14. РАЗЛИЧАВАНЕ НА СВОИТЕ СКЪРБИ ОТ ЧУЖДИТЕ

Често същества от невидимия свят, по развитие равни на малките деца, си играят с вас, като нарушават хармонията на цялата система, в която се движите. Като се наиграят, те казват: Свърши се вече представлението. — За тях това е забава, представление, но за вас — голямо страдание. Ако това става един път в десетте години, лесно ще го преживеете, но какво трябва да правите, ако става по няколко пъти в седмицата? За да не изпадате често в такива състояния, вие трябва да се изучавате, да знаете коя мисъл, кое чувство и кое действие в дадения момент е ваше индивидуално и кои са чужди. Щом можете да различавате вашите мисли и състояния от чуждите, ще можете да се противопоставяте на последните и по този начин ще се освобождавате от тях. Това значи да бъде човек господар на себе си. (47/ стр. 20, 21)

Ако през ума ви мине някаква мрачна мисъл, вие трябва да знаете ваша ли е, или не е. (36/ стр. 291)

От духовно гледище всички болести, спънки и мъчнотии в човешкия живот се дължат на нисши, ненапреднали същества, които влизат в човека и го връзват по различни начини. Така те му създават ред препятствия, от които мъчно може да се освободи.

(59/ стр. 7)

Зад всяка мисъл, зад всяко чувство и желание на човека се крие някое разумно или неразумно същество. Те се обличат с мислите, чувствата и желанията на човека като в дреха и така се проявяват. Като знае това, човек трябва да бъде разумен, да знае кои от тях да реализира и кои да не реализира. Ако с някое ваше желание се е облякло разумно същество, дайте ход на желанието си. Ако с някое ваше желание се е облякло едно глупаво, неразумно същество, въздържайте се, не се стремете да реализирате желанието си. Разумното същество има предвид доброто на човека, а неразумното — неговото зло и нещастие. (59/ стр. 252)

Някой път ви нападне едно страдание и ви мъчи. Зад страданието се крие някое същество, някой ваш познат от миналото, който ви се оплаква, че е изгубил нещо ценно, че е нещастен. Ти слушаш как ти се оплаква и казваш, че страдаш. Значи страданието не е твое, но на съществото, което се крие в тебе. Както скръбта не е твоя, така и радостта. Някой път и радостта ти се крие в някой твой познат от миналото, който скача, радва се. Значи скръбта и радостта ви са чужди. На вас остава само едно: да различавате своите радости и скърби от чуждите. Чуждата радост и скръб лесно изчезват, а вашите са дълготрайни.

(37/ стр. 324, 325)

Казвате: — Коя е причината за страданията, за мъченията, които преживяваме? — Те се дължат на същества от астралния свят, изостанали в своята еволюция. Като влезе едно от тия същества във вас, хване управлението в ръцете си и цял ден ви измъчва. Като не знаете как да се справите с това същество, вие охкате, пъшкате, казвате: Не зная защо днес ми е толкова мъчно. — Едно от тия същества е влязло във вас през устата ви. Затова и в Писанието е казано: “Господи, постави страж на устата ми!”

(62/ стр. 68, 69)

Някой път се усещате скръбни, песимистично настроени. Това са души, които обикалят около вас и искат да им помогнете. Те хлопат на вашите врати и казват: Помогнете ни! Крайна беднотия има около нас! — Вие казвате: Не знам какво ми стана, много ми е тъжно. — Това са вашите деди и прадеди, които ви искат помощ. (6/30:32, 33)

Дойде ли ви някое страдание и изпитание, не бързайте да се освободите от него, но започнете да го разпитвате отде иде, с какви намерения, колко време ще остане при вас и т.н. Страданието не е нищо друго, освен жива душа, която е дошла при тебе да сподели скръбта си. И радостта е също така жива душа, която посещава хората, за да сподели с тях своята радост. Тъй щото, когато скърбите, ще знаете, че ви е посетила някоя скръбна душа; когато се радвате, посетила ви е някоя радостна душа. Вслушвайте се в радостите и скърбите на душите и ако можете, помагайте им.

Един английски проповедник отишъл в Африка да проповядва. Като пътувал от едно място на друго, той попаднал в едно негърско село, дето спрял за известно време. Щом влязъл в селото, той почувствувал голяма скръб, която не го напущала. За да се освободи от скръбта си, проповедникът започнал да чете Библията, да се моли, но нищо не помагало. Най-после той се обърнал към Бога с молба да му открие причината за тази скръб. Един ден както седял в стаята си и размишлявал, видял, че вратата се отворила и влязъл един стар човек, който му казал: Моля, не се плашете. Сега аз съм жител на онзи свят. Преди двеста години бях английски проповедник, но не живеех добре, не изпълнявах Волята Божия. Ето вече двеста години как скитам из този странен свят и не мога да се успокоя. Тази вечер като четеш Библията, отвори я специално за мене и ми проповядвай, както ти знаеш. — Той казал името си, града, в който е бил проповедник, годината, в която умрял, и след това си отишъл. Вечерта проповедникът отворил Библията и започнал да му проповядва строго и безпощадно. На другата вечер като започнал да чете Библията, проповедникът видял, че вратата се отворила и в стаята влезли двама посетители — жители от онзи свят — предишният и още един, когото той води. Проповедникът се принудил да проповядва и на двамата. Третата вечер дошли трима. Броят на неканените гости се увеличил толкова много, че в продължение на два месеца стаята му била пълна. От пресилена работа проповедникът започнал да слабее. Това обстоятелство обърнало внимание на неговите приятели, които го заставили да си вземе един месец отпуск да си почине. Проповедникът си взел отпуск за един месец и заминал за Англия, дето направил справка в църковните инвентари и книжа съществувал ли е преди двеста години проповедник според посочените от самия него данни. Оказало се, че случаят бил действителен и явилото се лице е съществувало по онова време. Значи опитността на проповедника била истинска. След като проповядвал два месеца на стареца, последният престанал да го посещава. Проповедите са внесли известно спокойствие в неговата измъчена душа. (44/ стр. 53, 54, 55)

Мрачните, отрицателните състояния, които човек преживява, са чужди и той трябва да се освободи от тях. Когато някой отчаян, обезсърчен човек върви по улиците, той оставя своите мрачни мисли и състояния по пътя, през който минава. Ако се случи някой човек да мине по същия път, той ще възприеме тези мрачни мисли като неканени гости и ще счита, че са негови.

(46/ стр. 132)

Когато се мъчите и страдате, ще знаете, че някои мисли, чувства или желания са влезли във вас без вашата воля, но все пак вие сте дали повод за това. Докато в човека няма условия за влизане на нещо нечисто, то не може да го обсеби. (54/ стр. 194)

Много от скърбите и радостите, които преживявате, не са ваши. Например някога вие скърбите, без да знаете защо скърбите. Радвате се, като че имате някаква придобивка, но не знаете защо се радвате. Наука се изисква, за да може човек да различава своите скърби и радости от чуждите, както и да знае защо скърби или защо се радва. (26/ стр. 69)

Като работите върху себе си, вие ще дойдете до положение да отделяте чуждото, външното влияние и да се справяте с мъчнотиите си. (53/ стр. 88)

Сега ще ви дам едно правило, което ще ви помага при всички трудности и мъчнотии в живота. Нападне ли ви някаква неприятна мисъл или чувство, попейте им или им посвирете и наблюдавайте какъв резултат ще имате. Всяка неприятна мисъл, която достига до вашия ум, не е нищо друго, освен една странствуваща душа, която е грешила на земята, та не е могла да завърши развитието си и сега не може да си намери място. Изпейте й една песен и кажете: Не бой се, и твоята работа ще се уреди! — Тъй щото всички тъжни мисли, които ви нападат, това са такива именно скръбни души, които седят вързани между физическия и астралния свят и не могат да се развиват. Дойде ли такава една душа при вас и ви се оплаче от положението, обърнете й малко внимание, изпейте й нещо. Ако не влезете в положението й, тя ще ви каже няколко тежки думи, каквито от никого не сте чували.

(8/ стр. 166, 167)

Когато страдате и когато се радвате, трябва да знаете, че това са състояния на тия души, които ви атакуват отгоре и отдолу... Много от младите и възрастните сестри и братя изпадат в тежки състояния и не могат да си помогнат. Те мислят, че тия състояния са техни и затова се измъчват, не искат да живеят, искат да се самоубият и т.н. (30/31:134, 135)

Тези тъжни мисли се дължат на хиляди нещастни същества, които изпълват цялото пространство. С молитва и добри мисли към тях вие можете да им помагате. (30/31:145)

15. РАЗУМНИЯТ ПОДХОД КЪМ МЪЧНОТИИТЕ И СТРАДАНИЯТА

Няма по-красиво положение от това да слушаш как съдбата се разговаря с Мъдреца, с Мага. Съдбата се отнася и с Мъдреца така, както и с обикновения човек. Когато лошата съдба дойде при Мъдреца да му донесе най-големите страдания, той става на крака, усмихва се, посреща я любезно, учтиво и я пита: Какво обичате? — Тя е сериозна, обикаля около него, ходи натук-натам, дава му наставления, а той работи, рисува с четката си. След това тя преглежда работата му и ако случайно намери някакъв косъм, останал от четката му, казва: — Този косъм не може да остане тук! — Добре, ще го махна, ще направя, както желаете. — И най-после, като го прекара през ред изпити, тя отваря една врата и му казва: — Заповядай, свободен си вече. — Вие ще дойдете ли с мене? — Не, аз имам работа. Отивам да възпитавам ония, които идват след тебе. — След лошата съдба при Мъдреца иде добрата съдба, която му носи благата на живота. Той пак става на крака, усмихва се и я поканва да седне. Тя започва да се разговаря с него любовно и му оставя благата, определени от Бога за него.

(14/ стр. 50)

Да бъдеш Син Божи, това значи още при най-големите бури в живота си да запазиш мекотата на чувствата си. Отвън морето може да се вълнува, но вътрешно, в съзнанието си, човек трябва да остане тих и спокоен, да не загасва светлината на своето кандилце...

(12/ стр. 19)

Аз считам религия това, когато ти дойдат най-големите страдания, да издържаш и да казваш: “Благодаря Ти, Господи, за всичко, което си ми дал!” (6/13:25)

Човек... Колкото да е тежко положението му, той трябва да благодари, че е поне вън от условията на смъртта. (59/ стр. 92)

Щом заболеете, не се страхувайте, не търсете веднага външна помощ, но почнете да се разговаряте с болестта. Питайте я отде е дошла и какво иска от вас. Като разберете намеренията й, попейте й малко. Щом разбере, че сте добър човек, не се страхувате от нея, не я пъдите, тя ще ви гостува ден-два, най-много седмица и ще си замине. (59/ стр. 334, 335)

Всеки човек е достоен за онова, което му се случва в живота... Всеки да каже в себе си: Аз съм достоен за радостта, за страданията, за Любовта... (13/4:23)

...Човек трябва да се научи правилно да носи страданията. Каквото страдание и да му дойде, да каже: Радвам се, че ме сполетя тази скръб, това страдание. — Човек расте и се развива в скръбта, но трябва да има и радост в себе си. Радостта трябва да бъде винаги в тил, а скръбта — на фронта. При скръбта човек мисли, разсъждава и по такъв начин той се развива и расте. Аз не говоря за онази скръб, която сломява човека. Тя е лишена от радостта. Аз говоря за онези моменти в живота на човека, когато радостта е в тил, а скръбта — на фронта. Такъв човек издържа всичко като храбър войник. (13/5:31)

Не е въпросът за плачене. И боси, и гологлави, и които нямат дрехи, всички да кажат: Няма нищо, все ще се намери някой добър човек да ми помогне. (5/ стр. 268)

— Как да се примирим със страданията? — Няма защо да се примирявате със страданията, но ще ги приемете като неща, които идат от Бога. Следователно всичко, което иде от Бога, е добро. Радост или страдание, които идат от Бога, са добри и на място. Обаче трябва да различавате това, което иде от хората, от онова, което иде от Бога. (37/ стр. 38)

Между хората най-умен е този, който може да понася мъчнотиите и изпитанията с най-голямо търпение. (37/ стр. 91)

Радвай се, че ти е дадено да живееш... като човек, да осмислиш страданията си, да ги носиш с радост... (37/ стр. 120)

Като ви сполети скръбта, не я крийте, но изнесете я вън, дайте й един хубав обяд и си поговорете с нея. Аз съм се разговарял със скръбта. Красива мома е тя. Ако можете да я видите, всички ще тръгнете след нея. Красива е скръбта! За да не я познаят, тя се дегизира: закрива се с черен воал, облича се в скъсани дрехи и така минава незабелязано. Кой от вас е пожелал да види скръбта и да си поговори с нея? (37/ стр. 269)

Счупи се кракът ти, пак ще кажеш: Благодаря, че ме сполетя това нещастие, да се усили вярата ми. (37/ стр. 283)

Защо идат страданията? И докога човек страда? — Докато приеме страданията като метод за възпитание и започне да ги носи с радост. (37/ стр. 325)

“Лазаре, излез вън!” Сега и на вас казвам: като ви турят в гроба, при големите мъчнотии, при неразрешените задачи, кажете си: Ще дойде Христос и при мене и ще ми каже като на Лазаря “излез вън”. — В това седи силата на хората с високо съзнание.

(14/ стр. 140)

Ние трябва да претърпим страданията, които ни идват, и да извлечем поука от тях. Иисус със своите земни страдания искаше да ни даде пример, че трябва да се подчиняваме на този Божествен процес. (1/ стр. 6)

Хората, които ги е страх от страдания, ние не ги искаме в училището ни. Вие трябва да благодарите на Бога за тия страдания: те са пратени от Него. И тия страдания, които сега ви се дават, вие ги заслужавате, вие сте достойни за тях. Ако Христос не бе носил този трънен венец, ако не бе прикован на кръста, как щеше да прояви тази Любов? Бихте ли го обичали днес, ако искаше и би живял като цар? Вие Го обичате, защото бе прикован на кръста за нашето спасение. Затуй отсега нататък бъдете герои, не се страхувайте от страдания, а казвайте на света, че сте мъже и че не един кръст, а десет сте готови да носите. (1/ стр. 70, 71)

Ще ви кажа една Истина. Когато дойде нещастие в живота, казвате: Защо, Господи, това нещастие? Има други, които са по-големи грешници от мене. — Тогава не сте ли на мястото на фарисея — човек, който спори с Господа? Господ ще ви каже: ...Ей тук имаш полица, подписана преди толкоз години, трябва да я изплатиш. — Ама аз не помня. — Нищо не значи. В Моята книга е отбелязана. Тя не лъже. — Дойде нещастие върху вас, благодарите: Малко е то. — Тогава вие сте на мястото на митаря. И Христос ще ви каже: Вие ще отидете в дома на Отца.

(1/ стр. 159, 160)

Някой се страхува от най-малкото страдание. Дойде ли ви някакво страдание, кажете си: Добре дошло това страдание! То ще ми даде възможност да опитам Божията сила. (62/ стр. 14)

Не е въпрос да се критикувате, нито да се измъчвате вътрешно, но да се стремите с търпение да пренасяте всичко. (63/ стр. 34)

Една стара, 80-годишна баба живяла на една висока планина, покрита с ледове. Какво представят тия ледове? Те са мястото, на което живели грешните души. Тези души се движили по ледовете, треперили от студ и се сгушвали една до друга да се топлят по някакъв начин. Никой не се интересувал за грешните души, но и за бабата не се интересували. Тя често си казвала: Никой не ме обича, никой не мисли за мене. Какъв смисъл има моят живот? Никакъв. — След дълго мислене тя дошла до съзнание, че иска да бъде обичана, но не се спряла върху мисълта, че и тя трябва да обича. Тя решила, че трябва повече да работи, да събира повече дърва, по-добре да отоплява къщата си. За да бъде обичана, тя оставяла къщата си отворена да могат грешните души да слизат от повърхността на ледовете и да се топлят при нея. Като влизали в къщата й, те правели голям шум, нарушавали спокойствието й, заради което тя намислила отново да затвори къщата си. Щом видели това, грешните души казали помежду си: Слушайте, нека тихо и мирно влизаме и излизаме от къщата на бабата, да не я смущаваме.

Следователно, ако не сте готови да приемете нещастието у дома си, да го стоплите, вие нищо не сте разбрали. Нещастието, това са ледените, грешните души, които търсят у вас мир и тишина да се успокоят. Оставете нещастието да влиза и излиза от къщата ви, без да ви смущава. (63/ стр. 115, 116)

Вие трябва да бъдете учтиви, внимателни към страданията си. Ако заболеете, започнете любезно да се разговаряте с болестта си, да благодарите, че ви е посетила. Като се отнесете с нея учтиво, тя ще ви напусне. Болестите не са нищо друго, освен живи същества, които мъчат човека. Чрез болестите хората се възпитават.

(63/ стр. 194)

Всеки трябва да обикне скръбта и като я срещне, да й се зарадва... Кажеш ли на скръбта, че я обичаш, тя ще отвори стаята си, ще те нахрани, но ако й кажеш, че я мразиш, че не я обичаш, тя ще затвори вратата си, ще се качи на гърба ти и ще ти наложи десетократно страдание. (7/3:30)

Смиреният човек е най-еластичният, най-пластичният човек в света. Всичко, каквото му се тури да носи, той издържа. И беднотия може да дойде, и болести може да дойдат, ...каквото и да дойде до главата на смирения човек, той всякога е тих и спокоен, всичко издържа. Това е истинският човек. (7/24:27)

Сега вие ще ме запитате: Какво трябва да правим с тия страдания, които бушуват, които разяждат сърцето ни и смущават ума ни? — Казвам: Ти ще имаш присъствието на духа...

(6/6:19)

Като ви дойде някакво страдание, не роптайте против Духа да Го огорчавате, но благодарете, че ви е дадено това страдание да познаете Бога, да видите Неговата Мъдрост. Когато страдате, знайте, че Бог е задна стража и ви помага. (44/ стр. 140, 141)

Мъчнотиите не са нищо друго, освен тежести, с които човек трябва да знае как да се справя. Дойде ли ти някаква голяма тежест, огъни се, без да се пречупиш. Щом мине тежестта, веднага се изправи и продължи пътя си. (44/ стр. 175)

Не питайте защо светът е създаден такъв, защо идат страданията, но кажете: Господи, дай ми повече светлина да разбирам света, да разбирам смисъла на страданията и да ги понасям спокойно.

(44/ стр. 223)

Колкото по-съзнателно понася човек страданията, толкова по-лесно може да уравновеси силите на своя организъм.

(44/ стр. 302)

Като ученици, вие не трябва да роптаете против условията, при които живеете, но да разбирате Божиите пътища. Защо и за какво страдате, не питайте, но изучавайте смисъла на страданията.

(44/ стр. 310)

Който е познал Бога, той живее без страх и понася страданията леко. Ако изгуби някого от своите близки, той казва: Господ дал, Господ взел. — Ако изгуби силата, богатството, знанието си, той пак казва: Господ дал, Господ взел. — Той се разговаря със страданието като с приятел: разхожда се с него, гощава го. Щом доброволно задоволите изискванията на страданието, то само ще ви напусне. (44/ стр. 321)

Изкуство е да страдаш и да си кажеш: Не съм само аз, милиони хора страдат едновременно с мене. Когато страдам аз, в същото време се продава един вол да го колят или агънце колят, мъж и жена се карат, един си счупил крака, друг си пукнал главата — цял свят страда заедно с мене. Моите страдания са нищо пред техните. (24/ стр. 67)

Бъдете сега всички смели и решителни да посрещнете страданията, които ще ви се наложат по закона на необходимостта. И за всички страдания да бъдете благодарни. Не философствувайте защо и за какво. — За добро е — кажете, нищо повече.

(24/ стр. 71)

Вие трябва да постъпвате като онзи американски майстор, който във време на работа изгубил първата фаланга на един от пръстите си. Като показвал на работниците си как да дигнат един голям камък за корниз на един прозорец, камъкът паднал върху ръката му и веднага откъснал първата фаланга на един от пръстите. Той подигнал погледа си нагоре и казал: Благодаря Ти, Господи, че не ми даде по-голямо нещастие! — И с радост продължил по-нататък работата си. Дойде ли ви някакво нещастие, веднага благодарете на Бога, че се е спряло само дотам, не се е продължило по-нататък да дойде по-голямо зло. (9/ стр. 176)

Един от нашите братя заболя тежко, по цели дни и нощи не можеше да спи: страдаше, мъчеше се от някакво възпаление, но през всичкото време на боледуването си пееше. Като го слушали да пее, запитвали: — Как можеш да пееш при тези големи болки и страдания? — Пея на болестта си. — Казвам: Този човек е на прав път. Всеки може да плаче — това е лесно. Мъчно е обаче в най-големите страдания да пееш. Това значи силна воля. Това значи усилия. Наистина мнозина плачат във време на скръб, обаче малцина пеят в скръбта си. Следователно изучавайте това, което малцина знаят. (33/ стр. 163, 164)

Що се отнася до скърбите и радостите, кажете: Такава е била Волята Божия! Бог е наредил всичко за добро. (33/ стр. 190)

Боли те единият крак — бъди доволен и благодари, че само единият крак те боли, а не и двата. Ако те болят краката, благодари, че поне ръцете не те болят. Ако те болят ръцете и краката и не можеш да станеш от леглото, благодари, че можеш да се молиш. Като се молиш четири-пет часа, ще се развърже едната ти ръка. Като се молиш още четири-пет часа, ще се развърже другата ти ръка. След това ще се развърже единият ти крак, после вторият и няма да забележиш как ще се развърже тялото ти, и ще станеш от леглото си здрав, доволен, че можеш да се молиш на Бога така, както никога не си се молил. Не са лесни тези упражнения. Те изискват воля, усилие. Мъчно е човек да бъде благодарен, доволен при всички условия на живота си, но трябва да работи в това направление, да развие тази черта в себе си. (33/ стр. 214)

Като ученици, вие трябва правилно да разрешите въпроса за страданията. Когато другите страдат, вие трябва да влизате в положението им, да помагате. Когато вие страдате, трябва да носите страданията разумно и без протести. (33/ стр. 236, 237)

Когато бедният трепери в стаята си от студ, да благодари, че има възможност да изпита и това страдание. Някога е бил богат, радвал се е на топла стая. Нека сега вземе дял от съдбата на сиромаха... Сиромахът, който служи на Бога, и богатият, който служи на Бога, трябва да приемат страданията с благодарност.

(33/ стр. 237)

И в най-голямото зло или нещастие да се намерите, не казвайте: “Господи, аз ли съм най-големият грешник в света?” Кажете си новата формула: “Господи, аз Те благославям хиляди и милиарди пъти.” (33/ стр. 261, 262)

Когато страданието похлопа на вратата ви, дайте му едно угощение! Когато в живота ви се яви някаква спънка, поговорете с нея и я угостете! Научете се да давате угощения не за благата в живота, както е било досега, но поне за малките страдания и мъчнотии, които ви сполетяват. Щом ви дойде някое малко страдание, поканете своите приятели на угощение и кажете: Поканвам ви да си хапнем заедно и да благодаря на приятелите си от невидимия свят зa изпратения от тях подарък. — Великите хора в света са се повдигали благодарение на това, че всякога са били доволни, признателни на Бога за малките страдания и нещастия, които са ги сполетявали. Големите нещастия в живота се дължат на това, че хората изказват недоволството си, задето ги постигнали някакви страдания. И тъй, бъдете внимателни да не би, като се оплаквате от малките страдания, да налетите на по-големи. (11/ стр. 127)

Лицето на спокойния е огледало на душата му. И да страда, той понася всичко със съзнание и Любов, знае, че сам е виновен за страданията си, не хвърля отговорността на други хора.

(19/ стр. 120)

Нека Божията усмивка бъде идеал за вашата душа! При каквито мъчнотии и страдания да се намерите, спомнете си за Божията усмивка. Погледнете към небето, към необятния свят и приемете всичко с благодарност. Няма по-велико нещо за човека от това да бъде благодарен за всичко дадено и да има импулс към работа за Великото Начало в света. (54/ стр. 55)

Светът е така създаден, че в него непременно ще се срещнат мъчнотии и препятствия, които могат да се преодолеят само чрез търпението, т.е. чрез закона на Любовта. (12/ стр. 51)

Питам: Кой от вас няма да бъде разпнат? ...И вас ви очаква същата съдба, каквато имаше Христос. Следователно приемете участта си доброволно, както Христос прие своята. (66/ стр. 251)

Някой ял от забраненото дърво и ме пита какво да прави да се освободи от последствията му. — От последствията не можеш да се освободиш, но трябва да приемеш страданията разумно, да ги понесеш геройски, за да се пречистиш. (66/ стр. 487)

Приятно ви е, когато се ръкувате с приятеля си. Колкото силно да стисне ръката ви, вие сте доволни. Защо? Защото със стискането на ръката ви той предава част от своята енергия и доказва, че ви обича. Понеже и вие имате разположение към него, приемате енергиите му и лесно се справяте с тях... Както обичате приятеля си и се справяте с неговите енергии, така обикнете и страданието, за да се справяте лесно с енергиите, които излизат от него. Разчитайте на енергиите, които идат чрез страданията. Те внасят нещо добро в човека. (50/ стр. 64, 65)

...Друг е въпросът, когато съдбата изпраща някакво изпитание на човека, за да го смири. Там той трябва да търпи, да се помири с положението си. (50/ стр. 170)

Отнасяйте се съзнателно към мъчнотиите си, за да откриете ценното, което се намира в тях. Всяка мъчнотия, всяко страдание носят известни блага. Използувайте благата, които радостите и страданията ви носят в живота. Във всичко виждайте проявите на великата Божия Любов, Мъдрост и Истина. (51/ стр. 15)

Ще кажете, че искате да живеете. Ще живеете, но разумно; ще понасяте с Любов всичко, което се изпречи на пътя ви... Дойдат ли страдания в живота ви, използувайте ги разумно, защото в тях се крият скъпоценни камъни. (51/ стр. 63)

Като ученици и като млади хора, вие трябва да се откажете от старата философия на живота, която води към обезсърчавания и отчаяния. Защо се обезсърчавате? Ако имате някакво страдание или изпитание, мислете как да се справите с него. Човек трябва да бъде герой, да не изпада в малодушие... Колкото по-весел и жизнерадостен е човек, толкова по-лесно се справя с мъчнотиите си. (51/ стр. 130)

Христос е казал: “Не противи се на злото!” Злото представя лошите условия. Не противи се значи на лошите условия. Остави ги да минат, за да дойдат добрите условия. (51/ стр. 201)

Радвай се на страданията си. Ако се радваш на страданията си, никой не може да ти отнеме радостта. Не се ли радваш на страданията, всеки може да отнеме твоята радост. (38/ стр. 94)

Духовното тяло е организираното тяло, в което съзнанието на човека взима участие и го прави буден за всичко онова, което го заобикаля. Такъв човек се радва и на радостите, и на скърбите, които невидимият свят му изпраща. Той се радва и на благата, и на лишенията, в които е поставен. (26/ стр. 128)

Казано е в Писанието: “Възложете товара си на Господа”. Това значи: Не се борете със себе си, със своята съдба. Дойде ли някакво страдание, не се борете с него, нито се отчайвайте, но хванете го, помилвайте го, поносете го малко на ръце, докато се примирите с него. Щом се примирите със страданието си, във вас настава дълбок, вътрешен мир. (36/ стр. 106, 107)

Бъдете готови да посрещнете с радост страданията, които Провидението ви изпраща. Сложете богата трапеза, облечете се с нови дрехи и поканете страданието на трапезата. Разговорете се с него любезно, кажете му, че сте доволни от неговото посещение. Знайте, че това, което Бог е определил за човека, не може да се измени. (36/ стр. 181)

Тъй щото дойдат ли ви страдания, не се стремете да ги премахнете, но гледайте да ги осмислите. (10/ стр. 129)

...Ученикът. Щом се натъкне на някакво страдание, той пее и благодари на Бога за привилегията, с която го е удостоил. И обикновеният човек пее, но на минорна гама. Следователно хората могат да се разделят главно на две категории: обикновени хора и ученици. Докато човек плаче, роптае, скърби при страданията, той минава за обикновен човек. Щом започне да пее, да се моли и да благодари на Бога за страданията, които го сполетяват, той влиза вече в Школата като ученик. (10/ стр. 150)

Когато разумно понесе страданията и изпитанията си, човек се повдига в съзнанието си. Той знае вече колко е силен и какво може да направи. (47/ стр. 48, 49)

Който не разбира смисъла на страданията, той роптае против тях, оплаква се от съдбата си, търси виновници за страданията си, иска да ги тури на гърба на другите. Такъв човек минава пред нас за обикновен, който не е дошъл още до положение да прояви своята гениалност и разумност. Реши ли човек в себе си да носи страданията си с радост и търпение, той проявява вече своята разумност. Не след дълго време този човек ще стане гениален.

(47/ стр. 64)

Твърдо трябва да понасяте всички нещастия и да кажете: “Да се свети Името Божие и да дойде благодатта Божия.”

(2/ стр. 140)

Анализирайте нещата. Дойде ви една скръб, анализирайте я. Питайте я отде иде... (55/ стр. 273)

Когато страдаш, трябва да се раздруса цялото ти тяло, душа, ум, сърце, цялото ти естество и като се намериш в тази тъмна нощ, геройски да издържиш! Изгубил си къща, жена, деца и приятели, всичко и си останал най-после съвсем сам, кажи в себе си: “Бог не може да се измени! Великото в света не може да се измени, а малкото в света не може да се повреди. Аз съм малкото и няма да се повредя, понеже Бог не се изменя. Следователно ние сме двама в света, Бог и аз всичко можем да направим.” (30/2:24, 25)

Смирение се иска от човека. Мекота се иска от човека. Има ли тези две качества, той ще има търпение да понася всичко. Това значи да се подчини човек на Божественото в себе си.

(35/ стр. 69)

Светът ще се изправи с мълчание. Ще мълчите, ще търпите като Христа на кръста. Ще ви бият, ще ви хулят, но вие ще търпите. Когато издържите изпита си, Любовта ще дойде и ще ви покаже, че тя е единственият път, по който светът ще се оправи.

(67/ стр. 98)

Някой следва Божия път, но въпреки това го сполетяват големи нещастия и изпитания. Той се чуди защо става това. Той се запитва защо Бог не го пази, а го излага на такива опасности и нещастия. Каквито противоречиви мисли да минават през главата му, той трябва да мълчи и да изучава както своя живот, така и целокупния. Той ще разбере, че изпитанията са необходими в живота му... (27/ стр. 105, 106)

Да уповава човек на себе си, аз разбирам да уповава на онова великото, Божественото, което е вложено в неговия ум, сърце и воля. Щом уповавате на Божественото, каквато голяма мъчнотия или каквото крушение и да ви дойде, вие ще бъдете силни да кажете: “Онзи велик закон, който направлява света, той ще ме избави, ще ме изведе на спасителния бряг”. (45/14:83)

Пазете се от това заблуждение, да мислите, че страданията са зло. Страданията са най-великият плюс в света. Помнете това нещо: всички страдания носят големи блага. Щом ви дойде едно страдание, зарадвайте се в душата си, усмихнете му се. (45/30:240)

Сега толкоз години вие страдате и не знаете какво нещо е скръбта. Само казвате да се махне, да се махне, а то какво ще се махне. Дай й нещо[10]. Не се дава малко. Напълни торбата й и нея вече я няма. (56/ стр. 17)

[10] Дай й Любов

Дойдат ли страданията, понасяйте ги с търпение. Не казвайте на другите, че трябва да търпят, но вие бъдете търпеливи и така ще дадете пример. (56/ стр. 139)

Има правилен начин за разрешаване задачите на живота, който се заключава в мисълта: “Не противи се на злото”. Следователно натъкнеш ли се на някакво страдание или на някаква мъчнотия или сиромашия, не питай защо страдаш и защо си сиромах, но давай от себе си каквото имаш и се оттегли настрана.

(48/ стр. 221)

...Чувствувам болката, много дълбоко я чувствувам, но си казвам: Такъв е Божият закон, ще понеса всичко с Любов. (20/ стр. 272)