3. НЕ МОЖЕ ЛИ БЕЗ СТРАДАНИЯ?

Само разумният човек, който разбира законите на живота и на природата, може да живее добре. Но докато дойде до това положение, човек ще мине през различни състояния, през разни фази на живота. Той ще скърби и ще се радва, ще плаче и ще се смее. (книга 26/ стр. 15)

Ако пък търсите живот без страдания, създайте си вие сами такъв живот. Разумният свят е определил най-голямата премия в света за онзи човек, който може да даде план за живот без страдания. Намери ли се такъв план, веднага ще се приложи. Досега още никой не е изработил такъв план. (50/ стр. 7, 8)

Когато човек започне да се издига умствено или сърдечно, непременно ще му дойдат страданията. Това е една фаза в неговото развитие. Неизбежен закон е. Тогава онзи, който не иска да страда, да се повърне назад. Вие сте чудни! Онзи ученик, който иска да стане висшист, да стане знаменитост, може ли без усилия, без работа да стане такъв? Не, дълго време ще страда.

(5/ стр. 121)

И тъй, колкото да мислите, вие не можете да се освободите от скърбите и от мъчнотиите. Човек не може всякога да бъде разположен и весел. (59/ стр. 219)

“Човек може да се роди изново”... При това раждане човек съвършено изменя своето естество. Той забравя всичко старо, съзнателно минава от едно състояние в друго и започва новия живот... И животът му вече няма да бъде една тежест, но едно благо. Обаче докато дойде до това новораждане, той ще мине през такива тежки състояния, каквито човешкият ум не може да схване.

(5/ стр. 487)

Ако сега ви нарисувам едно яйце, какво може да излезе от него? Щъркел ли ще излезе или друга някаква птица? Каквато птица и да излезе, все ще мине през пътя на мъчението. Малката птичка като си подаде главата от яйцето, ще бъде ли напълно свободна? Не, тя няма да бъде свободна изведнъж. Тя първо показва главата си, но дълго време още седи в яйцето, докато излезе от него. Това време е цяла вечност. Голямо усилие трябва да направи тази птичка, докато излезе от яйцето! (69/ стр. 5)

Някои казват: — Не може ли без мъчнотии? — Животът без мъчнотии не може. Който не иска мъчнотии, нека се занимава с кукли, но той трябва да знае, че герой никога не може да бъде. Ако искате да ви уважават, Бог да ви обича и да ви дава дарби, герои трябва да бъдете! (69/ стр. 20)

Да изправиш живота си, това значи да минеш през известни мъчнотии, през известни скърби и страдания. Без скърби и страдания не можеш да влезеш в Царството Божие. (37/ стр. 78)

Христос пострада и хората страдат. Следователно страданията са неизбежни, каквито и да са причините за тях. (60/ стр. 3)

...Страданията ...радостите. Тези две неща, това са две неща, две течения. Дето се срещат тия две течения, там се ражда органическият живот. Някой казва: — Не може ли без страдания? — Не може. Без страдания органическият живот не може да се зароди. Това е една аксиома. (7/1:11, 12)

Има една Любов, която не сте опитали, тя е Божествената. За да я опитате, вие ще минете през живота на Христа. Сега мнозина от вас ще кажат: — Ама няма ли друг път? — Няма друг път в света. Този е единственият път, на който са сложени много мъчнотии и препятствия за всички души, и който преодолее всички тия мъчнотии и препятствия, той ще придобие всички блага.

(6/6:26)

Налягането и напрежението представят външните и вътрешните страдания, през които човек неизбежно минава. Ако житното зърно иска да се прояви, да израсте и плод да даде, трябва да се посади на нивата, да мине през страдания. Ако не иска да мине през страдания, житното зърно ще остане на сухо в хамбара, но няма да израсте. Страданията са необходими. Без страдания няма растене, няма развитие. Колкото по-големи са страданията, толкова и растенето е по-голямо. Привилегия е за човека да страда. (44/ стр. 297)

Казвате: — Защо трябва да страдам? — Все трябва някой да страда. Кой от вас ще страда, не е важно. Днес страда един, утре — друг. Страданието посещава всички живи същества.

(44/ стр. 322)

— Не може ли да се живее без страдания? — И това е възможно, обаче питам учените: Какъв ще бъде животът без мъчения и страдания? Дайте ми един проект за такъв живот. Да живеете без мъчения и страдания, това значи да станете по-нещастни, отколкото сте сега. Влезете ли в свят без страдания, още на другия ден ще кажете: Пратете ни страдания, не можем без тях. — Това не е теория, но факт. (21/ стр. 27)

Сега вие, стари и млади, всички ще минете през страдания. Не си правете илюзии, че ще ги избегнете. Някои казват: Да дойдем при вас. — Добре, елате между нас, но като дойдете, ще страдате и ние ще ви научим как да пренасяте страданията. Казват: — Каква е разликата между нас и вас? — Няма разлика, само че ние знаем защо страдаме, а вие не знаете. Ние понасяме страданията съзнателно и с радост... Знаем, че законът е неизбежен, не можем да се освободим от него. Като сме дошли на земята, ние знаем, че ще дойдат страданията. (24/ стр. 66)

— Не може ли без мъчнотии? — Ако нямаше мъчнотии, животът щеше да бъде пълен с противоречия. Ще дойде време, когато ще живеете без мъчнотии, но сега те са необходими. Ако днес се освободите от мъчнотиите, животът ви ще се влоши. В едно семейство се ражда сакато дете: ръцете и краката му не се движат. Родителите търсят начин да му се помогне. Викат свещеници да му четат молитви, водят го на бани в странство, но нищо не помага. Защо се е родило сакато? В това дете са вложени големи пороци. Ако беше здраво, то щеше да извърши кражби, престъпления, убийства. За да го предпази от това, разумната природа го свързала да смекчи сърцето му. Както и да лекуват това дете по външен път, нищо няма да се постигне. И ако Провидението е поставило хората пред толкова мъчнотии, това се дължи на факта, че те проявяват повече своята зла воля, отколкото доброто в себе си. (24/ стр. 106, 107)

Хората се страхуват от страданията. Без страдания човек не може да се развива. Чрез тях той развива ума, сърцето, волята и душата си. (24/ стр. 159)

Тъй щото, ако човечеството иска да се избави от злото, непременно трябва да премине през големи страдания.

(9/ стр. 99, 100)

За ада и рая хората имат тесни, ограничени разбирания. Адът е път в живота, през който човешките души неизбежно трябва да минат. Той е път, през който всяка душа трябва да мине.

(33/ стр. 73)

Мъчението е за ада, драмата — за човешкия живот, поезията — за рая... Значи дето свършват трагедията и драмата, там поетът туря начало на своята поезия. Обаче само онзи поет може да пише истинска поезия, който е минал през фазите на трагедията и драмата. (11/ стр. 136)

Представете си, че при сегашните условия нямаше страдания между хората. Знаете ли какъв щеше да бъде животът? Не, живот без страдания не може. Страданията са необходимо благо за живота на земята. Чрез страданията хората изкупват прегрешенията си. Страданията са необходими още и като условия за повдигане и развиване на човечеството. Докато е на земята, човек трябва да развива всички свои центрове и способности, вследствие на което той трябва да мине през разни положения и изпитания: той трябва да бъде и богат, и беден, и учен, и прост, и красив, и грозен. Човек трябва да мине през всички положения на живота, за да достигне пълно усъвършенствуване. (11/ стр. 158, 159)

Казвам някому: Преплавай тази река и мини на срещния бряг. — Не мога да я преплавам. — Ще видиш, че можеш. — По едно време се образува хайка срещу този човек и десетина души започват да го преследват. Той хуква да бяга, дохожда до същата река, хвърля се във водата, преплава я и веднага се намира на другия бряг. Значи това, което в първия случай беше невъзможно, във втория случай стана възможно... Казвате: — Без страдания не може ли да се служи на Бога? — Без страдания не можете да преплавате реката. Страданията правят хората смели и решителни. В първо време страданията ги правят малодушни, но като пострадат повече, те уякват и стават герои. (11/ стр. 181, 182)

Ще се възрази, че Господ трябва да премахне заблужденията, мъчнотиите и страданията. Да се премахнат страданията, това значи да се спре всякаква дейност, всякаква инициатива на човека. Това е невъзможно. Ще живееш, ще правиш погрешки, ще страдаш и сам ще изправяш погрешките си. (19/ стр. 10)

Необходимостта е закон, в който човек не може да прави избор. Необходимо е да слезеш на земята, да се учиш и да страдаш, да растеш в благодат и да се радваш. Това е необходимо и за обикновения човек, и за великия дух. (19/ стр. 133)

Едно трябва да знаете: каквото и да правите, вие не можете да се освободите от страданията. Всички живи същества страдат. Колкото на по-високо стъпало се намират, толкова по-големи са страданията им. (66/ стр. 150, 151)

Христос... показа на човечеството пътя, по който може да се освободи от последствията на непослушанието, от злото в света. За да се изчисти, човек ще мине през страдания, през смъртта и тогава ще възкръсне. Възкресението не е нищо друго, освен влизане в рая. Без страдания няма Възкресение. (66/ стр. 488)

Човек не може да расте и да се развива, ако няма страдания.

(66/ стр. 489)

Като се натъкват на страдания, хората се питат не може ли без тях. Да се задава такъв въпрос, това е все едно да се пита не може ли човек да не диша. Както не може без дишане, така не може и без страдания. (66/ стр. 508)

— Не може ли без страдания? — Да се задава такъв въпрос, това е все едно да се пита не може ли да се живее без хляб. И без хляб може, но ще свършите живота си като магарето на Настрадин Ходжа. Той казвал за магарето си: Чудно нещо! Тъкмо отвикнах магарето си да не яде и то умря. — Какво представя смъртта? Лишаване на човека от възможностите за придобиване на блага.

(50/ стр. 201)

Като не разбирате живота си, вие не знаете защо идат мъчнотиите и страданията. Вие гледате на тях като на случайни явления в живота ви и се питате не може ли да минете без страдания. Мъчнотиите и страданията представят планински върхове, които неизбежно трябва да се минат. Колкото и да е мъчно изкачването, човек трябва да стигне върха. Следователно колкото и да са тежки страданията, трябва да се преминат. Каква местност е тази, която е лишена от планини и долини? Какъв живот е този, в който няма радости и скърби? Колкото по-лесно се справя човек с мъчнотиите и страданията си, толкова по-обработени са пътищата на неговата държава. Тази държава минава за културна.

(51/ стр. 44, 45)

Като говорим за страданията, ще знаете, че всички хора са изложени на тях. Няма човек в света, който може да избегне страданията. Повече или по-малко той непременно ще мине през страдания. (51/ стр. 198)

Човек може да очаква разумни резултати от живота само след като е минал през страданията. (51/ стр. 259)

Мнозина гледат на страданията като на нещо ненужно. Не е така. Страданието е необходим процес. Ще страдаш, докато се пробуди в тебе висшето съзнание, т.е. Божественото начало. Цялата природа минава през страдания. (38/ стр. 20, 21)

Можете да плачете, да се молите, но ще знаете, че страданията не могат да се избегнат. Те водят в един път, от който няма връщане. Страданията са живо нещо, а не мъртво. Те седят на пътя, по който хората вървят, и ги чакат. Като минете покрай тях, ще се спрете, ще се запознаете, ще се разговорите и ще научите езика им. Пътят на страданията е път, който води към Бога. В този път има страдания, но има и радости. Те вървят паралелно.

(26/ стр. 19)

Всяко живо същество взима участие в общата скръб на света. Това е неизбежен закон. Чрез страданията животът се организира и оформява. (53/ стр. 11, 12)

Страданията ще дойдат неизбежно във вашия живот, но стремете се поне да избягвате онези страдания, които вие сами си причинявате. Този род страдания създават противоречия за човека, от които той лесно може да се освободи. Тия страдания представят неорганизирана материя, която трябва да се впрегне на работа.

(36/ стр. 5, 6)

— Не може ли да се избегне дадена мъчнотия или страдание? — Има закони, по които страданията и мъчнотиите могат да се избегнат, но ако една мъчнотия се избегне, вместо нея ще дойде друга, два пъти по-голяма. Такъв е законът. (36/ стр. 181)

Единственото желание на Бога по отношение на нас е да ни помогне да не страдаме. Той иска да придобием новия живот, новото знание и да се откажем от стария живот, от старото и повърхностно знание. В пътя на това постижение страданията неизбежно ще ни следват. (36/ стр. 279)

Помнете: бурите на живота неизбежно ще дойдат и ще засегнат всички хора. (47/ стр. 65)

Дали сте вярващи или не, страданието ще дойде, но да ви намери посяти на добрата почва, да дадете плод стократен.

(22/ стр. 205)

Страданията са необходими за еволюцията на човека. Човек иска да изучи света, затова непременно трябва да страда.

(2/ стр. 108)

Страданието е велик закон. Няма човек, който да не е страдал и да не страда. Дори Бог страда заедно с нас. Никой не страда повече от Него. Когато някой каже, че страда, аз казвам: ти едва си започнал с тази наука. Не е лошо да страда човек.

(2/ стр. 199, 200)

...Скръбта трябва във вашия живот. И аз бих желал скръбта ви да бъде тъй дълбока, че който влезе вътре във вас и погледне скръбта ви, да му настръхнат косите. Като съзре тази ви скръб, да не се отчайва, но да каже: В този човек има воля. (28/34:16)

— Не може ли без страдания? — И без страдания може, но живот без страдания е живот без опитности. В бъдеще при други условия на живота възможно е да няма страдания, но днес при сегашните условия, при сегашното развитие на човека страданията са метод, предвиден от самата природа. (35/ стр. 173)

4. РАЗУМНАТА ЦЕЛ НА СТРАДАНИЯТА

Науката за живота не се придобива в един ден. През много изпитания, мъчнотии и страдания ще мине човек, докато научи живота като изкуство. (книга 37/ стр. 139)

Човешкият свят е дисхармоничен, но не и Божественият... За да се премахне тази дисхармония, човек трябва да мине през страдания, през съдба, да види своите погрешки. (44/ стр. 18)

За да стане чист и свет, човек трябва да мине през големи мъчнотии и страдания. (59/ стр. 145)

Закона на послушанието... Докато дойде до този закон, човек ще мине през ред мъчнотии и страдания, които ще го направят силен, велик. Непослушанието е направило хората слаби и страхливи. (59/ стр. 33)

...Всичките тези страдания са едно благо, че са ни отворили очите. И аз благославям страданията. (5/ стр. 139)

Когато иска да предпази човека от някакво зло, Провидението го ограничава. В този смисъл затворът, ограниченията са благо за човека. Така той се запазва от лошите външни условия. Затворът, ограничителните условия са страдания, без които животът на земята е невъзможен. (59/ стр. 92, 93)

Когато иска да приготви някой човек за сериозна работа, да го натовари със специална мисия, Бог го прекарва през големи страдания, през строга дисциплина. (59/ стр. 220)

Ще каже някой, че условията го тъпчели. Ако наистина условията тъпчат човека, това още не значи, че тия условия са лоши за него. Ако условията го тъпчат, това значи, че разумният свят иска да извае от него хубава статуя. (59/ стр. 225, 226)

Ако някой падне и счупи крака си, трябва ли да се осъжда? Това падане може да е за добро. Ако с падането си човек разрешава един важен въпрос в живота си, то е на място. Щом си разрешил един важен въпрос, благодари за това падане.

(59/ стр. 293)

Ако страданието може да отклони човек от намерението му да направи някакво престъпление, то е на място.

(59/ стр. 293, 294)

Болестите правят човека разумен. Когато е здрав, човек се разсейва натук-натам, увлича се в различни работи, забравя Бога. Като се разболее, той се прибира в себе си и започва да мисли за Бога, разправя се с Него. (59/ стр. 335, 336)

Съвременните учени изучавали ли са първоначалната естествена храна, която природата е определила за човека? Човек за да намери Истината по този въпрос, трябва да изпадне в големи противоречия и страдания. (13/4:12)

Страданията сближават хората в света или създават условия за проява на Божията Любов, която свързва всичко в едно цяло.

(13/4:26)

Казвам: Ние трябва да се върнем към Първичния живот. Как ще се постигне това нещо? Когато дойдат големите страдания в света, големият недоимък. (13/8:22)

Когато учителят дава една мъчна задача на ученика си, това не показва, че той не го обича. Той му дава тази задача, за да го накара да мисли. Следователно нещастията, страданията и противоречията в живота не са нищо друго, освен мъчни задачи, дадени от Учителя ви да ви застави да мислите. (70/ стр. 13)

Всички се запитват защо идат страданията. Отговорът е прост и категоричен: страданията освобождават човека от ограниченията.

(37/ стр. 55)

Като призовеш Любовта, всяка болест, всяка мъчнотия, всяко страдание изчезват. Те са дадени като условия за съсредоточаване, за връзка между човешката душа и Бога. (37/ стр. 146)

Защо идат страданията в живота? — За да се събуди Божественото в човека. (37/ стр. 163)

Казвам: Всички ще минете през страданията на Йова. Ще минете през изпит, за да се освободите от заблужденията си. Всичко ще изгубите, но като намерите Господа, загубеното ще се върне двойно. (37/ стр. 258)

Помни: Единственото нещо, което просвещава хората, е скръбта. Като дойде радостта при тебе, занимава те, люлее те, пее ти приспивна песен: Нани-нани, нани-на. — Скръбта е строга, не позволява такива неща. Като дойде при тебе, тя те бутне и казва: Хайде, ставай! Няма време за сън и почивка. Хайде, на работа! Иди да учиш, да се молиш. — Радостта обича мечтите и фантазиите. Като дойде и започне да мечтае, ти отново заспиваш. Радостта и скръбта са едно и също лице с две страни. Радостта е мома, която целува и прегръща човека. Скръбта е същата мома, покрита с черен воал, облечена в стари, скъсани дрехи; тя кара човека да учи, да работи и да се моли. (37/ стр. 270)

Питам: Защо идат болестите в живота? Когато човек има някакви нечистотии в себе си, тогава болестта като боклукчия ще дойде със своята кола да изхвърли навън тия нечистотии. Като оздравее, нека се претегли да види, че болестта му е отнела около десетина килограма от теглото му. Тези десет килограма от теглото на човека представят теглото на нечистотиите в него. Докато е бил здрав, той се е карал с този, с онзи, но щом заболее, всичко това излиза навън и този човек казва: Слава Богу, че се освободих от едно голямо нещастие! (60/ стр. 136, 137)

Когато някой човек страда, той трябва да знае, че това страдание е предвестник именно на онази щастлива епоха в неговия живот, която предстои да дойде. В това отношение страданията са необходими за човека да будят съзнанието му, да го приготвят за щастливата епоха, която иде в неговия живот. Ако съзнанието му не е будно, щастието ще мине и замине покрай него, без той да го използува. (14/ стр. 45)

Страданието буди мисълта на човека. Само чрез страданието той може да бъде в непреривна връзка с Бога. (14/ стр. 45)

Когато Господ иска да направи човека добър, приковава го на кръста — заковава неговите богатства, сила, знания. (1/ стр. 4)

Па и що са страданията? Следствие от грешки, причинени някога по наше неумение. Тия именно грешки се изправят чрез процеса на страданието. Този процес е метод да се приспособим и достигнем до ония висши, възходящи трептения, които ни очакват на Небето. (1/ стр. 6)

Съвременният свят аргументира и казва: “Къде е Господ?” ...Обаче, когато дойде нещастието, всеки се обръща нагоре и вижда, че Той е там, и извиква: “Господи!” Ето затуй са нещастията...

(1/ стр. 11)

Търпението е велико качество и в човешкия характер няма по-благородна черта от него. Търпението не се ражда с човека, трябва да се добие; Любовта може да ни дойде даром, но търпението трябва да го придобием. А страданието е един процес, чрез който може да се придобие търпението — този е методът за придобиване на търпение. (1/ стр. 60)

На целокупния български народ, като душа, Господ му даде тия страдания да усвои тия две велики качества — дълготърпението и благосклонността. (1/ стр. 71)

Всички страдания в света имат за цел само да сформират у нас търпението, да се научим да търпим, да бъдем хладнокръвни, да гледаме с вяра на бъдещето и каквито несгоди и разочарования да имаме, никога да не се обезсърчаваме. (1/ стр. 84)

Страданието поставя човека в пътя, който Бог му е определил. Чрез страданието човек дохожда до Истината. (63/ стр. 10)

...На Господа никога не е дохождало на ум да измъчи някоя душа... Да, когато някой човек греши някога, Господ ще му изпрати страдания, но за да го спаси. Или когато някой човек е болен и Господ го лекува, ще му изпрати страдания, но те са необходими за неговото лекуване. (7/8:21)

И когато усетиш в себе си едно голямо страдание, това показва, че нещо ново се внася в твоята душа. Другояче страданието няма смисъл. При всяко страдание се внася, или по-право присажда, едно ново качество. Тази е философската страна на страданието. Щом дойде страданието, ти трябва да си радостен и да кажеш: Доволен съм на страданието, защото то внася нещо в мен. — Ще бъдеш разумен да не дигаш много шум, иначе ще счупиш присадката. (7/22:17)

Страданията имат различни предназначения. (7/32:19)

Бог иска всинца ни да направи участници на онова благо, което е у Него. Затова именно Той ни изпраща всички страдания. Страданията са освобождение от връзки, които са създадени в миналото. Бог ще скъса всички връзки и ще остави само една връзка — между Него и нас. Всичко останало ще бъде само отношения, а не връзки. Тогава ще има само един Господ, а хората помежду си ще бъдат само братя и сестри на небето.

(6/7:34)

Тия временни лишения, тия временни скърби ще създадат в човека един характер, с който ще го въведат в Царството Божие.

(6/9:16)

Е, ако по някой път в душата ти дойде една малка тъмнина, това лошо нещо ли е? Ти имаш светлина, радостно ти е на душата, светло ти е на ума, но мразиш някого и постоянно го носиш в ума си. И тъй както ти е светло, кажеш си: Аз ще му дам нему! — Кроиш си разни планове... Но дойдат след това големи страдания, скърби и ти забравиш този човек. Питам: Какво нещо са скърбите, страданията? Те са тъмнина, която е дошла специално за тебе. Е, тази тъмнина не е ли едно добро в този случай? Добро е, тя те е оправила в пътя ти, върнала те е от лошите ти намерения.

(6/10:19)

И днес Господ иска да спаси съвременния свят, затова им създава такива страдания... Всички питат: — Защо е това нещо? — За да дойде Божията Любов в нас, да познаем Бога в себе си и да изпълним Неговата Воля. (6/16:14, 15)

Аз определям Бога тъй: единственото същество, което всякога, във всички моменти мисли заради нас, единственото същество, което никога не ни забравя. Следователно всички страдания, всички скърби, всички ужаси в живота ни са само за това да опитаме великата Любов на Бога към нас, да разберем, че Той може да ни избави от всички скърби в живота ни. Това ще разберем в края на краищата. (6/20:14)

В мъчнотиите мислим другояче... И действително, за да намерим пътя, Господ трябва да ни тури при едни велики изпитания, за да имаме само един метод, по който да Го търсим и да Го намерим. (6/21:17)

Скръбта всякога показва, че си изгубил нещо. Не е лошо човек да скърби. Скръбта всякога те подтиква да намериш загубеното.

(6/27:26)

...Ние в този свят трябва да претърпим всички страдания, за да може нашата душа да оздравее. (6/28:16)

Скърбите и страданията са Божествените рала, които разорават почвата и създават благоприятни условия да поникнат Божествените семена на Добродетелта. (6/29:11)

Страданието в света е допуснато, за да се създаде човешката мисъл. (6/29:16)

Защо бият човека? Да му предадат нещо. Както с биенето, или разсичането, на земята посаждат нещо добро в нея, така и с биенето на човека внасят нещо добро в съзнанието му.

(44/ стр. 182)

И страданията имат своя добра страна. Чрез страданията хората започват да търсят Бога. Без изпитания, мъчнотии и страдания те не могат да се възпитават. Защо? Дебела е още главата им. (44/ стр. 218, 219)

Разногласието на славяните е пословично. Понеже ги обича, Бог ги прекарва през огън да се обединят. Няма други народи в света, които са минали през толкова страдания, както славянските. Бог казва: От вас трябва да излезе нещо добро! — Кой добър баща не наказва сина си, когото обича? И славяните са възлюбените чада на Господа, затова Той ги наказва. Те имат велико бъдеще. (21/ стр. 14)

Питате: — Защо е необходимо страданието? — То е първият фактор, който поставя мислите, желанията и действията на човека на тяхното място... Без страдание нещата не се наместват.

(24/ стр. 57, 58)

— Защо идат мъчнотиите и страданията? — Да се засили волята ти. (24/ стр. 106)

— Защо идат страданията? — За да премахнат нечистотиите от човешкия ум. Ако бяхте ясновидци, щяхте да видите как от главата на страдащия излизат особен род вълни, които миришат неприятно. Те са резултат обаче на човек, който има нисши страдания. Не говоря за висшите, морални страдания, при които човек излъчва нещо приятно от себе си. (24/ стр. 206)

Като страда, човек постепенно изправя мисълта си. Щом мисълта се изправи, и съзнанието се пробужда. (24/ стр. 268)

Сега хората на щастието и нещастието учат закона на абсолютно малките величини чрез страданията и смъртта. Само по този начин се лекуват негативните страни на живота.

(9/ стр. 238)

Често хората изпитват големи вътрешни мъчнотии, които се дължат на подпушвания на порите в организма им. Трябва да дойде някакво голямо страдание, за да предизвика отпушване на тия пори. Казвате: — Нали хората се мият със сапун, с вода, не може ли по този начин порите им да се отпушат? — При такова миене порите се измиват само отвън, а дупчиците им отвътре пак остават запушени. В тялото на човека има около седем милиона пори. В това отношение те представят прозорци, главни отдушници на човешкия организъм. (9/ стр. 274, 275)

Чрез страданията и изпитанията невидимият свят, или разумната природа, желае да насочи мисълта на хората в права посока.

(9/ стр. 282)

Страданията заставят човека насила да се моли. Ако нямаше страдания в живота, хората никога не биха се молили доброволно. За да накарат човека... да отправи няколко топли, сърдечни думи към небето, (той) непременно трябва да се натъкне на някаква голяма беля или да преживее голямо страдание. (33/ стр. 96)

Ако не преживее нещо тежко, нещо страшно, молитвата на човека е повърхностна, тя едва се издига над главата му, но по-далеч от него не може да отиде. Щом се натъкне на големи страдания, човек отправя гореща, дълбока молитва към Бога. Само тази молитва може да отиде далеч, да се предаде направо в невидимия свят. Значи практическото приложение на страданието е това, че прави молитвата на човека интензивна, а връзката му с Бога — здрава и съзнателна. (33/ стр. 96, 97)

Само страданието е в сила да стопи онези твърди елементи в човека, които не се поддават на влиянието на добрите сили в природата. (33/ стр. 239)

Учението е необходимост за всяка душа. Що се отнася до сиромашията, до болестите и страданията в света, те са условия, които подтикват човека към учение. (33/ стр. 254)

Мъчнотиите и страданията в живота идат с единствената цел да заставят човека да излезе от обикновените условия на живота и да влезе в необикновените, да познае красотата и величието на природата, да разбере смисъла на живота. (46/ стр. 135)

За да развие човек постоянство в себе си, невидимият свят го излага на мъчнотии и страдания. Като страда, като се мъчи, човек започва да мисли, да развива постоянство. Преди да е страдал, преди да е познал мъчението, човек е нетърпелив, непостоянен. Най-малката болка го плаши. (46/ стр. 165)

Като ученици, дръжте в ума си мисълта: Болестите имат възпитателно значение за човека. Болестите каляват човешкия организъм и продължават живота му. Забелязано е, че хора, които в детинството си са боледували, те са калили организма си, направили са го по-издръжлив към болести, към страдания. Който в детинството си, в младините си не е боледувал, нито е страдал, още при първата физическа болест или страдание той ще се повали на земята — не може да издържа. В този смисъл страданията са упражнения за каляване на организма както във физическо, така и в психическо отношение. (46/ стр. 166)

От една страна страданията пречистват организма физически, а от друга те обновяват мисълта на човека. (46/ стр. 166)

За да събуди дарбите и способностите на хората, разумният свят ги поставя на големи страдания и мъчнотии. (11/ стр. 30)

Страданията представят очистително средство за човечеството.

(11/ стр. 30)

Страданията идат като условие за развиване на човешкия ум, за пробуждане на човешкото съзнание. Умът на човека се развива само при големи мъчнотии и страдания. (11/ стр. 30)

Страданията носят най-добрата храна за човешката съвест. Които не са страдали, те са по-жестоки от ония, които са страдали. Ако страданието не е необходимо като вътрешен процес за човешкото развитие, то не би съществувало. Веднъж съществува, то има дълбок смисъл. (11/ стр. 48)

Мнозина запитват защо са страданията в света. Казвам: Страданията идат, за да научат хората да правят добро. (11/ стр. 147)

Като излезете от рая, вие ще се намерите на онзи жлеб, дето Бог тъпче хората. Защо ги тъпче? За да извади от тях онези сокове, които са необходими за поддържане на великия живот.

(11/ стр. 161)

Защо страдат хората? — За да се смирят. Защо страдат животните? — По същата причина. Когато волът насочи рогата си към своя господар, последният го мушне няколко пъти с остена си и го смирява. Така и Бог отправя остена си към човека, който иска да боде, да рита, да хапе. (19/ стр. 4)

Защо идат изпитанията и страданията? — За да се усилят вярата, надеждата и любовта на хората. (19/ стр. 6)

Майката се радва, че детето дъвче хляб, плодове, мачка ги със зъбите си, без да мисли за жертвата, която те правят за него. След всичко това хората се питат защо идат страданията и нещастията. Отговорът е прост. Хората страдат, за да научат закона на жертвата.

(19/ стр. 7)

Защо страда човек? — За да научи нещо ново, да разбира Божията Воля и да я изпълнява. (19/ стр. 11)

Добър човек е онзи, който е добър проводник на енергиите от висшите светове. Добрият човек е бял и светещ. Лошият човек е лош проводник на енергиите от висшите светове. Той е повече тъмен и несветещ... Съвременните хора се запитват защо идат страданията. Много просто. Страданията са огън, на който човек се пече. Докога ще се пече? Докато светне и стане бял. — Защо трябва да страдам? — За да станеш добър проводник. Колкото по-лош проводник е човек, толкова по-голямо е желанието на природата да го направи добър проводник. (54/ стр. 29, 30)

Дойде ли страданието, човек има възможност да се повдигне. При мъчението човек губи материята на злото, т.е. мъртвата материя в себе си, но запазва живота си. (54/ стр. 82)

Една от причините да не прави човек добро се крие в неговия егоизъм. Той трябва да ликвидира с егоизма си съзнателно и доброволно. Не направи ли това сам, ще дойдат страдания върху него. Страданията стопяват коравото, жестоко, егоистично естество на човека. За да не дойдат непосилните страдания върху вас, станете господари на своя егоизъм. (54/ стр. 83)

Като страда, човек се учи как да живее. Чрез страдания той придобива опитности, които го правят разумен. (54/ стр. 108)

Всяка идея, която човек не е готов да асимилира, произвежда голямо налягане върху неговия мозък. За да се приготвят за новите идеи, хората минават през страдания, които укрепват нервната им система. Така подготвени, те възприемат новите идеи, асимилират ги добре и се радват на резултатите от тях. Ще каже някой, че много е страдал, докато се нагоди към новите идеи. — Много е страдал, но и много ще се радва. (54/ стр. 211)

Какво е предназначението на болестите? Когато някое живо същество злоупотребява със силите, които му са дадени, природата му изпраща болест, с която го ограничава. Като се види ограничено, то не може да прави погрешки. (54/ стр. 292)

Когато страдат, хората са недоволни и се питат защо идат страданията. Ние пък казваме, че страданията са на място. Когато страдат, хората придобиват знания и се облагородяват. Страшно е, когато страданията не се използуват както трябва.

(54/ стр. 359)

Гладът, жаждата, невежеството, страданията са условия, дадени на човека да научи закона на Любовта. Като научи този закон, той ще може да го приложи. (12/ стр. 33, 34)

Чрез страдания, чрез изпитания Провидението иска да покаже на хората де са слабите им страни. Всеки човек има слаби страни. В това няма нищо лошо. Аз считам гениален човек онзи, който изправя една своя слаба черта. (12/ стр. 143)

Страданията и нещастията на съвременните хора трябва да се разглеждат като отклонения от разумния живот, от законите, които Първичната Причина е поставила в живота. Следователно страданията и нещастията имат за цел да върнат човека към първичния живот. Какъв е този живот? Той е живот на истинско знание, на вечна Любов и Мъдрост. (12/ стр. 224)

Когато Бог иска да застави хората да Го познаят, дава им страдания. (66/ стр. 6)

Страданията не са нищо друго, освен пътища, чрез които природата изхвърля нечистотиите от човешкия организъм. Като знаете това, благодарете на страданията, защото без тях щяхте да се отровите. (66/ стр. 513)

Страданията, през които минава цялото човечество, не са нищо друго, освен противодействия, които природата му поставя, за да го върне в правия път, от който се е отклонило. (50/ стр. 226)

Разумните страдания смекчават характера на човека, внасят нещо благо в него. (50/ стр. 226)

Защо идат страданията в живота? — За изправяне на погрешките. Малките страдания изправят малките погрешки, а големите страдания — големите погрешки. Като се изправят погрешките, страданието изчезва. (49/ стр. 92)

Ако човек не може да понася ударите и напреженията на страданията, още по-малко би могъл да издържа напреженията на доброто, което е по-силно от напреженията на страданията. За да се кали за напреженията на доброто, човек минава през страдания. Един ден, когато се кали в издържане на страданията, последните го напущат. (51/ стр. 37)

Изпитанията и страданията имат за цел да ви предпазят от по-големи злини, на които ще се натъкнете. Колкото и да не ви е приятно това, което се случва, кажете си: За добро е. (51/ стр. 129)

Има неизбежни страдания в живота на човека, които го правят разумен. Като поумнее, човек придобива нещо ценно в себе си. (51/ стр. 179)

Когато някой пита защо идат страданията, казвам: страданията идат, за да роди човек нещо. Казано е: “Жена докато ражда, на мъки е.” Кое се мъчи в човека? — Висшето, благородното. Щом роди нещо, животът на човека се осмисля. (38/ стр. 20)

Изпитанията, мъчнотиите и страданията в живота на човека са необходими, за да разклатят и уякчат неговата вяра. От гледището на съзнателния органически живот страданията имат за цел да уякчат, да засилят вярата на човека. (26/ стр. 224)

За да съзнае и оцени човек богатството, което му е дадено, Бог ще му изпрати някое малко страдание или нещастие да го жилне някъде, за да го опомни. (34/ стр. 388)

Без мъчнотии и страдания няма растене, няма условия за развитие. Лошите условия и препятствия в живота помагат за развиване на благородното и възвишеното в човека. Те стават причина да напуснете стария живот и да влезете в новия.

(53/ стр. 287)

Като дойдат до съзнателния живот, хората намират, че той е сериозен, че носи големи страдания. Страданията имат за цел изправяне на кривите насоки в живота. Било е време, когато човек не е страдал, но това не е най-голямото благо. Ние намираме, че сегашното положение на човечеството е най-добро.

(36/ стр. 64)

Всички страдания и изпитания са необходими за пробуждане на човешкото съзнание. — Няма ли друг път, по който може да се пробуди човешкото съзнание? — Засега природата си служи със страданията като метод за пробуждане на човешкото съзнание.

(36/ стр. 319)

Щом е дошъл на земята, човек неизбежно ще страда. Чрез страданията той ще изправи някои отрицателни черти на характера си. (36/ стр. 319)

За да могат да издържат на вибрациите на духовния свят, съвременните хора трябва да калят своята нервна система. Днес бялата раса, както и цялото човечество, постепенно се приспособява към проявите на духовния свят. Големите страдания, които хората прекарват днес, говорят именно за това, че невидимият свят ги подготвя по такъв начин да влязат във връзка със съществата от духовния свят. (10/ стр. 129)

Ако нямаше ветрове в природата, и растенията не биха могли да растат, да се обновяват. Чрез ветровете растенията, дърветата се каляват, соковете им се пренасят по целия организъм, а същевременно добиват и по-голям устой. Такова нещо представят и страданията в човешкия живот. Те внасят опресняване, обновяване изобщо в живота... Следователно ако не дойдат ветрове и в човешкия живот — страдания, съмнения, които да го раздвижат, има опасност този живот да изчезне. (10/ стр. 148)

Значи противоречията, страданията в живота са необходими, за да се извади непотребното от човека и да се изхвърли навън, а потребното, т.е. ценното, да остане в него като качество на човешката душа. (10/ стр. 194)

И тъй, болестите, мъченията, скърбите в живота на човека имат за цел да възстановят неговото нормално състояние. (47/ стр. 68)

Като види, че някой човек се е захласнал в някоя временна идея, която и дребните същества са разрешили, природата му изпраща едно страдание да го събуди. За пример, той седи и мисли как да прекара живота си. И буболечките са разрешили този въпрос... Не е въпрос животът да се прекара. Животът трябва да се използува. (47/ стр. 158)

Страданията каляват човека и го правят годен за живота.

(47/ стр. 162)

...Невидимият свят обаче постоянно регулира тези неестествени прояви в хората, като им изпраща ред страдания. Чрез страданията разумните същества от невидимия свят казват на хората: Не е този пътят, по който трябва да вървите. (8/ стр. 18)

Колкото и да страдате, знайте, че чрез страданията природата иска да събуди вашата музикалност. През каквито страдания и да минавате, пейте и свирете. Само така ще излезете от кривия път на живота, от меланхолията и от немузикалния живот.

(55/ стр. 198, 199)

Страданията, които съвременните хора преживяват, не са нищо друго, освен методи на разумната природа, чрез които иска да застави хората да вървят в пътя, който води към реалността.

(17/ стр. 24)

Чрез страданията разумната природа иска да научи хората на нейния език. Те се блъскат в света, падат, стават, а не се обръщат към природата лесно да научат нейния език. Езикът на природата е Божествен език. (17/ стр. 24)

Страданията, изпитанията не са нищо друго, освен предупреждения от невидимия свят, които имат за цел да предпазят човека от смърт. (17/ стр. 39)

Ако една болест е в състояние да застави човека да потърси Бога, тя е на мястото си. (17/ стр. 62)

И на смъртно легло да сте, изоставени от лекари, от близки, достатъчно е да се обърнете с молба към Бога да ви повдигне и оздрави, за да разберете, че Той е единственият, към Когото можете да се обърнете. Само при такива случаи човек може да познае Бога и да опита Неговата Любов. — Ама защо се разболях? — Да опиташ Божията Любов. — Защо осиромашах? — Да опиташ Божията Любов. — Защо изгубих общественото си положение? — Да опиташ Божията Любов. Всички несгоди, мъчнотии и страдания, които човек преживява, имат за цел да запознаят човека с Любовта. Тези опитности струват повече от най-голямото земно богатство. Това значи да се свърже човек с невидимия свят, с Христа, с Бога. (17/ стр. 136)

Болестите са нужни, в тях има известна криза. Необходимо е даже и най-здравите хора да боледуват. Боледуването, то е тониране. Болестите, това са музикални тонирания. Когато Господ иска да направи хората по-чувствителни, по-меки, те трябва да боледуват... Когато боледувате, не мислете, че е нещастие. Това не е нещастие, вие се тонирате. (28/13:13)

Природата иска ние да научим закона на концентрирането. Как ще ни научи? Понеже ние се разсейваме навън, тя ни създава разни болести. И беднотията, и страданията, всичко това са процеси за концентриране, т.е. влизане в самите нас.

(30/19:11, 12)

Като ви заболи нещо, викате: “Олеле, Господи, боли ме коляното”. Защо идат страданията? Страданията идат, за да познаете Господа. Като се обърнете към Него, Той ви изцелява и казва: “Не искам да бъдете толкова своенравни деца”. (42/ стр. 71)

Чрез страданията природата обръща внимание на съвременните хора да се освободят от своите грандиозни желания и да спрат вниманието си върху своето духовно развитие.

(15/ стр. 47)

При сегашните условия на живота разумните сили на природата лекуват хората чрез страданията. Те изолират човека, за да проникне дълбоко в сърцето си и да се обърне към доброто, което от хиляди години е заложено в него, да започне да прилага тия добри навици за своето развитие. (45/24:78, 79)

Вие туряте една философия, защо трябва да страдате. Скръбта е работа. Ако не работиш, ще дойдеш в друго противоречие. Едно състояние има, което е по-страшно от радостта и скръбта, то е индиферентност. Нищо не те интересува. В скръбта поне чувствуваш, искаш нещо. Другото състояние казва: Безразлично ми е. — Много по-страшно от скръбта е нищо да не те интересува. Та сега скръбта идва, за да избави човека от туй индиферентно състояние. Скръбта знае тайната, как този човек, който от нищо не се интересува, да започне да се интересува. (56/ стр. 16)

Когато космите щръкват, т.е. когато се изправят нагоре, това показва, че у човека има повече електричество... От набирането на тази излишна енергия става скъсване или пукане на някои мозъчни нишки. За да се погълне част от тази енергия, природата ни праща страдания. (52/ стр. 174, 175)

Страданията подготвят хората да разбират новия живот, който носи новите идеи в света. (48/ стр. 12)

Изгубиш смисъла на живота, не искаш да работиш, не ти се живее. В този случай природата иде на помощ. Ще ти прати такова голямо страдание, че в тебе ще се яви желание да работиш, да живееш, за да се справиш със страданието. (23/ стр. 138)

— Защо са нужни тогава страданията? — Те идат като необходими препятствия за постигане на хармонията. Без препятствия хармонията е непостижима. (20/ стр. 23)

Мъчнотиите, страданията имат за цел да поставят човека в прогресивно състояние, да събудят в него всички скрити сили за живот, за работа. (64/ стр. 219)