ИЗКАЗ НА ПРАВИЛОТО НА ЧЕТВОРНИЯ НАГАЛ

ЧАСТ ПЪРВА

НАГАЛЪТ

стр. 54

ПРАВИЛО НА ЧЕТВОРНИЯ НАГАЛ

...точно благодарение на склонността на дебнещите да дебнат възприятието и склонността на сънуващите да о-съществяват възприятие става възможно да се картографира непознатото... ясновиждащият схваща, че му е показано как задачата му да бъде изпълнена и какво значи да се води човечеството към свобода, защото, ако иска да успее, той трябва да изгради около себе си микро-космически модел на показаната му макро-космическа визия...

стр. 57

ВТОРА ГЛАВА ПРАВИЛО НА ЧЕТВОРНИЯ НАГАЛ

ПЪРВИ КОНТАКТ С ПУСТОТАТА

При първия си контакт с Пустотата ясновиждащият възприема огромна, простираща се навсякъде празнота, с такава невъобразима величина, че умът незабавно е принуден да замлъкне в неописуема тишина, заличаваща всичко в ясновиждащия. Сред тази неописуема тишина ясновиждащият отначало не може да регистрира никаква мисъл, усет, емоция, допир, светлина или звук. Просто Ни-Що. И все пак ясновиждащият някак знае, без да знае как знае, че е в присъствието а Неведомото.

Тогава ясновиждащият изведнъж изпитва прозрение от дълбините на най-вътрешното ядро на съществото му. Прозрението е мимолетно, но кристално ясно, и той знае, че за-свидетелства вечното сега, в което минало, настояще и бъдеще нямат друг смисъл освен То Е. Ясновиждащият се оказва с лице на изток, мястото на трансмутацията и на всеобхватността, и той усеща дълбоко в себе си безмълвна команда да разреши загадката на ума. За да направи това, той трябва си припомни предназначението на съществуването в търсене на онази трезвост, която ще го доведе до Овладяване на Осъзнаването и с това до истините за осъзнаването, защото без тях няма начин да се раздели познатото от непознатото.

стр. 58

Тогава отново от дълбините на най-вътрешното си същество ясновиждащият изпитва втори проблясък на прозрение, в което То Ста-ва/Идва¹, въздействието от което се отпечатва върху ума му по такъв начин, че ясновиждащият е заставен да види огромно колело с растящо възприятие като две гигантски крила, разгръщащи се от двете му страни. В този момент ясновиждащият знае, че за-свидетелства колелото на времето с крилете на възприятието от двете му страни. Ясновиждащият е с лице на запад, мястото на трансформацията и смъртта, и отново усеща безмълвна команда този път да изтрие личната си история, докато се стреми да върви по Път със Сърце в търсене на онзи усет, който ще му позволи да картографира непознатото. Ясновиждащият знае, че трябва да разреши загадката на сърцето и че, за да го направи, трябва да дебне възприятието си.

Бележка под линия (стр. 58): ¹  Англ. It Be-comes, бел.прев.

Следва трето брилянтно прозрение, което въздейства върху ума на ясновиждащия с такъв взрив на яснота, че го кара да се чувства като че ли фокусът му се държи фиксиран от неотклонно намерение, излъчващо се от огромно око. Ясновиждащият е обърнат на юг, мястото на трансфигурацията и на силата. Този път безмълвната команда, извираща от дълбините му, е да сънува сънувания чрез Овладяването на Намерението, като се стреми да акумулира достатъчно енергия, за да предизвика акуратна трансфигурация на сънувания.

В четвърто и последно прозрение умът на ясновиждащия най-сетне асоциира онова, което му въздейства, с не-що смътно напомнящо на орел, не защото изглежда като орел, а защото дълбоко в най-вътрешното си ядро ясновиждащият може да усети предназначението на Неведомото, въздействащо на осъзнаването на ясновиждащия по начин, напомнящ на орел, пикиращ към жертвата си. Ясновиждащият среща севера, мястото на материализацията и на устойчивостта. В този момент ясновиждащият изцяло схваща, че това е неговото бойно поле, и че всичкият живот е произлязъл от тази Пустота като израз на предназначение, надминаващо човека-животно; предназначение, което той не може да схване, но за което може да усети, че по някакъв начин е отразено в него като вътрешна команда.

стр. 59

Тази команда е човек да се ражда отново и отново във физическия живот, който за него не е нищо повече от сън, за да преживее всички аспекти на този сън и благодарение на този опит постепенно да осъзнае все по-добре своята истинска природа и своята истинска съдба като единна частица от Единния Живот. В това пътешествие по живота той трябва да преживее несметно количество животи, всеки един обхващащ различна участ на колелото на времето, като постепенно съдбата му го води към разгръщане на крилете на възприятието, за да докоснат те и нагала и тонала. Само чрез този непрекъснат процес на раждане, смърт и прераждане е възможно човек да стане осъзнат за и да изпълни своята задача да картографира огромното непознато, за да го включи в познатото.

В този постепенен процес на разгръщане на крилете на възприятието човек не може да се отклони от своята задача, защото съдбата му е фиксирана от неотклонното намерение на Неведомото, както то е проявено чрез духа на човека. Това намерение удържа всичкия живот, включително човека, фокусиран в рамките на предназначението на творението по такъв начин, че не допуска нито едно действие да се отклони от това предназначение. Ако човек се отклони от тази команда, действията му нарушават намерението и това кара този човек да стане раз-единен от предназначението на своето съществуване. От-делил се от предназначението си, човек игнорира намерението на Неведомото и това невежество го изправя в пряка конкуренция срещу духа на човека. В резултат действията му стават живото-разрушаващи, както за него самия, така и за по-голямото цяло, от което той е неделима частица. Така човек пак е принуден да научи от опит, че всичките му действия носят последици и оттам необходимостта да се погрижи всичките му действия да са в подкрепа на Единния Живот и да включват намерението на Неведомото, ако иска да се освободи от последиците на своето невежество. И така дори в невежеството си човек не може да се отклони от намерението на Неведомото, защото каквото и да се опита да направи, дори онова сред непознатото, което е забранено, се картографира и се включва в познатото. В това отношение човек никога не може да не послужи на предназначението на Неведомото. При все това, благодарение на последиците от своето невежество той е също така принуден да се научи как да дебне своето възприятие и с времето се усъвършенства в това да сънува в съответствие с предназначението на Неведомото. Веднъж способен да прави това, човек постига свободата си от ограниченията на невежеството и става творец сам по себе си, стремящ се да сътрудничи разумно с повелите на силата. В този момент ясновиждащият схваща, че му е показано предназначението на свободата и че точно като изпълнява това предназначение, ще намери и истинския смисъл, съдържащ се в него, защото макар предназначението на живота да е еволюцията на осъзнаването, тази еволюция никога не би могла да се случи и да бъде постоянно продължавана, без вродения в човека стремеж да се освободи от ограниченията на своето невежество.

стр. 60

Тогава на ясновиждащия е показано, че за да се помогне на човека в неговата задача, всички мъже и жени са създадени според показаната му структура и, че в тази структура всички са неделими единици от Единен Живот, всяка единица отразяваща една от четирите посоки: изтока, запада, юга и севера. За да се спомогне още повече човека, сияйните същества на мъжете и жените са също така разделени на два дяла – дясната и лявата страни, познатото и непознатото, мъжкото и женското осъзнаване. В добавка към тези подаръци на силата Неведомото подарява на човечеството още един подарък, създавайки още два типа мъже и жени, чието единствено предназначение е да водят човечеството към свобода. По този начин Неведомото осигурява, че мъжете и жените няма да изгубят предназначението на своето съществуване. Тези същества са създадени като мъже и жени, чиито сияйни същества изглеждат разделени на четири вместо на два дяла. Изглежда, че тези същества имат четири дяла, само защото и лявата, и дясната страна на техните пашкули всяка има в себе си по две различни движения на силата, създаващи илюзията за четири върха от сила в сияйния пашкул. Тези четири потока на силата правят тези същества акуратно проявление на четворното предназначение на Неведомото, докато останалата част от човечеството, имайки само две отделения, са продукт от еволюцията на това предназначение, както тя е изразена в раздвояването на половете. Вследствие, веднъж тренирани в своята задача, мъж или жена с четири върха може с право да се разглежда като нагал или жена-нагал.

стр. 61

Тогава на ясновиждащия му става ясно, че и той самият е нагал, защото иначе той не би могъл да проумее предадената му визия, и че неговото умение да вижда е, което прави предаването възможно. Той разбира също така, че нагалите и жените-нагали могат да бъдат ефективни само след като са били достатъчно тренирани в предназначението на живота, за да схванат това предназначение, и затова колко е важно – особено за нагалите – да могат да видят това предназначение. Ясновидецът разпознава, че това е така, защото един нагал е въплъщение на нагала, на духа, и като такъв той трябва не само да въплъти предназначението на Неведомото, но трябва също така да може да вижда това предназначение, както то се развива в проявлението. За да му се помогне в тази задача, му е дадена жена-нагал, чието битие отразява за него проявлението, т.е. тонала. Както му е показано обаче, и както му става ясно във връзка с предназначението и с факта на проявлението, един човек не може да бъде въплъщението на предназначението на Неведомото и затова всеки един нагал представлява една страна от това предназначение. И бидейки страна от това предназначение, веднъж трениран нагалът действа като лупа в мрежата на живота, позволяваща на частта от човечеството, поверена на грижата на този нагал, да схване по-добре предназначението на съществуването и с това да стигне до разбирането, че всички сме неразделни единици от Единен Живот. В това отношение всеки нагал е като една страна (фасета) на диамант и така всички нагали колективно формират всички страни на онзи „диамант“, наречен духа на човека, нагала.

стр. 62

Но макар един нагал да съдържа в битието си само една страна на предназначението на Неведомото, той все пак си остава точно проявление на Единния Живот поради специфичната конфигурация на сияйния му пашкул. В това отношение нагалът отразява четворното предназначение на Неведомото, защото съдържа в своето битие всичките четири посоки, както са проявени и чрез мъжкото, и чрез женското осъзнавания, защото нагалът не само осъществява тонала, като го из-носва от собствената си есенция и го изпълва със своето предназначение, но и в същото време остава трансцедентен спрямо и всепроникващ в проявлението. Жената-нагал от друга страна, бидейки проявление само на тонала, съдържа в своето битие само женствената страна на четворното предназначение.

За още по-голямо улеснение на нагала в неговата задача всички мъже и жени, включително нагалите и жените-нагали, имат определено предразположение, установено от съдбата, да бъдат или дебнещи, или сънуващи, отразявайки по този начин разделението между познатото и непознатото и раздвоението на половете. Тогава на ясновиждащия му става ясно, че точно благодарение на склонността на дебнещите да дебнат възприятието и склонността на сънуващите да о-съществяват¹ възприятие става възможно да се картографира непознатото. В този момент ясновиждащият схваща, че му е показано как задачата му да бъде изпълнена и какво значи да се води човечеството към свобода, защото, ако иска да успее, той трябва да изгради около себе си микро-космически модел на показаната му макро-космическа визия.

стр. 63

Бележка под линия (стр. 63): ¹  Англ. dream into exinstence. В Книга на Афоризмите е преведено като сънуват в съществуване. бел.прев.

Моделът, който сега ясновиждащият трябва да построи, следва да бъде отражение както на мъжествената, така и на женствената страни на четворното предназначение на Неведомото, както то е проявено чрез четирите посоки. За да изпълни задачата си, нагалът трябва да бъде поддържан в своето предназначение, което е една страна от по-голямото предназначение, изразяващо се посредством съществуването на нагала. Тази подкрепа трябва да бъде израз както на мъжествената, така и на женствената страни на силата и затова на ясновиждащия е ясно, че нагалът, намиращ се в юга, мястото на силата, трябва да има четирима мъже: един от изтока, един от севера, един от запада и един, представляващ куриер на силата и поради това нямащ определена посока. Освен това нагалът трябва също така да има четири жени и те също трябва да бъдат от всяка от четирите посоки. И на ясновиждащия се показва как да идентифицира тези четири типа мъже и жени.

Мъжът на изток е ангажиран с картографиране на ново знание и затова е Ученият; мъжът на север е ангажиран да следва на акта на избиране между старото и новото, който акт е основа на всяко действие, и затова е Мъж на Действието; мъжът на запад е ангажиран с работата с намерението, което го прави Мъж зад Кулисите; четвъртият мъж без дадена посока е Куриерът. Неговата задача е да асистира на нагала в натрупването на сила и затова той работи преди всичко с концепцията за достойнство. Като проявление на мъжествения дух тези четирима мъже мъже могат да бъдат както сънуващи, така и дебнещи, но за да могат да подкрепят нагала в неговото предназначение, те трябва да умеят и дебнене, и сънуване, като в същото време дават пълен израз на своето предразположение към едното от тези изкуства.

стр. 64

Четирите жени от друга страна като проявление на женствения тонал по природа представляват хаотичното непознато и затова, за да могат да поддържат предназначението на нагала, трябва да могат изкусно да дебнат възприятието. Вследствие жената дебнещ на изток е ангажирана с предназначението, присъщо на сдържаността; тази на север е ангажирана с предназначението, присъщо на стабилността; тази на запад е ангажирана с предназначението, присъщо на свободата и промяната; а тази на юг – с предназначението, присъщо на жизнеността.

Разбрал структурата на воинския отряд, който нагалът трябва да изгради около себе си, ясновиждащият изведнъж усеща команда от самите дълбини на съществото си да схване мистерия, свързана със загадката на пола. Опитвайки се да схване тази мистерия, ясновидецът започва да забелязва известен недостатък в структурата на жените воини. Този недостатък се състои в това, че ако трябва всичките четири жени да са дебнещи, ще се получи дисбаланс поради липсата на женствено сънуване. В този момент нагалът схваща, че е длъжен да обучава тези четири дебнещи в изкуството на сънуването, за да могат те да се усъвършенстват и в двете изкуства. Но за да не отклони жените дебнещи от главната им задача да дебнат възприятието, той трябва да добави към своя отряд четири жени сънуващи, чиято първична задача ще бъде да сънуват в съответствие с неговото предназначение. За да спомогне жените сънуващи, той трябва да ги учи как да дебнат възприятието си.

Тези четири сънуващи трябва по подобен начин да са от всяка от четирите посоки и също могат да бъдат разпознати по своите характеристики. Жената сънуващ на изток се ангажира с предназначението, присъщо на смъртта на старото; тази на север се ангажира с предназначението, присъщо на устойчивостта; тази на запад се ангажира с предназначението, присъщо на гъвкавостта; а тази на юг с предназначението, присъщо на безупречността.

стр. 65

Четирите жени дебнещи и четирите жени сънуващи отразяват двойствената природа на женствения тонал като дебнещите отразяват дясната страна и значи познатото в проявление, а сънуващите отразяват лявата страна и значи непознатото в проявление. Четиримата мъже от друга страна отразяват и познатото, и непознатото в предназначението на духа, както то е проявено в ясновиждащия нагал. Вследствие от това на ясновиждащия му става ясно, че осемте жени воини формират четири естествени двойки според посоките си, всяка двойка състояща се от дебнеща и сънуваща. Тези женски двойки също по естествен начин поддържат мъжа от тяхната посока, точно както всеки от четиримата мъже на свой ред поддържа нагала в изпълнението на неговото предназначение, подравнявайки се по две отсечки. Куриерът поддържа нагала, докато Мъжът на Действието се подравнява директно с нагала, формирайки по този начин оста север-юг, защото предназначението на нагала може да се осъществи само чрез действие. Ученият и Мъжът зад Кулисите се подравняват един с друг, оформяйки оста изток-запад, защото само прегръщайки двойствената природа на проявлението, може да се възприеме (зачене) предназначението на нагала.

Схванал естествения ред в структурата на отряда си, ясновиждащият нагал сега осъзнава, че за да постигне пълно равновесие в отряда, той би следвало да намери още трима куриери, които да поддържат другите трима мъже, също както той самият е поддържан от куриер на силата. Най-подходящият куриер, който да поддържа Учения, е мъж, който се ангажира с разграничаване. Най-добрият куриер за Мъжа на Действието е който се занимава с хармония и равновесие. А най-добрият куриер за Мъжа зад Кулисите е който се занимава с постигането на светлина през мрака.

стр. 66

Но в тази система от поддръжки е също така много ясно за ясновиждащия, че ако нагалът и мъжете воини се поддържат от куриери, то по подобен начин и всяка от женските двойки трябва да се поддържа от куриер на силата. Куриерът най-подходящ да посрещне нуждите на женския изток, е мъж, който е ангажиран със силите на съдбата, разгръщащи се посредством смирението и разбирането. Най-добрият куриер за женския север е който е ангажиран с мира и успеха. Най-подходящият за женския запад е куриерът, занимаващ се със смесеното изобилие. А за женския юг най-подходящ е куриерът, ангажиран с получаване на напътствие.

Разглеждайки тази визия на подредена структура, ясновиждащият е поразен от величествения потенциал, съдържащ се в такъв отряд от воини, но отначало той не може да схване защо неговата визия, макар и ясна, започва да се колебае и да се разпада. Дълбоко във вътрешното ядро на битието си той знае, без да знае как знае, че трябва да държи тази визия стабилна, като търси подкрепа от жената нагал, защото тъкмо нейното битие ще донесе завършеност. Обаче в момента, в който ясновиждащият нагал позволява на вътрешния си допир да се протегне и докосне жената нагал, творческата сила на Пустотата избухва из цялото му битие, разцепвайки сияйния му пашкул по такъв начин, че той вече не е способен да се свърже директно с тонала. Огромно и опустошително усещане за болка и загуба връхлита най-вътрешното същество на нагала, заплашвайки да надмогне ума му и да го подлуди. Но борейки се да запази здравомислието си и стремейки се да запази визията си ясна и стабилна сред този кошмар, ясновиждащият нагал открива в себе си смелостта да остава верен на показаното му. Захващайки се за тази смелост с всяка фибра на съществото си, той отваря широко сърцето си. Нямайки вече никаква допирна точка с тонала освен любовта, извираща от сърцето му, ясновиждащият нагал прави единственото, което му остава: обвива тонала със своята любов и в тази прегръдка той най-сетне може да държи визията си стабилна със силата на всеобхватността.

стр. 67

С визия, която отново е ясна и стабилна, ясновиждащият нагал сега знае, че той никога няма да може да избегне съдбата си. Отцепен от тонала, той няма друга възможност освен да се заеме със задачата, за която е бил създаден. Само така може той да облекчи постоянната болка от загубата. Само така може да стои твърд във визията си, неуязвим, неподкупен и смел. Загубил способността да усеща вътрешния допир на тонала, за него човешките изкушения вече нямат никакво обаяние. Единственото, което му е останало, е силен вътрешен стремеж да става все по-всеобхватен, защото всеки опит да потърси лична облага само връща ослепяващата болка от това, че е бил разцепен.

В този момент на хладна трезвост ясновиждащият нагал разбира, че неговата съдба изисква той да води поверените му хора към цялостност на себе си, защото само така те могат да постигнат свободата си, но лично за него никога вече не може да има пълна цялостност. Отцепен от тонала, ясновиждащият нагал може да постигне само подобие на цялостност, ставайки все по-всеобхватен. Но за да се подчертае и отпечата това знание във всяка фибра от битието на ясновиждащия нагал, му се показва, че в много животи занапред той ще забравя току що показаното му и затова ще трябва отново и отново да бъде подложен на болката от загубата, докато най-накрая може сам и със свои сили да си припомня съдбата, а с нея и предназначението на своето съществуване.

Във финален момент на ослепителна яснота ясновиждащият нагал схваща, че това, което му се показва, е всъщност правило, очертаващо съдбата му като четворен нагал. Това правило изисква той да извади из себе си смелостта да активира – като минимум – намерение, достатъчно за о-съществяването на разграничаването.

стр. 68

С това финално прозрение първият контакт с пустотата се прекратява и ясновиждащият нагал забравя визията.

стр. 69

ОБЯСНЕНИЕ НА ПРАВИЛОТО НА ЧЕТВОРНИЯ НАГАЛ

ЧАСТ ВТОРА

ТОНАЛЪТ

стр. 71

ТРЕТА ГЛАВА ПЪРВО ПРОЗРЕНИЕ

РАЦИОНАЛНИЯТ УМ Е ПРОСТО ИНСТРУМЕНТ НА ИСТИНСКИЯ УМ, ПОЗВОЛЯВАЩ НА ЧОВЕК ДА ПРЕСМЯТА ПРАКТИЧЕСКИТЕ ПОДРОБНОСТИ НА ЖИВОТА НА ФИЗИЧЕСКОТО НИВО. ИСТИНСКИЯТ УМ Е ТРЕТИЯТ АСПЕКТ НА НАГАЛА, ВЪТРЕШНИЯТ ЖИВОТ, КОЙТО АСПЕКТ РАЗКРИВА НА ЧОВЕКА ЦЕЛТА НА СЪЩЕСТВУВАНЕТО МУ. ЗАТОВА ДА РЕШИШ ЗАГАДКАТА НА УМА ОЗНАЧАВА ДА НАМЕРИШ ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕТО НА ЖИВОТА И С ТОВА ДА ОВЛАДЕЕШ ОСЪЗНАВАНЕ.

Ако искаме да схванем Правилото на Четворния Нагал, трябва да развием истински усет за всеки един от неговите раздели. Затова нека ги разгледаме един по един. Първото прозрение веднага ни поразява с величината на задачата да се реши загадката на ума. Това става особено ясно, ако проучим какво изпълва умовете на средностатистическото човечество и отбележим колко много мъже и жени вървят през ежедневието си, вярвайки, че мислят.

Ако обаче бъдат попитани – или ако сами решат да кажат – за какво си мислят, веднага става ясно, че главно ги занимава повърхностното значение на техните животи. Някой ще каже: „Мисля си за къщата, която трябва да купя.“ Друг: „Мисля какво да пазарувам.“. Трети: „Мисля какво да сготвя за вечеря.“ Някой по-прозорлив от друга страна може да излезе с нещо като: „Чудя се защо ли леля ми, дето не съм я чувал от години, е решила точно днес да ми се обади?!“ А някой наистина дълбок мислител може да зададе въпроси като: „Чудя се какво би трябвало да правя, за да е по-вълнуващ животът ми. Дали да потърся някой духовен път, който ми приляга? Дали да не прочета някоя хубава книга? Дали да не замина на пътешествие? Дали да не намеря някого, с когото да имам връзка, и какво бих желал от тази връзка?“ Но малцина се питат „Чудя се защо съм се родил? Какво означава животът ми за мен? С какво трябва да е зает умът ми?“

стр. 72

В интерес на истината огромното мнозинство от хората никога не мислят в истинския смисъл на думата, нито знаят какво значи истинско мислене. Онова, което повечето смятат за мислене, е една камара безразборни и несвързани разсъждения, циркулиращи из ума им ден и нощ. Подобни разсъждения винаги се основават на някоя идея или, по-точно, система от вярвания, която или сами са придобили, или просто са приели за вярна, защото всички вярват, че е истина, или защото някой т.нар. авторитет така е казал, или пък твърди, че я е бил доказал. По-нататък, наблюдавайки активността на хората, също така става ясно, че единствената полза от тяхната система от вярвания е да им позволи да постигнат двете най-важни неща в живота им. Първото е да разсъждават за своите предубеждения около логистиката в живота им. Така например те се питат въпроси като: „Къде да отседна? Какво да хапна? Каква професия да избера? Каква кола да си купя?“ Второто е да поддържат и защитават тези предубеждения, винаги когато те изглежда да са в противоречие със света наоколо. И така те се питат: „Ако направя това, какво ще си помислят хората за мен? Ако направя онова, дали ще ми се размине? Защо ме наказа господ с такава майка? Как можах да се прецакам да се оженя за такъв глупак? Дали да не си легна с този?“

стр. 73

Рационалните разсъждения обаче не водят до нищо друго освен натрупването на още повече предубеждения за и против, които от своя страна водят до натрупването на още повече вярвания. Тези вярвания стартират безкрайна серия от идеи, които биват използвани да обосноват и потвърдят предубежденията, подсилвайки по този начин осъзнаване, което – ако не изцяло, то почти изцяло – е базирано върху възприятие, което става все по-избирателно. Тъжно е, че хората смятат за мислене именно тези предубеждения и вярвания, постоянно циркулиращи из ума им и произвеждащи все по-избирателно възприятие. Обаче с подобен хаос в умовете си те просто не могат да мислят право и в резултат не поставят под въпрос нито своето мислене, нито предназначението на живота си.

Истинското мислене няма нищо общо с горното. Истинското мислене е вродената способност на човек да формулира такъв тип въпроси, които го водят към това да се опита да схване предназначението на съществуването и така усилват у него желанието да учи и да разширява осъзнаването си за себе си и за света, в който живеем. Този вид учене не е събиране на информация, защото макар информацията да има своето място, тя не може да подсили осъзнаването. Всяко осъзнаване зависи от възприятие, а възприятието зависи от това как подравняваме енергийните полета, осветени от събирателната точка. Но понеже всяко такова подравняване е фиксирано от светогледа ни и понеже всеки светоглед се основава на възприятие, се получава омагьосан кръг, при който трябва да упражняваме избирателно възприятие, за да поддържаме светогледа си. Тук се подразбира, че поддържайки светогледа си, ние осъзнаваме само и единствено онова, което възприемаме благодарение на подравняването, което сме избрали и усъвършенствали с течение на времето. Вследствие хората могат в най-добрия случай да разширят осъзнаването си вътре в параметрите на техния светоглед, а това по дефиниция означава да бъдеш уловен в избирателно възприятие.

стр. 74

Затова, ако не искаме да се въртим отново и отново в безсмислени кръгове, опитвайки се да разширим осъзнаването си, то е просто задължително по някакъв начин да се отскубнем от своето избирателно възприятие, като се опитваме да разглобим светогледа си. Просто е невъзможно да придобием ново знание, докато продължаваме да се държим за възприятие, основано на сегашния ни светоглед. Действително, ако се опитаме да правим това, падаме право в капана на това несъзнателно да търсим все по-изкусни начини да поддържаме избирателното възприятие. Ако поддържаме избирателно възприятие обаче, това означава, че не мислим право, защото, ако малко се замислим, ще видим, че истинското мислене е свързано с онова, което може да бъде наречено само овладяване на осъзнаването, или с други думи необходимостта да овладеем осъзнаването си.

Но какво точно включва овладяването на осъзнаването и как да бъде постигнато то, когато човек е уловен в избирателно възприятие? В съответствие с живота решението е наистина съвсем просто, макар прилагането му да не е нито толкова лесно, нито толкова просто. Овладяване на осъзнаването означава да разрешим загадката на ума и, за да го направим, трябва да припомним живота си изцяло. За да се схване напълно това, трябва да се разбере, че макар всеки да има ум, само малцина индивиди наистина разбират какво е умът и как той работи. На повечето хора им се струва, че умът си има собствена воля и като че ли работи сам за себе си по същия начин както сърцето просто си бие, дробовете просто дишат, а нервната система просто си върши работата, без да има нужда от съзнателен контрол. Обаче нищо не може да е по-далеч от истината, макар да има известна ирония в това, че – така да се каже – то донякъде е вярно, в смисъл, че повечето хора наистина нямат никакъв контрол върху умовете си. В този смисъл повечето хора са така напълно контролирани от всичките боклуци, изпълващи ума им – боклуци, които или те самите са поставили там, или са позволили на другите да поставят, че фактически са роби на собствения си мисловен процес!

стр. 75

РАЦИОНАЛНИЯТ УМ Е ЕДИН ОТ НАЙ-ЦЕННИТЕ АКТИВИ НА ЧОВЕКА НА ФИЗИЧЕСКОТО НИВО, НО СЪЩЕВРЕМЕННО ТОЙ ЧЕСТО Е И СМЪРТОНОСЕН КАПАН СОБСТВЕНО ПРОИЗВОДСТВО, ЗАЩОТО ЧОВЕК САМ ОПРЕДЕЛЯ И КАЧЕСТВОТО, И ФУНКЦИИТЕ НА СВОЯ РАЦИОНАЛЕН УМ.

За разлика от физическото тяло и неговите органи, които природата е програмирала по отличен начин още преди раждането, рационалният ум, който, както трябва да помним, е само аспект на истинския ум, е съвсем друга опера, защото е наша отговорност да програмираме рационалния ум, щом се родим и започнем пътешествието си през живота. С други думи всеки от нас има способността да избере как да програмира рационалния аспект на своя ум. Но тъй като очевидно всеки избор се определя от възприятието ни, и следователно от светогледа ни, не е трудно да се види нашата отговорност във всичко това, имайки предвид, че отговорност означава способността да отговориш (да откликнеш) на живота. Поради това ние базираме възприятието си върху начините, по които отговаряме на живота, и използваме това възприятие да програмираме умовете си да оправдават и поддържат светогледа ни. Тук се крие загадката на ума, защото не умът сам по себе си е загадка, а загадката е как да програмираме ума.

Програмирането на ума започва с раждането и понеже бебето няма идея какво значи да се реши загадката на ума, всички падаме жертва на добрите намерения на слепите, водещи слепите. В резултат се оказваме с ум, програмиран главно от другите да поддържа не нашето собствено умение да мислим, а предубежденията на всички, помогнали за програмирането. В цялото това объркване повечето хора се оказват с умове, дотолкова дресирани да поддържат предубеждения за или против нещо, че те просто стават жертва на собствения си ум. Неразбиращи това обаче, такива хора винаги обвиняват другите и обстоятелствата в живота си. Дори онези, които в някой момент от живота си имат късмета да отворят очи за факта, че може би те трябва да насочват мисленето си, и които вследствие започват да се бунтуват срещу това, което възприемат за нарушение на правата им, и те не се справят много по-добре. Причината е, че макар тези бунтовници да осъзнават, че трябва да мислят със собствените си глави, те никога не са съвсем наясно за какво трябва да се борят. Така те започват да се сражават срещу света около тях и в резултат стават дребни тирани, безочливо потъпкващи всичко и всички на пътя им към онова, което в изкривения си светоглед вярват, че преследват. Макар подобни хора постоянно да се прострелват в крака със заблудените си действия, и те като жертвите обвиняват някого или нещо друго, че не могат да имат живота при своите условия.

стр. 76

ЧОВЕК ОБИКНОВЕНО НЕ МИСЛИ, А СЕ ЗАДОВОЛЯВА С РАЦИОНАЛНО РАЗСЪЖДЕНИЕ. ЧОВЕК ЗАПОЧВА ДА ОТКРИВА, ЧЕ МОЖЕ ДА МИСЛИ, ЕДВА КОГАТО Е ПРИНУДЕН ДА МИСЛИ, ЗА ДА ОЦЕЛЕЕ.

Единственият начин наистина да решим загадката на ума е в някой момент от живота си да се изправим пред криза, която е достатъчно отрезвяваща, че да изкристализира яснотата, необходима да видим сами за себе си, че играта на обвинения ще ни затрие по един или друг начин. Това обаче е концепция, която не е лесна за схващане, така че нека разгледаме подробно за какво иде реч тук.

Хората, най-общо казано, никога не осъзнават, че всички ние сме обкръжени от сила, че във всяка секунда от всеки ден постоянно се генерира сила, и че ние постоянно сме предизвиквани от силата. Това подразбира, че всяка една случка, всяко събитие в живота ни, всяка ситуация, с която се срещаме, всяко взаимодействие, което имаме с някого или с живота като цяло, е битка за и срещу силата. С други думи, винаги сме изправени срещу силата в битка да заявим своята лична сила, просто защото по този начин става еволюцията на осъзнаването. И точно поради този факт хората са толкова разделящи и толкова избирателни във възприятието си, защото когато той не се схваща такъв, какъвто наистина е, възприятието се изкривява, резултатът от което е предубеждение за или против. Не животът обаче предизвиква предубежденията, а нашето възприятие за онова, което се случва в живота ни, е, което ни кара да станем предубедени.

стр. 77

Точно тук и точно сега, дори докато четеш тази книга, ти си лице в лице със силата. Дали го осъзнаваме или не, силата е навсякъде и постоянно ни дебне. Стрелците на вселената постоянно ни наблюдават. Всяко едно движение във всеки един момент може да ги накара да опънат лъковете си и, ако силата ни сметне за достойни опоненти, стрелите политат и ние изведнъж се оказваме насред битка. Битката може да е толкова проста като да взаимодействаме словесно с някого, или пък толкова отчаяна като да се борим да запазим работата си, но ако сме достатъчно будни, винаги ясно се вижда, че всяко взаимодействие, което имаме с живота – независимо от неговата форма – винаги е битка за сила и срещу силата. Освен това стрелците на вселената никога не пропускат целта. Те са убийствено точни. Някои от техните стрели са за събуждане. Някои са насочени да предизвикат необратима промяна. Но има и стрели, които са смъртоносни. Какъв вид стрели ще привлечем зависи от това доколко безупречно водим битките си.

Но тъй като хората никога не разглеждат живота си по този начин, те неизменно предполагат, че терминът стрелци на вселената е някаква метафора. Това обаче не е вярно. Терминът „стрелците“ се използва от Толтеките за обозначаване на съвсем реални вселенски сили, които иначе не бихме могли да дефинираме. Затова – макар конструкцията на самия термин да е, разбира се, метафорична – онова, което той посочва, със сигурност не е метафора, а много, много реално! Тези сили влизат в играта винаги, когато встъпваме в битка, независимо от нейната форма, и всяка битка е битка срещу силата, независимо дали знаем това или не. За да се разбере това, трябва да се знае, че да бъдеш въвлечен в битка означава, че си предизвикан от силата. С други думи, за да можем да заявим лична сила, вселенската сила ни предизвиква да премерим личната си сила срещу нея. Това е вярно, дори ако според твоето възприятие ти просто разговаряш с твой приятел. За да изясним напълно този момент, нека разгледаме внимателно една такава ситуация.

стр. 78

Помисли за момент. Кой е твоят приятел? Наистина ли го познаваш? Наистина ли си сигурен, че схващаш напълно подразбиранията на всичко, което той ти казва? Можеш ли да схванеш предназначението на този разговор и къде може да те отведе той? Не сте ли и двамата уловени в избирателно възприятие? Не сте ли в плен на невежеството? Ако мислиш право, скоро ще стигнеш до прозрението, че предполагайки, че познаваш твоя приятел, и предполагайки, че напълно схващаш всичко, което той казва, е много вероятно действително да си уловен в избирателно възприятие и следователно роб на своето собствено невежество.

Ако желаеш да се освободиш от твоето избирателно възприятие, е наложително да започнеш да виждаш фактите, каквито са. Разбери, че твоят приятел не е просто твой приятел. Твоят приятел е най-удивително същество на вселената – същество, наречено човек, което се случва точно сега да е във въплъщение и което се случва да седи срещу тебе и да говори, но което всъщност се опитва да изпълни участ, която може би и то самото не схваща напълно. Но дали всичко това просто се случва като съвпадение? Дали което ви е събрало заедно като приятели е просто случайност? Дали разговорът, който водите, е просто така?

стр. 79

Тъй като твоят приятел е във физическо въплъщение, той най-вероятно също е уловен в своята социална обусловеност, избирателно възприятие и невежество. Затова всичко, което мислиш, че знаеш за твоя приятел, независимо дали той ти го е казал или ти си го научил, в крайна сметка не се свежда до кой знае какво. Фактически то не е нищо повече от глупост по простата причина, че ти не познаваш това изумително същество, седящо срещу тебе, нито пък знаеш какви сили са ви събрали заедно. Ако си кажем истината, всичко, което си мислиш, че знаеш за твоя приятел, се основава само на твоето избирателно възприятие относно формалната страна на този живот, който ти наричаш свой приятел! В тази връзка разбери, че никой от нас не знае какво е човекът, нито пък знаем какво е животът. Затова изумителното същество, седящо срещу теб, е невероятна мистерия не само за теб, но и за себе си.

Единственото, което можеш да знаеш със сигурност, е, че това непостижимо същество е твой приятел и че като твой приятел той носи в живота ти и дори в този разговор, който в момента водите, сили на участта, отнасящи се до съдбата – не само неговата, но и твоята – защото и ти точно като твоя приятел си непостижима мистерия! Затова ти не просто си говориш с твоя приятел. Вместо това и двамата сте заети да изпълните участта си, дали го знаете или не, и затова предизвиквате о-съществяването на сили, безкрайно по-големи, отколкото можете да си представите, просто водейки един, както ви се струва, обикновен разговор. Той може и да изглежда като прост разговор, ала все пак е взаимодействие, което предизвиква о-съществяването на сили, които могат да променят живота ни в зависимост от това колко безупречно играем своите роли в живота и именно тези сили имат предвид Толтеките, когато говорят за стрелците на вселената. Ти и твоят приятел може наистина да си мислите, че просто си говорите, но ако случаят е такъв, то незнайно и за двама ви протича постоянен поток на силата, проявяващ се в действията на стрелците. Тук се подразбира, че винаги, когато твоят приятел ти казва не-що, ти си предизвикан от силата, и когато отговориш, той по подобен начин е предизвикан от силата. С други думи, разговаряйки с твоя приятел ти си предизвикан от неговата участ, точно както той е предизвикан от твоята участ. Ако си достатъчно буден, ще видиш как неговите думи те предизвикват да постигнеш по-дълбоко знание както за него, така и за себе си и с това също и за живота. Разбира се, всъщност не твоят приятел те предизвиква – или пък неговите думи – а неговата лична сила, взаимодействаща с твоята в контекста на вселенската сила, както тя прогресивно се о-съществява чрез силите на вашите участи.

стр. 80

Във всичко това е мъдро да се помни, че в битка за лична сила има само едно приложимо правило, сиреч правилото на лова. Силата няма милост и не дава предимство: победителят взима всичко. Затова само истинският воин може да издържи битката за сила. Обикновените мъже и жени нямат онова, което се изисква, за да се сражаваш със силата. Вечно вайкащи и оплакващи се и вечно отдаващи се на самосъжаление и чувство за собствена важност, обикновените мъже и жени се опитват да поставят условия на живота, и следователно на силата, които са наистина смехотворни и прекалени. Поради самосъжалението си те настояват за милост, а поради чувството си за собствена важност те настояват да им бъдат предоставени улеснения, които са нереални в живота. Такива мъже и жени не са достойни опоненти, защото когато ножът опре до кокала, те просто се сриват като книжни воини и силата ги смазва така, както някой би размазал муха. Но в своето невежество за това какво се случва в живота им, те винаги намират някого или нещо да обвинят за факта, че животът им не се развива според изкривеното им възприятие за това как би трябвало да бъде.

стр. 81

РАЦИОНАЛНИТЕ РАЗСЪЖДЕНИЯ ИЗКРИВЯВАТ ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕТО НА ЖИВОТА, ДОКАТО ИСТИНСКИЯТ УМ РАЗКРИВА ТОВА ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ ПОСРЕДСТВОМ ПРОГРЕСИВНО РАЗВИТИЕ НА ОСЪЗНАВАНЕТО СПОРЕД ПОВЕЛИТЕ НА УЧАСТТА.

Истинският воин от друга страна е всеки мъж или жена, които от опит са стигнали до разбирането, че препятствията пред нас като човешки същества са наистина невъзможни. За да разбереш това, помисли пак за твоя приятел. Ще го опознаеш ли някога? Ще опознае ли някога той теб? Или, още по-добре, ще опознаеш ли някога себе си? Може би! Но реалността е, че препятствията пред нас са немислимо високи. Затова при битка срещу силата е важно да знаем, че никога не можем наистина да спечелим. В най-добрия случай можем да водим безупречна битка. Но какво подразбира това? Осъзнай, че да спечелиш си има последствия, както и да „загубиш“ си има последствия за добро или лошо, и понеже всеки от нас трябва да живее с последствията от действията си, тези последствия или сами по себе си са нови битки, или пък предизвикват нови битки. Да достигнеш до това осъзнаване означава да навлезеш в настроението на воина – настроение, което е израз на сигурността, че всяка битка е битка за живота ни и затова ние никога не спираме да се сражаваме от деня, в който се раждаме, до деня, в който ще умрем.

Това прозрение отбелязва повратна точка в живота на човека и точно нея имах предвид, говорейки за криза. От този момент воинът изплува на повърхността и този воин е неспособен да продължава да си играе на обвинения. Каква полза има да виниш другите или обстоятелствата?! Обвинението няма да промени нищо от факта, че всички ние – дали го осъзнаваме или не – сме въвлечени в акт на оцеляване срещу силата. Но понеже силата няма милост и не дава предимства, воинът знае в дълбините на сърцето си, че единственият път напред е да води напълно безупречна битка срещу невъзможни препятствия.

стр. 82

За да илюстрирам какво имам предвид с това, че препятствията срещу нас са невъзможни, бих искал да използвам за пример собствения си живот. Погледнато повърхностно, аз съм Толтекски нагал, предаващ Tолтекските учения посредством тези книги. На повърхността значи ти – читателят – си ученик, а аз съм учител. Ти може и да знаеш, а може и да не знаеш много за това какво е да си воин, но се предполага, че аз знам. Това е лицевата страна на ситуацията. Това е, което обикновените мъже и жени виждат. Но какво виждам аз като воин?

Аз виждам факта, че съм воин, въвлечен в битка срещу силата, и затова по един или друг начин съм въвлечен в акт на оцеляване, резултатът от който ще има последици не само за остатъка от живота ми, но и дълго след него. Затова аз не виждам срещу себе си ученици, четящи книгите ми. Аз виждам инструменти на силата, използвани да дефинират параметрите на моето бойно поле, и да съставят предизвикателствата, които силата хвърля срещу мен. Вследствие аз не се виждам като учител, който преподава. Аз се виждам като воин, сражаващ се за оцеляване. Аз знам със сигурност, че силата няма да покаже никаква милост към мен, а аз и не искам милост, защото тя подразбира, че аз съм слаб и неспособен. В тази връзка знам също, че силата няма да ми предостави никакво предимство, а и аз не желая никакви предимства, защото ако оцелея в тази битка, то ще бъде само защото съм се доказал като достоен опонент. Да оцелея по каквато и да е друга причина би било за мен като воин непростим позор. Аз се заех с тази задача, знаейки със сигурност, че след като приключа, няма да съм същата личност, каквато бях, преди да започна. Такова е настроението на воина и такова е и неговото смирение.

Задачата да напиша тези книги е едно от най-големите предизвикателства, които някога е трябвало да срещна. Но това не е защото се боя от писането или защото се съмнявам в моето знание и способности. То е поради огромната отговорност, пред която съм изправен – отговорност, която сега е дори още по-голяма заради настоящото време на световна нужда и заради възможността, което то предлага на индивида да може да играе наистина смислена роля в разгръщането на бъдещето на човечеството, ако хората като мен съумеят да се справят със задачите си безупречно. Във всичко това аз знам, че постоянно съм изпитван и проверяван от силата не само в смисъл как най-добре да предам една устна традиция, неподдаваща се на перото, но също и как най-добре да достигна масите, които дори не знаят, че имат наследство, да оставим настрана какво представлява то. Дори онези, които успявам да достигна, отчаяно се нуждаят от тренировка, защото да работиш от книга е много слаб заместител на работата с нагал. Но за мен всичко това не е за победа или поражение, не дали ще бъда харесван като автор или не, и не е дали ще успея да достигна масите или пък дали хората ще схванат ученията, защото за мен моята битка всъщност не е с читателите. Моята битка е срещу силата.

стр. 83

Няма друг начин да се докажа достоен за тази битка, освен да действам напълно безупречно. Това означава, че съм призван да дам всичко от себе си на тази битка и в това се изисква да направя най-най-доброто възможно със знанието, което ми е достъпно в този момент от времето. Повече от това аз не мога да направя. Винаги съм подхождал към тази битка с изправен щит. Аз съм нащрек. Аз съм изпълнен със страхопочитание. Аз съм изпълнен с уважение. Аз съм напълно уверен. Настроен за битка аз съм релаксиран и гъвкав. Аз приемам това, което виждам в това предизвикателство, но аз също така не приемам, че то е всичко, което е. Аз вярвам, което виждам, но аз също така не вярвам, защото много добре знам колко непредвидими са ходовете на силата. Ако се докажа като достоен опонент, то независимо от това дали ще спечеля или загубя тази битка, аз ще знам в глъбините на сърцето си, че справил се със задачата си по най-добрия възможен начин, аз действително съм се доказал като достоен опонент.

стр. 84

Като дебнещ аз дълго се запознавах както с обстоятелствата, така и с условията около тази битка и така аз знам какво включва битката ми. Знаейки каква е битката ми, аз зачеркнах всичко ненужно. Знаейки, че не мога да избегна участта си, аз съм винаги в готовност за последен устой точно тук и точно сега. Знаейки, че всеки момент, прекаран в писане, е съществен и че всяка написана дума е белег на моята безупречност, аз съм отдаден на тази битка, оставяйки духа си да лети свободен, и така съм напълно отдаден на участта си.

Да бъдеш отдаден на участта си означава да имаш достатъчно яснота, за да можеш да дефинираш поне битката, която водиш в момента. Но как да постигнеш такава яснота, ако си уловен в избирателно възприятие? Отговорът е самата простота, но понеже е толкова прост, повечето хора са склонни да го пропускат в търсене на нещо много по-сложно. И все пак, ако погледнем самия живот, виждаме, че животът е прост и съвсем праволинеен. Което е наистина сложна и заплетена загадка, в която трудно се вижда смисъл, е това как хората се опитват да оправдаят действия и да защитят вярвания, които нямат общо с правилото на лова.

Затова далеч най-добрият подход при дефиниране на битката е да се стремим към простота, защото с такъв подход никога не е трудно да се види, че всяка битка – независимо колко голяма или малка е тя – е битка да заявим лична сила по един или друг начин. Каква форма ще приеме тази сила ще зависи от природата на битката, а природата на битката от своя страна зависи от това къде искаме да поставим фокуса. Понеже силата е знание, спечелено от личен опит, и понеже всеки индивид е уникален, ясно е, че всеки индивид ще възприема битката си по начин, много различен от всеки друг. Това е вярно, дори ако много хора водят една и съща битка, защото си остава фактът, че всяка битка е битка за знание, и тъй като всяко истинско знание е знание за себе си, значи всяка битка е битка за знание за себе си или, ако използваме техническия термин, битка за лична сила.

стр. 85

Очевидно, ако всяка битка е битка за лична сила, то да се сражаваш по каквато и да е друга причина е глупава загуба на време и лична сила. Защо ще се сражаваш в битка, от която няма какво да спечелиш? Но именно тук повечето хора изведнъж губят яснотата си. И винаги точно на това място разликата между воина и обикновените хора се вижда много много ясно. Воинът, стремейки се да държи нещата прости, винаги води битката само за личната сила, която може да спечели, защото знае, че няма нито време, нито ресурси като човешко същество за каквото и да било друго. Това означава, че воинът иска да научи колкото се може повече за себе си и за своя истински потенциал и затова търси да използва всяка една битка да научи повече за себе-съществото. Обикновеният човек от друга страна неизменно – поради невежеството си – се сражава да запази своя себе-образ и да защити любимите си теории.

Разликата между воина и обикновения човек е като разликата между деня и нощта. Воинът е винаги на самото острие на живота, където картографира непознатото за себе си и за силата, обикновеният човек се закопава все по-дълбоко и по-дълбоко в стерилните рамки на онова, което е познато за него. При това така нареченото познато даже не е истинското познато, а само продукт на неговото избирателно възприятие за онова, което според неговите предубеждения, възприети идеи и социална обусловеност той мисли или предполага, че е вярно и коректно. Затова воинът става все по-силен и по-силен с всяка битка, докато обикновеният човек става все по-инатлив в настояването си, че ще докаже, че е прав, дори това да го убие! Воинът като свободно същество има Ни-Що да доказва и затова има Вси-Чко да научи. Обаче обикновеният човек, роб на своите взети наготово идеи за живота, няма какво да научи и затова има всичко да доказва. В резултат обикновеният човек е вечно впрегнат да доказва, че е прав, срещу всички свидетелства за противното, докато воинът просто си върви тихо по пътя, доказвайки Ни-Що-то: вътрешния дух на истинския воин.

стр. 86

Имайки Ни-Що да защитава, един воин никога не може наистина да загуби битка и затова за него и победата, и поражението подразбират едно и също. Вследствие воинът не е обсебен от това, че трябва да спечели, нито пък трепери какво ще стане, ако загуби, защото – ако единствената му цел е да учи – как може изходът от битката да го съкруши? Независимо дали е спечелил или загубил битката воинът ще е научил много за себе си, просто сражавайки се в тази битка, и значи как би могъл да е загубил? Не! Единственият провал в живота е да не успееш да се сражаваш и единственото невежество в живота е тъпотата, заключена в това да водиш грешната битка. От което научихме дотук, би трябвало да е ясно, че погрешна е битката да защитаваш избирателно възприятие, което ни държи ограничени в рамките на светогледа ни.

Но дори и да сме наясно с факта, че правилната битка е битката да спечелим повече знание за себе си, или лична сила, ние пак трябва да внимаваме дали наистина разбираме какво значи това. Ако знаем със сигурност, че сме изправени срещу своите наготово приети идеи и предубеждения за живота, то се подразбира, че тези включват и нашето възприятие за това какво е да си воин. Поради това не можем да си позволим да приемаме своето възприятие за това, което се случва, буквално. Но ако не искаме да приемаме възприятието си само повърхностно, е крайно важно да преместим фокуса.

стр. 87

ПРЕМЕСТВАНЕТО НА ФОКУСА Е ВЪПРОС НА ГЪВКАВОСТ ВЪВ ВЪЗПРИЯТИЕТО. НИЩО ДРУГО НЕ СЕ ИЗИСКВА, ЗАЩОТО ВЪЗПРИЯТИЕТО НА ВОИНА, КОЕТО Е НАПЪЛНО ГЪВКАВО, ПОСТОЯННО СЕ ПРЕОБРАЗУВА ОТ КОМАНДИТЕ НА СИЛАТА. ЗАТОВА ЗА НЕГО ПРЕМЕСТВАНЕТО НА ФОКУСА Е ДО ТАКАВА СТЕПЕН ВТОРА ПРИРОДА, КОЛКОТО СА ФИЗИЧЕСКИТЕ ДВИЖЕНИЯ НА ОЧИТЕ МУ.

Има много начини за преместване на фокуса, но в настоящия контекст имаме предвид преместване на фокуса от победа или поражение към воденето на безупречна битка. С други думи, да преместим фокуса означава да станем достатъчно гъвкави, за да можем да се движим с командите на силата, вместо да искаме да се окопаем и да докажем, че сме прави. Най-важното: преместването на фокуса по този начин означава да сме склонни да изоставим възприятието си, за да прегърнем непознатото. Без такова преместване на фокуса ние оставаме заковани в нашето възприятие и следователно уловени в онова, което във всяко едно отношение е нашата себе-ограничаваща и себе-отслабваща дефиниция на познатото.

Апропо, фразата „във всяко едно отношение“¹ често се използва от Толтеките, но също така често хората не схващат подразбиранията, които тя носи. Което тя наистина значи, е, че понеже всички сме индивидуални частици от единен живот, каквото направим на себе си, го правим и на тези около нас. Затова, ако се ограничавам, то аз действам като спирачка и на тези около мен, и ако се отслабвам, то увеждам и околните. По подобен начин, ако съм фиксиран в това да се държа за избирателното си възприятие, то това ще налагам и на тези около мен и точно това формира основата на всичката социална обусловеност.

Бележка под линия (стр. 87): ¹  Aнгл. to all intents and purposes. бел.прев.

Затова, ако поради избирателното си възприятие аз превърна някое преживяване в не-опитност, в смисъл, че не е спечелено никакво ново знание, то „във всяко едно отношение“ – или „за намерението и предназначението на всички въвлечени“ – моята не-опитност е и тяхна не-опитност. Но понеже повечето хора са уловени в избирателно възприятие, те, винаги когато имат лошо преживяване, се чувстват в правото си да обвиняват другите, времето, политическата ситуация, икономиката, обстоятелствата в живота или дори орисията си. Уловени в този процес, те никога не виждат, че като играят на обвинения, се самоубеждават, че са жертви и по този начин предават на другите своята сила, или по-точно онова, което е било замислено да бъде техен подарък сила.

стр. 88

Фактически хората не толкова дават своите подаръци сила, колкото ги хвърлят настрана като глезени деца, хвърлящи настрана скъпи подаръци. При все това причината за това поведение се крие главно във факта, че тези хора не могат да владеят емоциите си умело и затова се държат като капризни деца, подсмърчащи, че не могат да имат живота при техните условия, т.е. както им харесва¹. Вследствие хората живеят живота си в състояние на постоянна отрицателна интензивност. За да се разбере това, е важно да се помни, че интензивността е продуктът, който се получава, когато личната сила на някой човек, заредена с емоция, взаимодейства с тази на някой друг. Но трябва да се разбере, че не силата сама по себе си е проблемът, нито пък емоциите. Което предизвиква проблема е, както може и да се очаква, избирателното възприятие и точно заради това избирателно възприятие хората нямат необходимите умения да владеят емоциите си.

Бележка под линия (стр. 88): ¹  Англ. have life on their own terms. бел.прев.

За да схванеш напълно всичко това, осъзнай, че тъй като хората имат изкривено възприятие за себе си и за света, те не успяват да видят, че повечето от емоциите, генерирани в резултат от тяхното възприятие, нямат много общо с обективната реалност на това, което фактически се случва. Тези генерирани от избирателно възприятие емоции са наистина диви и често много не на място. Затова, освен ако нямаме истинска яснота, основана на обективно възприятие, ще бъдем постоянно бомбардирани от залпове диви емоции без много връзка с каквото се случва, и ще бъдем залети от този мишмаш от изкривено възприятие и диви емоции. Това е, което наричам манджа с грозде – една каша, която почти винаги установява най-неблагоприятна интензивност, винаги когато взаимодействаме с някой друг, и не след дълго всички са загубили нишката и се трепят в погрешна битка, която не носи никакви дивиденти.

стр. 89

Единственият начин да сме сигурни, че не генерираме отрицателна интензивност, е да се освободим от капана на избирателното възприятие и да се стремим към онази яснота, която идва от това да си напълно буден (нащрек) в смисъл напълно осъзнат по всяко време в резултат от напълно обективно възприятие. Щом се стремим да имаме обективно възприятие, и емоциите, генерирани от акта на възприятието, също са обективни и в резултат не е проблем да бъдат овладени и използвани умело. Разбира се, пак ще се генерира интензивност, но вместо тя да е потенциално избухлива и нестабилна каша, която те кара да изгубиш контрол, този тип здравословна интензивност се използва от воина да го пришпори в битката му. Следователно интензивността е нещо, което може да ни кара да губим контрол, или може да бъде усъвършенствано в инструмент, който предоставя напрежението, необходимо да ни държи нащрек, изпълнени със страхопочитание, изпълнени с уважение и напълно уверени. И това в крайна сметка е по-дълбокият смисъл в стремежа към простота. Той най-буквално означава, че воинът зачерква всичко ненужно, а нищо не може да бъде по-ненужно от онова безразборно мислене и онези диви емоции, генерирани от избирателно възприятие, които толкова често ескалират в интензивност, която във всеки момент може да стане пълна каша.

стр. 90

Това обаче, което винаги съставлява най-голямата трудност за всеки чирак при освобождаването от избирателното възприятие, е фактът, че цялото човечество е било обусловено (дресирано) да вярва, че ние трябва някак си да избягаме от ограниченията на ежедневието си. Затова, макар че на чирака постоянно му се напомня, че силата се крие в настоящия момент, и че силата е точно тук и точно сега, все още нямайки достатъчно лична сила да може да разпознае своите истински предизвикателства в ежедневието си, чиракът неизменно оставя един мимолетен шанс след друг да му се изплъзнат между пръстите и в резултат бързо стига до задънена улица. Отново и отново чиракът забравя, че силата не е нещо там навън, че битката не е там навън и свободата не е там навън. Забравяйки това, чиракът много често не успява да види битката, каквато тя наистина е, и неизменно пропуска да си спомни, че силата е продукт на възприятието и следователно се разгръща точно тук и точно сега.

От всичко, научено дотук, би трябвало да е ясно, че което пречи на хората да схванат истинската природа на силата, е тяхното избирателно възприятие. Не желаейки да изоставят светогледа си, те се държат за своите предубеждения и наготово взети идеи, все едно че светогледът им е единственото ценно нещо на света. Обаче именно светогледът им е онова, което ги държи сковани в онова, което си мислят, че знаят. В резултат хората живеят в главите си и позволяват на рационалния си ум да диктува всяко тяхно движение – физическо, емоционално и умствено. Изцяло живеейки в главите си, такива хора са неспособни да внесат усет в уравнението и вследствие като цяло пренебрегват сърцата си. Но игнорирайки сърцето, и следователно усета, ние биваме безнадеждно уловени в безкраен вътрешен диалог, който се повтаря отново и отново в ума ни, завъртайки ден след ден все същите стари мисловни шаблони, все същите стари навици, все същите стари реакции, и бавно и сигурно ние се отчайваме, че не можем да се освободим от шаблона на стерилност и скука.

стр. 91

Това ни връща към което вече засегнахме, сиреч необходимостта да преживеем някаква повратна точка в живота си. Защото само достигайки такава критична точка, сме подготвени да поемем пълна отговорност за себе си и с това да започнем да търсим онези въпроси, които ще ни позволят да схванем какво наистина се е случило в живота ни до този момент. Това, разбира се, е истинският смисъл в рекапитулацията и затова е ясно, че освен ако е достигната такава критична точка, хората няма да изпитват никаква нужда да правят рекапитулация, а също и няма да могат да видят и защо тя е толкова важна за ученето. Само с рекапитулация на целия ни живот обаче става възможно да се освободим от избирателното си възприятие и с това да демонтираме светогледа си. Дотогава чиракът ще напредва по Пътя на Воина и често напредъкът му ще бъде много добър, но ще си остава фактът, че целият този напредък ще бъде ограничен в рамките на неговия или нейния светоглед и затова пак ще е субект на избирателно възприятие.

След всичко, разгледано дотук, важността на рекапитулацията би трябвало да е съвсем очевидна. При все това всеки чирак я намира за далеч най-трудната и мъчна от всички техники. Причината за това е, че или такъв чирак не схваща напълно природата на тази техника, или пък все още не оценява по достойнство съвсем реалната нужда от нея. Но и в двата случая нещата се свеждат до факта, че уловен в избирателно възприятие, чиракът си има свои идеи за природата на рекапитулацията. В резултат повечето чираци са заети главно да следват своето собствено възприятие за това какво се е случило в живота им, но не можейки да видят под това ниво, са постоянно разочаровани, че рекапитулацията не им носи нищо по-различно от онова, което вече са успели да разберат за себе си чрез останалите учения. Обикновено на такъв чирак му трябва страшно много време, докато му светне, че освен ако не е склонен да изостави своето възприятие, е напълно невъзможно да прави рекапитулация в истинския смисъл на думата. За да схванеш това напълно, осъзнай, че единствената цел на рекапитулацията е да се опиташ да разбереш какво наистина се е случило в твоя живот в даден момент. Което съвсем не е толкова лесно, колкото звучи, поради избирателното възприятие и в двата момента – сега и тогава, т.е. избирателно възприятие върху избирателно възприятие. Затова, да се опитваш да рекапитулираш в контекста на настоящото си възприятие е празна работа, която няма как да донесе нещо, по-различно от онова, което вече вярваш. Ако чиракът настоява, то той само ще изкопае интелектуални спомени за някое преживяване или някой човек, които в онзи момент са имали толкова малко значение за него, че той спокойно може да не си губи времето да си ги припомня. Но извикването в паметта на интелектуални спомени не е рекапитулация. Напротив: то е също толкова безполезно занимание, като да попълваш пропуснати дати в дневника си!

стр. 92

ИЗБИРАТЕЛНОТО ВЪЗПРИЯТИЕ Е ПРОКЛЯТИЕТО НА ЧОВЕКА, КОЕТО ГО КАРА ДА ЖИВЕЕ ЖИВОТ, ОСНОВАН НА ИЛЮЗИЯТА, ЧЕ СЕ ПОЗНАВА. САМО ПРИПОМНЯЙКИ СИ ЦЕЛИЯ СИ ЖИВОТ, ЧОВЕК МОЖЕ ДА СЕ ОСВОБОДИ ОТ САМО-НАЛОЖЕНИТЕ ИЛЮЗИИ, ПОРОДЕНИ ОТ НЕГОВОТО ИЗБИРАТЕЛНО ВЪЗПРИЯТИЕ.

Истинската рекапитулация води след себе си способността да мислиш право. А да мислиш право означава да видиш, че каквото и да е нашето възприятие и каквото и да вярваме, че е истина заради това възприятие, са ни докарали до тук и сега. И точно тук се крие важността на това, което разгледахме по-рано, а именно, че ако си щастлив с живота си, както си е бил досега, защо ще искаш да усилваш осъзнаването си, като очевидно вече имаш всичкото знание, от което се нуждаеш?! За какво да правиш рекапитулация? Но ако – от друга страна – ти не си щастлив с живота си и затова сериозно искаш да научиш как да усилиш осъзнаването си, то е ясно, че рекапитулацията няма как да е приятна разходка в парка на спомените, в която блажено си припомняш минали преживявания. Не! Рекапитулацията може да има смисъл, само след като приемем като факт, че възприятието ни по необходимост трябва да е избирателно дотогава, докато не сме демонтирали светогледа си и можем да оставаме свободни от кой да е светоглед, защото можем по своя воля да предизвикаме кое да е подравняване. Това, разбира се, означава и, че нашето възприятие в миналото трябва също да е било много избирателно и следователно независимо какво се е случило в миналото и независимо дали сме го харесали или намразили; дали се срамуваме от него или се гордеем, има много голям шанс то в действителност да не е, каквото го възприемаме, че е.

стр. 93

Вече би трябвало да започва да се изяснява защо повечето чираци срещат такива огромни трудности, опитвайки се да рекапитулират. Всички сме имали „добри“ и „лоши“ преживявания и затова, докато не можем да оставаме свободни от ограниченията на едно фиксирано възприятие, всички по естествен начин сме предубедени и пристрастни. Искайки да се държим за това, което възприемаме, че е било добро, но в същото време искайки да се отървем от онова, което възприемаме, че е било лошо, ние се набутваме право в капана на това да се държим свирепо за избирателното си възприятие и страстно да защитаваме светогледа си! Изисква се безжалостна честност със себе си обаче да можеш във всеки момент да видиш това, защото, като напредваме в усилията си да демонтираме светогледа, избирателното ни възприятие става все по-перфинено. Е тогава изненадващо ли е, че истинската рекапитулация е толкова трудна?

стр. 94

Точно на това ниво на разбиране всеки чирак изведнъж започва да се измъчва с въпроса „Това тук означава ли, че нищо в живота ми не е истина и следователно е лошо?“ Отговорът е твърдо „Не! Не значи! Обаче от реакцията ти би трябвало да ти стане ясно колко избирателно твоето възприятие все още е!“ За да разбереш този момент, осъзнай, че щом задава въпроса по този начин, чиракът все още намира за изключително трудно да схване, че ако искаме да се освободим от избирателното си възприятие, не можем да си позволим да сме предубедени по какъвто и да е начин – било то за или против. Това означава, че трябва сме склонни да разгледаме сериозно възможността, че всичко, което мислим, че знаем, и което вярваме, може да е погрешно или пък изкривено по някакъв начин. Освен ако не достигнем до тази точка, няма път напред, защото ако ще правим рекапитулация, за да променим възприятието си, то логично е, че трябва да сме подготвени да променим всичко, което вярваме, ако се наложи. Да искаме да променим само част от своето възприятие означава, че все още сме силно избирателни. Все пак оттук не следва автоматично, че всичко в живота ни е било лошо, или пък че всичко, което вярваме, задължително е грешно. Идеята обаче е, че никога няма да знаем, освен ако не сме склонни да направим рекапитулация – да пре-разгледаме – целия си живот, което също така означава да пре-разгледаме всичко, което вярваме, че е истина, и това включва да пре-оценим дори своето знание.

САМО ГЛУПАКЪТ, КОЙТО ЖИВЕЕ В СЪСТОЯНИЕ НА НЕВЕЖЕСТВО, ВЯРВА, ЧЕ ЗНАНИЕТО МУ Е ФИКСИРАНО. ЗНАНИЕТО, КАКТО ВСИЧКО ВЪВ ВСЕЛЕНАТА, ПОСТОЯННО СЕ РАЗВИВА ПОД ВЪЗДЕЙСТВИЕТО НА НАМЕРЕНИЕТО. НИТО ВСЕЛЕНАТА, НИТО ЗНАНИЕТО СА АБСОЛЮТНИ, А СА ИЗРАЖЕНИЕ НА ЕВОЛЮЦИЯ, ЗАДВИЖВАНА ОТ НАМЕРЕНИЕ, КОЕТО МОЖЕМ ДА УСЕТИМ, НО НЕ МОЖЕМ ДА СХВАНЕМ.

стр. 95

Нещо, с което в началото всеки чирак се мъчи, е да схване, че с увеличаване на осъзнаването е необходимо да пре-оценяваме знанието си. Така е, защото крайният ум винаги се стреми към абсолютизъм и в резултат, ако подхождаме от страната на ума, винаги има склонност да вярваме, че всяко знание би трябвало да е абсолютна истина. Но това не е така по простата причина, че вселената не е абсолютна, нито пък животът. Всичко е в постоянна еволюция и следователно в състояние на постоянно изменение с резултат, че което е вярно днес, не е задължително вярно утре. В тази връзка от всичкото знание, събрано от Толтеките, единствените елементи, които те разглеждат като относително постоянни (абсолютни), са онези атрибути на живота и вселената, които се удържат неизменни от намерението на Неведомото, и които поради това с право могат да се нарекат космически закони, като например – да споменем само някои – Законът за Прераждането, Законът за Електро-магнетизма и Законът за Хармония чрез Конфликт. Но дори работейки с тези закони, Толтеките никога не допускат, че тяхното знание за тези закони е някаква гаранция, че прилагането на тези закони в даден момент ще донесе същите резултати като преди, защото в контекста на еволюцията как това би могло да е така? Т.е. макар че космическите закони остават постоянни, знанието, спечелвано посредством прилагането на тези закони, вечно се развива, както и би трябвало да бъде. Абсолютното знание е статично знание, а статичното знание е безполезно знание, защото ако знанието не може да бъде адаптирано да посрещне нуждите на момента, каква е ползата от него? Това е много основно положение, което винаги трябва да се има предвид при четенето на тази книга, защото голяма част от знанието, което ще предам по-нататък, директно предизвиква много от настоящите вярвания на хората и затова ще изглежда силно застрашително за настоящото им разбиране за себе си и света.

стр. 96

С всичко, което разгледахме във връзка с рекапитулацията, би трябвало вече да е ясно защо в началото – при установяването на тази техника – е толкова важно да започнем от настоящия момент и след това да работим назад във времето. Само като се научим да предизвикваме настоящото си възприятие, поставяйки с това настоящия си светоглед под въпрос, става възможно да преместим фокуса по такъв начин, че да зърнем реалността на алтернативните състояния на възприятие. Щом поне толкова е постигнато, спонтанната рекапитулация започва да търкаля топката и не след дълго едно нещо води до следващото, докато накрая и формалната рекапитулация не е чак толкова мъчна. Тъй като двете форми на рекапитулация са напълно разкрити, що се отнася до ученията за дясната страна, в предишните томове, няма нужда тук да повтаряме техническите подробности. Което се опитвам да направя в тази книга, е да помогна на читателя да постигне усет за рекапитулацията, защото винаги трябва да се помни, че истинските учения са ученията за лявата страна. Но понеже няма наистина успешен начин да се изкажат тези учения, те могат да се схванат само като постепенно, но сигурно, се развива усет за тях. Аз мога да внуша такъв усет, само като водя читателя към все по-дълбоко разбиране за неговото или нейното избирателно възприятие и за това как да го изкорени. Което ни пречи да изкажем с думи лявата страна, е фактът, че по определение думите са разделящи и затова те само усилват избирателното възприятие. А което в началото ни пречи да схванем лявата страна, е фактът, че избирателното възприятие винаги води до това да чуваме, каквото си мислим, че чуваме, и да четем, каквото си мислим, че четем.

стр. 97

Преди да приключим този раздел от правилото, е важно да посоча, че при писането на този том аз избрах едно средно ниво на дълбочина и детайли. Причината е, че мнозинството сериозни читатели ще могат – с необходимото време и усилия – да схванат това ниво на дълбочина и детайл. А онези, които са способни да отидат на още по-голяма дълбочина на разбиране на ученията, ще могат, започвайки от това ниво, сами да проумеят по-дълбоките подразбирания. Например, ако предаденото тук за рекапитулацията се разгледа достатъчно отблизо, ще стане явно как точно тази техника оживява – т.е. прави ги част от реалния живот – деветте истини за осъзнаването. По-натам, какво е рекапитулацията, ако не процесът на трансмутация, водещ воина към състояние на все по-голяма всеобхватност? В тези два примера аз демонстрирам и факта, че работейки с лявата страна, е възможно да се убие усета, ако се използват прекалено много думи.

ТОЛТЕКСКИТЕ АФОРИЗМИ СЛУЖАТ ЗА ТОВА ДА НИ ВОДЯТ КЪМ ПО-ДЪЛБОКО ПРОЗРЕНИЕ КАК ДА ОВЛАДЕЕМ ОСЪЗНАВАНЕТО СИ. ЗАТОВА ВСЕКИ АФОРИЗЪМ Е НАПРАВЕН ДА БЪДЕ КАКТО ТРАМПЛИН В НЕПОЗНАТОТО, ТАКА И ПЪТЕВОДНА СВЕТЛИНА ВЪТРЕ В НЕПОЗНАТОТО.

стр. 99