Бог желае да направи от вас много нещо, но затова се иска и вашето участие. И вие трябва да работите заедно с Него... Ако не работите, както Бог изисква, ще минавате през по-големи страдания, докато започнете да мислите право... (38/ стр. 150)

Като видите, че сте останали назад, че сте изгубили добрите условия на живота, ще изгубите желание за работа. Казвам: Вие изгубихте първите добри условия — не съжалявайте за тях. Идат вече новите условия, които трябва разумно да използувате. Като изгубите първите условия, ще дойдат втори, трети, четвърти, но знайте, че колкото повече пропущате условията, толкова повече се увеличават страданията. (38/ стр. 150, 151)

Вън от разумните методи на природата ти непременно ще страдаш. (38/ стр. 171)

Закон е: Докато се занимаваш с погрешките на хората, ти всякога ще страдаш. Те са зараза, от която не можеш да се освободиш. (38/ стр. 200)

Незнанието е причина за големите нещастия в живота.

(38/ стр. 208)

Никой не може да избегне последствията на своите мисли, чувства и постъпки. Днес или утре, след десетки години или векове ти ще се натъкнеш на тая реалност. Ти може да си забравил какво си правил някога, но ще се натъкнеш на последствията на твоите дела и ще се чудиш отде ти дойде нещастието.

(38/ стр. 227)

Каквото да правиме, Бог никога не е допуснал една лоша мисъл или едно лошо чувство по отношение на нас. Такава трябва да бъде и вашата Любов. Ако не спазите този свещен закон на Любовта, страданията неизбежно ще ви следват. (26/ стр. 112)

Съвременните хора преувеличават нещата, вследствие на което създават помежду си големи неприятности и страдания.

(26/ стр. 119)

Човека... Ако води непорядъчен живот, без да иска, той си приготвя лоши бъдещи условия, които ще го заведат в ада, в тъй наречената тринадесета сфера на земята. (26/ стр. 141, 142)

От Божествено гледище към всички хора трябва да имате еднакво почитание и уважение. Докато правите разлика между хората, че едни са по-добри, а други — по-лоши, вие всякога ще бъдете нещастни. (26/ стр. 161)

Самовладането е наука за светиите, за адептите, за великите Учители в света. Но и учениците на окултизма отчасти поне трябва да прилагат самовладането в живота си... Нещастията, които сполетяват съвременния човек, се дължат на това, че той не може да се самообладава. (26/ стр. 183)

Бог живее и се проявява в общия, в целокупния живот. В този живот и хората живеят... В който момент човек започне да мисли, че животът е само негово благо, и търси начин как по-рационално да го използува за себе си, той е създал вече своето нещастие. Защо? Защото никой няма право и не може да използува живота за свое лично благо. (34/ стр. 4)

Щом човек не може да реализира една светла идея, в него се образува празнина, която му причинява ред страдания и нещастия. Природата не търпи никакви празнини. Следователно всяка празнина в живота на човека се дължи на някаква нереализирана светла мисъл в миналото му. (34/ стр. 69)

Всички духове, които не разбират същината на Битието, се мъчат. (34/ стр. 322)

Който се е опитвал да подчини Божественото на човешкото, той е изпитвал най-големи страдания и нещастия в света. Като знаете това, дайте свобода на Божественото в себе си да се прояви, както то разбира. Оставено само на себе си, Божественото ще направи повече, отколкото сте очаквали. Божественото в човека е в състояние да изправи живота му, да изправи всички негови погрешки. (34/ стр. 331, 332)

Докато не бяха готови да следват Любовта, хората трябваше да минат през големи страдания да се пробуди съзнанието им. Щом се приготвиха да следват Любовта, Бог им каза: “Ще изпратя Духа Си да ви ръководи”. (34/ стр. 410)

Изобщо когато човек е весел, радостен, линиите на устата му взимат възходяща посока; когато е тъжен, скръбен, линиите взимат низходяща посока... Всяко помръдване на линиите на устата надолу причинява малко или голямо нещастие на човека... Една усмивка е в състояние да измени посоката на линиите и ъглите на устата му — от низходящи да ги превърне във възходящи.

(53/ стр. 31, 32)

Боли ви зъб, тичате при лекар. И това е добре, но потърсете причината на заболяването. Тя е духовна. Зъбоболието се дължи на нарушаване на закона на Любовта. Това нарушаване може да е станало в далечното минало, а днес изпитвате последствията му. Първоначално нарушаването на закона се е отразило върху ума, изопачило е мислите, после е слязло в чувствата, а оттам във физическия свят, дето се е отразило дисхармонично на зъбите. Значи човек може да си помогне по духовен начин, да въздействува на ума и на сърцето си, да изправи отношенията си към Любовта.

(53/ стр. 96, 97)

Никога не се отказвай да направиш това, което можеш. От тебе искат да направиш една малка услуга — не се отказвай, не мисли, че не можеш да я направиш. Откажеш ли се под предлог, че не искаш, не можеш или нямаш време, ти се свързваш с един отрицателен закон в природата. Против тебе се опълчва верига от отрицателни сили... Те представят подпочвена вода, която бавно, но сигурно разрушава основите на твоя живот. Един ден ти ще се намериш пред голяма катастрофа. (53/ стр. 103)

Всяко чувство и желание, които не вървят по законите на великата природа, са незаконни и несъществени и са осъдени на разрушаване. Който има такива желания, той е осъден на страдания. Като страда известно време, той ще разбере, че се намира на крив път и ще се оправи. (53/ стр. 230)

Човек трябва да знае колко време да работи и колко да почива. Ако работи или почива повече, отколкото трябва, той губи разположението на духа си и започва да боледува. (53/ стр. 306)

Някой се оплаква, че живее в ада. Защо живее в ада? Защото мисли за всички хора лошо. Постоянно го чувате да казва, че този е лош, онзи е грешен. Понякога толкова се забравя в своята критика, че си позволява да не одобрява и Бога, и ангелите. Всички са лоши за него, само той е добър. Какво трябва да прави този човек? Той трябва да мисли, че всички хора са добри, че Бог е благ и милостив. (36/ стр. 23)

Постоянните величини се намират в постоянно, в непрекъснато движение. За пример, Любовта е постоянна величина и като такава тя е в постоянно движение. Който се опита да спре движението на Любовта в себе си, той се натъква на големи страдания. Вярата, надеждата, милосърдието, кротостта са постоянни величини. Като постоянни величини и те са в непрекъснато движение.

(36/ стр. 53, 54)

Докато се надяват, че могат да постигнат нещо, хората са доволни, радостни. В който ден се усъмнят в постигането на своите желания, те стават недоволни и скръбни. За да не дойдат до това положение, хората не трябва да поставят никакви прегради на своите идеали. (36/ стр. 93)

Дребнавата мисъл създава нещастия за човека. (36/ стр. 127)

Днес хората се измъчват, безпокоят се, страдат, защото нямат вяра. (36/ стр. 185)

Щом греши, човек ще бъде изпъден навън да изпита лошите условия на живота: студ, мрак, лишения. Който се поддава на съветите на човешкия ум, без да се допитва до Божественото в себе си, той има условия да греши. (36/ стр. 223)

Страхът прави човека нещастен. Който е дошъл до самоопределение на съзнанието, той има присъствие на духа. (36/ стр. 246)

Съвременните хора не са дошли още до самоопределение на съзнанието си, вследствие на което се оплакват от живота, считат, че са нещастни. (36/ стр. 247)

Ако някой бяга от нещастието, а същевременно не прилага Любовта в живота си, нещастието неизбежно ще го следва.

(36/ стр. 270)

Мъжът и жената могат да бъдат щастливи, докато живеят по Бога. Пресекат ли пътя на Бога в своя дом, щастието отстъпва мястото си на нещастието. (36/ стр. 270, 271)

Низходящата мисъл е причина за нещастията на хората.

(36/ стр. 284)

Трябва да знаете, ...че непременно ще минете през своя минал живот и ще платите за всички свои погрешки. Докато не се справите с миналото си, вие няма да се освободите от страданията.

(36/ стр. 306)

Неправилният живот на хората в миналото до голяма степен е покварил тяхното съзнание, вследствие на което светът със своите изисквания се е наместил в умовете и сърцата им и не е оставил място за Господа. Всичко има в умовете и сърцата на хората, но само Той не е там. Тази е причината, задето днес хората са обременени, измъчени. Те носят голям, непосилен товар.

(10/ стр. 10)

Ако е въпрос за заблуждения, съвременните хора са хипнотизирани от своите заблуждения. Учени и прости, богати и бедни, учители и ученици, родители и деца, всички се намират под влиянието на своите заблуждения, вследствие на което се явяват ред страдания, нещастия, болести, разочарования и т.н. (10/ стр. 94)

С хиляди години можете да тропате на вратата на Царството Божие, но докато не изхвърлите от себе си съмнението, подозрението, безверието, омразата, завистта и тем подобни, нито тази врата ще ви се отвори, нито учен човек ще станете. При това положение вие ще си останете обикновен човек и нещастието в разни форми ще ви следва: възлюбеният ви ще ви напусне, богатството си ще изгубите, здравето ви ще изчезне, общественото си положение ще изгубите. (10/ стр. 157)

Болестите са резултат на някаква аномалия, която се е породила в света на ума или в света на сърцето в човека. (10/ стр. 158)

Някой казва: Сърцето ми е ранено. — Това означава, че съмнението и неверието са проникнали в ума и сърцето на този човек и са го ранили. (10/ стр. 164)

Като не разбират законите, щом се намерят в трудно положение, хората прибягват към лъжата. Те мислят, че по този начин ще подобрят положението си. Наистина положението им понякога се подобрява, но временно само, а след това се натъкват на по-големи страдания. За предпочитане е да пострадаш малко, отколкото да излъжеш... (10/ стр. 195, 196)

Злото седи в личността, а личността е отживяла своето време. Често заради своята личност човек е принуден да изменя на Божественото в себе си, вследствие на което се натъква на големи страдания. (10/ стр. 196)

Страданията са от хората, а не от Бога. Бог дава условия на човека да учи, но ако не може правилно да използува тия условия, той страда. (47/ стр. 120)

Понеже човек е сложно същество, той трябва да се проявява във всички посоки. Еднообразните мисли и чувства в човека създават ред страдания. (47/ стр. 124, 125)

За да влезе в новия живот, човек трябва да познава законите на този живот и да живее съобразно тях. Не ги ли познава, той се натъква на страдания. (47/ стр. 166)

Вие се питате защо човек страда толкова. Как да не страдате, когато в основата на вашия живот лежи користолюбието. Мъжът използува жена си, а тя — своя мъж. Родителите използуват децата си, а те — родителите си; възлюбеният използува своята възлюбена, а тя — него... (22/ стр. 131)

Съвременните хора се изтощават и страдат от преяждане.

(22/ стр. 157)

...Съмнение. То прекъсва всички токове, всички връзки между съществата. Щом се усъмниш, страданията идат. — Защо страдаме? — Защото се съмнявате. (22/ стр. 158)

Ние сме потопени в един разумен свят и който не вярва в него, страда. (22/ стр. 181)

Ето, Господ ни е дал в света пълна свобода и ни казва: “Аз ви давам живота, с който можете да разполагате, както искате. Почнете ли обаче да ядете и пиете безразборно, да изтощавате силите си, нещастията и страданията ще се нижат едно след друго върху вас.” (8/ стр. 136)

Когато не следвате заповедите на Христа, вие се отклонявате от Него, отричате Го, ...предавате Го постоянно на Пилата, на страдания — на ежедневно приковаване на кръста... Някой казва: Много страдания имам, душата ми ще се пръсне от мъка. — Да, ще се пръсне душата ви, защото сте забили много гвоздеи в тялото на Христа. (2/ стр. 66)

И сега ако питате защо ви сполетяха толкова нещастия, казвам: нещастията и страданията дойдоха върху вас, защото не слушахте Духа. Вие трябваше да слушате Духа като ваш Учител. (2/ стр. 85)

Злото в света като живо същество обича да напада хората, да ги подмамя да му свършат работата, а после ги изоставя. Не се минава много време и страданията идват. (2/ стр. 93)

Казвам: Ти си длъжен да се подчиниш на Бога! Понеже не слугуваш на Бога, затова са те сполетели всички тези нещастия. Никаква друга съдба няма в света! (2/ стр. 124)

Вие ме слушате и си казвате: Мене ми е тежко, мъчно ми е. — Защо? Защото сте затворили прозорците и не пущате Божествената светлина през тях. Господ може да живее във вас, но не сте отворили прозорците си да влезе. (2/ стр. 142)

Който желае много, прави грях, а който направи грях, страда.

(2/ стр. 190)

Някои болезнени състояния се дължат на чрезмерно разширяване на чувствата. Други болезнени състояния се дължат на неяснота в мислите. (55/ стр. 93)

Човек е дошъл на земята, без да знае законите на великата природа, нито тези, които Бог е вложил в него. Интуицията му говори, но той не се вслушва в нея. Тя се изявява като вътрешен глас, който му нашепва: Не прави това, за да не те сполети нещастие. — Той не се поддава на този глас и си прави, каквото иска. После се чуди защо идат нещастията: първо по-малки нещастия, после по-големи, докато всичките му работи се объркват. (55/ стр. 145)

Умът спасява човека. Който не се държи за своя ум, ще страда. Хората страдат, понеже не мислят. Те се водят по сърцето си, а не по ума си. Умът е Божественото начало в човека, което никога не се петни. (55/ стр. 163, 164)

Нещастията на хората се дължат на това, че нямат методи за работа. (55/ стр. 192)

Музиката е метод, чрез който се разрешават всички въпроси. Тя трябва да влезе вътре в човека. Ако не мислиш, не чувствуваш и не постъпваш музикално, нищо не можеш да постигнеш. Тази музикалност в човека наричаме вечно добро... Хората се питат защо идат страданията и нещастията в живота. Те не се сещат да търсят причината в себе си. Още в далечното минало те се отклонили от музикалния път на живота и до днес не могат да се върнат там. (55/ стр. 197)

— Защо страдаме? — Защото не давате път на вашата музикалност. Като страдаш, природата ти казва: Изпей нещо! Или изговори нещо музикално! (55/ стр. 198)

Без доброто и разумността нищо не се постига. И да имаш нещо, скоро ще го загубиш. И тогава ще дойдат скърбите и страданията. (55/ стр. 212)

Казвам: Нещастието на хората се дължи на неразбиране на своето естество. (55/ стр. 224)

Човек страда от ненужни мисли и чувства. Освободете сърцето си от ненужните чувства и ума от ненужните мисли. Те са товар, който нищо не допринася. (55/ стр. 280)

Има два вида огъвания: съзнателни и несъзнателни. Нещастията на хората се дължат на несъзнателните огъвания... Който се огъва съзнателно, той предвижда нещата, знае къде да се огъне и къде не и избягва катастрофите в живота. (55/ стр. 313, 314)

Животът съдържа в себе си ред условия и възможности за развитие на съществата. Не могат ли да използуват живота правилно, живите същества са изложени на ред страдания.

(17/ стр. 7)

Безверието внася всички нещастия и страдания в човешкия живот. Причината за безверието на хората се дължи на това, че те искат да отделят душата си от своето съзнание. Хората не подозират даже, че нещастията и страданията им се дължат именно на отричане на душата, или отричане на самия живот. Под думата живот разбираме общата, целокупната душа, която функционира в живата природа... Нашите души представят удове, или части, от великата душа... Следователно всеки човек трябва да държи в себе си идеята, че е безсмъртна душа. (17/ стр. 59, 60)

Неправилните мисли се връщат пак към вас и вие изпитвате техните лоши последствия. (17/ стр. 87)

Всеки индивид, всяко семейство, всяко общество, пък и цялото човечество имат своя специфична мисия, която трябва да изпълнят. Ако индивидът, семейството, обществото, народът и цялото човечество не изпълнят мисията, за която са предназначени, очакват ги страдания, разочарования и смърт. (17/ стр. 99)

Когато казваме, че някой човек е нещастен, причината за това се дължи на неговата леност. (17/ стр. 111)

Който не е намерил Истината, той ще се ражда и преражда, ще се жени и преженва, деца ще ражда и ще ги погребва, ще страда, ще боледува, ще изпита всички нещастия в живота. Такава е заплатата на онзи, който не познава Истината. (17/ стр. 164)

Блажени са очите, които виждат правото отношение, което съществува в света. Блажени са ушите, които слушат и разбират разумното Слово. Божественото изисква от човека и да вижда, и да слуша само онова, което трябва, което е необходимо за неговото повдигане... Съвременните хора страдат, понеже виждат, слушат и правят това, което не им трябва. (17/ стр. 187, 188)

Всяко добро или зло, което правим на другите, правим го и на себе си... Ако онеправдава ближния си и му създава страдания, едновременно той причинява страдания и на себе си. Не мислете, че ако ближният ви страда, вие ще бъдете щастливи. Такъв закон в света не съществува. (17/ стр. 194)

Светът, в който хората живеят, е разумен. Следователно страданията, мъчнотиите, неволите на хората се дължат именно на това, че те искат да живеят според своите лични разбирания. Живеят ли така, те непременно ще влязат в стълкновение с разумния свят около себе си и ще страдат. (17/ стр. 229)

Днес всички хора страдат, понеже не се разбират. Щом не се разбират, те не могат да си помагат. (17/ стр. 308)

Скръбта всякога се ражда от нямане на светлина. И всякога, когато някой скърби, в ума му, в сърцето му има тъмнина, няма светлина. Дойде ли светлината, скръбта изчезва. (28/8:7)

Онова дълбокото, Божественото съзнание казва: “Изпълни Волята Божия.” Ти казваш: “Не, не мога да изпълня Волята Му сега поради тия и тия съображения, не е време да изпълня Волята Му. Аз не мога да я изпълня.” Добре. И всякога след един вътрешен отказ на ученика резултатите, които го последват, са нещастия, страдания. (28/17:5)

И ние сега съвременните хора страдаме от малките погрешки.

(28/17:9)

У вас, учениците, липсва разположение на чувствата... Това е цяло изкуство, а сега по нямане на това изкуство ония енергии, които придобивате в разходките, ги изгубвате. С един замах изгубвате богатството, което имате, и после страдате. Трябва да имате разположение на чувствата. Вие сами може да се упражнявате в това. (28/33:14)

...То е възстановяване на онази вътрешна хармония между Бога и нас, а тя трябва да съществува всякога. Всяко разединение между абсолютно малкото и абсолютно великото създава страдания, а образуването на тази хармония създава щастие. Тази връзка може да се образува мигновено. (28/34:19)

Страданията не са нищо друго, освен доказателство за това, че вие не сте се подчинили на разумната, на Божествената мисъл. Всякога, когато не се подчиниш, в теб ще има една малка скръб, едно малко страдание. (29/2:16)

Скръбта е признак на малка чистота. (29/10:6)

Който не е доволен от големите благословения, пръчица иде за него. След като природата го понашари по този начин, той става отличен човек, доволен от всичко... (29/23:11)

Всички страдате за пари. Аз обаче мисля, че съвременните хора страдат от нямане идеи — безидеен е животът им, убеждения нямат. (29/23:20)

И в миналите, и в бъдещите векове Бог всякога е един и същ, изобилен в Своята Любов. Неговата Любов се е спирала само тогава, когато нашата воля Му е противодействувала. Спирането на Божествената Любов произвежда страданията в света.

(29/28:28)

При сегашната еволюция, в която се намира земята, има изоставена инертна материя на същества, минали преди нас. Хората са всмукали много от тази инертна материя. Те трябва да се освободят от тази материя, да гледат да я изхвърлят. Тя е причината за сегашното падение на хората. Тя е, която създава страданията им. Вие сте чувствували в себе си, като че нещо ви души, мъчи ви, иде ви дори, ако ви е възможно, да разрушите целия свят. Това се предизвиква от инертната материя във вас. В нея са вложени мислите, желанията на миналите векове. Тази материя трябва да се одухотвори. Затова Божествената енергия трябва да дойде да работи в нас. (29/30:15, 16)

Скръбта означава известен факт, а именно, че известно Божие дело в света е спряно. Туй спиране, туй подпушване на тази Божествена енергия образува скръбта. (29/33:9)

Подпушването на Божественото в нас ражда всички страдания.

(29/35:20)

Аз мисля, че всичката причина за нещастията в света се дължи на това, че не се молите усърдно. (29/36:13)

Ние сега говорим за знание, което иде от Любовта, защото знание без Любов всякога носи нещастие със себе си.

(29/37:24, 25)

Със скръбта всякога се проверява законът, че ние не сме доволни на онова, което Бог ни е дал, и вследствие на това страдаме, скърбим. (30/6:24)

Тъй че всичката скръб в света иде от това, че ние не уповаваме на себе си, на онова Божествено начало, което е вложено в нас. Божественото във всинца ни е едно и също. Ние уповаваме на онова, което се мени и променя, и вследствие на това усилваме своите страдания. (30/6:25)

Щом ти дават, непременно трябва да даваш. Ако не даваш, ще има подпушване, а подпушването е най-голямото нещастие, което може да сполети човека. (30/9:13)

Някой казва: Аз няма да правя зло. — Кажеш ли така, ти усилваш злото в себе си. — Аз няма да лъжа. — Ти усилваш лъжата в себе си. Ще кажеш: Ще говоря Истината, ще правя добро. Казваш ли така, това има смисъл. Негативната философия донесе най-големите нещастия на човечеството. (30/18:12)

И когато аз говоря, че човек е храм на Бога, т.е. Бог живее в него, аз не подразбирам нито физическото, нито астралното, нито менталното, нито причинното тяло, но подразбирам будическото тяло на човека, което е тяло на духа. В това тяло именно живее Бог, Божественият Дух... Причината, дето много хора са нещастни, се дължи на това, че будическото тяло у тях е в спящо състояние. А за да се събуди, човек трябва да има израза на Любовта, на Мъдростта, на Истината, на Правдата и на Добродетелта, за да прииждат техните сокове. (30/25:10)

Всеки от вас има следната опитност: щом кажете нещо, което не е съобразно с великия Божи закон, изпитвате скръб, като че сте изгубили нещо... — Ами Истината говорих. — Не, ти не си говорил Истината както трябва. Ти си говорил по човешки, а не по Божествено. (30/30:87, 88)

Радостта показва, че ние сме в съгласие с Божиите закони, но когато страдаме, ние сме в разногласие с Бога. (30/31:118)

Като не знаят по какъв начин да приложат любовта си, хората се натъкват на ред нещастия и погрешки. Дойде ли до приложение на любовта, човек трябва да бъде съвършен. Само съвършеният човек може да изпълни закона на любовта. За несъвършения човек Божията Любов носи големи разочарования и нещастия.

(35/ стр. 75, 77)

Енергиите в природата не могат да се задържат дълго време, без да се проявят... Който не иска доброволно да прояви своите енергии, невидимият свят ще го застави чрез големи страдания да даде всичко, което е взел. Нещастията и страданията имат за цел да заставят човека да даде нещо от себе си, да се откаже от своя егоизъм. (35/ стр. 101, 102)

Каквото Природата каже, трябва да я слушате. Тя е Великият Учител, който ви ръководи. Не я ли слушате, тя ще ви тури далеч от себе си. След това ще дойдат страдания, нещастия; ще охкате, ще пъшкате, но тя няма да ви погледне. Ще мине покрай вас и дума няма да ви каже. (35/ стр. 131)

Не се моля да измени Бог времето заради мене, но аз се нагаждам на времето. Като не постъпвате по този начин, вие грешите и после страдате. Питате: — Защо идат страданията? — Защото искате Бог да измени нещата заради вас. Казвате, че се молите на Бога, и мислите, че Бог ще измени Своя план. Добре е да се молите, но не да се изменят нещата заради вас, а да станат така, както Бог е наредил. (58/ стр. 26, 27)

Съществуват два закона в света: човешки и Божествен... Човешкото причинява страдание на хората, а Божественото — радост. — Защо страданията преодоляват в живота? — Защото човешкото взима надмощие над Божественото. Човешкият порядък никога не може да донесе радост на хората. (58/ стр. 81)

Ако страдаш, ще знаеш, че си в човешкия порядък и ще гледаш да ликвидираш с него. (58/ стр. 83)

Малката погрешка причинява големи пакости в живота. Като знаете това, изправяйте първо малките си погрешки, защото те довеждат човека до големи страдания. (58/ стр. 154)

Който се храни със Словото Божие, всякога ще бъде здрав. Ако не се храни със Словото, ще боледува. Следователно ако боледувате, ще знаете, че не се храните със Словото Божие.

(58/ стр. 175)

Ако нямаш любов, казваш: Едно време обичах един човек, но сега не го обичам... Ако наистина си го обичал и после го разлюбиш, ти ще изпитваш голямо мъчение. (58/ стр. 301)

Страданията на хората произтичат от неразбиране на онзи висш порядък, който съществува в целокупния живот.

(67/ стр. 66)

Съвременните хора се оплакват от глад, от сиромашия, от нещастия. Защо някои хора са изложени на такива условия? Защото очакват Бог да ги обича, а не те да Го обичат. Те изискват първо хората да ги обичат, а после да проявят своята любов към тях. (67/ стр. 192)

Който говори Истината, той ще изпита всички блага на живота. Който не говори Истината, той ще опита всички страдания.

(67/ стр. 229)

Нещастието на хората се дължи на това, че те не разбират необятната Божия Любов. (67/ стр. 319)

Щом искаш да се освободиш от Любовта, ще дойде най-голямото нещастие. Никога не се старайте да се освободите от Любовта. Освободете се от вашите криви разбирания, от вашите криви постъпки, криви мисли, криви чувства, но от Любовта ни помен от мисъл да се освобождавате. То е най-свещеното.

(25/ стр. 37, 38)

Нещастието е признак всякога, че ти си нарушил някой закон, знаен или незнаен. Може ти да не си виноват, трябва да се учиш. Всички нещастия, страдания се дължат на неща, които не знаем и ги правим. Трябва да ги научим. (25/ стр. 62)

Някои хора не разбират защо животът е нещастен. Ти си в света на тъмнината. Докато не излезеш оттам, ти щастлив не може да бъдеш. (25/ стр. 72)

Всеки друг идеал вън от Любовта е отклонение от правия път. Всеки друг идеал носи нещастие в живота. Всички нещастия, които сега съществуват в живота, не са нищо друго, освен отклонение от великия идеал на живота — Любовта... (25/ стр. 169)

Всяка мисъл, всяко чувство в човека има свои специфични напрежения. Не са лоши тия напрежения, но човек трябва да знае как да се справи с тях. Ако не се справи навреме, те могат да избухнат като бомби и да предизвикат известни експлозии в човека. Тези експлозии в организма на човека са причина за различни болести като неврастения, невропатия. Те са причина и за различните страдания в човека. (25/ стр. 235)

Значи всяка мисъл, която остане в ума в пасивно състояние, не се впрегне на работа, произвежда в човека неприятни, тежки състояния. (25/ стр. 246)

На какво се дължат страданията на хората? На това, че умът им лесно се раздвоява. Не само вяра се иска от човека, но той винаги трябва да се подчинява на великото в себе си. (25/ стр. 562)

Ако духът и мисълта не се слеят... човек не мисли правилно. Не става ли сливане на духа и на ума, от една страна, и на душата и на сърцето, от друга, човек изпитва особени ограничения в мисълта и в чувствата си, които му причиняват страдания. Той страда, мъчи се, без да знае защо. (27/ стр. 164)

Ако не върши Волята Божия, човек не може да бъде в съприкосновение с Любовта на Бога. Ако не е в съприкосновение с Любовта Божия, човек не може да се ползува от живота. При това положение той живее в света на мъчението и без да иска, проявява своята твърдост и горчивина. (27/ стр. 234)

Хората страдат, понеже не искат да се откажат от погрешките си. (27/ стр. 321)

Когато придобие Любовта, човек влиза в своята добра съдба, или дихарма. Щом изгуби Любовта си, той отново се връща в кармата си — закон за причини и последствия. При това положение човек се натъква на неприятелите си, на болести и нещастия. Той се вижда заобиколен от всички страни с мъчнотии и неприятности, с които сам мъчно може да се справи.

(27/ стр. 333)

Ще знаете, че заблужденията, противоречията и страданията във вашия живот не произтичат от Бога. Да мислиш обратното, това е заблуждение... Ако отидете при добрите майки и бащи, при добрите учители и свещеници, при добрите държавници, при напредналите адепти, какво ще ви кажат те за Бога? Те ще ви кажат, че Бог е Любов; че страданията и нещастията във вашия живот се дължат на неразбиране на великите принципи и закони, с които природата си служи. (16/ стр. 13, 14)

Кое е по-добро — да те обичат или да обичаш? ...Единственото нещо, което никой не може да ти отнеме, е това, което сам проявяваш. Затова ние трябва да обичаме. Въпреки това човек дохожда до обратното заключение и казва: Трябва да ни обичат... И ако днес хората страдат, причината за това е, че те не обичат. Така е поставен въпросът за страданията в живота. (16/ стр. 47)

Всички страдания и мъчнотии в живота ви се дължат на това, че не знаете да четете. Много неща сте чели, но от това, което хората са писали. Вие още не сте чели това, което Бог е написал във вас. (16/ стр. 63)

Какво представя Любовта? Любовта е дъщеря на Бога — дева на живота. Който се е домогнал до тази дева, той трябва да я пази като зеницата на окото си. Злоупотреби ли с нея, тя взима всичките си пособия и си заминава. Момък и мома, които злоупотребяват с Любовта, се лишават от нея. Щом Любовта ги напусне, те остават самотни, чужди на всички в света. Животът им се превръща в страдание. (18/ стр. 50)

Ако направите някаква погрешка, кажете истината, признайте се поне в себе си... Който е скривал истината, всякога се е натъквал на мъчнотии, сам си е причинявал нещастия и злини.

(18/ стр. 350)

Щом не разбираш Любовта, Мъдростта и Истината, идат страданията. (42/ стр. 17)

Светът страда от това, че не е влюбен в нещо високо.

(42/ стр. 57)

Не знаете ценността на душата, на ума, на сърцето, на духа. — Аз защо съм нещастен? — Защото не знаете ценностите.

(42/ стр. 125)

Всяка една мисъл, която ти пратиш към Бога да благодариш, тя ще се върне към тебе с лихвите и ще бъде благословение. Ако не се молиш на Бога, ти ще станеш един нещастен човек.

(42/ стр. 227)

Щом се прекрати Любовта, то е тежко положение и мигновено ако се прекрати Любовта, човек става нещастен. Ако 1/30-хилядна част от секундата имаш скръб, ти мислиш, че имаш голяма скръб; много малко като се прекъсне Любовта, ти вече се чувствуваш нещастен. (42/ стр. 235)

От слънцето казват: “Бог в нас работи”. Звездите казват: “Бог в нас работи”. Всяко едно растение говори: “Бог работи в нас”. Там, дето не работи, има разрушение, смърт, смрад, нещастие.

(42/ стр. 348)

Всичките спорове в света произтичат от немузикалното произношение... Някой път едно немузикално казване носи нещастие. (42/ стр. 407)

Ти не може да познаваш Бога, ако ти Го търсиш отвън... Всичките тия болести, страдания, които имаме, произтичат от това, че ние търсим Бога там, дето не е Той. (42/ стр. 679)

Някога желанията са повече, отколкото трябва. И тогава в човека се създават ред кризи. (42/ стр. 693)

Има един език, който всички хора трябва да изучават и на който трябва да се разговарят. Той е езикът на живата природа, той е ангелският език, той е езикът на Любовта. Който не знае този език, той е осъден на големи страдания. (15/ стр. 30)

Имате ли това разумно, или Божествено, начало в себе си, всичко може да постигнете. Нямате ли разумното в себе си, вие ще страдате, докато го придобиете. Придобиете ли го, пътят ви се отваря веднага. (45/1:19)

Вие в себе си се блъскате с вашите несвободни идеи[8]. Несвободните ваши идеи ви причиняват страдания. (56/ стр. 19)

[8] Несвободна идея — тази, която е ограничена от човека, а пък тя иска да служи на Бога.

Ако вие не си турите максими и норми, които са верни и за самата природа, няма да се мине дълго време, вие ще изгубите смисъла на живота си и ще минете през пътя на всички страдания, по който минават и обикновените хора. (52/ стр. 21)

Природата... Някой път тя е много нежна към вас, казва ви: “Не бутай този ключ, защото ще се опариш!” Щом ви даде 10-15 урока, вие пак не я слушате, тогава тя ще ви удари и ще ви разкаже какви са последствията от вашето непослушание.

(52/ стр. 175)

Човек трябва да бъде досетлив, да разбира живота. Няма ли нужната досетливост, природата го прекарва през страдания, които обработват сърцето му и развиват неговия ум. (48/ стр. 12)

Много от страданията и безпокойствата на съвременните хора се дължат главно на бездействието. Човек може да прояви леността във всяко отношение: в ученето, в придобиване на добродетели, в работата си и т.н. (48/ стр. 47)

Човека... Понякога той се поставя като божество и мисли, че е на правата страна и всички около него мислят криво... Дойде ли до това високо съзнание за себе си, човек сам се натъква на вътрешни страдания. (48/ стр. 269)

Помнете: Опасно е да се произнася Името Божие напразно. Това е закон... Ако сърцето на човека не е чисто и умът не е светъл, като произнесе Божието Име, ще го сполетят големи нещастия. (23/ стр. 25)

Името Божие крие в себе си динамически сили, каквито се съдържат в експлозивите. Тия сили работят отгоре надолу. Колкото по-голямо съпротивление срещат те на пътя си, толкова по-голямо разрушение произвеждат. Голяма част от страданията и изпитанията на днешното човечество се дължат главно на клетвите, произнесени в Името Божие. (23/ стр. 25, 26)

...Ще се яви у нас желание да познаем Онзи, в Когото живеем и се движим. Това е Синът. Докато Той е у нас, ние сме здрави; докато Той е у нас, ние мислим, чувствуваме и постъпваме добре. В който ден Той се отдалечи от нас, нещастието вече ни следва.

(23/ стр. 98)

Свещения образ на Бога... Хората боледуват и страдат, защото не са познали още този образ. (23/ стр. 226)

Питам сегашните учени и философи по колко пъти на ден си спомнят за Господа. Причината за нещастията на сегашните хора се заключава именно в това, че не си спомнят за Господа.

(20/ стр. 63)

Христос казва: “Отдайте кесаревото Кесарю, а божието — Богу”... Нещастието на хората се дължи на това, че те дават само на Кесаря. Той само взима, а не дава. Бог се отличава с това, че дава и взима. (20/ стр. 63)

Ония, които отбягват Истината, сами се натъкват на страдания.

(20/ стр. 217)

Всеки човек е призван да служи на Бога. Ако не изпълни призванието си, ще заболее от някаква болест. (20/ стр. 238)

Казвам: Всички страдания на хората се дължат на нежеланието им да се молят. (40/ стр. 323)

Ако вие не отворите сърцето си за Господа, онзи чук — кармата, т.е. съдбата — тъй ще ви удари, че сърцето ви ще стане на пестил. Тъй някои нещастия, които сполитат домовете ви, то са страдания, защото когато Господ е похлопал, вие не сте Му отворили. И всеки, който не отвори сърцето си за Господа, него го очаква една лоша участ. (3/ стр. 201, 202)

Хората са нещастни по единствената причина, че търсят щастието, както и смисъла на живота, вън от себе си. Щастието и смисълът на живота са в човека вътре, а вън от него са само условията на живота. (64/ стр. 277, 278)