Аз съм Музилл

Едно от особените имена на Бога в суфизма е името „Аз съм Музилл“, т.е. Аз съм този, който ви отклонява от пътя, за да може въобще да се развивате. – Именно оттам идва идеята на Бога да отклонява много хора, за да могат въобще да се развиват.

●

При Истината дяволът вече е зависим, зависим от Бог в човека. Тука правата на дявола са строго ограничени. Тука властта му е отнета, защото в Истината няма право да действа дяволът; в Истината може да действа само Бог. Това означава, че който заживее в Истината, обърква всички планове на дявола, защото тук Бог прави плановете на човека. Но който е в лъжата, тогава се досещате, дяволът му прави плановете.

●

Тази особена реалност, наречена дявола, разрушава всичко, което не е съкровено и истинно, всичко, което не е Божествено, всичко, което е противоположно на Бога. Именно затова Бог си е създал такава система. И Неговият замисъл, на Бога, е за Божествено човечество.

●

Дяволът руши всичко, което не иска развитието и Истината, т.е. същността.

●

Същността на Бога е явна. Работата на дявола е прикрита. Но целта им е обща, те работят заедно.

●

Разликата между Бог, Луцифер, Сатана и дявола е разлика в степените на дълбочина и на могъщество. Понеже Бог е Истина, Той е могъщество.

●

Който допуска лъжата, той допуска в себе си зависимостта от дявола и от неговите планове.

●

Единствената карма, това е условно казано, която дяволът може да си направи, е, ако се откаже да изпълнява волята на Бога. Но тогава той тръгва към Звяра, той тръгва към огромно саморазрушение и затова той просто изпълнява Божията воля.

●

Луцифер е чиста духовна същност, тъй като е херувим. Той е скрит духовен и велик син Божи. По-надолу той вече е Сатана, той е полудуховна същност. А при слизането си още по-надолу в дявола той е вече ментална и астрална въображаема същност, въображаема, условна реалност. И ако човекът е духовен, тогава във въображението му не може да се образува дяволът и неговите планове. Но ако човекът е психически, астрален или ментален, тогава в него много лесно се образува дяволът; дяволът използва неговото въображение. Защото астралният и менталният човек са нереални, те са недуховни, те не са същностни, което означава, че астралният и менталният човек трябва само да се пречистят напълно, за да отстъпят място на духовността.

●

Докато не се освободиш от собственото си зло, дяволът винаги ще те преследва.

●

Засега светът е жалко царство, защото е човешко царство, а не на Бога и затова сега тук владеят други закони. И поради това и злото е тук. Все пак тук трябва да кажа, че между всичките тези трудности в това човечество се заражда тайно, невидимо, навътре съвсем друга цивилизация. Всичко това става неуловимо, защото Бялото Братство работи.

●

Бог владее злото в царството на Истината, в сферата на Истината и всеки, който заживее в Истината, влиза в царството Божие, в присъствието на Бога, понеже Истината е Божие царство. Затова, между другото, съм ви говорил много за духовните дневници, особено за дневник на Истината, където бдиш над всяка дума. Какво означава духовен дневник? Да въведеш цялото си внимание през деня в Истината или в някое вътрешно качество; не частично внимание, не да казваш „аз уважавам Истината, да, да, разбирам“… Нищо няма да разбереш. Който е тренирал, знае какво казва, какво премълчава, какво скрива, защо го скрива, докъде да говори. Дори и когато някога рядко прави грешка, той знае накъде води тази грешка. Дори и когато изглежда, че говори несправедливо, има тайна – той владее, защото е тренирал, защото самата Истина го е обучила. Дори понякога се случва така: самата Истина прави така, че този човек да сгреши, намесват се висши същества да допусне някаква малка грешка, за да се смири и още повече да се концентрира. Но това не са човешки грешки, а грешки на ученик. Разликата между човек и ученик е много голяма. Няма нужда друг да му казва грешката, защото той веднага я вижда, понеже е тренирал и знае какво иска да му каже Духът, т.е. малки, тънки послания.

Той сам отговори накрая на
Своята молитва

Вътре в мен се молеше Бог и Той сам отговори накрая на Своята молитва. – Ето вижте тук много тънък закон: ние мислим, че се молим. Всъщност това е план на Бога, за да ни достави чрез молитвата нещо важно и разумно, което искаме. И най-накрая да ни достави Себе Си. Всъщност ние се молим заедно с Бога, но в един по-дълбок смисъл Бог в нас се моли за нас.

●

Чрез любовта и смирението ставаш син на Бога, чрез отречеността ставаш син на Бездната.

●

Връзката с Божественото Нищо е отреченост от себе си и завръщане в състоянието на несътвореност.

●

Чрез отречеността Бог може да проникне много по-дълбоко в мене, отколкото чрез любовта.

●

Любовта, казва Майстер Екхарт, ме принуждава всяко нещо да го търпя заради Бога. И аз го търпя. А отречеността ме води в това, нищо друго да не приемам, освен Бога (в по-дълбока степен)

●

Бог непременно, казва Майстер Екхарт, Той даже е задължен, непременно трябва да се отдаде на отреченото сърце. Едно е с любов да прониквам в Бога, друго е отречеността. Тя задължава Бога да ме люби, защото чистата отреченост превъзхожда всички сътворени неща.

●

Отречеността е толкова приближена към Нищото, че нищо тънко и фино не може да се задържи в нея, освен само и единствено същността на самия Бог. Между Нищото и съвършената отреченост нищо не може да се помести, освен Бог.

●

Бог толкова много желае ти да излезеш от себе си, за да влезе Той със Своята пълнота, защото тази пълнота е създадена за тебе, за истинския човек. – Както виждате и при Юда, той излиза от себе си и се отказва от своето висше Аз; това не е просто евангелие. Другите евангелия в Библията са обикновени, другата година ще ви говоря пак за Юда; те създават външно християнство. Евангелието на Юда е съвсем друг ключ към Бога. То създава вътрешното християнство.

●

Всички молитви и добри дела много малко докосват Бога. Всички молитви и добри дела не възприемат Бога така, както отречеността.

●

Създанията на светлината са длъжни да търсят нещо, което е много повече от вечния живот. Трябва да се търси съсредоточието, Източникът на тази светлина. Тази светлина е само една еманация, едно излъчване на Божествената любов, но навътре има нещо по-дълбоко и нещо друго.

●

За да дойде меркаба в човека, той трябва да бъде преобразен, защото меркаба е ключ към нещо съвсем ново. Ще можеш да проникваш навсякъде и в името на Бога. Ще търсиш не знания и информация, а мъдрост и ще дойдат истинските методи, как да помагаш на съществата, включително и на ангели.

●

Според окултната наука смисълът на живота е в непрекъснатата връзка с Бога.

Земните хора са заключени в
своите тела

Мистика – Енох

(Трета идея за размишление)

Земните хора са заключени в своите тела (вижте как го обяснява), за да не влязат в много по-големи и тайни изкушения, които ще привлекат много по-дълбоко, тайно и страшно зло. Това ще ви обясня след време, когато говоря за Звяра. В Луцифер, който слиза в злото по замисъл на Бога, и във всички тези демони влиза най-древният Звяр, отвъд трите шестици, отвъд Антихриста. Само Абсолютът, Бездната го съхранява, само Тя може да го управлява. Това е най-древният застой, най-твърдият материализъм във всяко отношение. Това е Звяр, който превъзхожда всяко зло, но то е друга тема, не е днешна тема. Тук само го вмъквам между другото. Значи има такива изкушения тайни, които ако не беше това зло, щяха да навлязат в хората и даже тогава демонизирането щеше да изглежда като нещо приятно. Голямото демонизиране е също от голямото зло, но то е нещо приятно в сравнение с това, което имам предвид.

●

Но образът е нещо творческо и временно и с изтичане на живота той ще умре. И затова е необходимо подобието. То е пространство за развитие. То е път към преображение. Подобието е по-дълбоко от образа, защото то може да задържа постоянно светлината. – Образът не може толкова постоянно да задържа, но подобието – подобието може да задържа светлината. По друг начин ще го кажа: Душата е образ на Бога, Духът е подобие на Мистерията. Затова душата не е цялата светлина, тя е прекъсната светлина – висша душа, но тя не е цялата светлина. Цялата светлина се намира в Духа.

●

Греховно е всяко съзнание, което не се използва за духовно развитие. И казва: Грехопадението е отделянето на ангелите от живата светлина, което е нежелание за участие в Божествения план. – Значи в един момент те са проявили нежелание за участие в Божествения план. Те са се отказали от развитието си към Бога и към Неговата скрита универсалност.

●

Отделените ангели се отказали и от служенето. Какво казва Енох за думата служене? Служенето е откривателят на тайните на Бога, а не усърдието. – Значи ти може да имаш усърдие, усилия, той говори за нещо по-дълбоко, нещо узряло – служенето. Това, което се превръща в жертва.

●

Мощни окултни сили постига само този, който чрез воля победи астрала и всички удоволствия на света.

Мистичната роза

(Идея за размишление)

Удоволствията, сексуалните работи, голямото приемане на храна, наречено така „приятно“ преяждане, това са все усилвания на връзките с астралния свят. В това число и завист, омраза, ревност... Ревността е второ измерение, чисто животински свят, докато жертвата е от шесто измерение – съвсем друг път, съвсем други разкрития, съвсем други неща. Но това е друг въпрос. Всичко това усилва връзката с астралния свят и това вкоренява ума в човека, неговите закони и методи, и правила, а те са методи на змията. И те са достатъчно деликатни, за да объркат много ученици, дори и в известен смисъл полудуховни и напреднали ученици. Това вкоренява същевременно и злото в човека.

●

Във важни моменти аз ще ти кажа нещо не чрез себе си, а чрез Бога. Казвам, това е идея.

●

Удоволствията са метод на Черното Братство, който създава робство. Трябва да кажа, един от най-силните методи, едно от най-силните оръжия на Черното Братство. Все човекът да обича някакви удоволствия, за да може да стане привързан, болезнен, болен и т.н. Удоволствието от сексуалните влечения (преди време говорихме и по този въпрос), от пари, от жаждата за власт, от политика, от преяждането, за което говорих, означават да си посегнал на своята свобода. Няма по-лошо нещо от това ученикът да посегне на своята свобода, на своята Божественост.

●

Според Юда спасението е сливане с Бога, а с Него се слива само Любовта, само Божественото. И спасението не е да възкръснеш в тяло, а да преодолееш този свят и да възкръснеш в духа.

●

Според гностиците човек придобива спасение не затова, защото вярва в Христос, това няма да помогне; не затова, че вършиш добри дела, това няма да помогне. Човек се спасява само благодарение на познаването на Истината, на истинското знание, на истинското познание на Бога – това е единственото спасение. Всички други видове спасения са въображения.

●

Спасението не идва чрез поклонение към Бога, а чрез истинско познание на Бога.

●

Обикновените знания, това е умът и затова древните мистерии казват: Умът, това е една велика изостанала цивилизация – умът, съществата на ума, не на духа, не на съкровената душа, а на ума. И тази цивилизация е вътре в нас, затова има свят и затова има хора. И затова много хора са се давили, казват мистериите, и продължават да се давят в това огромно море, наречено умът. На едно място Учителят казва: Що е умът? Това е древната змия. – Същевременно когато го овладеем, става велик приятел, велик служител, но когато е овладян, иначе той винаги ще отклонява човека.

●

И така спасението е в гносиса, или в откровението. Но откровението е опасно нещо, ако не си подготвен. Защото откровението е среща с Истината и тук човекът трябва да е напълно подготвен, не донякъде, както учениците на Христос. Напълно подготвен, както е бил Юда, както е бил Ал Халладж. И този, който не е подготвен и се срещне с Голгота, в него се вселява и зло, и мрак. Такова същество става същество на злото. Няма значение, дали това зло е малко или голямо, или ще се увеличава; става същество на злото, понеже не е могъл да понесе Истината.

●

Човекът е, казва Ал Халладж, велик творец на дявола в себе си, а дяволът, той само идва впоследствие. – И той даже има благородна цел: да ти покаже тебе, да ти покаже да видиш себе си, защото това е твое отклонение, а не на дявола.

Самото погрешно разбиране на нещата, това е злото.

Злото е само инструмент на Бога за твоето преобразяване. И казва после Ал Халладж: Що е злото в човека? Що е дяволът в човека? Това е просто самият човек.

●

Веднъж Ал Халладж попитал един много напреднал суфи, Ибрахим Хаса, така се казвал този суфи: Ти какво достигна в суфизма през твоя дълъг път? – Той бил голям, известен суфи, тридесет години практики, молитва, вяра в Бога, упование и т.н. Ибрахим му казва: Вече тридесет години моето място е вяра, доволство и огромно упование в Бога. – Тогава Ал Халладж му казал: Брат, ти си на своето място, но ти си погубил живота си напразно. – Забележете, ти си погубил живота си напразно. Дава му съвет: Загуби себе си в Бога и няма да искаш нито вяра, нито упование, нито успокоение, защото ще имаш самия Бог. – Когато Бог е в тебе, какво упование, каква вяра е нужна? Ето съвета на Ал Халладж. Има суфи и суфи. Има степени и степени.

●

Борбата със злото не се води между добрите и лошите хора, народи, класи и т.н., а вътре в самия човек.

●

Бог няма враг в лицето на злото. Ако Той би имал враг, това означава, че Той не е Бог, т.е. злото не е враг на Бога, злото е враг на застоя, на човека, който е в застой.

●

Целта на злото е да се създаде Бог в хората. Много благородна мисия и много тежка. Засега нито Христос е успял както трябва, нито Сатана, понеже човекът е много сложно и трудно явление, много упорит.

●

Злото работи за Бога и това е неговата опора, иначе то нямаше да има опора.

●

Материята не е зло. Материята не препятства на душата, въобще на душите да се устремяват към Бога. Това, което е причината за злото, е влечението към низшето. Злото не съществува, но то присъства, за да осъществи благото, наречено Бог.

Ситра ахер

Кабала казва още: Злото се нарича ситра ахер. Ситра ахер означава другата страна; не зло, просто другата страна. И една от най-тънките уловки е, когато се явява убеждението, че Бог е на другата страна. Бог никога не е на другата страна. Той никога не е на страната на злото или на твоя враг, но така изглежда – сякаш Той е против вас. Но Кабала казва: Бог е винаги на ваша страна, достатъчно е само да Го призовете. (формулата „Призовавам Този, Който е роден от Самия Себе Си“)

●

Бог е навсякъде, където ти Го допускаш.

●

Любов към Бога означава: не върши постъпки, които пораждат проблеми, т.е. не създавай пространство за хаоса. И ако не постъпваш по този начин, по този закон на Любовта, ти вече си езичник и еретик.

●

Бог не иска да спаси грубата и външната плът на човека, за да не може тя да тържествува в своето своеволие и затова има смърт, за да бъде съкрушено своеволието.

●

Върху смъртното тяло работи собствената воля на човека и тя си го разрушава, защото това своеволие е отдалечаване от Бога. Ето защо тялото трябва да се мъчи и да страда, за да не бъде всичко това струпано върху душата; тялото поема товара.

●

Чрез завръщането на хората към Бога ще се роди вечното единство, защото Бог не желае нищо друго, освен Себе Си.

●

Тъмнината в човека е неговият ад, неговата мъка. Това е всъщност гневът Божи. А светлината в човека е Царството небесно, в което огнената мрачна мъка се е превърнала в радост. Това, което в тъмнината е причина за печал, в светлината е причина за откровение и радост, т.е. огънят в любовта е царство на радост; огънят в тъмнината е мъка, гняв и враждебност.

●

Земният ум не знае, че Бог обитава в него и че му е по-близък от собствения му живот, и че волята на самия земен ум е изхвърлила Бога и се е отдалечила от Него.

●

Който е умрял за външните неща, е получил съвсем нов смисъл и нова воля, които са устремени непрестанно към Бога.

●

Всеки човек е длъжен да съкруши злото в себе си и да се пресътвори.

●

Къде живее любовта в човека? Бьоме казва: Там, където не живее човекът. Къде е това? В съвършено преданата воля. Когато ти искаш да постигнеш любовта, тя отлита от тебе. Но когато ти съвсем ѝ се предадеш, тя се превръща в твой живот.

●

Когато замлъкнат в тебе желанията, тогава ще откриеш в себе си вечния слух, вечното зрение и тогава Бог ще слуша и ще вижда чрез тебе.

●

Истинската Любов е висше сливане със Славата Божия.

●

Водата е също голяма сила, която живее в Бога. Тя е негова духовна енергия – лека, течаща, светла, духовна, подвижна сила, защото изхожда от духа. В нея свободно може да влиза духът и да разполага с нея във всякакви посоки, и да прави каквото си иска. Тя е негово качество.

Който има твърдо намерение да изостави злото, ще му бъде дадена много силна помощ.

Който има твърдо намерение да изостави злото, ще му бъде дадена много силна помощ. Но да умре злата воля в човека, е нещо много, много болезнено. Както казах, според Бьоме, дяволът е княз на този свят, но не е господар, т.е. Бог управлява чрез него в този свят; в ангелския свят управлява без него, но в този свят – чрез него.

●

Дяволът може да господства само в злото, и то само когато злото е възбудено, предизвикано от самия човек и по някакъв начин желано. И после Бьоме казва: Що за тщеславен труд е човешкото добро, за да дойде накрая Божият съд върху него. Твоето смирение трябва да те направи нищо и тогава ти ще бъдеш за дявола безводен и пуст, ти ще бъдеш неуловим. Дяволът няма власт дори над една сламка. Когато мракът на дявола дойде върху тебе, посмей се над тази мрачност.

●

Не съществува нито земя, нито време, нито място. Съществува само Един Вечен Бог. Мистичното познание веднага те лишава от народност и дом.

●

Бог е начало без начало и край без край. Бог е всичко. Бог е ад за тези, които са в ада, защото те просто живеят в Божия гняв.

●

И после Бьоме казва: Аз съм като мъртъв, когато Божествената Мъдрост се ражда в мен. Аз не съм аз. Аз не знам тези неща, но Бог в мене ги знае.

●

Когато душата заживее в неизменното, тя побеждава дявола.

●

Петото тяло има любов и затова получава и Божествения метод. Тука не говоря за другите тела, концентрирам се само върху петото тяло; те не получават такъв метод.

●

Любовта в петото тяло е едно велико осъзнаване на Бога в себе си. Петото тяло е осъзнаване, че Бог тече в тебе. Когато си в петото тяло, получаваш постоянни нови откровения. Животът в петото тяло е постоянно обновление.

●

Петото тяло е любовта. В любовта няма бъдеще, нито надежда, защото любовта е нещо, което е просто всякога. Петото тяло в човека е неговата вечност, работещата вечност. Петото тяло живее пробудено. Тука човек ръководи себе си, а Бог само го направлява.

●

Зрелостта е в петото тяло. Наричам я узрялата искреност. Това не е искреност отвреме навреме, понякога, а узрялата искреност. Щом си искрен към себе си, ще узрееш.

●

Казва: Предназначението на живота е само едно – да откриеш Бог в себе си. – Това е посланието на сфинкса, няма друго послание в света. Това е единственото предназначение на живота. – Ама какво да правя? – Това е. Да откриеш Бог вътре в самия себе си.

И казва още: Чрез Мъдрото Слово ще бъде спасено словото.

●

И така Дървото за познанието на доброто и злото е желанието, коренът му е желанието. От това желание вече произлизат безбройни престъпления и болести.

●

Ето защо при толтеките се говори много за намерението, защото в намерението има сила, която видоизменя желанието. Желанието е: търсиш и нищо не намираш, а думата намерение означава да намериш. Разбира се, да намериш Бога, себе си и т.н., своята божественост.

●

За тях потопът е имал, забележете, свещено значение. То е като празник. Върви го обяснявай на земните хора. Земният човек ще загуби империята си и т.н. Според рмоахалите в потопа, в големия катаклизъм на природата погива външното, излишното, плътта. Затова Христос изоставя тялото си на кръста – външното, а чистият, духовният елемент на избраните, той се отделя. По-късно това се нарича възкресение. Това са го постигнали милиони хора – възкресението.

●

Аменор им казал, че меркаба е есенцията на този чист и първичен Свещен огън, наречен кристал. По-късно ние го наричаме Свещеният огън на Любовта. Всъщност този кристал е самото древно тайно учение. Енох нарича меркаба Тронът на Бога и точно така е – меркаба е Тронът на Бога.

В Лемурия астралният Адам избрал мрежата на желанието, което означава, че избрал пътя към материята. Той се отрекъл от Любовта, която е образът на чистата вътрешност. И така той си е създал, както казах и преди, вместо Любов – страст, втора душа. Първо имал висша душа, после си създава втора душа, нисша душа. Така той се отделил от висшата си душа. И тази втора душа, нисшата, го повлякла надолу в земно сгъстяване.

Ценно предизвикателство

А грехопадението, според толтеките, е само много ценно предизвикателство, чрез което да се развие истинска любов към Орела, а ние го наричаме – да се развие истинска любов към Бога, т.е. да се разгърне пълнотата на тази любов. А иначе когато сме в неразбиране, тогава грехопадението си остава грехопадение.

●

Въобще странно нещо е сътворението. То е дело, тука ще го обясня според гносиса, то е дело на несъществуванието. Разбира се, че всичко изглежда някак си реално, но всъщност реален е само Бог, а той е несътворен. И понеже е несътворен, Той е абсолютно съхранен. Ето защо Бог е вечен и неразрушим, защото е истинска част от Върховното Нищо, от Абсолюта.

●

Светът е сътворен освен това не от самия Бог, а от вторична сила. Пак е Негова сила, която е отделена от Него. Това са боговете. Докато първичният Бог е създал истински реални светове – Агарта, Лутания, то вторичният Бог е създал външните светове и този свят, т.е. несъвършените. Значи всеки създава каквото може да създаде, според своите сили.

●

Човек създава въображаем свят и почва да мечтае в него, започва да мисли, че той е реален. Той мисли например, че има империя. Един милиардер да кажем в света, не знае тука колко е беден, колко е назад. Той си е създал империя и мисли, че този свят е реален. Достатъчно е една малка отровна рибка да го докосне и може да угасне животът му.

●

Злото го няма в любовта, то се намира скрито в природата на желанията. Преди говорихме какво означава желание. Желанието не е любов, не може да обичаш Бога с желание. Не може да обичаш, когато Бог ти помага, пък когато не ти помага, да не обичаш. Или обичаш Бог при всички условия, или не Го обичаш. Всичко е Бог. Откъде знаеш, че злото, което ти изпраща Бог, няма да те направи дълбок и след време да станеш Бог. А това е точно така, но ако разбереш.

●

Казано по друг начин, сфинксът казва: Постоянно трябва да мислиш за Бога. Докога? Та Кхора казва: Постоянно трябва да мислиш за Бога, докато станеш бог. Значи на въпроса „докога“ той отговаря – докато станеш бог. И само когато станеш бог, ще познаеш Бога.

●

Петото тяло познава единството. Когато ти си станал дълбоко в себе си единен, ще видиш и единството на всички учения по вътрешен път, по правилния път.

●

За петото тяло животът е тайнствен и същевременно много прост. В петото тяло душата се радва на самата себе си. Тя изживява себе си.

●

В петото тяло любовта не е действие, а състояние на чистото съзнание.

●

Човекът на петото тяло е овладян, сдържан и в изобилие, и в бедност – и двете неща нямат голямо значение за него; той е овладян.

●

За петото тяло Бог е любов и същевременно Бог е и вечна Незнайност, тези неща вървят едновременно. Хем Бог е любов и е вечна Незнайност.

●

Петото тяло живее в любовта и казва: Щастлив съм, че не мога да разбера любовта.

●

Търсенето на Истината без петото тяло, т.е. без любов, е грях и лицемерие. Ето защо Дървото за познанието на доброто и злото е падение, защото то е знание без любов.

●

Петото тяло умее да помага по правилния начин, без да налага и без да натрапва. Петото тяло не държи да бъде разбрано или одобрено. То действа заради Бога, изключва света, изключва обществото. Разбира се, сега в неделя на лекцията в София много хора се изказаха. Тези хора са празник, разбиват всички илюзии и т.н., и т.н., чакаме ги, това е най-важният ден… Радвам се, че ги ценят, но това почти нищо не значи, освен ако не се захванат учениците със същността. Там стана въпрос за същността, в София, накратко я обясних: Тези, които искат да навлязат дълбоко в Учителя, тук няма място – ясно е, за паневритмия, за супа и за спомени, няма да ги повтарям, за друго казвам – тука няма място да се занимаваш с добродетели, тука ще ви изнеса накратко нещо важно. Това е губене на време, няма място да се бориш с недостатъци. Аз говоря за тези, които искат да познаят дълбоко Учителя, а не да останат отвън. Тука концентрацията е върху нещо друго, съвсем друго. Това е част от същността на истинското учение на Учителя. Отдаваш се само на три неща – Любовта, Мъдростта и Истината. Няма нужда от добродетели и справедливост. Те идват впоследствие, те са последствия в Любовта и тогава те са в мярката. Накратко казано:

Любов, която не се изкушава,

Мъдрост, която не се заблуждава, и

Истина, която не ограничава нито другите, нито себе си.

Тези три неща, който ги хване натясно, ще улови Учителя.

●

Петото тяло използва свободата си, за да увеличава своята разумност и да върви от разумност към Мъдростта. Разумността още не е Мъдрост. За да стигнеш до петото тяло, висшата си душа, трябва да извървиш трудния път, който си ти самият.

●

В петото тяло мракът е умъртвен тотално, защото Бог дава силата си само на Любовта. Който е възлюбил петото тяло, душата си, той изоставя старата цивилизация, наречена в Библията Дървото за познанието на доброто и злото.

●

Движещата сила на петото тяло е любовта, а не амбицията. От твоята любов зависи дали ще имаш пето тяло, безсмъртна душа, или ще имаш нисша душа.

●

Когато любиш, ти оживотворяваш и възвръщаш собствената си душа, възвръщаш я в себе си. Твоята любов, т.е. твоето пето тяло, определя твоето възкресение. Любовта е вечност и петото тяло живее естествено в тази вечност.

●

Петото тяло, или любовта, е съзнание, което е постоянно потопено, както ще видим после при суфите, постоянно потопено в Бога. Ако нямаш пето тяло, тогава свободата ти става наказание и робство.

●

Безкрайното се е ограничило в енергиите и в световете и е скрило Същността Си. Божественият мрак е преяркото свръхестествено сияние на Бога и всеки, който успее да се потопи в този Божествен мрак, може да Го види, но при едно условие: ако се е отказал от всичко друго.

●

Целта на живота не е да познаеш Бога, а пътя, водещ към Бога и оттам да познаеш Неговата незнайност. Т.е. Бог няма познаване поради Мистерията в себе си.

●

Само на Голгота Той може да бъде познат като същност. В другите изпитания той може да бъде познат като път, като енергия, но само на Голгота може да бъде познат като същност.

●

В мрака се осъществява мистично единение с Бога, но Неговата тайна си остава неразбираема. Но вече има единение. Тук човекът е възлязъл към Неговата непознаваемост, подарява му се единение.

●

За срещата си с Него човек трябва да се освободи от всичко познаваемо, от всички познати неща. В Божествения мрак може да се срещнеш с Бога само ако си се освободил от всяко знание, и положително, и отрицателно. Това, което трябва да ти е останало, е само чистата, истинска любов към Него. Това е единственият остатък, единственото нещо, което трябва да ти е останало.

●

В Божествения мрак Бог не се разкрива като образ, нито като знание, а като откровение, гносис и тогава идва единението.

●

Тогава какво означава раздялата на човека с Бога? Майстер Екхарт казва: „Тя носи много радост“, забележете, раздялата на човека с Бога, тя не съществува, но Екхарт казва, че тя носи много радост и много светлина, защото който я разбере, ще се слее с Бога по съвсем нов начин, чисто духовен и божествен начин. И оказва се какво? Че раздялата е била несъществуваща, невъзможна, защото просто Бог е тотален. Няма как да има раздяла нито между Него и Луцифер, нито между Него и човека, въобще няма как да има раздяла.

Бог е тотален и всеприсъстващ навсякъде. Тогава къде има раздяла? Дори и в човека, който спи, Бог тайно е там. Дали Го виждаме, това е друг въпрос – Бог е там. Раздялата с Бога е голяма илюзия. Тя просто е невъзможна, тя е несъществуваща, защото съществува само вечното единство. Само това съществува, което пък се дължи на вечното Нищо. Това е произведение, резултат на вечното Нищо. А Нищото пък е пълнотата на безкрайността.

●

Казвам: Странно нещо е родината на човека, говорим за абсолютната родина. Тя е един вечен и несъществуващ дом. Казано по друг начин: Това е неизразима, преизобилна плерома, т.е. истинският дом на човека е велика пълнота, плерома; велика пълнота, безкрайна пълнота. По-малкият дом на човека е неговата душа. Още по-вътрешният дом е човешкият дух, но истинският дом е тази велика пълнота и безкрайност.

Ние пътуваме към Мистерията, но трябва да се подготвим, за да понесем тази велика пълнота, за да понесем тази велика необятност. С този малък, беден човешки ум ние няма да я понесем. Учителят дава пример навремето как един човек спечелил от лотария параход. Отива, вижда го – огромна радост – и полудява. Той не може да понесе едно параходче, как ще понесе този ум безкрайността? Значи ние трябва да се подготвим. Първо трябва да постигнем нашата душа, нашата вечност, после духа и така постепенно все по-навътре.

●

Учителят казва за човека, който е спечелил кораба: Той не е понесъл радостта. Защо? Защото той няма в себе си душа и дух. – Те могат да издържат на огромно напрежение, но умът е много тесен, много малък. Вие знаете как двама човека може да се сбият за една подробност, за една малка подробност.

●

Според Аменор активността на меркаба е тайната на живота, защото в тази чиста активност слиза самият Орел, т.е. слиза Бог. Така толтеките открили чрез Аменор, че чрез голямата и чиста активност се определят събитията; сгъстяваш и определяш събития. Сгъстяваш Словото и насищаш – и определяш събития, видоизменяш събитията, определяш ги.

●

Така толтеките осъзнали, че това е свързано с огромна отговорност, която изисква още по-високи нива на божественост. Разбрали, че това е изискване на Орела. Ето защо Учителят казва, че падението на България започва от един жрец, който е объркал пътя, древен жрец, който обръща колелото на България и обръща развитието ѝ.