ПЕТА ГЛАВА ТРЕТО ПРОЗРЕНИЕ
ПЕТА ГЛАВА ТРЕТО ПРОЗРЕНИЕ
АКО ИСКАМЕ ДА НАМЕРИМ СМИСЪЛ В НАШИЯ ОПИТ ОТ ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕТО НА НЕВЕДОМОТО, ТРЯБВА ПЪРВО ДА СХВАНЕМ, ЧЕ СЪЩЕСТВУВА МИСТЕРИОЗНА ВРЪЗКА МЕЖДУ ПУСТОТАТА, НАМЕРЕНИЕТО И` И ЖЪЛТАТА РОЗА НА ПРИЯТЕЛСТВОТО. В ТАЗИ МИСТЕРИЯ Е ЗАКЛЮЧЕНА ТАЙНАТА НА ПРО-ЯВЯВАНЕТО НА НЕВЕДОМОТО. ВСИЧКО, КОЕТО МОЖЕ ДА СЕ КАЖЕ ЗА ТАЗИ МИСТЕРИЯ, Е, ЧЕ МАТЕРИАЛИЗАЦИЯТА НА НАТИСКА, КОЙТО НАМЕРЕНИЕТО ОКАЗВА ВЪРХУ УМА, Е ЖЪЛТАТА РОЗА НА ПРИЯТЕЛСТВОТО, ТОЧНО КАКТО ТОЗИ СЪЩИЯТ НАТИСК, УПРАЖНЯВАН ОТ НАМЕРЕНИЕТО, СЕ МАТЕРИАЛИЗИРА В ПРОЯВЕНИЯ ЖИВОТ КАТО СЪЗИДАТЕЛНАТА СИЛА НА ПУСТОТАТА, КАНАЛИЗИРАНА ОТ ЖЪЛТАТА РОЗА НА ПРИЯТЕЛСТВОТО. ЯСНО Е ЗНАЧИ, ЧЕ АКТЪТ ДА СТАНЕШ СЪЗИДАТЕЛЕН Е ПРОЯВЛЕНИЕ НА ПОТЕНЦИАЛНАТА РАЗУМНОСТ, И, ЧЕ ТОВА ПРОЯВЛЕНИЕ Е ЖЪЛТАТА РОЗА НА ПРИЯТЕЛСТВОТО, ВДЪХНОВЕНА ОТ НАМЕРЕНИЕТО. СЛЕДВА, ЧЕ ПРИЯТЕЛСТВОТО Е РЕЗУЛТАТ ОТ БОЖЕСТВЕНОТО ВДЪХНОВЕНИЕ, ПОРОДЕНО В ПУСТОТАТА ПОРАДИ ВРЪЗКАТА МЕЖДУ ПУСТОТАТА И НАМЕРЕНИЕТО И` .
С третото прозрение се докосваме до една от най-дълбоките и красиви мистерии на живота, която ще разгледаме по-подробно в Правилото на Тройния нагал. Като трето прозрение то има особена, но при все това напълно естествена връзка с три-върхия нагал: онзи тип същество, което е въплъщение на трите големи честотни ивици на човека, точно както четири-върхият нагал е въплъщение на израза на тези три големи честотни ивици. Това обаче е концепция, която може да бъде обяснена едва след като напреднем още в ученията, предадени тук. Аз само я въвеждам на това място за яснота и непрекъснатост на изложението.
стр. 128
Да намериш смисъла в предназначението на духа значи да живееш живота на воин, но да живееш живота на воин означава да бъдеш съзидателелен в справянето с предизвикателствата в живота си. Така е, защото, освен ако не станем съзидателни при посрещането на предизвикателствата си, ние просто продължаваме да възпроизвеждаме глупостта си. Тъй като обаче всяка истинска съзидателност произтича от онова, което Толтеките наричат съзидателната сила на Пустотата, трябва да знаем каква е тази сила и как да я достигнем. Но преди да отговорим на тези въпроси, трябва още веднъж да разгледаме намерението.
Има много различни начини, по които можем да дефинираме намерението, но, както вече споменахме в предишните томове, ние просто не знаем достатъчно за намерението, за да можем да го дефинираме акуратно. Единственото, което наистина знаем за намерението, е, че то работи, и в резултат знаем доста за ефектите от намерението. Но какво точно е то и как работи, ние не знаем. Всичко, което наистина знаем за намерението, се отнася за силата1 на намерението. Казвайки това, аз за яснота посочвам, че е важно да можем да различваме онова, което можем да наречем чисто намерение, от нашия опит от намерението в про-явление. С други думи, силата на намерението е ефектът от намерението в проявлението и тази е силата, отговорна за проявлението на онзи особен аспект на силата, наречен съзидателна сила на Пустотата.
Бележка под линия (стр. 128): 1 Англ. force в противоположност на power, което пак е преведено като „сила“, но в курсив. бел.прев.
стр. 129
На това място е важно да се изясни, че макар Толтеките да правят разлика между онова, което във Втори Том е наречено натиск на намерението, и онова, което се нарича съзидателна сила на Пустотата, те фактически са едно и също. Единствената разлика е, че на нивото на Непроявения Живот намерението и ума все още са двата полюса на присъщото осъзнаване и, само след като намерението упражни натиск върху ума, се осъществява активната разумност и умът се протяга във физическо проявление. Затова е ясно, че натискът на намерението е наистина онова, което съставлява съзидателната сила на Пустотата, но понеже намерението остава недокоснато на своето си ниво по време и след проявлението, само неговото проявление като все-проникваща цялата вселена сила продължава да предизвиква своето отражение в Непроявения Живот, т.е. натиска на намерението. И точно материализацията на този натиск на намерението в Проявения Живот се нарича съзидателна сила на Пустотата.
Но тук отново тънкостите са такива, че е важно да не се бърка Пустотата с нейната съзидателна сила, защото от една страна е Пустотата, заедно с натиска на Нейното намерение, а от друга страна в проявлението имаме силата на намерението, която продължава да предизвиква съзидателната сила, генерирана от присъствието на Пустотата навсякъде във вселената. Но това отново е една много неуловима концепция, затова нека разгледаме по-отблизо какво наистина означава тя.
От горното можем да видим, че съзидателната сила на Пустотата, т.е. материализацията на натиска на намерението, може да бъде предизвикана само от силата на намерението. Разбери обаче, че никаква сила като такава не може да бъде генерирана от Пустотата, защото Пустотата по дефиниция е Ни-Що. Затова, ако се генерира сила, това може да се случи само в контекста на проявлението. Това е много трудно изразима с думи концепция, но помага да си мислим по следния начин.
стр. 130
Знай, че проявената вселена не е същото като акта на про-явление, който поражда проявената вселена. С други думи, само след като Пустотата е възбудена в активност от Своето намерение, т.е. стимулирана към акта на про-явление, латентната съзидателна сила, съдържаща се Пустотата, може да започне да се материализира в онова нещо, което е източникът на живота в проявление. Но точно това възбуждане от намерението е актът на про-явлението и което дава начало на онова, което технически се нарича активна разумност, началото на проявлението. Затова, макар във всяко едно отношение натискът на намерението да е източникът на проявения живот, понеже самата Пустота остава трансцедентална спрямо проявения живот, само нейната съзидателна сила, сиреч натискът на нейното намерение, се простира чрез ума в онова нещо, което Толтеките наричат Жълта Роза на Приятелството. И точно това разширение в съзиданието на съзидателната сила на Пустотата се дефинира като про-явяването (идването) на нагала и то е източникът на живота в проявление. Тук обаче има толкова много тънки нюанси, че, за да избегнем объркване, трябва да посочим поне двата най-важни.
Първото, което следва да се изясни, е, че термините „Проявен Живот“ и „живот в проявление“ подразбират различни неща. Терминът „Проявен Живот“ или, по-точно, „Живот, направен да се Прояви“1 е полярната противоположност на Непроявения Живот, който е нагалът, и затова той подразбира цялото проявление, сиреч тоналът. Но помни, че Вси-Чко-то на тонала е формалната страна на живота, и във формалната страна на живота имаме два жизнени потока: органичен и неорганичен. Технически погледнато, всички форми са произведени от субстанция от неорганичен живот и органичният поток на живота използва тези форми, за да развие осъзнаването си. Така живот в проявление посочва изражението на духа, обитаващ формата, независимо дали формата е органична или неорганична, защото трябва да помним, че има само един дух. Имай предвид обаче, че този израз на живота не е самият живот и затова пак е форма, макар и много тънка.
Бележка под линия (стр. 130): 1 Англ. Life made Manifest. бел.прев.
стр. 131
Второто, което следва да се проясни, касае термина „про-явяване/идване/ставане“1. За да се схване този термин, е важно да се разбере, че понеже нагалът е Ни-Що, най-многото, което можем да кажем за него, е, че То Е, означавайки състояние на битие. Но тук отново трябва да внимаваме, защото „битие“ и „същество“2 също подразбират различни неща. Терминът „битие“ се отнася до нагала, т.е. духа или Непроявения Живот, докато терминът „същество“ посочва духа, изразяващ се чрез формата, която той обитава, и следователно се отнася до живота в проявление. Затова терминът „про-явяване/идване/ставане“ има двойно значение. Първото значение е движението на присъщото осъзнаване сред първичното състояние на битие, подразбирайки, че, което е било Ни-Що-жността на Пустотата, сега е било възбудено в активна разумност. Единственият начин, по който мога да изкажа това, е, че съществителното битие е станало, поради това възбуждане (завихряне), глагола да бъда. Но, както научихме по-рано, точно този преход от съществително към глагол съставлява съзидателната сила на Пустотата, сиреч натискът на намерението, налагащо се на ума. Следователно намерението не само идва отгоре на ума, в смисъл че го притиска, но и чрез този акт на про-явление вселената действително идва в същество. Така в този смисъл терминът „идване“ до голяма степен посочва акта на проявление. Но той има и второ значение, а именно оплождането на женствения ум от мъжественото намерение. Да схванем това не е трудно, ако помислим за грубия израз „идва“, използван да изрази еякулацията при мъжа. С други думи, в момента, когато съществителното битие се превръща в глагола да бъда, намерението съвсем буквално идва в ума и отново виждаме идването, което намира проявление в раждането на вселената.
Бележка под линия (стр. 131): 1 Англ. be-coming, бел.прев.
Бележка под линия (стр. 131): 2 Англ. beingness и being. бел.прев.
стр. 132
Възприемчивият читател сигурно е забелязал, че във всичко това се подразбира и друга от великите мистерии на живота, сиреч акта на себеоплождане. Да си спомним, че намерението и ума са само двата полюса на присъщото осъзнаване на нагала и следователно проявлението е изцяло резултат на процес на себе-оплождане. Но макар че в този том ще разкриваме много от тайните, касаещи пола и рода, има някои, които са толкова далеч напред от настоящите нужди на човечеството, че няма нужда да ги разискваме. Себе-оплождането е една от тези тайни и единствената причина да я посочвам е за яснота и непрекъснатост на изложението, защото трябва също така да се разбере, че на някакво ниво човекът действително практикува една ограничена, но въпреки това мощна, форма на себе-оплождане, а именно фокусирането на намерението. Тази тема е подробно разгледана в предишни томове и затова няма смисъл да я преповтаряме тук. Засега е достатъчно да посочим, че с времето, когато човекът се е научил как да фокусира намерението си коректно, т.е. как да го подравнява с намерението на духа на човека, той ще открие достатъчно от тайната на себе-оплождането, за да върши чудеса.
От всичко, казано по-горе, не би трябвало да е много трудно да се види, че Жълтата Роза на Приятелството не е нищо друго освен потенциалната разумност проявена или, с други думи, вселенското присъствие на нагала проявено; и следователно е бащинският аспект: Иманентният Бог в противоположност на Пустотата, Трансцедентният Бог. Нека повторим за яснота. На първо място имаме Пустотата, която е Ни-Що. После Пустотата е възбудена (завихрена) от Своето намерение да дойде в съзидателност и точно това идване в съзидателност е източникът на живота, който е на път да бъде проявен. Това идване в съзидателност е, което ясновиждащият възприема като Жълтата Роза на Приятелството, но понеже тя е проявлението на акта на идване в съзидателност, тя по естествен начин е и проводникът, чрез който се проявява латентната творческа сила на Пустотата. Да постигнем яснота много помага, ако опростим това и си мислим за съзидателната сила на Пустотата като за сока на Жълтата Роза на Приятелството. От човешка гледна точка този сок се приравнява със „спермата“ на Неведомото, проявена в източника на живота в проявление, т.е. бащинският аспект или Жълтата Роза на Приятелството.
стр. 133
По-нататък, както беше обяснено в част втора на Трети Том, именно връзкaта между тайната на рода1 и осъзнаването е ключът, който ни дава достъп до съзидателната сила на Пустотата. От човешка гледна точка това се свежда до факта, че ние можем да достигнем съзидателната сила на Пустотата, само когато силата на намерението предизвика натиска на намерението посредством Жълтата Роза на Приятелството. Но това веднага ни връща на концепцията за рода. За да разберем защо, трябва да прегледаме какво значи мъжественост и женственост що касае намерението. Вече знаем, че мъжкото осъзнаване2 е физическо изражение на нагала или Пустотата, а женското осъзнаване е физическо изражение на проявената вселена. И така имаме първичната двойственост на нагала и тонала, отразена в проявената вселена като мъжко и женско осъзнавания. Това е концепция, която е абсолютно фундаментална за разбирането на тайната на рода, но тя също така е такава, че че ние можем да я направим колкото си искаме проста или сложна. За яснота ние ще се стремим към простота като кажем, че мъжкото осъзнаване като израз на Пустотата използва силата на намерението да предизвика съзидателната сила на Пустотата за целите на съзиданието, докато женското осъзнаване, бидейки израз на проявената вселена, използва силата на намерението, за да зачене предназначението на духа или мъжкото осъзнаване. Тук се подразбира, че жената използва силата на намерението да предизвика в мъжа желание да създава и с това го стимулира да предизвика достатъчно сила на намерението да активира в себе си съзидателната сила на Пустотата, но което той може да направи само посредством Жълтата Роза на Приятелството. Сега ще видим как мъжът и жената постигат това.
Бележка под линия (стр. 133): 1 Англ. gender. бел.прев.
Бележка под линия (стр. 133): 2 Както и в предишната глава male и female се превеждат като мъжко и женско осъзнаване, където това е възможно, без да се наруши стройността на текста. Където не е възможно, се използват мъж и жена в курсив, но във всички тези случаи се има предвид състояние на осъзнаване. бел.прев.
стр. 134
От което научихме досега, мъжът е, който провежда съзидателната сила на Пустотата за целите на оплождането и този акт го приравнява с Жълтата Роза на Приятелството. Но жената е, която предизвиква това в мъжа, за да може тя да зачене и да роди предназначението на мъжа, акт, който я приравнява с проявената вселена, защото само в проявлението става възможна еволюцията на осъзнаването. Но, ако разгледаме по-отблизо тази концепция, незабавно откриваме нещо, което прилича на параграф 22. Ако женското осъзнаване е, което трябва да предизвика в мъжкото осъзнаване съзидателната сила на Пустотата, то кое е първо – проявлението или съзидателната сила? Тъй като знаем, че намерението на Неведомото е, което Го стимулира към акта на идване в съзидателност, подразбира се, че намерението е, както може и да се очаква, женствено по отношение на Неведомото и затова няма истинско разминаване. Макар обаче всичко това да е напълно вярно според онзи велик закон, наречен относителен фактор на осъзнаването, тази първична връзка между мъжествения нагал и неговото намерение, което също е мъжествено, независимо че е женствено спрямо нагала, е до голяма степен мистерията на себе-оплождането. Както скоро ще видим, в това се крие още една от най-големите мистерии на вселената.
стр. 135
В резултат мъжът и жената работят с намерението по доста различен начин. Мъжът използва силата на намерението да активира в себе си онзи първичен стремеж в Пустотата да дойде в съзидателност, за да материализира предназначението си, т.е. да картографира непознатото, докато жената използва намерението да стимулира мъжа да я оплоди, за да може тя да износи това предназначение до раждане. Но ако сега се върнем на привидното разминаване, което забелязахме по-горе, незабавно става ясен един друг изключително важен момент, който безгрижният чирак често пропуска. Той се отнася до факта, че мъжът и жената са просто двата полюса на осъзнаването на един дух. С други думи, само благодарение на раздвояването на половете ние имаме мъже и жени. Тъй като има само един дух, сиреч мъжественият нагал, това означава, че дори жените имат мъжествен дух. Вследствие, в момента когато преминем отвъд нивото на сънуващия, имаме само мъжествения нагал и в мъжете, и в жените. И така отново се връщаме в същата точка, както когато разглеждахме връзката между мъжествения нагал и неговото намерение, което също е мъжествено, но все пак женствено по отношение на нагала. Разглеждайки го обаче от ъгъла на мъжете и жените, можем да видим, че точно поради относителния фактор на осъзнаването раздвояването на половете е станало неизбежно в живота в проявление.
Поставяйки всичко, което научихме досега наедно, виждаме, че оплождането е проявлението на акта на идване в съзидателност, което се дефинира като съзидание. Но тъй като предназначението на творението е еволюцията на осъзнаването, не е трудно да се схване, че зачеването не е нищо по-различно от проявлението на акта на възприятие, водещ до материализация на това предназначение. Това в крайна сметка е самият смисъл на термина „зачатие“, защото conception произхожда от латинското conceptere, означаващо „да зачена, да приема или да получа възприятие“. Това значи е връзката между тайната на рода и осъзнаването, и е ключът, който ни дава достъп до съзидателната сила на Пустотата.
стр. 136
АКТЪТ ДА СТАНЕШ СЪЗИДАТЕЛЕН ВОДИ ДО ОПЛОЖДАНЕ И ЗАЧЕВАНЕ, ПРОДУКТЪТ ОТ КОИТО Е СЪЗИДАНИЕ ЗА ЦЕЛИТЕ НА РАЗВИТИЕТО НА ОСЪЗНАВАНЕТО. ЗАТОВА, ВИНАГИ КОГАТО СЕ ЗАЕМЕМ С АКТА НА ВЪЗПРИЯТИЕ, НИЕ ЗАЧЕВАМЕ ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕТО НА НЕВЕДОМОТО. Т.Е. РЕЗУЛТАТЪТ ОТ ВСЕКИ АКТ НА ВЪЗПРИЯТИЕ Е ЗАЧЕВАНЕ: КОНЦЕПЦИЯ.
За по-добро разбиране на тази доста трудна концепция, нека разгледаме примера с лова на сила. В лова на сила мъжът използва силата на намерението да стане наистина като своя архетип мъжественият дух. В този процес той предизвиква съзидателната сила на Пустотата в себе си в опита си да създава в съответствие с предназначението на духа, което е да картографира женственото непознато. Жената от друга страна използва силата на намерението да зачене наистина като себе си, т.е. като своя архетип женствената вселена. В процеса тя ражда предназначението на духа, което отново е да картографира женственото непознато. Резултатът и в двата случая е един и същ, но използваният метод е доста различен. Но, взимайки предвид, че поради относителния фактор на осъзнаването мъжът е също женствен спрямо духа, е неизбежно резултатът да бъде един и същ и в двата случая, защото противното би означавало, че мъжът не може да зачева, т.е. да се заема с акта на възприятие, което, разбира се, не е вярно. Но по същата логика, ако жената – и имайте предвид, че спрямо духа и мъжете и жените са женствени – иска да зачене вярна на своя архетип, проявената вселена, то отново виждаме колко жизненоважно е да се освободим от светогледа си, защото иначе няма как да заченем предназначението на духа, както то е проявено във вселената. Това е особено важно за мъжа, защото освен ако той не успее да изостави светогледа си, отваряйки сърцето си чрез истинско приятелство, т.е. безусловна любов, Жълтата Роза на Приятелството му убягва, а с нея и съзидателната сила на Пустотата. Без съзидателната сила на Пустотата мъжът е стерилен и може само да продължава да възпроизвежда глупостта си, защото той не може да стане съзидателен при воденето и на себе си и на своята жена в картографирането на непознатото.
стр. 137
От огромна важност е да схванем поне някои от по-дълбоките подразбирания, съдържащи се в това, защото те са неразривна част от мистерията, спомената по-рано, а именно връзката между нагала и неговото намерение. Това е важно, защото, ако не постигнем поне някакво разбиране за тази мистерия, е невъзможно да схванем онова, което следва оттук нататък в ученията.
Използвайки техническата спецификация, ние говорим за намерение и говорим за използване на силата на намерението, но, както вече знаем, ние не схващаме наистина какво е това, което използваме. Едно нещо, което знаем, е, че намерението, макар и женствено спрямо Неведомото, е все пак мъжествено по качество по простата причина, че Неведомото и неговото намерение са очевидно едно и също. Макар това да изглежда директно и логично, то е прекрасен пример, че светът не е, какъвто изглежда. Не само, че тук има много скрити подразбирания, но тук също така се крие връзката, спомената по-рано, между това трето прозрение и Правилото на Тройния нагал.
ПУСТОТАТА И НАМЕРЕНИЕТО И` СА ЕДНО И ЗАТОВА И ДВЕТЕ СА МЪЖЕСТВЕНИ. НО ПОНЕЖЕ ПУСТОТАТА И ПРО-ЯВЯВАНЕТО И` СЪЩО СА ЕДНО, И ЖЪЛТАТА РОЗА НА ПРИЯТЕЛСТВОТО СЪЩО Е МЪЖЕСТВЕНА. ОТ ТОВА СЛЕДВА, ЧЕ БОЖЕСТВЕНОТО ВДЪХНОВЕНИЕ, ЧИЙТО ПРОДУКТ Е ПРИЯТЕЛСТВОТО, Е МЪЖЕСТВЕН ПОДТИК, ПРЕДИЗВИКВАЩ СЪЗИДАТЕЛНОСТ.
стр. 138
Горният афоризъм изцяло обхваща споменатите по-горе подразбирания, но за да схванем тези подразбирания, нека повторим за яснота. Видяхме, че намерението на Неведомото е, което завихря (възбужда) Пустотата в акта на ставане съзидателен. По-точно мъжественото намерение на мъжествения нагал го стимулира в акта да стане съзидателен. Точно този акт на ставане съзидателен се проявява като Жълтата Роза на Приятелството, която също е мъжествена по качество. При все това предназначението на Неведомото е да стане съзидателно, за да развие Своето осъзнаване посредством проявлението, което, както знаем, е женствено спрямо Него и Неговото намерение. В това има толкова много подразбирания, че няма как да ги разгледаме всичките достатъчно подробно само в тази книга, но ще изясня поне основните въпроси, които ни касаят тук.
Видяхме, че Жълтата Роза на Приятелството предхожда проявлението на останалата вселена. С други думи, проявлението, както и еволюцията на осъзнаването, може да се осъществи само посредством приятелството. Но ако се върнем една стъпка назад, Жълтата Роза на Приятелството се осъществява само благодарение на връзката между мъжествения нагал и неговото мъжествено намерение. Тук е важно да се помни, че намерението е обединяващият принцип и затова се приравнява с усета или интуитивния принцип, сърцето. Това означава, че приятелството е продуктът от това, че нагалът е станал съзидателен, защото сърцето e приложило натиск върху ума. Затова виждаме, че приятелството произхожда не от разделящата природа на ума, а от усета, който се появява, когато сърцето стимулира духа да стане съзидателен. Но този усет, този акт на ставане съзидателен, е приятелство – една наистина потресаваща истина, която доказва колко заблудени са хората в своите многобройни виждания за приятелството. Сега може ясно да се види и, че приятелството е специфичен мъжествен подтик, който се изразява посредством съзидателност. Така то не само е работа на сърцето, но и работа на намерението и е тясно свързано с всеобхватността, защото намерението е обединяващият принцип.
стр. 139
Друго много важно подразбиране, което трябва набързо да разгледаме тук, касае факта, че макар проявената вселена да е женствена спрямо Неведомото, все пак животът обхваща и мъже и жени и както мъжете, така и жените предизвикват оплождане за целите на зачеването. Освен това, понеже и познатото, и непознатото – мъжът и жената – са просто двата полюса на осъзнаването на нагала и заради относителния фактор на осъзнаването, нагалът не прави разлика между мъжа и жената. Затова, макар половете да са раздвоени, нагалът прегръща еднакво и мъжа, и жената и тук е основата на т.нар. Божествен Бисексуален – концепция към която ще се върнем, когато изучаваме Правилото на Тройния нагал.
Трябва да се разбира обаче, че всичко, казано по-горе, се отнася до живота, правен да се прояви с цел еволюция, или с други думи, животът, идващ в проявление. Но, ако сега погледнем живота в проявление, то знаем, че предназначението на Неведомото е да включи (обхване) женственото непознато в мъжественото познато. С други думи, Неведомото жадува за Своята непозната женска половина, космическата Ева. За да изпълни това предназначение, силата на намерението, дефинирана във Втори Том като волята-за-проявление на нагала и наречена Окото на Орела, предизвиква съзидателната сила на Пустотата посредством Жълтата Роза на Приятелството, която е бащинският аспект. Както вече научихме, това се проявява в човешкото същество, независимо от пола, като зачатие, което е актът на възприятие, без което еволюцията на осъзнаването не би била възможна. По-нататък, понеже половете са били раздвоени с цел еволюция, и понеже мъжът е представител на мъжествения нагал, а жената е представител на женствения тонал, виждаме предназначението на Неведомото, проявено в живота в проявление. И понеже това предназначение е копнежът на мъжествения нагал за неговата женствена половина, този израз на Неведомото се нарича Божественият Хетеросексуален.
стр. 140
Имаме значи две основни проявления на Неведомото, сиреч Божественият Бисексуален, който е израз на живота, идващ в проявление, и Божественият Хетеросексуален, който е израз на живота в проявление. Божественият Бисексуален е изразен в проявения живот посредством онези същества, които са тройни нагали, докато Божественият Хетеросексуален е изразен посредством онези същества, които са четворни нагали. Между тези два израза на Неведомото съществува специфична връзка, която не може да се изкаже по друг начин, освен че седмоъгълникът крие ключа за тази велика мистерия на и в живота.
БЕЗ ЗАКОНА ЗА ПОЛЯРНОСТТА, КОЙТО Е ПРОСТО ИЗРАЖЕНИЕ НА ДВОЙСТВЕНАТА ПРИРОДА НА НАМЕРЕНИЕТО, НЕ БИХМЕ БИЛИ В СЪСТОЯНИЕ ДА КАРТОГРАФИРАМЕ НЕПОЗНАТОТО, ЗАЩОТО БЕЗ ТОЗИ ЗАКОН НЕ БИ ИМАЛО ОТДЕЛЯНЕ НА ПОЗНАТОТО ОТ НЕПОЗНАТОТО, МЪЖКОТО ОТ ЖЕНСКОТО ИЛИ НА СВЕТЛИНАТА ОТ МРАКА. ПО ПОДОБЕН НАЧИН, БЕЗ ЗАКОНА ЗА ПОЛЯРНОСТТА, НЕ БИ СЪЩЕСТВУВАЛ ТОЗИ ЧУДЕСЕН ЗАКОН, НАРЕЧЕН ЗАКОН ЗА ВСЕОБХВАТНОСТТА, КОЙТО ДЕМОНСТРИРА ВРЪЗКАТА МЕЖДУ ПРОТИВОПОЛОЖНОСТИТЕ, И КОЙТО В КРАЙНА СМЕТКА УДЪРЖА ВСИЧКО ВЪВ ВСЕЛЕНАТА ЗАЕДНО ПОСРЕДСТВОМ ЕЛЕКТРОМАГНИТНАТА ВРЪЗКА, КОЯТО НАРИЧАМЕ ЛЮБОВ В ДЕЙСТВИЕ: ПРИЯТЕЛСТВОТО. ЗАКОНЪТ ЗА ПОЛЯРНОСТТА СЕ ПОЯВЯВА ОЩЕ ЩОМ НАМЕРЕНИЕТО ЗА ПЪРВИ ПЪТ СЕ РАЗДВИЖИ В ПУСТОТАТА. В ОНЗИ МОМЕНТ ПРИЯТЕЛСТВОТО Е ЗАЧЕНАТО, РОДЕНО КАТО ЖЪЛТАТА РОЗА НА ПРИЯТЕЛСТВОТО, И СЕ УВЕКОВЕЧАВА КАТО БОЖЕСТВЕНОТО ВДЪХНОВЕНИЕ, ПРОЯВЕНО В МИСТЕРИОЗНАТА ВРЪЗКА МЕЖДУ БОЖЕСТВЕНИЯ БИСЕКСУАЛЕН И БОЖЕСТВЕНИЯ ХЕТЕРОСЕКСУАЛЕН, СИРЕЧ ЖИВОТЪТ ИДВАЩ В ПРОЯВЛЕНИЕ И ЖИВОТЪТ В ПРОЯВЛЕНИЕ.
стр. 141
Макар Толтеките винаги да са знаели за тази връзка, до този ден, както и с намерението, не сме по-близо до разрешаването на мистерията как животът идващ в проявление, символизиран от триъгълника, взаимодейства с живота в проявление, символизиран от квадрата. Всичко, което знаем, е, че поради тясната връзка между тези два израза на Неведомото между тях има постоянна обмяна на динамика, която е отразена в Жълтата Роза на Приятелството като три различни форми на динамична безусловна любов. С динамична имам предвид, че тази любов в никакъв случай не е статична, а наистина динамична, в смисъл, че трите ѝ форми постоянно са в процес на трансмутация, трансформация и трансфигурация с постоянната еволюция на развиващото се осъзнаване. Продуктът от тази динамична демонстрация на любов е онова, което Толтеките наричат вдъхновение, концепция, частично разгледана във Втората Част на Трети Том и към която ще се връщаме в този том. Засега е достатъчно да кажем, че вдъхновението е продукт на истинското приятелство, източникът на което е отразен в Жълтата Роза на Приятелството и още веднъж демонстриран в мистериозната връзка между Божествения Бисексуален и Божествения Хетеросексуален. Освен това Пазителите на Расата намекват, че едва след като бъде разрешена тази мистерия, ще бъде възможно да се конструира акуратно правилен седмоъгълник, защото в този момент от времето е невъзможно да се конструират динамични геометрични фигури.
стр. 142
Трите форми на безусловна любов, споменати по-горе, са крайно важни за нашето разбиране на Толтекските учения, защото те формират самата основа на Пътя със Сърце. Първата форма обаче е толкова отдалечена от сегашните способности на човечеството да възприема и схваща, че няма голям смисъл да я обсъждаме тук, освен да кажем, че тя съществува и може най-добре да се опише като електричество, за което засега човечеството знае крайно малко, ако оставим настрана едно от плътните му физически проявления, даващо познатата ни електрическа енергия. Втората форма на любов може най-добре да се опише като Закона за Привличане и Отблъскване или най-просто Закона за Всеобхватността, който е подзакон на по-големия вселенски закон, известен като Закон за Полярността. Физическото проявление на Закона за Всеобхватността е Законът за Електромагнетизма, който също все още не е схванат какъвто наистина е, но който за сегашните ни цели можем да дефинираме като истинска безусловна любов. Понеже всички Толтекски учения се основават на този най-фундаментален закон, аз никога не съм писал за нищо друго освен безусловна любов и затова всички предишни томове са израз на безусловна любов, както е и този том. Разбери в тази връзка, че всичките различни техники, включително многобройните концепции като безжалостност, достойнство, безупречност, настроението на воина и т.н. всичките се основават на и изразяват чрез безусловна любов.
Третата форма на безусловна любов се изразява най-добре като Законът за Хармония чрез Конфликт, който също е подзакон на Закона за Полярността. Точно както втората форма на любов е начинът, по който първата форма се изразява в живота в проявление, така и третата форма на любов е начина, по който безусловната любов се изразява посредством проявения живот, т.е. тонала. Вследствие тя се проявява като топлота, независимо дали това е топлотата на слънцето, топлотата на вятъра, физическата топлота на топло-кръвното създание или емоционалната топлота, изразена между двама души.
стр. 143
От по-горното можем ясно да видим колко жизненоважно за нашето разбиране на живота и следователно на себе си е да схванем поне двете форми на любов, които по настоящем сме способни да схванем и с които можем да работим. Както видяхме, тези две форми на безусловна любов са, което Толтеките са нарекли просто любов и топлота. Но ако се огледаме в света наоколо, е ясно колко малко схваща човекът истинската природа на любовта и как в резултат топлотата се използва за извинение или оправдание на толкова много поведения, които нито водят към свобода, нито са живото-поддържащи по какъвто и да било начин. В крайна сметка обаче има само една все-проникваща сила във вселената, а именно намерението и затова безусловната любов е просто тройствено проявление на силата на намерението.
ИМА САМО ЕДНА ВСЕ-ПРОНИКВАЩА СИЛА ВЪВ ВСЕЛЕНАТА – НАМЕРЕНИЕТО И ТО СЕ ПРОЯВЯВА ПРЕДИ ВСИЧКО КАТО ТРИ ВЗАИМО-СВЪРЗАНИ, ВЗАИМНО ЗАВИСИМИ И ВЗАИМОДЕЙСТВАЩИ ИЗРАЖЕНИЯ НА БЕЗУСЛОВНАТА ЛЮБОВ.
Силата на намерението е онова, което се нарича Окото на Орела, обяснено във Втори Том като Христовия принцип, т.е. синът Божи и синът на човека, който в пътешествието си по живота ни учеше, че най-великият закон в цялата вселена е законът за любовта. И понеже законът за любовта е Овладяването на Намерението, Христос демонстрира за нас и закона за трансфигурация, който е, че намерението – или любовта – побеждават всичко и следователно преодоляват всички препятствия. Намерението и безусловната любов във всичките ѝ три форми са значи една и съща сила, която се проявява по най-различни начини, и в резултат може да бъде разглеждана и дефинирана по много различни начини. Но дали я разбираме напълно или не, тя все си остава едната и единствена сила във вселената – все-проникваща и всемогъща – и винаги водеща ни от предизвикателство към предизвикателство, за да усъвършенстваме процеса на трансмутация, водеща към трансформация и в крайна сметка към трансфигурация, т.е. трансфигурация на енергията с резултат проявление на предназначението на духа. За трансфигурацията обаче ние се нуждаем от енергия, а за да натрупаме енергия, се нуждаем от сила, а за да натрупаме сила се нуждаем от силата на намерението и така виждаме защо Овладяването на Намерението е толкова важно. Без това знание ние сме просто изгубени души, бродещи безцелно през свят, който изглежда безсмислен, и се влачим през живот на земята, който сякаш не служи за никакво предназначение и също така няма никакъв смисъл.
стр. 144
Ако искаме да овладеем намерението, трябва да сме много наясно с факта, че в живота в проявление ние изпитваме намерението като сила1 – силата на намерението. Както научихме, точно тази сила предизвиква акта на възприятието, който е акт на зачатие, продуктът от който е сила. Знаем също от предишни томове, че продуктът на силата е онова, което наричаме енергия. Но понеже всяка истинска енергия се стреми към материализация, което е същото като зачатие, ясно се вижда, че не само енергията ни позволява да спечелим повече сила, но и че единствената съществуваща енергия е сексуална по природа. Ненужно е да се казва, че това не бива да се приема буквално. В тази връзка трябва да имаме предвид и относителния фактор на осъзнаването, което означава, че работейки с енергията, както и със силата, ние не сме ограничени до физическия пол. Но нека разгледаме всичко това по-отблизо.
Бележка под линия (стр. 144): 1 Англ. force, бел.прев.
стр. 145
Всяко предизвикателство, което срещаме в живота, ни предоставя възможност да заявим сила или като мъжко, или като женско осъзнаване. Но вече знаейки как мъжкото и женското осъзнаване използват намерението, не е трудно да видим как силата, която заявяваме, е пряко свързана с това как възприемаме света наоколо в термините на мъжественост или женственост. Затова и енергията, произведена от нашата сила, е също свързана с рода и тъй като е сексуална по качество, е ясно, че ще я използваме според своя род. Това означава, че мъжът ще използва енергията си в опит да стане още по-съзидателен в посрещането на предизвикателствата си, докато жената ще използва енергията да зачене все повече от предназначението на мъжа, защото не бива да забравяме, че да картографираме непознатото означава да срещнем и разрешим своите предизвикателства в живота. При все това, понеже всяко предизвикателство е битка за сила и понеже оцеляването ни зависи от това да заявим тази сила, е ясно, че трябва да използваме намерението си в акт на оцеляване. Макар всичко тук да изглежда много логично, това е момент, който никога не се схваща според каквото наистина означава. Затова нека го разгледаме грижливо.
За да го запазим възможно най-просто, въпросът, който би трябвало да си зададем, е „От какво зависи оцеляването?“. От което научихме досега е съвсем ясно, че оцеляването зависи от умението ни да възприемаме „тук и сега“ обективно вместо избирателно. Това задължително е така, защото, ако не успеем да възприемем истинската природа на някое предизвикателство, напълно ще изпуснем влака и ще се сражаваме в грешната битка по грешни причини и с това ще пропуснем да заявим силата, която е следвало да заявим. Което, разбира се, ни връща към важността на това да отхвърлим светогледа си и да изтрием личната си история. Когато обаче разглеждаме предизвикателствата си обективно, вместо избирателно, е също много ясно да се види как би трябвало да прилагаме нашата енергия, която – да си спомним – е сексуална, към тези предизвикателства. Което това означава, е, че мъжът трябва да използва намерението си да предизвика съзидателната сила на Пустотата, за да стане наистина съзидателен израз на предназначението на духа в търсенето си на сила, докато жената трябва да използва намерението си да стане напълно възприемчива към предназначението на духа в нейното търсене на сила. Само така става възможно да се насочва намерението, за да обогати възприятието ни по такъв начин, че да стане възможно да отхвърлим светогледа си и да изтрием личната си история. Затова, ако мъжът не се стреми към съзидателност, и ако жената не се стреми към възприемчивост, те използват намерението си да поддържат светогледа си и да препотвърждават личната си история.
стр. 146
В разкритото по-горе трябва да бъдем много наясно с един важен момент, който може да бъде много объркващ, ако приемем изказа буквално. Този момент касае използването на намерението за поддържане на светогледа ни. Жизненоважно е това да не се приема буквално, защото то всъщност означава, че ако мъжът не се стреми към съзидателност, той възпроизвежда не само глупостта на своя светоглед и личната си история, но и подравняването на възприятието си. Вследствие неговото възприятие е твърдо и фиксирано, вместо да е гъвкаво. По подобен начин, ако жената не се стреми да е възприемчива към предназначението на духа, тя няма да зачене в истинския смисъл на думата и също ще бъде фиксирана в своя светоглед и в своето възприятие. Но когато възприятието ни е сковано, това подразбира, че се съпротивляваме на живота, включително и на нашите сънуващи, и затова вместо да течем с живота и нашите предизвикателства, ние се съпротивляваме на намерението на нашите сънуващи. Затова, макар че ако трябва да сме технически акуратни, социалното същество на физическото ниво не може наистина да командва намерението, а още по-малко да го използва да се държи сковано, то – така да се каже – прави това, защото ние сме своите сънуващи. Но онова, което наистина се случва е, че когато се съпротивляваме на намерението на нашите сънуващи, сънуващите ни са принудени да използват намерението да предизвикат онези предизвикателства, които в крайна сметка ще принудят социалното същество – сиреч тонала – да спре да се съпротивлява. Но дотогава има само нещо като „патова ситуация“, в която изглежда като че ли тоналът използва намерението, за да остане фиксиран в светогледа си.
стр. 147
Разглеждайки факта, че мъжът трябва да се стреми да стане съзидателен израз на предназначението на духа, е ясно, че малцина се спират да разгледат подразбиранията в тази концепция. Хората, изобщо казано, са толкова арогантни в желанието си да материализират своята си идея за предназначение, каквато и да е тя, че никога не им идва на ум, че онова, което те разбират като свое предназначение е – поради избирателното им възприятие – много далече от истинското им предназначение в този живот на земята. Но това, че не осъзнават този факт, не значи, че могат да избягат от участта си. Затова, независимо колко се опитват да натикат квадратна тапа в кръгла дупка – и с това да работят срещу участта си – обстоятелствата, които те предизвикват в живота си със своите действия, бавно но сигурно започват да ги принуждават да изпълняват истинското си предназначение, както то е разкрито чрез участта им. И тук се крие, разбира се, най-голямото недоволство и нещастност на хората от живота им. Не знаейки, или пък просто не искайки да приемат, че никой от нас не може да има живота при своите условия, хората вечно не разбират защо животът не се развива така, както на тях би им харесало, и в резултат започват да се чувстват като жертви на обстоятелствата, или пък започват да обвиняват другите, че им почернят живота.
стр. 148
Вследствие хората рядко, ако изобщо някога, стигат до разбирането, че предизвикателствата ни в живота са за наша полза. Това означава, че ако спрем да се опитваме да избегнем тези предизвикателства, а вместо това ги посрещнем открито и разумно, то отново посредством собствените ни действия ще започнем да предизвикваме онези предизвикателства, които не само ще обогатят и усилят възприятието ни, но и които постепенно ще ни водят към все по-голямо разбиране на истинското ни предназначение в този живот на земята и как най-добре да изпълним това предназначение. Естествено само с това разбиране мъжът може наистина да стане съзидателен израз на предназначението на духа, защото никога не бива да забравяме, че всеки мъж, бидейки само една неделима частица от Единния Живот, сиреч духа, ще има предназначение, което ще да подкрепя аспект от онова по-голямо предназначение, което наричаме предназначението на духа. Затова, макар че духът постоянно използва съзидателната си сила, за да развива осъзнаване, всеки мъж по необходимост ще стане съзидателен във всичките си начинания, щом спре да се бори срещу участта си и позволи на предизвикателствата му да го водят към това да стане истински израз на своето специфично предназначение. От друга страна, докато мъжът все още се бори с участта си, той – независимо дали му харесва или не и независимо дали иска да го признае – ще продължава да възпроизвежда глупостта си. В резултат всичките му действия ще се свеждат до множество стерилни реакции, основани на избирателното му възприятие за това какво се случва в живота му.
Което разгледахме за мъжа, е също толкова вярно и за жената, освен че вместо да стане съзидателен израз на предназначението на духа, жената става възприемчив израз на това предназначение. Разликата между двамата е, че докато мъжът, който е верен на предназначението си, ста-ва проводник на съзидателната сила на Пустотата, жената става съдът, събиращ тази сила. Начинът, по който жената става такъв съд, и начинът, по който ще развие способностите си като такъв, отново зависи от участта ѝ в дадения живот на земята. По-нататък, начинът, по който жената също поддържа предназначението на духа, е като поддържа предназначението на мъжа, който е най-влиятелен в живота ѝ. В тази връзка помни, че никоя жена не може да поддържа и няма да поддържа предназначението на някой мъж, освен ако не е уверена, не само че той е верен на предназначението си, но и че неговото предназначение е подравнено с нейната участ в този живот на земята. Защото само оставайки вярна на участта си, жената може наистина да поддържа предназначението на духа.
стр. 149
След като разгледахме и мъжа, и жената като израз на предназначението на духа, би трябвало да започне да се прояснява какво се има предвид с Овладяване на Намерението. Макар че говорим за установяване на своето намерение и макар че говорим за овладяване на намерението, както беше казано много пъти, не трябва да се забравя, че не можем да контролираме намерението като такова, или пък да го владеем. Намерението като способност на сънуващия може да бъде наистина овладяно, само като станем верни на участта си и предназначението си, независимо дали сме мъже или жени. С други думи, най-доброто, което можем да постигнем като човешки същества, е да станем така напълно открити за живота, че да можем да прегърнем напълно всичките си предизвикателства и да го правим. Колкото повече правим това, толкова повече се подравняваме с участта си и нейния резултат – предназначението, и затова сънуващият може да започне да активира намерението си в наша полза. Това всъщност означава, че вместо да трябва нашите сънуващи да използват намерението да материализират онези предизвикателства, които ще ни водят към това да разпознаем, приемем и изпълним своето предназначение, те сега могат да използват намерението за онова, което Толтеките наричат сънуване на сънувания.
стр. 150
Сънуването на сънувания не е трудна за схващане концепция, ако помним следните два момента. Първо, понеже сънуващият е осъзнаването на духа, или нагала, то по необходимост следва, че сънуваният, т.е. тоналът, трябва да е продукт на осъзнаването на нагала; и второ, понеже осъзнаването може да бъде развито само с картографиране на непознатото, то сънуващият вечно се стреми да постигне колкото може повече подравнявания на възприятието на физическото ниво, защото само по този начин може да се картографира непознатото. Но понеже всяко ново подравняване е изменено състояние на възприятието, което – технически казано – представлява сън, не е трудно да се види какво се има предвид със сънуване на сънувания. За да схванеш това напълно, разбери, че понеже единственото истинско знание е онова, спечелено чрез опит на физическото ниво, то е логично, че сънуващият вечно сънува до о-съществяване предизвикателства, които ще ни позволят да картографираме непознатото посредством преживяванията на тонала при посрещането на тези предизвикателства. И точно по тази причина тоналът се нарича сънуван по отношение на сънуващия.
Макар обаче да е вярно, че предназначението на сънуването на сънувания е еволюция на осъзнаването, подразбиранията стигат много по-дълбоко в смисъл, че крайната цел на сънуването е да се събере достатъчно енергия, за да се предизвика евентуалната трансфигурация на тонала, за да се материализира предназначението на нагала на физическото ниво. Което пък означава, че предназначението на сънуването е в постоянния стремеж на сънуващия да материализира предназначението на духа на физическото ниво, водейки тонала към това да стане истински израз на това предназначение. С други думи, намерението на сънуващия е да натрупа достатъчно енергия, за да трансфигурира тонала да стане въплъщение на предназначението на нагала на физическото ниво.
стр. 151
От горното можем да видим, че ако ще установяваме намерението си, то единственият начин, по който намерението ще бъде активирано е, ако възнамерението (мотивът)1 ни да искаме нещо или да правим нещо е в синхрон с изпълнението на истинското ни предназначение в живота и ако това, което възнамеряваме, ще ни позволи такова изпълнение. Затова, ако искаме да овладеем намерението, трябва да се стремим да станем въплъщение на предназначението на нагала, което е, разбира се, нашето истинско предназначение. Но какво означава всичко това на практика?
Бележка под линия (стр. 151): 1 Англ. intention като производна на intent: намерение.
Като човешки същества на физическото ниво единственият начин, по който наистина можем да станем въплъщение на предназначението на нагала и с това да овладеем намерение, е да научим истинското значение на любовта и топлотата, защото, както видяхме по-рано, и любовта, и топлотата са израз на намерението. Но понеже намерението е обединяващият принцип в живота, това също подразбира, че любовта и топлотата трябва да бъдат напълно всеобхватни и следователно безусловни. От това следва, че докато светогледът ни е непокътнат, е невъзможно да се овладее намерението, по простата причина, че всичките ни действия – физически, емоционални или умствени – ще се основават на избирателно възприятие, което по дефиниция е разделящо по природа и следователно е противоположно на намерението. Разбери още, че ако с действията си изразяваме разделеност, то по подобен начин ще изразяваме и нашите любов и топлота в термините на разделеност, защото да обичаш някого до голяма степен е действие, каквото е и изразяването на топлота. Но това би означавало, че нашите любов и топлота също са базирани върху избирателно възприятие и в резултат трябва по необходимост да са обусловени, защото не е възможно да обичаш безусловно и същевременно да бъдеш разделящ. Това е много важен момент с огромни подразбирания, затова нека го разгледаме внимателно.
стр. 152
Хората намират за изключително трудно да схванат истинската природа на безусловната любов, просто защото не успяват да разпознаят, че намерението е не само обединяващият принцип в живота, но и разделящият принцип. И понеже във възприятието на преобладаващата част от човечеството всеобхватност означава, че каквото и да е разделяне е някак лошо и нежелателно, хората винаги охотно се подкрепят един друг в светогледа си а така и в своите слабости. Но разбери колко избирателно е подобно възприятие, защото как може да се поддържаме един друг в своите слабости и да наричаме това любов? Истинската любов трябва да бъде безусловна в смисъл, че не се основава нито на страх, нито на амбиция и затова е чист израз, извиращ от сърцето. Но подразбиранията тук са, че не се боим да говорим и да действаме открито и честно, дори ако действията ни няма да бъдат възприети като подкрепящи и издигащи, и дори ако това означава някаква раздяла като загуба на връзката или пък работата ни. И все пак разбери, че възнамерението (мотивът) зад всички такива актове на безусловна любов, дали възприети като подкрепа или не, е да се възвиси другата личност и да бъде окуражена да стане израз на истинското си предназначение в живота. Хората обаче са толкова избирателни във възприятието си, че когато им се каже нещо, което те не искат да чуят, или когато се предприеме действие, което те възприемат като насочено срещу тях по някакъв начин, те обикновено се чувстват наранени, жертви и прецакани. Но такива хора никога не осъзнават, че те не са тяхното поведение и затова, когато са конфронтирани, не са атакувани те лично, а само тяхното поведение.
стр. 153
Тук отново виждаме колко жизненоважно е да се научим да разграничаваме между живота, т.е. обитаващото същество, и формалната страна на живота, сиреч тонала във всичките му многобройни изражения – физически, емоционални и умствени – и това, разбира се, включва и поведение, себе-образ и светоглед, всички от които са просто израз на истинското същество, обитаващият живот. Но разграничаването не е възможно без разделение, дори ако това е само разделянето на личността от нейното поведение. Следователно тук отново виждаме, че истинската безусловна любов изисква разделение, за да може накрая да има истинско единство, истинска всеобхватност.
От всичко, което научихме досега, би трябвало да е вече ясно, че първичната цел на Пътя на Воина е – да го кажем най-кратко – да учим истинския смисъл на приятелството. В случая на мъжа това означава, че той трябва да разгради светогледа си, за да отвори напълно сърцето си. Само по този начин той може да научи истинския смисъл на приятелството, което, както вече знаем, е безусловна любов, намерение. Без такава откритост на сърцето неговата любов не е безусловна и затова на него му липсва намерението, необходимо да предизвика съзидателната сила на Пустотата посредством Жълтата Роза на Приятелството. Точно същото е вярно и за жената, защото без безусловна любов, която идва от откритост на сърцето, на нея също ѝ липсва намерение и затова не може да стимулира мъжа да стане съзидателен. Вместо това тя предизвиква в него само желанието да възпроизвежда, независимо дали това е възпроизвеждане на глупост или на човешки същества.
Но понеже мъжът е, който се приравнява с Жълтата Роза на Приятелството, той е който трябва да води по отношение на отварянето на сърцето, защото, освен ако не го прави, и той, и неговата жена оставят твърдо фиксирани в техния светоглед и в тяхното избирателно възприятие и като резултат също така остават фиксирани в състояние на разделеност. Но подразбиранията от поддържането на светогледа са такива, че понеже Жълтата Роза на Приятелството предхожда останалото проявление, еволюцията на осъзнаването не може да се случи и затова и мъжете, и жените остават здраво фиксирани в познатото, въртят се в кръг и възпроизвеждат глупостта си отново и отново. Без необходимото намерение те са разведени от Жълтата Роза на Приятелството и в резултат такива мъже и жени никога не знаят истинския смисъл на приятелството и затова живеят студен, безсърдечен и стерилен живот, основан на избирателно възприятие и разделеност. Нямайки никакво знание за истинското приятелство, те също така нямат истински приятели, а само съучастници в престъпление и затова в живота им няма нито истинска любов, нито истинска топлота. Технически казано, на тези хора им липсва не само намерението, но и Христовият принцип в живота им и така те са разведени с бащата, който, както знаем, е Иманентният Бог, Жълтата Роза на Приятелството. Ако използваме християнски термини, тези хора са наистина безбожни и те не са нито синове на бога, нито синове на човека. Те са просто изгубени души, бродещи безцелно през живота и уловени в лудостта на общия сън.
стр. 154
Ако искаме да сумираме това трето прозрение, е подходящо да кажем, че то разкрива онзи велик закон, известен като Законът за Трансфигурацията, който е и закон за намерението, както и закон за любовта и топлотата. Чрез този велик закон се учим не само да въплъщаваме предназначението на духа, но също така учим, че да въплътим това предназначение означава да намерим смисъла в живота, т.е. Жълтата Роза на Приятелството. Учим се да създаваме, учим се да зачеваме, да развиваме нашето осъзнаване и преди всичко се учим да обичаме и да бъдем обичани, и се учим как да даваме израз на топлотата и как да получаваме топлота.
По-нататък, посредством този закон ние се учим също така какво е да подхождаме към света на нагала и учим, че портата към този свят действително е любов и топлота: югът, мястото на силата и затова и на енергията, сънуването и трансфигурацията. И точно тук в юга схващаме, че има само Един Живот, един дух и затова всичко е наистина взаимосвързано, взаимозависимо и взаимодействащо, водещо до онази всеобхватност, която разкрива Окото на Орела, намерението, и Христовия принцип. Схванем ли смисъла на Окото, ние разбираме, че единствената възможна трансфигурация е от човек-животно в човек, от син на ума в син на бога. По този начин ставаме въплъщение на предназначението на духа, т.е. израз на неговото намерение. И точно по тази причина Христос ни учеше да вдигнем кръста си и да Го следваме ежедневно, защото, както Той заяви: „Аз съм Пътят, Светлината и Словото“.
стр. 157