Искрата-Сияние
Искрата-Сияние
Майстер Екхарт казва, че тайната на искрата-сияние е велика, предвечна, първична. За нея е недостатъчно даже единството с Бога. Тя е нещо повече от всяко изобилие. Тя е нещо повече от самата божественост.
●
Искрата, която я има, разбира се, във всеки човек, в своя най-вътрешен план е абсолютно пречистена от всичко земно и духовно; значи не само от земно, а и от всичко духовно. Тя се отказва и от стремеж, и от вдъхновение. Преди време ви казах, че амбициите са от ума, копнежът е от сърцето, стремежът е от душата, вдъхновението е от Духа. Тук става въпрос за душата и за Духа. Искрата се отказва дори и от стремеж, и от вдъхновение, защото тя знае откъде идва, тя знае мястото, което превъзхожда всичко.
●
Тази искра се е отказала и от всички твари, макар че поддържа живота им, тя е абсолютно непривързана. Тя поддържа живота на душата, тя поддържа ума и сърцето, тя поддържа и тайната на Духа. Но тя се е отказала от всичко. Тя желае единствено и жадува за тайната на Бездната. За нея не са достатъчни даже Отец, Син и Святия Дух. Искрата се стреми единствено и само към тази пречудна, безмълвна мистерия, наречена Бездната или Праосновата.
●
В тази правелика Бездна никога не е имало различеност, т.е. не е имало никога Отец, Син, Свят Дух, Луцифер, Богове и т.н. Нищо не е имало. За искрата Бездната е абсолютно необитаемо място, което означава абсолютно неопетнено. И това е именно най-древното място. Искрата намира своята абсолютна пълнота само в това необитаемо място. Тук, казва Майстер Екхарт, тя е повече у дома си, отколкото в себе си.
●
Тази Бездна е абсолютно безмълвие и абсолютна неподвижност и от тази неподвижност са получили движение всички неща – и Бог, и Боговете, и Луцифер, и световете, и мравките, и т.н.
●
Искрата е по-дълбока от всичко, което е получило движение. Тя е получила нещо от първичното движение, предала го е, но тя иска да се завърне обратно. От тази неподвижност са заченати всички разуми и всички животи.
●
Учителят казва: Искрата е най-вътрешната тайна на човешкия Дух и този Дух е сам по себе си неделим, но е трябвало да слезе в материята и да придобие едно качество, което сам той не притежава – деление. На древната искра са чужди и времето, и вечността, но тя е слязла и има да свърши нещо. Но нейният устрем всякога ще остане обърнат само навътре, погледът ѝ ще бъде насочен както погледа на сфинкса – изцяло към абсолютната Истина, към абсолютната Бездна, към т.нар. абсолютна родина. Тук въобще не става въпрос за рай, а за абсолютната родина.
●
Искрата е тайна, която е отвъд космичната мистика.
Диамантената Воля
Диамантената воля е искрата от собствения Огън на Бога. Ако волята в човек се пробуди, тя може да отстрани в един миг причините и последствията и кармата да изчезне. Учителят казва: В една минута грешникът може да стане праведен. – Това се отнася до вземането на абсолютно решение, т.е. огненото решение се взема от Духа.
●
След създаването на Творението първичната субстанция е останала скрита най-отгоре, както каймакът стои над млякото. Вътре в Себе Си Бог е оставил едно друго предвечно сияещо пространство и там в него влизат Синовете, избраните същества, след като Той им спуска лъч светлина от Себе Си и им дава откровение за Себе Си. В това предвечно пространство всичко се лее, като най-първична светлина, наречена още прасветлината на Бога. И според Василид това е сферата на плерома, т.е. Великата пълнота, или гностичното място, мястото на откровението.
●
От това предвечно място чрез еманация, т.е. излъчване, е възникнал първичният човек – Адам Кадмон, предвечният човек, т.е. същество преди вечността. Адам Кадмон е първото излияние на прасветлината. Той е изтекъл от т.нар. Ен-Соф, друго Име на Абсолюта, което означава още Безпределността, Безпределната пълнота.
●
Адам Кадмон е първична висша форма, чисто духовна форма, в която Божеството е изляло Себе Си. От тази субстанция на Адам Кадмон, Кабала казва, от неговите очи, уста, уши, ноздри е излизала голяма светлина, потоци от светлина. Това е било древното, духовното и безсмъртно тяло. То се е разпръсквало непрестанно като малки точки бяла светлина. По-късно, при грехопадението, човекът се отделя от тази прасветлина, от тази цялостна светлина, и тогава тази светлина се скрива от него, но в човека остава една скрита бяла точка, чрез която след време той ще се завърне в целостта си. Тази точка е Искрата.
●
По-късно били създадени много същества, казва Исаак Лурия, същества-чаши (така ги нарича той – чаши), върху които се е изливала тази прасветлина – серафими, херувими – най-различни видове чаши, и т.н. до човека. Но чашите, наречени хора, не издържали на тази прасветлина и се разбили на парчета, на множество. И това е наречено човечеството.
●
Разбира се, има и много същества, освен сефиротите – сферите, които приемат тази светлина и устояват на нея, включително и хора-чаши, които устояват на нея. След като хората-чаши не понесли тази прасветлина, което означава висшите светове, те слезли в сътворение. Така бил създаден външният, съществуващ космос, докато преди това той бил несъществуващ, т.е. неограничен. Но е трябвало да стане външен, съществуващ, ограничен, т.е. заключен.
●
Зохар обяснява тази агада (т.е. легенда, или предание) за създаването на сътворен и ограничен външен космос като действие на сефиротата Гебура – т.е. сферата на Строгия съд, строгите същества. И хората били разрушени и станали външни чаши, съдове, с тела, поради голямата строгост.
●
Великото състрадание не е могло да смекчи тази строгост, но въпреки това светът се крепи на хармонията между състраданието и строгостта. Исаак Лурия казва: Злото се явило, когато чашите-хора не са приели пълната светлина на Бога, за което впоследствие били изгонени и паднали в празнота, т.е. в нисшите слоеве на Бездната. В древността тези хора били наричани „драматичните частици светлина“, т.е. изгонените частици светлина.
●
Така хората-чаши са пропаднали във външния космос, за да могат да израснат отново. Сещам се, за малко се прекъсвам: попитали Учителя защо Бог не оправи света и хората. Учителят отговаря: Защото Бог е Любов! Ако не беше Любов, щеше да оправи света – Любов, сиреч Свобода, дадена на хората. Друг път ще се спра повече на този въпрос, ще ви го обясня, …за да могат да израснат отново и да се върнат в първичната светлина хората-чаши, и тогава те вече могат да изпълнят своето първично назначение.
●
Бог е породил съществата, за да породи Себе Си в тях. В съществата Бог иска да разгърне Себе Си и затова ги е родил, за развитие.
●
Доколкото човек се отрече от себе си и всички сътворени неща, дотолкова той бива пренесен в Единството и Блаженството в Искрата на Душата, която Искра никога не се е докосвала до времето и пространството.
●
Ако при трудни условия можеш да произнесеш „Истина“ с вътрешните сили на своята душа, ти се освобождаваш.
Един много важен закон
Лао Дзъ казва един много важен закон: За да бъдеш със себе си докрай, никога не трябва да изменяш на своята пълнота, но трябва напълно да опустошиш себе си, т.е. напълно да се пречистиш от всичко излишно в себе си.
●
Когато ученикът се усъвършенства постоянно, заедно с това той трябва да остава и в неразбирането, да не мисли, че всичко е разбрал. Пак напомням: Хем се усъвършенства постоянно и хем в него трябва да остава едно свободно място за неразбирането и за смирението, за да може Духът и душата да му помагат, а не умът да изкриви нещата. Това неразбиране е модификация на смирението, което отваря врата за душата и за Духа да влизат и да му помагат.Значи при искреното желание за ежедневния план на деня Духът постепенно ще навлиза в душата. Това е едно по-високо измерение. Душата постепенно ще навлиза в ума, сърцето и волята, а те ще навлязат в тялото и ще го изпълнят с това, което се нарича истинско здраве. Всичко ще се предаде надолу по телата, защото ще отпаднат всички неразумни желания и тогава човек си заслужава здравето.
●
Шестото правило е едно много ценно упражнение, много елементарно, нарича се с простичката дума релаксация. Ще обясня: Всеки ден трябва да се прави релаксация по няколко минути, два пъти на ден за предпочитане, постоянно. Примерно най-малко три-четири минути до десет, не повече от десет. И вторият път на деня същото – най-малко три-четири минути до десет.
Посвещението в седмото тяло
Посвещението в седмото тяло, това е крайната цел на Вселената, която е свързана с върховната жертва. Само тук може да се говори за истинска жертва. Ще обясня накратко, тъй като е много сложно и някой път ми е трудно с думи да обяснявам, но все пак може да се каже нещо. Значи на по-ниските полета, да кажем до четвъртия план, до менталния свят, където още няма истински ученик, там ученикът трябва да пожертва ума, сърцето и волята си чрез пречистване. Като ги пречисти напълно, той постепенно ги дава в ръцете на своята душа – душата започва да се явява в неговия живот. Значи ако те са напълно пречистени, тези три – умът, сърцето и волята, преди време говорихме, тримата свидетели – това е равностранен триъгълник, хармоничен, абсолютна хармония между ума, сърцето и волята, абсолютна чистота. Тогава вече човек ги пожертва и влиза в полето на своята душа. Но това не е още истинската жертва. В по-дълбоките планове душата също трябва да се пожертва, да се даде в ръцете на Духа.
●
И най-накрая в шестия и в седмия план, там работи все Духът, това е най-трудното, много рядко срещано явление през цялата окултна история, но срещано, ученикът трябва да се откаже даже и от своя Дух, за да се слее тотално с тайната на Източника на Живота, Абсолютното Същество, което не е Бог, Бог е произлязъл от Него. Защо? Бог е произлязъл, за да може хората да станат Божествени като идея, това е една идея; и като станат Божествени, да станат абсолютна чистота и да се върнат във Върховното Същество, което е Нищото. Това е един дълъг път, който човечеството трябва да извърви и задължителен път на учениците.
●
За богомилите смъртта на кладата е реална среща с Бога, защото в най-голямото изпитание оживява Духът. При тази среща Бог изгрява отвътре. Огън и Огън се сливат; човешкият Дух и Божият Дух се сливат. Това е процес на велико посвещение и придобиване на Меркаба – светлинното, новото тяло на човека, при което човек става напълно свободен вече от времето и от ограничените светове.
●
Има в архивите нещо писано за Василий, 1111 година. Когато тръгнал към кладата, за малко спрял. Някои от тълпата помислили, че се страхувал. Не, той се помолил Огънят да го приеме напълно и понеже хората отвън не могат да тълкуват, не знаят кои са достойни и как влизат. После той се изправя, придобива една увереност, която те преди това не са видели. Излъчва едно особено лице, тръгва смело и спокойно и не издава никакъв звук.
●
Учителят казва: „Най-лошото нещо в света е, когато хората искат да избегнат страданията“. Разбира се, те пак ще дойдат, но не винаги ще дадат на човека най-ценното, не винаги ще изработят в човека онзи велик Огън, защото хората не умеят да ги посрещат. Значи кладата е голямата награда. Той ги превръща в нови същества, същества на мир и любов.
●
Боян Магът и поп Богомил, те двамата са архангели, от архангелската йерархия), Боян казва: „Най-същественото в живота е чистото духовно търсене“, това е търсене, в което няма примеси: няма любов към жена, няма любов към семейство, няма привързаност, няма дълг към професии или каквото и да е – чисто духовно търсене, означава да търсиш Бога по един свещен начин, абсолютно непривързан.
●
Истината
(Втора идея за размишление)
Говорили сме преди, сега ще кажем нещо, след време пак ще говорим.
Не можеш да я срещнеш в знанията
Истината никога не можеш да я срещнеш в знанията, защото Истината не е слово. СРЕЩАТА НА ЧОВЕКА С ИСТИНАТА СТАВА В ДУХА
●
Друг важен момент: Може ли Сатана, когато си поиска, да ти направи зло? Отговорът е: Не! Ако той иска да ти направи зло, той ще те подготвя с внушения, с неразумни желания, ще те подмамва, ще те подвежда, ще те изкушава, ще те увлича. Защо е така? Защото е ограничен. Той има власт само когато има зряла карма.
●
Не си се молил достатъчно на Бога, за да можеш да се очистиш и да останат само истинските желания. А истинското желание е едно: Любов към Истината и Любов към Бога. А то е едно и също. Значи увлича, изкушава и т.н. Такъв е методът за познаване на доброто и злото.
●
Молитвата е методът за освобождение от това Дърво
●
В книгата съм писал: „Много молитви, слаби демони…“ Колкото повече молитви, по-слаби демони; при по-малко молитви, макар и животът ти дълги години да изглежда приятен, изведнъж демоните ще се окажат силни. Много молитви означава все по-малко зло, все по-слаби демони. Когато се молиш усърдно и когато вярваш, че Бог е до тебе, Той е до тебе, злото е ограничено. Развързваш ръцете на Бога, ръцете на ангелите, на невидимите помагачи да ти помагат
●
Злото е една илюзия без реалност. Ако приписваме реалност на злото, то започва да съществува чрез своята нереалност. Злото не може да бъде там, където пространството е свещено, т.е. където е пълно с Бога, с Любовта. Именно постоянната молитва съгражда това свещено пространство, затова хората обичат да ходят на свещени места, защото могат да получат нещо от това намагнетизирано, надарено пространство.
●
Някой ти внушава, може да е лекар, може да е отвътре внушение, някой натрапчив дух, че ще се разболееш. Примерно на мен ми се явява някакъв такъв натрапчив дух. В случая е много хубаво да бъдете упорити като магаре. Ще му кажеш десет пъти „Ще оздравея“. Можеш и сто, така да му кажеш, че да избяга. Ако ти внушава нещо друго, Учителят казва: „На всяка дума поставяйте антипод.
●
Удоволствията и емоциите създават най-силната връзка с паразитите, които ще имат бъдеща власт над човека. Целта на паразитите е хората да имат все по-големи емоции, все по-големи желания, все по-големи зависимости.
●
Който е преминал правилно през сексуалния живот, той е стигнал до Чистата Любов. Казвам това, защото има някои сухи въздържатели… Има много светци, които са фалшиви – без опит. Едно студено въздържание – но те не са познали Дълбините на Чистата Божия Любов. Защото не са надраснали: те са потиснали, те са избягали, защото са по-слаби от изкушенията. На сто светци, ако има трима, които наистина са победили и са преодолели, това е огромен успех. Който е преминал правилно през тази първа чакра, той след време наистина ще познае силата на Любовта – а другите ще имат въображаема сила.
Много мислене за Бога
(Значи, забележете кое е най-важното: много мислене за Бога – и Той почва да я дарява и да я образува в нас. Не мислене за Чистотата, не да се представяш за Чистота, даже не и толкова да постъпваш чисто – многото мислене за Бога! И когато Бог е на първо място, Той ще ти я даде и ще те обучи в нея. И тогава може да постъпиш някой път външно нечисто, а това да е по-чисто от сто души, които външно постъпват чисто – защото ти ще знаеш разликата и защо действаш така. Може да обидиш човек, който да го изпратиш във висока еволюция; а може да го хвалиш – и да го провалиш. Тогава ще имаш различаване – Чистотата има и скрита страна.)
●
Господи, изкорени страстта от мен.
Аурата
Любовта е твоята най-сигурна защита, а това е Самият Бог. Когато мразиш, твоята защитна стена се пропуква и става вход за отрицателните внушения на злото. Когато мразиш някого, неговата отрова влиза в твоята аура, а когато обичаш, в тебе влиза животът на Бога. При Любовта ти влизаш в единството. Тук нищо нечисто не може да влезе. Любовта – това е огнена сфера. Във висотата на Огъня злото не може да ви достигне – огнената аура е недостъпна за враговете, техните влияния изгарят. В борбата на вибрациите огнените вълни са безусловни. Вълните на Любовта – това са вълните на самия Бог. Трябва да вибрираш често в Огъня на Любовта, за да изградиш една могъща аура. Само висшият живот може да привлече Огъня, т.е. същността, или свръхенергията. Бог е свръхенергия и може да се привлече само от свръхенергия. Тя се ражда, когато изкушенията бъдат победени. Когато едно силно и нечисто желание влезе в една огнена аура, то се преобразява от вътрешната сила на Огъня. Значи Огънят е висша духовна сила, която веднага улавя злото и го трансформира – така злото не може да черпи сили. Това означава, че докато не влезем в контакт с Огъня, злото винаги ще черпи сили от нас, докато ни разруши. Огънят е абсолютната защита на ученика. Затова Учителят много говори за Любовта. Когато волята стане Огън, т.е. динамична, добрите условия идват отвътре (отгоре). Огънят е най-големият магнит, той привлича всичко за своите цели.
Първа степен – обръщане към Бога
(Идея за размишление)
Да се пречистиш, преведено на окултен език, това значи да си си поставил висша духовна цел.
●
За най-съкровеното знание, дори и вечен стремеж да има ученикът, няма да му стигне. Тук се разграничават три неща: Първо, най-нисшата степен, това са амбициите, второ – влизане в стремежа и трето – стремежът трябва да се превърне във жертва. Точно жертвата е влизане в най-съкровените тайни на живота. Значи от амбициите към стремежа, и от стремежа към жертвата. И всеки, който иска да върви по пътя към съкровеното знание, той трябва да пречисти своя ум и своето сърце, за да може в неговия живот да се включи волята – волята, която обхваща в себе си Словото или Сина, защото само Синът може да отиде при своя Отец и да бъде привлечен завинаги.
5.2 Втора степен – Покаяние – Откровението на Йоан – 20.05.1994 г.
Откровението на Йоан
(Лекция 12)
Окултната наука казва, че голямата грешка на човека е, че той смята злото като противоположност, която трябва да се премахне. Това е най-голямата грешка, която прави човека. Окултната наука казва, че злото трябва да се изучава и да се победи, но не да се премахне, защото злото е едно було, което човек трябва да надрасне, за да види Истината зад завесата. Тези, които са тръгнали да побеждават страстта и половия живот, те са се натъкнали на най-големи противоречия, защото половата енергия е чисто слънчева енергия и тя само трябва да се трансформира, да се пречисти и да се качи горе като Слънце – дори и в Сахасрара чакра, в най-висшата чакра. Не да се подтисне, не да се унищожава, не да си отшелник, а да трансформираш, както Учителят казва, не да бягаш от изкушенията, а да ги побеждаваш. Тази енергия трябва да се трансформира и тогава тя отваря дарбите, чакрите, силите на човека и чрез нея ученикът става Божествено същество. Чрез тази същата енергия, която може да ви унищожи, ако не се разберат нейните закони.
Повтаряйте тази дума
Висшата Душа и Духът се хранят с такива думи и често си ги повтарят; и когато често ги повтаряш, както и АХАМ БРАХМА АСМИ или АУМ – Учителя казва: Повтаряйте тази дума! Няма да я разберете: тя съдържа в себе си част от Безкрая, тя е част от Тайното Име на Бога, от Древността.
●
Повтаряйте я хиляди и милиони пъти; и когато някой път минете над 700 милиона, ще разберете за какво става въпрос.
●
Преди време ви бях казал, че когато Боговете са победили демоните, не са успели да ги победят със сила, победили са ги с АУМ – сливане с Бога: това е начинът на победата.
●
Сам Бог живее в тези Свещени думи. А думата АУМ е дадена от Него и тя е била Негово Древно Име – означава Висшата Тишина, Скритото Име, или Думата на Единството.
Откровението на втория Аваромон
Откровението на втория Аваромон:
Това е Мъдрост отвъд този и онзи свят, отвъд Духовния и Свещения свят, отвъд Божествения свят.
●
Първият Прастарец:
Някога, извън времената – там, в Сърцето на Безмълвието, Древният ми каза: Всички някога ще бъдат близо до Мен, но няма да Ме познават, защото ще съм близо до тях.
АУМРАА