17. ОСВОБОЖДЕНИЕ ОТ МЪЧНОТИИТЕ И СТРАДАНИЯТА

Дойдете ли до вратата на Бога, всякаква философия трябва да остане настрана. Влезте при Бога с всичката си вяра към Него. Щом влезе при Бога, човек ще се освободи от товара, който от векове носи на себе си. Освободи ли се от своя товар, животът му ще се осмисли. (59/ стр. 19)

Сега и аз ви казвам: Обърнете нова страница от книгата на вашия живот, на която е написано “послушание към Бога”. Приложите ли това послушание, най-малкото, което ви очаква, е освобождаване от страданията. (59/ стр. 32, 33)

...Лошите условия на живота. Първичната Причина, която обича човека, го освобождава от тия условия. Тази Причина е Любовта.

(14/ стр. 83)

Ако при днешните трудни условия, ако при днешната криза, която хората минават, чуят Гласа на Бога... те ще се освободят от всички терзания и смущения. (14/ стр. 139)

Единственото нещо, което изхвърля страданията, скърбите, болестите, това е Любовта. Дойде ли Любовта, страданията, скърбите, болестите, отчаянието, меланхолията, всичко туй избягва.

(5/ стр. 93)

Щом се родите изново, ще видите, че тези живи сили ще бъдат на ваше разположение, и ще знаете как да подобрите живота си... Всичките ви досегашни страдания ще изчезнат и ще настане в живота ви радост и веселие. (5/ стр. 490)

Главният елемент на Царството Божие е свободата, но не тъй, както вие я разбирате. Когато почувствувате свободата, тази тежест, която усещате в душата си, ще изчезне. (5/ стр. 491)

Който мисли, той дългове не трябва да прави; който мисли, той болен не трябва да бъде; който мисли, той нещастен не може да бъде. Ако имате дългове, ако сте болни, ако сте нещастни, това показва, че не мислите и не обичате. Какво трябва да направите, за да се освободите от сегашното си положение? Започнете да мислите добре. Щом започнете да мислите добре, правилно, всички тия неща ще се стопят, както снегът се топи. (70/ стр. 7, 8)

Простата философия на живота се заключава в следното: да се научите да мислите. Когато видя, че някой върши една неестествена постъпка, казвам, че той не мисли. — Каква трябва да бъде мисълта? — Чиста. Който мисли, той ще се освободи от всички ограничения и страдания. (70/ стр. 18)

Ако иска да се справи със страданията, които придружават живота му, човек трябва да има в себе си Вечния Огън и Вечната Светлина, изявление на Божественото в него. (72/ стр. 37)

— Какво да правим, за да излезем от мъчнотиите на всекидневния живот? — Събудете се! Щом се събудите, съзнанието ви ще просветне и вие ще се освободите от кошмарите на съня.

(37/ стр. 11)

Обичаш някого, но се колебаеш дали и той те обича. Ако и той те обича, пак се колебаеш, съмняваш се в него да не би да те измести някой. И като обичаш, се мъчиш, и като не обичаш, се мъчиш. Какво трябва да правиш тогава? — Да влезеш в Божествения живот, дето има само радост и веселие. (37/ стр. 61, 62)

Казвам: Вие трябва да обърнете погледа си към разумната природа, към живота и към всички форми, да намерите Божественото, скрито в тях. Само така ще се домогнете до духа на нещата, до истинското познаване на Бога. Само така ще се освободите от отрицателните мисли и чувства, от мъчнотиите и страданията. (37/ стр. 170)

Стремете се към Великото в живота, което разпръсва сенките в съзнанието, което осветява ума и стопля сърцето. Достатъчно е само да помислите за Бога, за да се освободите от заблужденията, болестите и мъчнотиите в живота си. (37/ стр. 173)

Когато Божественото начало в човека се пробуди и той се свърже с Бога, тогава само ще се премахнат несгодите на неговия живот. (14/ стр. 52)

Съвременните хора се трудят не по силите си, терзаят се морално, физически, докато един ден изнемогнат и обезсмислят живота си. Какво трябва да направят, за да се освободят от тези терзания? Те трябва да възприемат положителната наука и философия, да създадат в себе си прави убеждения, на които никога да не изменят. И тогава като прости или учени, като богати или бедни да си създадат такова верую, което пред нищо да не отстъпва. Който има такова верую, той ще разчита на него във всички трудни моменти на своя живот. (14/ стр. 89)

Аз ви казах как можем да се освободим от нашия товар. Всеки от сърце трябва да каже на Господа: “Аз съм благодарен от душа и сърце за всичко, което си ми дал” — защото Бог е дал на всеки човек хиляди блага, но той не знае как да използува тия блага. (1/ стр. 66, 67)

И тъй, всички хора, които изучават външната любов и живеят в нея, са недоволни, нещастни. Започнат ли да изучават вътрешната любов и да живеят в нея, те ще се освободят от всички несгоди и нещастия в живота... И тъй, изучавайте себе си да видите доколко имате външна и вътрешна любов. Ако Бог всичко ви е дал и сте доволни, вие имате външна любов. Ако всичко ви е взел и пак сте доволни, вие имате вътрешна любов. (63/ стр. 63, 71)

И тъй, новото в живота е да обичате Бога. Тази Любов именно ще внесе у вас радост, веселие и светлина. Тя ще ви свърже с невидимия свят и ще ви извади от ада, в който сте били досега.

(63/ стр. 94, 95)

Христос казва: “Аз и Отец ми ще дойдем, ще се вселим във вас и Аз ще ви се изявя. Аз и Отец ми едно сме”... Отворете сърцата и душите си... Дойдат ли те да живеят у вас, бремето ви ще се снеме от гърба ви като орехова черупка и вие ще се облекчите. (63/ стр. 96)

Любовта на човека към себе си е най-малката любов. Любовта на човека към Бога е най-голямата любов, която осмисля живота. Човек... започва от себе си, върви към ближния си, докато един ден достигне до Бога. Който иска да бъде силен, щастлив, той трябва да обича Бога. Който иска да се освободи от нещастията, той трябва да обича себе си. Само онзи може да обича себе си, който се отличава с голяма разумност. (63/ стр. 190)

Мъчнотиите могат да се премахнат само когато се превърнат в добро. Страданията могат да се намалят и изчезнат само когато принесат своите добри плодове. (63/ стр. 194)

“Научете себе си на Божията Любов, научете себе си на Божията Мъдрост, научете себе си на Божията Истина! Възприемете Божествения живот и живейте в съгласие с Бога!” Това е, което живият Христос днес говори на сегашния свят. Щом възприемем това учение, всички страдания, които имаме, всички неволи, които сега съществуват, всички терзания ще изчезнат.

(7/8:26)

И аз казвам: В тези последните времена вече Господ иде! Блажени сте, като ви намери, че вършите Неговата Воля! Тогава ще започне законът на дихармата, на благодатта, на вечния живот. Всички съвременни нещастия, които ви обграждат, ще се стопят.

(6/4:29)

Аз бих желал да се развие у вас съзнанието, да дойдете до туй ново схващане, да вземете туй ново направление в живота си, та всяка тъга, всяко страдание да се разтопи, за да могат новите условия да влязат във вашия живот. (6/8:26)

Нека всички турим в ума си мисълта да бъдем истинни и верни на този Първичен живот, който е вложил всичко в нас, за да се прояви Божественото и да се освободим от сегашните несгоди в живота. (6/14:31)

Съвременните хора изпадат в заблуждение, като мислят, че злото и страданията идат от Бога. Те трябва да изхвърлят тази неправилна мисъл от ума си. Бог не съизволява в смъртта и страданията на човека. За да се освободи от страданията, човек трябва да признае, че причина за своите страдания е той сам и да търси начин да се освободи от тях. Колкото по-малко мисли за тях, толкова по-лесно ще се освободи от тежестта им. Ако пък може да си внуши, че няма никакви страдания, още по-добре. Няма да се мине много време и страданията му ще изчезнат.

(44/ стр. 79)

Направи ли някаква погрешка, човек трябва да мине през ъгъла на доброто, за да бъде спасен. С други думи казано: За да се освободи от някое нещастие, човек трябва да мине през ъгъла на доброто, т.е. през благоприятните условия на живота.

(44/ стр. 177)

Какво нещо е Любовта? Любовта е онази велика, мощна сила, която повдига всички тежести на човека. Тя го освобождава от всякакво робство. Тя го спасява от всички мъчнотии и нещастия.

(44/ стр. 240)

Когато Бог проговори на човека, сиромашията, страданията, болестите изчезват. (21/ стр. 20)

И тъй, ние се нуждаем от великата Божествена наука, чрез която да превърнем страданията си в радост, недъзите си в добродетели; всички болести, всички затвори да изчезнат и животът на земята да се превърне в музика и песен. (21/ стр. 84)

Приложимо е Христовото учение. То носи спасението на света, то носи новото знание, то ще научи хората как да се освободят от страданията. (24/ стр. 111)

Заговори ли ви живата Природа, всички мъчения, всички страдания ще изчезнат в един миг, в една нощ или в един ден.

(9/ стр. 127)

Има една вяра, която води хората към великата Истина. Тъй щото те трябва да се предпазват от лековерие, но да се стремят към абсолютната, към положителната вяра. Дойдат ли до тази вяра, тя ще отнеме тяхното иго и тяхното бреме. (9/ стр. 223)

Ако не искате да скърбите, трябва да приложите Божията Любов в живота си, да бъдете подобни на Него. (9/ стр. 247, 248)

Когато Божественото дойде в човека, всички отрицателни състояния и прояви ще изчезнат. Без него все ще има нещо, което да го измъчва. (9/ стр. 257)

Като влезете в Божия път, всички болести, всички страдания ще изчезнат. Щом дойдете до този път, ще постигнете всичко, каквото душата ви желае. (9/ стр. 260)

Човек... Той ще се блъска на една и на друга страна в мисълта си да разреши по някакъв начин въпроса, как да се освободи от страданията. Когато човек мисли правилно, все ще срещне мъдреца, който ще го освободи... В дадения случай мъдрецът представя интуицията в човека, която единствена може да му помогне, да го освободи от ограниченията на неговата обикновена мисъл.

(46/ стр. 104, 105)

За да изчезнат мъчнотиите, човек трябва да бъде във връзка с Бога. (11/ стр. 53)

Щом възлюбите Бога, всички мъчнотии и страдания ще изчезнат, т.е. те няма напълно да изчезнат, но вие ще имате сила в себе си да ги преодолявате. (11/ стр. 60)

Всеки човек носи по едно нещастие в себе си. Как можете да се избавите от това нещастие? Чрез великата Божествена наука.

(11/ стр. 125)

Един българин изпаднал в някакво тежко състояние и решил да се самоубие. Като размишлявал по какъв начин да свърши с живота си, той чул в съседната стая един тих глас да пее: “Аз всякога мисля за тебе”. Като чул този тих глас, съзнанието му се прояснило и той казал: Няма да се самоубия. Аз имам достатъчно сили да преодолея мъчнотията, в която съм изпаднал. Ще се заловя за някаква работа, макар и най-проста, за да изляза от трудното положение, в което се намирам. — Казвам: Такава сила е вътрешният глас! Такъв преврат може да произведе той в човека!

(11/ стр. 129)

...Човек на Любовта. Той се ръководи от три велики закона: закон на необходимостта, закон на свободата и закон на природата. Законът на необходимостта разрешава 25 на сто от човешките мъчнотии, законът на свободата разрешава също 25 на сто от мъчнотиите, а законът на природата[11] — 50 на сто. Трите закона заедно разрешават сто на сто от житейските мъчнотии. Ако болният приложи и трите закона, в скоро време ще оздравее. Според първия закон той си е сам лекар, затова ще си помогне 25 на сто; според втория закон ще прибегне до лекар, който ще му помогне още 25 на сто. И най-после като се остави на природата, тя ще го лекува 50 на сто. По този начин той ще оздравее напълно. Ако болният се остави сам на себе си или само на лекаря, ще се излекува отчасти. Обаче болният и лекарят трябва да призоват на помощ и природата, тогава лекуването е сто на сто рационално.

[11] Великият разумен свят

(19/ стр. 54)

Да възлюбиш Бога и ближния си, това са два велики закона, чрез прилагането на които човек може да се освободи от мъчнотиите и противоречията в живота. (19/ стр. 68)

Големи наказания налага природата на човека, но малко нещо се иска от него, за да се отмени наказанието. Мнозина мислят, че за да се простят греховете им, трябва да правят големи добрини... В човешкия свят е така, но в Божествения свят не се иска много нещо от човека. Достатъчно е той да попадне в една от гамите на природата, за да започне да пее. (54/ стр. 35, 36)

Само разумният може да се освободи от страданията.

(54/ стр. 108)

— Кой е изходният път за освобождаване от ненужните страдания? — Знанието. (54/ стр. 113)

Искрената благодарност и признателност на човека към природата и към Бога е плащане за получените блага. Който не благодари, който не е доволен, той плаща глоби. — Какво представляват глобите? — Страдания. Следователно който иска да се освободи от страданията, трябва да благодари на Бога за всичко, което му се дава. Благодарността е еквивалентна на плащането. Благодарността е особен род лъчиста материя, която човек отправя към разумния свят. (54/ стр. 197)

Кажеш ли Истината, приемаш ли я като ръководно начало в живота си, всички несгоди, противоречия, нещастия изчезват. Всичко отрицателно в живота отстъпва пред Истината. Тя е положителна величина, която претопява всички отрицателни неща. Да работиш с Истината, това значи да познаваш алхимията и нейните закони. Докато дойде до Истината, човек минава през голяма борба. (54/ стр. 306)

Само при трудните условия на живота си човек може да се докосне до дрехата на своя Учител и всички несгоди моментално ще изчезнат. Тогава той ще чуе гласа на своя Учител, Който му казва: Дерзай, твоята вяра те спаси! — Ако се съмнява, човек ще си каже: Този ли е Учителят или не? Дали се докосвам до Неговата дреха или до друга някоя? ...Докосни се до дрехата и не мисли, поне опит ще направиш. Представи си, че като се докоснеш до дрехата на този човек, всичките ти страдания, недоразумения, болести изчезват. Какво показва това? Това показва, че дрехата, до която си се докоснал, е дрехата на твоя Учител. (12/ стр. 34)

Много от съвременните хора са болни, не само физиологически, но и в умствено, и в сърдечно отношение. Тези болезнени състояния в тях се дължат на някакво отклонение от правия път. Достатъчно е да се върнат в правия път, да започнат да мислят по новия начин и те ще бъдат здрави. (12/ стр. 89, 90)

Човек трябва да мисли по нов начин. Днес хората страдат, мъчат се, бедствуват, защото вярват в страданията, в мъчнотиите, в беднотията. Направете опит да отречете страданията, мъчнотиите и сиромашията и ще видите, че сте свободни от тях... — Болен съм, невъзможно е да оздравея. — Повярвай в невъзможното и ще бъдеш здрав. (50/ стр. 126)

Мислите и чувствата помагат на човека да се освободи от скърбите. (49/ стр. 50)

Тъкмо в момент на голямо отчаяние и обезсърчаване една мисъл или едно чувство се приближава към човека, тихо му пошепва нещо на ухото и състоянието му се изменя. Тези мисли и чувства наричаме Божествени. Стремете се към Божественото...

(51/ стр. 290)

Истинско знание е онова, което освобождава от ограниченията на живота. Стремете се към това знание. Придобийте знание, което може да ви освободи от всички мъчнотии, тревоги, смущения и страдания. (38/ стр. 8)

Ако си ученик, ще бъдеш глух за укорите и за похвалите... Прилагайте тоя закон, без да се смущавате. Ако го прилагате, всичките ви мъчнотии и страдания ще изчезнат. Това е един от великите закони на живота. (38/ стр. 9)

Вие се готвите за идване на Царството Божие във вас. Вие очаквате Бог да влезе във вас. Затова трябва да Му приготвите жилище. Щом Бог влезе във вас, животът ви коренно ще се измени: болести, беднотия, страдания няма да има. (38/ стр. 116)

За да се освободи от страдания и нещастия, човек трябва да се откаже от ненужните си желания. Затова е казано да се отрече човек от желанията си. Аз добавям: от ненужните си желания.

(53/ стр. 109)

— Какво трябва да прави човек, за да се освободи от мъчнотиите си? — Той трябва да тръгне в нов път, да заживее с нови идеи. (36/ стр. 68)

Когато между хората се възстановят братски отношения, страданията им изчезват. (36/ стр. 132)

Казвам: Ние трябва да се стремим да запазим Божественото в себе си. Божественото не се губи, но се отдалечава от човека; колкото повече Божественото се отдалечава, толкова повече и страданията се увеличават. Когато Божественото се приближава към човека, и страданията му се намаляват. Следователно възможно е да дойде ден, когато страданията на човека напълно да изчезнат. Кога може да стане това? Когато Божественото вземе връх над човешкото. При това положение и да дойде някакво страдание на човека, то ще представя за него едно гимнастическо упражнение. Тогава човек ще бъде мощен, силен, ще може да заповядва на страданието да излезе вън. (10/ стр. 135)

Който иска да се освободи от страданията, нека отиде при Извора на Вечния Живот и да пие от Неговата вода... Казвате: — Кога ще дойдем до този Извор на живота? Какво се изисква, за да Го постигнем? — Търпение се изисква. (10/ стр. 149)

Казано е в Писанието: “Истината ще ви направи свободни”. Тя ще освободи човека от мъчнотии и несгоди, от страдания и противоречия, от падания и ставания, от обезсърчавания.

(47/ стр. 13)

Божественият свят е такава хармония, в която като влезете, ще забравите всичките си грижи и страдания. (22/ стр. 40)

Влезете ли в Божествения свят, скърбите и страданията ви моментално ще изчезнат, душата ви ще се изпълни с мир и тишина, с възвишени и благородни чувства. (8/ стр. 31)

Между Бога и вас никакъв клин не може да влезе. Всеки човек представлява звено, брънка от великата верига на живота. Съзнаете ли това, вие ще се освободите от кошмарното, от сънното състояние, в което се намирате. (8/ стр. 90)

Приложим ли Божия Закон в живота си, всички нещастия и страдания ще избягат от нас. (8/ стр. 136)

И тъй, за да се освободи от мъчнотиите си, човек трябва да анализира своите мисли и чувства. Без този анализ не можеш да дойдеш до правилно заключение за проявите в живота.

(55/ стр. 144)

Сега вие минавате през школата на нещастието. — Кога ще излезем от тази школа? — От вас зависи. Ще ви дам един пример как може да излезете от школата на нещастието. Виждаш едно парче лед как се блъска на една-на друга страна да си прави път да мине през една тясна дупка. Казвам му: Дупката е малка, не можеш да минеш през нея. — Какво да правя? — Спри се на едно място, не се блъскай. Изложи се на слънчевите лъчи и като се стопиш, ще можеш да минеш и през най-тясната дупка. Да се стопиш, това значи да се самоотречеш от всичко непотребно в живота. (55/ стр. 290, 291)

Трудолюбието и учението идат в помощ на живота да освободят човека от ненужни страдания. Страданията биват от различен характер, но от какъвто характер и да са те, човек трябва да работи, да учи, докато дойде до онова разбиране на живота, което разрешава противоречията. (17/ стр. 12)

Съзнанието и самосъзнанието, това включва само рамките на човешкия живот. То е живот на постоянните, вечни промени, на скръб и радост... Следователно растенето подразбира да спуснеш своите корени в подсъзнанието, то е Божественият свят и след туй да прекараш клонищата на своя живот в свръхсъзнанието — то е пак Божественият свят... И ще започне новият живот, живот на хармония. (28/14:5)

Да допуснем, че досега вашият живот е бил нещастен, отсега нататък вие можете да го направите щастлив. Как? Вие можете да се родите духовно... (28/30:7)

Много от вашите страдания може да се премахнат още сега, не за в бъдеще, но трябва да вървите в Божествения път.

(29/14:25, 26)

Ако зърнете лицето на Бога само за момент, нещастията ви се стопяват като лед. (58/ стр. 13)

Стремете се да бъдете добри... Доброто изпъжда навън всяко противоречие, всяко неразположение, всяка скръб. Доброто е Божественият огън. То иде от Бога. (58/ стр. 54)

Дето е нечистотата, там е страданието. Не можеш да бъдеш нечист и да не страдаш. Всички възвишени същества живеят в абсолютна чистота. — Как да се освободим от страданията? — Чрез чистотата. (58/ стр. 124)

Защо трябва да обичаш Бога? За да се освободиш от всички нещастия в този свят. Ти не можеш да премахнеш греха, не можеш да се освободиш от болезнените състояния, които мъчат човешката душа, ако не обикнеш Бога. (25/ стр. 510)

Дойде някоя лоша мисъл в ума ви, туря ви в своя затвор и ви държи известно време при тези условия. Вие се въртите натук-натам, търсите някой да ви освободи. Кой ще ви освободи? Добрата, светла и възвишена мисъл освобождава човека от ограничителните условия на неговите мрачни, отрицателни и лоши мисли.

(27/ стр. 210)

Като познае себе си, човек е в сила да махне от пътя си всички мъчнотии и страдания. (16/ стр. 67)

Когато познаете Бога като Любов във всички Негови прояви, тогава само ще се освободите от страданията и мъчнотиите в живота. Докато не познаете Бога като Любов, дълго време още ще страдате и ще се мъчите. (18/ стр. 72)

Човек трябва да мине през огъня на Любовта, за да се пречисти. Щом се пречисти, страданията го напущат. (18/ стр. 75)

Ако можете да внесете в ума на страдащия една светла идея, животът му ще се осмисли и страданията ще изчезнат. Не приеме ли светлата идея в ума си, колкото и да му говорите за нея, той ще казва, че всичко е празна работа. (18/ стр. 225, 226)

Какво трябва да правиш при това страдание? Започни да мислиш разумно... И ако в дадения случай ти може да събудиш в себе си Божественото, Бог ще ти помогне, ще дойде да те освободи.

(42/ стр. 689)

Този е пътят, по който трябва да вървите... той е път на Любовта, път на Светлината, път на Истината. Този път ще освободи хората от всички мъчнотии, в които сега живеят. (15/ стр. 192)

Да влезете в Божествения свят, да наследите Царството Божие, това е идеалът на човешката душа. Който се е домогнал до своя идеал, той се е освободил от болезнените състояния на своята душа. (48/ стр. 84)

За да бъде духовен, човек трябва да знае как да се освобождава от болезнените състояния на своята душа. (48/ стр. 79, 80)

Поверете мъчнотиите си на Бога на Любовта, Мъдростта и Истината и Той ще ви освободи от тях. (23/ стр. 130)

“Отдайте кесаревото Кесарю, а божието Богу.” Само така човек ще се освободи от страданието. (20/ стр. 66)

И тъй, ако искате да се освободите от страданията и нещастията, потърсете Господа. Той е в сила да ви освободи от всички мъчнотии, да вдигне товара ви. (20/ стр. 152)

Човек трябва да има свещено чувство към Бога. Отива ли при Бога със свещено чувство, скърбите и страданията му моментално ще изчезнат и той ще преживее дълбока вътрешна радост, вътрешен мир. (64/ стр. 100)

18. НЕОБХОДИМОСТ ОТ РАБОТА ВЪРХУ СЕБЕ СИ

Божественият Огън в човека трябва непрекъснато да се подклажда. У съвременните хора този Огън още не е много силен. Тази е причината, задето те не могат да издържат на големи външни и вътрешни напрежения. Щом се намерят пред някое голямо изпитание, те се провалят. За тази цел те трябва да работят усилено върху себе си, да се калят в мъчнотиите и страданията... Вътрешна работа се иска от човека. (63/ стр. 172, 173)

Всеки трябва да изработи нещо ценно в себе си... Ценното в него е капиталът му, силата му, с която той работи при всички мъчнотии и изпитания. (63/ стр. 182)

И тъй, като ученици, от вас се иска да се свържете с Божията мисъл, с Божиите чувства и да работите като Него за освобождаване на душата си от тежките условия, в които е поставена. Тя е поставена при условия, дето грехът живее. Бог работи за освобождаване на човешката душа, но и човек трябва да работи за същото. (59/ стр. 119)

Когато нивата е посята, дъждът е благословение; когато нивата не е посята, дъждът е нещастие. Когато нивата е посята и вали дъжд върху нея, житото ще израсте; когато нивата не е посята и дъждът пада, само бодили ще израстат. Следователно, когато във вашия живот дойде Божественото благословение, а вие нищо не сте посяли, бодили и тръне ще израстат и нещастията ще вървят едно подир друго, както сянката тича подир колелото.

(24/ стр. 214)

Не трябва да се плашите от страданията в живота, но трябва да работите. Ще дойде ден, когато ще се справите и със страданията... Най-великите хора в света са страдали най-много. Обаче след като са работили усилено върху себе си, те са преодолели страданията. (9/ стр. 172)

На какво се дължат отрицателните състояния у вас? Те се дължат на това, че кръговете на вашето съзнание не са още уравновесени. Няколко часа сте радостни и весели и след това казвате: Тежко ми е нещо на душата. — Няма какво да ви е тежко. Трябва да работите върху себе си, за да изпитате силата на вашата молитва. (33/ стр. 294)

Който работи върху себе си, който рисува, пее, учи, той по-лесно носи страданията. (33/ стр. 294)

Всяко прекъсване на съзнанието поставя човека в ненормални състояния. Такова нещо представят и промеждутъчните страдания. За да не се прекъсва съзнанието, човек трябва да учи, да работи върху себе си. (46/ стр. 167)

Тъй щото не питайте защо са страданията, но работете съзнателно върху себе си да се осмислят. Веднъж страданията осмислени, въпросите на живота лесно се разрешават. (38/ стр. 21)

Като работи съзнателно върху себе си, човек дохожда до познаване на вътрешните сили в себе си, както и на външните сили... Той изучава средата, в която живее, условията, които му съдействуват или противодействуват и т.н. Само по този начин той разбира своите състояния и лесно се справя с тях. (53/ стр. 93)

За да не стават катаклизми и пертурбации в човешкия живот, на всички хора се препоръчва съзнателна, разумна работа върху себе си. (53/ стр. 175)

Всеки трябва да работи върху себе си, да се лекува, да трансформира състоянията си. Това се постига чрез опити и упражнения. Малки опити ще правите, не започвайте с големи. Малките опити дават добри резултати, не изведнъж, но постепенно. Ако отлагате и не работите доброволно, природата ще ви застави насила. Ще ви дойде някаква болест, ще ви тури на легло, ще боледувате пет-шест месеца, докато платите задълженията си. (53/ стр. 194)

Вие трябва да бъдете художници, всеки момент да работите в себе си, да изправяте кривите черти на вашия характер. Не работите ли върху себе си, вие ще се намирате под постоянен вътрешен гнет... (36/ стр. 224, 225)

Човек трябва да се упражнява така да кали волята си, така да засили организма си, че каквото и да му дойде, да не чувствува никаква болка. Той трябва да развие такова самообладание, което да преодолява на всички болки. (47/ стр. 50)

Понякога човек се натъква на някоя пустиня в себе си и тогава идват обезсърчението, отчаянието, лошите и мрачни настроения. Той казва: Няма смисъл животът. От мене нищо няма да излезе. — Щом се натъкне на една от пустините на своя живот, човек трябва да знае, че му предстои грамадна работа върху себе си и да започне да работи. Той може да превърне пустинята във велик оазис на живота. (47/ стр. 159)

От страданията и изпитанията, които преживявате, можете да съдите за вашето минало. Днес всички хора плащат за миналото си... Всички хора трябва да работят съзнателно върху себе си да изправят погрешките на своето минало. (67/ стр. 273, 274)

19. СТРАДАНИЕ И РАДОСТ

Страданията и радостите са неизбежен път в живота на човека. Чрез тях човек познава великото и красивото в света.

(36/ стр. 89)

Както има добро и зло, светлина и тъмнина, радост и скръб, така трябва да има студ и топлина. За да се развива правилно, човешката душа трябва да минава през две противоположни състояния. Като минава през такива състояния, човек трябва да пази вътрешното си равновесие. (36/ стр. 35, 36)

Как действува Бог за вашето повдигане? — По пътя на страданията и на радостите. Пребродил съм целия човешки живот, слушал съм възвишени Божии Духове и от придобитите опитности намирам, че всички хора трябва да минат по пътя на радостите и страданията. По-добър път от този няма.

(24/ стр. 187)

И тъй, пътят на страданията и радостите е път за постигане на търпението. Търпеливият придобива големи опитности и вътрешно богатство. Само така човек ще разбере великите Божии пътища, както и великия Божи Промисъл за бъдещите блага на човека. (24/ стр. 188)

И тъй, дойдат ли страдания в живота ви, не казвайте “стига”, не затваряйте Божиите кранове. Спирате ли страданията, ще спрете и радостите. Който затваря Божиите кранове, той непременно ще бъде бит. (59/ стр. 36)

...След всяка скръб иде радост и след всяка радост иде скръб. След всяко смущение иде мир. Тъй щото противоречията в света не са нищо друго, освен условия за проява на Битието. Така е за Мъдреца, а глупавият очаква особени условия за щастието.

(14/ стр. 71)

Често скърбите и нещастията си пробиват път през радостта, а радостта си пробива път през скърбите. (59/ стр. 219)

Когато дава, когато плаща дълговете си, човек страда; щом изплати дълговете си и започне да взима, той се радва.

(59/ стр. 266, 267)

И скръбта е едно благо, но радостта е още по-голямо благо. Ако не дойде скръбта — по-малкото благо за човека, и радостта — по-голямото благо — няма да дойде... Да благодарим на малкото благо, за да дойде по-голямото благо! (13/5:33)

Защо радостите и страданията постоянно се сменят, а не са нещо постоянно? Ако една минута си радостен, следната минута ще бъдеш скръбен... Питам тогава: Какъв смисъл ще има вашият живот без страдания и без радости? Сега, това са методи вътре в Природата. Всяко създание Природата е определила с две граници. В чувствения свят са страданията и радостите... (5/ стр. 3, 4)

Скръбта и радостта вървят по един велик закон. (5/ стр. 244)

А човекът се отличава... по това, че у него тия две състояния радост и скръб са преплетени. Някой казва: Развали се настроението ми. — Има един музикален закон, според който между тоновете винаги има една малка междина. Някой път си много щастлив, имаш едно... щастие, но вътре в него виждаш една малка междина, казваш: Чакай да сляза в това благо, тогава ще се кача в голямата радост. — Но знаете ли на какво мязаме тогава? Един млад момък от древността натоварва своята камила с много скъпоценности и отива да посети своята възлюбена. Минава през пустинята. Вижда по пътя една много красива кожа, като тези руските самурени кожи, и си казва: Е, и тази кожа ще взема. — Взима я, но не я носи сам, а я туря на гърба на камилата. От голямата тежест гърбът на камилата се счупва и този младият момък остава всред пътя. Ние сме от тези хора, за една кожа по пътя готови сме да счупим гърба на камилата... Сега други, които са в скръбта, виждат една малка междина, казват: Толкова съм страдал, и тук беля, и там беля, чакай поне тук в тази междина да вляза, по-голямо от скръбта не е! — Гурне се там. След малко излезе и той се учуди, че се хванал за радостта. Казва: Слава Богу, че влязох. — Тези неща постоянно стават, а ти мислиш, че са случайни. (5/ стр. 244, 245)

Хората не искат да страдат, но те не знаят, че ако не страдат, няма да се радват. Скръбта и радостта са два полюса на живота, през които човек неизбежно трябва да мине. (63/ стр. 125)

Казвам: Докато ти не се включиш в страданието, не можеш да се включиш и в радостта. Закон е това. Ако можеш да се изключиш от страданието, ще се изключиш и от радостта. (38/ стр. 88)

Аз искам да ви покажа на какви закони почива сегашният ви живот. Изучавайте скръбта и радостта като две лица на реалността.

(38/ стр. 88)

— Не искам да страдам. — Тогава няма да се радваш.

(38/ стр. 89)

Който приема радостите в живота, той трябва да приема и скърбите. Животът се движи между контрасти. (26/ стр. 127)

Колкото по-голяма е скръбта на човека, толкова по-голяма е и радостта му. (34/ стр. 144)

Събереш ли две радости на едно място — твоята и на твоя ближен, ти си в царството на хармонията, в областта на щастието. Това е закон... Като минеш през страданията, ще дойдеш до двете велики радости, които водят в областта на щастието.

(37/ стр. 76, 78)

Ако човек не огладнява, той ще изгуби смисъла на живота. Значи между глада и яденето, от една страна, както и между страданията и радостите, от друга, може да се направи паралел. Страданието е глад, радостта е ядене. Ако човек не скърби и не се радва, той няма да разбере смисъла на живота. Скръбта и радостта са неизбежни спътници в живота на човека. При това човек няма само един път да скърби и да се радва, но постоянно ще скърби и постоянно ще се радва. (60/ стр. 228, 229)

Между една голяма радост и една голяма скръб се заражда един велик Божествен живот. Тогава в тия промени на състоянията има философия. Всичките християни в първите времена са разбирали туй учение. А сега всички искат да бъдат весели, никой не иска да бъде тъжен. И прави са. Половината живот е в скръб, половината е в радост, но те трябва да се съединят. Ако вие изолирате скръбта вън от радостта, вие ще създадете най-голямата отрова. И ако изолирате радостта вън от скръбта, вие ще създадете най-голямата безсмислица в самия живот. Следователно радостта и скръбта ще съедините заедно. Тъй както се проявяват на земята, те са две противоположни течения. Когато дойдем в съприкосновение с тях, ние ще се докоснем до Онзи, Който може да ни оздрави. (5/ стр. 319)

Да намериш извора на своята радост или скръб, това значи да знаеш да черпиш ли от него вода, или да го заобиколиш, без да се ползуваш от водата му. (37/ стр. 19)

Ако не срещнете човек, който ви обича, вие дълго време ще носите скръбта си. Всеки е имал такава опитност. Помнете: когато сте радостни, срещнало ви е същество, което ви обича.

(37/ стр. 54)

Неразрешените въпроси причиняват страдание, а разрешените — радост. (37/ стр. 55)

Животът се заключава в страданието. Който страда, той живее; който се радва, той влиза вече съзнателно в преддверието на живота. Като не разбират дълбокия смисъл на страданието и на радостта, хората се радват на това, на което не трябва, а бягат от страданието, което осмисля живота им. Радвайте се не на самата радост, а на това, което страданието носи. Страданието е ценно за това, което носи в себе си. Същото се отнася и до радостта. Ако не знаеш защо страдаш и защо се радваш, ти си вън от живота. Ако знаеш защо страдаш и защо се радваш, ти си придобил живота — най-ценното в света. (37/ стр. 57)

И тъй, когато страдате, не питайте защо страдате; не казвайте, че вашите страдания са големи, но благодарете, защото чрез страданията придобивате живота. Чрез радостите пък влизате в живота и започвате да растете. (37/ стр. 58)

От способността на човека да приема и да предава зависят неговите вътрешни състояния на скръб или на радост.

(37/ стр. 63)

Скръбта е матката на душата, дето всичко расте. Радостта е утробата на духа, дето всичко зрее. Всичко живо расте, всичко велико и възвишено зрее. (37/ стр. 67)

Както при радостите, така и при страданията човек изпитва, проверява и калява себе си. (60/ стр. 219)

Някой казва: Главата ми побеля от страдания! — Този човек иска да се радва, без да страда. Това нещо е невъзможно. Невъзможно е радост без страдание и страдание без радост.

(60/ стр. 229)

Днес хората страдат и са недоволни от страданията. Те се радват и са недоволни от радостите. Който е недоволен от страданието, той е недоволен и от радостта. (60/ стр. 229)

Скръбта е благо и радостта е благо. Бог оставя тези блага на човека да ги събере и използува. Той изисква от хората да направят връзка, да създадат отношения между радостта и скръбта и по този начин да ги помирят. Казвам: На всеки човек е дадена задача да примири радостта със скръбта. Животът е пълен с такива задачи. Който може правилно да съпостави, да примири[12] радостта със скръбта в себе си, той минава за ученик и върви вече в правия път. (60/ стр. 248, 249)

[12] Да уравновеси

Момента, в който се намирате в ада и дойдете до правилното разрешение на отношенията между скръбта и радостта, вие веднага ще отидете на небето. Ако пък сте на небето и не можете да разберете това отношение, вие веднага ще се намерите в ада.

(60/ стр. 249)

Всеки сам ще носи своите радости и скърби. Закон е: Който носи страданията си, той ще носи и благата си. Откаже ли се от страданията си, и благата ще му се отнемат. Следователно носете страданията си, за да носите и благата си. Не питайте защо ви са дадени страдания, нито защо ви са дадени блага. (63/ стр. 20)

За вас е важно да различавате истинската скръб и истинската радост. (63/ стр. 100)

Животът говори на човека по два начина: чрез езика на земята и чрез езика на слънцето. Езикът на земята е наречен език на страданията, а езикът на слънцето е наречен език на радостите. Казват някои: — Що са страданията? — Страданията, това е езикът на земята, езикът на живота. Животът казва на човека така: Да ме разберете, трябва да изучавате моя пръв език на страданията, а след туй езика на радостите. (7/1:11)

Някой път чувствуваш, като че светът под тебе се руши, изпитваш голяма скръб, страдания. Защо? Изгубил си Любовта. Някой път се чувствуваш радостен. Защо? Придобил си Любовта, тя е потекла към тебе, душата ти се разтворила... (6/4:23)

Скръбта е последствие от злото, а радостта е последствие от доброто. (6/5:27)

Чрезмерните радости в живота винаги носят чрезмерни страдания и чрезмерните страдания винаги носят чрезмерни радости. И двете състояния обаче са неестествени. (6/14:23)

Човек... Той трябва да бъде много радостен и много скръбен, за да опита тези две форми на живота. Тези две форми представляват доброто и мисълта. Доброто се ражда всякога в скръбните хора. Туй трябва да знаете. Само скръбта ражда доброто. И когато ние говорим за онази мирова скръб, подразбираме, че в мирова скръб именно се ражда великото Божие добро. Затова и светът скърби. Защо е скръбта? За да се роди доброто. Защо е радостта? Радостта ражда светата Божия мисъл. — Защо се радвам? — За да се роди Божията мисъл в тебе. И като се роди тази мисъл, тя ще светне в тебе, ти ще четеш в твоята книга, а Духът ще заговори на твоята душа... Разбрахте ли сега защо трябва да се радвате и скърбите? Това е философия! Ако разбирате живота така, той ще има смисъл за вас. (6/32:26)

И тъй, защо трябва да скърбя? За да се роди доброто в мене. Защо трябва да се радвам? За да се роди Божията мисъл в мене... И тогава доброто и мисълта съединени заедно, скръбта и радостта съединени заедно дават израз на великия Божествен живот, а този живот е безсмъртието на човека. Когато ние разберем тези две фази и ги усвоим, ще бъдем безсмъртни. (6/32:26, 27)

Радостите имат смисъл при страданията. Изчезнат ли страданията, ще изчезнат и радостите. Животът пък има смисъл при страданията и при радостите. Като страда и като се радва, човек изработва своята права мисъл. Затова именно той е дошъл на земята. (44/ стр. 128)

Как ще познаете идването на Господа? Слизането на Господа на земята произвежда два обратни процеса: големи страдания и големи радости. (44/ стр. 162)

Силата на човека се определя от два момента: от голямата скръб и от голямата радост. Ако не може да издържи тия два момента в живота си, човек е слаб. (44/ стр. 222)

Вярващият разбира смисъла на страданията и се учи от тях. Той знае, че радостите му се определят от страданията. Ако няма страдания, и радости няма да има. Няма същество в света, което може да се радва, без да е страдало. И обратното е вярно: няма страдания без радости. Когато някой страда, това показва, че по-рано се е радвал. (44/ стр. 223, 224)

Изобщо силата на радостта се определя от силата на страданието. (44/ стр. 224)

Човек еднакво може да носи и голямата скръб, и голямата радост. (44/ стр. 291)

Онзи, който има по-силно въображение, има по-големи радости, но и по-големи страдания. Колкото по-слабо е въображението на човека, толкова по-малко страдания има, но и по-малко радости. Значи радостите и страданията на човека се компенсират правилно, но не могат да се избегнат. Те са необходими условия в развитието на човека. (44/ стр. 310, 311)

Човек е пътник, дошъл на земята да се учи, да придобива знания и опитности. Като пътува, той минава през различни места, през долини и планини, вследствие на което и състоянията му се менят. Един ден е радостен, на другия ден — скръбен; един ден се надява, вярва в постиженията си, на другия ден се обезсърчава. Той ту слиза, ту се качва, но трябва да върви напред.

(44/ стр. 311)

...Любовта. Тя се движи между два полюса — радостите и страданията. Дето няма радости и страдания, там никаква Любов не съществува. Чрез страданията Любовта приготвя условия за нови блага, за нови радости. Сегашното страдание е условие за бъдеща радост. (24/ стр. 108)

Радостта е външен израз на живота, а скръбта — вътрешен.

(24/ стр. 251)

Вие ще имате страдания, но след страданията ще дойдат радости и ще изпитате Божията Любов, Мъдрост, Истина, Правда, Божието милосърдие. (24/ стр. 259)

И когато скърбите, и когато се радвате, Господ знае, че ще придобиете нещо хубаво. От Божествено гледище между скръбта и радостта няма разлика. (9/ стр. 247)

Учените обясняват страданията със същите закони, каквито съществуват и в природата. В природата съществуват горещина и студ, веят силни ветрове, бури, циклони, но често повява лек, приятен зефир. В природата става смяна на енергиите, смяна на теченията, които смени се изразяват в живота като радости и скърби, приятности и неприятности. (33/ стр. 221)

Тъй щото, когато хората избягват страданията и търсят само радости, те доброволно се излагат на огън. Да живее човек само в радости, това значи да бъде жив опечен. Това е все едно да се излагате под непрестанното действие на слънчевите лъчи без капка вода в устата... Ако се изложите на действието на слънчевите лъчи един-два часа само, вие веднага ще потърсите вода да утолите жаждата си. Следователно, когато сте радостен, не се отказвайте от малкото облаче, от което ще капне малко дъждец. В този смисъл скръбта, страданието не е нищо друго, освен малко облаче, което носи влага всред радостите на живота. Тази влага внася освежаване в радостта. Страданието именно осмисля радостта. Без облаци на небето слънцето би изсушило, би стопило всичко живо. Ако има само облаци и мъгли, и те могат да унищожат живота. Страданията и радостите са две крайности в живота, които правилно се сменят. Както горещият слънчев ден се сменя с облачен, дъждовен, така и радостта се сменя със скръб.

(46/ стр. 130, 131)

Докато не мине през радости и скърби, човек не може да се повдигне. Само чрез скърбите и радостите той влиза в пътя на Мъдростта. Само в този път той ще научи и ще разбере Божията Любов. (11/ стр. 120)

Казвате: По-добре е човек да бъде богат, отколкото сиромах; по-добре е да бъде учен, отколкото прост. Така е, но трябва да знаете, че скръбта предшествува радостта. Да ореш, да сееш, това е скръб; да събираш житото от полето и да го туряш в хамбара, това е радост. Две скърби предшествуват една радост. (11/ стр. 173)

Ако днес сте скръбни, знайте, че на другия ден ви чака радост. Скръб и радост, това са моменти в човешкия живот. Като минава от едно състояние в друго, човек трябва да изменя своите възгледи за живота, да придобива новото, което се изразява на лицето му чрез светлата усмивка на Бога. (54/ стр. 55)

Засега животът на човека носи радости и страдания. Един ден страданията ще изчезнат и животът ще носи само радости. — Кога ще бъде това? — Когато Любовта вземе надмощие в живота, а разумността стане условие за нейните прояви.

(54/ стр. 85)

Животът носи радости, но същевременно носи и страдания. Ако разбира живота, човек се ползува еднакво и от радостите, и от страданията, като необходими условия за развитието му.

(54/ стр. 120, 121)

Стремете се към чистата Божествена радост, която не съдържа условия за страдания. Значи има два вида радости: човешка и Божествена. Човешката радост носи в себе си и радост, и страдания, а Божествената — само радост. (66/ стр. 150)

За предпочитане е човек да приеме страданието, което носи радост, отколкото радостта, която носи страдание. (66/ стр. 150)

Живот със страдания и радости е за предпочитане пред живот без страдания, но и без радости. (66/ стр. 150)

Светският човек предпочита радостта пред страданието, а духовният — страданието пред радостта. Животът на светския човек започва с радост, свършва със страдание; животът на духовния човек започва със страдание, свършва с радост. Божественият живот започва с радост и свършва с радост. (66/ стр. 150)

В духовния живот скръбта трябва да отстъпи мястото си на радостта, а в човешкия живот радостта трябва да отстъпи на скръбта. Само по този начин скръбта и радостта могат да се примирят и да се превърнат в Божествена радост. Само Любовта е в състояние да примири радостта със скръбта. (66/ стр. 150)

Като се движи между страдания и радости като полюси на живота, човек изучава самия живот. Искате ли да изучавате живота, ще приемете и страданията. (50/ стр. 13)

Не е лесно да носи човек страдания, но страшен е животът му без страдания, защото се лишава и от радости. При сегашните условия на живота за предпочитане е живот с радости и страдания, отколкото без радости и без страдания. Това значи да изпадне човек в пълно безразличие. Друг е въпросът, ако човек е зает с някаква висока идея, вследствие на което не обръща внимание на радостите и на скърбите. Той стои високо над тях и те не го занимават. Това не е състояние на безразличие, но надрастване на нещата. Той не се смущава и вълнува от това, на което се поддават обикновените хора. (50/ стр. 13, 14)

Който знае да се справя със страданията, той е готов за живота. Който знае да страда, знае и да се радва. Който не може да се справя със страданията, не може и да се радва.

(50/ стр. 200, 201)

Понеже съзнанието на човека е в постоянно движение, в него стават различни промени. Тази е причината, поради която човек ту се радва, ту скърби. (50/ стр. 267)

Радостта и скръбта са две неразделни сили. Щом едната се прояви, другата чака вече своя ред. И тъй, който се радва, трябва да е готов да страда; и който страда, трябва да се готви за радостта.

(49/ стр. 7)

Ще знаете, че и страданията, и радостите имат край. Защо? Защото обектите на страданията и на радостите са материални. Докато има обекти, ще има и радости, и страдания. Щом изчезнат обектите, ще се свършат и радостите, и страданията. Придобиването на богатство, на приятели прави човека радостен. Щом ги изгуби, той страда. За да не губи радостта си и да не страда, човек трябва да търси духовни обекти, а не материални.

(49/ стр. 14)

Човек... Като се радва, той се разширява; като страда, той се вдълбочава. В това отношение скръбта и радостта са необходими за човека като условия за развитието му. (49/ стр. 40, 41)

Природата изпраща на човека радости и скърби да се учи от тях. Обаче малцина използуват разумно радостта и скръбта. Сламка имат, не я оценяват, злато имат — и него не оценяват. Радостите и скърбите минават и заминават край тях, без да ги използуват. Нещата трябва да се осмислят. Само така човек ще разбере какви богатства се крият в радостта и в скръбта.

(49/ стр. 62)

За природата скръбта и радостта са две състояния, еднакво важни и необходими. Тя щедро дава на човека каквото иска. Ако иска радост, радост му дава; ако иска скръб, скръб му дава; ако иска да мечтае, дава му условия за това. (49/ стр. 160)

Всяко нещо започва с радост, радостта е инициаторка. Втория момент иде скръбта. Щом си отиде скръбта, настъпва второто начало — радостта. (49/ стр. 162)

Значи знанието подразбира отворени очи. Знаещият приема еднакво и радостта, и скръбта. За него радостта е като днешния ден — светъл, ясен, топъл... Днес се радва на живота, а какво го очаква на другия ден, не мисли за това. Той счита за привилегия да има страдания. Който няма знания, роптае, гневи се, пита се той ли е единственият най-грешен човек, че трябва да страда толкова много. — Не си най-големият грешник, но не си и най-големият праведник. Както се радваш на радостта, така трябва да се радваш и на скръбта. Човек трябва да бъде готов както понася радостта, така да понася и скръбта. (49/ стр. 180, 181)

Човек е дошъл на земята да учи, да придобива опитности. Като страда и като се радва, той решава задачите на своя живот.

(51/ стр. 144)

Никой не може да направи стъпка напред към радостта, ако не е минал през страданието. (51/ стр. 257)

Не мисли, че си роден само да страдаш, но не мисли, че си роден само да се радваш... Моментът се мени, а с него заедно и състоянията. (38/ стр. 99)

Скърбите и радостите в живота на човека имат смисъл само когато донасят някакви придобивки. А това е възможно при условие човек да съзнава защо скърби и защо се радва.

(26/ стр. 69, 70)

Коя е причината, задето някои от скърбите и радостите ви не са ваши? Причината за това се дължи на факта, че всеки човек участвува в цялото като във велик, общ организъм. Какво лошо има в това? Привилегия е за човека да взима участие в общото съзнание, да взима дял в радостите и скърбите и на другите същества. Същият закон се отнася и до него: когато той скърби или се радва, другите хора взимат участие в неговите скърби и радости. (26/ стр. 70)

Мнозина очакват радостите в живота им да следват една подир друга. За физическия свят обаче това е невъзможно. Само в Божествения свят, който включва всичко в себе си, радостите могат да бъдат непреривни. В човешкия живот скърбите и радостите се намират в отношение 2:1, на две скърби една радост, на две злини една добрина. Радостта е по-интензивна от скръбта, затова на две скърби се пада една радост. Колкото повече човек напредва в духовно отношение, толкова повече радости има. Тогава отношението на скърбите и радостите е обратно. На една скръб се падат две радости — 1:2. (36/ стр. 213)

Ако искате да знаете дали сте обикновен човек или духовен, проследете на колко страдания колко радости ви се дават. Ако на две страдания имате една радост, вие сте обикновен човек. Ако на едно страдание ви се падат две радости, вие сте от напредналите ученици. (36/ стр. 214)

Съвременните хора трябва да знаят, че в Битието съществува един велик закон, наречен опуленс — закон за възможности. Окултистите го наричат закон на радости и на скърби, на щастие и на нещастие, на ученост и на невежество, на богатство и на сиромашия, на здраве и на болест. В кое от тия положения ще се намери човек, това е строго определено — зависи от работата, от усилията на човека. (36/ стр. 214)

Сега щом сте дошли на земята, вие ще изучавате закона опуленс да видите, че човек минава през двете възможности на живота: той ще страда и ще се радва. Които не разбират този закон, търсят живот без страдания или поне страданията да се разрешават сами по себе си, без никаква работа. Не, щом е дошъл на земята, човек трябва да работи, разумно да се справя със страданията и мъчнотиите си. (36/ стр. 219)

В продължение на 24 часа земята мени лицето си. Едната страна е светла, а другата — тъмна. Следователно в продължение на 24 часа на вашия живот и вие ще бъдете тъмни и светли, ще страдате и ще бъдете радостни. Това е неизменен закон, който обаче няма нищо общо с греха. (2/ стр. 199)

И в страданията, и в радостите, навсякъде има задачи, които трябва да разрешавате. (28/31:8)

Със страданието се започва разумният живот. Радост и скръб, това са двата елемента на разумния живот. (29/2:20)

Ще знаете, че радостите и скърбите са двете граници на живота. Значи ние вървим между радостта и скръбта. Те ни показват пътя към Бога. (29/20:13)

След като си вървял дълго време през страданието, ще дойде радостта, ще се компенсира. След това радостта ще се смени отново със скръб, докато вие съедините радостта и скръбта в едно и придобиете Божествения мир и спокойствие, да може да разгледате света, без да се движите. Да не мислите, че туй сега ще стане. То е велик идеал за всички ония напреднали души.

(29/29:21)

За да не заспиваме на земята, идват ред промени в състоянията ни: страдания и радости. Това са промени, които стават и в самата природа. Ако на земята всичко беше радост или ако всичко беше страдание, и в двата случая бихте заспали. (30/7:4, 5)

Аз говоря за вътрешните радости и скърби; те са двигателни сили в живота ви, които трябва разумно да използувате.

(30/17:12)

Ние ще се опретнем на работа; и при страданията, и при радостите ще работим еднакво. Това са две сили, които носят Божието благословение. (30/17:17)

Дали си скръбен или радостен, не питай защо е дошла скръбта или радостта. В този момент с тебе заедно се радват и скърбят стотици хиляди и милиони хора. Приеми скръбта и радостта като благословение, изпратено от Бога, и благодари за него. Като благодариш, ти ще придобиеш някакво благо. (27/ стр. 224)

...Ще дойдем до онова велико вътрешно устройване на света, което и досега още продължава. Всеки ден човек минава през радостта и скръбта, което говори за процеса на вътрешното строителство. (16/ стр. 156)

Нова вселена се строи, много по-обширна от сегашната. Следователно нашите радости и страдания стават за сметка на това преустройване, на новото строителство. (16/ стр. 157)

Ако ти не знаеш смисъла на радостите и смисъла на страданията, как ще разбереш живота? (42/ стр. 12)

Колкото повече скърбиш, толкова повече ще се радваш. И колкото повече скърбиш и се радваш, толкова по-добър ще бъдеш. И колкото по-добър бъдеш, толкова по-близо ще бъдеш до Любовта. И колкото по-близо си до Любовта, толкова по-добре ще служиш на Бога. Този е пътят, по който всички трябва да вървим... Този е пътят на човешкото развитие. (42/ стр. 49)

Ако искаш само да се радваш, то е невъзможно. Ако искаш само да скърбиш, то е невъзможно. Двете неща са много естествени. Реалността в света се проявява чрез радостта и скръбта. Проявяването на реалността е радост. Когато реалността престава да се изявява, то е скръб вече. (56/ стр. 296)