Начало
Квинтесенция по Словото на Елеазар Хараш
Варна, 2024 г.
Елеазар Хараш, 2024
Предговор
Огненото решение
Огненото решение е завръщане в Древния път, в Дълбините.
Огненото решение е сливане с Бога и завръщане в мястото на Любовта.
Огненото решение е Волята на Бога в нас, то е Дарът на даровете.
Огненото решение е събиране на Божията Воля с нашата воля.
В това огнено решение да се посветиш на Бога и Учителя е умирането на злото.
Великата Отдаденост е нашият Път… Тук Учителят идва в нашия живот, а ние не си въобразяваме, че сами можем да се движим и развиваме.
В това огнено и чисто решение, в нас започва да израства Учителят.
Тук ученикът става постоянен в Пътя си.
Тук Учителят учи ученика да уповава на Словото.
Тук ученикът осъзнава, че извън Чистото Слово, си извън Учителя.
Огненото решение е свръхестествен момент в живота на ученика.
Само човекът на Любовта може да вземе огненото решение.
Бог и ученикът се събират в огненото решение, и Учителят се явява.
Огненото решение е Тайна, скрита от този свят.
Всички постижения са създадени от огън – пламтял е огън.
Чрез огненото решение Бог те повежда, а Учителят те взема в своите ръце.
Огненото решение отдавна се е подготвяло и в определения час, то се случва.
Постоянството е изработило огненото решение.
Огненото решение определя една велика взаимност с Учителя.
Огненото решение е велико посяване в Бог и Учителя.
Огненото решение е родено от кристала на Любовта.
Огненото решение дълго е зреело в Любовта.
Елеазар Хараш,
гр. Варна
Афоризми
Американски афоризми
(Лекция 1)
Ако искаш да удължиш своя живот, укроти своята трапеза.
●
Кой е могъщ? Само този, който може да се справи с лошите си навици.
●
(Тука само ще добавя: ако един човек има лош навик, силен, не му трябват вече врагове: той има враг в себе си. Той самият е враг на себе си и трябва да обяви война на себе си и да тръгне по Пътя, по който да се освободи.)
●
Нищо нечестно не може да бъде благодетелно и благотворително.
●
Аз почитам човека – човека, който е способен да се усмихва в беда и да черпи сили от мъката.
●
Бдителността е подобна на войн.
●
Обикновеният човек е „музей“ на болестите.
●
(Спомням си: на едно място Учителя казва, че в Америка толкоз много болести, че вече нямало заглавия, не може да се измислят – и накрая, нарекли ги болестите „Американичи“ – обща дума.)
●
Препятствията са тези страшни неща, които виждаш, когато не следваш Свещената си цел.
●
Цената на Свободата е вечната Бдителност.
●
Най-добрият късмет е онзи, който сам си направиш.
●
Ако изпълня дълга си докрай, останалото ще се нареди от само себе си.
●
Опитът винаги идва от грешките.
●
Мъдростта е да знаеш на какво да обръщаш внимание.
●
Никой не може да те въвлече в нещо без твоето съгласие.
●
Великата Твърдост е и Велико Милосърдие.
●
Най-хубавата музика е биенето на истинското любящо сърце.
●
Ако ти искаш да се възвисиш, помогни да се възвиси някой друг.
●
Свободата е големият родител на Добродетелите.
●
Властта никога не е приемлива за Чистите Души.
●
Колкото по-малко използваш своята сила, толкова по-голяма ще става тя.
●
Дори и в доброто действие може да се промъкне лош мотив.
●
Във всяка епоха свещеникът е бил враждебен към Свободата.
Великден
(Скоро ме питаха за този празник, той е огромна трагедия, нали, така нареченият „Великден“ – само ще ви кажа, без да се впущам в подробности… Само хилядите и милиони животни, които са заклани, само това, без да казвам другите неща – това е достатъчно да съсипе тези същества, така наречени „хора“ (защото през октомври ще говорим за животните по Учителя, за нашите малки братя); само това е достатъчно и Учителя казва: „Много строг е кармичният закон. Всички тези животни заколени ще се превърнат в бацили, микроби и паразити и ще изяждат човека отвътре“. Но по-нататък ще говорим за тези неща…)
●
Ако един закон не е справедлив, човек има право да не му се подчини.
●
Да спориш с глупак е все едно да предписваш лекарство на мъртвец.
●
Нищо не може да попречи на човек с правилна мисловна нагласа да постигне целта си. Нищо не може да помогне на човек с грешна мисловна нагласа.
●
Откривам, че колкото повече работя, толкова повече късмет имам.
●
Един човек с голям кураж е цяла армия – мнозинство.
Използвай времето си добре, ако искаш да спечелиш свободно време.
●
Усърдието е майката на добрия късмет.
●
Мързелът е мъртвото море, което поглъща всички добродетели.
●
(Сещам се, на едно място Учителя казва: „Мързелът – това е знак от миналото за преизобилни грехове“. Не просто грехове, а преизобилни грехове.)
●
Бог управлява делата на хората, за да ги учи.
●
Който не е добродетелен, той вече не може да бъде свободен.
●
Можем да дадем съвет, но не можем да дадем поведение.
●
Страхувай се от Бога – и враговете ти ще се страхуват от тебе.
●
Този, който е добър в оправданията, ще се провали.
●
Много Истина е скрита в тихата увереност.
●
Няма грешки в живота – има само уроци.
●
Добродетел, която прескочи една определена граница, се изражда в порок.
●
(Ако ви е трудно да го разберете, в момента се сещам за примерно: прекалена загриженост. Нормалната загриженост е добре; стане ли прекалена, нещата отиват на лошо.)
●
Мързелът и гордостта ще те обложат с по-тежък данък, отколкото царете и правителството.
●
Онзи, който живее разумно и правилно, е научил достатъчно.
●
Да вярваш – какво значи това? Да вярваш значи никога да не се безпокоиш. (Много точна мярка! Щом се тревожиш, за каква вяра говориш? Няма значение дали има причини, дали има голяма трудност: щом се тревожиш, вярата не е Вяра.)
●
С голяма дисциплина се решават всички въпроси.
Ирландски афоризми
(Първа идея за размишление)
Само мълчанието е велико – всичко останало е слабост.
●
Не казвай „Добър ден“ на Дявола, когато го срещнеш. Може да тръгнат всякакви последствия.
●
Всеки може да загуби шапката си, когато задуха магичният вятър.
●
Критикът може да критикува другите, но не може да оправи себе си.
●
Ако ситуацията е окаяна, полицията може да я направи още по-окаяна.
●
Мълчаливата уста е мелодична.
●
Мозъкът на глупака преработва разумността в недомислие.
Божиите мелници мелят бавно, но много фино.
●
Бог е опасен. (Така мисли ирландската мъдрост. Наистина е опасен, защото е строг. А е строг, защото е справедлив.)
●
Всякакъв напредък се определя от неразумни хора.
●
Няма по-искрена любов от тази към храната.
●
Истината е винаги унищожителна. Религията е винаги забавляваща.
●
Пази се да не убиеш мисъл, която е нова за теб.
●
Винаги създаваш онова, към което се стремиш.
●
Поддържай се чист и ясен, защото ти си прозорецът, през който трябва да видиш света.
●
Да понесеш собствените си грешки – това е мъката на живота.
●
Животът не е сложен – ние сме сложните.
●
Изповедта трябва да ти даде опрощение, а не свещеникът.
●
Само заблудени хора могат да спорят.
●
Най-важните събития се разиграват в мозъка и вътре в човека, а не в света.
●
Това, което ни се струва жестоко изпитание, е прикрита Благодат.
●
Раната разбира дори и от най-малкото трънче.
●
Времето е велик разказвач.
●
Най-доброто средство срещу грижите и стреса е заниманието.
●
Никой нищо не губи случайно. (Това винаги става с участието на определена сила. Това, изгубеното, принадлежи на някой от духовете и той си го иска – и накрая си го взима.)
●
От опит знаем, че хората не научават нищо от опит.
●
Не можеш да заковеш върху стената излят конфитюр.
●
Винаги прощавай на враговете си, защото нищо не може да ги ядоса повече.
●
Да направи глупост – това е задължението на глупака. (Наистина е така: от там ще му дойдат уроците. Той трябва да го направи.)
Китайски афоризми
(Лекция 2)
Бъди внимателен в своите мисли: те са началото на постъпки.
●
За да прекосиш този суетен свят, трябва да знаеш Пътя.
●
Онзи, който се стреми към изгода, винаги се разорява.
●
С отрицание нищо не можеш да отречеш.
●
Власт и изгода, блясък и слава – който не се докосва до тях, той остава наистина чист. Но онзи, който се докосва до тях и не се омърсява, той е два пъти по-чист.
●
Разцветът и изобилието вещаят упадък и гибел.
●
Семената на новия живот са скътани в повяхването и смъртта.
●
Достатъчно е само да се откажеш от съперничеството в света, и никой няма да може да ти съперничи.
●
Който гледа небето от кладенец, малко вижда.
●
Когато няма врагове, няма да има и война.
●
Не се страхувай от тежкия труд, а от леките и празни разговори.
●
Истинската Тайна се предава покрай Учението.
●
Когато във волята няма воля, това е истинската Воля.
●
Който постига Пътя на Меча, не прилага оръжие, а противникът му сам се погубва.
●
В Пълнотата на живота няма методи.
●
(Примерно: много хора питат: „Какво да практикувам? Какво да правя?“. Ако ти имаш Любов към Бога, истинска – това е всичко. Всичко друго е без значение. Ако нямаш истинска Любов, може и да практикуваш нещо, но то е… няма голямо значение.)
●
Когато целостта е разсеяна, се появяват методите.
Когато Съкровеното е придобито, има истинско Знание.
●
Ако човек твърдо и неотклонно пази Дао, злото и демоните се отдалечават от него.
●
Мъдрият е Мъдър не защото знае, а защото никога не губи Дао.
●
Следващите Пътя на Дао са като рибите, хванали се на въдицата. (Няма по-хубаво нещо от това – да се хванеш на въдицата на Истината.)
●
Озлобените хора са натрупали в миналото голяма глупост.
●
Тайните наставления са само за определени хора.
●
Не аз съм този, който живее, а Животът в мен.
●
Усещането за освободеност – това е Животът вътре в Дао.
●
Когато се роди Истинното, тогава човек преминава през Прохода.
●
Лекото сърце – това е, което се придобива от Великата Пустота. (Тоест – от Безкрая. Това, което е казал и Чуан Дзъ: „Лекото е винаги вярно“ – Лекотата.)
●
Да пречистиш сърцето си – това значи краят на света, светът да умре.
●
Човешката доброта е източникът на много беди и нещастия. (Човешката доброта. Тука само за малко ще обясня. Шестият Старец казва: „Истината ще порази доброто, защото и доброто, и злото са се провалили пред Истината“. Но ако човек е Истинен, Истината е вече с него. Истината не е с добрия човек – Истината е с Истинния човек.)
●
Добрият късмет може да вещае нещастие – което, на свой ред, може да е скрита благословия.
●
Доброто, което се прави, за да бъде видяно, е фалшиво добро.
●
Седнал да чака заека да се блъсне в дървото и така да го хване. (Става въпрос за мързеливия човек.)
●
Съдбата се влияе и от добрите дела.
●
Човек, който не търпи малките несгоди, никога не може да се развива.
●
Който е роб на чувствата си, не може да е господар на своята воля.
●
Бедите идват заради натрупано зло.
●
Не са важни качествата на човека, а следва ли той Дао (т.е. Истината).
●
Който не следва Пътя, е останка от миналото.
●
В Учението е важно осъществяването, а не заучаването.
●
Онзи, който е ограничен във вижданията си, не може да има чисто сърце.
●
Който обърне гръб на света, ще се сдобие с яснота на мисълта.
Никой не полива планинските цветя.
●
Разбери Безмълвието насред шума.
●
Ако водата не се мъти, тя сама ще се избистри.
●
Желанията и страстите са всякога суета.
●
Който е лекомислен в постъпките си, ще бъде оплетен в света.
●
Преданият на Учението отстранява всичко външно – затова той може да съзре Изначалното.
●
С лошите хора трябва да бъдеш внимателен и строг; с обикновените – мек и строг.
●
Постоянството на помислите ще преобърне целия свят.
●
Щом ти е съдба, ще се срещнеш с Дао; щом не ти е съдба – няма да видиш нито далечното, нито близкото.
●
Човек никога не е беден, ако може да си позволи да се смее.
●
Усърдието постига невъзможните неща.
Немски афоризми
(Втора идея за размишление)
Науката е организирано знание; Мъдростта е организиран живот.
●
Никакво изкуство не е да предсказваш бъдещето: трябва да отгатваш настоящето.
Разбират твърде малко тези хора, които разбират само това, което може да се обясни.
●
Възможността не пази от глупостта.
●
Винаги практиката създава майстора.
●
Работата, на която си отдаден изцяло – това е солта на живота.
●
Бог знае на кой какво му трябва. Така Божията Воля пристига навсякъде.
●
Започни да тъчеш – и Бог ще ти даде конец.
●
Успехът винаги е бил велик измамник.
●
Най-страшно биваме превивани и измъчвани от невидими ръце.
●
Цялата Църква е като надгробен камък: тя прави всичко възможно човекът да не възкръсне.
●
В съприкосновение с религиозен човек, винаги изпитвам нужда да си измия ръцете.
●
Накрая човек обича желанията си, а не онова, което е желал.
●
Допадат ми хората, които не умеят да изживяват мига. Нещата се решават много преди да се случат.
●
Всички, които са се опитвали да направят света по-добър, са постигнали точно обратното. (Както знаете, пълно е със „спасители“, „послания“, „благодетели“ – и те ще се увеличават.)
●
Истинската Вяра никога не се е нуждаела от Църквата. (Може да си бедуин в пустинята, може да си в пещерата, можеш да си, където и да си: Вярата е нещо в тебе – не в църквата и не в свещите.)
●
Истинското Познание е спасението и отделянето от света.
●
Това, което хората наричат „съдба“, са просто техните натрупани стари безумства.
●
Това, което те възвисява, се намира в тебе.
●
Това, което не разбирате – то ви принадлежи.
●
Животът ще покаже на всеки човек какъв е той и какво представлява.
●
Истината е Богоподобна.
●
Вярата е Любов към Невидимото. Доверието е връзка с невъзможното.
●
Нашият страх е източник на храброст за нашите врагове.
●
Силна победа е Прощението.
●
Великите Души понасят страданието винаги мълчаливо. (Там няма да чуете оплаквания, стенания и висок говор. Великите Души страдат мълчаливо.)
●
Истината не страда от това, че Я признават или не Я признават.
●
Доброто слово е повече от подарък. (В Исляма казват: „Доброто слово също е милостиня“.)
●
Да работиш значи да ти е оказана чест.
●
Животът на човека – това е неговият характер.
●
Ако един мързеливец ускори крачка – значи, той се е спънал.
●
Четирима мързеливци стоят в една стая и на вратата се звъни. Първият мързеливец казва:
– Май се звъни!
След още един час вторият мързеливец казва:
– Абе наистина се звъни!
След още един час – третият:
– Дали да отворя вратата?
И след още един час четвъртият мързеливец станал и отворил вратата. Там стоял петият мързеливец, той казал:
– Какво става бе? Много сте бързи, направо като ракети – не можах да звънна втори път.
(Наука за мързела.)
●
Това постоянно издирване, копаене в себе си, в наблюдения, след време, когато този човек бъде повикан за Истината, Боре, той ще има изработени качества, не като мързеливия човек. Защото Учителя казва: Природата се е видяла в чудо да накара мързеливия човек да работи. Има мързеливи, при пожар не стават. Разбираш ли, то е голяма болест – дължи се на изключително натрупани многобройни грехове, мързелът – голям застой. Някога ще го изпратят да се прероди в Африка, където няма избор, ще го гонят животни, от комари нагоре. Ами той трябва да почне да работи нещо… Нали разбираш?
Елеазар Хараш: Ами докато научи уроците си. То може за едно прераждане, ако се концентрира. Както един човек може да сгъсти кармата си и да я разреши. И може да каже като много индийци: „А има време, много прераждания – ще станем Буда след време“… Значи, едно животно също може да сгъстява съзнанието си, може да е много работливо и да се прероди; само няколко прераждания да си научи уроците, като си усъвършенства уменията и да стане по-висше. А в другия случай може да отлага, ако е мързеливо. Нали?
Какво ще кажете и какво символизира според вас ленивецът? Това е животно, което предимно спи, виси надолу с тялото и пести енергия от всичко.
Елеазар Хараш: Първо, това същество е… отдавна обича мързела, разчита на него и казва един вид самостоятелност – неправилната зависимост. То казва: „Ще живея, както си мисля“ и след време ще бъде поставено при условие, че няма да бъде мързеливо, защото няма да му хареса мързела. Защото мързелът е лоша наука. И след време, ще – не ще, ще го подгонят някои същества, така наречени „противоположности“. Както имаше, нали говорихме, оси и търтеи. Ще измисли Бог някое същество, което така ще го гони, че мързелът ще отпадне.
Б. Б.: Между другото, смъртността при ленивците е най-вече от хората. Доста бракониери ги убиват.
Елеазар Хараш: Да, да те… да, човек е доста опасен за животните, но има и животни, опасни за хората.
Елеазар Хараш: Обикновените хора, както ти казах, примерно да кажем, много мързелив човек, живял в България, много често такива ги изпращат в джунглата, в пустинята – той трябва да се размърда, да го гонят буболечки, мравки да работи нещо.
Тука Учителя е казал в таз връзка нещо (аз ти казах Учителя е Мярка): Има много работливи хора, които дяволът не може да ги направи мързеливи, Обаче може да ги накара да работят прекалено много, за да ги излъже, да ги изтощава и да ги… (Защото те, изтощени стават уязвими и той може да им забие тежки и коварни болести и какво ли не. Значи, трябва да работим с мярка, колкото и да си обичаме работата – стратегически.)
●
На лошите, на мързеливите не трябва да се прави зло, но те не могат да бъдат обичани, както добрите и способните. Казвам: Не прави зло никому. Не насърчавай престъпника. Не освобождавай лошия. Не развързвай вързания вълк. Не връзвай праведния, и не развързвай грешния. Кой трябва да се развързва? – Праведния развързвай. – Кой трябва да се връзва? – Грешния връзвай. Не е достатъчно само да вържеш грешния, но отгоре на това сложи му хомот, вземи остен и го впрегни цял ден да оре. И тъй, в човека живеят две същества – едното способно и добро, а другото мързеливо и лъжливо. И той някога отива на страната на едното, някога на страната на другото. Обаче той трябва разумно да се справи с тях и да даде надмощие на доброто в себе си… Слуша ли доброто същество, той ще дойде до ред постижения, към които се стреми
●
Ще ви обясня в какво се състои слугуването, какви качества трябва да има един слуга. Той трябва, преди всичко, да има благородно сърце, да бъде чувствителен, отзивчив, да бъде смирен, да бъде човек пластичен – да може към всички условия да се приспособява; при това трябва да бъде работлив, а не мързелив. Животът е взискателен, и ние трябва да му слугуваме както трябва.
●
Поставен на едно специално страдание, той ще се обърне и той има готовността, има качеството да бъде предан, да се отдава, докато мързеливият човек не може да служи нито на Бога, нито на дявола. И дяволът се отвращава от него, и Бог не го иска, а Учителят казва: Природата се е видяла в чудо, как да накара човека да работи.
●
Има такива хора, накратко ще кажа и този пример, който обясних в Русе. По-точно един приятел го е чел от Учителя, но аз ще го кажа със свои думи. Става въпрос за най-мързеливите хора. Учителят изнася един пример, какво означава наистина мързеливи хора, защото някои се представят за мързеливи, но не са. Те се наричат в Турция дембели и Учителят използува точно тази дума. Събрали се дембелите на едно място да си говорят, в едно помещение, говорили си и станало пожар. Пожарът се разгорял, някои казали, че трябва да бягат. Повечето избягали, останали двама, единият казва на другия: Стана пожар, ще изгорим! А другият казал: Тебе не те ли мързи да говориш… И си останали.
●
Сетих се за една поговорка (египетска), ще ви кажа: Мързеливият хукнал да гони охлюва, но не можал да го настигне.
●
За работата, властта, богатството и бедността
Никой не е освободен от задължението да работи, което означава, че никой не е създаден да бъде мързелив.
За мързела и осигуряването
Дявола смятат като всемощен. Един доста добър служител е дяволът. Когато някой стане много мързелив, не иска да изпълнява Волята Божия, той казва: „Господи, дай го да го възпитам. Ще Те познае“
●
Както Учителят казва за мързеливите хора, защо искат да се осигурят. За да мързелуват. В крайна сметка някъде скрито в подсъзнанието има идея да се осигурят, да мързелуват.
За пример, някой ученик е способен, но мързелив и не учи редовно. Учителят го изпитва и като не знае, той му поставя слаба бележка. Ученикът се стряска от слабия успех и започва да учи. Щом пожелае да учи, веднага от Невидимия свят му идат на помощ, след което всички учители се произнасят за този ученик, че е даровит. От своя страна, и той сам се чуди отде му дойде това вдъхновение и разположение към учението. Когато ученикът има помощ от Невидимия свят, всичките му работи тръгват напред. Щом знаете това, и вие не трябва да се смущавате. Имате ли стремеж за работа, правите ли усилия, и Невидимият свят ще ви помага. Имате ли помощта им, ще станете даровити.
●
Този, който обвинява другите за своята болест, ще се намери в много тежко положение. Значи който обвинява приятели, врагове, държава, система, окръжаваща среда, той ще попадне в още по-тежко положение. Защо? Ще обясня: това е един механизъм на ума, който е напълно фалшив, погрешен, механизъм на първото и второто внимание, т.е. този, който обвинява близки, родители, света, държавата, средата, разни икономически условия, то е, защото не иска да се променя. Обаче умът е много хитър, той може да говори някой път, че иска, даже може да го каже, и то много хубаво, звучно, но той не иска. Има си белег, кога той иска. Много по-лесно е да обвиняваш, отколкото да се променяш. Просто хвърляш недоволството си, където ти попадне, много е лесно; но да се отървеш от това недоволство, от тази критика, иска усилия. Мързеливият човек, мързеливият ум много трудно дава усилия, почти не дава.
●
Да не искаш да се променяш – това значи да искаш, преведено, да увеличаваш страданията си, трудностите си и съдбата си. Всичко това се усложнява все повече и все повече. И това произлиза от този закон, да не искаш да се променяш. Но Невидимият свят е много строг: щом не искаш да се променяш, очакват те много скъпо струващи лекарства
●
Мнозина допущат теорията за прераждането и се успокояват, че ако този живот не реализират желанията си, в друг живот ще ги реализират. Мислят ли така, те изпадат в заблуждение. Програмата за сегашния живот сега трябва да се изпълни. Тя не може да се отлага за друг живот. Всеки ден, всеки час, всяка година има своя програма, която трябва да се изпълни на времето си. Който не я изпълни, той остава да повтаря класа, както правят мързеливите и неспособни ученици. Никой не може да влезе в Небето, ако не е изпълнил програмата на живота си правилно.
●
И казва Яджнавалкия: Истината е по-велика от мълчанието.
●
Когато Древният е слязъл надолу, се е превърнал в Любов, а когато Той е нагоре, Той е Безкрайност и не може да бъде разбран. Затова надолу е създал Любовта, за да може след време Любовта да Го познае и Той да стане достъпен. Той не е Любов – много по-дълбоко нещо е, но използва Любовта, дал я е, за да може чрез нея да вървим към Неговата тайна, която е скрита в Абсолюта.
●
Когато всичко ти е отнето, казва Кабала, имай съвършена Любов към Бога. И Зохар казва: Бог е непознаваем, защото е изначално затворен в Себе Си. Той е заключен в Себе Си, затворен в Себе Си. Чрез нас Бог преживява Своя съкровен живот, но не всеки може да почувства вкуса на тази истина.
●
Казва Учителят: Ще ви влияят и ще влияете – това е Божествен закон.
●
Когато мислиш за някого, това показва, че той е дошъл. Няма значение дали по време на сън или в будно състояние – щом мислиш за него, той е дошъл.
●
Учителят казва: Мине ти някоя мисъл, че може да ти се счупи кракът, че ще паднеш, и какво ли още не мислиш – на ден хиляди такива мисли могат да ти дойдат. Всичко това може да стане, ако го допущаш в съзнанието си. Само ще обясня какво означава допускане: отваряш вратата. Отваряш вратата и те нахлуват. – Но ако не го допускаш, казва Учителят, няма да стане. Значи, трябва да се научиш, да знаеш да си избираш какво да допускаш, какво да не допускаш.
●
Миналите добродетели са настоящи престъпления и настоящите престъпления са бъдещи добродетели. Това е един закон.
●
Божественото промисля само за ония, чието съзнание е отворено за него.
●
В днешните времена на преход между две епохи ще се спаси само онзи, който се стреми към чистота, който има в себе си една свещена идея.
●
Учителят казва: Моето учение се заключава само в една дума – чистота.
●
Дойдат ли ви страдания, не се стремете да ги премахнете, но гледайте да ги осмислите. Има много случаи, питат ме: Дойде еди-какво си, какво да правя? – Няма такъв въпрос! Някой път човек иска някакъв подход – няма подход! Трябва да изтърпиш. Има много случаи, когато никакъв подход няма да ти помогне. Може да караш формули – карай, хубаво е! Мисли положително! – пак е приятно. Но някой път се иска търпение, трябва да търпиш; друг път се иска смирение, трябва да се смириш.
●
Някой казва: Ако Бог иска, ще ме излекува. Учителят казва: Няма какво Бог да иска – ти ще искаш!
●
Питате: – Къде да Го намерим? – Няма защо да Го търсите, само ще помислите концентрирано за Него.
●
Всеки човек, който работи с човешка любов, остава излъган.
●
Щом обикнете някого, Господ е там. Щом имате Учител, Господ ви е обикнал.
●
Злото като сила извън нас не цапа човека, но когато злото се възприеме вътрешно, вътре в човека, тогава то вече е опасно.
●
Някой ми казал лоша дума – казва Учителят – виновен съм аз, че съм я възприел. Учителят не казва, че той е виновен, този, който те обижда – виновен съм аз, че съм я възприел.
●
Нисшите същества живеят в астралния свят на чувствата и желанията. Т.е. те живеят в тясна връзка с физическото тяло.
●
После казва: Аз ще те излекувам, но с условие никога да не лъжеш. – Това е едно много дълбоко изречение и който го разбере, мога да кажа, че е три пъти благословен.
●
Казва: Аз съм безпощаден. Аз съм вън от всякаква критика. Това са точни думи на Учителя от неговите книги: Аз съм вън от всякаква критика.
Намерението е мъдро, защото то не изпълнява желанието, то реализира намерението на душата (става въпрос за висшата душа). Желанията не познават реалността. Това, което води в реалността, е мъдрото намерение.