ПЪРВА ГЛАВА ПЪТЯТ НА ВОИНА ДЕФИНИРАН

УЧЕНИЯТА ЗА ЛЯВАТА СТРАНА СЕ ОТНАСЯТ КЪМ УЧЕНИЯТА ЗА ДЯСНАТА СТРАНА КАКТО ЖИВОТЪТ КЪМ ФОРМАТА. ТОЧНО КАКТО ЖИВОТЪТ НЕ Е ФОРМАТА, А Е ИЗРАЖЕНИЕ НА ПРОЯВЕНИЯ ЖИВОТ, ПОЗВОЛЯВАЩО НА ЖИВОТА ДА СЕ ИЗРАЗИ КАТО ЖИВОТ В ПРОЯВЛЕНИЕ, ТАКА И УЧЕНИЯТА ЗА ДЯСНАТА СТРАНА СА ИРАЦИОНАЛНОТО ПРОЯВЕНО И ПО ТОЗИ НАЧИН ПОЗВОЛЯВАЩО НА ИРАЦИОНАЛНОТО, Т.Е. НА УЧЕНИЯТА ЗА ЛЯВАТА СТРАНА, ДА БЪДАТ ИЗРАЗЕНИ ПОСРЕДСТВОМ ТАЗИ ФОРМА, НАРЕЧЕНА УЧЕНИЯ ЗА ДЯСНАТА СТРАНА. ЗАТОВА УЧЕНИЯТА ЗА ЛЯВАТА СТРАНА ПРЕДСТАВЯТ НАГАЛА, А УЧЕНИЯТА ЗА ДЯСНАТА СТРАНА ПРЕДСТАВЯТ ТОНАЛА.

За да се разбере истинският принос на онова, което Толтексите учения предават, трябва първо да се разбере, че ученията сами по себе си – колкото и да са ценни – са само външната форма, сиреч тялото, и – казано акуратно – съставляват т.нар. учения за дясната страна. След това трябва да се разбере, че те – както и всяко тяло – се поддържат и оживяват от вътрешна сила, привнесена вътре в тялото от някое чувстващо същество, или – в някои случаи – група същества. Което това означава е, че всяка една форма е само израз на живота и че тя служи за нещо, само докато се използва от обитаващият я живот, защото в момента, когато животът оттегля своята сила от формата, тя става безжизнена и започва да линее. Но макар това да е обичаен и добре известен природен феномен, може с учудване да се забележи, че е също толкова обичайно и сякаш естествено за човешките същества да не си задават въпроси за очевидното; и в това отношение никой чирак не е изключение!

стр. 28

Затова всеки един чирак на Пътя на Воина дълго се мъчи, докато разбере, че макар формата на ученията да дава на Пътя на Воина неговата ценност, онова, което е зад ученията, ги оживява в смисъл, че им дава сила. Но точно на това ниво на разбиране чиракът се оплита в концепциите за ценност и сила и в резултат не може да разбере, че както ценността е зависима от формата, т.е. зависима от ученията за дясната страна, така и силата е зависима от чувстващия живот.

Това объркване се получава, защото за чирака е все още невъзможно да не отъждествява живота с формата и затова погрешно допуска, че най-важното на Пътя на Воина е силата, която може да се натрупа на него. Ако бъде оставен на своето разбиране, чиракът бива напълно погълнат от вярването, че единственото, което си струва в живота, е да преследва сила за собствена изгода. Макар да е вярно, че работа може да се върши само върху себе си, и че ако се издигнем, автоматично издигаме всички наоколо, също така е вярно, е всички сме единици от Единния Живот, поради което сме подчинени на предназначението на този живот. Онова, което чиракът намира толкова трудно за схващане тук е, че животът може да има предназначение, което далеч надхвърля неговото крайно ограничено разбиране, както и че животът има смисъл, много по-дълбок от ценността, която той му е прикачил. От една страна такъв чирак, живеейки ученията за дясната страна безупречно, ще напредва по Пътя на Воина и с това ще става все по-силен и ще преуспява. Но от друга страна, ако той не схване, че всичко това са само средства, с помощта на които да започне да прегръща предназначението и смисъла на по-големия живот, от който сме части, той неизбежно ще стане жертва на собственото си разбиране за онова, което възприема като учения за лявата страна и по този начин ще пропусне истинските учения.

стр. 29

НЕ Е ВЪЗМОЖНО ЧОВЕК ДА СХВАНЕ УЧЕНИЯТА ЗА ЛЯВАТА СТРАНА, ДОКАТО СВЕТОГЛЕДЪТ МУ ОСТАВА НЕПРОМЕНЕН. УЧЕНИЯТА ЗА ЛЯВАТА СТРАНА ИЗИСКВАТ ГЪВКАВОСТ НА ВЪЗПРИЯТИЕТО. БЕЗ ГЪВКАВОСТ НА ВЪЗПРИЯТИЕТО ТИ ЩЕ ЧУВАШ САМО ТВОЕТО СОБСТВЕНО РАЗБИРАНЕ ЗА ДУМИТЕ И ЩЕ ВЪЗПРИЕМАШ САМО СВЕТОГЛЕДА ТИ, ОТРАЗЕН КЪМ ТЕБ В ТЕЗИ ДУМИ.

Докато все още е уловен в своите вярвания и разбиране за себе си и света, чиракът се мъчи напразно да схване ученията за лявата страна и в тези сизифовски усилия често се чувства изгубен и объркан; и несигурен как да продължи. Макар да знае – на някакво интелектуално ниво – че светогледът му е който предизвиква дилемата, на практика той отново и отново се изправя срещу вярванията си за Пътя на Воина и тези вярвания никога не изглежда да се покриват с изискванията за прилагане на ученията за лявата страна.

Твърдо вярвайки, че преследването на сила е единственото, което е от значение, чиракът не успява да схване, че силата е само средство, с помощта на което става възможно да се изпълни истинското предназначение на живота и с това да се насити живота с истинския смисъл на това да си жив. С други думи такъв чирак не успява да разбере, че животът е от първостепенна важност, а не силата или формата. Той също така не успява да разбере, че ученията за дясната страна са само средство да се схване мистерията на битието, разкриваща се от лявата страна. Така наречените учения за лявата страна дори не са близо до нещо разбираемо за рационалния ум, защото те всъщност не са направени да успокояват разсъдъка, а да помогнат на чирака да демонтира своята система от вярвания за себе си и света и с това да се освободи от своето ограничаващо и следователно обезсилващо разбиране за целта и смисъла на живота. Затова, далеч от това да са интелектуално разбираеми, ученията за лявата страна не се поддават на интелектуализация, точно както животът, който те касаят, не се подчинява на рационално осмисляне.

стр. 30

ЖИВОТЪТ Е МИСТЕРИЯ И ЗАТОВА НИКОГА НЕ МОЖЕМ ДА ГО ОПИШЕМ С ДУМИ. НИЕ МОЖЕМ НАЙ-МНОГО ДА ГОВОРИМ ЗА НЕГО ПРИБЛИЗИТЕЛНО И ТАКА ДА ПОЛУЧИМ УСЕЩАНЕ ЗА ТАЗИ НАЙ-ИЗУМИТЕЛНА ОТ МИСТЕРИИТЕ.

Животът не е каквото повечето хора си мислят. По подобен начин Пътят на Воина не е онова, което възприятието на чирака за ученията за дясната страна го е накарало да вярва, че е. Толтеките казват, че животът е усет, което означава, че в най-добрия случай можем да имаме някакво усещане за тази величествена мистерия, която наричаме живот, защото как иначе можем да изпитаме онова, което е просто израз на намерението на Неведомото, и как можем да правим каквито и да било предположения за предназначението зад този израз? Точно по същата причина Воините на Свободата определят Пътя на Воина като Път със Сърце: не понеже позволява на някого да изпълни очакванията си за това какъв трябва да е животът, нито защото дава възможност на някой да има живота при своите условия, а просто защото животът е усет и защото всички усещания за и в живота идват от сърцето.

В тази връзка трябва да е ясно, че нищо не ни спира да правим предположения, но – ако го правим – трябва също така да сме достатъчно честни да признаем – дори и само на себе си – че всеки път щом предположим, че сме достигнали разбиране за себе си или живота, с това фактически сме спрели растежа на своето знание, като сме се уловили в собственото си ограничено възприятие. Винаги помни, че всяко възприятие по необходимост е ограничено от подравняването на събирателната точка, и, ако това подравняване се определя от един единствен светоглед, то по дефиниция възприятието ни е избирателно. Само когато сме в състояние да влизаме в и излизаме от какъвто и светоглед да си изберем, сме свободни от ограниченията на това възприятие, в смисъл, че сега способни да видим какво представляват тези ограничения, ние вече не чувстваме подтик да се държим за кой да е светоглед. Но преди да имаме тази свобода, нашето подравняване е фиксирано от светогледа ни; и тъй като е фиксирано, генерираното възприятие е не само ограничено и избирателно, но също и изкривено, понеже е избирателно. Този фиксиран светоглед обхваща и всичко, което си мислим, че знаем, всичко, за което вярваме, че е истина, и всичко, което предполагаме, че е правилно. Това е така, дори ако възприятието ни изцяло се основава на нашия опит, спечелен посредством живеене на ученията за дясната страна. Затова, независимо колко безупречни може да сме с дясната страна, ако не можем да прегърнем целия живот с еднакво уважение, което значи, че вярваме, без да вярваме, и приемаме, без да приемаме, то по дефиниция възприятието ни е все още избирателно и следователно ограничено. Когато бъдем уловени от собственото си възприятие, това означава, че сме се заклещили във Вси-Чко-то на тонала, вместо да стоим свободни в Ни-Що-то на нагала. Тук подразбиранията и скритите значения са много обширни и подразбиранията в тези подразбирания са още по-обширни, но ще се опитам да предам поне някакво усещане за някои от по-осезаемите от тях, които имат пряка връзка с настоящите нужди на човечеството.

стр. 32

Изобщо казано, всичко досега изглежда много очевидно. Но тогава защо на практика е толкова трудно да се изкаже какво наистина значи да се върви по Път със Сърце? И защо е толкова невъзможно да се дефинират ученията за лявата страна? Тези два въпроса произлизат от една концепция, която е много трудна за предаване, и то не защото е трудно да се изкаже, а просто защото, като е толкова очевидна, е почти невъзможно да накараш хората да разширят разбирането си отвъд логиката на рационалния ум. Така винаги, когато тази концепция е посочена на някой, незабавната реакция е: „Ама разбира се, че това е така! Защо ми говориш за нещо очевидно?!“ Но реагирайки по този начин, въпросният всъщност е пропуснал възможността да вникне, и се е заклещил в предполагаемо разбиране. Предполагайки, че разбира живота, той го приема за даденост, и предполагайки, че разбира себе си, защото е жив, той и себе си приема за даденост. Но приемайки се без въпроси, той пропуска да забележи какво всъщност означава неговото предполагаемо разбиране, сиреч не успява да види, че се отъждествява с формата или, по-точно, с формалната страна на живота, а именно животът, изразяващ се на физическото ниво. Но този израз на живота не е самият живот. Моето тяло, моите действия, многобройните ми дейности, моята кариера, моето образование, религия, вярвания, мисли, чувства, емоции и накратко – Вси-Чко мое – всичките са просто израз на онова Ни-Що, което съм аз – вътрешният вдъхновяващ живот. Толтеките изразяват това, казвайки, че Вси-Чко е тоналът, формалната страна на живота, а Ни-Що е нагалът, неуловимият дух. Още повече, понеже тоналът е изражение – или проявление – на нагала, той не само е женствен по отношение на нагала, но и изнася предназначението на нагала до раждане, оплоден с намерението на нагала. Тоналът значи е израз на желанието на нагала да знае Вси-Чко за Себе си, което е за Него все още непознатото.

стр. 33

От горното ясно следва, че ако се идентифицираме с тонала, това означава, че не се докосваме до истинското себе-същество, вътрешно-присъщият живот, нагала. Но щом сме загубили връзка с истинското си същество, ние вече не познаваме себе си и сме загубени и уловени в необятността на Вси-Чко, на тонала. Подразбира се, че сме се изгубили в непознатото, поради което сме загубили своята свобода. Но има едно още по-дълбоко подразбиране и то е, че загубвайки се в женственото непознато чрез отъждествяването с него, мъжете не схващат какво е да си мъжествен. В резултат светът днес е населен не от мъжки и женски осъзнавания¹, а от мъже и жени, които макар да имат ясно определен род, не знаят нито предназначението, нито смисъла на своя род. В това объркване от липсата на връзка с нагала и от заклещването в тонала, мъжете и жените правят единственото, което могат: започват да се отъждествяват с Вси-Чко, което вярват, че те и техният свят са. Тук подразбиранията са толкова много, че човешкият ум вече не може да ги схване всичките и затова започва да става избирателен в опит да намери поне някаква яснота в безкрайното Вси-Чко, което е така смазващо със своята необятност. Но колкото по-избирателни ставаме, толкова по-малко логически смисъл във Вси-Чко успяваме да открием, докато накрая или се предаваме на объркването, или се предаваме на предразсъдъци и с това на взети наготово идеи.

Бележка под линия (стр. 33): ¹  Англ. males and females, бел.прев.

Резултатът е света на човешките същества – сънуван свят, който има всички характеристики на кошмар: кошмар, в който хората не могат да видят лудостта на своята глупост. От една страна вярвайки, че разбират Вси-Чко за себе си и своя свят, а от друга чувствайки се загубени и озадачени, защото като че ли Ни-Що (не)² се вмества в тяхното виждане за формалната страна на живота, хората търчат наоколо в лудо преследване на някаква сила, за която те вярват, че ще ги освободи от оковите на тяхната глупост, и в това лудо преследване те търсят едно бягство от ежедневието след друго, докато живеят съществуване, което – буквално! – е по-лошо от това на животните. В тази френетична лудост те не се спират – дори за момент – да се запитат „Каква сила? И къде се надявам да избягам?“

Бележка под линия (стр. 33): ²  Трудно преводима игра на думи. Тук и по-долу, където се среща „(не)“, изречението да се чете едновременно по-два начина: с не-то и без него. бел.прев.

стр. 34

Вследствие, когато хората попаднат на Толтекскте учения, какво виждат те, което ги привлича? Отговорът е прост! Те виждат сила или, по-точно, те виждат обаянието на силата. Но за да схванем по-дълбоките подразбирания на това, нека погледнем силата от един специфичен ъгъл.

БЕЗ ГЪВКАВО ВЪЗПРИЯТИЕ ЕДИНСТВЕНАТА ЛИЧНА СИЛА, КОЯТО МОЖЕШ ДА ПРИДОБИЕШ, Е ОНОВА МИНИМАЛНО КОЛИЧЕСТВО СИЛА, ПОПАДАЩО В ОГРАНИЧЕНИЯТА НА СВЕТОГЛЕДА ТИ. СЪЩЕВРЕМЕННО, ЗА ДА ПРИДОБИЕШ ГЪВКАВОСТ НА ВЪЗПРИЯТИЕТО, ТИ ТРЯБВА ПЪРВО ДА ЗАЯВИШ СИЛАТА, КОЯТО Е В ТВОЯ ОБХВАТ. БЕЗ СИЛА НЕ МОЖЕШ ДА ЛОВИШ СИЛА.

Причината за това хората вечно да отиват нанякъде да търсят някаква сила, за която мислят, че е извън тях, е, че те не могат да осъзнаят, че силата е продукт на възприятието. Възприятието обаче е нещо, което зависи от подравняването на нашата събирателна точка, и следователно е нещо, което ние предизвикваме вътре в себе си. Е тогава къде ще отидеш, за да намериш възприятие? И кой може да ти даде възприятие? В тази връзка е плашещо да се види колко много хора днес се опитват да се възползват от доверчивите души с бомбастични твърдения и обещания. Макар тези обещания да пристигат във формата на най-различни изкушения, всички те попадат в една категория, по-точно „Ела и направи моя семинар и ще бъдеш просветлен“ или „Купи един от моите кристали и се излекувай“, или „Аз ще регулирам твоите чакри, аз ще те пренеса в други светове, аз ще ти дам ключа към вечното щастие, аз ще ти разкрия тайните на големия успех, аз ще те науча на забравените ритуали на мощни шамани, аз ще те науча как да станеш сила, с която да се съобразяват, аз ще ти покажа пътя, аз ще направя това за теб, аз ще направя онова за теб!“ Разглеждайки тези обещания е крайно важно да се разбере, че всички те се основават на скрития мотив на „Само ми дай твоята сила и аз ще те пренеса там, защото ти си неспособен да го направиш сам!“ Това е потресаващо надменна и демонстративна манипулация! И все пак трябва да признаем, че тя е възможна само защото човечеството е твърде податливо на социалната си обусловеност. Затова хората рядко – ако въобще – се спират да се запитат „Къде е това там? И какво точно си мисля, че търся? Къде мога да го намеря? Кой би могъл да ми го даде?“

стр. 35

Не. Единствената сила, която съществува, е продуктът на възприятието и само индивидът може да предизвика това възприятие в себе си; и това включва и теб: читателя. Това означава, че единствено ти можеш да промениш твоето възприятие и само ти можеш да обогатиш или смалиш това възприятие, да го пречистиш или замърсиш, изясниш или изкривиш. С други думи ти вече държиш цялата сила, от която се нуждаеш, за да предизвикаш в живота си всичко, което желаеш. Единственото, което трябва да направиш, е да заявиш силата, която вече е имаш. След като поемеш собствеността върху онова, което вече имаш, все повече и повече сила се генерира от само себе си.

В толтекски термини казваме, че за да придобиеш сила, трябва да имаш сила, с която да започнеш. Това означава, че независимо колко малко сила може би имаме, тя е единствената сила, с която да започнем да ловуваме още. И в действителност всеки един има повече от достатъчно сила за начало. Единственият проблем е, че хората настояват на вярването, че нямат никаква сила, че са незначителни и затова нямат никаква стойност. По такъв начин те никога не заявяват, никога не поемат собственост над силата, която вече имат. Така те търчат насам-натам, при този и при онзи, винаги с надеждата, че някой, някъде, някога ще може да им даде онова, което вярват, че търсят. Напротив, толтекският воин е същество, което знае, че не отива никъде, просто защото той знае, че силата, която търси, е заключена в неговото възприятие за себе си и за света около него. И преди всичко воинът знае, че ако иска да успее в своето търсене, трябва да поеме собствеността над това, което вече има.

стр. 36

Е, какво имаш ти, което можеш да заявиш като полезно в търсенето ти на сила? Парите могат да ти купят книги и семинари, но не и сила. Парите могат също така да ти дадат финансова сила, икономическа сила и дори политическа сила, но не и сила на възприятието. Или, ако погледнем от друг ъгъл, твоето образование ти позволява да четеш за силата, то ти позволява също да печелиш повече пари, с които можеш да си купуваш къщи и коли, храна и дрехи, и повече книги, и повече курсове, но това е почти всичко, до което се свежда твоето образование. По подобен начин твоят статус в обществото е само това: статус – нито повече, нито по-малко. Ти, разбира се, винаги можеш да повишиш този статус, или пък да го понижиш, но твоят статус няма да ти донесе силата, която търсиш. Е, какво друго имаш, което би ти помогнало в твоето търсене на сила?

ИСТИНСКАТА СИЛА Е ЗНАНИЕ ЗА СЕБЕ СИ КАТО ЧАСТИЦА ОТ ЕДИННИЯ ЖИВОТ. НЯМА ПО-ГОЛЯМА СИЛА ОТ ЗНАНИЕТО ЗА НАГАЛА.

Единственото наистина ценно нещо, което всеки от нас има, е нашето възприятие за себе си и за света. Това е единствената сила, която имаме. Но това е и единствената сила, от която се нуждаем. Затова, независимо дали харесваш възприятието си или не, дали мислиш, че то има стойност или не, го вземи, кажи, че е твое, защото то е единственото, което имаш в момента. Независимо дали се считаш за добър или лош като личност, хитър или тъп, ценна за бога душа или зло чудовище, поеми собствеността върху това възприятие, защото без поне толкова сила ти нямаш нищо, с което да се впуснеш в търсене на сила.

стр. 37

Да поемем собствеността върху възприятието си обаче изисква да бъдем безжалостно честни със себе си, защото няма полза да се опитваме да заявяваме нещо, което нямаме. За да демонстрирам това твърдение, искам да спреш за момент и да помислиш за значенията на моите думи. Правейки това, бързо ще разбереш, че няма да ти помогне да се правиш на нещо, което не си. Ако можеш да си безжалостно честен със себе си, в тази честност ще имаш яснотата на ума да се видиш такъв, какъвто наистина си в този момент от времето. И тогава ще осъзнаеш също, че това ти е, което се впуска в търсене на сила точно сега: няма друго ти! И няма нищо друго освен твоето възприятие в този момент. Затова поеми собствеността върху теб и твоето възприятие, защото просто няма нищо друго!

От горното би трябвало да е ясно, че единствената причина хората да са безсилни е, че те не харесват своето възприятие за себе си или пък за света около тях. Не харесвайки това възприятие, те не искат да поемат собствеността над това кои и какво наистина са и правят всичко възможно да се преструват, че са нещо, което мислят, че ще харесват повече. Но подобни преструвки са само многобройни форми на бягство: бягство от реалността, която те не искат да видят или да приемат за своя. Но ако бягаме от реалността, попадаме в илюзорния свят на желани вярвания, фантазии и лъжи. Каква сила може да се намери в такъв свят? Единственото нещо, което може да се намери в измислен свят е фалшива сила, която няма субстанция. Точно това безумно вярване в измислен свят на псевдосила се нарича лудостта на съня.

стр. 38

Единствената истинска сила е твоето възприятие за себе си и за света около теб. Но ако не се харесваш или не харесваш света наоколо, няма смисъл да се опитваш да избягаш в измислен свят. Напротив, логично е, че, ако искаш да имаш силата да промениш и себе си, и своя свят, трябва да започнеш с каквото имаш в момента, и да се научиш да променяш възприятието си за себе си и за света. Това е истинското предназначение на силата, а именно силата да промениш своето възприятие: постижение, съдържащо многобройни подразбирания.

За да схванеш това напълно, осъзнай, че щом възприятието се промени, и възприятието ти за теб самия също се променя, а щом възприятието ти за теб самия се промени, и себе-съществото се променя, а щом себе-съществото се промени и светът му се променя. Но това също означава, че освен ако не успееш да промениш възприятието си, ти никога няма да имаш силата да промениш себе си, а още по-малко света около теб. С други думи, ако не можеш да промениш възприятието си, ти си безсилен и затова във всяко едно отношение си жертва и роб на твоето собствено възприятие. Истината е, че никой не те обезсилва освен ти сам себе си!

Ако искаш да имаш сила да промениш своето възприятие, то трябва да поемеш собствеността върху това кой и какво си точно в този момент от времето, защото силата винаги се намира в настоящия момент. Единственият начин да направиш това е да имаш такова ниво на честност, което може да се осъществи само чрез непоколебимото желание да бъдеш напълно всеобхватен. Без всеобхватност¹ ти няма да си честен със себе си, а ще искаш да си припишеш качества, които нямаш, и да се правиш на някой, който не си. Да си всеобхватен обаче означава да признаеш за свое всичко за теб – и доброто, и лошото, и грозното, защото ако не го направиш, ще си разделящ и в това желание да отделяш автоматично ще изключиш кой и какво наистина си в този момент от времето. С други думи, в своето желание за отделяне или изключване¹ ти ще изключиш твоята истинска сила, опитвайки се да заявиш фалшива сила, която няма субстанция.

Бележка под линия (стр. 38): ¹  Англ. inclusiveness, бел.прев.

стр. 39

Бележка под линия (стр. 39): ¹  Англ. separativeness, бел.прев.

ОНЕЗИ, КОИТО ПОДДЪРЖАТ РАЗДЕЛЕНИЕТО, ВОДЯТ СЪЩЕСТВУВАНЕ, ОСНОВАНО НА НЕВЕЖЕСТВО, И ТОВА НЕВЕЖЕСТВО ГИ СПИРА ДА ЗАЯВЯТ СИЛАТА СИ.

От настоящата ни гледна точка наистина изглежда, че името на играта е лов на сила. При все това, както толкова пъти подчертавах, това е само външната страна – видимото значение, което се отнася до Вси-Чко, свързано с формалната страна на живота, но което забулва истинското предназначение и истинския смисъл на самия живот. Тази концепция е илюстрирана по дълбоко затрогващ начин в древния толтекски фестивал, известен като Фестивалът на Ловната Луна, на който на празнуващите живота първо се показва, че ловуването на сила означава да се научим да ловим сила посредством промяна на възприятието ни за себе си и света около нас. След това на празнуващите се показва, че за да направим това, трябва първо да се приемем които и каквито сме, и че единственият начин да го сторим е да станем напълно всеобхватни, като се издебнем да отворим сърцето.

стр. 40

За да разберем това, е важно да помним, че по природа умът е разделящ, и че заради умението си да разграничава той вечно отсъжда против, било то против нас или против някой друг; умът винаги съди и нас, и другите. В резултат той постоянно изгражда едно предубеждение след друго, докато накрая ние ставаме фрагментирани същества, живеещи във фрагментиран свят, изпълнен с предубеждения, стерилност и породената от съденето студенина. Сърцето от друга страна е напълно всеобхватно и в тази всеобхватност не е предубедено или склонно към никоя страна. Вместо това сърцето използва разграничаващата способност на ума, за да разграничава не срещу, а между онова, което е жизнеутвърждаващо и онова, което е жизнеразрушаващо. Но когато няма предубеденост, дори онова, което е жизнеразрушаващо, не се проклина, защото как бихме да отхвърлим която и да е част от живота? Всичко е живот и затова всичко е необходимо. Просто защото нещо е жизнеразрушаващо, не значи, че не струва. Самият факт, че то разрушава, означава, че е активно и следователно има стойност. Затова единственото, което трябва да направим, е да променим активността му от разрушителна към живото-укрепваща.

За да стане това възможно най-ясно, да вземем например растителните отпадъци. Няма нужда да изхвърляме тези отпадъци, защото те винаги могат да бъдат превърнати в живото-укрепващ тор. Всъщност ние не можем и да ги изхвърлим, защото те пак ще станат тор, просто други ще се възползват от това, което е било предназначено да бъде нашия тор. Точно същото е вярно за теб и за твоето възприятие за теб. Няма нищо в теб, което може да бъде изхвърлено. И всъщност няма нищо, което да трябва да бъде изхвърлено. Всичко е сила и тази сила си ти! Дори лошото у теб е част от твоята сила и, ако искаш да превърнеш гнилоча в тор, не можеш да си позволиш да бъдеш разделящ. Вместо това трябва да си напълно всеобхватен в твоите действия, чувства и мисли. С други думи трябва да се научиш да имаш онази пълна откритост на сърцето, която позволява да се обичаш такъв, какъвто наистина си.

стр. 41

Но макар това да е лесно да се схване като концепция, не е толкова лесно на практика. Проблемът е, че никой от нас не е ангел. В резултат, когато човек наистина стане безжалостно честен със себе си, е съвсем човешка тенденция да попадне в капана на това да се чувства напълно недостоен и затова да иска да се мрази. В резултат пълната честност със себе си не е лесна задача, но което е от неоценима помощ в това най-трудно предизвикателство, е да се отворим към света наоколо. Правейки това, много скоро започваме да виждаме как всеки, а също и всичко, е за нас огледало на нещо в нас. Затова, ако видим нещо добро в някого, значи и ние имаме нещо добро в себе си, защото ако нямахме нещо добро, не бихме знаели какво е доброто и следователно не бихме могли да го разпознаем у някой друг. По подобен начин, ако видим нещо лошо, значи и ние имаме нещо лошо в себе си. Ако видим красотата на някое цвете, това означава, че и ние имаме красота. Ако видим грозотата на причиненото от човека замърсяване, това означава, че и ние имаме само-причинено замърсяване някъде в своето битие. В тази връзка няма голямо значение дали е минало, настоящо или бъдеще, защото ако съм убил някого миналата седмица, или миналата година, или в предишен живот, дали изминалото време променя факта, че съм убиец? Или пък, ако никога никого не съм убивал, това каква гаранция е, че няма да го направя? По подобен начин можем да се запитаме: „Каква е разликата между един просяк и един крал? Каква е разликата между теб и мен?“

Идеята тук е, че единствената действителна разлика между теб и мен, между просяка и краля и между добрия и лошия е възприятието, което всеки един има за себе си и за света. Заключена в това възприятие е нашата способност да бъдем разделящи или всеобхватни, да живеем живот, който е лош или слаб, или безсилен; или живот, който е добър, здрав и пълен със сила. Заключена в това възприятие е нашата способност да съдим и заклеймяваме, или да обичаме и да бъдем обичани.

стр. 42

Но това ли е всичко за силата? Като техническа спецификация, да! Силата е продукт на възприятието и, ако имаме охотата да живеем напълно всеобхватно, е сравнително лесно да променяме възприятието си и с това да натрупваме сила. Колко сила ще спечели всеки един от нас зависи от това колко всеобхватен е той. С други думи, колкото е по-всеобхватен човек, толкова повече сила придобива. Така е на Пътя на Свободата, защото е важно да се знае, че има и друг начин, наречен Път на Великото Приключение. На онзи път е възможно да се добие сила посредством изключителност, т.е. отделеност, и макар тя да изглежда много омайна и привлекателна, е важно също да се знае, че този тип сила е не само ограничена, но и разрушителна за практикуващия.

Но като оставим настрана техническите подробности за силата и за добиването на сила, винаги е добре да си зададем въпроса „Какво искам лично аз?“ Ако ти искаш просто сила, то за какво? Воините на Свободата разглеждат силата като нещо от първостепенна важност, но все пак като враг. Защо? Защото да преследваш силата с единствената цел да имаш сила е безсърдечно начинание, което не носи нито топлота, нито радост. Да бъдеш способен да поразиш врага си с мълния може и да е забавно за някои, но след като си поразил няколко души, този тип сила по необходимост губи обаянието си, освен ако въпросният човек не се опиянява от кръвта и разрушението. Затова Воините на Свободата разглеждат силата по много различен начин и в резултат те я и използват много различно. Например, всеки Воин на Свободата, ако се налага, може да унищожи дадена личност само с намерение. Хората малко разбират колко разрушение в живота се случва ежедневно просто заради погрешните мисли, на които се отдава човечеството. В тази връзка огромните замърсявания на физическото ниво са нищожни в сравнение с огромните количества умствен отпадък в мрежата на живота, произвеждан ежедневно от човечеството, който причинява всемирно разрушение на всички форми на живот по хиляди различни начини. Но ако човечеството е способно да причинява такова разрушение, без даже да знае какво прави, то не е трудно да се разбере, че след като е придобил силата да работи съзнателно в мрежата на живота, воинът лесно може да унищожи някого просто с мисъл.

стр. 43

Причината да посочвам разрушителния аспект на силата е понеже човечеството все още има силно увлечение към разрушението. От гледна точка на Воините на Свободата това е пълна глупост и до голяма степен част от лудостта на съня. Защо ще искам да разрушавам каквото и да било? Какво му е забавното на разрушението? Но ти може да попиташ: „А защо да разрушаваш? Не може ли да използваш силата си, за да промениш нещата към по-добро? Защо например не използваш силата си, за да промениш възприятието ми така, че и аз да стана силен като теб?“ Но макар това да звучи добре на теория, само малко замисляне трябва, за да се види, че дори такова използване на силата е разрушително. Защото, ако аз – или пък който и да е Воин на Свободата – направи, както казваш, т.е. да използвам силата си да променя твоето възприятие, аз ще съм нарушил свободата ти, независимо, че ти си помолил за помощта ми. Защо така? Просто защото, променяйки възприятието ти вместо теб, аз бих ти позволил да вярваш, че ти в себе си нямаш силата да промениш своето собствено възприятие, да промениш себе си или да промениш своя свят. Нещо просто, но смъртоносно. А също и много добър пример как можеш да разрушиш някого само с мисъл, а камо ли с намерение.

стр. 44

С всичко казано дотук това, което искам да илюстрирам, би трябвало да започва да се изяснява. Да имаш сила, просто за да имаш сила, е почти толкова безполезно, колкото и да нямаш никаква сила. Ако аз, например, имам дузина научни титли, но не използвам нито една от тях, то за какво са ми? Каква радост ми носят? Точно същото е вярно и за силата, защото да имаш сила само с цел да имаш сила няма никакво обаяние за Воините на Свободата. При все това, без сила дори Воините на Свободата биха били също толкова безпомощни като всеки друг и не биха били от полза на никого, най-малкото на себе си. Как тогава се очаква чиракът да се отнася към силата и натрупването на сила?

СИЛАТА САМА ПО СЕБЕ СИ Е ПРОСТО СИЛА И ПОРАДИ ТОВА НЕ Е НИТО ДОБРА, НИТО ЛОША. НАМЕРЕНИЕТО, С КОЕТО СИЛАТА СЕ ИЗПОЛЗВА, Я ПРАВИ ЖИВОТО-РАЗРУШАВАЩА ИЛИ ЖИВОТО-УКРЕПВАЩА. ДА УКРЕПВАШ ЖИВОТА С ДЕЙСТВИЯТА СИ ОЗНАЧАВА ДА НАТРУПВАШ СИЛА, НО ДА РАЗРУШАВАШ ЖИВОТА ОЗНАЧАВА ДА ПРОЯВЯВАШ НА-СИЛИЕ – ВЪЗМОЖНО НАЙ-ИЗВРАТЕНА УПОТРЕБА НА СИЛАТА, КОЯТО УПОТРЕБА НАПЪЛНО ИЗЦЕЖДА ЛИЧНАТА СИЛА.

За да разберем подхода на воина към силата, трябва най-напред да знаем подхода му към самия живот. Този подход може да се опише най-добре като простота в действие – простота, която излъчва наивната невинност на доверчиво дете, което радостно и игриво търси смисъла, както и предназначението на живота на физическото ниво. За воина животът е за празнуване на нагала и тонала, вечните близнаци, но най-вече той празнува предназначението на тяхното раждане, както и смисъла на техния живот, както е проявен чрез духа на човека. Затова за воина животът е безкрайна поредица от празненства. Понякога той просто празнува самия живот. Понякога празнува многобройните богатства на живота. Понякога празнува своята експедиция за знание, а друг път празнува простия акт на ученето какво е да се лови сила. Но преди всичко воинът винаги празнува споделянето и компанията, които намира при своето пътешествие през живота; пътешествие, което е понякога предизвикателно, понякога радостно, понякога пълно с тъга, но винаги изпълнено с изумително изобилие от най-различни богатства, всяко по свой начин носещо награда и удовлетворение. В тази връзка за воина няма по-голяма радост от тази да споделя мечтите и надеждите, триумфа и провалите – своите и на своите спътници, които, впуснали се в търсене на предназначението на живота, учат, че тайната за изпълнението на това предназначение се крие в смисъла на живота.

стр. 45

Предназначение и смисъл. Никога не можем да променим факта, че предназначението на живота е да се развие осъзнаване. Това е намерението на Неведомото и никой от нас не може да промени онова, което е фиксирано. Дали ни харесва или не, дали се съпротивляваме или не, дали сътрудничим с това намерение охотно и радостно или неохотно и с възмущение, никой от нас не може да избегне нито участта, нито съдбата си. Такова е неизменимото предназначение на живота. И все пак, изпълнявайки това предназначение, ние можем – и го правим – да привнесем смисъл в него.

Ако спрем за момент, няма да е трудно да си представим колко студена и стерилна би била еволюцията на осъзнаването, ако нямаше друг смисъл освен развитие. Би била като да прекараш целия си живот в университета, правейки една степен след друга. Но за какво? Трябва да признаем, че не можем да отговорим на този въпрос, защото не знаем намерението на Неведомото отвъд онова, което можем да видим от това предназначение в живота в проявление. И точно защото не можем да видим онова по-голямо предназначение, еволюцията на осъзнаването ни се струва толкова скучна и непривлекателна, студена и стерилна. Независимо колко безупречни може би сме, фактът си остава, че ако просто живеем живота си според такова усещане за предназначение, то макар че ще бъдем политически коректни, ще живеем едно студено и безсърдечно съществуване.

стр. 46

Това, което прави еволюцията на осъзнаването да си струва, и което я прави вълнуващо приключенско пътешествие, изпълнено с радост, е смисълът, който влагаме в това пътешествие. И все пак, ако се вгледаме отблизо, дори този смисъл е предначертан. Той е онова, което се нарича факторът на всеобхватността. Но понеже е предначертан, в зависимост от това къде поставяме фокуса, ние можем и него да го превърнем в бреме. Това е така, защото е напълно възможно човек да се научи да живее напълно всеобхватен живот и пак да бъде студен и безсърдечен. Ако исках, можех да живея най-безупречен живот на всеобхватност, който би бил толкова политически коректен, че никой не би могъл да ми намери каквато и да било техническа грешка. Такъв живот обаче би бил точно това – политически коректен и технически безгрешен. За какво обаче? Такъв живот за мен като човешко същество няма никакъв смисъл и нямайки земен смисъл той също така няма и сърце да ми донесе топлота.

Това ни води до следващата важна концепция, а именно въпроса за любовта. Това, което хората наричат любов, въобще не е любов. Любовта, както повечето хора я разбират, е практикуване на някои наистина откачени взети наготово идеи, които са толкова разделящи и обусловени, че и обичащият и обичаният заживяват в ограничения и робство, в което колата просто трябва да се преобърне и то винаги по много лош начин. В тази връзка трябва да помним, че макар всяка връзка да трябва да поражда предизвикателства, за да се развие и задълбочи, има голяма разлика като как се позволява на колата да се обърне. В зависимост от разбирането ни за любовта можем да изберем да посрещнем своите предизвикателства по такъв начин, че връзката само да израсне и да се задълбочи в резултат от преобръщането на колата, или можем да използваме същите тези предизвикателства, за да внесем разрушение във връзката.

стр. 47

Истинската любов е което Толтеките наричат Закон за Всеобхватността, закон, който освен някои от физическите му проявления като гравитация и магнетизъм, човекът все още дори не е започнал да разбира. Но фактът, че не разбираме нещо, не означава, че не сме му подчинени. Цялата вселена се прониква и се удържа заедно от Закона за Всеобхватността. И все пак законът си остава закон и духът на човека-животно е такъв, че всеки закон е ограничение, и това включва Закона за Всеобхватността. Това е причината повечето човешки същества да предпочитат някоя своя си форма на „любов“. Обаче фактът си остава, че ако подхождаме от техническия ъгъл на вселенския закон, то дори и за безупречния воин Законът за Всеобхватността може в най-добрия случай да бъде задължение, което сме принудени да изпълняваме. Но как бих могъл аз – като обикновено човешко същество – да намеря сърце в някакво си задължение? И как бих могъл да съм удовлетворен, живеейки предназначение, което не мога да схвана отвъд факта, че сме тук, за да развием осъзнаване? В най-добрия случай пак опираме до задължение. Но къде във всичко това е сърцето за мен?

Е, тогава защо продължавам да следвам Пътя на Воина? Просто защото за мен Пътят на Воина действително е Път на Свободата, свобода, в която за мен има много сърце! Но сърцето не е в силата, нито в Закона за Всеобхватността. Вместо това сърцето е в смисъла на живота, който постоянно ми се разкрива на Пътя на Свободата, докато се стремя да изпълня моята роля в изпълнението на предназначението на Единния Живот. Какъв е смисълът, който намирам в моето пътешествие? Трудно е да се каже точно, защото е трудно да се изрази с думи! Сърцето означава различни неща за различните хора, но за мен лично то означава, че пътешествието е по-важно от целта.

стр. 48

За да разбереш това, се опитай да го видиш през моите очи. Както аз го виждам е, че аз съм се родил с предназначение, което да изпълня, и аз ще умра, щом то бъде изпълнено. Но между раждането и смъртта лежи пътешествие и, тъй като знам със сигурност, че ще умра – ако не днес, то някой ден след днес, аз не фиксирам взора си върху целта. Ако правех това, би означавало, че живея само за да постигна целта си, колкото може по-скоро, за да умра, колкото може по-скоро. Но аз не искам да умра, колкото се може по-скоро, и затова фиксирам взора си върху пътешествието, докато пътувам нататък към моята цел и моята смърт. При това аз знам, че не мога да оправдая живота си, ако не изпълня участта си, и затова знам също така, че не мога да оправдая пилеенето на време в изпълнението на тази участ. Вследствие аз давам Вси-Чко от себе си, (не) задържайки Ни-Що за себе си и, правейки това, не губя нито време, нито време в изпълнението на участта ми.

Във всичко това аз знам, че не мога да бъда винен, защото в сърцето си аз знам колко безупречен съм. Но не желанието да бъда безгрешен, или да бъда безупречен, е което ме движи. Което ме движи е моята силна и идваща от сърцето страст да се включа напълно в живота и (не) задържайки Ни-Що, моят дух тече чист, силен и свободен, отдавайки се на пътешествието. Това е, което е за мен Път със Сърце, и по този път аз вървя, наслаждавайки се на всеки момент и всяка стъпка, защото съвсем добре знам, че всяка направена стъпка ме води една стъпка по-близо до осъществяването на моето предназначение и значи една стъпка по-близо до моята смърт.

стр. 49

Понеже смъртта ми е мой постоянен спътник, всеки момент от живота ми съдържа интензивност и свещен трепет, които ме карат да плача от самата сърцевина на моето същество и ме карат да се смея с диво увлечение, идващо от самата радост, че мога да се смея. И все пак моите сълзи и моят смях не променят нищо. Всичко е глупост. Аз ще умра рано или късно и дори с цялата си сила аз не мога да променя това, а дори и да можех, не бих желал, защото да живея вечно би означавало да премахна смисъла на живота. Но което съм променил, е моето възприятие за живота, за мен и за хората, споделящи с мен това пътешествие по живота. Как съм го променил? Аз преместих фокуса от целта към самото пътешествие. Преместих фокуса от смъртта към живота. Преместих фокуса от това да разглеждам хората като незаслужаващи любов към това да ги виждам заслужаващи любов. В това преместване на фокуса аз се наслаждавам на всеки момент от всяко взаимодействие, което имам с живота и с хората в живота ми. Но дори с това преместване на фокуса аз знам, че смъртта ми пак ме дебне и затова колкото и да премествам фокуса, всичко пак си остава глупост.

Понеже каквото и да направя, все ще се свежда до глупост, аз прегръщам целия живот и всички хора в моя живот с всяка частица страст, която имам. В тази страст аз съм се направил неспособен да изключа каквото и да било или когото и да било от моя живот, просто защото за мен всеки миг, в който съм жив и ходя по земята, е скъпоценен. Много скоро всичко това ще е свършило и аз не искам да умра, знаейки, че съм пропуснал нещо: било то тих момент на дълбока любов или нагорещен момент на битка, независимо дали сърдечен смях или сърдечен плач. Това е за мен смисълът на това да крачиш по Път със Сърце и ако мога да използвам силата, която събирам през моето пътешествие, да помогна на другите да споделят с мен Пътя със Сърце, то аз с радост правя, каквото е нужно.

стр. 50

Без съмнение е вярно, че моето предназначение е да придобия сила – както е и на всеки един от нас – и да използвам тази сила за благото на целия живот, но смисълът, който влагам в моето предназначение, извира от дълбините на моето собствено сърце. Затова силата, която владея, е мое задължение и моя чест, но моят дар към човечеството е откритостта на сърцето ми, докато пътешествам през живота. Като нагал и ясновиждащ човечеството изисква от мен моята сила, защото се нуждае от нея, но правейки това, човечеството също така изисква от мен и откритостта на сърцето, която влага смисъл в моето съществуване по време на живота ми на земята, живота ми с моите спътници.

Затова за Воина на Свободата животът е празнуване на любовна история – най-изначалната любовна история. Това е историята за страстта, изпитвана от две същества в опитите им да открият истинския смисъл на топлотата и трайното удовлетворение на безсмъртната любов. Това е историята на нагала и тонала, историята на всеки мъж или жена, затова е и историята за теб и мен и нашата съвместна борба да учим какво е да обичаш и да бъдеш обичан.

Ако чувстваш, че да следваш Път със Сърце е за теб, и ако в сърцевината на сърцето си знаеш, че смисъла на свободата ще търсиш, то знай, че Толтекските учения ще ти разкрият предназначението на живота, но ти ще трябва сам – както всеки един от нас – да намериш смисъл в това пътешествие. Намирането на предназначението е пътешествие, което никой от нас не може да избегне, но намирането на смисъл е нашето собствено уникално пътешествие в това голямо пътешествие, което наричаме Единен Живот. За да намерим този смисъл ние трябва да практикуваме ученията за дясната страна, за да натрупаме необходимата сила да живеем ученията за лявата страна. Само тогава придобиваме онази пълна откритост на сърцето, която ни позволява да (не) задържаме Ни-Що, оставяйки духовете си да текат чисти и силни, и свободни. Само тогава – и независимо от това към кой клас сънуващи принадлежим – започваме да схващаме духа на Вълка, който гледа на живота като на експедиция в търсене на истинския смисъл на свободата. И само тогава започва да става смислено да разглеждаме живота като усет и с това сърдечната нужда да гледаме и да усещаме, да слушаме и да усещаме, и така да вкусваме и да ценим всеки момент от всяка стъпка, знаейки съвсем добре, че всичко много скоро ще свърши.

стр. 51

Това значи е Пътят на Воина, който в действителност е Път на Свободата, и върху този път играят сенките, хвърлени от огнените сърца на онези, известни като Вълчият Народ; защото макар свободата да не е ограничена до никой един клас сънуващи, Вълците са онези, които най-много обичат да споделят страстта си за свобода с всички, които избират да следват Път със Сърце. Тази напрегната и трепетна страст за свобода е нещо специфично за Вълците, защото макар всички класове сънуващи да процъфтяват в свободата, Вълците са, които са я направили свой основен тон. Следният откъс от едно от пророчествата обяснява защо.

КОРЕНИТЕ НА СВОБОДАТА СА ЗАРОВЕНИ В ДРУГО ВРЕМЕ И В ДРУГО МЯСТО – ВРЕМЕ, В КОЕТО ВЪЛЦИТЕ БЯХА ТРЕНИРАНИ КАТО БОЙНИ ХРЪТКИ В МЯСТО, ПОЗНАВАЩО САМО ЗВУЦИТЕ НА ВОЙНАТА, НО НЕ И НА МИРА; ВРЕМЕ, КОГАТО НАДЕЖДАТА, ВДЪХВАНА ПРОСТО ОТ КОНЦЕПЦИЯТА ЗА СВОБОДА, СЕ ПОЯВИ СРЕД ЕКСПЛОЗИВНИЯ ХАОС ПРИ РАЖДАНЕТО НА НА НЕВРЪСТНО СЛЪНЦЕ – КОНЦЕПЦИЯ, КОЯТО ПРОЕХТЯ ПРЕЗ ГАЛАКТИКАТА КАТО ПРЕСЛЕДВАЩ ВОЙ НА САМОТЕН ВЪЛК, НА КОЙТО САМО ОНЕЗИ ОТ ЗВЕЗДАТА КУЧЕ ПОСМЯХА ДА ОТГОВОРЯТ.

стр. 52

Из пророчествата на Безименния

стр. 53