Когато си си посветил живота на Истината

Когато си си посветил живота на Истината, тогава Откровението е започнало да пътува към тебе. Гносисът може да обитава само в много чиста сфера – в Божествената Любов на човека. Когато Гносисът проникне в човека, явява се Посвещението, а с това се случва коренно изменение на състоянието на съзнанието. Тогава съзнанието става Храм на Бога. Няма вече нужда от църкви, от камъни, каменни неща – самото съзнание става Олтар, става Чист Храм и Бог влиза.

●

Гносисът отстранява знанията, идващи от ума. В човека вече тече Мъдрост, изтичаща от Огъня на Бога.

●

Гносисът е Свещено явление, което е дълбоко скрито във всеки човек – в нас, в Дълбините. Той е там от всички времена.

●

Гносисът казва: Нашият Дух е по-дълбок от историята на света и от Древните цивилизации. Нашият Дух е семе от Бездната: той е по-дълбок от Вселената, той е Велик потенциал. Част от него впоследствие е слязла във Вселената, за да я одухотворява. Животът е създаден като призоваване – това е призив да познаеш Себе Си и своя Произход в Себе Си, в Духа. Животът е допуснат, за да се осъзнае Великото Себепознание, което е завръщане в нашия Дух, в собствения ни Дух, а оттам – вече и в Бога, Великата Цялост. Животът изисква отново да станеш Истинен и да се завърнеш в Нищото – а Нищото е Богоподобието. Няма нужда да умираш за някакъв Рай, за някаква родина или религия. Гносисът казва: Живей осъзнато в своя Дух. Той знае как да те заведе в Бездната, т.е. в Безкрая.

●

Ще обясня. Само на този Дух, нашия Чист Дух, е позволено да проучва най-дълбоките Тайни на Бога. Душата не може да ги проучва. Тя може да постигне най-много сливане с Любовта, но само на Духа е дадено да проучва тънкости и подробности от самите Тайни на Бога. Истината изисква не да бъдеш религиозен или принадлежащ на някакъв род – Истината изисква да бъдеш Чист Дух, Божествен, достоен за Безкрая.

●

Гносисът е Скрито Знание за Истината. Силата на Гностика е в това, че той живее незабележимо.

●

Прозренията слизат от Висши Същества, а истинският Гносис слиза от Бога. Това е Висша Истина и висока степен на преобразяване. Гностиците са Пазители на истинското Знание, те са истинското Християнство, което обикновеното християнство е отрекло, както е случаят и при Богомилите. Гносисът дава Вечност – църковното християнство дава смърт

●

Гносисът казва: Тези, които заявяват, че първо трябва да умрат, а сетне щели да възкръснат, те грешат, те са заблудени. Възкресението трябва да се постигне приживе – иначе то няма да дойде. (Ще го обясня по един прост начин – Учителя казва: „Ако Раят не е в тебе, ти никога няма да влезеш в него“. Ще го кажа по по-дълбокия начин: Ако Истината не е в тебе, ти никога няма да влезеш в Нея. Тука се решава този въпрос. Не да чакаш – тука започваш… Въпросът е да влезеш в тоз процес – нищо, че е бавно. Влезеш ли истински, другото вече не е твоя работа.

●

Гносисът е Дълбоко явление, то идва от Мистериите. Казано по друг начин: то е Знание от особен род. Това са хора, които са преживели Истината по най-чистия начин – и тука вече никой не може да ги разубеди. Гностикът не е религиозен човек. В най-ниската степен, той е Духовен; после, той е Съкровен човек; в по-високата степен е Божествен – и нататък има три изключителни степени. Той е човек на Истината, човек на Бога.

●

Древният Тот казва: Това, което е Горе, е така, както това, което е долу. Ще обясня. Това, което е Истина Горе, трябва да стане Истина долу. Тогава Истината от долу ще се върне Горе, от където е слязла. Истината ще ти отнеме всичко, ще те направи на Нищо, защото Тя се разкрива само на Нищото, т.е. там, където няма капка его.

●

Казва Ал-Халладж: „Бог може да смачка светеца за един миг и да го направи грешник“. Но Гностика – не може при него да се случи това. Бог може да смачка един грешник и да го направи светец. Но и двете неща са… Сега, има Тайни Мъдреци в света и в Духовния свят, които са надраснали святост и грях. Не се занимават с тези двойни… нито са добри. Истинският Мъдрец не е добър човек, аз го обясних скоро – той не е и лош. Той е Любов, той е нещо съвсем друго – има съвсем тънко Знание за истинските неща. Както и да е…)

●

Истината ще ти отнеме всичко и ще те направи Нищо – защото Тя се разкрива само на Нищото. Истината те прави Нищо. А защо те прави Нищо? Защото тук, в това Нищо, ти ще видиш Единството. Тука, в Нищото, е Целостта на нещата и Тайната на Бога.

●

И казва Учителя – най-дълбоката Мъдрост, която е дадена за Злото от Учителя (тъй като последното интервю беше за Тайните на Злото) – Учителя казва: „Ако разберете дълбоко Злото, правилно, то става Добро“ – свършен факт! „Ако не разберете Доброто, то става Зло“. И т.н., но това е друга тема.)

●

Нечистият не може да пътува към Истината и Мъдростта, а само към знанието. Към Истината и Мъдростта можеш да тръгнеш само чрез една постигната, определена, строго определена степен на Чистота – тогава вече ти се позволява. Когато нямаш тази определена степен на Чистота към Истината, Животът ще остане за тебе неразбран. Който търси чисто Истината, никога не търси – забележете! – доказателства и резултати. Той работи безкористно, не се занимава с резултати. Той знае, че след време Бог е самият резултат. И той не задължава Бог да слиза бързо и да показва неща. Защото Истината е в Нищото, в Безкрая – и тук методът е да Я приемеш безусловно. (В момента, в който искаш доказателства…)

●

Бог е Присъствие, а Сатана е влияние. Където се яви Божието Присъствие, няма никога Дявол и Сатана. Но Бог използва това влияние за Свои цели, за Свой замисъл: да изработва в хората Истината и Чистотата. И преди съм обяснявал, че така Бог ще спаси света от Тайното Зло на Четирите Шестици, при което няма Възкресение, човек няма никакъв шанс. Това Зло е скрито в Абсолюта, не е в Бога. А това, което е допуснато от Абсолюта, е слязло в Бога – то ще облагороди постепенно цялата Вселена чрез много прераждания, то ще спаси Вселената и от дяволите, и от демоните: това е Благословеното Зло, Скритата Ръка на Бога.)

●

На кладата Любовта изпревари времето и цялата илюзия на света. На кладата Великата Ерес стана част от Вечната Любов. Тези, които са навлизали в огъня на кладата с голяма Любов към Бога, усещали изключително Дълбок и Древен Покой – Тайно Бог е бил с тях. Разбира се, тази увереност може да дойде само от Бога: сами по себе си, те нямат тази сила, увереност и устойчивост – но при Единство с Бога, нещата се променят. Такъв Дълбок Покой Древен, че те не са могли да го опишат, защото те усещали, че Бог реално се слива с тях – това е тяхната награда – и ги изпълва със Себе си. Случвало се е Великото Единство на кладата, без да разберат другите за какво става въпрос. Срещата с Бога на кладата е несравнима с нищо на света; няма по-дълбоко събитие, което да се случи, от това Единство. За Богомилите тази среща е била по-важна от света и по-ценна от живота, защото Богомилите са Небесни жители, а не земни: точно затова те са наречени Богомили, мили на Бога – това, което Презвитер Козма въобще не е разбрал, няма и как да разбере.

●

Кладата беше метод за придобиване на Безсмъртното и Духовно тяло – Свободното тяло във Вселената.

●

Тъмните хора винаги ще се лекуват с падение, но Бог обича дори и провалените хора. Той е Дълготърпелив и дълго ги чака; защото, без Душа – казва Шестият Старец – не може да се живее повече от осем милиона години. Това е крайната мярка да живееш без Душа. Всичко, което е било против Любовта, е изгубило своята Душа. Любовта не е създадена за хора, но за Души – Духовни и Съкровени.

●

За да те пази Силата, никога не отключвай себе си и за най-малкото зло.

●

Любовта е външната Тайна на Бога, а Истината и Строгостта са Неговата вътрешна Тайна.

●

Божият Глас е тих, мек и всесилен.

●

Страданието е Великият дар на света – то е Велик грабител. То ще ограби злото, след време – от света и от човека.

Най-опасната сила в света

Най-опасната сила в света никога не е била злото. Най-опасната сила в света е винаги Истината. Нито злото, нито доброто могат да понесат Истината. Само Любовта може да Я понесе, и то – до определена степен. Истината е Дарът на този свят, за да се спаси човекът от себе си.

Шестият Старец: смъртоносното знание

(Трета идея за размишление)

Смъртоносното знание – кое е това? Той казва: Истинското Знание. Смъртоносното Знание носи Живот, а земното знание носи смърт.

●

Светът не е мястото на Живота; Животът е скрит в Истинското Знание, а за света това Знание е една опасност. Смъртоносното Знание е смърт за света. То позволява да видиш Бога и да се отделиш от света, т.е. от мъртвото място. Доброто е опасност за човека, която той, самият човек, още не е проумял.

●

Истинското Знание е унищожител на всичко човешко. В Истината – казва Шестият Старец – няма човешка природа: само Дух и само Истина.

●

Смъртоносното Знание е Истина, Която ни разкрива Свободата и Несътвореността. В Смъртоносното Знание е нашето Спасение и нашето Възкресение, но това не е за умствени хора и за религиозни хора. Бог е строга Истина и затова са изчезвали всички земни същества и цивилизации. А Духовните и Божествените – винаги са си оставали в Бога: те само се завръщат.

Ето защо в света царуват лъжата и полуистините

Да бъдеш избран от Истината за унищожение – това е най-великото благо, казва Шестият Старец. Защото Истината не избира земни и мъртви хора – те не са живи за Истината и Тя не ги иска. Истината е Смъртоносно Знание за света – ето защо в света царуват лъжата и полуистините. Истинското Знание е излизане от света – мястото на мъртвите.

●

Добрият човек живее в света; Истинният човек живее в Бога – защото доброто не е мярка за Истината.

●

Всяко лъжливо и полуистинно знание се самопоразява.

●

Истинското Знание е затворена книга за света.

●

Истината, самата Истина – казва Шестият Старец – е най-Древният заблудител на нечистите хора. Тя не ги допуска, Тя ги оставя в заблуждения, Тя ги отделя от Себе Си – и заблужденията им стават плът и кръв.

●

Земните хора са от старата тъмнина, от стария свят. Те са останки. Те са станали земни поради изопачаването на Истината. Бог движи Древната тъмна сила, за да донесе чрез нея събуждане и оттам – Истинското Знание, което е Пътят към Възкресението: Възкресението, чрез което да се спаси светът и хората от древното изопачаване на Истината. Без Истината – казва Шестият Старец – всички дарби (става въпрос – без изключение), всички дарби са зло. Забележете: без Истината, всички дарби са зло.

●

Учителя казва (накрая с това ще завърша), че и Дяволът е служител на Бога, но той не знае какво върши. И Учителя казва: „Той си мисли, че така го е замислил“. Но той наистина не знае какво върши. Всичко се върши от Скрития Бог и всички се учат: Дяволът – по отрицателен път, другите хора – по положителен път, а някои въобще не се учат. Единственият, Който знае нещата – това е Бог.

Древният Египет казва: Всеки, който търси правилно Бога, ще бъде Избран. Бог дарява Избраните с Истина. Бог сам казва: Аз съм Нетер Нетеру (означава Върховният Бог). Аз съм, Който Се самозачева. Борбата на Боговете става по Моя Воля. Аз съм на милиарди години и същевременно нямам възраст. Аз преминавам през всички светове.

●

Жрецът е същество на абсолютното чисто служене на Бога. Той живее в Бога, той съхранява Бога, той е безупречен, а не някакъв си вярващ или свещеник. Ако жрецът изгуби и най-малката чистота – според Тот (говорим за: ако допусне най-малко, микроскопично зло, най-малка погрешна постъпка) – той вече губи магическата мощ на Бога в себе си, той изпуска Бога и подлежи на дълго обучение.

●

Значи, той губи своята магическа мощ на Бога, защото най-малкото омърсяване застрашава всичко. Такива са изискванията, високите изисквания въобще. Ще го кажа по тоз начин: Любовта има съвършени изисквания.

●

Жрецът знае, че извън Чистотата няма никакво служене. Няма никакъв начин как да служиш на Бога извън Чистотата. Светът знае за Египет и Бога толкова, колкото са му позволили жреците. Само Чистотата може да пренася енергията на Бога.

●

Ето защо Мъдростта на Бога е ужас за хаоса, т.е. за света. Умението да слушаш Бога, това е – според Древния Египет – ключът на живота. Ушите са живи Тайни на Слънчевия Разум, според Древния Египет. Мъдрият живее в Бога, а не в света.

●

Всеки, който може да привлече Бога към себе си, той ще пресъздаде себе си. Всеки, който твори с Бога в себе си, т.е. чисто, той може да се освободи от Змията и света. Когато човек е изключителен Търсач на Истината, това изключително желание е вдъхновено от самия Бог. Но нещо в човека го е заслужило и затова Той е видял в Себе Си, т.е. Бог е видял в този човек нещо от Себе Си: Той е видял особеното в търсенето. Какво е то? С две думи: Той е видял скритото, дълбоко, честно и искрено търсене, а не някакво търсене. Човекът вече, в този случай, е поведен от Бога, защото намирането на Истината никога не е по силите на нито един простосмъртен.

●

Тот казва – тука говори за връзката с Бога, Бог му е казал: Ако създадеш Мене в себе си, ми каза Великият Бог, ще създадеш и себе си. Значи, това е начинът: първо трябва да създадеш Бог в себе си и тогава вече ще създадеш себе си.

Загубвало своята памет

Тот казва: При големите катастрофи и потопи, в миналото, човечеството е загубвало своята памет. Само определени хора, които са имали шеста, седма и осма степен на Безупречност, само те са съхранили истинската Древна история – т.е. само Чистите. (Преди съм го обяснявал: т.нар. вертикална памет – хора, които умират от Любов към Бог и Истината, без страх, влизат Горе; после се прераждат и носят миналото, истинското минало в себе си. Всички други, които са изгубили тези Посвещения и тези нива на Чистота, те забравят Древната история и после почват да се питат от маймуни ли са произлезли, или от папагали, и т.н.)

●

Всички други са изгубвали и са се връщали назад в развитието. И той казва: Ако ти не станеш Единен с Бога, ти никога не можеш да Го познаеш, защото само подобното познава подобното. И казва Тот: Стани Бог – и ще познаеш Бога. И той самият е изпълнил този закон. Това е свързано и с Древното Учение на Атлантите за Безупречност: седма и осма степен постигат Бога на най-високо ниво. И с библейското, както казах: Богове сте!

●

Казва Тот: Само Чистото сърце стига до Покоя, защото то бива Богонаучено. В Покоя ти вече си намерил Бога, защото в Покоя ти вече не си човек, ти си Истина.

●

Тука искам да кажа, че не говорим за вътрешен мир и въобще не говорим за спокойствие: говорим за Покоя. Ще обясня. Който се е завърнал в Покоя, вече няма предопределение на съдбата. Покоят е състояние на Истината. Той е образуван от Единството с Истината. Казано по друг начин: Покоят е за този човек, който е искал само Истината и нищо друго. Който обича само Истината – казва Тот, – получава Покоя. Това е неговият дар – Изначалното състояние. Покоят е Древният образ на Истината. И Тот казва: На този, който обича Истината, му е позволено да открие Пътя към Себе Си. Истината е насъщният Хляб на Боговете. Защо? Защото Истината е най-наситеното нещо с Бог.

●

Без Душата, човешката природа е смъртна и се разрушава. Любовта към човешката природа е любов към смъртта, а Любовта към Душата е Любов към Истинската Природа и означава Живот и Свобода.

●

Мъдростта е образованието, което идва от Бога. То не общува с училища и с академии.

●

Само който постоянно търси Бога, си изработва правилен поглед за нещата.

●

Само Любовта може да проповядва Съкровеното Знание.

●

Ако се научиш да владееш своите мисли и чувства, ще се освободиш от застоя.

●

(Тука само ще вмъкна нещо, едно малко обяснение. Всеки човек, който е емоционален, вече то се е случило: той е загазил, той ще взима решения чрез емоциите си. Единственото спасение е да тръгне по пътя на многобройни молитви и да иска да се спаси от емоциите. Емоцията означава (след време ще ви обясня по-дълбоко) изкривена енергия, злоупотреба с енергията; и всичко емоционално ще заплаща много скъпо: то се превръща в съдба. Който не владее мисли, чувства и емоции… и ще обясня по-нататък, тука накратко само, разликата: не трябва да имаш емоции, трябва да имаш дълбоко свещено чувство. Учителя казва: Това дълбоко свещено чувство на Любов е Древна стихия на Природата. То няма нищо общо с емоцията.)

●

Случва се – казва Тот – само това, което заповядва Бог, а не това, което човекът планира. (Разбира се, човек може да си прави планове.)

●

Тот казва: Аз съм този, който съобщава това, което е скрито в Сърцето на Бога. (Между другото, след време ще продължим с по-дълбоки неща от него, но днеска – това.)

●

Пътят към Истината е преображението на себе си – от човек към Бог.

●

Тот казва: Не изучавай Бога, а имай Любов към Него. Тогава Той ще те допусне да Го проучваш, но по правилния начин. Ако Го изучаваш без Любов, ще се отклониш и ще паднеш в други светове.

●

Само този, който обича Истината, изгубва съня си по Нея. Ето го къде е хубавото безсъние: да не можеш да спиш от Любов към Истината. Препоръчвам го, преживял съм го, знам какво означава: да не можеш да спиш. Ако трябва – години наред. Това е най-красивото безсъние.

●

Защитата на човека е най-вече Истинният живот. Никакви талисмани и амулети. Това е Пътят: да избереш твърдо Истинния живот с всичките му грешки, но да избереш твърдо.

●

Без Истината – казва Древният Египет – животът няма Сърце.

●

Бог вселява Истината в любящия човек.

●

Бъди Истинен – иначе ти не си от живите. Само Истината има живо дихание.

●

Истината е страна на Покой всред всякакви бури.

●

Истината сама по Себе Си е Тайна и Тот казва: Този, който говори Истината, унищожава света в себе си, унищожава сътворението, унищожава времето – той унищожава всичките си заблуждения. Истинният човек се слива със собствената си Тишина. Истината постоянно се стреми към тържество и затова всички земни цивилизации пропадат.

●

Истината е всякога по-дълбока и всеобхватна от човечеството и от всички видове мнения. Аз съм обяснявал: мненията не са Мъдрост. Мъдростта е нещо съвсем друго. Мнения ще има много. Човек сам трябва да открие своята Истина и своята реалност.

●

И Тот казва: Пълното Знание може да бъде дадено само на този, който е минал през тежки изпитания.

●

Висшата Тайна на Орела е голямо Откровение, поради натрупаната Безупречност, защото тук човекът става достоен. Орелът ти дава да се осъзнаеш като Негова Тайна, като чист Дух, и да осъзнаеш мястото на своя Произход, което е мястото на Свободата. Чрез това Откровение за своя чист Дух, Толтекът постига пълно освобождение от всички паднали култури на расите и народите.

Трансформацията е възможна само чрез натрупани дълго време чисти действия

Трансформацията е възможна само чрез натрупани дълго време чисти действия. В определено време тези чисти действия материализират промяната: случва се взрив, или така нареченото Посвещение, Самадхи. Случва се трансформацията, явява се Духът, а Той винаги слиза чрез натрупания Огън отвътре, натрупаната Чистота – това е великото условие.

●

Човекът с неправилно възприятие, т.е. умствено, той нито може да вижда, нито може да разбира – нито да разбира и нито да осмисля, защото той няма Дух в себе си, няма Истина, няма кой да осмисля нещата. Умът не може да осмисля нещата.

●

Толтеките разбрали, че само с Истината в себе си можеш да виждаш – и затова те решили да Я образуват в себе си, а не само да вярват в Нея. Толтеките разбрали, че само с Нея можеш да проникваш. Те открили, че чрез Истината тяхната памет започва да вижда Тайните на Древността. И по този начин, чрез Истината, Древността започнала да се възражда в тях. Така те възродили в себе си старите Свещени знания на Рмоахали и на Боговете. Те помнели и посланието от Белия Учител, от Върховния Жрец и Цар Атлант. Той казва: Същността се отличава по това, че тя има непреклонно намерение да открие Истината. Значи, истинският човек се отличава по това, че той търси Истината постоянно и цял живот, и никога не спира.

●

Значи, ще повторя! Същността се отличава по това, че тя има непреклонно намерение да открие Истината по Пътя на своята Безупречност.

●

Толтеките казват: Без Безупречността няма нужда да придобиваш никаква друга сила, защото тя ще те порази. Тоест: само Мъдър човек може да управлява силата. Силата е дадена, за да служиш, да помагаш, а не да злоупотребяваш с нея.

●

Царят Жрец Атлант е бил в началото безсмъртният глас на Истината за Атлантската раса. Той казва: Безупречността отстранява миналото и завръща човека в Древността. Следвай скритата Истина – и Тя ще те отведе в Безкрая. И ето – казва – видях как Слънцето угасва и как преминава животът, и как нищо не отнема Безкрая.

●

Всяко неправилно решение е вкореняване в сътвореност, ограниченост, обвързаност. Когато се завърнеш в Безкрая, ти ще носиш в себе си нещо, което е по-дълбоко от Тайната на живота. В Същността си човекът е по-дълбок и от падението, и от възхода. Само постоянната Безупречност ще отстрани и времето, и Вечността.

●

В едно от последните интервюта обясних, че хората трябва да се спасят (съществата) и от Вечността. Защото тя също има нещо паднало, защото тя не е Безкрайността. Тя е слязла от Безкрайността като ограничение… а времето пък е съвсем друго ограничение.

●

Само постоянната Безупречност отстранява илюзиите. Истината е способ за придобиване на Стихийност. Словото – казва Жрецът – Словото е Жрец и Пазител, Чистото Слово.

●

Великото Учение за Духа на Древна Индия, за което преди сме говорили.

Който познава Брахман, т.е. Бога, той изоставя тази вселена. Световете са прах; Брахман сияе високо над праха.

●

Истината трябва да се почита като Брахман, т.е. като чист Дух, като Бог. Целта на живота е Единение с Истината, Която е Брахман. Избавлението се състои в това да успееш да се слееш с Истината, Която е Брахман. Брахман е създал равната със Себе Си Сатия, т.е. Истината – чистата Истина. Всеки има Дхарма, т.е. висш дълг към Истината. Някои мислят, че имат дълг към много други неща: хора, семейство, народ, партия и т.н. Не: първият дълг е дълг към Истината и към Бога. Нищо не може да ограничи Истината: Тя е, Която ограничава.

●

Само Свещеното има значение.

Окултният будизъм

(Лекция 2)

Всички практики, които правиш, са в ума ти – и това никога не са истински практики. Ще повторя. Каквото и да практикуваш, всички практики, които правиш, са в ума ти. Това не са истински практики. Коя е основната практика на света, от която са се отклонили хората? Овладяването на ума. Това е най-важната практика в света: контрол. Това означава: контрол над мисли, чувства, постъпки и тайни вътрешни постъпки. Това е висшата практика.

●

Това означава също овладяване на Словото, понеже Словото е Бог. Една изпусната дума (ще повторя, както и преди) – може да изгубиш 20 години от развитието си, може 20 хиляди години… Контрол!

Не-ум

Ако си овладял ума си, ти вече си Не-ум: вървиш към Духа, ти вече си Чист; тогава всички други практики стават чисти.

●

Тези, които не разбират Дао, Истината – те поглъщат злото, т.е. те възприемат злото. Злото ще им бъде натрапено. Тези, които разбират Истината, те преодоляват злото, защото те възприемат само Дао и само Истината: тогава тяхната Истина поглъща злото.

Въпросът за овладяването на ума е върховен: върховна, същностна практика, защото само от тука тръгваш към Себепознание и към Дао – това е великият, насъщен въпрос.

●

Учителя казва, както казах: Що е умът? Нещо много хитро и обиграно: стар, мъдър Херувим, много опитен Дух – никога не можеш лесно да го преодолееш освен с жестока Преданост към Бога и особено и специално отношение към Истината. Полуотношение към Истината не помага.

●

Какво ни казва Бодхидхарма за ума.

Когато умът живее в илюзиите – това просто е адът. (Някои търсят ада… Светът отдавна е адът; пъкълът е нещо по-дълбоко – там, под земята, демоните…)

●

Земните умове постоянно пораждат илюзии. (Това е начин на живот, начин на мислене – така те живеят естествено в ада, независимо дали са в този свят, или в оня: адът продължава. Защото те все са… остават в нечистия ум – това е самият ад, няма нужда да търсиш друг ад. Както казва Ал-Халладж: „Ако имаш земно мислене, не ти трябва друг провал: това е достатъчно“.)

Буда казва: „Понеже хората са заблудени от ума си, действията им са безкрайни прераждания“. Никаква вяра не спасява заблудения човек, т.е. нечистия ум. Вярата му „помага“ само да влезе в нови, още по-тежки прераждания.

●

Буда-Състоянието, т.е. дълбоко овладеният ум – това е Изначалният Дух. Той даже в Древността не е бил в Чистотата! Чистотата е много по-ниско ниво. Разбира се, после слиза в нея да извърши нещо, но Той е по-дълбок от Чистотата. Но Той е бил… такъв Дух е бил всякога в Истината, във Великия Закон: Той е живял във Великия Дух, в Брахма, в Бога.

●

Има думи – казва Тот – които са храмове и светилища: в тях може да се живее.“ Както думата АУМ. Според Древна Индия – войната на Боговете в Древността: едните Богове са победили другите (т.е. демоните, падналите) не чрез сила, а чрез една дума – и думата е АУМ.

●

Свещените думи, както казах, са Земята на Боговете. Хекау – това е Слово, което превъзхожда света. Светът може да се победи само с една дума, например АУМ или АЙХАМА само тази дума, ако се повтаря милиони пъти, светът ще се изтрие, напълно ще изчезне, заедно с другите светове, заедно с отвъдния свят – който може да натрупа милиони от тази дума. Изглежда просто, но е дълбока Истина. Защото тази дума е Древно Име на Бога и води до Единство с Бога, където изчезва човекът и повече не пречи на Бога. Човекът става Бог, става по правилния начин независим, т.е. зависим само от Бога.

●

Свещените Слова са движения на Боговете. Свещеното Слово е носителят на Живота. Бог е, Който дарява Свещените Слова. Но този, който е пожелал света – той е изгубил тези думи и е изгубил Хекау, изгубил е и произношението, т.е. изгубил е Божествената Същност.

●

Духовете се обличат с думи и с мисли – и чрез тях те живеят в човека. Затова човек трябва да си даде отчет с какви думи се храни и какви думи поддържа, за да не стане късно.

●

Тот казва: „В Истината няма земя: Тя е чиста Същност, чиста Свобода – Безкрайност“.

●

Мъдреците следват Истината, а провалените следват културата, хуманизма, доброто, образованието и т.н.

●

Ще припомня нещо за Лао Дзъ, когато Конфуций го пита: „Ами не трябва ли да бъдем хуманни и добродетелни?“. (Представям си как Лао Дзъ го е съжалил, защото това е жалък въпрос и далеч от Истината. Въобще, трудно се задават истински въпроси.) Лао Дзъ му казал: „Само едно е нужно: да живееш в Дао“. И тука всичко е решено, защото тука си в Истината. Тука си в Бога, в Реалността. Няма нужда от хуманност. Тука си нещо по-дълбоко: тука си в мярката, тука си в правилността на нещата и в дълбоката Истина. Това надминава всички видове култури. Бог не е хуманност – иска да му каже Лао Дзъ – Бог не е култура: Бог е Истина. Културата не е реална – само Дао е реално. Конфуций се смутил, наистина се смутил, защото бил в ума.

●

Тот е носил в себе си Висшата Истина, която е част от Бога. И Тот казва: „Без Истината, ние нямаме никакъв Път“ – т.е. никаква култура не може да помогне. Без Истината нямаме никакъв Път, дори да имаме добродетели: даже да имаме много дарби, те ще работят в един момент срещу нас, защото Истината и Любовта са мярката, а не дарбите и добродетелите.

●

Само Търсачът на Истината ще намери Себе Си. И Тот казва: „Истината се разгръща в Мистичното“ – а не в света, не в добродетелите, не в културата, а в Мистичното съзнание. Във времето има тиха Пътека – и който постигне Тънката Сила, може да мине през Пътеката и да направи връзка с Могъщо Същество, с Мъдро Същество. Хората са хора, когато са поискали да станат Богове – само тогава те вървят към Истината. За да се слееш с Велик Дух, ти трябва да го откриеш в себе си.

●

Според Тот само една малка частица от нашия Дух влиза в земното ни време. Възрастта на Душата не зависи от годините, а от нейната дълбочина.

●

Много хора – казва Тот – нямат Път, защото са загубили Душата си. Защото, за да имаш Душата си, ти трябва да си я заслужил с особени усилия от многобройни прераждания.

●

Само думите на Любовта, т.е. на Душата – казва Тот – могат да пораждат Реалност. Тази Божественост в Душата е спасяваща сила, защото Тя е част от Същността на самия Бог. Тази Божественост е Великият Изход.

●

Спасението е в Чистата Божествена Природа. Тази Божественост – казва Тот – е Древната цивилизация. Тя е Душата на Бога, Тя е Душата на Любовта – и оттам се тръгва към по-високи степени. Тази Душа е Безсмъртието, Древната Вода: Древната Вода на Живота. Това е Живата Вода, Която реално ни очиства.

Само чрез тази Душа можем да видим своя лъчезарен и Древен Път. Някога Змията е била откраднала част от Душата, като е вкарала страст в нея, и така се родила втора душа – казва Тот – нисша душа, смъртна душа. Тоест смъртната душа, егото, нисшата душа, винаги ще умира. Висшата Душа – казвал съм – има желанията на Бога. Тя се връща в Бога, има желанията на Любовта. Тази Змия е вкарала в Душата страст и е преобразувала любовта в смърт. Сега задачата на човека е да овладее страстта и да я изкачи нагоре, и да превърне любовта в Слънчева Същност. Но тия, които търсят истинската Любов, те винаги ще се върнат във Висшата част на Душата, където е Безсмъртието, където е Лекотата и Свободата.

Тайната на Живота е свързана с познанието на Душата. Който е познал Тайната на Душата си, той има истинска Любов към Бога и истинска Преданост.

●

Човекът трябва да познае Свещените думи, защото те могат да проникват в Древното време, в Душата на Бога. Без Съкровеното, човекът не може да се добере до своя истински Път, колкото и да пита. Този Път е наречен от Тот Планът на Истината, т.е. тогава човек влиза в Плана на Истината.

●

Когато Бог не е в тебе, ти си самата илюзия и започваш да вярваш в нея, и това е естествено – ти си извън Бога. Бог те обича, защото обича Себе Си; но когато ти вместо Бога обикнеш земното, тогава сърцето става жива тревога, вместилище на безкрай тревоги и безпокойства. Който е в Истината, Бог често слиза при него.

●

Стихиите на Природата са извлечени от самия Бог – и разбира се, Бог е над тях и Той ги управлява.

●

Който чисто се е посветил на Бога, той принадлежи на Бога.

●

Бог е лекарството от най-висшата степен. Дадох скоро формула, някои от вас са я чули, една от най-хубавите формули: Бог е моето здраве.

●

Бог е само една малка част от Себе Си в света – и затова светът е в такова състояние: понеже Бог Се е отдръпнал.

●

Ако Бог изпълни нещата, всичко ще се промени… но има причина. Бог е причината за съществуването на Духа. Но Тот казва: Бог е нещо много по-дълбоко от Духа. Бог не е Дух – казва Тот – Бог е Мистерия, а животът върви към Незнайни Дълбини. В Мистерията има по-дълбоки неща от Духа – те ще се разкрият след време от самата Мистерия. Другото име на Бога е – казва Тот – Великият Несъществуващ. И обяснява: Ако ние се научим да не съществуваме, ще станем Богове, Богоподобни.

●

Любовта към Бога ще те научи на всичко.