Съветите на Боян Мага

Ето и някои от съветите на Боян:

1. Вглеждай се в неизменното! Вглеждай се непрестанно в неизменното!

2. Вглеждай се в незабелязаните неща.

3. Открий скалата в себе си, т.е. несъкрушимостта.

4. Трупай сила не в себе си, а в Бога.

5. Измъквай се незабележимо от лошата мисъл (която те е посетила). Тука става въпрос да нямаш съпротива: меко, деликатно и тя да не разбере за какво става въпрос.

6. Тайната на живота се познава чрез трудния път.

7. Постоянното търсене е печат. В случая думата „печат“ означава избраност.

8. Дай на хората Любовта си, а не помощ. Няма да го коментирам, прекалено е дълбоко; ако трябва, друг път ще се спра.

●

Казва Василид: Отецът Го има, но в Нищото, а в света Той прави само малки докосвания, малки приближавания чрез Гносис.

Всеки, който честно и усърдно тръгне към Първото Същество, т.е. Бог, слабостите, които са нисши сили, ще започнат да го изоставят, защото слабостите са своеволия, паднали своеволия. Те не могат да пътуват в себепознанието, затова те ще изоставят усърдния човек.

●

Слабостите са остатъци от прастари светове, останали негодни за развитие, и от милиони години те не могат да се извисяват. Те са стара паднала култура, на която е отнето себепознанието, т.е. извисяването. Всички тези, които не вървят усърдно и честно към Бога, ще станат сродни с тези слабости, с тези нисши сили, и за тях е определен Страшният съд.

●

Божествеността е неописуема, казва Василид, и затова е наречена Златният век (тя е Златният век).

●

Самият Бог е без начало. Той се е спуснал от Себе Си, от собствената Си Бездна, и затова няма начало, няма край, няма произход, защото винаги е бил. (Учителят също потвърждава това, говорим за Абсолюта, а не за Бог. Понеже Абсолютът никъде не може да се побере, нито във Вселената, нито извън нея. Той трябва да се ограничи и да стане донякъде духовно, вътрешно близък, достъпен и се е превърнал в Бог. После Бог ражда Син, за да стане още по-достъпен, за да може този Син да води хората към Истинския Бог и оттам – по дългия път към Абсолюта и Безкрая.)

●

Бог е роден от Себе Си, т.е. Абсолютът слиза и Се ограничава, ражда Себе Си като Бог, като ограничение, и чрез Себе Си Той Се саморажда, няма друг, Той си е единствен. Той Се е самородил несътворено, вътрешно, а Неговата Мистерия, тя си остава нагоре, абсолютно неродена, тя няма къде да се роди.

●

За да познаеш Бога, трябва да срещнеш човек с Вечен Живот и тогава ще бъдеш спасен. Трябва да срещнеш Син на Бога. Зохар казва: „Няма дял в бъдещето у тези, които всеки ден не превръщат тъмнината в Светлина и не чувстват горчивото като сладко“. Исаия казва: „Няма различие между учените и неграмотните, защото запечатана е не книгата, а съзнанието“. Сен Мартен казва: „Когато получим Духа Божий в себе си, ние се освобождаваме от духа на Сатана, което е и замисълът Божий“.

●

Змията, според Гносиса, е древен ключ за избраните, да могат да влязат в себе си и в Тайната на Бога, защото Бог наистина е Велика Любов.

●

Скритият Език има древни Очи, Очите на Бога. Тези Очи са по-стари от планините, от океаните, от световете. Според Скрития Език изкушенията са много висше благо, защото този, който ги преодолява, влиза в системата на Мъдростта. Той се спасява от знанията: ако побеждава изкушенията и ги преодолява, той се спасява от знанията и влиза в Мъдростта. Спасяване от знанията означава: спасяване от заблужденията. Тука влизат (в заблужденията): информация, мнения и всякакви човешки умувания. Умувания означава и бълнувания.

Христос стана безсмъртен, защото успя да проникне в Голгота, а щом проникнеш в нещо, ти можеш да го владееш; ако не можеш да го проникнеш, то те владее, но ако ти можеш да го проникнеш, ти го овладяваш, ти го обхващаш. „Светлината проникна в тъмнината, но тъмнината не я обзе.“ Що се отнася до Бога, Той е абсолютно непознаваем, но ако реши, може да стане достъпен и Той често го прави със Своите избрани.

●

Христос не е същество на желанията. Ще обясня: който има желания, вярва в бъдещето, а който има Любов, вярва в Бога, той вярва в същността.

●

Желанието създава бъдеще, а Любовта е създател на Бога.

Юда

Христос наистина е обичал Юда, защото знаел, че Юда Го разбира и Го познава. Земните хора не могат да разберат връзката между Юда и Христос, а тя е просто древна връзка, а не току-що създадена. Това е древно доверие, то никога не се създава за едно, за две или за пет прераждания. Това е древно доверие.

●

Юда е бил истински ученик. Това предателство е било замисъл на Божията воля и е било вътре в Божиите ръце. Сам Бог го ръководи чрез Христос и Юда за Своите много дълбоки цели. А Той, Абсолютно Съществуващият и Премъдрият, винаги знае какво прави и това е нещо безусловно. Преди всичко, това предателство е воля на Бога, а после то става воля на Христос и воля на Юда.

●

На въпроса на Юда: „Рави (обръща се към Христос), кажи ми за Тайната на Голгота! (в апокриф)“, Христос му казва: „В страданието на Голгота, приятелю, е скрит вътрешният храм на Битието. А Голгота – това е позволението да го видиш“. Това е Голгота, позволение да видиш великия вътрешен храм и самия Бог.

●

Казва: аз търсих Истината, докато тя ме преобрази. (Значи, не онова, половинчатото търсене донякъде, но: „Аз я търсих, докато тя ме преобрази“.)

●

Отдавна узнах, че само чистотата е с право на развитие и чистият всякога узнава своя Път. Той никога не пита за Пътя, той го узнава. Ако не си чист, не си духовен, а само питащ и търсещ.

●

Чистотата се ражда от усилията на Душата, а вдъхновението идва по-късно, то е слизане от Духа.

●

В Древността нямаше нищо, но имаше Бог. За да отидеш при Бога, трябва да си Го образувал в себе си. За да отидеш в Реалността, трябва да си я образувал в себе си. Това е Древното правило, Древното изискване. Ще обясня нещо: трябва да развиеш Чистотата си, но има нещо в нея, в нейната дълбочина, което може да смае Бога. Ей такава Чистота ви желая: тайна, тайно благородство – не явно, не показ. Тайна Чистота, абсолютно неуловима, без показ – тя може да смае Бога и Той да се загледа за дълго време в тебе.

●

Но ще обясня и друго нещо. Чистотата не е Същностна – тя е важна, но не е Същностна.

●

Ще обясня разликата. Чистотата е важна като подготовка. Тя е важна, за да може след време да ти даде позволение да влезеш в Любовта – а Любовта е вече Същностна. Тя ти позволява да влезеш в Същността. Но Чистотата е важната, истинската подготовка.

●

И така: срещата с Бога е солта на живота, вкусът на живота. Но това е среща – нека да повторя – с Непознаваемото. Това е изключително красива среща с Непознаваемото. И тази среща определя Велико Единство. Това е Посвещението, това е и Самадхи. Но в Самадхи, в Посвещението – пак напомням – човекът е Божествено обречен да не може да обясни това, което вижда, и това, което е преживял. Друг път съм ви казвал, че в Самадхи, в срещата с Бога, в Посвещението, думата преживяване е също избледняла. Но понеже не може да се обясни, се нарича особено преживяване. Там няма дишане, няма мислене, няма светове – пряка среща с Бога. Всеки, рано или късно, е обречен да стигне до това положение. Никой няма избор. Дори и след милиони години, ще имат шанс и демоните. Божественият план е такъв: рано или късно, всеки ще бъде Посветен.

●

Ако Ангелите са слезли от Тайната на Бога, то Христос не е произлязъл от Тайната на Бога – Христос е произлязъл от Мистерията на Бога. Казвал съм ви: загадките са за умствените хора, Тайната е за Духовните хора, Мистерията е за Божествени Същества. Христос е произлязъл от Словото на Бога и затова чрез една дума Той може да дава Живот.

Христос е образ на т.нар. Плерома, т.е. Великата Пълнота, Цялост. Христос е роден като Цялост от Целостта на Бога. Затова и Христос действа като Бога и казва: „Както Отец Ме е научил“. Наистина няма нужда от земни училища, но все пак човек трябва да се подготви с Чистота, за да може Бог и Истината да искат да го учат.

●

Наистина един човек, който е постигнал огромно въздържание – Брахмачария. Много индийски Учители, много Толтеки са го постигнали… и т.н. Когато човек има такава Брахмачария, такъв контрол над себе си, той никога не иска да прави чудеса. Дори и когато Бог иска, той не иска; но ако Бог настои, тогава стихията се разгръща – и това е най-правилното действие, защото той влиза в тотално Единство с Бога и няма никаква карма, а има позволение. Но великите въздържатели избягват дори и такива неща. Избягват да помагат даже и на близки – но ако Бог поиска, тогава те искат по изключителен начин.

●

Голгота е място на Бога, място на възход в Бога. Тук се проверява истинската Любов. Защо? За да може да ѝ се даде Възкресението във Вечността. Възкресението – това е правото да живееш в Бога, в Свободата, и да си в Единство с Него. Без Голгота няма завръщане – това е Древно послание. Без Голгота няма завръщане в Бога.

●

Докато духовният човек се движи в диханието, в кръговрата на вечното Единство, това означава, че този човек живее в духовно-просветленото човечество, вътрешното човечество, там, където е мястото на истинската цивилизация. А в този свят всички цивилизации изчезват. Лао Дзъ е казал: Дава им се разцвет, в този свят на всяко нещо се дава разцвет и после след разцвета угасва. Но първо се дава разцвет.

Василид

Първото, второто и третото същество

(Лекция 14)

Както си спомняте, в началото още Бог е нямал име и се е наричал Първото същество, второто се е наричало Луцифер, третото – Христос.

●

Първото същество Бог е несъществуващ и Той е създаден от Върховния несъществуващ Абсолют. И понеже Абсолютът и Първото същество Бог са несъществуващи, то и началото на всички неща е несъществуващо. И затова несъществуващото е безсмъртно, а съществуващото е ограничено със смърт.

●

Който иска да познае Първото същество Бог, той трябва да изключи света и съществуващото и да се отдаде изцяло на Бога. И влизайки в Бога, той ще познае несъществуващото като тайната на безсмъртието и ще осъзнае своя път към своята нероденост.

●

Когато от Бездната е изтекло дихание, Първото същество го е приело. Впоследствие то е било наречено живот. По-късно това дихание слязло надолу, ограничило се още и се е превърнало в дишане. Дишането е по-долна степен от диханието. Това дишане се е превърнало в кръговрата на света и на космоса.

●

Докато духовният човек се движи в диханието, в кръговрата на вечното Единство, това означава, че този човек живее в духовно-просветленото човечество, вътрешното човечество, там, където е мястото на истинската цивилизация. А в този свят всички цивилизации изчезват. Лао Дзъ е казал: Дава им се разцвет, в този свят на всяко нещо се дава разцвет и после след разцвета угасва. Но първо се дава разцвет.

●

Когато чудното дихание на Бога влязло във формите, формите заживели и поели по своя път. Така самият живот тръгнал по своя път. Енергиите на Бога се облекли във форми. В Първото същество е скрита велика, древна Любов, а това изисква свобода и осъзнаване, защото само така се гради диханието, истинската връзка, или истинският живот, безсмъртието.

●

Второто същество Луцифер е трябвало да изгуби Бога поради замисъл, след което изгубило пълнотата си. (Тука само малко ще се отклоня: ние в декемврийската лекция ще говорим повече за Ал Халладж, тя цялата ще бъде посветена на него. Той обяснява много дълбоко изключителната любов на Луцифер към Бога. Бог създава Адам и казва на Луцифер да се поклони на Адам. Луцифер казва: Не! Няма да се поклоня! Само на Теб се покланям! – Бог му казва: Ако ти направя могъщо проклятие? – Само на Тебе се покланям и на никой друг! Страхотна любов, изключително същество, което след време ще се върне в боговете; не при херувимите, херувимите ще си останат херувими, той ще се върне… Но специално декември ще говорим за това особено същество. И който има по-голяма любов от него към Бога, се завръща завинаги при Бога. И не само във вечността, по-дълбоко, в Неговата тайна безкрайност. Но това е пътят на тези, които дълбоко осъзнават тези дълбочини). Поради замисъла на Бога Луцифер е изгубил Бога, след което изгубва и пълнотата си и е придобил странни собствени разбирания.

●

Второто същество е друг промисъл. То е условно падение. То отвлича в себе си тези, които се самоотделят от Любовта. И така те придобиват знания, но знания без същност, т.е. знания без душа, знания без любов. И затова те са включени в друга система, наречена Дървото за познанието на доброто и злото, или казано по друг начин, дървото на смъртните същества.

●

Промисълът е бил такъв, че Второто същество Луцифер е било родено като част, като отломък от Бога, докато Христос, Третото същество е родено като цялост от Целостта. Такъв е замисълът: Луцифер като част от Него и зависим и Христос също зависим, но по друг начин, като цялост от Целостта, като пълнота от Пълнотата.

●

Връзката с Второто същество е наречена съдба. Второто същество е успяло да поквари човека чрез него самия, чрез самия човек; чрез него самия го покварява и тогава той го е направил смъртен и го е изпратил в съдбата. Второто същество Луцифер е символично убитото божество от Бога, т.е. преобразувано в зло. И всичко това е в името на възкресението. И така, и Второто, и Третото същество са спасители, но различни: Второто същество е убито божество от Божията воля, а Третото същество е разпнато и всичко това са символи. И всичко това е, за да израснем в Бога, за да може човекът да израсне в Бога.

●

И така, Второто и Третото същество, Луцифер и Христос, са убити символично, за да може човекът да израсне реално. Смъртта убива или разпъва хората, тя ги поглъща, за да ги посвети в Бога, за да ги посвети в Първото същество. Освен това самото Първо същество Бог убива Луцифер и разпъва Христос, за да ги посвети в собствените Си скрити тайни, това е друг момент. Той им разкрива Свои велики дълбини и тайни, които са свързани с Абсолюта. Това е огромен жест. Ето защо казваме, че Бог е Любов. Изключителна Любов, велика Любов. Но ние трябва да разберем тази Любов не само като изречение, а като дълбок замисъл. Той ги въвежда в своите най-дълбоки тайни, понеже ги избира, в собствената си скрита Мистерия. И не случайно Боян Магът казва: Богомилите са били изгаряни, за да бъдат посветени, за да бъдат преобразени и да тръгнат към тайната на Бога.

●

Целта на убиването на Луцифер и разпятието на Христос е в това да се реализират висши нива на съществуванието.

●

Второто същество Луцифер условно е изгубило тайната на живота, която е Любовта, защото то е било отделено от Бога, за да се покаже на световете и на съществата какво означава отделяне от Бога, какво означава отделяне от Любовта, какво означава отделяне от Първото същество. И затова Второто същество живее в познатото, в известното и не може да се обновява. То търси нещо ново, търси промени, но не съумява да открие това, което търси.

●

Докато Третото същество е друг символ. То означава да избереш неизменната Любов. И така то заживяло в непознаваемото, във вечното състояние на Първото същество, което е Любов, несътвореност, сияние и безсмъртие. А тука обновяването е реално и вечно чрез тайната на Първото същество Бог. Тука има реално обновяване.

●

Третото същество разкрива смисъла. Третото същество е реалност вътре в Бога, това е съединена реалност, докато Второто същество е отделена реалност, пак казвам, за да се покаже на всички, които са се отделили, какво се случва.

●

Третото същество, това е символ на неизменно отношение към Бога. То всякога има т.нар. абода и кавана. Ще обясня: кабалистически това означава, че то има постоянно обожание и вглъбление. Обожание, велико непрестанно възхищение и вглъбление, т.е. позволение да се вглъбява в Първото същество. На него му е позволено поради чистотата да влиза навътре в Бога и в Неговата тайна, поради особеното си неизменно отношение към Него. Значи който има това отношение, има позволение на вглъбяване. Иначе може да влиза навътре, но ще има спиране, ще има преграда и той ще си мисли, ще проучва някои неща, даже може да си въобрази, че е в Нищото, но това е друго.

●

Третото същество Христос е скритият, неземен, несътворен свят в човека. Казах, че То символизира истинската Любов, вечното отношение (това означава истинска Любов), не временно, а вечното отношение към Бога, поради което самото това същество е вечност. А непослушанието е слязло надолу и е станало време. Значи непослушанието означава същества на времето.

●

Ако трябва да кажа кой е най-големият грях, казвам: липсата на Любов е най-големият грях на човека. Ако ти просто би имал Любов, неизменна Любов, грехът няма условия да съществува, няма никакъв шанс. Ако ти имаш трайна, неизменна, истинска Любов към Бога, грехът се разпада. Тогава ще можеш да понесеш и Вечността, и Безкрайността. Преди ви казах: душата не може да понесе Безкрайността, тя може да понесе Вечността. Но тя върви по пътя към духа, тъй като духът е Мъдростта. Когато се съедини с него, вече може да понесе и Безкрайността. Засега само боговете, Старците и определени учители, посветени, адепти могат да понесат Безкрайността.

●

И така, ако човек има неизменна Любов, грехът не би съществувал. И в един апокриф Христос казва на Петър буквално: Няма грях. Вие сте, които правите грехът да съществува, вие го допускате. Него го няма, но една твоя постъпка може да направи той да съществува, иначе няма грях. Ето, вижте как разсъждава чистотата, Божествената Любов. Вие правите грехът да съществува, когато действате според навиците на развалената си природа.

●

И така, Василид казва: Бог не ни води даже към Себе Си, забележете, а към безпределната Бездна. И оттам нататък ще имаме път на съвсем друго ниво, тука само ще го загатна. Тогава Божественото съзнание няма да е достатъчно, ще се върви към по-високата степен – от Божественото към Абсолютното съзнание. Има разлика между Божествено и Абсолютно. Божественото има случаи, когато е паднало, други пък божествени съзнания не са паднали, обаче Абсолютното ги превъзхожда. То ще се роди след време. Преди време ви говорих за тайното съзнание, именно става въпрос за Абсолютното, петото съзнание, което е над свръхсъзнанието – тайното съзнание.

●

Василид казва: Бог е дарът на Бездната за всички светове.

●

Що е Истината? Истината е чист Брахман, чист Дух; чист дух на безкрайност, която не е опетнена от вечност и време, от светове и творения. Когато този Брахман слезе в световете, Той си остава неопетнен и безкраен. Той говори отвъд вечността и отвъд времето. Той е всякога неопетнен, защото е част от Върховния Брахман – Абсолюта. Който е познал тази Истина, за него остава само безкрайността. Тогава той е осъзнат Брахман и познава своя дом.

●

Суфи казват: От Бога те отделят три неща: нетърпение, невежество и действие по своя воля.

●

Ако имаш пълен страх от Бога, ще се откажеш от всички грехове, и тайни, и явни.

●

Когато намерението на човека е пълно, и помощта е пълна.

●

Нищо не може да съществува независимо от Бога.

●

Откровението постига тайния смисъл на нещата и самата Божествена същност.

●

Откровението се дава само на освободените от човешки привързаности.

●

Който разчита на себе си, попада в ада и става роб на себе си.

●

Този, който счита Бог за свой приятел, не се привързва към никое същество.

Този, който не мисли постоянно за Бога, превръща всички свои добродетели в грехове.

Да се откажеш от всичко, освен от Бога, това е суфизъм.

Истината не се съдържа в свещените книги. Там са само упътванията. Истината е в дълбочината на човека.

●

В чистото сърце има око, което вижда Истината.

●

Ако аз обичам Бога, защо ми е бъдещият свят? (Това го казва един голям Учител, Баал Шем Тов, след време за него ще говорим, Учителят на хасидите.)

●

Когато си забравил Бога, ти си умрял и когато живееш; но когато си в Бога, ти живееш и в смъртта.

●

Не търсете посредник! Обръщайте се пряко към Бога, най-великото, най-достъпното Същество. (Много от тези мисли са на учители, кабалисти, талмудисти и т.н., някои са народна мъдрост.)

Тука на земята всичко, което се оказва за тебе зло, горе на небето се вижда като оказана милост.

Глупакът обвинява другите, умният обвинява себе си, мъдрият не обвинява никого.

Онези, които допускат мислите си да блуждаят, те не зачитат душата.

Когато човек победи злото вътре в себе си, той отстранява и злото, което го окръжава.

●

Душата обитава в две тела: зримо, т.е. грубо, състоящо се от плът и кръв, и незримо, тялото на кармата. Брахман е отвъд тези тела. Зримото е тленно, кармичното е преходящо в себе си от живот в живот, докато достигне до Брахман. Кармичното тяло се прекратява само чрез откровение и тогава преражданията спират.

●

Абсолютната Истина е краткият път на обожествяването на човека, но това е и най-опасният път. То е като да се движиш по въже над много дълга пропаст.

●

Чрез продължителни мантри всеки оживява в себе си своя небесен Център, своя вътрешен Учител.

Ихляс

Ихляс е Божествена тайна. Искреността произхожда от Божественото битие и човекът няма права над нея. Тя е заем от Бога и човек трябва да я храни. И който я храни, е жив. А който я изгуби, става животно.

●

Искреността в постъпките увеличава духа в тялото. Един суфи-метод.

●

В суфизма искреността се смята за сила, която избавя човека от житейските тревоги.

●

С ихляс кой каквото пожелае, Аллах му го дава. Ето защо искреността е скъпоценен бисер, който се образува в раковината на сърцето.

●

Искреността е главното достояние на пътя.

●

Който няма искреност, не може да постигне цялост.

●

Искреността е придобиване на духовно здраве. Тя лекува нисшето, т.е. психиката в човека.

●

За да си ученик в суфизма, трябва да докажеш две неща: ихляс и ирадат, т.е. искреност и преданост. Учителят-суфи има способност да ги види.

●

Ихляс, или чистосърдечието, е висшата степен на всяка религия.

●

Аллах, Който е съвършеното същество, се нарича от суфите Вали, т.е. Свят приятел, или Искрен приятел.

Желанието да се учиш не е основа за ученичество, основата е искреността.

Искреността, казват суфите, съживява въздуха. Искреността се записва във въздуха и животвори.

●

Слова, изречени с ихляс, са благословени слова.

●

Най-здравата опорна точка е искреността. Загубването на искреността говори за неуважение към Истината.

●

Опората срещу препятствията и Сатана е ихляс.

●

Искреността, казва един суфи, осигурява 1111 духовни сили.

●

Ние постигаме единство чрез тайната на искреността. Освен това искреността има силата да се превръща в духовна защита.

●

Искреността води до избавление от пришествието на егото.

●

Съвършеният мистик не е този, който съзерцава Бога; не е благочестивият отшелник, избягващ отношенията с човешкия род. Съвършеният мистик се намира сред хората, яде, пие и спи с тях; купува и продава на пазара; влиза в контакти с обществото, но при всичко това нито за миг не забравя Бога. Нито в един миг той не забравя Бога.

●

Всеки, който вярва, че може да открие Бога със своите собствени усилия, той се труди напразно.

●

В нашите молитви Бог непрекъснато създава Себе Си.

●

Слова, излизащи от сърцето, влизат в сърцето. Но ако те излизат от езика, няма да стигнат по-далече от ушите.

●

Ако ти водиш дружба с хората на Истината, бъди правдив, защото те са наблюдатели на твоето сърце. Те влизат в твоето сърце и излизат, а ти даже не знаеш за това.

●

Всеки човек, който има вяра, смесена със злото, тогава Сатана никога няма да го остави на мира.

●

Когато човек е избрал твърдо Бога и Истината, тогава вече сам Бог го наставлява на Истината.

●

Когато се молим много и когато търсим искрено и усърдно Бога, тогава Той ще отклони плановете на Сатана, които сам Той, т.е. Бог, ни е замислил. Значи сам Той ще ги отклони.

●

Сатана разрушава хората чрез техните грехове. А тези, които се молят усърдно и търсят Бога, те го пропъждат.

●

Вътре в тайната на Бога Сатана е напълно съкрушен, но въпросът е дали ние сме вътре или вън от Бога.

●

Който е въвлечен в света, не е ученик. Ученикът ражда хармония от себе си, а не я търси от другите.

●

Човекът се учи, но не се развива. Само ученикът се развива.

●

Ученикът не се бори със ситуациите – той ги преодолява.

●

Ученикът знае, че любовта към Истината го освобождава от борбата за оцеляване. Т.е. той не спада към това съзнание, което се бори за оцеляване. Пак ще припомня, Учителят казва: Един човек, който се бори за оцеляване, не може да ми бъде ученик.

●

Ученикът никога не допуска лошите мисли и чувства на хората в себе си.

●

Ученик е този, който е надминал ума и сърцето си. Казано по друг начин – заживял е в душата си и в своя дух, тъй като умът е сянка на духа, сърцето е сянка на душата.

●

Ученикът всякога съхранява Любовта, защото знае, че само чрез нея възприема Бога правилно.

●

В смирението на ученика е скрит силен огън. Ученикът живее в потока на Бога. Той е сключил свещен съюз с Тишината.

●

Ученикът може да предаде на енергията си вдъхновение. Той има тази способност, която е по-висока от енергията, и това е вдъхновението.

●

Ученикът осъзнава, че Любовта в него е действие на Бога.

●

Ученикът има свещен говор. Той има чист и динамичен покой.

●

Ученикът всякога съхранява своята чистота, за да може да има висше ръководство.

●

Ученикът е владетел на себе си и затова обстоятелствата не го владеят.

●

Ученикът знае, че всяка голяма трудност е голяма възможност за израстване. Малката трудност означава, че е малка възможност; голямата трудност е възможност за скок, голяма възможност за израстване.

●

Ученикът всякога избягва злословия и многословия. Ученикът много бди над думите, вършителите на кармата.

●

Ученикът има в себе си светещо мълчание – не просто онова мълчание на рибата, а светещо мълчание.

●

Ученикът знае, че тайната на живота е в това, че има само Едно Действащо Същество.

●

За ученика не съществуват никакви събития, никакъв свят – съществува само неговият подход.

●

Ученикът познава намерението като тайна енергия на собствената си същност.

●

И казва Учителят: Ученик е само този, който може да озари тъмнината си. Може да се каже – и кармата си. Не да казваш: „Имам карма, имам тежка карма“, а да я озариш.

●

Ученикът познава Свещеното Слово и Свещеното Слово го познава.

●

Ученикът има Слово, което създава огън. В определени ситуации, при тежки събития, той може да създава огън.

●

Ученикът носи в себе си силата, която може да изменя пространството. Разбира се, това става насаме, между него и Бога, във взаимно съгласие.

●

Единственото нещо, което мога да кажа на един разпнат човек (т.е. ученик в тежки условия), е да търпи, да страда. Това му давам като утешение. Значи, тук не става въпрос да питаш „какво да правя“; някой път просто няма какво да правиш, ще търпиш! В това търпение преодоляваш злото и го надрастваш. Само допълвам: надрастваш чрез преодоляване, изтърпяване.

●

Казва Учителят: То е тесен път, за да можеш само ти да минеш през него и да дойдеш при Мене.

●

Някои са казвали на Учителя и Той тука обяснява: Ще кажете – ние познаваме само един Господ. Учителят казва: Вие имате грешка. – То ако беше така, нямаше Бог да изпраща такъв Учител. Има Го Господ, но тук става въпрос за многобройни видими и невидими методи.

●

Казва Учителят: Ние не пъдим никого и не викаме никого. Значи, тука никой не е извикан; ангелът прави опит, докарва някой, той сам може да се изпъди. Знам такива, някой път изнасям някои мисли, наблюдавам в София, в Русе: става човекът, тръгва и повече не идва. Довиждане! След години идва, ама така-така… – Пак си добре дошъл! Заминава – довиждане, няма никакви проблеми. Казва Учителят: Ние не пъдим никого и не викаме никого. Бог го повиква, като покана, просто опит, а повиканият сам се изпъжда, това е самоизпъждане – не разбираш нещо, нещо дълбоко в тебе не иска да го разбере или не си готов.

●

За мистика изучаването тайната на живота е нещо повече от всички религии и няма по-важно от това изучаване.

●

За мистика постоянното молитвено настроение, т.е. постоянното помнене на Бога, е самата опора, която съгражда тесния, мистичния път.

●

Мистиците пият ежедневно Бога.

●

Когато ползваш много точно думите, оттам произлизат такива витамини, такива добавки, такива енергии, че с нищо не могат да се сравнят. Оттам се започва, после и другите неща вече са на място.