20. СЪЛЗИТЕ

Бог... ще ви разправи дълбоката наука за сълзите, какво те допринасят на човека. Бог ще ви въведе в райската градина да видите какви хубави плодове са вързали дърветата, поливани със сълзите на хората. (69/ стр. 27, 28)

Питам: Какво щеше да бъде, ако времето не плачеше, ако слънцето не печеше? ...Плаче човек, но в тия сълзи се крие нещо. Някой път и небето плаче, но в тия сълзи растат цветята, зреят плодовете и ние живеем и растем. (5/ стр. 357)

Когато видя, че някой човек плаче, аз не го съжалявам, но си казвам: този човек е извор, нека си тече, но трябва да мине през такова място, че всички растения да се ползуват от него. Трябва да се полива! Ако човек плаче, сълзите му трябва да паднат на място, за добро да се използуват. В Писанието се казва, че Христос плакал, като влизал в Йерусалим. Колко сълзи е пролял Той? Ако Христос не беше пролял тия няколко сълзи, еврейският народ щеше да бъде загубен. Христовите сълзи спасиха остатъка от еврейския народ. Тия сълзи запазиха религиозното чувство в тия души. Те са като капките на живата вода. Някой казва: Моите сълзи няма да паднат на суха земя. — Аз не желая сълзите ви да падат на суха земя, нито на камък, но да паднат на такава земя, на която да принесат своя плод. (69/ стр. 31, 32)

Вие плачете, но защо плачете, не знаете. Коя е първата причина, която заставила човека да плаче? Който си отговори на въпроса, защо плаче, той е разрешил една велика задача. (37/ стр. 219)

Онзи, който плаче, е млад, още не се е научил да пее. И тъй, плачът е криво пеене, което впрочем е подготовка за добро пеене. Не е лошо да плачеш, защото след време този плач ще се превърне в много хубаво пеене. (1/ стр. 114)

Плачът е едно упражнение, той е преминаване към пеене.

(1/ стр. 115)

Плачете ли, сълзите на вашите очи трябва да донасят благословение. (6/18:24)

Истинският плач излиза отвътре от дълбочината на сърцето, а сълзите са външно отражение. (44/ стр. 72)

Няма нищо срамно в плача. За да не изгуби любовта си, човек плаче. Значи плачът поддържа любовта. По-добре е човек да плаче, отколкото да се гневи, да вика, да се кара. По-добре е да плачеш за онзи, когото обичаш, отколкото да му се сърдиш. (44/ стр. 73)

И Христос е страдал. И Той е плакал. Ще кажете, че само малодушният плаче. Христос малодушен ли беше? Къде прояви Той малодушие? Вярно е, че малодушните плачат, но и герои плачат. (44/ стр. 97)

Много хора плачат дето трябва и не трябва. Това е излишно изразходване на сълзите. Ако знае кога и как да употребява сълзите си, с тях човек би се освободил от страданието. Една сълза, пролята навреме, е в състояние да отнеме от човека и най-голямото страдание. Който знае как да употребява сълзите си, той се мие с тях отвътре, а не отвън. (44/ стр. 97)

Какво става с лозата, когато земеделецът я обрязва? — Лозата започва да плаче. Кои пръчки плачат? — Здравите. Която пръчка не плаче, тя е суха. Земеделецът я отрязва и хвърля в огъня. Питам за някого: — Плаче ли този човек? — Плаче. — Значи той е добър. Аз съжалявам онзи, който не страда и не плаче.

(21/ стр. 59)

Скъпоценният камък... Колко сълзи е пролял той през течение на хилядите години, които е прекарал в земята, докато стане красив! (9/ стр. 86)

Не казвайте, че сте нещастни, но бъдете доволни, че можете да плачете. Ако ви пита някой защо плачете, кажете му, че сте извор, който трябва да даде малко от своята вода на някои тъжни, скръбни души. От водата на изворите много жадни души могат да уталожат жаждата си, много скръбни души могат да измият очите си. Така трябва да се гледа на човешките сълзи. (11/ стр. 110)

Сълзите на човека крият в себе си едно от великите блага за неговата душа. (11/ стр. 110)

Мнозина считат плача за слабост. Питам: Кой от вас не е плакал? И за Христа, един от Великите Учители в света, се казва, че е плакал. Не само Христос, но и всички богове, които са слизали на земята, са плакали. Няма същество на земята, което да не е плакало. (11/ стр. 110)

Не е лошо да плаче човек. Плачът е добър признак; той показва, че в света има ред и порядък. Плачът показва, че човек е разбрал Божественото, което говори в него. Той казва: Господи, имам желание да изпълня Твоята Воля и да изправя всичко онова, което съм нарушил. (11/ стр. 110, 111)

Когато човек си поплаче малко, бил той мъж или жена, господар или слуга, учен или прост, все ще олекне на душата му. Ако човек цял ден плаче, това вече не е плач, но рев, който показва, че морето на този човек е силно развълнувано. Красиво е, когато видиш да блеснат в очите на някой скръбен човек две-три сълзи, които после да се търкулнат по лицето му. Благородство има в този човек! А тъй, да викне някой, да ревне, колкото гласът му държи, това още не изразява дълбока скръб. Това е израз на нещо, което мъчи човека. (11/ стр. 111)

Не е лошо нещо да плаче човек. Плачът, както и дъждът в природата имат благоприятно въздействие върху човека. Като плаче, човек се лекува. (66/ стр. 242, 243)

Казано е в Писанието: “Ще дойде Бог и ще изтрие всяка сълза от очите на човека.” Тогава няма да има причини за плач. Днес хората плачат, защото има причини за плач. (66/ стр. 243)

Добре е понякога човек да плаче. Това показва, че той има условия да изправи погрешките си. След плача в човека настава вътрешен мир и спокойствие. (50/ стр. 252)

Човек... Чрез сълзите пък той разтваря твърдата материя, прави я годна за обработване. (51/ стр. 144)

Човек трябва да работи, а като работи, все ще се натъкне на някаква мъчнотия, която ще предизвика сълзи и пъшкане. Следователно радвайте се, когато плачете и пъшкате. — Защо? — Все ще изработите нещо. (51/ стр. 144)

Какво представят сълзите? Защо човек плаче? Човек плаче, когато иска да влезе в новия живот. След като се е разочаровал в стария живот, той иска да излезе от него, да заживее по нов начин. Само при това положение сълзите имат смисъл. Обаче ако след плача човек пак остава в стария живот, сълзите му са безпредметни. Когато отидеш при Бога и заплачеш, това показва, че ти даваш подписа си в знак на съгласие да изпълняваш Волята Божия. (36/ стр. 81, 82)

Човек плаче, за да се научи да мисли, да чувствува и да постъпва правилно. (55/ стр. 203)

Плачът е само едно състояние да смекчи човешкото сърце, за да може Божественият Дух да работи вътре. Туй е смекчаване. Защото ако човек не може да плаче, значи условията са тежки. Като се смекчи сърцето, тогава ще дойде Духът Божий. И за онези, които плачат, Духът действува по един начин, а за онези, които не плачат, действува по друг начин. (28/14:15, 16)

Изражение на тъгата може да има отвън, но сълзите да останат вътре в теб. Плачеш ли отвън, тия сълзи ще направят тиня, кал, а колко е по-добре те да влязат в почвата! (28/34:15, 16)

Ако отвреме-навреме не плаче, човек не може да регулира електричните и магнетичните енергии на своя организъм. И досега още учените не знаят истинското предназначение на сълзите. Не е добре човек да плаче много, но ако очите му са сухи, това е лош признак. (58/ стр. 271, 272)

Да плачеш, има нещо, за което плачеш, но с плача трябва да се изчистиш. Плачът... чисти съзнанието да възприемеш светлината и да имаш правилно понятие. (56/ стр. 155)

Вие плачете ли пред Бога? Има един плач, наричам го свещен. Плачеш, защото не знаеш великата Истина. (23/ стр. 223)

...И понеже вие заплаквате и тъжите, тази Божествена ръка ще се простре върху вас и ще каже: “Понеже плачеш, ще бъдеш мой ученик, под мое ръководство, аз ще ти дам всичките уроци”. Тъй казва Господ сега! (3/ стр. 33)

Един християнин трябва да плаче... Ако той плаче, то е най-свещеното нещо. Истинският живот с плач започва. Плач трябва, ама истински плач. И този плач ще покаже, че започва новият живот, ново дишане има. (3/ стр. 35)

21. ПЛОДОВЕТЕ НА СТРАДАНИЯТА

— Защо страдат хората? — Знаете ли колко се радват ангелите на тези страдания? Ти си прекарал една тежка нощ, съмняваш се в жена си. Толкова много си страдал, че главата ти побеляла. В това време страданията ти са тъй свързани с духовния свят, че от тях се образувала една череша. Ангелите взимат плода й и казват: “Колко е сладък този плод!” Те се радват и опитват плода, а ти казваш: “Горе съм сладък, но долу в корените — аз си зная.” Следователно нашите страдания имат дълбок смисъл. Когато ние страдаме на земята, ангелите горе се радват. Един ден и ние ще опитаме същото положение, ще опитаме тази философия. В това време, когато вие ще опитвате плодовете и ще казвате: “Колко са сладки тези плодове!” — други ще страдат. — Има ли смисъл страданието? — Разбира се, има смисъл. Всички плодове са израз на великите страдания в живота. Целият живот, всички хора, всичко красиво и възвишено, което е идея аз нас, е смисъл само на страданието. Съвременните хора не могат да го схванат и разберат и затова всички не могат да страдат съзнателно... Да страдаш съзнателно, да знаеш, че твоето страдание един ден ще донесе големи блага в света, това има смисъл. (24/ стр. 67, 68)

Ние трябва да бъдем посяти, животът ни непременно ще има мъчнотии, които съставят тия малки, но необходими спънки, както е с житното зърно — известно налягане е потребно — и след това ще дойде процесът на растенето, знанието, а когато завържем плод, това вече е добродетелта. (1/ стр. 4)

Всички велики и красиви неща се дължат на страданията.

(9/ стр. 105)

В скръбта има голяма дълбочина. Великите идеи се раждат след големи скърби. (24/ стр. 251)

Всички същества, които са завършили своето развитие, са плакали. И тия, които вървят към това, също тъй плачат. Един ден като влезете в Божествената градина, ще видите какви плодове са израснали от вашите сълзи. Все някое плодно дърво сте полели! Всички страдания и скърби дават плодове. (69/ стр. 28)

Действително вам са противни страданията, но всъщност те са най-големите благословения. Когато една душа е страдала дълго време, страданията ще дадат своя плод и тя ще почне да се радва. (1/ стр. 82)

А като носите страданията, тия страдания ще укрепят корените на вашия живот да станат по-силни. Върху тези корени ще се появят клонищата, а клонищата ще произведат радостите.

(6/5:27)

Истинското страдание повдига и облагородява човека. В средата на това страдание се крие доброто като ядка, от която излиза дървото на новия живот. Само истинските страдания имат смисъл. (44/ стр. 297)

Великите мисли се раждат и узряват само при страдания. Най-хубавите, най-великите произведения на учени, на философи, на поети и писатели са създадени във време на страдания.

(46/ стр. 166)

А в процеса на развитието си човек непременно ще мине през страдания. Който може да използува това условие, той ще придобие Мъдростта. (34/ стр. 18, 19)

Историята на народите, както и на отделните лица през всички времена и епохи ни показва, че след всяко страдание, индивидуално или общочовешко, винаги в съзнанието на хората прониква нова светлина, нов проспект, ново разбиране за живота.

(10/ стр. 148)

След големи вътрешни изпитания и страдания всякога в човека се ражда една дарба. (55/ стр. 247)

Страданията имат смисъл, ако от тях се роди нещо велико... Ако страданията на човека не дават плодове, те са безсмислени. Пазете се от такива страдания. (18/ стр. 286)

Не само да кажеш: “Аз страдам”, но страданието да има плод. (42/ стр. 357)

22. ДОСТОЙНИЯТ ЧОВЕК

Да любим Бога, значи да се прояви Бог в нас и ние да се погълнем от Него. Тогава няма да ни е страх от никакви болести, от никаква сиромашия и всеки момент ще бъдем готови да пренесем всички страдания, всички нещастия с радост. Каквото ни дойде, да кажем: “Господи, да бъде Твоята Воля.” (6/7:31)

Какво геройство е, когато видиш един човек, срещу когото всички се опълчват, носи големи несгоди, неприятности, беднотия, недоразумения и всички тия страдания пренася мълчаливо, с радост в живота си! Каква велика гледка представлява такъв човек! Това е живот! А когато всички ви видят, че плачете, те ви водят за ръка. Този ви утеши, онзи ви утеши. Е, кой няма да ходи така? И децата могат тъй да ходят. (28/34:16)

Аз наричам герой онзи човек, който като носи страданията си в света и да го ударят, пак да се повдигне и като се повдигне, пак да пее. Това е човек с мощен дух. (7/14:17)

Да си опитал справедливостта, тъй както тя съществува в живота, това значи, след като срещнеш онзи твой брат, който ти е причинил най-голямото зло и страдание, да можеш да му се усмихнеш, без да ти трепне сърцето и да му кажеш: Как си братко, забогатя ли? Ако не си забогатял, аз съм готов да ти услужа. — Такъв трябва да бъде всеки великодушен, всеки гениален човек, който борави с Правдата в живота! (7/31:36)

“Да възлюбиш Господа с всичката си сила.” Силата подразбира интензивност. Това значи да възлюбиш Господа така, че да си готов да преодолееш всички мъчнотии и препятствия. (19/ стр. 55)

Истински човек е този, който носи страданията с Любов. За него може да се каже, че колкото по-големи страдания е преживял, толкова по-красив, по-енергичен и по-добър е станал. (19/ стр. 164)

Истинският човек се познава при неблагоприятните условия на живота, а не при благоприятните. (33/ стр. 23)

Кой човек е силен? Силен човек е онзи, който носи страданията с радост. Силният се познава по това, че като го лишават от известни блага и възможности, той пак не се обезсърчава. Кой го лишава от блага и възможности? Страданията. (59/ стр. 229)

“Който не се отмята.” Това значи човек при всички условия на своя живот, при каквито и да е мъчнотии и страдания да остане верен на своите вътрешни убеждения и да знае, че всичко, което Бог е създал, има свое вътрешно предназначение. (13/2:19)

Добрият човек дълбоко в своята душа трябва да бъде благороден. Той трябва да бъде като една дълбока река, че при всичките мъчнотии в живота си да не се размътва. Бреговете й може да се размътват, но дълбочините да не се размътват. Каква благородна черта е, след като го обидят, след като му създадат най-големите мъчнотии, той си подигне очите към Бога и у него не се яви желание да отмъсти, а едно благородно желание в името на Бога да покаже тази Любов. (5/ стр. 39)

Питам: Защо ви говоря сега за героите? С това искам да обърна вниманието ви да знаете, че само онзи човек може да бъде герой, който преодолява големите мъчнотии. Обикновените хора имат малки мъчнотии, а героите имат големи мъчнотии.

(69/ стр. 20)

Да бъдеш търпелив човек, значи да бъдеш велик човек, да пренасяш лесно всички мъчнотии на живота. (7/34:14, 15)

Благородство е човек да носи страданията за общото, за колективното. (6/4:16)

И тъй, ако при всички противоречия и изпитания в живота си човек не изменя отношенията си към Първата Причина, той е извор, на който всякога може да се разчита. Този човек дълбоко в душата си вярва, че и при най-големите изпитания и мъчнотии все ще намери някакъв изход. (44/ стр. 78)

Светията е всякога доволен. Вие не можете да видите на лицето му бръчка от недоволство. И в ада, и в рая да го изпратите, той всякога е доволен. Защо? Защото от всичко се учи.

(44/ стр. 230)

Срещнете ли човек, който може да страда, подайте му ръката си. На този човек може всякога да се разчита. Светът се нуждае от хора, които могат да страдат. Това са новите хора — хората на Любовта. (44/ стр. 299)

Какво значи да има човек равновесие? Ако при всички изпитания и противоречия в живота си човек не се усъмни и разколебае, не изгуби Вярата и Любовта си, ние казваме, че той има равновесие. Той е дошъл до онази точка на равновесие, от която никоя сила в света не може да го измести. (44/ стр. 302)

Казвам: Човек, който живее или е живял на небето, има велика, мощна душа. И при най-големите страдания той е тих и спокоен. Той отправя мисълта си към Бога и благодари за всичко, което му е дадено. Той познава Бога и не се съмнява в Него. (44/ стр. 320)

Самоуважението пък е качество, присъщо на човека, да съзнава, че поради своята чест, заради своята душа и заради своя дух той никога не трябва да изневерява на онзи Велик Принцип, върху който е съграден неговият живот. Дойде ли до този Принцип, той трябва да е готов да приеме всички страдания, отколкото да стане роб. (9/ стр. 80)

Който има Любовта в себе си, той духом не може да падне; той има дълбок мир в себе си, какъвто другите нямат. Човекът на Любовта може да носи тягостите на целия свят. (9/ стр. 103)

Рядко ще срещнете човек, който при най-трудните условия на своя живот да отправя чиста, благодарствена молитва към Бога.

(33/ стр. 69)

Много кръстове е имало и ще има за ония, които любят Бога. Ако някой набръчка малко лицето си и запита Господа защо му дава толкова страдания, Господ ще каже: “Изпъдете този навън! Той не е за сегашните времена, нека остане за бъдещите дни и години!” За онзи, който е готов, Бог ще каже: “Заковете този!” Той ще изпита голяма радост, че са го удостоили с такива страдания. Той ще благодари за привилегията, с която се ползува. Който е готов да служи на Бога, той гледа на страданията като на велико благо, на велика привилегия. (11/ стр. 147)

Устойчив човек е онзи, който при най-големите страдания, изпитания и мъчнотии не губи присъствието на духа си.

(11/ стр. 189)

“Дерзай, дъще!” Христос показа голямо внимание към страдащата жена, като похвали постъпката й. С това Той искаше да каже на хората, че всички имат страдания, мъчнотии, всички имат непостигнати идеали, но нека последват примера на тази жена и в положителните, и във възходящите си състояния, и в отрицателните, и в низходящите си състояния, и като болни, и като здрави. Тази жена страдаше цели 12 години, но тя не легна на легло, тя не търсеше лекари. В нея имаше нещо здраво, на което тя се подчиняваше. Тя се бореше с болестта си, докато най-после оздравя. На същото основание всеки човек има по една болест, било от физически, сърдечен или умствен характер. Тъй щото всеки има с какво да се бори в живота си. В тази борба именно човек се калява и развива. В тази борба той има възможност да се прояви, да види какво живее в него. И тогава той ще разбере, че в него живее някаква велика Божествена идея, някакво велико чувство или желание, които го стимулират. В този стимул, в този подтик той ще види Бога. (12/ стр. 27)

Търпеливият е човек със силен характер, издръжлив. Няма мъчнотия в света, която може да сломи неговата воля, неговия характер. Търпеливият е твърд в своите убеждения. (12/ стр. 47, 48)

Колкото е по-високо съзнанието на човека, толкова той е по-устойчив... Той е човек с характер, издържа на всички изпитания и мъчнотии в живота. (26/ стр. 38)

Кои хора са силни? — Които са свободни и които могат да понасят мъчнотии, страдания, оплювания, опозорявания. Тия неща са изпитания за хората и който ги понесе, той минава за герой. Страданията са дадени на човека да се изпита кой е герой и кой — страхливец. (2/ стр. 109)

Които са много страдали и достойно са изнесли всичко, те са светии. (2/ стр. 207)

Колкото по-големи страдания има човек и ги носи с вътрешна радост, толкова по-голям герой е той. (17/ стр. 130)

Аз наричам силен човек онзи, който като дойдат страданията, казва: Тия страдания са на място; още, още страдания искам. Тия са малко. — А пък сега като ни дойде едно малко страдание, ние ще окрякаме орталъка, всички ще знаят. (29/18:26)

Кой е добър човек? Добър човек е този, който може да носи страдания, изпитания, изкушения, без да роптае, без да протестира.

(15/ стр. 167)

Който носи Истината в себе си... щом се намери пред голямо изпитание или страдание, той казва: “Велики Господи на Вечността, заради Тебе съм готов да понеса всички страдания и изпитания”. Това е една магическа формула, с която можете да си служите.

(18/ стр. 99)

23. ДА СТРАДАШ С ИДЕЯ

Човек страда с хиляди години, но той не е страдал за човечеството, за правдата; досега е страдал все за себе си... Най-после трябва да страда за Христа. В това страдание вие ще намерите истинския живот. (1/ стр. 133)

Защо и за какво страда човек? Ако страда за греховете си, той заслужава тия страдания. Обаче, ако върши Волята Божия и пак страда, коя е причината за тези страдания? Как трябва да се гледа на този род страдания? Значи две неща трябва да има човек предвид в живота си: за Истината ли да страда или за своите лични грехове? Няма по-високо страдание от това да страда човек за Истината! (60/ стр. 3)

Страдате ли, страдайте заради Бога! Учите ли, учете заради Бога! Правите ли добро, правете го заради Бога! (13/1:25)

Не е въпрос да страдаш за човешкото. Страдай за Божественото. (37/ стр. 258)

По някой път вие ставате тъжни, скръбни. Защо? В света има една скръб, която се ражда естествено. Тя е Божествена скръб, а именно: когато човек скърби, че някоя добродетел не се е развила у него, тази скръб е на място, разбирам я, но има глупава скръб. Някой човек скърби, че не е станал министър в България, че дядо му като умрял, не му оставил пари, че баща му не бил богат, че майка му не била от благородно произхождение, че приятелите му не го заобикаляли, че нямал общество и т.н. (6/1:7, 8)

Никакви страдания, никакви мъчнотии не са в състояние да изменят стремежа ни към духовния свят. За духовните преживявания човек е готов да се жертвува, да страда. Това наричам Любов.

(21/ стр. 6)

“Защото аз ще му покажа все що има да пострада за името ми.”[13] ...Да пострадаш за Божието име, това е идейното в твоя живот. Който не може да пострада за своите идеи, той не разбира смисъла на живота. (24/ стр. 55, 59)

[13] Деяния на Апостолите — 9:16

“Онзи, който обича, който разбира моя закон, аз трябва да му покажа всичко, каквото има да пострада заради моето име.” В какво е вашето достойнство, ако не сте готови да пострадате за великото Божие име, за Божествената Любов? (24/ стр. 63)

И когато дойде страданието, задайте си въпроса и си кажете: “Господи, искам да ми покажеш в какво трябва да пострадам за Твоето име.” Запитайте се: За какво страдаме? — Страдаме за Господа. Ако сме в състояние да страдаме заради Господа, едновременно ние разрешаваме въпроса и принципално, и по форма, и по същество, и по съдържание, и по смисъл. Ако у нас не е залегнал този принцип, по никой начин не ще можем да разрешим въпроса. (24/ стр. 64)

Ако можете да пострадате заради името на Бога, ще ви поверя една велика Истина, но ще ви изпитам. Ще можете ли да преживеете тези страдания? (24/ стр. 69, 70)

Като човек, като ученик в живота, всеки трябва да бъде носител на Божествените идеи, колкото малки и да са те, колкото страдания и да му причиняват. (53/ стр. 17)

Крайно неприятно ми е, когато някой страда без Любов. Ако имаш съзнание, доблест да страдаш за Истината, това става само с Любов... Ако в душата ви се яви дълбоко желание да разберете и намерите Бога в целокупния живот, страданията ви имат смисъл. Това са страдания с Любов. (22/ стр. 200)

Аз наричам волев човек този, който като си тури един идеал, да няма мъчнотия в света, която може да му попречи. Трябва да има воля като тази на онези мъченици — макар 100 гвоздеи да му забият, да каже: Христос пострада така и аз мога да постъпя по Неговия пример. — Това е идеал! (28/22:11)

Като ви поставят на мъчения, онази от вашите идеи, която изтърпи докрай, тя е вашето богатство, на нея ще разчитате.

(30/2:34)

Търсете Бога като Любов. Търсете светлото лице на Бога и никога не се отказвайте от Него. Каквото да правят с вас, на каквито мъчения и изпитания да ви подлагат за Неговото име, не се отказвайте. Бъдете готови да понасяте страданията като мъченици. Единственият, за Когото можете да се жертвувате във всички случаи на живота си, е Бог. Дръжте идеята за Бога, за Любовта в ума си като свещена, основна идея и не се страхувайте от нищо.

(27/ стр. 260)

Да страда човек за някаква свещена идея, това оправдава страданията. Обаче да страда за нещо преходно и променливо, страданията не се оправдават. (27/ стр. 262)

Да страдаш за Великото, това значи да осмислиш живота си. Велико и славно е да страдаш за Любовта. Защо? Защото Любовта повдига човека. (27/ стр. 262, 263)

Ако вие отидете в една кръчма да се напиете и някъде си пукнете главата, а след това страдате, туй не е разумно страдание. Но когато страдаш вътрешно, морално, за някаква идея и в резултат на това изгубиш всичкото си богатство, общественото си положение, това вече е една привилегия за теб. И според закона това страдание ще ти донесе радост. Вие трябва да проверите този закон. Когато вие страдате по този начин, считайте, че това е една привилегия, дадена ви от природата. (52/ стр. 42)

24. УЧАСТИЕ В СТРАДАНИЯТА НА ДРУГИТЕ

Някой страда и мисли, че в света няма подобни на неговите страдания. Другите пък мислят, че не могат да му помогнат. Не, всички хора на земята решават мъчни задачи. Тъй щото, когато решавате своите задачи, взимайте участие и в задачите на ближните си, взаимно си помагайте. (46/ стр. 21)

Вие трябва да се вглеждате едни в други, да си помагате, да взимате участие в мъчнотиите си. Някои са съвършено безучастни към страданията на ближните си. Минават-заминават покрай тях, като че не ги виждат. (46/ стр. 144)

Виждаш, че някой страда. Не казвай, че това е карма, която сам трябва да носи, но спри се пред него и му кажи: Братко, не се отчайвай, всичко ще се оправи. (59/ стр. 232)

Когато страдаш, стани, иди да помогнеш да някоя страдална душа. (7/32:19)

Ако отправите една добра мисъл към някой болен или страдащ и му помогнете, вие сте постъпили разумно. (44/ стр. 209)

Не плачете за страданията на хората, но помагайте им.

(24/ стр. 31)

Ако пък вие имате някакво голямо нещастие, идете при някой човек, който страда повече от вас и се постарайте да го утешите. Малкото нещастие се лекува с голямото. По този начин вашата скръб ще се асимилира, а скръбта на вашия ближен ще се намали.

(9/ стр. 176)

Когато дойдат големите изпитания и мъчнотии в живота, човек трябва да има поне един добър приятел, който да му каже: Дръж се! Не се плаши, ти ще устоиш. (33/ стр. 24)

Велик е онзи човек, който взима участие в страданията на своите ближни и желае да им помогне. (11/ стр. 166)

Връзката между хората се дължи на Божия Дух и на Божественото съзнание, които работят върху ума, сърцето и волята на човека с цел да го пробудят да вземе участие както в радостите, така и в страданията на ближните си. (11/ стр. 166)

Ще срещнете хора отчаяни, които отиват да се давят, да се бесят, да вършат престъпления. Спрете ги и се разговорете с тях. Запитайте ги защо искат да се самоубиват. Един ще ви каже, че има да дължи някому и не може да изплати дълга си. Друг ще ви каже, че жена му го напуснала. Спрете се при единия и му помогнете, както и с каквото можете. Спрете се при другия, поговорете му малко, кажете му да се помоли. Най-после помогнете му и вие с нещо. Ще видите, че тия хора ще се насърчат, ще се откажат от мисълта за самоубийство. (11/ стр. 219, 220)

Най-голямата служба, която Бог може да даде на човека, е да го изпрати в дома на някоя бедна, нещастна вдовица да я утеши, да наглежда сираците. Да утешиш една вдовица е по-велико нещо, отколкото да ръководиш съдбата на цял народ. Пред Бога една душа е повече нещо от цял народ. — Защо? — Защото който не може да зачете една душа, ...той нищо не може да направи.

(19/ стр. 49)

Човек е член на голямата фамилия на човечеството. Той има стотици и хиляди приятели, познати, с които е свързан. Неговото благосъстояние зависи от благосъстоянието на всички хора, с които е свързан. Той се качил на един връх, няма отношение с никого и желае да бъде щастлив. Това е невъзможно. Хиляди и милиони хора живеят в долините. Те страдат, мъчат се, чакат някой да им помогне. Ти, който стоиш на върха, трябва да слезеш между тия хора, да работиш рамо до рамо с тях, да им помагаш.

(50/ стр. 230)

Бъдете приятели на своите ближни да им помагате в живота, да ги спасите от отчаянието, в което могат да изпаднат.

(51/ стр. 289)

Когато взимате участие в скръбта на някой човек, вие влизате в неговото положение, разглеждате условията, при които живее и работи, и по този начин имате сила да му помогнете.

(26/ стр. 70)

По какво се отличава героят днес? Съвременните хора считат за герой онзи, който взима револвера си и убива. На фронта кои се прославиха като герои? Според мене да убиваш хората, това не е геройство. Какво са правили героите в старо време? Тези герои се отличавали по това, че са помагали на бедни, на страдащи.

(10/ стр. 156)

Ако ви видя на кръста... Каква полза, ако плача за вас и ви съжалявам? Вместо да плача, по-добре ще бъде да взема клещи и да извадя гвоздеите от ръцете и краката ви, с които сте заковани. Най-лесно е човек да пророни няколко сълзи за вас, да ви каже, че Волята Божия е такава и да си замине. (10/ стр. 183)

Първото условие за съзнателния човек е да има Любов в сърцето си. С тази Любов той ще бъде готов да се притече на помощ на всеки страдащ човек. (10/ стр. 219)

Като ученици, вие трябва да си помагате взаимно едни други. Дойде някой при вас тъжен, наскърбен, помолете се тайно в душата си заради него. По този начин у него ще настане едно вътрешно облекчение. (30/31:145)

“И ще обърша всяка сълза от очите им.” Когато Бог обърше вашите сълзи, обършете и вие сълзите на ония, които плачат. Всеки човек в този свят трябва да избърше сълзите на някого.

(58/ стр. 20)

Като чуеш някой да пъшка, потупай го по гърба и му кажи: “Братко, поговори ми малко”... Ти ще слушаш и няма да се минат пет или десет минути, и той ще ти благодари, че му е олекнало малко. Това е доброто. (25/ стр. 551)

Човек трябва да бъде герой в себе си, да е доволен, че е помогнал на някой страдащ, колкото и да е малка помощта му.

(16/ стр. 170)

Ако срещнете скръбния и го обикнете, скръбта ще се спре. Ако скръбния не може да залюбиш, скръбта ще мине у тебе.

(42/ стр. 324)

Да допуснем, че днес някой между вас е весел, но на втория ден той изпадне духом, става песимист, отчайва се. Минава някой покрай него, казва му: Какво си се отчаял? — Не, това не е лекуване. Ти като минеш покрай своя приятел, даже не забелязвай, че е песимист, считай, че е весел. После постепенно проучи причините и последствията за неговото състояние и след това пристъпи да му разправяш какво да прави. (45/25:107)

Някой път казвате за някого: Той си има карма, нека си я носи! ...Аз мога да му туря един лек и да улесня неговите страдания. Този човек може да има една рана, но не я лекува. Ти казваш: Карма е това! — Не, аз като човек трябва да му помогна, да улесня неговата карма да мине малко по-лесно. И вие ще спазвате този закон. (45/28:179)

Да служиш на Божественото в себе си, това значи да се вслушваш в Неговия глас. Той ти нашепва: Спри, тук има страдаща душа. — Каквато работа и да имаш, ще се спреш да помогнеш. Ще поканиш този човек у дома си, ще го нахраниш и облечеш.

(23/ стр. 144)