25. ПОМОЩТА НА БОГА И НА ВЪЗВИШЕНИТЕ СЪЩЕСТВА

...И Писанието казва тъй: “Бог ще примири всичките противоречия, които съществуват в света, ще обърше сълзите на всички.” Не мислете, че Господ не вижда вашите сълзи.

(5/ стр. 98)

И цялата жива Природа, нейният език говорят за този Единния, Великия Учител. Ние Го наричаме Учител, Отец, Господ. Той е, от чиято душа, дух, сърце, ум днес постоянно блика. Недоволни всички, а то блика, навсякъде всичко пълни, уталожва всички скърби и страдания, навсякъде простира ръцете си и помага. (5/ стр. 104)

Съдбата пък не е нищо друго, освен неблагоприятните условия на живота. Каква по-страшна съдба от тази, да се почувствувате сам в живота, изоставен от майка, баща, братя, сестри и приятели? Намерите ли се в това положение, колкото и да викате, никой няма да ви види и чуе... Единствен Бог ще ви чуе и види и ще ви се притече на помощ. (59/ стр. 334)

Някой път сте отчаяни, ще се пръснете. Но има нещо, което отвътре ви заговаря тайно, и веднага всичката тази тежест се смъква, като че се отваря този капак и ти казваш: Е, слава Богу, има в живота смисъл... (5/ стр. 225)

Там, дето човек скъсва, Бог започва. Той никога не оставя душата да пропадне. Дойде ли човек до пълно обезсърчение и отчаяние, Бог му казва: Започни да работиш! Аз ще бъда с тебе и ще ти помагам. Ти ще се проявиш, ще постигнеш своите копнежи.

(71/ стр. 21)

Тъй щото при най-големите изпитания, страдания и мъчнотии за човека Бог ще му се яви в една или в друга форма да го утеши, да му помогне. (60/ стр. 119)

И тъй, човек плаче, защото няма кой да му вярва; той страда, скърби, защото няма кой да му вярва; отчайва се, защото няма кой да му вярва. Всеки човек е сам в света. Когато някой дойде при мене да се оплаква, че е сам в света, ще му кажа: — Аз зная един, който като тебе е сам. Ела да те заведа при него. — Кой е той? — Той е Създателят на небето и земята. Като те види, Той ще повярва в тебе и ще каже: “Ето един човек, от когото ще излезе нещо. Понеже ти искаш да станеш божество, Аз ще вляза в тебе и ще се проявявам, като се радвам на всичко, което правиш. Аз ще работя отвътре, ти — отвън.” (60/ стр. 148, 149)

Как ще познаете, че Бог, т.е. Любовта е дошла във вас? Някой е болен, лежи отчаян, обезсърчен и в това време чува тихия Глас отвътре да му казва: “Стани, дигни одъра си и ходи!” Той казва: “Татко, понеже чух Гласа Ти, ставам и съм готов да направя всичко, каквото пожелаеш”. (62/ стр. 87)

Ти си се отчаял, обезсърчил, но дохожда Божественото при теб и казва: “Не бой се, има възможности и за тебе”. (7/7:28)

И дето има смърт, разрушение, нещастие, Бог се притича на помощ на всички. (7/10:9)

Някой път плачеш, докато дойде Господ, погледне те, хване те за ръка и ти се освободиш от всички мъчнотии на живота.

(7/35:15)

Има Един в света, който може да взима участие във вашия живот! Той е този живият Господ, за Когото ви говоря. Той ще бъде с вас във всичките положения на живота ви — и при сърцето ви, и при ума ви. В най-мъчните моменти на живота ви Той ви казва: “Не бойте се, работата ви ще се уреди!” И урежда се работата ви. (6/11:29)

Често запитвате: — Защо идват ангелите? — Пощальони са те, носят писма от Бога... При една болест операцията е важна, но когато си здрав, а имаш една неизцерима скръб, този ангел е най-важният. Този ангел идва всякога. Това не е илюзия. Когато дойде един ангел, всякога донася радост. (6/20:15)

Бог казва: “Откак светът съществува, няма случай да не съм помагал на страдащите.” Колкото и да е зает Бог със Своите работи, похлопа ли на вратата Му една страдаща душа, Той оставя всичко, за да й помогне. (21/ стр. 138)

Господ работи тайно в човешките сърца и умове. Той работи във всяка клетка и поправя всички охкания, стенания в света. Един ден той ще докара всичко в ред и порядък. Като поправя болките, Той казва: Не бой се! — Много боли, Господи. — Почакай, потърпи малко, ти си юнак, след половин час болката ще престане.

(24/ стр. 94)

Бялото Братство влиза в положението ви и ви помага да решите правилно своите мъчнотии. (24/ стр. 238)

Величието на Бога седи в това именно, че и при най-трудните условия Той може да ти помогне, да те извади от тия условия и да ти даде знание и Мъдрост. Ако уповаваш на Бога, дето и да си, Той ще превърне и най-лошите условия в добри и ще ти съдействува за добро. Като излезеш от лошите условия, ти ще Му благодариш. (24/ стр. 259)

Кои са тези същества, които искат да слязат и слизат при бедните и страдащите? Това са онези съвършени същества, които преди милиони години още са завършили своето развитие и са придобили такива грамадни богатства, каквито едва ли фантазията на автора на приказките “1001 нощ” може да си представи.

(9/ стр. 108)

Като ученици на окултна школа ще знаете, че има кой да се интересува от вас, има кой да ви обича и да ви дава съвети в най-трудните моменти на живота ви. Тези същества, които са готови всякога да помагат на човечеството, са наречени невидими помагачи. (33/ стр. 121)

Светиите, ангелите, гениите, това са кръгове, които съществуват в самия тебе и стоят над твоето съзнание... Съществата от тия кръгове предварително още знаят какво ви чака, какви страдания ви се готвят, затова взимат мерки да ви помогнат. Те виждат, че вие сте тръгнали в крив път, и започват да ви въздействуват. Ако не можете да ги разберете, те ще ви създадат такъв род страдания, които събуждат вашата мисъл. (33/ стр. 252)

Няма човек в света, който да не е попадал в капан, поставен от неразумни същества на пътя му. След големи страдания и плачове възвишени, разумни същества от невидимия свят слизат да го освободят. Като се освободи, човек забравя да благодари за свободата, която тия същества са му върнали. Той мисли, че сам се е освободил. Докато е в капана, човек се обезсърчава, отчайва, иска да се самоубие, но щом излезе от капана, всичко забравя и казва, че не струва човек да се отчайва. Той не трябва да забравя, че някое разумно същество е платило за него, за да го освободи.

(46/ стр. 145)

Всеки може да опита Бога. Как ще Го опита? — Когато изгуби всякаква надежда и помощ отвън, когато животът му се обезсмисли, тогава Бог вътре в него му остава единствен верен и го крепи. Дали си на земята или в другия свят, дали си в ада или в рая, единствен Той остава с тебе и те крепи. (11/ стр. 130, 131)

Всички хора пъшкат под тежестта на злото и очакват да дойде някой да ги спаси. — Кой ще дойде? — Бог. — Как ще ги спаси? — Като се всели в тях. (66/ стр. 242)

Без вяра в живота човек лесно отпада, губи дух и разположение. Достатъчно е да повдигне погледа си нагоре към Бога, за да почувствува Неговото присъствие. Ще кажете, че Бог е далеч. Той е толкова далеч, колкото и близо. Той ходи по света и посещава всички страдащи, обременени и отчаяни. Докато мислиш, че всичко е свършено, че ще умреш, Бог те чукне леко по рамото, раздвижи те и ти казваш: “Дойде ми една светла идея. Ще работя, ще се трудя, да постигна своите идеали.” (51/ стр. 56, 57)

Съдбата е неумолим закон. Със съдбата заедно вървят много същества, които пазят човека от нейните тежки удари. Достатъчно е човек да върви в Божествения път, за да се ползува от помощта на тия светли същества. (36/ стр. 305)

Съществува един свят толкова възвишен и чист, толкова отзивчив и чувствителен към страданията на хората, че при най-слабото апелиране към съществата от този свят за помощ, веднага се получава отговор. Ето защо всички трябва да апелираме към този възвишен свят. (10/ стр. 91)

В най-трудните времена на живота си вие ще срещнете тези безсмъртни души, които ще ви кажат: Не бойте се, ние сме с вас.

(8/ стр. 51)

Господ казва тъй: “Опитайте Ме във всички скърби, във всички най-големи противоречия и когато никой не може да ви помогне, Аз ще ви помогна.” (28/15:29)

Бог мисли най-добрия начин за вашето избавление. Той върви и ви среща, Той е зад вас. Вие сте тъжни, не виждате нищо и си казвате: Свърши се с тази работа. — Когато всичко за вас се е свършило, Той върви зад вас и мисли да употреби най-добрия начин, за да ви избави. Той мисли как може да ви зарадва, но трябва да идете до дъното. Той намира план, как да ви се обади. Както не се надяваш, току ти подшушне нещо, почне да ти говори, ти чуеш първия глас... Чуеш един глас, втори, трети, четвърти, всичко туй оживява и около тебе ще дойдат Белите Братя и ангелите, ти ще се зарадваш и ще кажеш: Не съм сам, другояче не би останало нищо от мене. (28/34:18)

Божият Дух е толкова отзивчив, че дава ухо и на най-слабия зов. Една въздишка да чуе, Бог полага ръката си върху човека и му помага. Той слуша болките и страданията на всички хора.

(58/ стр. 217)

Когато дойдат страданията, вие трябва да отправите ума си към Бога. Той като гледа на всичките твои страдания, Той помага всякога. Бог е толкоз внимателен, на всички помага. (42/ стр. 632)

Когато призовете Бога в труден час, помощта непременно ще дойде. Тя няма да дойде по начин, който вие очаквате, но по специфичен начин. (23/ стр. 85)

26. НЕОБИКНОВЕНИТЕ СТРАДАНИЯ

Има... обикновени и необикновени скърби. (49/ стр. 18)

Всяка скръб има точно определена цена. Обикновените човешки скърби едва ли струват по пет стотинки едната. Има скърби, които струват по хиляда лева, но те идат един път на десет години.

(34/ стр. 146)

Докато човек не преживее най-голямото нещастие, новото няма да го посети. (34/ стр. 296)

Човек, на когото всички клетки не са се разнищили, не са се разбили от страдания, той още не е дошъл до тях и не знае какво нещо са страданията. (9/ стр. 274)

...Аз съм минал през тия фази на смичане[14]. Вие не знаете какво е смичане. Вие минавали ли сте 9 пъти през Божествената реторта? Писанието казва 7 пъти. Но знаете ли какво нещо е да минете 9 пъти през Божествената реторта? (5/ стр. 80)

[14] Смичане — сваляне до дъното на страданията

Вие ще познаете Бога в най-големите страдания и противоречия. Всеки сам ще дойде до това познаване — нищо не се дава наготово. (37/ стр. 282)

Вие още не сте се видели в ръцете на черния приятел да знаете какво значи страдание. Слизали ли сте в ада да видите какво представя вечният огън? Някой от вас само се е опарвал малко от този огън. Слизали ли сте до дъното на ада да видите страшния огън, който гори и никога не изгаря? ...Който не е слизал до дъното на ада, той не може да се качи и на небето...

(60/ стр. 244, 245)

Скръбта е граница за преминаване в Любовта. Когато дойде до най-голямата скръб, човек е до границата на онази Любов, към която душата му се стреми. Щом мине през тази скръб, т.е. щом премине границата, душата му навлиза вече в дълбок вътрешен мир, дето Любовта царува. Докато не мине тази граница, човек винаги живее във временното, в преходното. (62/ стр. 5)

Никой не може да познае Любовта, докато не мине през най-големите противоречия и страдания в живота. Те са границата, пред която всеки се изпитва... Който издържи на тия страдания, той ще познае Великата Любов и ще вкуси от нея. (62/ стр. 7)

Тукашните страдания са нищо. И всички герои на човечеството, онези, които завършват своята еволюция на земята, слизат долу в ада, оттам минават. Обаче този огън там не ги изгаря. (6/14:15)

Чуете ли някъде въздишки, ах и ох, ще знаете, че това не е много дълбока скръб. Дълбоките духовни скърби се схващат само чрез душата. Само душата познава тази скръб. На онзи, който е минал през такава скръб, дрехите стават бели и той сам става чист и бял. (21/ стр. 136)

Право е, дето казват, че най-високият връх е Голгота, защото там се изживяха най-интензивни страдания. Да, на времето си там Христос е разрешил една от най-важните задачи.

(24/ стр. 250)

Който се е определил като Христов ученик, той е преживял голяма болка. Не се минава лесно през огъня. (19/ стр. 37)

Седем пъти трябва да минеш през огъня, за да разбереш донякъде смисъла на живота... (19/ стр. 37)

От Любовта материята претърпява цяла метаморфоза. Силите взимат друго направление и започват да съграждат Божественото тяло, в което човек ще живее в бъдеще. Това са творческите сили, които градят. Ето защо всички добри хора, всички светии като минават от едно състояние в друго, преживяват такива състояния, каквито обикновеният човек не може да си представи. Те минават през големи вътрешни страдания. Не е лесно да те поставят в една реторта, във втора, в трета. Колкото да викаш и да плачеш, ще минеш през 35 милиона градуса на Любовта. (22/ стр. 38, 39)

...Огън, на който температурата е 35 милиона градуса. Когато ангелът обикне някого, поставя го в огнището и ако може да издържи на тази висока температура, той започва да му преподава новата наука за живота... Така ще постъпва ангелът с него, докато го кали. Ту ще го туря в огъня, ту ще го вади. През девет реторти ще мине, но ще се кали. Ще плаче, ще вика, докато стане чист като ангел. (22/ стр. 91, 92)

Значи само Бог със Своята Мъдрост е в състояние да те извади от абсолютно малкото. То е едно от най-опасните състояния в живота. Няма по-голямо страдание от туй да се намериш в абсолютно малкото! (28/34:12)

Който се намери в клещите на абсолютно малкото, той знае какво нещо са страданията. И когато Бог иска да смири един дух, който мисли, че е велик, туря го в абсолютно малкото. Той се спира там и почва да се моли, и тогава Господ дойде, хване го с щипците си и казва: “Позна ли сега, че не си онзи великият?” Само в абсолютно малкото човек може да се смири. (28/34:12)

Като стигне до дъното, оттук вече човек започва да се възражда наново. Като стигнеш до абсолютно малкото, Бог ще те посрещне, ще те спре и в този момент на крайно отчаяние, когато ти искаш да се самоунищожиш, Той ще те запита: “Ти разбра ли безкрайното величие на твоето съществувание?” Ти ще кажеш: “Разбрах.” Тогава Той ще те вземе в другата посока и ще ти покаже абсолютно великото. (28/34:12, 13)

Вие ще опитате Бога и Той ще ви изпита. Да не мислите, че Той няма да ви изпита. Ще ви изпита като Авраама, ще ви изпита като апостолите, ще ви изпита като пророците. Всички ще минете през огън, седем пъти ще минете през огън. Като казвам, че всички ще минете през огън, вас ви е страх. Трябва да се мине седем пъти през Божествения огън! Това е най-голямото благословение. (29/24:16)

Има скръб, която със сълзи не може да се изрази... (30/8:5)

Пробуждането на съзнанието на физическото поле става чрез една голяма катастрофа. И след туй настава едно друго състояние, което аз наричам мистично. (25/ стр. 326)

Някога в една минута човек може да преживее страданията на хиляди години. (23/ стр. 114)

27. МИСТИЧНО ЗА СТРАДАНИЕТО

Бог... слиза на земята между нас, учи ни да разберем законите на живота, но няма да ни избави от страданията, от змията. Всички трябва да се учите от нея. Тя крие в себе си великите тайни на живота. (37/ стр. 308, 309)

...Зад нещастията се крие велика наука. Те представят Свещената книга на живота, която всеки сам трябва да чете.

(11/ стр. 165)

Аз взимам кръста като символ, като буква от азбуката на великия живот. Всеки трябва да знае де е този кръст в неговия живот и как да го носи. (11/ стр. 210)

И тъй, главната мисъл на тази беседа е, че и в ада, и на небето да сте, да не се роди у вас никакво съмнение, но да останете едни и същи и да благодарите на Бога, че Той е и в ада, и в рая.

(60/ стр. 249)

Когато някой пита защо е необходима голямата скръб в живота, казвам: Голямата скръб е граница, през която душата трябва да влезе в областта на Великото, Незнайното — във Вечния живот, в живота на Любовта. Така разбрана скръбта, тя осмисля и самия живот. (62/ стр. 5, 6)

При всичкото си нещастие трябва да имате онова усмихнато лице на зората... Трябва да знаете, че и при некрасивите неща в живота, когато сте най-тъжни, все пак има нещо красиво, велико, обвито в мантията на скръбта. (7/6:30)

И Буда, както и Христос, препоръчва на хората да се примиряват със страданията. По кой начин? Да се слеят с Бога. Туй е, което те наричат да влезем в Нирвана. (6/24:11)

Един велик закон владее в природата: Човешките души се развиват чрез страданията, от които ще научат великите загадки на душата. (24/ стр. 70)

Когато човек страда, душата му се разцъфтява. Тогава ангелите слизат при него да възприемат благоуханието на неговата душа.

(24/ стр. 268)

Тъй щото, когато страданията дойдат до най-високата си точка, ние можем най-добре да се разговаряме с тях. (9/ стр. 274)

Защо иде нощта в живота? За да разберем Божествения живот на земята. Защо има ден в живота? За да разберем човешкия живот... Нощта крие в себе си Любовта, Мъдростта, Истината — изобщо всички опитности на живота. Що е нощта? — Денят на Бога. Що са страданията? — Денят на Бога. (8/ стр. 154, 155)

Съвременните хора изучават Божествения език, без да съзнават това. Всяко страдание представя една от буквите на великата Божествена азбука. (17/ стр. 24)

28. ЖИВОТЪТ НА АПОСТОЛИТЕ, НА МЪЧЕНИЦИТЕ И НА ВЕЛИКИТЕ ХОРА

Някой иска да има опитностите на пророците, на апостолите, даже и на Христа. Иска ли опитностите и знанията на великите хора, човек трябва да мине през техния път. Трънлив и труден е пътят на великите хора. Човек може да достигне този път, но чрез големи страдания и изпитания. Мисли ли, че без страдания може, той се самозаблуждава. (44/ стр. 134)

Тримата момци в огнената пещ минаха през големи страдания и след това възлязоха нагоре. Апостолите станаха мъченици и след това получиха благодатта Христова. За да получи откровение, да възлезе на седмото небе, апостол Павел беше бит 39 пъти. Затова той каза на своите събратя: “Братя, с големи страдания ще влезем в Царството Божие”. Някой човек мисли, че без страдания, без сълзи, без бой ще влезе в Царството Божие. Като се натъкне на най-малкото страдание, той казва: Дотегнаха ми вече тези страдания. — Че ти още не си страдал, ти никога не си бил бит. (44/ стр. 134, 135)

Докато Йов роптаеше против Бога и се запитваше защо му идат страданията, къде е сгрешил, страданията непрестанно се сипеха върху него. Когато съзнанието му се пробуди, той каза: “Господи, познах Те. Разбрах, че всичко, което си определил да стане, е добро. Отсега нататък ще живея, както искаш, ще изпълня Волята Ти.” От този момент страданията го напуснаха и той отново придоби всичко, което беше изгубил. (44/ стр. 320, 321)

Като проследите живота на великите хора, на гениите, на светиите, ще видите, че те са минали през големи изпитания и страдания. Днес всички хора говорят добре за тях, но върнете се назад, в тяхно време, да видите как са ги тъпчели техните съвременници. (59/ стр. 226)

Не мислете, че великите хора в света не страдат. И най-великите Учители, щом дойде страданието у тях, колкото велики и да са, все ще настане една промяна в тях, в тяхното състояние. Страданията на великите хора са по-големи, отколкото тия на обикновените хора, но страданията им са толкова големи, че не могат да ги изкажат с думи. (5/ стр. 69)

Апостол Павел, при все че имал онези дълбоки познания по Писанието, той сам е казал, че има Откровение, но как е добил това Откровение, сам си знае. Онези, които имат неговата опитност, те сами си знаят как се добива туй Откровение. Аз ще ви приведа примера за апостола Павла. Апостол Павел първоначално е проповядвал едно, но след като го биха, след като му удариха 5 пъти по 35 удари, написа едно Послание и каза: “С много скърби ще влезем в Царството Божие”. (5/ стр. 166, 167)

Когато запитали Сократа защо се оженил за тази опърничава жена, той казал: Ако мога да издържа на опърничавия характер на моята жена, всичко друго ще мога да издържа. — И прав бил Сократ със своята философия! Щом той можал да издържи на характера на тази груба жена, всички други мъчнотии пред него са били нищо. — Аз искам да опитам своя философски характер — казвал той. И прав е. Не само Сократ, но всички велики хора са имали по една опърничава жена да ги пърже. Всички велики слуги са имали по един опърничав господар да ги пърже. Всички велики господари са имали по един опърничав слуга да ги пърже. Всички велики Учители са имали по един опърничав ученик да ги пърже. Всички велики ученици са имали по един велик Учител да ги пърже. Всички велики хора все са имали някой, който да ги пърже. Да издържиш на това нещо — туй е характер!

(5/ стр. 502)

Христовите ученици страдаха ли? Те бяха подложени на големи гонения, преследвания и мъчения, но не страдаха. Те бяха големи мъченици, но всичко понесоха заради Христа. Те имаха Христовата Любов в себе си. Който няма Любов, той не може да понесе и най-малкото страдание. (60/ стр. 11, 12)

Когато биха апостолите, те излязоха радостни и весели. Също така и мъчениците носеха страданията си с радост. Те не усещаха почти никакви болки и страдания, но който ги бие, отпосле той изпитва страдания. (14/ стр. 129)

Забележете: когато сполетяха Йосифа нещастията, той не възропта, а ги посрещна с радост в душата си... (1/ стр. 76)

Апостол Павел изпълни всички обещания, геройски издържа всички страдания. Той се научи да страда по всички правила. И после каза: Пътя опазих и сега вече ми остава венецът на живота — онова велико, дълбоко разбиране на живота. (24/ стр. 71)

Който иска да върви в правия път, нека се поощрява от живота на старите християни. Те са били доблестни: претърпявали са големи мъчения и всичко са понасяли с достойнство. Те са умирали с доблест и самоотверженост. Съвременните християни обаче, които се явяват носители на Истината, не могат да понесат и най-малката обида. (9/ стр. 126)

Културата, знанието на съвременните хора се дължи на мъчениците за Христовото учение. Каквото те посадиха на времето си, то и до днес продължава да расте и да се развива. Сегашните хора само поливат. (9/ стр. 287)

Вземете, за пример, живота на първите християни. Те бяха подлагани на мъки, на изтезания, но всичко претърпяха, всичко понесоха с радост за своя идеал — Христа. С това обаче те спасиха живота на хиляди хора, като ги обърнаха към Бога.

(9/ стр. 312)

Щом сте влезли в Божествения свят, страхът трябва да отстъпи, да излезе навън. Така е било с мъчениците християни. Когато ги заковавали на кръста, когато ги туряли на кладата, те пеели и славили Бога. Идея са имали тези хора! Който носи в себе си Божествени идеи, той не страда. (33/ стр. 212)

За онзи, който люби, мъчнотии не съществуват. Аз не говоря за човешката, но за Божествената Любов, заради която всеки е готов да направи всичко. Тази Любов носи радост за човека. Това виждаме в живота на апостолите, на мъчениците, на великите хора в света. Апостолите са били бити, измъчвани, поругавани, но се връщали дома си радостни и весели, че са удостоени да страдат за Христа, за Бога. (33/ стр. 236)

Някои от учените, от изобретателите, от носителите на велики идеи в света също са били подлагани на мъчения, но те са знаели, че ако не днес или утре, ще дойде ден, когато тяхното изобретение или тяхната идея ще се приеме. През каквито изпитания да минавате, важно е да създадете в себе си положителна вяра.

(33/ стр. 236)

...Такива разтърсвания са ставали и стават с всички велики, с всички талантливи и гениални хора, вследствие на което мисълта им всякога е раждала нещо ново, нещо възвишено и красиво. Четете историята на великите хора да видите през какви страдания и изпитания са минали, докато родят нещо ново. Щом е така, не мислете, че вие ще избегнете страданията. И вие ще минете през страдания и изпитания, съответни на вашето развитие. Като знаете това, не трябва да се смущавате. Бъдете герои да понесете всичко, каквото ви е определено от Провидението. (33/ стр. 309)

И Христос прекара едно велико страдание на кръста. Всички апостоли, всички велики хора са минали през големи изпитания и страдания. Няма велик човек в света, който да не е минал през големи изпитания и страдания. Следователно който иска да бъде велик, той непременно трябва да мине през големи страдания. Добрият, гениалният човек е минал през големи страдания. Само разумните страдания правят човека велик. Да срещнете добър, учен, умен, гениален човек, това значи, че този човек е минал през велики изпитания и страдания. Това значи този човек да ви разбира, да разчитате на него като на свой брат. (12/ стр. 62)

Страдаш ли, ще страдаш с Любов. Всички мъченици страдаха с Любов. (66/ стр. 218)

Вземете пример от праведния Йов, който мина през големи изпитания и страдания. Той имаше големи знания, но и големи богатства: ниви, лозя, говеда; той имаше красиви синове и дъщери, но всичко изгуби. Най-после му се даде такава страшна болест, която го отдалечи от всички хора. Животът му беше в опасност, но издържа изпита си, след което получи голямо прозрение. Всичкото му богатство се върна отново. Други синове и дъщери му се дадоха, здравето му се възстанови и той придоби нов живот, с по-голяма светлина и мъдрост. Няма човек в света, който да не мине през пещта на Йова. За да издържи на страданията, човек трябва да има характера на Йова. Ще минете през отчаяния, съмнения и протести, но в края на краищата трябва да издържите, както Йов издържа. Когато минете през тези изпитания, тогава ще придобиете нов живот, ново знание и големи богатства. Сега сте богати, имате знание, имате синове и дъщери, но всичко това ще изгубите. Един ден когато придобиете ново знание, ново богатство, други синове и дъщери, тогава ще получите истинска слава, истинска радост, истинска Любов. Разбрахте ли това, което днес ви говорих? Ако не сте го разбрали, като минете през изпитанията, ще го разберете. (51/ стр. 245, 246)

Гениален човек е всеки, който понася страданията и мъчнотиите в живота си с радост. Бедният Лазар, който живееше пред вратата на богатия, беше гениален човек. Той поглеждаше към своите рани и не роптаеше. През всичкото време се молеше за богатия да го просвети Господ. Затова именно Лазар отиде в лоното на Аврама, а богатият — в ада. Големи бяха страданията на Лазара, заради което го възнаградиха... Следователно за да се повдигне, човек трябва да мине през големи страдания. Ако човек разумно понесе страданията, без протести и роптания, големи блага го очакват. (36/ стр. 59, 60)

...Светиите, мъчениците, апостолите. Те са били подлагани на мъчения, на изгаряне, но не са прекъсвали връзката си с Бога.

(36/ стр. 163, 164)

Духовният човек и като страда, пак се радва. Такова е било състоянието на мъчениците във времето на християнската епоха, когато били изгаряни за своето верую. Понеже разбирали смисъла на страданията, те се радвали, че били удостоени да страдат за своята идея. Който не разбира смисъла на страданията, той се мъчи, роптае, недоволен е, че страда. (36/ стр. 213, 214)

Великите хора имат и са имали най-големи страдания, но техните страдания бяха осмислени, че и до днес още служат за поука на човечеството. Страданията на великите хора са необходими, за да ги доведат до пълна вътрешна връзка с Любовта, с Бога. (10/ стр. 136)

Като четете Стария Завет, ще видите каква е била школата на пророците. Всички пророци, които са били определени да повдигнат някого, всякога са бивали поставяни на големи страдания и изпитания, тъй наречени вътрешни изпитания, за да се приготвят за живота, да разбират законите на природата и да изпълняват Волята Божия. (45/25:99)

Покажете ми един философ или учен, който да не се е мъчил. Защо се мъчи? За да създаде една велика идея. (48/ стр. 79)

Аз изнасям страданията като условие за посвещение. Окултната наука ги разглежда като първо и второ посвещение. Страданието на Йова е първото посвещение, а на Христа — второто.

(40/ стр. 287)

29. ДЪЛБОКИЯТ СМИСЪЛ НА ХРИСТОВИТЕ СТРАДАНИЯ

Великите хора са хора на страданията. Христос понесе големи страдания, но с това Той остави на света една велика, свещена идея, която никога няма да умре. (60/ стр. 57)

И тъй, когато Христос дойде на земята, Той пострада за греховете на хората, да ги спаси. Значи праведният трябва да страда, за да спаси грешния. Тази е една от великите тайни в живота.

(60/ стр. 28)

Христос, Син Божи, дойде на земята и понесе най-големите страдания. Заради тия страдания днес 500 милиона хора се молят, радват и живеят в Негово име. (44/ стр. 224)

Знаете ли какво значи да те изостави Бог и да се обърнеш към Него с думите: “Отче, защо си ме оставил?” Велико беше търпението на Христа. Той издържа всички страдания, без да се усъмни и поколебае в Господа, заради което на третия ден възкръсна. Който иска да следва Христа, трябва да мине през Неговия път.

(44/ стр. 224)

Христос... Като дойде на земята, Той мина през големи изпитания и страдания, за да се види кой от двата пътя ще избере: пътят на човешката слава или трънливият път на Любовта и Истината. Христос избра втория път... (59/ стр. 80)

До времето на Христа не се явил друг човек да люби тъй, както Христос е любил. Няма друг такъв характер като Христа! Да Го качат на кръста, да понесе всички страдания и в туй мъчение да каже: “Господи, прости им!” Питам: Сегашните последователи на Христа имат ли такъв характер, че като ги закачат на кръста, да кажат: “Господи, прости им!” (5/ стр. 502, 503)

Търпелив е онзи човек, който мисли; който не мисли, той не е търпелив... Христос знаеше това. Като дойде на земята, Той прекара големи страдания, чрез които показа Своето търпение. И затова казваше: “Аз дойдох за този час”. В страданията се изпита Неговото търпение, Неговата мисъл. “За този час дойдох” — това значи: дойдох в света да мисля. И наистина страданията ще продължат ден, два, три и ще минат. Казвате, че Христос е страдал много. Христос дойде на земята да мисли. Чрез големите страдания човек се учи да мисли. (70/ стр. 17, 18)

Христос мина през такива страдания, като че вселената се рушеше. Всички хора минават през страдания, но са едва в началото на големите страдания. (37/ стр. 322)

Казвам: От страданията на Христа трябва да се извади поука. Всеки ще бъде поставен на позорния стълб и той трябва да устоява. (60/ стр. 82)

Що се отнася до външната любов, лесно се проповядва. Обаче дойде ли до вътрешната Любов, там се изисква сила и вяра. За тази Любов Христос се намери пред кръста. (63/ стр. 70, 71)

Когато дойде на земята, Христос се постави при трудни условия, за да види може ли сам да се освободи... В първо време Христос се показа слаб, затова Го подложиха на големи изтезания. Той се моли на Господа да Го освободи. Като видя, че трябва да изпие горчивата чаша, Христос каза: “Господи, в Твоите ръце предавам духа си”. Бог Му показа начин как да се освободи. Освобождаването дойде отвътре. (63/ стр. 110, 111)

Защо Христос не дойде със своите ангели да внесе страх и трепет и да се наложи? Защо Той дойде беден и трябваше евреите да Го гонят, да Го хулят, а римските войници да Го разпънат? В идването на Христа по този начин именно се крие спасението на света. В страданието е спасението на човечеството.

(7/34:22, 23)

Няма друг човек на земята, който да се е мъчил и страдал толкова много като Христа. Но няма и друг човек на земята, който да е получил толкова блага като Христа. (21/ стр. 27)

Христос слезе от кръста и отиде до дъното на страданията, дето придоби такова разширение, че колкото дълбоко слезе, толкова високо се издигна. (24/ стр. 15)

Питам: Бог, Който създаде толкова светове, не можа ли да намери друг начин да спаси човечеството, но трябваше да изпрати единствения си Син на земята да бъде бит и поругаван от хората? Не можаха ли римските войници да не го бият? Защо трябваше именно Христос да пострада? Значи Христос трябваше по този начин именно да се изпита да се види доколко може да издържи. Силата и величието на Христа седи в страданията, които той понесе. Някои казват, че Христос не е страдал толкова много. Други пък казват, че страданията на Христа били толкова големи, че пот от кръв текла по лицето Му. Това говори за голямото напрежение, за силната мисъл, която имал Христос. Този е пътят на героите, както и на великите хора. (9/ стр. 99)

Докато кръвта не започна да изтича от порите навън, прозорците и вратите на Божествения свят бяха затворени за Христа. Обаче започна ли да излиза кръвта от порите Му, всички врати и прозорци на Божествения свят се отвориха за Христа и Той беше приет от Бога. (9/ стр. 287)

Питам: Кое беше по-добро, да пострада Христос или да не пострада? Страданието обезслави Христа на земята, но на небето пред Бога Той доби слава. Той изгуби своята слава, но възвеличи Божията. Ако Христос не беше се обезславил пред хората, човечеството щеше да бъде изложено на големи страдания.

(11/ стр. 146, 147)

Щом се убедите в правотата на нещо, ще издържате докрай. Христос направи този опит. Много тояги се сложиха на гърба на Христа, но той не каза защо Бог го постави на този изпит да го бият. В ударите, които се сложиха върху гърба на Христа, се крие някаква тайна. Ако тия удари не бяха се сложили върху гърба на Христа, човечеството нямаше да върви напред. (12/ стр. 168)

— Защо трябва човек да се примирява със страданието? — За да стане велик. Христос е велик, защото се примири със страданието. Той знаеше, че страданието Му е изпратено от Бога и трябва да го приеме с радост. Така са постъпвали всички хора на миналото, които считаме велики. (36/ стр. 107)

Невидимият свят не можа ли да помогне на Христа? Друга беше задачата на Христа. Той трябваше да понесе тия страдания, за да прокара път към Божествения свят. С всеки удар, който идеше от камшиците на римските войници, Христос правеше връзка с разумния свят. Всеки удар служеше на Христа за път, по който Божествената енергия течеше към Него. (36/ стр. 222)

Въпреки всички изпитания и страдания Христос не се усъмни в Бога. Това именно Бог изисква от онези, които Го любят.

(10/ стр. 204)

Ако Христос не беше пострадал, ако не беше дал нищо от себе си за хората, Той щеше да бъде обикновен човек.

(2/ стр. 207)

Когато страдал, Христос усилено се молил. И в такива случаи Той казвал: “Господи, да бъде Твоята воля, а не моята”.

(17/ стр. 130)

Христос... Той мина през много тежки, непосилни условия, но разбра вътрешния смисъл на живота. (17/ стр. 233)

Христос беше разпнат на кръста, но след като слезе от него, възкръсна и тогава научи нещо. Кога? — Като слезе в ада. Там той научи една от великите тайни на живота. (28/30:15)

Христос... Той слезе долу в ада и Неговият Учител Му предаде първия урок. По какво? — Първият урок на абсолютна забрава, а то значи да дадеш живота си напълно в ръцете на Бога и да не се роди в душата ти никакво съмнение. Господ да постъпва с тебе тъй, както иска. Ни капка съмнение! Ако Учителят ти те заведе в ада и ти се усъмниш, ти си затворен там и там ще останеш. Следователно в душата си Христос беше чист и тъй чист излезе от ада. Ако не си чист, не можеш да излезеш.

(28/ 30:15)

Когато се намери пред най-големите страдания, Христос каза: “Отче, в Твоите ръце предавам духа си”. Това показва, че и в най-страшния момент на живота си Той не изгуби вяра в Любовта. След това Бог Го въздигна. (67/ стр. 107)

Христос придоби Любовта, което изказа в стиха: “Даде ми се всяка власт и на небето, и на земята”. Той придоби тази власт, след като изпи горчивата чаша. Всеки човек може да каже: “Даде ми се всяка власт”. Кога може да каже така? Само когато изпие горчивата чаша, която Отец му е дал. (67/ стр. 107)

Защо Христос е Син Божи? Защото показа синовни отношения към Бога. Той понесе всички страдания, хули и подигравки с Любов... Така Христос показа на хората, какви трябва да бъдат.

(16/ стр. 142)

Вземете например страданията на Христа, когато беше на кръста. Защо страдаше, това не беше ясно на Христа. Но после, когато се спасиха 500 милиона хора, не заслужаваше ли Христос да понесе тези страдания? Днес когато тези хора се радват, страданията на Христа се осмислиха. (16/ стр. 157)

Свежите Божествени мисли не могат да дойдат другояче, освен чрез страдания. Ако Христос не беше решил да се жертва, да страда, съвременният културен свят щеше ли да има тези светли мисли? (52/ стр. 167)