ЕДИНАДЕСЕТА ГЛАВА ТРЕТО ПРОЗРЕНИЕ

ОТНОСИТЕЛНИЯТ ФАКТОР НА ОСЪЗНАВАНЕТО Е ОТ ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ЗНАЧЕНИЕ ЗА НАШЕТО РАЗБИРАНЕ ЗА ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕТО НА НЕВЕДОМОТО. ОТНОСИТЕЛНОСТТА Е РЕЗУЛТАТ НА РАЗДЕЛЯНЕ НА ПРОТИВОПОЛОЖНОСТИТЕ В ЕДНА НЕ-АБСОЛЮТНА ВСЕЛЕНА. АКО ВСЕЛЕНАТА БЕШЕ АБСОЛЮТНА, РАЗДЕЛЯНЕТО НА ПРОТИВОПОЛОЖНОСТИТЕ БИ БИЛО АБСОЛЮТНО, СИРЕЧ ВСЕКИ ПОЛЮС ЩЕШЕ ДА Е ЯСНО ОПРЕДЕЛЕН СПРЯМО ДРУГИЯ И ВСЕКИ ЩЕШЕ ДА ИЗКЛЮЧВА ДРУГИЯ. НО ПОНЕЖЕ ВСЕЛЕНАТА НЕ Е АБСОЛЮТНА, ПОЛЮСИТЕ СА РАЗДЕЛЕНИ САМО В СМИСЪЛ, ЧЕ МАРКИРАТ ГРАНИЦИТЕ, МЕЖДУ КОИТО ВСЕКИ СПЕКТЪР ОТ ЧЕСТОТИ Е ВАЛИДЕН, АКО РАЗВИВАЩОТО СЕ ОСЪЗНАВАНЕ СЕ ИЗРАЗИ КАТО ФУНКЦИЯ НА ПРИСЪЩОТО ОСЪЗНАВАНЕ. ТОВА Е ВЯРНО ВЪВ ВСЯКА ОТПРАВНА ТОЧКА В ДЕСЕТТЕ СВЯТА НА ВСЯКО ОТ ЧЕТИРИТЕ ИЗМЕРЕНИЯ. В РЕЗУЛТАТ ПОЛЮСИТЕ НА ВСЯКА ЕДНА ДВОЙКА ПРОТИВОПОЛОЖНОСТИ ПЛАВНО СЕ ПРЕЛИВАТ ЕДИН В ДРУГ ПРЕЗ ДИАПАЗОН, КОЙТО ОБХВАЩА ВСИЧКИ ВЗАИМОДЕЙСТВАЩИ СИ ЧЕСТОТИ, КОИТО СЕ ОПРЕДЕЛЯТ ОТ КОНКРЕТНОТО ПОДРАВНЯВАНЕ НА ВЪЗПРИЯТИЕТО, ПРИ КОЕТО ТАКАВА ДВОЙКА ПРОТИВОПОЛОЖНОСТИ СЕ ПРОЯВЯВА. ОТ ТУК СЛЕДВА, ЧЕ ОНОВА, КОЕТО ОБИКНОВЕНО СЕ ВЪЗПРИЕМА КАТО ДВОЙКА ПРОТИВОПОЛОЖНОСТИ, Е ПРОДУКТ НА ОТНОСИТЕЛНОСТТА. ТАКА ВИЖДАМЕ, ЧЕ ВСИЧКИ СЪСТОЯНИЯ НА ОСЪЗНАВАНЕ ИМАТ ДВА ПОЛЮСА, КАТО ЕДИНИЯТ Е ИЛИ ПОЛОЖИТЕЛЕН, ИЛИ ОТРИЦАТЕЛЕН ПО ОТНОШЕНИЕ НА ДРУГИЯ.

стр. 266

Това трето прозрение ни води до самата тъкан на онази особена концепция, до която се докосвахме много пъти, но никога не разгледахме наистина дълбоко, а именно относителния фактор на осъзнаването. Преди обаче да разгледаме тази концепция в по-големи подробности, е необходимо едно предупреждение. Макар концепцията за относителния фактор на осъзнаването да е фундаментална за нашето разбиране както за предназначението на Неведомото, така и за рода и пола, тя много силно противоречи на почти всички наготово взети идеи и предразсъдъци, поддържани с хилядолетия от мъжете и жените. Затова не е никак мъдро дори да се опитва да се обяснява тази концепция на някой чирак, преди той да има солидно разбиране за фундаменталните учения, защото без солидно схващане на основите резултатът обикновено е такова голямо объркване, че въпросният чирак може най-буквално да се загуби в него. Затова отговорността за опитите ти да схванеш онова, което следва оттук нататък, е върху теб – читателя. Ако в който и да е момент започнеш да усещаш, че се объркваш, то по-добре се върни назад да изучиш фундаменталните учения, включително раздела по космология във Втори Том, преди да се опитваш да усвоиш тази част от ученията. Но далеч най-важното, което следва да се има предвид през всичките ни занимания с ученията за лявата страна и което многократно подчертавахме, е че използваните думи не могат да се приемат буквално или от към привидното им значение, защото щом стигнем до ученията за лявата страна, думите по-скоро изкривяват, отколкото да предават истината.

Афоризмът в началото на тази глава прекрасно описва природата на относителния фактор на осъзнаването и ясно демонстрира връзката между второто прозрение и това трето прозрение. За да схванеш това, разбери, че първото прозрение описва природата на нагала, докато второто и третото прозрения описват природата на двата полюса на осъзнаването на нагала. Поради това тези две прозрения трябва да се разглеждат като едно цяло, защото те не могат да бъдат наистина разделени – едното прелива в другото по най-непринуден начин. В тази връзка възприемчивият читател ще е забелязал, че според изказа на разглежданото правило, изучавайки второто прозрение вече сме покрили третото прозрение. Така всичко, което остава да направим сега, е да схванем това трето прозрение във връзка с второто прозрение.

стр. 267

Това трето прозрение касае сънувания на сънуващия и, както вече отбелязахме, това ниво на съществуване се усъвършенства напълно едва в деветия свят в третата фаза на проявлението, и се материализира напълно чак в момента, когато се случва трансфигурацията в десетия свят в третата фаза на проявлението. От предишните ни проучвания на космологията знаем, че това може да стане само посредством изкуството на сънуването, което в крайна сметка не е нищо друго освен изразът на намерението на това ниво на съществуване. Следователно сънуването на сънувания в действителност е Овладяване на Намерението – разгръщането на пълната магическа сила на сънуващия. Само ако можеха мъжете и жените да схванат значимостта на този величествен акт на съзидание, те биха въздигали в пълно благоговение мистерията, окръжаваща рода и пола, вместо да я проституират за своите егоцентрични желания, основани на сексуален похот. Онова, което се нарича сънувания е най-буквално бог въплътен, синът на Неведомото, въ-плътен като син на човека на физическото ниво. От човешка гледна точка това означава, че всеки мъж и всяка жена – както и всяко дете, разбира се – е материализация на предназначението на Неведомото – материализация, чрез която това предназначение може да бъде изпълнено посредством участта според разпоредбите на съдбата. Каква невероятна привилегия! И каква огромна, но все пак вълнуваща, отговорност! Дали някой от нас дори започва да схваща мистерията на битието и нашата истинска роля във всичко това? Отговорът е едно скромно „Не!“. Но независимо от това, бидейки част от тази величествена мистерия, е наш дълг да се опитаме да я разплетем и затова нека научим, каквото можем, за това трето прозрение.

стр. 268

Да кажем, че сънуваният се отнася до изкуството на сънуването, и че Овладяването на Намерението произхожда от това ниво на съществуване, ни казва много, стига да сме наясно какво се има предвид с изкуство на сънуването и Овладяване на Намерението. Изкуството на сънуването беше доста изчерпателно изложено в предишни томове и затова няма голям смисъл да преповтаряме вече разгледаното, освен да посочим, че следващото оттук нататък трябва да се разглежда в контекста на вече предаденото.

Ние вече знаем, че изкуството на сънуването е неразделна част от Овладяването на Осъзнаването и в тази връзка виждаме колко важно е да придобием истинска трезвост, докато продължаваме да изтриваме личната си история в подготовка за трансфигурацията. Само по този начин можем да дебнем и следователно да овладяваме своето осъзнаване; и точно учейки се как да дебнем и овладяваме осъзнаването си, ние придобиваме не само гъвкавост на възприятието, позволяваща ни да практикуваме изкуството на сънуването, но и работно знание за намерението и как да го манипулираме. Разбери обаче, че понеже намерението е способност на сънувания на неговото собствено ниво, няма абсолютно никакъв начин да манипулираме намерението освен за целите на трансфигурацията. Но какво точно означава трансфигурация от нашата човешка гледна позиция?

Трансфигурацията е актът да станеш¹ сънувания на сънуващия. С други думи, сънуваният, удържан във фокусираното намерение на сънуващия, е воден и насочван от сънуващия във всеки един живот на земята да стане истинско отражение на сънуващия на физическото ниво, сиреч син на човека. Вече би трябвало да се разбира, че говорейки за човека, посочваме обитаващия дух, когото наричаме дух на човека, а не човека-животно: животното, познато като обществено същество или, по-точно, тоналът на човека. Оттук би трябвало да е ясно, че макар да разглеждаме тонала като сънувания и макар това в някакъв смисъл да е вярно, все пак сънуваният е нещо много по-голямо от просто човека-животно. Сънуваният е израз на постепенното разгръщане на физическото ниво на истинския потенциал на сънуващия, стремящ се да стане един-ен¹ с нагала. Да стане един-ен с нагала означава да стане въплъщение на предназначението на нагала и което това подразбира, е че сънуващият не е съвършен, а вечно усъвършенстващ себе си чрез постоянната еволюция на осъзнаването, изпитвано посредством живота на сънувания на физическото ниво. Точно по тази причина Толтеките казват, че воинът трябва да придобие правилен тонал, т.е. тонал, възприемчив към напътствията на сънуващия. Но да бъде възприемчив към сънуващия означава, че тоналът – или сънуваният – е женствен по отношение на сънувания, което отново ни връща към концепцията за относителния фактор на осъзнаването. Как обаче да разбираме това от позицията на живота на физическото ниво и в контекста на раздвоените полове?

Бележка под линия (стр. 268): ¹  Англ. be-coming, бел.прев.

стр. 269

Бележка под линия (стр. 269): ¹  Англ. at-one, бел.прев.

ОТ НЕЗАПОМНЕНИ ВРЕМЕНА ТОЛТЕКИТЕ СА ИЗСЛЕДВАЛИ МИСТЕРИЯТА ОКОЛО ПОЛА, НО, ЗА ДА СХВАНЕМ ЗНАНИЕТО ИМ В ТАЗИ ОБЛАСТ, ТРЯБВА ПЪРВО ДА СХВАНЕМ ПО-ДЪЛБОКИТЕ ПОДРАЗБИРАНИЯ, ПРИСЪЩИ НА ОТНОСИТЕЛНИЯ ФАКТОР НА ОСЪЗНАВАНЕТО.

стр. 270

ПОНЕЖЕ ПОЛЮСИТЕ В ДВОЙКА ПРОТИВОПОЛОЖНОСТИ СА РАЗДЕЛЕНИ САМО В СМИСЪЛА НА ГРАНИЦИ, МЕЖДУ КОИТО СЪОТВЕТНИЯТ СПЕКТЪР ЧЕСТОТИ Е ВАЛИДЕН, И, ПОНЕЖЕ ПОЛЮСИТЕ ПРЕЛИВАТ ПЛАВНО ЕДИН В ДРУГ, ПРЕЗ ДИАПАЗОН, КОЙТО ОБХВАЩА ВСИЧКИ ВЗАИМОДЕЙСТВАЩИ СИ ЧЕСТОТИ, ФАКТИЧЕСКИ НЯМА ИСТИНСКО РАЗДЕЛЯНЕ КАТО ТАКОВА, ПОНЕЖЕ РАЗДЕЛЯНЕТО Е САМО ПРОДУКТ НА КОНКРЕТНОТО ПОДРАВНЯВАНЕ НА ВЪЗПРИЯТИЕТО.

СЛЕДОВАТЕЛНО И РОДОВЕТЕ СА ПРОСТО ДВОЙКА ПРОТИВОПОЛОЖНОСТИ, МАРКИРАЩИ ГРАНИЦИТЕ, МЕЖДУ КОИТО ТОВА СПЕЦИФИЧНО МНОЖЕСТВО ЧЕСТОТИ, НАРЕЧЕНО РОД, Е ВАЛИДНО. ВСЛЕДСТВИЕ, КАКТО ВСЯКА ДВОЙКА ПРОТИВОПОЛОЖНОСТИ, РОДЪТ Е ИЗЦЯЛО ОТНОСИТЕЛЕН СПРЯМО ВЪЗПРИЯТИЕТО. ТОВА ОЗНАЧАВА, ЧЕ МАКАР ДВАТА ПОЛА ДА СА ОБЕКТИВНА РЕАЛНОСТ, СУБЕКТИВНО ТЕ НЕ СЪЩЕСТВУВАТ КАТО ДВА ПОЛЮСА, КОИТО СА РАЗДЕЛЕНИ И СЛЕДОВАТЕЛНО ВЗАИМНО ИЗКЛЮЧВАЩИ СЕ.

ТОЗИ ПРИНЦИП Е ФУНДАМЕНТАЛЕН ЗА НАШЕТО РАЗБИРАНЕ НЕ САМО НА ХЕТЕРОСЕКСУАЛНОСТТА, НО И НА ХЕРМАФРОДИТИЗМА, ЗАЩОТО ХЕТЕРОСЕКСУАЛНОСТТА НЕ Е НИЩО ПОВЕЧЕ ОТ ОБЕКТИВНО ИЗРАЖЕНИЕ НА СУБЕКТИВНИЯ ХЕРМАФРОДИТИЗЪМ. В ТОЗИ ПРИНЦИП ОБАЧЕ СЕ КОРЕНИ И ОНАЗИ МИСТЕРИЯ, НАРЕЧЕНА БИСЕКСУАЛНОСТ: МИСТЕРИЯ, КОЯТО ТОЛТЕКИТЕ ВСЕ ОЩЕ НЕ СА УСПЕЛИ ДА РАЗГАДАЯТ.

Преди да продължим с разглежданата концепция и във връзка с горния афоризъм, още веднъж ти напомням да не приемаш изказа на кое да е от ученията, отнасящи се до лявата страна, буквално. Може да изглежда излишно предвид, че беше вече повторено толкова пъти, но е много важно това да се подчертава отново и отново и особено във връзка с тази специфична част на ученията, в която откриваме онази странна мистерия, която Толтеките наричат бисексуалност.

стр. 271

Взимайки предвид всичко, което изучавахме досега обаче, би трябвало да е вече ясно, че онова, което Толтеките разглеждат като бисексуалност, няма нищо общо това, което обикновено се разбира под това понятие. Бисексуалността се отнася до Божествения Бисексуален, т.е. животът ставащ проявен, корените на който, както вече знаем, са дълбоко в непознаваемото и затова бисексуалността, както се разбира от Толтеките, ще си остане неразрешима мистерия дотогава, до когато не можем да навлезем в непознаваемото. Както е и с намерението, цялото ни знание за бисексуалността се основава на нейния израз в живота ставащ проявен, но ние не се правим, че я разбираме, както и не твърдим, че разбираме намерението. И все пак, от малкото, което разбираме от тази концепция, ние знаем, че тя не може да се разглежда като оправдание за онази практика, обичайно известна като бисексуалност, и затова Толтеките нито извиняват, нито поддържат обичайните възгледи и практики, свързани с тази форма на т.нар. бисексуалност.

Независимо от всичко, казано по-горе обаче, може да е от полза за читателя, ако осветля една друга концепция, свързана с бисексуалността, която днес започва да става важна. Тя се отнася до това, което поради липсата на по-добър термин може да бъде наречено само истински бисексуален. Бисексуалността, както понастоящем се практикува от обикновените мъже и жени, не е нищо повече от безразборно сексуално предпочитание, а това е много далече от истинския бисексуален. Тук обаче е много важно да се различава между това, наречено истински бисексуален, и онова, наречено Божествен Бисексуален.

стр. 272

Божественият Бисексуален се отнася до живота ставащ проявен, докато истинският бисексуален касае живота в проявление и маркира високо развито осъзнаване, знак за обратно пътешествие към състоянието на хермафродитизъм. Ясно е обаче, че такова състояние на осъзнаването няма нищо общо с безразборното сексуално предпочитание, защото истинският бисексуален, който сега започва да идва в прераждане, но все още е изключителна рядкост, пак е напълно хетеросексуален във всяко едно отношение. С други думи, истинският бисексуален, бидейки индивидуална частица от живота в проявление, е хетеросексуално същество, чието ниво на осъзнаване е такова, че обитаващият дух започва да губи идентификацията си с формалната страна на живота и затова и не е толкова силно привлечен към чисто животинските инстинкти, свързани със сексуалния акт. В резултат истинският бисексуален има напълно безпристрастен подход към рода и, понеже интересът на такова същество към връзките се простира много отвъд вдъхновяваното от сексуално привличане, такова същество би формирало интимна връзка както с мъж, така и с жена. Когато обаче такава връзка е между двама души с един и същи пол, тя рядко е сексуална по природа по простата причина, че истинският бисексуален пак е хетеросексуален по сърце. Но дори когато такава връзка между двама души с еднакъв пол е сексуална, тя винаги е израз на истински любов и топлота за разлика от нормалните хомосексуални практики, които са толкова разрушителни и за двете въвлечени страни.

Но за да се върнем сега на нашето изучаване на рода, просто имай предвид, че Божественият Бисексуален се отнася до живота ставащ проявен и затова няма нищо общо с истинския бисексуален, който принадлежи на живота в проявление. Въпреки това от горния афоризъм би трябвало да е ясно, че въпросът за рода далеч не е толкова черно-бял, както повечето хора са започнали да вярват. Ако за момент оставим настрана физическото тяло и погледнем мъжете и жените от наистина обективна перспектива, ще видим, че на всяко възможно ниво – емоционално, умствено и духовно – няма абсолютно никаква разлика между мъжете и жените. Отвсякъде погледнато те са равни и, ако не бяха различните поведенчески шаблони заедно с физическото тяло, доста бихме се затруднили да различим между мъжко и женско осъзнаване. Но тогава какво поражда разликата между мъжкото поведение и женското? И какво също така поражда разликата между мъжкото физическо тяло и женското? Макар Толтеките да имат отговор на тези въпроси, не е лесно той да бъде изказан с думи. Но нека поне се опитаме да получим някакъв усет за подлежащата разлика между мъжкото и женското осъзнаване, между сънуващия и сънувания и в крайна сметка между нагала и тонала. Следният афоризъм е добра отправна точка.

стр. 273

И МЪЖКОТО И ЖЕНСКОТО СА ХЕРМАФРОДИТНИ ПО ПРИРОДА В СМИСЪЛ, ЧЕ ПРОЯВЛЕНИЕТО И НА ДВЕТЕ Е РЕЗУЛТАТ НА СУБЕКТИВЕН ИМПУЛС, КОЙТО СЕ МАТЕРИАЛИЗИРА ЧРЕЗ ОБЕКТИВНО ИЗРАЖЕНИЕ НА ТОЗИ ИМПУЛС. НО ЕДИНСТВЕНИЯТ ИСТИНСКИ ИМПУЛС Е ОНОВА, КОЕТО Е СКРИТО И ЕДИННО В ПУСТОТАТА КАТО НАМЕРЕНИЕ И КОЕТО, КАТО СЕ ИЗЛЪЧВА ОТ ПУСТОТАТА, СТАВА ОПРЕДЕЛЕНО И ПОЛЯРИЗИРАНО КАТО ВОЛЯ-ЗА-ПРОЯВЛЕНИЕ И СЕ МАТЕРИАЛИЗИРА КАТО ИЗМЕРЕНИЕТО ВРЕМЕ, СИРЕЧ ЖЕЛАНИЕ, ЕМОЦИОНАЛЕН УСТРЕМ. ОТТУК СЛЕДВА, ЧЕ И МЪЖКОТО И ЖЕНСКОТО СА РЕЗУЛТАТ ОТ СКРИТО ЕДИННО НАМЕРЕНИЕ, ОПРЕДЕЛЕНО И ПОЛЯРИЗИРАНО КАТО ДВАТА ПОЛЮСА НА ЕДНА ПОЛЯРНОСТ: ЖЕЛАНИЕТО.

Горният афоризъм е един от най-езотеричните афоризми на Толтекските учения и като такъв не е никак лесен за схващане. Независимо от това, онези с очи да виждат ще съумеят да използват афоризма като трамплин в онази неуловима мистерия, отнасяща се до сексуалния акт в неговата най-чиста форма, сиреч себе-оплождането като най-висш израз на намерението; и която държи ключа към факта, че всяка съществуваща енергия е сексуална по природа. За щастие обаче за целите на този том няма нужда да схващаме всичките подразбирания на този афоризъм а само няколко основни.

стр. 274

Разглеждайки го твърде, твърде опростено, е ясно, че онова, което определя разликата между мъжкото и женското осъзнаване е субективно, което означава, че реално разлика между тях няма. С други думи: мъжкото и женското осъзнавания, колкото и обективно реални да са, реално не съществуват! Има само намерение и нищо друго! Което се възприема като неоспорима реалност, въобще не е реалност! Единствената съществуваща реалност е намерението! Само намерението на нагала е, което определя един обективен израз на неговото желание да картографира непознатото за себе си! Този обективен израз е, което възприемаме като проявената вселена, космическият тонал, космическата Ева, в която е неизследваният потенциал на непознатото, като това непознато обхваща както мъжествения, така и женствения полюси на осъзнаването на нагала, сиреч мъжкото и женското осъзнаване. Но понеже тези два полюса не съществуват отделно един от друг и следователно не се изключват взаимно един друг, само намерението на нагала е, което определя дали той ще изследва своя непознат потенциал от ъгъла на положителното или на отрицателното, от ъгъла на активното или на пасивното, от ъгъла на оплождащия мъж или на зачеващата жена. И все пак всичко това е женственият тонал на Неведомото, в който и мъжкото, и женското осъзнаване са еднакво женствени и следователно възприемчиви към намерението на нагала, което означава, че и мъжкото, и женското осъзнаване са просто носители на зачатие и точно това зачатие се изнася до раждане, или материализира, като мъжко или женско осъзнаване.

стр. 275

Разглеждайки малко по-надълбоко същия афоризъм, виждаме също, че истинското значение на термина зачатие (концепция) в действителност е актът на себе-оплождане, защото не трябва да се забравя, че в същина няма нищо друго освен нагала и неговото осъзнаване. И все пак зачатието подразбира някаква двойственост, защото дори в акта на себе-оплождане трябва да има мъжествен принцип, който предизвиква оплождането и женствен принцип, който зачева. Но, ако обмислим факта, че актът на зачатие е в действителност актът на възприятие, е логично, че единственото място, където може да се случи зачатието, е в осъзнаването. Осъзнаването обаче има два полюса: намерение и ум, мъжко и женско осъзнаване, и затова отново виждаме, че за нагала няма абсолютно никаква разлика между мъжко и женско осъзнаване, освен неговия импулс, или желание, да изследва своя непознат потенциал като или мъжествен принцип, или женствен принцип. От това е ясно, че в същината си нагалът е хермафродитен по природа, но избира да се изрази като хетеросексуален посредством двата пола: мъжки и женски.

И все пак, разглеждайки този афоризъм още по-дълбоко, сме принудени да признаем, че независимо от всичко по-горе си остава фактът, че и намерението, и умът, бидейки двата полюса на осъзнаването на нагала са мъжествени, защото, както отбелязахме преди, нагалът и неговото осъзнаване са едно, понеже е просто невъзможно да се отдели осъзнаване от битие. Което това разкрива е, че не е нагалът като такъв, който е хермафродитен, а неговото осъзнаване е истинският хермафродит. С други думи, съществува само нагалът и неговото осъзнаване, но това осъзнаване има субективната способност на жената да зачене дали да се изрази обективно като мъжко или като женско осъзнаване. Но както вече научихме, тази способност да зачене е сама по себе си резултат от субективен импулс и понеже единственият съществуващ импулс е намерението на нагала, сега можем много ясно да видим защо по-рано в този том беше заявено, че намерението на нагала е, което възбужда нагала към акта да стане съзидателен: факт, съдържащ в себе си толкова много подразбирания, че трябва да ги разгледаме доста внимателно, ако искаме да схванем истинския смисъл в рода и следователно сънувания.

стр. 276

Първото подразбиране, което трябва да разгледаме във връзка с горното, е че мъжественият полюс на осъзнаването на нагала е, който предизвиква в нагала неговото желание да картографира своя непознат потенциал, който, бидейки женствен спрямо него, изявява хетеросексуалния израз на живота в проявление. Второто подразбиране произлиза от първото – понеже осъзнаването на нагала е хермафродитно по природа, е възможно за нагала да картографира своя непознат потенциал като живот в проявление по отношение както на мъжествения, така и на женствения принципи. Третото подразбиране обаче, което произлиза от предишните две, не е толкова лесно за схващане и затова ще го изразя, колкото мога по-опростено.

Разбери, че понеже съществува само нагалът и неговото осъзнаване, или по-точно: понеже съществува само нагалът и неговото намерение, когато се случи зачатието в Пустотата, намерението на Неведомото е, което зачева предназначението на Неведомото. Но макар това, разглеждано от ъгъла на относителния фактор на осъзнаването, да е напълно разбираемо, подразбирането в него е, че мъжественият принцип на осъзнаването на нагала е, който зачева и в резултат от това упражнява натиск върху своя женствен полюс ума да изнесе до раждане предназначението на Неведомото. С други думи, намерението, синът, е което зачева, но, бидейки мъжествено, то може да износи предназначението на нагала до раждане, единствено чрез своя женствен полюс, ума. Понеже обаче намерението и ума са едно осъзнаване, е логично, че щом синът е бил оплоден от нагала, той е принуден да се раздели на двата си полюса – намерението и ума. С други думи, когато синът зачене предназначението на нагала, това зачатие предизвиква първия акт на съзидание, който, както знаем, е акт на разделяне.

стр. 277

Всичко това означава, че на нивото на живота ставащ проявен намерението на нагала е о-граничено¹ до мъжественост, което означава, че в тази точка животът е чисто мъжествен, нагалът и намерението му все още едно. Понеже обаче осъзнаването на нагала е хермафродитно, намерението има субективния потенциал да може да се раздели на своите мъжествен и женствен полюси и така да стане обективно раз-граничено (определено) като или мъжко, или женско осъзнаване. За да се случи това, намерението, бидейки един-но с нагала, т.е. о-граничено, трябва да зачене предназначението на нагала, преди да може да стане раз-граничено. Намерението прави това, като възбужда нагала към акта да стане съзидателен, т.е. намерението вдъхновява нагала към акта на себе-оплождане. Но, тъй като намерението е все още о-граничено, т.е. един-но с нагала, намерението е, което зачева, и, заченало, става раз-граничено, разделяйки се на мъжествения и женствения си полюси. С други думи, макар осъзнаването на нагала да има потенциала на хермафродита, едва щом намерението е било оплодено от нагала и се е случило зачатието, този потенциал може да бъде реализиран. По-нататък, точно реализацията на този субективен потенциал става материализацията на онзи обективен израз, наречен хетеросексуалния.

Бележка под линия (стр. 277): ¹  Англ. con-fined. По подобен начин de-fined е преведено като раз-граничено. бел.прев.

В последното изречение се опитах да предам извънредно фини, но изключително важни нюанси относно рода и следователно в крайна сметка сънувания. В него имаме четири термина: реализация, субективен потенциал, материализация и обективен израз. Термините реализация и субективен потенциал сочат към и се отнасят до живота ставащ проявен, докато термините материализация и обективен израз сочат към и се отнасят до живота в проявление. Поради тънката природа на тази концепция, тя е изключително трудна за изказване и, понеже думите не успяват да предадат истинския смисъл, съдържащ се в нея, тя също така не е никак лесна за схващане. Но донякъде помага да я схванем, ако мислим за нея по следния начин.

стр. 278

Първо е Пустотата, Ни-Що-то. Понеже е Ни-Що, то е изцяло и напълно субективно. Това субективно състояние на съществуване обаче има потенциала да стане Не-Що и затова говорим за Пустотата като за субективен потенциал, който обаче все още е Ни-Що. Тогава Пустотата се раздвижва (възбужда), То Се Движи и действието се о-съществява. Това движение е акт на намерението, любов в действие; акт, който вибрира в цвят и индикира желанието за един-енине с Едното Предназначение. Това желание води до реализацията на субективния потенциал на Пустотата с о-съществяването на Словото, или звука, в акта на оплождане. С други думи, о-граниченото намерение, чисто субективното, синът, който е един-ен с бащата, става раз-граничено намерение, Словото, в момента, в който зачева предназначението на нагала, и поради това зачеване – истинско въплъщение на предназначението – се разделя на своите полюси, за да изнесе до раждане това предназначение. Но разделянето на полюсите отново е акт на намерението, акт на раз-граниченото намерение, акт на Словото, любовта в действие материализирана, резултатът от което е обективен израз, т.е. раждането на това предназначение. Този обективен израз е двата полюса: намерение и ум; израз, който е хетеросексуален, защото намерението, бидейки въплъщението на предназначението, се изразява като желание да се включи (обхване) женственото непознато в мъжественото познато.

стр. 279

Във връзка с всичко по-горе възприемчивият читател може би е забелязал едно привидно разминаване в ученията в смисъл, че макар да беше казано, че има само два акта на съзидание, като първият е акт на разделяне, в горния изказ първият акт на намерението води към един-ение с бащата, докато вторият акт на намерението е, който води до разделяне на полюсите. Няма обаче истинско разминаване като такова, защото в действителност първият и вторият акт на намерението са едно и също. За да схванеш това, разбери, че един-ение с бащата подразбира, че двата акта се случват едновременно и затова само за яснота говорим за два акта. Помни, че в контекста на Пустотата има само намерение и затова първият истински акт на съзидание е, когато о-граниченото намерение става раз-граничено намерение, което значи разделяне на полюсите. В тази връзка ще помогне да избегнем объркване, ако също така помним, че намерението е нагалът, защото бащата и синът са едно, т.е. битието и осъзнаването са едно.

Както с всички учения, отнасящи се до лявата страна, има граница на това, което може да се изкаже с думи, и затова не е наистина възможно да се каже повече за мистерията около рода и пола, отколкото изказах с думи по-горе. При все това подразбиранията във всичко, което разглеждаме тук, са грандиозни и съвсем не са лесни за схващане. Но ако не придобием поне работно знание за най-важните от тези подразбирания, няма надежда да схванем истинската природа на сънувания. В тази връзка много ще помогне, ако сумираме всичко, което научихме, по следния начин.

Намерението, сиреч мъжественият принцип, е което вдъхновява нагала към оплождане. С други думи, синът е, който предизвиква у бащата желанието да стане ловец на своя непознат потенциал. Но това непознато включва както мъжественото така и женственото, както мъжкото осъзнаване, така и женското осъзнаване. Тъй като обаче полюсите все още не са разделени и синът и бащата са все още един-ни, желанието на бащата е неговото намерение, синът, в който бащата усеща и мъжкото, и женското осъзнаване. Това желание, събудено у него от сина, и бащата и синът едно, бащата опложда сина. В този момент на зачатие синът вече не е о-граничен до една единна мъжественост или, по-точно, синът вече не е о-граничен до все-един-на¹ мъжественост, а става раз-граничен (определен) като хетеросексуалния и все-единността става множественост.

стр. 280

Бележка под линия (стр. 280): ¹  Англ. all-one, бел.прев.

Ако си спомним, че намерението се определя като безусловна любов в действие, то ясно се виждат по-дълбоките подразбирания от горното. Разгледано опростено, можем да кажем, че което виждаме тук е любовта на сина към бащата и любовта на бащата към сина и понеже двамата са едно, имаме израза на Божествения Бисексуален, защото не бива да забравяме, че синът е истинският хермафродитен, бидейки и мъжко, и женско осъзнаване. При все това дълбоко затрогващата истина, която изплува тук, е, че за да може да бъде изпълнено предназначението на нагала, синът трябва да зачене това предназначение, синът трябва да въплъти това предназначение, но заченал синът вече не е о-граничен, което означава, че синът става отделен от бащата с раз-граничаването си като хетеросексуален. Станал раз-граничен обаче, се случва разделянето на полюсите и в резултат намерението също става отделено от своята женствена половина, ума. И все пак и бащата и синът остават непокътнати на своето си ниво, което означава, че само фрагмент от единия полюс на осъзнаването на нагала е, който става проявената вселена, чрез която синът може да изпълни бащиното си предназначение да стане синът на човека, синът на Неведомото въплътен. С други думи, желанието, емоционалният подтик на бисексуалния да опознае скрития потенциал, съдържащ се в мъжествеността и женствеността, може да бъде изпълнен, само когато синът, хермафродитният, стане хетеросексуалният. В това ставане се случва разделяне – едно много необходимо разделяне, но все пак разделяне – между бащата и сина, между бисексуалния и хетеросексуалния, известно в Толтекски термини като субективната бездна, разделяща живота ставащ проявен и живота в проявление. И понеже проявената вселена е точен израз на намерението на нагала, бездната, разделяща живота ставащ проявен от живота в проявление, трябва да бъде и е отразена в онзи обективен израз, наречен хетеросексуалният, в който мъжкото и женското осъзнаване са по подобен начин разделени и което в крайна сметка се материализира като раздвояването на половете, обективната бездна.

стр. 281

От горното значи виждаме, че първо е Пустотата, Ни-Що-то. Това е състояние на чисто битие, наречено То Е. Това е неразличен живот, за който не знаем нищо. Ние не знаем нито природата му, нито неговото предназначение. То просто Е. Но тогава Пустотата се възбужда (раздвижва), То Се Движи, и където е било Ни-Що, сега има Не-Що. Това Не-Що е животът ставащ проявен, но понеже той има осъзнаване, което е хермафродитно, и понеже неговото намерение е да опознае непознатото в себе си, животът на това ниво на съществуване е бисексуалният, който желае да опознае пълния си потенциал по отношение и на мъжественост, и на женственост: двата полюса на неговото осъзнаване. За да разгърне пълния потенциал на своето осъзнаване, бисексуалният трябва да раздели полюсите – мъжествения и женствения – на хермафродита. В това разделяне се о-съществява проявената вселена и, което е било хермафродит, сега става живот в проявление, в който полюсите са отделени един от друг. Тъй като обаче намерението, вечното сега, е било, е и ще бъде всеобхватност, животът на това ниво на съществуване се изразява като хетеросексуалният, който има желание да обедини своите два полюса – познатото и непознатото, мъжкото и женското осъзнаване.

стр. 282

Взимайки всичко по-горе под внимание, сега става възможно да схванем малко по-точно истинската природа на сънувания. Но нека за яснота да помним, че сънуваният е в действителност сънуващият, изразяващ се на физическото ниво като хетеросексуалният. Затова сънуващият вечно се опитва да картографира непознатото посредством разумно съ-трудничество между двата пола. Разбери в тази връзка, че само чрез разумно съ-трудничество полюсите могат да бъдат отново обединени, ала дори така не е възможно те да бъдат обединени в истинския смисъл на думата преди края на времето. С други думи, докато не бъде изпълнено предназначението на нагала, целият живот е подчинен на онзи емоционален импулс, наречен време, и понеже времето разпорежда разделянето на полюсите и следователно раздвояването на половете, най-доброто, което половете могат да постигнат, е да изпълняват това предназначение, ставайки въплъщение на разумното съ-трудничество. Едва в края на времето, щом емоционалният подтик, който предизвиква разделение на полюсите, е бил посрещнат и изпълнен, може да бъде постигнато истинско единство, защото, само след като непознатото е било напълно картографирано и следователно напълно обхванато (включено) в познатото, вече няма да има два полюса, а само един, т.е. познатото. Дотогава бездната в нейните както субективен, така и обективен изрази си остава и затова единственото възможно единство е единството в предназначението, което е техническото определение на разумното съ-трудничество. И още: точно защото до края на времето полюсите не могат да бъдат отново обединени в истинския смисъл на думата, по-рано беше заявено, че тройката и четворката, сиреч животът идващ в проявление и животът в проявление все още не могат да бъдат съгласувани. Ала все пак самото съществуване на тройката и на четворката, на живота идващ в проявление и на живота в проявление е най-висш израз на безусловната любов в действие: ето защо в християнските скрижали е казано, че „Бог е любов.“

стр. 283

Ние обаче знаем, че сънуващият, бидейки и мъжко, и женско осъзнаване, е хермафродитът, ала все пак мъжествен относно своя израз сънуваният. Което означава, че когато сънуващият избере да изследва своя непознат потенциал като мъжко осъзнаване, той в действителност изследва своя мъжествен потенциал като бисексуалния. С други думи, в мъжко прераждане имаме мъж на физическото ниво, който е мъжествен по природа по отношение на жените, но бидейки израз на мъжествения сънуващ, сънуваният е все пак възприемчив към сънуващия и следователно женствен по отношение на сънуващия. Но понеже сънуваният, т.е. мъжът, е мъжествен по отношение на жените, той е хетеросексуален израз на бисексуалния потенциал на сънуващия. За да схванем по-пълно това, нека го разгледаме по следния начин. В мъжко въплъщение мъжественият сънуващ, бидейки в напълно активна роля, иска да опознае и двата си полюса – мъжки и женски, и прави това, като се изразява на физическото ниво като хетеросексуален мъж. Разглеждайки го сега от ъгъла на сънувания, разбери, че мъжът на физическото ниво, бидейки хетеросексуален, се учи какво е да си мъжко осъзнаване по отношение на женското осъзнаване. Ала, бидейки женствен спрямо сънуващия, мъжът в голяма степен се води по своя сънуващ за това какво е да си мъжко осъзнаване и в това отношение той като мъж по всякакъв начин се опитва да се свърже с мъжествения нагал, което той може да направи само като непрекъснато гради устойчива връзка – или по-точно един-ение – със своя също толкова мъжествен сънуващ. От друга страна и от ъгъла на сънуващия на своето ниво, сънуващият преди всичко се стреми да доведе своя израз на физическото ниво, т.е. мъжа, до правилна връзка със себе си и, второ, чрез този мъж той също се опитва да се свърже правилно с жените.

стр. 284

Разглеждано по този начин, не е трудно да се види, че в мъжки живот на земята сънуващият, бидейки в мъжествена – или активна – роля, се опитва да доведе и двата свои принципа – мъжествен и женствен – до връзка със себе си като син на човека, т.е. син на Неведомото въплътен. Понеже синът на човека е въплъщение на намерението, т.е. безусловната любов в действие, можем да изкажем това доста опростено като: мъжественият сънуващ е толкова влюбен в мъжа на физическото ниво, колкото е и в жената в живота на този мъж. С други думи, макар че сънуваният е обективен израз, който е хетеросексуален по природа, субективният акцент е върху о-граниченото намерение, т.е. чисто мъжественото, и затова е израз, който е бисексуален по природа поради факта, че сънуващият е хермафродитен. От това ясно се вижда защо мъжът е, който въплъщава елемента на истинска всеобхватност, защото не бива да се забравя, че предназначението на нагала е всеобхватност и че всеобхватността подразбира да се включи (обхване) в познатото непознатото и за мъжествения и за женствения принципи и оттук също се вижда защо мъжът е, който въплъщава сърдечния принцип. И още: тъй като сънуващият в мъжки живот на земята е субективен израз на бисексуалния, който е живот идващ в проявление и който е мъжествен по отношение на живота в проявление, е също ясно защо мъжът е, който държи в себе си съзидателната сила на Пустотата.

Когато разглеждаме това от ъгъла на женски живот на земята, виждаме сценарий, полярна противоположност на мъжкия. Докато в мъжки живот на земята акцентът е върху о-граниченото намерение, в женския акцентът е върху раз-граниченото намерение, смисълът на което най-буквално е зачатие (концепция), т.е. женственият принцип, умът. Затова, макар сънуващият на своето собствено ниво да е пак мъжествен относно израза си на физическото ниво и макар неговият израз да е пак хетеросексуален по природа, той сега се изразява в пасивна – или възприемчива – роля, в противоположност на активната роля, и в резултат сънуваният е хетеросексуална жена. Разглеждайки го сега от ъгъла на сънувания, жената, бидейки женски хетеросексуален, се води по своя сънуващ как да бъде женско осъзнаване и в това също учи как да бъде възприемчива към мъжествения нагал. Но понеже нейният сънуващ е във възприемчива роля, т.е. искащ да опознае какво е да си пасивен и следователно чисто възприемчив към мъжествения нагал, жената е по подобен начин възприемчива към мъжете в нейния живот, защото тези мъже са израз на техните сънуващи, които са в активна или чисто мъжествена роля. Затова жената ще се води и по мъжете в нейния живот и те от своя страна ще ѝ предоставят водачество.

стр. 285

Тук обаче трябва да внимаваме да не се объркаме по отношение на активната и пасивната роли на хермафродитния сънуващ. За да избегнем объркване, е най-добре да го разгледаме по следния начин. Разбери, че по отношение на мъжествения нагал сънуващият е винаги женствен и следователно възприемчив към нагала. Все пак, когато сънуващият се изразява като мъжко осъзнаване, той до голяма степен е в активната роля, т.е. учещ се какво е да бъде мъжко осъзнаване, играейки ролята на мъжа, т.е. на нагала. Но когато сънуващият се изразява като женско осъзнаване, той до голяма степен е в пасивната роля, т.е. учещ се какво е да си женско осъзнаване, играейки ролята на жената, т.е. тонала.

Разглеждайки това от ъгъла на сънуващия на неговото собствено ниво, виждаме, че сънуващият преди всичко се опитва да доведе своя израз на физическото ниво, т.е. жената, до правилна връзка със себе си, но понеже сънуващият е мъжествен спрямо сънувания, тази връзка е израз, който е чисто хетеросексуален по природа. Разбира се, сънуващият изгражда връзка не само със своя израз, жената, но и с мъжете в нейния живот, но понеже сънуващият по настоящем е във възприемчива роля, това означава, че той се учи какво е да си възприемчив към мъжествения нагал, бидейки възприемчив към мъжете в живота на жената, защото не бива да се забравя, че тези мъже имат сънуващи, които са в активна роля. Точно тук е отговорността на мъжа, защото той не само предоставя водачество на жената в живота си, но и най-буквално предоставя водачество на нейния сънуващ в контекста на живота на физическото ниво. Този факт е от такова огромно значение, че никога не може да бъде подчертан достатъчно дебело, защото разбери, че сънуващият, независимо дали в активна или пасивна роля, е и си остава син на човека, т.е. син на Неведомото въплътен, и затова да предоставяш водачество – да водиш – сина на човека не е шега работа, защото отговорността е огромна!

стр. 286

Следвайки от горното, би трябвало сега да е ясно и защо жената, бидейки въплъщение на възприемчивия принцип, т.е. ума, би трябвало да е разделяща по природа, защото, за да бъде възприемчив към нагала, умът трябва да породи първия акт на съзидание, който е разделянето на полюсите. Но както научихме по-рано, понеже намерението е, което зачева предназначението на нагала, умът може да изнесе до раждане това предназначение, само защото намерението, мъжествената полярна противоположност на ума, упражнява натиск върху него да разделя. Съдържащ се в този факт е онзи принцип, наречен разумно съ-трудничество, защото, както знаем, осъзнаването, бидейки хермафродитно по природа е и мъжко, и женско, намерение и ум: намерението е активният полюс, а умът е пасивният полюс, макар и двата полюса да са възприемчиви към нагала и затова да работят заедно за материализацията на предназначението на нагала.

От всичко, което разгледахме дотук, е ясно, че макар животът в проявление да е хетеросексуален по природа, в действителност само сънуващият в женски живот на земята е чисто хетеросексуален израз, защото макар сънуващият в мъжки живот на земята да е обективен израз на хетеросексуалност, субективният акцент все пак е бисексуален. Това обаче не подразбира, че мъжете са вътрешно бисексуални. Което то демонстрира е, че има само един живот, т.е. нагалът, и неговото намерение, и намерението е, което определя дали ще изрази предназначението на нагала в термините на чисто мъжественото, сиреч о-граниченото намерение, или в термините на различеното съзнание, т.е. раз-граниченото намерение. Нещо повече: от всичко това не е трудно да се види как истинският бисексуален е продукт на еволюцията в рамките на живота в проявление и затова е хетеросексуален по природа.

стр. 287

Във всичко по-горе се опитах да ти предам усет за онова, което не може да се изкаже с думи. Следователно изказът не трябва да се разглежда като да е истината, а по-скоро като було, което прикрива реалната истина. Това е истинският смисъл в онази мистична концепция, известна като Булото на Изида, символизирана за нас от завесата в храма, която крие Светая Светих от очите на профаните. Но какво тогава е сънуваният? Сънуваният не е нищо повече от сън, който се материализира от намерението, от тъканта на намерението, чрез намерението и в намерението. Няма нищо освен намерение и затова Вси-Чко идва от намерението, чрез натиска на намерението и Вси-Чко се удържа в намерението, т.е. във фокусираното намерение на нагала. С други думи, няма нищо освен намерение – сънуващият на своето собствено ниво, синът на Неведомото въплътен, сънуващ до о-съществяване сина на човека по протежение на безброй прераждания, безброй сънища, всеки един сън въплъщение на Едното Предназначение, всеобхватността. Ала сънуваният като всеки сън е просто изменено състояние на осъзнаване, различно подравняване на възприятието, прикриващо Светая Светих, нагала. Но понеже всеки сън е въплъщение на всеобхватността, Едното Предназначение, т.е. намерението, сънуваният е продукт на овладяването на намерението от сънуващия, т.е. овладяването от сънуващия на себе си, намерението. Затова единственото истинско знание е знанието за себе-съществото и единствената работа за вършене е работата върху себе си (себе-съществото), т.е. овладяването на намерението или, с други думи, овладяването на Христовия принцип, намерението, което е същото като овладяването на безусловната любов в действие.

стр. 288

Но ако животът е за овладяване на себе си (себе-съществото), за овладяването на намерението, то има смисъл да се вслушаме в думите на Христос, който ни съветва: „Ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и Ме следва. Защото, който иска да спаси душата си, той ще я погуби; а който погуби душата си зарад Мене, той ще я спаси. Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а себе си погуби, или повреди?“¹ Толкова просто, но разтърсващо напътствие! Ако искаме да овладеем намерението, е жизненоважно да си откажем съмнителното удоволствие да се отдаваме на себе-образ, основан на избирателно възприятие. Вместо това трябва да изтрием личната си история, за да можем да вдигаме кръста си ежедневно, защото, само ако не се отдаваме на себе-образа си, можем да се изправим пред предизвикателствата си наистина обективно и ежедневно да ги посрещаме безупречно. Нещо повече, точно чрез вкопчването в своите себе-образ и светоглед, ние се държим сковани в избирателно възприятие и докато възприятието ни остава избирателно, животът ни бавно но сигурно започва да става празно и безсмислено съществуване, в което няма истинско усещане за предназначение. Но ако работим за изтриване на личната си история, ние умираме за старото си аз и в този процес на трансформация животът ни се изпълва с нарастващо усещане за предназначение, което е също богато и изобилно на смисъл.

Бележка под линия (стр. 288): ¹  Евангелие от Лука, 9:23-25.

стр. 289

Изтриването на личната ни история обаче и посрещането на предизвикателствата ни безупречно никога не е лесно, а изисква смелост и постоянство и преди всичко изисква да знаем, че като частици от Единен Живот не можем да имаме живота при нашите условия, а вместо това трябва да се стремим да изпълним участта си по какъвто и начин тя да е замислена да се разгърне. Това беше толкова дълбоко затрогващо демонстрирано за нас от Христос, когато в нощта преди разпятието той се моли: „Отче, да щеше да отклониш от Мене тая чаша! Но нека бъде не Моята воля, а Твоята.“¹ Във връзка с това не можем да направим нищо по-добро освен винаги да помним, че ние, сънуваните, сме сън на нашите сънуващи, а не онзи сън, който наричаме наш живот, защото животът на физическото ниво е просто було, прикриващо духа, обитаващ тази временна форма. И точно както всички форми трябва да умрат някой ден, така и онази форма, наречена наш себе-образ, и когато дойде моментът на трансформация, няма какво да направим, освен да се оставим на участта си, знаейки, че каквото и да стане, нашето истинско себе-същество, т.е. обитаващият дух, е безсмъртно. Булото може да бъде разкъсано и смъртта може да надвие формата, но нагалът на всички нас никога не може да бъде изгубен. Това отново бе така прекрасно демонстрирано за нас от Христос, когато точно преди да изостави живота си на кръста, той извиква: „Отче! в Твоите ръце предавам духа Си.“²

Бележка под линия (стр. 289): ¹  Евангелие от Лука, 22:42.

Бележка под линия (стр. 289): ²  Евангелие от Лука, 23:46.

Това значи е историята на сънувания: кратко пътешествие по живота на физическото ниво, пътешествие, което ще приключи твърде скоро. И когато смъртта надвие формата, този сън свършва и обитаващият нагал пристъпва от старото в новото, защото животът, духът, е непрекъснатост и затова вечно възникващ. И с течение на времето няма да мине много преди сънуващият да засънува нов сън и ново пътешествие по живота започва. Отново и отново синът на Неведомото въплътен сънува и отново и отново сънуваният трябва да умре, само за да бъде прероден отново, всеки път все по-съвършен син на човека. Само по този начин може да има овладяване на себе-съществото и само по този начин може да бъде овладяно намерението. Затова овладяването на намерението не е нещо, което се постига в един единствен живот на земята, а вместо това е работа, която напредва в продължение на много прераждания. И понеже воинът трябва да бъде умел не само в овладяването на осъзнаването и изкуството на дебненето, но и в овладяването на намерението, е логично, че подготовката на истинския воин не става за един ден, а по подобен начин изисква много животи на земята.

стр. 290

Едва когато воинът започне да овладява намерението, в смисъл да може все по-разумно да съ-трудничи със своя сънуващ, истината в Мистерията на Голгота започва да се стоварва върху него и той започва да разбира, че няма нищо освен намерение. Едва тогава воинът започва да схваща, че Мистерията на Голгота е в действителност мистерията на възприятието и осъзнаването, защото без намерение не може да има осъзнаване, какво остава за възприятие. Също тогава воинът започва да разбира и под-държа своето истинско себе-същество и от този момент нататък се стреми да стане все по-безупречен пример на безусловна любов в действие, защото знае, че само вдигайки кръста си ежедневно, има някаква надежда да достигне билото на Хълма на Голгота и там да бъде трансформиран в син на човека, който също е и Син на Неведомото. Само тогава може булото да бъде разцепено на две, та Светая Светих, нагалът, да се разкрие пред очите му; и тогава и той като Христос преди него може да каже: „Аз и Отец едно сме.“¹

Бележка под линия (стр. 290): ¹  Евангелие от Йоан, 10:30.

Това ни води до заключението на Правилото на Тройния Нагал. Няма много повече, което да може да се каже за това правило, защото както вече беше посочено, то произтича от непознаваемото. Ето защо най-доброто, което можем да направим в този момент на времето, е да придобием колкото знание можем от израза на това правило, както е определено от живота в проявление, в който крайното определение е сънуваният. Но в нашето пътешествие да учим какво е да си сънуваният на сънуващия ние учим не само предназначението на съня, но и смисъла, съдържащ се в това предназначение – смисъл, които е дълбоко и разтърсващо затрогващ, защото, докато Едното Предназначение не бъде срещнато и изпълнено, ние сме завинаги изправени не само пред обективната бездна, но и пред субективната бездна. В това единствената ни надежда да построим мост над бездната е да се научим да сънуваме истинно, което означава да сънуваме истинно на Едното Предназначение, всеобхватността, и значи да играем-с-действия¹ на физическото ниво безусловната любов в действие. Точно играейки-с-действия намерението, ние научаваме, че овладяване на намерението и играене-с-действия на намерението означава да съ-трудничим разумно със сънуващите си в разгръщането на участта и в крайна сметка на съдбата.

стр. 291

Бележка под линия (стр. 291): ¹  Англ. en-act, бел.прев.

В края на Правилото на Четворния Нагал дадох кратко описание на подготовката на съществото-нагал, но тъй като подготовката на тройния нагал е идентична на тази на четворния нагал, няма нужда да повтаряме, което вече беше обяснено, освен набързо да споменем една много съществена разлика между тройните и четворните нагали.

стр. 292

Обяснявайки подготовката на четворния нагал, аз също обясних защо е необходимо нагалът да бъде отцепен от тонала. Но от което научихме от това трето прозрение от Правило на Тройния Нагал, би трябвало да е ясно, че отделянето от тонала отбелязва не само раздвояването на половете, но и обективната бездна. Тройният нагал обаче, бидейки въплъщение на живота ставащ проявен, е отцепен не само от тонала, но и от нагала. Заради природата си тройният нагал трябва да отразява в сияйното си същество не само обективната, но и субективната бездна и точно в резултат на това двойно сцепване неговото сияйно същество изглежда на ясновиждащия като да има три вместо четири дяла.

Както беше вече обяснено, не че тройният нагал е буквално разцепен, а както и с четворния нагал ефектът върху него от това двойно сцепване е, че отцепен и от нагала, и от тонала, тройният нагал не може да усеща любов и топлота нито от мъжа, нито от жената. Причината за това е същата като при четворния нагал, т.е. не можейки да усеща нито любов, нито топлота, тройният нагал, бидейки въплъщение на Божествения Бисексуален, не може да бъде съблазнен или подмамен да се остави да бъде прелъстен от дълбокия вътрешен копнеж за лично удовлетворение. Затова, макар тройният нагал да има напълно непредубеден подход към рода, поради двойното му разцепване нито другари мъже, нито другари жени могат някога да посрещнат неговия несекващ вътрешен стремеж към всеобхватност и истинско единство не само между мъжкото и женското осъзнаване, но и между сина и бащата.

стр. 294