МАГЬОСНИЧЕСКОТО ОБЯСНЕНИЕ

...се поглеждаме още веднъж един друг в очите, преди да се обърнем да търсим своя път в тъмата и през нея, седем групи от седем, всяка група за себе си в търсене на нов живот, в търсене на ново начало, в търсене на меч изгубен и копие забравено...

стр. 297

ДВАНАДЕСЕТА ГЛАВА МАГЬОСНИЧЕСКОТО ОБЯСНЕНИЕ

ПРЕДВАРИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ

Стигаме до това, което справедливо може да бъде наречено приказката на всички приказки: Магьосническото Обяснение. Както беше обяснено във въведението към този том, поради неговата изключително ирационална природа Магьосническото Обяснение винаги – независимо какъв изказ се използва – изглежда на чирака като нищо повече от мит. И същевременно това е мит, който някак си те завладява, подтиква те да откриеш по-дълбокия му смисъл, защото, освен ако човек не е завършен фанатик, който желае да вярва само в така наречените научни факти за живота, той може ясно да усети, че Магьосническото Обяснение, колкото и да е странно, едва ли е само мит, защото има около себе си звучене на истина, която се усеща много древна, странно неуловима, необяснимо затрогваща и също изпълнена с мистична сила, неподдаваща се на никаква човешка логика.

Няма абсолютно нищо в Магьосническото Обяснение, което да е логично, но точно тук се крие истинската му сила и по същата причина нагалите, предаващи Магьосническото Обяснение на своите чираци, никога не се опитват да обяснят съдържащия се в него по-дълбок смисъл, защото как да обясниш онова, което не може да бъде обяснено? Да се опитваш да обясниш необяснимото е също толкова напразно като да се опиташ да обясниш защо водата е мокра, защо небето е синьо или защо птиците летят, а пък рибите плуват. Водата е мокра, просто защото е мокра. Небето е синьо, просто защото е синьо. А пък птиците летят, защото имат пера и крила, докато рибите плуват, защото имат перки и хриле. Но кой би могъл да обясни с каква да е сигурност какво е предназначението на разумност, която избира да си отгледа крила и да поеме към небето или пък на такава, която вместо това избира да се отправи към водата, да си отгледа хриле и люспи и да живее като студенокръвно същество? И кой също така може наистина да обясни точно защо небето е синьо или защо водата би трябвало да е мокра?

стр. 298

Идеята е, че човек може да стане колкото си иска интелектуален, логичен и рационален, ала истината по въпроса е, че всичките му теории за живота и проявената вселена са само това: интелектуални теории или, по-точно, интелектуални карти, които му позволяват да навигира необятността на великото непознато, наречено живот. Толтекските учения са съвсем същото нещо и затова всички учения за дясната страна, включително техниките, не са нищо повече от карти, способстващи да намерим пътя си в непознатото, защото без тези карти дори Толтеките биха били също толкова изгубени в непознатото колкото и всички останали. Същото е и с Магьосническото Обяснение, защото в крайна сметка Магьосническото Обяснение се свежда до не повече от много, много думи, подредени заедно, така че да оформят някаква карта, която облекчава човешкия ум в опитите му да схване концепции, които многократно надвишават обхвата и предназначението му.

Е тогава как да обясниш една карта? Как да обясниш обяснение? Всяко обяснение си е достатъчно само по себе си, независимо дали го разбираме или не, защото обяснението не е предназначено да замести реалността, точно както една географска карта на дадена страна не може да замести физическите черти на тази страна, нито климата, растителността, животните, създанията, градовете, селата, индустриите и т.н. Затова Магьосническото Обяснение не следва да се разглежда като реалност, а като обяснение на живот, който се простира далеч отвъд обхвата на човешкия ум и далеч отвъд ограниченията на нормалното осъзнаване. Достатъчно е да кажем, че Магьосническото Обяснение е един вид „съкратен запис“, използван от ясно-виждащите да предадат усет за връзката между човека и Духа на Атл, планетарното същество, в което ние живеем, и се движим, и имаме своето същество. Друг начин да се разглежда това е да се каже, че Магьосническото Обяснение е визуалното впечатление върху ума на ясно-виждащия, когато той вижда връзката между човека и Духа на Атл в контекста на вечното сега, т.е. минало, настояще и бъдеще.

стр. 299

Отчитайки всичко това, кой е най-добрият начин да се подходи към Магьосническото Обяснение? Няма по-добър начин от онзи, който вече посочих във въведението към този том: вярвай, без да вярваш, и приемай, без да приемаш, позволявайки на думите да влияят на ума ти по такъв начин, че нищо друго не е възможно, освен да усещаш настроението на разказа. Ако направи това, с времето сериозният ученик ще може да усети, че след като е бил изложен на този най-странен от странните митове, животът е получил смисъл, който преди не е бил явен; смисъл, който някак си изглежда ясен и същевременно, мистериозно, завинаги сякаш с малко отвъд неговото или нейното интелектуално схващане. Едва тогава започва да става ясно, че за да схване мита, воинът действително трябва да стане мита, което значи, че воинът трябва да живее мита във всяка своя мисъл, усет, емоция и действие.

Във връзка с всичко по-горе е също така важно да проясня няколко съществени момента около изказа, който избрах да използвам в това повествование на Магьосническото Обяснение. Първият момент касае факта, че макар да има само Един Живот и следователно Една Единна Истина, все пак всеки нагал си има свой специфичен изказ на Магьосническото Обяснение, точно както си има и свой специфичен начин на предаване на Толтекските Учения. Ученията са си учения и затова, без значение как те са изказани с думи, понеже има само Една Истина, истината винаги се вижда и затова винаги могат да се забележат подобията между ученията на един или друг нагал, макар че съответните подходи може да са различни като деня и нощта. Важно е обаче да се разбере, че различията в подхода се дължат не само на различията в характера и следователно личните склонности, но и на различия в участта и съдбата.

стр. 300

Под различия в участта имам предвид, че главното задължение на всеки нагал е да предаде онези специфични аспекти на ученията и то по такъв начин, че най-добре да посрещне нуждите на онези, които той се стреми да води към свобода. Естествено, нуждите на онези, които по един или друг начин намират пътя си до живота на нагала, зависят от много фактори като например раса, култура, език, религиозни и образователни влияния и най-важното от всички: ерата. Всички тези и много други фактори трябва да бъдат най-внимателно отчетени от всеки нагал, преди той да може да се надява наистина да послужи по какъвто и да е начин на онези, които очакват от него да ги поведе напред в търсенето на свобода.

Под различия в съдбата имам предвид два главни въпроса, касаещи онова, което съвсем буквално е съдба в противоположност на участ. Първият въпрос се отнася до класа сънуващи, към който нагалът принадлежи. Във връзка с това разбери, че отново, макар да има само Един Живот, все пак всеки клас сънуващи има да изиграе различна роля в голямата схема на еволюцията, в резултат от което си има подход, който е доста уникален. Затова никои двама нагали не са еднакви, защото има не само разлики, произтичащи от различните подходи към живота между един клас сънуващи и друг, но дори и вътре в един клас сънуващи нагалите пак се различават един от друг поради посочените по-рано различия.

стр. 301

Вторият въпрос, касаещ съдбата на нагала, отново е нещо с явен ефект върху подхода. Всеобщо е предположението, че понеже нагалите принадлежат на Юга, всички те имат характеристиките на Юга, и макар това от една гледна точка да е вярно, от друга не е толкова просто. Причината е, че макар всички нагали наистина да принадлежат на Юга, всеки нагал си има определено предразположение към някоя специфична посока, разпоредено от съдбата, а не от лично предпочитание. В резултат всички нагали, независимо дали са четворни или тройни, попадат в четири категории според четирите посоки. Тези четири категории са философските нагали, чието предразположение е към трезвостта на Изтока, окултните нагали, чието предразположение е към усета на Запада, мистичните нагали, чието предразположение е към топлотата на Юга, и прагматичните нагали, чието предразположение е към действието на Севера. Разбира се, не че даден нагал от някоя категория няма атрибутите на всичките четири посоки, а по-скоро неговият подход към живота, а затова също и неговият подход към ученията, е оцветен от неговото специфично предразположение.

С всички споменати по-горе различия би трябвало да е ясно защо е толкова важно да се имат предвид разликите в изказа – не защото такива разлики бележат несъответствия в ученията, а по-скоро защото всеки нагал в съответствие със своята съдба, участ, предразположение и лични характеристики ще хвърля светлина върху различна перспектива към Единната Истина. Това е особено важно по отношение на Магьосническото Обяснение, дадено в тази книга, защото не само че тази книга е написана за всички хора независимо от техния клас сънуващи, но също така е написана за онези, които най-вероятно са доста неопитни в работата с ученията за лявата страна. Да кажем, че това е невъзможна задача, би било епохално омаловажаване и най-вече поради тези трудности аз избрах изказ, за който вярвам, че ще е от най-голяма полза за всички читатели, а не само за някои. Вследствие и понеже аз лично съм мистичен нагал, принадлежащ на Вълчия клас сънуващи, реших да възприема един подход, който макар основан на мистичен изказ, подходящ за Вълчия клас сънуващи, е все пак достатъчно балансиран, за да не отклони читател, принадлежащ към друг клас сънуващи.

стр. 302

За читателя ще е от полза също да знае, че Магьосническото Обяснение има четири части, които се изказват с думи, и пета част, която се подразбира в изказа на другите четири. Тези пет части съответстват на пет-орната¹ сила и затова четирите части, които се изказват с думи, следва да се разглеждат като едно непрекъснато цяло, вместо като четири отделни части, принадлежащи на четирите посоки, защото макар те наистина да съответстват на четирите посоки, четирите изказани с думи части все пак са едно цяло, т.е. четвъртото измерение, в което има само вечното сега. Точно защото четирите изказани с думи части са изказ на четвъртото измерение, което, както знаем от предишни томове, е Светът на Магьосниците, Толтеките са избрали да нарекат тази част от ученията Магьосническото Обяснение. Нещо повече, понеже четвъртото измерение вечно се сгъва² обратно върху себе си, четирите изказани с думи части нямат нито начало, нито край като такива, защото в контекста на вечното сега миналото, настоящето и бъдещето съществуват заедно като непрекъснатост.

Бележка под линия (стр. 302): ¹  Англ. five-fold, бел.прев.

Бележка под линия (стр. 302): ²  Англ. folds, бел.прев.

Няма какво повече да се каже за Магьосническото Обяснение, освен да те въведа в това преживяване по един много древен начин, използван от всеки нагал от незапомнени времена. Но, за да извлечеш максимална полза от онова, което следва, е задължително да си овладял техниката за сънуване, дадена във Втори Том.

стр. 303

Увери се, че си седнал по най-отпуснатия възможен начин ……….. Охлаби всички пристегнати дрехи ……….. Усети стола под теб ……….. Позволи на тежестта на тялото ти да потъне в стола ……….. Усети пода под нозете си ……….. Позволи на стъпалата си да потънат в пода ……….. Позволи на ръцете си да потънат там, където са положени ……….. Позволи на главата си да се отпусне върху врата и раменете ти ………..

Усети въздуха върху лицето си ……….. Чуй неподвижността (тишината) на живота отвъд (под) звуците на ежедневието ……….. Помириши различните аромати около себе си ……….. Вкуси устните си, като ги навлажниш с езика си ……….. Докосни света около себе си с всяка фибра на съществото си ………..

Сега успокой ума, като използваш прочистващото дихание ……….. Позволи на клепачите си да натежат, така че очите ти нежно да се затворят ……….. Пред теб е Жълтата Роза на Приятелството ……….. Наблюдавай въртенето ѝ ……….. Усети текстурата на венчелистчетата ѝ ……….. Помириши деликатния ѝ парфюм ……….. Позволи на парфюма да те води в цвета ……….. И позволи сега на моя глас, озвучаващ декларацията на намерението, да отеква от повърхността на ума ти:

Господи, влизам тук, за да се изпълня с богатствата на живота ……., ……., ……., ……., за да мога да ги споделя с онези, които се нуждаят от възвисяване в ума и от покой в тялото.

Ние сега сме в Толтекския храм ……….. във време преди времето ……….. Затова се отпусни ……….. Отпусни се във вибрацията на това място, това време ……….. Отпусни се ………..

Отпусни се много дълбоко ………..

И си спомни Огньовете на Ковачницата ………..

стр. 305

ПОВЕСТВОВАНИЕ НА МАГЬОСНИЧЕСКОТО ОБЯСНЕНИЕ

стр. 307

ТРИНАДЕСЕТА ГЛАВА ОГНЬОВЕТЕ НА КОВАЧНИЦАТА

…….. стоим на познатия мраморен под на черни и бели квадрати в древния Толтекски Храм, събрани в плътен и затова някак успокояващ кръг около големия Бял Център, върху който лежи една единствена жълта роза, съвършено оформена, но само външните ѝ венчелистчета разтворени, нейният фин но силен аромат е непокътнат, понеже е свежо откъсната в ранните часове на деня от Свещените Розови Градини на Храма в Южния Двор. Това е Жълтата Роза на Приятелството, прекрасният ѝ цвят както винаги с лице на Север, но точно днес и обкръжен от мънички капчици вода – кристално чисти капчици роса, плъзнали се от венчелистчетата на розата върху белия мраморен плот като тихи и нежни сълзи. С глави леко приведени, за да държим взора си върху розата, с длани леко, но солидно поставени една върху друга пред нас, ние чакаме тихо, макар всеки напълно да осъзнава фините напрежения в и около нас, докато тежестта на участта ни продължава да сковава умовете ни. Тихо взирайки се в розата, в сълзите – още една капчица роса спуснала се на големия бял мраморен плот – е невъзможно да мислим. В мъртвата тишина, която сега ни обгръща, е само горчиво-сладката мъка на опустошаващото усещане за меланхолия.

Сълзи! Да, ние усещаме същите тези сълзи, капещи бавно, тихо по бузите ни, каращи ни непрекъснато да мигаме, за да държим розата на фокус, докато като група се стремим да отпечатаме върху умовете си предназначението, което беше изковано в събитията на този съдбовен ден и да попием в сърцата си смисъла на Жълтата Роза на Приятелството, лежаща на големия Бял Център пред нас, отрязана от своя източник на живот, отрязана от Източника на Живот: великолепен цвят с участ да умре за предназначение, което ние схващаме само мъгляво. Но за нас не е важно да схванем това предназначение, защото от нас се иска просто да го подкрепим и с такава цел ние фокусираме намерението си в искрено усилие да отпечатаме предназначението твърдо върху ума си и да наберем смелост от знанието, че е висока чест да бъдем избрани за тази участ и че е наша привилегия да вървим към смъртта си охотно. В това искрящата красота и великолепието на жълтата роза много ни помага, защото деликатният ѝ парфюм ни напомня да прегърнем смъртта със същата смелост, която демонстрираме, когато посрещаме предизвикателствата на живота. В това отношение днешният ден не е различен от всеки друг. Само предизвикателствата ни днес са различни, защото днес сме призовани да срещнем предназначението на смъртта, както и смисъла, съдържащ се в това предназначение. Днес сме призовани не просто да поддържаме Жълтата Роза на Приятелството, а и да изиграем нейната роля – действие, което може да бъде осъществено само чрез смърт, нашата смърт.

стр. 308

Зад нас, пред нас и от двете ни страни огромният под на Храма се простира безкрайно между високите, стройни и изящно украсени с релеф мраморни колони, поддържащи обширните сводове, оформящи тавана на храма, издигащ се високо над главите ни. В Храма както винаги цари все-проникваща тишина, която хармонично изпълва огромните пространства на това неуловимо място, но която днес е някак по-дълбока поради ужасяващите звуци на кървава битка, вихреща се с пълна сила; сякаш в далечината, но само защото дебелите каменни стени и невъзможно високият покрив на Храма отделят тишината вътре от неестествената и брутална реалност отвън и навсякъде наоколо. Слушайки тези заглушени, но ясно доловими, смразяващи кръвта звуци отвън и опитвайки се да не бъдем разсеяни от яростните експлозии на ослепителни светкавици, непрестанно проблясващи през високите и тесни прозорци, разположени в сводовете на покрива на Храма, ние най-накрая успяваме достатъчно да фокусираме намерението си като индивиди, за да можем да навлезем в цвета като група. Изведнъж мекото нарастващо сияние на нежните нюанси на цвета започва да се сгъстява в успокояващо усещане за нещо познато навсякъде около нас, под нас и над нас и ние най-накрая с облекчение усещаме, че духовете ни започват да се повдигат точно навреме, когато един дълбок глас, мъжки глас, изпълва необята на Храма, думите отекващи високо над главите ни о куполните сводове на покрива – привидно страховит и някак абсурден акомпанимент на ужасяващите светкавици и постоянната какофония на гръмотевиците и виещите ветрове, заглушаващи всичките други звуци на ужасен страх и разрушение.

стр. 309

„Войната в Небесата достигна фатален климакс, защото раждането на новото е изпълнено с болката и скръбта на древните предизвикателства, заплашващи да прелеят в новото! Но аз казвам: нека не седим и гледаме отстрани как цялата ни система се осквернява с тази древна тъма! Вместо това нека се борим, както само ние знаем, че можем да се борим! Аз казвам: нека ние, в този момент на крайна нужда отворим широко сърцата си и демонстрираме своята безусловна любов към Него, който е наш живот, наше битие и който дори в този невръстен свой час се труди храбро да ограничи в своето същество древната тъма. Но аз казвам: стига! Нека поемем въз нас поне тази една битка и така да освободим Него и нашите братя от тези окови, за да могат Той и те да вървят напред по-бързо, необременени от неразрешеното минало, защото така трябва да бъде, ако искаме всички да живеем, а не просто да оцеляваме!

стр. 310

Скоро старото ще погине, както и трябва, и новото ще е върху нас! Дори и сега, докато говоря, славната светлина, която някога бе наша чест и слава, изтлява в задълбочаващите се дипли на мрачната клоака, в която в този час навлизаме като акт на приятелство.

Ти, който търсиш Пътя на Воина, вслушай се внимателно в думите ми, защото, като гледам в тунела на времето, виждам, че ще мине много, много дълго време, преди да схванеш по-дълбоките подразбирания на моите думи. Разбери също, че аз мога само да ти покажа визията за онова, което е отвъд думите. Неведомото никога не може да бъде изречено. Такъв е Законът.

Всички ние идваме на Пътя на Воина в неведение. Всички ние трябва да научим, че не знаем какво е истинско учене, преди да тръгнем по Пътя на Воина. Това е така, защото този път на-истина е пътешествие в непознатото, а няма начин да знаеш непознатото предварително. Такъв е Законът. Воините са пионери и макар че пионерите могат да се върнат и да ти кажат какво са открили, подобна информация ще бъде само теория за слушателя, а не знание, придобито от собствен опит. Още повече, как ще ти разкажат пионерите за онези неща, които те са открили в непознатото, когато ти можеш да схванеш само онова, което е познатото?

Затова, ако наистина желаеш да знаеш какво е да следваш Пътя на Воина, трябва самият ти да вървиш по този път: само тогава твоето възприятие ще съвпада с визията. Такъв е Законът. Но знай поне толкова и слушай внимателно, защото сега говоря за неща минали, настоящи и бъдещи: говоря за атавистичния човек, за човека-животно и за съзнателния човек.

Воините са преди всичко хора, смирени хора, които не могат да избегнат ограниченията на Закона. Тяхната задача в живота е да учат, картографирайки великото непознато. Да картографираш непознатото изисква да навлезеш в онази мистериозна необятност, но всеки път, щом навлезем в него, ние трансмутираме онези енергийни полета в нас, които съответстват на великото непознато извън нас. Тази трансмутация повлиява цялото ни съществуване по такъв начин, че самото ни състояние на битие необратимо се променя. С ефектите на трансмутацията накрая настъпва трансформацията – елиминирането на всичко нежелано. Неизбежният резултат на трансформацията е трансфигурация – пълна метаморфоза.

стр. 311

Знай, че веднъж започнат този процес, настъпва верижна реакция, която не може да бъде спряна. Затова Пътят на Воина е без връщане назад – път на трансмутация, трансформация и трансфигурация. Такъв е Законът.

Върви сега и се захващай с назначената ти задача, защото за всички ни е време за промяна! Но като ново-бранци на Атл – Атл’мани – носете в сърцата си и тези думи…….

Това завъртане на колелото дори сега вече се затваря върху собственото си начало – змеят на мъдростта ще отхапе опашката си! Съдбата повелява този ден да бъде завършен и този свят да стане за вас само блед спомен. В края на деня вие ще бъдете транспортирани до което ще бъде вашият нов дом, вашата нова отговорност, и ще забравите всичко! И същевременно трябва да се борите да си спомните какво е да бъдете воини на Атл, какво е да бъдете Атл’мани! И преди всичко трябва да се борите да си спомните какво е да бъдете Толтеки! Свещеното Доверие, вложено във вас, не може и не трябва никога да бъде забравено!

За тази цел семе е посято в сърцата на всички вас. Седем групи сте – седем семена за седемте групи. Затова седем пъти по седем ще бъдете отсега до края на времето. По този начин поне някои от вас от всяка група ще си спомнят какво е да си Толтек и от седемте семена трябва да бъдат отгледани седем ключа, които отново ще отключат седемте печата на Едната Сила. Ако никога не си спомните това, нагалът на всички нас ще остане лишен от Едната Сила и така навеки изгубен в Древната Тъма …….

стр. 312

След този момент вече няма да ви говоря, защото образецът¹ повелява огньовете на ковачницата да бъдат разпалени, проникнати и издържани ………..

Бележка под линия (стр. 312): ¹  Англ. pattern, бел.прев.

Воини на Атл, аз ви приветствам!

С любовта, която е същината на вашето собствено вътрешно огнено същество!

С безупречността, която съставлява вашата непобедима сила!

Със смирението, което е белегът на вашия свободен дух!

Нека мирът и хармонията на Жълтата Роза на Приятелството пребъде с вас сега и вовеки!

На добър път Атл’мани! Вървете сега и учете какво е да бъдеш животно-човек! Вървете и учете какво е да устояваш! Вървете и учете какво е да се сражаваш! Колелото ще се върти и още много пъти великият змей ще отхапва опашката си, преди да си спомните. Но щом започнете да си спомняте, нека Копието на Съдбата лети вярно. Нека Мечът на Силата да звънти с Единната Истина и да бълва синия пламък на Едната Сила!

Атл’мани! Аз ви призовавам! Спомнете Свещеното Доверие!

……… Спомнете ………

……………… спомнете ………„

С утихването на ехото от потресаващите думи на Безименния вътре в Храма ненатрапчиво се установява тишината и, докато държим взора си фиксиран върху розата пред нас, светлината наоколо ни започва да гасне, докато остава само сиянието на цвета. Знаейки сега, че часът, който бяхме чакали, е дошъл, ние още веднъж индивидуално и като група фокусираме намерението си да се насладим на всеки момент, останал ни в това място, в това време. Скоро ще е приключило и тези моменти, това преживяване, ще са си отишли, за да не се върнат никога. Попивайки с всяка фибра на съществото си почти съкрушителната тръпчивост на тези моменти, звуците отвън започват утихват. Войната в Небесата бавно но сигурно започва да намалява, курсът ѝ завинаги променен от великата саможертва на Атл.

стр. 313

Тихо чакайки отреденото ни време и с минаването на следващите часове, дори сиянието започва да изтлява, докато накрая огромна и непрогледна тъма заема цялата вътрешност на Храма. Вече не можем да видим розата, нито се виждаме един друг. Със спускането на мрака всеки от нас някак знае, че времето ни е дошло и, докато огромна вълна от кипяща сила изведнъж, безмълвно, ни издига от пода в предизвикващ гадене вихър от несъвместими енергии, откриваме, че гласовете ни крещят от мъка, докато усещаме, че сме изтръгвани с корен от нашия роден свят.

Горчиво усещане за вътрешна агония надвива всички ни и ние отново изплакваме, откривайки, че сме хвърлени на повърхността на някакъв странен нов свят. Навсякъде около нас в провисналата светлина на залязващото слънце ландшафтът на непознатата планета е странен и измъчен, но тя все пак има някакво необяснимо близко усещане. Повърхността под нозете ни е достатъчно твърда, ала навсякъде има нащърбени пукнатини, някои бълващи мудни потоци от изстиваща лава, други съскаща пара, сякаш допълваща кипящата вода и пара, изригващи от множество гейзери навсякъде около нас и докъдето стига погледът: някои от тях мънички няколко сантиметра на височина, други огромни и хвърлящи на метри нагоре в пъстросивото небе. В далечината пред нас мъжделее формата на гола планинска верига. Наляво от нас, отново на разстояние, виждаме свирепата активност на огромно вулканично изригване, придружаващите го гръмотевични звуци достигат до ушите ни, докато червената на петна лава, изстреляна високо в сивите небеса, се разбива в плашещ спектакъл на гротескни фойерверки, разпръскващи пламтяща лава и задушаваща пепел нався-къде. Вдясно от нас, но сравнително близо, е началото на огромно езеро, пара издигащa се от повърхността му сякаш огромна тенджера, оставена да изстине.

стр. 314

Обръщаме се да видим какво е зад нас и като един ахваме в благоговение, защото пред нас върху замръкващия хоризонт е полукръгът на залязващо слънце, оранжево-червено на цвят и невъзможно голямо. Докато гледаме онемели, тъмният силует на огромен орел се появява отляво и преминава през лицето на залязващото слънце, величествените му криле разперени широко и силният му врат протегнат в мощно движение напред, и все пак на фона на гигантското слънце изглеждащ като не повече от дребно тъмно петънце, едва видим на оранжево-червеното сияние на слънчевия огън. Ала в сърцевината на сърцата си ние знаем, защото мигновеното разпознаване е несъмнено. Това е Духът на Атл, сбогуващ се с Оранжево-Червеното Слънце, нашият любим роден свят. Докато гледаме в мълчаливо почитание, Атл, Великата Саможертва, прави грациозен завой в оранжево-червения пламък на залязващото слънце – последен салют преди изведнъж да започне да се спуска към нашия нов свят, в този момент трансформиран в Божествения Бунтовник, отдал Своя възвишен живот, за да може сега залязващото слънце да изгрее утре, освободено от бремето на неразрешените предизвикателства от миналото, освободено от Великата Тъма, която иначе би обременила цялата слънчева система.

Докато гледаме тъмния силует на Духа на Атл, изчезващ в задълбочаващия се мрак, спускащ се навсякъде около нас, потискащото чувство, че сме изгубени и изоставени надвива всеки един от нас. Преглъщайки тежко и мигайки, за да изтласкаме изгарящите сълзи, ние силно се стараем да не се подадем на усещането за напразност, което заплашва да заличи всяка яснота, докато се обръщаме пак към далечната планинска верига, някак знаейки, че там отиваме. С отпуснати глави и приведени напред рамене ние бавно и неохотно започваме да се движим към планината – краката ни се влачат тежки и тромави, сърцата ни болят от тихата агония и чувство на пълно отчаяние, предизвикано от опустошаващото усещане за загуба, което се усилва с всяка стъпка по-далеч от родния ни свят; всеки един дълбоко потопен в личното си усещане за мъка, всеки един изцяло зает с неизречения въпрос дали някога пак ще се познаем както бяхме преди съдбовните събития, направили необходим този ден на саможертва.

стр. 315

Тътрейки се апатично в сгъстяващия се мрак, вътрешното ни усещане за мъка започва да намалява в постепенно притъпяване на всички чувства, като дори мисълта и спомените се разсейват, оставяйки само задълбочаващо се усещане за някакво предназначение, неясно разпознаваемо. Когато достигаме върха на някакъв хълм взорът ни е изпълнен с неочаквания блясък на пълна луна, тъкмо започваща да се издига над нащърбената тъмнина, отбелязваща далечната планинска верига.

Спрели и вторачили се в жълтата светлина на онази луна, която ни напомня за нещо, което вече не можем да извикаме в паметта си, сега у нас е само познатото усещане за вътрешна мъка по нещо изгубено, нещо напомнящо неясното понятие за свобода. Още миг се взираме тихо в луната, след което всички, всеки по свой начин, вдигаме глави, за да нададем дълъг вой, изразяващ неизмеримото ни усещане за загуба – загуба, която не можем да схванем, освен чрез засилващото се усещане, че сме по някакъв начин завинаги посветени на онова, което е било загубено, и чрез задължението ни да ловуваме онова, което може би е предназначение, в което може и някога да намерим смисъла на нашето усещане за загуба. Задържайки се заедно като група за още няколко мига, се поглеждаме още веднъж един друг в очите, преди да се обърнем да търсим своя път в тъмата и през нея, седем групи от седем, всяка група за себе си в търсене на нов живот, в търсене на ново начало, в търсене на меч изгубен и копие забравено.

стр. 317