Тотално отдаден

Тот е Висш Жрец на Бога, тотално отдаден, т.е. означава: цялото му време е отдадено на Бога. Казвам това, защото в Египет е имало жреци, които са отдадени 50 %, те се подготвят за голямото отдаване; други са отдадени, да кажем, 75 % – друга подготовка. Тот е от тези, които тотално са заети с Бога и с нищо друго, както и Мелхиседек. Тоест цялото му време е за Бога и няма друго време. Докато другите жреци, както казах – една четвърт, една втора и т.н.; те се подготвят за бъдещето.

●

Тот казва: Сфинксът е Древен ръкопис на Тишината. Сфинксът мълчи, защото е Пазител на тази Несътвореност.

Ще обясня. Самата Тишина е Несътвореност, а Сфинксът – това е Вкусът на Безкрая и Бездънният Покой.

●

Сфинксът е Древен като Тишината. Той има в себе си и друго послание, а то е, че: Трябва да имаме Постоянен Взор в Бога – Постоянен Взор!

●

Сфинксът, или на египетски Шешет Анх, означава Най-Живият Образ: Древната Реалност на човека – мястото, където човекът се ражда като Бог. Пирамидите подготвят, а Сфинксът възкресява.

●

Сфинксът – това е доказателството за Древната, истинска цивилизация, за която отдавна е казано: Богове сте!

●

Тот казва: Древният Глас на Нетера – на Бога – може да превръща енергията в материя.

●

Всяко нещо, което правиш, трябва да бъде отношение към Истината. (Сай Баба го казва така: Посвещавай всяко свое действие на Бога! Независимо какво е: посвещавай всяко свое действие на Бога – и след време Бог ще ти Се открие.) В твоето изключително отношение към Истината е дарът, наречен Себепознанието.

●

Истината е Истинският Хляб, защото Тя ти дарява Бога. (Разбира се, това е храната на Боговете. Така че „Хлябът наш насъщний“

●

Всичко, което произнасяш, трябва да е сродно с Истината. Твоето Слово – това е твоето пътуване към Бога, това е твоето благоденствие – казва Тот.

●

Без да придобиеш Словото Светлина, ти не ще можеш да разпръснеш собствения си мрак. В мрака на живота не забравяй, че ти си Древно Слънце.

●

Всеки ден усъвършенствай думите си и говора си. Говори като Светлината – и ще станеш Светлина. Свещеното говорене е процес на Древната Светлина.

●

Ако започнеш да разбираш Духа си, при тебе ще дойде Създателят – Този, Който е дарил Духа. Ти си Дух, ти си Тайна, по-дълбока от света.

●

Когато твой приятел умре, тогава срещите стават Дух с Дух – говорът продължава. Съществата си говорят вечно, без оглед на живот и смърт, без оглед на разстояния.

●

Създателят ти е дал Чист Дух. Чистият Дух в тебе може да ти донесе Слънце и през зимата.

●

Пий водата като златни вълни, подарени от Създателя.

Бог върви с нас по пътищата на живота. Бог прави в нас това, което ние никога не бихме могли да направим сами.

●

Създателят съдържа цялата Сила в Себе Си, но Той обича да я споделя.

●

Никой не може да живее правилно, ако не е в съгласие със Свещената Сила, дадена ни от Създателя. Тази Свещена Сила е специален вид Познание, приличащо на ключ. Този ключ задвижва енергията, а на по-дълбоко ниво – Силата.

●

Връзката със Създателя е Покой, освободеност от света и от всички грижи на страха и на оцеляването.

●

(Ще припомня какво казва Учителя: „Един човек, който живее за едното оцеляване, никога не може да Ми бъде ученик“. А човек, който наистина обича много Истината, много честно – оцеляването отпада.

Той влиза в системата на Бога и Бог поема грижата за него. А когато Бог се грижи за тебе и когато Бог е на първо място в живота ти, все едно е дали си в пустинята, дали боледуваш, дали си здрав… За Бог препятствия няма. Той става твой истински Приятел.)

●

Със Създателя всичко може, защото Той ни добавя Силата от Себе Си. (Ние може да имаме някаква сила, но се нуждаем от Неговата добавена Сила. Той ни я дава естествено, допълва ни.)

Създателят и Предците действат в нас, когато наистина трябва да излекуваме някого. Тогава се явява знак – това е… в твоята енергия се влива Могъща Сила. (Ти правиш своите молитви, своята концентрация със своя опит – Той ти предава нещо извънредно, нещо изключително: това е знак за Велико Единство, означава, че нещата ще се случат. Това е жива, трептяща, могъща енергия, особено състояние. Има Същества, изпратени, които врят и кипят в тебе, защото помощта е важна и е позволена от Бога. Това е могъщо трептене, могъща Божественост. Тази Жива Сила е подкрепа от Създателя; освен от Боговете, тя идва и от самия Него. И това се предава на болния, и той вече няма избор: той оздравява. Това могъщо, Божествено трептене е Силата на самия Създател. Тази задвижена Сила е страховита. Това е Неговата Сила – и няма значение кой е насреща: дали е цяла армия, дали е… каквото е да е! Тя няма противници. Божията Любов никога е нямала противници.)

●

Изцелението изисква могъщо енергийно насищане на Силата. Създателят е Върховният Повелител и Позволител на тази Сила. Той знае кой трябва да боледува, кой трябва да се изцели и кой не трябва да бъде изцелен. Горко на човек, който изцели човек, който не трябва да бъде излекуван!

●

Който претворява Дао в живота си, той се нарича Мъдрец.

●

Даосите са поклонници на Свещеното Безмълвие.

●

Безбрачието за Даоса е вътрешен процес – то означава отказ от нисши желания, отказ от даването на енергия на нисшите желания.

●

Даосът не се вълнува от медитация – забележете! – а от Дао.

Значи, ще обясня: той не практикува медитация, той практикува Дао – най-висшата практика. Той практикува Чистата Истина. И от там нататък, медитацията му е Предълбока, но тя вече идва като последствие.

●

Целта на Мъдреца е една: Постоянен Живот в Дао. За него успехи и неуспехи нищо не означават – важен е Животът в Дао.

●

Даосите казват: Въплъти Дао в себе си – и всичко друго вече е без значение, т.е. Стани Истинен! Казвал съм го и така: Стани Истинен, а не религиозен.

●

Даосът е станал Мъдрец, защото е преживял най-дълбокото Преживяване – Преживяването на Дао: това е Чисто, Безмълвно, необяснимо Преживяване.

Старецът

(Трета идея за размишление)

Става въпрос за Лао Дзъ.

Веднъж Дао казало на Лао Дзъ:

– Ти никога не можеш да Ме уловиш.

Лао Дзъ казал:

– Да; и затова не мога да Те изпусна.

Дао казало на Лао Дзъ:

– Можеш ли да Ме предвидиш?

●

Лао Дзъ казал:

– Всяко предвиждане е повърхностно; Дао е Дълбина.

Дао пита Стареца:

– В кой свят живееш?

Лао Дзъ казал:

– Нямам светове в себе си – само Дао.

Дао пита:

– Как узна това?

Лао Дзъ отговаря:

– Нищо не съм узнал. Само Дао в мене знае, а аз съм Дълбоко незнаещ.

Дао му казва:

– Щом си Дълбоко незнаещ, значи, сме сродни.

Лао Дзъ казва:

– Не аз съм сроден с Дао, а Дао е сродно с мене.

Дао му казва:

– Ето защо сме в Единство!

●

Лао Дзъ казва:

– Имаш ли Мистична Чистота, имаш всеки резултат и всяко постижение, защото Дао слиза в Чистотата.

●

Веднъж – казва Лао Дзъ – Дао ме попита:

– Ти познаваш ли Ме?

Казах Му:

– Нито Те познавам, нито Те разбирам, нито искам да Те познавам.

Тогава Дао му казало:

– Ето защо сме близки! Защото не се познаваме, защото не се разбираме – ето Опората в нас: разчитай на нея!

●

(Вие знаете, хората търсят все повече разбирателство и става все по-сложно. А тука е точно обратното, при Мъдреците.)

Лао Дзъ Му казва:

– Аз никога не разчитам на някаква опора; аз разчитам само на Дао. Защото, без Дао, за какво ми е някаква опора?

Преданието казва, че Дао само се усмихнало на Стареца и си тръгнало. Но къде ли е тръгнало? Както винаги – казва Лао Дзъ – в неизвестна посока. Защото Пустотата, т.е. Безкраят, е Храмът на Дао. Ето защо Храмът на Древните е Безкраят.

●

За да отидеш при Бога – казва Учителя, – ти трябва да станеш нещастен. А за да се отдалечиш от Бога, ти трябва да станеш щастлив.

●

Бъдете постоянно в молитва, за да пребъдва Бог във вас.

●

Лекувайте всички болести с внушение. (Най-древният метод.)

О, Господи, на Тебе уповавам, на Тебе възлагам товара си! (Учителя дава една идея.)

●

Който иска нещо от Бога, той трябва да обещае нещо, да пожертва нещо дълбоко.

●

Ученикът има организирани усилия. (Тука става въпрос за самодисциплина: той си прави дисциплината, не чака някой да му дава правила. Той си изработва, в своята свобода, която му е гласувана като доверие, той си изработва лична дисциплина.)

Всички мисли – казва Учителя – са същества

Всички мисли – казва Учителя – са същества, които искат да се материализират. (И хубави, и лоши, и всякакви. Затова трябва да различавате какви същества мислят във вас, заедно с вас.)

Отрицателните мисли не можеш да ги победиш с кимане на глава, а с постоянни усилия. (Тъй като има изключително натрапчиви мисли, които може да дойдат отвън или отвътре. Изключително постоянство в Бога!)

●

Само в търпението узрява правилното мислене. (Ще обясня защо: защото, когато изтърпиш едно зло, една трудност, ти я преодоляваш, ти преодоляваш това зло.)

●

В момент на криза светът се запасява с храна, а Мъдреците се запасяват с Бог и с дълбок вътрешен мир. Вътрешен мир означава правилно отношение към нещата. (Знаете, земните хора купуват много брашно, захар и т.н. Голяма трагедия – не може да се опише.)

●

Миналото е време; бъдещето е време; настоящето е Небитие, Пълнота. Умът е създал време, защото не може да живее в Пълнота.

●

Умът е знание, но той не е Разумност. Разумният живее в Душата си, а Мъдрият живее в Духа си.

Да живееш във времето значи да живееш в ума и в смъртта. (Затова умът трябва да бъде овладян.)

●

Настоящето живее във Вечността, а не във времето. Вечността е качество на Неизменността.

●

Само чистото съзнание е Освободеност.

●

Твоята Любов към Истината определя колко близо ще бъдеш до Бога и до Учителя.

●

Духът е, Който превръща нещата в Правилност и в Път (Чистият Дух) – а умът е, който разваля и правилните неща.

●

Много хора разбират нещата, но живеят глупаво. Защо? Защото умът е силен в тях. Голяма философия, „големи“ неща знаят, срещал съм такива… Даже: „Всичко знам!“ – това изказване е толкоз опасно, че трудно се коментира.

●

Няма значение в кое Учение си – важна е твоята Чистота. Чистотата е по-дълбока от всяко Учение и от всяка религия. В предното интервю казах: Не смесвайте Чистотата с религия. Не цапайте! Чистотата си е Чистота. Тази Чистота е в близост до Учителя и до Истината.

●

Който е преминал правилно през сексуалния живот, той е стигнал до Чистата Любов. Казвам това, защото има някои сухи въздържатели… Има много светци, които са фалшиви – без опит. Едно студено въздържание – но те не са познали Дълбините на Чистата Божия Любов. Защото не са надраснали: те са потиснали, те са избягали, защото са по-слаби от изкушенията. На сто светци, ако има трима, които наистина са победили и са преодолели, това е огромен успех. Който е преминал правилно през тази първа чакра, той след време наистина ще познае силата на Любовта – а другите ще имат въображаема сила.

●

За да намериш Истината, трябва да изгубиш много ценни неща.

●

Изкушенията ограбват и съкрушават само тези, които нямат Дълбока цел, Свещена цел и правилни избори.

●

Най-големият сектант – казва Учителя – това е егото, това е умът. Умът е голямата секта в света. А в света над 80 % работи умът. Обяснявал съм ви, Учителя казва: Що е секта? Думата секта – отсек, нещо отсечено, отцепено. И казва Учителя, обяснява: Всичко, което е отцепено от Любовта, Мъдростта и Истината, е секта. С много молитви и усилия можем да се освободим от този сектант – егото и умът: много упорит, с много дълбок опит… И само с голяма Любов и влизане в Бога, и само с помощта на Бога, заедно.

Политиката – казва Учителя – е черна енергия

Световният ред е отдавна провален. Провалена система, защото е умствена. Политиката – казва Учителя – е черна енергия и винаги води към кривогледство, към падение.

●

Който обича Истината, тръгва по много Тесен Път. Той казва „Сбогом!“ дори и на много приятели, дори и на голяма част от така нареченото „Братство“. Той става самотна птица – отдадена. Няма време за Паневритмия, а за сразяване на изкушенията и на мрака. Той се отдава на Дълбоки неща.

●

Бог му предлага и Луцифер започва да прави заговори с духовете срещу Бога; и около 20 милиарда същества, които са повярвали в Луцифер, стават бунтовни духове и изменят на природата си, изкривяват себе си. Точно тези духове после Бог ги изпраща в Рая. „В Рая“ означава „в капана“ – там ги чака Дървото на смъртта. Бог ги изпраща в Рая… „Адам и Ева“ означава човечеството, падналото човечество, точно тези бунтовни духове. Бог ги изпраща там – и забележете! Бог дава Силата Си на Херувима, да порази Адам и Ева. Той не дава Силата Си на Адам и Ева, да победят Сатана; Той дава Силата Си на Змията. Защо? Защото да се случи голямо грехопадение, човекът да изстрада този бунтовен дух и непокорство, и след време да се върне във възход, т.е. Бог да израсне в него. Защо? Обяснявам… Защото другото зло, Четирите шестици, е нещо страшно, за което светът няма представа и по-хубаво да няма. Само накратко ще кажа… Това зло, Четирите шестици, е поискало тотално да разруши Тайната на Живота, тотално е посегнало на Бога – и Бог има страшен замисъл с Луцифер: да изстрадат хората себе си. И затова Учителя казва: Дяволът и Сатана ви гони, защото нямате истински Живот в себе си. И казва Учителя: Никога не изкарвайте Дявола виновен – вие сте изменили на себе си и на своята природа, самите вие сте виновни. И тука – казва Учителя – няма никакъв Дявол. Това е дълбока тема, за малко се отклоних. Така, исках да ви загатна нещо…

●

Будният и осъзнат човек не е тяло. Той е Дух и Истина.

●

За Пробудения, Истината е тука, на Земята. За спящия човек, Истината е някъде далече, отвъд.

●

Ако ученикът не държи на Чистотата и Истината, тогава Учителят е излишен.

●

Грешката на религията е, че тя търси вярата – и тя се проваля… Защото човек трябва да търси Истината, а не вярата. Вярата е само последствие. Даже вярата не е много важна – важно е Дълбинното Доверие в Бога. Това е нещо по-дълбоко.

●

Чистотата е в това: Постоянно да помниш Бога! Богатството ми се крие в Единството с Бога – казва Шри Чинмой. Ако се стремим, Бог ни закриля. Ако дълго време мислим за Бога, Чистотата ще дойде при нас.

(Значи, забележете кое е най-важното: много мислене за Бога – и Той почва да я дарява и да я образува в нас. Не мислене за Чистотата, не да се представяш за Чистота, даже не и толкова да постъпваш чисто – многото мислене за Бога! И когато Бог е на първо място, Той ще ти я даде и ще те обучи в нея. И тогава може да постъпиш някой път външно нечисто, а това да е по-чисто от сто души, които външно постъпват чисто – защото ти ще знаеш разликата и защо действаш така. Може да обидиш човек, който да го изпратиш във висока еволюция; а може да го хвалиш – и да го провалиш. Тогава ще имаш различаване – Чистотата има и скрита страна.)

●

Вътрешният Глас не е дар, а постижение. (Когато стане постижение, когато човек постигне една степен на Чистота, тогава идва този Глас.)

●

Човек и Бог са си крайно необходими един за друг. Който е заживял в един съвместен живот с Бога, той става инструмент на Бога за трансформация и усъвършенстване на света.

●

Да живеем в Бога – това не е достатъчно. Трябва да покажем и на другите Пътя – и те да заживеят в Него.

●

Бог иска да се превърне в нашата Реалност и прави какво ли не. (Обаче, когато вратата е затворена – аз съм казвал: Не можеш да налееш вода в затворено шише.)

Бог се крие. Защо се крие? За да усили нашето търсене към Него. (Впрочем, Той затова е създал света и Космоса – за да търсим само Него: да видим колко са бедни светът и Космосът, защото те са малка част от Неговата отключена енергия. За да търсим само Него…)

●

Който се е пожертвал напълно за Истината, става Дух и се Пресътворява. Само който е заложил живота си на Истината, Бог ще го изпрати в ситуации да умира за Нея – и когато няколко пъти умре (и буквално, и преносно), Бог ще му позволи да вижда Истината в скритите светове: там, където нито хора, нито умрели, нито ясновидци, нито Ангели виждат.

●

В Любовта към Истината – казва Учителя – се крият по-дълбоки неща от Библията. Има неща, които Истината никога не ги е казала в Библията.

●

Всеки, който успее да отстрани ума, постига истинското разбиране.

●

Обаче, ако имаш чисто сърце – това е вече Тайна Наука, това е друго нещо: тогава ти си в разбирането и в осъзнаването.

●

Тези, които работят за ума, работят и изостават. Тези, които работят за Духа, работят, израстват и посяват. Духът е Реалност; умът е сянка.

●

Егото създава много безсмислени трудности, много усложнения. То не прави от мухата слон, то прави цяло стадо от слонове и крокодили, преувеличава всичко.

●

Умът е всякога единство с илюзията. (Неовладеният ум.) Той е в единство със знанията, но не е в единство с Любовта и с Мъдростта.

●

Какво, като имаш знания, ако нямаш чисто съзнание?

●

Мъдрецът никога не работи за благото на света. Той работи за благото на Бога; самото негово присъствие е Духовност и той така работи за света.

●

Чистият Път към развитието е Пътят към Бога – и това е чисто самостоятелен Път. И само този Чист Път води към Бога, т.е. трябва лично да го избереш. Както в Древен Египет – образованието. Никакви университети! Лично трябва да избереш образованието; и сам, самоук, с лична дисциплина, да постигаш нивата.

●

Според Тот, формулите контролират събитията навсякъде.

Казва:

Любовта е Висша мярка за Чиста Духовност и Божественост. Тази неизкушаема Любов е Духът на Божествеността, а Божествеността е зад пределите на всичко сътворено. Търсѝ Мъдростта в неизкушените Същества – това са истинските Мъдреци, истинските хора.

●

(Ще обясня. Човек, който се изкушава за каквото и да е, макар и малко – това означава, че той може да стане изменник на Учителя, на Учението и на Бога. Затова Пътят е бавен и затова (казах и в София, заради което някои напуснаха лекциите) никой не може да излъже Учителя с Паневритмия, с ангелска супа и със спомени! Никой! Пътят на истинския ученик е война на себе си! Обявяваш истински джихад на себе си, истинска война – на всичките си слабости и изкушения! Няма значение докъде ще стигнеш – вече си благословен.

●

Змията е страстта, която е преобразила Любовта в смърт. Превръщането на страстта в Любов е превръщане на смъртта в Живот. Чрез Любовта Бог е формирал Себе Си в човека. Любовта в теб е единствената плодородна земя. Любовта към Истината е изтръгване от слепотата на света. Истината е Тази, Която пролива Светлина върху невидимите неща.

●

Молитвата е Свещено Духовно творчество. Тайната на Любовта е в това, че Тя създава твоята Вечност.

●

Непорочно зачатие означава да се зародиш в своя собствен Дух, в своята Божественост – това означава непорочно зачатие: това е Изначалното състояние, от където си излязъл. Свободата е дадена, защото е подобна на Бога – защото Бог иска в Своята Свобода да станеш Божественост, да станеш Божествено Същество. Дадена е, защото е Богоподобна – това е идеята на Бога. Който е познал Истината, той може да посещава Скритото, той може да посещава световете реално, той може да посещава Царството на Боговете.

●

Проблемът на хората е, че не искат да бъдат унищожени. (Значи, те искат да възкръснат, искат да отидат на Небето, но не искат да умрат, не искат да живеят по този Закон на Бога. А Бог първо трябва да те унищожи, да унищожи и най-малкото зло в тебе – и да има смисъл от Възкресението. Искам да кажа: Смисълът не се намира в този свят, нито в другия свят. Смисълът е Отвъден. Той се намира в Бог и в Истината.

●

Само числото 1, казва Учителя, може да те научи на Правия Път.

Когато човек умира

Ще обясня нещо: когато човек умира, умира по два начина: при всички положения влиза в Бога, но ако е в злото, влиза в другата част на Бога, т.е. в Сатана. Едните отиват при Бога, другите отиват в другата Му част – Сатана. Но всички, така или иначе, отиват в Бога. А тези, които са в Сатана, ще чакат условия за развитие.

●

Бог отстранява всички недостойни чрез Сатана, за да получат поучение. Ако мразиш Сатана, ти му придаваш сила; ако смяташ, че е враг, ти го храниш със сила. Единственият метод е: Спри да мислиш за него, забрави го; мисли единствено за Бога. Старай се да бъдеш съсредоточен в Бога, защото в Бог угасва всяко зло и всеки Сатана. Казано на езика на Суфи: Помнѝ само Единствения – и това е всичко. „Това, което помниш най-много – това е твоята съдба“ – казват Суфи. Това, което помниш най-много! Затова и Библията казва: „Постоянно се молете!“. И затова казвам:

Помни само Бога, и ще имаш Божествена съдба – т.е. Живот в Бога, а не в света. Живот в Бога!

●

Сатана има страх от истинската Чистота, а въображаемата чистота много го радва. Въображаемата чистота е лицемерна, тя е неговата радост.

●

Ако ти се молиш много, но си осъдителен, ще дойде ден, ще кажеш: „Бог май не чува молитвите ми“. (Осъдителният човек, критикуващият човек посяга на Великия План на Бога – защото навсякъде действа Бог, в целия свят. Примерно: да критикуваш Исляма и тероризма значи да критикуваш земетресението и наводнението. Никаква логика! Бог пак ще действа, защото Той позволява. Той знае къде какво да позволява. В момента на най-малката критика (не забележка – критика!), ти вече се изпъждаш, твоите молитви стават слаби. Затова трябва да знаеш кое е критика и кое е забележка.)

●

Смирението е особен дар Божий, който осмисля живота.

●

Всяко изкушение изпращай с добри помисли.

●

Бог винаги знае мярката на твоите сили.

●

Ако ние се съблазняваме, това означава, че злото не се намира вън от нас: то е вътре в нас.

●

Дяволът обладава не сила, а злоба. Бог обладава силата.

●

Отдели тънкото от грубото. Това е една Велика идея, която решава Тайната на Живота. Казано по друг начин: отдели Духа си от тялото; отдели тънкото, Вечното мислене от земното мислене; отдели се от грубото и от смъртното мислене – това е тънкостта. Когато овладееш това тънко изкуство, ще си отиде от тебе всяка тъмнина.

●

Без Бога, и богатството, и знанието, и силата нямат смисъл.

●

Човек, който не е проявил своята Любов към Бога, той не може да прояви своята Любов към никого.

●

Като влезеш в Любовта, ще намериш Бога. Като излезеш от Любовта, ще намериш хората.

●

По някой път вие туряте преграда между вас и Бога – тогава и Бог, Който е толкова силен, не може да ви помогне. (Дето Учителя е казал: „Не можеш да налееш вода в затворено шише“. Не можеш да помогнеш на такъв човек – там съветите са напразни.)

●

Закон е: Без Бога, Любов между хората не може да има. Тия хора Бог ги създаде като едно условие за тебе, а не като цел. (Те са врата, да се развиваш, а не някаква цел.) Цел в света е само Бог. Трябва да станете едно с Бога, а не да работите за своето благо на Земята. (Значи, да работиш за своето благо на Земята е погрешна цел.)

●

Който иска да отиде при Бога, трябва да се освободи от човешките работи. (Някои искат да си посветят живота на Бога, а още имат човешки, земни желания – няма как да бъдеш приет!)

●

Започнете ли една работа без Бога, никакъв успех не очаквайте. Тогава и успехът е провал.

●

Изкушенията са съкровени, защото те идват и изискват израстване в Бога. (Значи, не са врагове, не са препятствия, те идват да проверят човека: дали човек избира твърдо Бога и ще израства в Бога, или, ако не – те ще го ограбят.) Изкушенията отделят житото от плявата.

●

Човекът не може да бъде преобразен само от едната вяра: преображението е вътре в Бога.

●

Това, което е създадено от Него, е част от Него.

●

Бог не може да се съедини с човека, докато човекът не е отделил от себе си злото и лъжата. Те могат да бъдат отделени от Господа само при съдействието на човека, т.е. това е взаимно.

●

Казва: „Аз раждам все повече Бог в себе си“.

И така, Майстер Екхарт:

Блаженият човек не знае себе си, нито другите неща: той знае само Бога.

Чрез Нищото аз ставам Онова, Което съм.

Църквата е свързана със смъртта. (Казал е много такива неща, поради което също е отлъчен… Църквата е свързана със смъртта.)

●

Когато си привързан към живота, тогава демоните ще ти го отнемат. Мъдрият не е привързан, затова има Истински Живот.

Ние сме пречката

(Когато се молим „Да дойде Царството Ти, да бъде Волята Ти“, ние всъщност молим Бог да ни отнеме самите нас, понеже ние сме пречката. И когато молим тез неща, ние искаме Той да… да отстрани човешкото в нас, за да се постигне истинското Единство.)

●

Който се откаже от всички неща, той ще получи сто пъти повече.

●

Ако не си във Волята Божия, всяко твое познание е равно на нула.

●

Бог има качества; Абсолютът няма качества, няма ограничения: Той е неограничен.

(Тука, във връзка с Мистерията, искам да кажа, че Бог е Неведом – а не „Отче наш“ или „Отче ваш“ – т.е. не се води с никой, но Неговото Единство трябва да се търси.)

Той живее в бездънен Покой – докато Бог твори и създава неща. Абсолютът не твори, Той е отвъд това ограничение. Той е скрит в Своя Безпределен, Древен Покой. Той е бездънното Праоснование. Той е Праизворът, слязъл надолу като Бог, като ограничение, като Извор, като Източник, като достъпност.

●

Дълбочината е Дракон – много по-дълбока от Разумността. Дълбочината е друга част от Орела. Има Толтеки, които държат на Истинския Живот, но има други Толтеки, които се отказват от това. Забележете! Отказват се от Истинския Живот, прекрачват нещо друго, прекрачват го… Те казват така: Орелът е по-дълбок от Истинския Живот. Казано по друг начин: Бог е по-дълбок от твоя Истински Живот. Бог е по-дълбок и от Юда, и от Христос. Бог е Целта. И те навлизат в Тайната на Орела. Така те получават нещо повече от Истинския Живот – те получават Третото Крило на Орела. Тука най-ниската степен е Блаженство. Само ще ви загатна: един човек, който е станал блажен, съжалява всички хора на удоволствието. Удоволствията са такива бедняци… както и да е!

●

Господ не се нуждае от добри хора. (Той се нуждае от Истинни хора, от предани хора.)

●

Нищо в света не може да ви спъне, ако вървите правилно към Бога.

●

Мене на Земята нищо не Ми трябва: нито къща, нито общество, нито народ, нито човечество. Хубавото е извън Земята. Смисълът е нещо Отвъдно.

●

Питат се: „Ако Той замине, ако Той умре, кой ще ни ръководи?“. (Чудни са тия хора! Слепи ли са?… Защото Ръководството е винаги вътрешно.)

●

Аз мога да направя живота пълен на всеки човек… (Но какво ще направи този човек с тази Пълнота, ако той не е узрял за нея? Както преди говорихме за изобилието: затова не идва изобилието – защото човек не може да го управлява.)

●

Целият свят да се превърне на кал – ти трябва да любиш!

●

Вървете в Правия Път без смущение, че работите ви не вървят добре. Не се безпокойте. Ако вървят много добре, може и да не потърсите Бога, както трябва. Затова радвайте се, че и не вървят добре.

●

Откажете ли се от Бога, ще ви кажа „Сбогом!“.

●

Изпитанието е място, където се открива Истината.

●

Никой не може да създаде Истината в себе си – Тя сама Се създава в човека, и Тя решава кога да Се създаде.

●

Дори когато видиш Истината и Я преживееш (става въпрос за Посвещението, става въпрос за Самадхи), Тя си остава Тайна. (Наистина виждаш пряко Лицето на Бога, преживяваш Го – Той ти подарява нещо от Себе Си, от Същността Си. Преживяваш Го: най-специалното преживяване, Самадхи – но Тайната си остава.

●

Човекът на Истината е съставен от две неща: Покой и Динамика. (Покой и Динамика – тоест, когато трябва, той може да задвижва Бог в себе си. Когато трябва, може да изглежда даже и безпомощен – тъй като някой път Истината изпитва човека и иска той да се смири: да не си помисли, че тази сила в него е негова. Никой няма своя собствена сила. Който си мисли, че тя е негова, и злоупотребява с нея, той ще бъде наказан от нея.)

●

Бъди Истинолюбив – и ще умееш да слушаш. (Става въпрос: няма да имитираш слушане, а ще умееш да слушаш – което значи: ще знаеш какво да правиш. Няма все да питаш: „Какво да правя? Какво да не правя?“ – просто ще знаеш какво да правиш.)

●

Вселявай все повече Истината в себе си – и Злото ще те отбягва.

●

Бъди верен на Бога, а не на себе си – и тогава Бог ще те направи верен на Себе Си, и това ще стане по правилния начин. Ще повторя: Бъди верен на Бога, а не на себе си – и тогава Бог ще те направи верен на Себе Си, и то по правилния начин.

●

Щом си се посветил на Бога, започваш да виждаш Истинските неща. Тогава ще разбереш, че дори и мракът е създаден за Просветляване. (Всъщност мрак няма – привиден мрак има: Бог може така да го сгъсти, че да изглежда мрак. Но чрез него… Той там се крие, там те наблюдава и оттам те просветлява.)

●

По същество, Бог е Любов, но без Истината не можем да познаем Бога. Що е Истината? Това, което прави нещата ясни и понятни в света. (Ясни, разбираеми.) Дето Истината влезе, казва Учителя, всичко може да се уреди. (Значи, там, където стъпи Истината, там, където влезе, всичко може да се уреди.) Истината не може да се вложи в омърсено същество.

●

Търпението е най-разумното качество на човека.

●

И така, Учителя казва: Любовта изисква нещо повече от жертва. Жертвата е само закон за изкупване, изкупление на нашите грехове. Когато човек изгуби своята Чистота, той може да я възстанови само чрез жертвата; но за да задържи в себе си Любовта, той трябва да пази Свещено правилото на Великата Неизменност. И друго: Да обича, без да очаква да го обичат.