ДЕСЕТА ГЛАВА ВТОРО ПРОЗРЕНИЕ

СЪЩЕСТВУВА САМО ЕДНА ПОЛЯРНА ПРОТИВОПОЛОЖНОСТ НАГАЛ-ТОНАЛ, НО В ТАЗИ ПРОТИВОПОЛОЖНОСТ СЕ СЪДЪРЖА ОСЪЗНАВАНЕТО НА НАГАЛА. ЗАТОВА, МАКАР ДА ИМА САМО ЕДНА ПЪРВИЧНА ДВОЙСТВЕНОСТ, ТЯ ВСЕ ПАК ИМА ТРИ АСПЕКТА, КОИТО ТРЯБВА ДА СЕ РАЗГЛЕЖДАТ: НАГАЛЪТ, НЕГОВОТО ОСЪЗНАВАНЕ И ТОНАЛЪТ. ОБАЧЕ, ПОНЕЖЕ Е НЕВЪЗМОЖНО ДА СЕ РАЗДЕЛЯТ БИТИЕ И ОСЪЗНАВАНЕ, Е ЯСНО, ЧЕ НАГАЛЪТ И НЕГОВОТО ОСЪЗНАВАНЕ – ИЛИ С ДРУГИ ДУМИ ЖИВОТЪТ ИДВАЩ В ПРОЯВЛЕНИЕ – СА ЕДНО, ПРОЯВЯВАЩО СЕ КАТО ТОНАЛ, СИРЕЧ ЖИВОТ В ПРОЯВЛЕНИЕ. НО ТЪЙ КАТО ИМА ДВА ТИПА ОСЪЗНАВАНЕ: ПРИСЪЩО ОСЪЗНАВАНЕ И РАЗВИВАЩО СЕ ОСЪЗНАВАНЕ, КАК ДА РАЗГЛЕЖДАМЕ ВСИЧКО ТОВА? В КРАЙНА СМЕТКА ВСЯКО ОСЪЗНАВАНЕ Е ИЗРАЗ НА НАМЕРЕНИЕТО И ЗАТОВА РАЗГРАНИЧАВАНЕТО МЕЖДУ ПРИСЪЩО И РАЗВИВАЩО СЕ ОСЪЗНАВАНЕ Е ВАЖНО САМО ЗА ЦЕЛИТЕ НА ТЕХНИЧЕСКАТА АКУРАТНОСТ, ЗАЩОТО ПО СЪЩЕСТВО ТЕЗИ ДВА ТИПА ОСЪЗНАВАНЕ СА ПРОСТО ДВЕТЕ СТРАНИ НА ЕДНА МОНЕТА: НАМЕРЕНИЕТО. РАЗГЛЕЖДАНО ПО ТОЗИ НАЧИН, ПО ОТНОШЕНИЕ НА НАГАЛА ПРИСЪЩО ОСЪЗНАВАНЕ ПОДРАЗБИРА ОСЪЗНАВАНЕ ЗА СОБСТВЕНИЯ МУ НЕПОЗНАТ ПОТЕНЦИАЛ, ДОКАТО РАЗВИВАЩО СЕ ОСЪЗНАВАНЕ Е ОНОВА, КОЕТО ПОСТОЯННО СЕ ПРЕВРЪЩА ЗА НЕГО В ПОЗНАТО. ТОВА Е НАМЕРЕНИЕТО НА НЕВЕДОМОТО, ИЗРАЗЕНО В ЖИВОТА В ПРОЯВЛЕНИЕ КАТО НАМЕРЕНИЕ ЗА ВСЕОБХВАТНОСТ И, ТЪЙ КАТО ВСЕОБХВАТНОСТТА МОЖЕ ДА СЕ ПОСТИГНЕ САМО ЧРЕЗ СЪНУВАНЕ, ТОВА ИЗРАЖЕНИЕ НА НАМЕРЕНИЕТО Е НАРЕЧЕНО СЪНУВАЩИЯТ.

стр. 232

Това второ прозрение от Правилото на Тройния Нагал не е никак лесно за схващане по простата причина, че то касае намерението и, както беше многократно обяснено, ние не знаем наистина какво е намерението. По-голямата част от нашето знание за намерението включва само неговия израз в живота в проявление, който, както е ясно от горния афоризъм, е това, което познаваме като намерение за всеобхватност или, най-просто казано, развиващо се осъзнаване. Макар толтекските ясновиждащи да са успели през епохите да доловят поне някои прозрения за присъщото осъзнаване и в крайна сметка намерението, това знание е толкова отдалечено от настоящите способности на човечеството да схваща ирационалното, че в този момент от времето то може да послужи единствено на вътрешната визия на ясновиждащия. Затова за целите на този том ще ограничим нашето изучаване на това второ прозрение до настоящите способности на човечеството да схваща природата на намерението, както то се изразява вътре в параметрите на развиващото се осъзнаване.

Във Втори Том развиващото се осъзнаване е дефинирано като мъжественото познато, изобразено в толтекската идеограма като синът на човека, който е син на Неведомото и пазител на познатото – една езотерична дефиниция, която е изпълнена с толкова много подразбирания, че дори най-учените схоласти от всички световни религии са се мъчили хиляди години да схванат истинската природа на развиващото се осъзнаване, неговия произход и ролята му в еволюцията. От една страна развиващото се осъзнаване, разглеждано от ъгъла на непрекъснато нарастващото научно знание на човечеството, е очевадно; и в същото време, разглеждано от ъгъла на субективното – толкова неуловимо. Какво точно е осъзнаване и как го увеличаваме или намаляваме, как в крайна сметка го развиваме или не?

стр. 233

Няма особен смисъл да повтаряме онова, което вече сме покрили в предишните томове и в този, за акта на възприятие и осъзнаване. Но което трябва да овладеем поне донякъде, ако искаме да схванем това второ прозрение, е субективната природа на осъзнаването и по-специално развиващото се осъзнаване. В тази връзка разбери, че всички сме запознати – в по-малка или по-голяма степен и в зависимост от това доколко схващаме фундаменталните учения – с обективната природа на осъзнаването, но субективната природа на осъзнаването засега остава мистерия за повечето хора. Под субективна имам предвид ирационалната страна на човешкото осъзнаване, технически наречена лявата страна.

ОСЪЗНАВАНЕТО В ДЯСНАТА СТРАНА КАСАЕ РАЦИОНАЛНОТО И ПОЗНАТОТО И ЗАТОВА Е МЪЖЕСТВЕНО ПО КАЧЕСТВО. ОСЪЗНАВАНЕТО В ЛЯВАТА СТРАНА КАСАЕ ИРАЦИОНАЛНОТО И НЕПОЗНАТОТО И ЗАТОВА Е ЖЕНСТВЕНО ПО КАЧЕСТВО. НО ТОВА ОТНОШЕНИЕ МЕЖДУ РАЦИОНАЛНОТО И ИРАЦИОНАЛНОТО, ПОЗНАТОТО И НЕПОЗНАТОТО, КАКТО И ВСИЧКО ДРУГО ВЪВ ВСЕЛЕНАТА, Е ВАЛИДНО САМО В КОНТЕКСТА НА ОТНОСИТЕЛНИЯ ФАКТОР НА ОСЪЗНАВАНЕТО. ТЪЙ КАТО ИМА САМО ЕДИН ЖИВОТ И ЗАТОВА САМО ЕДНО ОСЪЗНАВАНЕ, ВСЯКО ОСЪЗНАВАНЕ Е МЪЖЕСТВЕНО ПО ПРИРОДА, НО МОЖЕ ДА БЪДЕ МЪЖЕСТВЕНО ИЛИ ЖЕНСТВЕНО ПО КАЧЕСТВО ПО ОТНОШЕНИЕ НА НЯКОЕ КОНКРЕТНО СЪСТОЯНИЕ НА БИТИЕ ИЛИ НИВО НА СЪЩЕСТВУВАНЕ. КОГАТО РАЗГЛЕЖДАМЕ ОСЪЗНАВАНЕТО, ТОВА Е ВАЖНА ПРЕДПОСТАВКА, ЗАЩОТО В КРАЙНА СМЕТКА СЪЩЕСТВУВА САМО НЕПОЗНАТОТО; ПОЗНАТОТО Е ПРОСТО ОНАЗИ ЧАСТ ОТ НЕПОЗНАТОТО, КОЯТО Е БИЛА КАРТОГРАФИРАНА. ОТТУК СЛЕДВА, ЧЕ ЩОМ ИМА САМО ЕДНО ОСЪЗНАВАНЕ, КОЕТО Е МЪЖЕСТВЕНО ПО ПРИРОДА, ТО ДОРИ НЕПОЗНАТОТО Е МЪЖЕСТВЕНО ПО ПРИРОДА.

стр. 234

Горният афоризъм е един от най-важните за всеки чирак, желаещ да схване подразбиранията в това второ прозрение. Макар относително лесен за интелектуално схващане, ние трябва да разгледаме много по-внимателно какво точно включва този афоризъм отвъд просто буквалното значение на думите. Далеч най-лесният начин за това е да го разгледаме така.

Първо е нагалът и неговото намерение. Второ намерението на нагала е да разгърне пълния си потенциал, който все още за него е непознатото. Но всичко това е присъщото осъзнаване на нагала. Така че можем да перифразираме, казвайки, че присъщо на осъзнаването нагала е неговото намерение да картографира непознатото и така да го направи познато. Но тъй като потенциал може да бъде разгърнат само посредством процеса на еволюция, това предполага, че макар нагалът да може да усети, че има непознат потенциал, и че има нужда да го разкрие, този потенциал остава непознат до о-съществяването¹ на развиващото се осъзнаване. Което означава, че непознатото може да бъде картографирано само посредством инкорпорирането му в съзнателно осъзнаване, което, разбира се, е самата същина на развиващото се осъзнаване.

Бележка под линия (стр. 234): ¹  Англ. come into being. И по-нататък изписването „о-съществяване“ се използва за превод на същия израз. бел.прев..

От горното не е трудно да се види, че усетът произхожда от присъщото осъзнаване и понеже присъщото осъзнаване по необходимост е мъжествено, е логично, че усетът също е мъжествен по природа. Но тъй като единственото осъзнаване, което може да се развие, е присъщото осъзнаване, то е ясно, че макар присъщото осъзнаване да е мъжествено относно развиващото се осъзнаване, дори развиващото се осъзнаване е мъжествено по природа. Още повече, понеже развиващото се осъзнаване по дефиниция е познатото, то следва, че и познатото е също мъжествено. Тъй като обаче познатото се приравнява на ума, а усетът на намерението, отново изглежда като че ли се изправяме срещу привидно противоречие в ученията, ала няма никакво противоречие като такова, ако вземем под внимание, че намерението и умът са просто двата полюса на присъщото осъзнаване.

стр. 235

Това привидно несъответствие се появява само заради непригодността на думите, когато се опитваме да изкажем нещо за яснота. Затова, когато казваме, че умът е женствен относно намерението, не трябва никога да забравяме, че това е само заради относителния фактор на осъзнаването, защото в действителност, бидейки двата полюса на присъщото осъзнаване, и умът, и намерението са мъжествени. По подобен начин, когато казваме, че познатото е мъжествено относно непознатото, ние отново говорим за единия единен потенциал, но различаваме между онзи потенциал, който вече е разгърнат, и потенциала, който все още е недоразвит. Следователно няма противоречие като такова, когато приравняваме познатото с ума, защото в крайна сметка познатото по дефиниция е онзи потенциал, който е бил инкорпориран в съзнателно осъзнаване, т.е. ума.

Събирайки всичко по-горе, виждаме че в крайна сметка има само присъщо осъзнаване на нагала, двата полюса на което са намерение и ум. На това ниво на съществуване все още няма истинско разделяне на противоположностите, няма разделяне между познатото и непознатото, и затова потенциалът съществува само като усет, ирационалното. Това е животът ставащ проявен: най-чистият израз на живота, както го познаваме, и затова дефинираме живота на това ниво на съществуване като да е усет. Разбери обаче, че понеже не знаем наистина какво е животът, ние всъщност говорим за израз на живота или, по-точно, израз на присъщото осъзнаване на нагала, т.е. усетът, който предшества проявлението на потенциалната разумност, т.е. Жълтата Роза на Приятелството. Затова, макар да не знаем какво е животът, можем да дефинираме поне неговият израз на това ниво на съществуване и този израз е усетът, дефиниран в третото прозрение от Правилото на Четворния Нагал като актът на ставане съзидателен, приятелството, връзката между нагала и неговото намерение. Или в не толкова техничен тон можем да перифразираме, казвайки, че истинското приятелство е връзката между живота и израза на присъщото му осъзнаване.

стр. 236

Както знаем от изучаването на първото прозрение на Правилото на Тройния Нагал, двата полюса на присъщото осъзнаване се изразяват в живота в проявление като намерение и визия – двете страни на едната вселенска сила: намерението, технически дефинирано като безусловна любов в действие; като намерението е причината за действието, а визията е онова, което насочва действието. Но ние също така знаем, че в момента, в който намерението упражнява натиск върху активната разумност, за да изпълни предназначението на нагала, това предназначение се проявява във вселената като намерение за всеобхватност, Окото на Орела, технически дефинирано като зачатие (концепция) на развиващото се осъзнаване – зачатие, което не само поражда развиващото се осъзнаване, но и разделянето на познатото от непознатото. От гледната точка на ясновиждащия това е най-изумителен акт на съзидание, наистина превъзходен израз на намерението и най-големият израз на истинско приятелство. И същевременно в този спиращ дъха акт се съдържа и една неописуемо затрогваща истина – изящно красива, но същевременно и така болезнено сърце-раздирателна.

стр. 237

НИЕ ГОВОРИМ ЗА МНОЖЕСТВО МИСТЕРИИ, НО ИМА САМО ЕДНА МИСТЕРИЯ: МИСТЕРИЯТА НА БИТИЕТО. ТАЗИ НАЙ-ЧУДНА ОТ ВСИЧКИ МИСТЕРИИ ОБХВАЩА ЦЕЛИЯ ЖИВОТ – ТАКА ВДЪХНОВЯВАЩА И ПЛЕНИТЕЛНА, И СЪЩЕВРЕМЕННО ТРЕПЕТНО НЕУЛОВИМА, КОРЕНИТЕ И` ЗАРОВЕНИ ДЪЛБОКО В НЕПОЗНАВАЕМОТО. ОТ МАЛКОТО, КОЕТО ТОЛТЕКСКИТЕ ЯСНО-ВИЖДАЩИ СА УСПЕЛИ ДА СХВАНАТ ЗА ТАЗИ ВЕЛИКА МИСТЕРИЯ, СМЕ НАУЧИЛИ, ЧЕ МИСТЕРИЯТА НА БИТИЕТО Е ФАКТИЧЕСКИ МИСТЕРИЯТА НА ВЪЗПРИЯТИЕТО И ОСЪЗНАВАНЕТО. ЦЕЛИЯТ ЖИВОТ Е БИТИЕ, ВЪЗПРИЯТИЕ И ОСЪЗНАВАНЕ. ОТВЪД ТОВА Е САМО ПУСТОТАТА, ЗА КОЯТО ЗНАЕМ ОЩЕ ПО-МАЛКО.

Както можем да видим от горния афоризъм, заровена в тази истина на истините е самата същина на мистерията на възприятието и осъзнаването, мистерия, която едва ли ще разгадаем, защото е ясно, че корените ѝ произлизат от самата Пустота. Но, макар че тази мистерия не е лесна за схващане, защото всеки един от нас е подложен на акта на възприятие и на резултата от него, т.е. осъзнаване, си остава наше задължение поне да се опитаме да овладеем осъзнаването си, дори знаейки, че няма никаква надежда някога да бъдем способни да разгадаем подлежащата мистерия. В това отношение никой от нас няма никакво извинение, защото, учейки се да слушаме сърцето си и работейки разумно с усета си, ние получаваме всичкото напътствие, от което се нуждаем. Нека затова погледнем много по-отблизо всичко, което научихме досега, за да получим поне някаква яснота върху това второ прозрение. Тя после може да бъде използвана като работна хипотеза при опитите ни да доловим истинската природа на човека и по-дълбоките подразбирания в акта на възприятието, както той е дефиниран от произхода и ролята на осъзнаването.

стр. 238

Ако имаме наум всичко, което научихме за намерението, не е толкова трудно да се види, че целият живот, т.е. животът в проявление, е просто израз на намерението на нагала и че това, разбира се, би трябвало да включва и акта на възприятие и осъзнаване. Също така, в началото на тази глава заявих, че ще разглеждаме това второ прозрение главно от ъгъла на развиващото се осъзнаване, защото то е много по-лесно за схващане от намерението. Освен обективният израз на осъзнаването обаче, досега не сме разгледали твърде дълбоко субективната природа на осъзнаването, макар че често сме се докосвали до нея, обсъждайки концепции като да слушаш сърцето, работа с усета и емоцията, изкуството на сънуването и пр. Но, ако искаме да доловим това второ прозрение дори само като работна хипотеза, то сега ще трябва да започнем да долавяме какво точно включва т.нар. осъзнаване в лявата страна, технически наречено Второ Внимание.

Да припомним от предишни томове, че Второто Внимание се дефинира като целостта на всички възможни пермутации на възприятието, които стават достъпни, щом събирателната точка е преместена някъде в Честотния Диапазон на Човека. Поглеждайки тази дефиниция, би трябвало да е ясно, че още в самото начало сме изправени пред сериозен проблем. Имайки предвид, че масовият читател на тази книга най-вероятно не е способен волево да навлиза в лявостранното осъзнаване, сме изправени пред дилемата да се опитаме да схванем концепции, които могат наистина да бъдат схванати само в контекста на гъвкаво възприятие. Ще ти е по-лесно да разбереш защо това би трябвало да е така, ако го погледнеш по следния начин.

Всеки светоглед е основан на възприятие, което е фиксирано, което означава, че събирателната точка е фиксирана върху едно конкретно подравняване на енергийните полета. Но отчитайки, че само в Честотния Диапазон на Човека има безброй енергийни полета, даващи възможност за също толкова безброй подравнявания, е логично, че всяко фиксирано подравняване трябва по необходимост да е избирателно. Животът обаче е всичко, което е, независимо дали можем да го възприемем или не. Затова, ако искаме да видим живота, както той е наистина, не можем да предполагаме, че знаем живота, ако оперираме само в границите на едно конкретно подравняване, защото е логично, че колкото повече подравнявания можем да постигнем, толкова по-добро ще е схващането ни какво точно включва животът. Точно същото, разбира се, е вярно и за осъзнаването. Ако възприятието ни е фиксирано, то светогледът ни е фиксиран и това означава, че цялото ни нормално осъзнаване се базира на избирателно възприятие, технически наречено Първото Внимание. Как тогава да преодолеем този проблем, опитвайки се да доловим Второто Внимание?

стр. 239

Преди чиракът да е способен поне малко да мести и придвижва събирателната си точка по своя воля, просто няма лесно решение на този проблем. Затова моят съвет към теб като читател е да имаш наум, че, ако не можеш волево да навлизаш в лявостранното осъзнаване, възприятието ти е фиксирано и това означава, че ще можеш да четеш думите само в съответствие с твоя светоглед. Единственото, което аз мога, е да ти предам думи в опит да изкажа продукта на многобройни различни подравнявания на възприятието, които заедно формират онова, което се нарича субективната природа на осъзнаването, т.е. Второто Внимание. Точно затова се казва, че истинските учения никога не могат да бъдат изказани с думи, защото как може нещо, основано само и единствено на избирателно възприятие, да се смята за истина?

Което винаги е помагало за справянето с този проблем е да спазваш предписанието, което всеки нагал дава на своите чираци, когато те са разтегнати да трябва да схващат концепции, надвишаващи обхвата на Първото Внимание. Това напътствие е кратко и по същество: „Остани толкова отворен и обективен, колкото можеш, слушайки с всяка фибра на съществото си. Ако го правиш, сърцето ти ще те води. При това не се впримчвай в буквалното значение на моите думи, а ги използвай само да те водят към усет какво казвам. Този усет е Второто Внимание. Не се опитвай обаче да интерпретираш усета, защото ще успееш само да му прикачиш предубедени идеи за живота, основани на избирателното ти възприятие. Просто слушай и усещай. Ако останеш с усета, без да се опитваш да го интерпретираш според светогледа си, този усет с времето ще се транслира в преживявания и понеже всяко преживяване (опит) е знание, ти ще стигнеш до разбирането, че Второто Внимание, както и всичко друго, може наистина да бъде схванато само посредством знание, идващо от опит (преживяване). Тогава ще започнеш да схващаш и, че животът, т.е. духът, е наистина усет.“ Тъй като обаче ти, читателят, четеш тази книга, вместо да слушаш думите ми, ще включа в напътствието и следното: „Чети бавно, много, много бавно и позволи на тънките нюанси на писаното слово да те водят към получаване на същия усет, който би получил, ако слушаше думите изговорени. За тази цел обърни най-голямо внимание на това как са изписани ключовите думи.“

стр. 240

Това сега ни води до най-загадъчната част от мистерията, заобикаляща възприятието и осъзнаването, т.е. усетът. Какво точно е усетът? Да ни се каже, че усетът е изражение на ирационално знание, ни казва Вси-Чко и в същото време Ни-Що. Казва ни Вси-Чко в смисъл, че ако единственото знание, което съществува, е онова, получено от опит, то как може знанието да е ирационално? Как може да изпитаме нещо и да не го разберем? И все пак постоянно се случва да имаме опитности (преживявания), които просто не можем да разберем в термините на нормалната ни отчетна система освен че оставаме с някакъв усет. Такива преживявания може да бъдат най-различни като например да не можем да разберем защо някой се отнася по определен начин към нас или да не можем да разберем как е възможно да знаем, че сме били измамени, като нямаме никакво доказателство за това. Но такава е природата на ирационалното. Опитността е неоспорима, дори и да не можем да я разберем, и всяка такава опитност е придружена с усещане, че знаем – или би трябвало да знаем – само да можехме да го пипнем!

стр. 241

Да не можем да разберем нещо означава просто, че преживяването ни отвежда отвъд настоящата ни отчетна система, т.е. в непознатото. Но понеже непознатото е Вси-Чко-то на тонала, е логично, че да не можем да разберем едно преживяване означава, че възприятието ни за това преживяване не обхваща всичко, а само онези неща, които са вътре в нашата отчетна система. И при все това всички ние ние имаме способността да се придвижваме отвъд настоящата ни отчетна система – да включваме (обхващаме) все повече и повече от Вси-Чко-то, в което се движим, живеем и имаме своето същество, т.е. животът в проявление, проявеният нагал, както и нагалът в проявление.

То също така ни казва Ни-Що, защото усетът е най-чистият израз на живота, на обитаващия нагал, както той откликва на целия живот, откликва на Вси-Чко. Затова усетът е израз на нагала, израз, който обозначава субективно осъзнаване за непознатото. Но всяко осъзнаване за непознатото, дори да е субективно, подразбира, че вече се е случило възприятие или по-скоро зачатие. Нагалът, желаейки да разгърне пълния си потенциал, е влязъл в контакт с аспект от своята собствена непозната страна и, правейки това, е станал съзнаващ¹ за нуждата да включи (обхване) този аспект от себе си в своето осъзнаване. Но актът на ставане съзнаващ е натискът на намерението, налагащо се на ума, т.е. съзидателната сила на Пустотата е била предизвикана. Резултатът е усет, т.е. раз-движване² или израз на вътрешния нагал. Този израз е умът, яхнат от натиска на намерението, оплождане от мъжествения нагал, възприемчивостта към което е зачеване (концепция).

стр. 242

Бележка под линия (стр. 242): ¹  Англ. cognisant, бел.прев.

Бележка под линия (стр. 242): ²  Англ. stirring, бел.прев.

УСЕТЪТ Е ИЗРАЖЕНИЕ НА НИ-ЩОТО, Т.Е. НАМЕРЕНИЕТО, УПРАЖНЯВАЩО НАТИСК ВЪРХУ УМА: АКТ НА ОПЛОЖДАНЕ, ЗАВЪРШВАЩ СЪС ЗАЧЕВАНЕТО НА ИРАЦИОНАЛНОТО: ЕМБРИОНЪТ НА РАЗВИВАЩОТО СЕ ОСЪЗНАВАНЕ. ИЗНОСВАНЕТО НА ТОЗИ ЕМБРИОН Е ЕВОЛЮЦИЯТА НА ОСЪЗНАВАНЕТО, НО ТОВА ЗАВИСИ ОТ ВЪЗПРИЕМЧИВОСТТА КЪМ ЗАЧЕВАНЕТО НА ИРАЦИОНАЛНОТО. КОГАТО ИМА СЪПРОТИВА СРЕЩУ ЗАЧАТИЕТО, ЕМБРИОНЪТ СЕ АБОРТИРА, Т.Е. ИРАЦИОНАЛНОТО НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ИЗНОСЕНО ДО РАЖДАНЕ, В РЕЗУЛТАТ НА КОЕТО ЕВОЛЮЦИЯТА НА ОСЪЗНАВАНЕТО Е ПОДТИСНАТА.

В горния афоризъм виждаме важността на това не само да бъдем възприемчиви към усета, но и също да стоим с усета. Освен ако не признаем нашите чувства (усещания) и освен ако не сме подготвени да работим с усета си, нямаме надежда някога да износим ирационалното до раждане, което означава, че не можем да картографираме непознатото. Но, ако не можем да картографираме непознатото, ние оставаме сковани в познатото или – още по-зле – оставаме сковани в това, което според ограничения ни светоглед представлява за нас познатото. Ето защо култивирането на истинска откритост на сърцето е толкова жизненоважно при ученето да вървим по Пътя на Воина, защото никога не бива да се забравя, че сънуващият, т.е. осъзнаването на обитаващия нагал, комуникира не чрез ума, а чрез сърцето. В тази връзка помни, че което се нарича сърце, в действителност е натискът на намерението на нивото на висшата троица, проведен от сънуващия през онзи електромагнитен център в сияйния пашкул, наречен сърдечен център.

стр. 243

Което ни връща към същината на това второ прозрение, т.е. съзидателната троица, наричана просто сънуващият. В това правило ни се казва, че с първия натиск, упражнен от намерението, се о-съществява висшата троица, а с втория натиск, упражнен от намерението, се о-съществява съзидателната троица. Но ние знаем от нашето изучаване на космологията, че намерението е както разделящият принцип така и обединяващият принцип, което означава, че първият упражнен натиск има за резултат първия акт на съзидание, разделението, докато вторият упражнен натиск има за резултат втория акт на съзидане, обединението. Това обаче не е толкова опростено, колкото изглежда, защото обединението не се случва незабавно след разделението. За да схванеш това, разбери, че цялото проявление на вселената, както и еволюцията на осъзнаването, се опира и на двата акта на съзидание – и разделение, и обединение. Затова, щом веднъж разделението (и също така обединението) са били започнати, те не спират до онзи последен момент на върховно обединение, в който настоящото предназначение на Неведомото е изпълнено и целият живот се абсорбира обратно в Пустотата – най-висш и окончателен акт на всеобхватност, означаващ смъртта на вселената. Това е много важен момент, значимостта на който е ясно обозначена в това второ прозрение, и който има голямо езотерично отношение към онази велика мистерия, която християните са нарекли Мистерията на Голгота, както и към разцепването на нагалните същества.

стр. 244

Преди да продължим с изучаването на това второ прозрение, ще бъде полезно да се отклоним за малко, за да обясним нещо, което не беше съществено за предишните ни проучвания и затова беше пропуснато за избягване на ненужни детайли, които – когато не са наистина необходими – само усложняват. То касае това как се прилагат двете правила на нагала към четирите фази на проявлението.

Правилото на Четворния Нагал се отнася до живота в проявление и затова приложението му е към всичките четири измерения на МЕПВ. Което означава, че понеже то е израз на четири-странното предназначение на Неведомото, неговите четири прозрения трябва по необходимост да се отнасят към четирите посоки, т.е. четирите измерения. Начинът, по който това се случва, е че първото прозрение се отнася до първата фаза на проявлението, второто прозрение до втората фаза на проявлението, третото прозрение до третата фаза и четвъртото прозрение до четвъртата фаза. В по-акуратни технически термини това означава, че първото прозрение се отнася до измерението време, второто прозрение до измерението пространство, третото прозрение до измерението енергия и четвъртото прозрение до измерението материя.

Щом стигнем обаче до Правилото на Тройния Нагал, отнасящо се до живота ставащ проявен, имаме малко по-различен сценарий. В това правило първото прозрение се отнася до висшата троица в първата фаза на проявлението. Второто прозрение се отнася до съзидателната троица във втората фаза на проявлението. И третото прозрение се отнася до сънувания в третата фаза на проявлението. Което това разкрива, е как различните фази на проявлението се припокриват една друга в смисъл, че целият живот е крайно взаимосвързан, взаимозависим и затова взаимодействащ. Когато е разглеждано от чисто технически ъгъл, всичко това е доста абстрактно и трудно за схващане, но настоящите ни цели не изискват да бъдем толкова технични. Затова нека разгледаме набързо какво означава това, но от донякъде опростена гледна точка, вместо от чисто техническа.

стр. 245

Разбери, че макар факторът всеобхватност се постига на доста ранен етап от първата фаза на проявлението и макар дори всеобхватността да е ключовата сила, развивана в тази фаза на еволюцията, когато в края на тази фаза се постига единство, то е само единство във времето. Което означава, че това единство, или всеобхватност, е все още дефинирано само от трезвостта, постигната чрез рекапитулация, т.е. Овладяването на Осъзнаването. Точно това усещане за всеобхватност, постигнато чрез трезвост, е което действа като катализатор за по-нататъшното проявление, и затова трезвостта (яснотата) за необходимостта от всеобхватност води до о-съществяването на втората фаза на проявлението. Трезвостта обаче принадлежи само на ума, който е само единият от полюсите на осъзнаването на нагала, и затова всеобхватността на това ниво на съществуване е все още само потенциал, макар и много привлекателен потенциал. Само когато съзидателната троица – или по-точно шестият свят, т.е. Пътят със Сърце, е о-съществен във втората фаза на проявлението, става възможно да се постигне всеобхватност в истинския смисъл на думата. Само тогава може да има истинско разумно съ-трудничество между двата полюса на осъзнаването на нагала, т.е. ума и сърцето и затова само тогава става възможно да се постигне единство във времето и пространството. Затова, технически погледнато, първата фаза на проявлението не е наистина „завършена“, преди съзидателната троица във втората фаза на проявлението да се о-съществи, но дори и тогава първата фаза на проявлението не е „завършена“ до о-съществяването на десетия свят в четвъртата фаза на проявлението. По-скоро е въпрос на постепенно развитие на първата фаза на проявлението, което развитие става по-малко очевидно след о-съществяването съзидателната троица във втората фаза на проявление.

стр. 246

Точно същото се случва и с втората и третата фази на проявлението. Например, макар че всеобхватността е „усъвършенствана“ във втората фаза на проявлението, тя продължава да бъде рафинирана чрез изтриването на личната история и смъртта на старото, чак докато троицата на сънувания или, по-точно деветият свят, Светът на Магьосниците, се о-съществи в третата фаза на проявлението. Едва тогава натрупването на лична сила посредством изкуството на сънуването започва наистина да доминира третата фаза на проявлението, макар че личната сила вече е натрупвана посредством Овладяването на Намерението от самото начало на тази трета фаза. Също в тази точка от третата фаза на проявлението и силата на смъртта, вече изявена във втората фаза на проявлението, може да бъде рафинирана до точката, където става възможно в онзи финален момент на трансформация, или смърт, животът да бликне на физическото ниво в един акт на трансфигурация. И едва тогава всеобхватността е материализирана като обективна реалност, в смисъл че нагалът сега може най-накрая да прегърне истинското непознато, проявената вселена, тонала, Вси-Чко-то на своята непозната половина.

Такава е величествената природа на предназначението на Неведомото. И толкова невероятно мощно е това усещане за предназначение, че то не само кара намерението да прониква в, дефинира и рафинира Вси-Чко в съответствие с предназначението, но също така кара намерението да сплита заедно двете противоположности, т.е. първия пръстен на силата, разделението и втория пръстен на силата, обединението, в онова, което образува един напълно взаимосвързан, взаимозависим и взаимодействащ живот. Такова усещане за предназначение е наистина всеобхватно и такъв величествен израз на това предназначение е висша всеобхватност.

стр. 247

Трябва накратко да се спрем и на още един момент, защото, когато това се обяснява за пръв път, възниква неизбежният въпрос: „Ако всичко това е така и ако това правило съдържа само три прозрения, то какво става с четвъртото измерение?“. Но от предишните проучвания на космологията трябва да се разбира, че четвъртото измерение, макар да е пълноправно проявление само по себе си, е резултатът или последицата от трансфигурацията на енергията и се о-съществява в резултат на „процес на охлаждане“, технически наречен скупчване. Ето защо четвъртото измерение се съдържа в последния свят на третата фаза на проявление и затова материята има същото отношение към енергията, или по-точно към единството в пространството и времето енергизирано, както физическото тяло към сияйния пашкул. С други думи, макар физическото тяло да е много реално, то все пак се съдържа в сияйния пашкул, като сияйният пашкул е модел¹ не само на физическото тяло, но и на неговите емоционална и умствена екипировка. Вследствие в Правилото на Тройния Нагал четвъртото измерение се подразбира в третото прозрение и това ще стане още по-ясно, когато стигнем до третото прозрение.

Бележка под линия (стр. 247): ¹  Англ. blueprint, бел.прев.

От всичко, което разгледахме дотук, не би трябвало да е много трудно да се види, че, както първото прозрение беше изцяло свързано с рекапитулацията и Овладяването на Осъзнаването, така това второ прозрение е изцяло свързано с изтриването на личната история и Овладяването на Намерението. Но в това второ прозрение ни се показва и че едва в тази точка от втората фаза от проявлението непознатото е наистина отделено от познатото. Тук работи точно същият принцип както по-горе, защото макар, както видяхме по-рано, полюсите да са разделени още в първата фаза на проявлението, това е само в контекста на времето. С други думи, макар полюсите да съществуват на нивото на първата фаза на проявлението, те все още са само потенциал. Едва след като шестият свят се о-съществи във втората фаза на проявлението, полюсите стават реалност и умът и сърцето съществуват заедно в проявлението като два отчетливо различни израза на осъзнаването на нагала.

стр. 248

Затова не е изненадващо, че истинската всеобхватност може да стане реалност, едва щом шестият свят във втората фаза на проявлението бъде о-съществен, защото, преди полюсите да бъдат ясно де-финирани чрез разделяне, е невъзможно да се постигне истинска всеобхватност – преди това тя е просто потенциал. Също така, преди двата полюса на осъзнаването на нагала да бъдат твърдо установени, сиреч преди сърцето да бъде о-съществено, е по подобен начин невъзможно да се ра-финира курса на еволюцията към постигане на истинска всеобхватност по простата причина, че сърцето е обединяващият принцип. Разбери още, че е невъзможно непознатото да бъде включено (обхванато) в познатото, освен ако не се развие осъзнаване, защото точно това означава картографиране на непознатото. Но, както знаем от предишните томове, еволюцията на осъзнаването зависи както от рекапитулацията, така и от изтриването на личната история – зависи и от трезвостта, и от усета, защото, освен ако не видим живота си такъв, какъвто той наистина е, и освен ако можем да достигнем и да работим с усета си, няма начин да се придвижим напред в еволюцията на нашето осъзнаване. Това не подразбира, че другите две техники – сънуването и не-правенето – не са също така важни в еволюцията на осъзнаването, по-скоро искам да подчертая факта, че еволюцията на осъзнаването изцяло зависи от способността ни да избираме между старото и новото. Ако изберем старото, оставаме завинаги заковани в познатото, или по-скоро в нашето възприятие за това какво представлява за нас познатото. Ако изберем новото, е съществено важно да предизвикаме смърт на старото, което подразбира, че трябва да изтрием своя себе-образ, който прожектираме върху света наоколо. Затова еволюцията на осъзнаването винаги се връща обратно към хоризонталната ос Изток-Запад, защото, освен ако имаме необходимата трезвост и сме способни да достигаме и работим с усета си, ние никъде не отиваме и затова, работейки с оста Юг-Север, няма да можем да сънуваме истинно на Едното Предназначение и вследствие, каквото и да материализираме, ще е аборт.

стр. 249

Ето защо това второ прозрение е изцяло свързано с развитието на осъзнаването посредством смъртта; и същевременно тази смърт е не само доброволна, но и потресаващо красива в своята сърце-раздирателно тръпчива дълбочина. Да се схване това не е хич лесно, но нека се опитаме да получим поне някакъв усет за истинската същина на Мистерията на Голгота. Първо обаче трябва да поставим тази мистерия в правилния ѝ контекст, защото освен ако не го направим, тя си остава завинаги мъглява, неуловима и изопачена.

За да поставим Мистерията на Голгота в подходящ контекст, е важно да знаем, че тя се съдържа в шестия свят на втората фаза на проявлението. Това е нещо, което научихме от разгледаното по-горе. То означава, че съзидателната троица става пълноправна сама по себе си в шестия свят във втората фаза на проявлението – крайно важен момент, ако помним, че истинската съзидателност принадлежи на мъжкото осъзнаване и е акт на сърцето. Затова не е изненадващо, че този шести свят се нарича Път със Сърце и че трябва също така да прегърнем нуждата от избор между старото и новото, защото, ако стоим със старото, единствено само възпроизводството е възможно, докато ако изберем новото, творчеството (съзидателността) става възможно, но само посредством смърт на старото. Но какво точно означава смърт на старото?

стр. 250

От чисто техническа гледна точка смърт на старото означава, че единството трябва да даде път на разделянето, за да се постигне истинска всеобхватност. Единният Живот трябва да стане разделен на много, единството трябва да отстъпи на множествеността, и следователно полюсите трябва да бъдат разделени, както в крайна сметка и половете, преди да бъде постигната всеобхватност. Затова разделянето подразбира смърт на единството – смърт на старото единство, за да може да бъде о-съществено едно ново единство, наречено всеобхватност. Но разбери, че единствено възможното истинско единство по необходимост е субективно, т.е. Ни-Що-жността на Пустотата. Това трябва да е така, защото Не-Що подразбира обективност и следователно двойственост, а където има двойственост, не може да има единство. С други думи, единството и множествеността, субективното и обективното, са взаимно изключващи се, защото макар те да могат да съществуват заедно и да го правят, те все пак не са едно и също нещо. Което това означава е, че в самия момент, когато намерението е възбудило Пустотата да стане съзидателна, смъртта на старото се е о-съществила и субективното отстъпва на обективното, единството отстъпва на множествеността. Резултатът е проявената вселена, смъртта на единството, и затова безпределен мрак царува до онова време, в което се о-съществява еволюцията на осъзнаването. Но еволюцията не може да се случи, освен ако полюсите в проявлението не са също разделени, резултатът от което е, че женственият ум става отделен от мъжественото сърце, непознатото става отделено от познатото и в крайна сметка женското осъзнаване е отделено от мъжкото осъзнаване.

От горното ясно се вижда, че началният акт на разделяне в Пустотата трябва да бъде отразен в проявлението по такъв начин, че обективното, т.е. проявената вселена, трябва не само да стане отделено от субективното, т.е. непроявеното, сиреч Пустотата, но и полюсите вътре във вселената трябва също да бъдат разделени, преди да може да се о-съществи еволюцията на осъзнаването. Което означава, че непознатото вътре в проявлението трябва също да стане отделено от познатото вътре в проявлението и значи не само раздвояването на половете е неизбежно, но такова е и отделянето на тонала от нагала. С други думи, в самия момент, в който става възможно да се постигне еволюция на осъзнаването, в самия момент, в който шестият свят във втората фаза на проявлението се о-съществява, женственият тонал става отделен от мъжествения нагал с раждането на развиващото се осъзнаване. Това е първото истинско разделяне на полюсите, което се случва, защото до този момент разделението съществува, но само като субективен потенциал, а не като обективно проявление. И все пак помни, че развиващото се осъзнаване не е нищо повече от въплъщение на предназначението на нагала, всеобхватността, и като такова е също и израз на намерението. Затова единствената причина защо тоналът става отделен от нагала е, защото сега, когато – с появяването на развиващото се осъзнаване – истинската всеобхватност е станала реалност, този акт на разделяне може да се случи без разрушение, по простата причина, че намерението на Неведомото е вече проявено посредством развиващото се осъзнаване. Това разделяне може сега да бъде сдържано¹ от силата на всеобхватността и така, далеч от това този акт на разделяне да бъде разрушителен, той е конструктивен посредством развиващото се осъзнаване. С други думи, понеже разделянето на тонала от нагала е довело развиващото се осъзнаване, сега е станало възможно разумното съ-трудничество между сърцето и ума, между мъжкото и женското осъзнаване, и поради това сега също е станало възможно да се материализира предназначението на Неведомото.

стр. 251

Бележка под линия (стр. 251): ¹  Англ. contained, бел.прев.

стр. 252

Подразбиранията тук са многобройни, но за да добием поне работно знание за Мистерията на Голгота, която е просто мистерията на възприятието и осъзнаването, ние трябва поне да се опитаме да схванем най-важното от тези подразбирания т.е. езотеричното значение, съдържащо се в концепцията, че развиващото се осъзнаване е синът на човека, който е син на Неведомото. От предишните ни проучвания на космологията знаем, че това по необходимост трябва да бъде така, поради факта че цялото предназначение на проявлението е еволюцията на осъзнаването, за да може непознатото да бъде инкорпорирано в познатото, и затова е логично, че целият живот се върти около развиващото се осъзнаване. Нещо повече, тъй като развиващото се осъзнаване е въплъщението на предназначението на нагала, то е синът на Неведомото, но, бидейки в проявление, то също е и синът на човека, като човекът е микрокосмосът на макрокосмоса. Това, както вече научихме, е Христовият принцип, шестият свят във втората фаза на проявлението, т.е. Пътят със Сърце, развиващото се осъзнаване, и чисто изражение на намерението, което в действителност е безусловна любов в действие, изразена чрез сърцето. Ето защо и развиващото се осъзнаване е наречено пазителят на познатото, понеже само посредством развитие на осъзнаването непознатото може да стане инкорпорирано в познатото и така добитото ново знание да не се загуби отново, а да се съхрани в осъзнаването на Неведомото, като това осъзнаване е сънуващият на своето собствено ниво.

Но защо Толтеките казват, че е мистерия, сърце-раздирателно красива мистерия? И защо казваме, че е безусловна любов в действие? На тези въпроси не е лесно да се отговори, не защото отговорите е трудно да бъдат разбрани¹ от ъгъла на чистия усет, а защото, когато се опитваме да изкажем усета, думите по-скоро изопачават, отколкото да предават истината и затова, щом иде реч за ученията за лявата страна, думите просто не могат да се приемат буквално. И все пак: Христовият принцип, Пътят със Сърце, е мистерия, защото касае намерението, а намерението е нещо, което ние просто не схващаме. Можем да схванем само как работи намерението, т.е. израза на намерението. Обаче нямаме абсолютно никаква идея за истинската му природа. Казано е, че е сърцераздирателно красива мистерия, защото начинът, по който намерението се изразява в проявлението, е наистина красив в крайната си трогателност – израз, който беше толкова графично очертан за нас преди две хиляди години от онова велико същество, което християните познаха като Исус Христос и който ни учеше, че най-великият закон във вселената е любовта, т.е. безусловната любов в действие, намерението. Но какво точно означава това?

стр. 253

Бележка под линия (стр. 253): ¹  Англ. under-stood, бел.прев.

Можем – и ще бъде напълно оправдано – да направим това колкото си искаме сложно, защото Мистерията на Голгота е наистина сложна, крайно дълбока и неуловима с подразбирания в подразбиранията и нюанси на смисъла, които докарват човешкия ум до световъртеж! Или като алтернатива можем да запазим нещата много прости, следвайки напътствията на Христос, когато той назидава учениците си: „Истина ви казвам, ако се не преобърнете и станете като малки деца, няма да влезете в царството небесно.“² Как обича рационалният ум да усложнява! Но за наше щастие Христос не дойде да ни учи за ума. Вместо това той дойде да ни учи за сърцето или по-точно той дойде да ни учи за следването на Път със Сърце, съветвайки ни да вдигнем своя кръст и да го следваме, защото той е Пътят, Словото и следователно Светлината. Какви прости думи, но колко дълбоки! Твоята участ е твоят „кръст“ и затова я прегърни, като се стремиш да следваш сърцето си!

Бележка под линия (стр. 253): ²  Евангелие от Матей, 18:3.

стр. 254

Но каква е моята участ? И каква е твоята участ? Моята участ е същата като твоята участ, която е същата като участта на всички, а именно да следваме Път със Сърце. Единствената разлика между твоята участ и моята участ и участта на всички други е, че всеки един изразява участта си по уникален начин според разпоредбите на съдбата. Но, ако го пазим просто, то в основата на участта – дали твоята, моята или на някой друг – е, че всички ние учим по един или друг начин какво е да следваме Път със Сърце – път, който ни води все по-напред към билото на Планината Голгота, мястото на черепите, мястото на смъртта. Това не иска да каже, че е съдба на всеки от нас да стане спасител и учител на света като Христос, а означава, че като синове на човека всички ние имаме способността да развиваме своето осъзнаване и в това отношение всеки един от нас въплъщава Христовия принцип, т.е. всеобхватността, и така ние също сме синове на Неведомото.

За да схванем как всичко, което научихме дотук, ни води към тази част от ученията, е важно да имаме наум, че развиващото се осъзнаване е не само онова, което предизвиква разделяне на тонала от нагала, но също и онова, което предизвиква ново единство, наречено всеобхватност. Бидейки въплъщението на намерението, развиващото се осъзнаване е принципът който и разделя, и обединява. За да схванем подразбиранията в този факт, е също важно да имаме предвид, че намерението е, което възбужда Пустотата да стане съзидателна – акт, който води до първия акт на разделяне, за да може предназначението на Неведомото да бъде разгърнато. Също така, в предишните ни проучвания на космологията научихме, че намерението е, което извайва желаната цел на Неведомото от тъканта на ума, който ум, както знаем, е самото то, защото намерението и ума са просто двата полюса на Едно Осъзнаване.

стр. 255

Това всъщност означава, че намерението, синът, от своята женствена противоположност, ума, създава проявената вселена, т.е. женствения тонал, който, както знаем, е непознатото. Направило това обаче, намерението все пак остава непокътнато на своето собствено ниво, изразено за нас в Библията с думите на Христос: „Аз и Отец едно сме.“¹ и „Тоя, който Ме е пратил, е с Мене; Отец не Ме е оставил самичък.“² Но, оставайки непокътнато на своето собствено ниво, намерението става отделено от тонала, отделено от своя женствен полюс, което означава, че макар намерението да прониква цялата проявена вселена и макар да няма нищо друго освен намерение, в някакъв много истински смисъл намерението се е пожертвало или, по-точно казано, е пожертвало своето изначално състояние на единство, за да може предназначението на Неведомото да бъде разгърнато. Затова първият акт на разделяне, който се случва в Пустотата, не е разделяне между нагала и неговото намерение, а разделяне между намерението и неговия женствен полюс, ума. Естествено, крайният резултат от това е не само раздвояването на половете, но и вроденият порив на целия живот полюсите отново да бъдат обединени. Точно благодарение на него предназначението на Неведомото може най-накрая да бъде проявено и затова всеобхватността става най-великата движеща сила във вселената, независимо дали го осъзнаваме или не и независимо колко разделящи може да сме в своето мислене и поведение. По-нататък, понеже всеобхватността е копнежът полюсите намерение и ум, мъжко и женско осъзнаване, да бъдат отново обединени, е очевидно защо проявената вселена, т.е. животът в проявление трябва да бъде хетеросексуален израз на живота.

Бележка под линия (стр. 255): ¹  Евангелие от Йоан, 10:30.

Бележка под линия (стр. 255): ²  Евангелие от Йоан, 8:29.

стр. 256

Но това не е краят. Разделянето на полюсите и силата на всеобхватността, която се о-съществява в резултат от него, не са достатъчни за разгръщане на ново знание, нито за разгръщане на скрит потенциал. С други думи, всеобхватността сама по себе си не е достатъчна за картографиране на непознатото, но това не е лесна за разбиране концепция. За да схванеш онова, което следва оттук нататък, е полезно да имаш предвид, че усещащият принцип, намерението, е най-чистият израз на живота, както го познаваме. Но усетът принадлежи на Запада, мястото на залязващото слънце, т.е. мястото на смъртта или по-точно смъртта на старото. Във връзка с това разбери, че животът ставащ проявен върви от Изток на Запад, преди да отиде на Юг и най-накрая на Север. Което означава, че животът ставащ проявен преминава от трезвост към усет, от рекапитулация към изтриване на личната история и едва след това продължава на Юг към мястото на силата и оттам на Север към мястото на действието и на материализацията. С други думи, материализацията на предназначението зависи от действието и понеже всяко истинско действие, в противоположност на пре-повтарянето на глупостта, се основава на ново знание, това означава, че преди да бъде възможно да се спечели ново знание, старото трябва да умре. За да се предизвика смърт на старото, е необходимо да се рекапитулира, защото без рекапитулация осъзнаването остава сковано в привичното, сиреч старото. А рекапитулацията е, както знаем, процесът на трансмутация.

Разглеждайки го от не толкова техничен ъгъл, това означава, че ако искаме да развием осъзнаването си, то очевидно първата предпоставка за това е да постигнем трезвост за нашето настоящо състояние на осъзнаването, защото без рекапитулация всяка яснота, до която можем да достигнем, не е истинска трезвост, а просто нова перспектива върху онова, което вече знаем в контекста на настоящата ни отчетна система. Тъй като обаче настоящата ни отчетна система е продукт на всичките ни минали преживявания или, по-точно, продукт на нашето възприятие за нашите минали преживявания, е логично, че ако искаме да постигнем трезвост в определен момент, е задължително да разглеждаме каквато и перспектива да имаме върху настоящото преживяване като продължение на миналото и затова е необходима рекапитулация.

стр. 257

Във връзка с това е важно да се разбере, че макар да е възможно да трупаме нови и нови различни перспективи към даден проблем и с това да предполагаме, че развиваме осъзнаването си, ние в действителност не сме научили ни-що ново, освен факта, че има много начини да се възприеме нещо. От самия този факт би трябвало да ни става ясно, че да имаме само една перспектива върху дадено събитие означава, че сме уловени в избирателно възприятие и че единственият начин да се освободим от избирателното възприятие е да се стремим да направим възприятието си колкото може по-обективно. За да бъдем наистина обективни обаче, не можем да си позволим да се държим за вярването, че възприятието ни за което се случва е правилно. Съвсем същото е вярно за Неведомото и затова, ако всеобхватността бъде оставена само в рамките на Изтока, тя няма да доведе до разгръщане на ново знание, а вместо това ще ни накара да останем в миналото, завинаги припомняйки си познатото, т.е. онова, което вече е било преживяно. Единственият начин, по който може да се открие ново знание, е да прегърнем и Изтока, и Запада; и трезвостта, и усета; и живота, и смъртта.

Това означава, че трезвостта, постигната чрез рекапитулация, трябва да бъде придружена с усет, защото усетът е израз на ирационално знание или непознатото. Но истинският усет може да възникне само там, където е имало смърт на старото в една или друга форма и единственото място, където тази смърт може да се случи, е в нашето осъзнаване за себе си или, с други думи, в нашия себе-образ. Ние можем да си мислим, че просто осъзнаваме неща, случващи се извън нас, но в действителност всичко се случва вътре в нас по простата причина, че актът на възприятие е напълно субективен и затова изцяло зависим от нашия себе-образ. В резултат истинската трезвост винаги върви ръка за ръка със смъртта на старото и затова всеки път, когато постигнем трезвост по някой въпрос, част от нашия себе-образ задължително умира. Затова новото знание не се добива единствено от рекапитулацията, а се разкрива, само когато трезвостта води до смърт на старото. Оттук е логично, че трансформацията е смърт на старото, предизвикана от трезвост.

стр. 258

Връщайки се към обсъждането на това второ прозрение, би трябвало сега да е ясно, че едва след като всеобхватността, развита в първата фаза на проявлението, се пропие с качеството смърт, развито във втората фаза на проявлението, може всеобхватността да предизвика картографиране на непознатото. Тук се подразбира, че намерението, бидейки проявление на нагала, нарочно търси смъртта на старото, за да материализира предназначението на Неведомото. Което означава, че за да се материализира предназначението на Неведомото, е задължително единството да отстъпи на множествеността, Ни-Що-то на Пустотата да стане Не-що, или по-точно Вси-Чко – всички неща – т.е. тонала. С други думи, Словото трябва да бъде направено плът, синът на Неведомото трябва да бъде направен син на човека. Езотеричният смисъл, съдържащ се в това, е че животът трябва да се спусне в материята, преди да може предназначението на Неведомото да бъде материализирано. Знаем обаче, че не е самият нагал, който се спуска в материята, а намерението, което не само създава проявената вселена от своя женствен полюс, но и също така привлича нагала, или по-точно осъзнаването на нагала, което е сънуващият, да обитава материята. Създало проявената вселена от своя женствен полюс и след това станало отделено от него, силата на всеобхватността, присъща на намерението, кара сънуващия, т.е. развиващото се осъзнаване, сина на Неведомото въплътен, да се идентифицира с формалната страна на живота, когато за пръв път се спуска в материята, и в резултат от тази идентификация с формата синът във всяко едно отношение става разпнат на „кръста“ на материята.

стр. 259

Същевременно помни, че във всичко това и нагалът, и неговото намерение остават недокоснати на своето собствено ниво и затова само изразът на намерението в проявената вселена, т.е. синът на Неведомото въплътен, е който е станал идентифициран с формата. Идентифицирано с формалната страна на живота, т.е. с проявения живот, развиващото се осъзнаване, макар все още да е въплъщение на предназначението на нагала (защото помни, че то до голяма степен е израз на намерението) все пак е станало изгубено и отделено от нагала. Това бе така сърцераздирателно изразено за нас от Христос по време на разпването му, когато той изрече думите: „Боже Мой, Боже Мой! Защо си ме оставил?“¹

Бележка под линия (стр. 259): ¹  Евангелие от Матей, 27:46.

Ясно е, че единственият изход от тази дилема е да започне да се развива осъзнаване, защото само по този начин синът може да намери пътя си обратно към нагала, освобождавайки се от идентификацията със формата. Както вече знаем, истинската еволюция на осъзнаването може да се случи само посредством процеса на трансформация, т.е. посредством смъртта на старото. Затова в разказа за Голгота Христос, синът на Неведомото въплътен, е разпнат на кръста на материята и единственият път обратно към отца е през смъртта на старото. Но, както сега ясно се вижда, старото в действителност е идентификацията със формата и затова смърт на старото означава освобождаване от идентификацията с формата: нещо, което може да се постигне, само охотно прегръщайки смъртта в акта на трансформация. Това отново бе прекрасно изразено от Христос, когато в деветия час на кръста¹ той извиква: „Свърши се.² Отче! в Твоите ръце предавам духа Си.³“ С други думи, само посредством процеса на трансмутация, последван от трансформация, може да бъде предизвикана трансфигурацията, т.е. възкресението, и следователно възнесението обратно към отца. Затова, когато Христос казва на своите ученици „Аз победих света.“⁴, той казва, че вече не е ограничен от формата и затова, макар разпятието все още да му предстои, той може да каже: „Излязох от Отца и дойдох на света; пак оставям света и отивам при Отца.“⁵

стр. 260

Бележка под линия (стр. 260): ¹  Евангелие от Матей, 27:46.

Бележка под линия (стр. 260): ²  Евангелие от Йоан, 19:30.

Бележка под линия (стр. 260): ³  Евангелие от Лука, 23:46.

Бележка под линия (стр. 260): ⁴  Евангелие от Йоан, 16:33.

Бележка под линия (стр. 260): ⁵  Евангелие от Йоан, 16:28.

Ако съберем всичко по-горе, виждаме как Пустотата, възбудена от своето намерение да стане съзидателна, т.е. възбудена от сина към приятелство изпращя своя „единствен роден син“ да изпълни това предназначение. Намерението, синът на Неведомото и персонификация на любовта в действие създава от своя женствен полюс проявената вселена. Поради това то става отделено първо от своята женствена половина и след това, тъй като е въплътено, в смисъл че е станало син на човека, то е отделено и от нагала поради идентификацията със формата. Изгубен и изоставен на кръста на материята, синът на Неведомото, който е също син на човека, няма друга възможност, освен да си пробие път обратно към бащата, развивайки осъзнаването си посредством процеса на трансмутация, трансформация и трансфигурация.

стр. 261

Такава е природата на безусловната любов в действие и такава е историята на Мистерията на Голгота, която в крайна сметка е също така мистерията на възприятието и осъзнаването. Ние просто не я схващаме, защото ние не знаем нито как Едното, т.е. Пустотата, става Три, нито знаем истинската природа на намерението. Но в нашето преживяване на израза на намерението ние знаем, че то е най-забележителен израз на истинска любов – любов, която свързва заедно бащата и сина в акт на приятелство, който е толкова напълно безусловен, че човешкият ум онемява. Пред лицето на такава дълбоко трогателна любов воинът може само да отстъпи и да сведе глава в пълно смирение, защото той знае със сигурност, че поради бедността на своите човешки ресурси той не схваща мистерията, която е животът, и затова той може само да се опитва да под-държа, като живее живот, който е напълно безупречен. Същевременно от своя опит воинът също така знае, че мистерията на възприятието и осъзнаването е вътре в него и затова в глъбините на сърцето си той знае също, че Мистерията на Голгота не е „там навън“, а вместо това е собственото му определящо пътешествие, докато следва Път със Сърце: синът на човека, намиращ пътя си обратно към бащата. Дали той някой ден, както го изразява Франк Хърбърт, „ще успее да се гмурне навътре до корените на тази плът и да се опознае какъвто някога е бил“, т.е. като син на Неведомото, „това остава заключено в бъдещето“, но воинът знае, че „всички неща, които човек може да направи са мои. Всяко мое действие може да го направи.“

стр. 262

Най-накрая, във всичко, което разгледахме тук, е жизненоважно да помним, че за яснота говорим за нагала и говорим за намерението, ала те все пак са едно. Не е възможно да се отдели осъзнаването от битието и затова разделението съществува само като илюзия в ума. Няма истинско разделение като такова, а само разделяне на полюсите, съществуващо като общо състояние на осъзнаването в проявената вселена: състояние, в което умът регистрира разделение, а намерението регистрира всеобхватност, и двете с цел развитие на осъзнаването. В крайна сметка обаче и двете – разделението и всеобхватността – са просто двете страни на една монета: намерението, синът на Неведомото, който е също син на човека, развиващото се осъзнаване. Затова в ума на всеки мъж и всяка жена има илюзия за разделение, но в сърцето на всеки мъж и всяка жена съществува и неоспоримият усет, че животът не е какъвто изглежда, и че духът, нагалът, на всички нас е безкрайно повече, отколкото нашите малки мозъчета могат да пресметнат в параметрите на нормалното осъзнаване.

Вследствие никой от нас не може да пледира невежество; и все пак този усет, който е най-чистият израз на живота, на нагала, е напълно игнориран за сметка на многобройните наготово взети идеи, родени от фиксирания светоглед на рационалния ум, базирани на неизчислимо много предразсъдъци, които не се свеждат до нищо повече от чиста разделеност! Отново и отново човечеството демонстрира своята абсолютна съпротива и презрение към всеобхватността, предназначението на нагала, и пак всяка година празнува Великден, древния фестивал на Пролетното Пълнолуние¹, неуловимата Мистерия на Голгота. Какъв фарс! Какво опустошаващо в трагизма си свидетелство за безумното усещане на човечеството за фалшива гордост, ехо от висша арогантност, родена от потресаващо невежество. Христос изрази това толкова сърцераздирателно в своите думи: „Отче праведний! светът Те не позна; но Аз Те познах.“¹

Бележка под линия (стр. 262): ¹  В оригинала Osteramoon, подобно на „Луната (по-точно пълнолунието) на Easter“, бел.прев.

стр. 263

Бележка под линия (стр. 263): ¹  Евангелие от Йоан, 17:25.

Във всичко, което се опитах да предам относно това най-сърцераздирателно красиво прозрение, аз дадох много, ала все пак, което успях да изкажа, едва ли може да се счита за много адекватно. Истинските учения просто не могат да се изкажат с думи и затова е наистина невъзможно да се направи друго тук, освен да ти посоча правилната посока. Мистерията на Голгота не е лесна за схващане, но все пак, стремейки се да слушаме и следваме сърцата си, става възможно стъпка по стъпка да схванем и предназначението, и смисъла, съдържащи се в развиващото се осъзнаване. Което започва като ирационален усет може да стане и става обективна реалност, стига да имаме желание да учим, прегръщайки и трансмутацията, и трансформацията, стига да сме склонни да намерим онази трезвост, която води до смърт на старото, за да бъде постигната истинска трансфигурация. В заключение ви оставям да обмислите и да усетите вълнуващите думи на Христос в последната му молитва за неговите ученици – молитва, която до голяма степен е и молитва за всички, които се опитват да следват Път със Сърце в техните усилия да намерят своя път обратно към отца.

„Отче! дойде часът: прослави Сина Си, за да Те прослави и Син Ти, според както си Му дал власт над всяка плът, та чрез всичко, що си Му дал, да даде тям живот вечен. А вечен живот е това, да познават Тебе, Едного Истиннаго Бога, и пратения от Тебе Иисуса Христа; Аз Те прославих на земята, свърших делото, що Ми бе дал да изпълня. И сега прослави Ме Ти, Отче, у Тебе Самия със славата, що имах у Тебе преди свят да бъде. Явих Твоето име на човеците, които си Ми дал от света; те бяха Твои, и Ти Ми ги даде, и спазиха Твоето слово. Сега разбраха, че всичко, що си Ми дал, е от Тебе; защото словата, що си Ми дал, предадох им ги, и те приеха и разбраха наистина, че съм от Тебе излязъл, и повярваха, че Ти си Ме пратил. Аз за тях се моля; не за цял свят се моля, а за тях, които си Ми дал, защото са Твои. И всичко Мое е Твое, и Твоето Мое, и се прославих в тях. Не съм вече в света, но те са в света, а Аз ида при Тебе, Отче Светий! опази ги в Твоето име, тях, които си Ми дал, за да бъдат едно, както сме и Ние. Когато бях с тях на света, Аз ги пазех в Твоето име; ония, които си Ми дал, опазих, и никой от тях не погина, освен погибелния син, за да се сбъдне Писанието. А сега ида при Тебе и казвам това в света, за да имат в себе си Моята радост пълна. Аз им предадох Твоето слово, и светът ги намрази, защото те не са от света, както и Аз не съм от него. Не се моля да ги вземеш от света, но да ги опазиш от злото. Те не са от света, както и Аз не съм от него. Освети ги чрез Твоята истина; Твоето слово е истина. Както Ти Мене прати в света, и Аз ги пратих в света; и за тях Аз посветявам Себе Си, та и те да бъдат осветени чрез истината. И не само за тях се моля, но и за ония, които по тяхното слово повярват в Мене, да бъдат всички едно: както Ти, Отче, си в Мене, и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас едно, – та да повярва светът, че Ти си Ме пратил. И славата, която Ми бе дал, Аз дадох тям, за да бъдат едно, както Ние сме едно; Аз съм в тях, и Ти в Мене, за да бъдат в пълно единство, и за да познае светът, че Ти си Ме пратил и си ги възлюбил, както Мене възлюби. Отче! тия, които си Ми дал, желая и те да бъдат с Мене там, дето съм Аз, за да гледат Моята слава, що си Ми дал, защото Ме възлюби, преди свят да се създаде. Отче праведний! светът Те не позна; но Аз Те познах, и тия познаха, че Ти си Ме пратил; и явих им Твоето име и ще явя, та любовта, с която си Ме възлюбил, в тях да бъде, и Аз в тях.“¹

стр. 264

Бележка под линия (стр. 264): ¹  Евангелие от Йоан, 17:1-26.

стр. 265