ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГЛАВА ЛОВ НА СИЛА

За да си спомниш Огньовете на Ковачницата, е необходимо преди това да разбереш твоята подготовка до този момент, но за да разбереш твоята подготовка, ти за начало трябва да си наясно как си се докарал до Пътя на Воина. Ти може би мислиш, че знаеш отговора на този въпрос, но дали наистина го знаеш? В моето възприятие ти нямаш и най-смътна представа като как си се озовал в точно тази точка от твоята подготовка на Пътя на Воина. Каквото и да си мислиш, че знаеш, и каквото и да вярваш за твоята подготовка, не е нищо повече от несвързани безсмислици, които си скалъпил, за да успокоиш твоя рационален ум. Ти нямаш понятие какво наистина представлява Пътят на Воина, защото имаш само твоята си илюзия какво представлява за теб Пътят на Воина според твоя фиксиран светоглед и следователно твоето избирателно възприятие какво представлява животът и светът около теб. И каквото вярваш, че си научил досега, не е нищо повече от буламач от фрагментирани идеи, изцяло основани на твоя себе-образ. Ако ти се позволи да продължиш по този начин, ти ще се изгубиш завинаги в Света на Магьосниците.

Ти може да си мислиш, че си изминал дълъг път, и че започваш да отбелязваш наистина добър напредък по Пътя на Воина, но макар в някакъв смисъл това да е вярно, от друга страна твоят живот сега е даже по-голяма каша отколкото, когато ме откри. Ти започваш да отбелязваш добър напредък не поради причините, които ти вярваш, защото каквото ти вярваш е ала-бала, но ти все пак започваш да отбелязваш добър напредък, защото сега си в по-добра позиция от когато и да било преди да осъзнаеш глупостта на твоето възприятие за теб и за твоя живот. Твоят живот е сега в още по-голяма каша от преди, точно защото ти започна да вярваш в себе си, докато реално си успял само да придобиеш дори по-силно вярване в твоя себе-образ и в твоя светоглед. Всичко от малкото лична сила, която си успял да заявиш досега, беше използвано от теб за поддържане на твоя себе-образ и твоя светоглед и ти яростно се държиш и за двете, вярвайки, че ти си твоят себе-образ и че светът е какъвто твоят светоглед те е принудил да вярваш, че е. Каква катастрофа! Каква дилема! Ти най-буквално си на прага на провал и бедствие и нямаш път назад, защото не можеш да отучиш, което си научил. Същевременно, там, където стоиш сега, нямаш и път напред. Ти вече не си същата личност, която си бил, но и не знаеш кой и какво е твоето истинско себе-същество. Ти вече нямаш живота, който преди си имал, но и сегашният ти живот е фиаско. Светът, който си познавал, вече няма за теб същото привличане или смисъл, но същевременно не можеш да промениш възприятието си за света. Ти си уловен в капан твое собствено производство.

стр. 318

Твоят единствен изход от кашата, в която се намираш, е да обмислиш много, много внимателно как намери пътя си до мен. В тази връзка разбери, че нагалите не събират ученици като другите учители по простата причина, че Толтекските учения не могат да бъдат предадени с думи. Затова остави настрана всяко понятие за какво мислиш ни е събрало заедно. Аз не те приех за чирак, защото исках. И ти не стана мой чирак, защото ти искаше. Единствената причина да те приема за чирак е защото силата ясно ми показа по един или друг начин, че трябва да те обучавам. Но истинската причина защо ти стана мой чирак е все още неизвестна за теб, скрита в участ, която ти все още не схващаш и през повечето време се бориш срещу нея.

стр. 319

Аз не мога да ти дам решението на твоята дилема, защото твоята участ не е моя участ. Мога само да ти кажа за моята роля в рамките на твоята участ. Повече от това аз не мога да направя за тебе. И все пак, ако можеш да схванеш ролята, която аз играя в твоята участ, ти бързо ще започнеш да схващаш също, че в подготовката ти с мен ти всъщност не си се подготвял (тренирал), а просто си участвал в постепенно осветяване от силата на скалъпена постановка¹, която ти си оркестрирал и режисирал през целия си живот до този момент. За да разбереш защо казвам, че е скалъпена постановка, трябва да ти обясня нещо друго, нещо, което все още не си спомняш.

Бележка под линия (стр. 319): ¹  Англ. contrived set up, бел.прев.

Всички ние сме господари на съдбата си и като такива пишем сценария за своята участ в даден живот на земята. Ние сме, които решаваме от какъв тип физическо съществуване се нуждаем, за да продължим ученето си в нашето пътешествие по живота. И ние пишем сценариите си според което знаем, че са нашите нужди. При това има многобройни фактори, които трябва да се отчетат, първият от които е да решим коя от съществуващите на земята раси ще ни предостави най-идеалните вселенски условия във вид на расови предизвикателства, защото предизвикателствата на всяка една раса винаги оформят фона, на който става възможно да очертаем за себе си роля, която макар и уникална, все пак формира част от еволюцията на по-голямото цяло. Това е важно, защото никой от нас не е отделно същество, живеещо в отделна вселена. Има само Един Живот и всеки един от нас е частица от Единния Живот, макар всеки да е уникален аспект от Единния Живот. Но това, че сме уникални, не означава, че можем да съществуваме отделно от Единния Живот и затова, независимо на кое стъпало от стълбата на еволюцията се намираме, нашето лично израстване чрез учене може да се случи само в параметрите на по-голямата схема на еволюцията. За да схванеш това, мисли го по следния начин.

стр. 320

Расата е инструмент, посредством който група хора могат да работят заедно за развитие на възможности за учене, които надхвърлят обхвата на индивида. В тази схема на групова работа възможностите се изграждат постепенно от всяко следващо поколение, като всяко поколение е общата сума не само на индивидите, но и на тяхното колективно минало и на миналото на техните предшественици. Същевременно всяко поколение е повлияно от преобладаващите планетарни условия, влияещи на тяхното време. Затова само в контекста на расата за нас е възможно да напишем сценарий, който е вътре в и следователно част от по-голямата схема на еволюцията. Ако не беше расата, сценариите ни не биха били интегрирани с тези на всички други в смисъл да са напълно взаимосвързани, взаимодействащи и взаимозависими, и ако нашите сценарии не са напълно интегрирани в Единния Живот, ние не можем да учим, защото в крайна сметка целият живот е просто една огромна система от взаимоотношения и всяко истинско учене е здраво заземено в най-различни взаимоотношения.

Избрали расата си за даден живот на земята, ние след това избираме сред всички други детайли около тази раса онези, които чувстваме, че ще са ни от най-голяма полза. Такива детайли включват език, култура, религиозна принадлежност, политическа принадлежност, социален статус, образователни възможности, материални притежания и географско положение. Всички тези детайли са важни за това, което имаме нужда да научим, за да продължим своето израстване като индивидуални частици от Единния Живот, защото всички те предлагат възможности за учене, които са доста уникални предвид това как изборите ни най-накрая се комбинират в онова, което наричаме наш живот на физическото ниво.

стр. 321

Естествено, за да материализираме живота, който бихме искали, се нуждаем и от родители, чрез които да се въплътим. Изборът на родители е сам по себе си гигантска задача, защото не само трябва да намерим онези родители, които ще ни предоставят необходимите ни гени, за да конструираме и развием физическите, емоционалните и умствени апарати, които да са най-добре пригодени за вида живот на физическото ниво, който желаем, но и трябва да са в състояние да ни предоставят многобройните други избори, които сме направили, като например социален статус и образователни възможности. Нещо повече, тъй като нашите родители са и първите учители, които срещаме сред живота на физическото ниво, те трябва да удовлетворяват и критериите ни за това какви първи предизвикателства и напътствия във физическия живот ще ни предоставят.

Правейки тези избори, ние на практика пишем целия сценарий за предстоящия ни живот, защото точно тези избори, направени преди въплъщението, определят не само вида предизвикателства, които ще привличаме в живота, но и времето и последователността на тези предизвикателства. Поради затъмнението на съзнанието, което настъпва при раждането обаче, когато се родим, вече не можем да си спомним нито сценария, нито факта, че ние сме го написали. В резултат в началото ние използваме предизвикателствата, които сме привлекли според сценария си, да построим своя светоглед и себе-образ, който пасва на този светоглед. За нещастие нещата не спират дотук. Понеже желаем да учим ние – дали го съзнаваме или не – установяваме намерението си да научим всичко, каквото можем, но без да разбираме, че, понеже вниманието ни е фиксирано в рамките на светогледа и себе-образа ни, ние най-буквално използваме намерението си да продължаваме да пре-потвърждаваме своя светоглед и следователно също своя себе-образ. Вследствие, вместо да учим онова, което сме си поставили за учене, ние започваме да виждаме предизвикателствата, привлечени от сценария ни, като многобройни препятствия на пътя ни към постигането на онова, което нашият светоглед ни кара да мислим и да вярваме, че трябва да постигнем. Затова не е изненадващо, че с всички сили се опитваме да избягаме от предизвикателствата си и на всяка цена да избегнем сценария, който сами сме написали за себе си!

стр. 322

Резултатът от този батак е, че в своите опити да избягаме от сценария си, ние правим такава каша от което в началото е било един много добър и добре планиран сценарий, че скоро животът ни на физическото ниво става не само пародия от крайни сложнотии, но вследствие от това и живот, който е изцяло извън контекста на по-голямото цяло. Затова едва ли е изненадващо, че много рано в живота започваме да се чувстваме като жертви и прецакани. Но иронията във всичко това е, че ние сами сме се нагласили по този изчанчен начин, защото така и не разбираме, че опитвайки се да избегнем сценария, който сами сме написали за себе си, ние скалъпваме постановка, която съвсем буквално е фалшива. С други думи, ние живеем лъжа, но поради фиксирания ни светоглед се кълнем, че е истина! Ние наричаме това лудостта на съня.

Е сега можеш ли да започнеш да виждаш защо заявих, че е важно да схванеш ролята, която аз играя в живота ти в това време. Живеейки лъжата, която ти живееш, ти си се излъгал и, че аз съм твой учител, който ще те научи как да постигнеш онези цели, които са важни, за да запазиш непокътнат твоя светоглед. Но аз не съм твой учител, нито пък някога съм хранил желанието да ти помогна да живееш лъжа! Вместо това аз съм още един играч на сцената на живота! И защото аз искам да живея живота си според сценария, който съм написал за себе си, първата ми задача, когато те срещнах, беше да установя за себе си дали ти се вписваш в моя сценарий или не. Същевременно, понеже знаех предварително, че ти – както и всички други – живееш лъжа, аз също знаех, че независимо колко искрен и честен ти се иска да бъдеш, ти няма да ми представиш твоя истински сценарий по простата причина, че вече не знаеш какъв е той. Затова единствената възможност пред мен беше да се осланям на силата да ми изясни по един или друг начин дали ти си играч, принадлежащ на моя сценарий или не.

стр. 323

Щом се почувствах сигурен, че ти си партниращ играч в моя сценарий, следващата ми задача беше да установя твоя истински сценарий. В тази връзка разбери, че за да може моят сценарий и сценариите на онези играчи, които имат сценарии, интегрирани с моя, да имат смисъл, е важно всеки да се придържа към истинския сценарий, който е написал, а не да се опитва да изпълнява някаква скалъпена постановка! За тази цел ти започна предполагаемо чиракуване с мен, но реално ти никога не си бил мой чирак, а чирак на живота според сценария, който си написал! Но какво тогава беше така наречената ти подготовка досега?

Твоята така наречена подготовка не се свежда до нищо повече от това аз да те дебна, за да разкрия какъв мошеник си, защото само излагайки на показ твоето мошеничество става възможно да се определи твоят истински сценарий! И понеже единственият възможен начин, по който аз мога да живея своя сценарий, е да те накарам да живееш твоя сценарий безупречно, аз силно се нуждаех от твоето съ-трудничество. От само себе си е ясно обаче, че понеже ти – като всички други – се съпротивляваш на това да бъдеш изложен на показ, аз трябваше първо да преодолея съпротивата ти, впримчвайки те във вярването, че аз ще удовлетворя очакванията ти от мен. Има няколко начина, по които това може да бъде направено, но този, който използвах да те впримча, е същият, който постоянно използвам в този живот на земята.

Начинът, по който те впримчих, е да те издебна да вярваш, че аз ти посочвам предимствата и достойнствата от това да постигнеш свобода от социалната ти обусловеност и как да заявиш обратно силата, която постоянно си бил манипулиран да отдаваш на другите. Естествено, във всичко това аз ти давах истината на дебнещия, защото макар всяка моя дума да беше – и все още да е – неоспорима истина, което наистина правех, е да използвам усещането ти, че си жертва и че си прецакан, за да успокоя рационалния ти ум, докато те впримчвах с което ти възприемаше като моята емпатия, топлотата ми и моето разбиране за теб и твоя живот.

стр. 324

Най-голямото предимство на този метод за впримчване на чирака е, че той позволява на нагала да се обърне едновременно и към рационалния ум и към сърцето, вместо да трябва да прави първо едното и после другото. Понеже концепцията за свободата служи да успокои рационалния ум в смисъл, че тя не само изтрива всевъзможните страхове, съмнения и подозрения, които чиракът може да има, но и много допада на усещането му за амбиция, не е трудно да се отправи директно послание към сърцето на чирака чрез завоалираното въвеждане на елемента топлота. Но истинската красота на тази маневра е, че тя е толкова жизнеутвърждаваща в смисъл, че чиракът е издебнат да последва сърцето си може би за пръв път в живота си и понеже сърцата ни никога не лъжат, това преживяване само по себе си е достатъчно да убеди чирака, че той е намерил, каквото е търсил. Разбира се, това, което чиракът вярва в този момент, е напълно вярно, но само защото рационалният му ум е получил примамка, за да не саботира истинската същина, че е издебнат да слуша сърцето! Резултатът от всичко това е, че чиракът новобранец щастливо се отдава на своето чирачество, без да има и най-малка представа какво то включва, но го прави просто защото в сърцевината на сърцето си усеща колко правилно за него е да направи това.

След като те впримчих, дойде истински трудната работа, а именно да те накарам да започнеш да виждаш, че ти във всяко свое деяние – физическо, емоционално и умствено – живееш лъжа, която няма много общо със сценария, който си написал за себе си. Вярваш или не, това за нагала е далеч най-трудната за изпълнение задача, защото от една страна трябва да укрепва тонала на чирака, за да не се разпада при всяко сътресение, и в същото време трябва да работи систематично за разграждането на светогледа на чирака. Най-голямата трудност във всичко това е, че себе-образът на чирака е директно зависим от неговия светоглед и затова при разграждането на светогледа му неговият себе-образ се нуждае от постоянно укрепване, за да не се разпадне в блудкава каша!

стр. 325

От първия ден на чирачеството нагалът не прави почти нищо друго, освен да се стреми да спре светогледа на чирака, като предизвиква (поставя под въпрос) всеки един аспект от възприятието му. Но дори тази маневра е просто примамка, защото което нагалът наистина се опитва да постигне, е да накара чирака да премести фокуса, променяйки вътрешния си диалог. Това е важно, защото макар на теория да е правилно чиракът да вярва, че спирайки вътрешния си диалог, той ще може да спре светогледа си, на практика в началото никой чирак няма достатъчно лична сила, с която просто да спре вътрешния диалог. Затова единственият начин да се пречупи фиксацията на възприятието му, е чиракът да бъде притискан отново и отново да премести фокуса, защото всеки път, щом успее да премести фокуса, вътрешният му диалог се променя по някакъв начин. И понеже светогледът му е зависим от вътрешния му диалог, всеки път, щом вътрешният диалог на чирака се промени, светогледът му се пропуква и в резултат вече не е толкова твърд и фиксиран колкото преди това.

Обаче далеч най-голямата полза за чирака от това постепенно да се учи как да премества фокуса и така да променя вътрешния си диалог е, че бавно но сигурно вътрешният му диалог започва да се променя от негативен в позитивен. С други думи, вместо постоянно да си пре-потвърждава, че се проваля, чиракът започва да вижда за себе си, че фактически започва да постига някакъв успех. Ползата от това е, че макар може би чиракът да не го осъзнава, той все пак е започнал да пренасочва намерението си към това да бъде обективен и истински, искайки да знае какво включва истинската му участ. Постигнал поне толкова, чиракът е на път да започне да дебне възприятието си и с това наистина да започне да работи по спирането на светогледа си, което на практика означава, че той спира и вътрешния си диалог, тъй като става толкова ангажиран с дебненето на възприятието си, че не му остава много време да се отдава на вътрешен диалог и с това да пре-потвърждава светогледа си.

стр. 326

Най-важното, което трябва направи нагалът, за да накара чирака да прави всичко това, е да му даде практическа задача, върху която да работи. Почти всяка задача става, но моето лично предпочитание винаги е било да бутна чирака в дълбокото, принуждавайки го да работи над своите взаимоотношения – не толкова лесна задача, но много практична. Много други нагали биха дали на чирака първо да се справи с по-лесна задача, за да вдъхнат у него усещане за вяра в себе си, преди да му дадат по-трудна задача. Аз обаче винаги съм вярвал, че няма голям смисъл да се глези чирака. Като чирак ти или веднага си показваш истинската закваска и плуваш, или пък потъваш и така показваш, че не ставаш за воин, в който случай ни спестяваш и на двамата безценно време.

Сега, макар всичко това да изглежда много праволинейно и просто, на практика то е много далече от праволинейно или просто, защото всеки чирак има истински талант да използва ученията срещу себе си и така отново и отново да си пре-потвърждава, че никога няма да успее. Отново и отново чиракът се прострелва в крака, опитвайки се да приложи ученията в контекста на стария си светоглед и затова нагалът отново и отново е принуден да разтърси чирака за реверите, което както и преди означава да го укрепи с една ръка, докато го шляпва с другата! Но все пак, всеки път, когато това се случи, чиракът става все по-убеден, че неговият начин за правене на нещата не е най-идеалният начин за постигане на успех и вследствие той започва да се съмнява в светогледа си и все повече и повече да не му вярва, докато накрая достига до точката, където вече не знае в какво да вярва и на какво да държи и в резултат започва съвсем спонтанно да навлиза в настроението на воина.

стр. 327

Щом чиракът е навлязъл в това състояние на ума, нагалът може да започне да го притиска още по-здраво да разгражда светогледа си, защото вече не вярвайки безрезервно, че е своят себе-образ, за чирака вече не е и толкова вероятно да се побърка, ако бъде притиснат прекалено силно. Продължавайки да се бори да разгради светогледа си, докато все още се държи за своя себе-образ, разклатен и нестроен, какъвто той вече е, чиракът сега е в идеална позиция да изработи последните стъпки към това да катализира онзи кризисен момент, който ще отбележи неговата заявка за сила¹. За да схванеш това, разбери, че не е възможно да продължаваш да разграждаш светогледа си, опитвайки се да запазваш себе-образа си непокътнат. Двете са напълно взаимозависими и затова, работейки да разгради светогледа си, но в същото време опитвайки се да запази себе-образа си, човек неизбежно създава дисбаланс, който продължава да ескалира. Този дисбаланс се появява, защото неизбежно създаваме крайно разбалансирано² възприятие, продължавайки да променяме възприятието си за живота, но запазвайки непокътнато възприятието си за себе си. Но тъй като силата е продукт на възприятието, резултатът от разбалансирано възприятие е, както може да се очаква, също толкова разбалансирана лична сила, която е, най-меко казано, нестабилна. Разбира се, да взаимодействаш със света въз основата на такава нестабилност рано или късно води до катализирането на съвсем истински кризисен момент.

Бележка под линия (стр. 327): ¹  Англ. bid for power, бел.прев.

Бележка под линия (стр. 327): ²  Англ. pear shaped, бел.прев.

стр. 328

Преди обаче чиракът да може да има истинска полза от кризисния момент, той трябва да бъде подготвен за него, защото без достатъчна подготовка няма да има необходимото количество лична сила да улови мимолетния си шанс, правейки заявка за сила, и така ще пропилее което е за него, както за всички нас, едничката и единствена истинска възможност, която идва само веднъж в живота.

За да подготви чирака за неговата заявка за сила, нагалът постоянно дебне възприятието на чирака за себе си, като го учи какво е да действа вместо да реагира. Ефектът от това е, че бавно но сигурно чиракът е принуден да започне да слуша сърцето си, вместо да слуша ума си, и резултатът е, че чиракът започва да натрупва умения в един акт, който е от най-трудните за овладяване, а именно да вярва, без да вярва и да приема, без да приема. Което в действителност се свежда до това, че макар чиракът все още да се държи за своя себе-образ, както и за каквото е останало от неговия светоглед, той вече не ги разглежда като неоспорими и в резултат става все по-склонен да действа въз основа на усета си, вместо да си позволи да слуша ума си и така да бъде отслабен от страха от възможен провал.

Щом чиракът е убеден във важността на това да слуша сърцето си и започва да действа въз основа на усета си с поне някаква решимост и постоянство, той е готов за следващия етап от подготовката си, а именно придобиването на устойчивостта и смелостта, необходими, за да издържи на въздействието на заявката му за сила. За да кали чирака в тази фаза от подготовката му, нагалът трябва да стане доста изобретателен в намирането на начини и средства, с които да улови вниманието на чирака, защото, ако не улови вниманието му, чиракът ще продължи да пилее каквато лична сила успява да спечели по многобройните аспекти на своите глупост и дребнавост. Обаче причината защо нагалът трябва да стане наистина изобретателен е, че чиракът вече не е толкова наивен колкото в началото. Натрупал досега доста трезвост, както и разбрал колко е важно да слуша сърцето си, чиракът вече не е такъв будала да бъде подмамен. Истинският проблем тук се крие във факта, че чиракът все още няма достатъчно трезвост да види истинската ценност на тази част от подготовката си, обаче има повече от достатъчно да стане доста арогантен да си мисли, че вече има каквото е нужно, за да направи своята заявка за сила.

стр. 329

Начинът, по който аз лично улавям вниманието на чираците, е отново да използвам примамка за рационалните им умове. Правя го, като им набивам в главата важността на това да живеят напълно безупречния живот на воина и понеже постоянно са притискани да стават все по-безупречни, те не успяват да забележат, че им улавям вниманието, като бавно но сигурно ги изправям пред отговорността, съдържаща се в рода. В тази маневра чиракът през цялото време вярва, че от първостепенна важност е да се научи да е напълно безупречен, докато това, което той наистина прави, стремейки се към безупречност, е да става все по-отговорен като мъжко или женско осъзнаване и в резултат да изгражда много дълбоко усещане за самодисциплина, което му вдъхва големи количества устойчивост и смелост. Чиракът не разбира особено, че във всичко това цялото му внимание е било уловено в изграждането на което ще стане за него истинският му билет за свободата и проход към истинската сила, т.е. устойчивост и смелост.

Тази е винаги най-травмиращата част от подготовката на чирака, защото в контекста на живота му и на предизвикателствата, които той привлича в резултат от участта си, е много лесно в тази част от подготовката си да се поддаде на усещането си за провал, защото той сега предизвиква предизвикателствата от всички посоки и също вече не малки предизвикателства, а такива, които изискват решения и действия, често променящи живота. В резултат чиракът се намира в решаваща точка от подготовката си, в която сякаш целият му живот се разпада по някакъв начин, но той не може да види накъде води това. Ето защо е много лесно за чирака да започне да се съмнява, че някога ще успее и затова е също съвсем естествено за него да започне да се замисля за предишния си живот и да се чуди дали не е било една голяма грешка да поеме по Пътя на Воина. Вследствие, ако не ще да се предаде на усещането си за провал, чиракът прави единственото, което може в този момент, т.е. започва да развива далеч най-важното изискване, за да направи своята заявка за сила, т.е. доверие в своето собствено знание. Без такова доверие дори и с цялата устойчивост и смелост на света чиракът пак няма да успее да направи заявката си за сила, просто защото в онзи момент няма да знае дали може да се довери на преценката си или не.

стр. 330

Сега учейки се да се доверява на собственото си знание, но все още с изкривено и разбалансирано възприятие за света и за себе си, чиракът в тази фаза бързо се придвижва към катализирането на своята кризисна точка. Затова и винаги в този момент нагалът започва да въвежда чирака във финалните приготовления, от които чиракът се нуждае, за да направи заявката си за сила. За да направи това, нагалът възприема подход, който на повърхностно ниво изглежда крайно ирационален, защото, след като толкова дълго е подкрепял тонала на чирака, сега сякаш в изстъпление подкопава вярата на чирака в себе си. При всяка възможност нагалът не само предизвиква възприятието на чирака, но и не пропуска да му посочи как се проваля в усилията си да разгражда светогледа си и да изтрива личната си история. Всичко това е, разбира се, вярно, но което чиракът намира най-опустошаващо във взаимодействията си с нагала е, че нагалът настоява, че това е достатъчно доказателство, че дълбоко в себе си той, чиракът, не иска наистина да се промени, а все още настоява да получи живота при своите си условия. Това, разбира се, също е доста вярно в този момент, но което чиракът намира така съкрушително, е не толкова, че му се казва истината, а фактът, че изглежда нагалът започва да вдига ръце от него и вече по един или друг начин го е отписал като провал.

стр. 331

Резултатът от тази маневра на нагала принуждава чирака към това да трябва да пре-оцени и пре-осмисли всичко, което е научил досега, и всичко, в което е започнал да вярва. Докато прави това, чиракът е принуден и да погледне много дълбоко в живота, който е имал, преди да дойде на Пътя на Воина, както и какъв живот би имал, ако сега се провали да посрещне настоящите си предизвикателства като чирак. Ефектите от това върху него са доста съкрушителни в смисъл, че той прозира пълната празнота и безсмислие на предишния си живот и затова трябва да признае пред себе си, че ако сега се провали, ще загуби всичко, за което така здраво се е трудил, както и всичко, станало скъпо на сърцето му. Неописуемото усещане за меланхолия, което обзема чирака с надвисналата загуба е достатъчно да го накара да установи намерението си върху това да поддържа непоколебима решимост да се бори с всички сили.

В момента, в който чиракът навлиза в това състояние на тиха вътрешна решимост, той най-накрая е готов да направи заявката си за сила. Всичко, което му остава, е да предизвика своята кризисна точка – нещо, станало вече неизбежно, щом е стигнал дотук в подготовката си на Пътя на Воина. Сега е просто въпрос на време, преди той да се озове въвлечен в битка за своя живот, своето здравомислие и действително своето Вси-Чко, докато се сражава да срещне своето вътрешно Ни-Що, нагала, защото онова, което чиракът е усещал като огромна вътрешна празнота, е просто сияйното същество, усещащо присъствието на нагала, т.е. Пустотата.

стр. 333