ИЗКАЗ НА ПРАВИЛОТО НА ТРОЙНИЯ НАГАЛ

ЧАСТ ПЪРВА

НАГАЛЪТ

стр. 178

ПРАВИЛО НА ТРОЙНИЯ НАГАЛ

...ясновиждащият познава себе си като сънуващ в пространството - чист израз на намерението и син на своя баща, Висшата Троица, в която той и баща му са едно в предназначението... ясновиждащият схваща, че като израз на предназначението на баща си той е и познатото, и непознатото, и в това знание изгаря от вътрешна страст да прегърне както познатото един-ение с баща си, така и собствената си непозната половина...

стр. 181

СЕДМА ГЛАВА ПРАВИЛО НА ТРОЙНИЯ НАГАЛ

ВТОРИ КОНТАКТ С ПУСТОТАТА

При втория контакт с Пустотата ясновиждащият както и при първия контакт отново е потопен в същата обширна нищожност, в която умът му е принуден да замълчи в тишина, която занулява всичко в него. В това състояние на тишина ясновиждащият не изпитва нито мисъл, нито чувство, нито емоция, нито физическо усещане, светлина или звук. Този път осъзнаващ, че е в божественото присъствие на Неведомото, ясновиждащият позволява на битието си да се протегне и в четирите посоки, за да се отпусне в състоянието на Ни-Що-жност, което е и в, и извън ясновиждащия.

Предавайки се на това Величествено-неизразимо усещане за нищожност, ясновиждащият се озовава потопен в една цялостност, която няма нито субстанция, нито някакво описуемо качество, освен знаене на себе си. Ясновиждащият знае, без да знае как знае, че преживява вечността¹, ала у него няма никакво съзнателно осъзнаване за време или пространство. Тогава ясновиждащият изведнъж изпитва смазващо усещане за огромен натиск, който отначало изглежда да идва отвън, но бързо започва да се материализира в най-вътрешното ядро на битието му, за да изригне най-накрая в съзнанието му като разкъсващо усещане за терзание.

Бележка под линия (стр. 181): ¹  Англ. eternity, бел.прев.

стр. 182

Усилващият се натиск е толкова голям, че съществото на ясновиждащия изведнъж е поставено в състояние, в което той изпитва страдание на умствено ниво, на емоционално ниво и също на физическо ниво. Тази тройна агония е толкова силна, че съществото на ясновиждащия е принудено още веднъж да се разшири, за да смекчи влиянието ѝ. Но в момента на разширяването ясновиждащият усеща цялото му същество изведнъж да прегръща и натиска, и последващата агония, което предизвиква у него неописуемо усещане за пълна всеобхватност. Тази всеобхватност незабавно премахва натиска и също така трансмутира терзанието в блажено състояние на екстаз, в което ясновиждащият възприема нещо подобно на Жълта Роза – излъчването ѝ величествено, ароматът ѝ възвишен.

Уловен в тази визия ясновиждащият знае, че преживява предназначението на нагала; и че му е било показано как потенциалната разумност се материализира в резултат на натиска, упражнен от намерението върху ума. Изпитвайки това неизразимо предназначение, ясновиждащият знае, че наблюдава Висшата Троица – чисто изражение на нагала, и все пак той не може да схване това предназначение отвъд това да регистрира огромно усещане за безбрежна любов, за която той знае, че е персонифицирана за него като Жълтата Роза. В този момент ясновиждащият схваща, че – ако желае да схване предназначението – той трябва да стане майстор на осъзнаването, припомняйки си цялото си съществуване, понеже и той самият е израз на божественото предназначение.

Все още уловен в божествения екстаз, ясновиждащият изведнъж усеща дълбоко в най-вътрешното ядро на съществото си втора грамадна вълна от усилващ се натиск, идващ отвън, но и някак отвътре. Вече знаещ, че трябва да прегърне напълно този натиск, ясновиждащият незабавно разширява съществото си да обхване както натиска, така и заливащата агония, предизвикана от него. Тогава в момента на пълно обхващане ясновиждащият мигновено е потопен в несвършващо усещане за безграничен мрак, което го кара веднага да потърси вътрешно онова състояние на битието, което беше изпитал преди връхлитането на втората вълна натиск. Но в това вътрешно протягане той е обзет от опустошаващо усещане за разделяне между него и великата тъмнина, която той сега веднага разпознава като част от собственото си битие. Ужасèн от този раздел, ясновиждащият отчаяно се протяга към тъмнината, но колкото по-голямо е усилието му, толкова по-голям е разделът.

стр. 183

Удържан в тази нова визия за катастрофа, ясновиждащият изведнъж схваща, че той може отново да изпита цялостността на себе си, само като установи намерението си върху това да развие осъзнаването си достатъчно, за да си вземе обратно своята непозната тъмнина стъпка по стъпка. В този момент на прозрение ясновиждащият познава себе си като сънуващ в пространството – чист израз на намерението и син на своя баща, Висшата Троица, в която той и баща му са едно в предназначението. Огромно усещане за дълбока агонизираща меланхолия завладява ясновиждащия и той изпада в жив сън, в който за него няма нищо освен несекващ копнеж за единение с нагала посредством спойката на безусловното приятелство, но копнеж, който – както той знае – е израз на неговия също толкова голям копнеж да бъде отново съединен с непознатата си половина.

В това състояние на двоен копнеж ясновиждащият схваща, че като израз на предназначението на баща си той е и познатото, и непознатото, и в това знание изгаря от вътрешна страст да прегърне както познатото един-ение с баща си, така и собствената си непозната половина. Изпълнен с тази все-поглъщаща страст за единение, ясновиждащият схваща, че за да бъде материализирано това единение, той трябва да стартира изкуството на дебненето, за да изтрие онова в него, което предизвиква усещането, че е бил разделен.

стр. 184

Тогава ясновиждащият изпитва в най-дълбокото си ядро раздвижване, което предизвиква у него съзнателното прозрение, че той никога вече няма да може да изпита единение със своя баща и със своята непозната половина, освен ако не стане въплъщение на предназначението на баща си. Изпълнен с това разбиране, ясновиждащият упражнява цялото си намерение и моментално материализира в битието си ясен израз на своето битие, който отразява, първо, непознатата му половина, но после – веднага след това – онова в него, което е неговото познато себе-същество. В тази парадоксална визия на единство, което е и разделение в някаква форма, ясновиждащият знае, че е едновременно и мъжко и женско осъзнаване; и отново упражнявайки намерението си, той моментално постига истинско единство, но само в контекста на времето. В този контекст ясновиждащият знае, че е станал сънуван на сънуващия: дебнещ времето.

Знаейки, че преживяването му на връщане към първоначалното състояние на цялостност е все още някак ограничено, ясновиждащият схваща, че той все още гледа само на изток, мястото на изгряващото слънце, и, ако иска да довърши преживяването си, той трябва да се обърне и на запад, мястото на залязващото слънце. Изпълнен с този дълбок копнеж за всеобхватност, ясновиждащият се обръща с лице на запад и прегръща онзи процес, който най-накрая го води до единство във времето и пространството: смъртта.

Но, прегръщайки смъртта, ясновиждащият се озовава на прага на нов живот – живот, изпълнен с безброй възможности за сънуване до о-съществяване на материализирането на предназначението на бащата. Установявайки намерението си върху сънуването, ясновиждащият сънува до о-съществяване огромно изобилие от енергия, което изпълва цялото му същество. Накрая енергията достига до такава критична мощ, че изведнъж ясновиждащият трябва да стегне цялото си същество, за да удържи безграничната си енергия. Толкова силно е намерението на ясновиждащия да сдържи своята енергия и толкова голям става интензитетът на тази уплътнена енергия, че в момента на последно свиване уплътнената енергия в ясновиждащия достига такъв интензитет, че той отново е принуден да се разшири навън с пълно усилие на намерението си. В това бързо разширяване навън най-вътрешното ядро на съществото на ясновиждащия експлодира в безброй искри, всяка искра частица от един живот; и все пак – парадоксално – ясновиждащият все още се знае като един, независимо от това, че осъзнаването му бързо започва да се идентифицира със само една от многобройните искри, които са него, и за която той знае, без да знае как знае, че е неговият уникален израз на Единния Живот, който той е.

стр. 185

В тези финални моменти на идентификация ясновиждащият изведнъж схваща, че това е материализацията не само на предназначението на неговия баща, но и на тонала – неговата собствена непозната половина, която трябва да бъде картографирана посредством процеса на живота в проявление. И докато процесът на идентификация продължава да изпълва ясновиждащия с усещане за предназначение във всичко това, най-вътрешното ядро на съществото му изведнъж се разкъсва от съзнателното прозрение, че в процеса на материализация той е бил отделен не само от своя баща, но и от своята непозната половина. Сега лишен и от нагала, и от тонала, ясновиждащият изплаква с терзание и вторият му контакт с Пустотата е прекратен и той забравя визията.

стр. 187

ОБЯСНЕНИЕ НА ПРАВИЛОТО НА ТРОЙНИЯ НАГАЛ

ЧАСТ ВТОРА

ТОНАЛЪТ

стр. 189

ОСМА ГЛАВА ПРЕДВАРИТЕЛНИ КОМЕНТАРИ

НАСТОЯЩОТО ПРОЯВЛЕНИЕ, КАКТО ГО ПОЗНАВАМЕ, Е СВЕТЪТ НА БОЖЕСТВЕНОТО ХЕТЕРОСЕКСУАЛНО, КАКТО Е ИЗРАЗЕНО В ЖИВОТА В ПРОЯВЛЕНИЕ. НО ТРЯБВА ВИНАГИ ДА СЪЗНАВАМЕ, ЧЕ ЖИВОТЪТ В ПРОЯВЛЕНИЕ НЕ Е САМИЯТ ЖИВОТ, А ИЗРАЗ НА ЖИВОТА. НИЕ НЕ ЗНАЕМ КАКВО Е ЖИВОТЪТ И НИЕ СЪЩО ТАКА ЗНАЕМ МНОГО МАЛКО ЗА БОЖЕСТВЕНОТО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ, ОСВЕН ОНОВА, КОЕТО МОЖЕ ДА СЕ ЗАКЛЮЧИ ЗА НЕГО ОТ НАШИЯ ОПИТ ОТ ЖИВОТА В ПРОЯВЛЕНИЕ. ЗАТОВА, ПОНЕЖЕ НАШЕТО ЗНАНИЕ ЗА БОЖЕСТВЕНОТО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ Е ОГРАНИЧЕНО ДО НАШИЯ ОПИТ ОТ ЖИВОТА, НЕ МОЖЕ ДА СЕ ПРАВИМ, ЧЕ ЗНАЕМ ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕТО НА НЕВЕДОМОТО. ВСИЧКО, КОЕТО МОЖЕМ ДА КАЖЕМ СЪС СИГУРНОСТ ЗА ТОВА ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ, Е, ЧЕ МАКАР ТО ДА СЕ ПРОЯВЯВА С КАЧЕСТВО, КОЕТО Е ХЕТЕРОСЕКСУАЛНО, ИМА УБЕДИТЕЛНО ДОКАЗАТЕЛСТВО, ЧЕ САМИЯТ ЖИВОТ НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ХЕТЕРОСЕКСУАЛЕН, А Е ФАКТИЧЕСКИ ХЕРМАФРОДИТЕН ПО ПРИРОДА И НЕГОВОТО ИСТИНСКО ИЗРАЖЕНИЕ В ИЗВОРА НА ПРОЯВЛЕНИЕ Е С БИСЕКСУАЛНО КАЧЕСТВО. ЗАТОВА ОПРЕДЕЛЯМЕ ЖИВОТА КАТО ПЪРВИЧНО ХЕРМАФРОДИТЕН С БИСЕКСУАЛНО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ, КОЕТО СЕ ИЗРАЗЯВА В ЖИВОТА В ПРОЯВЛЕНИЕ КАТО ХЕТЕРОСЕКСУАЛНО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ. ПОВЕЧЕ ОТ ТОВА НЕ МОЖЕ ДА СИ ВЪОБРАЗЯВАМЕ, ЧЕ ЗНАЕМ.

стр. 190

С Правилото на Тройния Нагал се изправяме не само срещу непознатото, но и срещу непознаваемото. Затова е добре, преди да започнем изучаването на това правило, да разгледаме няколко важни момента, които ще помогнат да получим поне частична яснота по една тема, която за по-голямата част от човечеството е като затворена книга. С това по никакъв начин не искам да кажа, че възприемчивият читател не може да получи огромна полза от този раздел на ученията, а просто се опитвам да посоча, че макар Толтекските ясновиждащи да са изследвали точно този раздел от ученията цели епохи, има много, свързано с това правило, което те все още не са успели да схванат напълно.

ПРАВИЛОТО НА ТРОЙНИЯ НАГАЛ Е МНОГО РАЗЛИЧНО ОТ ПРАВИЛОТО НА ЧЕТВОРНИЯ НАГАЛ. ПРАВИЛОТО НА ЧЕТВОРКАТА СЕ ОТНАСЯ ДО ЖИВОТА, КАКТО НИЕ ГО ЗНАЕМ, Т.Е. ЖИВОТА В ПРОЯВЛЕНИЕ, ДОКАТО ТРОЙКАТА СЕ ОТНАСЯ ДО ЖИВОТА ИДВАЩ В ПРОЯВЛЕНИЕ, ЗА КОЙТО ЗНАЕМ МНОГО МАЛКО. ЕДИНСТВЕНОТО НИ ЗНАНИЕ ЗА ЖИВОТА ИДВАЩ В ПРОЯВЛЕНИЕ Е, КАКВОТО СМЕ НАУЧИЛИ ОТ НЕГОВОТО ИЗРАЖЕНИЕ КАТО ЖИВОТ В ПРОЯВЛЕНИЕ.

Правилото на Тройния Нагал е наистина величествено в обхвата си и, преди то да бъде открито, Толтекските ясновиждащи не можеха да схванат защо изглежда да има толкова много пропуски в тяхното знание, провалящи всеки опит да бъдат запълнени. След като това правило беше открито и очертано обаче, пропуските бързо бяха запълнени, в резултат на което Толтекските ясновиждащи получиха в свое разположение много ключове, които им позволиха да отключат множество тайни на вселената – както външната, така и вътрешната.

При все това обаче, все още има много за живота, което ние просто не разбираме, и Правилото на Тройния Нагал подчертава този факт. Макар че сега притежаваме това правило и макар във времето то да е проверявано и изпитвано достатъчно, за да знаем, че е коректно, понеже то веднага ни потапя в непознатото и ни води към границите на непознаваемото, има много, разкрито в това правило, подразбиранията на което не можем да схванем, защото то не просто води към границите на непознаваемото, но и ги пресича. Затова, докато не можем безопасно да навлизаме в наистина страховито-величествения простор на непознаваемото, сме принудени да се задоволим с толкова от правилото, с колкото можем да работим тук и сега. Посочвам всичко това, за да напомня още веднъж на невнимателния читател да не приема никоя част от ученията, разкрити в тези томове, за завършена и окончателна. Понеже не живеем в абсолютна вселена, знанието никога не може да бъде окончателно в истинския смисъл на думата; и понеже нашето знание постоянно се развива, докато развиваме осъзнаването си, е логично, че всяко знание трябва да е относително спрямо времето.

стр. 191

В настоящия контекст аз имам предвид не само времето като свидетелстване на процеса на живота, т.е. еволюцията на осъзнаването, но и по-големите подразбирания на концепцията време, т.е. емоционалният подтик на Неведомото. На никое друго място в ученията влиянието на времето не е толкова значимо, както в Правилото на Тройния Нагал. Причината за това е, че точно както четворните нагали са аспекти на живота в проявление, тройните нагали са аспекти на живота ставащ проявен, т.е. животът идващ в проявление. Подразбиранията тук са много и дълбоко комплексни, но само три от тях са от непосредствена важност за нас за целите на тази книга. Те са, първо че преди да има живот в проявление, трябва да има живот идващ в проявление; второ оттук следва и че поради относителния фактор на осъзнаването животът идващ в проявление е мъжествен спрямо живота в проявление; и трето без постоянното оплождане на живота в проявление от живота идващ в про-явление развитието на осъзнаването би спряло и животът в проявление би изпаднал в състояние на безплодна инерция.

стр. 192

СЪЩЕСТВУВА МОЩНА И КРАЙНО ДИНАМИЧНА ВРЪЗКА МЕЖДУ СВЕТА НА ТРИТЕ И СВЕТА НА ЧЕТИРИТЕ. ОБАЧЕ НИЕ НЕ СХВАЩАМЕ ТАЗИ ВРЪЗКА ОТВЪД ТОВА, ЧЕ ТЯ Е ИЗРАЖЕНИЕ НА БОЖЕСТВЕНОТО ВДЪХНОВЕНИЕ И ДЕМОНСТРИРА ЛЮБОВТА, КОЯТО СЪЩЕСТВУВА МЕЖДУ ТРИТЕ И ЧЕТИРИТЕ, КАКТО И ОПЛОЖДАНЕТО НА ЧЕТИРИТЕ ОТ ТРИТЕ, ЗА ДА Е ЖИВОТЪТ ИДВАЩ В ПРОЯВЛЕНИЕ ВИНАГИ НОВ, А ЖИВОТЪТ В ПРОЯВЛЕНИЕ ВИНАГИ ВДЪХНОВЕН.

От подразбиранията, които разглеждахме, е ясно, че определящият фактор във всичко това е предназначението на Неведомото, но както по-рано отбелязах и както е разкрито в горния афоризъм, ние не знаем почти нищо за това предназначение. Всичко, с което можем реално да работим, е емоционалният подтик на Неведомото, както той се изразява в живота в проявление. Тъй като обаче този емоционален подтик е от такава величина, че да предостави подтик за всяка една истинска промяна във вселената, самата тази огромност означава и че ние никога не знаем смисъла му освен в ретроспекция. За да схванеш това, разбери, че точно както при човешките същества емоционалният отклик може да трае от няколко секунди до няколко месеца, а дори и години, така и емоционалните отклици на Неведомото не са еднакви по продължителност. При все това времевата рамка на Неведомото е такава, че всеки един от неговите емоционални отклици се простира върху милиони години. Затова, съотнесено с нашата миниатюрна отчетна система, що се отнася до времето ние работим с такава миниатюрна част от огромния вселенски отклик, че нашето възприятие за това, с което работим, не само е крайно ограничено, но по дефиниция ще бъде изкривено, освен ако не взимаме предвид еволюционната природа на знанието. В тази връзка само благодарение на посветената изследователска работа, продължавана от поколение в поколение, Толтекските ясновиждащи могат да погледнат назад и в ретроспекция да видят всеки един от емоционалните отклици на Неведомото и да кажат: „Аха! Значи затова беше всичко.“

стр. 193

И все пак – дори с това знание – какво реално знаем отвъд повърхностното значение на отклика? С други думи, каква мисъл или пък усет на Неведомото са причината за този емоционален отклик? И какво е под-лежащото предназначение, предизвикало тези мисъл или усет? Ние просто не знаем! Ограниченията на нашето възприятие като човешки същества не позволяват подобни възвишени спекулации.

Един последен момент, който трябва да засегнем тук, за да избегнем объркване при по-нататъшното изучаване на Толтекските учения, се отнася до непознаваемото. Във всички предадени досега учения беше прояснено, че познатото е мъжествено спрямо непознатото и поради това приравняваме познатото с мъжкото осъзнаване и непознатото с женското осъзнаване. Както обаче беше отбелязано, мъжкото и женското осъзнавания са просто двата полюса на осъзнаването на сънуващия и затова имат значение само в контекста на еволюцията на осъзнаването. С други думи, макар че родът е от огромно значение, това е само заради еволюцията на осъзнаването, защото в крайна сметка всеки мъж и всяка жена имат и двата полюса – мъжки и женски – в своето осъзнаване и това осъзнаване не е нищо друго освен развиващото се осъзнаване на техния мъжествен дух. Затова на нивото на нагала има само едно същество, което е мъжествено по природа, но което има развиващо се осъзнаване с два полюса – мъжки и женски – и с цел развиване на това осъзнаване нагалът се въплъщава или като мъж, с цел да развие своята мъжественост, или пък като жена, за да развие женствеността си.

стр. 194

Следователно, в същина има само нагал, развиващ осъзнаването си, отделяйки познатото от непознатото, и значи е логично, че и познатото, и непознатото – и мъжът, и жената – са женствени спрямо нагала. Тогава въпросът е къде се вписва непознаваемото в цялата тази схема? Да си припомним от предишните томове, че отначало Толтеките направиха грешката да предполагат, че непознаваемото и непознатото са едно и също, и само след много проби и грешки и немалко жертви сред ясновиждащите от онова време Толтеките най-сетне прозряха, че непознаваемото е нещо доста различно от непознатото. Причината за тази разлика е, че и познатото, и непознатото се отнасят до живота в проявление, докато непознаваемото спада към онова, което поради липсата на по-подходяща дума може да бъде наречено светът на Неведомото. С други думи, непознаваемото се отнася до живота отвъд живота в проявление. Значи пак, взимайки предвид относителния фактор на осъзнаването, виждаме, че непознаваемото е мъжествено спрямо и двете – познатото и непознатото.

НЕПОЗНАВАЕМОТО КАСАЕ НЕ-ПРОЯВЕНИЯ ЖИВОТ И ЗАТОВА Е МЪЖЕСТВЕНО ПО ОТНОШЕНИЕ И НА ПОЗНАТОТО, И НА НЕПОЗНАТОТО. ЗАТОВА ГОЛЯМА ЧАСТ ОТ НАШЕТО ЗНАНИЕ ЗА МЪЖЕСТВЕНОСТТА ОСТАВА МИСТЕРИЯ, ЗАЩОТО ДОКАТО НЕ МОЖЕМ ДА НАВЛЕЗЕМ В НЕПОЗНАВАЕМОТО, НАШЕТО ЗНАНИЕ ЗА МЪЖЕСТВЕНОСТТА Е ОГРАНИЧЕНО САМО ДО НАШИЯ ОПИТ ОТ НЕЯ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ЖЕНСТВЕНОСТТА.

Подразбиранията от горния афоризъм съм многобройни, но за настоящите ни цели няма нужда да схващаме всичките освен три. Първото е, че понеже непознаваемото касае живота отвъд живота в проявление, ние не можем – ако искаме да сме технически акуратни – да го наричаме непроявен живот, при все че го наричаме така за яснота. Разбери обаче, че само спрямо нас като частици от живота в проявление изглежда, че непознаваемото е непроявено. Лудост е да вярваме, че има само живот в проявление, защото от това би следвало, че има само тонал и няма нагал. То би било същото като да кажем, че няма живот преди раждането или след смъртта! Но да се разсъждава по този начин е абсурдно, всеки живот трябва да има източник. Животът не може просто така да се случи отнякъде си и дори онези учени, които с всички сили се стараят да докажат, че животът не е нищо повече някаква причудлива химична структура, започват да стават все по-уклончиви и стеснителни в своите аргументи, докато бавно но сигурно са принудени да признаят, че теориите им стават все по-неубедителни!

стр. 195

Причината да подчертавам този момент е, че чираците отново и отново попадат в капана да забравят, че ние не знаем какво е животът и затова си оставаме мистерия дори за нас самите. Всичко, което реално можем да знаем за себе си, е което можем да научим за себе си като частици от живота в проявление. Но тъй като по-голямата част от непознатото, което само по себе си е обширно, все още си остава некартографирана, и понеже имаме съвсем малко знание за непознаваемото, как изобщо можем да допускаме, че познаваме себе си? Това отново е чист идиотизъм, ако не и лудост, основан на висша надменност и невежество.

Това ни води до второто подразбиране, което трябва да разгледаме, сиреч нашето разбиране за рода. Разбери, че понеже все още сме неспособни да навлизаме в непознаваемото и да имаме директен опит от него, истинската природа на мъжествеността трябва по необходимост да остава за нас някак мъглява. Тя трябва по необходимост да е ограничена до каквото можем да научим за нея, първо посредством Закона за Полярността и второ в контекста на познатото и непознатото. Но ако имаме предвид, че цялото проявление, т.е. тоналът, е женствен спрямо Неведомото, можем ясно да видим, че нашето знание за рода е специфично оцветено от женственост. Точно по тази причина майчинското осъзнаване е толкова силно у човечеството и е присъщо и на двата пола. Още повече, точно поради този факт изглежда, че жените са много по-събрани от мъжете и жените често се опитват да учат мъжете как да бъдат мъже. Следствията от това положение на нещата обаче се виждат ясно, а и така или иначе са подробно изложени в други мои книги.

стр. 196

С това не искам да кажа, че нямаме никакъв шанс някога да научим какво е да си мъжко осъзнаване. Което подчертавам обаче, е защо е толкова важно – и особено за мъжете – да се стремят да станат едно с живота, а не да остават сковани във формалната страна на живота, защото само по този начин мъжете могат да се свържат с истинската мъжественост или поне с израза на мъжествеността в живота в проявление. Както вече знаем, изразът на живота в проявление е хетеросексуален по качество, което веднага ни връща към това защо тайната на рода е толкова важна в нашето разбиране за себе си и за вселената. Но по същия начин: в момента, в който вземем под внимание и Правилото на Тройния Нагал, незабавно се изправяме срещу онази специфична връзка, която вече на няколко пъти споменавахме, а именно връзката между тройката и четворката. Макар да знаем доста малко за тази връзка, ние имаме достатъчно знание за нея да ни покаже, че животът идващ в проявление не е хетеросексуален, а е бисексуален по природа – факт, който само подчертава мистерията на пола и рода и ни показва много ясно, че нашето знание за тази мистерия трябва задължително да остава неадекватно до онова време, когато ще можем да получим директен опит от непознаваемото.

стр. 197

Може би е мъдро тук да се отклоним за малко, за да проясним горния момент. Толтеките дефинират понятието „бисексуален“ като копнежът¹ на нагала да включи и двата полюса на своята непозната половина в познатото. Да се схване това не е трудно, ако помним, че познатото и непознатото, мъжът и жената, са просто двата полюса на осъзнаването на нагала. Тъй като тези два полюса присъстват само в проявената вселена, която цялата е женствена спрямо Неведомото, е логично, че цялата проявена вселена – сиреч и проявеният живот, както и животът в проявление – е непознатата половина на Неведомото. Поради това е ясно, че дори което разглеждаме като мъжко и женско осъзнаване, или познато и непознато, е женствено спрямо Неведомото.

Бележка под линия (стр. 197): ¹  Англ. urge, бел.прев.

Единствената причина, поради която невнимателният чирак често крайно се обърква от този факт, е защото той или тя настоява да приема, че живеем в абсолютна вселена, и с това пренебрегва факта, че животът в проявление е просто потенциалната разумност проявена. Но всеки потенциал трябва да бъде картографиран, развит и усъвършенстван, преди да може да бъде класифициран като на-истина познато. Дотогава той е потенциално познатото в противовес на онова, което е напълно непознатото. И все пак, неразвитият потенциал е също толкова непознат, колкото и самото непознато! За да схванем това напълно, е полезно да го спуснем до нашето човешко ниво и да го разгледаме как работи при мъжете и жените.

Ако вземем един мъж, виждаме, че той има мъжествен потенциал, който за него самия представлява, разбира се, познатото, в смисъл, че той се усеща като мъжко осъзнаване, и – опитвайки се да живее според това, което усеща и чувства по отношение на рода – той започва да разгръща този потенциал. Докато е във въплъщение като мъж, женското осъзнаване за него е до голяма степен непознатото, с което той се опитва да се свърже и с това да го картографира, за да го включи в онова, което за него е познато. Разбери обаче, че което е за него познато, се състои частично от онова, което той фактически е научил за себе си относно това как да бъде мъжко осъзнаване и частично от онова, което все още може само да усети като свой потенциал. Затова мъжът във всяко едно отношение се учи да разгръща потенциала си на мъжественост, докато в същото време картографира онова, което за него е женственото непознато, както то е персонифицирано в жените. Ясно е, че съвсем същото е вярно и за жените, макар и наобратно.

стр. 198

Следователно терминът „бисексуален“, както той се използва от Толтеките, се отнася до същинската природа на живота ставащ проявен и той включва както фазите, в които все още няма разделение на половете, така и онези, след като половете са били разделени, защото нагалът дори и тогава не разграничава между двата полюса на своето осъзнаване освен за целите на, първо, разгръщането на своя пълен мъжествен потенциал, част от който все още е непознат, и, второ, за картографиране на истинското женствено непознато, за да го включи в познатото. Това е най-истинската възможна употреба на термина „бисексуален“ и тя няма абсолютно нищо общо с нормалната употреба на този термини, която подразбира сексуално предпочитание и към двата пола. Разглежданото по-широко значение е валидно, разбира се, и за термина „хетеросексуален“ и за това никой от тези два термина, както те биват използвани от Толтеките, не е ограничен до настоящото разбиране на човечеството за пол и род. Независимо от това обаче, внимателният читател би трябвало да види от предаденото тук, че дори и в настоящата дефиниция на тези термини от човечеството има поне зрънце истина.

стр. 199

Третото, което трябва да разгледаме във връзка с непознаваемото, е че понеже непознаваемото обхваща живота отвъд живота в проявление, то очевидно обхваща и живота ставащ проявен или, с други думи, живота идващ в проявление. Но тъй като Правилото на Тройния Нагал се отнася до живота ставащ проявен, би трябвало сега да е ясно защо предупреждавам читателя да не си вади никакви заключения от нашето изследване на това правило. Както вече подчертах, има прекалено много подразбирания в това правило, които ние не можем да схванем, и затова никога не трябва да се забравя, че това, с което работим тук, е само изразът на това правило в света, който познаваме, т.е. живота в проявление. Или просто казано, ние нямаме абсолютно никаква опитност за това правило отвъд ограниченията на живота в проявление. Което ще изучаваме за това правило е онова, което Толтеките са научили за живота ставащ проявен от своя опит от този аспект на живота, както той е изразен в живота в проявление. Работим значи с израз на Правилото на Тройния Нагал, което е доста различно от работата с Правилото на Четворния Нагал. За да схванеш значителната разлика тук, разбери, че макар работейки с правилото на четворката, ние пак да работим с израз на живота, този израз е до голяма степен израз на живота в проявление и също така вътре в параметрите на живота в проявление. Разликата е огромна и подразбиранията са – най-меко казано – огромни! Макар и двете тези правила да са незаменими за нашето разбиране за човека и вселената, не трябва никога да забравяме, че правилото на четворката се отнася до живота в проявление – нещо, което ние можем да схванем напълно, ако не сега, то някога по-късно. Обаче правилото на тройката ни отвежда отвъд настоящите ни способности и затова не можем да го разглеждаме като да е напълно в обхвата ни. Самият живот остава завинаги неуловим, винаги „малко“ извън обхвата ни; и затова и човекът, и вселената, както и тайната на пола и рода, си остават до голяма степен мистерия, независимо колко много хората искат да вярват, че разбират всичко, което има да се разбира.

стр. 200

В заключение искам да привлека вниманието на читателя към факта, че в обясненията на следващите прозрения предполагам, че читателят е напълно запознат с ученията по космология, предадени в Глава Десета от Втори Том, озаглавена „Сънуващият и Сънуваният“. Ако информацията, предадена там, не е здраво отпечатана в ума на читателя, онова, което следва оттук нататък, само ще го обърка и поради това объркване той няма да може да извлече никаква полза от Правилото на Тройния Нагал. Поради това настойчиво моля всички читатели първо да се запознаят напълно с концепциите, покрити в гореспоменатата глава, преди да се впуснат в изучаването на напредналите концепции, следващи оттук нататък в настоящия том.

стр. 201