Истинската Мъдрост се основава на много тънък духовен опит

Истинската Мъдрост се основава на много тънък духовен опит. Мъдростта е дело на Чистия Дух. Знанията се дават, а Мъдростта се придобива само в тесния път, изключително тесния и труден път. Мъдростта се придобива в извънвремието. Така чрез гносиса мъдрият заживява в Духа. Да живееш в Духа, това е живот в безвремие.

●

Мъдрият наблюдава духовно, казано по друг начин – без никакво мислене. В истинската Мъдрост няма знания, няма ум, няма умуване, няма предположения. Тук е гностичното съзнание, т.е. чистото съзнание. Тука мъдрият живее в своята свобода.

●

Тука ще разберем какво представлява Христос от истинската гледна точка, гледната точка на Мъдростта.

●

Третото Същество, Христос, е гносис на Бога, откровение на Бога. Христос е произлязъл от Любовта на Бога, а Сатана е произлязъл от гнева на Бога – това са две различни сили на Бога.

●

Христос е дошъл в света, за да покаже Плерома, Целостта, Първосъздадеността, за да може човекът да се завърне в нея, тъй като хората са половини – мъж и жена.

●

Христос, казва гносисът, е андрогин, това е Тоталното Съзнание и не случайно Той е послушен до смърт; не донякъде – Той е послушен тотално. Андрогинът, това е методът да възприемаш Бога тотално.

●

Човекът не може да разбере и осъзнае, че не е никакъв пол, тъй като тука илюзията е много силна. Както казва Учителят: „Нито мъж, нито жена“. Разбира се, на ниво душа, ако човек е стигнал до ниво душа и дух, той не е пол; но на ниво ум, на ниво разделение, на ниво, когато човекът е разделен, той е някакъв пол. Но Учителят казва: Какъв пол имаш ти, когато отидеш в другия свят? Въобще какво знаеш за пола? Но тука, в този свят, понеже ти си разделен, ти си разцепен на две и понеже тука илюзията е много силна, ти си мислиш, че си човек, мислиш, че си мъж, мислиш, че си жена, и даже търсиш някаква половинка, а то всичко е в тебе, защото Царството Божие е в тебе. То е в тебе, но в твоята дълбина, в твоята бездна.

●

Христос е чистата Любов, а Адам е допуснал желание и тогава Бог му дава пол: щом има желание, Бог му дава пол. А желанието – това е сънят. И затова андрогинът Христос казва първата и най-голяма заповед: Възлюби Бога! – Не ближния, това е второстепенна заповед, после ще разбереш тази заповед; първо разбери първата заповед: Възлюби Бога!

●

Андрогинът (както виждате, това е широко понятие), това е съвършеният човек, това е духовното съвършенство, Божествената Цялост. Древният Хермес, древният Тот, казва: Нетерът (т.е. Бог) е преизпълнен с двата принципа. Той е съвършено Цял и затова Той винаги ражда всичко, което реши да създаде; няма нужда нито от мъж, нито от жена. Цялостното няма нужда да ражда от мъж и жена, то си е цялостно, докато половинките трябва да се събират и така да раждат; какво ще родят, това е друг въпрос. Значи, цялостното, андрогинът, то ражда всичко от себе си – както говорихме, даже и русалките – защото е цялостно. Така е роден и Мелхиседек – абсолютно никакви родители, нито баща, нито майка – директно и пряко от Бога. Бог не е ограничен, Бог има методи за всякакви видове раждания, а този човешкият начин, той просто е нещо изостанало. След време, казва Учителят, това ще бъде сменено и подобрено.

●

Така е роден Мелхиседек, както казва и Писанието – без родители, без баща и майка, просто няма нужда от тях. Мелхиседек е същество от Древния свещен род, непадналите нефилими, т.е. непадналите богове. Той е друг вид странен и мистичен спасител на човечеството. Той е Прадревен Логос, абсолютно чисто Слово. Смятайте, щом е бил Учител на древния Тот, за какво ниво говорим. Той е бил главен ръководител и жрец в храма на Слънцето в Атлантида, а Техути (Тот, или Хермес) е бил негов ученик. Но за мъдростта на Мелхиседек – който има и друго име в Атлантида, наречен е цар и жрец Атлант, царят на Атлантида; после слиза с друго име, Мелхиседек, царят на Агарта – ще говорим специално по-нататък, за неговата мъдрост.

●

И така, андрогинът Христос не се нуждае от общество, става въпрос за човешко общество, не се нуждае от колективна форма на живот. Той съществува в Бога и е напълно самодостатъчен, напълно преизобилен. Няма нужда от хора, отношения, общества. Казано по друг начин – висшата реалност е единна реалност, а не разполовена. Андрогинността – това е безсмъртната Цялост. Завръщането в андрогина е унищожаването на този свят и на целия космос, забележете какво казва гносисът! Завръщане в андрогина, в Целостта на човека, за което пречи и цялата държава, и много хора, сили и т.н., дълъг разговор. Какво ли не пречи, но човекът е длъжен да се завърне там – истинският храм е там, истинската църква е там, Бог е там и преизобилието е там.

Андрогинът е предвечното древно състояние. Андрогинът Христос няма нужда от света и от космоса. Той живее в Отец и не се храни с този външния хляб. Той се храни със свръхестествения хляб и затова е казал: „Не само с хляб ще се храни човекът“ (не само с външни неща). Казано по друг начин, Отецът е Неговата храна, а не светът и не космосът.

●

Андрогинът е състоянието не-човек, състоянието бог, за което Библията казва „богове сте“, означава „андрогини сте“, откъдето е и идеята, както ви казах – цялостни – „богове сте“. Завръщането в това състояние се осъществява чрез самадхи, чрез гносис, чрез истинско просветление.

●

Ако човекът съумее да познае душата си, себе си, тогава душата му пошепва нещо нечувано, нещо, слизащо от тайната на Първото Същество, от тайната на Бога.

●

На праезика думата за душа е Аморея. Аморея означава Вечен полъх, Вечен изгрев; по-късно е наречена „Озаряващата същност“, после при келтите е наречена „Бялата богиня“ и впоследствие е наречена душа. Но в същността си тя няма имена, тя е отвъд имената и си остава неуловима, неназовима.

●

Аморея е създадена от златните пречисти лъчи на Първото Същество, т.е. на самия Бог, и затова тя е подобие на Него. В тази душа блика неземна радост. Тя се опиянява само от вечността и само от идеята за Бога и Безкрая.

●

Днес душата само понякога идва и посещава човека, като лек вятър, и отминава. Защо? Защото не може да стои дълго в човека. Тя идва само за малко да събуди неземното в човека. В този свят душата се проявява странно, чрез малки моменти: чрез финия вятър, чрез очите, чрез Любовта, чрез обичта, като топла радост, чрез молитвата, чрез смирението, чрез скромността, чрез прилежание и т.н.

●

Понякога душите се сближават само поради един миг, който се е случил между тях, но този миг е Божествен, сиреч наситен, и душите го усещат.

●

Душата е изречена, специална дума на Бога. Тя е изречена Несътвореност, изречено Подобие. Душата е създадена като едно безкрайно, тихо море. Тя е една безгранична идея на Бога. Казвал съм ви поговорката: Когато морето е спокойно, мравките излизат да пият вода.

●

Тази душа трябва да я почувстваш с простотата си и с чистотата си. Душата е тайна. В една от книгите, които подготвям, „Поговорки и пословици на Атлантида“, има една поговорка, която казва: Ако искаш да опазиш една тайна (душата е една от тайните), никога не я узнавай напълно. – Така е създадена душата.

●

Свободният дух е отречен от своята воля. Това е девственост, това е едно особено състояние на съзнанието, когато човекът е свободен от чужди образи и влияния. Това е свободата, когато човекът още не е бил.

●

Казва: Щом си истинен и живееш в Бога, Бог извършва твоите постъпки. И кой може да пречи на Бога тогава?

●

Истинният човек обладава Бога в своя дух! Не в размишленията за Бога, а вътре в своя дух, вътре в Съкровената си природа.

●

Бог не е в мисълта на човека за Него, защото когато мисълта прекъсне, и Бог изчезва. Бог е високо възнесен над мисли и размишления.

Бог не се намира в неща, които прекъсват. Бог съкровено пребивава в душата и в духа. Познавам много хора, които медитират повърхностно и оглупяват, защото още не познават Съкровеното.

●

Бог е самата вярност в човека.

●

Ако търсиш единствено своето, никога няма да намериш Бога, понеже не търсиш единствено Него.

●

Бог не се намира в неща, които прекъсват. Бог съкровено пребивава в душата и в духа.

Всичко, което Бог ти изпраща,
е най-доброто

Всичко, което Бог ти изпраща, е най-доброто, защото такова е Божието Битие. Тука само ще допълня нещо: ако ти си наистина смирен, ако приемеш напълно това, което ти идва в живота, ще си направиш точните, правилните поуки. Съвсем малко недоволство и неприемане означава, че ти си вече извън смирението – ще приемеш други поуки, те почти не ти помагат. Има много тънка разлика: при пълното смирение и пълната любов приемаш всичко, каквото ти дава Бог, тотално и научаваш съвсем други уроци. Това е т.нар. „мъдрият опит“.

●

Иначе поуките се изместват, мислите се изместват и наставленията се изместват; вече работят други същества, защото ти си мислиш, че има и друга воля, а действа само Той.

●

Отлъчеността от Бога е мъката на ада.

●

Пребиваването на Бога в самия Себе Си поддържа всички същества.

●

Голямото зло е в това, че човек отделя себе си от Бога. И после Екхарт казва: Злото в човека е помътненото в него. Злото в човека е това, което търси и иска само своето. Човекът не трябва да роптае и да страда, а да види кой роптае в него и кой страда. Злото в човека роптае и страда. Човек трябва да види този, който роптае, и да не му дава гласа си, мнението си, думите си, енергиите си и т.н.

●

Казва: Любовта има особен поглед. Тя освобождава външните неща от техните образи, снема веществото и всичко второстепенно. Така нещата впоследствие се одухотворяват – това е погледът на Любовта. Значи, наистина не вижда грешки, наистина те обича такъв, какъвто си, и това е единственият начин да помагаш на другите. И най-малката забележка „той еди-какво си…“ – ти вече не си в тази Любов, ти си в една по-друга любов, в по-друго смирение и т.н.

●

Съвършенството в Любовта се състои в това, щото всяко бедствие, бедност, страдание, злощастие и позор – да ги носиш доброволно и радостно, съзнателно и спокойно и така да стигнеш до края на живота си, без никакво „защо“. Така говори Майстер Екхарт – без никакво „защо“.

●

Човешката смърт е бедна история, но Божествената смърт е явление. Божествената смърт води до дълбоко себепознание, до себепознание на Бога в себе си.

●

Върхът на Любовта е, когато тя надмине себе си и се превърне в чиста Отреченост. Любовта е пета степен; когато надмине себе си, влиза в шестата степен, изключително качество – висша, чиста Отреченост, по-дълбока степен.

Входът към Тайната на Бога е чистата Отреченост. Голгота, кладите и т.н., всичко това е свързано с тази Отреченост, с този изпит. Тази Отреченост е свойство на самия Бог.

●

Отречеността е по-висша от Любовта, но в нея можеш да влезеш само чрез Любовта. Т.е. трябва да изминеш този път, за да влезеш правилно.

●

Пътят на Отречеността е пътят към Нищото, а това е едно много високо състояние на Изначална, Прадревна Любов – мястото на Великата Пълнота.

●

Дионисий е същество без време, без история, подобен, както казах, на Мелхиседек, на Василид и т.н. Той е преживял някога Божията Истина и затова сега може да се изразява високо духовно и мистично.

●

Дионисий не е история, не е време. Той е Божествено и мистично явление.

●

Казва: Бог е Нищото и ако ти станеш Нищо, ще Го разбереш. Много просто, но изключително трудно нещо за разбиране.

●

Казва: Учителят е мост, въведение, защото Той съдържа в себе си Нещо и Нищо – нещо от тебе и Нещо от Бога – и затова Той може да те въвежда.

●

Отречен от всичко, казва Дионисий, означава свободен от всичко. Такъв човек навлиза в чистия и свръхсъщностен блясък на Божествения Мрак.

●

Откъсни се от себе си и ще бъдеш неудържим и свободен.

●

Казва: Бог живее в тишина, която е извън всякакъв образ.

●

Правилната преценка за нещата, това е самата Божественост вътре в тебе.

●

Когато душата Го познае, тя се отрича, казва Дионисий, от всякакво определение. Тя вижда, че Той няма наименование. Тя вижда, че дори самата тя няма предназначение, и тя навлиза в Нищото, в своето предвечно и абсолютно състояние. И тука душата се е сляла завинаги със своя Прадревен Източник, който е бил изпуснат от Адам и Ева, т.е. от човечеството. Тука душата, казва Дионисий, разбира, че всичко, което се поддава на изобразяване, не е Бог, не е Прасъществото.

●

Тайната на Бога се постига с изключително динамично приближаване. Много специален закон на Дионисий, голяма тайна – хем ясен, хем скрит.

●

Бог е над всеки покой и движение, защото всеки покой и движение е от Него, в Него, спрямо Него и заради Него.

●

И казва изключителна мисъл, нещо много рядко; само велик посветен може така да се изрази: Можещото действие произлиза от Бога.

●

Чистотата, казва Дионисий, не е достатъчна, за да се справи с тъмнината. Само истинността е достатъчна. Чистотата е подготовка; чистотата е само една подготовка за истинност. Лошо е, когато човекът остане само в чистотата.

●

В Исаия е казано: „И ще ти дам съкровища, пазени в тъмнина“. Именно в тази тъмнина Бог ни проверява – проверява кой колко е достоен. Всеки може да си въобразява всичко, но тука е мястото, където се проверява кой колко е достоен и каква любов има.

●

Дионисий казва: Който има Любов, влизайки в Мрака, той ще познае Бога.

●

Макар че Мракът е недосегаем и незрим, той изпълва нашия невиждащ разум с една велика и необичайна красота. Аз съм ви обяснявал какво означава Божественият Мрак – преизобилната светлина на Бога. Понеже е толкова ослепителна, не могат да я възприемат съществата и е наречена още в древността Мрак. Така и Лао Дзъ, и Хераклит са били наричани мрачни, тъмни същества поради туй, че не могат да бъдат разбрани.

●

Казва: Бог живее в мистичния Мрак на незнанието. – Тук всяко знание е изгонено. И после казва: Кой може да оцелее в Божествения Мрак? Дионисий задава въпрос и отговаря: Кой може да оцелее в Божието сито, в Божествения Мрак? Отговаря: Само този, който е натрупал истинолюбие. – За другите, които преждевременно са искали да влязат там, случвало се е – това е огромна катастрофа!

●

Според Дионисий не трябва да имаме качества – трябва да имаме същност. Казано по друг начин: не трябва да имаме ограничения. Качествата са ограничения.

●

Най-върховният Бог е Мрак за всички същества, защото се състои от ослепителна светлина.

●

Бог е Мрак – означава, че Той е Свръхнепознаваем.

●

Без Бога нямаше да има нито единство, нито множество – казва Дионисий.

●

Казва: В Мрака е скрит Изворът на живота.

●

Бог е произлязъл от Безименната Си Свръхсъщност.

●

Казва Учителят: Не да си недоволен и да роптаеш, но всяко страдание като дойде в тебе, то трябва да роди в тебе една благодарност. Да благодариш на Бога, че си се удостоил да страдаш.

●

Щом кажеш, че всичко е от Бога (а наистина само една воля действа), тогава защо ще роптаеш? Ако е от Бога страданието, значи добре е дошло! Боледувам – добре дошло! Безпаричие – от Бога е – добре дошло! Ако така разбирате – това е право.

●

Всяка мъчнотия е за добро, всяко страдание е за полза.

●

Ако човек говори много, не струва и ако говори малко, пак не струва – това е наука. От многото, което знае човек, трябва да знае какво да каже и какво да премълчи във всеки даден случай.

●

Когато направиш една погрешка, кажи: То си е Божия работа. Сега ще ви обясня защо е така, защото някои мислят, че не е така. Но когато Учителят говори, Той знае защо казва нещата – във всеки момент това е много високо съзнание, Свръхсъзнание. Значи, когато направиш една погрешка, кажи си: То си е Божия работа. Благодари на Бога, като направиш погрешка, защото Бог те наблюдава и всякога ще те спре на половината, за да не направиш злото, което вече води към непоправимост. Ето защо има много грешки – те те спасяват от непоправимо зло, защото стигне ли се до непоправимост, вече няма Божия помощ – тя се отделя, остава за в бъдещето, за други времена. Ето защо стават много грешки и който малко или много е съзнателен и се усъвършенства, той се спасява от нещо непоправимо.

●

Критиката не изправя хората. Вместо да критикуваш своя ближен, помоли се той да се справи със своя гняв.

●

Да помогнеш на човека, когато се намира в нужда, без да му кажеш една дума, без да дадеш вид, че го обичаш – в това се състои обходата, новият подход, новото в света.

●

Не е лошо нещо тревогата, но човек трябва спокойно да я носи, тя е негово богатство.

●

Дзен е пробуденост. Пробуденият не трупа знания, трупа чистота.

●

Знаещият може да стане голям музикант, голям художник, голям философ, но тука Пустотата не идва. Пустотата идва само при чистотата. Чистотата е врата за Безкрайността. И когато станеш Пустота, т.е. чисто съзнание, ясно разбираш всички илюзии на света.

●

В Дзен целта не е да мислиш кое е правилно и кое не е, а да растеш и да се развиваш в чистотата на съзнанието.

●

Чистото съзнание не се занимава да осъжда, да не одобрява. То просто живее в истината, изпълнено с истински живот, няма какво да не одобрява, то е чисто. Изначално неосъждащ, защото той знае, че критичният подход към живота е вкореняване във външния свят. Значи колкото повече критикуваш и не одобряваш хора, партии, народи, ти все повече се вкореняваш във външния свят

●

Дзен-учителят е нещо много истинско, защото той никога не те води към себе си; той те води към истината. Никога не те води към себе си, той не иска последователи, нито ги търси и дълбоко в себе си не ги иска – той те води към истината, ти самият да познаеш себе си, Източника.

●

Учителят казва: Без Любов злото си остава зло, с Любов злото се видоизменя в добро. Злото няма защита срещу Любовта.

Когато мислиш отрицателно за злото, ти го приближаваш към себе си

Когато мислиш отрицателно за злото, ти го приближаваш към себе си, ти го призоваваш. Злото не може да избере някой, ако той не го е избрал.

●

В Дзен да умре обикновеното съзнание, това е просто отказ от страст, алчност, егоизъм, омраза, амбиции и т.н. И това може да стане, според Дзен, извън пределите на манастира, няма нужда даже от манастир – ти си манастирът, вътре в тебе е манастирът. Целта в Дзен е да се излезе извън пределите на смъртта и живота и да се заживее истинският живот.

●

Искрата – квинтесенцията на духа. В най-дълбокия смисъл тя е син на Бездната. Духът е син на Бога, в най-чистия смисъл, в един много възвишен смисъл. Затова Бог се обединява с чистия дух; искрата е от по-дълбоко измерение. Искрата е свързана, както казах, с Абсолютното съзнание – нещо много повече от Божественото съзнание. Чистият дух е, пак казвам, син Божий, но искрата е Абсолютно съзнание.

●

Това означава, че човека го очаква велик път: от време към вечност, от вечност към безкрайност и от безкрайност към тайната на Мистерията.

Например трите шестици е число с двоен смисъл. То е едновременно хем залез, хем възход, т.е. за недостойните е залез, за достойните е възход. Значи за неподготвените това е зло, защото това число съдържа в себе си, в нисшия си аспект, много гъста, демонична енергия, която някога е била отделена от Бога. Същевременно това е скрит възход за духовете, за верните и неизменните.

●

Казано по друг начин: чрез числото трите шестици Бог ще направи голямо пресяване. Значи трите шестици е сила, която в часа на Истината ще улови телата и нисшите души за своите бъдещи планове. Силата на това число ще обедини в човека астралната, менталната и физическата нечистота, ще ги сгъсти в него за други прераждания и за други уроци.

●

...работи с Дао и всичко ще се устрои. Мога да го кажа по друг начин: Отдай живота си на Бога и няма какво да устройваш в живота си, т.е. отдай се на Бога и няма нужда да устройваш живота си, защото само Дао може да го устрои както трябва, ти не можеш.

●

Книгата „Дао дъ дзин“– „Древният път“– е вечна книга, нищо общо с времето и света. Това е чиста мъдрост. Главната идея на тази мистична книга е, че всеки трябва да отстъпи живота си на Дао

Думата път в тази книга е символична и тя означава самодостатъчност. А от друга страна, път означава да пребиваваш в състояние на самопревръщане.

●

Според Стареца, според Лао Дзъ, героизмът е нещо много излишно. Героизмът е винаги опасен и вреден, защото той развива съпротивата. Казва: Като не оказваш съпротива, успяваш да устоиш. Ето ги неговите методи. Както и Учителят казва: Дяволът се побеждава без усилия, това е най-безпомощното същество, една сламка не може да мръдне. Но ако нямаш будност, вече е друго.

●

В недеянието няма да видиш желание и затова то е безкрайно. В действието има желание и затова в него ще видиш крайното, смъртното.

●

Недеянието означава да се вкореняваш все повече в Дао, все повече в безкрайността.

●

Мъдрият се ръководи от самото недеяние. Това е неговият учител. Недеянието наставлява мъдрия без думи, отвътре.

●

При недеянието нищо не остава неуредено, просто Дао действа.

●

Същността на Истината не се проявява с действия, а с недеяние. Който действа, ще претърпи неуспех.

●

Тайната на тайните е наречена недеяние. Недеянието винаги успява, защото тук действа самото Дао.

●

Пак казвам, това не става изведнъж. Ако някой иска изведнъж да постигне победа над изкушенията, не става така. Срещал съм такива: „Край на всички изкушения“, после пак пада; после пак почва и пак пада. Върви постепенно и искрено, Бог ще види твоите старания и в един определен момент след много тренировки Бог ще ти даде заслуженото. При мене се получи на седмата година – всеки ден тренировки, седем години, и вече нищо не може да ме изкуши. Не го казвам да се хваля, а в името на смирението. Това означава, че всеки от вас може, някой може и за три години да го постигне, това е въпрос на изключителни старания и усилия. Всичко друго Бог ще го допълни, тъй като то е заедно с Бога.

●

Ако не си изкушаван и не се научиш да преодоляваш изкушенията, няма да получиш собствената си дълбочина. Исихастите казват (след време ще говорим за науката за безмълвието и мълчанието): няма да получиш своето безмълвие. Има истинска степен на безмълвие, там е срещата с Бога. В окултизма се казва – няма да получиш собствената си дълбочина, а исихастите, безмълвниците казват – няма да получиш своето безмълвие. Не мълчание, безмълвието е по-висока степен.

Душата трябва да стане СЪЩНОСТ

И материята, и душата са се нуждаели от развитие, обаче материята трябва да се овладее, а душата трябва да стане СЪЩНОСТ. Думата Същност е по-дълбока, защото тя означава ВИСОКА ОРГАНИЗИРАНОСТ НА АБСОЛЮТНО НИВО.

Помагайки на Земята, душата израства в себе си; помагайки и на другите, също израства в себе си. И така тя след време ще бъде Същност, но засега я наричаме душа, или както я наричат Ба Хену в Египет.

Това означава самият Бог в действие

Божието наказание е скрито предпазване. Това е хубаво да се запомни. То е Неговата скрита милост.

Злото е замисъл на Бога, за да може в нас да се събуди самият Бог и Той да ни ръководи. Защото Той много иска да ни ръководи, но ние трябва да Го разберем. Той иска да ни ръководи в нашия път, а не втората Му сила – Сатана.

Борбата на тия, които се борят със злото, е много жалка, защото това е борба само с един условно, привидно паднал херувим, а той просто е част от скрития Бог. Тогава с кого се бориш? И Библията пак предупреждава: Не се противи на злото.

Тези, които се борят със злото, забележете, Кабала казва, стават част от злото. Това е закон. Тези, които се борят със злото, се свързват със злото и стават част от злото. Така постепенно човек става обречен.

Само чрез единство с Бога човек може да го преодолее. Злото е разрушило много цивилизации, които са мислили, че творят добро. Но тяхното добро не е било истински възход към Бога и тогава идва казаното в Библията, което и преди съм казвал, в Исайя. Сам Бог казва в Исайя: „Аз творя зло“, т.е. Аз разрушавам цивилизации. После им дава нов шанс, като те вече носят други имена: египтяните са преродени атланти; атлантите са други преродени.

Това означава самият Бог в действие, т.е. Бог руши определени цивилизации чрез Себе Си, чрез една част от Себе Си. После отново ги гради пак чрез Себе Си, защото всичко това Той го води към бъдещи Божествени цивилизации, нематериални, неограничени. И после отново ги руши, и отново ги гради, защото Неговият замисъл превъзхожда всичко, т.е. Той им дава нов шанс за развитие.

●

Понеже светът и цивилизациите са неузрели за Великата Мистерия, скрита в Него, ето защо е създадено злото. Но целта на злото е да руши невежеството, не цивилизациите, а невежеството в цивилизациите. В случая то е наречено малкият бог, а самият Бог, Големият Бог, Великият Бог, Той руши, но те работят заедно от древността досега. Имат още много време да рушат и да градят просто защото невежеството е голямо и огромно.

●

И така злото ще служи на Бога и ще руши, докато всичко израсне до своето най-високо ниво на божественост. Не даже на духовност, а на божественост. Защото Бог не може да строи Себе Си върху нисшето ниво на невежеството. – Той няма как да построи Себе Си. Въобще върху невежество не може да се строи никаква цивилизация – нито духовна, нито божествена. Това най-дълбоко са разбрали толтеките.

●

Енох казва: Меркаба е нашето безсмъртно тяло, първичното безсмъртно тяло. Това е живот в Божието Присъствие.

●

Когато тържествува любовта, тогава човек влиза в Бога. Меркаба означава да си вечно свързан с Отец и с божествената вселена. За връзката си с меркаба човек трябва да избере изцяло пътя на древните, пътя на боговете, наречени пранарода, пътя на най-древните.

●

Меркаба е тяло, което е над живота и над смъртта. Тя е първичното, когато още е нямало живот.

Юда осъзна и поиска това,
което искаше самият Бог

Юда осъзна и поиска това, което искаше самият Бог. И така Юда отстрани от себе си това, което другите ученици на Христос нямаше да могат. Юда отстрани от себе си, забележете, висшето Аз, което е също преграда, но висша преграда, много по-опасна от нисшето аз. Юда го отстрани.

Юда се отказа от свободния избор в името на замисъла на Бога. А това е много важно, защото така самият Бог вече можеше да изгради Себе Си в Юда

●

Меркаба е мярката за истинната и първична любов към Отца, която е освободена от физическа, астрална и ментална материя. Но Енох казва: Не е лесно да понесеш толкова много любов и светлина, която съдържа Бог. – Това също може да се окаже бреме, ако не си подготвен, ако не си узрял.

Свършекът на света се заключава в посещението и появлението на меркаба, защото чрез меркаба всички наши тела стават синтез на светлината. Ние може да ги имаме – физическо, астрално и ментално – но вече не сме привързани към тях, освободени сме от тях. Стават синтез на светлината и се присъединяват към обществото на светлината, създадено в чест на Господаря на светлината. Всичко това, казва Енох, е Братството на Вечната светлина.

●

Енох казва: Любовта е създадена като една велика необходимост за божествен живот. С любовта трябва да обхванеш всички светове и най-накрая самия Бог. Значи до такава степен трябва да се разшириш. Значи любовта е създадена, за да разшири нашето съзнание до всички светове и след тези светове да стигнем до Господаря на светлината.

●

Бог е дал свободен избор, за да може любовта да стане доброволна към Него – доброволна.

Важни неща

(Първа идея за размишление)

Причината да не работи човек истински върху себе си е уютната и уплътнената лъжа и липсата на искреност към себе си.

●

Желанията са направили душата тежка. Желанията са отношение към себе си, а любовта е отношение към Бога.

●

Гибел за човечеството няма да има. Ще има само две неща (Майстер Екхарт): Падение назад и възход напред.

●

Злото е зло отвън, за да изработи доброто отвътре.

●

И князът на светлината, и князът на тъмнината работят и служат на великото, неделимо Единство, на Неговия замисъл.

●

Времето и бремето съществуват само в нечистите мисли и действия, те се намират там.

●

Всеки човек, който няма любов към Истината и Бога, не се развива правилно. А всеки, който не се развива правилно, се превръща в опасност за себе си и в относителна опасност за другите.

●

Истинският човек няма бъдеще. Той има нещо повече, казвал съм го, той има Бог в себе си. Той има любов, дълбочина и пълнота.

●

Върховната заповед на Делфийския оракул е: „Познай себе си.“ А познаването на себе си постепенно се превръща в познаване на всички неща.

●

Оракулът говори кратко и с намеци, такъв е неговият стил. Например питали го: Как да се отклоня от предопределението на съдбата? Оракулът казал: Посвети се на неизменната цел. – Той не обяснява, той само казва и който е достоен, който е търсач, ще разбере. Около седемстотин въпроса са му задавали, друг път ще се спирам по-подробно на Делфийския оракул. Например друг въпрос към него: Кой е пътят към Бога? Оракулът казал: Вход няма. – Така отговаря, с намеци.

●

Не е твоя работа да се бориш с лошите си недостатъци, казва Майстер Екхарт. Растенията не се борят с плевелите. Просто дръж постоянна връзка с Бога. Градинарят ще махне плевелите. Ти само имай и търси постоянна връзка с Бога. Когато дойде времето на Градинаря, Той много лесно ще махне плевелите.

Който има непривързана любов, той придобива целостта си, защото той люби, без да очаква. Любовта е осъзнаване на любящото присъствие на Бог вътре в нас.

●

Всичко, което ти се случва, е свързано със скрития Бог, Който е любов.

●

Невежеството е пълно със знания, а мъдростта е пълна с любов и безкрайност. Тя е пълна с Бог.

●

Знанията са друго име на тревогите. Какво нещо е тревоженето? Безверие. Тревоженето е друг образ на безверието. Любовта не е от този свят на тревоженето, тя не е от този свят на ума.

●

Един мъдрец е казал: Ако съществува бог, когото аз мога да позная, то такъв бог аз не го считам за бог.

●

Реален е само Бог. Всъщност работи чрез дявола една скрита част от Бога. Тя работи потайно за великото Единство и чрез дявола – чрез тази част от Себе Си. Т.е. скритият Бог движи всичко, движи развитието.