Човешкото тяло е сътворено от Сатана

Едно е нужно, казва Майстер Екхарт (забележете, около 12 век), едно е нужно – Бог. Влез да живееш в Бога и творението за тебе е без голямо значение. Има нещо хубаво, но то вече няма да ти влияе, защото ще бъдеш изпълнен с Тайната на Бога.

Човешката душа е сътворена от Бога. Само между другото да ви кажа: човешкото тяло е сътворено от Сатана, човешката душа е сътворена от Бога, човешкият Дух е сътворен от Бездната. Затова Учителят казва, че в човешкия Дух има тайна, по-дълбока от Бога.

Човешката душа е сътворена от Бога. В тази душа има смес от тъмнина и светлина, според нейните избори. За да стане душата равна на Бога, тя трябва да се превърне в Нищото.

Човешката душа е сътворена от Бога, но човешкият Дух е много по-дълбоко явление. Той принадлежи на Бездната, на Абсолюта. Той е абсолютно несътворен.

●

Значи величието на толтеките е в непрекъснатото развитие. Ще го кажа по по-простичък начин: в момента, когато стремежът ти спре, ти вече си умрял духовно. Каквото и да правиш, ти вече си в духовна смърт.

Чрез метода на постоянна безупречност, т.е. там е насочено ударението на толтеките – те се занимават най-много с това нещо, се постига отстраняване на илюзията, постига се отстраняване на тескатлипока

●

Той осъзнал, че едно нещо съществува, когато имаш възприятие за него, когато го възприемаш. Щом имаш възприятие за смъртта, тя съществува, т.е. нещата съществуват, защото ги възприемаш. Ако не ги възприемаш, те не съществуват.

Според толтеките се оказало, че същественото е в това – къде е насочено твоето възприятие. Това, което възприемаш, това съществува. Това означава, че ако възприемаш само Теотл (това е една от думите на толтеките за Бог), ако възприемаш само Бог, тогава само Той ще съществува в твоя живот и нищо друго, без никакви примеси.

●

У вей, или недеянието, владее всичко и затова то няма нужда да знае. Чистото действие е владетел; ставаш владетел на съдбата си, на социалния строй и нещо повече. То няма нужда да знае – то просто владее. То е пустота, то е връзка с началото – то е самото начало. Чистото действие не е знание, то е дълбокото начало. Дълбокото начало действа без усилия, то действа естествено.

●

Пустотата е дълбокото начало, а входът в дълбокото начало, според Ле Цзъ, е Любовта.

●

У вей, т.е. недеянието, означава да живееш в Дао, означава да пиеш пълнота – не да я търсиш, а да я пиеш.

●

Живей в Дао и остави настрана разумната си воля. Твоята разумна воля, казват даосите, е неуместна. Много просто: не може да бъдеш по-дълбок от Дао с някаква разумна воля.

●

Който обича по закона на Пустотата, т.е. по закона на Истината, той нищо не иска нито отвън, нито отвътре и забележете: той получава своята пълнота от Пустотата, от тайната на живота, наречена Дао. Парадоксално е – нищо не искаш, но получаваш.

●

С неусилие се постига повече, отколкото с усилия. Но малко са тези, които познават тайната на неусилието. Неусилието е метод на истинността, метод на единството с Дао.

Какво е болестта? Натрупано погрешно мислене и неправилно използвана воля

Какво е болестта? Натрупано погрешно мислене и неправилно използвана воля и енергия. Толтеките казват, че най-точната стратегия срещу болестта е откровеността. Оттам трябва да започнеш, това, което казахме и преди: безпощадна честност към себе си. На другите всичко можеш да прощаваш, казва Учителят, но на себе си не. Безпощадна честност към себе си. Тази откровеност, според толтеките, освобождава енергията на развитието, т.е. тя освобождава запушената енергия.

●

Откровеността е път да се завърнеш в своята безупречност, в своето истинско аз.

●

Хората искат освобождение от страдания и болести, но законът гласи: Не искайте освобождение от страданията и болестите, а искайте осъзнаване.

●

Здравето зависи от умението да видиш същественото в своя живот. Това умение е много важно. Който съумее да види същественото в своя живот, той ще оздравее.

●

Учителят е казал нещо прекрасно: Що е здраве? И отговаря: Когато ти отнемат всичко – здраве, приятели, къщи, блага, какво трябва да ти остане? Ако ти остане любовта, това е здраве.

●

В Бог пребивават и двата центъра: центърът на любовта и центърът на гнева.

●

Създаването на Луцифер е мистериум магнум, т.е. велико тайнство, велика мистерия, защото той е произлязъл от тайната на всемогъщата воля на Бездната.

●

Смърт няма, защото в човека има скрито вечно духовно същество и всяко прераждане е едно усилие на това вечно духовно същество в човека, чиято цел е да създаде в него нова воля за божественост.

●

Когато светлината е била в човека, тогава в човека е бил раят. Раят е вдъхнатата светлина. Тогава чрез тази светлина човекът се е намирал в себе си. И когато е бил във външния свят, раят е бил в него и той е бил господар на света и никой не е могъл да го разруши. И самата земя тогава е била такава – рай, допреди да дойде изпитанието и проклятието.

●

Дяволът живее във враждебните свойства на Бога, т.е. вътре в Божия гняв.

●

Умът няма Мъдрост. Той има само мнения. Учените търсят знания, а Посветените – Мъдрост. В главния план и задачите на твоя живот умът ти не трябва да се бърка, само така ще намериш своя път. Пътят не е нещо външно, пътят трябва да се намери отвътре. Жертвата трябва да стане твоят път, но ти трябва да узрееш за нея. Всички съчетания около теб са дадени за твоето развитие. Трябва да постигнеш пълен контрол над ума, за да не ти пречи той във вътрешния живот, когато търсиш съкровеното.

●

Както Учителят казва за мързеливите хора, защо искат да се осигурят. За да мързелуват. В крайна сметка някъде скрито в подсъзнанието има идея да се осигурят, да мързелуват. Обаче истинското осигуряване се намира в познаването на Истината, придобиването на Истината и виждането на Бога чрез абсолютна вяра. Това е друг въпрос, за други лекции, за истинското осигуряване.

Никакво осигуряване

Учителят казва кратко и ясно: Никакви банки, никакво осигуряване. Който се е увлякъл, нека да мисли, искам да го предупредя. Ако искате осигуряване, аз ще ви кажа кое е осигуряване, друг път ще ви го обясня, тъй като сега не съм си го поставил за цел. Ако искате да бъдете наистина осигурени, даже и материално (но това е последствие), има няколко неща освен формули, но и формулите даже нямат голямо значение. По-важното е следното: Във всеки миг да имаш чисти постъпки и желания, благородни чувства, чисти мисли. Гарантирам, от името на Учителя, въобще говоря от негово име, че това е тоталният път, осигуряване във всички светове. Никога такъв човек няма да закъса. Даже има такива случаи – по-външни хора, които не са спазвали това напълно, не са закъсвали, когато са уповавали на Бога. Има такъв случай по време на войната. Един учител попаднал в една пещера, дълго време бомбардировки, крил се, нямал какво да яде и накрая казал: Ако има Бог, Господи, помогни ми да повярвам! И след малко една костенурка носи едно парче хляб на гърба си. Той се нахранил, върнал се в своя град и започнал да разказва на учениците, и навсякъде да хвали Бога. Разбира се, че това хвалене не е мярка на Учението, но все пак то е нещо. Но това осигуряване, за което аз ви говоря, и след време може би ще трябва и за него да ви говоря повече, това е нещо тотално, във всички планове, но материалното е последствие. Човек не трябва първо да иска да забогатее, това е отклонението, черният път, левият път, по който е тръгнал и Кастанеда. Ще ви кажа после и грешката на Кастанеда за разлика от Дон Хуан. Човек първо трябва да иска да живее всеки ден и всеки миг по законите на тази Божественост, за която говорихме, по законите на Истината, а после парите ще го гонят, щастието ще го преследва, успехът ще го гони, здравето ще го гони и т.н. Но след време ще ви говоря повече по този въпрос.

●

Петнадесет: Ученикът знае, че единственото реално осигуряване и в този живот, и във вечността е любовта. Никакво друго осигуряване. Учителят казва: Абсолютно никакви банки. Няма да обяснявам защо е глупаво и за да не засегнем някои.

●

Един от най-лошите грехове за суфи е да живееш личен живот. Значи дето всички искат да се устроят, всички искат да се осигурят и дето Учителят казва: От осем хиляди години гробищата са пълни с осигурени хора. Това е едно голямо осигуряване. Идеята за личния живот е грешка, защото това не означава отричане, а трябва да го разберем правилно. Има и отричане, но това означава да не отделяш цялото си внимание за Бога. Значи ако имаш личен живот и това не ти пречи да отделяш цялото си внимание за Бога, пак си в правия път. Но ако не отделяш цялото си внимание за Бога, независимо дали си женен или не, ти имаш личен живот. Това е един от най-големите грехове.

●

Второ правило: Ученикът е свободен, когато нищо не го отклонява от пътя му. Той не позволява на професия, на интимни отношения да го отклоняват. Може да ги допуска, но те не трябва да посягат на свободата му, на израстването му отвътре.

Тридесет и три загадки от Учителя

(Лекция 5)

26. Най-задължителното – Работата. Учителят казва: Онзи, който не е работил отвън – т.е. външна работа, професиите на света – както трябва, и отвътре няма да може да работи. Ако не е бил абсолютно честен, точен, прецизен, старателен, усърден във външната си професия, като изключим, пак казвам, трите забранени професии от Учителя – ловец, кръчмарин и касапин, всички други професии човек трябва да ги работи с любов, със старание. Ако иска по-бързо да се освободи от техните ограничения, ако не ги харесва, трябва да ги обикне, т.е. когато обичаш едно ограничение, по-лесно ще се освободиш от него. Защото една тежка професия, която не ти харесва, не я работиш с любов, може да я работиш пет години, а може и една година. Ако я приемеш с любов, ще си съкратиш пътя и ще си научиш по-бързо уроците от тази професия, на която дължиш психически дълг. Истинската работа е процес на Бога. Тука не говорим за труд и за мъчение, както преди говорихме. Има три степени – мъчение, труд и работа. Тука говорим за самата работа, най-висшето нещо, това е процес на Бога. Чрез истинска работа Бог се съгражда в човека. Това е вече работата, която си обикнал завинаги, работата, за която душата ти е жадувала. Тя обикновено идва късно или на края на живота като награда, след като си научил другите уроци, смирение, послушание, търпение, твоята любима работа, работата на душата ти се дава като награда обикновено към края на живота. И това е все пак радост, ако някой стигне дотам.

●

Той казва: Победата над света се нарича любов към Бога. Главният въпрос на живота е намирането на Бога, останалите въпроси се решават от невидимия свят. – Казвам, защото някои все ме питат какво да правя, какъв дълг имам. Нямаш дълг към семейство и нямаш дълг към професия, това са второстепенни и третостепенни неща. Нямаш дълг да строиш къщи, апартаменти и т. н. Първият ти дълг е Бога и после се решават от невидимия свят твоите въпроси. Това, което в Библията е наречено: Първо търсете Царството Божие и всичко друго ще ви се даде. Първо е Бога, първо е Истината, това съм го казвал много пъти, пак го повтарям. Ако поставиш Бог на първо място в живота си, постепенно нещата ти, независимо каква ти е кармата, ще се устройват, бавно и постепенно, не бързо. Защото имаш много написана карма, много надписи.

В случая, мъчението е от дявола. Трудът е от човека, а работата е от Бога. Значи, ако човек работи правилно, аз ви бях казал един път, може би си спомняте ... преди време в един разговор с Учителя, Той ми каза този закон, който го смятам за златен. Той казва така: „Да работиш по божествен начин, значи да си почиваш“. И наистина много приятно е да работиш професия, която си я обичаш. В случая, аз работя в антикварна книжарница. Почти през цялото време съм тренирал, обаче последно време се оказа, че там нещо ... ми върви много на разговори. Братя, сестри ... не очаквах толкоз, но както и да е. Но по принцип при всяко излизане аз почвам с тренировки и чета закони на Учителя. Но главната си програма аз изпълнявам вечер, защото това ми пречеше на медитацията. Аз щях да напусна. Тъй като вечер има много спорове..сутрин преди ставам и пак тренирам. Вечер до късно, сутрин рано, така че нещата се изпълнява.

●

Но.. „да работиш по божествен начин, значи да си почиваш“ значи: Когато изпълняваш по божествен начин една професия, вечер се завръщаш не изморен във вкъщи, а зареден с енергия ... да работиш истинската работа, която е работата в божественото поле, работата в менталния свят. Това, което насищаш ... .имам предвид работата с формулите, нали ... и така нататъка. Със книгите ...

●

Всички велики неща се постигат с вътрешна работа. В по-ниско поле ако говорим с вътрешен труд. На по-високо поле – вътрешна работа. Това вече „огнената работа“. Там вече има голямо харчене на енергия за човечеството в хубав смисъл.

●

Искам да попитам в моята професия трябва да играя до късно. Като се събудя сутринта да тренирам рано много енергия хвърлям, за да мога да се концентрирам, да се събера. ...

Вие работите вечер, така ли?

...

Вижте сега, въпрос ... значи в случая спането ви не е ... .не може да стане обновяване, така както трябва на енергиите. Аз ви казах там правилото ако си спомняте: „Господи, научи ме да спя спокоен и дълбок сън.“ И вечер така се яде по-малко. По принцип след залеза не трябва да се яде. Знаете, според Учителя, защото е вредно

●

Между другото, сещам се за оцеляването, с няколко човека стана въпрос, Учителят казва простичко: Вие сте осигурени отпреди двеста и петдесет милиарда години. Край. Който разбере. Само трябва да влезете в своя естествен път. А кой е той? Любовта, Мъдростта и Истината. Тогава вече съвсем други същества имат задачата да те осигуряват, това не си ти. Те ще ти дадат енергията, трудолюбието, нещата. От теб се иска малко, някакви усилия, някакви старания, но тези същества правят всичко. Без тях все ще се осигуряваш и винаги краят ще е зле, особено в другия свят за тези, които са привързани.

●

Само духът може да се слее с Бога и да изживее вкуса на свободата. Духът е квинтесенция. Духът е синът Божи, а душата е дъщеря на Бога.

●

Ако човек често мисли за истината, това ще го заведе при духа. Духът достига звездите, прониква в океаните, навсякъде може да отиде синът на Бога. Нашият дух има скритата природа на Бога.

●

Духът в човека, това е вътрешната реалност и реалността на всички Учители. За да бъде господар на своята съдба, човекът трябва да познае своя дух, своята скрита вътрешна реалност.

●

Мъдрият не се намира под влияние на звездите, той се намира под влиянието на Бога. За да бъдеш свободен, трябва да станеш слуга на Този, Който е абсолютно свободен.

●

За да се създаде този свят, Бог е ограничил една част от Себе Си и тази част, която е ограничена, се подчинява на законите, които Той сам е дал.

●

Ще повторя две неща, които съм казвал и преди, от брат Михаил: Тези, които смятат, че свободата означава да не зависиш от никого, не знаят каква опасност ги очаква. И другото: Истинската свобода е посвещение. Свободни са само посветените. Когато човек иска да бъде независим от Бога, той сам ще види каква съдба го очаква.

●

Само мъдреците знаят, че да бъдеш свободен, значи да ограничиш себе си.

●

Съдбата се обезличава само когато човек се насочи изцяло към истината и към Бога. Ако се насочи частично, няма да има реален успех – може да си смекчи малко съдбата, но това не решава въпроса. Изцяло насочване, това означава да въведеш в ежедневието си тотално истинолюбие дори това да ти коства уволнения, смърт и какво ли не. Това означава – който иска да заличи съдбата си.

●

Любовта означава вечността, а Истината означава безпределността – т.е. това, което е по-дълбоко и от вечността.

Чистото настояще означава да живееш във висшата си душа и в пречистия си дух, т.е. в своята дълбочина. Висшата душа, това е вечността, а пречистият дух – това е безпределността.

И още нещо от „Деяния на Йоан –
За страданието на богомилите

И още нещо от „Деяния на Йоан“. Христос му казва: „Аз не съм изстрадал нито едно от тия неща, които ще разправят за мен ония там долу“, става въпрос за земните, значи хората около разпятието. „Ония там долу мислят, че са ме разпнали и са ме проболи с копие, но истината е, че сега аз съм тук до тебе и ти говоря.“ Тук става въпрос и за нещо друго: че когато при голямото страдание човек тотално навлиза в Бога и в духа си, изключва голямото страдание. При средните страдания човек страда, защото не е отдаден изцяло на Бога. При огромното страдание, както е било при богомилите на кладите, понеже любовта е тотална, тя поглъща страданието, страха, смъртта – всичко наред, тъй като как може Бог да не е по-силен от тези неща.

●

Сатана ѝ казва: Злото руши, защото това зло е самият Бог; защото сам Бог иска възход от всички същества. Чрез злото Бог руши, а чрез Себе Си гради. – Така се унищожават хора и цивилизации чрез злото, чрез скритата сила на Бога, а чрез Себе Си Бог твори и гради.

●

Учителят казва: Дяволът е дошъл в този свят, за да ви спаси от самите вас. – Много тежка мисия, защото хората прехвърлят всичко на него, тогава става още по-лошо за човека. Те все изкарват дявола виновен дори и когато постъпват зле. Злото действие е човешко действие, дяволът само го увеличава, за да видиш още по-ясно в това огледало накъде си тръгнал.

●

И Ал Халладж казва: Адам и Ева са пожелали вместо Бога рая – най-голямата грешка, най-голямото зло, което може да се случи – отделяне от Бога. Те са пожелали – казва той – користната любов вместо Божествената любов.

●

После Иблис ѝ казва: Пресветла Ева, не знаеш ли, че несъвършената воля има склонност към зло? Аз съм тук, за да излекувам твоето несъвършенство. И после казва: О, Ева, сам Бог ме превърна в зло, за да издигне човеците и те да се върнат обратно при Него.

После Ева пита Иблис, Сатана: След като ти си зло, как тогава можеш да ми помогнеш? Сатана ѝ отговаря: Ех, Ева, Ева, да разбереш злото, означава да познаеш неговата милост. Да разбереш злото в дълбочина, означава да разбереш неговата най-скрита любов, защото разбраното зло е освобождение. – Който дълбоко разбере този въпрос и го проучи, вижда, че то е освобождение.

●

И когато Луцифер се вселява в него, т.е. в Сатана, това е негово отражение, тогава той се преобразява с голяма светлина.

●

Но защо Бог е допуснал това преобразяване? Ал Халладж отговаря: Защото чрез него Бог проверява Истината във всеки човек, във всеки ангел.

●

И после Дионисий казва: Кои са невежи? Тези, които се привързват към битието, към ума, към сътворените неща. Те се саморазрушават. Те остават в тъмнина, която е мрачна и несветеща. Това е друга тъмнина – тя е тъмнината без Бога, мрачна и несветеща тъмнина.

Свършекът на света

от Майстер Екхарт
(Първа идея за размишление)

Там, където се е случило съкровеното рождение, наречено в Библията второто рождение, това е свършекът на света, това е свършекът на времето и свършекът на времената. Когато човек се роди съзнателно в своята съкровена същност, тогава всяко време изчезва.

●

Времето съществува, защото си има своите желания. А душата си има своята съкровена същност, в която трябва да се върне. Време има, защото човекът е залюбил земни неща.

●

Бог общува със съкровеното, с душата. Бог е без време, без творение. Той търси само душата, тя е Неговата съкровена, вътрешна частица.

●

Вечното Слово е слязло и е започнало да се изговаря с уста. Но в древността то е говорело само в сърцето на нещата, т.е. в същността, в съкровеното. То е говорело на самата сърцевина на душата.

●

В самото начало Словото е било чисто, безплътно, то е нямало образи. То е говорело само на чистата вътрешност на човека, която по-късно била наречена душа. Свършекът на света е в нашата чиста вътрешност, в нашата съкровена природа. И само тази природа може да живее в свободата.

●

Що е свобода? Това е нашата непривързаност, ясност и целеустременост. Който е поверил себе си на Бога, е познал свършека на света, защото сам Бог се излива в него. Ако трябва да го кажа с думите на един гностик – Валентин – той казва: Който е познал себе си, светът е свършил – това е свършекът на света.

●

И после казва нещо също много красиво: Щом Бог ти отрежда бедност или болест, това трябва да ти се услажда, защото тъкмо Бог го е пожелал. – Ако волята Божия ти се услажда, то каквото и да ти се случи и каквото и да не ти се случи, ти си в Царството Божие, ти си в Небесното Царство. Щом обичаш повече себе си, тогава Бог не е чистата твоя любов.

●

Твоето чисто съзнание е твоят пазител, това важи не само в този свят, а и в другия свят. Твоята тайна мисъл към другите е отношение към твоето собствено здраве

●

За ада казва Учителят: Адът е само абстрактно място на несъществувание. Той е едно странно състояние на смърт в съзнанието на човека, но той не съществува.

●

Няма друг дявол – казва Учителят – освен тебе. И затова Учителят казва: Спаси се от себе си, защото в чистотата няма дявол.

●

Защото да отдадеш живота си на оцеляването, означава да ограбиш своето развитие. Но този, който работи за себепознание, ще му бъде дадена допълнителна енергия от Орела за неговото развитие, защото целта му е правилна и защото само по пътя на себепознанието енергията расте правилно. По пътя на оцеляването енергията се разваля, по пътя на себепознанието енергията расте правилно.

Привързаност към Семанахуак

Толтеките забелязали, че без безжалостна честност към себе си будността постепенно ще те направи повърхностен, защото тя се привързва към нещата, които са в семанахуак, т.е. нещата на света, в това число всичко наред – професии, народи, партии, имоти, коли, деца, най-различни видове дългове и т.н.

Толтеките казват, че да допуснеш привързаност към семанахуак, т.е. към света, означава да подходиш много повърхностно. Защо? Защото привързаността означава да обречеш себе си на голям провал, да поставиш себе си в огромно разхищение на енергията, която е необходима за най-важното сражение в живота – сражението за раждането на Истината в себе си.

Толтеките забелязали, че привързаността означава, че нещо в тебе настоява на глупостта. Това означава, че съгласявайки се с привързаността, ти се съгласяваш с глупостта, ти се съгласяваш с провала. А това означава, че се отказваш от истинския живот. Така толтеките разбрали, че трябва да надраснат опасната будност и да се освободят от нейното разбиране, за да влязат в извисяването

Що е Бог? Бог е далечна близост. Любов има само онази душа, която се е превърнала в нищо и след нищото тя има всичко, и пак е нищо. Значи първо се е превърнала в нищо и след нищото тя има всичко, огромната пълнота, великата пълнота и пак е нищо.

●

Целта на живота е освобождение от себе си и от всички неща. Истинната душа обича само Бога и нищо друго, защото нищо друго не съществува извън Него. В най-вътрешното на човека – там няма време, там време никога не е прониквало, никога не е просиявал образ, само древна пълнота.

●

Бог е Свръхсъществуващо Нищо. Колкото повече имаш Бога, толкова повече Го жадуваш.

●

А Синът, какво е Синът? Синът – това е познание на Бога по всяко време, при всички условия. И после казва: Ако здравето ти е по-мило от Бога, това означава, че Бог не е твой Бог.

●

Нищият е този, който е нито безсмъртен, нито смъртен. Той предхожда и двете – бил е в Нищото, той е самото Нищо. Той е Бог. За него е казано: „Богове сте“. Човекът на Нищото става Бог.

●

Нищото е сродно с тайната на Бога. Нищият човек е този, който жадува да не знае, така казва Майстер Екхарт, защото няма нужда да знае; той е всичката пълнота.

●

На Нищото нищо не може да се прибави, нищо не може да се отнеме. Там злото няма никакъв шанс да съществува, нито външно, нито вътрешно. Нищото е всякога преизобилно, самодостатъчно, блажено.

●

Бездната, това е Чистата Неопределеност. И затова Лао Дзъ има една такава заповед: бъдете неопределени. Разбира се, ако човек е упорит, не иска да стане неопределен, Лао Дзъ казва: Смъртта ще те направи неопределен.

●

Бездната е Чистата Неопределеност. Тя е тайната на искрата. Бездната е първоизворът, това е също част от тайната на Бога и част от тайната на Бездната. Тя е част от тайната на нашия дух, на нашата недостижимост; тя е отвъд зло и добро, отвъд смърт и живот – тя е по-дълбока. Тя е тайната на нещата. Искрата, това е остатъкът, сродството, което всеки търси – сродството с Великата Бездна.

●

Бездната е величествена и страховита. Тя има качествата на чистото Нищо. Тя ни обгръща отвсякъде. Но тя е и нашето тайно, вътрешно богатство.

●

Ако душата можеше да познае Бога без света, то светът никога нямаше да бъде създаден. Той е създаден заради нея, заради душата.

●

Съществата, в това число и великите учители и посветени, са само Божии следи, упътвания, посоки към тайната на Бога и на Великата Бездна.

●

Когато истинският човек говори, той създава в душата ти тишина и в тази тишина Бог слиза и ти говори.

●

Голямото страдание е голямо съкращение на пътя, което означава огромно благословение. Много същества слизат, за да направят скок. Това е голямо съкращение по пътя към Бога. То е изключително голямата любов на Бога към тебе.

●

Всеки от нас е длъжен да познае Истината без посредници и да заживее цялостно. Бог иска в тебе, казва Майстер Екхарт, да бъде божествен, съкровен и нищо друго – това е, което иска Бог вътре в тебе.

●

Синът е роден от Божията дълбина. Това е чисто и просто, казва Майстер Екхарт, моята дълбина. Божията воля е свободна само в твоята съкровена дълбина.

●

Бог се намира не тук и сега, а там – там, където угасват всички различия.

●

Дяволът съществува само за определени хора, места и светове. Дяволът е реален за когото трябва, т.е. Бог изпраща дявола за когото трябва. Който се бори с дявола, се превръща, казва Учителят, в жертва. Това е закон, защото ти се бориш с тайна сила на самия Бог; няма как да не станеш жертва. Всяко твое неразумно решение, казва Учителят, е дявол.

●

Гневът на Сатана върху тебе, това е самият Божи гняв. Суфи казват: Бог има две имена – любящ и строг. От атрибута на строгостта си, т.е. на всемогъществото си, Бог е създал Иблис, Сатана, и го е пуснал в обръщение, в съществувание. Бог е създал Иблис, защото той е много ревнив и привързан към Бога чрез своята си любов към Него. По този начин при Бога могат да отидат само най-достойните. Толкова е ревнив, че няма да те пусне лесно. Но достойният човек, истинният човек ще направи пробив чрез Бог в себе си в Сатана и ще се завърне в целостта. Недостойният просто не може да мине през Иблис, през Сатана, и да отиде при Бога. И Сатана, и Христос са слуги на великата и тайнствена Реалност.

●

Суфи казват: Ако ненавиждаш Сатана, ти му предаваш сила. Ако мислиш, че е враг, ти му предаваш сила. Правилният метод е много прост: мисли само за Бога и Иблис ще угасне. Наистина много просто – мисли само за Бога и Сатана ще угасне, защото в Бог угасва всяко зло.

●

Помни само Бога и ще имаш само Бога, така казват суфи.

В древността Бог тайно предложил на Сатана да се разбунтува срещу Него

Ал Халладж казва: В древността Бог тайно предложил на Сатана да се разбунтува срещу Него. Защо? За да може да се изпитат духовете и тяхната същност. Сатана е имал задача да ги увлече и ако те наистина се увлекат, както и станало с една голяма част от тях, тогава за тях щял да бъде образуван един друг свят. И след време този свят бил образуван. Той бил наречен рай, а в него били поставени Адам и Ева – увлечените същества, духовете с паднало съзнание, които не били концентрирани и цялостни за разлика от онези, които оцелели. Те носили в себе си изменчивост и затова на този рай е трябвало да бъде даден урок. Така змията получила сила от Бога, влязла и дала урока, който е наречен грехопадение.

●

Сатана е трябвало да даде първо падението, а после Бог да го излекува – такъв е замисълът. Първо трябва да дойде падението и после Бог да го излекува, т.е. да излекува човека

●

Защото Бог не прави нищо случайно и абсолютно нищо необмислено. Бог прави винаги най-доброто – това е хубаво да се запомни – при всички условия, при всякакви условия Бог винаги прави най-доброто. Дали го одобряват хората, т.е. падналите съзнания, или не, подразбира се, че не, няма никакво значение.

●

Раят, човечеството падна, за да се насочи от знанието към недостижимата мъдрост на Бога. И казва Ал Халладж: Бог е скрил съдбата в рая, а свободата в Себе Си. Съдбата, това е Дървото за познанието на доброто и злото; любовта – това е цялостният избор на Бога, това означава любов, според Ал Халладж – цялостен избор на Бога.

●

Нечистата любов винаги се заплаща скъпо. Тя се заплаща със съдба, с карма, затова в този свят е пълно със същества кармични. Защо? За да запомнят всички същества, че само чистата, истинната любов, пълната любов, изцяло Божествената любов се въздига и благославя.

●

Божията активност е поразяваща. Ето един пример: Йезекиил, седма глава, девети стих: „И ще познаете, че Аз съм Господ, който поразява“. Многобройни примери има в Библията, нямам за цел тук да ги изнасям. Изпраща червея, който разрушава тиквата; изпраща вълни, които стават губителни, и това си има причини. Той действа. Да се оспорва, е смешно; да се благодари, е малко по-добре, но да посрещнеш всичко това с любов и голяма приемственост, значи да навлизаш наистина все повече в мистичното тяло на Бога.