6. КОЙ СЪЗДАВА НЕНУЖНИТЕ СТРАДАНИЯ?

Много от страданията на хората не са предвидени в Божествения план. Те сами си ги причиняват. Тези страдания именно могат да се избегнат. За пример, някой се влюбва в парите си и трепери за тях като за нещо свещено, без което не може да живее. Откраднат ли парите му, той страда, мъчи се, дохожда до отчаяние. Да се влюби човек в златото, това представя особен род престъпление... На физическия свят човек може да се ползува от златото, но влезе ли с него в духовния свят, цената му съвършено пада. Там искат от човека вътрешно злато. Тогава защо е това богатство, което може да ви причини ред страдания и спънки?

(59/ стр. 5)

...Някои пък не вярват в Бога, защото са недоволни от живота, от света. Те се запитват: Ако Бог наистина съществува, защо е създал свят, пълен със страдания и горчивини? — Страданията и горчивините са резултат на човешкото неразбиране. Ревността, за пример, не произлиза от Бога. Като не проявява правилно любовта, човек се натъква на ревността и преживява горчиви чувства.

(59/ стр. 321)

Опасността в съвременното общество е там, че когато се сближите и след това се скарате, вие си създавате едно голямо нещастие и чрез закона на страданието Бог ще ви примири.

(5/ стр. 154)

И там, дето има грях, дето има страдания, скърби, мъчения, ние мислим, че дяволът е там. Да оставим този дявол; но аз виждам съвременния дявол с цилиндри, с фракове, аз виждам съвременния дявол с щикове, с пушки... Ние търсим дявола, но кой ще те заколи? Брат ти тегли нож. (5/ стр. 239)

Но ако ние не изпълняваме Божия закон да се обичаме, какво печелим? Не създаваме ли за себе си една от най-големите мъчнотии? Създаваме. (5/ стр. 417)

Бог е създал света и внесъл в него живота и радостта. Човекът като не разбрал живота и радостта, създал мъчението и скръбта. Кой разпъна Христа: ангелите или хората? Хората Го разпънаха. Това показва, че те са в състояние да мъчат и да причиняват страдания. (37/ стр. 62)

Кой създаде скръбта? Хората колективно създадоха скръбта и страданието. Като не разбират великите закони на живота, те се бият за нищо и никакво. (37/ стр. 65)

Казвам: Понеже вие сега съграждате своя живот, затова трябва да живеете със светли мисли и чувства, с благородни и прави постъпки. Не спазвате ли тия неща, вие сами създавате своето нещастие. (60/ стр. 60)

Ще кажете, че Господ е наредил работите да стават по един или по друг начин. Не, Господ не е направил всички неща. Не се извинявайте с Него. Има неща, които хората са направили, и сами страдат от собствените си произведения. (63/ стр. 173, 174)

Питам: Защо трябва човек да си създава ненужни страдания? За пример, някой не вярва в Бога, не вярва в разумните същества, в напредналите братя, които работят върху него, и по техен адрес говори лоши думи. По този начин той си създава ненужни страдания. (9/ стр. 301)

Хората сами си създават илюзиите. Те сами създават драмите и трагедиите. Как? Мъж бие жена си — ето една драма. Мъж убива жена си — ето една трагедия. Бог никого не бие. Той никого не убива. (11/ стр. 143)

Мнозина мислят, че разбират човешкото сърце. Те го разбират дотолкова, доколкото да си причиняват страдания.

(19/ стр. 31)

Вследствие на криворазбраната свобода хората сами си създават ненужни страдания и изкушения. (54/ стр. 112)

Понякога хората сами си създават скърби и страдания. Как? Като преувеличават нещата. Някой преживее едно нещастие, изгуби разположението си и казва: Няма по-нещастен човек в света от мене. — Това не е вярно. (49/ стр. 57)

Изобщо човек трябва да носи толкова, че да изпитва приятност. Претовари ли се, той сам си създава мъчнотии и страдания. Всеки трябва да носи такава раница, която да не го спъва при изкачването му по планините. (51/ стр. 58)

Бог е неизменен. Ангелите и светиите също са неизменни. Човек обаче се мени и сам създава мъчнотиите си. Това, което се мени в него, е резултат на влиянието, идещо отвън. Външното оказва влияние върху неустойчивото човешко естество.

(38/ стр. 68)

Причината за страданията е в самите нас. Когато роптаеш, това показва, че не разбираш смисъла на живота, който Бог е създал, и така сам създаваш нещастието си. С неразбирането си първите човеци сами си причиниха страдания. И ние със своите неразбирания също си причинихме страдания. (38/ стр. 97)

Сегашните хора, млади и стари, вървят по един път, който не им е наложен от природата, а от самите тях, от техните криви разбирания, поради което има толкова лоши последствия. Това е пътят на болестта. Трябва по научен, естествен път да влязат в пътя на здравето. (53/ стр. 258)

Мрачните мисли, черните облаци в съзнанието ви са ваше изобретение. Те са плод на вашите отрицателни състояния. За да премахнете облаците от съзнанието си, вие трябва да живеете по нов начин. Речете ли пак да се върнете в стария живот, облаците още повече ще се сгъстят. Какво печели човек, ако всеки ден слиза все по-надолу? Нищо не печели. Един ден ще се намери на дъното на ада, отдето отново трябва да иждиви хиляди години, докато излезе на повърхността. (36/ стр. 22, 23)

...От 20 страдания само едно е дадено от природата, а 19 — от човека, от неговия страх. (47/ стр. 120)

Ако отидете при някой съвременен свещеник или проповедник, или учител и говорите с тях за страданията, за мъчнотиите в живота, те ще ви кажат: Такава е Волята Божия! — Не, Волята Божия не е да страдат хората. Това е резултат на тяхната воля.

(8/ стр. 80)

Причината за всички страдания, нещастия и лишения в живота си сам ти. Затуй напърво ще установиш нормални отношения към великите закони на живота и тогава ще бъдеш под тяхното покровителство. (30/22:14)

Има един ад, който ние сами си създаваме в ума и в сърцето си... В този ад именно се крие голямото противоречие.

(25/ стр. 268)

На много от страданията, които ние сами си създаваме, дяволът се чуди. (25/ стр. 372)

7. ПРИЧИНИ ЗА СТРАДАНИЯТА

Мнозина искат да знаят причините за страданията. Казвам: Много са причините за страданията. (60/ стр. 5)

Знайте, че всяка скръб и всяко нещастие си имат своя причина.

(59/ стр. 219)

Човек може да избегне страданията, както и болестите, само ако знае техните причини. (26/ стр. 112)

Така и вие сега казвате, че страдате много. Но задали ли сте си въпроса, като философи, като християни, като разумни същества и най-после като българи, защо страдате? Дайте си един философски отговор на този въпрос. Най-после казвате: Е, светът е такъв! Светът е лош. — Това не е философия. Това не е разрешение на въпроса. (6/18:9)

Често хората скърбят, страдат, смущават се вътрешно, без да знаят дълбоката причина за това. Щом няма видима, външна причина за скръбта им, тогава причината е вътрешна и се дължи на факта, че между Бога и човешките души има някакво препятствие. Това препятствие не позволява да става правилна обмяна. — Какво трябва да направим, за да възстановим връзката си с Първата Причина? — Махнете препятствието от пътя си. — Можем ли ние сами да го махнем? — Както сами сте го турили, така и сами можете да го махнете. Ако някой друг беше поставил препятствието на пътя ви, мъчно бихте могли да го махнете. (59/ стр. 4)

Живее ли без вяра и без Любов, човек всякога ще страда: ще става и ще ляга, ще яде и ще пие, но работите му ще бъдат неуспешни. (59/ стр. 10)

Вярата е връзка между Бога и човешката душа. Както чрез очите човек възприема светлината, чрез ушите — звука, чрез устата — храната, така и чрез вярата той свързва душата си с Бога. Изгуби ли вярата си, той прекъсва връзката си с Бога. Щом тази връзка се прекъсне, човек е изложен на неуспехи, на мъчнотии и на страдания. (59/ стр. 11)

Ако човек и до днес още страда, това се дължи именно на непослушанието. Заради непослушанието трябвало той да напусне рая и да отиде в света, дето го очаквали страдания и мъчнотии. Една малка причина е създала големи последствия. Наистина ние виждаме, че малките причини произвеждат големи нещастия. Това, което някога е станало в рая с първите човеци, става и днес в света. (59/ стр. 21)

Който не познава законите и пътищата на Божествения свят, той ще се натъкне на ред противоречия, нещастия и страдания.

(59/ стр. 22)

Когато хората се оплакват от живота си, това подразбира живот без послушание към Бога, който създава нещастия и мъчнотии.

(59/ стр. 36)

Вътрешното недоволство прави човека нещастен.

(59/ стр. 58)

Кое е това дърво, от което Бог забрани още на първите човеци да не ядат от него? Това дърво е дървото на злото. Къде се намира това дърво? Вътре в човека. Дойде ли до това дърво в себе си, човек не трябва да го бута... Какво правят съвременните хора? Те всеки ден влизат в градината си, приближават се до дървото на злото и си откъсват по един плод. След това страдат, плачат, чувствуват се нещастни. Не бутайте дървото на злото, което е вътре във вас! (59/ стр. 61)

Да следвате съветите на духа и на душата си, това е път, по който трябва да вървите... Докато живее само по стъпките на ума и на сърцето си, човек непрекъснато ще пада и ще става, ще скърби и ще се радва. Най-малкото нещо може да наруши равновесието му. (59/ стр. 83, 84)

Дали даден човек е богат или сиромах, щом работи, той ще се справи с положението си. Не работи ли, и като богат, и като сиромах, той ще се намери в мъчнотии и противоречия, ще дойдат ред болести, страдания. (59/ стр. 87, 88)

Лошите мисли и чувства са подобни на гнили ябълки, от които нищо не можете да извадите. Ядете ли ги, вие ще се разболеете и ще страдате. (59/ стр. 111)

За да се развива правилно, човек трябва да бъде музикален. Музикалността се вижда не само в пението или свиренето, но и в говора. Съвременните хора са изгубили своята музикалност, вследствие на което се натъкват на големи противоречия и страдания. Езикът на човека е лишен от музикалност, поради което му създава големи неприятности. Иска да каже една дума, но тя не излиза както трябва — все засяга някого. (59/ стр. 164)

Хората не са дошли още до онази широка, необятна Любов, която обхваща всичко. Те живеят повече в личната любов, която оценява само едно лице... Личната любов, или тъй наречената специфична любов, произвежда недоразумения, безпокойства, раздори и смущения между хората. Такова е естеството на тази любов. Дето се яви, тя произвежда големи неприятности. Ако мъжът обича жена си специфично, той й създава големи страдания. Който влезе в дома му, той е готов да го подозира. Той мисли, че всеки мъж влиза в неговия дом заради красивата му жена.

(59/ стр. 188, 189)

Божествената светлина внася живот в човека и го прави доволен и щастлив. Човешката светлина отнема живота на човека и го прави нещастен. (59/ стр. 197)

Някой се моли, плаче, но скърбите не го напущат. Той е недоволен от Бога, че не го слуша, че не приема молитвите му. Много естествено. На всеки човек са дадени права и задължения. Той използува правата си, а задълженията си пренебрегва.

(59/ стр. 219)

Всяко знание трябва да се приложи. Не се ли приложи, то причинява големи пакости и страдания на човека. (59/ стр. 238)

Ако е за ядене, добре е човек да яде малко, никога да не преяжда. Обаче както пиенето, така и яденето са процеси не само на физическия, но и на умствения, и на сърдечния свят. В който свят човек преяжда, в този свят ще страда. (59/ стр. 269, 270)

Хората... живеят едновременно на физическия, в сърдечния и в умствения свят, но като не разбират законите на тия светове, понякога размесват нещата от единия в другия свят. Щом не могат да поставят всяко нещо на мястото му, те се натъкват на противоречия, вследствие на което страдат. (59/ стр. 277, 278)

Сегашните хора страдат и се питат защо идат страданията... Хората страдат, защото не постъпват както трябва нито във физическия, нито в астралния, нито в умствения, нито в причинния свят. Те не постъпват добре, защото искат по изкуствен начин да бъдат щастливи. Вместо да станат щастливи, те сами си създават нещастия. (59/ стр. 286)

Днес хората страдат, едни на други си причиняват страдания от неразбиране на великите закони на Битието. (59/ стр. 288)

Докато е в човешката любов човек слиза до дъното на ада. Защо? Товарът му е голям. Той обича един човек, който постоянно го товари. От тежестта на големия товар той постепенно слиза все по-надолу, докато се намери на дъното.

(59/ стр. 310, 311)

Искате ли да бъдете щастливи в любовта си, дръжте едно почетно разстояние между вас и възлюбения ви. Измените ли това разстояние, ще изгубите любовта си. Ако една планета излезе от орбитата на своето движение с цел да се приближи към слънцето, тя ще причини катастрофа, освен на себе си, и на целия свят. Една от причините за страданията на хората е, че те изменят разстоянията, на които Бог ги е поставил. Щом изменят разстоянието, на което са поставени, те излизат от орбитата на своето движение. Излязат ли от орбитата на своето движение, те се излагат на страдания. (59/ стр. 323)

Тъй щото чуете ли, че някой страда, ще знаете, че той е нарушил нещо в пътя на своето развитие. Не иска ли да страда, нека възстанови нормалното си движение. Като не разбират този закон, хората не търсят причината за страданията си, но се спират върху последствията. Последствията от нарушаване пътя на правото движение в живота човек нарича страдание. (59/ стр. 323, 324)

Когато съвременните хора страдат, те трябва да си обяснят причините на тези страдания, за да ги премахнат. (14/ стр. 82)

Ние трябва да бъдем внимателни към малките причини, които именно докарват нещастията. (1/ стр. 75)

Мога да кажа, че всички сегашни наши нещастия, общи и частни, се дължат на това презрение към малките неща в миналото.

(1/ стр. 102)

Когато човек страда, е в положението на болник, Господ го лекува и като му превързва раните, причинява известни болки и болникът се оплаква. Господ обяснява причините на тия страдания: Понеже не изпълни Моите закони, страдаш, но бъди търпелив, ще те излекувам. — Ама тия болки са непоносими. — Да, ама когато ти казвах да не престъпваш закона, ти не слушаше.

(1/ стр. 174)

Често запитват: Защо идват нещастията и страданията в света? — Казвам: Доказано е, че през всички епохи на човечеството страданията и нещастията са идвали като резултат от престъпване на Божествените закони. (13/1:10)

Човек често изпада в живота си пред редица неестествени желания, които създават в него тия неестествени натрупвания, наслоявания. Тези последните са причина за много от нещастията на неговия живот. (13/5:6)

...Човека. Прекъсне ли течението на красивите чувства в себе си, той веднага ще почувствува някаква болка... (13/6:27)

Който не служи на Бога, ще страда един, два, три, хиляди животи подред, докато най-после главата му побелее и каже: Искам да Ти служа, Господи! — Бог ще каже: Настана спасението на твоята душа. (13/6:27)

Щом сте много невежи, вие сте и много нещастни. Нека това невежество ви послужи като импулс за влизане в Божественото училище. (13/6:29)

Във вселената съществуват две съзнания: едното е Божественото Съзнание, т.е. Съзнание на общото, на цялото, в което няма разединение; другото е съзнанието на частите... Всички хора, които психологически не приемат Божественото Съзнание, те са извън него и привидно само са свободни, но нямат съответствие с другите хора. Те сами се осъждат на вечни страдания и недоволства от живота и казват: Нас никой не ни обича, за нас никой не мисли. (13/7:14, 16)

Питате: — Защо хората са нещастни? — Има ред причини за нещастията на хората: те могат да бъдат от физически, от духовен и от умствен характер. Физическите причини за нещастията на хората се дължат на това, че в материално отношение не им достига нещо. Причини от духовен характер са, когато хората няма де да пласират своите чувства. Например някой човек няма нито майка, нито баща, нито брат, нито сестра, които да го обичат. Умствените причини за нещастията на хората се дължат на това, че те нямат знания, а съзнават, че трябва да имат; те имат идеали, но не могат да ги реализират. Внесете в ума на един нещастен човек мисълта, че той постепенно може да постигне своите идеали, и нещастието му ще изчезне. (13/7:17, 18)

Грешните състояния носят в света една ужасна проказа. И никога в света не е имало толкова болести, колкото сега.

(5/ стр. 115)

И защо съвременните хора днес страдат? Те нямат добродетели. А добродетелите, това са един велик капитал, около който почват да циркулират великите сили вътре в природата.

(5/ стр. 146)

Цялата история е пълна с факти, които показват, че когато Провидението ни доведе до изпити, в които не можем да спазим законите, идват нещастията. (5/ стр. 221)

Преди няколко дни дохожда при мене една моя позната, която ми казва: Много съм нещастна. Искам да ми дадеш едно обяснение, защо са тези страдания, които сега прекарвам. Аз не искам да ми казваш, че това било Волята Божия. Тъй едва започна нещо, докарам го до един край и веднага се разваля. Имам един мъж, не мога да живея с него, употребявам всичката си воля и вече съм решила да си работя, да си живея сама. Всичко внасям и пак не върви. — Казвам й: — Искам да ти кажа, но има нещо, което ме спира. — Че какво е то? — Има нещо, което ме спира. — Защо? — Гледа ме тя. — Хайде, казвам, ще направя едно усилие, само един факт ще ти изнеса и той е следующият. Преди стотина години, то бе във времето на богомилите, ти си била дъщеря на един знатен български велможа. Баща ти бил много богат и влиятелен. Ти си имала един брат, който се запознал с богомилите и поискал за тяхното учение да пожертвува всичко. Но ти, като влиятелна, чрез своя любовник си успяла да го разубедиш. Ти си обичала брата си много и си успяла да го възвърнеш от неговите свещени идеи и да го убедиш, че туй учение е черно, че то е от дявола. Как така той може да уронва твоя престиж! И си го възвърнала в света. От този ден започват твоите нещастия. Този твой брат е днешният ти мъж. — Тя казва: Разбрах сега, ще поправя грешката си. — И започна да ми навежда факти, как у него се пораждало желание да стане свещеник. Тя и сега се противопоставяла и му казвала: “Не, ти всичко ще станеш, но не и проповедник”... Вашето нещастие, както в миналото, така и сега, се дължи на туй велико престъпление! Тя спира своя брат, спира и своята еволюция. (5/ стр. 269, 270)

Защо страдате? Защото във вашите сърца няма онази искреност. По някой път вие се поставяте благочестиво... В света има една Велика Сила, едно Велико Същество, пред което никаква лъжа не може да мине. Тази Сила обуславя целия живот, тази Сила съди всички. (5/ стр. 415)

Казвам: Мислите ли, че ако един човек ви отдели от Бога, от вашия Баща, и вие отидете в света да благувате с него, та ще имате Неговото благословение? Не, ред поколения ще имате страдания, ще носите нещастията със себе си... Не, в никакъв случай няма да жертвуваш висшите интереси на своята душа за благото на този свят! (5/ стр. 461)

Ако 10 души ви похвалят, други 10 ще ви укорят. Има един закон, в който няма нито похвали, нито укори. Там можеш да бъдеш сам. Но понеже хората не искат да бъдат сами, искат да бъдат двама, те напущат този закон и затова се явяват всички страдания. (5/ стр. 470)

Откак съвременното човечество е решило да подчини природата под себе си, да се разправя с нея, както иска, оттам насетне го сполетяха най-големите нещастия. Не е позволено да се подчинява една жива сила и да се злоупотребява с нея! (5/ стр. 489)

Каквито страдания си причинил на другите хора, ще те постави Господ в положение да изпиташ тия страдания във всичките им потънкости. (5/ стр. 509)

Човек трябва да мисли, за да пази равновесие. Някой върви по пътя, спъва се, пада, става. Защо? Защото не мисли. Щом ви сполети нещастие, това показва, че не мислите. Щом кажете, че съдбата ви е лоша, това показва, че не мислите. Като не искат да признаят вината си, хората казват: Съдбата ни е тежка, нещастия ни сполетяха. — Нещастия, съдба съществува за онзи, който не мисли. Щом не мислите, ще дойдат ред противоречия и нещастия в живота ви. (70/ стр. 4)

...Хората считат, че нещастията са резултат на човешката леност или на човешкото богатство. Мнозина мислят, че богатите хора са лениви. Не, единствената причина за нещастията в живота на хората се дължи на това, че те не мислят. (70/ стр. 4, 5)

Хората се оплакват, защото не мислят като Бога. Щом не мислят като Него, те се натъкват на ред нещастия. (70/ стр. 5)

Щом в сърцето на човека пламне желание да се учи, той няма да има никакви страдания. Щом няма желание за учене, той непременно ще страда. Желанието за учене, за придобиване на знания е в сила да победи страданията. (70/ стр. 6)

Не мислете, че нещастието се изразява в някои големи неща, за пример, че някой счупил крак или ръката си или друго подобно нещо. И най-малкото недоволство от положението, в което се намирате, може да направи човека нещастен. (70/ стр. 7)

Представете си, че се събирате някъде заедно и започвате да гледате кой какви дрехи, обуща или шапка има, и намирате, че еди-кой си е по-добре облечен, по-добре причесан и т.н. И туй може да направи човека нещастен, но това не е мисъл, това са само сравнения. Който мисли, той не обръща внимание на външните неща. (70/ стр. 7)

Ако мисълта ви е права, вие ще изпитате всичкото нейно благословение; ако мисълта ви е крива, ще изпитате нейните удари на гърба си. (70/ стр. 12)

Като не постъпва правилно, без да иска, човек привлича страданието към себе си. (72/ стр. 16)

Ако при използуване на условията и възможностите отсъствува разумност, човек е изложен на големи страдания. Следователно всяко условие и всяка възможност, които човек прилага в живота си, трябва да се придружават с разумност. (72/ стр. 19, 20)

Какво ще кажете тогава за отрицателните мисли на хората, върху които се съгражда живот само на страдания и разочарования. (71/ стр. 6)

Казвам: Духът на човека всякога изразява Волята Божия... Да вършим Волята Божия, това е проява на разумното в нас. Да се противим на Волята Божия, това значи да изразим нашата воля. Когато човек се противопоставя на Божията Воля, той се изявява негативно. В това отношение хора, които минават за волеви натури, са изложени на повече страдания от онези, които... изпълняват Божията Воля. (71/ стр. 19)

Ти можеш да бъдеш учен, сериозен човек, но нямаш ли в себе си тази семка — Любовта, ще бъдеш подложен на хиляди страдания. (68/ стр. 7)

Съвременните хора аз ги уподобявам — ще ме извините за сравнението — на следното: един учен умоповреден бил поставен в една голяма зала на лудница, в която прекарвали времето си 50 умопобъркани; той се занимавал със събиране на сламки и от тях правел купчинки, които през деня пренасял от едно кюше на друго, и на другия ден пак повтарял същото. Хората мязат на този човек и питат защо са нещастни — защото трупат сламки. Трябва да дойде онзи благодатен вятър, който да помете всички сламки и с тях нещастията. (68/ стр. 13)

Космичната обич вие може всякога да имате в себе си. Нещастни сте, детето ви умряло или изгубили сте имане — защо сте нещастни? Защото космичната обич у вас не работи. Някой си полудял, друг се обезсърчил — защо? Защото са изгубили космичната обич. Когато дойде тази обич у нас, ние ще станем мощни да вършим всичко. Човек, у когото действува тя, не се обезсърчава, а казва, че всички несполуки, всички нещастия са сенки в живота.

(68/ стр. 40)

Съвременното човечество страда все от желание за много пари.

(68/ стр. 42)

Страданията показват, че ние сме изгубили енергията на своя живот. Ще страдаме дотогава, докато се възстанови изгубеното равновесие. (68/ стр. 43, 44)

Страданията на хората са резултат на изгубената обич. Без обич и любов животът се обезсмисля. (37/ стр. 37)

Всяка постъпка, която отговаря на великия закон на живота, внася доволство и разположение в човека. Ако постъпката не е съгласна с този закон, човек изпитва скръб, недоволство.

(37/ стр. 63)

Скръбта е резултат на неразбирането на живота.

(37/ стр. 64)

Като срещне същество, което не прилага Любовта, злото го мачка, мъчи, докато най-после го изяде. (37/ стр. 129)

Страданията на човека се дължат именно на астралната жена. Те се причиняват от неестествените желания, от неестествените връзки към предмети, които се крият в човешкото сърце. Който разбира влиянието на астралната жена в себе си, той прилага доброто и Любовта и превъзмогва злото. Следователно под думите астрална жена ние разбираме злото в човека. (37/ стр. 138)

Неразбраната обич причинява страдания, а разбраната — радост. (37/ стр. 142)

Като се говори на хората за време и пространство, за вечен живот, те навлизат в отвлечен свят. — Защо? — Защото те са далеч от тяхното съзнание. Те се стремят към неща, близки до съзнанието им. Обаче тези неща именно ги правят нещастни. Всяка мисъл, всяко чувство или действие, които са близки до човешкото съзнание, причиняват отегчение и страдание на човека.

(37/ стр. 152, 153)

От човека зависи да бъде изоставен от Бога или не. Първите човеци сами създадоха нещастието си. С непослушанието си те първи се отдалечиха от своя Създател. (37/ стр. 159)

Любовта на Бога е от Вечността. Бог всякога е имал, има и ще има едни и същи отношения към нас. Нищо друго не остава на човека, освен да съжалява, че не е обърнал внимание на тази Любов по-рано и не я преценил. Затова в него се ражда дълбока, вътрешна скръб. (37/ стр. 208)

Най-хубавото на света е от сутрин до вечер да мислиш за Бога, да мислиш за всичко, което Той е създал и в което ти участвуваш... Като мислиш само за себе си, ти сам си навличаш нещастия.

(37/ стр. 216)

Казвам: Съблазните в живота са въдици, които причиняват нещастия. (37/ стр. 232)

Вие мислите по стар начин, а старото внася нещастията в живота. Мисълта ви трябва да се обнови. За това е нужно знание.

(37/ стр. 282)

Отрицателното в нас не е Бог. Положителното в нас е Бог. Следователно щом имаш хубави мисли, Бог е като тебе и ти си като Него. Измениш ли отношението си към Бога, ти влизаш в област на страдание. — Защо идат страданията? — Защото си се отдалечил от Бога. Наистина като се отдалечиш от това, което обичаш, ти страдаш. Щом си далеч от светлината, ти изпитваш страдание; щом си далеч от въздуха, ти изпитваш страдание; щом си далеч от водата и от хляба, ти изпитваш страдание. — Защо идат страданията? — Защото си далеч от красотата на своите мисли, чувства и постъпки. Щом се приближиш до тази красота, страданията се прекратяват. (37/ стр. 294, 295)

Има страдания, които се дължат на факта, че си далеч от Бога. Някои страдания се дължат на факта, че си далеч от себе си. — Какво трябва да се прави, за да не страдам? — Да бъдеш близък с Бога, близък със своите ближни и близък със себе си.

(37/ стр. 295)

Ако не знаете как да складирате в сърцето си енергиите на живота и на Любовта, а в мозъка си — енергиите на светлината и на Мъдростта, вие всякога ще живеете в противоречия, ще бъдете бедни и нещастни. (37/ стр. 301)

Има нещо в човека, което никога и от никого не може да се задоволи. То е тъй наречената плът, или змията, в човека. Тя е голямата змия в света, която е умна, будна — никога не спи. Тя живее във всеки човек още от раждането му, но в спящо състояние и постепенно се пробужда. С пробуждането й между духа и нея започва борба. Който не знае как да подчини змията на себе си, натъква се на големи бедствия... (37/ стр. 307)

Болезнените състояния създават вътрешна дисхармония в организма... Вътрешната дисхармония е резултат на онова грешно състояние, което човек сам си е създал. (60/ стр. 5, 6)

Казвате: — Защо страда човек? — Човек страда, понеже се е отдалечил от Бога и не знае как да се върне. Веднъж отдалечен от Бога, той се намира в положението на човек, който не стъпва здраво на земята: той върви, но постоянно се подхлъзва и пада. Такова е положението на всеки, който не обича Бога. Първият човек още, поставен в пътя на Любовта, показа, че не обича Бога. При първата стъпка в този път той се подхлъзна, от което видя своята слабост. Той нямаше Любов към Бога, понеже яде от забраненото дърво. Страданията на съвременните хора показват, че и те не обичат Бога. (60/ стр. 6)

Някой казва: Мъчи ме нещо вътре. — Какво те мъчи? Мъчи те нещо, защото си изгубил мира си. Който не говори Истината, той изгубва своя вътрешен мир. Повечето хора днес се лъжат едни други на общо основание. (60/ стр. 11)

Много хора не признават, че нямат любов, и казват: Ние имаме любов, но външните условия, хората около нас ни създават препятствия и мъчнотии. — Не, външните условия не създават трудностите в живота, но вътрешните условия в самия човек са причина за всички страдания, мъчнотии и противоречия.

(60/ стр. 11)

Защо се мъчи гладният човек? — Защото храната, Словото не е в него. (60/ стр. 11)

Защо страда човек? — Защото няма Любов. (60/ стр. 11)

И тъй, искам да остане у вас мисълта, че страданията, които имате в живота ви, се дължат на безлюбието. Това не значи, че нямате любов, но изобщо към желанията си вие имате по-голяма любов, отколкото към Бога. (60/ стр. 20, 21)

Ако се качваме при Бога и не взимаме нищо от Него, и ако слизаме при хората, и не им занасяме нищо, ние сме хора, осъдени на страдания. (60/ стр. 22)

Един безверник отива при един американски проповедник и му казва: Докажи ми, че Бог съществува! — Проповедникът го взима близо до себе си и му налага хубав бой. — Моля ти се, братко, олеле, Господи, остави ме! Има Бог в света! Не ме бий, пощади ме! ...Много пъти и вие се намирате в положението на този безверник. Докато страданията още не са дошли върху вас, вие отивате при някой възвишен дух и го питате: Има ли Бог или не? — Щом страданията дойдат върху вас и почнат да ви налагат, вие казвате: Олеле, Боже, помилвай ме! Има Господ! — Щом отричате Бога и не вярвате в Него, страданията идват. Щом Го признаете и повярвате в Него, страданията изчезват. Щом питате има ли Любов, страданията пак ще дойдат. (60/ стр. 39, 40)

Човек страда за това, че не знае да говори както трябва.

(60/ стр. 41)

...Все едно да накладете огън в къщата си, но не в огнището, дето е определено мястото му, но някъде на пода. Какво става тогава? Цялата къща се запалва и изгаря, а заедно с нея и вие изгаряте. В това отношение чувствата на човека играят ролята на огън. Ако човек знае как и де да отправя своите чувства, той ще си създаде най-големи блага в живота; не знае ли това, сам ще си причини най-големи страдания и нещастия. (60/ стр. 54)

Няма ли светла мисъл, човек не знае как да постъпва спрямо разумната природа и по този начин се натъква на ред противоречия и нещастия. (60/ стр. 63)

Вие ще кажете, че Господ и хората са ви забравили. Не, въпросът седи другояче. Вие сте направили някакво отклонение или някакво опущение в живота си, вследствие на което идат тези нещастия. Малките отклонения произвеждат големи последствия.

(60/ стр. 77)

Каже ли някой, че не вярва в Бога, това подразбира, че той е бог за себе си... Минава пред себе си за някакво божество, но след два-три дена го виждате с четири реда сълзи на очите. Защо плаче? Обидили го някои хора, казали му горчиви думи. Питам: Не е ли смешно това положение? Трябва ли божествата да плачат? Следователно днес всички хора плачат. Защо? Защото като станат богове, няма кой да вярва в тях; само те вярват в себе си. Това е едно от обясненията на плача. Когато хората не вярват в Бога, Той оставя да изпитат последствията на своето неверие.

(60/ стр. 145, 146)

Ако познавате Бога, по-добър от Него няма. Казвате: — Тогава защо хората страдат? — Защото не познават Бога. (60/ стр. 147)

Хората страдат, защото вярват в много богове. (60/ стр. 150)

Някой казва: — Много страдания претърпях. Защо? — Понеже не си от даровитите ученици. (60/ стр. 168)

Щом хората не се интересуват от Божиите работи, и Той не се интересува от техните. В това седи всичкото нещастие на хората. (14/ стр. 38)

Поради своето отклонение от правия път хората са изопачили Божествения ред и порядък на нещата, вследствие на което са си създали нещастия и страдания. (14/ стр. 80)

Всички страдания в света произлизат от това, че хората искат да живеят сами за себе си... В света можем да бъдем щастливи тъкмо когато живеем за Господа. (1/ стр. 18)

Сега ще оставя думата благосклонност — тя е положителната, активната страна на Любовта, когато дълготърпението е пасивната, съхранителната страна, при която имате да издържите известен товар... Някои хора казват: Мене не ми върви в света, аз съм нещастен човек. — Отговарям: Защото Любовта не те е посетила, защото си нещастен. — А защо не дохожда? — Защото си нетърпелив. — Ама мъча се да бъда търпелив. — Хубаво, почнал си. — Пак не ми върви. — Защото не си благосклонен.

(1/ стр. 61, 62)

Служенето е едно качество. Колко нещастия произтичат в света от това, че не знаем как да служим! (1/ стр. 88)

На какво се дължи туй вътрешно раздвояване на човека? Дължи се на това, че ние сме дошли в противоречие с Господа, с Великия закон. И когато човек всякога идва в противоречие с Божествения закон, повдигат се тия вътрешни мъки, туй раздвояване, умът му се смущава, не знае що да прави... (1/ стр. 94)

Докато човек не се научи да мисли правилно, той ще прави грешки и ще ги изкупва с ред страдания. (1/ стр. 184)

Страданията на хората се дължат единствено на факта, че те не изпълняват Волята Божия както трябва. (62/ стр. 44)

Знание без приложение представя фалшива основа, върху която нищо не може да се гради. На такава основа са градили много от съвременните хора, вследствие на което страдат.

(63/ стр. 4)

Мъчнотиите в живота се дължат на това, че човек не разбира съществените неща, вследствие на което ги отлага за бъдеще, за по-благоприятни условия. (63/ стр. 24)

Мнозина казват, че животът е тежък. Животът е тежък тогава, когато човек мисли само за хората, а не и за Бога. За човека е важно едно нещо: той трябва да се интересува от това, какво Бог мисли за него. Щом държи тази мисъл в ума си, и животът му ще бъде лек. (63/ стр. 28, 29)

Ако животът на някой човек е тежък, вината е в него. Той не люби Бога, вследствие на което не може да се ползува от благата, които Той е приготвил за него. (63/ стр. 46)

Първият човек е съгрешил благодарение на невъздържанието. Същото може да се каже и за съвременните хора. И до днес хората ядат плодовете на забраненото дърво, вследствие на което страдат. (63/ стр. 63)

Човек е създаден, за да опита своята външна и вътрешна любов към Бога... Преди 2000 години, когато Христос дойде на земята, хората не бяха готови да приложат вътрешната любов в живота си. И сега още не са готови да я приложат. Щом не са готови, ще страдат. (63/ стр. 57, 66, 67)

Да дадеш право на човека свободно да се проявява, това значи да дадеш възможност на Бога в него да се прояви. Щом ограничиш един, втори, трети човек, най-после и тебе ще ограничат. Страданията и нещастията в живота идат от ограниченията. Не ограничавайте нито себе си, нито другите. (63/ стр. 67, 68)

Да живеете според Любовта, това значи да обичате всички хора без закон. Обичате ли със закон, вие сте във външната любов, т.е. в тази любов, която носи тревоги, страдания и разочарования.

(63/ стр. 88, 89)

Ако животът ви се обезсмисля, вие сте в свят на заблуждения.

(63/ стр. 99, 100)

...Съвременните хора, които искат да бъдат богати, красиви, силни, учени. Те не са готови да носят това, което искат. Те не са готови още да се ползуват от тия блага. Когато благата идат преждевременно, те носят ред нещастия за хората. (63/ стр. 110)

Сегашните хора са недоволни от всичко, което им е дадено, вследствие на което страдат. (63/ стр. 118)

Съвременните хора се оплакват от страдания и не знаят причината за тия страдания. Много просто! Причината за страданията, нещастията, болестите, през които хората минават, се дължи на факта, че те живеят в неорганизиран свят. Какво трябва да направят, за да се справят с условията, при които живеят? Те трябва да се организират. Организирането трябва да почне от техния ум. За да се организира човешкият ум, в него трябва да се внесе нещо ново. (63/ стр. 133)

Една от причините за страданията е тази, че хората се надценяват, присвояват си повече права, отколкото им се дават. Те се сърдят, обиждат се, недоволни са, че не им дават тези права, към които се стремят. Щом дойде за техните права, те са готови да се борят докрай. Дойде ли до същите права на другите хора, те са готови веднага да ги отрекат. Правото за тебе е право и за другите. (63/ стр. 134, 135)

Човешкият живот изсушава нещата, а Божественият ги опреснява и възкресява. Каквито печалби и да имаш в човешкия живот, най-после животът ти ще се обезсмисли.

(63/ стр. 139, 140)

Всяка енергия се използува разумно само в Божествения живот... Същото може да се каже и за добродетелите. За пример, щедрост, приложена на място, може да принесе добри плодове. Щедрост, която не е приложена на място, причинява ред пакости и нещастия. Каква щедрост е тази, която уморява болния? Отивате при един болен и му занасяте много ядене. Той опитва яденето, харесва му и добре се нахранва. На другия ден положението му се влошава. В такъв случай за предпочитане е да бъдете скържави, отколкото щедри. (63/ стр. 146)

Докато Любовта се проявява чрез даден човек, той свети. Щом Любовта престане да действува в него, той става черен въглен. Тази е причината, задето човек се обезсърчава, отчайва и изгубва смисъла на живота. Съзнанието му се помрачава и всичко пред него потъмнява. (63/ стр. 152)

— Защо Бог праща страдания? — Страданията не са от Бога. Когато хората не разбират Божиите закони, те ги нарушават. Всяко нарушаване на закона води след себе си ограничаване. Това ограничаване на хората именно създава страдания. Щом изпълнят Божиите закони, и страданията ще престанат.

(63/ стр. 156)

Ще кажете, че Бог е Любов. Така е, но въпреки това хората страдат. Как си обяснявате противоречията? Отваря се война, хиляди и милиони хора отиват да се бият и се връщат с изпочупени глави, крака, ръце. Казваме, че в Любовта няма страдания, а при това хората страдат. Много просто! Хората страдат, защото не живеят според законите на Любовта. (63/ стр. 178, 179)

Малко мразите, малко нещастия ще ви сполетяват. Много мразите, много нещастия ще ви сполетяват. (63/ стр. 189)

В света има несъзнателни движения и всички страдания произтичат именно от тия несъзнателни движения, когато ние като пияни хора се движим по една улица оттук-оттам и не знаем накъде сме. (7/2:6)

Най-първо човечеството трябваше да започне със служенето на Бога, после със служенето на своя ближен и най-после със служенето на себе си, но понеже човечеството се отдалечи от Бога, отклони се от правия си път, то започна с най-мъчното учение — служене на себе си, вследствие на което дойдоха най-големите страдания и земята се обърна с главата надолу. (7/7:24)

Вие страдате, но за какво? Че сте се отклонили от Божия път.

(7/8:17)

Страданията ви показват, че между вашия живот и вашата мисъл няма единство. (7/8:17)

Нашите нечисти мисли, нашите нечисти желания по някой път оставят също такива утайки и върху нашето съзнание, вследствие на което се създават ред болезнени състояния. (7/9:25)

Днес всички умни хора, които живеят в курниците на грубия материализъм, страдат благодарение на този материализъм именно, понеже той със своя морал отричаше единството. (7/15:13)

Всички съвременни хора страдат от отричане на идейния живот в себе си. (7/15:29)

Ужасно страдание е да се измести умът на един човек! ...От какво още произтичат страданията на хората в света? Разместени са сърцата им. Ами още от какво произтичат страданията, разрушенията в света? Разместена е волята на хората... Питате: Как може да се намести умът на човека? — Казвам: Не внасяй непотребни идеи в ума си! — Как може да се намести сърцето на човека? — Не внасяй непотребни желания в сърцето си! — Как може да се намести волята на човека? — Не предприемай работи, които са неосъществими. (7/16:19, 20)

Причината за вашето нещастие сте вие. Турете тази мисъл в ума си! Всеки, който иска да се спаси, никога не трябва да счита като причина на своето падение, на своето нещастие други хора. Има причини и отвънка, но има причини и отвътре, в самия тебе. Главната причина си ти. И щом ти си главната причина, щом ти можеш да се обуздаеш, всякога можеш да измениш своето лошо положение. И тогава всички сили, които действуват отвън, могат да се премахнат. (7/19:17, 18)

Ако ти се съмняваш в своя приятел, щастието изчезва; ако ученикът се усъмни в своя учител и ако учителят се усъмни в своя ученик, щастието също така изчезва. Ако майката се усъмни в своя син, щастието изчезва... Най-после ние се усъмняваме в Бога и тогава идват всички нещастия... (7/20:24)

И най-голямото нещастие е там, когато помислим, че живеем за себе си. Всеки, който се опитвал да живее за себе си, е свършил катастрофално. (7/27:17)

Ние страдаме, понеже спъваме своята еволюция. Съвременните хора не знаят още как да живеят. Че ние още се избиваме, водим войни. (7/27:17)

Питам: Коя е причината, дето ние страдаме? Причината, за която страдаме днес, е колективна. Всинца сме виновни. Защо? Понеже не вървим съгласие с Великата Воля на Бога, не вървим в съгласие със законите на живата природа. (7/30:6, 7)

В религиозно отношение българинът е много слаб, затова страда толкова много. У него няма нищо свещено. (7/30:19)

И всеки човек, който се разлага, който гние, постоянно се мъчи и казва: Нещо ме мъчи отвътре. — Как не ще се мъчиш, разбира се. Ти всеки ден умираш, постепенно се разлагаш. Най-първо това разлагане започва от човешкия ум: в тебе дойде съмнение, неверие, злоба и т.н. (7/31:6)

Всеки човек съзнава своите страдания, своите несгоди в света, но малцина са онези, които може да си дадат отчет, защо страдат.

(6/4:3)

Всички питат: Защо Господ е направил света така, защо аз съм нещастен, защо аз съм куц, защо аз съм сляп, защо майка ми, баща ми, жена ми умряха? Казват: — Нямаме ли право да питаме? — Имаш право да питаш. Тогава аз отговарям: Бог като ти даде крака, ти употреби ли ги за каквото бяха предназначени? Нека видим какви са последствията от всичко, което не е употребено както трябва. Господ като ти даде ръце, ти употреби ли ги за каквото бяха предназначени? За какво са създадени ръцете? За да вършат Божията Правда. Господ като ти даде очи, ти употреби ли ги за каквото бяха предназначени? Господ като ти даде ум, употреби ли го за каквото беше предназначен? Краката са създадени, за да вършиш добро с тях. Ръцете — за да изявиш Божията Правда. Очите — за да изразиш Божията Истина... (6/4:15)

За пример, работите на някой търговец са объркани. Защо? Той не продавал честно, не издавал честно полиците си... Жената, децата на този търговец боледуват, случват му се ред нещастия. Той ме пита защо е толкова нещастен. Защото изяде парите на толкова хора, защото опропасти домовете на толкова бедни семейства. Тия нещастия се върнаха и на тебе. (6/4:16)

И всякога, когато ние сме тъжни, скръбни, това произтича от факта, че ние сме изгубили Любовта на някое висше същество.

(6/4:23)

Защо мислите така за Бога? Защото сте изпъдили Бога от сърцето, от ума си, от волята си. Като последствие на това вие сте изгубили живота, светлината и свободата, изпаднали сте в една вътрешна борба и затуй страдате. (6/5:32)

Нали се казва за онази сляпа богиня Темида, че тя тегли постъпките на хората? ...Темида, това е богиня на скръбта. Тя причинява скръб на хората, когато грешат. (6/5:33, 34)

Никой няма право да изопачава своя ум! Никой няма право да изопачава своето сърце! Защото ако човекът ги изопачи, той ще страда, ще отговаря за това нещо. (6/8:18)

От какво произтичат страданията? Страданията в света не са нищо друго, освен знак, че ние сме нарушили един закон на разумни същества. Туй показва, че ние сме заобиколени с разумни същества и когато престъпим техните закони, те спират своя бюджет по отношение към нас, ние започваме да страдаме и болестите идват. (6/8:18, 19)

Забележете, щом човек прави грехове, болестите идват. Престане ли да прави грехове, реши ли да води един абсолютно изправен живот, болестите престават да го посещават. (6/8:19)

Та казвам: Всеки човек, колкото и да е малък, все има по една свещена идея в себе си, но и в него се намират тези отрицателни сили. Всички онези разсипани хора, които се отчайват от живота си, тяхната идея е разпъната, изгубена и те си остават немили-недраги. (6/9:5)

Сега ако ме питате защо дойдоха страданията, ще ви кажа: когато човек излезе от Бога и помисли, че може да живее без Него, всичките страдания се наредиха след него като войници в бой и оттогава насам светът все страда. Казвате: — Ами тогава какво трябва да направим? — Ще мислите, че може да живеете само с Бога и от тоз момент всички страдания ще престанат, т.е. няма да престанат, но ще започне животът на великата култура, която ще даде един велик импулс. (6/9:7)

В тия пари има едно зло, доказано е — те поглъщат живота на човека. Всички статистически данни доказват, че богатите хора са нещастни. Защо? Парите, които пипат, поглъщат техните жизнени сокове. (6/9:12)

Когато нещата в природата не стават с Любов, има една вътрешна скръб, която с нищо не може да се уталожи. (6/11:24)

Знаете ли от какво произтичат страданията у нас? Всички онези мисли, всички онези желания, на които не сме дали възможност в миналите си съществувания да се проявят, сега произвеждат страданията. Те са един напор, на който не е даден път, и вследствие на този напор се произвеждат страданията. Следователно, ако не дадеш условия да се прояви онзи напор в тебе, то всичко онова, което днес ти създава радост и веселие, утре ще произведе страдания и ти тогава ще разбереш кога не си дал възможност да се проявят в тебе всички Божествени мисли и желания, кога си им противодействувал. (6/14:23, 24)

Скръбта всякога подразбира или загуба на онази реалност, която ние сме притежавали, или пък неизползуване, в прям смисъл, на онези блага, които ни са дадени. (6/20:5, 6)

Всички онези, които не възприемат Любовта, всички онези, които не възприемат Мъдростта, всички онези, които не възприемат Истината, ще плачат не само един ден, но още хиляди години ще плачат и денят, в който възприемат Любовта, ще дойде истинската радост. (6/29:22)

Да се занимаваш с дребни работи в живота си, това е една велика опасност. Тази опасност не е в сила да ни повреди, но тя по причина на неразбиране основния закон на живота усилва нашите страдания и ги превръща в мъчения. (6/30:13)

Щом вие знаете, че Бог е добър, любящ, но съзнателно злоупотребявате с тази Любов, вие ще страдате. (6/30:38)

Ако ние не внесем доброто като един основен елемент, в който Божественият живот може да се прояви, ние сме осъдени на страдания, разрушения и смърт. (6/32:21)

Прекъснете ли връзката си с Бога, ...нещастията идат едно след друго. Следователно, ако страдате, не търсете причината за страданията вън от себе си. Знайте, че вие сте нарушили своите свети отношения към Първата Причина. Какво трябва да правите тогава? Възстановете връзката си с Първата Причина. Щом възстановите тази връзка, животът ви отново ще потече правилно.

(44/ стр. 16)

Не изисквайте от Бога да удовлетворява вашите желания. Не Го туряйте участник във вашия личен живот. Опитате ли се да Го привлечете на своя страна, Той ще пръсне желанието ви върху вас и вие сами ще се нараните. Желанията на човека са подобни на бомби. Не знае ли как да работи с тях, те ще избухнат пред него и ще го наранят в главата, в очите, в ръцете или краката.

(44/ стр. 64)

Казано е в Писанието, че човек е създаден по образ и подобие Божие. Човек е създаден по образ и подобие Божие, но не е запазил този образ. Той е изгубил своя първичен образ, вследствие на което днес боледува, страда, мъчи се. (44/ стр. 73)

Като ученици вие трябва да си давате отчет за вашите състояния. Дали сте радостен или скръбен, разположен или неразположен, вие трябва да знаете причините за тия състояния. Ще каже някой, че боледува, защото е грешен. Това не е обяснение. И праведният боледува и страда. (44/ стр. 97)

Когато не може да разбере страданието, човек плаче усилено. Той прилича на пукната тръба, която се нуждае от външна помощ. Външната помощ, или външната утеха, не разрешава въпроса. Временно тръбата ще се замаже, кранът ще се затвори, но причината на страданието все още съществува. Докато човек не си обясни причината на страданието, плачът всякога ще съществува.

(44/ стр. 97)

Плачът се е явил още с първото ограничение, което човек е преживял на земята. Ограничението е причина за скръбта. Колкото по-голямо е ограничението, толкова по-голяма е скръбта. Ограниченията пък се дължат на специфичните човешки идеи.

(44/ стр. 98)

Да знае човек как да диша, това значи да владее законите на дишането. Заслужава човек да посвети цял живот, за да се научи да диша правилно. Болестите, страданията, неуспехите в човешкия живот се дължат на неправилното дишане. Когато се научите да дишате правилно, всичките ви работи ще се наредят добре. Правилното дишане е свързано с правата мисъл. (44/ стр. 101)

Когато е в хармония със себе си, човек е намерил вече посоката към Бога. Отклони ли се от тази посока, веднага се натъква на страдания и противоречия. (44/ стр. 104)

Като се вгледате в живота, ще забележите, че всички болести, страдания, неуспехи са произлезли именно от специфичните идеи на човека... Тъй щото помнете: специфичните идеи са преходни величини, а общите — постоянни. (44/ стр. 102, 104)

Ако престанеш да виждаш слънцето, ти ще почувствуваш голяма скръб. Ако майката не вижда детето си, тя започва да скърби. И най-после, ако човек не вижда Бога далеч някъде, в Божественото и Разумно начало в себе си, той изпитва голяма скръб и тъмнина. Навсякъде виждайте присъствието на Бога като извор на Любов, на Светлина и на Свобода. (44/ стр. 122, 123)

При всички условия на живота си ти трябва да държиш Името на Бога в ума и в сърцето си чисто и неопетнено. Най-малкото съмнение, най-малкото петно, което хвърляш върху съзнанието на Бога, те довежда до дъното на ада. Щом изправиш мисълта си и поставиш Името на Бога на най-високото и чисто място в себе си, ти излизаш вече от дъното на ада и придобиваш всичко, каквото желаеш. (44/ стр. 132)

Физическият живот е проекция на Божествения. Следователно, ако не върви паралелно с Божественото, човек ще изгуби смисъла на своя живот и ще се отчае. Божественото начало никога не може да измени своя естествен ход на движение. (44/ стр. 153)

Който прави зло, той обезсмисля живота си и си отваря път към нещастието. (44/ стр. 184)

Всяко болезнено състояние е резултат на вътрешна дисхармония в човека. (44/ стр. 210)

Като ограничава Божественото, човек се натъква на страдания.

(44/ стр. 218)

Сегашните хора страдат, понеже са изопачили естествения ред на нещата. Те са изопачили Божественото, вследствие на което страданията неизбежно ги следват. (44/ стр. 259)

Ако сегашните хора страдат в женитбите си, причината се крие в тяхното непослушание. Те се женят без съгласието на Бога. (44/ стр. 259, 260)

Въпреки грижите на разумния свят хората страдат, мъчат се, защото забравиха Божиите пътища. (44/ стр. 262)

Неразумният изяжда освен своя капитал, още и капитала на своите ближни. Който влага капитала си в банката на неразумния, всякога страда. (44/ стр. 288)

Всяко добро чувство, всяка светла мисъл носят радост и благословение за човека. Изгуби ли ги, човек започва да страда.

(44/ стр. 289)

Може ли да страда човек, който живее в Светлина? Страда само онзи, който е в затвор и на тъмно. (44/ стр. 309)

Всяко нещо, което отива на мястото си, причинява радост; не отива ли на мястото си, причинява скръб. (44/ стр. 313)

Често хората страдат по причина на това, че не дават път на малките Божествени идеи, които минават през ума им. На малките идеи те не обръщат никакво внимание. (21/ стр. 22, 23)

Когато отделният човек или дадено общество изпадне в голяма самонадеяност, природата — нашата разумна майка — го поставя в противоречия. Тя му изпраща една болест, с която той не може да се справи... Следователно като се натъквате на мъчнотии и страдания, ще знаете, че природата съзнателно ви ги създава, за да ви покаже, че не знаете всичко, както сте наклонни да мислите. (21/ стр. 35, 36)

Мислите ли, че като минавате за добри и благочестиви, всякога постъпвате благочестиво с душата си? Всичките ви мъчнотии и страдания се дължат именно на това, че нарушавате мира на своята душа. (21/ стр. 36)

Ако си малък, имаш едно ценно качество — чистота. Ето защо някога човек трябва да бъде малък. Малките хора са малки, чисти изворчета, а големите хора са големи, мътни реки. Ако не вярвате на думите ми, сами ще ги опитате. Кажат ли за някого, че е голям човек, аз зная вече, че той е голяма, мътна река... Здравето, доброто разположение, щастието са същества, които обичат чисти извори. Пита ли ме някой защо страда, отговарям: Защото си голяма, мътна река. (21/ стр. 45)

Като не съзнавате причината за страданията, казвате: Колко хубаво беше опечена кокошката! Колко вкусна беше гъската! — Вие се радвате, а кокошката и гъската страдат. Каквото правиш, това ще ти се върне. Ти причиняваш страдания на едни, други — на тебе и т.н. Това е строг, кармичен закон. Казвате: Бог е наредил така. Той е допуснал да се колят агнетата, прасетата, кокошките. — Не вярвам в това учение. Според мене то е лъжливо учение. Вие сами си нареждате живота, сами си допущате едно-друго, а приписвате всичко на Господа. Ако това беше наредено от Бога, нямаше да има страдания. (21/ стр. 53)

“И като минаваше Исус оттам, видя едного человека, че седеше на митарницата, Матей на име. И рече му: “Дойди след Мене!” И той стана и отиде след него.”[6]

[6] Матея — 9:9

...Трябва да напуснеш митарницата — стария живот на ограниченията. Всички нещастия в живота ти се дължат на митаря в тебе. Докато страдаш, ти си с митаря. Щом престанеш да страдаш, ти си с Христа. (21/ стр. 48, 56)

Питате: — На какво се дължат нещастията в живота ни? — Една от съществените причини за това е безразборното изтребване на млекопитаещите, безразборното убиване и екзекутиране на хората. Когато душите на убитите отидат в астралния свят, те внасят условия за нервни болести и разстройство между хората. Казвате, че убивате разбойника, опасен човек за обществото. Вие не знаете, че сега, когато е безплътен, той става по-опасен, отколкото когато е бил в плът. Сега той се движи свободно между слабохарактерните хора и им внушава чувство за отмъщение. Днес хората повдигат въпроса, трябва ли да се налагат смъртни наказания. Според Божествения закон смъртните наказания не се позволяват. (21/ стр. 58)

Тъй както сега живеете, това е криво прилагане на християнството. Ето защо не може да очаквате благословението на невидимия свят. Затова съществуват толкова болести и нещастия във вашия живот! (21/ стр. 61)

Ако... нарушаваме Божия закон, т.е. вътрешния закон, който гради в нас, ние сами се излагаме на страдания. (21/ стр. 94)

Ако вървиш по стария път, може да направиш много престъпления, без да те види някой, но след години ще те сполетят най-големи нещастия. (21/ стр. 100)

Ако трябва да се говори за обикновения човешки ум, ние знаем неговите прояви. Обикновеният човешки ум, злият гений, както някои го наричат, създаде най-големите нещастия и пакости на човечеството... Ние се нуждаем от ум, който свети на всички вкъщи. Като малка, запалена свещица той трябва да определи отношенията между хората от Божествена гледна точка.

(21/ стр. 108)

От осем хиляди години хората воюват, разрушили са много градове. Те убиват, затварят, но живота си още не могат да осмислят. И в миналото, и сега хората се мъчат и не могат да се освободят от мъченията си... Колкото и да разчита една държава на своите мощни оръжия, щом насилието се шири в нея, тя е място на мъчение, тя е адът в света. (24/ стр. 5, 6, 7)

Важно е да няма раздвояване във висшето съзнание. От раздвояване на съзнанието ви произтичат много болести и нещастия.

(24/ стр. 45)

Често хората се запитват коя е причината за тяхното нещастие. — Не са изпълнили своите задължения. Някой е изпратен да работи за издигането на България. Той заема висок пост, става пръв министър, но забравя своето предназначение. Властта, славата, парите го заслепяват. (24/ стр. 104)

Един от законите на Бялото Братство гласи: Не се позволяват никакви отношения, никакви сделки между същества, които нямат Любов в сърцето си. Ако Любовта не ги свързва и не работи в тях, никакви отношения не им се позволяват. Само Любовта сближава хората. Който престъпва този закон, всякога ще се натъква на мъчнотии и противоречия. (24/ стр. 107)

Щом туриш граница или преграда на своята мисъл или на своя живот, ти започваш да страдаш. (24/ стр. 151)

Мнозина са дохождали при мене да се оплакват от мъчнотиите си. Питат ме защо им е мъчно, защо са тъжни. Отговарям: Нямате Светлина. Ще кажеш, че си тъжен, защото си скаран с жена си. И да не си скаран, пак ще ти е тъжно. — Нямам хляб, нямам дрехи. — И да имаш хляб и дрехи, пак ще ти е мъчно. И в коприна да си облечен, и цар да си, пак ще ти е мъчно. — Защо? — Липсва ти вътрешна Светлина. Докато тя не проникне в тебе, всякога ще страдаш. Ако имаш Светлина, и беден да си, да живееш в колиба, пак ще бъдеш доволен, ще гледаш небето, ще се разговаряш със звездите. (24/ стр. 173, 174)

Мястото на човека в природата... Всеки индивид има определено място. Щом попадне на мястото си, той е доволен, той расте и се развива правилно. Щом напусне мястото си, той става нещастен. Това се отнася не само до хората, но до всички същества без изключение. Следователно стой на своето място. Ако изместиш някого, ще пострадаш. (24/ стр. 211)

Страданията, мъчнотиите, нещастията се явяват като естествени последствия на стремлението ви да търсите лесния път.

(24/ стр. 258)

Всяка крива мисъл, всяка лоша мисъл към себе си или към другите води към нещастие. Не говори лошо за никого. Не мисли лошо за хората. (24/ стр. 268)

Съвременните хора създават нещастията си само чрез своята лакомия. (9/ стр. 121)

Питам: От какво произтичат страданията? Страданията произтичат от отсъствието на Истината в живота. В живота има и любов, и мъдрост, и правда, но Истината я няма. (9/ стр. 124)

...Онази душа, в която е вложено красивото, хубавото. Никой няма право да спре такава душа от нейния път на развитие. Оставете всяка душа да се развива така, както Бог й е определил. Направите ли първото престъпление в това отношение, върху вас ще дойдат всички нещастия. (9/ стр. 126)

Често страданията в живота на хората произтичат от факта, че те не разбират интимните, побудителните причини в природата. По-право казано, те не разбират интимните, побудителните причини на Бога. Когато се говори за Бога, съвременните хора имат особени понятия; когато се говори за живата природа, те пак имат особени понятия. (9/ стр. 142)

При сегашните разбирания на живота хората считат желанията като нещо много важно, вследствие на което ги поставят в сърцето си и по този начин си създават големи нещастия.

(9/ стр. 146)

Не е механическата или физическата сила, която побеждава човека. Следователно има ред сили в живота, на които трябва да се знае естеството. От непознаването на тези сили произтичат страданията, които хората имат ежедневно. Една от тия сили е гневът. Знае ли се например от какво произтича гневът в човека? И гневът има свой произход. Той се е явил в най-ранни времена, когато у човека се събудило желание да излезе от своето инертно състояние... (9/ стр. 147, 148)

Казвам: Някои хора се интересуват само от физическата страна на живота и признават за работа само физическата. Духовният живот не ги интересува. Те се интересуват главно от обикновения живот, който носи най-големите изпитания, страдания и мъчения. (9/ стр. 301)

Ще знаете, че нещастията в живота ви се дължат на резките промени, на които се поддавате съзнателно или несъзнателно. Тъкмо се намирате в голямо изобилие на живота, докато внезапно дойде страхът, че ще осиромашеете. Едва се зарадвате на нещо и страхът дойде да ви напомни, че скръбта ще ви посети. И вие се движите от изобилие в недоимък, от радост в скръб, от светлина в тъмнина. Тия смени се дължат на страха, който постепенно, бавно, но сигурно трови човека. (33/ стр. 22)

Христос взима лозата като символ и казва: “Аз съм истинната лоза, а вие — пръчките. Който яде и пие от мене, той има живот в себе си.” Мъчнотиите в живота на хората се дължат на това, че те не търсят живота си от тази Лоза, но го търсят един от друг. (33/ стр. 54)

Понякога страданията на хората произтичат от изобилие, от излишък. Човек страда и когато има, и когато няма. Повечето страдания се дължат на изобилие. Някои хора имат толкова богатства, че не знаят как да ги използуват, вследствие на което страдат. (33/ стр. 65)

Който работи със закона на Любовта, той е извор, който постоянно дава от себе си. Ако нищо не давате от себе си, вие ще страдате, сами ще се подпушите. (33/ стр. 80)

Ако човек не пожертвува незаконните желания в себе си, преди да са се оплодили, след като се оплодят, те ще причинят големи препятствия и страдания в живота му. (33/ стр. 119)

Които не разбират законите, мислят, че в природата, както и в живота, съществува произвол. Като не разбират законите, те се намират в противоречие със себе си, вследствие на което страдат.

(33/ стр. 220, 221)

Съвременните хора се измъчват в живота си поради своите криви разбирания. (33/ стр. 227)

Който живее в свещения егоизъм, той се натъква на ред мъчнотии в себе си. Тези мъчнотии са резултат на излишни енергии в човека, които той не може да впрегне на работа. (33/ стр. 239)

Много от страданията на съвременните хора се дължат на това, че искат да живеят, както те разбират, а при това да заставят Бога да върши туй, което им понася. (33/ стр. 240)

Като ви наблюдавам, виждам колко често се менят състоянията ви. Един ден сте вдъхновени, разположени, готови да обхванете целия свят. Два дена след това отпадате духом, вървите с наведена глава, тежко ви е нещо. Защо ви е тежко? Много причини има за това. Преди всичко не сте дишали правилно, вследствие на което е станало свиване на кръвоносните ви съдове. Затова мозъчната ви енергия не тече правилно, етерното ви тяло не е в хармония с физическото. (33/ стр. 246, 247)

Не е лесно да се възпита човек, да придобие добра обхода, външна и вътрешна. Мъж и жена се скарали. Жената казала няколко обидни думи на мъжа. Той се ядосал, потъмнял, не може да преглътне тези горчиви думи на жена си. Той ги носи като забити гвоздеи в съзнанието си, не може да се освободи от тях.

(33/ стр. 249)

Казвам: Който не разбира живота, той ще страда; който не разбира Любовта, той ще страда; който не се учи, той ще страда; който не дружи с хората, той ще страда. (33/ стр. 286)

Мнозина се оплакват от страданията, чувствуват се тъжни, самотни, нещастни, неразположени духом. Причината за тяхното неразположение се дължи на обстоятелството, че те се намират в някоя пуста област било на физическия, било в астралния, било в умствения свят. Значи в положението, в което се намират, те са лишени от нещо. И тогава ние казваме, че когато е лишен от нещо, човек всякога страда. Защо страда бедният? — Защото няма пари. Защо страда малокръвният? — Защото няма достатъчно кръв. Защо страда невежият? — Защото няма знания. Защо страда болният? — Защото няма здраве, няма достатъчно жизнени сили в себе си. Животът е течение, ток от сили, които трябва да се вливат във всеки човек. За да не страда, човек трябва да работи, да върви напред. (33/ стр. 294)

Сега вие имате много знания, но ако не ги прилагате, ще дойдете до положение да опитате отрицателната страна на вашето знание. И тогава ще придобиете опитности, но с повече мъчнотии и страдания. (33/ стр. 305)

Природата има доверие само на онези, които имат морален устой. Който си позволи да проникне инкогнито в силата, в тайните на природата, той ще изпита нейния камшик върху гърба си. (46/ стр. 92, 93)

В човека има ред мисли и желания, за реализирането на които не е дошло още време. Следователно човек не трябва да се интересува от ония мисли и желания, за реализирането на които не е дошло времето. Започне ли да се интересува от тях, те непременно ще му донесат ред страдания и нещастия.

(46/ стр. 104, 105)

Природата разполага с изобилна енергия, но на никого не позволява да иждивява енергията й напразно. Който наруши това правило, той е осъден на страдания. (46/ стр. 110)

Като наблюдавам отношенията на хората, виждам, че много от техните мъчнотии и страдания се дължат на обстоятелството, че те не отстъпват едни на други. Смисълът, красотата на живота седи в постоянното отстъпване. Това постоянно отстъпване природата нарича вечно обновяване. Вечно да отстъпваш, това значи вечно да се обновяваш. (11/ стр. 71)

Ако се проследят причините за човешките страдания, ще се види, че една от причините се дължи на натрупването на излишна енергия във физическото, умственото и духовното тяло на човека, или в тъй нареченото звездно тяло. Натрупването на тези ненужни вещества в различните тела на човека произвежда аномалия в неговия живот. За пример, всички отрицателни чувства в човека като омраза, завист, гняв и др. се дължат на излишни вещества в неговото астрално, или звездно тяло. Гордостта, самосъзнанието, амбицията и ред още отрицателни прояви в човека се дължат на излишни вещества в неговото умствено тяло. Вследствие на тия излишъци човек може да изпадне в някакво неестествено състояние било във физическо, в умствено или в сърдечно отношение. Тъй щото когато се говори за самовъзпитанието на човека, това подразбира да възпита той своето тяло, своето сърце и своя ум.

(11/ стр. 88)

Който не може да владее своето физическо, астрално, или звездно, и умствено тяло, той всякога ще бъде изложен на страдания, противоречия и несполуки в живота. (11/ стр. 94)

В света съществува абсолютна Правда, която въздава всекиму заслуженото. Това не значи още, че тази Правда наказва хората; тя им посочва само закона за изпълнение Волята Божия. Който не изпълни този закон, сам по себе си вече той попада под отговорност. (11/ стр. 105)

Съществува Божествен план, според който трябва да станат всички неща в света. Колкото и да се отклоняват хората от този план, в края на краищата те пак ще го изпълнят, но ще минат през големи страдания. Красив е Божественият план!

(11/ стр. 105)

Сега като се спирате върху живота при дадените условия, вие разглеждате временните блага, които той носи, без да се спирате върху факта, че временните блага създават големи нещастия на хората. (11/ стр. 134)

Казвате: — Какво нещо е Любовта? — Изгрев. — Какво представя отсъствието на Любовта? — Залез. — Какво нещо е Мъдростта? — Изгрев. — Какво нещо е глупостта? — Залез. — Какво нещо е Истината? — Изгрев. — Какво нещо е лъжата? — Залез. — Какво нещо е правдата? — Изгрев. — Какво нещо е безправието? — Залез. — Какво нещо е милосърдието? — Изгрев. — Какво нещо е жестокосърдечието? — Залез. Това са две категории състояния... При залез слънце човек усеща в себе си дълбока скръб, като че е изгубил нещо ценно. При изгрев слънце човек усеща едно повдигане на духа... (11/ стр. 138, 139)

Сега вие се чудите как са могли евреите да постъпят така с Христа! Всеки човек може да постъпи като евреите. Ако разпне своята велика идея, както евреите разпнаха Христа, не прави ли и той същата грешка? Но тази грешка носи след себе си голяма катастрофа. (11/ стр. 139)

Божията Любов... Първото качество на тази Любов седи в желанието на човека да постави своя любим на същото положение, на което той сам се намира. Следователно когато казваме, че Бог ни люби, подразбираме, че Той иска да ни приравни със Себе Си. Ако горделивият почувствува тази Любов, той казва: “Ти знаеш ли кой съм аз?” Обаче с тази гордост човек си създава големи страдания и неусетно пада от положението, в което Бог го е поставил. (11/ стр. 141)

Днес хората поддържат мисълта, че с доброто не може да се живее, с Истината на може да се живее. Как ще се живее тогава? Ако с доброто и с Истината не може да се живее, още по-невъзможно е да се живее със злото и с лъжата. — Тъй поне малко да се изкриви Истината. — Не, никакво изкривяване на Истината! Животът на съвременните хора е пълен с изкривявания, вследствие на което идват нещастията и страданията. (11/ стр. 147)

Всичко егоистично, всичко користолюбиво, което е създало нещастията и страданията в съвременната култура, трябва да излезе навън! (11/ стр. 172)

Питам: Ако и ние се отделим от Бога, какво ни очаква? Катастрофа. (11/ стр. 184)

Всички нещастия в миналия, както и в сегашния живот на хората се дължат на факта, че те искат да живеят добре, да придобиват блага, без да знаят начина, по който могат да постигнат тия свои желания. (11/ стр. 193)

Коя е причината за страданията на съвременните хора? — Илюзиите, с които живеят. Всеки си мисли това, което не е; всеки си представя нещата такива, каквито не са. Майката си въобразява, че е идеална майка, и ако не я признаят за такава, страда. Бащата, сестрата, братът също си въобразяват, че са по-добри, отколкото в действителност, и като не ги признаят за такива, страдат.

(19/ стр. 4)

Защо страдат съвременните хора? — Защото живеят в илюзии и заблуждения, които всеки ден се разбиват. Няма човек в света, който да е свободен от илюзии и заблуждения, но това не значи, че цял ден трябва да се занимава с тях. Малкото момиченце играе с куклата си, а момченцето с кончето си, но това не значи, че трябва да се откажат от ядене, защото куклата и кончето не могат да ядат с тях. Човек трябва да се храни, да работи и да се развива и заблужденията едно след друго ще го изоставят.

(19/ стр. 10)

Не късай връзката си с Бога. Не късай връзката и на ближния си с Бога. Ако не можеш да я усилиш, поне не я късай. Като не разбират законите на живота, хората късат едни-други нишките на живота си и после страдат. Те късат нишките си, защото вярата и светлината им са слаби. (19/ стр. 29)

Затворите ли пътя за Божественото в себе си, сами се излагате на страдания. (19/ стр. 33)

Докато не приеме Божията мисъл в себе си, човек всякога ще страда. Всеки казва, че има свои разбирания и възгледи за живота, не иска никого да слуша, но в края на краищата животът на хората се обезсмисля... (19/ стр. 43)

Любовта иска дела, а не думи. Много говорене води към нещастия. (19/ стр. 62)

Всички считат парите за голямо благо. Всъщност те са причина за нещастията в света. (19/ стр. 94)

Някоя красива, черноока мома с розов цвят на лицето, жизнерадостна, се ожени за някой Дон Жуан, който веднага я затваря в кафез и я залъгва с малко просо. Тя подскача в кафеза нагоре-надолу, върти се, но престава да пее. Като й се насити, той я захвърля и замества с друга птичка. Много жени днес са изхвърлени от кафезите навън и страдат, оплакват дните си. Защо са изхвърлени? Защото Бог им е говорил да не влизат в кафези, но те не са Го слушали. Днес носят последствията на своето непослушание. (19/ стр. 99)

Хората още не познават сродството като проява на Любовта, затова боледуват, страдат и умират. Сродството между душите подразбира единство в проявите им, единство във възгледите им, в разбиране на великите добродетели: Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Доброто. Това не значи, че те са еднакви по буква. Те се разбират по дух... (19/ стр. 102)

Христос е Пътят, Истината и Животът. Следователно който се отказва от Христа, влиза в ада, мястото на тъмнината, на разлагането, на прекъсване връзките с всички живи същества. Това значи да съдействуваш за разрушаването на своя живот, както и за този на своя ближен. (19/ стр. 105)

Който не уповава на Бога и не е свързан с Него, страда...

(19/ стр. 117)

Всякога ще работите, за да не изпуснете благоприятните условия. Изпуснете ли ги, ще дойдат неблагоприятните условия. През месец май цъфтят всички цветя, всички плодни дървета. Ако едно от тях не цъфне, то е изгубило благоприятните условия, ще чака другия месец май на следната година. Другите дървета завързват плод и плодът узрява, а закъснялото дърво, макар и при външни благоприятни условия, не може да расте и да се развива. То минава през вътрешни неблагоприятни условия, затова страда.

(19/ стр. 135)

...Пътят, който води към Любовта, Мъдростта и Истината. Той е път на вечно движение. Спрете ли се само за момент в пътя си, вие се натъквате на катастрофа. (19/ стр. 162)

Доброто е жива сила, която работи в цялото Битие. Ако не се свържете с него, вие не можете да се домогнете до живота. Страшно е положението на човек, който е изолиран от живота.

(54/ стр. 20)

Човек страда главно по две причини: когато не иска да даде път на силите в природата да се проявят и когато природата не му дава това, което той желае... Желанието на природата не е да застави човека да страда, но да го направи щастлив. Той не може да бъде щастлив, докато не стане проводник на енергиите в природата. (54/ стр. 30)

Благородството в чувствата на човека подразбира присъствие на органическо злато в кръвта. Златото поддържа здравословното състояние на организма. Колкото по-малко е златото в кръвта на човека, толкова повече той е изложен на страдания и болести.

(54/ стр. 32)

Човек не може да говори, каквото иска. Има случаи, когато за една дума само, казана не на място, човек плаща скъпо. Има случаи, когато човек каже някоя дума не на място и в лош час, за което носи последствията с години. (54/ стр. 40)

Ако сиромахът роптае против сиромашията си, вместо да подобри положението си, той ще го влоши. Ако богатият мисли за по-голямо богатство от това, което има, в края на краищата ще свърши с минус. Той ще изгуби и това, което има. Като не разбират законите на живота, вместо да придобият щастие, хората стават нещастни. (54/ стр. 42)

Щастливият човек се движи по строго определени линии в живота си, а нещастният — по криви, неопределени линии. Ония, които обичат да лъжат, се движат по криви линии, по задънени пътища. (54/ стр. 43)

Съвременните хора страдат не по нямане на прави възгледи за нещата, но по това, че не се вслушват в своя вътрешен глас и не се подчиняват на стремежа на своята душа. Душата се стреми към доброто и възвишеното. (54/ стр. 87)

Всяка погрешка трябва да се изправя навреме. Не се ли изправи навреме и на място, тя води към лоши последствия. Има случаи, когато някоя малка погрешка причинява големи страдания.

(54/ стр. 134)

Когато човек е вътрешно богат със заблуждения и слабости, той непременно ще боледува. (54/ стр. 184)

Нова философия, нови разбирания са нужни на хората. Докато мисли неправилно, човек всякога ще боледува, всякога ще се натъква на мъчнотии и нещастия. Щом измени мисълта си, страданията и нещастията го напущат. (54/ стр. 184, 185)

Много от страданията на съвременните хора се дължат на неправилното хранене. Те ядат механически. Виждате, че един човек се храни, но в това време мисълта му е заета с друго нещо. Той яде, без да мисли за храненето като процес, който се извършва в организма. Той не мисли и за храната, която приема в стомаха си. Същевременно той не благодари за благото, което му се дава в момента. Следователно искате ли да бъдете здрави, мисълта ви трябва да присъствува във време на храненето. Яжте и мислете за това, което ядете; яжте и благодарете, че има какво да ядете. (54/ стр. 228, 229)

Нечистотата, в широк смисъл на думата, прави човека беден и нещастен. (54/ стр. 239)

Гениалният различава съществените неща от несъществените и дава предимство на първите. Обикновеният човек живее в несъществените работи. Той страда, защото няма къща, дрехи, обуща. Гениалният счита тия неща за несъществени. (54/ стр. 244)

Кухнята на съвременните хора е неестествена. Тя се отклонила от кухнята на природата, вследствие на което хората са изложени на различни заболявания и страдания. (54/ стр. 282)

Понеже човек е богат на енергия, изразходва я безразборно. Той не знае, че за всяка енергия, която му е дадена, природата държи сметка. Тя го кредитира във всички случаи, но каквото дава, пише в тевтер. Един ден човек ще плаща за неправилното и неразумно изразходване на енергията. Тя е Божествена енергия и трябва да се използува разумно... Когато заставят човека да плаща за неразумното използуване на енергията си, за направените дългове, той плаче, страда, моли се да му простят. Той казва: Тежка е кармата ми! (54/ стр. 299, 300)

Какво нещо е кармата? — Закон за възмездие. Всички дългове, които човек прави, трябва да ги плати, и то наложително... Щом дойде плащането, тогава започва да плаче и да се моли да го отмине горчивата чаша. (54/ стр. 300)

За да запази изобилието и доброто в своя живот, човек трябва да се държи за своя Първичен Извор, т.е. за Първата Причина. Щом прекъсне връзката си с Първоизточника на живота, той се натъква на противоречия и страдания. Какво показват страданията? — Нежеланието на човека да се подчини на Първата Причина, която го води към добро. (54/ стр. 312, 313)

Казват за някой човек, че бил много поправен, надебелял. Често такива надебелявания носят нещастия за хората. (12/ стр. 11)

И религиозните хора говорят за любов към Бога, но не са готови да се жертвуват за Него. Те живеят за себе си само. Това не е никаква любов, никаква обич. Понеже Бог е Любов, Той жертвува всичко за хората, но те не са готови да дадат косъм от главата си за Него, макар че говорят за любов. Това е човешка религия, човешко разбиране, според което съвременните хора водят живот, несъвместим с Божията Любов. По тази причина именно днес всички хора страдат. (12/ стр. 16)

Да възкръсне човек, значи да се свърже с Бога. Тази връзка се очаква от всички хора. Тя не може да стане изведнъж. Без нея обаче не може да се влезе във Вечния живот... Един ден, когато хората разберат този закон, те ще влязат да живеят при Бога и ще бъдат щастливи. Днес хората са нещастни по причина на това, че са далеч от своя дом. (12/ стр. 16)

Хората... трябва да се обичат, да си помагат, но да не очакват един на друг. Докато уповават един на друг, те всякога ще се разочароват, ще страдат, ще се обезверяват. (12/ стр. 39)

Страданията на съвременните хора се дължат на факта, че те живеят в греха, в безверието. Когато повярват в Бога и Го поставят за основа на своя живот, те ще имат помощта на всички добри, разумни хора. Законът е такъв. (12/ стр. 39)

Страх, който ограничава човека да проявява доброто в себе си, е спирачка, която му създава ред страдания. (12/ стр. 40)

Има страдания в живота на човека, които се дължат на факта, че той иска да постигне неща, които за него при дадените условия, в които се намира, са невъзможни. (12/ стр. 50)

Два начина има, по които човек може да уреди работите си: човешки и Божествен. Ако ги урежда по човешки начин, той постоянно ще се натъква на мъчнотии и разочарования; ако ги урежда по Божествен начин, той ще изпитва щастие и блаженство, ще съзнава, че Бог прониква навсякъде и във всичко.

(12/ стр. 55)

Когато казвате, че сте родени от Бога, питам: Как е възможно Бог, вашият Баща, да ви е родил хилави, болни и недъгави? Как може роденият от Бога да умира? Човек някога се е родил от Бога, но се е отклонил от Него, вследствие на което в живота му е проникнал грехът, страданието, кривите разбирания, болестите, смъртта. След всичко това хората се запитват защо Бог е създал такъв свят. (12/ стр. 69)

Сегашните хора са подложени на вътрешен тормоз вследствие на съмнения, на подозрения, на които често се натъкват.

(12/ стр. 111)

Който не почита майка си и баща си и да се ожени, той пак ще бъде нещастен. Това всички трябва да знаете. Защо? Ако той не почита майка си, как ще почита жена си? (12/ стр. 133)

Страданията и нещастията на съвременните хора се дължат на безлюбието... Ако някой каже на някого най-малката обида, той е готов да изсипе върху него огън и жупел. (12/ стр. 146)

Идейното в живота носи радост и веселие за душата. Щом идейното изчезне, страданията дохождат. Който не разбира този закон, той се оплаква от живота, от страданията... (12/ стр. 164)

Докато е идеалист, човек е щастлив. Щом стане материалист, едновременно с това става нещастен. (12/ стр. 174)

Който не води морален живот, той има зле устроен мозък; като последствия на своя живот той ще бъде изложен на чести заболявания. Няма да мине болест, която да не го засегне.

(12/ стр. 180)

Започне ли човек да живее само за себе си, страданията неизбежно го следват. Мнозина мислят изключително за себе си и въпреки това искат да бъдат щастливи. Това е невъзможно. При това положение не само че не могат да бъдат щастливи, но ще минат през големи страдания. (66/ стр. 3)

Когато безлюбието влезе в човека, Бог излиза навън, дето работи по специален начин. Щом Бог излезе вън от човека, страданията влизат в него и той започва да се мъчи и страда... Тъй щото, когато е вън от човека, Бог работи по един начин — чрез изпитания и страдания. Влезе ли в човека, Той работи по друг начин.

(66/ стр. 8)

Съвременните хора се обичат едни други, въпреки това се мъчат. Защо? Съмняват се в любовта. И който обича, и когото обичат, и двамата се съмняват. Щом дойде съмнението, с него заедно иде и мъчението. Съмнението показва, че любовта не е чиста, има нещо користно в нея. (66/ стр. 12)

Съвременните хора се оплакват от страдания и мъчнотии, които ги правят нещастни. Защо са нещастни? Защото са разместили нещата. Те са поставили човека по-високо от Бога и в него са вложили любовта си. Как можете да обичате повече този, който нищо не е дал за вас, от Онзи, Който ви е дал всичко? Обичайте баща си и майка си, братята и сестрите си, приятелите си, всички хора, но над всички поставете Любовта си към Бога. Каквито жертви да са направили хората за вас, никой не е направил това, което Бог е направил. (66/ стр. 21)

Който разбере и познае Любовта, той живее в рай; който не я разбере, живее в ад. (66/ стр. 170)

Когато слънцето залезе, човек трябва да обработва енергията, която е приел от него. Ако само приема, без да обработва, той ще се натъкне на големи нещастия. Страшно е състоянието на човек, който само придобива, без да обработва придобитото.

(66/ стр. 184)

Когато човек боледува, трябва да знае, че любовта му е слаба.

(66/ стр. 269)

Сегашните хора... се стремели към знание, богатство, сила, красота и са ги придобили, но въпреки това са нещастни. — Защо? — Защото не могат да се ползуват от своите придобивки... Като казвам, че те не се ползуват от своите придобивки, имам предвид ползата за техните души, а не само за телата им.

(66/ стр. 276, 277)

Днес и вярващи, и безверници се оплакват от мъчнотиите в живота. — Защо имат мъчнотии? — Защото не прилагат това, което знаят. (66/ стр. 287)

Вслушването е качество на човешкото съзнание... Който не се вслушва, сам си причинява нещастия и пакости. Да се вслушва човек, значи да даде ухо на това, което Божественото му говори. Първи не дадоха ухо Адам и Ева, когато бяха в рая... Те ядоха, след което излязоха от рая и отидоха в широкия свят, дето и до днес още страдат. (66/ стр. 301)

Ако умът, сърцето и волята не раждат, те са осъдени на страдания. (66/ стр. 430)

Противоречията съществуват като резултат на отклонението, което човешкият ум и човешкото сърце са направили от правия път, който Бог им е предначертал. Те са отбити от правата посока и текат там, дето не трябва, вследствие на което предизвикват големи нещастия. — Какво трябва да правим сега, за да избегнем тия последствия? — Трябва да поставите ума и сърцето си в посоката, която първоначално им била определена. (66/ стр. 469)

Не привличайте света близо до сърцето си. Всички хора, особено младите, като мислят, че благата идат от света, увличат се в него, турят го близо до сърцето и до съзнанието си, вследствие на което страдат. Много естествено! Те не познават законите на света и не могат да се справят с него. Светът е опитно училище. Който влезе в него, трябва да познава законите и елементите, с които той работи. Ако не ги познава, човек се натъква на противоречия и мъчнотии. За да влезе в света и да излезе незасегнат от него, той трябва да е завършил своето развитие. (50/ стр. 38, 39)

Мисълта съществува в живота като външна проява на Божествения свят. Следователно вие трябва да нанесете мисълта върху себе си, както художникът нанася красивите линии на природата върху платното си. Колкото по-вярно е нанесена мисълта, толкова по-ясна представа имате за нея. Ако я нанесете несполучливо и вложите в нея несъществени неща, вие влизате в крива посока на живота и се натъквате на мъчнотии и нещастия. (50/ стр. 54, 55)

Всяка болест се дължи на някаква духовна причина. Неправилните отношения между близките хора — майка и деца, братя и сестри, мъж и жена — причиняват различни болести. Щом се изправят отношенията, болестта изчезва. (50/ стр. 97)

Числото седем е строго число. То изисква от човека правилно прилагане на основните принципи на живота. Който не ги прилага правилно, той се натъква на големи нещастия и страдания.

(50/ стр. 226)

Всяко желание, реализирано не навреме, причинява повече нещастия, отколкото радости. За да не си причинявате сами нещастия, не пресилвайте нещата. Всяко нещо трябва да стане на своето време. (50/ стр. 235)

Ако заболеете от простуда, от хрема, потърсете причината на заболяването. Ще видите, че причината се крие в надмощието на отрицателните енергии в организма. И тогава не остава нищо друго, освен да ги превърнете в положителни. Значи всяка болест се дължи на излишък от отрицателни енергии. Ако не можете да ги превърнете в положителни, намерете отдушник[7], отдето да изтече излишъкът. Отрицателната енергия в организма е неканен гост, от който трябва да се освободите. (50/ стр. 248)

[7] Цел, работа

Ако не прилагате новото, ще дойде старото, което носи страдания. Съдържанието на новото е доброто. Старото е лишено от доброто. (50/ стр. 296)

Пазете се от еднообразието в живота, което действува убийствено върху ума и сърцето. Влюбените често попадат в това еднообразие и в скоро време изгубват любовта. След това плачат, страдат, търсят любовта, но не могат да я намерят. Защо? Любовта изключва еднообразието. Ако търсите разнообразието в живота, търсете го в света на Великата Любов. (49/ стр. 118, 119)

Човек трябва постоянно да пренася енергиите си от физическия свят в духовния, от духовния в Божествения и обратно: от Божествения свят в духовния и от духовния във физическия. Спре ли на физическия свят и остане за дълго време там, той непременно ще се натъкне на ограниченията и на недоволството, които изсушават, изсмукват енергиите му. Такъв човек се радва и скърби, но нито радостта му е трайна, нито скръбта разумна. В първия момент може да се зарадва за нещо, но в скоро време радостта му ще падне под нулата. Скръбта му пък не е разумна. Ще скърби, ще се вайка, без да придобие нещо. (49/ стр. 127, 128)

Човек страда, когато обикновеното му съзнание не е свързано с неговото висше, Божествено съзнание. Той се радва, когато между обикновеното и висшето му съзнание има тясна, правилна връзка. Каже ли някой, че страда, нищо друго не му остава, освен да съедини своето нисше, обикновено съзнание с Божественото, т.е. с възвишеното, благородното начало в себе си. (49/ стр. 137)

Страшно е човек да държи в ума си лоши мисли за някого. При това той трябва да знае дали мнението, което има за някого, почива на действителността. Неверните мисли се наслояват върху съзнанието на човека като утайки и му причиняват големи мъчнотии и страдания. Отрицателните мисли правят човека нервен и неразположен. За да се освободи от лошите и отрицателни мисли, човек трябва да работи върху самовъзпитанието си, да прави опити. (51/ стр. 8)

Всички хора страдат, понеже имат условия да работят, а не ги използуват. (51/ стр. 13)

Казано е в Писанието, че за всяка празна дума ще даваш отчет. Всяка празна дума е дълг, който трябва да платиш с лихвите заедно. Ако сутринта си направил един дълг, прегледай сметките си още през деня, та като дойде нощта, да те завари с ликвидирани сметки, да не текат лихвите. Неизплатените дългове не са нищо друго, освен кармата, от която всеки се страхува. Който не плаща дълговете си, пада под тежестта на кармата, т.е. на лошите условия, които го заробват. При тези условия той се оплаква от живота си, обезсърчава се и не може да се развива правилно.

(51/ стр. 13, 14)

Живот без идеали е живот на нощта, на мрака. Страшно е положението на човека, който е лишен от идеали. Той се движи като в мрачна нощ, без направление и цел. Изпадне ли в нощта на живота, човек не може да работи. Защо? Няма условия за работа. Добрите условия са в деня, а неблагоприятните — в нощта. Всеки подтик, всеки импулс показва, че човек живее в зората на деня. Когато импулсът, подтикът изчезва от човека, той изпада в неописуем мрак, граничещ със смъртта. (51/ стр. 138)

Бог е възлюбил човека още преди създаването, но и човек трябва да му отговори с Любов... Ако не обича Бога, човек ще потърси любовта на подобния си, която ще му причини големи нещастия и страдания. Защо? Защото е попаднал на същество, което не стои по-високо от него. В търсене на любовта човек се заблуждава и попада там, дето не трябва. (51/ стр. 171)

Разумността подразбира всяко нещо да става на определеното време. Следователно природата е определила кога даден човек трябва да се жени. Ожени ли се по-рано или по-късно от определеното време, той непременно ще се натъкне на страдания и мъчнотии. Спази ли времето, което природата е определила, той ще има добри условия за развитие. (51/ стр. 212, 213)

Изобщо най-малката дисхармония между мислите, чувствата и постъпките на човека води към заболяване. (51/ стр. 227)

Щом си станал чрезмерно голям, страданията неизбежно ще дойдат. (51/ стр. 252)

Много от болезнените състояния и неразположения на човека се дължат на свиването на капилярните съдове. Свиването и разширяването на капилярните съдове става под влиянието на електричеството и магнетизма... Всяка лоша мисъл, всяко лошо чувство и всяка лоша постъпка стесняват капилярните съдове и прекъсват теченията на електричеството и магнетизма в човешкия организъм. (51/ стр. 263)

Който не дъвчe добре храната си, страда. Страданията, болестите, през които човек минава, представят тоягата на природата. Всеки орган трябва да изпълни своята функция, да не я оставя на другите органи. За пример, задачата на зъбите е да разкъсат храната, да я сдъвчат добре и след това да я изпратят в стомаха. Задачата на стомаха е като химик да обработва храната, но не и да я дъвче. Ако храната е сдъвкана добре, стомахът ще извърши процесите си добре. Ако храната не е сдъвкана добре, стомахът не отговаря за чуждата работа; той ще я прехвърли няколко пъти натук-натам, ще я обърне на една и на друга страна, ще извърши химическите процеси, доколкото му е възможно, а за несдъвканата храна не отговаря. Част от нея се изхвърля навън, а другата част се натрупва между тъканите като необработена, полуорганическа материя, която причинява различни болести. (51/ стр. 272)

Никога не пийте студена, ледена вода. Пиете ли студена вода, капилярните съдове на гърлото и на стомаха се свиват чрезмерно и причиняват ред болезнени състояния. Никога не дишайте през устата си, защото капилярите на дробовете се свиват.

(51/ стр. 272. 273)

Истинско знание е това, от което човек може да се ползува на всяко време. Не може ли да се ползува от него на всяко време, това знание ще му донесе най-големи изпитания. Много хора придобиват толкова знания, колкото да ги бият. Като не разбират къде и кога трябва да приложат знанието си, те предизвикват неразположението на хората и на природата и получават плесници. (51/ стр. 274, 275)

Докато не се научи да мисли и да чувствува правилно, човек не трябва да бърза да се проявява... Това не значи, че природата изключва човека от живота, но му казва да учи, а после да се проявява. Той може да се проявява като ученик, но не като учител. Ако не спазва това правило, тя му праща болести, страдания, лишения да се учи. (51/ стр. 275)

Малките неща проникват в човека и го обновяват. Не може ли човек да възприеме и оцени малките неща и да минават големите през него, те изтичат навън и той пак остава сух. Такъв човек е подобен на камък: колкото и да се мокри и полива с вода, все сух и твърд си остава. Значи сухият остава завинаги твърд; твърдият пък се отличава с неплодородие, т.е. той остава безплоден. Безплодният е нещастен, а нещастният всякога се мъчи.

(51/ стр. 279)

Вие не подозирате, че временните блага създават големи нещастия. (38/ стр. 90)