Постоянното помнене на Бога

Постоянното помнене на Бога е излизане от човешките качества и влизане в Бога.

●

Дяволът знае кога сме отпуснати и кога сме в съмнение; и веднага – атакуване. Достатъчно е само един миг да се отпуснеш, да не мислиш за Бога или за нещо Духовно – и той знае това.

●

Бог не дава реална сила на Дявола да изкушава Избраните и не позволява на Дявола да ги побеждава. Наистина, Бог може да направи така, че един светец да се изкуши за секунди и да се провали; но понеже те са Негови деца, Той ги обича, не ги поставя – обикновено такива и Мъдреци – никога не ги поставя в такива изкушения, в които да се провалят, защото те са избрали твърдо Пътя към Него… Но тук исках да ви кажа, че властта е в Него. Тук Бог позволява, при такива хора, изкушенията с мярка, за да направи Своите Избрани още по-силни и да ги укрепи в Себе Си. Той ги обучава, Той ги тренира и Той ги възкачва в Себе Си.

●

Няма такъв светец, който, ако е честен, да каже, че не греши, защото Бог може да му изпрати изкушение, многократно по-силно от него.

●

Сатана и демоните никога не знаят какво реално знае Бог и какво прави в човека. Това знаят само Избраните, и то – ако им е дадено Откровение от Бога.

●

Дяволът изкушава и Избраните, но Божията Сила е с тях: това означава, че те тайно израстват в Бога и в своите Дълбини.

●

Единственият Действащ е Бог!

●

Един от поздравите на Сатана е (към своите си): „Желая ти вечна гордост!“.

●

Всички земни амбиции са верен път към Дявола: те са част от земното невежество.

●

Христос дойде да ни спаси от тези заключени тела в материята, защото, който е познал Бога, става Свободен Дух.

●

Божественото Знание е твоето освобождение, а не религия и ритуали.

●

Бог е скрил Своята Божественост, за да не пречи на нашата Свобода.

●

Същността на греха се състои в това: да имаш намерение да извършиш зло спрямо някого. Дали ще го извършиш, или не, ти си в греха. Самото намерение показва, че ти си в греха – няма значение дали ще ти дадат, или няма да ти дадат да го направиш.

●

Сатана съществува в Бога, а не в себе си. И Учителя казва: Всяко същество съществува, докато Бог мисли за него. В момента, в който Бог прекъсне мисълта Си, това същество заминава.

●

В своята скритост, Дървото за познанието води човека до Тайната на Бога и затова е създадено грехопадението. Това е скритият замисъл: Бог е поискал да сподели Себе Си с човека – не с Ангелите, не с Архангелите, те не могат да Го познаят. Тайната на човека е огромна. Тези, които са ми гледали онова интервю, знаят за какво става въпрос – и накрая ще кажа нещо в тази връзка. Бог е поискал да сподели Себе Си; не да даде блага на човека – самия Себе Си!

●

В това Дърво за доброто и злото е скрита дълбока Тайна Мъдрост, която я няма в света на Ангелите. Чрез падането в това Дърво, Адам и Ева, т.е. човечеството, хората започват постепенно да разбират кое е добро и кое е зло.

●

Кое е зло?

Зло е да се страхуваш от смъртта, вместо да се подготвиш за нея.

Зло е отлагането да преобразиш лошия навик.

Зло е разговорът, който не носи радост и разбиране.

Зло е, когато обвиняваме, вместо да благославяме.

Зло е, когато зрялата възраст не е съпътствана от Покоя.

Зло е това, което кара мислите ни да препускат към неприятни неща.

Зло е всичко, което хвърля съмнение в съзнанието на човека, че той е Избран и че е Слово Божие.

●

Злото не е вещо за своето предназначение. Злото не е вещо, защото е само инструмент на Божия Замисъл.

●

Бог движи всичко към добро – но според както е Неговата Воля, а не както е волята на хората. И много е хубаво, че е така, защото хората наистина не знаят какво искат.

●

Злото е само етап, чрез който ще се постигнат по-високи степени в развитието.

●

Душата се храни с Любовта, а Духът – с Мъдростта.

●

Бог е създал човека по подобие – образ на Себе Си, защото Той иска сам да обитава в човека. (Това не може да се случи при Ангелите… и т.н.)

●

Когато човек потъне в своето чисто Аз, той става част от Нищото, в което за малко отсяда Бог. (Тъй като човек не може да понесе дълго време Бога – освен ако Бог Си е направил място от Древността.)

●

Бог е Нищото, Което иска да стане Всичко.

●

Когато човекът е влязъл там, в Бога, той ще чуе непроизносимото и истинско Слово Божие – и тогава човекът ще знае отвътре, че наистина го ръководи Бог.

●

Тук само ще добавя какво казва Кабала: Когато човек се посвети изцяло на Бога, Бог отстранява всички други гласове – и Той почва да го ръководи. Гласът на Бога е несъмнен, става несъмнен – няма никакви две мнения, тъй като човекът е Избран.

●

Една индианка се посветила изцяло на Свещеното – тотално, без примеси. И един мъж искал да я оскверни и да я изцапа, тръгва към нея… И тя насочва цялата си вътрешна енергия, пада мъгла върху него: и свидетелите виждат, че като се вдига мъглата, са останали само кости. Това е рядко събитие в индианската история, то е пример за тези, които са отдадени – там работи Бог, Обетованата Земя, там никой не може да пристъпва. Това е за тези, които наричаме Жестока Преданост, както са и Суфи жените… и т.н.

●

Ако Бог ти е дал Истинна Преданост да се движиш към Него, значи, Той те е взел при Себе Си. (Ако ти е позволил такава Преданост.)

Една Дълбока Отреченост

Тука после ще стане въпрос и при Майстер Екхарт: казва, че в човека има нещо по-дълбоко от Душата и от Духа, по-дълбоко от Любовта и от Смирението – една Дълбока Отреченост, една Искра. После пак ще го кажа: тази Искра въобще не иска да чуе за Отец, Син и Святий Дух. Никакви такива неща не я вълнуват, а да не говорим за църкви и храмове… Тя жадува само за Мистерията, за Бездната – не за Вечността: за Безкрая и за Мистерията на Бога… Мистерията е по-дълбока от Бездната. Така… После ще стане въпрос.

●

Значи, тази Велика Мистерия е слязла и Се е облякла в Отеца, да подготви всички за Себе Си и да ги привлече към Себе Си с Божествен Подход; но тогава обръщението вече няма да бъде Отче наш, а както съм дал тази формула: О, Велика Мистерия. Защото в тази Велика Мистерия няма „наш“ и „ваш“, и няма Отче, а Велика Мистерия, защото наистина това е Велика Бездънност, няма дъно. И затова Майстер Екхарт казва: Крайната Цел на живота дори не е Бог: Той е само подготовка за тази Мистерия. Тоест: всички велики Същества вървят към нещо Бездънно – отвъд Бога. Значи, крайната Цел в живота дори не е Бог: Бог само е слязъл да изработи в нас Чистия Божествен Подход и да ни подготви към Своята Мистерия – Скритост, Абсолютът, към тази наистина Бездънна Мистерия.

●

Тази Мистерия е живяла вътре в Себе Си милиарди години, в Своята Безкрайна Тишина, в Своята Неизбродима Цялост. Така Нищото е породило Вечното Начало – това е ограничение. И Бог е Начало, което ще ни води към Безначалното. Тази Божествена Бездна е Великата Мистерия, наречена Мистериум Магнум.

●

Тук е място само на Велико Благоговение и Почит, но – казва Майстера – Абсолютът не се нуждае от тях. Той не се нуждае от нищо. Докато Абсолютът, слизайки като Бог, е частично вкоренен във Вселената, за да може да я изцели, то Абсолютът е вглъбен единствено в Бездънната Си Мистерия.

●

Бог е Велик и Божествен; Абсолютът е Неизречен и Неведом – Той е Неназовим. Зад Бога е скрито нещо абсолютно немислимо. Самият Христос говори за Него в апокрифите с голямо изумление и страхопочитание. Там, в тези, забранените книги, Той Го нарича Праотецът.

●

Бог и Абсолютът са Върховно, Неделимо Единство.

●

И Майстер Екхарт казва: Ние сме произлезли от Храма на Бездната, от Безкрая.

●

Докато Бог твори и действа, то Абсолютът е извън това ограничение. (За Него творчеството е ограничение.) Той е вглъбен единствено в Своята Мистерия.

●

В Началото бе Словото“, т.е. чистото Божествено мислене.

●

Вечното Слово се изговаря вътрешно в Сърцето, в Съкровеното.

●

И казва Майстер Екхарт: По-угодно е Богу Рождението на Христос в чистата Душа, отколкото рождението на Иисус във Витлеем.

●

Синът е Словото, защото Синът Христос е част от Нищото. Тоест: това е Същество, изчезнало в Бога – затова е Син и затова е Служител. Само който е изчезнал, може да бъде Служител. Това е Великата Несътвореност. Христос се води сътворен, но Той е Несътворен, обаче изглежда сътворен; но влизайки в Бога, изхождайки от Бога, Той може да твори истински, но само чрез Него. Ето защо Синът е познаване на Бога по всяко време.

●

Майстер Екхарт казва:

Бог е Бездна от Божественост.

Който е посветил себе си на Бога, Бог Се излива в него.

Бог иска да ни подготви, за да ни даде в дар Себе Си.

(Не блага, а Себе Си – най-дълбокото нещо; такава е Любовта на Бога.)

Бог приема при Себе Си хора от всяко учение. (При Него няма ограничение.)

Ако Бог нещо – казва Майстер Екхарт – не ми дава, Той ми е така скъп, както и когато ми е дал.

(Защото Бог знае кое е правилно да ти даде и кое – да не ти даде.)

Великото извисяване на човека в Бога се намира в Дълбоката Бездна на Смирението.

(Това е едно от най-важните качества. Разбира се, има една Велика Отреченост – тя е по-дълбока, но това е друга тема… Но Смирението е подготовка за тази Велика Отреченост.)

●

Смирението е коренът на Абсолютното Добро.

●

Самият Отломък, Бог, е в неизменно и неделимо Единство с тази Праначална Мистерия – Абсолютът, Който Христос в забранените книги нарича Праотец или Скритият. Праотец означава Излъчен навън от тази Мистерия. Тоест: Бог е излязъл от този Праотец и е станал излъчен навън. След като е бил излъчен, Той е станал начало и край (но това не означава, че има начало и край!) – Той е станал начало и край на нещата, но Бог съществува навътре в Себе Си: и там, в Себе Си, Той няма начало.

●

Бог не се интересува – казва Майстер Екхарт – от нашите дела, а от нашата Любов. (Тоест: каквито и да са делата ти, дълбокият въпрос е имаш ли тази изключителна Любов към Бога. Тя е по-дълбока и от най-добрите дела, даже не може да се сравнява.) Бог не се интересува от нашите дела, а от нашата Любов, от това дали имаме Любов в себе си и какви са нашите дълбоки намерения и цели.

●

Каквото и да прави човек, няма нищо по-необходимо от това да има Абсолютно Доверие в Бога.

●

Блаженството не се заключава в нашите дела, а в нашето възприемане на Бога.

●

Дали си в Бога, или не си, ще узнаеш по това доколко си в Покоя – или в безпокойството. Безпокойството има друг източник, вън от Бога.

●

Колкото повече имаш Бог – казва Майстер Екхарт, – толкова повече Го искаш.

●

Ако човек не е намерил Бога, не му е достигнало Смирение или Стремеж.

Когато заради Бога си се отказал от всичко – и външно, и вътрешно – тогава ти си направил нещо значимо за Бога. (След време ще дойде ден, когато човек ще трябва да се откаже от Душата си, защото Бог е по-дълбок.) Всичко – значимо за Бога… Но това е Тайна Наука.

●

Майстер Екхарт казва:

Ако ти си се доверил напълно на Бога, Бог никога не би допуснал ти да се спънеш, без да извлечеш най-доброто за себе си. (Значи, колкото и да си напреднал, ако Бог допусне някоя тънка слабост, тя е, за да те извиси още повече, а не е падение. Това е за тези, които са Предани на Бога.)

●

Без Бога, ти си неспособен на нищо.

●

Който постоянно търси Бога, всички грешки го извисяват.

●

Ако здравето ти е по-мило от Бога – казва Майстер Екхарт, – това означава, че Бог не е твой Бог. (Ти си се объркал.)

●

Истинската Любов никога не може да се съмнява. (Там съмнението е несъществуващо, вярата е излишна – тук става въпрос за тотално Доверие в Бога, не за вяра и неверие.)

●

Не търсѝ знание, нито познание – казва Майстер Екхарт, – нито Покой (даже Покой!). Търсѝ единствено Волята Божия; другото ще се придаде.

●

Всели Бог във всички свои дела – това е Тайнство.

●

Човекът трябва да бъде ненаситен, в смисъл: да мисли само за Бог – защото, когато мисълта се измести от Бога, Бог си отива от нас.

Блажен си, когато осъзнаваш колко си близък с Бога.

●

Защо Бог е станал човек? – казва Майстер Екхарт. – За да мога и аз да стана Бог.

●

Има място, където Бог няма име… И това е Бездната. Тя е съградена от Могъщо Безмълвие. (Там няма нужда дори и от чисто Слово – Могъщо Безмълвие!)

●

Бездната е Древен Покой, Безвремие, Безветрие. Тука няма нито Бог, нито дявол – само една Велика Мистерия, Велик Полъх, Тайнствен Полъх, от който са произлезли всички неща.

●

Ако съм Нищ – казва Майстер Екхарт – (или Нищо, т.е. Дълбоко Смирен), аз съм заживял в Тайната на своя Дух; и тогава Бог става Едно с моя Дух.

●

Само Нищият е Нищо и поради това той е обиталище на Бога и на Бездната.

●

В Нищото няма нито време, нито Вечност. (Това са все ограничения.) Тука Нищият е отвъд всичко сътворено и несътворено. Тук той е Велика, Древна, Изначална Пълнота. (Нещо, което нямат нито Ангели, нито Архангели, но на човека е дадено да постигне тази Пълнота.) Тази Пълнота не се нуждае нито от Вечност, нито от време.

●

Любов има само онази Душа, която се е превърнала в Нищо, за да може Бог да влезе в нея. След Нищото, тази Душа има всичко – и пак е Нищо.

●

Ако само Бог държиш в ума си, Той ще направи всичко за тебе.

●

И казва Майстер Екхарт: О, Господи, помогни ми да надрасна всичко онова, което не е Бог! (Става въпрос за всичко второстепенно.)

●

В Тайната на Нищото, човекът познава Бога в Дълбините.

●

Дълбоката природа на Бога е Нищо – и от там произлиза Нищ: това е нещо много по-дълбоко от смирението – нищо не обладава, а пък има всичко. (Такава е идеята.)

●

Само в Нищото може да действа Съвършеното. И затова Христос е Велико Нищо, затова е Син: защото е станал инструмент на Бога. (Той не пречи на Бога с някакви умствени неща; Той е изпразнен, за да може Бог да работи в Него – и затова се нарича Син.)

●

Добродетелта никога не е Добродетел, ако не идва от Бога, чрез Бога и в Бога.

●

Бог ни е обичал още когато ни е нямало – казва Майстер Екхарт, – преди да бъдем създадени.

●

Разбирането – казва Майстера – е изблик от този Божествен Разум: то е поток, изтичане от Него.

●

Този Висш Разум е излят от Бога в Душата; умът не знае нищо за него. В Мистерията на този Висш Разум, човекът вкусва Бога.

●

Смирението е Висше качество, но Отречеността е по-дълбока от него. Ще обясня… Смирението възприема най-дълбоката Мъдрост и Висшето Знание. Отречеността възприема само Бога: тя не възприема Мъдрост, тя отива на по-дълбоко ниво. Това е друго измерение, много дълбоко измерение.

Чистата Отреченост е голяма Тайна – тя надминава всички Добродетели. Няма такава Добродетел, която да се равнява на тази Велика Отреченост, която е тотално сливане с Бога.

●

Бог – казва Майстер Екхарт – Той ми предлага нещо толкова сладко, че целият свят не може да ми предложи нещо подобно: Бог отдавна ми е предложил Себе Си.

●

Мъдреците знаят, че Бог е най-труден за откриване – дори и голяма Чистота някой път не помага; но голямата Чистота винаги се изисква, за да привлечеш Бога, защото тя ще те заведе към нещо друго: към Мъдростта. Тази Чистота има способността да се превръща в Огън, а Огънят има право да влиза в Мъдростта. Огънят е част от Същността на Бога – и този Чист Огън вижда Бога.

●

Секретът на Живота е – според Тот – да станеш подобен на Бога: само тогава може да познаеш Бога, а това е нещо вродено в нас.

●

Ако искаш да владееш, ще се превърнеш в зло. Ако си овладян от Бога, ще владееш и себе си.

Само с една дума може да се постигне Безсмъртие

Само с една дума може да се постигне Безсмъртие, ако я повтаряш над 18 милиона пъти – думата АУМ. Учителя казва: Това е дума на Духа.

●

Един йога, много предан, е правил на ден по 50 хиляди формули, мантри: това е Преданост. Някои българи – направи една-две молитви набързо и той мисли, че много е предан и че много е разбрал. Искат се хиляди и милиони молитви, за да навлезеш дълбоко в Боговете и да ги разбереш, не само да навлезеш.

●

Малко ще се отклоня. Има хора, които се борят с егото си, с недостатъците си – няма нужда от борба. Те се побеждават без борба. Просто: Посвети се на Бога и на Любовта! И когато тази Божия Любов влезе в тебе, тези недостатъци, те просто ще изчезнат – защото там, където е влязъл Бог, не може да припари нищо нечисто.

●

Суфи казва: Бог ми е казал – „Ако Ме желаеш, бъди Чист!“.

●

Правилното търсене е съхраняване на Бог в себе си.

●

Постигането на Бога става само чрез Бога.

●

Инквизицията е тази стълба, която води към Бога и към Небесата. Бог е допуснал Инквизицията, за да отдели Своите Си и да ги вземе при Себе Си. Бог използва всяко зло в света и го превръща в Добро. Всичко е в Негови Ръце, Той знае как да го използва. Така че Инквизицията тайно се е ръководела от Него, за да избере Избраните и да ги вземе при Себе Си. Така че Голготата е задължителна за всеки, който иска да стане Истински човек.

●

Казвал съм ви разликата: едно е самота, друго е Уединение. Уединение значи У Единния Бог – а това е над всичко: Бог да ти позволява да проникваш в Него. Казва един Суфи: „Така открих, че Изчезването в Бога е краят на света и началото на Пътя“.

●

Ако Бог ти е позволил да вървиш съсредоточено към Него, Той те е спасил от хиляди и милиони безполезни усилия. Многобройни практики – Той ти спестява този дълъг път.

●

Тайната на Единението превъзхожда Словото.

●

Според Толтеките правилното възприятие има способност след време, постепенно, да се превръща в Мъдрост.

●

Вие знаете: умът в човека винаги търси известното – там се успокоява. Духът търси неизвестното, скритото. Врагът на човека е скрит именно в изкривеното възприятие.

●

Казвал съм: В Учението ядосването е забранено, от всякаква гледна точка!

●

Възприятието зависи от нашата концентрирана гледна точка. А това означава, че възприятието ние го носим в себе си. Въобще, нещата са дълбоко вътре в нас – степените, измеренията… Възприятието е Тайнство, от него зависи придобиването на дълбинно, истинско Знание – не информация, не обикновено знание, не полузнание, а Мъдрост. Но ти трябва да си безжалостно честен към самия себе си, безжалостно!

●

Защото това, което може да те променя, е само Единство с Бога, посвещение: да си посветиш живота на Бога. С 99 % нищо не става!

●

Това, което е важно: че трябва да имаш силен, изключителен стремеж към Безупречност – това е Пътят, по който се навлиза в Бога. Бог допуска да Му станеш достъпен чрез многобройни чисти постъпки, особено ако те са много скрити… Макар че някой път не могат да се скрият.

●

Толтеките казват: Чистото действие кара човека да осъзнава своята Сияеща част.

●

Говоря ви да тренирате Истината за дребни неща. Примерно отиваш до телефона и казваш: „След секунда съм тука“ – ти си в лъжата вече, силата на твоите формули пада. Но когато кажеш: „Ще дойда след малко“ – ти си в Истината и в Словото. И когато всички тези неща ги тренираш, понеже Словото е Бог, след време, когато трябва, формулите стават стихия – защото просто Бог е с тебе. Това означава истинска молитва: когато твоята молитва се слее с Бога и Той влезе – тогава стават дълбоки неща.

●

Който е натрупал в себе си енергията на Истината, когато попадне в дълбок мрак – не говоря за тъмнина, говоря за мрак, нещо по-дълбоко! – той там може да диша спокойно, защото той може да взриви мрака и да го освети. Излизането от този свят се нарича Честен Стремеж към Безупречност. Няма значение дали правиш грешки, ако тръгнеш по този Път. Който е тръгнал честно, той задължително ще прави грешки. Даже има определени грешки, казвал съм: трябва да ги направиш – точно оттам ще ти дойдат уроците. И когато ги направиш, след време ще видиш, че те са те упътвали в Истината и в твоя Път. Има хора, които прекалено мълчат, за да не изпуснат погрешна дума – но няма да стигнат Дълбините на тренировката. Когато изпуснеш някой път дума, голяма грешка, това може да доведе до голяма възможност…

●

Който трупа Безупречност, един ден ще се срещне с Орела – пряка среща. Не както Мойсей: отдалече, в гръб, донякъде… Пряка среща с Бога лице в лице – и ще оцелее, защото това е среща на Дух с Дух.

●

Проблемът на обикновеното внимание е, че то ще бъде погълнато от мрака (другата част на мрака), защото такъв човек няма Безупречност. Вие знаете обикновеното внимание колко лесно се обижда. То и целта на тоз, който те обижда, е да ти улови вниманието – а това е допуснато от Горе, от Бога! Ако ти улови вниманието, ти хваща енергията. Ако ти хваща енергията, те изпива. Но ти, ако се усмихнеш и поздравиш обидата… А да не говорим за онази обида, която съм ви казвал, дето Учителя казва: Будала – това е похвала. Произлиза от Буда и от Аллах – то е… Трябва да черпиш тоз човек и т.н. Значи, ако ви обиждат, радвайте се, че има такива хора, защото Бог иска да ви направи Дълбока Вода.

●

Защото много хора казват „тук и сега“, но въобще не живеят тук и сега. Тук и сега, или настоящето, означава да живееш в Дълбините на Бога – даже не в себе си…

●

Някои разговори искаш да ги избегнеш, но те са важни – да ги надраснеш. Примерно имаш тежка майка и не искаш да разговаряш с нея, или баща – избягваш. Настрой се: все едно разговаряш с деца. Възрастните също са деца. Настрой се, иди приятелски, направи си формули – Бог да участва в тези разговори; говори спокойно – и така ще избегнеш нещо: ще избегнеш след време други тежки разговори, които ще ти се стоварят, а те ще бъдат много жестоки и може да създадат карма. А тези, по-малките неща, те спасяват от голямото зло.

●

Преди време ви говорих, че истинският Мъдрец и Посветен трябва да се откаже от своето Висше Аз, тъй като Бог е по-дълбок. Това е направил и Христос: „В Твоите Ръце предавам Духа Си!“. Тоест: не моята воля, а Твоята… И Юда го е постигнал, говорили сме, и т.н. Който мисли, че неговото Висше Аз е по-дълбоко от Бога, той също много ще има да страда, защото Висшето и нисшето аз… Дори, макар че е Божествено, Висшето Аз, то, в сравнение с Тайната на Бога, е нещо много дребно.

●

Без Любов към Бога, Душата се посява в света за бъдещи страдания. Когато Любовта слиза надолу, тя се превръща в живот – а когато остане неразбрана, тя се превръща в смърт. Ако Любовта на човека върви нагоре към Бога, тя се превръща в Дух, Сияние и Свобода. Без Божествена Любов, ние ще останем да си живеем в тъмнината, ще живеем по законите на необходимостта. Да имаш Любов към Бога значи да дойде Месия в твоя живот. Ако Душата няма Любов към Бога, тя развива външни връзки в света. Който иска да постигне истинската Любов, той трябва да се пожертва цялостно за Бога.

●

Имай Любов, когато получаваш добро и когато получаваш ограничения. Имай Любов, когато вземат Душата ти за Другия свят. Винаги чувствай, че Бог прави най-доброто за тебе, и не обичай Бог за това, че твоите желания се изпълняват – защото това не е Съвършената Любов към Бога.

●

Който обича себе си, той ще изгуби своята Основа. Ако човек обича Бога, той ще има към Него истинска Любов дори когато Бог му взима Душата. Това става, когато човек е постигнал състоянието на Висшата Вода, казват кабалистите – т.е., Висшата Вода означава, преведено, Скритата Светлина.

●

Според Кабала, целта на човека е да постигне Съкровения Живот на Бог вътре в себе си.

●

Съкровената Любов е Място, в което Бог слиза при човека и среща неговия глас и неговата молитва.

●

Мистичното Откровение е изхвърляне на света: това е да преживееш Бога – разбира се, с Негово позволение. Мистичното Откровение е предаване насаме на нещо от Бога на човека.

Усилията на човека не помагат, докато Бог не ги благослови

Усилията на човека не помагат, докато Бог не ги благослови. (Ще обясня. Може да правиш много усилия, но ако не си искрен, напълно искрен и честен към себе си и към тези усилия, все ще ги правиш – те ще се отлагат. Има нещо хубаво: в друг живот пак ще продължиш, но в самите усилия трябва да вкараш нещо друго – голяма Чистота, за да дойде Благословение.) Когато тези усилия са благословени, в тях се вливат съвсем други качества.

●

Когато човек пропадне в тъмнината и се извисява, това доставя радост на Бога. Всичко, което се прави заради Бога, е действие срещу нечистите сили. Бог остава скрит от нас, докато намерим правилния метод да Го открием.

●

Който е възлюбил Бога, Бог му дава нещо от Своя Вътрешен Глас, който го учи точно как да работи върху себе си – понеже вътре има безброй гласове. Но тука вече, който се е посветил, Бог така налага Тихия Си Вътрешен Глас и му казва как да го различава, как да го различава от всички други гласове.

●

Гносисът означава пряко Откровение, пряко преживяване на Бога – друго Учение, подобно на Кабала. Пряко преживяване на Бога – тука няма посредници и няма нужда от тях.

●

И Учителя казва: „Христос дойде, но не спаси хората“ – то не е Негова работа. Това е чиста работа на Бога, която ще стане след много време. Единственият Бог е Този, Който може да спасява.

●

Той е дошъл да задвижи Себепознанието, за да може Бог да Се роди отвътре – и тогава, както Учителя казва, „Не трябва да имаш само обич, а трябва да станеш Любов“: когато станеш Любов, Бог ще те спаси.

●

Скоро в едно интервю казах, че Истината е убиец. Значи, Тя убива, забележете, не само нечистите хора: Тя убива и Чистия човек, но – разлика: възкресява Чистия човек, а за другия няма Възкресение – това е разликата.)

●

Човек трябва да убие своя стар баща – злото в себе си – и да се върне при Отеца.

●

Гносисът казва: Ако познаеш Бога, ще намериш изход от себе си. (Това е големият проблем – човек да намери изход от себе си. Той е като затворен, като запушен. Трябва да открие правилния изход. Това не става с умувания и с лицемерие.)

И Гносисът казва: Истината Я намират само тези, които искат да ѝ служат.

●

Истината не се разкрива никога на ума. Тя е много тънко Духовна и се разкрива само на Душата и в дълбок смисъл – на Духа. Каква е Истината? Гносисът казва: Ясна и Мистична. И така, стихът „Не хвърляйте бисери на свинете“ означава: Не говорете Дълбоките Истини на обикновените хора, неподготвените хора, земните. Те не са достойни за Истината – Истината е само за подготвения, Пречистения човек. Защото Истината е Живот в Бога, а не в света. Няма Истина и няма отговор за този, който живее в света и в илюзията – колкото и да пита, каквито и въпроси да пита.

●

Подготвен за Истината – преди време ви казах.

И така, Истината се открива на човека според Дълбината на неговата Любов. Ако ти обичаш Истината повече от живота и от света, Бог ще ти разкрие Себе Си по Правилния и Мистичен начин, или както кабалистите казват: Бог ще ти разкрие Руах Ха-Емет – Духа на Истината.

●

Човекът е изпуснал първата си Любов, най-важната – Любовта към Бога, и сега гони заместители. Но нищо не може да замени и да замести Бог и Истината – и затова Бог изпраща Учители. Любовта към Бога е това, което преодолява съдбата и света.

●

Гносисът не спасява от физическото тяло – болното, смъртното тяло.

Търсене, което – забележете! – никога не спира

Гносисът изисква едно голямо, постоянно, усърдно търсене. Търсене, което – забележете! – никога не спира. В това тайно участва Бог, защото Той знае кой как Го търси – и така Той идва в живота на Гностика и му указва Пътя към Себе Си. Той го изважда от религията, изважда го от света.

●

Когато човек мине през Гносиса и го преживее, той вече има Тайната Опора, той се освобождава от ума и от всяко заблуждение.

●

Този, който е познал Себе Си, светът е недостоен за него.

●

Човекът не е човек: той е Духовна енергия на Бога, той е излъчване на Бога. Бог е единственото и истинско богатство на човека. Това богатство се нарича Чиста Духовност.

●

Гностикът съществува в Бога, в Несътвореното. Това показа и Христос на сътворените – на тези, които са изгубили връзката с Бога.

●

Това, което трябва да се случи, е трансформиране на твоето съзнание.

●

Истинският човек никога не е християнин или мюсюлманин – той е Чисто Съзнание. Чрез Чистото си Съзнание, Христос живее в Бога – и това е цялото обяснение на въпроса кои сме, от къде идваме и къде трябва да отидем. (Обяснявал съм го. Учителя казва – когато отидеш в Другия свят, никой не те пита дали си дъновист, християнин или будист, или каквото и да е. Там има само един въпрос: Имаш ли Любов, Мъдрост и Истина?

●

Човешкият Дух в чист вид – това е Христос: Абсолютно Чисто Съзнание – това е Синът, това е да се родиш в Сина, в Чистия си Дух; това е Подобието на Бога. Чистото Съзнание – това е Великото Учение.

●

Христос живее вкоренено в Бога, а това е Мястото на Пълнотата и на Безкрая.

●

Христос е Велик Невидим Дух.

●

Христос е слязъл на Земята не за да изкупи греховете – защото всеки сам, лично си ги изкупва. Той е слязъл да покаже Пътя към Себепознанието и Чистия Път към Бога.

●

Христос е разкритие на Смисъла, който съществува извън света и Вселената – и това е познаването на Любовта, която е Същността на Бога.

●

Гносисът, който носи и Просветлението, и Спасението, е равен на хиляди слънца. Гносисът не само спасява човека от света – той го спасява и от Рая. (Значи, голяма беда е човек да търси Рая – да не говорим за Ада. Човек трябва да търси Царството Божие и Истината. Раят и Адът са забавление за отклонили се души… Но всичко това идва след огромен Духовен труд.)

●

За да излезе от този свят, човекът се нуждае от Откровение – но той трябва да стане достоен. За този Гносис човекът много дълго време е трябвало да се подготвя, или както казва Зохар, Свещената книга на Кабала: Човек трябва да е станал Свята Свещ – не някаква свещ, а Свята Свещ, Чиста Вода, Чиста Светлина.

●

Гносисът е слизането на Бога в човека поради голямата и истинска Любов на човека към Бога – и както казва Ал-Халладж: „В един момент Бог не може да издържи и слиза в човека“. (Както се е случило и с него.)

●

Любовта към Бога е освобождение от гробницата на времето.