Ти го съживи, а не че то съществува

Допреди тази хапка дяволът го нямаше; една хапка и той се яви. Някой път една лоша постъпка и той се явява, така злото оживява. Ти го съживи, а не че то съществува. Ти му даде храна с тази постъпка. Някой път четеш книга повече, отколкото трябва – това е преяждане. Водиш разговор по-дълъг, отколкото трябва – това е преяждане. Гледаш телевизия повече, отколкото трябва.

●

Кога един човек увеличава злото в своя живот? Когато разхищава енергията си по ненужни неща. Когато започне да смята второстепенните неща за важни, когато отделя Истината, благородството, светостта, чистотата настрани, казва: Тези неща не са за мен, има сега други по-важни – и тогава той увеличава злото в себе си.

●

Знанието си споделя илюзиите с тъмнината и затова е казано, че знанията могат да се споделят, но Мъдростта не се споделя, тя е откровение, тя е присъствие, тя е Небитие. Това означава, че постоянно трябва да увеличаваш своето смирение и чистота. Иначе астралният свят винаги ще те заблуждава и много често ще губиш разположението си, а когато човек губи разположението си, астралните същества му изяждат енергията.

●

...да не изоставиш Бога на второ място, защото всеки, който е направил тази грешка – когато е поставил Бог на второ място в живота си, а е поставил жената, сестрата, парите, властта, авторитета на първо място – тогава и Бог го поставя на второ място

●

Значи когато си смирен, Духът започва да излива живот в твоята душа и в по-ниските тела – третото и четвъртото. Смирението затова е благодат. Когато Духът започне да излива живот в петото тяло, това е по-дълбоко от всички твои разбирания. Този живот е по-дълбок от всички твои разбирания. Тук искам да подчертая, че не става въпрос за човешки живот, тъй като Духът работи в друго измерение (по-нататък към края на лекцията ще разберем за какъв живот става въпрос). Всичко това е свързано с петото тяло и с шестото тяло

●

Да станеш чист, в окултен смисъл, означава да изчезнеш и да остане само Бог. От това по-хубаво изчезване няма, обаче егото не обича да изчезва, винаги обича да пречи на Бога с най-различни неща. Будността в своята крайна степен се превръща в блаженство и това блаженство е подготовка за влизане в шестото тяло.

Когато светът ти влияе

Когато светът ти влияе, това не е мярка, че си в света. Мярката е в дълбокото приемане на Учителя и в постепенното развитие. Учителя е Егрегор над света. Зикр е също изкореняване на света.

Светът е силен егрегор на робство. Но Любовта към Бог и Учителя е връзка с по-могъщ егрегор. Егрегорът на Учителя е Океан от Чистота и Божественост и затова милиони пият от Него. Ако четем Учителя с дълбоко приемане, Той ще променя нашия малък личен егрегор и това е промяна на кармата.

Ако дълго време мислиш за Мистици, Старци, Посветени, ще влезеш в Мистичния Егрегор – почваш да вибрираш на тая честота. Но за тълкуването на Мистиката и Мистерията трябва да минеш през Скрита Врата.

Зикр и Чистотата правят Силата на егрегора. Христос е създал Егрегора на Бог в Себе Си и затова е почерпил много Сила от Него. А Учителя е Свръхегрегор и поради това е Непобедим, защото е Егрегор на Истината.

Ако Егрегорът на Истината ти позволява, ти ще влезеш в Истината. В Атлантида са го наричали „Егрегорът на Бялата Чистота“. Има Велик егрегор на Атлантида с много дълбоки Архиви. Който може да прониква в този егрегор, може да чете. Днес егрегорът на Атлантида продължава тайно да движи развитието и цивилизацията.

Всеки наш егрегор, който сме си създали, ни спасява от много неща, които не виждаме. Без егрегорите на нашите Формули ние щяхме да сме в много тежко положение. Всеки, който усърдно се моли, си създава силен егрегор Пазител. „Егрегос“ на гръцки означава: Ангел Хранител.

Изходът от егрегора на света е Пътят навътре. Това е търсенето на чистия вътрешен живот. Думата Учител обхваща и Бог, и Абсолюта. Абсолютът е Върховният Учител.

●

Окултният ученик е длъжен да се вглъбява всеки ден по малко (освен упражнението, което ви загатнах пак за неподвижност) и да навлиза все повече в себе си, докато стигне до една определена точка – да може да заражда сам в себе си живота.

Това е напълно възможно; трудно, но напълно възможно. Даже е естествено за духа на човека – да може да заражда сам в себе си живота, т.е. не да го чака от другите, не да го взема назаем, на кредит, а да може да го зароди сам в себе си. Това е Тайната на ученика

●

Третата категория светци са тези, които са искали да станат светци от Любов към Истината. Ще обясня.

Преди да почна, ще ви изнеса един Окултен закон, който гласи следното:

Различните мотиви са различни пътища.

Значи: тука ви говорих за три различни мотива, което означава три различни пътища – двата пътища, ще разберем, са погрешни, и третият: Третата Святост – Истинен Път.

Ученичеството

(Идея за размишление)

Истинското ученичество не е въпрос на учене и практики, а на един много тънък вътрешен подход – абсолютно чист, Божествен подход. Това е тайна позиция, която е свързана с дълбоко разбиране на живота чрез Духа, който работи в седмия план. С този подход ученикът има сила да отвори съкровеното вътрешно пространство, иначе практиките са само между другото.

Значи с този подход ученикът има сила да отвори съкровеното вътрешно пространство и тогава той може да влезе в своята душа. След време тя ще го заведе при Духа, тъй като душата не обича да живее в ума и сърцето, дори и когато те са пречистени. Тя се насочва нагоре, към своя източник, който е седмият план. Окултната наука казва, че ако собствената ти душа не е съгласна да те допусне навътре, тогава и сам Учителят не може да те приеме.

И другият важен закон: Ако един ученик не е намерил своя истински Учител, това означава, че той е злоупотребил със свободата си. Това е диагноза, това е мярка. Окултният ученик се отличава по това, че той има особена жажда за Истината, особен Огън. Какво означава това? Това означава, че той гори всеки ден за нея и за срещата си с нея и така постепенно той узрява, за да я види лице в лице. Когато я види, става въпрос за Самадхи, тогава той придобива един жив окултен опит, който убива съмнението завинаги, за цялата вечност. Тук става въпрос и за най-малките неща, дори от микроскопическото съмнение вече не остават следи. Съмнението си отива завинаги.

Казах ви за молитвеното състояние и пак ще ви кажа. Молитвеното състояние е състоянието на ученичеството. Това означава, че ако ученикът знае тайната на молитвата, например достатъчно е само тази тайна да разберете в живота, само една, само тази – тайната на молитвата, тогава ученикът ще знае всичко необходимо за своя живот. Защо? Ако ученикът се домогне до тайната на молитвата, до тайната на своята сърцевина, своята скришна стаичка, своя храм, тогава той ще узнае всичко необходимо за своя път, за своето Божествено настояще. Защото ако знаеш как да се молиш, ще срещнеш своя истински Учител. Това е окултен закон без изключения.

Молитвата

(Идея за размишление)

Без молитвен дух няма никаква възможност за ученичество – това е началото на ученичеството. Според окултната наука молитвеният дух на ученика, това е най-дълбоката вътрешна способност, най-дълбокото умение за възприемане

●

Даосите казват: Нищо не прави за себе си и ще бъдеш съвършен. Който търси истината, придобива второ дихание, диханието на ДАО.

●

Само за малко ще коментирам: този мрак в човека е създаден лично от него още от онези древни времена, когато човек е сключил договор с дявола и когато е натрупал голямата карма. От многобройни прераждания е натрупал голяма карма и голям мрак. И рано или късно той трябва да се опълчи, защото той я е създал и той може да я победи

Нук ану ап маат – Аз откривам сърцето си за Истината

Когато станеш Нетер

Според един египетски жрец Истината можеш да я видиш само тогава, когато станеш НЕТЕР. Само тогава, когато станеш Бог. Дотогава можеш да я търсиш, можеш да я жадуваш, можеш да я страдаш. Но само когато станеш Бог, можеш да я видиш. Това се осъществява в седмата чакра. Тя вижда Слънцето. Седем дъщери имаше змията.

●

По-нататък фараонът казва на своя син: Ако искаш свобода в другия свят, сине мой, ако искаш да се разхождаш свободно, тогава действай чисто в този свят.

Молитвата

(Идея за размишление)

Без молитвен дух няма никаква възможност за ученичество – това е началото на ученичеството. Според окултната наука молитвеният дух на ученика, това е най-дълбоката вътрешна способност, най-дълбокото умение за възприемане на Учителя. Над всички други дарби и способности се явява тази, защото Истината е по-висока от дарбите – най-дълбокото умение за възприемане на Учителя, т.е. на Истината. Това е мистична способност, това е умение да очакваш Неговия лъч в своята пустота, т.е. в своята абсолютна чистота.

Преди ви бях казал, че Учителят казва за молитвата, че е по-дълбока в този свят и от Любовта, и от Мъдростта, и от Истината. Това е напълно вярно. Учителят рядко казва такива дълбоки неща. Ако човек не се моли, няма да стигне нито до Любовта, нито до Мъдростта, нито до Истината. Това означава, че в молитвата има нещо много древно, както после ще видим и в морето, нещо много първично.

Затова окултният закон гласи, че тайната на съкровената молитва е тази, че тя създава Бога в човека, тя създава Учителя, тя създава Истината. Това е една от най-древните тайни, тайна, идваща от Атлантида.

Молитвата е преди Словото. Защо? Защото в древността е имало индиански вождове и Посветени, които идват от Атлантида, които са се молили без слово, с движение, с поклон, с особени движения на ръцете, които означават точно молитва и които означават изпреварване на словото, т.е. такова състояние на душата, което душата е носила в себе си, преди да е било създадено Словото. Молитвата е толкова първична, толкова важна по значение, че всеки, който я подцени, трябва много прераждания да заплаща това със страдания. Това е неизбежно.

Друго: ако се научиш да се молиш с Любов и откровеност, тогава Учителят ще дойде непременно в твоя живот. Това означава, че молитвата е началото на встъпването във великия живот – тя създава твоята вечност.

И друго: когато си в съкровена молитва – тя спада към петия план, не спада към менталния свят, нито към астралния, нито към времето – ти си извън четирите свята и извън времето. Ти си в своята душа, която знае какво да иска и как да се моли.

●

Другият важен момент от окултна и кабалистическа гледна точка. Ако ти можеш да произнесеш съкровени думи, в този момент ти си духовно същество. Това означава, че от истинността на твоите думи зависи дали молитвата ще те отведе в собственият ти храм, там, където Учителят говори. Но все пак трябва да кажа, че това е способност на истинския ученик (петия план, петото тяло), защото само той може да внесе Истина в своите думи, защото това е метод на Любовта.

●

Неговата Мъдрост (става въпрос за Светият Мъдрец, третата святост) извира от Сърцето, от Сърцевината на Дървото на живота, а това е субстанцията на Бога. Този Свят Мъдрец отива още по-навътре: тук няма общуване с Ангели, с Богове, и даже с Учители. Ще обясня. При третия вид святост (тя има също степени) тука се стига до това, че даже няма общуване нито с Ангели, нито с богове, нито с учители, а с Извора на своята собствена Истина, понеже той вече се е слял. Тогава Учител и ученик стават едно, както са били винаги – нещо неразделно. По друг начин казано, ако ви затруднява тази идея: тогава човешкият Дух, който е ученикът, става едно с Божия Дух, който е Учителя. Те стават едно цяло, както са били винаги. Затова човешкият Дух става самата Истина. Той черпи от себе си, той вече се превръща в Извор. Човекът, според Окултната наука и според Кабалата, е сам по себе си Дървото на живота, но той още не се е познал. Това означава, че енергията не извира отнякъде (тази енергия, която носи неговия живот), а от тебе самия, но трябва да се разбере Тайната на Принципа. Защото, според Окултната наука, Принципът създава енергията. Принцип – означава без изключения. Никога не можеш да допуснеш лъжа – това е Принцип. Най-малкото изключение означава, че не живееш в Принципа. Значи Принципът създава енергията. Когато влезеш в този закон, в този Принцип, вече енергията извира от самия тебе. В другия свят няма да се нуждаеш от молитвите на други, за да си свършиш някаква работа или за да пътуваш в астралните библиотеки и да изучаваш някои неща, а просто ти самият пътуваш и помагаш по други закони. В човека има и несътворени способности, които ще дойдат от Принципа, които за момента са скрити.

●

Истината е Път на Безпределно търсене. Дори когато я срещнеш лице в лице, търсенето продължава. Това означава, че самото търсене е това, което постоянно и вечно ще те обогатява и обожествява. Ключът се намира в самото търсене. Решението никога не е важно на този въпрос; важно е самото търсене, постоянното търсене. Защо е така? Защото самото търсене е животът.

●

Значи: щом има его в човека, той иска винаги да изглежда значителен

Кой е най-новият метод?

Чистотата е единствената сила, чрез която Любовта може да превърне сексуалната енергия в Божествен Живот, т.е. в Дърво на Живота. Това означава, че в сексуалната енергия е скрита Божествената Любов. Тази енергия е ключ за постигане на Божествения живот. Ако имате сексуална енергия, не означава, че трябва да бъдете критични към нея. Ако имате страст, ако имате гняв, това е един капитал, нещо много ценно. Само трябва да го превърнете, да го трансформирате в Божествена Любов. Кой е най-новият метод? Учителят отговаря много просто и същевременно много дълбоко: От всички времена досега най-новият метод е прилагането. – Просто не може да бъде по-ясно казано. Ако някой попита какво да прилага, той вече е сгрешил спрямо душата си, защото душата знае кога говори Истината, кога постъпва чисто. Включително душата на детето, включително душата на животните. Отвътре се знае, но когато се намеси умът, той изкривява нещата. Най-новият метод е прилагането – това е чистото действие, чистият подход, непривързаността.

●

И това е началото, което означава, че когато умът е напълно отстранен от чистотата, тогава се явява това смирение. Напълно отстранен означава напълно овладян.

●

В дълбочината на Пътя има един важен Окултен момент, един Свещен момент. Това е моментът, в който ученикът изчезва в своя Устрем. И тогава всички търсения, желания и стремежи се претопяват и той остава лице в лице с Нищото, Тайната на Живота, или както Учителя я нарича: Великата Реалност. Небитието и Нищото Учителя ги нарича Великата Реалност. Тук трябва да кажем, че Нищото не може да се произнесе, защото Тишината е тотална. За разлика от мълчанието, Тишината е тотална. Това е свят без обяснения, без мнения. Тук вече се срещаш с Източника на Живота и това е Нищото, от което е произлязъл самият живот. Значи: тука се срещаш с Източника на Живота, може да го наречем Прапроизхода, защото оттука е произлязъл истинският Живот.

●

Тука накратко ще кажа четири символа:

1. Словото е символ на истинския човек.

2. Музиката и песните са символ на Ангелите – говорим за музиката в нейния най-изчистен вид, крайният символ.

3. Мълчанието е символ на Душата и на Боговете.

4. Тишината е символ на Духа и на Бога.

●

Боян Магът казва: Трябва постоянно да увеличаваш в себе си Непознаваемото – един много дълбок Окултен закон.

●

При човека е обратно. При човека тя е поставена най-долу. Значи това е първата чакра отдолу нагоре. Ако човек овладее сексуалната енергия с чистотата на своите желания, тогава човек ще победи най-силното качество на земята, което е привързаност, от което произлизат всички страдания, заслепявания, заблуждения и т.н.

Тайната на живота, според Учителя

Защото тайната на живота, според Учителя, е че има само Едно Същество и само Една Воля. Това означава, че само Любовта може да бъде сливане с Великото Едно. Освен това човекът манипура не винаги обича Истината.

●

Както казах, тази четвърта чакра, сърцето, е център и тя е по средата. Това не е случайно. Тя е чакра, която може да даде духовно равновесие на човека. Характерното за тази чакра, става въпрос за чистото сърце, е че този човек, или човекът анахата, никога няма жажда за власт. Защо? Защото окултният закон гласи, че всеки човек, който има жажда за власт, той е против Любовта, т.е. той отрича живота.

●

В петата чакра, наречена вишудха (или гърлената чакра, още както я наричат), човек има специална, специфична любов към словото. Този човек започва да живее по законите на духовната любов, тъй като чистото сърце му дава енергия. Така постепенно той винаги намира точните думи, а не както някои казват: Искам да кажа, но не мога да го изкажа. Значи този човек понеже започва да живее по тези закони, Любовта му дава начин на изразяване.

●

Чистотата в окултен смисъл

Чистотата в окултен смисъл означава да махнеш от себе си егото и да станеш душа, т.е. врата на Бога. Наистина човекът е препятствие за своята душа и ако той разбере това, ще облекчи себе си на по-дълбок вътрешен план. Човек е препятствие за своята душа, но когато той успее да махне егото, остава висшата душа.

А тя е самата Божествена Любов. Това означава висша душа. Това означава окултната чистота. Тази Божествена Любов, това пето тяло означават окултната чистота. Само когато човек постигне тази чистота, може по свое желание да се отделя от тялото, когато иска. Ако каже „днес заминавам за Сириус“, тръгва.

Оттук нататък вече няма опасности, тъй като изкушенията са победени и петото тяло, висшата душа спокойно може да се излъчва и да съхранява тялото си, без да има опасност. Защото Учителят казва, че астралният свят е пълен с цветя, които всъщност са мечешки капани, но изглеждат като цветя. А има и достатъчно черни адепти, които могат да увлекат човека с полу-мъдрост и да му попречат. Но при петото тяло тази опасност отпада.

●

Учителя: Сега ще ви дам една елементарна Формула, която можете да употребявате при всички случаи на живота си, добри или лоши. Каквото добро или зло да ви се случи, веднага произнесете в себе си тази Формула и вижте какво ще стане в душата ви. Формулата е следната: „Господи, аз Те благославям хиляди и милиарди пъти“. (28.12.1927 г., ООК, беседа Кръгове на съзнанието)

Елеазар Хараш: Бог се нуждае от Възхвала, за да се Вселява все по-дълбоко в нас. Така ние Го утвърждаваме. Формулите са важни за нас, а не за Бога. Ако Той реши да ни помогне, ще ни помогне и без Формули. Обаче, когато правим Формули за Него и с Божието Име, ние ще влезем в по-дълбока и даже специална степен на Единство. По този Път ние ще станем даже по-дълбоки от помощта. Ще станем Любов, а това е по-дълбоко от помощ. Ще се слеем с Него и ще минем зад пределите – към Абсолюта.

Когато се правят много Формули, след време получаваш позволение да влезеш в Дълбините си. Защото има Висши същества, които не са в Дълбините си – има много светци, йога учители, пречистени същества, които не могат да водят хората.

Христос, Мелхиседек, Учителя, Същества на Високи степени се молят, за да могат да се слеят с Него, да Му служат – да изведат хората от тяхното положение.

Ние завършваме Формулите, като изричаме: „За Слава Божия“ – означава: „Слава на Този, Който ни води“. Човек натрупва Слово и усилия, защото Бог му е позволил. Има хора, които нямат позволение. Ти ли създаваш тази воля, ти ли създаваш това натрупване? Ал Халладж казва: „Никой не може да утвърждава Бога освен Него Самият“.

На когото е дадено Зикр, е страшен знак. В Зикр Бог е дал Себе Си. Зикр е даден за Единство с Бога. Който има Зикр, Бог вече е направил на дълбок план Единството. Другото е въпрос на време.

●

Който постигне себе си, влиза в ново начало. Във всяко ново прераждане човек отново и отново трябва да постига себе си. Ако е имал минали посвещения, те нямат значение. Той отново трябва да постига себе си в нова степен, в нова Светлина.

Когато човек стане мъдрец, в замяна на това, получава Пътя си в Незнайното. И в този свой Път мъдрецът вечно се опознава.

Който има Любов към Съкровеното, се приближава към мъдростта на Неизреченото. Тъй като след време ще говорим за Мъдростта на изреченото и за Мъдростта на Неизреченото.

Боян Мага казва, че: С Любовта си към Незнайното ще мина през всички бездни, защото Ти ме очакваш

Защо ще се срещне с Истината?

Методът е кратко, ясно изразен:

Ако искаш да познаеш Дао, ако искаш да познаеш Бога, иска се едно основно изискване – изключително голяма интензивност на търсенето на Истината. Тук става въпрос за специална жажда за Истина – много силна, много интензивна, много сгъстен Духовен живот. За това винаги има време, ако във вас се пробуди Божественото, а То е винаги пробудено, очаква се само вашето решение, за да може да си освободи време човек. Тогава ще се лишава от сън, ще ляга по-късно, ще става по-рано… И ако не може, както на някои съм дал задача за 10, 15 часа на ден интензивна работа, поне между 4 и 6 часа работа. Той може да работи много наситено, за да може в разстояние от 6 месеца до 3 години да се срещне пряко… Защо? Защо ще се срещне с Истината? Защото в този сгъстен Духовен живот, в тази интензивност – тя самата се превръща в Ключ и тя дава… Най-големия въпрос на живота, тя го превръща в отговор. И Отговорът е самата среща. Значи, много просто е казано: Сгъстена Интензивност, сгъстена жажда. Но това е личен въпрос. Аз съм казал: на никого не мога да наредя, да заповядам – това е лично!

Из „Откровения из Окото на Бездната“

То не е Място, то е Праневедение

●

Къде живее Върховното Същество? Казвам: Не в Бездната, защото Бездната от Безкрайност Го ограничава. Тогава в Мистерията ли живее? Казвам: Не в Мистерията, защото тя само Го скрива. Тогава къде живее Той? Той живее във Върховната Скритост. Там е последната Му Дълбина. Но то не е Място, то е Праневедение. Там Той е облечен в Своята Величествена Сияеща Самота. И никой не може да понесе тази Сияеща Свръхнаситеност. Ние знаем само, че чрез един Лъч от Неговия Поглед са се образували Безкрайностите и световете. Но ние никога не можем да познаем напълно това Велико Праневедение, защото дори и Прасветлината не може да Го понесе. Първите Слова, които това Велико Праневедение е произнесло, са: Хавара Ири Айхама – Постоянно Ме търсете.

Първият Старец

Хекау, т.е. Свещените думи

(Първа идея за размишление)

Тот казва: „Само този, който се е слял със Свещеното Слово, може да разбере Тишината“. Това, което е оцеляло в Древния свят, са Съществата на Свещените Слова – всички други са станали сътворени. Свещените Слова са Мистични Водачи на човека, те знаят Тайните на Пътя.

●

Тот казва: „Покоят е съграден от Свещени Слова, които са устояли на Древното Изпитание“. Свещените думи ни отделят от времето и от сътворението. Има Древни думи, които отделят човека от света; тези думи отделят от времето и от сътворението. Тези Древни думи искат да живеят скрито в човека и не искат понякога да се споделят. Те задължават човека да си останат несподелени.

●

Думите растат от натрупаната енергия в тях, т.е. когато дълго време повтаряш една дума, ти я почиташ; когато я повтаряш с Любов, ти натрупваш нейния Дух, нейната сила – и в един момент се ражда Духът. Когато една Свещена дума дълго се повтаря, в нея постепенно се събужда Древната сила. Има хора, които много обичат Древни и Свещени думи, защото в миналото те са били приятели с тези думи, и сега отново тези приятели се търсят.

●

Неслучайно една сестра предния път, от София, поиска име за новородената си дъщеря и поиска тя да се казва на Древен Език с името Сияйна Искра – много красиво име, както и да е… Аз го дадох… Но искам да кажа, че тези Древни думи закодират Пътя на Душата и помагат на Душата да върви точно в този Път, доколкото тя е Търсач.

●

„Има думи – казва Тот – които са храмове и светилища: в тях може да се живее.“ Както думата АУМ. Според Древна Индия – войната на Боговете в Древността: едните Богове са победили другите (т.е. демоните, падналите) не чрез сила, а чрез една дума – и думата е АУМ. С тази дума са успели да влязат в Единство с Бога и са победили другите същества.

●

Когато думите са Свещени, те движат развитието. Свещените думи са Земята на Боговете. След време ще говоря за Праезика и за Древни формули; засега само това ви казвам.

●

Свещените думи, както казах, са Земята на Боговете. Хекау – това е Слово, което превъзхожда света. Светът може да се победи само с една дума, например АУМ или АЙХАМА: само тази дума, ако се повтаря милиони пъти, светът ще се изтрие, напълно ще изчезне, заедно с другите светове, заедно с отвъдния свят – който може да натрупа милиони от тази дума. Изглежда просто, но е дълбока Истина. Защото тази дума е Древно Име на Бога и води до Единство с Бога, където изчезва човекът и повече не пречи на Бога. Човекът става Бог, става по правилния начин независим, т.е. зависим само от Бога.

●

Свещените Слова са движения на Боговете. Свещеното Слово е носителят на Живота. Бог е, Който дарява Свещените Слова. Но този, който е пожелал света – той е изгубил тези думи и е изгубил Хекау, изгубил е и произношението, т.е. изгубил е Божествената Същност.

●

Духовете се обличат с думи и с мисли – и чрез тях те живеят в човека. Затова човек трябва да си даде отчет с какви думи се храни и какви думи поддържа, за да не стане късно.

Бог също се развива по отношение на Бездната

Бог, казва Василид, също се развива по отношение на Бездната. Даже самото Първо същество също има личен живот, но той няма нищо общо с човешкото. Някой път ще се спра накратко за тайния интимен живот на Бога, но той няма нищо общо с човешките и небесните неща – това е нещо много по-дълбоко. Василид казва, че Бог също се развива по отношение на Бездната и затова Той трябва да стигне до своето пълно и тотално развитие, за да бъде погълнат от Прапричината. Затова за Бог е важен човешкият Дух и искрата, защото те са тясно свързани и трябва да се завърнат заедно.

●

Първото същество осъществява себе си чрез тайната на човешкия Дух. Чрез тази тайна Първото същество трябва да извърви своя път и да се слее отново с абсолютната Бездна. Без тайната на човешкия Дух Първото същество не може да постигне своята тайна цел – завръщане в Абсолюта. Първото същество, както казах, и човешкият Дух са тясно свързани, както Христос като Дух и Бог като Дух са тясно свързани.

●

Тайната на човешкия Дух е мистична, защото в своята есенция човешкият Дух е искрата. Тази искра не съществува нито на външен план, нито на вътрешен духовен план. В книгата „Ако говоря“ Учителят казва: Има нещо по-дълбоко от живота, но не искам да говоря за него сега. Но все пак аз ще ви кажа някои неща. В дълбините на човешкия Дух има скрита пустота, която никога не се е изявявала навън – нито във външния свят, нито във вътрешни духовни светове. Тя е тайна, която е по-дълбока от божествеността, но тя ще остане в други измерения засега. Майстер Екхарт казва, че на тайнството искра Бог нищо не може да прибави и нищо не може да отнеме. Искрата е древна тайна на Бездната.

Искрата

(Трета идея за размишление)

Майстер Екхарт казва, че тайната на искрата-сияние е велика, предвечна, първична. За нея е недостатъчно даже единството с Бога. Тя е нещо повече от всяко изобилие. Тя е нещо повече от самата божественост.

●

Искрата, която я има, разбира се, във всеки човек, в своя най-вътрешен план е абсолютно пречистена от всичко земно и духовно; значи не само от земно, а и от всичко духовно. Тя се отказва и от стремеж, и от вдъхновение. Преди време ви казах, че амбициите са от ума, копнежът е от сърцето, стремежът е от душата, вдъхновението е от Духа. Тук става въпрос за душата и за Духа. Искрата се отказва дори и от стремеж, и от вдъхновение, защото тя знае откъде идва, тя знае мястото, което превъзхожда всичко.

●

Тази искра се е отказала и от всички твари, макар че поддържа живота им, тя е абсолютно непривързана. Тя поддържа живота на душата, тя поддържа ума и сърцето, тя поддържа и тайната на Духа. Но тя се е отказала от всичко. Тя желае единствено и жадува за тайната на Бездната. За нея не са достатъчни даже Отец, Син и Святия Дух. Искрата се стреми единствено и само към тази пречудна, безмълвна мистерия, наречена Бездната или Праосновата.

●

В тази правелика Бездна никога не е имало различеност, т.е. не е имало никога Отец, Син, Свят Дух, Луцифер, Богове и т.н. Нищо не е имало. За искрата Бездната е абсолютно необитаемо място, което означава абсолютно неопетнено. И това е именно най-древното място. Искрата намира своята абсолютна пълнота само в това необитаемо място. Тук, казва Майстер Екхарт, тя е повече у дома си, отколкото в себе си.

●

Тази Бездна е абсолютно безмълвие и абсолютна неподвижност и от тази неподвижност са получили движение всички неща – и Бог, и Боговете, и Луцифер, и световете, и мравките, и т.н.

●

Искрата е по-дълбока от всичко, което е получило движение. Тя е получила нещо от първичното движение, предала го е, но тя иска да се завърне обратно. От тази неподвижност са заченати всички разуми и всички животи.

●

Учителят казва: Искрата е най-вътрешната тайна на човешкия Дух и този Дух е сам по себе си неделим, но е трябвало да слезе в материята и да придобие едно качество, което сам той не притежава – деление. На древната искра са чужди и времето, и вечността, но тя е слязла и има да свърши нещо. Но нейният устрем всякога ще остане обърнат само навътре, погледът ѝ ще бъде насочен както погледа на сфинкса – изцяло към абсолютната Истина, към абсолютната Бездна, към т.нар. абсолютна родина. Тук въобще не става въпрос за рай, а за абсолютната родина.

●

Искрата е тайна, която е отвъд космичната мистика.

●

Василид казва, че грехът във Второто същество – в Луцифер – е бил тайно поставен от Бездната, защото той е трябвало да участва и в еволюцията, и в развитието и затова нито Първото, нито Третото същество, т.е. нито Бог, нито Христос могат да премахнат злото и греха. Той трябва да участва, такъв е замисълът на най-дълбокото, това е Бездната.

●

Съществата трябва по пътя на греха и на падението да изстрадат своята собствена истина, за да могат да познаят себе си. Тогава вече падението ще е извършило своята работа, своя дар. И казва още Василид: Древната воля на Бездната е пожелала злото и грехът да влязат във вътрешната история на вечността. Значи не само на света: зло и черни адепти има и на Луната, и на Марс, и т.н., и т.н. Но тези, които са избрали Първото същество, за тях е без голямо значение, колко е силно и колко е хитро Второто същество, защото обединени с тайната на Бога, злото постепенно избледнява.

●

Първото и Третото същество нямат такава сила и власт да предотвратят това създаване. Това така е станало, както Бездната го е пожелала. А Бездната е абсолютната Първопричина, както говорихме преди, преди да има Бог, преди да има даже и имена, даже Бог в началото е нямал име, затова Василид Го е наричал Първото същество. Името идва много по-късно в различните народи по различен начин. Но името напълно не отразява Същността. Когато човек познае Същността, разбира, че тя е просто безименна, че всяко име е ограничение. Затова Лао Дзъ казва, че Дао е условно, така го нарича, просто трябва да има нещо, за което да се говори.

●

Второто същество е създадено от грях и зло в своята скрита част. А Първото и Третото същество, т.е. Бог и Христос, никога не трябва да се изкушават и да не го приемат, това е тяхната задача, за да могат да съхранят тайната на вечността и тайната на безсмъртието вътре в себе си.

●

Учителят Мелхория казва: Любовта, това е най-древното качество, което преодолява света и мрака. Това качество идва от самата Бездна и именно това е преодоляването на света и на мрака. И казва още: Човекът е красив, когато е създал Безкрайността в себе си. Значи една от задачите на човека е да създаде Безкрайността, даже забележете, не вечността, а Безкрайността.

●

Това означава, че Истината за човека не е нито в доброто, нито в злото, а в – казва Учителя – съчетанието му с Божията Воля – ето отговора.

Другият важен момент, с който се обръщам – мога да кажа – и към всички ученици, които искат да станат истински, е следният – една Мярка от Учителя – Учителя казва, че: „АКО НЕ ЗАЛОЖИШ ЦЕЛИЯ СИ ЖИВОТ БЕЗ ОСТАТЪК, НИКОГА НЯМА ДА НАМЕРИШ ИСТИНАТА“.

Онези хора, които твърдо преследват своите цели, са винаги извън равновесието, защото Същността се намира в Божествените Цели. Ето защо говорим за Духовно Разбиране и Съвършенство на Смирението.

(Накратко ще обясня.) Истинско Смирение означава, че си се отказал от всяка своя цел и си се отдал само на една Цел: Божията Воля – това е една от неговите мерки, Мярка за истинското Смирение.

Другият важен момент за Смирението, който някъде се символизира с децата (някой път ще се спра по-подробно на въпроса за децата), но тука това, което искам да кажа е следното: СМИРЕНИЕТО СИМВОЛИЗИРА ВЕЧНАТА ВЪЗПРИЕМЧИВОСТ ЗА ИСТИНАТА.

●

Душата не може да бъде наситена с благата на този свят. Тя може да бъде наситена само с лъчистата вътрешна енергия на Ен Соф.

●

Учителя казва: „Физическото тяло на човека е утроба, в която Духовното му тяло се развива. В миналото животът се е родил между Душата и Бога. Днес животът ще дойде между ученика и Учителя“ – това е новият момент. Това означава, че днес Бог е слязъл в образа на Учителя, а Душата е станала ученик.

●

Ако казвате: Тъжно ми е, лошо ми е – вие не познавате закона и сте извън Ученичеството. Приели сте състоянието и не помагате нито на себе си, нито на тях. Целта е да помогнете и на тях – с молитва, с вътрешен разговор да ги утешите и те да си заминат с „пълна кесия“ – думата „кесия“ в случая означава сърце, пълна вътрешност. Да получат нещо доколкото им дадете и също, и вие да получите. Защото, помагайки на такива същества, после погледът на по-висши Същества се насочва към вас; погледът на техните Ангели ще се насочва към вас в критични моменти и ще ви помага. Значи, искам да кажа по най-прост начин, най-общи неща в Окултизма, че когато ви нападне една такава мисъл, трябва да помогнете на тази Душа, без да бързате да „стреляте“ с формули, да се освободите от това присъствие и да се чувствате зле. Същият закон важи и когато ви нападне някаква болка, някакъв зъбобол – да забравите, че има Окултна Наука, че има Бог и да ви хване този зъбобол, и да забравите даже, че сте живи, да губите съзнание и т.н. Значи, не да бързате с формула да си оправите зъбобола, защото има нещо, той иска да ви помогне в изтърпяването. Да се научите да надмогвате онова човешко търпение, което не върши никаква работа. Да влезете в едно по-духовно Търпение, после в едно Божественото Търпение и за Търпението вече казахме някои важни неща.После Учителя казва: „Можеш да имаш брат само в живота на Космическото Съзнание, не в астралния свят“. Ще обясня накратко. Ако човек е Духовен и има Космическо Съзнание, тогава и мракът му е светлина. (Следващият път ще говоря повече по тези въпроси, лекцията е с продължение.) И ако главното в него е плътта (т.е. ако човек не е Духовен), тогава и светлината му е мрак, което означава, че тогава няма такова Слънце и в трите свята, което да му освети пътя.

●

Души, заети със земни желания, не могат да се освободят от бурята на света.

●

Истинското жертвоприношение е чистият живот

●

Всяка лоша мисъл е дух, който иска да се всели

●

Словото е Дух

●

Словото е Древна сила. Тези, които са го познали, са станали цивилизация, а които не са го разбрали, са си останали народи.

●

Древното Слово е Богоподобие – наричали са го „Жрец“.

●

Само съществата на Словото са придобили Истината, защото самата Истина ги е обучавала.

●

Бог е Гласът на Словото, останалото е само говорене.

●

Древното Слово е Дух, слязъл от Мистерията.

●

Словото е слязло от Тишината, за да разкрие Безкрая.

●

Словото е неизвестна наука в света. Сам Бог го открива на тези, които е избрал.

●

Грехопадението е падение в словото.

●

Тези, които не са познали Словото, са станали хора, а тези, които са го познали, са цивилизацията – те са свободни Духове.

●

Словото е Великият дар на живота – то ни е дадено, за да се преобразим от хора в свободни Духове.

●

По същество, Бог е Любов, но без Истината не можем да познаем Бога. Що е Истината? Това, което прави нещата ясни и понятни в света. (Ясни, разбираеми.) Дето Истината влезе, казва Учителя, всичко може да се уреди. (Значи, там, където стъпи Истината, там, където влезе, всичко може да се уреди.) Истината не може да се вложи в омърсено същество.

●

Търпението е най-разумното качество на човека.

●

(Тука само малко ще обясня: Значи, търпението е най-разумното качество на човека. Много хора са развалили много неща с нетърпение, дори и хубави неща. Но в търпението всичко узрява. И който си го наложи като дисциплина, той след време ще може да преодолява и злото – защото, който изтърпи злото, той вече го е преодолял; а самото търпение означава силата на Любовта.)

●

Да вярва човек, това значи да търпи. Търпението е качество на вътрешно богатия човек – оня, който е добил самообладание.

●

Ако не обичаш Бога, ти не можеш да обичаш никого. (Значи, от тук тръгва мярката.)

●

Ако някой болен човек може да носи един диамант, той ще оздравее.

Ще обясня. Диамантът е Древен спомен от стария Космос. Тогава той се е наричал Дехарон, на Древния език – Дехарон. Става въпрос за прозрачните диаманти. Дехарон означава сгъстена, пречистена вода. И Учителя казва, че те са написани книги, Писания от Висши Същества. Родени са от особено голям взрив и те са устояли поради своята велика твърдост и неизменност. И ако тази идея влезе в съзнанието на човека, случва се развитието. Идеята Дехарон означава: Бъди верен до гроб на Бога! Не на някого, а на Бога.

●

И така, Учителя казва: Любовта изисква нещо повече от жертва. Жертвата е само закон за изкупване, изкупление на нашите грехове. Когато човек изгуби своята Чистота, той може да я възстанови само чрез жертвата; но за да задържи в себе си Любовта, той трябва да пази Свещено правилото на Великата Неизменност. И друго: Да обича, без да очаква да го обичат. Това е новата Любов – и чрез тази Любов, ти си свободен, нямаш противоречия и разочарования. (Но това не е лесноразбираемо даже и за духовните хора – понеже са свикнали да очакват. Без да познават кармата, те просто искат, но не знаят, че когато обичат, Бог тече в тях и някога ще им даде Великата Пълнота. Понеже не разбират нито Брахмачария, нито смисъла на това.)

●

И Учителя казва: Любовта – в дълбокия смисъл – ще остане неразбрана за вечни времена. (Това важи и за Боговете. Те също я проучват и също има неща в нея, които не знаят.) В неразбирането се крие красотата на живота. (Знаете: когато нещо е разбрано, хората го умъртвяват – като приказка с край; но когато няма край, не можеш да го умъртвиш, не можеш нищо да направиш – нещо се изплъзва.) В неразбирането се крие красотата на живота. Защо в неразбирането? Защото разбирането разваля нещата.

●

Дълбината на Любовта е скрита от човешките очи и от Ангелските очи, и от очите на Боговете. И казва още Учителя: и от очите на най-съвършените Същества. Това е голяма Тайна, заключена в Бога. (Разбира се, на друго място Учителя казва, че Бог не е Любов – Той е нещо по-Дълбоко, Той много, много я превъзхожда; но понеже в световете няма мярка, с която да Го разберат, по-скоро – да се приближат към Него, Той е създал Любовта, за да пътуват към това приближаване. След време ще има друга мярка, но Любовта е подготовката.)

●

Лошите и добрите хора не са вън от вас. Лошите хора – това са вашите лоши мисли и чувства.

●

Никоя религия не може да ви спаси, ако нямате Любов.

●

Няма нищо в света, зад което да не е скрит Бог.

●

Чистият човек не може да се провали, при каквито и условия да е поставен.

●

Казва Учителя (една формула): Ще се подобри положението ми. Служете си с това изречение, когато ви е налегнало отчаяние.

●

Празното време разваля живота. (Значи, ако човек няма дисциплина да си организира деня, да си планира нещата, туй „празно“ време ще почне да прониква – и то почва да разваля живота.)

●

Когато човек работи за Бога, той никога не е сам. С него винаги върви някой друг, който всякога го пази и му помага.

●

Когато никой не може да ви помогне, можете сам да си помогнете – това е философията на живота.

●

Любовта е Слънчева енергия, а обичта е земна.

●

Ако Бог не взима участие в нашия живот, нищо няма да излезе.

●

Ако Любовта е в тебе, нищо отвън не ти трябва. Вие страдате, защото търсите Любовта отвън.

●

В Божествения Живот се разрешават всички задачи.

●

Искай от Бога само това, което не те ограничава.

●

Казвам: Стремете се всички да уредите своя вътрешен живот!

●

Който разбира, ще му се говори; който не разбира, ще се учи от своите опитности.

●

Всеки, който има Любов в Душата си, ще се намира под Великия Божий Промисъл, Той ще го ръководи.

Достойнството

(Първа идея за размишление)

Достойният човек – той се съобразява само с Бога, а не с обществото и света.

Достойният човек е Син на Истината и Воля на Истината на Бога: той е създаден от Волята Божия. Той е голям Бдител над всяка своя външна и вътрешна постъпка и затова нищо не може да го изкриви в Пътя. Той живее в Тайната на поведението – това е неговият Дом. Тука той е в постоянно Единство с Бога; тука той е част от Божията Власт. Достойният е в Живота на Бога, а не в себе си, нито в света. Самото Достойнство е вид Мъдрост – това е Мъдростта на Древното Начало. Достойнството е повече от благородството. Благородството общува с Любовта – и когато то узрее в нея, после ще получи позволение да влезе в Достойнството, да общува с Истината. Истинското знание идва само при Достойния човек. Благородството е глас на Душата и на Чистотата, но Достойнството се намира в Чистия Дух. Благородството е израстване, Достойнството е зрялост. Достойнството е Древно: то е било Мировият Език на Древността, на Боговете. Достойнството в Древността е било съхранено само от тези Същества, които са били изцяло съсредоточени в Бога – а тези, които са отпаднали от Бога, чрез много изпитания, е трябвало до доказват своето благородство продължително, докато узреят и съумеят да се върнат в Достойнството.

●

Тука за малко ще се отклоня: скоро имах едни лекции за Древните цивилизации – само искам да кажа няколко неща, тъй като много хора говорят за някакви „човечета“, „зелени човечета“, „маймунки“ и т.н. Значи, Древните цивилизации нямат нищо общо с тез неща – онези, другите пътеки, те са подвеждане, игри на астрала. Древната цивилизация, въобще Древните цивилизации нямат минало: те имат Древност, нямат никаква история. История означава ограничение, означава начало и край. Те имат Безупречност: никога не са падали в грехопадение и не са изневерявали на Бога – никога. Те никога не са били човечество, не живеят във Вечността – те живеят в Безкрая, и т.н. След време ще говорим. Искам да кажа: Това е Великото Всемирно Братство – и всички, които са се отклонили от него, са станали човечество. Древните от Великото Всемирно Братство са построили пирамидите в Атлантида и после се прераждат в Египет и продължават. Те са наистина истинската Древна Цивилизация. Никакво разрушение няма там. Те слизат и се връщат. Разрушенията важат за тези, които искат да минат за „цивилизация“ и се правят на „цивилизация“. Всички Висши Богове са недосегаеми. Слизали са, показвали са, ръководели са и са се връщали – там не може да влезе никакво разрушение. Накратко исках да ви кажа нещо.