща, изискващи заемане на висок пост, или неща, в които може да се изисква проява на някакво превъзходство от душата, а в нещата на смирението и покорността се дава голяма лекота и ловкост на душата. Така четем в Изход (3:4), че когато Бог заповядал на Моисей да отиде при фараона и да освободи народа, той изпитал такова противоречие, че Бог трябвало трижди да му заповяда това и да му изяви знамения. И всичко това не помогнало, докато Бог не му изпратил Аарон, който понесъл част от честта.

стр. 211

4. Противоположното на това се случва, когато словата на съобщението идват от беса, който влага в неща от голяма важност лекота и гъвкавост, а в маловажните – противоречие. Факт е, че Бог дотолкова се отвращава, виждайки души привлечени от високия пост, че даже когато Той им заповяда и ги задължи да приемат съответното положение, не желае те да имат жажда за власт. И в тази готовност, която обикновено Бог полага в душата чрез тези формални слова, се заключава разликата между тях и словата последователни, които не придвижват духа в такава степен, както формалните, нито му придават такава готовност, тъй като те са по-малко формални и в тях разбирането работи повече. Дори и това да не отменя факта, че понякога последователните слова произвеждат по-голямо въздействие по причина на тясната връзка, която понякога съществува между Божествения Дух и човека, то поради начина на тяхното приемане има голяма разлика в двата вида изразяване. При словата формални в душата няма съмнение относно това, че не тя ги произнася, понеже вижда достатъчно ясно, че това е така, особено когато тя не е мислила за това, за което ѝ е било казано; и дори когато е мислила, чувства ясно и отчетливо, че тези слова идват друго място.

5. Тези слова, както формалните, така и последователните, могат лесно да бъдат фалшифицирани от беса, освен онези, които занимават духа с това, което се явява изконно и най-близко средство за единение с Бога, каквато е вярата. Защото понякога е трудно да се разпознае кои слова са от добрия дух, кои – от злия. Тъй като не произвеждат големи действия, трудно могат да се различат по действието, а още и защото словата, които са от беса, влагат по-голяма енергия в несъвършените, отколкото словата от благия дух за духовните неща у същите. Не трябва нито да се интересуваме от това, което гласят тези слова, нито да правим от тях събития, били те от благия или от злия дух. Трябва да говорим за тях на своя наставник, за да се съгласува с тях учението, и с неговия съвет, като и да се отнасяме към тях със смирение и отрицание. А ако не намери душата толкова опитно лице за съвет, то най-добре да не прави събития от тези слова, да не говори за тях с никого, защото е лесно да се натъкне на някого, който по-скоро ще разруши душата, отколкото да я наставлява правилно. Затова душите не трябва да общуват с когото им падне.

стр. 212

6. И обръщайте изключително внимание на това: душата, следвайки собственото си мнение да не прави събития, нито да допуска в себе си това, за което говорят тези слова без внимателното им разглеждане и съвет от опитно лице. Понеже в тези неща се случват заблуди тънки и необичайни, и то до такава степен, че по моему, ако душата не застане в отрицателна позиция спрямо тези неща, не може да не попадне в заблуждение в много от тях.

7. Тъй като тези заблуди, опасности и предупреждения вече обсъдихме в главите 17, 18, 19 и 20 от тази книга, това ме освобождава от задължението да се спирам повече върху тези неща. Ще кажа само, че главната наука се състои в това, от нищо да не се правят събития.

стр. 213

ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ПЪРВА

В която се обсъждат субстанциалните слова, които вътрешно се сътворяват в духа. Говори се за различаването им от формалните, за ползата, която имаме от тях и за смирението и уважението, които душата трябва да изпитва към тях.

1. Третият вид вътрешни слова са словата субстанциални, които са също и формални, понеже до голяма степен формално се отпечатват в душата, но се отличават от тях, защото произвеждат в душата живо и субстанциално действие, а чисто формалните не действат така. Фактът, че всички слова субстанциални са и формални произлиза не от това, че всички формални слова са субстанциални, а единствено от това, че (както бе казано по-горе) субстанциално запечатват в душата това, което означават. Така, ако нашият Господ формално говори на душата: “Бъди блага”, тя веднага субстанциално става блага. И ако ѝ каже: “Люби Ме!”, тя веднага придобива и усеща в своята субстанция Любов към Бога, а ако много се страхува и Бог ѝ каже: “Не бой се!”, веднага ще усети голяма смелост и спокойствие. Понеже Бог е казал: “В думите на царя има власт” (Екклисиаст 8:4) и така се сътворява субстанциално в душата всичко, което Той ѝ говори. Именно това е искал да каже Давид с думите: “Ето, изпраща гласът си, глас крепък” (Псалм 68:33). И така е станало с Авраам, когато му е казал: “Ходи пред Мене и бъди съвършен” (Битие 17:1), той веднага е станал съвършен и винаги е ходил, почитайки Бога.

И такава е силата на Неговите думи в Евангелията, с които е изцерявал болни, възкресявал мъртви и т.н. с едно единствено произнасяне. По този начин действат на някои души словата субстанциални. И те се явяват за душата изключително важни и драгоценни, понеже са неин живот и доблест, и благо несравнимо, защото едно такова слово твори повече добро, отколкото самата душа би могла да сътвори през целия си живот.

стр. 214

2. Относно това, което касае тези слова, душата няма какво да направи, нито нещо да иска или да не иска; нито нещо да отхвърли, или да се бои от нещо, понеже тези слова са субстанциални и Бог не ги произнася, за да създаде работа на душата, но за да работят те в нея, в което се състои и разликата им спрямо формалните и последователните слова.

Казвам, че няма какво душата да пожелае или да не пожелае, защото не се изисква желание от душата, за да осъществи Бог своето дело в нея, а също и не се изисква нежелание на душата, за да престане Бог да въздейства върху нея, а трябва тя да приема тези Негови действия с покорност и смирение.

Няма нищо, което да се отхвърля, защото действието на тези слова в душата е субстанциално и изпълнено с Божието добро, в което участието на душата е минимално, тъй като тя ги приема пасивно.

Тук не трябва душата да се бои от никаква измама, понеже нито разумът, нито бесът могат да се намесят, нито да се сдобият със субстанциално действие в душата при нейната пасивност по пътя на произвеждането на ефект и усвояване на това слово, ако самата душа не се поддаде на това доброволно и тогава, вселявайки се като нейн господар, бесът запечатва в нея своите въздействия, които не са добри, а зли. Тъй като, доколкото такава душа става единна с него в порочната си воля, лесно може бесът да запечата действията на своите слова в нейната несъвършена склонност. Понеже от опит знаем, че в много случаи даже и добрите души той подчинява на себе си и те стават зли, с което той е способен да извърши своето дело в тях. Но благите ефекти, които са подобни на тези, бесът не е в състояние да произведе, понеже неговите слова не са като словата на Бога и действията им не вървят заедно с тези, които са от Бога. Затова казва Бог чрез Йеремия: “Що е плявата при житото? Не е ли словото ми като огън? И като млат, който строшава скалата?” (Йеремия 23:28-29). И така, тези субстанциални слова служат за съюза на душата с Бога, и понеже са достатъчно вътрешни и субстанциални, затова са и твърде полезни. Щастлива е душата, с която Бог беседва: “Говори, защото слугата ти слуша” (1 Книга на Царете 3:10).

стр. 215