Защо не ме излекуваш?

(Сещам се за един монах, който много… така, чисто посветен на Бога, отдал си живота, но имал тежка болест. Много усърдно се молел Бог да го освободи, минали години – никакъв резултат от молитвите му. И в един момент, той казва: „Благодаря Ти, Господи, разбрах: защото, ако беше ми дал здраве, нямаше да има полза за мене и за Душата ми“. Ето го Смирението, ето го приемането, ето как действа отдаденият на Бога. Не казва: „Защо не ме излекуваш?“, а благодари и се смирява. Има болести, на които Господ налага забрана да бъдат излекувани, защото Господ вижда, че болестта е по-нужна за спасението на Душата, отколкото здравето. Хората може да не мислят така, но казвам: това е без значение!)

●

Болестите ни въвеждат в Божията Любов – освен ако не сме крайно своеволни.

●

Смирението всякога е по-дълбоко и превъзхожда поста. (Казвам го към тези, които много постят и мислят, че с поста е голямото очистване. Трябва да се гони истинското Смирение.)

●

Ако страданията не облагородяват, тогава те ще се превърнат в двойно зло. Внимавай бедствията и скърбите да не те откъснат от Бога! Търпението на скърбите е по-високо от добродетелите на човека.

●

(Тука само малко ще обясня. Ако можеш да изтърпиш една голяма скръб, голяма трудност, голяма тъга, ти изтърпяваш нещо, много дълбоко натрупано от твоето минало – а щом го изтърпяваш, ти ще го преодолееш. Затова Търпението е важно.)

●

Духовният човек живее извън света. Как тогава ще го видиш и как тогава ще го обидиш?

Християнската Mъдрост

Продължение
(Трета идея за размишление)

Когато Бог види, че не желаем земни блага, тогава Той ни позволява да се ползваме от тях – защото тогава ние ги владеем.

●

(Значи, както виждате, Бог не е против благата, а против невежеството. Затова има Суфи, които имат цели замъци, обяснявал съм ви – но те са непривързани. Той знае, че тоз замък не е негов, че той си е на Бога, и той живее в Бога, а не в замъка. Оня случай, дето ви разказах, за богатия Суфи, дето… Пак ще го кажа, накратко: Отишли двама-трима ученици при един Суфи да ги учи, но като видели в какъв палат живее и колко е богат, и казали: „Тоз не може да ни бъде Учител, той живее в разкош!“ и т.н. Отишли при един беден Суфи в една малка къщурка и казали: „Искаме ти да бъдеш наш Учител, защото другият не може“. Казва: „Грешите! Той е истински Учител – аз не съм“. Защото непривързаният е непривързан. Както и оня случай, когато един ученик отишъл при богатия Суфи – мисля, че се казваше Джунаид – и поискал да говорят за Истината и т.н., и Джунаид му казал: „Добре, напускаме замъка. Напускаме и тръгваме да търсим Истината“. След сто-двеста крачки ученикът казал: „Извинявай, забравих си чашата за просия, искам да се върна!“. Суфи му казал: „Аз забравих целия замък, ти – една чаша! С тебе няма да търсим Истината!“. И го оставил. Значи, Суфи е непривързан. Суфи – това е Тайното Знание, и думата Суфи означава Чистота. Това е Тайната традиция на Суфите, Тайното предаване на тези неща. Суфи означава Чистота – и точно това е Тайното Знание. Но пак казвам: не е лесно да се разбере тази дума. Защото Учителя казва: „Това не е дума от този свят“.)

●

Бог можеш да Го почетеш само с Духовния си живот, с Правилния живот.

●

Не храни вражда към някой човек, защото молитвата ти винаги ще отслабва.

●

Победи себе си – и ще победиш Дявола.

●

Без Любовта, от нито една добродетел няма полза.

●

Всичко е от Бога. Той допуска да боледуваме – и Той ни е обкръжил с лечебните способи.

●

Не виното, а порочната воля произвежда пиянството.

●

Целителното лечение и средствата ни се изпращат от Бога. (Ако Бог не ги изпрати, каквито и лекарства да са, колкото и да са скъпи и да се наричат „лекуващи“, ако Бог не ги докосне, няма изцеление. Докосне ли ги Бог, значи Той е позволил. Тогава и елементарна билка, дори и да няма тези лечебни свойства, тя вече ще действа. Както оня случай с Учителя, когато един ходил при лекари, какви ли не рецепти, и накрая Учителя му казал: „Вземи там малко зехтин, така, сложи си“. Той даже не можел да повярва – абе казал: „Нямам, Учителю, зехтин“. „Вземи имамбаялдъ.“ Знаете го какво е. И го излекувал със… Защото няма значение средството, а твоята Вяра и Любов към Учителя. Учителя може да вложи силата Си във всяко нещо, а когато ти не си готов, каквито и лекарства да са… Така – между другото…)

●

Любов, въздържание и молитва – без тях е невъзможно непрестанно да пребиваваш в Бога.

●

Чистият живот – това е угаждането на Бога. (Значи, всеки може да провери: на хора ли угажда, на някакво общество ли, на света ли, или на Бога. Истинското угаждане е угаждане на Бога – и това е правилният живот.)

Има мир, по-лош от войната

Има мир, по-лош от войната. (Преди време го обясних, само за кратко ще го загатна. Хераклит го казва: „Мирът е по-лош от войната, защото ражда застой, а застоят ражда демони“. Войната идва да събуди мисълта на човека, да ги научи как да ценят мира, да влязат правилно в него. И след време, когато го постигнат, войната и мирът няма да ги развалят; т.е. обикновеният живот, въобще човешкият живот няма да може да развали човека, който е постигнал правилен опит и истински мир.)

●

Доброто може да съществува без зло, но злото не може да съществува без Доброто.

●

Никой не може да попречи на Божията помощ: нито хора, нито демони. Пречка може да бъде само човешкото безверие и самият човек.

●

Благият Бог оставя демоните да действат за известно време срещу нас, докато си изработим чистите духовни качества, които са необходими за Небесния Живот. (Спомням си даже, Иван Рилски много пъти се е отчайвал: „Бе – казва – Господи, кой ме доведе в таз пустиня: Дяволът ли, Ти ли?“. Пак отчаяние… Това е път, през който се минава, докато укрепнеш. Така Бог израства: чрез падане във вярата, падане във волята; но след много падания и с Любов към Бога – накрая Бог израства правилно в човека.)

●

Когато вежливостта е светска, тя погубва простотата.

●

Молете се и не се вълнувайте от сухотата на своите молитви, но чакайте с търпение Бога. Това, което най-много безпокои демоните, е постоянната молитва. Това е най-голямата тревога за тях. Молитвата е по-висше творчество от всички видове изкуства и науки. По-висше творчество от всички видове изкуства и науки!

●

Смирението е самоунищожението на гордостта.

●

Ако вие, светските хора – казва един монах, – осъзнаете опасностите, всред които живеете, щяхте да се молите десет пъти повече от нас, монасите.

●

Ако ти се молиш много, но си осъдителен, ще дойде ден, ще кажеш: „Бог май не чува молитвите ми“. (Осъдителният човек, критикуващият човек посяга на Великия План на Бога – защото навсякъде действа Бог, в целия свят. Примерно: да критикуваш Исляма и тероризма значи да критикуваш земетресението и наводнението. Никаква логика! Бог пак ще действа, защото Той позволява. Той знае къде какво да позволява. В момента на най-малката критика (не забележка – критика!), ти вече се изпъждаш, твоите молитви стават слаби. Затова трябва да знаеш кое е критика и кое е забележка.)

●

(След време, когато говорим за тероризма, ще ви обясня някои тайни на властта. Това е един от най-тежките паразити в света, който е тръгнал от Атлантида и който е изкривил милиони съзнания. Който попадне там, вече е все едно какво мисли: дали мисли положително, или приятно – няма значение, той вече е загазил и навлиза в дълбоки нива на… Но правилно е, защото това е неговият път, който трябва да изстрада – от друга страна – и някога да се откаже напълно от власт и да разбере, че само Бог има власт.)

●

Дяволът обладава не сила, а злоба. Бог обладава силата.

●

Човекът на истинската Любов не осъжда враговете си, когато са попаднали в нещастие.

●

(Тука случката, която ви разказах за един монах, пак ще я повторя.)

●

„Много се молих Бог да ме изцели, но Той не чу молитвата ми. И аз разбрах, че изцелението няма да е в моя полза.“

●

Ако не можем да понесем скръбта, не сме се предали на Божията Воля.

●

В Смирението е скрита най-висшата Мъдрост.

●

На когото не е дадено да учи, а той учи, той оскърбява Божията Воля.

●

Христос се е посветил на Бога, а не на света и на обществото, и затова Той се завръща в Бога.

●

Единственият начин да бъда сигурен в себе си е да бъда достатъчно сигурен в Тебе, Господи.

●

Извън Бога всички ние сме повърхностни и враждебни.

●

Тялото е глухонямо – Душата е чуваща.

●

Трябва Свободна воля, за да се подчиниш на Бога; иначе не се подчиняваш, а само понасяш. (Искам да кажа: Свободната воля е дадена, за да избереш твърдо Бога, съзнателно да се подчиниш и смириш – а не да понасяш и да мислиш, че имаш правилен избор.)

●

Хората съумяха да разпънат Словото; сега искат да разпънат и мълчанието Му.

●

Молитвата е по-важна от нашето дишане.

●

Ако ти имаш Любов, грехът не би съществувал. (Говорим за истинска Любов, която не е, разбира се, човешка любов.)

●

Без страданието, Истината не би живяла.

●

Нищо земно не може да постигне Бога.

●

Царството Божие е нещо чисто Духовно. Това Духовно Царство се постига само чрез Духа. Целта на живота е да станеш чист и ясен Дух в себе си. (Ще обясня. Когато човек напълно овладее себе си, той става Дух.)

Заратустра

(Лекция 1)

Заратустра е бил роден в пламъка на Свещения Огън, който носела майка му в себе си. Майка му се казвала Дахдауб. Дахдауб на персийски означава Изворната. Тя се молела Божественият Огън да роди и пази сина . Божественият Огън е умеещият да ражда – и само този, който е роден от такъв Огън, е в състояние на Абсолютна Чистота.

●

Странно се е родил: всички очаквали вик, но той само се усмихнал – зарадвал се, усмихнал се на света. Първото нещо, което казал, било Свещена формула (това е Духът в него, напредналият Дух може да действа така и в дете) – Свещена формула; а Огънят в него я произнесъл. Не заплакал – засмял се и приветствал света: т.е. идва осъзнат, Велик Дух.

●

Знаем от преди, че той е бил в един от храмовете в Атлантида и там са ходили Орфей, Питагор, Платон и т.н., даже и Тот – така че, когато говорим за Заратустра, говорим за нещо Древно.

●

Името му има около шест значения и тълкувания. Аз ще се спра на едно – то е: Зорос означава Обяснителят или Чистият. Чист означава несмесен: най-малкото смесване с нещо друго – вече се променя. А Чист в Абсолютния смисъл означава: никакво смесване. И така, името му означава Чисто Светене, Чисто Сияние. А Зенд Авеста – това, което се нарича персийската Библия, която иначе надминава хиляди страници, тя се превежда така: Зенд – също е Чисто, Свято, а Авеста означава Прославление – Чисто Прославяне на Единния Бог. Самият той казва: „Словото е Обожествител“. Наистина, Словото може да обожествява нещата.

●

И така: Заратустра е Велик Докоснат. Той е нямал Път – Той е имал Дух, Реализация. Той е имал Дух, който разбира Ахура Мазда, т.е. Бога; и понеже е бил Докоснат, той е заживял в Духа си тотално, а не в света. Това е било отдавна подготвено.

●

Говоря ви за Заратустра, защото той не е познат в света. Говори се по нещо за него – но в дълбочина той не е познат. Макар че понякога се казват хубави неща… Но да изследваш такова Същество само от книги означава нищо да не разбереш.

●

И така, Докоснатият човек е реален. Той не може да живее в света и в ума. Той никога не живее във времето и в сътворението. Изглежда като другите, но той се разхожда като Дух. Например: ако Бог влезе в Сатана, и той ще изчезне и ще остане само Реалността – така че всеки, който съумее да всели Бог в себе си, за него светът ще изчезне, ще стане нереален.

●

В миналото голяма част от човечеството са били зороастрийци. Заратустра – това е Древен Път за влизане в Огъня на Вечността.

●

И така, Мъдростта му:

Любовта означава да споделяш Бога. (Тука няма човешки неща – както ще видим после, и Орфей потвърждава, и особено Древният Тот.) Любовта означава да споделяш Бога.

●

Който има в себе си Любов и Истина, Бог му дарява Своето приятелство.

●

Бог покровителства Достойнството, наречено Самодисциплинираност. Достойнството, наречено Самодисциплинираност.

●

Духът е местожителството на Бога.

●

Когато хората не позволяват на злото да живее в тях, то ще изчезне от целия свят.

●

Когато човек говори само Истината, той може да превръща енергията си, когато трябва, в голяма сила и стихия.

●

Истината е стаена в Достойнството и Правилното поведение. Само който живее с Правилно поведение, реализира целта на своя живот. Любовта към Истината и Правилното поведение дават порядък в съдбата, а по-нататък – и състоянието Уща, което означава Божествено Блаженство.

●

Злото в човека се изявява при изобилие или липса. (Значи, там, където има голямо изобилие, човек не може да го понесе, не може да го управлява. Само Бог в него може, но човек не може. И там, където има голяма бедност, човек пак не може да я управлява. Но ако е заедно с Бога, и двете може да ги ръководи с лекота. Затова съм казал, че Мъдрият в пустинята сред малко вода… Той намира вода, минимално, но цени я и царува. Тука глупакът сред вода загива. Мъдрецът навсякъде се чувства добре, защото той живее в Единство с Бога, а не в единство с богатството или бедността. Той е винаги в Единство с Бога – от там той е богат; и думата Бог означава точно богат. Но казва Учителя: „Трябва да си богат с Бога, а не с други неща“.)

●

Пътят на Търсача е отвъд книгите. Първо той придобива дълбок, личен и правилен опит. (Както казва и Брат Михаил: „Ти си книгата: първо трябва да прочетеш себе си“; трябва да прокопаеш себе си – и после, и другите книги са намясто.)

●

Не се бори със злото, а само внеси Бог в себе си.

●

Само който е изчезнал в Истината, е познал себе си; а който е останал в себе си, той не се познава.

●

Свещеният Огън трябва да се слее с Бога, Който е Древният Огън, и трябва да изчезне в Него, защото няма място за два Огъня.

●

Човек, който няма Свещен Огън, ще бъде съсипан от силите на света. Който има Чист Огън в себе си, той има Бог като съюзник.

●

Нещастието е паднал огън, отцепен от Бога. Когато огънят е нечист, той скита като призрак в световете.

●

Бъди Чист, за да не изпитваш страх.

●

При усърдни и продължителни молитви, хората ще се завърнат в своята Божественост.

●

Помислите укрепват Невидимия свят в човека; изричанията укрепват Единството; делата утвърждават Пътя и връзката. Адът – това са всички тези, които са извън Свещения Огън и Истината.

Тези две начала – Доброто и Злото – произлизат от Един Абсолютен Създател и Унищожител. След време и Доброто, и Злото ще бъдат унищожени, защото те не са Същността на Живота, те не са Изначални. Истинското Начало никога не е било Добро и Зло; истинското Начало е Безкрайността – казва Заратустра.

Заратустра: огънят

(Първа идея за размишление)

Огънят е най-Древният образ на човека.

●

Словото е Огнено изкуство. Чистият Огън – това е Звукът на Аша (или, казано по друг начин – Звукът на Истината). Огънят у човека е този, който създава волята. Словото е Огън. Ти трябва да си натрупал много Огън в себе си, преди да са дошли събитията, за да ги изпревариш.

●

Който е разбрал Свещения Огън, той разбира, че Животът не е материя.

●

Чистият Огън е тънка защита от всички вредни и нечисти енергии – той гони всичко нечисто.

●

От Древни времена Огън и Дух живеят заедно – те са едно Цяло.

●

Всяка молитва е Огън и тя натрупва в себе си чиста, Божествена енергия, която води до изменения – и на самия тебе, и на окръжаващата среда.

●

Постоянните молитви създават постоянна помощ от Духовните Същества. Натрупването на този Огън води до взрив от Светлина, в която нисшите сили изгарят, защото не могат да устоят. (Точно това е, което се случва в Самадхи: взрив от Светлина – и ти ставаш нещо Изначално, нещо естествено. Разбираш, че това, което си търсил, е нещо много просто и естествено.)

●

Защо не могат да устоят тъмните сили? Защото са изгубили Чистия Огън. Те имат смесен огън. Когато се придобие този Чист Огън, започва се общението с Духовните Същества. Този натрупан Огън може да изцелява всичко. Но този, който трупа земни неща, той е неизлечим, той се проваля. Този натрупан Огън е, който поддържа крепко здравето.

Да говорят само и единствено Истината

Първото нещо, на което се обучавали децата на зороастрийци, е да говорят само и единствено Истината. Никакви други правила – само говорене на Истината. Тук мога да кажа, че това е най-Висшата практика и няма нищо общо да се заблуждаваш с медитации и други неща: дишане, паневритмии…, ако не си в системата на Истината. Това е, което… Истината е по-важна, защото Тя съдържа в себе си и Чистотата. Тези две неща са по-важни от бъдещето и от звездите… Такъв човек не се влияе от звездите; той предпочита да се влияе от Бог, от Истината и от Абсолютно разумните неща – там няма звезди.

●

Говоренето на Истината – казва Заратустра – е трупане на вездесъщ Огън, защото Истината е тясно свързана с Правилното поведение.

●

Мисията на Мъдрия е само една: да живее в Сиянието на Бога.

●

Мъдрите се хранят с Бога – и точно това е Насъщният Хляб.

Бог познава Себе Си в сърцето на Търсача. (Много просто: самият Бог е Търсачът: Той търси в нас, Той се моли в нас – ние мислим, че ние се молим. Той се моли и показва – това Слово, което ни е дадено да се молим, показва точно какво ще ни даде след време. Тука само нещо ще ви кажа. Има една истинска молитва – Учителя казва: Единственото нещо, на което не мога да ви науча, това е истинската молитва. Какво е тя? Когато си се молил хиляди и милиони пъти, идва един момент, в който Бог те научава. Но какво означава истинска молитва? Накратко: участие на Бог в нея. Тогава силата става между тройна и десеторна – ти нямаш такава сила – и тогава разбираш, че Бог тайно, насаме, е стихийно с тебе: означава, че одобрява това, за което се молиш. Разбира се, то трябва да е Разумно и Свещено.)

●

Истинската Свобода е сливане с Волята на Бога.

●

Който произнася често АУМ, прави Брахман да бъде доволен от него. АУМ означава Брахман.

●

Който винаги е зает с АУМ, ще отстрани всички беди, страхове и препятствия.

●

Христос е Нероденото, Несътворено Слово на Бога. Троица никога не е съществувала, защото съществува само Един Бог – Бог в милиони образи. Христос е само способ и метод на Бога за проявление – един от многобройните методи. От Бог изхождат всички същества, цивилизации, епохи и раси, всички разновидни събития.

●

Бог знае всичко, но неправилните въпроси нямат отговор.

●

Желанията разсейват истинските знания – казват кабалистите – и така се заражда „знаещото неразбиране“: това, което Учителя нарича „ученото невежество“.

●

Да постигнеш нещо в света означава да загубиш нещо от Дълбочината си, от Същността си.

●

Който се моли усърдно, побеждава света.

●

Първичните Хора, това са Древните Богове; така че думата хора и въобще много хора, които са повярвали, че са хора и човеци – това е едно погрешно падение. Ние не сме хора: и в момента не сме хора, и никога не сме били. Ние сме Духове, ние сме Същности; ние сме, в Дълбините, Богове – и натам трябва да пътуваме, тъй като този свят не е наш, отвъдният свят също не е наш: това са бедни светове.

●

Когато Бог е разбрал, че постоянно Го търсиш, Той ще ти позволи някой ден да Го видиш.

●

Волята е Тайна на Духа, а не тайна на човека и тайна на ума. Волята е чист Дух в действие.

●

Човекът на Волята живее в съвсем друг свят. Атлантите са тренирали много своята Безупречност и Воля, защото са знаели, че само с натрупана Чиста Сила – говорим за мисли, чувства, постъпки и тайни постъпки – и само с тази натрупана Чиста Сила може да се проникне в Боговете и в Тайната на Орела и Необятността.

●

Оказало се, че правилното възприятие дава Душа на живота, Душа на нещата.

●

Тука само да спомена, че Душата е създадена от Ефира, а Духът – от Етера: друга тънка Дълбочина. А Искрата е създадена от Мистерията на Бога.

●

Правилното възприятие давало такова разбиране, че просто светът изчезвал – защото това възприятие било част от Бога. Човек, който живее в Бога, въобще не допуска да живее в света: той се разхожда в света, но не е от света. Както са Суфи: Суфи живее в Сърцето на Бога – може да разговаря, но той винаги е съсредоточен в Бога. И казва: Ако един миг мислиш за света, ти си вече еретик. Това е мярката: ако изпуснеш един миг да не мислиш за Бога… Това е Висша мярка, Висша съсредоточеност.

●

Всеки, който се оплаква от нещо, се отдалечава от Бога и от Чистотата, защото оплакването от всяко нещо е недоволство от Скрития План на Бога – това е отдалечаване.

●

Тука мога да добавя, че благодарният човек, колкото по-благодарен става, в един момент ще му бъде позволено Дълбоко Развитие, а по-нататък – и познаване на Истината. Докато недоволният човек, неблагодарният, е натоварен с тежки същества; и колкото по-недоволен става, толкова повече обеднява, независимо дали има някакви земни успехи.

●

Знанието не е Чистота и затова е казано: Знаещият загива, когато започне да говори; а Любящият загива, ако замлъкне да говори.

●

Твоята Пробуденост, твоята Истинност – казва Дзен, – това е по-важно от всички науки и религии и от всички Писания. Мога с чиста съвест да кажа: Бог в мен е по-дълбок от всички Свещени Писания, без изключение, няма изключение! Той е Важният.

●

Истината – казва Дзен – е безмълвна, но е преизпълнена с Покой и тиха музика: музика, пееща Същността на нещата.

Който е Чист, Бог му е позволил да Го познае

Който е Чист, Бог му е позволил да Го познае. А който е познал Бога, не общува с хора. Ще обясня: общува с Бог в хората. Не с хората, а с Бог в хората – и затова той различава нещата. Чистотата е различаване.

●

Дяволът казал на един Сафа, Суфи – на един Чист:

– Когато в началото влязох в тебе, бях голям колкото камила, а сега съм като врабче.

Суфи го попитал:

– Защо?

Дяволът му казал:

– Ти ме унищожаваш със Зикр.

Още от прадревни времена Сатана е бил определен от Бога за земята. Въобще Бог винаги от много рано предвижда и действа с тези неща. Сатана е знаел, че думите и словата могат да стигнат най-много до вечност и благоухание, но тайната близост с Бога, която е скрита много дълбоко навътре, е самата Мистерия. Тя е нещо абсолютно неизразимо за никакво слово. Тя е по-дълбока от всичко друго и това е особена връзка с мистериозната част на Бога, с неведомата част, която принадлежи на Великата Мистерия. А херувимът, казва Ал Халладж, умее да чака.

●

Злото, това са всички същества, които в своето минало са поискали независимост от Бога. За тези, които не разбират Бога, казва Ал Халладж, Бог е Сатана, Бог е зло. А за тези, които Го разбират, Бог е Бог, Бог е Любов.

Злото е част от мистерията на Бога, от мистерията на преобразуването на човека. Силите на злото в света ще нарастват, защото без тях, казва Ал Халладж, извисяването в Бога не може да се осъществи.

●

Зли същества са станали всички тези, които са изпуснали своите условия за развитие, които са отлагали по най-различни причини; умът обича да отлага. И затова те сега са паразити. И казва Ал Халладж: Ограбват енергията и здравето на другите, но пак не могат да се развиват. Защо? Защото са изпуснали същественото – Любовта, която е пътеводител.

Злото е създадено, защото чрез предоляването му се определя приближаването до Бога.

Злото е създадено, защото чрез предоляването му се определя приближаването до Бога. Злото в самия човек показва, че човекът е забравил Бога и когато човекът е забравил Бога, тогава Сатана трябва да дойде и да го преустройва, защото Сатана, както казах, е създаден по един таен закон на Любовта и разбира се, на Мъдростта, понеже е херувим. Така чрез Сатана човекът, рано или късно, сега или някога, ще бъде възстановен.

●

Тъй като Луцифер държи само на великото Божие единство, на единство с Него и с никой друг.

●

Ал Хлладж казва: Сред обитателите на небето няма такъв единобожник като Сатана, Иблис, няма такова велико единобожие. Той даже въобще не поискал да погледне Адам и неговото първоначално великолепие. Той гледал само към Бога. Той влязъл в своето уединение и славел само единствения Бог. Бог отново му казва: Преклони се! Сатана му отвърнал: Прекланям се само на Тебе и на никой друг. Бог му казва: Даже и ако моето могъщо проклятие падне върху тебе? Сатана отговорил отново: На никой друг!

●

Ето я великата и необикновена преданост. И Ал Халладж казва, че Сатана е велик пример за изключителна преданост.

●

И така, Луцифер е бил прокълнат, т.е. преобразен от древното могъщество на Бога. Според Ал Халладж само такава велика любов може да заслужи велико проклятие. Една обикновена любов не си струва; ако е някакъв ангел, той не може да разбере дълбоко своята мисия – трябвало е да бъде херувим. Защото когато изтече проклятието и дойде часът на Истината за Иблис, той ще надрасне, както казах, херувимите, понеже Бог е велика Любов. И той ще стане един от боговете, защото някога той е искал да има престол над звездите. Никаква гордост: „престол над звездите“, т.е. да е близко до Бога. Тука отново Ал Халладж ни казва, че няма гордост, а той е искал да бъде близко до Единствения и възлюбен Бог, Когото той е познавал. И тогава, казва Ал Халладж, след тази тежка работа, той ще е заслужил и тогава великото проклятие ще стане величествено благословение.

●

Ал Халладж огласявал дълбоки тайни на скритото богопознание, и то на всеослушание.

●

Само на Любовта е дадено, на истинската Любов, да преодолее Голгота. Само на нея е дадено възкресение. Голгота е принцип. Голгота е абсолютно завръщане в Любовта, вечната Любов. Голгота е методът, който образува вечна връзка с Бога, а Ал Халладж знаеше къде отива.

●

Халладж казва на окръжаващите, и то с поклон: Аз не се съмнявам в благостта на Аллаха. И казва още: Бог ми дарява чашата на страданието, която Той сам ще си я изпие. – Това е просто велико откровение, велик гносис. На друго място казва: Няма друг деятел, освен Бог.

●

Голготата на Ал Халладж е скрита Божия тайна, която не може да бъде разкрита на друго място, освен на самата Голгота. И Ал Халладж казва: Сам Бог ме изправя на Голгота, за да вкорени тайната на Себе Си в мен. Той искаше да се вкорени в мен.

●

По времето на самата Голгота Ал Халладж казва: Гордея се, че умирам по този начин, защото тайната на Бога го изисква. – Ще обясня това, което е позволеното, както и догодина, когато говорим за богомилите, ще обясня позволеното, тъй като искам лекциите да продължат. Тайната на Голгота е в дълбокото проникване на Бога в човека, цялостно проникване; не донякъде, цялостно проникване. По този начин Бог не може да влезе в ангелите, а само в човека. Затова Учителят казва: Ангелите жадуват да слязат на земята, но на много от тях не е дадено. Но Бог знае какво прави – само в човека.

●

И казва още Ал Халладж: Голяма радост имах на своята Голгота. А защо мъката ми беше радост на Голгота? Той, Аллах, ми я направи радост.

●

Ом е най-древният и божествен меч срещу злото

Ом е най-древният и божествен меч срещу злото.

Който познава Ом, той става разрушител на тъмнината.

Ом е връзка с боговете и поради това Ом е освободител.

Ом е царският път към Брахман. Това е пречистият поток от духовност.

Това Ом работи за нас неуловимо и всичко това става в чистото безмълвие.

●

Ом е ключът към изначалност. Ом е най-древното и кратко благовестие. Тази сричка е жива част от великия древен Брахман и затова тя е повече от дума, повече от сричка, повече от слово. И тя означава завръщане в Брахман чрез повторение.

●

Казват мъдреците на Упанишадите: Ом е оръжие, Ом е упование.

●

Това Прасъщество ОМ може да оживява във всякакъв вид мрак, няма значение каква е неговата степен. Запомнете тази идея!

●

Ом – това е Брахман. Това е всичко. Това е мистиката на единството.

●

ОМ е първото слово, произлязло от безмълвието на Брахман. ОМ е звук, който създава в човека дълбочина и безмълвие. ОМ създава и постепенно Брахман в човека. ОМ е друго название на Праосновата, на Прасъществото – друго име на Неговата всеобхватна Любов. ОМ – това слово е толкова древно и толкова свещено, и толкова извън времето, че винаги най ще му подхожда безмълвието. Това ОМ, това слово е повече несътвореност, отколкото да е нещо отвън.

●

ОМ е чистият древен водител и той те води към себе си. ОМ е древна дума за най-чистата сила. Тази сила е поглъщател. Тя поглъща всички други сили. ОМ е звукът, който по всяко време докосва Брахман. И Учителят казва: Казвайте тази дума; няма да я разберете, тя е дума на Духа – просто я казвайте.

●

Колкото повече повтаряш ОМ, толкова повече вървиш към Брахман и толкова повече ставаш Брахман.

●

Тоест – с постоянното си спомняне за Бога. Тоест: ако постоянно помниш Бога, това е изтреблението на злото – тотално изтребление. Който е разбрал това, много неща е разбрал.

●

Бог е Скрит, защото е Свръхизявен, т.е. толкова е ясен, че изглежда скрит. Едновременно е скрит и открит – казва Кабала.

●

Могат да Го зърнат само тези, които имат Басира – на Суфи езика това означава Тайната на Сърцето, или Чистото Око на Сърцето. Това Сърце е Дълбока, Съкровена, Тайна Наука, изучавала се е още в Атлантида и в Египет, и затова в Египет много се е уважавала – Тайният Блясък на Смъртта… Те са се подготвяли, за да влязат в Безпределността, която изглежда като смърт.

●

Това Сърце – Чистото Сърце – е Дълбока Наука; и то е докоснато от Бога поради тайни причини.

●

Който е в Бога, е благословен цялостно, заедно и с грешките си.

Това не означава, че човек, като влезе в Бога, е безгрешен – но той прави допустимите грешки, а не грешките на човека. Има грешки на ученик; има грешки на Мъдрец… И Мъдрецът – казва Учителя – на годината прави една грешка… Но той дълбоко я вижда, дълбоко се смирява и дълбоко си прави Тайни Поучения. Той не държи някой да му я каже. Той вижда дълбоко и знае защо Бог му я изпраща… Защото, ако той се възгордее, ще тръгне надолу.

●

Бог те опазва да не упрекваш и съдиш другите; и така Той те държи в Своята Милост. Тоест: трябва да различаваш, но никога да не вкарваш някаква критика, някакво вътрешно жило; защото критиката, елементарната критика, е омраза.

●

За този, който е видял Бога, послания не са му нужни. Не са важни и размишленията: важно е постоянното помнене на Бога.