ПЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА ЗАЯВКА ЗА СИЛА

Ти си в сън, който не е сън. Всеки сън е изменено състояние на възприятието, но ти не си в изменено състояние на възприятието, макар това, което сега преживяваш, да ти се струва като сън – лош сън! И лош сън то си е, освен че не е сън, а което воините наричат лудостта на съня. Но за да разбереш защо се нарича лудост, е необходимо първо да поставиш целия си живот в подходяща перспектива. Рекапитулацията не може да ти помогне с това, защото рекапитулацията, колкото и да е ценна, касае само твоето смъртно аз, т.е. тонала. Аз обаче не говоря за смъртния ти, а за безсмъртния ти, т.е. истинският ти, нагалът, който идва във въплъщение живот след живот на земята, за да развие осъзнаването ти.

Отново и отново ти набивах в главата, че ти не си твоят тонал, а че ти, точно както всички нас, си мистерия дори за себе си. Но макар да беше отчасти готов да приемеш, че твоят светоглед няма как да е единствената възможна реалност, страхът ти да изоставиш светогледа си беше толкова голям, че ти се държеше за него, както можеше, и само защото никога не пожела да изоставиш себе-образа си. Твоята идентификация с този образ е толкова силна, че ти искрено вярваш, че той е истинското ти аз. Но, ако твоят себе-образ е истинското ти аз, то тогава трябва да признаеш, че точно сега си в жалко положение! Виж се! Какво точно имаш да покажеш срещу усилията си за цял живот? Не много с истинска стойност, доколкото мога да видя! И как те кара да се чувстваш това? Кое е онова, на което мислиш, че можеш да се опреш в този момент на остра нужда? И как това е свързано с каквото си мислиш, че преживяваш в момента?

стр. 334

Позволи ми да ти кажа какво си мислиш. Ти мислиш, че каквото изпитваш точно сега, е лош сън, който рано или късно ще приключи, и тогава животът просто ще продължи да си тече по същия начин както винаги досега, и ти по един или друг начин ще успееш да запазиш себе-образа си и винаги ще си бъдеш ти, какъвто вярваш, че си. С други думи, ти все още искаш да имаш живот при твоите условия. Но тук се крие иронията, защото макар винаги да съм ти казвал, че не можеш да имаш живота при твоите условия, ти никога не ме разпита по-подробно за това, нито пък някога ме попита какво имам предвид, като казвам ти. Това обаче не е много различно от каквото ти постоянно правеше през цялото си чирачество, защото ти вечно предполагаше, че разбираш моите твърдения. И никога не ти хрумна, че когато казвах, че не можем да имаме живота при нашите условия, аз директно посочвах факта, че ние не знаем кои и какво сме, още по-малко какво е животът и следователно за какви условия изобщо говорим? Да имаме живота при нашите условия предполага, че първо знаем какво е животът и второ, че също знаем кои и какво сме, защото само тогава е възможно да се поставят условия. Но ти никога не схвана това, защото в усещането ти за самосъжаление ти вярваше, че това твърдение означава, че ние сме марионетки или, още по-лошо, жертви на някаква злонамерена диктаторска сила някъде там. Никога не ти хрумна, че може би трябва да поставиш под въпрос усещането ти за самосъжаление.

Така че независимо колко пъти се правеше, че искаш да учиш, и че искаш да се промениш, фактът че толкова здраво се държиш за твоя себе-образ, е всичкото доказателство, от което се нуждаеш, за да видиш точно колко нечестен, арогантен и изпълнен със самосъжаление реално си. Истината по въпроса е, че ти не искаш да научиш за истинското ти. Ти не искаш да научиш за нагала, защото ти разглеждаш твоя тонал и пършивия себе-образ, който си изградил около твоя тонал, като истинското ти аз. Така че ти искаш само да научиш как да подобриш себе-образа ти. Защо? Защото ти вярваш, че ти си твоят себе-образ, ти вярваш, че твоят себе-образ е безсмъртен, и ти вярваш, че само ако може някак да го подобриш, ти все пак ще можеш да имаш живота при твоите условия. Като резултат ти не виждаш защо наистина трябва да изтриваш личната си история – и защо да трябва, щом личната ти история е безсмъртна? С други думи, ти не само искаш да имаш живота при твоите условия, но ти искаш и да се промениш при твоите условия или, по-точно, ти искаш да промениш само онова, което си мислиш, че е нужно да промениш.

стр. 335

И какво имаш да покажеш за усилията си? Каквото имаш в момента, е резултатът от това, че си продал мистерията, която е истинското ти себе-същество, за мизерния себе-образ, за който се държиш на живот и смърт. Предпочитащ тонала за сметка на нагала, ти винаги си вярвал, че се бориш за свободата си, докато фактически единственото нещо, за което някога си се борил, е да запазиш себе-образа си. Като резултат твоят живот е станал празен и безсмислен, без никаква истинска надежда или радост, защото всичко, което сега ти е останало, е досадната ти настойчивост да искаш да си прав, като имаш живота при твоите условия. Но, ако си толкова прав, то защо се чувстваш, както се чувстваш? И защо животът ти е такава каша? И дори е много по-зле от това. Предпочитащ тонала за сметка на нагала, ти не само си отказваш възможностите за истинско учене, но и постоянно се отделяш от живота, защото нагалът е живота, и понеже всички ние сме частици от Един Живот, Един Дух, Един Нагал, твоите отделящи действия служат само да утвърдят арогантността ти. Ако не предпочиташе тонала, щеше да си разбрал, че твоят нагал не е твой нагал, а частица от Единния Живот. В твоите арогантност и усещане за отделеност обаче ти продължаваше да вярваш, че като частица от Единния Живот пак ще можеш да имаш живота при твоите условия, което е равнозначно на това да вярваш, че ти, частица от Единен Живот, можеш да контролираш нагала на всички нас, и че ще намериш начин не само да диктуваш условията, но по-точно да наложиш твоите условия! С всичко това ти се показа като истински черен магьосник и така наистина заслужи това обяснение, защото то е дължимо на такива като теб! Мое задължение като нагал е да се погрижа да си получиш, което е по право твое, и затова аз съм напълно безупречен, продължавайки да ти разкривам Магьосническото Обяснение!

стр. 336

Както може би започваш да схващаш, черните магьосници водят тъжен и нещастен живот, защото искайки толкова силно да контролират, те стигат дотам да нямат никакъв контрол – да са „извън контрол“! Виж се тебе! Цялото това време се бореше за така наречената ти свобода! Но свобода от какво? Ти не си свободен! Твоят себе-образ е също толкова силен, колкото винаги е бил. Твоите вярвания са силни колкото преди. Накратко твоят ум сега е даже по-силен от преди и те контролира напълно! Къде е свободата в това да си жертва на собствения си ум? Къде е свободата в това да не си способен да промениш собствените си вярвания? Къде е свободата в това да си роб на собствения си себе-образ?

Така че това, пред което сега си изправен, е просто реалността на което си направил на себе си. Може и да ти се иска да вярваш, че си жертва на твоите обстоятелства и че много хора са помогнали за кашата, в която се намираш, но истината по въпроса е, че това е твоят живот и понеже е твой живот, ти трябва да поемеш и пълната отговорност за своите собствени действия. От тези действия най-влиятелното, което е определящо за курса на целия ти живот досега, е настоятелността ти да искаш да имаш живота при твоите условия и като резултат твоето упорство да се държиш както за себе-образа ти, така и за твоя светоглед. Тези са най-смъртоносните действия, които сам си си причинил. Никой не ти ги е наложил. Ти си развил този себе-образ и само ти се държиш за него. И никой не те е карал да си пазиш светогледа, ти сам си избрал да го запазиш. Всъщност в тази връзка действията на всички останали спрямо теб само отразяват какво правиш сам на себе си, защото жалката каша, в която се намираш, е капан твое собствено производство.

стр. 337

Вечно искайки да имаш живота при твоите условия и затова държейки се за твоя светоглед, ти никога не осъзна, че докато вярваше, че правиш най-доброто да разградиш светогледа си, ти само увеличаваше своя светоглед. Но това се случва, когато някой не иска да изостави себе-образа си. Не искайки да се оставиш, ти несъзнателно се държеше скован в познатото и затова, макар с времето да натрупа страхотна яснота, тази яснота се отнася само до познатото. Обаче с всичката тази яснота, която наистина си изработи, ти съвсем естествено придоби и много нови перспективи, които преди не осъзнаваше, но дори и тези новооткрити перспективи, колкото и да са ценни, се отнасят само до познатото. Но в твоето заблудено вярване ти вярваше, че постигаш голям напредък в разграждането на твоя светоглед, докато фактически ти само уголемяваше светогледа, който си изграждал още от детство. Следователно всичките ти усилия за разграждане на твоя светоглед не се свеждат до нищо повече от това да пренаредиш предишния си светоглед, за да стане по-голям и по-добър от преди. Това ти вярваше да е изоставяне на старото, избирайки новото. Но ти не изостави старото – ти само го пребоядиса да изглежда ново.

Същото е вярно и за твоя себе-образ. Неизменно вярвайки, че образът, който имаш за себе си, е истинското ти аз, ти боготвореше тонала, вярвайки, че той е нагалът в теб. Ти никога не беше склонен да признаеш, че нагалът в теб е мистерия, и че като такава ти не знаеш кой и какво си. Вместо това ти упорито държеше на вярването, че ти си твоят тонал или още по-лошо, че ти фактически си поведението на твоя тонал. Затова ти разглеждаше всяко от твоите действия включително твоите мисли, твоите емоции и твоят вътрешен диалог като да са теб, без някога изобщо да прозреш, че твоите действия, твоите мисли, твоите емоции, твоят вътрешен диалог и всичко друго за теб са просто резултат от това как ти възприемаш твоя тонал, че е по отношение на останалия свят около теб. Ако беше осъзнал това, ти щеше също да разбереш, че няма начин да си твоят тонал, а че твоят тонал е просто средство за теб да картографираш великото непознато за нагала, който е истинското ти. Вследствие вместо да достигнеш до това да виждаш своя тонал като остров, на който имаш Вси-Чко, от което се нуждаеш, за да картографираш мистерията на нагала, и затова да пре-наредиш острова на тонала да става за тази цел, ти се впусна да пре-нареждаш тонала по такъв начин, че да усилиш вярването ти в твоя себе-образ; като през цялото време вярваше, че придобиваш знание за и вярване в истинското ти аз.

стр. 338

Начинът, по който правеше всичко това, е чрез разсъдък и говорене. Макар през цялото време да те назидавах да слушаш сърцето си, вместо да се поддаваш на рационалността на твоя ум, ти никога не прие това сериозно. Понеже боготвореше тонала, ти никога не беше склонен наистина да вярваш, че слушайки ума си, ти просто се абонираш за светогледа си отново и отново. Затова всичко, което научи в чиракуването си, имаше смисъл за теб, само ако и когато се вместваше в разсъжденията на твоя рационален ум, и ти прилагаше ученията само по начин, който би се вместил в твоето разсъждаване. Вследствие нямаше никаква разлика, че направо ти казах, че филтрираш всичко през твоя светоглед, защото макар ти винаги да се съгласяваше, че това ти изглежда смислено, ти никога не видя как, съгласявайки се, че това има смисъл, ти просто пак налагаше твоя светоглед отново и отново, като настояваше, че разбираш, защото си с открит ум за това, че имаш избирателно възприятие.

стр. 339

Ти обаче никога не разбра нищо друго освен твоите разсъждения за ученията, нито пък беше с открит ум, защото твоят ум – точно както на всички други – никога не е открит към нищо освен онова, което си мислиш, че вече знаеш. Но което си мислиш, че знаеш, е просто общата сума от всичкото ти крайно избирателно възприятие на всичко, което си преживял, но понеже ти вярваш на твоя разсъдък, ти никога не си поставял наистина под въпрос твоето знание, а вместо това предполагаше, че то е неоспорима истина. Затова всичките учения бяха използвани от теб не за да поставиш под въпрос твоя разсъдък, а за да потвърдиш, че твоят разсъдък е коректен и че ти следователно отбелязваш добър напредък в твоето учене. Така например, вместо да използваш концепции като да оставаш твърд в своето знание, за да пре-разгледаш съществуващото си знание в смисъл да откриеш как наистина работи твоето избирателно възприятие, за да можеш вместо това да станеш по-обективен в своето възприятие както за себе си, така и за света около теб, ти просто използва тази концепция, за да оправдаеш действия, за които ти не успя да видиш, че са изцяло основани на избирателното възприятие, което използваш, за да поддържаш както светогледа ти, така и твоя себе-образ. В резултат вместо да стоиш твърдо в знанието, че твоето възприятие е избирателно в поддържането на твоя светоглед, ти тъпо стоеше твърдо в твоето вярване, че твоите разсъждения са някак безспорни. В това вярване ти никога не достигна до разбиране, че всичко, което си мислиш, че знаеш, не е даже истината за познатото, а просто всички онези фрагментирани и несвързани парчета, които си събрал под диктовката на твоя разсъдък, така че да прилягат на твоя светоглед.

стр. 340

Но не само твоят разсъдък беше зловреден за теб, но и твоето говорене. Както и с предупреждението, което ти дадох за твоя разсъдък, аз също така те предупредих, че трябва да обръщаш голямо внимание на свойствата на думите, защото ние не само сме продукт на нашата реч, но и речта може или да подсили истината, или да я заглуши. Ала на практика ти само приказваше за този аспект на ученията, предпочитайки да си угаждаш като използваш думите по начин, който успокоява разсъдъка ти, като търсеше само онези отговори, които да обосноват светогледа ти, твоя себе-образ и следователно твоето избирателно възприятие. Отново и отново те назидавах да не приемаш думите само в привидното им значение, а вместо това да ги използваш като трамплин към откриване на непознатото в теб, но ти отново и отново позволяваше на вниманието ти да се впримчи в интерпретация на думите, прилягаща на избирателното ти възприятие. Затова, вместо да използваш думите като средства да те водят към онова, което не може да бъде изказано, ти ги използваше да продължаваш да вярваш, че стига да продължаваш да обясняваш себе си и възприятието си, ти най-накрая ще откриеш истината, която търсиш. И никога не ти хрумна, че с цялото ти говорене всичко, което търсеше в условията на разсъдъка ти, е потвърждение, че светогледът ти е някак правилен и че твоят себе-образ следва да се запази непокътнат.

И ето къде си сега – в още по-голяма каша от преди, защото, преди да станеш чирак, ти поне винаги можеше да пледираш невежество. Но след като беше изложен на ученията, ти не можеш честно да пледираш невежество, и затова, ако наистина искаш да да си честен поне веднъж в живота си, то нямаш друг изход освен да признаеш, че въпреки всичките ти усилия ти сега си по-зле от когато и да било преди. Твоята хитрост, твоят разсъдък и твоето говорене те докараха доникъде и отгоре на всичкото ти сега си и в незавидното положение да си уловен в капан твое собствено производство. Както това обяснение би трябвало да ти изяснява, няма никакъв начин да продължиш напред отвъд тази точка в контекста на твоето настоящо възприятие и досегашното ти поведение. Но ти не можеш и да се върнеш към живота, който имаше преди, по простата причина, че никой от нас не може да отучи онова, което веднъж сме научили. В тази връзка ти може и да не си научил кой знае какво с истинска стойност и субстанция, но поне научи, че твоят начин не работи, и че ти беше предложен друг път напред, ако и ти да пропиля възможността сам за себе си да заявиш този път. Е, къде те поставя това сега?

стр. 341

Ти можеш, ако желаеш, да се опиташ веднага да избягаш от цялата тази каша и да се опиташ да забравиш, че някога въобще си открил Пътя на Воина. Но в сърцевината на сърцето си ти знаеш, че това никога няма да проработи, и затова ти не можеш да го разглеждаш като валидна възможност. Ама, ако искаш, си свободен да опиташ! Алтернативата: ти трябва да намериш път напред. Тъй като обаче ти отказваш да слушаш когото и каквото да било освен твоя разсъдък, единственият път напред за теб е да намериш начин (път) да заобиколиш твоя разсъдък. Каква дилема! Какъв абсолютен парадокс за твоя безценен разсъдък! Но дилема или не, парадокс или не, това е твоят единствен път напред. За пръв път, откакто дойде на Пътя на Воина, ти ще трябва да използваш твоя разсъдък да се самоизмами да сдаде дребнавия си контрол и да ти позволи да дебнеш твоето възприятие! Макар това да е точно нещото, на което беше обучаван от самото начало на чиракуването ти, ти продължи да позволяваш на твоя разсъдък да диктува всяко твое действие, всяка твоя мисъл, емоция и възприятие, включително и възприятието ти за не-правенето. Но сега ти ще трябва да намериш начин да промениш това, ако не желаеш да останеш завинаги, където си в този момент от времето.

Както можеш да видиш, не беше достатъчно просто да бъдеш впримчен, защото, макар ти да беше много здраво впримчен, хватката на твоя разсъдък е по-силна от твоето желание за свобода. Твоят разсъдък те накара да вярваш, че можеш да се бориш за свободата при твоите си условия, и начинът, по който те накара да вярваш това, е като те държеше постоянно объркан относно разликата между да искаш и да харесваш. Същевременно през цялото ти чирачество аз постоянно ти подчертавах, че в следването на Път със Сърце няма нищо романтично и че, следвайки сърцето си, воинът често е призован да води битки, в които той би предпочел да не се сражава. Точно тук се промъква объркването, защото умът, бидейки идеалистичен, обича да си въобразява романтика и да вярва, че можем да избираме кои от нашите предизвикателствата би ни харесало да прегърнем и кои от тях можем да пренебрегнем или да избегнем. Но сърцето, понеже не може да лъже, не храни подобни заблудени представи за участта и в резултат се появява вътрешен конфликт, в който умът казва едно нещо, а сърцето нещо друго.

стр. 342

Щом умът ти не харесва нещо, той неизменно разграничава срещу него и вследствие веднага се опитва да обоснове защо не го искаш. Но харесването на нещо далеч не е едно и също като искането му. Например ти може страшно много да искаш нещо, каквото и да било, и същевременно може никога да не намериш такова, което наистина харесваш. Особено това се отнася за Пътя на Воина, защото всеки иска да има силата и свободата на воина, но никой не харесва наистина работата и усилията, необходими за придобиването на сила и свобода. Ако обаче ти искаш нещо достатъчно силно, то ти също ще имаш и желание да направиш всичко, което се изисква, за да го получиш, дори и ако не харесваш онова, което трябва да правиш. Разбира се, много малко хора мислят по този начин и затова по-скоро се задоволяват с нещо, което харесват, вместо да се борят за онова, което наистина искат, дори и ако онова, което в крайна сметка получават, е по-лошо от което наистина искат. Ти си първокласен пример за подобно поведение, защото макар че в сърцевината на сърцето си ти страшно силно искаш живота на воина, ти не харесваш предизвикателствата, свързани с изоставянето на твоите себе-образ и светоглед. Но, за да оправдаеш това пред себе си, ти си позволил на ума ти да те убеди, че каквото искаш, трябва да съвпада с което харесваш, и, ако не го харесваш, значи не го искаш. В резултат ти си станал безнадеждно объркан, защото в сърцето си все още знаеш какво искаш, но понеже предизвикателствата, свързани с получаването му, не се харесват на ума ти, ти продължаваш да се въртиш в кръг. От една страна не можеш да изоставиш, което искаш, от друга не можеш да се накараш да харесваш предизвикателствата, свързани с борбата за това, което искаш.

стр. 343

Което продължава да те препъва във всичко това, е че така и не успя да накараш ума си да приеме факта, че каквото искаме е израз на вътрешна нужда, докато харесванията и не-харесванията ни са просто лични предпочитания, де-финирани от обхвата на нашия опит. С други думи, харесванията и не-харесванията ни са израз на предубеждение, дефинирано от границите на знанието ни. Този единствен факт, колкото и незначителен да изглежда, е основната и най-голяма разлика между воина и черния магьосник. Черните магьосници са вечно уловени в пристрастия и затова изразяват своите нужди в термините на поддържане на предубеждение. Воинът от друга страна, чиято най-голяма нужда е искането му да учи, няма голяма полза от предубеждения. Понеже иска да научи, колкото може повече, но знаейки от опит, че не може да има живота при своите условия, воинът прегръща целия живот с еднаква страст, дори онова, което не харесва. Воинът може да прави това, защото неговата страст е в акта на учене, а не в акта на даване на израз на лични харесвания и не-харесвания. За разлика от черния магьосник, който разглежда страстта и предубеждението като синоними, воинът знае от опит, че истинската страст е афера на сърцето, състояние на обективно осъзнаване, което не поддържа предубежденията, а напротив о-съществява всеобхватността като необходим акт в придобиването на знание и свобода.

стр. 344

Това, което ти обясних тук, може да изглежда много просто и безобидно, но то е ключът – най-важният ключ – който черните магьосници винаги са търсили и никога не са намерили, не защото е толкова голяма тайна или пък защото е толкова труден за намиране, а просто защото е концепция, която не се поддава на разсъдъка. Това е концепция, която на теория изглежда съвсем смислена и логична, но на практика умът не може да приеме. Черните магьосници, поробени от собствения си ум, имат такова дълбоко вкоренено желание да контролират всичко, за да получат живота при техните си условия, че те просто не могат да приемат, че да искаш сила означава, че трябва да надраснеш и изоставиш личните предпочитания. Всъщност въздигането на личните му предпочитания е най-голямата нужда на черния магьосник и, опитвайки се да удовлетвори тази нужда, единственото, което черният магьосник иска, е силата, която ще му позволи да даде пълен израз на своите лични харесвания и не-харесвания, и затова той преследва този тип сила на всяка цена. Но единствената форма на сила, която удовлетворява изискванията на черния магьосник, е силата на тонала, технически наречена първият пръстен на силата, защото другите два пръстена на силата не могат да бъдат овладени от ума, тъй като и двата се отнасят до нагала и значи надминават тонала. Затова черният магьосник, поробен от ума си и вследствие обсебен от нуждите на своя тонал, автоматично се прави неспособен да достигне втория и третия пръстени на силата.

Но капанът, в който се набутва черният магьосник, преследвайки първия пръстен на силата е, че макар да го прави способен да има живота при неговите условия, този тип сила изисква постоянно използване на манипулация, за да може черният магьосник да поддържа своя контрол в живота. Проблемът с манипулацията обаче е, че тя е насилствен контрол, който противостои на процеса на живота, и затова, колкото повече манипулираш, толкова повече трябва да манипулираш, и колкото повече контролираш, толкова по-трудно става да продължаваш да контролираш, защото едно води до друго и така винаги има все повече и повече, което трябва да се контролира. Затова, макар този тип сила да работи за известно време, накрая нивото на манипулация, необходима, за да се поддържа контрол, става практически невъзможно, резултатът от което е, че черният магьосник буквално е извън контрол. И достигнал предела на възможностите да контролира чрез манипулация, черният магьосник открива твърде късно, че каквато сила е имал, се е разсеяла безнадеждно от самата величина на което трябва да се контролира. Вследствие животът му започва да се разпада по шевовете, но достигнал предела на възможностите си да контролира живота, черният магьосник вече не може да спре разпада на своя живот или своята сила. Такава е неизбежната участ на всеки черен магьосник: краткотрайна кариера, приключваща с бедствие и жалка мизерия.

стр. 345

Воинът от друга страна, който е напълно включващ и всеобхватен, прегръщайки целия живот без предубеждения, парадоксално стига до там да (не) иска нищо¹! Не търсейки да контролира каквото и да било, а напротив посрещайки всяко предизвикателство лице в лице, съ-трудничейки напълно и разумно с процеса на живота, воинът има изобилие от сила, сама идваща при него. В резултат воинът се оказва в положение да контролира всичко, без да контролира нищо, защото съ-трудничейки с процеса на живота, той става все по-интегрирана част от живота и, бидейки интегрирана част от Единния Живот, неговата сила ста-ва наистина несъкрушима в смисъл, че всяко посрещнато предизвикателство, независимо какво е то, носи само още сила и това е вярно, дори ако изгуби битката. В следствие воинът върви от сила към още сила и с всяка стъпка става все по-силен и така постига и все по-голяма свобода. Обаче това е възможно, само защото воинът е същество, което е прозряло, че бидейки неспособен да има живота при своите условия, той трябва да изостави предубеждението в полза на всеобхватността и, за да направи това, той трябва да изостави както себе-образа си, така и своя светоглед. Просто няма друг начин, но е също толкова просто, както и също толкова трудно, като да слушаш и да действаш въз основа на каквото сърцето иска, в противоположност на онова, което умът харесва или не харесва.

Бележка под линия (стр. 345): ¹  Англ. wanting for nothing. бел.прев.

стр. 346

Да се научиш да слушаш сърцето и след това да действаш безупречно въз основа на което сърцето диктува, може да се постигне, само ако четирите главни техники се разглеждат като средства за постигане на искане в противоположност на поддържане на предубеждение, и ако за тази цел те се практикуват без нуждата да се опитваш да контролираш последиците от тях. Но това отново е концепция, която черният магьосник не може да побере в ума си, защото черният магьосник разглежда всичко, включително четирите техники, като да е негово да контролира и манипулира. Ние обаче не можем да контролираме живота, нито пък можем да контролираме последиците от четирите техники. Животът просто е и действането в живота – дали ни харесва или не – има последици. В това отношение четирите техники са просто четири курса на действие, носещи много специфични резултати, но последствията от тези резултати, както те се разпространяват в живота около нас, не могат да бъдат контролирани, както не можем да контролираме и живота. Но носейки се с тези последици, вместо да се опитваме да ги контролираме с манипулация, ние парадоксално ги контролираме, не в смисъл буквално да ги контролираме, а в смисъл, че носейки се с тях, следвайки ги, ние ги правим да работят за нас вместо срещу нас.

стр. 347

Сега, когато разбираш поне толкова, аз съм сигурен, че можеш да видиш, че стоиш на най-съдбовния кръстопът, на който някога си бил в живота си. Кръстопът е традиционното название, което обаче е малко подвеждащо, макар и вярно в метафоричен смисъл. Но аз лично не харесвам да използвам метафори в ситуации като тази, защото това сега не е словесен дебат между мен и теб за Пътя на Воина, а въпрос на живот и смърт: твоят живот и твоята смърт. Затова аз много повече предпочитам да разглеждам ситуацията като те-образно кръстовище, защото макар на теория да има път напред, на практика за теб в настоящия момент пътят напред е преграден поради твоята глупост. Да се обърнеш назад и да се върнеш, откъдето дойде, е опция, но не истински валидна, защото да направиш това ще доведе до стагнация, смърт и разложение. Т.е. това означава, че ти остават само две възможности: можеш или да тръгнеш наляво, или да тръгнеш надясно.

Надясно е познатото и тоналът. Този път или ще те отведе обратно, откъдето идваш, или ще те отведе до Пътя на Черната Магия, ако не желаеш да се връщаш там, откъдето си тръгнал. Наляво е непознатото и нагалът. Този път не е за слабохарактерните, защото самият акт на впускане по този път представлява онова, което се нарича заявка за сила – акт, който е необратим и който може да бъде преживян, само ако за въпросния човек e наистина Път със Сърце да бъде предизвикван от силата на всяка крачка да изостави себе-образа си и своя светоглед. Ако решиш да тръгнеш по този път и ако твоята заявка за сила бъде приета, той с времето ще те отведе до цялостта на себе-съществото, в смисъл, че ти най-после ще стигнеш до прозрението, че си нагалът, обитаващ тонала.

Заявката за сила обаче и нейното приемане не може да се направи с ума, защото то не е решение, мисъл, желание или дори сън. Правенето на заявка за сила е най-буквално акт на оцеляване в разгара на криза, която ти сам ще предизвикаш, ако решиш да тръгнеш по този път. Просто да се бориш за оцеляването си обаче, не е достатъчно, за да бъде заявката ти приета, защото само ако в този момент на сурова криза ти успееш да послушаш и след това да действаш въз основа на каквото сърцето ти казва, само тогава заявката ти ще бъде приета. Ако ти в момента на правене на заявка за сила отново последваш ума си, поддал се на страха или амбицията си, силата ще откаже твоята заявка. Но отказът на заявката означава невъзстановима загуба, защото възможността за направиш заявка за сила идва само веднъж в живота и затова да не бъде приета означава стагнация, смърт и последващо разложение.

стр. 348

Но ако, катализирал твоята критична точка, ти имаш достатъчно лична сила да искаш с всяка фибра от съществото си да учиш, тази дълбока вътрешна нужда ще ти позволи да слушаш сърцето си в онзи момент на борба за оцеляване и в резултат твоите действия, идващи направо от сърцето, ще бъдат напълно безупречни, неопетнени нито от страх, нито от амбиция. Ако успееш в това, то твоята заявка ще бъде приета и от този момент нататък твоят живот ще бъде напълно трансформиран, старото стичащо се далеч от теб като изоставена обвивка, докато новото те връхлита с въодушевяваща скорост и в изобилие, което ще те остави без дъх и изпълнен с благоговение, чудо и радост. Да бъде приета заявката ти означава, че не е останало нищо, което би могло да те спре да се движиш напред, защото пътят пред теб е чист и ти ще продължиш да заявяваш колкото сила имаш време да заявиш в този живот на земята, заедно с това заявявайки все повече свобода с всяка крачка. Това обаче не означава, че повече няма да бъдеш предизвикван, защото досега би трябвало със сигурност да си разбрал, че единственият начин да заявиш силата и свободата на воина е да бъдеш предизвикван и колкото по-сурови са предизвикателствата, толкова по-големи са подаръците от сила, съдържащи се в тях. С други думи, да се окажеш на Пътя на Воина все още не е гаранция, че ще оцелееш на постоянните атаки на силата, но поне ще бъдеш напълно жив, докато оцеляваш, вместо просто да съществуваш, докато разложението се загнездя в останалото ти време на земята.

стр. 349

Е, това е точката, в която сега си. Ти можеш да избереш да тръгнеш надясно, или можеш да избереш да тръгнеш наляво, но какво ще се случи след това не е в твоите ръце, защото щом веднъж вземеш решение, силата така или иначе ще дойде към теб по един или друг начин и ти или ще оцелееш или не, в зависимост от това по кой път решиш да тръгнеш. Дори ако решиш да тръгнеш наляво, ти пак ще оцелееш, само ако успееш да направиш заявка за сила и ако тази заявка бъде приета. Но всичко на всичко и както можеш да видиш, ти нямаш наистина избор, макар през цялото време досега разсъдъкът ти да успяваше да те убеди, че е твое право да имаш избор. Както обаче също можеш да видиш, реално никой от нас няма избор. Най-големият избор, който може да се надяваме някога да имаме, е да можем да изберем какъв цвят риза ще носим днес, посрещайки предизвикателствата си. Отвъд подобни баналности ние нямаме никакъв избор. Ние имаме само нуждата да оцелеем достатъчно дълго, че да научим как да стигнем до нагала. Но ти трябва да решиш дали имаш такава нужда и, ако да и ако искаш да посрещнеш тази нужда, ти трябва да решиш в този момент да тръгнеш наляво.

Това е твоя битка, защото ти сега стоиш в най-чудесната точка, в която някой може да се надява да се окаже. Толтеките наричат тази повратна точка процепът към свободата. Ти можеш да проникнеш в този процеп или можеш да пропилееш шанса си, но така или иначе ти все ще трябва да вземеш решение: решение да останеш в познатото или решение да уловиш шансовете си, навлизайки в непознатото. Но преди да вземеш това решение, имам да ти дам още един раздел от Магьосническото Обяснение. Толтеките наричат този раздел портата към света на нагала.

стр. 351