8. ПРЕДПАЗВАНЕ ОТ НЕНУЖНИТЕ СТРАДАНИЯ

Искате ли да не страдате, идете в Божествения свят. Там и душата, и умът, и сърцето, и тялото ви ще бъдат неуязвими, както Бог е неуязвим. (59/ стр. 281)

Иска ли да не боледува, човек трябва да води чист и свет живот, да не греши. (59/ стр. 176)

В астралния свят... ще ядете малко, за да не си създадете нещастия. (59/ стр. 278)

Бъдете уверени, че ако възприемете космичната обич, всичко ще се разреши във ваша полза; с България няма да стане нищо лошо, промените ще станат без катастрофи и катаклизми.

(68/ стр. 47)

— Какво трябваше да направя в младините си, за да не страдам днес? — Трябваше да се ожениш за красивата мома, която си възлюбил. Какво представя красивата мома? Тя е проявената Любов, Мъдрост и Истина. (37/ стр. 123)

И вълкът има любов, но тази любов взима, а не дава. Любовта на овцата е безкористна. Овцата пасе трева и като се нахрани, дава мляко на господаря си. Който страда и роптае, не проявява правилно любовта си. Той върви по метода на вълка — взима, а не дава. Ако иска да не страда, той трябва да следва метода на овцата — да дава, без да очаква отговор на своята любов.

(37/ стр. 142, 143)

Човешкото е слабо, а Божественото — силно. Човешкото се къса, Божественото не се къса. Човешкото умира, Божественото възкръсва. Като знаете различието между тези два свята, вие трябва да опитвате нещата, да опитвате хората, кой с какви мерки работи. По този начин ще избегнете страданията и разочарованията. Какво ще се разочаровате от човек, който си служи с величини от човешкия свят? (63/ стр. 136, 137)

...Специфичните идеи не трябва да надминават общите. Докато едно дърво се развива нормално, то дава нормално плод и всичко върви добре. Ако се разклони чрезмерно, ако даде цвят повече, отколкото трябва, и плодът ще бъде много, но дървото ще се изтощи. Даде ли човек ход на много специфични идеи в себе си, той изменя естествения порядък на нещата и започва да страда. За да не страда, преди всичко човек трябва да изпълни Божествения план на нещата, а след това да дойде до специфичните идеи.

(44/ стр. 98)

Не влагайте всичката си любов, всичкото си сърце в човек, който всеки ден се мени. Утре този човек ще измени на любовта ви и вие ще страдате... Вложете целия си капитал, т.е. ума, сърцето, волята, душата и духа си в Божествената банка. Вложете капитала си в Бога... (44/ стр. 245)

За да се избегнат болестите и страданията, трябва да се поддържа добрият живот. (9/ стр. 8)

Сега природата насила заставя хората да дадат онова, което те не искат. Страданията ще ги заставят да дават. Въпреки това те се питат: Защо страдаме? — Ако не искаш да страдаш, трябва да дадеш, защото хамбарът ти е пълен. Някой има 100-200 милиона лева. Нека даде част от това богатство и на други хора. Не е въпросът да раздаде всичкото си имане на бедните, но поне излишното. (9/ стр. 158)

Това вътрешно ръководство у човека, което се проявява като тих глас, като светлина или като чувство ние наричаме вътрешен барометър. Слушайте този барометър. Ако го слушате, ще имате по-малко страдания. (46/ стр. 11)

За да не изпада в противоречия, които да причиняват страдания, човек трябва да бъде здрав и способен. Способността на човека не се оценява от бележката, която му е дадена, но от работата, която върши. (54/ стр. 173)

Никога не затваряйте прозорците на своите вътрешни очи, за да приемате всякога духовната светлина. Никога не затваряйте прозорците на моралните си чувства, за да възприемате топлината от духовния свят. Затворите ли прозорците, от които иде светлината и топлината на живота, вие ще изпаднете в мрачни, песимистични състояния. (54/ стр. 311)

Не се привързвайте към преходните неща, за да не страдате.

(66/ стр. 17)

...Постъпвайте по същия начин и с ония мисли и чувства, които ви причиняват мъчнотии и страдания. Натъкнете ли се на такава мисъл или на такова чувство, запушете ги, преди още да сте попаднали под влиянието им. (66/ стр. 297)

И при най-неблагоприятните условия да попаднете, не ги допущайте до сърцето си. (50/ стр. 241)

Всяко неестествено състояние причинява големи страдания. Затова, за да не страдате, пазете се от неестествените състояния; не се обезсърчавайте и не бягайте от хората и от живота.

(49/ стр. 106)

Всяко чуждо желание, което другите са възприели, е отровно. Ако искаш да не страдаш, откажи се от това желание. Хората страдат именно от това, че се занимават с чужди желания и се стремят да ги постигнат... За да не се натъкваш на страдания, стой далеч от желанията на хората. Иди при Божествения източник и приеми направо от Него онова желание, което има отношение към твоята душа... — Къде е Божественият извор? — В съзнанието на човека. Качвайте се в съзнанието си, за да черпите нови и възвишени желания. (51/ стр. 18, 19)

Златото... За да не си причиняваш излишни страдания, стой далеч от него. (38/ стр. 7)

Човек страда от това, че не може да задоволи някое свое желание. За пример, някой иска да стане цар и страда, че не може да постигне желанието си. Преди да даде ход на това свое желание, човек трябва да направи изчисление, каква е вероятността да стане цар. Щом направи изчисление, той ще види, че това желание не може да се реализира и ще се откаже от него без никакви страдания. (36/ стр. 6)

— Предчувствувам, че ще ми се случи нещо зло. — Ако не пееш, ще ти се случи някакво нещастие. — Какво да правя? — Пей! (55/ стр. 199)

Ние трябва... да дадем направление на тази енергия да извърши някаква работа. И съвременните хора страдат от натрупване на енергията... И когато се събере тази енергия, може да произведе една експлозия, едно болезнено състояние. (28/4:20)

Чрез закона на Любовта вие трябва да познавате хората. Така ще се избегнат много от сегашните неприятности и нещастия.

(28/14:22)

Не трябва да правите връзки, които ще ви причинят ненужни страдания. Те ви спъват. (28/15:23)

Човек трябва да се пази да не губи връзката с Божественото съзнание. Прекъсне ли тази връзка, той вече се поддава на лоши мисли и чувства. Щом изпадне в това положение, страданията идат след него. (35/ стр. 29)

Женитбата е колкото благословение, толкова и нещастие. Ако се ожениш за ангел, който може да те повдигне, женитбата е благословение. Ако се ожениш за една паднала душа с цел да я повдигнеш, но се намериш в ада, тази женитба носи ред нещастия. Ако можеш да извадиш една душа от калта и да я повдигнеш, ожени се; ако не можеш да я повдигнеш и тя те завлече в ада, по-добре не се жени. (58/ стр. 18)

Ако не искате да страдате, бъдете винаги на страната на Истината. — Какви са правилата на Истината? — Тези правила са написани на вашето сърце. Отворете книгата на вашето сърце и четете. Казано е в Писанието: “Вложил е Духа си във вас.” Това значи: Бог е написал Истината в сърцата на хората.

(67/ стр. 229, 230)

Всеки един в света, който не иска да страда, той трябва да пази своята чистота. (25/ стр. 29, 30)

Божественият живот предпазва хората от всички страдания и нещастия. (56/ стр. 141)

...Човек трябва да се стреми към Великата Разумност на живота, която ще го огради и запази от всички мъчнотии и изпитания.

(48/ стр. 166, 167)

Дайте място на интуицията в себе си да расте и да се развива... Интуицията иде в помощ на човека да го предпази от ненужните страдания и нещастия. (48/ стр. 303)

Казвате: — Какво трябва да правим, за да избегнем от нещастието? — Единственото спасение е в молитвата. (31/ стр. 13)

9. НЕОБХОДИМОСТ ОТ ПРАВИЛНО РАЗБИРАНЕ НА НЕЩАТА

Не само на земята, но в целия космос става едно преобразование, макар че всички не са на една степен на развитие. Всички същества са дошли наполовина в своето развитие. Новата вълна, която идва, няма да ви остави на старото място. И ако вие не възприемете новото учение, у вас ще настане такава голяма скръб, която ще произведе у вас цял ад. Адът не е нищо друго, освен въздействието на тази Божествена вълна. За в бъдеще тия страдания ще се увеличат и ще знаете, че колкото страданията ви са по-големи, толкова е по-голямо вашето съпротивление, а дали е съзнателно или несъзнателно, то е друг въпрос. Ще знаете, че сте в противодействие на тази вълна, затова ще се хармонизирате и ще кажете: Аз трябва да бъдa в съгласие с великата, съзнателна Любов, с Божествения Дух и ще действувам тъй разумно, както Той действува. (5/ стр. 402)

Като се намерите пред мъчнотии и несгоди, вие се оплаквате от живота си, намирате, че е тежък, лош. За да бъде животът ви добър, вие трябва да бъдете умни. Умният човек всякога изпълнява Волята Божия, вследствие на което разбира кое е добро и кое лошо, кое е положително и кое отрицателно. За умния човек животът и на земята, и на небето е добър. (59/ стр. 8, 9)

Змията препоръчва на човека лесния, широкия път, но този път води след себе си големи страдания и разочарования.

(59/ стр. 44)

Вие трябва да разбирате живота правилно, да се оставите на Бога Той да работи у вас, както иска. Страданията и мъчнотиите, които хората преживяват, се дължат на факта, че те искат да се наложат на Бога, да се освободят от Неговото влияние. Как ще се освободят? (63/ стр. 94)

Човек страда и не се ползува от страданията си дотогава, докато гледа на физическия свят като на някакъв отделен, случайно създаден свят без никаква разумност. Какво се каза на Мойсея, когато отиде на Синайската гора да получи законите? Той чу Божия Глас, Който му говореше да направи всичко така, както видял горе. Значи над физическия свят има друг по-висок, който се управлява от Разумността. Същата Разумност работи и във физическия свят, по същите закони и принципи. Който разбира този закон, той лесно се справя с мъчнотиите и страданията и различава целесъобразните от ненужните. (53/ стр. 115)

Съвременните хора... Докато не дойдат до съзнание да разберат, че Бог е вътре в тях, а не отвън, те няма да се освободят от страдания. Външният свят е човешкият, или тъй нареченият малкият, а вътрешният е светът на Любовта, или големият свят.

(66/ стр. 7, 8)

Като се натъкват на мъчнотии и не правят усилия да ги разрешат, мнозина казват: Както Бог даде. — Това е крива философия.

(66/ стр. 91)

Невъзможно е да изпълнявате Волята Божия, а същевременно да боледувате и да живеете в сиромашия. (44/ стр. 6)

Каква любов е тази, при която хората се измъчват? Днес жени и мъже, учители и ученици, приятели и познати не се разбират. Любов, която измъчва, не е истинска. (66/ стр. 39, 40)

Мнозина страдат от любов. Това е неправилно. Любовта не причинява страдания. Ако страдат, това показва, че те не разбират любовта, т.е. попаднали са в тъй наречената паразитна любов.

(66/ стр. 80)

Ще кажете, че някой плаче от любов. Какви са тези сълзи от любов? Ако всички хора плачат от любов, земята би се превърнала на рай. Досега не съм срещал човек, който да плаче от любов.

(66/ стр. 139)

Вярно е, че човек страда, че сърцето му гори от страдания, но причината за това не е Любовта. Огънят, който причинява страдания и горение на човешкото сърце, не е Свещеният Огън на Любовта. (66/ стр. 154)

...Скръбта и радостта, през които минавате, не са още реален живот. В реалния живот няма радости и скърби. Там няма никакви промени. Реалният живот е живот на Любовта. Който живее в Любовта, еднакво приема и скърбите, и радостите. Той се радва на скръбта така, както и на радостта. — Защо? — Защото чрез скръбта той изучава физическия живот. (66/ стр. 195)

Писанието препоръчва на човека отричането. Важно е от какво се отрича човек. Има смисъл човек да се отрече от непоносимия си товар, от съмнението, от скръбта, която го измъчва, от безсилието и т.н. (66/ стр. 275)

...Докато живеят в света на промените, хората често изпадат в заблуждения. За пример, когато имат радости, те казват, че Бог ги обича, грижи се за тях. Щом дойдат страдания, казват, че Бог ги е забравил... Това е заблуждение. Бог не забравя хората, но те Го забравят. (66/ стр. 435)

Има един път, който може да освободи човека от страданията. Това е пътят на Любовта. — Как да вървим в този път? — Както Христос е казал. — Къде е говорил Христос за този път? — В Евангелието. — Как да нося кръста си? — Както Христос е носил своя. — Как да се моля? — Както Христос се е молил. — Няма ли нов начин? — Новият начин е начинът на самоизмамата.

(59/ стр. 59)

...Качвайте се първо на ниски върхове и постепенно вървете към по-високи, докато стигнете най-високите. Качвате ли се изведнъж на най-високи върхове, вие ще пострадате. Там има големи бури и ветрове, на които не можете да издържите.

(59/ стр. 34)

Мнозина се разочароват от Любовта и мислят, че тя е причина за тяхното нещастие. Изучавайте хората, които живеят извън законите на Любовта, които не я признават, и ще видите, че и те страдат, боледуват, остаряват. Ако и те страдат, остаряват и боледуват, това показва, че Любовта не е причина за техните нещастия. Има нещо извън Любовта, което прави човека нещастен. Това са неговите слабости, неговите недъзи. Невъзможно е човек да живее в Любовта и да страда, да боледува, да остарява. (59/ стр. 57, 58)

Великия Божи Дух... преглежда работата ви и я изправя. Той не наказва човека, но го изправя и съветва как да постъпва. Като не разбира това, човек мисли, че Бог го наказва и съди за погрешките му. Не, казано е в Писанието, че Бог не съизволява в греха и страданията... Съвестта мъчи човека и го съди. (59/ стр. 114, 115)

Съвременните хора се стремят към блага, но искат да ги получат по лесен начин, без мъчнотии и страдания. Това е невъзможно.

(59/ стр. 145)

Може ли майката да носи детето си през целия му живот на ръце? Докато се научи да ходи, детето се чуди защо майка му го оставя на земята да пада и става, да удря главата си. То не подозира, че по този начин се учи да ходи, да се калява в живота. И възрастните хора като не познават Божия план, чудят се защо Бог ги е оставил на земята сами, да падат и стават, да се калят, да чупят главите си. (59/ стр. 148, 149)

Мнозина се оплакват от мъчнотиите в живота си и търсят начин да се освободят от тях. Те искат да бъдат щастливи, без да подозират, че щастието се постига при мъчнотии и страдания. Щастието се постига вън от благоприятните условия.

(59/ стр. 154)

За предпочитане е невеж да бъдеш, отколкото да имаш знанието и благата на злия човек. Какъв смисъл има в това да разполага човек със знание, което може да му създаде големи нещастия и несгоди? (59/ стр. 204)

Казвате: “Отче наш, Който си на небето”. Вие се обръщате към Бога като към ваш Баща, но болестта не ви напуща. Продължаваш по-нататък: “Да се свети Името Твое, да бъде Волята Твоя, както на небето, така и на земята”. Ти желаеш да се освети Името Божие на земята и да се изпълни Неговата Воля, а въпреки това страдаш, боледуваш. Защо? Защото не си проникнат дълбоко от това желание. (59/ стр. 219)

Ще кажете, че не е ваша работа да знаете защо скърбите и се радвате, защо вярвате. — Всичко е за вас. Светът е създаден за вас да се учите, да придобивате знания и опитности. (37/ стр. 58)

Ще кажеш, че за да станеш човек, трябва да страдаш. — Страданието облагородява човека, но то не може да изработи от него истински човек. За да растеш и да се развиваш правилно, нужно е знание и Любов. (37/ стр. 226)

Ами че Любовта е почва, в която ти... трябва да се посееш, да изникнеш и да израстнеш, да се превърнеш в едно дърво. Смисълът не е само в това да седиш, да се радваш или да скърбиш и да кажеш: днес съм радостен или скръбен. Това са екзалтации, това са дим и пепел. Ние не говорим за неорганизирания живот, но за живота в Бога. (7/9:19)

Сега вие искате сила в света. Сила в света без Любов всякога носи разочарования, страдания, а сила, която е свързана с Божията Любов, всякога носи велико благо. (7/9:30)

...Човек може да бъде извън живота, а може да бъде и вътре в живота. Когато човек страда, той е извън живота. Когато човек се мъчи, той е извън живота. И когато човек се радва, той е пак извън живота. Значи от едната страна извън живота, отляво именно, има страдания, мъчения, ад; от другата страна на живота, отдясно, има радост, веселие, блаженство, рай. Питам тогава: Какво е същинското положение на живота? (7/23:6)

Някой казва: Аз не искам да живея. — Казвам: Та ти още не си живял. Ти си се мъчил, скърбил си, отсега нататък настава време да живееш, да се радваш на живота. (7/23:17)

Съвременните хора наричат живот този, който е пълен с болести, със страдания, с какво ли не още. Не, да боледуваш, да си болен, това не е живот. Да губиш, това не е живот... Да се съмняваш, това не е живот. Да мразиш, това не е живот... Истински живот е онзи, който изтича от Духа. (7/29:5)

И сега ние се молим на Бога, казваме: “Господи, не чуваш ли ни? Не виждаш ли нашите страдания?” Господ казва: “Не късайте цветята, не убивайте животните, не запушвайте изворите, не взимайте хляба на вдовиците, не онеправдавайте сирачетата!” От хиляди години насам се вършат тия и ред други престъпления, а като дойдат страданията, казват: “Господи, не чуваш ли ни?” Защо Господ не ви чува? Защото не изпълнявате и не слушате Неговия велик закон. (7/32:14)

Мнозина търсят лесния, широкия път. Те не знаят, че широкият път е най-мъчен. — Защо? — Защото той в началото само е широк, а колкото повече навлизате, явяват се големи съпротивления... и вие не можете вече по никой начин да се върнете, трябва да го извървите докрай. Този път в началото си е лек, приятен, но в края става страшен, непоносим. Значи в широкия път мъчнотиите са в края и отзад, а в тесния път мъчнотиите са в началото и отпред... Тесният път е правият път в живота. В правия път мъчнотиите са пред лицето на човека; те са естествени мъчнотии, а също така и необходими за човешкото развитие. В широкия път има естествени мъчнотии, но повечето са кармически, създадени от самия човек, и той сам трябва да се справя с тях. Достатъчно е при това положение човек да се намери между две такива мъчнотии, за да бъде смазан.

(33/ стр. 145, 146)

Търсите Господа на Небето, но Той не е там; когато вие пъшкате и страдате, Той е във вас. (1/ стр. 9)

...Страданията обаче, които тук изпитваме, са страдания на Господа; Той страда и плаче във вас. Казваме: “Аз плача, скръбна ми е душата”; но когато кажем: “Господи, прости, аз Ти причиних толкова страдания с нечисти мисли и действия” — тогава ще дойдем на онзи истински път, който ще ни избави от съвременното зло. (1/ стр. 9)

Някои се оплакват: “Защо Бог не вижда нашите страдания?” Но Той казва: “Нямам време, Аз съм толкова зает с вашите работи, зает съм с много по-важни работи; когато остане време, ще се занимая с вашите външни, дребни недоразумения.” Туй не е алегория, а действителност. (1/ стр. 9)

Съвременната култура ние я определяме култура на скръбта... Отвън виждаме тия прекрасни здания, железници, къщи, столове, всякакви удобства, ядене, пиене, всичко туй, но при всичко това тя е култура на скръбта. Ще кажете: — Как може да бъде култура на скръбта? — Нима онази птичка, която е затворена в онзи златен кафез, в туй ограничено положение, мислите, че е щастлива в този кафез? Тя си има храничка и водичка, но няма никаква свобода. Има размер на движение само половин метър, седи тя и си пее. Казвате: Колко хубаво пее! — Да, но тази песен е песен на велика тъга! ...И аз виждам онези хора в хубавите къщи, и си казвам: това са кафези на затворени птички, пеят там вътре... Интересно е, че всички писатели, поети, философи искат да ни убедят, че по-хубаво нещо от този кафез няма... Тогава идват по-напреднали, говорят ни за друга култура, говорят ни за друг морал... И сега ние, съвременните хора, сме оставени да избираме тези възможности на свобода. На човека предстои да избира своята възможност. (5/ стр. 230, 231)

Най-голямото заблуждение, което сега съществува, е че при сегашните дадени условия ние искаме да бъдем щастливи — нещо, което е абсолютно невъзможно. Всеки един щастлив момент е последван от една голяма скръб. (5/ стр. 235)

Любовта, която започва първо с обещания и радости, тя е обикновената любов, човешката любов. А Любовта, която започва първо с големи страдания, тя е Божествената Любов. (5/ стр. 441)

И тъй, това, което може да подобри живота ви, то е да изучавате Евангелието. Изучавайте го дълбоко! Ще отделите особено време за изучаването на Евангелието. Вие ще го изучавате не когато сте в най-доброто настроение на духа си, но когато имате най-голямото страдание, каквото светът не може да си въобрази. Тогава ще прочитате по една глава и ще видите как добре ще я разбирате. Когато майката роди едно дете и е щастлива с него, ако в това време чете Евангелието, тя не ще може да го разбере; но когато майката е изоставена от своя съпруг или когато изгуби своето дете и прочете една глава от Евангелието, тя ще разбере вътрешния му смисъл. Следователно Евангелието не е наука за щастливите хора, то е наука за нещастните... (5/ стр. 492, 493)

Но — ще кажат някои — в онзи свят има ли пъкъл? — Че кой създаде пъкъла? Ние мислим, че пъкълът е далеч от земята. Не е така. Пъкълът е тук на земята. Често съм разправял онзи разказ за едно малко ангелче, което като слушало за хората на земята, поискало да слезе да ги види. Отишло при един голям ангел, негов батю, и му казва: Я ме вземи на крилата си и ме заведи на земята да видя как живеят тези умните хора там. — Като го завел, то казало: — Слушай, на земята искам, а ти ме водиш в ада. — Ами че тук са хората, тук живеят те.

Раздори, съмнения, недоразумения навсякъде: и в науката, и в религията, и в обществото — навсякъде. (5/ стр. 138)

Ние не можем да предполагаме, че Бог, който е най-разумен, може да иска един свят, в който да съществува мизерия, нещастия. Ако съществуват мизерия, страдания, това се дължи на съвсем други причини. (5/ стр. 168)

Ако всички мисли и желания на човека се реализират, това значи да се предизвикат големи нещастия в живота му.

(46/ стр. 48)

Съвременните хора слушат да им се говори по различни въпроси, но в края на краищата казват: Това не ни интересува днес. Това не е важно за нас. — Прави са тия хора. Има нещо, което в дадения случай е важно за човека, но въпрос е дали това важното може да допринесе нещо за неговото щастие. Може би това, което днес е важно за човека, утре ще му донесе най-голямото нещастие. Значи човек трябва да разбира важността на нещата и да знае към кои от тях да се стреми. (46/ стр. 103)

Съвременните хора се страхуват от страданията и се стремят да ги избегнат. Те не знаят, че живот без страдания и без радости е живот на малките камъчета, които съставят скалата. Какво щяха да научат хората, ако бяха събрани на едно място като малките камъчета в скалата? Те нямаше да научат нищо. Само едно щяха да имат — спокойствие. Обаче състоянието на покой е временно, то не може да продължи много. (46/ стр. 130)

Който разбира елементите на Любовта и ги прилага, той правилно разбира живота. Щом правилно разбира живота, той е свободен от страдания. Който не разбира правилно живота, страданията неизбежно го следват. (46/ стр. 161)

...Не мислете, че Любовта е причина за вашите страдания. Единственото нещо, което поправя всичко в света, това е Любовта.

(5/ стр. 94)

Представете си, че имате способността да виждате това, което другите хора не виждат. Щом имате тази способност, вие ще виждате кой кога ще умре. Докато прилагате това знание към чуждите хора, добре ще бъде за вас, ще минавате за учен човек, за човек с особени дарби и способности. Обаче, ако трябва да приложите това знание към някой ваш любим, тогава знанието ще ви причини големи страдания. Вие ще се запитате: Трябва ли човек да знае всичко? — Човек трябва да знае онова, за което е готов, защото има знания, които носят радост, но има и такива, които носят страдания. (59/ стр. 238)

Някой се оплаква, че имал големи страдания. Кой е виновен? Щом иска да не страда много, нека яде и пие по-малко. Като знаете, че страданията зависят от яденето и пиенето, вие можете да предсказвате дали даден човек ще страда много. Видите ли, че много яде и пие, ще му кажете, че го чакат големи страдания. Яденето и пиенето се отнасят до света на чувствата. В умствения свят законът за яденето е точно обратен. Който яде много в умствения свят, той малко страда; който яде малко, много страда. Който много сее, много жъне; който малко сее, малко жъне.

(59/ стр. 270)

На физическия свят Любовта има свой метод на приложение, в астралния свят Любовта има свой метод на приложение, в умствения свят Любовта има свой метод на приложение, в причинния свят Любовта има свой метод на приложение. И най-после дойдете ли до Божествения свят, и там Любовта има свой специфичен метод на приложение. Следователно във всеки свят Любовта се прилага по свой специфичен начин. Приложите ли я във всички светове по един и същ начин, вие ще създадете цяла катастрофа. На физическия свят от обич към детето си майката го храни много, да бъде силно, здраво, но с това тя му причинява големи страдания и го осакатява. Влезе ли в умствения свят, майката изразява любовта си по друг начин, но пак го осакатява. Като иска да запази силите му, да бъде здраво, тя не му дава да учи много, вследствие на което детето остава невежо. Човек трябва да знае какви закони да прилага. (59/ стр. 271, 272)

Някой иска да не страда. В кой свят иска да не страда? Ако избягва страданията в астралния свят, той трябва да яде малко. Дойдете ли до света на сърцето, т.е. до света на чувствата, малко ще ядете. Ако искате да не страдате в сърдечния свят и си наложите няколкодневен пост на физическия свят, вие съвсем ще се объркате. (59/ стр. 272)

Веселието и скръбта не представят живота, те водят само към живота. Те са условия само за живота, но не и самият живот. Радостта не показва, че човек е придобил живота; скръбта не показва, че човек е изгубил живота. Радостта и скръбта са условия да се прояви животът в човека. (33/ стр. 188, 189)

Всеки човек трябва да се стреми да прояви мекото, топлото, красивото чувство в себе си и да престане да се занимава с външните работи, с външния свят. Дойде ли до това състояние на душата, човек нито скърби, нито се радва... Дръжте се за тихото, за великото в себе си, в което се крие животът. (33/ стр. 189, 190)

Съвременните хора... се чудят защо Бог не ги освободи от страданията им, а ги е оставил на произвола на съдбата... Които не разбират законите, мислят, че в природата, както и в живота, съществува произвол. (33/ стр. 220)

“Господи, искам да Ти служа!” Какво ще отговори Христос на този въпрос? Той ще вземе Евангелието и ще му прочете стиха, който е изказал преди 2000 години на света: “Който иска да дойде при Мене, да дигне кръста си и да Ме последва!” (13/5:20)

При всички мъчнотии в живота в съзнанието на хората остава мисълта, че животът е тежък, че Христовият кръст е тежък, че Христовото учение е тежко и неприложимо. Питам: Тежък ли е кръстът на Любовта? Тежък ли е кръстът на знанието? Тежък ли е кръстът на богатството? Тежки неща в живота са само тия, които се използуват неправилно и неразумно. (13/5:24)

И тъй, ще знаете, че никому не е тежък кръстът — нито на богатия, нито на бедния, нито на учения, нито на простия. Човек сам прави кръста си тежък. Когато някой казва, че кръстът му е тежък, то е защото той не иска... да изпълни Волята Божия.

(13/5:25)

Причината за заблужденията, които създават нещастията в света, се дължи на това, че хората мислят, че духовното може да се подчини на човешки закони. Физическото начало в човека, неговото тяло могат да се подчиняват на закони, но духовното в човека, неговият дух никога не се подчинява. (13/7:16)

Колкото повече забогатееш, толкова по-добре ще научиш скръбта — ще имаш и ще загубиш. Лъжливостта в това учение е там, дето майката мисли, че като има дъщеря й къща, като взима един красив момък, че ще е щастлива. Колкото момъкът е по-хубав, толкова по-нещастна ще бъде дъщерята, толкова по-добре ще научи скръбта... Красивият момък с една жена не се задоволява.

(5/ стр. 233)

Някои питат: Какво правят младите? — Майката казва: Играят си из градината. — Опасна е тази любов! Това не е възвишената Любов, това е човешката любов. Онзи, който обича, през ума му никога не трябва да мине една противна мисъл. Образът на този, когото обичаш, трябва да бъде тъй свещен, както твоят образ, и да не внесеш никакво петно върху него. Това аз разбирам да обичаш един човек! Това е максима. Който може, комуто е дадено, така трябва да обича. Комуто не е дадено, ще седи в съвременния свят на страдания. (5/ стр. 246)

Не е туй физическото, което мъчи хората в света. Всички физически болести, това са резултат на духовните състояния в човека. (5/ стр. 312)

Мнозина казват, че само грешните ще горят. Не, и праведните, и грешните ще горят — на общо основание ще горят. Някои ни проповядват, че пъкълът бил създаден само за грешните хора, а не и за праведните. Не, не, и едните, и другите ще горят. Праведните ще горят, ще се стопят и ще се пречистят, а грешните ще горят, ще изгорят и на сгурия ще станат. И праведният, и грешникът ще страдат, само че праведният ще знае защо страда, а грешникът няма да знае защо страда. (5/ стр. 453)

Слушате някой да казва: Искам да се махне тази мъчнотия от мене. — Това е механическо разбиране на нещата. По механически начин мъчнотията не може да се премахне. Дълбоката причина за мъчнотията се крие в неправилното отношение на човека към нещата. Следователно, ако външната мъчнотия се премахне по механически начин, няма да се мине много време, друга някаква мъчнотия ще се яви. Докато съществува неразбиране, всякога ще има мъчнотии. Премахне ли се неразбирането, и мъчнотиите ще се премахнат. (72/ стр. 16)

Аз оспорвам на съвременните хора, че те живеят истински живот; те не живеят такъв, а страдат и се мъчат. Според мен има мъчение, труд и работа; ние сме още в мъчението, а животът започва с работата, а работата е съзнателният живот — да разбираш как да си господар на себе си, ...да имаш онази велика Любов, що въодушевява. (68/ стр. 13)

Днес всички хора искат да бъдат обичани. И ако не се намери някой да ги обича, те страдат, оплакват се, че са самотни. Питам: Какво значи да ви обича някой? Когато обичате крушата, какво правите с нея? Поставяте зъбите си на нея и я опитвате. Когато хората ви обичат и те по същия начин поставят зъбите си върху вас... Някой казва: — Аз не искам да ме ядат. — Щом не искаш да те ядат, не искай да те обичат. — Мъчно ми е, когато никой не ме обича. — Тогава ще избереш едно от двете: или ще те обичат и ще се оставиш да те ядат, или няма да те обичат и няма да те ядат. (60/ стр. 159)

Бог може да премахне всички болести, нещастия и страдания между хората, но не ги премахва. Защо? Докато хората казват, че нищо не могат да направят заради Господа, и Той се отказва да направи нещо за тях. В който момент те кажат, че са готови всичко да направят за Господа, и Той ще каже, че е готов всичко да направи за тях. (14/ стр. 53)

Мислите ли, че като ожените дъщеря си, ще постигнете своите идеали? Не, ще я поставите на същите страдания, през каквито и вие сте минали. Мислите ли, че като свършите училище или като забогатеете, ще постигнете своите идеали? Не, пак страдания ви очакват. Който жени дъщеря си, той трябва да й даде в наследство Любовта си. Който свършва училище, той трябва да получи диплом на Любовта, който да му отвори пътя на живота.

(14/ стр. 92)

Вместо щастие, понякога мисълта може да донесе нещастие за човека. Соломон е казал: “Който много знае, той много страда”. Мисълта, знанието имат значение само тогава, когато са във връзка с живота, дето стават мощен лост за доброто.

(14/ стр. 109)

Достатъчно е само да докоснат един човек, за да започне да вика, да плаче. Той се обръща към Господа и пита: — Де си, Господи, не виждаш ли страданията ми? — Празна работа е тази — казва Бог. — Защо Ме търсите вън някъде? Аз съм вътре във вас. Потърпете още малко! — Когато бият човека, заедно с него бият и Господа, Който е в него, но Той казва: Имай търпение да понесеш и това страдание! — Хората не могат да носят страданията, защото мислят, че Бог е далеч някъде, на небето, в другите светове.

(14/ стр. 129)

У съвременните християни има едно криво схващане на нашите отношения към Бога, към религията и вследствие на това се раждат и много страдания в човешката душа. Някои например считат религия да идат бездруго в черква, да запалят една свещ, да се прекръстят и мислят, че като направят тия неща, имат религия. Обаче религията е нещо много по-дълбоко. Най-дълбокото съдържание на религията е да имате Любов към Бога.

(1/ стр. 170, 171)

Съвременните хора страдат, когато имат най-много неща, когато живеят в изобилие. За да бъде човек щастлив, не е нужно да има голям товар на гърба си. Ако носи голям товар на гърба си, човек ще охка, ще пъшка, ще страда, ще се безпокои и в края на краищата нищо няма да придобие. (62/ стр. 5)

За незнаещите, за невежите Бог е огън пояждаещ; за знаещите Той е знание и светлина; за любящите Той е мир, радост и веселие; за свободните Той е простор; за грешните Той е ад и мъчение. (62/ стр. 26)

Хората... за всеки свой неуспех, за всяко свое нещастие те са готови да считат другите хора виновни. (62/ стр. 43)

Аз искам да обърна вниманието ви върху ония неща, които представят обвивки на живота. Когато някой не сполучи в живота си, това не значи, че е нещастен. (62/ стр. 82)

Индусите, за пример, казват, че човек трябва да убие всяко желание в себе си. Не, желанията не трябва да се убиват. Нещастията на човека не се дължат на това, че той има желания, но че подхранва в себе си чужди желания. Следователно пазете следното правило: Не подхранвайте чужди желания в себе си. Като пазите това правило, животът ви донякъде ще се подобри.

(63/ стр. 89)

Когато изпитанията дойдат, умът на човека се помрачава и той не вижда никакъв изход. Мнозина казват, че единственият изход от трудното положение, в което се намират, е богатството. Ако мислите така, животът ви ще бъде такъв, какъвто е днес: страдания и разочарования. Който влезе в новия живот, той не може да мисли за богатство и сиромашия, нито за младост и старост. Това са положения, които трябва да се разбират. Те не могат да разрешат въпросите на живота. (63/ стр. 112, 113)

Щом остарееш, ставаш кисел, недоволен, не ти се живее, намираш, че животът няма смисъл. Не, животът всякога има смисъл, безразлично дали си млад или стар. Само за тебе животът е безсмислен, защото си слязъл в човешкия свят, дето няма никакво изобилие, а очакваш резултати на Божествения свят. Ти трябва да дадеш ход на Божественото начало в себе си и от него да очакваш резултати.

(63/ стр. 136)

Сегашните хора страдат, защото не им се дава съответно място. Кое място търсят? Те търсят първо място. В света има само едно първо място, което принадлежи на Господа. Останалите места са за хората. (63/ стр. 206)

Когато съм наскърбен, тогава трябва да направя най-големите добрини. А сега кога очакват хората да направят най-големите добрини? Когато са радостни. Това не е правият път. (7/3:30)

Ти скърбиш. Защо скърбиш? Защото си изгубил нещо. Ти си радостен. Защо? Придобил си нещо. Каква философия има в това? Причината да скърбиш е, че си изгубил нещо или че искаш много нещо. Но утре като го придобиеш, пак ще го изгубиш и след това пак ще бъдеш скръбен. Имаш къща — радваш се, но утре като изгори къщата ти, ще бъдеш скръбен. Ражда ти се син — радваш се, утре умре син ти — скръбен си. Имаш приятел — радваш се, утре го изгубиш — скръбен си. Е, добре, при всичкото това разочарование, което ние, съвременните хора, имаме от хиляди години насам, потърсихме ли неизменното? (6/6:9)

В живота има и радости, и скърби. Някой казва: Ако не бях любил, нямаше да имам скърби. — Не, условията в живота произвеждат и радостите, и скърбите. (6/8:14)

...Идват много проповедници и ни казват, че има един лек път. Не е така, няма лек път! Ние ще минем през най-страшните изпитания, каквито човешкият ум не може да си представи. Не се лъжете да мислите, че този път е лек. (6/14:15)

Кой е причина на онези вътрешни страдания и терзания? Ние казваме, че дяволът ни мъчи. Как може да ни мъчи дяволът? ...Когато някой момък се влюби в някоя мома, кой го мъчи? Дяволът ли го мъчи, та плаче? Не, той сам се мъчи, иска нещо, което не е позволено. (6/24:27)

Като изучавате живота, вие трябва да си отговорите реален ли е вашият живот или сте актьори само. Докато се занимавате с погрешките на хората, с безверието, със съмнението и подозрението, със страданията, вие сте актьори, не живеете свой собствен живот... Вие трябва да слезете от сцената, да влезете в реалния живот, дето ще намерите Доброто, Любовта, Истината, Мъдростта, Свободата...

(44/ стр. 203, 204)

Казвам, че пътят към щастието и към нещастието е един и същ. Кой е този път? Това е пътят, който води към Бога. Ако разбираш законите на този път и правилно ги прилагаш, ти си намерил щастието; ако не разбираш тия закони, макар че си в същия път, ти си влязъл в областта на нещастието. (44/ стр. 208)

Като не разбират причините за своите нещастия, хората ги търсят вън от себе си и казват, че животът е лош. Едно трябва да знаете: животът не може да бъде нито лош, нито добър... Не приписвайте на живота качества, каквито той не притежава. Човек може да бъде лош или добър, но не и животът. (44/ стр. 212)

Мнозина искат да бъдат като Христа, да ги почитат и славят, но не искат да минат през Неговите страдания. Това е невъзможно. Искаш ли да бъдеш като Христа, ще приемеш Неговия кръст. Били ли сте в положението на Христа, разпнати на кръст, а отдолу римските войници да се гаврят с вас? Опитвали ли сте римския камшик, трънения венец, пробождането с копие? Никой още не е опитвал страданията на Христа, а иска да бъде като Него.

(44/ стр. 224)

Докато хората не разбират числата и тяхното значение, човечеството ще бъде изложено на големи страдания. Ще дойде ден, когато хората ще разберат, че целият свят е построен на числа, които не могат да се изменят. Като не разбират това, те мислят, че могат да изменят сегашния свят и да построят нов, който да отговаря на техните разбирания. Това е невъзможно.

(44/ стр. 272)

Животът на цялото човечество е ваш живот и доброто на цялото човечество е ваше добро. Не мислите ли така, вие ще се натъкнете на големи страдания и ще кажете, че светът не е добре създаден, че животът няма смисъл и т.н. Това значи да слезе човек в ада. (44/ стр. 275)

Ако говорите за Божествената Любов, в нея няма нищо опасно. Обаче човешката любов носи страдания и разочарования за човека.

(44/ стр. 288)

Ако за придобиване на известно благо са нужни още хиляда години, радвайте се и на това. Какъв смисъл има в това да придобиете известно благо преждевременно? Всяко благо, придобито преждевременно, носи повече страдания и нещастия, отколкото радости. (44/ стр. 292)

Това, което казват евангелските проповедници и православните свещеници за мъчението, не е вярно. Според тях човек ще се мъчи в ада толкова години, колкото време е нужно за изпаряване на водата от океана, като се изпарява всяка година по една капка. Кой проповедник или свещеник е чул това от Господа? ...По кой Божествен закон осъдихте грешниците на толкова милиони години? Божият закон гласи: Докато се противиш на Божията Воля, докато не приемеш Любовта в себе си, ти ще страдаш. В който момент приемеш Любовта в себе си, Бог ще те прости и страданието ще те напусне. Опитай този закон. Признай в себе си, че Бог е Любов, и ти ще излезеш от мястото на мъчението...

(24/ стр. 13, 14)

Имаш няколко деца. Бог дойде, вземе най-доброто от тях. Ти плачеш, страдаш и най-после се утешиш. Не се минава много време и второто дете умира. Пак плачеш, роптаеш против съдбата, но нищо не помага. Изгубваш всичките си деца. Утешаваш се с жена си, но един ден и нея задигат за другия свят. Остават ти няколко приятели, на които разчиташ, но и те си отиват един след друг. Обезсърчен, отчаян, ти се питаш какъв е смисълът на живота. Да уповаваш само на Бога — ето смисъла на живота. Да любиш само Бога — ето смисъла на живота. В Любовта си към Бога, към Едногото ти се освобождаваш. В любовта си към многото ти се заробваш. (24/ стр. 31)

Нека съвременните религиозни обяснят: Защо Бог, Който е съвършен, всемъдър, е допуснал тия противоречия? — За да опита нашата Любов. Господ пита: След всички страдания можете ли да Ме обичате? Ако Ме обичате, значи вашата Любов е истинска. Защото ако Ме обичате, след като съм ви дал най-големите блага, това е много естествено. Ако всеки ден ви правя услуги и вие Ме обичате, това е в реда на нещата. (24/ стр. 63)

Хората бягат от страданията, търсят утеха. Ходят по театри, концерти, забавления. Това не е истинският път за утеха от страданията. Онези, които имат такова разбиране за страданията, ще минат неизбежно по пътя на страданията. (24/ стр. 69)

При сегашното ви състояние има нещо, което ви спъва, а именно: всички религиозни хора и окултни ученици изпадат в слабостта да мислят, че веднъж влезли в този път, ще дойде такова просветление в тях, което моментално ще премахне мъчнотиите им. Това отчасти е вярно, но има и друго нещо: учениците, които са влезли в този път, се натъкват на ред мъчнотии и изпитания. Те трябва да ги преодолеят. Те трябва да се борят с тях, да се сражават, докато ги победят. (24/ стр. 235)

Не само хората, но и животните, и растенията търсят някой да ги разбира. Като намери такава душа, човек се чувствува радостен, щастлив. Какво става впоследствие? Понеже тази душа има свой определен път на движение, тя напуща нашия свят и си заминава. Временно само тя се е докоснала до орбитата на вашия живот и неотклонно продължава своя път. Вие започвате да страдате и казвате: Остави ме моят приятел! — Не, той не ви е оставил, нито е изчезнал, но е преминал в друга слънчева система на космоса, вследствие на което временно се е отдалечил от вас. Някога пак ще се срещнете, след което отново ще се отдалечите. Като не разбирате този закон, вие ще плачете, ще страдате...

(33/ стр. 81, 82)

Казвам: Човек може да се спаси навсякъде — и в религията, и в науката, и в поезията, и в изкуството, и в музиката. Мнозина твърдят, че човек може да се спаси само чрез Христа... Христос е символ на Божията Любов... Любовта изключва всички догми. Казвам: С догми човек се спасява само на едно място. Без догми той се спасява навсякъде. Без Любовта човек се спасява само на едно място. С Любовта той се спасява навсякъде. Кое е това едно място? Адът. Без Любов човек се спасява само чрез мъчнотиите, и то в ада. Ако някой ми каже, че има само един път за спасение, аз зная вече, че този път е адът. (11/ стр. 14)

Хората са неблагодарни и казват: — Защо ни е този ум, щом страдаме толкова много? — Този ум именно ще ви спаси, но вие трябва да го използувате разумно. — Защо ни е това сърце да изпитваме толкова страдания? — Това сърце именно ще ви спаси, но трябва правилно да използувате неговите сили. (11/ стр. 95)

Вие искате да бъдете здрави, силни, богати, щастливи и всичко това да постигнете по лесен начин, без мъчнотии и страдания. Това е незаконно желание. Само законните желания могат да се постигнат. (11/ стр. 210)

Ще кажете, че животът е борба, страдание и др. Това са криви разбирания. Животът е най-великото и красиво нещо, което е дадено на човека. Има страдания в живота, но те идат като резултат на намаляване, на спиране или на отнемане на силите на живота... За да се освободи от страданията и от смъртта, човек се стреми да премахне всички бентове на живота, да пусне силите му свободно да текат. (54/ стр. 85)

Мнозина твърдят, че за да придобие знания, човек трябва да страда. Това отчасти само е вярно, обаче истинското знание не се добива по пътя на страданията. Страданието е само подготовка за знанието. Който мисли, че след големи страдания ще придобие много знания, той е на крив път. И обратно: който мисли, че след големи радости и сполуки ще придобие много знания, и той е на крив път... За да може да придобие знание и да го разбере, човек се нуждае от здраве и спокойствие на духа. (12/ стр. 22, 33)

Сега и аз ви казвам: носете геройски страданията си! Кои страдания? Разумните. Когато в крака ви влезе трън, а вие не правите нищо, за да го извадите и считате, че геройски трябва да го носите, това не е разумно страдание. (12/ стр. 84)

Някой страда. Защо? Имал един приятел, който заминал за другия свят. Нека се радва, че заминал... Той отива на гости при Бога, а ти плачеш и страдаш за него. (66/ стр. 429)

Отде идат благата в живота? От Онзи, Който е непостижим, неизвестен, далечен. Мнозина мислят, че благата идат от постижимите неща. Всъщност благата идат от непостижимите неща. Всички хора страдат все от постигнати желания. Вижте какво е положението на младия момък, който се е влюбил в някоя мома. Докато не я постигнал, той мисли за нея, мечтае си, рисува златни палати във въображението си. Щом я постигне, той става нещастен. Значи нещастието иде след постигане на човешките желания. Следователно дръжте в ума си мисълта, че щастието и силата на човека се крият в невъзможното и непостижимото, а не във възможното и постижимото. За мнозина това е парадокс, но в него се крие Истината. (50/ стр. 124, 125)

Реални неща са тия, които никога не се изменят. Каква реалност има в настроенията, във вярванията и в решенията на човека? За пример, днес си радостен, на другия ден — скръбен. Кое всъщност е реалното: радостта или скръбта? (51/ стр. 4)

Днес хората страдат, мъчат се, защото не могат да намерят щастието. Много естествено! Те не могат да го намерят, защото го търсят вън от това, което всеки момент получават. Търсете щастието във всичко, което получавате. (51/ стр. 279, 280)

Няма нещастия в света, но има дисхармонични прояви, на които резултатите са лоши. За да не изпадате в дисхармонични прояви, пазете връзката си с възвишения и разумен свят.

(51/ стр. 287)

Да бъдеш добре разположен, това е велика наука. Ако си всякога весел, това не е наука; ако си всякога скръбен, това не е наука... Само оня може да бъде разположен, който е изработил нещо постоянно, устойчиво в себе си. (38/ стр. 130, 131, 134)

Който обича, той расте постоянно и се развива. Обич, която ви задържа на едно и също положение, носи големи нещастия. Любов, която спира човешкото развитие, не е истинска.

(38/ стр. 147, 148)

Днес повечето хора гледат на Бога... като на същество, което наказва и преследва, поради което имат повече страх от Него, отколкото любов. За тях Бог е в бурята, в земетресенията, в страданията... Докато гледат така на Бога, те всякога остават далеч от Него. Приемете Бога първо в себе си, в своята душа, в своя ум и в своето сърце като израз на велики мисли и чувства, като подтик на добри и възвишени дела. (53/ стр. 232)

Мнозина се оплакват от страданията си, че са били непосилни. Това е неразбиране на законите на природата. Природата дава на човека такива страдания, които отговарят на силата на неговия ум, на неговото сърце и на неговата воля. На всеки човек се дават толкова страдания, колкото може да носи. От разбиранията на човека зависи по-леко или по-мъчно да понася страданията.

(47/ стр. 154)

Вашият морал ви е довел до неразбиране на нещата. Вие имате неясна представа за правите и кривите постъпки. Някой се чуди защо страда и казва: Чудно нещо, никого не съм убил, никого не съм излъгал, а страдам! — С този морал и до прага на разумния свят не можеш да пристъпиш. (22/ стр. 75)

Днес хората се плашат от всяка епидемическа болест, а не се плашат от греховете и престъпленията, които са причина за тези болести. (8/ стр. 80)

За да дойде до абсолютната реалност, човек трябва да изчисти съзнанието си от всички временни, преходни неща. Временно например е нещастието, страданието, невежеството. Казваш: Нещастен съм. — Това е празна работа. Очисти съзнанието си.

(55/ стр. 289)

Всичко онова, за което хората плачат, е преходно. (67/ стр. 93)

Зад страданието има любов, но зад любовта няма страдание. Когато изпитвате първо любов, а после страдание, това не е любов. Който изпитва първо любов, а после страдание, той е на крив път. Той е направил някаква грешка в преценката на нещата... Когато човек преживее първо страдания, а после като резултат на тях дойде любовта, той е на прав път. (67/ стр. 99, 100)

Искате ли да имате хармония в живота си, дайте пълна свобода на Любовта на Бога в себе си. Хората се страхуват от катастрофи в Любовта, затова я ограничават и подпушват. Истинската Любов не произвежда катастрофи. Дето е Любовта, там е разумността. Дето е разумността, там катастрофи не стават.

(27/ стр. 264)

Вие казвате, че животът ви е нещастен, туй е едно неразбиране. Вие живеете в Бога. Всичките тия хора са пълни с Любов. Ако вие ги обикнете, навсякъде ще намерите хора, които да ви обичат. Най-малко ще има един човек, който да ви обича. (42/ стр. 322, 323)

Ще кажете, че Любовта носи страдание. Страда само оня, който не разбира и не познава нещата. (20/ стр. 257)

Неразбраните неща причиняват нещастие, а разбраните — щастие. Знайте, че животът е добър, но вие още не го разбирате.

(39/ стр. 57)