5. СЪЩЕСТВЕНО ЗА СТРАДАНИЯТА

Като ученици, вие трябва да си изработите нова философия на живота. Това значи да сте минали през страданията. Само онзи може да разбира живота, да има свой морал и да помага на хората, който е страдал. (51/ стр. 259)

Страданието не е нещо лошо. Една философска страна има страданието. Има едно страдание, което е дадено от Бога, то е благословение. Има едно страдание, което ние го създаваме, то е нещастие. Сега гледайте да се освободите от страданието на хората, то е едно нещастие, една голяма спънка. Но страданията, които Бог е дал, те са благословение. Ако влезеш в страданията, които Господ е дал, ти човек ще станеш. Пък ако влезеш в хорските страдания, прах ще станеш. (42/ стр. 224)

Човек може да дойде до истинския път само чрез страдания. При сегашните условия на живота Истината се предава на човешките умове и сърца само чрез страданията. (45/11:20, 21)

Знанието и облагородяването на сърцето не могат да дойдат без страдания. (45/11:21)

Радвайте се, че имате мъчнотии, изпитания, изкушения, страдания, падания. Чрез тях вие обработвате и развивате дарбите си.

(48/ стр. 175)

Който иска да съкрати пътя на своето развитие, той трябва да приеме страданията с благодарност. Чрез страдания работите стават за една година, а без страдания — за хиляди години.

(64/ стр. 107)

Смисълът на живота не седи в разрешеното, но в неразрешеното. Не са важни радостите в живота, но важни са мъчнотиите и страданията, с които трябва да се справяме. Страданията носят щастието на човека. Като не разбират философията на страданията, хората бягат от тях, не искат да страдат. Ако Бог, Който е велик, мощен, намираше, че може без страдания, Той би създал един свят без страдания. (15/ стр. 14)

Един религиозен, вярващ човек искал да отиде в Индия, да мине някакво голямо посвещение. В какво се заключавало това посвещение? Щели да го вържат за някакъв каменен кръст, дето трябвало да прекара цели три дена в пост и молитва. През това време щяло да се извърши посвещението. Ако е въпрос да прекара човек вързан за такъв кръст, целият свят е пълен с такива кръстове. Като мине през страданията и изпитанията на света, човек е минал вече през ред посвещения. (59/ стр. 49, 50)

Ако се натъкнете на някакво противоречие или ако пиете от горчивата чаша на живота, не съжалявайте. Сегашните горчивини ще се превърнат в бъдещи блага. (59/ стр. 97)

И тъй, понеже живеете в свят, пълен с противоречия и мъчнотии, от вас се изисква разумност, добре да носите страданията, без никакви протести и роптания. Страхът сам по себе си ще дойде, но като предупреждение. Вярата, надеждата, Любовта ще дойдат също така, но като помощни сили. Човек разполага с много сили в себе си, които трябва да приложи именно при големи противоречия и мъчнотии в живота си. (59/ стр. 159)

Който вярва, той ще бъде здрав; който не вярва, той не може да се лекува, вследствие на което и болестта му ще го следва. Не може да има вяра онзи, който няма връзка с Бога. (59/ стр. 11)

...За да не причинява страдания нито на ближните си, нито на себе си, човек трябва да живее във великата, необятна Любов. Тази Любов няма граници, няма никакъв предел. Искате ли да влезете в нея, вие трябва да познаете Бога. (59/ стр. 193)

Учението на Шестата раса е учение на Братство и Любов. Като минете през това учение, тогава само ще разберете защо е трябвало да страдате. (59/ стр. 201)

Влезе ли човечеството в правия път, всички хора ще разберат живота, а с него заедно ще разберат и Любовта. Щом разберат Любовта и я приложат, страданията и противоречията сами по себе си ще изчезнат. Ако не изчезнат напълно, поне ще се осмислят.

(59/ стр. 321, 322)

Сега желая ви да учите добре, да свършите благополучно изпитите си, да получите диплом. Професорите са добри. Те ще ви дадат правилна преценка. Ще минете през големи страдания и плач, но благополучно ще свършите. След това ще зърнете Христа отдалеч. Но докато дойде това време, предстои ви дълъг път. Бъдете смели и решителни, да минете този път и да дойдете до Възкресението. (59/ стр. 201, 202)

Който не може да понесе страданията, не може да издържи и на Любовта. Един момент на Любовта се равнява на сто страдания. Следователно, щом минеш през сто страдания, ти ще можеш да издържиш една усмивка на Любовта. (22/ стр. 163)

Бог... Той е единственият, Който може да ви извади от трудните условия и да ви ръководи в новия път. (24/ стр. 259)

Бог работи във всяка душа, и то най-много при най-големите мъчнотии на хората. (7/7:28)

Величието на човека се показва само във време на страдания.

(7/17:7)

Имате ли предвид Любовта към Бога, всичките ви работи ще бъдат оправени. Без тази Любов страданията ще ви следват на всяка стъпка. (60/ стр. 35, 36)

Човек не трябва да се стреми към знание, за което не е готов. Това знание ще му причини големи пакости и нещастия.

(59/ стр. 337)

Има една наука, според която нещата са точно определени, но тя не е фатална наука. Според тази наука при известни условия някои страдания и злини могат да се отстранят или да се отложат, а могат и да се ускорят — това зависи от живота на хората.

(13/1:14)

Когато ви дойдат някои малки нещастия, благодарете за тях, защото вие не знаете какви по-големи нещастия би могло да се случат. Земетресението, което стана в Пловдив на 18 април, 9 ч.в., беше определено да стане среднощ, но това, което можахме да направим ние, беше да го ускорим, да стане 2-3 часа по-рано, за да се избегнат по-големите нещастия. Добрите хора в България предотвратиха големите нещастия. Ако имаше повече добри хора, те съвсем щяха да спрат земетресението. (13/1:15)

Да запазиш Любовта си, когато си богат, това всеки може, но да я запазиш при най-голямата мъчнотия и при най-лошите условия — това е изкуство. (13/1:18)

Душата може да страда, може да мине през ужасни страдания, може да гори в най-големия огън, но ще мине и замине, без да се засегне, и ще каже: Минах през големи страдания, велика опитност придобих и пак излязох благополучно. Благодаря на Бога за благата, които по този начин придобих! (13/1:23)

...Великата Истина. Всеки, който се е отрекъл от тази Истина, който е скъсал връзката с Първичната Причина, се страхува от страданията и изпитанията в живота... Казвам: Дръжте връзката с Първичната Причина и не се страхувайте! (13/2:13, 14)

...Нещастията, страданията в света са допуснати пак от Бога. В края на краищата обаче всеки човек ще разбере, че Божията Любов седи над всички страдания и нещастия, както и над злото в света. Ето защо всеки, който отива при Бога, получава двоен дял... Любовта всякога дава на човека повече, отколкото той е изгубил. (13/3:15)

Мнозина запитват: — Как ще се оправи светът? — Светът ще се оправи, като мине през големи изпитания, през големи бури. Бурята представлява процес на пречистване. Капитанът, който управлява сега парахода на целокупния живот, трябва да бъде много разумен, да разбира смисъла на живота, за да изведе парахода благополучно на пристанището. Всемъдър и велик е Този капитан! Всеки, който Му се подчинява, ще прекара всички изпитания и бури и ще влезе в новия живот. (13/4:21)

Христос... е казал на учениците си: “Който иска да придобие вечния живот, нека дигне кръста си и Ме последва”... Кръстът, това са мъчнотиите, страданията в живота. Затова всяка мъчнотия, дигната навреме, не е мъчнотия. Тя отслабва, стопява се и у човека остава една малка радост. (13/5:24)

Ако при сегашните условия Духът дойде в човека, Той не може да внесе живот, но внася знание, сила и интелигентност. Когато Духът дойде у човека, той започва да страда повече, отколкото по-рано... (13/6:17)

Всичко получава своята равноценност... Следователно, когато страданията дохождат в живота, те имат своята равноценност. Тогава трябва ли да се страхуваме от страданията? (13/6:20)

Всяка душа може да ражда. Умът може да възприема идеите, но той не може да ги ражда — душата ражда. Затова именно хората се мъчат, докато душата роди някоя идея. Някой казва: Животът ми няма смисъл. — Животът на човека няма смисъл, докато още нищо не е родил, но щом душата му роди нещо, и животът се осмисля. (13/6:26)

Когато някои хора страдат много, те започват постепенно да съзнават своите погрешки и се стараят да ги изправят. Тогава близките им започват да ги обичат, да им съчувствуват. (13/6:28)

При сегашното положение на човека скърбите и страданията са неизбежни за него. Разумните хора могат да избягват скърбите и страданията, защото те знаят друг един закон, според който ги предвиждат. Разумният човек като предвижда страданията, може и да ги избягва. Обикновеният човек като не може да ги предвижда, той трябва да изучава закона на отклонението; щом знае този закон, като дойде страданието, той ще може чрез огъване да избегне най-големия му удар. Днес всички хора се стремят да избегнат страданията или поне да ги намалят. Това се постига с изучаване закона на отклонението, т.е. закона на огъването.

(13/7:9)

Скръбта произтича от условията, които ни се налагат. За да роди човек нещо, непременно трябва да мине през ограничителните условия на живота. (13/8:14)

Казвам: При сегашното развитие на човечеството хората скърбят, докато придобият капитал; като го придобият и пласират, скръбта им се превръща в радост. Днес всички хора се стремят да придобият Божията Любов, т.е. капитала на Вечния Живот.

(13/8:15)

Съгласен съм с вас, че мъчно се живее в света. Какво подразбираме под думите “мъчно се живее”? Те означават: мъчно се живее без Бога... (13/8:19, 20)

“Жена кога ражда, на скръб е.” И ако вие сега скърбите, причината е, че раждате великата идея, която е дълбоко скрита във вас. Като родите, няма да помните скръбта си. Това подразбира, че ще имате един завършен плод. (13/8:30)

Чрез закона на страданията ще ви изпитат... Затова истинската философия в живота е човек в дадения момент да може да издържи страданията. Онзи човек, който може да издържи едно страдание, в него има много по-голяма воля, отколкото онзи, който може да издържи една радост. (5/ стр. 5, 6)

Сега ще понесеш тия страдания, за да не страдаш на другия свят. (5/ стр. 27)

Няма по-велико страдание от това да се отчуждиш от Бога. Усещали ли сте какво нещо е това отчуждаване от Бога? То е смърт. Знаете ли какво сътресение може да стане в човешката душа? Всичките сили може да се парализират. Знаете ли какво нещо е да се парализира човешкият ум, да станеш сухи кости в света? (5/ стр. 71)

Любовта изключва всички страдания. (5/ стр. 118)

Тъй щото всичките мисли, чувства, желания, действия, които мъчат съвременното човечество, ще се превърнат в нещо отлично и хубаво. Това е величието вътре в Бога... (5/ стр. 98)

Нещастия в Божествения свят обаче няма... Божественият свят е диаметрално противоположен на човешкия. На земята добро можеш да направиш, но на небето никому не можеш да направиш добро. Там всеки е доволен, всеки е пълен с щастие, че нищо не можеш да му предадеш от своето щастие... Там считат за голямо щастие, ако сполучиш да промениш някому щастието в нещастие. Това там считат добро. (5/ стр. 148)

Небесните жители... Те казват: — Какво правят хората на земята? — Страдат. — Я — казват, — направете ни едно зло, едно страдание, че да го опитаме и ние. — Като им създадете едно страдание, те казват: Колко е хубаво! — Отлично е то за тях... Там се радват, а тук на земята сълзи проливат. Е, питам: Кое мнение е меродавно, тяхното или нашето? Тяхното мнение е меродавно. (5/ стр. 148)

Казва Посланието: “Там, дето е Любовта, там, дето е Бог, там е нашият живот. Там, дето Го няма, там е мъчение, там е ад.”

(5/ стр. 171)

...Земята ще бъде едно място на благословение. Туй нещо скоро ще дойде, но докато дойде, хората ще минат през огън, през бури. (5/ стр. 183)

И тъй, всичката хубост на съвременната култура седи в скръбта, всичкият й капитал е само в скръбта. (5/ стр. 231)

Всичките наши престъпления, каквито и да са те, които ние вършим на този свят, ние ги вършим без Бога и Бог не е в тях. Бог не е в тези престъпления, но понеже Бог е Любов, Вечност, то в Неговото разположение Той чака. И един ден, когато ни прекара през горивото на тези страдания, до един милион, два милиона, три милиона, десет и повече милиона градуса огън, нашите глави ще узреят. (5/ стр. 238)

Красивият живот ще дойде само когато ние превърнем скръбта в радост. (5/ стр. 244)

Аз не казвам, че не трябва да имате страдания, но всичко, каквото имате, трябва да принесе своята полза. (5/ стр. 264)

Счупете всички човешки присадки, които ви причиняват страдания и оставете да израсне Божественото. То ще ви донесе мир.

(5/ стр. 510)

...Понякога ви напада един звяр и ви разкъсва. Питам: Защо ви разкъса този звяр? Като ви говоря за звяра, не взимайте само външната страна на този образ. Под образа на звяра аз символизирам някои ваши скърби, които ви действуват така, че разкъсват, разрушават вашите тела. Вие трябва да станете герои, да знаете как именно да се справите с тия ваши скърби и мъчнотии в живота. (69/ стр. 19, 20)

Вие сега се намирате в най-добрите условия на живота, т.е. при най-мъчните условия. Разумните хора трябва да живеят в най-мъчните условия, а там, дето няма мъчнотии, деца трябва да се поставят. Само героите могат да издържат на най-мъчните условия в живота. (69/ стр. 21)

Всичко в света, цялата вселена е резултат на Божията мисъл. Като мислил стотици, хиляди и милиони години, Той създал нещата така, както ги виждаме днес. Въпреки това мнозина се осмеляват да казват, че много неща Бог не е промислил както трябва, че много неща е изпуснал из предвид, и оттам вадят заключение, че са изпратени на земята само за страдания. Това е вярно само за онзи, който не учи. Той е дошъл на земята да страда. Но за онзи, който учи, той ще се домогне до щастието. (70/ стр. 7)

Ще знаете, че който не мисли, той е изложен на страдания, на нещастия, на смърт. Това значи ад, това значи мрак, тъмнина в съзнанието. Които мислят, тях очаква живот, щастие, блаженство, Любов, тях очакват ред Божии блага... Ето защо турете в ума си мисълта тази година да мислите като Бога. (70/ стр. 14)

Човек е изложен на големи мъчнотии и ако не знае как да се справя, той се излага на големи нещастия и страдания.

(72/ стр. 12)

Иска ли да не страда, човек трябва да спазва закона на обмяната: колкото даваш, толкова ще получиш. Ако даваш много, ще получиш много; ако даваш малко, ще получиш малко. (72/ стр. 17)

Не изнасяйте погрешките си пред хората, да не се набодат на тях и да страдат. Съберете ги на едно място, стопете ги на Огъня и направете от тях нови форми за ново съдържание.

(72/ стр. 39)

Чувствата дават топлина на организма. Без чувства човек е осъден на замръзване. По-добре е човек да прави погрешки, отколкото да се замрази... За предпочитане е живот със страдания, отколкото заледяване, в което няма страдания. (72/ стр. 42)

Бъдещето, което иде, е светло. Засега обаче човечеството минава през една тъмна зона. Новата епоха, която иде, можем да наречем епоха на възкресението. (72/ стр. 46)

Тъй щото човек ще се качва в рая, ще слиза и в ада. Като слезе в ада, той казва: Страшно нещо е адът! — Казвам: Страшно нещо е адът, когато човек не знае отде да излезе. Иначе, може ли да излезе сам от ада, нищо страшно няма там. (71/ стр. 12, 13)

Ако човек попадне между жителите на слънцето, без да разбира езика и реда им, без да е готов за тяхната култура, а при това не може да слезе на земята, той и там ще бъде нещастен. Мнозина мислят, че като отидат в рая, ще ги посрещнат с музика и песни, с угощения. Да, ако са готови за това. Ако съзнанието им е пробудено, така ще бъде; ако съзнанието им не е будно, и в рая, и в ада да са, все е страшно. (71/ стр. 13)

...Друг иска да стане добър, за да не страда. Не, колкото си по-добър, толкова повече ще страдаш. — В какво се състои тогава разрешението на въпроса? — ще попита друг. — Само в това, че добрият като живее, страда и умира, знае защо живее, страда и умира, а лошият не знае това. Това е разликата. (68/ стр. 6)

Когато се освободим от грехове, ние не ще умираме, а ще дойдем в онова положение, което е същината на туй учение — живеене в Любов и Мъдрост... Да не умираш, значи да си господар на всички положения в живота: да ти е еднакво радостно и когато страдаш, и когато се радваш, да ти е еднакво, когато губиш и когато печелиш. (68/ стр. 11)

Боледува ли човек, има ли известни нещастия — определено е математически колко време ще се продължават... (68/ стр. 18)

...Ангел. А когато човек се облече в тази по-висша форма, той ще може да владее природните сили и да се справя лесно с всички нещастия. (68/ стр. 40, 41)

На земята душата се намира в сънно състояние, обаче на небето тя е будна, всеки момент се проявява. Докато се събуди от дълбокия сън, душата минава през много страдания и мъчнотии. Този момент наричаме пробуждане на съзнанието. Така е за обикновените хора, а що се отнася до просветените, може и без страдания. Те са хора с будно съзнание, готови на жертви и свещени подвизи. (37/ стр. 10)

Събудете се от дълбокия сън, в който сте заспали. Като се събудите, ще видите, че мъчнотиите и страданията ви са привидни.

(37/ стр. 11)

Всеки човек трябва да роди, и то навреме. Не родиш ли, сам се осъждаш на страдания... Ще кажете, че мъжът не ражда. — И мъжът ражда, и жената ражда. Всички хора раждат... Мъчи те една мисъл, искаш да разрешиш един въпрос, но не знаеш как да постъпиш. Ще се мъчиш ден, два, повече дни, докато най-после го решиш. Решаването на въпроса подразбира раждане на една мисъл. (37/ стр. 56)

Христос казва: “Жена кога ражда, на скръб е; като роди, скръбта й се превръща на радост, защото се е родил човек на света.” В широк смисъл детето представя новородена идея. За да се роди тя, човек минава през големи страдания. Щом се роди, той се радва, че тя излиза на бял свят, и започва да работи. (37/ стр. 57)

Човек е дошъл на земята да бъде съработник на Бога, а не да страда и да се радва. Страданието и радостта са второстепенни неща. Първото е работата: да работиш така, че да се превърнеш на светлина и на топлина, за да се учиш и да любиш.

(37/ стр. 60)

Изобщо всички материални светове са свързани един с друг, но животът в тях не е навсякъде еднакъв. Значи има светове, лишени от скърби и страдания. (37/ стр. 64)

— Какво да се прави тогава със скърбите и страданията на земята? — Не остава нищо друго, освен да се превърнат в радост. Ще кажете, че това е велика наука. За вярващия това е възможно, за невярващия е почти невъзможно. (37/ стр. 64)

Къде ли не търсите Бога? Обаче не предполагате, че ще Го намерите в страданието. Той не е във външното страдание, което всички виждат, но във вътрешната тъга, която човек изпитва при осъзнаване на своите погрешки. Това наричаме морално страдание. Тук именно ще чуеш тихия Глас, който ти нашепва: Не постъпи добре. — Като не одобрява твоята постъпка, ти страдаш и си недоволен от себе си. Ако не познаеш Бога в страданието, никъде и никога няма да Го познаеш. (37/ стр. 66)

Докато скърбиш и се радваш, ти още не се познаваш. Докато не дойдеш до положението да сменяш скръбта в радост, ти още не се познаваш... (37/ стр. 67)

Днес повечето хора се съмняват в родителите си, в братята и сестрите си, в приятелите си — навсякъде съществува съмнение. Няма по-голямо мъчение от това да се живее в съмнение и недоверие. Дето отсъствуват Любовта, Мъдростта и Истината, съмнението се явява като вътрешен резултат на живота.

(37/ стр. 121, 122)

Всички християни говорят за Истината, обаче едни отиват в ада, а други — в рая. — Защо? — Защото възприемат и прилагат Истината различно. (37/ стр. 125)

Ти си скръбен, защото мислиш, че си скръбен. Ако мислиш, че си щастлив, ще бъдеш такъв. (37/ стр. 269)

Понякога едно страдание освобождава човека от друго страдание. (37/ стр. 281)

Някой иска да убеди хората, че животът е пълен с мъчнотии и страдания. Че има мъчнотии и страдания в живота, вярно е, но че целият живот е само страдания, това не е право. Адът, който минава за място на страдания, пак не е само страдания; и там има радост, музика и песен. Адът представя корените на живота... Корените на живота, т.е. адът, е вътре в човека. Казваме, че човек се мъчи вътрешно, но не постоянно. (37/ стр. 303, 304)

Един човек се отчаял от живота, почувствувал се самотен, никой не го обичал, никой не мислел за него. Това било през една мрачна зимна нощ. По едно време една мушица излязла отнякъде и започнала да се върти около него. Обиколила няколко пъти главата му и се скрила. Той почувствувал, че нещо топло, приятно го обхванало; разбрал, че не е сам, че има някой да го обича. Давайте цена и на малките неща. (37/ стр. 312, 313)

Ще дойде ден, когато душата ще бъде независима от тялото. Душата е безсмъртна, тялото е смъртно. Докато душата се научи свободно да излиза и влиза в тялото, човек минава през мъчения и страдания. (37/ стр. 323)

И съвременните хора сутрин са в рая весели, радостни; сгрешат ли нещо, изпъдят ги оттам и те слизат в ада. Тук плачат, молят се, пак ги приемат в рая. Така с години се повтаря една и съща история, докато дойде ден, когато човек вече няма да греши и ще запази своето място в рая. (60/ стр. 19)

...Всяка ваша мисъл или всяко ваше желание, които ви харесват, най-първо трябва да ги представите пред окото на Бога да ги одобри и ако Той се произнесе за тях, че са добри, тогава и вие можете да ги задържите в себе си. Вие можете и да не правите това, но ще се самоизлъгвате и после ще страдате. (60/ стр. 30)

Страданията на хората показват, че те са в ада. Дето Бог отсъствува, там е адът. (60/ стр. 36)

Може и без страдания. Кога? — Когато човек възлюби Господа с всичката си душа, с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си сила и работи съзнателно да превърне страданията в радост, т.е. да носи страданията и скърбите с радост. Ако човек не възлюби Бога, тогава и страданията му ще бъдат непоносим товар за него. (60/ стр. 42)

Ако любовта ви към Бога е по-слаба, отколкото към желанията ви, тогава страданията и противоречията в живота ви ще останат неразрешени. (60/ стр. 42)

Днес всички хора искат да бъдат здрави, щастливи, да реализират всички свои желания и т.н. Всичко това може да се придобие. Как? — Като придобият здраво тяло, добро сърце, светъл ум и да станат напълно добродетелни. Без тия неща те са осъдени на страдания. (60/ стр. 58)

Казвате: — Ще има ли страдания за нас? — За онзи, който не е страдал, ще има страдания. За онзи пък, който е изтърпял страданията докрай, няма да има вече страдания. (60/ стр. 82)

Що се отнася до страданията на човека, те са временни неща. Страданията могат да изчезнат моментално. Докато човек страда, той мисли, че никога няма да излезе от това положение. Освободи ли се от страданието, той всичко забравя и запазва само опитността, която е придобил. (60/ стр. 88)

Когато сте неразположени, умъчнени от нещо, правете различни опити да трансформирате състоянието си. (60/ стр. 137)

Без Бога всеки е нещастен. (60/ стр. 170)

Когато противоречията дойдат сами за себе си, това е друг въпрос; обаче сам човек не трябва да си предизвиква никакви страдания, никакви противоречия. (60/ стр. 193)

Всеки човек минава през добри и лоши състояния, докато най-после разбере смисъла на живота. (60/ стр. 212)

Казвате: — Какво трябва да правим, когато дойде някое страдание? — Скърбите, страданията са на мястото си. Дойде ли някаква скръб или страдание, кажете: Не страдам само аз, в този момент с мене заедно страдат много хора още... Някой казва: Какво ме интересува, че с мене заедно страдали и други хора? За мене е важно, че аз страдам. — Казвам: Колкото е важно, че ти страдаш, толкова е важно, че и други хора страдат. — Защо? — Защото скръбта, страданието е работа, която трябва да се свърши; колкото повече хора страдат едновременно, толкова по-голяма е възможността за успешното свършване на работата.

(60/ стр. 218)

Понеже Бог е допуснал страданията, този живот засега е най-добър. След този живот ще дойде друг, по-добър. По-добрият живот не изключва страданията, но обяснява техния дълбок смисъл.

(60/ стр. 229)

Тоягата е за малките деца, а Словото Божие — за възрастните. Ако и днес още продължаваме да се изправяме чрез тоягата, това показва, че се намираме във фазата на детинското си разбиране.

(14/ стр. 24)

Христос казва на учениците си: “И по-големи работи можете да направите”. Това подразбира: “Но и по-големи страдания ще имате”. (14/ стр. 28)

Казано е в Писанието: “Търсете Ме в ден скръбен! Тогава ще ви помогна и ще Ме прославите”. Значи ще търсите Бога в дни на големи нещастия, разочарования, невежество, а не в дни на щастие и блаженство. (14/ стр. 30)

Вие трябва да бъдете хора на науката, да се стремите към знания, каквито ангелите и светиите имат. Мнозина имат това знание в себе си в зародиш, но то ще се развие и ще произведе голяма промяна в съзнанието им. Това знание може да превръща скръбта в радост, недоволството в доволство... (14/ стр. 32)

Докато не дойде до Възкресението, докато не получи Посвещение, човек все ще се натъква на противоречия, на мъчнотии.

(14/ стр. 32)

Страданията се оправдават само ако има някого да обичаме; няма ли кого да обичаме, страданията са безпредметни.

(14/ стр. 32)

Докато живее в съзнанието и самосъзнанието си, човек живее и се движи в света на промените — в радостите и скърбите. Щом мине в подсъзнанието и свръхсъзнанието, човек вече влиза в друга фаза: той излиза от всички промени, от всички противоречия. Щом се натъкне на някакво страдание, той лесно го сменява в радост. (14/ стр. 38)

Ако душата на някого е натъжена и скръбна, това не е всичкото. Животът е пълен с Любов и добродетел, които ще влязат в неговата душа и ще сменят състоянието му. Скръбта не остава завинаги в душата на човека. Скръбта е нощ за човешката душа. Тъй щото, ако вечер е тъмно, не мислете, че тази тъмнина постоянно ще прониква през вашата душа. Щом дойде светлината, тъмнината веднага ще отстъпи. (14/ стр. 69, 70)

...Докато страданията не дойдат близо до човека, той никога не може да влезе в положението на страдащите, на бедните. Само по този начин човек може да стане внимателен и отзивчив към страданията на ближните си. (14/ стр. 85)

Природата поставя всеки човек на изпит да види доколко той може да издържа страданията в живота. (14/ стр. 128)

Ние не гледаме на нещата като обикновените хора. Ако гледахме на живота като тях, и ние щяхме да бъдем нещастни.

(14/ стр. 134)

И онзи, който не иска да участвува в страданията на човечеството, не ще спечели нищо. (1/ стр. 6)

Трябва да се пренесат сто скърби, за да се понесе една Божествена радост. Тогаз именно ще оценим както трябва тази радост и ще я задържим. И затуй Господ започва със страданията, за да ни кали — както железарят калява желязото, за да го направи годно за работа — да издържим радостта, която ще дойде отпосле. (1/ стр. 6)

Човек, който иска да люби, трябва да опита най-големи страдания в света; който не е страдал, той не може да изпита този Божествен принцип на Любовта. (1/ стр. 21)

...И в човешкия живот се явява също такова състояние — когато му дадат твърда храна, Любовта, той преминава през процеса на страданията. (1/ стр. 58)

Любовта едновременно причинява и страдание, и радост — то е нейно свойство. Тя е сила с две острила: тя милва всички, но и наказва всички. И как ви наказва? Като се отдели от вас, ставате тъжен и казвате: Нещастен съм. — Защо сте нещастен? От отсъствието на Любовта. Аз съм щастлив. — Защо? — Защото Любовта присъствува в мене. (1/ стр. 61)

Един се оплакал, че кръстът, който носел, бил много тежък. Господ рекъл: “Вземете му го” — и го въвел в една голяма зала, и му рекъл: “В тази зала има големи и малки, златни и сребърни, железни и каменни кръстове, избери си един”. Човекът като ходил, ходил, намерил един малък кръст и рекъл: — Туй кръстче искам. — Ами че това е кръстът, който ти носеше досега, този кръст бях ти дал — рекъл Господ. Та често ние преувеличаваме нашите страдания. (1/ стр. 71)

За да можем да претърпим външните несгоди на живота, трябва да имаме вътрешно равновесие на душата, сърцето и ума.

(1/ стр. 90)

Когато вие на земята не можете да понесете най-малката мъка и да послужите на Господа, как можете да възкръснете?

(1/ стр. 114)

Докато човек не почне да мисли и разсъждава, той е нещастен; почне ли да мисли и разсъждава, става щастлив и невъзможните по-рано неща в живота почват да стават възможни.

(1/ стр. 140)

Всеки ден всеки от вас е в съприкосновение с Господа, когато страдате и обичате. (1/ стр. 174)

...Без мъка няма сполука. (1/ стр. 193)

Човек трябва да мисли право. Това е възможно само тогава, когато умът му е свободен, т.е. не е обременен. Когато скърби или когато страда, човек е обременен с нещо. (62/ стр. 5)

...Външния живот на човека. Този живот е изложен на постоянни промени. Вътрешният живот обаче е неизменен... Скърбите и радостите представят външната страна на живота, т.е. неговото облекло, неговата външна дреха. (62/ стр. 8)

В Божествения живот няма скърби и страдания, няма противоречия и недоразумения между хората. Там всички живеят в единство и пълно съгласие. (62/ стр. 12)

Мнозина говорят за ада, описват го като място на мъчение, като страшен съд за лошите дела на хората. Колкото да е страшен този ад, той не е по-страшен от ада на земята. Истинският ад е на земята. Де именно се намира този ад? Той е в човешкото тяло: в изкривения човешки ум, човешко сърце, човешка воля. Той се изразява в неправилните отношения между хората, в недоверието, което имат един към друг. Адът е в обществата, в народите, които се използуват едни други: силният използува и тъпче слабия. (62/ стр. 26)

Докато не е страдал, докато не е опитал нещо, човек не може да говори за знания. Щом преживее, опита и пострада за нещо, в тази област човек придобива знания. Следователно всяко нещо, което е опитано, преживяно и дало резултат, това е знание.

(62/ стр. 28)

Като пострада малко, човек изправя погрешките си и придобива знания. (62/ стр. 45)

Всяко страдание, всяка мъчнотия трябва да дойде до своя край, до най-високата си точка и след това да ви напусне. По-горе от това те не могат да отидат. Там е техният край. Само така болестите, мъчнотиите и страданията ще се подчинят на разумността, на закона на Любовта. (62/ стр. 58)

Ако вашата глава е пукната, ако кракът ви е счупен и ви намери вашият възлюбен, болките и страданията ви са на място. Тъй щото, както и колкото да страдате, радвайте се, ако това страдание е послужило като повод да намерите Онзи, Който ви обича.

(62/ стр. 90)

Защо носите несгодите на живота? Защото не е дошло още времето да ви освободят от тях. Когато дойде това време, всички хора ще се освободят от мъчнотиите и страданията, от несгодите в живота. (63/ стр. 9)

Щом става въпрос за Истината като проява на Божественото учение, вие трябва да знаете, че няма никаква мъчнотия в приложението й. Мъчнотиите и страданията са спътници на човешкия живот, но не и на Божествения. (63/ стр. 10)

Хората... Докато не се научат да търпят, със смирение да носят страданията си, те не разбират живота, не разбират Божията Любов. Това показва, че те са слаби хора. (63/ стр. 59, 60)

Когато се говори, че ще отидете в ада, вие вярвате. Когато се говори, че ще отидете на небето, не вярвате. Какво представят адът и небето? Това са състояния на съзнанието, през които човек минава. Щом изгасите свещта на съзнанието си, вие сте вече в ада. Запалите ли я отново, вие сте в рая... Когато човек дойде до положение нито да гаси свещите на своето съзнание, нито да ги пали, той е влязъл вече в правия път. (63/ стр. 81, 82)

Наистина понякога в живота на човека идва едно малко нещастие, за да го освободи от по-голямо. (63/ стр. 104)

— Ама защо ни се дават толкова страдания? — За изпит. Бог ви изпитва чрез децата ви, чрез мъжа ви, чрез жена ви, чрез приятелите ви, чрез всички ваши близки и познати. Най-малкото вътрешно смущение показва, че човек не е готов още да възприеме новото. (63/ стр. 112)

Вашият живот е несносен, мъчен, което показва, че се нуждаете от нови разбирания, от нова философия за живота.

(63/ стр. 128)

Докато е на земята, човек не знае през какви места ще мине, какви мъчнотии и страдания ще преживее. Добре е човек да предвижда всичко, което му предстои да мине, но ако не може да предвиди, поне да е готов да се справя с всички изненади, с всички мъчнотии в живота си. (63/ стр. 137, 138)

И тъй, когато хората се оплакват от страданията си, това показва, че те са още в човешкия живот. В този живот именно нещастията и страданията никнат като гъби... Сега изучавайте едновременно и човешкия, и Божествения живот и каквото разберете, приложете го в своя личен живот. (63/ стр. 146, 147)

Като не разбират смисъла на живота, някои казват, че обичат само себе си — никой друг не ги интересува и за никого не искат да знаят. Да се говори така, това значи да не разбира човек какво представя самотията. Страшно нещо е самотията! Тя представя затвор, в който не прониква никакъв светлинен лъч. Няма по-голямо нещастие за човека от самотията: да живее сам, без хора около себе си, да не чуе две думи от своя ближен, да няма с кого две думи да сподели. (63/ стр. 190, 191)

Докато избягвате злото, вие сте на крив път и сами създавате нещастията си. Ако искате да се справите със злото, не бягайте от него, но благодарете на Бога, че ви е посетило. Щом благодарите за злото, Бог веднага ще го превърне на добро. (63/ стр. 193)

Който иска да изучава Любовта, да придобива топлина и мекота, той трябва да се излага на външни неблагоприятни условия, на големи бури и страдания. Който търси Любовта, той трябва да има здрав гръбнак да издържа. (63/ стр. 202, 203)

Някой пита: — Защо е скръбта? — За да се молиш. За да се молиш, за да не бъде опетнена твоята молитва, трябва да имаш такава голяма скръб, душата ти да бъде тъй разтърсена, че ти да почувствуваш дълбоко, вътрешно желание да се молиш в тайно...

(7/3:29)

Когато казвам, че ние живеем еднакво, аз разбирам, че всички страдаме еднакво, но не използуваме еднакво тия страдания.

(7/9:14)

...В природата има друго едно състояние, което индусите наричат тъма, аз го наричам вечно низходящо състояние на човешката душа... В съвременните хора се развива туй състояние на тъма, което се е натрупало в тях от хиляди векове, та днес носят лошите последствия. За всичко това съвременните хора искат да осъдят природата, Господа, защо е създал така света. Тъй както ние знаем, светът първоначално беше създаден много хубаво.

(7/10:6, 7)

В света има две посоки на движение — възходящо и низходящо. В едното състояние, което е състояние на тъма, низходящото състояние, се раждат скърбите, страданията, мъките, болестите, всичките несполуки, неблагодарността, всички лоши прояви. А... дето е Духът на благостта, Бог, за Когото се казва, че е благ, тази посока е възходяща; тя определя стремежа на човешкия дух към Бога. Всеки човек може да провери себе си, да види кое от тия две състояния преобладава в него. (7/10:11, 12)

Имаш ли известни страдания, това показва, че ти съзнаваш своето несъвършенство и си недоволен от себе си. (7/15:9)

Религиозният човек не трябва да се спира върху това, как му действува една храна, но трябва дълбоко в себе си да съзнава, че не трябва да причинява никакво страдание комуто и да е, било на някоя кокошка или на някое агне. Защо? Понеже туй страдание по обратен път ще се върне и към него. (7/17:15)

Преди всичко Бог, Който живее вътре в нас, по някой път се оттегля. Когато идват страданията, Бог се оттегля от нас. Значи щом Бог се оттегли, това показва, че Той не е доволен от нашия живот. (7/17:28)

Вие казвате: — Животът не може ли без скърби? — Може. Но кога? Когато ти си разумен, когато не правиш погрешки в живота си, когато спазваш всички закони... Но щом правиш много погрешки, скръбта ще върви по твоите стъпки. (7/19:4)

...Увеличението на страданията. По това именно ще се познае, че новият живот иде. (7/20:21)

Значи нашият съвременен живот е засегнат от друга култура, по-висша от нашата, с която ние сме дошли в съприкосновение. И тази висша култура действува вече върху нашето съзнание. Първото нещо, което доказва, че ние сме под влиянието на тази висша култура, е това, че има увеличение в страданията. (7/22:11)

Истинското страдание е моралното страдание, когато душата страда с един свещен трепет, а не като страдаш, да се ожесточаваш. Ожесточението не носи живот. Мъчението също не носи живот. То не е страдание, то е разрушение. (7/22:11)

Човек може да бъде богат и да живее един нещастен живот, а може да бъде и най-сиромах и пак да живее един благочестив живот. (7/26:13)

Когато ти си тъжен, скръбен, изоставен от всички в живота си, в пълно отчаяние, паднал духом, гладен, жаден, на умиране, ако се намери някой да ти донесе малко хлебец и водица, да ти услужи, казвам: това е онази идеална душа, която ти търсиш и очакваш.

(7/27:17)

Има един вътрешен закон, който определя нещата. Той е следният: когато усещате в себе си голяма скръб или голяма тъга, или голяма тъмнина, това показва, че вие се движите в гъста материя, или в един неразумен свят. (7/27:20, 21)

Тия мъчнотии, тия страдания и затруднения, които усещате сега, те са начатък на пресяване. Чакайте, това е нищо още. Знаете ли какви тънки решета, какви ситни сита ще дойдат, с които ще ви пресеят? (7/32:14)

Когато човек потъне в ада, той ще чуе там тихия, свещен Глас на Бога, който му казва: “Ако вярваш в Мене, Аз мога да те избавя от ада”. (7/32:30)

Само при страданията могат да се родят бъдещите велики души. (7/34:23)

Често ние питаме: — Защо страдам аз? — Не питайте защо страдате, но питайте защо е страданието в света, защо е страданието в цялата природа. Едновременно когато вие страдате, хиляди други същества дават живота си. В този момент, когато от вашата глава се взима само един косъм и вие усещате болка, може от други да се взима цял живот. (6/4:5, 6)

Някой казва: Ама аз искам да престане тази болка, да се премахнат тия несгоди! — Няма да бързате! Тази болка ще престане, тия несгоди ще се премахнат не когато вие искате, а когато тя намери, че трябва. Някой иска да стане чудо, изведнъж да престане известна болка. Това не е чудо. Всеки лекар може да намаже болното място с кокаин и болката ще изчезне, но тя изчезва временно, не напълно. За да изчезне известна болка, за да стане човек едно разумно същество, изисква се време... (6/4:7)

Ако вие при сегашните условия не можете да издържите едно страдание, едно изпитание, как ще се оправи светът? Светът изисква герои! (6/5:18)

Ако казвате, че само религиозните, набожните хора страдат, не сте прави. Онези хора, които не са религиозни, които не са набожни, страдат повече. (6/9:6)

Можем ли да избегнем страданията? Можем да ги избегнем. Има една наука, според която по един правилен начин ние можем да избегнем страданията. Кога? Когато ликвидираме с всички свои стари сметки, когато ликвидираме с всички свои стари вярвания, когато ликвидираме с всички свои стари обичаи, изобщо с всичко старо и започнем с новото. Само тогава страданията в света ще престанат. (6/9:7)

Ние вярваме, че един човек страда много, ако плаче и вика. Не е тъй. Дълбоките страдания на човешката душа не могат да се изразят с викане. (6/9:16)

Раждаме се, умираме, идват страдания, епидемии, стават катастрофи, плачем, молим се... Всичко това ще се продължава дотогава, докато в нас се зароди едно дълбоко желание да изпълним Волята Божия не по външни заповеди, а по дълбоко вътрешно разбиране. Това е великото в живота! (6/9:20)

Вие казвате: — Какво нещо е Любовта? — Любовта е сила, с която можете да носите на гърба си цялата земя. Тогава ще казвате: Господи, всичките страдания, които ми дойдат, ще мога да ги нося. (6/12:26)

Има ад, но Бог не е създал ада. Има рай, но Бог не е създал и рая... Отде излезе раят? Когато двама души се обичат, нали има рай за тях? Отде излезе адът? Когато двама души се измъчват, нали има ад за тях? Питам: Кой създаде рая? Вие. Кой създаде ада? Пак вие. (6/14:10)

Дадохте условия на Бога да се прояви вътре във вас — това значи рай; спъвахте Бога в себе си — това значи ад. (6/14:10)

В цялата сегашна култура има едно разнебитване, едно пресяване. Ние се страхуваме от това, но то не е страшно. Туй разнебитване се дължи на онзи велик живот, който сега се проявява и пречиства всичко. И ние трябва да се радваме за всичко, което става в света. Ние не се радваме за страданията на хората, но за онова великото, което се върши. (6/14:28)

Значи в живата природа съществуват такива норми, които всеки жив човек трябва да знае. Незнанието не ни избавя от отговорности, не ни избавя и от последствията на страданията. От какво произтичат страданията в света? Ние определяме: всички страдания произтичат от изгубването на тези норми. (6/15:4)

Материалните блага в този свят само ще усилят страданията ви. Животът ви от единия до другия край ще бъде само разочарования. (6/15:18)

Ако във време на мъчнотии не можеш да издържиш най-малкото страдание, тогава где е твоята човещина, где е твоята култура? Ако ти във време на страдания не можеш да пожертвуваш живота си за Бога, а като някой страхливец се отричаш от Него и продаваш Истината, где е твоята човещина? (6/16:23)

Сегашният живот е живот само на скърби, т.е. не изключително на скърби, но скръбта е преобладаващият елемент. Тази мисъл трябва да държите в ума си, за да имате правилно разрешение на живота. Животът в сегашната си фаза разрешава една от най-трудните задачи: да превърне скръбта в радост. (6/20:5)

...Казват: “Корените на знанието са горчиви, но плодовете — сладки.” В началото ще имате скръб, а в края ще имате радост.

(6/20:28, 29)

Когато в човека предстои да се създаде нещо ново, нещо много велико, нещо много хубаво, в него настават такива именно бури, такива пертурбации, докато... в него изгрее слънцето. (6/22:14)

Ако ние сме готови да пожертвуваме своя живот, сили и здраве, както и всичко друго заради Господа, ние ще бъдем в състояние да претърпяваме всички мъчнотии и страдания в този свят, без да се усъмним в Бога. (6/24:27)

Христос казва: “Който иска да бъде мой ученик, да дигне кръста си и да ме последва.” (44/ стр. 32)

За предпочитане е да страдаш, отколкото да изгубиш живота си. (44/ стр. 45)

Днес от невидимия свят слизат хиляди напреднали същества да помагат на човечеството. Те търсят готови души, чрез които да работят. Пригответе умовете и сърцата си за тях да ги посрещнете, да ви посетят и внесат във вас новата култура. Малко хора са готови да посрещнат тия души. Ако една от тия души ви посети и намери, че не сте готови, тя ще ви напусне. Няма по-голямо нещастие за вас от това да ви посети една светла душа, а после да ви напусне. Това е цяла катастрофа. (44/ стр. 57, 58)

Наистина всеки е изпитвал скръб, когато огорчи някой свой приятел. Щом се извини пред него, страданието му се изменя, олеква му нещо. (44/ стр. 69)

Сегашните хора търсят живот без страдания. И това е възможно, обаче от човека се иска чиста и права мисъл без никаква съблазън, без никакво петно. Остане ли най-малката нечистота в ума или в сърцето на човека, той се излага на духовна проказа. (44/ стр. 84)

Не казвайте, че изпитанията ви са много големи. На всеки човек са дадени страдания и изпитания според силите му. Бог е задържал най-големите страдания за Себе Си. Затова казваме, че Той е дълготърпелив, всесилен, всеблаг и т.н. Нека всеки си каже: Ако Бог е дълготърпелив, защо аз да не бъда поне търпелив? Ако Той е всесилен, защо аз да не бъда поне силен? Ако Той е всеблаг и всемъдър, защо аз да не бъда поне благ и мъдър? (44/ стр. 86)

Съвременните хора се оплакват от страданията и мъчнотиите си и казват: Големи мъчения, големи страдания ни се дават. — Друг някой казва, че му е тъжно нещо, че е неразположен, че му тежи нещо на сърцето. Нека си зададе въпроса, отде произтича неговото страдание. Ще каже, че не знае произхода на своите мъчения и страдания. Тогава как може да говори за нещо, да се оплаква от него, без да знае какво е, отде произтича и какво цели?

(44/ стр. 113, 114)

Под думата ад ние разбираме нещо съвършено различно от това, което хората разбират. Адът е състояние. Влезе ли в ада, човек влиза в областта на скърбите и страданията — първото стъпало на ада. После той влиза още по-навътре — на второто стъпало, в областта на мъчението. Има и трето стъпало на ада. Кое е това стъпало, никой не знае. За него не се говори.

(44/ стр. 127)

Човек... Само чрез страданията той познава силата, знанието, благостта и милосърдието на Бога. Каже ли някой, че Бог е милостив и благ, той Го е познал. Той е минал през големи страдания. Този човек е готов за духовния свят. Не е ли минал през науката на страданията, човек не може да се ползува от благата на духовния свят. (44/ стр. 141)

Омразата е гъста, черна материя, която се отразява вредно върху човека. Тя го души, ограничава и измъчва. Който е придобил самообладание, той може да трансформира тази енергия, да я разреди, да я направи безвредна за организма си. Не може ли да я трансформира, човек се отдава на нейното вредно действие. Същото можем да кажем и за големите радости и скърби, през които минава човек. Те представят гъста материя, която предизвиква голямо налягане върху човека. За да не изгуби съзнанието си, той трябва да знае как да се справя с тях. Щом изгуби съзнанието си, човек се лишава от опорната точка в живота си по отношение на самата реалност. (44/ стр. 152, 153)

Ако цветята и плодовете страдат, когато човек не ги оценява, колко повече страдат хората, когато не могат да оценят любовта им. (44/ стр. 166)

Задачата на всеки човек е да се справи разумно с мъчнотиите и страданията в живота си, да ги превърне в радост.

(44/ стр. 168)

Не може ли човек да трансформира състоянията си, да превръща скърбите в радости, той остава в положението на обикновените хора. Като е дошъл на земята, човек трябва да прояви поне една от своите добродетели, която да го издигне над уровена на обикновените хора. (44/ стр. 186)

Който живее за себе си, той е в ада на живота; който живее в Бога, той е в рая. От човека зависи да живее в ада или в рая.

(44/ стр. 275, 276)

Когато ангелите гледат човека, те пожелават да дойдат на земята да учат тия уроци, на които той е поставен. Ще страда или ще се радва, ангелът ще бъде доволен, че има възможност да познае Бога. (44/ стр. 276)

Само добрият човек страда, но не и лошият. Лошият човек се мъчи, но не страда. Страданието е нещо възвишено и благородно. Ако човек страда и се ожесточава, той не е разбрал смисъла на страданието. (44/ стр. 297)

И тъй, страданието е мярка, по която се съди за степента на човешкото развитие. Това не значи, че човек трябва сам да се натъква на страдания. Това не значи още, че човек трябва съзнателно да се мъчи. Ние не говорим за ненужните страдания, но за ония, които разумният свят изпраща на човека.

(44/ стр. 298, 299)

Малки препятствия и скърби можете да имате, но те не са от характер да ви спъват. Какви страдания може да има онзи, който люби безкористно и чисто? Какви страдания може да има онзи, който всяка сутрин отива на небето и се връща на земята да работи? Небето е светът на Истината и Светлината.

(44/ стр. 309)

Понякога човек скърби и се радва за неизвестни неща. Макар и неизвестни за него, те са по-реални от ония, които са известни. Затова казваме, че човек има реални и нереални радости и скърби. Каквито и да са скърбите и радостите, важно е човек да се учи от тях, ...да калява волята си, да облагородява сърцето си и да усилва своя ум. (44/ стр. 311)

Когато люби, човек е на небето между светли и разумни същества. Изгуби ли любовта си, той слиза на земята между обикновените хора. Ако живее дълго време на небето, човек става силен и може лесно да се справя с големите мъчнотии и страдания.

(44/ стр. 220)

Разликата между добрия и лошия човек се заключава в следното: лошият се мъчи и нищо не ражда, а добрият се мъчи и ражда. (21/ стр. 15)

“Оттогава Царството Божие се благовествува”... То представя разумния, истинския Божествен живот, който изключва мъченията, страданията и смъртта. Това не значи, че тези неща не съществуват, но в Царството Божие тези неща се приемат с радост. Това е велика Истина, която мъчно може да приемете. Вие не можете да си представите как това, което причинява страдание, причинява и радост. (21/ стр. 22)

Всички мои опити, всички велики идеи, всички изобретения, до които съм достигнал, са реализирани при най-големи мъчнотии и страдания. (21/ стр. 27)

Ако не познаеш Бога в мъчението и страданието, другаде никъде няма да Го познаеш. Ако не познаеш Бога в опаката страна на живота, т.е. в мъчението, което като лъв разкъсва тялото ти и чупи костите ти, никъде няма да Го познаеш. Като гледа как се гърчиш от страдания, Бог те пита: Юнак ли си да пренесеш тези страдания? (21/ стр. 28)

“Царството Божие се благовествува.” — Чрез какво? — Чрез страданията. Аз изнасям тази велика Истина пред вас — пробудените души. Тя не е за всички хора. (21/ стр. 28)

Питам: Де беше дяволът на мъчението и страданието преди създаването на света? Според мене той съществуваше като възможност в самото Битие. (21/ стр. 28)

Ние трябва да се стремим да разберем смисъла на онова, което Бог е създал, и да приемем Божествените мисли. Приемете ли Божествените мисли, вие сте на прав път и колкото повече страдания и мъчения имате, толкова на по-прав път сте.

(21/ стр. 31)

— Защо Бог ни изпраща толкова наказания? — Той не ви е наложил дори една хилядна част от наказанията, които заслужавате.

(21/ стр. 54)

Ако не преобразите ума, сърцето и тялото си и не ги направите от чиста, фина материя, ще останете при старите условия на живота, при страданията и нещастията. (21/ стр. 81)

Душата е небесна жителка. Напусне ли човека, той изпитва скръб и нещастие, мъчение и немотия. Посети ли го отново, той става радостен и весел. (21/ стр. 82)

Бог живее във вас. Само тази мисъл ще ви изведе от ада.

(21/ стр. 86)

Христос иде на земята да извади всички от ада и да ги поведе нагоре. Божествената Светлина ще ви изтегли вън от ада, въпреки вашата воля. (21/ стр. 86)

Дето няма Любов, там има страдания и болести. Много просто, Бог не е там. (21/ стр. 144)

Ако мислите, че можете да съградите живота си вън от Любовта, лъжете се. Този живот ще донесе всички нещастия. (21/ стр. 150)

Кой човек днес има права, здрава мисъл, с която да издържи на всички мъчнотии и изпитания? (21/ стр. 164)

Всички противоречия и страдания са материали за бъдещия живот. (24/ стр. 49)

Страданието е велика сила, която оправя и пречиства пътя на човека към Божията Любов. Който не страда, не може да опита и познае Любовта. За да опиташ Любовта, първо ще минеш през страданието. Това е контраст, но контрастите са необходими.

(24/ стр. 58)

Има два вида хора: едните страдат, но цъфтят, връзват и живеят; другите нямат страдания, не искат да страдат, но не цъфтят и не връзват. Следователно те са изложени на изсъхване. Те могат да съществуват, но живот няма да имат в себе си. (24/ стр. 59)

Казвам: Да страдаш, това значи да пуснеш дълбоко в земята корените си и да работиш; да страдаш, значи да имаш противоречия, противодействия, да придобиеш опитност за великите закони, които регулират живота. (24/ стр. 60)

Аз считам герои тези от съвременните хора, които издържат страданията. И ви питам: Готови ли сте да страдате?

(24/ стр. 62)

...Ние можем да живеем на земята и да имаме Божественото състояние на рая, а можем да изпитаме и най-ужасните страдания. Значи тия състояния се сменят последователно у нас — това зависи от нас. Онзи, който разбира законите, лесно може да се справи със страданията. (24/ стр. 63)

Най-първо Любовта трябва да се изяви чрез закона на страданието. Можеш ли да издържиш този закон, ще дойде още по-големият — законът на радостта. Ако издържиш и него, ще дойде законът на истинския смисъл на нещата. (24/ стр. 66, 67)

...След това идат по-страшните, по-ужасните страдания — моралните. Там е Божествената радост. След тях иде светлият живот на безсмъртието. (24/ стр. 67)

Аз не ви проповядвам особено учение, говоря ви за смисъла на страданието в живота. Ние сме дошли до една фаза в живота, дето се натъкваме на най-тежките страдания. Това е свършекът на тази еволюция. (24/ стр. 69)

Сега готови ли сте да страдате? ...Считайте, че всичко, което ви се случи, съдействува за вашето добро. В Писанието се казва: “Всичко съдействува за добро на онези, които любят Господа”... В каквото положение да сте, вие трябва да носите мъжки, геройски страданието. (24/ стр. 70)

Герой е този, който е готов да се бори. А сегашните хора като чуят за страдания, настръхват им косите. Ще се бориш докрай. Страдания идват, те са изпити за вас. А вие казвате: Страх ни е. — Когато не може да победи, човек страда. При победа той изпитва голяма радост. Значи в живота човек се бори да преодолее мъчнотиите. Не успееш ли, ще се бориш, докато докараш борбата до крайна победа. (24/ стр. 83)

“Всички днешни страдания — казва Павел — не могат да се сравнят с благата, които ще дойдат, и славата, която ще ни се открие.” ...Когато дойде Любовта, страданията, противоречията, терзанията, всичко това не може да се сравни с един любовен момент. Да преживееш един такъв момент, да срещнеш Бога, Когото от милиони години очакваш да зърнеш и да те проникне един лъч от Него, това е велико нещо! (24/ стр. 92)

Когато хората на земята страдат, пъшкат и изпитват най-големи горчивини, ангелите на небето се радват и изпитват най-голяма приятност. Защо ангелите се радват? Те разбират дълбокия смисъл на страданието, знаят, че в него се крие благото на човечеството. (24/ стр. 251)

Човек... Лошо е, когато той изгуби присъствието на духа, когато изгуби смисъла на живота, когато отслабне. Тогава всичко наоколо му се вижда опако, хората лоши и той търси начин как да избяга. С бягане работа не става. Ако бягаш, в ада ще отидеш.

(24/ стр. 260, 261)

Истината е трансформатор... Тя освобождава човека от неговите мъчнотии. Истината примирява хората с противоречията им. Те свободно носят бремето си. (24/ стр. 264)

Понякога човек се усеща уединен, изоставен от майка, от баща, от приятели, никой не го обича и той не може никъде да си намери място, ходи натук-натам, лута се отчаян, търси помощ. Това състояние е смърт. Това показва, че ние живеем още в неразумния свят. Възможно ли е човек да живее в разумен свят и да изживява такива тежки състояния? Не е възможно. Значи всеки трябва да даде възможност на съзнанието си да внесе в него начатък на Вечния Живот. (9/ стр. 69)

Който казва, че иска да умре, това подразбира, че този човек иска да се освободи от страданията. Той търси лесния път в живота. (9/ стр. 99)

Ако искате да влезете в свещения път на Любовта, вие трябва да се освободите от страданията, т.е. да преминете през тях. Те ще отворят пътя ви по-нататък, те ще отворят очите ви да виждате и да разбирате нещата. (9/ стр. 99)

Сега като говоря за познаването, аз не разбирам обикновеното познаване, което ни доставя ред страдания. Когато човек познае себе си, в правия смисъл на думата, той ще престане да страда; когато човек познае себе си, в правия смисъл на думата, той ще престане да греши... (9/ стр. 145)

Днес най-даровитите, най-великите хора, както и обикновените хора, са изложени на големи страдания. Въпреки това много хора казват: — И аз ли трябва да страдам като другите? — Ако не страдаш, ти си по-долу от обикновен човек. (9/ стр. 198)

Какъв е смисълът на скръбта? Скръбта, страданията са отрицателни прояви, по които може да се намери истинският живот.

(9/ стр. 236)

Хората... трябва да изменят своите стари възгледи. Както живеят, както мислят и както чувствуват хората днес, всичко това не носи нищо друго, освен скръб, нещастие след нещастие и смърт. Съвременните хора трябва коренно да изменят живота си.

(9/ стр. 250)

Хората сами са отворили вратата на ада и сами трябва да я затворят. (33/ стр. 10, 11)

Питам: Какво ще правите тогава, като дойдат нещастията в живота? Има действителни, има и фиктивни страдания. И на едните, и на другите човек трябва да гледа с трезв ум, със светъл поглед. (33/ стр. 23)

Под нощ, както Христос разбирал тази дума, се схваща отсъствието на всички условия за живот... Щом настане тази нощ, всичко запустява: луната, звездите, животът загасва. Страшно нещо е тази нощ! Тъй щото, когато се говори за нощта в обикновен, в тесен смисъл на думата, разбираме обикновените сенки на живота. И когато страдате, това не е нищо друго, освен обикновените сенки, в които временно сте попаднали. (33/ стр. 58, 59)

Първият признак за идването на Любовта е страданието. Колкото повече страданията се увеличават, толкова по-близо е Любовта. (33/ стр. 67)

От две хиляди години насам страданията на хората се все повече увеличават, понеже самата земя е влязла в нова фаза.

(33/ стр. 67)

Хората не са опитали още какво представя истинският живот. Този живот тече във всички хора, без те да подозират това. Този живот представя идеал на цялото човечество. За да се дойде до този живот, човечеството минава през страдания, през големи изпитания. Страданията са приготовление за влизането на човечеството в Божествения живот. Като казвам, че със страдания може да се влезе в истинския живот, имам предвид разумните страдания. (33/ стр. 83, 84)

Не мислете, че с един замах Бог ще ви освободи от всички мъчнотии и страдания. Не, има фази в природата, които трябва да се преминат. (33/ стр. 89)

Понякога и в Божественото става отлив. Тогава хората започват да страдат. (33/ стр. 96)

Има страдания, които човек сам си създава, те не са необходими; но има страдания необходими, неизбежни. Те идат по причина на ограниченията, в които човешкият дух изпада. Щом слезе в материята, човешкият дух се ограничава. Щом се ограничи, щом изгуби свободата си, духът започва да страда. Тези страдания са наречени мирови страдания, мирова скръб. Духът схваща живота на земята като скръб, като страдание, от което не може лесно да се освободи. Връщане назад няма. Какво му предстои? — Да работи, да учи, да мисли, докато намери начин да се освободи от ограничителните условия на материята. Ако рече да се противопостави на материята, духът ще си създаде ненужни страдания. Всеки дух, колкото подигнат и съвършен да е, щом слезе в материята, непременно ще изпита мировата скръб. (33/ стр. 139, 140)

Защо страдат хората? — Защото слязоха в гъстата материя, облякоха се в плът и се натъкнаха на ограничителните условия на живота. Какво търси човекът днес? Той търси начин, как да се освободи от материята. За да се освободи от материята, той трябва да мине през ред мъчнотии и страдания. (33/ стр. 140)

Много от учениците се спъват в своето минало. Те не трябва да се спират на миналото си, но да вървят напред. Противоречията, страданията на човека, това е неговото минало. (33/ стр. 157)

Миналото е всякога тежко. Щом дойдете до миналото си, всички страдате, всички се оплаквате. Човек трябва да бъде герой, да се справи със своето минало. Той сам е създал миналото си, сам ще се справи с него. (33/ стр. 158)

Всичко в света охка и пъшка под влиянието на скръбта. Изкуство е човек да дойде до положение да се радва при скръбта.

(33/ стр. 164)

Човек трябва да мине през всички състояния поне по един път. За пример, някой изживява тежко състояние, струва му се, че светът се събаря върху него. Колкото да е тежко състоянието му, той трябва да знае, че само веднъж ще го мине. Втори път по никой начин няма да мине през същото състояние.

(33/ стр. 178)

И при най-големите мъчнотии, и при най-големите страдания, които ти турят, ще кажеш: “Аз съм в състояние да нося не само тия мъчнотии, но и цялата земя на гърба си.” Но кога? Когато пътуваш с тия велики крака на Добродетелта. (7/11:25)

Едно се изисква от човека — да има Любов към Бога. При това положение дето застане, човек всякога ще има близки, които ще го обичат. Няма по-страшно нещо в света от самотията.

(33/ стр. 200)

Чрез изпитания и страдания човек намира мястото, което му е определено в живота. (33/ стр. 208)

Изобщо в човека страда нисшето, но щом Божественото, висшето съзнание в него се пробуди, той повече не страда. Докато е в ада, човек страда; щом влезе в рая, страданията му изчезват. Човешкото съзнание носи страдания. Божественото съзнание носи радости. (33/ стр. 212, 213)

При големите страдания и противоречия човек изпада в един лабиринт, дето всичко е заплетено. Той трябва да знае, че тук именно действуват разумни същества. (33/ стр. 221)

Който изучава великите Божии закони и ги прилага, той ще има по-лек, по-сносен живот; който не изучава тия закони, той ще бъде изложен на по-големи страдания. В този смисъл истинското знание освобождава човека от страданията, които биха го сполетели. Без това знание мъчно би могло да се прекара живот като сегашния, който е пълен с препятствия. (33/ стр. 225)

Страданието не е нищо друго, освен голям студ, който обхваща главно психиката на човека. Когато се намери при такива условия, т.е. при температурата на страданието, човек става добър проводник на Божиите мисли и чувства, на Божиите блага. Без страдания човек мяза на пустиня без вода. (33/ стр. 238, 239)

Да допуснем, че имате всичко 30 кръга, т.е. 30 съзнания, които се проникват едно друго. Най-външният кръг има сила и власт да заповяда на останалите 29, обаче най-вътрешният няма никаква власт, никаква сила... Когато се намира в най-вътрешния кръг на съзнанието, човек се усеща съвършено сам, от всички изоставен, никой не го обича и мисли, че нищо не може да направи. Това състояние се продължава около два-три часа. След това съзнанието му започва по малко да се разширява; той минава през всички останали кръгове на съзнанието, докато най-после дойде до 30-тия кръг. Щом влезе в това съзнание, човек започва да се чувствува свободен, доволен от себе си. Той мисли, че много знае, че всичко може да направи... Никой не може да остане постоянно в един и същ кръг. В съзнанието му стават постоянни слизания и качвания... Болестите и изпитанията ще дойдат, но зад всяка болест, зад всяко изпитание има кръгове, които играят важна роля в процесите на съзнанието. (33/ стр. 252, 253, 255)

Щом новата култура се възприеме от хората, умът им започва да се пълни, а сърцето — да се празни. Тогава се явяват страдания, несгоди за хората, но те се компенсират с придобиване на новите идеи. Придобиването на една нова идея се придружава с някаква жертва. Човек трябва да пожертвува нещо от своите чувства, за да придобие една нова идея. (46/ стр. 56)

За всеки човек има тъмни зони на съзнанието, през които неизбежно трябва да мине. (46/ стр. 124)

Всеки ден човек минава по един кръг на съзнанието, като ту слиза до ада, ту се качва на небето. (46/ стр. 124)

Красивите и велики работи се създават при мъчнотиите на живота. Такъв е законът. Колкото по-големи са мъчнотиите ви, толкова по-големи блага те крият в себе си. Това не значи, че човек сам трябва да си създава мъчнотии. Често човек сам си създава страдания и мъчнотии. Не, тези страдания са ненужни и трябва да се избягват. (46/ стр. 166, 167)

Какво представя търпението и как се придобива? Страданията раждат търпението. Търпението пък създава условия за опитности. Опитността носи знания. Значи страдание, търпение, опитност и знание представят една непрекъсната верига. Някой казва: Много страдам. — Придоби ли търпение? — Никакво търпение не съм придобил. — Щом не си придобил търпение, ти още не познаваш страданието. (46/ стр. 167)

Сега да се върнем към търпението, страданието, опитността и знанието. Страданията създават търпението. Търпението е преходен стадий за придобиване на опитности. Опитностите са условия за придобиване на знания, а знанието е необходимо за живота. Страданията представят неорганизиран свят. Търпението представя съграждане на пещ. Знанието пък представя резултати от обработването на неорганизираната материя и опичането й в приготвената вече пещ. (46/ стр. 170)

Ако животът на някой човек започва добре, постепенно той върви все по-добре, докато дойде до най-високата точка — най-добре. След това настава слизане, което започва със страдание — зле, по-зле и най-зле. Щом дойде до най-ниската точка на страданията, пак започва изкачване — добре, по-добре, най-добре. Разумният човек минава тези периоди без сътресения, с пълна хармония. (46/ стр. 170, 171)

Това, което измъчва светския човек, ни най-малко не измъчва, не ограничава духовния. (11/ стр. 24)

Кой страда в света? Добрите, великите, благородните хора всякога са страдали и страдат, а лошите хора се мъчат. Който иска да знае защо страда, той трябва да си отговори: Аз страдам, защото съм добър, благороден човек. (11/ стр. 48, 49)

Веднъж признавате съществуването на този свят, вие трябва да приемете, че за да стават тия неща в света, за да има толкова страдания, нещастия, има някакви разумни причини, които само Бог знае. Щом приемете това положение, всички трябва да се опретнете на работа на Божията нива. (11/ стр. 46)

Някой казва: Все на мене ли ще се дават страдания? — Да се зададе такъв въпрос, то е все едно добрият, способният ученик да се запитва защо му се дават уроци и защо след това го изпитват. Щом си добър, силен ученик, разбира се, че ще имаш изпити. Ако си слаб ученик, няма да се явяваш на изпити. (11/ стр. 49)

Във всичко, което днес се върши, ние трябва да виждаме Божията Мъдрост. Щом гледаме на нещата така, светът за нас ще бъде Божи свят. И тогава хората ще разберат стиха, в който е казано, че сегашните страдания не могат да се сравнят с бъдещата слава.

(11/ стр. 56)

Щом човек мине през всички страдания и изпитания в живота, той възлюбва Бога и живее в Него. (11/ стр. 60)

Страданията в света са последствия на злото, а радостите — последствия на доброто. Принципално е така. От Божествено гледище обаче страданията на хората идат за тяхно добро. В безпределната си Мъдрост Бог превръща страданията на всички народи, общества, хора и души в добро. (11/ стр. 87)

Мнозина питат: — Душата има ли страдания? — Колкото и да е възвишена, душата страда; и тя има свои мъчнотии, свои трудности. Умът пък и сърцето на човека често изпадат в смущения и колебания. Колкото възвишен и силен да е духът на човека, щом е дошъл на земята, и той носи известни тежести.

(11/ стр. 95)

И тъй, вие трябва да поставите в живота си здрава основа, да не обвинявате съдбата си за вашите нещастия и несполуки. Човек сам пише съдбата си. (11/ стр. 102)

Някой страда, пъшка, отчайва се и казва: Няма вече живот за мене. — Казвам: Не бивайте толкова маловерни. Следвайте пътя към Бога и не се плашете. Страданията ви не са големи.

(11/ стр. 108)

Трябва да знаете, че страданията могат да бъдат съществени, наложени от самия живот, а могат да бъдат и несъществени, наложени от вас. Същото може да се каже и за радостите: има съществени радости, наложени от живота; има несъществени радости, наложени от самите вас. Вследствие на това някои радости носят за човека злини, а някои страдания носят добрини.

(11/ стр. 109)

Като се натъкнете на известно страдание, разгледайте съществено ли е това страдание или не. Като плачете за нещо, спрете се да разберете коя е причината за вашите сълзи. (11/ стр. 110)

От една страна, човек вижда, че само при страданията ще намери своите погрешки, от друга страна, той вижда, че само при трудностите и мъчнотиите в живота ще разбере доброто и ще го оцени. (11/ стр. 119)

...Казват: Жестока е съдбата спрямо нас! Няма кой да се смили за нас. — Привидно е така, но и при най-тежките моменти в живота на човека, при най-голямото му отчаяние все ще се намери поне едно същество, което да окаже към него известно състрадание. (11/ стр. 119)

Душата е подобна на семенце, което ако не се посади в земята, остава самотно, без знание, без опитности. При това положение душата не може да има нито радост, нито скръб. Без радости и скърби животът на душата е по-тежък, отколкото с тях.

(11/ стр. 119, 120)

Забележете, при най-скръбното състояние на човека в ума му ще проблесне една малка мисъл, която ще му донесе необходимата светлина. След това състояние човек отново ще изпадне в тъмнина. Така се редуват в съзнанието на човека един светъл и един тъмен момент, докато най-после в съзнанието му се образува един светъл кръг и в него настава пълно затишие, в което той чува тихия глас да му говори: Не бой се, всичко ще се оправи!

(11/ стр. 129)

Един от пророците казва за Бога: “Няма оръжие в света, което може да Ти противостои”. Който разбира този закон, той може да избегне много нещастия. (11/ стр. 136)

Когато се натъкват на големи противоречия и страдания, хората започват да търсят някакъв изход от положението, в което се намират, докато неусетно се домогнат до идеята за Бога.

(11/ стр. 137)

Значи щастието на човека зависи от това да бъде той обичан. Щом изгуби тази любов, той е вече нещастен. И наистина най-голямото нещастие за човека се заключава в това, когато той престава да обича и когато другите не го обичат. Когато някой се оплаква, че никой не го обича, казвам: щом никой не те обича, ти ще обичаш. (11/ стр. 162)

Като влязоха в обществената безопасност, дето ги биха на общо основание, много материалисти, безверници, станаха вярващи. Как станаха вярващи? Като ги биха толкова много, те се обърнаха към тия хора с молба да не ги бият, но никой не ги послуша. Обаче като не можаха повече да издържат боя, те се обърнаха към Бога с молба да заповяда на тия хора да не ги бият. За тях това щеше да бъде доказателство, че Бог наистина съществува. Те се обърнаха тогава към онези, които ги биеха, помолиха да не ги бият повече и този път молбата им беше чута. Така повярваха те в Бога и се обърнаха към Него. (11/ стр. 185)

Сега като говоря за страданията, не мислете, че съм за тях. Аз поддържам страданията дотолкова, доколкото човек може да прояви чрез тях своето геройство. На кого дават страдания? На кого дават кръст? — На героя. На малодушния не дават никакви страдания, него оставят спокоен, докато се засили. Щом се засили, и той минава през страданията. (11/ стр. 209, 210)

Когато Христос дигна кръста си, 500 милиона хора Го последваха... Питам: Колко души днес могат да носят този кръст? Лесно се носят кръстове по вратовете, но мъчно се носи кръстът на страданието. (11/ стр. 210)

И сега на онези хора, които са наскърбени, които са изгубили смисъла на живота, казвам: Направете един малък опит с Божията Любов да видите какви резултати ще имате. (11/ стр. 219)

Какво правят съвременните хора? Като се радват, доволни са; като страдат, роптаят и търсят причината вън от себе си. Има някой виновен за страданията на хората, но кой е виновникът? Това е задача с три неизвестни: вината може да бъде в Бога, в ближния или в самите вас. Важно е да се разбере кой е главният виновник. Всъщност вината е в човека... (19/ стр. 11)

Смиреният търси причината за неуспехите и нещастията си в себе си, а не отвън. Така той усилва смирението си и става вътрешно силен и богат. (19/ стр. 23)

Всяко страдание е музикален тон, който трябва да бъде чист, ясен и мек. Той трябва да бъде в хармония с тона на радостта. Само така животът ще се развива правилно. Както в музиката тоновете трябва да си хармонират, за да образуват правилен акорд, така и тонът на страданието трябва постепенно да се повдига, докато внесе хармония в живота и се превърне в радост.

(19/ стр. 28)

Днес повечето хора плачат, страдат и казват, че Бог не ги обича и ги е забравил. Всъщност те не Го обичат, те са Го забравили. Върнете се всички в домовете си и кажете: Господи, искаме да се свържем с Тебе. (19/ стр. 49)

Никой няма право да става причина за страданията... на своя ближен. (19/ стр. 109)

Чувате ли, че някои хора много викат и плачат, ще знаете, че не са дошли още до истинското страдание. Страданието е вътрешен процес, който няма нищо общо с викането и плача.

(19/ стр. 154)

Когато човек стане глух и сляп за страданието, да го не чува и не вижда, той е в правия път. Когато обаче се спира на най-малкото страдание и роптае против него, той е в широкия свят, отишъл там да се удоволствува, да яде и да пие. (19/ стр. 162)

Съвременните хора мъчно успяват в живота си, защото се страхуват от страданията и бягат от тях. Така те се лишават от благата, които страданията носят. (19/ стр. 163)

Казано е в Писанието: “Търсете ме в ден скръбен.” Това значи: търсете ме, когато съм близо до вас. Бог е близо до човека, когато той страда. Близостта показва, че човек има добри условия за развитие, а далечината го лишава от тези условия.

(19/ стр. 163)

Вие трябва да пуснете корените на своя живот при най-лошите условия. Можете ли да направите това, разкапалата се материя на лошите условия почва да се организира, а вие коренно се преобразявате. Който разбира законите на живота, при най-тежката болест може да увеличи жизнените сили на организма си и да надвие болестта. (54/ стр. 22)

В природата има съкратени и разширени периоди. Едно страдание може да продължава секунди, но може да продължава и години. И обратно, от години страданието може да се съкрати до секунди. (54/ стр. 44)

Каквото страдание и да имате, от каквато болест да лежите, всичко ще се прекрати. (54/ стр. 44)

Природата не обича недоволни и отчаяни хора... Като наблюдаваме вашия живот, ще видите, че много от мъчнотиите и изпитанията ви се дължат на това, че не знаете как да постъпвате. За пример, като се натъкнете на една малка мъчнотия, вие искате да се освободите от нея, но вместо освобождение, вие увеличавате товара си. Законът е такъв. За да не попаднете под удара на този закон, бъдете доволни от положението, в което се намирате.

(54/ стр. 46)

Знайте, че малката мъчнотия, малкото страдание е отдушник за вас. Не запушвайте отдушника си, за да не си създадете по-голямо зло. Освободите ли се от страданията и мъчнотиите си преждевременно, вие ще запушите отдушника на своя живот. Затворите ли този отдушник, вие сами се излагате на смърт.

(54/ стр. 46, 47)

Ако способният и даровит човек не учи, ще изгуби своите условия на живота и ще отиде в ада; ако онзи, който не е даровит, прави усилия, учи, работи, той подобрява условията си, отива в рая.

(54/ стр. 48)

Сегашните хора са дошли до заключение, че без страдания не може. Те са прави в едно отношение само. Докато разумността не вземе надмощие в постъпките на хората, без страдания не може. Обаче когато разумността управлява човека, и без страдания може. Достатъчно е разумният човек отдалеч още да види страданието, за да вземе мерки да го избегне. (54/ стр. 85, 86)

Понякога причината за страданията на хората е толкова малка, че не заслужава да страдат. (54/ стр. 173)

Докато не дойде до състояние на вечен живот, човек постоянно ще умира и ще възкръсва. Вечният живот подразбира състояние, при което човек живее съзнателно при всички условия — благоприятни и неблагоприятни. Когато страда, човек умира; когато се радва, възкръсва... Един ден, когато се издигне над радостите и страданията, човек нито ще умира, нито ще възкръсва.

(54/ стр. 188)

Всеки човек, който лесно се справя със страданията, е разумен.

(54/ стр. 191)

Казвам: Няма нищо страшно в страданията, но човек трябва да бъде силен, да ги понася разумно. Силен човек е онзи, който е свързан с Първата Причина на нещата... Обаче щом прекъсне връзката си с Първата Причина, той губи знанието, силата си и се чувствува като малка лодка всред развълнуваното море.

(54/ стр. 212)

За да понася лесно страданията, човек трябва да развива музикалното си чувство. Когато скърби музикално, човек расте и се развива по-добре, отколкото без музикално настроение. Музиката влияе на мисълта. Тя повдига мисълта, а облагородява чувствата на човека. Следователно, когато сте скръбни, пейте някаква песен в мажорна гама... (54/ стр. 212)

Който е газен от съдбата, става здрав и издръжлив. Който не е газен от съдбата, той е слаб, хилав и лесно пада. Тъй щото, ако някой не е страдал и боледувал, да не мисли, че е облагодетелстван. Докато е на земята, човек трябва да боледува. Ако никак не е боледувал и му дойде една болест, веднага ще го завлече. Ако често е боледувал, той се е калил, придобил е имунитет, вследствие на което организмът му е станал устойчив. Следователно страданията не са нищо друго, освен метод за каляване, за вътрешно самовъзпитание, за укрепване на мислите и чувствата на човека.

(54/ стр. 298)

Божественото трябва да се прояви. — Защо? — Защото Божествените неща никога не остаряват. В Божественото няма страдания и скърби, няма болести и смърт. В Божественото се крие всичко положително, затова Божественият живот е наречен положителен. (54/ стр. 352)

Питам: Трябва ли хората още да се придържат в старата култура? Има хубави неща и в тази култура, но тя носи за човечеството повече страдания, отколкото радости. (12/ стр. 30)

Има начини, по които хората могат да се издигнат над мъчнотиите и страданията в живота. Иначе колкото и да работите, нищо няма да свършите. (12/ стр. 32)

Трябва ли човек постоянно да говори за своите страдания и нещастия? Ако говорите за нещастията, вие живеете в ада. Ако говорите за радостите, вие живеете в рая. (12/ стр. 41)

Каквито и да са нашите страдания, те не могат да се сравнят с онези големи богатства, които душата придобива. (12/ стр. 63)

Докато не придобиете безсмъртието, вие ще се излагате на ред страдания и нещастия. (12/ стр. 73)

Казва Христос: “На второто битие”. Второто битие е започнало вече да се създава. Мъчнотиите и страданията на хората показват това именно, че второто битие се твори. Под второто битие се разбира животът на небето. (12/ стр. 83)

Първичната Причина изисква от хората не само да придобият знания, но и да участвуват в радостите и скърбите на живота.

(12/ стр. 93)

Човек не може да бъде щастлив, нито здрав, ако няма истинска идея в себе си за Първата Причина. Истинска идея е онази, която при никакви мъчнотии, при никакви страдания и изпитания не се изменя. Тя всякога остава една и съща. Върху тази идея именно се гради животът на душата. (12/ стр. 97)

Когато се натъкват на ред противоречия и страдания, хората не мислят право и считат, че всичко това става произволно. Всичко, което се случва в света, не е произволно. Но човек трябва да мисли, за да разбере, че това е действително така. (12/ стр. 167)

Небето е навсякъде, дето има Любов, дето има разумен живот. Дето Любовта отсъствува, там е адът — нищо повече.

(12/ стр. 214)

Работата на човека е да оправи своя малък свят. Как ще го оправи? Чрез страданията. Като страда, човек се изправя. Той се объркал толкова много в себе си, че за да се разплете, трябва да мине през страдания. (66/ стр. 4)

— Докога ще страдам? — Докато се усъвършенствуваш, докато скръбта ти се превърне в радост. Миналите страдания са се превърнали вече в радост. Днешните страдания пък носят бъдещи радости. (66/ стр. 6)

Ако живее в духовния и в Божествения свят, човек трябва да се труди и да работи. Щом не се труди и не работи, той ще се мъчи. Който казва, че се мъчи, той няма представа за труд и за работа. Първото стъпало в човешкия живот е мъчението, второто — трудът, а третото — работата. За да дойде до стъпалото на работата, човек трябва да мине първо през мъчението, после — през труда и най-после — през работата. (66/ стр. 84, 85)

Наистина Христос може да заповядва на болестите, защото зад тях стоят разумни същества. Зад всяко нещо стои някаква разумна сила. (66/ стр. 89)

Страдания съществуват във всички светове: във физическия, в сърдечния и в умствения. (66/ стр. 151)

Като страда и разумно използува страданията си, човек придобива капитал, с който гради своето бъдеще. (66/ стр. 151)

И тъй, за да се справи с мъчнотиите, с несгодите и с противоречията в живота си, човек се нуждае от светъл ум, от благородно сърце и от здраво тяло. (66/ стр. 153)

Заслужава човек да следва университета на земята, макар и да минава през страдания. Тук той ще придобие големи знания.

(66/ стр. 190)

Няма да остане погрешка и слабост в човека, които Любовта да не превърне в злато и диамант. Тя ще облагороди всичко неблагородно и ще превърне живота от ад в рай. (66/ стр. 216)

Силата на човека се изпитва в страданията и изпитанията. Така се изпита и силата на Христа. Чрез Възкресението Той доказа, че е силен. (66/ стр. 294)

Миризмата на цветята е в състояние да премахне скръбта на човека и да внесе известно разположение у него. (66/ стр. 328)

Всички вътрешни противоречия в живота ви представят предмети за изучаване. Знаете ли на какво се дължи неразположението, гневът, скръбта? Изучавайте тия състояния, за да знаете как да се справяте с тях. (66/ стр. 332)

...Бог е навсякъде. Наистина Той е и в човешките мисли, чувства и постъпки. Той е и в страданията, и в радостите на хората. Бог присъствува в разумните страдания и радости. (66/ стр. 429)

Има един в света, който истински страда — това е... Бог. Хората още не знаят какво нещо е страданието. (66/ стр. 479)

И тъй, Единственият, Който страда, това е Бог, а хората чувствуват само страданията на Бога в себе си. Учете се от Него да страдате и да търпите. Искате ли да знаете какво нещо е търпението, вслушвайте се в страданието на Бога да видите как Той страда, търпи и люби. Колкото повече страда, толкова повече изявява Любовта Си навън. (66/ стр. 479, 480)

Страданията не са нищо друго, освен огъвания, т.е. изкуството да се огъва човек. Когато те боли крак, ухо, око, глава, ти се огъваш на една или на друга страна, търсиш начин да си помогнеш.

(66/ стр. 495)

Като страда, човек става внимателен, вглежда се в живота си и като намери нещо криво, изправя го. (50/ стр. 7)

За предпочитане е човек да страда, но да спаси някое свое възвишено чувство или някоя възвишена мисъл от смърт, отколкото да избегне страданието и да лиши от живот едно Божествено чувство или една Божествена мисъл. (50/ стр. 15)

Достатъчно е човек да се вглъби в себе си, за да намери... метод за реализиране на своите мисли и чувства. Обаче само онзи може да се вглъби в себе си, който е минал през големи страдания и разумно ги използувал. (50/ стр. 26)

Ако не можете да използувате условията, които ви са дадени, вие не сте за тях. За пример, дойде ви някоя болест. Тя е условие, задача, която трябва да решите правилно. — Ама защо ми дойде тази болест? — Това не е важно. Важно е как ще се справите с нея. (50/ стр. 44)

И злото работи върху човека, както доброто. Благодарение на злото човек се предпазва от големите нещастия.

(50/ стр. 115, 116)

Ако в даден момент сте нещастен, в същия момент друг някой е щастлив. Радвайте се на неговото щастие, за да бъдете един ден и вие щастливи. Щом сте нещастен, свържете се мислено с щастливия. По този начин ще можете да се развивате правилно.

(50/ стр. 119)

Ще кажете, че и без наука човек може да живее. Обаче дойдете ли до науката на живота, без нея никой не може да живее. Колкото по-малко познава човек тази наука, толкова по-големи страдания ще има. Който разполага с науката на живота, лесно се справя с мъчнотиите, с беднотията, с болестите.

(50/ стр. 142, 143)

Без катастрофа човек не би могъл да попадне при новите условия на живота. Докато не влезе в тия условия, човек не би могъл да разреши задачите на своя живот. (50/ стр. 146)

Като ученици на живота, вие трябва да бъдете искрени, да не преувеличавате нещата. Ако сте гладували два-три дена, това още не е най-голямото нещастие. Вие не сте опитали всички пътища да излезете от трудното си положение... Някои хора пък имат големи мъчнотии, а казват, че са много добре. И това положение не е естествено. Ученикът трябва да бъде искрен към себе си, да не преувеличава, нито намалява нещата. (50/ стр. 157)

Ако мисълта определя нещастието, тя определя и щастието. Зад мисълта седи разумната сила, която определя човешкия живот. Разумността е причина да се подобри или да се влоши животът на човека: ако прилага разумността си, животът му ще бъде добър; ако не прилага разумността си, животът му се влошава.

(50/ стр. 163)

На всеки човек е дадено такова страдание, което може да носи. (50/ стр. 178)

Всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка, с които човек не може да се справи, трябва да стоят далеч от него. Един ден той ще вземе тия страдания и ще се справи с тях. (50/ стр. 178)

Истински човек е онзи, който сам трансформира състоянията си и лесно се справя с тях. (50/ стр. 176)

Природата когато възпитава човека, прилага и двата метода: някога го набие добре, повали го на земята, без да му даде нещо. Някога го набие, даде му нещо и го изпрати да си отиде. В първия случай човек е недоволен, че го набили, без да му дадат нещо. Обаче когато разумната природа възпитава човека и като му дава, и като не му дава нещо, той еднакво печели. (50/ стр. 194, 195)

Любовта изключва... обезсърчението, страданието. Тя има висок идеал, вследствие на което не познава сълзите, падането, мъчнотиите. (50/ стр. 228)

Наистина достатъчно е човек да се вглъби в себе си да види какви големи богатства са вложени в него. Ако имаш в себе си всичко, от което се нуждаеш, трябва ли да страдаш?

(50/ стр. 234)

На вашето страдание се дължи радостта на други същества. После те ще страдат, а вие ще се радвате. Тази смяна в състоянията наричаме закон за редуване. (50/ стр. 269)

Съдбата не си играе с човека, но работи върху него... Тя не цели нещастието на човека. (50/ стр. 273)

Като се движи и като страда, човек се усъвършенствува.

(50/ стр. 273)

Небитието е място на страдания, на ад. Страшно е положението на човека, който влиза в небитието. Той има желание да вижда, но около него е тъмнина; иска да яде, мъчи го гладът, но няма какво да яде; жаден е, иска да пие вода, но не може да задоволи жаждата си... Небитието е живот на жажда и глад, вечен стремеж да задоволиш нещо, което при дадените условия не може да се задоволи. Ето защо докато е на земята, в битието, човек трябва да изучава закона на доброто, за да може да задоволи в себе си глада и жаждата... Които не разбират смъртта, мислят, че тя ще ги освободи от мъчнотиите в живота. Не само че няма да ги освободи, но тя ще ги въведе в небитието. (50/ стр. 289, 290)

Колкото по-съзнателно се отнася човек към работата си, толкова тя му е по-приятна. Несъзнателното отнасяне на човека към работата му причинява неприятност. В първия случай той казва, че се намира в рая, а във втория случай — в ада... Като смениш разположението към работата си от неприятно в приятно, ти се качваш в рая; ако работиш в неразположение, ти слизаш в ада. (49/ стр. 8)

Който носи страданията си с радост, той е по-силен и по-учен от онзи, който избягва страданията. (49/ стр. 14)

Който слуша гласа на своята интуиция, работите му се нареждат добре. Престане ли да слуша този глас, всичко на зле върви. Ако искате да бъдете свободни, дръжте връзката си със своето ръководно начало. Това не значи, че няма да се натъквате на мъчнотии. Ще минавате през мъчнотии, през страдания, но лесно ще се справяте. (49/ стр. 24)

И природата прави усилие да измени условията, да преобрази живота на съществата, за да намали страданията им. Пертурбациите, които стават в нея, имат за цел да изменят посоката, по която хората се движат, за да бъдат щастливи. (49/ стр. 46)

Днес хората са недоволни, страдат, измъчват се, защото не знаят с какви методи да си служат. Има два вида методи за работа и за постижения: външни и вътрешни. Външните методи са за работа и за учене, а вътрешните — за мисъл и за молитва.

(49/ стр. 63)

Който има добра, силна мисъл, той не подозира, че е минал през големи мъчнотии и изпитания, докато се е научил да мисли. Човешката мисъл е изкупена с цената на хиляди скъпи жертви. Достатъчно е да видите своите минали животи, мъчнотиите и страданията, които сте преживели, за да разберете колко скъпо струва вашата мисъл. Като знаете цената на правата и силна мисъл, благодарете за страданията, през които сте минали. Те са учители на човечеството. Те са научили човека да мисли. Въпреки това той не е доволен, че страда. (49/ стр. 88, 89)

Следвайте кръга на Божественото съзнание, дето няма страдание, няма недоволство. (49/ стр. 93)

При радостта човек се отпушва, свързва се с природата и тя му проговаря. При скръбта той се подпушва, влиза в дисхармония с природата и тя се затваря за него. (49/ стр. 159)

Три важни моменти има през деня, когато човек може да смени радостта си със скръб и скръбта си с радост. Всеки сам трябва да намери тези моменти и съзнателно да си въздействува.

(49/ стр. 159)

Като работите върху самовъзпитанието си, трябва да знаете как да ставате сутрин и какво състояние да си наложите — радостно или скръбно. Ако сте радостни, природата ще бъде щедра към вас и ще ви даде всичко, каквото искате. Ако сте скръбни, природата ще се затвори за вас. Обаче за нея не важи дали сте радостни или скръбни. Важно е да научите нещо.

(49/ стр. 159, 160)

Бога... С Него и сиромашията, и болестите, и страданията се осмислят. Човек научава езика им и се разговаря с тях.

(49/ стр. 172)

Човек трябва да има такова убеждение, което да издържа на всички сътресения. Каквито разтърсвания да има, физически или душевни, връзката му с Бога трябва да бъде канара, опора на неговия живот. Скъса ли се тази връзка, човек излиза от своята орбита, от орбитата на слънчевата система и отива в друга система. Не е лесно да влезе човек в друга система, да прави нови връзки, да създава нови отношения. (49/ стр. 35)

Който е направил връзка с Бога и поддържа отношенията си с Него, той е намерил магическата пръчица в живота си. Той е маг, съзнателно работи със своя ум, със своето сърце и със своята воля... Той е свързан с абсолютната реалност и всякога разчита на нея. И през най-големи страдания да мине, той е смел и решителен. (49/ стр. 173)

И тъй, стремете се към онази основна мисъл в себе си, върху която почива вашата свобода и развитието ви. От тази мисъл зависят вашето здраве, вашите радости и скърби. (49/ стр. 174)

Христос казва: “Който е видял мене, видял е и Отца ми.” За да бъде силен, да издържа на мъчнотиите и изпитанията, човек трябва да има светъл образ, който да носи постоянно в съзнанието си. (49/ стр. 179)

И Петър казваше, че е видял Бога, но всъщност той Го видя след като мина през изпитания. И Христос преди да пострада имаше едно разбиране за Бога. След Възкресението имаше друго разбиране. (49/ стр. 179)

Изкуство е човек да превърне ада в рай и тъмнината в светлина. Мнозина изгасват светлината на рая и го превръщат в ад.

(49/ стр. 184)

И тъй, не питайте защо сте болни, нещастни, защо страдате, но вижте какво е състоянието на вашите мисли и чувства. Ако теченията им са правилни, ако те не са в противоречие помежду си, вие всякога ще бъдете здрави и весели. (51/ стр. 25)

Страданията представят известни напрежения, чрез които се изпитва силата на човешкия характер, както и силата на неговата морална устойчивост. Който не може да издържа на страдания, той няма здрав морален гръбнак. (51/ стр. 37)

Казват за някого, че има морален гръбнак, т.е. устоява на мъчнотиите. Моралният гръбнак е лостът, с който човек повдига своите тежести. Колко дебел и як трябва да бъде човешкият лост, за да издържа на тежестите в живота? Тази величина е неизвестна — хикс — и всеки трябва да я реши за себе си.

(51/ стр. 90, 91)

Който е лишен от морални страдания, той няма условия да се развива. (51/ стр. 91)

Вие трябва да знаете, че страданията се създават от добри и разумни същества. Те винаги съчетават нещата така, щото страданията, мъчнотиите, злото като сили в природата да принасят своите добри плодове както за пострадалия, така и за окръжаващите. С това природата регулира силите си. Тъкмо това показва, че страданията се причиняват от добри и разумни същества, а не от глупави. Колкото по-големи са страданията, толкова по-добри и по-разумни са съществата, които ги причиняват. Тъй щото радвайте се, ако някое разумно същество ви мъчи. То има някаква разумна цел. Ако не разбирате този закон и започнете да викате, колкото повече викате, толкова повече ще ви мъчат.

(51/ стр. 128, 129)

За предпочитане е да ви дойде някаква болест, отколкото да се отклоните от пътя на доброто. Ето защо когато влезете в духовния път, всичко, което ви се случва, е все за добро: боледувате ли, страдате ли, губите ли, падате ли, умирате ли — всичко е за добро. (51/ стр. 129)

Във всички неща, които са допуснати от Бога, се крие нещо разумно и добро. Някой страда, че го уволнили от работата, която обичал. Нека си каже, че уволнението му е за добро. Няма да се мине много време и ще го назначат на по-висока служба. Как щяха да му дадат тази работа, ако не му отнемат първата? Вместо да казват “всичко е за добро”, българите си служат с поговорката “всяко зло за добро”. (51/ стр. 130)