Който се е освободил от злото в себе си, страстите си и от колебанията си, той става Дух

Който се е освободил от злото в себе си, страстите си и от колебанията си, той става Дух. Древните Упанишади дават една мярка: който се е освободил от злото в себе си, тук става въпрос и за най-малкото зло – докато имаш и най-малко зло, кармата ще бъде полепнала там – от злото, страстите, от колебанията си, тогава човек става Дух, Брахман и никой не може да го убеди, че е човек, защото той осъзнава.

●

Ако ти направиш една добра постъпка, това не променя Брахман, защото целта е не доброто, а познаването на Брахман. Забележете, целта е не доброто в живота, а познаването на Бога, познаването на Истината, т.е. познаването на Брахман. Само тогава ти ставаш вече вечно добро – не относително, не човешко добро, което е просто зло, а ставаш вечно добро.

●

Ако Брахман ти е изпратил един учител, то е защото чрез този учител Брахман общува с тебе, защото ти си близък до неговото сърце. Ти си близък на Брахман. Това означава, че общуването с гуру, общуването с учител не е тотално общуване. То си остава символично, докато ученикът се подготви и стигне до дълбините на прякото общуване с Брахман, за което и самият Брахман го подготвя.

●

Реалното общуване с Брахман е дълбоко навътре. То е чиста вътрешна реалност, а гуру само ти посочва пътя – и той е важен, и той решава някои неща, но същественото си остава в тебе. Ето защо мъдрият обръща очите си навътре към дълбоката реалност, която е Брахман.

Отношението ти към Брахман не се състои в дарове и жертвоприношения, защото целта е познаването на Истината за Брахман. Защото в Брахман отиват само тези, които го познават реално, които са се слели с Неговата същност – т.е. даровете нищо не значат. Отношението ти към нещата определя в каква форма ще се преродиш, защото отношението, казват Упанишадите, това е превърнатата форма, която ще предава своя опит. Отношението е мярка на осъзнаването на човека и каквото е твоето отношение към нещата, такова е и твоето развитие, твоето ниво. Отношението ти към нещата решава дали ще излезеш от карма, или ще останеш заключен в нея. Който не властва над самия себе си, остава в карма, лишава се от това да получи Брахман – той не получава Истината за Брахман, Брахман не му се разкрива. Единственото, от което се нуждае човекът, е Брахман, т.е. Истината, всичко друго е последствие.

●

Първото същество осъществява себе си чрез тайната на човешкия Дух. Чрез тази тайна Първото същество трябва да извърви своя път и да се слее отново с абсолютната Бездна. Без тайната на човешкия Дух Първото същество не може да постигне своята тайна цел – завръщане в Абсолюта. Първото същество, както казах, и човешкият Дух са тясно свързани, както Христос като Дух и Бог като Дух са тясно свързани.

●

Тайната на човешкия Дух е мистична, защото в своята есенция човешкият Дух е искрата. Тази искра не съществува нито на външен план, нито на вътрешен духовен план. В книгата „Ако говоря“ Учителят казва: Има нещо по-дълбоко от живота, но не искам да говоря за него сега. Но все пак аз ще ви кажа някои неща. В дълбините на човешкия Дух има скрита пустота, която никога не се е изявявала навън – нито във външния свят, нито във вътрешни духовни светове. Тя е тайна, която е по-дълбока от божествеността, но тя ще остане в други измерения засега. Майстер Екхарт казва, че на тайнството искра Бог нищо не може да прибави и нищо не може да отнеме. Искрата е древна тайна на Бездната.

●

Толтеките забелязали, че егото не желаело да признава своите недостатъци. То имало склонност да оправдава своите постъпки и така то ставало все по-голяма жертва на тескатлипока, т.е. все по-голяма жертва на илюзията. Всяко оправдание увеличава илюзията в тебе. Егото осъждало много постъпки, които не одобрявало, и то, разбира се, без различаване – егото няма различаване. Така то се оплитало все повече в собствената си необятна илюзия.

●

Хората мислят, че познават себе си и познават своето поведение, без да знаят колко дълъг е пътят на безупречността и себепознанието, и то след като се отдадеш по закона на принципа, т.е. абсолютен принцип, без изключение, пълнота. Всички, които постъпват неправилно, т.е. с егото си, изхождат от тескатлипока, т.е. от илюзията в себе си. Илюзията – това е техният подход. Този подход означавал от само себе си, че те са жертва на илюзията и впоследствие щели да бъдат погълнати от самата нея. Значи от това, от което изхождаш, от него ще бъдеш погълнат.

Всяка битка на воина е сражение за достойнство, за простота и за безпределност. Толтеките казват: Само по пътя на себепознанието ти изменяш окръжаващата среда. Значи никога не чакаш тя да се измени или както Учителят казва: Ако искаш да оправиш другите, не само че главата ти ще побелее, но нищо няма да оправиш. Просто ти си този, който трябва да се оправи. Само чрез избора на себепознанието ти ставаш неуязвимо същество с особена сила, която изтича от Орела към тебе. Когато се посветиш, Той ти дарява тази сила – неуязвимост – в името на развитието.

●

Толтеките забелязали, че дори и най-обикновената и безобидна чиста постъпка носи на воина невъобразима сила. Така се оказало, че простотата е велико действие, защото в нея е премахнато абсолютно всичко излишно. Така е в Дзен, така е в Дао, както сме говорили – премахнато е всичко излишно. Така пък се оказало, че простотата била могъщата сила на Безпределността.

●

Толтеките разбрали, че пътят на воина е в това да избереш собственото си развитие, а това означавало да направиш най-голямото благо за себе си и за другите.

Първа степен – обръщане към Бога

(Идея за размишление)

Да се пречистиш, преведено на окултен език, това значи да си си поставил висша духовна цел.

●

За най-съкровеното знание, дори и вечен стремеж да има ученикът, няма да му стигне. Тук се разграничават три неща: Първо, най-нисшата степен, това са амбициите, второ – влизане в стремежа и трето – стремежът трябва да се превърне във жертва. Точно жертвата е влизане в най-съкровените тайни на живота. Значи от амбициите към стремежа, и от стремежа към жертвата. И всеки, който иска да върви по пътя към съкровеното знание, той трябва да пречисти своя ум и своето сърце, за да може в неговия живот да се включи волята – волята, която обхваща в себе си Словото или Сина, защото само Синът може да отиде при своя Отец и да бъде привлечен завинаги.

●

(Значи, забележете кое е най-важното: много мислене за Бога – и Той почва да я дарява и да я образува в нас. Не мислене за Чистотата, не да се представяш за Чистота, даже не и толкова да постъпваш чисто – многото мислене за Бога! И когато Бог е на първо място, Той ще ти я даде и ще те обучи в нея. И тогава може да постъпиш някой път външно нечисто, а това да е по-чисто от сто души, които външно постъпват чисто – защото ти ще знаеш разликата и защо действаш така. Може да обидиш човек, който да го изпратиш във висока еволюция; а може да го хвалиш – и да го провалиш. Тогава ще имаш различаване – Чистотата има и скрита страна.)

●

За да се освободите от лоша, натрапчива мисъл, е необходима здрава, Духовна дисциплина. (Казано по друг начин: Дръж ума си фокусиран в Бог – не в проблема, не в какво се случва; няма значение какво събитие се случва – твоята работа е да се справиш с влиянието на това събитие. Дори и да не е напълно реално, ти трябва да се справиш с това влияние. Значи: Дръж ума си фокусиран в Бога – тогава натрапчивите мисли (които са същества!) се преобразяват.)

●

Луцифер много тънко е разбрал, че чрез тази привидно зла воля, която той приел, е щял да се съедини със скритата Мъдрост на Бога, тъй като все пак той е херувим и може да проучва, херувимът е богоподобен; за разлика от ангелите и другите йерархии той може да проучва, тъй като има позволение. Херувимите са от много висша йерархия. Той разбрал още, че тази тежка роля на злата воля е избор и доверие към скритата воля на Бога.

Ако Луцифер беше отказал да служи на злото, той щеше да бъде отлъчен от Божията воля

Ако Луцифер беше отказал да служи на злото, той щеше да бъде отлъчен от Божията воля и щеше да загуби нещо скъпоценно за дълго време – единството си с Бога. Бог има начин как да отдалечава съществата от Себе Си. Ако не беше приел, това щеше да означава и недоверие към Мъдростта на Бога и към своя Създател, и към Неговия замисъл. Но след като Луцифер приел, по-късно той започнал да разбира, че злата воля всъщност носи благодат за разумните хора, за търсещите души. И че тази зла воля ги упътва много странно по пътя към Бога. Луцифер разбрал, че без тази скрита зла воля хората щяха много повече да изоставят Бога.

●

И така Луцифер започнал да разбира все повече скрития замисъл на Бога. И той разбрал, че злото е само идея, а не реалност и той схванал колко велика е тази Божия любов. И поради това Луцифер разбрал защо има много нещастия в света – за да се завърнат нещастните и обременените към Бога, за да може Той да заживее в тях.

●

Звярът ще движи хората в бъдеще от Божественото и от Единството към съвършенството на Абсолюта.

●

Чрез Сатана Бог ще излекува бездуховността, т.е. тъмния материализъм, а в бъдеще чрез вяра (както виждате, нищо не съществува случайно), чрез вяра Бог ще излекува духовната природа на човека. Тогава ще дойде нещо по-дълбоко – Божествената природа – и от Божествената по пътя към съвършенството на Мистерията. Както виждате, след Божественото има и нещо Абсолютно.

●

Хората в света са заети взаимно да се въвличат в пагубни пътища.

●

Ако една способност не я посветиш на Бога, ти постепенно започваш да я губиш. (Значи, ако тази способност е за хората или за някакви други неща: за държавата, за света и т.н. – неща, които не съществуват реално, защото всеки ден могат да изчезнат – ако не е посветена на Бога, постепенно започваш да губиш.)

●

Спасението е не в угризенията, а в работата.

●

Не усилията ви уморяват; това, което ви уморява, е склонността да отваряте ума и сърцето си за мрачни и тежки мисли и чувства. Как да не сме уморени, след като сами на себе си сме в тежест?

●

Небето никога не счита за важни успехите, а единствено усилията. (Важни са усилията, а не успехите.)

●

Ако не постигате онова, което желаете, то е, защото още не е дошъл Божественият момент за това, т.е. истинският момент.

●

Истинският Суфи не издава своята Чистота пред хората: показва някой път малки слабости, някакви дефекти, крие. Показва слабости, крие Чистотата си: така става още по-дълбок. Той държи да е Чист тайно и само пред Бога, а не пред хората; той избягва показ.

●

Благата са дадени, за да вървиш към Бога, а не към себе си.

●

Чистият изгаря в Бога, за да остане само Бог.

●

Само който е в Тайната на Чистотата, може да бъде в Бога; и само той е в Истината и може да обучава другите в Истината.

●

Да се смяташ за авторитет, е голяма катастрофа – ти вече си извън Чистотата и ще бъдеш потънко заблуден, и вече не ти трябва друга катастрофа.

Сафа, или Чистотата, е пълно Доверие в Бога – и тогава сам Бог урежда всичко, включително и земните ти дела, включително и подробностите в земните неща. Той навлиза и урежда, защото всичко е в Неговите Ръце. Той е Уредителят, Той е Устройващият.

●

Бог гледа в сърцето ти, а не как изглеждат делата ти.

●

Всеки, който се оплаква от нещо, се отдалечава от Бога и от Чистотата, защото оплакването от всяко нещо е недоволство от Скрития План на Бога – това е отдалечаване.

●

Тот казва: Който се докосне до нашето Учение, рискува живота си.

●

Има риск – обаче, ако обичаш Истината, Истината ще преодолее този риск.

●

Моето Учение – казва – е Предълбока Бездна, в която оцеляват само тези, които обичат Истината докрай и Истината до смърт. Не можеш да обичаш Истината донякъде или 99 %. Истината е като Бога, Безмълвие: Тя те иска целия. Не можеш малко да Я обичаш, то е като малко да се ожениш – не можеш да се ожениш така.

●

Всички хора, които дават големи обещания и много обещания, това са хора със слаба воля – запомнете! Не искам да говоря за политиците; всички обещания са страшно невежество – наред. Говоря без изключение; защото Той – Бог – изпълнява нещата. Никога човек не може да обещае нещо, което е в Ръцете на Бога – което е огромно лицемерие.

●

Дяволът обича много празните дискусии. Сега настават времена на огромни диалози, дискусии, спорове, където хората мислят, че нещо се решава – Дяволът работи.

Самото изкушение не е грях – грехът се намира в този, който се изкушава.

Самото изкушение не е грях – грехът се намира в този, който се изкушава. Който се изкушава (това е диагноза!), никога не може да бъде истински добър. Той не може да се нарече „добър човек“. Изкушението е служител на Бога, за да израсне Бог в нас. Чистотата, която не е минала през изкушения, нищо не струва. Затова идват изкушенията.

●

Който се е посветил на света, винаги е губещ.

●

Любовта води към Бога и никога – към удоволствия и надежди.

●

Бог работи, а не ние – проводниците.

●

Не се стремете към Съвършенството, защото ще се разрушите. (Съвършенството е затворена врата, никой не може да влезе там – там е само Бог.)

●

Целта на живота е Единство с Бога, а не съвършенство. Извън Бога нито човекът, нито Дяволът имат покой.

●

Който люби Бога, изгубва всичките си човешки разбирания.

●

Любов към Бога – това е Смисълът на живота.

●

Ако вървиш по своята воля, Бог не се занимава с тебе.

●

Религията е широкият път. Манастирите са били междинен път, но и там е сложно – т.е. отделни единици хора, отдадени чисто и напълно; т.е. те са монаси на Истината. (Дали ще са в манастир, или не – няма значение. Но много монаси са се крили в манастирите, за да избягат от света, да избягат от себе си, да избягат от изкушенията, но те носят изкушенията в себе си. Няма бягане от себе си – но когато отидеш при Бога, с голяма Любов към Бога, тогава и манастирът е намясто, и светът е намясто, и всичко е намясто.)

●

„Не се бори със злото – казва Учителя – а се съедини с Бога.“ Значи, не борба със злото, а търсѝ начини да се съединиш с Бога. В Бог злото губи своята власт. Целта на сътворяването на злото е изявлението на Великото Божествено Единство – да търсиш това Единство и да го постигнеш в себе си. Злото е създадено като преграда, защото Бог е искал да го победим – но заедно с Него.

Злото оплита човека чрез човека, чрез неговите неразумни желания.

●

Заплахата срещу човека, това е злото, скрито вътре в него – не външното зло, а онова, скрито вътре в него.

●

Енергията на злото расте чрез невежество, чрез борба, съпротива, омраза и т.н.

●

Когато ще говорим след време за Айкидо, Морихей казва: „Който не се съпротивлява, никога не може да бъде победен от злото“. Злото е толкоз слабо, че се побеждава без борба – но трябва да си буден и да знаеш как да действаш; защото в мекотата, казва Морихей, злото няма метод срещу мекотата – там винаги увисва. Но ти трябва да си я изработил като Принцип, като нещо, което разрушава и най-големите прегради. Такова нещо е мекотата.

Докато твоята любов не е станала истинска, това означава, че тя не е преодоляла злото – а това означава, че ти въобще не можеш да служиш на Бога. Смешно е да говориш за мисия и т.н.

●

Всеки човек, който обсебва друг човек, без значение дали това е човешка любов, или омраза, трябва да знае, че за него се прилепва тъмният меч на строгата Карма – тъмният меч на строгата Карма!

●

Грехопадението е особен дар за земните. Ще обясня. Грехът спасява хората от един много по-голям и скрит вътрешен, психически взрив. Този грях е слабост, но – казва Учителя – и спасение.

●

Злото ще изчезне тогава, когато Бог Се съгради в човека. Злото е създаден Замисъл, за да бъде изпитание за Истината в човека. Докато злото работи, човекът е в развитие; ако злото не работеше, човекът нямаше да има шансове.

●

Другият важен момент е: чрез борбата с изкушенията в ученика се възражда Древната Окултна Сила на Свещения огън, т.е. Древната Сила на Любовта. В тайната борба с изкушенията ученикът се преобразува, а обикновеният човек заспива в дълбокия сън на Дървото за познаване на доброто и злото.

●

Така както земното съзнание е бедно по отношение на духовното, така и духовното е бедно по отношение на Божественото, и Божественото е бедно по отношение на Абсолютното и Тайно съзнание. Може да се каже и така: така както тялото е бедно по отношение на душата, така душата е бедна по отношение на духа, така духът е беден по отношение на искрата.

●

Душата е духовното съзнание, един етап. Духът е Божественото съзнание, а искрата е Абсолютното съзнание. От всички съзнания земното е най-мъртво. Разбира се, и животинското е мъртво, но понякога има различия: понякога животинското може да е по-живо от човешкото, но така или иначе те спадат към мъртвите съзнания.

Демоните

(Първа идея за размишление)

Демоните не са зли по своята природа, а по своята воля. Демоните обичат да овладяват човека, но те още повече обичат да са скрити в него и неразличими, защото ако човек ги различи, може да вземе вътрешни мерки и с многобройни молитви, плюс други методи, те ще изпуснат човека и неговата енергия.

●

Демоните са много хитри. Те обичат да са маскирани в човека. Те обичат всички видове прикрития. Примерно познавам много хора, които дълго време изглеждаха спокойни и дълбоко въздържани, даже приличаха например на ученици. Минаха години, пет-шест години плюс-минус, и изригнаха демоните. От една страна, това е хубаво, да видиш, че врагът е скрит, истинският враг е отвътре, да вземеш мерки, ако осъзнаеш за какво става въпрос. Ако не, те ще продължат да работят в тебе и ще се скрият още повече, ако не си правиш поуки.

●

От какво са съставени демоните? От изостанали древни страсти. Те обичат да носят тези страсти от милиони години със себе си. Страстите са прастари създания. Те са наричани в миналото грабители. Когато човекът има силни слабости, не обикновени, а силни слабости, демоните го населяват и използват тези слабости за своите цели.

●

Чрез Лао Дзъ, пак казвам, ни говори самото Дао, докато чрез Конфуций говори Дървото за познанието на доброто и злото.

●

Лао Дзъ е мълчалив. Той е минал през девет големи вътрешни превъплъщения и през много външни, за да се яви накрая като Лао Дзъ.

●

Според Конфуций важното е стремежът към хуманност и ритуали. Но какво казва Лао Дзъ? Според него тези ценности са белег за крах на личността, провал, белег за провал и наистина вместо Дао да търсиш хуманност, означава да си се провалил. И сега искаш да се възстановиш, само че то не става с хуманност, а става с Дао.

●

Дао е мярката, а не хуманността. Тука само ще загатна: там, където Бог трябва да е строг, мекотата е много неуместна, просто тя няма място, така че Дао е мярката, а не справедливостта на хората, особено пък човешката, пък и духовната. Дао е мярката, Бог е мярката.

●

Така те разбрали, че безсмъртието, т.е. състоянието на свободата, това е състояние на ясното съзнание. Като големи наблюдатели, те открили, че смъртта е затворена съдба, затворената съдба на неясното съзнание, непълноценното съзнание. И те още повече обикнали безупречността. Защо? Защото тя им носела изясняващата светлина, докато смъртта, т.е. неяснотата, носела, можем да го наречем, грешността и носела заблуждаващата светлина.

Толтеките разбрали, че смъртта се е появила поради смущения в същността. И така тъмнината, или както ние я наричаме грешността, е ограбила изясняващата светлина, която идва от Бога, от Дарителя на живота, от Дарителя на отвъдността, когото те наричат още – за Бог те имат една дума, както ви казах, Ометеотл.

Човек има задача да изнесе змията от земната чакра в божествената земя, седмата чакра, т.е. той трябва да превърне сексуалната енергия, страстта в любов, в Божествена любов, чисто Божествена любов и ако успее, той ще освети собствения си път, ще познае себе си. Така тъмната река на страстта ако потече нагоре, тя ще стане светла река и човекът ще стане духовен и ефирен.

●

Седмата чакра е порталът към Бога. Тука е раят във висш смисъл, в първичния смисъл. Тук духът е свободен от тялото. Тука всички страсти са разпънати на кръст, именно това означава кръстът. Тази седма чакра е преходът от външния свят към етера, безсмъртието и свободата. Чрез тази чакра се пътува свободно в етера. Седмата чакра не случайно е наречена короната, целостта. Седмата чакра е чакра на целостта. Тука е краят на пътуването на земята, тука е завръщането в Бога.

●

Разочарованието важи също и за знанието. Който иска да познае Бог със знание, няма да Го познае, а ще има разочарование.

●

В думата Път е скрита Любовта – и няма друг Път освен Божествения.

●

В Тесния Път тече Истинността, Любовта, Смирението, Вдъхновението – и тука няма показ. Тука има скромност и Смирение. (Казвам скромност, защото скромността е подготовка. Тя още не е онази точка от чиста Прасветлина. Смирението – да. Но скромността е подготовка, тя пътува към тази точка. След време ще говорим за Тайната на точката.)

●

Всички Адепти, всички Велики Учители са минали по този Тесен Път и затова те имат правилния опит, Мъдрия опит, а не човешкия опит.

●

Злото е голяма тайна в човека, но Бог е още по-голяма и още по-дълбока тайна. Бог е покорителят на злото, но съвместно с човека. Значи човек трябва да осъзнае, че съвместно с Бога може да го покори.

Човечеството е избрало човешкото вместо Божественото

Що е злото? Недостиг на Бога, недостиг на реалност. А защо е недостиг? За да намерим тази реалност напълно, да намерим този Бог тотално. Да намерим в себе си голямата сила, защото Бог в нас е голямата сила и власт

●

Човечеството е избрало човешкото вместо Божественото. Самият човешки път е зло. Защо? Защото този човешки път проваля чудния замисъл на Бога и пак казвам, поради неразбиране, по простата причина, че тук в човешкия път водещият е човекът, а не Бога, вижте колко е просто. Той смята да се устройва, той смята да се осигурява и Учителят казва: Гробищата са пълни от хиляди години с осигурени хора; всичко е осигурено там.

●

Учителят казва простичко: Вие сте осигурени отпреди двеста и петдесет милиарда години. Край. Който разбере. Само трябва да влезете в своя естествен път. А кой е той? Любовта, Мъдростта и Истината. Тогава вече съвсем други същества имат задачата да те осигуряват, това не си ти. Те ще ти дадат енергията, трудолюбието, нещата. От теб се иска малко, някакви усилия, някакви старания, но тези същества правят всичко. Без тях все ще се осигуряваш и винаги краят ще е зле, особено в другия свят за тези, които са привързани.

●

И така всеки, който е избрал човешкия път, той без да иска, няма значение иска или не иска, е избрал злото. Дали го осъзнава, няма значение, той е избрал злото. А в този случай неговата свободна воля е просто една опасна болест, една илюзия, защото тази воля няма подкрепа от Бога, това е просто човешки път. Защото който е избрал човешкото, той е изоставил Бога; той затова е избрал човешкото, той е изоставил Бога.

●

И така всеки, който е избрал човешкия път, той без да иска, няма значение иска или не иска, е избрал злото. Дали го осъзнава, няма значение, той е избрал злото. А в този случай неговата свободна воля е просто една опасна болест, една илюзия, защото тази воля няма подкрепа от Бога, това е просто човешки път. Защото който е избрал човешкото, той е изоставил Бога; той затова е избрал човешкото, той е изоставил Бога.

●

Попитали един Дзен-учител: Какво е пътят? Отговорът: Това е твоето ежедневие. Забележете, всичко е просто при Дзен, няма сложни термини, не ти трябват речници, всичко е просто. Това е твоето ежедневие, значи Дзен, това е просто самият безсмъртен живот, той си тече, вечността просто си тече и това е твоето ежедневие; то е осъзнато.

Дзен присъства между нас във вид на тишина.

Дзен държи на юген, юген на японски означава прелестта на недоизказаното. Той държи точно на това, прелестта на недоизказаното.

●

Дзен е самият въздух, самата вечност, самата Истинност. Но почнеш ли да обясняваш какво е Дзен, понякога става трудно. Това е така, защото Дзен не живее в обясненията, той живее в Истинността.

●

Първото същество Бог е излъчено само като една идея, една вътрешна идея, която преведено означава: Бог е великият закон на развитието. Това е идеята на Бездната. Значи всичко трябва да се приравни към Бога, да стане от земно и духовно, абсолютно и чисто Божествено. Т.е. и духовните блага трябва да бъдат изоставени заради нещо по-дълбоко, което е замисълът на Бездната. И затова законът е: Търси изцяло Бога. Затова първата заповед е любов към Бога.

●

Правеликата Бездна, от Върховното Нищо във вселената и в човека. И по този път и вселената, и човекът трябва да се превърнат в Бог, на алхимически език казано, в чисто злато, в чиста Божественост, за да се завърнат в Мистерията, където пътят е съвсем друг – не духовен, а чисто Божествен. Там работят Старците и чак тогава те ще започнат да разкриват нещо от предълбоката Мъдрост, която я няма в света.

●

Защото истинското послушание е отричане от своето и тогава в него прониква Бог. Когато някой за себе си нищо не желае, тогава Бог за него желае. В истинното послушание Бог сам изпитва Себе Си. И казва Майстер Екхарт: Щом аз не искам за себе си, Бог иска за мене. Бог желае за мене всичко, което желае и за Себе Си. – Ето красивото. Това означава, че чрез истинското послушание човек открива Бог в себе си. И още казва: Ние сме причината за всички наши препятствия.

●

Всеки човек, който се придържа към външното, каквото и да е то, той ще бъде заблуден. Няма да има избор, той ще бъде заблуден; към каквото и външно да е, той ще бъде заблуден.

●

Всяка телесна, земна и плътска радост, забележете, носи духовна вреда. Всяка телесна, земна и плътска радост ограбва нещо отвътре, носи духовна вреда.

●

Без поддръжка от човека Второто същество Сатана не може да съществува. Злото зависи от твоята поддръжка, от твоята енергия, за да може да расте. Злото се нуждае от твоите погрешни разбирания, които са също твоята нечиста енергия. И то ги поглъща.

Ръководител на човечеството не е Бог, а Сатана, а Бог само ръководи избраните и тези, които Го търсят.

Ръководител на човечеството не е Бог, а Сатана, а Бог само ръководи избраните и тези, които Го търсят. Т.е. Бог ръководи избраните, а Христос ръководи само усърдните, тези, които много усърдно, много старателно, с голяма жажда за истината Го търсят.

●

Желанията на душата са създали времето, телесността и множествеността и с тези желания душата е загубила това, което е притежавала. Тя е слязла надолу във втората душа. Както казах, човекът е създал втора душа чрез страстта, най-вече чрез страстта. Но има една част в душата, която е абсолютно несътворена, и има друга част, която е прилепена към времето. В своята най-чиста част душата превъзхожда света. Това, което привлича душата в този свят, е единствено любовта.

●

Когато се усмихвате, вие обезоръжавате собствените си негативни мисли и чувства.

5.2 Втора степен – Покаяние – Откровението на Йоан – 20.05.1994 г.

Той казва: Излизането от съдбата става само чрез един велик закон. И после казва: Развитието е законът на една много твърда решителност. Тук не говорим за еволюцията, където няма такъв закон. Там е бавен процесът и може да се удължава безкрай. Развитието е закон на една много твърда решителност. И после добавя: Нека миналото да бъде поразено от вашата решителност. Създайте в себе си Великата книга на съгласието, а всеки, който се съпротивлява на развитието, ще бъде унищожен. Това се отнася за тези, които отричат Любовта, Мъдростта, Истината, безупречността и т.н.

●

Така толтеките разбрали, че истинската сила е тази истинска магия на живота. Те не отричат магията, използват я по най-хубав начин. Това е тази магия и тя се състои в това да разрушиш всички свои недостатъци и да ги превърнеш в сила – става въпрос за преобразяване. За да можеш с тази сила да изпълниш замисъла на Нелтилицтли – т.е. замисъла на Истината.

Толтеките открили, че замисълът на живота е развитие на осъзнаването. Затова е дошъл човекът, за да развие своето осъзнаване. Според тях това било и намерението на Орела, т.е. намерението на Неизразимото. Такъв бил и непоколебимият замисъл на живота и само осъществявайки този замисъл, толтеките разбрали, че могат да придадат смисъл на своя собствен живот. Значи ако осъществят това осъзнаване, те могат да придадат смисъл на своя собствен живот.

●

.. а липсата на същественото. Учителят, книгите, приятелите, музиката, медитациите, запомнете, си остават нещо вторично. Това, което решава въпроса, е великото качество. То е скрито в тайната на две думи: това е ОГНЕНАТА ЦЕЛЕУСТРЕМЕНОСТ. В Дзен го наричат по друг начин, там казват: Няма нужда от големи усилия, няма нужда от много усилия, няма нужда от сериозни усилия, има нужда от искрени усилия..

●

После казва: Душата (на всеки човек) трябва да вземе велики решения против всичките си врагове, макар и да са привидни. Изрежда: против Сатана, против света, против греха, против звездите, против стихиите на природата, за да се облече в Бога. Значи всичко това душата трябва да го преодолее, за да се облече в Бога. Твоята душа трябва да възкреси онова, което е умряло

●

Всяка стъпка трябва да бъде молитва. Ако осъзнаеш това, ще вървиш по свещен начин през живота

●

Всички светове и цялата вселена са една река. Всичко сътворено си има край. Това сътвореното само се е явило от Нищото и то си остава нищо. То си остава несъществуващо. То само имитира нещо, символизира нещо, показва път, но то е несъществуващо; то само загатва за нещо.

●

Значи този, който определя кладата, е самият Бог. После той ги взема при Себе Си, което означава несътвореното отива при Несътвореното, т.е. Огънят взима огъня при Себе Си. Защото на кладата се вижда доколко оживява любовта. Ние можем да говорим много за любовта, но на кладата става ясно дали твоята любов ще оживее или ще започне да умира. Същото се отнася до вдъхновението. То е тайният образ на любовта. Който има любов, на кладата тя се възпламенява; който няма любов, угасва. Ето защо богомилите е трябвало да преминат през огъня, т.е. през Божията клада.

Този огън си остава най-голямо изпитание. За самите богомили обаче означава да прекосят една плитка река, те така са го възприемали. Те не го възприемат даже за върховно изпитание. Това е така, защото чрез голямото си вдъхновение човекът е непривързан към физическото си тяло. Той няма проблеми в един миг да се излъчи, просто него го няма в тялото, той е извън себе си. Той не е в тялото, а в духа си. Поначало целия си живот е живял в духа, той винаги е бил там. Той е живял в Бога.

●

Ние сме длъжни да постигнем Бога в собственото си същество. Душата е също като Бога – извън всяко определение и наименование. Нейното първично и истинско състояние е даже извън всякакво предназначение, тя надминава даже и това. Душата трябва да се откаже от всичко сътворено и от всякаква опора, външна опора. Тогава тя ще се потопи в Чистото Нищо, Абсолютната Опора.

●

Това е, когато Бог е сътворил всички неща от Нищото. Създавайки душата от Нищото, т.е. подобна на Себе Си, Бог я е поставил в свободно самоопределение. Защо? За да може Бог нищо да не ѝ налага и нищо да не ѝ приписва; тя сама да решава. Какво означава това? Че след време все някога душата щяла да пожелае съединение с това Бездънно Нищо, с Тайната на Бога.

Така тя щяла да забрави всички вещи и всичко сътворено. В различни времена всяка душа тръгва обратно по този път към Тайната на Бога, защото всичко сътворено няма да ѝ даде Великата Пълнота.

Целта на всичко това е след време душата толкова дълбоко да навлезе в Бога, когато се завърне, че никога вече да не излезе. Тогава тя няма да има нищо общо с творението