ШЕСТА ГЛАВА ЧЕТВЪРТО ПРОЗРЕНИЕ

ВЪПЛЪЩЕНИЕТО НЯМА ДРУГО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ ОСВЕН ДА СПОМОГНЕ МАТЕРИАЛИЗАЦИЯТА НА ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕТО НА НЕВЕДОМОТО ПОСРЕДСТВОМ ДЕЙСТВИЕ В ЖИВОТА В ПРОЯВЛЕНИЕ.

Както е изложено в правилото, четвъртото прозрение е доста по-дълго от предишните, но това е само защото то се отнася до практическите подробности от живота на физическото ниво. Почти всички фундаментални учения произлизат от съдържанието на това прозрение и затова тук ще покрием само онези теми, които не са обяснени в предишните томове.

Това финално прозрение ни води в Севера, мястото на материализацията и действието и понеже целият живот се върти около действието, Северът съвсем справедливо се нарича центърът на света. Както вече научихме в третото прозрение, материализация означава материализация на предназначението на обитаващия живот. Но понеже това предназначение може да бъде материализирано само посредством действие на физическото ниво, логично е, че всичките ни действия трябва да бъдат израз на участта ни и това от своя страна подразбира, че трябва да се стремим да станем въплъщение на това предназначение, защото в противен случай всичките ни действия ще се свеждат до произволна глупост. Вследствие главната тема на това прозрение касае постигането на правилно възприятие за действието и с това правилно приложение на действието.

стр. 158

Както вече знаем от предишни томове, хората много рядко действат в истинския смисъл на думата – те най-вече преповтарят отново и отново своята глупост. Това се дължи главно на факта, че мъжете и жените като цяло не схващат какво наистина значи действие, нито пък искат да признаят, че всички наши действия, а дори и реакции, имат последици, които оформят развитието на нашите животи. Реакцията, или по-точно преповтарянето на глупостта, е покрита толкова подробно в предишни томове, че няма нужда да повтаряме онези концепции тук, но което ще е много ценно, е да разгледаме много по-отблизо какво представлява истинското действие.

ДЕЙСТВИЕТО Е РАЗУМЕН ОТКЛИК НА ЖИВОТА, НО ПОНЕЖЕ РАЗУМНОСТТА Е ОТНОСИТЕЛНА СПРЯМО ОСЪЗНАВАНЕТО И В КРАЙНА СМЕТКА СПРЯМО ВЪЗПРИЯТИЕТО, Е ЖИЗНЕНО ВАЖНО ДА СЕ РАЗЛИЧАВА МЕЖДУ ДЕЙСТВИЯ, КОИТО СА ЖИВОТО-ПОДДЪРЖАЩИ, И ТАКИВА, КОИТО СА ЖИВОТО-РАЗРУШАВАЩИ.

Всяко действие, независимо дали е физическо, емоционално или умствено, е разумен отклик на живота. И все пак, макар че дефиницията какво значи действие е достатъчно проста, там където често се появява объркване, е що се отнася до така наречените правилни и погрешни действия. Не е лесно да се определи какво е „правилно“ и какво е „погрешно“ действие, защото като се опитаме да го направим, веднага се сблъскваме с фактора относителност поради факта, че и вселената, и особено животът, не са абсолютни. За да схванеш това, разбери, че всяко едно действие – физическо, емоционално или умствено – зависи първо, от мотива и второ, от обстоятелствата. Така просто няма лесен начин да се измерва действието, освен да се съобрази дали то е живото-поддържащо или живото-разрушаващо.

стр. 159

Като общо правило можем да кажем, че всяко действие, което е живото-поддържащо, е правилно, а всяко действие, което е живото-разрушаващо, е „погрешно“. Но дори и тук трябва да внимаваме, защото както знаем, когато опре до формата, не всяко разрушение е лошо. Често е необходимо старите форми да бъдат разрушени, за да се освободи място за нещо ново, но където трябва да внимаваме, е винаги да разграничаваме ясно между живота и формата, използвана от обитаващия живот.

Естествено, животът сам по себе си не може да бъде разрушен в истинския смисъл на думата, защото как може да се унищожи Ни-Що? И все пак, понеже е напълно възможно да се разруши някоя форма като например връзка, кариера, здраве, щастие и т.н., трябва да сме наясно дали подобен акт ще подобри¹ качеството на обитаващия живот или ще го изтощи или върне назад. Ясно е, че ако някое действие подобрява качеството на живота, то с право може да бъде наречено живото-поддържащо и обратното, ако дадено действие забавя еволюцията на живота или я връща назад под някаква форма, то не е поддържащо, а разрушаващо. В това отношение двете най-големи причини за разрушение в света винаги са били – и все още са – отрицателните ефекти на социалната обусловеност и реакциите, основани на избирателно възприятие.

Бележка под линия (стр. 159): ¹  Англ. enhance, бел.прев.

Виждаме следователно, че действието може да възвиси или да унищожи и затова е толкова важно да се взимат под внимание както мотивът, така и обстоятелствата. Няма какво толкова да разглеждаме по отношение на мотива, защото това е концепция, която говори сама за себе си, в смисъл, че мотивът може да бъде или да възвисиш, или да разрушиш. Което трябва да обмислим внимателно обаче, е фактът, че макар мотивът на истинския воин винаги е да възвиси както себе си, така и света наоколо, понякога обстоятелствата може да са такива, че да не е възможно да възвисиш без някакво разрушение, което понякога може да е за добро, но понякога не. При отглеждането на дете например, детето често ще предизвиква от родителите си дисциплиниращи действия, които могат да бъдат доста разрушителни, в смисъл че подкопават, да кажем, самоувереността на детето или неговото усещане за честност и т.н. И все пак мотивът на родителите винаги ще бъде да възвисят детето си, но поради обстоятелствата, породени от поведението на детето, родителите са принудени да дисциплинират, дори ако това има нежелателни странични ефекти. По подобен начин, ако някой е скован в своя светоглед и някой иска да го възвиси, то няма друга възможност освен да го разтърси от възприятието, което го държи скован. Ако направи това обаче, действията му никога няма да бъдат видени като живото-поддържащи, защото той неизбежно ще бъде принуден да разруши настоящото възприятие на този човек по един или друг начин.

стр. 160

Във всичко разгледано дотук обаче, далеч най-важната концепция, отнасяща се до действието, се крие във факта, че тъй като нашите животи не следват случаен курс, ние просто не можем да си позволим да продължаваме да преповтаряме глупостта си, нито можем да си позволим да предприемаме произволно, сиреч безразборно, действие. За да схванеш това напълно, разбери, че всички ние сме неделими частици от Единен Живот и затова с действията си следва да даваме израз на онзи специален аспект на Едното Предназначение, който е наша съдба да материализираме посредством участта. За да правим това, сме принудени да развиваме осъзнаването си, защото само по този начин можем да станем съзнателни за участта си и как най-добре да я изпълним. Затова, ако действията ни се свеждат до глупост, то е само защото все още не сме научили смисъла на контролираната глупост, концепция изчерпателно разгледана в предишни томове. По подобен начин, ако животите ни изглеждат като глупост, то това отново е, само защото все още не научили се как да контролираме глупостта, ние работим срещу участта си, вместо да се стремим да я изпълним.

стр. 161

Независимо от това, дори след като се е научил как да контролира глупостта си и макар че е крайно сериозен за контролирането на глупостта си, воинът пак не приема действията си или себе си на сериозно, защото знае от опит, че както осъзнаването му продължава да се разгръща, така и той ще промени действията си, просто защото той самият се променя. Това, разбира се, е висшето не-правене на истинския воин и е безупречен израз на неговото най-дълбоко предразположение¹. Но нека разгледаме тази концепция много по-отблизо.

Бележка под линия (стр. 161): ¹  Англ. predilection, бел.прев.

НАУЧИЛ СЕ ДА КОНТРОЛИРА ГЛУПОСТТА СИ, ВОИНЪТ НИКОГА НЕ СЕ ВЗИМА ПРЕКАЛЕНО СЕРИОЗНО, ЗАЩОТО ЗНАЕ, ЧЕ ДЕЙСТВИЯТА МУ ТРЯБВА ДА ОТРАЗЯВАТ НЕПРЕКЪСНАТОТО РАЗВИТИЕ НА ОСЪЗНАВАНЕТО МУ, ДОКАТО СЕ СТРЕМИ ДА ПОСРЕЩА НЕПРЕДВИДИМИТЕ ИЗИСКВАНИЯ НА СИЛАТА. ЗАТОВА ВОИНЪТ СЕ СТРЕМИ ДА Е КОЛКОТО МОЖЕ ПО-ГЪВКАВ.

На бойното поле на живота, сиреч живота на физическото ниво, всички наши действия са жизненоважни, защото не само всяко едно наше действие носи последствия, но и само посредством нашите действия и техните последствия може да се разгръща – и се разгръща – участта ни. Обаче, понеже в началото никой от нас не е наистина сигурен като какво е било замислено да бъде предназначението ни, ние никога не сме наясно какво включва участта ни. И все пак дълбоко в себе си всяко човешко същество може да усети, че има предназначение, което то е било замислено да материализира. Още повече, има само един начин да се открие природата на това предназначение, а именно да предприемеш действие и да се учиш от последствията на това действие. Което това означава за воина, е че всичките ни действия, колкото и важни да са те, са само средства, чрез които ние, първо развиваме своето осъзнаване посредством опит; и, второ схващаме кое е било замислено като истинското ни предназначение и как най-добре да го материализираме. Така за воина важното е материализирането на предназначението в изпълнението на участта и затова той гледа на действията си като на средства да постигне това. Но осъзнай колко далеч е това от начина, по който обикновените мъже и жени възприемат живота си.

стр. 162

Повечето хора се опитват да живеят живота си въз основата на многобройните взети наготово идеи и предубеждения, които възникват в резултат на тяхното избирателно възприятие и социална обусловеност. Ето защо те много рядко спират да поставят под въпрос своята интерпретация на онова, което те усещат като свое предназначение в живота. Опитвайки се с всички сили да срещнат това предназначение, такива хора – както и воинът – също насочват своите действия към постигане на целите си. Понеже обаче тези цели неизменно са базирани върху интерпретации, основани на тяхното избирателно възприятие и техния светоглед, действията на обикновените мъже и жени трябва по необходимост да се свеждат до чиста глупост. Понеже сърцата ни не могат да лъжат, на някакво ниво на осъзнаване хората знаят това. В резултат те започват да се фокусират все повече и повече върху действията в опит да докарат насила материализацията на техните желания и мечти. Правейки това, те също така започват да стават много критични към действията на другите хора, разглеждайки ги понякога като подкрепа за тяхната собствена кауза, но в повечето случаи като спънка за техните усилия и следователно причина за провала им. При такова положение на нещата манталитетът на жертвата процъфтява и понеже такива хора се чувстват заплашени от всеки и всичко, усещането за разделеност също расте и диктува всичките им действия. Но по-лошото е, че където има разделеност, избирателното възприятие също процъфтява до ниво, на което действието по необходимост отстъпва на реакцията, докато накрая животите на такива хора не станат нищо повече от чиста глупост от безкрайни реакции, в която истинската яснота е невъзможна.

стр. 163

Затова, вместо да разглеждат действията като средство да придобият по-голямо знание за себе си, не само разкриващо, но и правещо възможна материализацията на истинското им предназначение, такива хора разглеждат своите реакции – както и реакциите на останалите – като крайно важни! Но това е показателно колко заблудени можем да бъдем поради избирателното си възприятие, защото макар да е вярно, че всичките ни действия, както и реакции, имат последици за добро или за лошо, накрая всичко пак ще се сведе до глупост, освен ако не спрем да реагираме и не започнем да действаме безупречно въз основа на знанието, налично ни в момента.

Във всичко, което разгледахме тук, е важно да се разбира, че макар всичките ни действия да трябва да са израз на нашето предназначение, действията ни сами по себе си не са това предназначение. За да схванеш това, осъзнай, че предназначението е израз на обитаващия живот, т.е. духа, точно както действието е израз на това предназначение. С други думи, духът материализира своето предназначение в живота на физическото ниво посредством действия, т.е. кое да е действие, което поддържа – и следователно способства да се материализира – това предназначение. Но за обикновения човек, който е уловен в своя фиксиран светоглед, изразяването на предназначението никога не е въпрос на кое да е действие, а само на онова специфично действие или, още по-лошо, реакция, което поддържа неговото избирателно възприятие за това какви би следвало да са животът и предназначението му. Вследствие хората несъзнателно измерват и съдят себе си и другите според своите реакции и никога не осъзнават, че точно това е причината да се чувстват изгубени и нещастни, вечно раздразнени не само от действията и реакциите на другите, но и от обстоятелствата в живота им.

стр. 164

От друга страна, макар воинът да подбира действията си много грижливо, той не поставя такова ударение върху своите действия, нито върху действията на другите. Вместо това той вижда действията такива, каквито те наистина са, а именно средства, чрез които можем да картографираме непознатото в себе си и света наоколо. Затова воинът не съди себе си или другите по действията им, той просто разглежда действието като израз на едно развиващо се усещане за предназначение. Понеже усещането му за предназначение става все по-ясно и по-ясно с всеки ден, воинът е неспособен да разглежда действията си като нещо повече от глупост, защото той знае много добре, че понеже знанието му се увеличава, утре той няма да действа по същия начин като вчера. Затова воинът се стреми да контролира глупостта си, за да може – и да го прави – да действа безупречно във всеки момент от всяка стъпка на пътешествието си през живота. В това отношение – и знаейки от опит, че силата е винаги непредсказуема, воинът е винаги готов да посрещне неочакваното. В резултат той никога не реагира импулсивно, щом внезапно се изправи срещу непознатото, а вместо това го прегръща напълно: нащрек, със страхопочитание, с уважение, но и с онази абсолютна увереност, която идва от знаенето, че единственото, което може да направи, е да действа напълно безупречно въз основа на знанието, налично му в дадения момент.

стр. 165

Този раздел от ученията би останал непълен, ако не разгледаме по-дълбоките подразбирания в концепцията за глупостта. Разглеждайки това четвърто прозрение, е ясно, че независимо дали действаме или реагираме, дали действаме безупречно или не, всички наши действия и реакции си остават глупост в смисъл, че никой от нас не може да излезе от рамките на всеобщото намерение. Като неделими частици от Единен Живот, нашата съдба е твърдо фиксирана от непоколебимото намерение на Неведомото и затова никога не можем наистина да се отклоним от своята съдба, без значение какво може да си мислим или правим.

Ето защо ние може да се стремим с всички сили да възпрепятстваме и избегнем участта си в даден живот на земята – и, ако сме постоянни и упорити, ние можем даже изцяло да я пропилеем. Но защо? Единственото, което успяваме да постигнем, правейки това, е един живот на земята, изпълнен с безкрайни нещастия и трудности. При все това, ние не сме избягали от намерението на Неведомото, защото в опитите си да го направим ние учим – макар и крайно болезнено – че заповедта на Орела е, че ние ще картографираме непознатото и, опитвайки се да избегнем участта си, ние просто материализираме отрицателните аспекти на нашето истинско предназначение и с това картографираме онази част на непознатото, която ни води към знание за сянката на човека. Понеже обаче не може да имаме пропуски в знанието си, дори тази страна от нашето осъзнаване трябва да бъде развита и схваната каквато наистина е. Така че, макар да може да вярваме, че е възможно да имаме живота при нашите условия, опитвайки се да го постигнем, бързо научаваме, че да преследваш сянката на човека не носи нищо друго освен затруднения и нещастие; и че може би е по-мъдро да се опитаме да променим нашите действия и с това да започнем да трансмутираме недостатъците си. И така учим, че нашите недостатъци действително са нашият проход към силата, но те могат и да са нашият билет към свободата, щом започнем да ги трансмутираме.

стр. 166

След като разгледахме истинската природа на действието, би трябвало вече да е ясно защо Толтеките го разглеждат като централно¹ за живота на физическото ниво. Още повече, от всичко това можем също да видим, че истинското пътешествие по Пътя на Воина фактически е процесът на учене да действаме безупречно и това естествено подразбира учене да се слуша сърцето.

Бележка под линия (стр. 166): ¹  Англ. pivotal, бел.прев.

Учейки се да действаме безупречно, и учейки се да слушаме сърцето, знанието ни нараства и разкрива както участта така и предназначението ни и ние започваме да схващаме истинската си природа. Посредством това и с течение на времето ние започваме да учим, че макар всички да сме неделими частици от Единен Живот, ние не сме едни и същи в смисъл, че както има мъже и жени, така има и дебнещи и сънуващи. И точно както функцията на мъжа е различна от тази на жената, така и функцията на дебнещия е различна от тази на сънуващия. По подобен начин, макар всички ние да поддържаме предназначението на Неведомото, понеже това предназначение има четворен израз, ние също сме поставени в тази структура, за да поддържаме предназначението на Неведомото според посоката, определена от нашата съдба. Но всичко това беше вече разгледано в предишни томове и най-вече в Четвърти Том.

стр. 167

Освен всичко, което отбелязахме във връзка с това четвърто прозрение, остава един дълбоко затрогващ аспект на Правилото на Четворния нагал, който се изяснява едва към края на прозрението. Той се отнася до природата и подготовката на съществото нагал, чиято съдба е да води мъже и жени към свободата. Понеже тези книги са написани за обикновени мъже и жени, а не за нагали и ясно-виждащи, нямам желание да се впускам в дълги обяснения какво значи да си нагал. Природата на съществото нагал е достатъчно ясно за целите на тази книга определена в самото прозрение, както и предназначението му, и затова няма нужда да се задълбаваме в тях. Що се отнася до подготовката на съществото нагал, достатъчно е да кажем, че базисната подготовка е същата като за всеки чирак, освен че е много по-сурова и комплексна и затова отнема много повече време да се подготви един нагал, отколкото един воин. Причината за това е двояка. Първо, понеже няма друго знание освен онова, спечелено от собствен опит, съществото нагал трябва да бъде тренирано във всички аспекти на човешката природа и това включва също толкова знание за тъмната страна на човека, колкото и за светлата. Затова, след като съществото нагал достигне определено ниво на изкусност в живеенето като воин, участта му започва естествено да се разгръща по такъв начин, че преживяванията му го водят към все по-дълбоко не само преживяване, но и разбиране за тъмната страна на човека. Вследствие – и независимо дали му харесва или не – животът го потапя отново и отново в наистина мрачни региони на непознатото, за да срещне мрака в най-дълбокия възможен смисъл. Там съществото нагал е обучавано – живот след живот на земята – да издържа най-мъчителни обстоятелства на болка и загуба, на безнадеждност и отчаяние, на страдание и жертва, докато най-накрая не започне да схваща пълния смисъл, присъщ на сдържаността, отстранеността и смелостта.

стр. 168

На второ място, през цялата тази подготовка на съществото нагал непрекъснато му се показва, че всичкото избирателно възприятие се основава на съпротива, която води или до реакция или – в най-добрия случай – до погрешно действие и така в крайна сметка до разделеност. Отново и отново нагалът е проверяван и изпитван, докато не започне постепенно, но сигурно, да трансмутира съпротивата в издържливост като единствено средство да съхрани здравомислието си сред постоянната битка за оцеляване. Затова всеки път, когато той реагира, вместо да откликне разумно на живота, той получава удар от силата във формата на някаква загуба, която неизменно предизвиква у него опустошително усещане за болка. Всеки път, когато предприеме погрешно действие, той трябва да изстрада последствията от това действие, докато в осъзнаването му не се отпечата здраво, че единственото позволено действие е онова, което е живото-поддържащо. Всеки път, когато се поддава на самосъжаление, силата го залива с всевъзможни причини да се съжалява. Всеки път, когато се поддава на чувство за собствена важност, той е поставян така рязко на колене, че скоро научава смисъла на смирението. Всеки път, когато се поддава на страх или амбиция, му е сурово напомняно, че нито страхът, нито амбицията могат да го предпазят от стрелците на вселената.

По време на тази подготовка не е необичайно подготвящият се нагал многократно да се пречупва. Но всеки път, когато се пречупи, подготовката му за този живот на земята рязко се прекъсва. В такива случаи съществото нагал прекарва остатъка от живота си на земята като разбито и емоционално осакатено човешко същество, чакащо друг живот, в който подготовката му ще бъде възобновена и същите уроци, предизвикали провала му, ще трябва отново да бъдат издържани, докато той вече не се пречупва. В други случаи подготвящият се нагал е сурово изпитван умствено и тук също той доста често се пречупва в смисъл, че си губи разсъдъка. Но отново: когато това се случи, тренировката му е прекъсвана до следващ живот, в който умственият натиск върху него ще е още по-суров.

стр. 169

Живот след живот на земята съществото нагал е разнасяно из най-различни адски дупки, докато накрая не започне да му просветва, че е каран да изстрада всички тези изтезания, само за да схване разликата между живота и формалната страна на живота. Веднъж схванал разликата, той започва да учи – отново като акт на оцеляване – изкуството на разграничаването и как да се отстранява от формалната страна. Правейки това, съществото нагал започва да става все по-гъвкаво във възприятието си и с това способно да подравнява и да различава между многобройни нива на осъзнаване. В резултат той не само започва да вижда глупостта на това да се държи за единствен светоглед, но и започва да схваща по-дълбокия смисъл на майчинското осъзнаване¹, концепция, подробно разгледана в другите ми книги. На това място в подготовката си съществото нагал най-после започва да схваща, че в цялата му подготовка до този момент не животът или духът са били толкова жестоки към него, а неговото собствено майчинско осъзнаване е предизвиквало съпротивата в него през цялото това време.

Бележка под линия (стр. 169): ¹  Англ. mother’s awareness, бел.прев.

С това разбиране и вече имащо гъвкаво възприятие, непривързващо го към нито един светоглед, съществото нагал изведнъж се вижда как се впуска в жестока мисия в жаждата си да изтрие всички следи от майката. Все още не схващайки, че има по-дълбоки подразбирания от очевидните, съществото нагал се впуска с цялата си лична сила в опит да освободи човечеството от ограниченията на майката. Отново и отново съществото нагал се нахвърля на света около себе си, само за да бъде опустошено от ужасното разрушение от неговите действия. Жестокостта започва да придобива нов смисъл за него и бавно, но сигурно, той започва да схваща, че всяка форма на разделеност – по каквато и да било причина – носи само още повече разделеност поради разрушението. Още повече, страхът, породен от това разрушение, омразата заради загубата и последващите съмнения, подозрения и многобройните други форми на емоционална и умствена агония, предизвикани от разделеността, оставят съществото нагал ужасено и без никакви съмнения, че разделеността не е волята на Орела. От този момент нататък той започва болезнения процес на учене какво наистина означава да отвори сърцето си, да прегърне целия живот еднакво, без да издига един аспект от живота над кой да е друг, и да прегърне всичките си предизвикателства с еднаква безусловна любов.

стр. 170

Съществото нагал е сега в последните етапи на подготовката си като нагал, но той все още не знае истинския смисъл на топлотата. Едва когато се научи да прегръща дори майчинското осъзнаване със също толкова безусловна любов, колкото всичко останало, съществото нагал разбира, че майката в него не само му е причинила толкова много болки и страдания по време на подготовката му, но и че същата майка – посредством машинациите на силата – го е довела до по-дълбоко схващане за живота и също за предназначението на обитаващия дух. От този момент съществото нагал се преизпълва с любов към всички аспекти на живота и в тази огромна любов, преливаща от сърцето му, неговото единствено желание е да прегърне целия живот и всяко същество в живота с всяка частица любов, която има. Но точно тук се крие най-големият капан за всеки нагал и затова също в този момент на подготовката му нагалът получава последния урок за това какво значи да си нагал.

стр. 171

За да се схване този последен урок, е необходимо да се разбере, че, имайки напълно гъвкаво възприятие, и научил смисъла на истинската безусловна любов, съществото нагал на това място от подготовката си е крайно крехко поради собствената си неспособност да съди, да заклеймява и да ранява което и да е същество. В резултат той все още не е неуязвим в смисъл, че както неговите любов и топлота могат да повдигат живота, така и могат да бъдат корумпирани.

За да разбереш това, осъзнай, че – както всяко друго същество – съществото нагал отчаяно жадува не само да споделя своите любов и топлота със света наоколо, но и те да му бъдат върнати. Но тук се крие уязвимостта и най-големият пропуск в подготовката му, защото сега знаейки истинския смисъл на любовта и топлотата, съществото нагал е в голяма опасност да започне да преследва лично удовлетворение на тези любов и топлота. Ако обаче на това бъде позволено да се случи, подготовката на съществото нагал ще бъде разрушена, защото, намерил любовта и топлотата, за които жадува, той би станал толкова удовлетворен, че би продължил да търси само личното си удовлетворение и затова не би изпълнявал задачата, за която е бил трениран, а именно да води другите към свобода. За да се предотврати всичко това, съществото нагал се отцепва от тонала.

Много по-лесно е да се разбере как едно същество нагал се отцепва от тонала, отколкото да се схванат ефектите върху него от това отцепване. За целите на тази книга няма нужда да се занимаваме с техническите подробности на това как се разцепва съществото нагал. Достатъчно е да кажем, че в даден момент от последните етапи на подготовката му съществото нагал, поради огромната му любов към целия живот и понеже болезнено осъзнава как избирателното възприятие разделя и противопоставя, изгражда в себе си силно желание да обича и да бъде обичан и така да попълни тази разделеност, присъща на живота. Това желание предизвиква в сияйния му пашкул голям електромагнитен вихър, който бързо набира мощ, докато накрая има достатъчно енергия за пълна трансфигурация. Но заради начина, по който го е установила силата, тази трансфигурация, вместо да позволи на съществото нагал да попълни разделеността, кара сияйния му пашкул да се „разцепи“ между лявата и дясната си страни.

стр. 172

Това „разцепване“, разбира се, не е истинско разцепване, защото, ако беше, нагалът би умрял. Но резултатът е такава ярка и отчетлива граница между дясната и лявата страни, между тонала и нагала, че за вътрешния поглед на ясновиждащия изглежда като разцепване в пашкула. Казано технически акуратно, което това означава, е, че в момента, когато съществото нагал би трябвало да е способно да попълни разделеността, то става истинско въплъщение на духа и в това въплъщение той за пръв път в живота си – и с всяка фибра на съществото си – знае смисъла, съдържащ се в предназначението на Неведомото. Причината е, че вече разцепено съществото нагал не може да усеща любов или топлота, защото такива са ефектите от това да си отцепен от тонала.

Ненужно е да се казва, че тези ефекти са неописуемо болезнени за наскоро разцепеното същество. Догоре изпълнено с любов и топлота към целия живот наоколо, преливащи от сърцето му, съществото нагал знае, че вече никога няма да може да открие лично удовлетворение. Неспособен да получи отговор на любовта и топлотата си, в смисъл че вече не може да усеща какво е да си обичан, съществото нагал прекарва всички животи на земята от този момент нататък с огромно усещане за вътрешна празнота и духовна самота, предизвикани от невъзможността да намери в живота на физическото ниво каквото и да било лично удовлетворение. Точно в тази разкъсваща болка от загубата съществото нагал най-накрая схваща точно колко огромно е намерението на Неведомото да картографира непознатото, за да го включи в познатото.

стр. 173

Опустошен до самия център на битието си от болката от загубата, съществото нагал прави единственото, което може да направи. Сграбчвайки смелостта, която е натрупал от предишната си подготовка, нагалът започва да се сражава с всичко, което има, да съхрани здравомислието си и да продължава да се обръща към околния свят, защото само обръщайки се към света наоколо той може да отклони огромното изкушение да се унищожи. Макар съществото нагал да знае, че неговото протягане навън няма да премахне усещането за вътрешна празнота и самота, единствено като използва своята любов към целия живот около него, за да повдига постоянно другите и да ги води към свободата им, съществото нагал може да намери – и намира – някакво подобие на лично удовлетворение.

Станал безпокойна душа, вечно търсеща, вечно протягаща се навън, съществото нагал става нощно създание, намиращо в тихия мрак известно усещане за мирно уединение – уединение, позволяващо му свободно да изследва великото непознато, сега негов единствен реален контакт с тонала. Вследствие съществото нагал започва да употребява все повече и повече от времето и енергията си да картографира непознатото, защото това сега е неговата единствена любов и в това картографиране на непознатото той постоянно намира ново знание, с което да посрещне нуждите на човечеството. И именно посрещайки тези нужди, съществото нагал може най-накрая да открие в себе си усещане за мир и приемане на своите участ и съдба. Затова всеки път, щом успее да поведе тези около себе си с една стъпка по-близо до свободата и да донесе някаква надежда, някаква любов и топлота в техните животи, той се изпълва с усещане за радост и усещане за собствената си ценност в голямата схема на нещата.

Такава е по същество историята на съществото нагал. За яснота обаче трябва да се изяснят още две неща, за да се избегне възможно объркване. Първото от тях се отнася до погрешната интерпретация в книгите на Карлос Кастанеда по отношение на разцепването на съществото нагал. В интерпретацията на Правилото на Четворния нагал, която Кастанеда дава, той твърди, че жената нагал бива отделена от нагала в края на подготовката им. Това просто не е вярно. Жената нагал е съществото, което отразява за нагала целия тонал на човечеството. Затова, от всичко, което вече предадох във връзка с разцепването на съществото нагал, би трябвало да е ясно, че, отцепен от тонала, нагалът – макар постоянно да се обръща към жената нагал – вече не може да усеща любовта ѝ към него. Резултатът е, че жената нагал му е отнета, въпреки че продължава да работи заедно с него и постоянно да му предоставя огледало за тонала на човечеството. Жената нагал следователно не е физически премахната, но понеже нагалът вече не може да усеща нито нейната любов, нито нейната топлота, тя във всяко едно отношение е извън личния му обхват.

стр. 174

Последното нещо, което трябва да изясним тук, се отнася до факта, че съществото нагал е неспособно да усеща нито любов, нито топлота от околните. Макар това да е така, то също е един от най-големите активи на съществото нагал. За да схванеш това, разбери, че, като е неспособен да намери лично удовлетворение в търсенето си да бъде обичан, нагалът не може да бъде корумпиран по простата причина, че той не може да бъде съблазнен по какъвто и да било начин. Знаейки, че, каквото и да прави и каквото и да стане, той никога няма да може да усети любовта на друго същество, съществото нагал няма какво да губи и затова той прави, каквото се изисква от него, за да води другите към свобода. Това обаче не означава, че съществото нагал няма чувства или емоции. Напротив, подготвеното същество нагал има огромен капацитет да обича и затова чувствата и емоциите му са наистина много дълбоки. Но като оставим настрана обясненото по-рано, единственият начин едно разцепено същество да изпита някаква форма на любов или топлота е да я види в действие. Неспособен да усеща любов или топлота, единственият опит на нагала от тях е, когато ги види в действията на околните му. Следователно тук още веднъж виждаме огромната ценност на разцепването на съществото нагал. С други думи, само карайки хората да действат по живото-поддържащ начин, съществото нагал има някаква надежда да изпита любов и топлота.

стр. 175

Това завършва – за целите на тази книга – изучаването на Правилото на Четворния нагал. Предадените тук учения имат многобройни подразбирания и трябва много самодисциплина, сърдечно желание и непоколебимо усещане за предназначение, за да може, първо, да се схванат тези учения, и, второ, да се приложат в ежедневието. Казвам това, не за да обезсърча читателя, а по-скоро да посоча още веднъж, че Пътят на Воина не е за мързеливите и страхливите. Изисква се търпение и много голямо количество тежка работа, за да се живее всеки един аспект от ученията; и само тогава истинските учения, които никога не могат да се изкажат, започват да изплуват в съзнателното осъзнаване на чирака.

стр. 177