Да Разберем Страданието
Да Разберем Страданието
Учителя Петър Дънов · 2005
Из Словото на Учителя Петър Дънов
Аз разглеждам нещата не от едно становище, не от две, не от сто, но от безброй становища разглеждам.
Учителят
1. СТРАДАНИЕТО — БЛАГО, ПРИВИЛЕГИЯ И ВЕЛИКА ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ЧОВЕКА
Бог е изпратил човека на земята да сее, да се учи, да се готви за бъдещата вселена. Големи приготовления се правят за новата вселена! Затова именно Бог е поставил човека на големи страдания и изпитания. Страданията са най-голямото благо за човека. Сам апостол Павел е казал: “Сегашните страдания на човека не могат да се сравнят с бъдещата му слава”. (книга 10/ стр. 147)
Привилегия е за човека да страда, за да види Лицето на Бога. Ако не страда, вратата към Царството Божие ще бъде затворена за него. Започне ли човек да страда, ключът на вратата към Царството Божие се завъртва и пред него се открива широк, красив свят. (44/ стр. 298)
Страданията в живота не са нищо друго, освен Свещеният Огън, който изважда скритите богатства, дълбоко заровени в нашата земя. Ето защо без страдания човек не може да стане гениален, без страдания той не може да стане и светия, без страдания от човека не може да излезе нищо добро. (9/ стр. 98)
Единственото велико нещо в живота на хората, това са страданията, които са направили човека велик. Щом минат страданията, ще дойде периодът на Любовта. Страданията приготвят пътя на великата Любов. Който не е минал през страданията, кракът му не може да стъпи в Любовта, да опита всички нейни велики блага. (9/ стр. 98)
Страданията правят човека добродетелен. Когато човек мине през най-големите страдания, доброто ще го заведе при Бога. Той ще види засмяното Божие Лице и ще благодари за всичко, през което е минал. Само онзи може да види Божието Лице, който е минал по пътя на страданията. И Христос не можа да види Божието Лице, докато не мина през най-големите страдания.
(44/ стр. 298)
Христос трябваше да мине през страданията на кръста, за да възлезе при Отца си. Значи само онзи, който е страдал, може да отиде при Отца си. (44/ стр. 298)
Кръстът е велико благословение, с което Господ ни посещава на земята: от него излиза най-великата симфония, музика, пение, което се нарича спасение. (1/ стр. 111)
...Когато някой се оплаква, че има страдания, че боледува, казвам: Всичко, което става, е за Слава Божия. Боли те око — за Слава Божия. Боли те ухо — за Слава Божия. Боли те крак — за Слава Божия. Боли те корем — за Слава Божия. Боли те глава — за Слава Божия. Какво се разбира под думите, че всичко, което става, е все за Слава Божия? Как е възможно човек да боледува и болестта му да бъде за Слава Божия? След всяка болест, след всяко страдание и изпитание човек придобива известна опитност, която го повдига. Колкото по-тежка е била болестта, през която човек е минал, толкова по-силен е станал той. Колкото по-големи са били изпитанията и страданията му, толкова по-голяма сила е придобил. Големите изпитания носят големи придобивки, малките изпитания — малки придобивки. Следователно всички болести, всички мъчнотии, изпитания и страдания, които човек преживява, без да изгуби живота си, са за Слава Божия, защото носят със себе си велики опитности, велики блага и придобивки.
(63/ стр. 187, 188)
Бог... Има два пътя, чрез които Той изпраща благата си: по пътя на радостите и по пътя на страданията. (59/ стр. 220)
На физическия свят падането причинява болки и страдания, но в духовния свят то носи благословение за човека. Ако не беше паднал, той щеше да се лиши от благословението на Бога.
(59/ стр. 294)
И тъй, казвам, законът е такъв: колкото вашите страдания са по-големи, без никакви изключения, толкова бъдещите условия за вашето развитие са по-благоприятни. Страданията определят развитието, от тях зависи степента на повдигането. (5/ стр. 68)
Някои питат: “Господи, защо е това голямо нещастие, което ни сполетя?” За в бъдеще то ще е един скъпоценен камък...
(5/ стр. 97)
От всяка една болест, която идва от Бога, човек придобива едно велико благо. Толстой имаше тази опитност. След всяка една болест ставаше една промяна в състоянието му, придобиваше една идея. След всяко такова състояние неговите схващания, неговите идеи, възрения ставаха по-широки. (5/ стр. 153)
Всичките болести имат едно велико предназначение. Най-великото благо в сегашния свят, това са болестите. Вижте онзи богатия човек, тогова изпоял, оногова изпоял, на този продал котлите, на онзи продал къщата, но като го хване болестта, плаче. Дойде лекарят, направи една инжекция, друга инжекция, даде туй лекарство, онуй лекарство, а той дава тогава щедро от себе си, всичко дава. Като дойде Господ, казва: “Господи, всичко ще направя.” Става мекичък, на бедните раздава, щедър е.
(5/ стр. 157, 158)
Че страданията са най-голямото благо! — Ама аз не искам да страдам. — Та вие се лишавате от най-голямото благо! Има ангели, които сега биха дошли на вашето място, но Господ не им позволява. Те надничат там, обикалят, искат страдания, чакат и казват: Господи, дай ни малко. — Не може, не може. — Този ангел обикаля и какво не би направил да дойде на земята да страда, а онзи човек вкъщи седи и въздиша. Казва си: Защо Господ ми е дал най-голямото нещастие? — Не, Господ ви е дал велико благо! Туй искам да го втълпя в ума ви, не хипнотически, но искам да мислите, да опитвате да разберете, че при онази Велика Разумност всичко в света действува за добро. (5/ стр. 160)
Не казвай, че са ти дотегнали страданията. Те са благо, чрез което разумният свят иска да те освободи от заблужденията. Така именно ще превърнеш скръбта си в радост. (37/ стр. 69)
...Човек страда по същата причина — да получи двоен дял от Божиите блага. (37/ стр. 139)
Привилегия е за човека да страда. Ще страдаш, за да познаеш Истината, да разбереш, че всички живеем и се движим в Бога.
(37/ стр. 273)
Да мислиш, че мъчението и страданието са постоянни, това значи да се самозаблуждаваш. Те са временни неща. Считайте ги за привилегия, дадена на човека, за да се изяви Бог. Ако много си страдал и намериш човек, пред когото изкажеш скръбта си и ти олекне, не ти ли се е изявил Бог? Между тебе и този човек се създават добри, приятелски отношения. Ти казваш: Страданието ми има смисъл, защото намерих един приятел в живота си.
(37/ стр. 304)
Всички болести, страдания, нещастия в живота на човека не са нищо друго, освен благословения, които Бог му изпраща и за които той трябва да благодари. След всяко подобно изпитание умът и сърцето на човека се наместват и той се радва, доволен е, че всичките му работи вървят напред. В съзнанието си той придобива вътрешен мир и светлина. (60/ стр. 137)
Ако дойде при човека, Бог ще му даде пълна торба. С какво? — С подаръци. Подаръците, които Бог дава на хората, това са разумните страдания. В тях се крият великите тайни на живота, които хората трябва да разберат и проучат. В тях се крият духовни опитности, които трябва да се използуват. (60/ стр. 171)
При всяка скръб се ражда нещо ново, нещо велико в душата на човека. Човек скърби, докато в душата му се роди нещо ново. Щом се роди новото, той не помни вече скръбта си и радостта му е двойно по-голяма от скръбта. (60/ стр. 188)
При скръбта човек вижда Бога и затова трябва да се радва.
(60/ стр. 188)
Всяко нещастие обаче ще ви донесе благословение, всяка мъчнотия ще разкрие за вас нов хоризонт. Туй можете да проверите всякога и затова не трябва да се безпокоите за нещастията, които може да ви се случат. (1/ стр. 23)
Някой път вие ми казвате: — Не виждаш ли нашите страдания? — Виждам ги, но виждам зад тия страдания нещо хубаво, нещо красиво. (6/7:32)
Не бягайте от противоречията и страданията. Знайте, че в тях се крие нова мисъл, някакво велико благо за вас. (44/ стр. 83)
Привилегия е за човека да страда. Чрез страданията той придобива права на гражданство. Не мине ли през страдания, човек не може да стане гражданин на Царството Божие.
(44/ стр. 141)
Сегашните хора гледат на смъртта, на страданията и мъченията като на големи нещастия. Според мене те са най-голямото благо в човешкия живот... Казвам: Хората са дошли до сегашното си развитие благодарение на мъчението и страданието. Бог се проявява чрез тях. Те приготвят човека за обичта и Любовта. Те му донасят истинските блага на живота. (21/ стр. 27)
Когато Духът те посети, ти го питаш: — Защо идат страданията? — Те са велико благословение, което Бог изпраща на ония, които искат да се изправят, да подобрят живота си.
(21/ стр. 161)
И тъй, когато говорим за страданията, ние подразбираме онези страдания, с които можем да се удостоим да влезем в света на Любовта и да видим нейното лице. (9/ стр. 103)
Страданието е духовен въпрос. То представя най-великото в живота. Страданието предизвиква най-голямо раздвижване на силите в човешкия организъм, докато те се уравновесят.
(9/ стр. 274)
Щом страдате, ще знаете, че страдате за добро, присадени сте с цветове и плодове на Божествените дарби. (33/ стр. 148)
Когато се запитвате защо страдате, ще знаете, че страданията носят велики блага за вас. Зад всяко страдание се крие едно велико благо. Казвате: — Защо страдам? — За да станеш богат. — Защо страдам? — За да станеш учен. — Защо страдам? — За да станеш умен. — Защо страдам? — За да станеш силен. — Защо страдам? — За да станеш добър, да познаваш живота.
(33/ стр. 282)
Един ден като отидете на небето, ще прегръщате, ще целувате страданието и ще му благодарите за доброто, което ви е причинило. Ако не беше страданието, вие никога не бихте могли да влезете в небето. Вие ще искате извинение от страданието за лошите работи, които сте говорили за него. Кой от вас не е казал поне една лоша дума за страданието? Като ви дойде някое страдание, казвате: Да не дава Господ никому такова страдание! (33/ стр. 282)
Единственото нещо, което ще спаси човека, това са страданията. Бог говори на човека чрез страданията, а ангелите — чрез радостите. (11/ стр. 95)
Докато страда, човек не разбира какво благо се крие в страданието. Щом мине през него, той вижда, че страданието му е донесло някакво благо и благодари за него. Колко деца са прогонвани от домовете си, но като минат през страдания, те се каляват, придобиват големи опитности, за които един ден благодарят. За предпочитане е човек да мине през страдания, но да придобие Любовта, да стане умен и силен, отколкото да бъде свободен от страдания и да няма никакви придобивки.
(66/ стр. 293)
Велико нещо са страданията. Те носят такива богатства, които хората още не подозират. (66/ стр. 293, 294)
Благодарете за страданията, които ви са дадени, защото ще познаете Божията Любов, която носи в себе си възможности за изправяне и условия за придобиване на новия живот.
(66/ стр. 488)
Не питайте защо в известен случай сте неразположени. Причината за неразположението ви се дължи на това, че част от вашата енергия е отишла в друга област на съзнанието ви, за пример, в свръхсъзнанието ви, дето се твори нещо хубаво. За сметка на това, което се създава във висшето ви съзнание, вие давате нещо, но ще получите два пъти повече. Някой се оплаква, че паднал. Защо паднал? — За да придобие нещо повече. Това се отнася и до физическото падане. Като падне на земята, човек дава нещо от себе си, но получава от земята два пъти повече енергия. Който е падал, придобива повече от онзи, който никога не е падал. Всяко нещастие, което сполетява човека, носи две печалби.
(50/ стр. 178)
Няма по-голяма привилегия за човека от това да бъде подложен на изпитания и мъчнотии, но когато разбира смисъла им. Ако не ги разбира, той търси начин по-скоро да се освободи от тях. В изпитанията, в мъчнотиите, в сиромашията и в глада природата крие големи блага. Може ли да се справя с мъчнотиите си разумно, човек се ползува и от благата им. Обаче ако не се справя с мъчнотиите си, той не може да използва благата, които се крият в тях. (51/ стр. 62, 63)
Някой дойде при мене и ми се оплаква, че му е тъжно на сърцето. — Радвам се, че страдаш. Това показва, че имаш сърце. Най-хубавото нещо на земята е страданието. Дето е Бог, там е страданието. Дето не е Бог, никакво страдание не съществува. Благата на живота идат чрез страданието. Ако можеше без страдания, пръв Христос щеше да спаси човечеството без тях.
(38/ стр. 91)
Не избягвайте страданията, но се ползувайте от тях. Всяко страдание крие някакво благо в себе си — гледайте да не изпуснете това благо. (53/ стр. 14)
Никой не може да носи страданията на целия свят, но всеки може да носи своите страдания като част от общите страдания и да се радва за привилегията, която му е дадена. Привилегия е за човека да страда. Чрез страданията той вижда, че е предпочетен.
(53/ стр. 17)
Всяко днешно страдание на човека носи в себе си бъдещо щастие. За да провери това, човек трябва да има търпение да дочака това време. Такъв е законът. Ако спазваме великите Божии закони, ще видим, че всяко страдание, всяко изпитание, всяко нещастие носи след себе си велики блага. (36/ стр. 108)
...Съвременните хора. Те мислят, че като станат духовни хора, страданията им ще се намалят. Не, тогава страданията им не само че няма да се намалят, но ще станат още повече и по-големи, обаче ще се осмислят. Който е осмислил страданията си, той все повече и повече се облагородява и добива по-ценни опитности. Страданията са богатство за човека и го водят към пробуждане на Божественото съзнание. (10/ стр. 133)
Днес страданията на хората идат точно на време и на място. Чрез тях те придобиват самообладание. В бъдеще, когато страданията няма да представят метод за развитие, човек ще дава милиони, за да се удостои с едно страдание. Тогава всяко страдание ще бъде благо за човека. Благата, които невидимият свят днес ви дава, вие не ги цените. Един ден ще ги оцените, но няма да ги имате. (47/ стр. 48)
Като се натъкват на страдания, хората се измъчват, искат да не страдат. Това е невъзможно. Те трябва да се възпитават така, че да гледат на страданията като на благо. Започнат ли да гледат на страданията по този начин, те ще видят, че няма страдание в света, което да не е допринесло поне някаква малка придобивка към човешкото съзнание. Прогресът на съвременното човечество се дължи именно на страданията. (47/ стр. 171)
За да се пробуди човешката душа, нужни й са скърби, страдания. Дойде ли човек до тия скърби, той трябва да се радва, защото Бог ни посещава само вечер, т.е. във време на скърби и страдания.
(8/ стр. 156)
Хората постоянно се оплакват и казват: Аз съм нещастен! — Ти си блажен, защото Христос казва: “Блажени нещастните”. Някой боледува. Що е болестта? — Признак, че Божественият живот работи върху тебе и желае да те възкреси. Имаш мъчнотии в своето развитие, не можеш да разрешиш някой въпрос — Божествената мисъл иска да те подигне, да те осветли. Стяга се сърцето ти — Божественият живот работи, иска да смекчи твоето сърце. Господ работи в нас. (2/ стр. 203)
Сегашните ви опитности и страдания ще узреят за в бъдеще и тогава ще гледате на тях като на големи придобивки. Ще казвате: Добре стана, че преживях толкова страдания в живота си. — След време всички ваши страдания ще се превърнат в скъпоценни камъни. Днес те са големи тръне, дето боднат, кръв потича, но за в бъдеще от тях ще излезе нещо красиво. (30/23:17)
Благодарете, че страданието е дошло. То е първият признак, че Благословената Ръка работи върху човека да го изправи. За онзи, който разбира законите, страданието е велико благословение.
(67/ стр. 103)
В Писанието е казано, че ако сте без наказание, вие сте изоставени. Ако Бог ви наказва чрез Своята Ръка, Неговото благословение, Неговата мисъл, Неговата възвишена Любов минава през вас и вие ставате хора. (25/ стр. 381)
Страданията са един метод, който отваря пътя да влезете в Божествения свят, да влезете в рая между светиите, между добрите хора. Ако не дойдат страданията в света, затворено е.
(42/ стр. 220)
Скръбта, това е едно от великите условия в живота. (45/1:3)
2. ДА РАЗБЕРЕМ СТРАДАНИЕТО
Какво трябва да пазите? Пазете да не изгубите страданието. То е свещено за човека. Докато имате страдания, радвайте се. Някои искат да избегнат страданията, но ако ги избегнат, един ден те няма в какво да се облекат. Страданието е най-хубавата дреха, каквато човек може да има. Тя не е скъсана дреха, но хубава, здрава, от най-ценна материя. По-красива дреха от тази на страданието досега не съм виждал. Тя е дреха като на райската птица. (книга 9/ стр. 104)
Като говоря за страданията, казвам: Горко на онзи, който не страда. Блажен е онзи, който страда. От страданията, през които е минал човек, определяме пътя, по който е вървял, и мястото, додето е стигнал. Колкото повече човек издържа на страдания и колкото повече ги разбира, толкова по-високо се е издигнал в пътя си. Срещнете ли човек, който се оплаква от страданията, ще знаете, че той не е разбрал смисъла и красотата им.
(44/ стр. 297, 298)
...А когато ни приковат на този кръст, не бива да плачем, защото Господ работи тогава за нас. Нещастен е онзи, който не е прикован на кръста. Който иска да се занимава с него Господ, трябва да мине през този процес на развитие. (1/ стр. 4)
Всеки, който казва: “Защо Господ ми даде тия страдания?”, който роптае, е глупав човек в пълния смисъл на думата. Всеки обаче, който каже: “Искам да науча техния смисъл” — и е благодарен на тях, той е умен човек. (1/ стр. 76)
От единия до другия край на света животът е сглобен само от страдания. Те са като дяланията на скулптора, който създава чрез тях една статуя. Когато научим дълбокия смисъл на страданията, ще разберем, че това е процес, който изработва нашия характер. И когато ударим с чук последните удари за доизработване на нашия характер, тогава ще престанат мъченията и ще излезе великата статуя на нашия живот. (1/ стр. 83)
И тъй, страданията, които човек преживява на физическия свят, както в духовния свят, са спирачки. Без тези спирачки той би полетял в низината. Ако не дойдат малки спирачки, ще дойдат големи, които ще го спрат в пътя му. Малките спирачки могат само да го задържат да не падне, а големите ще го спрат. Страшно е положението на човек, който е спрян в пътя си. В този смисъл страданието е благо за човека. Благодарете за малките страдания, да не дойдат по-големи. (59/ стр. 294)
Днес страданията са страшни за човека, защото не ги разбира. Един ден, когато разбере смисъла на страданията, човек ще ги използва разумно. Който разбира страданията, той расте и се развива правилно. (59/ стр. 322)
Казвате: Дотегнаха ни страданията. — Щом кажете така, вие искате да се освободите от мъчната книга, която баща ви е купил да четете, да я изучавате. Страданията представят такава мъчна книга, дадена ви от вашия баща за изучаване. Какво придобива ученикът, след като продаде на други хора своята мъчна книга? Нищо не придобива. Напротив, без тази книга той остава простак, невежа. Щом получи тази книга от баща си, ученикът трябва да я разгърне, да изучи всичкото й съдържание, за да разбере целият свят, че наука има в душата му. (26/ стр. 210)
Казвате: Голямо нещастие ни сполетя. — Не казвайте, че нещастието е голямо. Благодарете и за него! Ако разбирате смисъла на страданията и нещастията, ще видите, че те са едно благо за българския народ. Философия е да разбирате смисъла на страданията! Благодарете, че Бог намали нещастието на България на 1/100 от това, което беше предвидено да дойде. Ако то беше дошло с такава сила, с каквато беше определено, щеше да помете всички хора: в Чирпан и в Пловдив нямаше да остане нито една жива душа. И всички села наоколо щяха да бъдат унищожени. Но Господ каза: “Засега тия хора нека се стреснат малко, те са още болни, не могат да издържат големи нещастия.” Та казвам: Тия страдания, които дойдоха в България чрез земетресенията, са голямо благо за българите да се стреснат малко, да престанат ежбите между тях, да се осмисли животът им, да изчезне различието между богати и бедни и т.н. (13/1:15, 16)
Някои питат: Защо са страданията в света? — Ще ви обясня с един пример. Върви един беден човек по пътя и вижда един сакат пред него седи, иска помощ. Той нямал с що да му помогне, но се помолил на Бога за него и си заминал. Минава друг човек покрай сакатия, ритва го с крака си и го запитва: Защо седиш тук? Защо не направиш опит да работиш, да се движиш, за да се излекуваш? — Сакатият след това става, започва да се движи полека-лека и се замисля върху това, как да изправи своя живот. От този момент винаги благодарил в себе си на непознатия, който като го ритнал, станал причина да се излекува. Та страданията и изпитанията в живота ни, това са тласъците, ударите от страна на Провидението, които ни подтикват към работа, към нов живот. Те носят известни блага заради нас. (13/1:24)
Колкото повече страда човек, толкова по-добре е за Божественото в него. Хора, които са страдали повече, са по-благородни от тия, които не са страдали толкова. (13/3:15)
Всички страдания на нашите физически тела, всички изпитания и противоречия на нашите сърца и умове, това е Гласът на Господа, Който казва: “Нека всички ваши мисли, чувства и желания в живота ви вървят успоредно с Моя живот! Прави правете пътищата Господни!” (13/3:23)
Животът няма да бъде така мирен, тих и спокоен, както мнозина мислят. Защо? — Понеже иде нова култура. А когато иде нова култура в света, всички плодородни полета трябва да се разорат, цялата земя трябва да се преобърне... Ралата, плуговете, с които Бог разорава земята, това са разните видове страдания, нещастия, смърт, които сполетяват хората, но всичко това е за добро. (13/5:32, 33)
Както онзи, който иска да дигне някой товар, има опорна точка или отгоре, или отдолу, така и вие трябва да имате една опорна точка. Защо трябва да имате една опорна точка? — За да дигнете вашия товар[1]. Мъчнотиите и страданията в живота аз ги наричам, в едно отношение, опорни точки. (5/ стр. 3)
[1] Нисшата природа в човека
Страданията в света не са случайно създадени. Това е един велик закон, който иска обработване. Страданията, това са условия за обработване на човешката душа. (5/ стр. 69)
Когато говорим за страданията, ние не разбираме онова човешко недоволство, което съществува вътре в човека. (5/ стр. 69)
Някои казват: — Защо са страданията? — Страданията, това са един метод за придобиване на търпение, това е една Божествена наковалня. (5/ стр. 143)
При най-болезнените ви състояния аз казвам: — Слушай, ще ти създам болка, но ще излекувам ръката ти, пръстите ти, ще оставиш да те масажирам. — Ама ще ме боли! — Ще те боли, но ще оздравееш. Природата казва на болния човек: Ще ти причиня най-големите страдания, но за добро, да оздравееш. — И колкото по-големи страдания усещате, толкова по-скоро болката ще премине. Не чувствуваш ли болка, ти си фалирал. Докато кракът чувствува болка, той е добре, престане ли болката, той е фалирал. Следователно, докато вие страдате в света, вие сте хора, аз ви обичам, но престанете ли да страдате, с вас въпросът е решен, вие сте фалирали. (5/ стр. 160)
Бог иска да ни събуди от един дълбок сън, да ни върне от един хлъзгав път, по който сме тръгнали. Забогатееш много — дойде някоя болест. Затлъстееш — дойде някоя болест. Направиш зло — дойде някое наказание. Мислиш ли, че това е зло? Не, това е Божията Любов. (5/ стр. 182, 183)
Скръбта е нещо хубаво, приятно. Скръбта, това е приготовление. Сега като ви говоря, че скръбта е приготовление, разбирам, че тя е подготвителна страна към истинския живот, който иде.
(5/ стр. 234)
...Светът пак не се е оправил. Защо? Ние още не сме научили онзи дълбок смисъл на скръбта. Ако ние знаехме какво нещо е скръбта, ако тази скръб би оставила всичките свои отпечатъци в нас, друго щеше да бъде. (5/ стр. 235)
Този Господ, Който ни говори, Той не е отвън, Той е вътре в нас. Той ни говори, говори, говори. Страданията, мъченията, нещастията, това са истинският Божествен език. (5/ стр. 356)
И всички тия съвременни страдания, на които сме изложени, това е само едно възпитание, да дойдем до положение да приложим разумния живот, да изпълним Божията Воля. (5/ стр. 440)
В Любовта няма нито промяна, нито измяна. Онзи, който те люби, който те обича, зло никога не може да ти направи. Той може да ти причини страдание, но то ще бъде за твое добро. Нима онази майка, която обича своето дете, не му причинява страдания? Тури го в коритото, започва да го мие, то вика, дига олелия до Бога. След това го обвие, затопли го, казва: О, маминото! — То погледне весело, казва: — Не мога да те разбера каква си такава майка. — После ще ме разбереш. (5/ стр. 444)
Аз искам и вие да гледате на нещата по този начин, да знаете, че страданията са метод за работа, метод за възпитание на човечеството. (69/ стр. 28)
Какво правят някои хора? Като се натъкнат на известно нещастие, страдание или на някаква болест, те казват, че трябва да потърсят някакъв талисман или да намерят някакво лекарство, час по-скоро да се освободят от това зло. Според мене всяко нещастие, всяка болест, всяко изпитание е добро или е дадено за добро. Няма страдания, няма болести в света. Това са задачи за разрешаване, които ще научат хората да мислят. Щом Бог живее в човека и човек в Бога, няма страдания, няма нещастия в света.
(70/ стр. 19)
Днешните страдания са родилните мъки на новия човек.
(72/ стр. 46)
Болестите не са нищо друго, освен едно упътване за изправление, защото човек започва да се развива само тогава, когато му се положат противодействия на неговата воля. Туй може да се провери винаги в живота. Всички велики хора са страдали и страданията именно са били стимул за тяхното повдигане. Ония обаче, които не са имали никакви спънки, а напротив, са имали удобства, останали са назад. (68/ стр. 4)
Да превърнеш скръбта в радост, това значи да превърнеш неразбраната скръб в разбрана. Неразбраната скръб причинява страдание, а разбраната — радост. (37/ стр. 61)
И тъй, да превърнеш неразбраната скръб в разбрана и да се радваш, това значи да си придобил великата наука на живота.
(37/ стр. 65)
Как може неразбраната скръб да се превърне в разбрана? Ако разбираш разумните закони на природата и ги прилагаш на място, ти можеш да правиш това превръщане. (37/ стр. 68)
Изучавайте страданията от Божествено гледище.
(37/ стр. 217)
Това са състояния, през които често минавате. Тежки състояния са, но трябва да ги разбирате. Те са инжекции в малка доза, за да усилят вашата дейност. Всяка мъчнотия е пясък под колелото на вашия живот, което се е спряло някъде и не върви. Бог туря пясък на пътя ви, да подеме колелото и да продължи пътя си. (37/ стр. 291, 292)
Казвате: — Какъв е смисълът на страданието? — Велик е смисълът на страданието. Който страда, той е герой, от него човек ще стане; който не страда, той е обикновен човек, от него нищо не се очаква. (60/ стр. 57)
Страданията... Те трябва да се разберат и добре използуват. Ето защо за разумните хора страданията усилват вярата, а за глупавите те са най-голямото нещастие, което може да ги срещне в живота. (60/ стр. 58)
Тъй щото скърбите, страданията не са произволни неща, но понеже разбиранията на хората за страданията не са прави, те страдат повече, отколкото трябва. За онези, които разбират страданията, те са Божие благословение. Аз нямам предвид ненужните страдания, които хората сами създават, но говоря за ония страдания, които се явяват като необходимо условие за развитието на човечеството. (60/ стр. 218, 219)
Хората работят благодарение на глада, благодарение на страданията. Иначе от тях нищо не би излязло. Гладът, страданието са подтици, стимули, които заставят хората да работят, да се развиват. (60/ стр. 229)
Всяко страдание, всяко изпитание е формула, останала от миналото ви, и днес вие трябва да я преведете на ваш език, да се ползувате от нея. (14/ стр. 73)
Вие сте на земята, един ден и за вас ще дойдат бури, мъчнотии... но когато дойде този час, ни най-малко не трябва да го считате нещастие, защото там, дето няма страдание, няма забогатяване; там, дето има скърби, има и радости... (1/ стр. 6)
Нашите страдания... са пътят на нашето възлязване към Бога.
(1/ стр. 71)
Когато някой каже: “Аз не съм видял страдания”, аз му казвам: “Ти си още зелен”. Зеленото е приятно, но когато почне да зрее, дохождат страданията. Сега вземете тази мисъл в себе си, давам ви я за размишление от страна на Господа, когато ви дойде страдание, да се радвате и благодарите на Господа, че ви обича, та ви го праща. Страданията са признак на Любовта Божия и нека всинца да носим този кръст. (1/ стр. 71)
— Нас ни разпнаха. — Няма нищо, вие сте по-близо до Мене — отговаря Господ, — другите не са; те са сега далеч, но и те ще дойдат на това място. (1/ стр. 71)
Когато ви разпнат, тогава ще влезете в Царството Божие.
(1/ стр. 71)
Трябва да приемате всички страдания от Божията ръка и когато дойдат, трябва да се радвате: страданията са ония камъни, с които ще издигнете стъпалата на вашата къща; те ще образуват вашия характер; те са съединителната нишка между човека и Бога; само чрез тях може да се мине от един свят в други по-добър. И по-добро нещо от страданията за вашето издигане няма в този свят. (1/ стр. 82)
Страданията — това са законите, чрез които Господ действува за нашето развитие. (1/ стр. 112)
Щом разбере Любовта, човек ще разбере и страданията. Иначе при всяко страдание той ще се обезсърчава и ще казва: Няма спасение за мене! (62/ стр. 12)
Често се говори за нещастията, за страданията на хората и всички се запитват защо са тия страдания и нещастия. Има един пробен камък, с който човек се изпитва в живота. Този пробен камък е страданието. (62/ стр. 28)
Казвате: — Как ще намерим щастието си? — Чрез страданията. Страданията са първото условие за поумняване на човека. Който страда, той отива към поумняване. (62/ стр. 74)
Страданието е чистене, без което животът не може да се разбере. (63/ стр. 10)
Съвременните хора са изучавали всички науки, но не и науката за живота. Като дойдат страданията, искат или не, ще им се наложи да я изучават. Страданията в живота не са нищо друго, освен условия за изучаване на великия живот. (63/ стр. 67)
Страдания, болести, глад, сиромашия са методи за изправяне на света. Зад тях седи щастието. (63/ стр. 117, 118)
И сега вие ме запитвате: Защо са скърбите? — Казвам: Скръбта е един велик метод за разбиране великата Истина в света. И всички велики Учители, всички светии, всички пророци, всички учени са минали през училището на скръбта и станаха хора.
(7/3:30)
Днес хората не разбират страданията. Страданията са предисловие на един вечен хармоничен живот. Ако ти разбираш, че в страданията се крие едно Божествено благо и че Божият Дух ти говори чрез тях, няма да се мине много време и за тебе ще дойде такова благо, което никой не може да ти отнеме.
(7/21:19)
От гледището на живота страданията са камъни, чрез които вие ще съградите вашето бъдеще. (7/35:5)
Божественото работи чрез страданията. (6/6:16)
Сега на какво уподобявам страданията на сегашното човечество? Тия страдания аз си представям като една яйцеобразна желязна черупка, в която всеки човек е затворен. В тази черупка го очаква смърт, затова дойде един ангел и удари с чука си върху това яйце, за да го разбие. Ти казваш: Какво става с мене, ще ме убият! — Ангелът удари още един път. Ти пак казваш: Какво става с мене, докога ще се сипят ударите на съдбата върху мене? — Докато се разчупи туй яйце и ти излезеш вън от него. Всички тия страдания, всички нещастия, които изживяваме, не са нищо друго, освен разчупване черупките на туй яйце, от което нашите души ще излязат, за да се съединят с истинския живот, от който сме произлезли и за който сме призвани да живеем.
(6/7:33, 34)
Човек може да разбира кръста само чрез закона на търпението. Който няма търпение, никога не може да разбере какво нещо е кръстът. Кръстът, това е търпението. Значи търпението е основното качество на кръста. (6/17:9)
Радостта, това е същественото, към което ние се стремим, но ако не разбираме законите на скръбта, не ще можем да се домогнем до самата Истина да разберем какво нещо е радостта.
(6/20:5)
Помнете, че всички страдания, които минавате сега, това са само условия, за да познаем Първата Причина в света, да познаем Разумното в себе си, да познаем Бога. И когато Го познаем, ще се яви тази радост. (6/20:25)
И тъй, когато човек разбере Божията мисъл и Божието чувство, вложени в страданието, последното се стопява и само по себе си изчезва. Не разбира ли човек смисъла на страданието, състоянието на неговата душа се сгъстява и той мъчно може да се освободи от ударите на страданието. (44/ стр. 83, 84)
Дойде ли ви някоя скръб или някое страдание, не бягайте от тях, но разговаряйте се като приятели. Те носят някакво благо в себе си. Външно скръбта и страданието са облечени в скъсани, парцаливи дрехи, но вътре те са като царски дъщери, облечени в скъпи и красиви дрехи. Така е за онези, които разбират смисъла на скърбите и страданията. Които не разбират смисъла им, те гледат на тях като на препятствия в живота си. Разбере ли ги човек, те ще се превърнат в радост. (44/ стр. 168)
За да бъде доволен поне в даден момент, човек трябва да вижда в страданията някакво благо. Той знае, че страданието прави човека силен, заставя го да мисли право. Като страда, човек помага... на себе си: на своя дух, на своята душа, на своя ум и на своето сърце. Затова и Христос казва, че човек трябва да е доволен от страданията си, защото страданията се превръщат в радост.
(44/ стр. 186)
Хората питат защо е допуснато злото и страданието в света. Много естествено. Човек трябва да разбере смисъла на страданието и съзнателно да се справи с него. Не може ли да го разбере, то всякога ще го мъчи. (44/ стр. 321, 322)
Докато не разбереш смисъла на страданието, всякога ще бъдеш недоволен; щом го разбереш, ще бъдеш доволен. Ако страданието те посети, ще кажеш: Благодаря, че ме посети. Какво ми носиш? (21/ стр. 27)
— Как можем да намерим пътя на спасението? — Като разберете смисъла на страданието. (21/ стр. 28)
Който разбира смисъла на думите “Бог е Любов”, ...той разбира смисъла на страданията и ги използува разумно.
(24/ стр. 136)
Ако човек разбере страданията, той ще разбере и смисъла на живота. (9/ стр. 100)
Съвременните хора... Като дойдат страданията, те мислят, че всичко са изгубили. Не, страданията винаги обновяват човека.
(33/ стр. 175)
Малките страдания спасяват много души. В този смисъл страданията не са нищо друго, освен изкупление, спасение на много души... (11/ стр. 109)
Човек трябва да разбере вътрешния смисъл на кръста, както и вътрешния смисъл на страданието. (11/ стр. 210)
Ще знаете, че при страданията действува Божествена енергия, която един ден ще помете препятствията от вашия живот и ще ви освободи. Страданията, които хората преживяват, са ударите, тоягите, чрез които Божествената енергия се излива върху тях. Ударите, страданията представят инсталация, по която тече Божествената енергия. (12/ стр. 168)
Страданието не е нищо друго, освен грънчарство, в което човек мачка калта да направи красиви грънци. Като мачка калта, той непременно ще се изцапа, но в края на краищата ще извае хубави, съвършени форми. Като ги извае, той ги туря в пещта да се опекат, да станат здрави. Без печене грънците не издържат на условията... Без страдания човек остава суров материал, какъвто е глината, от която правят грънци. Дойдат ли страдания, суровият материал, от който човек е направен, започва постепенно да се формува, да се пече на огъня, докато се кали. (66/ стр. 6)
Какво показват страданията? Страданията не са нищо друго, освен картини, в които човек вижда своите незасети градини, ниви и лозя, своите празни къщи... (66/ стр. 191)
Мъчнотиите и страданията не са нищо друго, освен условия за превръщане на користолюбието в милосърдие, т.е. превръщане на отрицателните сили в положителни. (50/ стр. 49)
И тъй, страданията не са нищо друго, освен снегове, навалели по върховете на човешкото сърце и на човешкия ум. Тези снегове носят богатство за човека. Ако няма снегове, т.е. ако няма страдания, човек е осъден на крайна сиромашия, на фалиране. Страданията са причина за прииждане на нови енергии в живота. Ако няма страдания, никакво прииждане на енергия нямаше да съществува. Хората не обичат страданията, защото не са дошли до ония методи, чрез които да трансформират придобитите енергии, вследствие на което изпитват неприятни състояния.
(50/ стр. 64)
Значи за да развива мускулите си, човек трябва да прави упражнения, които да му оказват известно съпротивление. Без съпротивление мускулната система на човека не може да се развива. Без съпротивление ръцете му винаги ще останат слаби, пасивни. Същият закон се отнася и до развиване на човешката мисъл. Казвате: — Защо са мъчнотиите и страданията в живота? — Без мъчнотии и страдания човек ще мяза на морска гъба или на морска медуза. Значи мъчнотиите и страданията са съпротивление, което развива човешката мисъл. Без съпротивления мисълта не може да се развива. Който иска да стане разумен, той трябва да има мъчнотии, страдания. (26/ стр. 11, 12)
Каквото и да се говори на хората за страданията, докато съзнанието им не се пробуди сами да разберат техния смисъл, те всякога ще търсят радостите, а ще искат да се освободят от скърбите. Щом разбере смисъла на страданията, човек ще дойде до положение сам да се освобождава и справя с тях.
(26/ стр. 70)
Когато човек разбира дълбокия смисъл на страданията, животът не е страшен. Чрез страданията човек ще познае Бога, ще познае хората, ще познае и себе си. Горко на онзи, който не е страдал! (26/ стр. 209)
Сега като говоря за страданието, аз имам предвид великия закон на Любовта, на Мъдростта и на Истината. Така разбрани, страданията представят път към познаване на великото, красивото, възвишеното в света. Те водят към познаване и придобиване на Любовта. (36/ стр. 111)
Няма същество в света, което като греши, да не усеща гризене на съвестта и да не страда. Страданията, които имате, са зов на Божественото, което не одобрява вашите постъпки. В даден случай страданията изразяват негативния Божествен език, който казва: Тази постъпка не е права, има нещо право в нея, но има и нещо криво, изправи го. (10/ стр. 25)
Значи в който момент човек разбере вътрешния смисъл на страданията, животът му ще се проясни и осмисли.
(10/ стр. 148)
Когато Господ ви изпрати едно страдание, да се радвате, че сте удостоени с тази чест. Що е страданието? То е една от най-великите науки. (22/ стр. 76)
За да се разбере дълбокият смисъл на страданията, трябва да имате предвид, че те са необходими за щастието и блаженството на нашия бъдещ живот. Страданията са най-голямото благо, което Бог изпраща на хората. (2/ стр. 210)
Казват: Когато някой човек страда, това е карма. — Кармата няма нищо общо със страданията и със скърбите в света. Страданията и скърбите, това е езикът на живата природа, това е езикът на Бога — първият език, с който Бог започва да ни говори, за да ни пробуди от дълбокия сън, в който духът пада. Бог го пораздрусва и казва: “Стани, синко, събуди се и започни да мислиш!” Тук няма никаква карма. Кармата е езикът, с който ни се говори да не се отклоняваме от Божествения път. Да не смесваме скръбта и страданията с вашите грехове. (29/2:11)
Страданията, това са Божествен език... Страдате ли, Бог ви обича, не страдате ли, вие нямате нищо общо с Бога, с Любовта.
(29/2:11, 12)
Мнозина запитват: Какво представляват страданията? Защо съвременното човечество страда тъй много? — Казвам: страданията не са нищо друго, освен ретортите[2] на живата природа, в които се поставят хората, за да се очистят от известни свои грешки, заблуждения и нечистотии на миналото. (29/20:6)
[2] Реторта — лаборатория, сито, изпитание
В Божествения свят на изпитанието се гледа като на един велик подтик, за да излезеш от едно по-нисше и да влезеш в едно по-висше състояние. (29/29:21)
Вие отхвърляте страданието. Страданието е избавление за вас. В него е науката. Ще каже някой: Има и други разбирания. — Няма други разбирания. По-хубави разбирания за страданието от тия никъде не може да намерите. Ако някой каже, че еди-кой си адепт може да даде по-добри тълкувания, лъжете се. Аз мога да ви посоча всичките книги на миналото и всичките книги на бъдещето, по-други разбирания от тия, които ви давам, няма да намерите. Това е Божественото. (29/29:21, 22)
Вие трябва да благодарите, че всичките нещастия в живота са Божествената ръка, която ви хваща в момента, когато разваляте нещо. Вие трябва да се радвате за това! Трябва да разбирате великата вътрешна философия на живота. Не разбирате ли това, вие ще вървите по една наклонена плоскост. Страданията ще идват и ще си заминават. После ще идвате хиляди пъти на земята, но това няма да ви ползува. (29/34:19)
Всяко страдание е тежко, докато не се разбира. Щом се разбере, то се превръща в благо. (58/ стр. 296)
Страданията са ръката на Великия, която ръководи човека. Това е изразено чрез стиха: “Потърсете Ме в ден скръбен”.
(67/ стр. 105)
Който е попаднал в ръцете на Любовта, той е разбрал смисъла на страданията и противоречията. (27/ стр. 263)
Какво представят страданията за съвременния човек? Изпитанията и страданията са условия за проява на Любовта, която човек крие в душата си. Ако страданията не доведат човека до Любовта, те остават безпредметни. (27/ стр. 340)
Когато страда, човек казва: Много страдам. — Радвам се, че страдаш. Страданието говори в твоя полза. То е процес, който показва, че Божествената ръка намества всички счупени части на твоята душа. Радвай се, че Бог ги намества. Ако не страдаш, ти си изоставен, ти си неизлечим инвалид. Ако не дойде една ръка да те изправи чрез страданието, ти си изгубен човек. Единственото нещо, което ви препоръчвам сега, това са страданията. Дойде ли страданието, радвай се... И Христос казва: “Блажени страдащите”. Аз разбирам страданието като вътрешен процес на Божествената Любов. (16/ стр. 248)
Който разбира скръбта, е радостен, а пък който не я разбира, е скръбен. (42/ стр. 408)
Ако човек вложи в живота си абсолютна вяра, че всичко, което Бог е създал, е добро и съвършено, той ще се домогне до истинския, до дълбокия смисъл на нещата, вложен в целокупния живот. Само така човек ще разбере предназначението на привидните противоречия; само така той ще разбере защо идат мъчнотиите и страданията в живота. (48/ стр. 43)