Бог решава доколко да се приближиш до Него

Казва: Бог решава доколко да се приближиш до Него. Ето защо така трябва да практикуваме (това, което ви казах одеве), че да печелим все повече доверието на Бога. – Не на приятели, не на глупавото обществено мнение, не на хора, нито на ангели – да печелим все повече доверието на истинския Бог, на Учителя.

●

Бог в нас извървява пътя си към самия Себе Си, но ние трябва да Му дадем условия. И казва: Аз не познавам религията, аз познавам само Бога.

●

Щастието е сформирано от илюзорна енергия и затова ти не можеш да растеш в него. Можеш да растеш само в страданието. И наистина е така – можеш да растеш само в страданието. Щастието нищо не сее, само страданието е сеятел. Казва: Камъните са леки, щастието е тежко. – Изключителен мистик, тука няма да го коментирам.

●

Казва: Страданието е райска градина. И после: Не е страшно страданието, а страшно е да си щастлив. Щастливият човек е птица без крила. Без страданието нямаше да имаме крила, нямаше да имаме свобода. Щастливият човек е лишен от преданост към Бога.

Всички учения са от Един Източник

Преди да започна, само няколко думи: Всички учения са от Един Източник, абсолютно всички, без изключения, включително и черни братства и секти – всичко има Един Източник. Какво искам да кажа? Няма два източника, няма две воли, няма два Бога – Един Бог действа навсякъде и ако Бог те е изпратил в някакво черно учение или секта, то е много ценен опит; Той те е заблудил, за да може след време да различаваш истинския Учител. Така че Той е навсякъде и всичко е Негов план; и когато те заблуждава, и когато те прояснява, е Негов план.

●

Всички клони са от едно дърво, всички реки отиват в морето, затова почитаме всички учения, както и всеки човек, защото – какъвто и да е този човек или това учение – там е и Бог. И ако ти не почиташ едно учение или един човек, ти вече не можеш да имаш реална връзка с Бога – само един човек или едно учение ако не почиташ, тъй като всички са заедно.

●

Учителят казва: Има една космическа история на невидимия свят. Вие сте били деца на лемурийската раса, после на атлантската, сега на бялата и още не сте поумнели. Падението на човека е станало при надмощие на черната ложа над бялата ложа. Това е предизвикало космическа и нравствена катастрофа, вследствие на което съзнанието е потъмняло. В миналото черната ложа, черното братство е победило бялата ложа и това е наречено „падението на човечеството“. Сега се води една космическа война, в която човечеството ще бъде извадено постепенно от невежеството.

●

Къде се води тази война? В ума и в сърцето на човека. Не е някъде навън – вътре в ума и в сърцето на човека. Ще обясня: във вид на мисли, чувства, желания, представи. Ако не може злото да ви покори с някаква мисъл, с някакви представи, с някакви кошмари, вие ще победите.

●

Който желае да намери Безкрайността, трябва да стане безкраен.

●

Ако виждаш само Бога, злото става мъртво.

●

Който е избран от Бога, е избран и от Сатана и чрез Сатана ще познае Бога. Т.е. чрез Сатана ще бъде заставен този човек да познае Бога. (Става въпрос за избраните.)

●

Решението на всеки въпрос е: постоянно мислене за Бога.

●

Учителят казва: Казвам: Моята мисъл е мисълта на живия Бог, с Когото съм свързан. Доброто, което виждате в Мене, принадлежи на Бога.

●

Има три вида сърца:

Първото: сърце, което се е отказало от Истината. Това за Сатана е голямо облекчение, защото няма нужда постоянно да му шепне. Това сърце е просто сляпо, самопленено, вързано. То си е вързано и не затруднява Сатана.

Второто сърце е осветено от вярата, но в него все още има тъмнина. Тука Сатана ту идва, ту си отива. С такова сърце Иблис има война, защото много неща трябва да се уточнят. Една част от тези сърца побеждават Сатана, а друга част се провалят.

И накрая третото сърце: то е пълно с вяра и с Любов. То напълно унищожва тъмнината в себе си. Тука всички нашепвания и приближавания угасват. Тука това сърце е в единство с Бога и затова то побеждава Сатана. Тука е светлината на послушанието и силата на Бога. Тука човек познава Бога, защото Бог му се открива насаме. Тука Бог охранява човека от замислите на Сатана.

●

Марифа, т.е. откровението, отличава суфия от вярващите хора. Откровението е милост, която се дава от Бога. Откровението е достъпно само за тези, които са се очистили от земните помисли и чиито помисли са устремени към Бога.

●

Откровението е даряване на Божествена светлина, която е била заключена в сърцето на човека.

●

Битието на Бога е субстанция, а светлината е само външното Му проявление.

●

Бог гледа не на вашия облик и образ, не на вашите действия; Той гледа на вашето сърце. О, приятели, сърцето е наблюдателният пункт на Бога.

●

Ако ти търсиш Бога явно, Той ще бъде скрит. Ако го търсиш тайно, Той ще бъде явен. А ако търсиш Бога заедно с Него, тогава ще се намира отвъд определеното и тайното.

●

Ние всички сме оставили същността и сме се предали на качествата. Възпявайки качествата, ние сме направили посмешище същността.

●

Докато ние се предаваме на качествата, се намираме в нереалността. Когато се освободим от качествата, ще станем реално живи.

●

Когато се полагаш на невидимия свят, няма място за земни неща.

●

Словото, овладяно в тебе, е твой роб; словото, изпуснато от тебе, е твой господар.

●

Люби и ще отвориш вечността – казват суфите. Върви устремено към Него и тогава дори и пороците се превръщат в дим.

●

На езика на суфи да празнуваш, означава да бъдеш господар на своето сърце, господар на своите желания. – Това е мярка за празнуване.

●

..И двамата са знаели, че светът е бил създаден в резултат на космическа катастрофа. Той е бил създаден и като капан, като затвор за душите, които са изгубили своята искра, своята духовност и своята Божественост.

●

Бог и Луцифер са единни още от древни времена. И Юда прозря чрез откровение, че те работят заедно, както работят денят и нощта. И Юда, и Христос са знаели, че истинският човек придобива Бога в самия себе си и така той разсейва света и всички негови заблуждения, и мрежи на тъмнината и ги замества с вечния Божествен ден.

●

Юда знаеше, че търсенето на Бога е най-опасното нещо, но въпреки това то е нещото, което единствено трябва да се търси, защото самото това търсене създава в човека особен огън. Това е огън, който побеждава света и всичко сътворено.

●

И Юда, и Христос знаеха, че в любовта към Бога се крият много дълбоки неща, по-дълбоки неща от всички свещени книги.

●

Тази звезда, това е лъчът, който показва пътя на Юда към пълното постижение и сливане с Бога, пътя към великата изначална, безкрайна пълнота. Пътят на спасението е отхвърляне на този свят и всичко, което ни привързва към него…

Творител на небето и земята (Юда)

Можеш да имаш вяра и невежеството остава. Това е търсене на откровение. Защото вярата в Бога, според Юда, ще претърпи голям провал. Но който получи гносис, тайното знание, или откровение – чрез него човекът ще влезе в истинния Бог, а това означавало, че идеята от онова време „вярвам в единния Бог, творител на небето и земята“ е неправилна, защото това е вторичният творец, защото това е творителят на вторичните сили, а целта на живота е познаване на първичния Бог, истинския Бог чрез тайно знание, което идва от самия Бог чрез откровение. Ето защо за тези, които вярват в твореца на небето и земята, Юда казва: Те не знаят какво ги очаква. Въобще не знаят по какъв път вървят, не знаят съдбата си. А за кръщението догодина ще говорим какво казва поп Богомил, друг голям капан: Договор с дявола. Не го казва случаен човек, не го казва ангел, а човек, който е бил вътре в тези среди, понеже много обичал душите и хората и говори такива неща. Но такива са богомилите, затова са забранени. Просто Бог чрез тях е искал да спаси България и душите. А те не изпъждат просто богомилите, а изпъждат Бога. Разбира се, как няма да дойде робството...

●

Юда скрито постигна своята древна същност. Както ви казах, той е стар търсач и странник от мистериите, странник от древни времена. Той знаеше, че Любовта е по-важна от знанията. Той знаеше, че знанията са завели много хора в тъмнината, празнотата. И той знаеше, че единствено Любовта води към Бога. И когато Бог даде откровение, вече се явява истинско знание, а не просто знание.

Юда дълбоко е осъзнал мистичната тайна на жертвата, а в своята жертва той видя и откри свещения замисъл на Бога. Той осъзна, че жертвата изисква целия ти живот за Истината. А това, което има осъзнато отношение към жертвата, е Любовта.

●

Според това евангелие изпъква и още една истина, а тя е, че самото творение на вселената и всичко, свързано с нея, се оказва вторично, второстепенно, защото Истината се намира в свещения род – боговете. Юда е знаел Истината за Барбело, след време ще говорим повече за тази дума, т.е. за Христос, която е била неведома в дълбочината си, неведома за другите ученици.

●

– Рави, защо живеят хората? Христос му казва: Хората живеят, защото са създали време. Времето е създадено от тези духове и желания, които са се отказали от обожествяване. Преди времето те са били в Отца, в митичното съществувание, но тогава те са били в единство със себе си и в единство с Отца.

●

Това предателство било за Юда освен това и голямо изпитание. Искало се от него хем изпълнение, хем голямо покорство. Това носело след себе си голямо страдание, но сам Бог вече му бил казал: Не знаеш ли колко е велик дарът на страданието? И Юда осъзнал, че голямото страдание те завръща в Бога. Ето защо богомилите са се подготвяли за кладата, те са я чакали: години наред подготовка, дисциплина на ума и на тялото, за да посрещне концентрираната среща с Бога и навлизане в Бога завинаги.

●

Юда е осъзнавал, че страданието те завръща в Бога.

●

Юда знаеше от своя опит в мистериите, че в голяма трудност човек израства, а когато на човека му е дадено спокойствие и благополучие, той погива. Но това погиване и разрушение е много трудно забележимо. Виждат го само посветени и те не допускат спокойствието и благополучието да ги заблудят. Те различават. Някои мислят, че то им е дадено от Бога и е дар, а това всъщност е отстраняване от Бога. Не говоря за всички, а говоря цялостно, с малко изключения на тези, които са посветени и избрани. Както ви казах за оня суфи, който имал замък, дворец, но е абсолютно непривързан; Бог му го е дал, но той не го чувства свой и т.н. И някои не са станали ученици на този суфи, защото бил много богат. Това означава, че те не търсят Мъдростта и Истината, а търсят нещо друго. И така и този суфи, и Бог отстраняват такива същества от себе си, тъй като времето е ценно, не може да губиш време да обясняваш на някой, който не е дошъл заради Истината.

●

И така чрез предателството, чрез тази голяма тайна и съкровена жертва Юда се пося в тайната на Бога. И така той се върна в своето древно начало, в своята най-древна и пречиста божественост – качеството на боговете. Натам водят големите мистерии, не малките, малките са подготовка. Учениците се занимават с малките мистерии, Юда влезе в големите мистерии.

●

Това предателство не е за учениците на Христос. Както казах, те са същества на малките мистерии, те се подготвят; за тях то не е благо. Но за Юда то е велико събитие, велико благо и благословение.

●

И още нещо: Юда беше една особена предопределеност от Бога и от скритите времена на Бога. Юда външно е бил привидният враг, но вътрешно е тайният приятел на Христос.

Юда не е спадал, както казах, към ангелските йерархии, а към архангелите и затова е осъзнал действието си и своята жертва. Вярно е, че трябвало известно време, не е искал; вярно е, че на моменти е искал да се откаже, тъй като прекалено много обичал Христос, своя древен Учител. Но след много разговори между него и Христос и между Бог и Юда, и когато Христос му казва: „Умолявам те“ – накрая Юда осъзнава замисъла.

●

Така нареченият предател, Юда е същество, надарено с истинско знание и затова призован да изиграе велика роля в замисъла на спасението, което идва от самия Бог. Това спасение е отстраняване на всичко земно и небесно, т.е. всичко двойствено, защото в царството на Барбело няма земя и небе.

●

Това предателство осъществява възкресението – най-великото събитие, което е другият замисъл на Бога, което е и най-висшата и най-благата вест – възкресението. Не страданието, страданието е част от това, но възкресението е по-висшата вест и благата вест.

●

И така, предателството на Юда, това е Бог в действие и ако хората не виждат, че навсякъде действа Бог, това е друг въпрос. Голгота, това е Бог в действие; възкресението – това е Бог в действие; кладите – това е Бог в действие, няма никаква инквизиция. Това е Бог в действие, защото Той прибира при Себе Си избраните.

●

И така, навсякъде действа само Бог. Бог ръководи всичко, защото Той движи всичко към Себе Си; кой по-бавно, кой по-бързо, но движи всичко към Себе Си според нивата на съзнание.

●

Бог е в действията, Бог е извършителят. Бог е и в предателството на Юда, и във възкресението на Христос. И освен това Той е над тези действия, Той ги превъзхожда. Нима Юда може да създава действие? Не само предателството, каквото и действие да е? Нима Юда може да бъде по-силен и по-мъдър от плана и замисъла на Бога? Но той може да бъде осъзнат служител, и то пак чрез Бога. Осъзнат, защото е избран. Ако не беше избран, нямаше да му бъде дадено осъзнаване; говорим за високо осъзнаване, пълно осъзнаване, а не донякъде.

●

И така, Бог е единственият Деятел, а Неговите служители са Негови идеи. Те са Негови инструменти, инструменти на Неговия замисъл. Само Той действа, а що се отнася до опасния и тежък товар на предателството, то този товар не е за всеки апостол и за всеки посветен, и въобще човешката мисъл не може да се бори с Божия промисъл. Защото това, което Бог иска, е винаги по-дълбоко и по-реално. В случая чрез предателството Бог изискваше от Юда една необикновено голяма вярност, както от Христос искаше необикновено послушание на Голгота – послушание до смърт, не донякъде. Който слуша донякъде, той остава в света.

●

Потаен е Бог и пътищата Му са потайни. Така е било и така ще бъде, но сега е дошло време все повече да ги разбираме.

●

Следващата лекция ще е на първи декември, ще говорим за Ал Халладж. Много неща не можах да ви кажа тази година, не само за богомилите, за друго дълбоко същество Мерлин, за Християн Розенкройц, за Аполоний Тиански, за Мелхиседек и т.н. Но догодина ще продължим.

●

Ал Халладж е познавал великата истина на Любовта. Той е казал: О, Аллах! Когато ме лишиш от същността ми, не ми я връщай после отново. – Това е жажда за велико разтваряне в Бога.

●

Когато Ал Халладж казва: „Аз съм Истината“, за което е и осъден, той е бил обвинен в самообожествяване. А това е просто задачата на всеки човек – да се самоодухотвори и самообожестви. Всеки трябва да се самообожестви в своята любов към Бога.

●

И така, Ал Халладж е, затова говорим за него, велико Божествено явление, защото не ангели, а самият Бог е проникнал в него. Той е съграден от могъщ устрем и от тайното участие на самия Бог в него, а затова е имало условия още от древността, имало е сключен завет между тях.

●

Попитали го: Що е пътят към Бога? Ал Халладж казва: Две крачки и си пристигнал: едната е прекрачване на този свят, другата е прекрачване на онзи свят. И ето, пристигнал си при Бога.

●

Попитали го: Що е истинското познание? Ал Халладж казва: Истинското познание се състои във видението на гибелта на всички неща, и то в пълния, в истинския смисъл. Тогава какво остава? Тогава остава само Всевишният.

●

Любов, която не може да те свлече в ада, не е истинска любов, не е силна. А щом те свлече в ада, твоята работа е да се извисиш. Това е вече твоята работа: тя знае как да те свлече, а твоята работа е да се извисиш.

●

Истинската Любов към Бога изисква от човека страдание и жертва на своето Аз, за да може да се махне и последната преграда между човека и Бога. Докато има Аз, Бог напълно не може да влезе.

●

Истинският човек се самоунищожава в любовта си към Бога чрез сливане, чрез разтваряне.

●

Величието на истинската любов кара пеперудата да влети в огъня. Тя не се задоволява от светлината на свещта, нито от топлината; на нея ѝ трябва вътрешната тайна, която е самият Бог, а не някаква си светлина и топлина. Истинската пеперуда се хвърля в огъня, и то в екстаз. Пеперудата търси своя таен живот след смъртта си в огъня и го намира.

●

В сърцето на Бога може да проникне само Любовта.

●

Истинската Любов те издига в Бога и ти ставаш дух в тялото.

●

И Иблис, и Христос служат на един и същи непогрешим Бог. Бог позволява на Сатана да ни изкушава, за да можем да преодолеем изкушенията и да стигнем до сърцевината на Бога и до истинско различаване на добро и грях.

●

Целта на човека е да стане много бдителен за злото в себе си и за своята свобода – как я ползва. Защото съдбата, това е лошо използваната свобода.

●

Сатана съществува в ръцете на самия Бог, за да се пречистят до дъно всички несъвършени същества и да стигнат до велико единство с Бога, и да кажат както Ал Халладж: АЗ СЪМ ИСТИНАТА. Всъщност даже и суфите не разбрали, че самият Бог се произнася в него и казва: АЗ СЪМ ИСТИНАТА.

●

Ал Халладж казва: Наблюдавай своето зло и своето лицемерие и не мисли, че то е на Сатана. То си е твое.

●

Сатана е знаел, че от тази тъмнина нещо в него ще бъде разкъсано, но той е знаел и по-дълбокото: че от това бреме в бъдеще щяло да произлезе нещо, което надминава всяко слово. Това е жадуваната, изстраданата и очаквана нова и тайна близост с Бога. Значи всяко изключително същество прави всичко за по-голяма близост с Бога, в случая Сатана, и то в ново измерение, в измерението на Истината.

●

(Ще обясня. Когато Истината се е превърнала в Правилно поведение, Тя владеела Огъня. Това означава: Правилното поведение – това е овладян Огън. Любовта към Истината създава това Правилно поведение. Това дава порядък в съдбата, а по-нататък дава и състоянието Уща, както казах – Божественото Блаженство.)

●

Истината – това е Могъщият закон на Ахура Мазда, на Бога.

●

Всеки човек с правилен избор принадлежи на Бога – въпросът е да го направи цялостно.

●

Ом е обиталище на Божия Дух, но пълнотата на Ом изисква първична чистота. Не се съмнявайте, Бог работи вътре чрез Ом. Ом има мощен тил – това е Свещеният Огън, вътрешното могъщество на Любовта. Чистото Ом е вътрешно съединение с Бога. Чрез него човек става господар на тъмните сили. Чрез Ом Бог се вселява в човека и работи окултно вътре в него. Ако си в закона на единството, всички препятствия отпадат. Ом е действие на Свещения Огън – чисто Божествен процес и изисква Свещена почит. Ом е намагнетизиран с духовна енергия. Свещена почит означава Божествено съзнание. Действията на Свещения Огън са вътрешни – отвътре навън.

Чрез постоянството в Ом

Чрез постоянство в Ом Духът се вселява в човека и прави съзнанието му единно. Чрез постоянството в Ом Духът образува канал, откъдето влиза и покорява злото, ето защо постоянството е най-висша дейност. Където има постоянство, има единство с Бога. Ом в първичния си вид произвежда чисто етерни вълни, но тъй като човек е загубил чистотата, сега трябва да възстанови чрез чистотата загубеното могъщество. Ом се наслоява само чрез огнена воля. Постоянството в Ом утвърждава първичното единство. Постоянството е велико участие на Бога във вашата душа. Сричката Ом е по-важна от знанието на цялото човечество. Тя представя живата дейност на Словото. Постоянството означава да се отдадеш на Бога – това е великият закон на предаността. Постоянството е законът, който ще ви донесе всичко необходимо, но трябва да разберете постоянството като действащия Бог. Така изчезва съмнението и нетърпението.

●

Закон от Учителя: Постоянно мислене означава постоянно образуване. Това означава, което е образувано, да се сбъдне. Това, което е образувано отвътре – това ще стане. Първо да се постигне вътрешната победа над зло, съмнение, болест.

●

Чрез постоянството в Ом живият Бог се образува в човека. Постоянствай и никога не мисли за препятствията – те ще изчезнат като снега. Само това, което се насища с Огън, се сбъдва, защото то е в хармония с Бога. Той е, Който насища, Той е постоянството. Духът е, Който дава ключа на постоянството. Чрез Ом около любимото ви същество се прави щит срещу всички влияния на тъмните сили. Огненият кръг прегражда пътя на злото. Огненият кръг е изява на висшата воля, а това е законът на единството. Постоянството означава Духът да ти даде висшите условия.

●

Който има синтеза, може да утвърждава Ом в себе си, в по-висша степен, като оръжие на Духа. Елементарните духове не могат да станат носители на Ом – те трябва да се пречистват. Тези, които постигнат Ом – те се ръководят по вътрешен път от Бялото Братство.

●

Цялото равновесие във вселената се дължи на огненото начало. Ом има огнено господство. Постоянството доказва силата и дълбочината на Любовта. Ом е Слово – същност, Слово на Огъня. Нищо не поразява огнения кръг – това е царството на Свещения Огън. Една огнена сфера никога не може да бъде завладяна. Щом Бог живее в човека, той има огнения ключ. Огненият ключ е знак на реализацията. Вечната дума Ом е действителният, действащият Дух. Тя се съединява само с Първичното съзнание. Духът предвижда всичко чрез закона на постоянството.

●

Закон: Не пречете на висшия свят чрез невежеството си (нетърпението си). Постоянството е законът, който образува Божията сила – капката прави пробив. Постоянството е самата безусловност – закон на единството. Бог се образува в човека чрез закона на постоянството.

●

Вътрешните врагове са много по-опасни – завист, гняв, съмнение, нервност.

●

Постоянството е вътрешно оръжие на Свещения Огън.

●

Ом е етерна (всепроникваща) същност на Духа. Чистият може да влиза в Ом чрез свръхконцентрация. Чрез свръхконцентрацията човек се превръща в Дух, т.е. Началото. Чрез свръхогнена концентрация Духът постига себе си. Концентрацията е същност – тя е условие за развитие на силна воля и усъвършенстване. Духът е дал могъщество и живот на Ом и това е една Негова дълбока, мистична идея.

●

Свръхконцентрацята е влизане в огнения свят, тя е огнения ключ към единството.

Да придобие богоподобие

Трябва да знаеш, че истинната отреченост не е нищо друго, освен това, че Духът стои неподвижно сред всички вълнения на радост и печал, чест, безчестие и поругание, стои като могъща планина при лек ветрец. Тази неподвижна отреченост води човека към съвършено уподобяване на Бога. Защото това, че Бог е Бог, го има Той от Своята неподвижна отреченост. И от отречеността има Своята чистота, Своята простота и Своята неизменност. Затова, ако човек иска да се уподоби на Бога – доколкото творението е способно да придобие богоподобие – това трябва да се извърши чрез отречеността. Тя води човек в чистотата, от чистотата в простотата и от простотата в неизменността, а те пораждат подобието между Бога и човека. Но това подобие се осъществява в благодатта, защото благодатта възвисява човека над всичко временно и го очиства от всичко преходно. И следва да знаеш, че да си празен от тварите, означава да си изпълнен с Бога, а да си изпълнен с тварите, значи да си празен откъм Бога.

●

Духовете, които живеят в Шамбала, изграждат своята сила чрез принципа на Словото.

●

Ом – това велико и мълчаливо творение – става принцип, чрез който човек се връща обратно, т.е. към Началото. Първичният Дух Ом е Слово, Което движи духовната енергия към Началото, т.е. произхода. Духът се движи към себе си. Ом е ключ за съединение с Началото. Повтаряйте Ом – това е езикът на Духа, Той го разбира. Ако работиш с Ом, това означава да говориш с езика на Духа, т.е. с Първичния език.

●

Буквите в Ом са духовно свързани като Първични матрици – в Кабала те говорят за принципи или начала на огнената същност. Духът е влязъл в тези букви като огнено начало. Първичните букви имат Първичен произход. Символът на Първичната сила на тези букви се съхранява в тайната. Огненият кръг е, който означава безкрайните възможности. Чрез Ом ние се свързваме с Началото, от което сме произлезли. С постоянната медитация отново организираме Огъня в себе си. Същността на Ом се разбира чрез Първичното съзнание.

●

Буквите са излъчени от живота на Бога.

●

Когато човек пречисти словото си, Духът отново ще влезе в човека и ще го изпълни с Огъня си. Първичното Слово е живот, а вторичното е отпадъци и останки от живот.

●

Духът най-силно е концентриран в очите и ръцете. Да погледнеш правилно един човек, значи да го погледнеш с Любов.

●

Ом е излъчено начало и всеки трябва да го очисти в себе си. Това става по пътя на себепознанието, а то разкрива огнения произход.

●

Ом изисква оживотворяване от Духа – това означава осъзнаване. Когато човек придобие чистотата, тогава може да призовава Огъня да Му тълкува Първичното. Огънят говори с Огъня чрез Ом – Ом е символ на Първичното единство (между искрата и Огъня).

●

Когато вие произнасяте Ом в себе си, това е една тайна, т.е. Духът утвърждава себе си. И така след хиляди години упражнения в Ом, Ом се превръща в звучащ Огън, т.е. Ом разкрива същността си, огнената си същност. Връщането в Първичния дом става само с този Огън, защото чистата енергия се движи всепроникващо.

●

Когато човек пречисти словото си, Първичната субстанция се оглежда в собственото Си огледало, т.е. в Себе Си.

●

Съвършенството – това е чистото Слово, а чистото Слово отговаря на огнения принцип. Чрез тази чиста енергия Посветените в Шамбала имат власт да проникват във всички светове.

●

Безпределността е определена само за чистия Дух и нещо още повече – за искрата, т.е. искрата е есенцията на чистия Дух.

●

Който умее да слуша Първото същество, придобива живот, а който не умее да слуша, придобива знания, т.е. изгубва своята основа, и затова Третото същество – Христос – е казало: „Който има уши да слуша, нека слуша.“ Обаче егото, умът няма уши. Но той припомня.

●

Второто същество няма дълбочина. То не познава нещата в дълбочина, защото няма в себе си Любовта. Например на Голгота (макар че правилната дума е голголта – арамейска дума, но това е друга тема, когато трябва, ще я обясня) Второто същество мислеше, че е загасило светлината на Третото същество Христос. Но то не познава скритата дълбочина на Любовта, възкресяващата сила на Първото същество. Не му е дадено, понеже то си има свое мнение и свой път.

●

Първото същество осъществява себе си чрез тайната на човешкия Дух. Чрез тази тайна Първото същество трябва да извърви своя път и да се слее отново с абсолютната Бездна. Без тайната на човешкия Дух Първото същество не може да постигне своята тайна цел – завръщане в Абсолюта. Първото същество, както казах, и човешкият Дух са тясно свързани, както Христос като Дух и Бог като Дух са тясно свързани.

●

Тайната на човешкия Дух е мистична, защото в своята есенция човешкият Дух е искрата. Тази искра не съществува нито на външен план, нито на вътрешен духовен план. В книгата „Ако говоря“ Учителят казва: Има нещо по-дълбоко от живота, но не искам да говоря за него сега. Но все пак аз ще ви кажа някои неща. В дълбините на човешкия Дух има скрита пустота, която никога не се е изявявала навън – нито във външния свят, нито във вътрешни духовни светове. Тя е тайна, която е по-дълбока от божествеността, но тя ще остане в други измерения засега. Майстер Екхарт казва, че на тайнството искра Бог нищо не може да прибави и нищо не може да отнеме. Искрата е древна тайна на Бездната.

Искрата

(Трета идея за размишление)