Страшно е положението на човека, когато не плаче и не страда. Той преждевременно е умрял. Ето защо дойдат ли страданията, спомнете си стиха, който Христос е казал: “Блажени страдащите, защото те ще се утешат”. (51/ стр. 144)

Когато изучава обикновените процеси, човек знае, че зад тях се крие нещо необикновено. За да види необикновеното, той трябва да мине през обикновените процеси, които причиняват мъчнотии, страдания, противоречия. Като мине през страданията, човек излиза на отвъдната страна на живота, дето го чакат благоприятните условия. (51/ стр. 179)

За всеки човек е определено какво му предстои да мине, какви страдания и радости го очакват, на какви успехи и неуспехи ще се натъкне. (51/ стр. 199)

Като не разбират закона на Любовта, хората казват: “Господи, прекрати страданията ни”. Знаете ли какво ще стане със света, ако страданията изчезнат? Любовта иде чрез страданията.

(66/ стр. 480)

От обикновените книги двама души могат едновременно да четат, но що се отнася до книгите на живата природа, до страданията, там всеки сам ще чете. Никой никого не може да замести в четенето на житейските книги. (51/ стр. 258)

Не познава ли страданията, човек се намира в положението на дете, което едва започва да пъпли. Какво можете да очаквате от този човек? (51/ стр. 259)

Не казвайте, че условията са лоши, че животът ви е тежък. Ако не можете да се справите с тези условия, никога не можете да се домогнете до по-добри. (51/ стр. 131)

За да се убедите в съществуването на някои неща, в помощ ви идат мъчнотиите и страданията. Чрез тях човек придобива опитности и знания, които пък усилват вярата му. Когато страда, човек постепенно влиза в реалността на живота. Докато не страда, той е извън реалността, но същевременно и вън от радостите. Радостите и благата идат след страданията. (51/ стр. 284)

Докато постигне своя идеал, човек минава през мъчнотии и несгоди, но това не трябва да го отчайва. Те са временни. Когато железарят туря желязото в огъня и го нагрява, това състояние е временно. След като го тури два-три пъти в огъня, той ще го извади и ще го тури на наковалнята, ще го удари няколко пъти, докато му даде желаната форма. Тъй щото не се страхувайте от мъчнотии и страдания, които оформяват човека. Те му дават посока и цел в живота. Преди да е минало през огъня и наковалнята, парчето желязо нямало никаква цел и предназначение. След мъчнотиите и страданията то приема вече известна форма и разбира предназначението си в живота. (51/ стр. 290)

Каквото става вън от човека, същото става и вътре в него. Като се научи да се справя с външните мъчнотии, той ще може да се справя и с вътрешните. (38/ стр. 11)

Каква е разликата между адепта и слабия човек? Адептът като хване мечката за врата, тя сяда пред него и се подчинява на неговата воля. Ако слабият хване мечката за врата, тя веднага настръхва срещу него и се готви да го нападне. Страданието в живота е мечката. Ако си силен, хвани страданието за врата и то ще изгуби силата си. (38/ стр. 75, 76)

За да видиш какво се крие в страданието, в невежеството, трябва да ги впрегнеш на работа. (38/ стр. 76)

Мнозина искат да станат велики, знатни хора. Велик е оня, който носи съзнателно страданията. Избягваш ли страданията, ти не си велик. (38/ стр. 92)

Трябва да имаш знания, че като страдаш, да знаеш защо страдаш.

(38/ стр. 112)

Колкото по-високо се издига човек по стълбата на живота, толкова по-големи са страданията и изпитанията му.

(38/ стр. 133)

Защо идат страданията? Докога ще страдаме? — Докато дойдете до крайния предел на страданията. Всяко нещо има свой краен предел. (38/ стр. 170)

Казват, че човек има две души: животинска и Божествена. Докато страда, докато се бори, Божествената душа присъствува в него и той има условия да се развива. (38/ стр. 198)

Казвам: Който има вяра и упование в Господа, той страда по-малко и страданията му са осмислени. (38/ стр. 210)

Влезе ли в ума ти една тъжна мисъл, а в сърцето ти — тъжно чувство, помъчи се да ги махнеш, мястото им не е там.

(38/ стр. 224)

Някой казва: Как се случи, че се срещнах с този човек да преживея толкова страдания? — Това не е някаква случайност, това е в реда на нещата. (26/ стр. 19, 20)

Например някой ученик страда, било душевно или физически. Дойде в клас, слуша лекцията и казва: Нищо интересно няма в тази лекция. — Защо няма нищо интересно в лекцията? Защото тя не засяга неговото страдание, не дава никакъв лек за него. А в това време ученикът мисли само за болката си. При това положение наистина нищо интересно няма в тази лекция. Кога лекцията ще бъде интересна за този ученик? Когато болката му премине. Следователно учениците на окултната школа не трябва да боледуват, не трябва да имат никакви болки. Ученикът сам трябва да си прави психологически превръзки. (26/ стр. 43, 44)

Когато състоянията на човека се менят бързо от радост в скръб и от скръб в радост, това показва, че той живее на физическия свят. Когато състоянията на човека не се менят рязко, т.е. не минават от радост в скръб и от скръб в радост, това показва, че той се намира в духовния свят. (26/ стр. 68, 69)

Сега като ученици, пред вас седи великата задача — всяка сутрин да употребите две минути от времето си за връзка с великото космическо съзнание... Всички мъчнотии и страдания на човека не са нищо друго, освен приготовление за тия две минути.

(26/ стр. 144)

С умовете, които хората имат днес, те не могат да разберат Божиите пътища. Обаче те не трябва да се отчайват. Те ще пострадат, ще потъгуват, ще се помъчат, но един ден ще се домогнат до положителната философия, ще разберат живота.

(26/ стр. 163, 164)

Когато човек се намери в напрегнато състояние, явяват се страданията. В този смисъл страданията не са нищо друго, освен изтичане на излишна енергия. Щом излишната енергия от човека изтече, и страданията за него престават. (26/ стр. 168)

Има състояния в човека, които мъчно се лекуват. За да се излекуват, в края на краищата те трябва да се превърнат в скръб. Озлобяването трябва да се превърне в мъка, мъката — в страдание, в скръб и тогава скръбта може да се лекува. Щом си скръбен, ще призовеш Бога на помощ да те спаси. Като те спаси, ще Го прославиш. Който скърби, той е минал вече през две състояния — през озлобяване и мъка. Значи като скърби, човек се намира в по-високо състояние, отколкото преди скръбта си. След скръбта иде радост. (34/ стр. 98)

Когато скърби, човек търси пътя към Истината. Щом започне да търси Истината, той вече не се обезсърчава. (34/ стр. 132)

И тъй, който иска да стане силен, той непременно трябва да скърби. В скръбта човек уяква, засилва се. Който не иска да страда, той неизбежно е осъден да стане инвалид, да изгуби силите си.

(34/ стр. 132)

Ако пресеете скърбите на съвременния човек, ще видите, че на хиляда скърби едва една от тях заслужава внимание. Останалите 999 скърби са фиктивни. (34/ стр. 133)

Вие сте се уплашили от страданията и се молите да не ви сполетяват. Колкото повече искате да ги избягвате, толкова повече те ще ви нападат. (34/ стр. 154)

Като скърби, като страда, човек придобива опитности. Смисълът на живота не се заключава в радостите и страданията, но в резултата, в това, което човек ще научи и разбере от тях. (34/ стр. 221)

Много скърби и радости на хората са фиктивни... Обаче има съществени страдания, които дълбоко засягат човешката душа и се отразяват и върху тялото му. Истинските, съществените страдания облагородяват човешкото сърце и разширяват съзнанието му. Фиктивните страдания огрубяват, ожесточават човека. Опасни страдания са ония, които довеждат човека до положение да роптае против Бога, да се настройва срещу хората.

(34/ стр. 320, 321)

Мъчението, скръбта и страданието са елементи, т.е. известен род сили, с които природата работи. Затова именно Господ ги е допуснал. Като ученици, вие трябва да превръщате тия сили в себе си, да ги използувате за добро. (34/ стр. 323)

Една от задачите на Школата, която следвате, е да намали до минимум скърбите, страданията и мъчнотиите на човека. Скърбите и страданията имат смисъл, но само дотолкова, доколкото облагородяват човека. Дойдат ли до положение да го ожесточат, да го огрубят, те губят своя смисъл. (34/ стр. 338, 339)

При страданията си човек се нуждае от светлина да разбира защо страда, за да не се обезсмисли животът му. Няма ли тази светлина, и най-малките му страдания могат да се превърнат в големи. (34/ стр. 339)

Красивото, великото се постига по пътя на страданията. Като знаете това, вие ще осмислите страданията си и ще ги използувате. Ако страданията не се използуват разумно, те губят своя дълбок смисъл. (34/ стр. 363)

Нещастията и страданията на хората не са нищо друго, освен микроскопическото зло, което спасява човечеството от голямото зло. (34/ стр. 387)

Общите страдания и изпитания сближават хората.

(34/ стр. 413)

Мнозина мислят, че ако приемат новите идеи, ще прекарат живота си леко, без мъчнотии. Вярно е това, но лекият, приятният живот ще бъде накрая, а в началото всички ще минат през големи мъчнотии и страдания. Това не трябва да ви плаши. Знайте, че колкото по-големи са мъчнотиите ви, толкова по-големи постижения ви чакат. Човек става велик само когато минава през големи мъчнотии и изпитания и ги преодолява. (53/ стр. 10)

Някои хора страдат повече, някои — по-малко. Това зависи от степента на развитието на тяхното съзнание. Колкото по-будно е съзнанието на човека, толкова по-интензивни са страданията му. (53/ стр. 13)

Трудолюбивият ученик се възнаграждава, а ленивият страда.

(53/ стр. 17)

Красивият човек има силно развита надежда. Той не се обезсърчава. Скръбта и страданията могат да го посетят, но никога не го обезсърчават. Те са необходими за него, за да се развие по-голяма дълбочина в характера му. (53/ стр. 37)

Който иска да бъде истински ученик, не трябва да бяга от страданията, нито да се оплаква от тях. (53/ стр. 17)

Да се подобри съдбата на човека, това не значи да се освободи абсолютно от товара си, но да му се покаже как да го носи и по кой път да върви. (53/ стр. 50)

Като ученици на живота, вие трябва сами да си помагате. Каквато болест или каквото неразположение да ви нападне, първо трябва сами да си помогнете. Ако нямате резултат, тогава потърсете външна помощ. (53/ стр. 96)

От вас се изисква съзнателна работа да преодолявате мъчнотиите си, да се справяте с недоволството и страданията. Щом сте дошли на земята, не трябва да ги избягвате, но ще мислите, ще работите, ще търсите начини, как да се справяте с тях. Страданията са дадени като условия за създаване на човешкия характер.

(53/ стр. 110)

Закон е: само смелите хора се поставят на изпитания, а не и страхливите; само на способните ученици се дават мъчни задачи, а не и на неспособните; само на силните хора се дава да носят товар, а не на слабите. Дръжте в ума си тези мисли и смело вървете напред. (53/ стр. 111)

Като говорим за мъчнотиите и изпитанията, за страданията и болестите, ние имаме предвид разумните мъчнотии, които ползуват човека, а не онези, които нищо не допринасят. За пример, Толстой казва, че след всяко боледуване придобивал известно прозрение. Той гледа на страданията, на мъчнотиите и на болестите като на посвещение. (53/ стр. 114)

Нека всеки от вас си постави за задача цял месец да изследва мъчнотиите, страданията, обезсърченията си и да се произнесе целесъобразни ли са или не, при какви условия се явяват — благоприятни или неблагоприятни, външни или вътрешни. Колкото по-искрен е ученикът в изследванията си, толкова повече знания ще придобие. Нека всеки си отбелязва в тетрадка, като в дневник, резултата на своите научни изследвания. (53/ стр. 119, 120)

Адът е създаден от неща, които се повтарят, а раят — от нови неща... Всеки ден внасяйте нещо ново в разбиранията си.

(53/ стр. 163, 164)

Каквито състояния да минавате, положителни или отрицателни, изучавайте ги, за да се ползувате от тях. (53/ стр. 180)

Някои мислят, че Бог и природата ще оправят работите им, ще помогнат да се освободят от мъчнотиите си. И това е вярно, но първо вие ще работите да трансформирате състоянията си.

(53/ стр. 180)

Докато не влезе в Божествения свят, човек се намира в бурното море, изложен на бури и ветрове, на земетресения и катаклизми, на тревоги, смущения, лишения и т.н. (53/ стр. 189, 190)

Разположението или неразположението не трябва да пречат на работата ви. Те са резултати на миналото. Дали се радвате или скърбите, това са последствия от миналия ви живот. За да създадете нещо хубаво в себе си, трябва да работите при всички условия: при разположение или неразположение, при радост или скръб. Само по този начин ще влезете в красивия живот.

(53/ стр. 194)

Днес светът се съди... Съдбата се налага по различни начини: чрез земетресения, чрез войни, чрез болести, чрез страдания.

(53/ стр. 241)

Когато мисълта започне да действува, в човека се явява желание да се изправи на краката си и свободно да ходи. Той минава вече във фазата на истински човек, който мисли, работи и се стреми да мине в ново положение, във фазата на ангел. Като минава от едно положение в друго, човек е изложен на страдания, които го повдигат, т.е. съдействуват за неговото развитие. (36/ стр. 8, 9)

Като ученици, вие трябва да знаете, че страданията, изпитанията, сиромашията, болестите неизбежно ще ви следват. За учения, за адепта тия неща са почивки. Като дойде сиромашията при него, той ляга под крушата[3] и си почива. От време на време хапва по една круша и разхлажда устата си. Като дойде богатството при него, той го туря на гърба си като раница и тръгва с него по света да раздава на бедни, на страдащи. (36/ стр. 66)

[3] Положителния мисловен подход

И тъй, намери ли насоката на своя живот, човек лесно разрешава мъчнотиите си. Щом намери насоката на живота си, той разумно се справя с мъчнотиите, недоразуменията, споровете и страданията си. (36/ стр. 71)

Помагайте на страдащите, без да съжалявате, че страдат. Когато някой човек страда, това показва, че Учителят му го изпитва. Един ученик е надежден, обещава нещо, докато Учителят има вяра в него и го изпитва. Престане ли да го изпитва, той е безнадежден ученик. (36/ стр. 89)

От какво зависи да бъде човек щастлив или нещастен? Срещате някой беден човек, но той е доволен, щастлив от положението си. Срещате един богат, но той е недоволен, нещастен, нещо му недостига. Значи разбиранията на човека определят неговото щастие или нещастие. Щастието и нещастието на човека се определят от неговото съзнание. (36/ стр. 107, 108)

Заслужава човек хиляди години да страда, за да опита един момент на Любовта. Дойде ли Любовта в човека, тя заличава всички страдания, всички мъчнотии и нещастия на вековете. Един момент на Любовта заличава вековните страдания. Любовта ще покаже, че и най-големите страдания на човека са били все Любов, но неразбрана. Любовта ще превърне страданията на миналото във велика симфония на душата, във велика хармония между всички души. (36/ стр. 111)

— Какво да правим с кармата си? — Ще плащате и ще вървите напред. (36/ стр. 174)

Като ученици на окултната наука, вие ще имате по-големи страдания от тия на обикновените ученици. — Защо? — В окултната наука има опасни места, в които ученикът неизбежно ще нагази. (36/ стр. 174)

Не мислете, че ако имате знания, ще избегнете страданията. Знанието може да ви помогне само да смекчите страданието, да го понесете по-леко, но не и да го избегнете. (36/ стр. 181)

Като страдате и се мъчите, вие трябва да изучавате начините, с които Бог работи и превръща всичко в добро. Бог разрешава и урежда мъчнотиите и противоречията на хората чрез самите тях.

(36/ стр. 185)

Човек трябва да гледа на страданията като на условия да прояви душата си. (36/ стр. 214)

Още преди създаването на вселената Бог е предвидил всичко. Той е определил кои души кога трябва да се радват и кога да страдат, кои да падат и кои да се повдигат. Всичко, което става в света, е допуснато да стане с цел човешката душа да се повдигне.

(36/ стр. 222)

Какъвто и да е човек, прост или учен, цар или обикновен, съдбата ще му даде нужния урок. — Ама ние сме ученици, искаме да учим, да се развиваме. — И ученици да сте, пак няма да избегнете от ръката на съдбата. — Ние се молим по три пъти на ден. — Съдбата ще ви хване в момента, когато не се молите. — Ние се стремим. — Колкото и както да се стремите, съдбата ще ви посети със своята пръчица. Какъвто и да е стремежът ви, преди всичко вие трябва да изправите погрешките на своя минал живот. Миналият ви живот се изявява в сегашния. Страданията, нещастията, неприятностите, които сега ви се случват, се дължат на миналия ви живот. Те са резултат на погрешки, правени в миналото.

(36/ стр. 305)

Съдбата дебне човека всеки момент. Като знаете това, бъдете постоянно в молитва... Молете се на Бога да ви пази от лошата съдба, която всеки момент ви преследва. (36/ стр. 312)

Щом сте свързани с Първата Причина, лошата съдба няма да ви преследва. (36/ стр. 312)

Помнете, че лошата съдба, или както индусите я наричат — карма, всякога преследва човека. Понякога тя е глуха: минава и отминава човека, и нищо не му казва. Но чуе ли една дума, която не й харесва, тя веднага го хваща. (36/ стр. 312)

Няма човек в света, който да не е страдал от ударите на съдбата. Ще кажете, че само глупавите страдат. И глупавите, и умните страдат. Понякога умните страдат повече от глупавите. Съдбата е безпощадна. Тя има свои дълбоки причини, поради които се налага. (36/ стр. 313, 314)

Човек трябва да дойде до голямо вътрешно самообладание, да понася изпитанията и страданията разумно. Иначе той ще изпада в големи противоречия. (36/ стр. 323)

Всеки сам трябва да намери основната идея в своя живот, за която има смисъл да работи, да се труди, да понася мъчнотиите и страданията. (10/ стр. 6)

Който има общ център с Бога, в него не може да дойде никакво съмнение. В такъв човек страданията, мъчнотиите, неволите са само на повърхността. (10/ стр. 29)

Защо трябва да обичаме Бога? — За да се влее в нас новият живот. Ако не Го обичаме, ние ще останем със стария живот в себе си, а старият живот е носител на злото, на страданията и нещастията на човека. Любовта към Бога подразбира вливане, прииждане на новия живот в човека. (10/ стр. 33)

Когато хората, даже и най-напредналите, се натъкнат на големи страдания и изпитания, те мислят, че и Бог престава да се интересува от тях. Ще чуете даже някой да казва за Бога, че Той не се интересува от страданията на хората, защото сам няма никакви страдания. Ако е въпрос за страдания, за неприятности и безпокойствия, Бог има най-много от всички. Ако съберете на едно място страданията на цялото човечество от милиони години насам, Бог прекарва повече от това само в един ден даже, но при това Той е винаги щастлив и доволен. Неговият мир никога не се нарушава. (10/ стр. 73)

Всеки човек може да бъде праведен, да се издигне над обикновените условия на живота, над дребнавостите. Как може да се постигне това? Като престанете да се оплаквате от вашите болки и страдания. — Ама стомах ме боли. — Престанете с болките на вашия стомах! — Ама ревматизъм имам. — Престанете да мислите за вашия ревматизъм! — Главата ме боли. — Престанете да се занимавате с вашето главоболие! — Условията на живота са лоши. — Престанете да вярвате в лошите условия! ...Вярвайте в Божественото, което всеки момент се проявява! Вярвайте в малката светлинка, в малката радост, която се проявява в душите ви! Вярвайте в Бога, тъй както Той се проявява във вас!

(10/ стр. 92, 93)

Болестите са вашите барометри. По тях се съди доде сте стигнали и какво ви липсва. Докато минавате още през болестите, благодарете на Бога и молете се да ви помогне да разберете какво ви липсва. (10/ стр. 98)

Има една велика наука в живота, която цели да научи хората как да се свързват с Бога. Щом се домогнат до тази наука, всички противоречия и страдания ще изчезнат от живота. Хората пак ще имат страдания, но ще ги носят с радост. (10/ стр. 130)

Действително страданията се носят мъчно, но когато Любовта посети човека, той лесно носи. (10/ стр. 136)

Павел казва: “Никакви страдания, никакви мъчнотии не са в сила да ни отдалечат от Любовта Христова”. Любов, която се губи пред страдания и мъчнотии, не е истинска Любов. Истинската Любов пред нищо не отстъпва. (10/ стр. 136)

Съвременният християнски свят минава през големи страдания, през големи кризи, за да се извърши онова велико пресяване между тях, с което ще се изпълнят думите в Писанието: “И ще разлъча овцете от козите”. В това пресяване душите ще се пробудят и ще се отделят готовите от неготовите. (10/ стр. 136, 137)

Тъй щото колкото и каквото да говорите за вярата си в Бога, тя не е истинска вяра, докато всеки ден изпадате в обезсърчения, в отчаяния, в обезсмисляне на живота. Като вярвате в Бога, кажете какво ви е предала тази вяра. (10/ стр. 173, 174)

Човека... Ако заболее, той сам да се лекува, да не търси хора, които да му помагат и на които да разказва своите нещастия и страдания. Няма по-лошо нещо от това да разправяш страданията си на хората. Не е благородно да товариш хората със страданията си. Че кой не страда в света? (10/ стр. 176, 177)

Който страда, той се усилва, калява се. Който седи в покой, той отслабва, крехък става. (10/ стр. 182)

Бог може да продължи нашия живот, но докато не ни прекара през нещастието, не може да ни направи щастливи.

(10/ стр. 193)

И сега за да дойде благословението в света, хората трябва да минат през големи страдания. (10/ стр. 194)

В природата съществува следният закон: Когато човек прекара няколко големи кризи в живота си, най-после той придобива голяма светлина, чрез която издържа на големи изпитания и мъчнотии. (47/ стр. 48)

Природата не дава нищо даром. Обикновеният цигулар малко плаща, а гениалният — десетократно. Плащането, за което говоря, не е нищо друго, освен страданията, които човек преживява на земята. Колкото по-велик е човек, толкова повече страда. Природата определя гениалността и величието на хората според страданията, които те понасят. Степента на страданията определят величието на човека. (47/ стр. 63, 64)

И тъй, страданията откриват вътрешния смисъл на живота.

(47/ стр. 64)

Мнозина мислят, че само глупавите хора страдат. Не, само добрият, разумният, гениалният, светият човек страда. Глупавият, обикновеният човек само скърби и се мъчи. (47/ стр. 64)

Чрез страданията се проверява доколко нервната система на човека е добре организирана... Високоорганизираният човек не губи присъствие на духа си. Той притежава велико самообладание. От него лъха мекота и благородство. Когато някой се ожесточава от страданията, той едва е започнал да се организира.

(47/ стр. 65)

Като ученици, вие трябва да правите разлика между мъчение, скръб и страдание. Обикновеният човек се мъчи, а гениалният страда. Който се мъчи, той се дразни, гневи... (47/ стр. 66)

Всички хора търсят начин да се освободят от страданията. Те не подозират, че страданията са благо за тях. Ако съвременните хора не страдаха, те щяха да бъдат крайни материалисти и в това отношение между тях и млекопитаещите почти нямаше да има разлика. (47/ стр. 93)

Скърбите и страданията на човека не са нищо друго, освен нереализирани радости. Рано или късно той ще ги реализира. В желанието му да ги реализира се проявява неговата воля. Срещате ученик или студент, който е бил късан два-три пъти на изпит. Ако е волева натура, той ще употреби повече усилия и труд и пак ще издържи изпита си. (47/ стр. 154)

Страданията представят естествен метод за повдигане на човешкото съзнание. Не е въпрос за страдания, които идат като резултат на недоглеждане на нещата. Тук става въпрос за страдания от идея. Страдание, в което няма никаква идея, това е мъчение. Когато се казва, че човек трябва да носи страданията си с радост, това се отнася до идейните страдания. (47/ стр. 171, 172)

Когато човек дойде до положението на най-голямо отчаяние, зад тази граница седи Божественото начало. (22/ стр. 19)

Щом си направил дългове, ще бъдеш честен да си ги платиш. Това значи страдание. (22/ стр. 27)

Желая отсега нататък страданията ви да бъдат съзнателни, да знаете защо страдате и защо живеете. Човек страда и живее, за да придобие великите добродетели, да стане разумен, да нареди съзнателно живота си... (22/ стр. 83)

Мнозина страдат от това, че няма кой да ги обича. Има Един, Който ви обича, Който всякога мисли за вас. Кой е Той? — Бог.

(22/ стр. 108)

Бог казва: Ако следвате закона на Любовта, всичко ще ви се нареди добре. Страданията ще ви напуснат, противоречията ви ще се разрешат. Ако не вървите по закона на Любовта, страданията ви ще се увеличат, но няма да ви напуснат.

(22/ стр. 162, 163)

Докато дойдете до Любовта, понасяйте страданията си с търпение и смирение. (22/ стр. 163)

Опитали ли сте най-големите страдания? Те са условие, за да бъдете щастливи. И тогава при тези условия вие ще се удостоите да вкусите Великата Божия Любов, и от вас ще изникне нещо много хубаво. И тогава вие ще бъдете истински човеци.

(22/ стр. 196)

Докато не изтърпите страданията докрай и не ги надделеете, не можете да придобиете новия живот. (22/ стр. 205)

Имате страдания, но вървете напред, бъдещето е пред вас.

(22/ стр. 223)

Геройството на човека седи в понасянето на всички мъчнотии и страдания. (8/ стр. 70)

И тъй, изпитанията, страданията, мъчнотиите и съблазните ще дойдат в света, но праведният човек не се смущава от това. Този човек мяза на кораб всред океана, блъскан от хиляди и милиони вълни, но в края на краищата той ще пристигне благополучно на своето пристанище. (8/ стр. 89)

Най-хубавите неща, които човечеството е създало от своето начало досега, се пазят в тайна. Когато дойде шестата раса на земята, всички тия велики неща ще се изнесат и тогава хората ще кажат: Миналите страдания не могат да се сравнят с настоящите блага. (8/ стр. 119)

Небето се управлява от закона на Любовта, на Мъдростта и на Истината, а светът, адът — от два закона: законът на страха и законът на страданието. Грешникът се плаши само от тези два закона. Плаши ли се човек от тези два закона, той е в ада. Иска ли той да излезе от ада, нека се подчини на трите основни закона, които управляват небето, т.е. възвишения и разумен свят.

(8/ стр. 146)

Казвам: адът е място, в което Господ учи хората да разсъждават.

(2/ стр. 40)

Във вашия ум се зачене една мисъл, но колко страдания ще ви причини тя, докато я родите! Не мислете, че страданията са лош признак... Вие трябва да дадете живот и сила на някоя благородна мисъл в ума си. (2/ стр. 57)

Когато на земята страдате, на небето се радват... Когато мислите, че ангелите нямат никакво състрадание към вас, те ви отговарят: Ние имаме голямо състрадание към вас, но се радваме, понеже виждаме, че и вие като нас ще станете чисти и бели. (2/ стр. 61)

Щом дойде нещастието, казвате: Господ ни забрави... Господ казва: Понеже вие ме забравяте, и Аз ще ви забравя. — Ако вие се отдалечите от Него, и Той ще се отдалечи от вас. (2/ стр. 100)

В този свят нещата са строго математически определени, няма нищо непредвидено, случайно. Вашият живот, вашите страдания, мъки, изтезания — всичко това е предвидено. (2/ стр. 106)

Когато хората те бият на земята, това показва, че една нишка, която те държи вързан с твоята зла съдба, се скъсва. Ето защо Христос казва: “Ако те ударят от едната страна, обърни и другата”. (2/ стр. 110)

Господ е поставил някои хора в минорна гама, турил ги е в бемол — в скръбта, в тъгата, в дълбочината на чувствата; други ги е поставил в мажорната гама, турил ги е в диез, на повърхността на живота, понеже нямат дълбочина в чувствата. (2/ стр. 112)

В света сенките съществуват по необходимост, за да изпъкне битието на нещата... Вие казвате, че страдате — това е сянка, за да изучите себе си. (2/ стр. 129, 130)

Казвам: Вътрешният смисъл на растенето седи в това човек да различава сенките от самите неща, да освободи своята душа, като понесе всички страдания. (2/ стр. 136)

Ако къщата ти гори, ще страдаш... Защо една къща гори, а друга не гори? Това са символи, които трябва да разбирате. Когато се запали къщата на учен човек, това ще му бъде в полза, а именно той ще започне да мисли право. Ще разгледа отношенията си в семейството, с приятелите си, с познатите си и от това ще извади заключение за причината на пожара. Като умен човек, той ще потърси причината първо в себе си, а после в окръжаващите. И като я намери, ще изправи живота си. (55/ стр. 78, 79)

Няма велик човек или велик народ, който да не е минал през големи изпитания и страдания. И след като се справи с тях, той се новоражда, влиза в нов живот. (55/ стр. 100)

Да страдаш съзнателно, това значи да се справиш със страданието и да влезеш в света на радостта. (55/ стр. 125)

Страданието може да се уподоби на първите тонове, които издава цигулката на детето. В първо време тоновете са нечисти, неправилни. Много време трябва да свири детето, докато започне да изкарва чисти, верни тонове от цигулката си. Чрез страданието човек минава от неверните неща към верните. (55/ стр. 125)

Ако мъчението може да те извади от лошите условия, то има смисъл. (55/ стр. 125)

Имате едно житно зрънце. Ако го хвърлите на пътя, очаква го смърт. Ще го намери някоя птица или мравка и ще го изяде. Но ако го посеете в земята, очаква го първо страдание, а после изникване. В този смисъл страданието е пръстта, която засипва зрънцето, за да го освободи от явна смърт. Значи страданията освобождават човека от смъртта. (55/ стр. 127, 128)

Грехът и страданието се раждат между полюсите на любовта. Човек се бори между любовта към Бога и любовта към света.

(55/ стр. 131)

Не е ли чудно да свършиш три факултета и да не можеш да се освободиш от скръбта. Как е влязла скръбта в тебе, не знаеш, но също така не знаеш как да се освободиш от нея. После се питаш защо Бог създаде света така, защо допусна страданията. Ти сам създаде страданията си. Ти туряш пръста си на печката, опариш се и страдаш. После се питаш отде ти дойде това страдание.

(55/ стр. 139)

Задачата на цялото човечество, на всички хора е да се освободят от нещастията си. Това става подсъзнателно. (55/ стр. 162)

Ще мислиш, чувствуваш и постъпваш музикално — нищо повече... — Докога ще страдам? — Докато развиеш своята музикалност. Тя е първият окултен метод за работа.

(55/ стр. 201, 206)

Ако в идеята се яви малко препятствие, то е вече скръбта, която трябва да се преодолее. (55/ стр. 214)

Щом страдаш и се радваш, всичко е постижимо. Мъчнотиите и страданията са път към постижения. В мъчението постижението е по-далеч... Страданието е най-близкият път към постижение на нещата. Като страдаш, постижението е близо; като се радваш, ти си вече в постижението. (55/ стр. 215)

Има известни страдания, които са необходими и трябва да ги носим... Че страдаме, в дадения случай това е необходимо, за да свършим известна работа. (55/ стр. 247, 248)

Страданието обновява човека... Поставете двама души при различни условия — единия при добри условия, а другия при лоши и вижте какво ще стане с тях. Първият ще бъде задоволен от всичко: каквото пожелае, ще му се достави. Той няма условия да мисли, да чувствува, да действува. Всяка инициатива в него ще се ограничи. Вторият ще се бори с условията, ще пада, ще става, ще се мъчи, ще страда, но в края на краищата ще израсте, човек ще стане. Първият понеже нямал условия за растене, ще си остане на същия уровен на развитие. (55/ стр. 301)

Мнозина вярват в Бога, в безсмъртието на душата, а щом умре някой от близките им, те веднага се разколебават и престават да вярват. Истинската вяра изключва смъртта, страданията, нещастията. — Защо? — Защото в Бога няма смърт, няма страдания, няма никакви противоречия. (17/ стр. 23)

Съществата от физическия свят... Те мислят изключително за себе си, за своите страдания, но не и за страданията на своите ближни. Тази е причината, задето между хората не съществуват дълбоки вътрешни отношения. (17/ стр. 27)

Ако искате и вие да се освободите от старото, което ви е измъчвало досега, ...вървете напред. Никога не дръжте в ума си спомена за някоя своя болест или за някакво минало нещастие. Запазете в съзнанието си опитностите от всичко преживяно, но не и техните горчивини. (17/ стр. 52)

“И там имаше някой си человек, болен от 38 години.” Най-после Христос дойде при него и го излекува. — Защо идат страданията в света? — За да дойде Христос. Ако вие не сте болни, ако не страдате, Христос никога няма да ви посети.

(17/ стр. 54, 55)

Като престане да мисли за земята, човек е вече на небето. Щом престане да мисли за небето, той слиза на земята, в ада.

(17/ стр. 58)

Веднъж сте свързани с Първата Причина на нещата, вие трябва да пазите тази връзка и във всички моменти на изпитания и мъчнотии да съзнавате, че в нея е животът, в нея е свободата.

(17/ стр. 108, 109)

Щом изпълни Волята Божия, човек изпитва радост. Тази радост осмисля неговия живот и той съзнава себе си като човек. Този човек е готов на всички страдания. Той понася страданията и изпитанията в живота си с радост и съзнание, че изпълнява Волята Божия. (17/ стр. 109)

Щом е с Бога, човек всякога ще се ползува от Неговото благословение. И в ада да се намира, Бог ще смекчи страданията му.

(17/ стр. 109)

В света идат такива страдания, каквито хората не могат да си представят. Страданията ще оправят хората. От дума само те не се учат, не се възпитават. (17/ стр. 121)

За да се развие доброто, красивото в славяните, те трябва да минат през страдания. (17/ стр. 122)

Злото се крие дълбоко в човека. Всеки сам е причина за своето нещастие и за своя неуспех в живота, а външните условия и окръжаващата среда са само повод за отваряне врата на злото.

(17/ стр. 125, 126)

Чрез страданията си човек се свързва с Бога. Тогава той усърдно се моли. (17/ стр. 130)

Когато хората започнат геройски да носят страданията си, светът ще се подобри. Светът още не може да се изправи, защото хората избягват страданията... (17/ стр. 130)

Ако човек не вдигне кръста си и не възлюби Бога с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичкото си сърце и с всичката си сила, той нищо не може да направи. (17/ стр. 134)

И тъй, докато следвате Божия път, вие лесно ще се справяте с мъчнотиите и страданията си. (17/ стр. 136)

Ще дойде ден, когато страданията, болестите, недоразуменията, сиромашията ще дигнат своите вещи и ще си заминат. Това може да стане още сега, но хората не са готови да повярват в тези възможности. (17/ стр. 159)

Човешкото страда, а не Божественото. (17/ стр. 193)

Ако човек сам не може да се справи с болестите и с мъчнотиите, никой друг не може да му помогне. Затова е казано: “Помогни си сам, за да ти помогне и Господ.” (17/ стр. 199)

Колкото по-велико нещо твори природата, през толкова по-големи страдания го прекарва. (17/ стр. 233)

И тъй, единственото нещо, което усилва, укрепва човека, това са страданията. (17/ стр. 233)

Човек... Откаже ли се от страданията, едновременно с това той се отказва и от благата на живота. (17/ стр. 233)

Ако държи в съзнанието си мисълта за Бога, за Божественото начало в света, човек няма да има никакви скърби. Ако човек държи в ума си идеята за Христа, всички страдания ще бъдат играчка за него. (17/ стр. 239)

И тъй, докато човек не стане господар на условията, при които живее, той всякога е изложен на грях, на опасности, на страдания. (17/ стр. 276)

Положителното учение, окултното учение се изразява в радостта, а другото е само сянка. Следователно и в скръб, и в страдания, и в мъчнотии всякога трябва да се радваме. (28/7:10, 11)

Любовта ще бъде основа, един вечен принцип и тогава няма да скърбим, всякога ще бъдем радостни. (28/7:13)

Ако Божията Любов би дошла във вашите сърца и ако вие не се пречистите, тя ще произведе обратен резултат, ще увеличи вашите страдания. (28/16:36)

Бог... ще те прекара през ужасни страдания и след време като те изкара из тия страдания, ще ти даде знания и други възвишени блага, тъй щото ще се уравновеси. (28/18:22)

Окултната наука казва, че основата на човешкия живот е горчива. Корените на човешкия живот са горчиви, а плодовете на човешкия живот са сладки. (28/18:22)

Сега и ние някой път казваме, че Господ спрямо нас е несправедлив. Не, той е толкова справедлив, толкова благ, че ако Той би ни въздал за нашите глупости, нищо не би останало от нас. Ами след като направим 999 погрешки, на хилядата Той казва: “Турете му малко на гърба, че да усети.” После като направим други 999 погрешки, пак малко ти тури. Няма какво да се сърдим. (28/19:23)

Не мислете, че е лесна работа истинското ученичество. Казвате: А, лесна работа е. — Кръст има, туй не е лесна работа.

(28/22:16, 17)

Нашата цел не е да ви освободим от страдания, ни най-малко, но искам да видите ползата от тия страдания. (28/24:4)

Отива един приятел, който се помина сега, при един зъболекар да му вади зъба. Заболи го, иска да се отърве от тази мъчнотия. А този зъб трябва да го боли. Той трябва да изтърпи това наказание, но не можа и плати с живота си. Лекарят потегля зъба, счупва го. Изважда го най-после, но инструментът бил нечист, инфектира се мястото, подува се. Вика други лекари, нарязват го и го изпращат на онзи свят — заради един зъб. Този човек не трябваше да си вади зъба. Сега и вие понякога искате да бягате от страданията. Аз ви казвам: Малките страдания приемайте на драго сърце! Бягате ли от тях, ще дойдат по-големи страдания.

(28/25:8)

Разбира се, може да има известни дисонанси, но с тях ще се борите, те са потребни, обаче вие сами не си създавайте изкуствени мъчнотии. Ако природата създаде дисонанси, то е друг въпрос, от тия мъчнотии не се плашете, но вие сами не създавайте дисонанси. (28/27:5)

Да кажем, веднъж през деня имате едно меланхолично състояние, туй не трябва да ви плаши, туй е в реда на нещата. Или някой път може да имате едно весело състояние, това не трябва да ви радва, вие не знаете кое е по-хубаво, кое от двете състояния ще произведе по-добър резултат. (28/33:7, 8)

Тия страдания са необходими, понеже като влезете в духовния свят, като се освободите от тялото, ще трябва да знаете как да контролирате вашето духовно тяло. Това нещо трябва още отсега да го научите. (28/33:11)

Щом идват страдания, значи вие се движите към абсолютно малкото, а то е необходимо, за да определите същността на вашия живот... Само като дойдете до абсолютно малкото, ще имате мярка да мерите всички величини и ще разбирате смисъла на живота.

(28/34:6)

Привидните обяснения в живота всякога ни водят към една крива посока. Вземете всички ония съвременни духовни и религиозни твърдения, кой е на правата страна. Дават се само частични обяснения на ония съвременни философи, които са създали почти всички нещастия в живота... (28/34:6)

Защо имате толкова долно мнение за страданието? Защо сте тъй неприязнени към него? Едно от най-великите проявления на живата природа, това са страданията, това са скърбите. И като отидете на небето, няма да те питат колко си се радвал, но ще те питат през колко страдания си минал. Там радостите не ги турят в сметка... Там те питат скърбял ли си и по това те зачитат.

(29/2:9, 10)

В радостта човек нищо не придобива, той само харчи готовата енергия. Онзи, който скърби, придобива знание, придобива мъдрост, облагородява се, повдига се. (29/2:10)

Никой не може да каже как сте изпълнили Волята Божия, само вие знаете. Щом вие почувствувате едно малко страдание, вие знаете как сте изпълнили Волята Божия. (29/2:17)

Няма погрешка, няма страдание, няма болка, няма скръб, в каквато степен и да са те, които животът, който слиза от Любовта, да не е в състояние да ги поправи. (29/3:12)

Сегашните ви страдания един ден ще ви се видят играчка, като един сън. Вие ще се смеете на себе си как сте могли да се безпокоите за такива малки работи. Тогава вашето съзнание ще се развие повече. (29/3:12)

За да се допреш до Бога, не трябва да имаш никакво отрицателно качество. Ти можеш да имаш отрицателни качества, но понеже Бог е огън всепояждающ, то допреш ли се до Него, ще има пожар, ще дойдат най-големите страдания. Ако си чист, няма да изгориш. (29/9:15, 16)

Не е въпрос да се съкратят вашите страдания, но трябва да станете разумни. Кога изчезват мъчнотиите? За един способен ученик, за един способен математик мъчнотиите изчезват, когато изучи всичките правила и според тях решава задачите си. Той пак ще срещне мъчни задачи, но нему е приятно да се бори с тези трудности, понеже знае как... (29/13:6, 7)

Най-реалното нещо е вътре във вашия живот. Ето в какво седи туй най-реалното, на което вие може да се осланяте и поверите. Някой път у човека се намира една много мъжделива светлинка, която никога не се мени. Тя е много малка, микроскопическа, но никога не гасне. В човека има големи светлини, ...но с тях стават промени, а тази малката светлинка никога не се намалява. Тя при всички условия на живота ви — и при падане, и при ставане — никога не угасва, еднаква е. Знаете ли кога се вижда тя? Не когато сте щастливи, но когато се намирате в най-голямото отчаяние, изоставени от всички, когато всичко е загаснало на вашето небе — и звезди, и месечина. Тогава далеч някъде във вашето съзнание се появява тази светлинка, блещука на вашия хоризонт, показва пътя, към който трябва да се стремите. Там е Бог! (29/17:15, 16)

Един ангел може да седи при вас един ден, той е един пратеник — дойде да ви посети и си отива, но тази малката светлинка, това е специфичното, Божественото, което бди над вас всеки момент. Това е тази мъжделивата светлинка... Тази светлинка никой не може да изгаси: нито бури, нито отчаяние, нито неверие, нито ад, нито ангели, нито дяволи, никой не може да я изгаси... Туй е действителното, реалното, положителното и всеки един от вас може да види тази светлинка в себе си. (29/17:17)

Сега, когато аз говоря за разумното сърце, трябва да знаете, че за да се развие то, страданията трябва да ви засегнат издълбоко. Човек трябва да бъде разклатен от дълбочините на душата си.

(29/24:14, 15)

Трябва да знаете, че физическите страдания са предговор, приготовления, за да издържите на душевните, моралните страдания, които са по-тежки. (29/25:24)

Виждате нещастен един човек, оплаква се, казва: Да имам един декар земя, ще бъда щастлив. — Дадеш му един декар земя. Щастлив ли е? Не, сега казва: Да имам два, три, четири, пет декара — разбирам. — Дай му и цялата земя, пак един ден ще бъде нещастен... Щом тази празнина, която съществува в нас, не може да се запълни от земята, то да турим в нея и месечината, и слънцето, и цялата слънчева система, пак няма да се запълни. Единственото нещо, което може да запълни празнината... е само Божествената светлина. (29/27:12)

Ние страдаме от душевен глад. Материални блага имаме, но душевно всинца страдаме. (29/25:25)

Всяко страдание е слизане в материята, за да се качите после по-високо. (29/29:8)

Когато минавате от едно състояние в друго, навлизате в една зона, която ви причинява страдание. Това е неизбежно. Законът е такъв. (29/29:8)

Всеки един от вас мисли, че всичко е разрешил. Изпъчи се, казва: Аз зная това... Дай му малко страдание, не може да се справи. (29/30:21)

Който разбира скръбта, той лесно ще изправи погрешките си. Който не я разбира, много мъчно ще може да ги изправи.

(29/33:9)

Човек, който не знае законите, всякога може да си създаде хиляди нещастия. (29/37:24)

Има скърби в света, които не са истински скърби, но страдания, предизвикани от нарушението на известни Божествени закони. Следователно под думата скръб ние прикриваме своите погрешки. В такъв случай казвам: ти не трябва да скърбиш, трябва да изправиш живота си. (30/6:11, 12)

Каквито изпити и да ни дойдат, човек трябва да бъде смел да понесе всички скърби, да извади опитност от тях и накрая да придобие една малка радост. (30/6:25)

Всяко страдание в нас трябва да внесе в душата ни една велика Божествена мисъл. (30/8:21)

Защо се радваме за хубавите работи, а скърбим за лошите, за онези работи, които мислим, че нам са неблагоприятни? Ние не знаем крайната цел на онова Божествено проявление в света, ние не знаем каква е крайната цел на живота. (30/12:6)

Вие искате да придобиете просветление наготово, да ви дойде изведнъж отнякъде. Знаете ли през какви ужасни страдания са минали онези хора, които са добили просветление? Онези, които не са запознати със законите на окултната школа, мислят, че тази работа е лесна. Не е тъй лесно. (30/15:25, 26)

Който не се занимава с философията на живота и който не го проучава издълбоко, за него страданията няма да престанат, напротив, те ще се усилят повече. (30/17:5)

Не се молете да се махнат страданията от вас, но се молете за знания и мъдрост. (30/17:12)

И тъй, най-първо ще си зададете въпроса, вярвате ли в Бога или не. Не е въпросът, че нямате вяра, но запитайте се готови ли сте да не се усъмните. Готови ли сте като ви поставят на най-големите страдания, да издържите? ...Туй наричам аз вяра, човек да издържи на всичко... (30/17:28, 29)

Добри хора са тия, които имат големи страдания и същевременно преодоляват тия страдания. Този е Божественият път на нещата. От памтивека този е бил законът за всички велики хора, за всички ученици. (30/27:25)

Всички искат да бъдат щастливи... Като дойдат страданията, казват: Защо да страдаме? — Страданието е един от предметите в училището. Вие ще учите този предмет, ако искате да бъдете ученици. (30/27:25, 26)

Всички хора минават през три фази в живота си, според което аз ги разделям на три категории: едни, които страдат; втори, които се изпитват, и трети, които се учат. Тези, които страдат, са оглашени[4]. Тези, които се изпитват, са верующи. Тези, които се учат, са ученици. Щом кажеш: “Големи са страданията ми!” — оглашен си. “Големи изпитания имам!” — верующ си. “Трябва да уча, имам много да уча!” — ученик си. (30/28:45, 46)

[4] Повикани в Учението

Ще дойдат страдания, ще дойдат неразрешени неща, ще дойдат мъчнотии, но красотата на живота седи именно в тия неща.

(30/28:53)

Вие се стремите към Бога. Следователно вие ще любите, ще обичате. Питам ви: При това положение ще имате ли голяма скръб? (30/30:105)

Единствената скръб за разумния човек се предизвиква от това, когато той разбере, че е нарушил една от малките добродетели. Той скърби, тъжи, че е нарушил ония блага, които Господ му е дал. След като съзнае това, той се стреми вече да поправи своите грешки. (30/30:105, 106)

Хиляди страдания ще дойдат за вас. Ще имате изпитания, изкушения, не само външни, но вътрешни — не им обръщайте внимание... Ти ще седиш вкъщи, ще се занимаваш, ще си четеш.

(30/34:81)

...Дойдат страданията, човек пак се обръща към Бога и намира смисъла само в Него. (30/35:10)

Вие разбирате живота само при неговите красиви отношения. Докато всичко ви върви добре, справяте се с мъчнотиите, но щом ви постигне първото нещастие в живота, веднага отношенията се изменят. Туй показва, че вие още не сте достигнали до тази разумност, която ви е потребна за живота. (30/35:13)

Щом излезете от мъчнотиите на живота, ще влезете в новия живот — живот на радост, веселие, щастие, блаженство. “Въоръжете се и вие със същата мисъл.” С коя мисъл? — Че първо ще страдате, а после ще влезете в новия живот, в който царува Любовта.

(35/ стр. 232)

Онзи, у когото съзнанието не е пробудено, и пред смъртта, и след смъртта си ще прекара в ада, място на големи мъчнотии и страдания. (35/ стр. 269)

Като дойдат най-големите страдания, знайте, че вие ще ликвидирате със старото. (58/ стр. 12)

Дръжте в ума си една права идея за Бога. Знайте, че Бог е благ и в живота, и в смъртта, и в богатството, и в сиромашията, и в радостите, и в скърбите. И при най-големите ви изпитания Бог е неизменен. (58/ стр. 13)

— Аз вярвам в Бога, затова Той ме посещава. — Ако вярваш в Бога и адът, в който живееш, се превръща на рай, наистина Бог те е посетил. Ако вярваш в Бога и адът ти не се превръща на рай, Той не те е посетил. Това е велика истина, която всеки може да провери. (58/ стр. 13, 14)

Грешният казва: Не съм ли свободен да правя каквото искам? — Можеш, но ще страдаш. (58/ стр. 31)

Някога дойде при вас един човек и ви каже една обидна дума. Вие веднага изгубвате разположението си и цял ден не можете да се освободите. Казваш: Страдам. — Какво страдание е това? Дни и нощи минават, ти не забравяш обидната дума и не можеш да дойдеш на себе си. Каква е тази дума? Че си бил първокласен невежа. Според мене да бъдеш невежа, това значи да си кандидат за философ... Онзи, който те нарекъл невежа, не искал съзнателно да те обиди. И той разбира толкова живота, колкото и ти. Мислете право, за да не страдате от малки неща.

(58/ стр. 47)

Като ученици, вие трябва да разбирате смисъла на страданията, за да не се вкисвате. Някой страда и като не разбира защо е дошло страданието, започва да роптае, да се сърди на Бога. Не, в страданието и изпитанието трябва да се смириш, да видиш Бога. Само така ще видиш Неговото величие. И тогава ако си имал желание да умреш и да се освободиш от страданията, ще искаш да живееш, да свършиш някаква работа за Господа. (58/ стр. 48)

Докато страда, човек расте, живот има в него; щом престане да страда и да расте, той нищо не постига. (58/ стр. 53)

Ако изпълнявате своята воля, ще бъдете в ада; ако изпълнявате Божията Воля, ще бъдете в рая. (58/ стр. 81, 82)

Докато се мъчиш и страдаш, ти правиш усилия да влезеш през вратата, която води към Бога. Вратата е затворена, докато не си страдал; щом страдаш, вратата вече се отваря. Всеки сам трябва да отвори тази врата. (58/ стр. 90)

Външните страдания не ползуват човека, ако той не дойде до вътрешното разбиране на живота. Всяко страдание трябва да се осмисли. Стремете се към разбирането, което Бог има.

(58/ стр. 116)

Като ти дойде едно страдание, знай, че такава е Божията Воля. Страдаш, за да намериш една своя погрешка. (58/ стр. 116)

Беден си, но имаш богат чичо. Ти бързаш да се скриеш под неговата сянка. Наистина ще се ползуваш от богатството му, но с него заедно ще вземеш и греховете му... Не уповавай на една идея, която е причинила нещастие на хиляди хора. (58/ стр. 143)

Казвам: Турете здрава основа на живота си. — Нямаме ли основа? — Имате, но основата ви не издържа на бурите и изпитанията в живота. Турете за основа на своя живот трите неизменни величини — Любовта, Мъдростта и Истината.

(58/ стр. 167)

Мислите ли, че като се молите, ще избегнете страданията? Христос не се ли моли? Някои страдания не могат да се отменят.

(58/ стр. 183)

Значи не можеш всякога да сменяш едно тъжно състояние с весело и обратно. Едно състояние може да се сменя с друго само тогава, когато има условия за това. Преди да имаш условия, не сменяй състоянието си. Това е закон. (58/ стр. 276)

Питаш: — Де е Господ? — Ще Го намериш в страданията. Чрез тях ти ще разбереш какви трябва да бъдат отношенията ти към Бога. (58/ стр. 293)

Който ме слуша и изпълнява Словото, никаква катастрофа няма да го сполети; ако не ме слуша, ще се натъкне на сблъсквания, както треновете се сблъскват. (58/ стр. 324)

Унилост, апатия, неразположение, тъга, това са обикновени състояния, присъщи на материалното, а не на духовното естество на човека. Докато е само в материята, човек ту скърби, ту се радва. Той е изложен на постоянни промени... В живота на духа обаче тези промени от скръб на радост и от радост на скръб са изключени. (67/ стр. 24)

Чрез страданията човек се готви за по-висок живот от този, през който днес минава. (67/ стр. 68)

“Ако се не родите изново, не можете да влезете в Царството Божие.” Новораждането подразбира отваряне на нов свят, в който човек трябва да влезе. Ако не влезете в този свят, вие ще останете при лошите условия, в живота на страданията.

(67/ стр. 72)

Ако в най-големите мъчнотии и страдания човек не може да покаже пълно хладнокръвие и самообладание и да понесе всичко с търпение, той няма характер. (67/ стр. 95)

Хората ще минат първо през големи изпитания и страдания и върху тях ще дойдат такива мъчения, каквито те никога не са мислили. Няма да има страдание, което да не изпитат. След това ще дойде Божието благословение. С него заедно ще дойде законът на Любовта. (67/ стр. 96, 97)

Ние се радваме, че на съвременните хора е дадена вече чашата на страданията. Те трябва да я изпият, защото зад нея седи Любовта. Ако не изпият чашата, Любовта няма да дойде. Когато потокът на страданията изтече, Любовта ще дойде и ще отвори вратата на новия живот. (67/ стр. 102, 103)

В сравнение с това, което Любовта носи, страданието е кратковременно... Око не е видяло и ухо не е чуло, което е приготвено за онези, които са минали през страданията и влизат в Любовта.

(67/ стр. 103)

Казвате: Накъде да се молим — на изток или на запад? ...От която посока иде страданието, на тази посока ще се молите.

(67/ стр. 103)

Днес човек воюва за сърцето си да го освободи от злото, което се е загнездило в него. За да го освободи, той трябва да мине през големи изпитания и страдания. Страданията са път на освобождаване. (67/ стр. 105)

Пътя на страданията... Ще кажете, че този път е лош. Не, този път е труден само в началото. Колкото по-навътре влизате, той става все по-красив и лек. (67/ стр. 106)

Тури страха от страданията настрана! Нека този страх да не те спъва, понеже чрез страданията ти ще намериш истинския път на живота, ще разбереш какво нещо е да служиш на Великата Любов, която изправя всичко в света. (67/ стр. 106)

Вие трябва да минете през големи мъчнотии и изпитания. Тогава само ще дойде спасението. Тогава ще дойде възкресението на човешката душа. (67/ стр. 107)

И другите видове любов са ценни, но те ще бъдат на мястото си само тогава, когато Любовта към Бога стане център в живота на човека. Без тази Любов всичко друго прави човека нещастен.

(67/ стр. 198)

Като изправя погрешките си, човек постепенно влиза в света на вечната хармония, дето съществува само здраве, веселие и младост. Вън от този свят човек живее в свят на безпорядък, на противоречия, на болести и страдания. (67/ стр. 214)

Не е лесно човек да придобие истинско знание. Колко сълзи трябва да пролее, колко мъчнотии, колко страдания трябва да мине ученикът, докато дойде до положителното знание.

(67/ стр. 224)

Който иска да се нарече Син Божий, той трябва да бъде готов да мине през големи страдания. Неговият път няма да бъде осеян с рози, но със страдания и мъчнотии. (67/ стр. 224)

Казано е в Писанието: “Ангел Господен се застъпва за ония, които се молят и уповават на Бога.” Следователно когато се молите на Бога и Го призовавате на помощ, непременно някое светло същество ще дойде от невидимия свят да ви придружи в трудни и страшни часове на вашия живот. (67/ стр. 256, 257)

Като върши Волята Божия, човек пак ще страда, но страданията му ще бъдат осмислени. Страданията ще дойдат за всички хора без изключение. (67/ стр. 291)

Ако човек не вярваше, че го очаква нещо добро, той не би живял на земята. Когато всички нещастия, всички дяволи се струпат върху човека, той все пак ще има някаква надежда, знае, че го очаква нещо добро и казва: Все таки Господ е определил нещо добро за мене. (25/ стр. 380)

Природата не иска много да й говориш. Като й кажеш една дума на нейния език, тя престава да те бие. Ако й говориш на твой език, тя дълго време ще те бие. Тя ще те бие, докато се научиш да четеш и да говориш на нейния език. (25/ стр. 382)

Всеки човек, у когото трябва да се развие свръхсъзнанието, докато дойде до това положение, той непременно трябва да мине през Христовите страдания. (25/ стр. 394)

Големите мъчнотии, които човечеството днес прекарва, аз ги считам като бременност на бялата раса, както е бременна една жена, която предстои да ражда. Днес цялата бяла раса се мъчи да роди и ще роди. Мъчнотиите, които минава, говорят за раждането на новото. Това е, което окултистите наричат идването, или раждането, на новата, на Шестата раса... (25/ стр. 395)

Ако не се справите със страданията и ви е страх от страданията, вие не можете да влезете в Божественото. (25/ стр. 435)

По-добре е страданието, отколкото удоволствието. В страданието ще научиш нещо, а в удоволствието ще похарчиш нещо; по-добре е печалбата, отколкото загубата. (25/ стр. 521)

Страданията, това е гласът на Бога. Бог говори чрез страданията, чрез нещастията, чрез радостите — Бог говори чрез всичко. Отворете ушите си и слушайте. Отворете ушите си и кажете: Господи, ние те слушаме и чрез страданията си. (25/ стр. 550, 551)

Всичкото нещастие на човека седи в това, когато висшето му съзнание се подчинява на нисшето. Ние можем да разрешим този въпрос практически по следния начин. Човек трябва да влезе в себе си да познае какъв е Божественият план, какво му е дадено да свърши. Дойде ли до това положение, той никога няма да бъде в стълкновение с висшето в себе си. (25/ стр. 556, 557)

Когато човек изпадне в униние и скръб, Божественото в него му казва: Стани и върви напред. (27/ стр. 14)

И тъй, да познаете Христа, това значи да минете през Неговите страдания. Щом минете през страданията на Христа, без да се помрачи съзнанието ви, това значи, че сте познали Бога. Единственият път за познаване на Бога и на Христа е пътят на страданието. (27/ стр. 26)

Да приемеш страданието с радост, с будно съзнание и търпение, това значи, че е дошъл моментът на твоето пробуждане. Пробуждането на човешкото съзнание подразбира връзка на човека с Бога. (27/ стр. 26)

Благодарете на Бога, че живеете на земята, която, от една страна, е пълна с противоречия и мъчнотии, а от друга — интересна. Това, което научите на земята, никъде другаде не бихте могли да научите. (27/ стр. 197)

Ако не познава себе си, своето първично естество, човек никога не би се освободил от страданията. (27/ стр. 208)

Кой не е изпитвал красиви трепети в живота си? И кой не е изгубвал смисъла на живота си, когато преставал да трепти? Страшно е, когато Любовта напусне човека! Страшно е, когато човек сгреши по отношение на Любовта. (27/ стр. 254)

Който е видял само за момент светлото лице на Бога, той може да понася страданията и мъчнотиите си с радост. Той има цел в живота си и знае защо живее. И в ада да слезе, той е готов да носи всичко с радост. Достатъчно е човек да помисли за светлото лице на Любовта, за да разгони всички мрачни мисли в ума си, да разсее всички облаци в съзнанието си. (27/ стр. 260)

Щом се пробуди съзнанието на човека, той се разширява и на всичко около себе си гледа като на нещо близко до сърцето си. Дали е на небето или на земята, в ада или в рая, за него е безразлично. Той вижда навсякъде Божието лице и се радва.

(27/ стр. 298)

В живота има страдания, но той сам не е страдание. Страданията са вметнати в живота и се дължат на причини, които нямат нищо общо с него. (27/ стр. 327)

Ако човек си служи със законите на природата, пак ще има страдания, но по-малки. Тогава при сто случая в живота си само в един от тях ще има страдание или неуспех. Да имаш един неуспех или едно страдание в живота си, това е на място.

(16/ стр. 14)

Закон е: Който страда, той има условия да се развива. Ако не страдаш, дълго време ще тъпчеш на едно място. (16/ стр. 27)

Ако съвременните християни приложат учението на Христа, кризата, през която минават сега, ще се намали най-малко 75%.

(16/ стр. 97)

— Ама аз зная, че правият път е през страданията, през Христовия кръст. — Това е относителна истина, а не абсолютна. Ако искаш да вървиш направо, следвай Разумното Слово. Страданията са закон за необходимостта, но не са закон на свободата.

(16/ стр. 114)

Животът има велико бъдеще. Всички страдания, които преживявате, ще се използуват. (16/ стр. 137)

Хората могат да се спасят, не е нужно да страдат, но те трябва да бъдат умни да избягват ненужни страдания. Аз съм за разумните страдания, които облагородяват човека. Дошло е време да се освободим от ненужните страдания, единично и колективно. Нека останат само онези страдания, които имат основание да съществуват. (16/ стр. 176)

Ако страданията могат да ви сломят, вие не разбирате живота.

(16/ стр. 183)

Щастието иде по пътя на нещастието. Не може да бъдете щастливи, докато не сте били нещастни. Щастието не може да дойде на земята, ако в нещастието не сте си направили дреха за него. (16/ стр. 183)

Бог иска да ни направи щастливи, като ни прекара през всички фази на нещастието. (16/ стр. 190)

Засега щастието е невъзможно. — Защо? — Защото то представя бяла, ненаписана хартия. Коя хартия има по-голяма цена: написаната, макар с черни редове, или чистата, върху която нищо не е писано? Написаната хартия е за предпочитане. Колкото и да е нацапана, все ще се намери върху нея някоя хубава, светла мисъл, оставена от някой философ или учен. Следователно колкото и да е неприятно страданието и нещастието, все ще напечата върху съзнанието на човека една светла, възвишена мисъл. Грешникът, на чието лице е писано много, струва повече от праведния или ангела, върху когото нищо не е писано. (16/ стр. 190, 191)

Съвременните хора се страхуват от живота, без да подозират, че крият в себе си грамадно богатство... С това богатство и най-нещастният може да се справи със своето нещастие. В един момент бедният ще се справи с бедността си и нещастният — с нещастието си. Като ви наблюдавам, аз се чудя как не сте могли досега да използувате това грамадно богатство, което Бог е вложил във вас. (16/ стр. 186)

Христос казва: “Ще Ме видите.” — Кога? — Във време на вашите мъчнотии, на вашите скърби, на вашите несполуки; във време на вашата Любов, на вашата Мъдрост, на вашата Истина.

(16/ стр. 212, 213)

Ако богатството на хората не служи за придобиване на добродетели, то е за тяхно нещастие и наказание. (16/ стр. 244)

За да се справи с известни мъчнотии, болести и изпитания, човек трябва да потърси разрешението им вътре в себе си, а не отвън. (18/ стр. 60)

Страданията носят в себе си тъй наречената мъртва материя. Който страда съзнателно, той оживява тази материя, като извлича от нея соковете на доброто. (18/ стр. 131)

И тъй, правете опити всеки момент да се свързвате с Бога. Както човек мисли за здравето си, така трябва да мисли и за връзката си с Бога... Не мисли ли за връзката си с Бога, той постоянно ще се оплаква, че е нещастен, че има страдания.

(18/ стр. 214)

Значи не е достатъчно да вярваш в Бога, но трябва да придобиеш изкуство, с което да си служиш при всички изпитания и мъчнотии. (18/ стр. 231, 232)

Ще кажете, че вашите вярвания и възгледи са свещени. За вас са свещени, но не за всички хора. Те са верни и свещени дотолкова, доколкото могат да ви избавят от вашите нещастия и мъчнотии. Обаче намерите ли се пред мъчнотии, които не можете да разрешите с вашите вярвания, те сами по себе си пропадат.

(18/ стр. 246, 247)

— Може ли без страдания? — Може и без страдания, и без смърт, но само тогава, когато човек спазва разумните закони на Битието и на природата. Докато е в стълкновение с тези закони, той неизбежно ще страда. (18/ стр. 262)

Днес всички хора страдат и се питат защо идат страданията. Много естествено. Всеки човек има своя индивидуална философия, която поставя над всички философии. Бог го оставя да живее според нея, да опита резултатите й. — Тежък е животът ми. — Ти си го направил такъв, от тебе зависи да бъде лек.

(18/ стр. 262)

Не е мъчно да вярваш в Бога, да бъдеш благороден, когато всичките ти работи вървят добре. Изкуство е да пазиш вярата си, да не се ожесточиш, когато те сполетяват нещастия и страдания.

(18/ стр. 286)

Болният, бедният, невежият, отчаяният лесно ще познаят Бога. — Как? — Достатъчно е Той да влезе за момент в дома им, болният ще стане от леглото си, бедният ще забогатее, невежият ще стане учен, отчаяният ще се насърчи. (18/ стр. 316)

Съвременните хора се нуждаят от нова философия на живота, необходима за тяхното правилно развитие. Ако човек не дойде до ново разбиране, животът му ще бъде пълен със страдания и нещастия... (18/ стр. 343)

Който обича Истината, той има всичко на разположение: и богатство, и знание, и здраве — от нищо не е лишен. Който не обича Истината, той е нещастен човек. Когато слушате някои да говорят за ада, ще знаете, че това са хора, които не обичат Истината. Който обича Истината и в ада да влезе, веднага ще излезе навън и ще почне да пъпли нагоре. (18/ стр. 388)

Вложете всичката си вяра и упование в Бога... При това положение каквито мъчнотии, страдания и болести да минавате, всичко ще мине и замине, като че нищо не е било. Който не вярва в Бога, и най-леката болест може да му отнеме живота. (18/ стр. 409)

Трябва да знаем, че и най-лошият живот е толкоз ценен, толкоз богатства има в него, колкото и в най-добрия живот. Ние имаме повърхностно разбиране за живота. Животът не може да се дели. Животът е неделим. Следователно лошият и добрият живот са еднакво ценни... И най-малкият живот, живот, който е пълен с най-големите страдания, има всички богатства, които има в рая и в Божествения свят. И ти като не разбираш, спъваш се.

(42/ стр. 13)

Ако не можете да носите страданията и радостите на Любовта, ако не можете да издържате светлината и топлината на Мъдростта и ако не можете да издържите ограниченията, които свободата дава, тогаз не можете да бъдете кредитирани. (42/ стр. 14, 15)

Живата, разумната природа когато иска да даде на някой човек едно благо, опитва го 99 пъти, ще те постави в голяма невъзможност, ако ти изтърпиш, тогава има доверие в тебе и ще ти даде благото. (42/ стр. 201, 202)

Ако влезеш в страданията, които са от Бога, човек ще станеш. Ако влезеш в благото на човека, грешник ще станеш.

(42/ стр. 224)

Казвам: Има сега една наука. Някой казва: “Защо трябва да страдаме?” — цяла наука има за страданията... Ти добър не може да бъдеш, ако не страдаш. Ти силен не може да бъдеш, ако не страдаш. Ти светия не може да бъдеш, ако не страдаш. Има страдания за светиите, има страдания за учените хора. Ти не може да станеш красив, ако не страдаш. Ти богат не може да станеш, ако не страдаш. Значи за всичките неща, които искате да ги постигнете, има страдания, през които трябва да минете.

(42/ стр. 355)

Страданието, това е почвата, върху която нещата се сеят. Питате: — Защо са тия страдания? — Те са почва. Ще хвърлиш семето, ще ореш, ще сееш. Ще видиш какво ще излезе из тази почва. Без страданието нямате почва. Тогава как ще живееш ти?

(42/ стр. 355, 356)

Някой път казвате: — Защо са тия страдания? — Че без страдания нищо не може да се постигне. Казвате: — Тогава къде е Любовта? — Страданието е дясната ръка на Любовта. Когато Любовта иска да те хване с дясната ръка, дясната ръка е да мислиш, да работиш. (42/ стр. 356)

По някой път се спирате и казвате: — Защо Господ допуснал тия страдания? — Господ допуснал тия страдания, за да влезе животът. Господ допуснал тия страдания, за да се яви сърцето, да се яви човешкият ум, за да се яви човешката сила, за да се явят всичките човешки добродетели. Допуснал страданието да станем красиви, да станем богати. Без страдание нищо не може да стане.

(42/ стр. 356)

Мене главата ми е побеляла само от въпроса да ме питат: “Защо са страданията?” От обяснения ми е побеляла главата. Казвате: — Господ не можеше ли другояче да създаде света? — Господ можеше да създаде. Той създаде света за страданието. Ако искаше без страдание, нямаше да създава света. Когато Господ не иска страдания, не създава нищо, седи спокоен. Когато иска да създаде нещо, явява се туй страдание. (42/ стр. 356, 357)

Вие се оплаквате от страданията. Че страданието е нещо музикално. То е образувано от минорната гама. (42/ стр. 357)

В страданията има нещо, което не ти е приятно. Тази неприятност може да я видоизмениш. (42/ стр. 359)

Нали един след като е учил в гимназията, поставят го на изпит. Един, който учил четири години в университета, поставят го на изпит. Ако издържи изпита, дават му диплома. И в природата съществува същото. Ще ви поставят на изпит. Вие искате да свършите училището, без да държите изпит. Страданието, това са изпити. (42/ стр. 365)

Докато не разбереш живота като музика, ти не може да живееш. Докато мислиш, че животът е страдание, ти не разбираш живота. Страдание е неразбраният живот. (42/ стр. 406)

Ако човек се обърне към Бога, никога няма да бъде тъжен и скръбен. (42/ стр. 489)

Бог като идва при нас, всякога ни носи подарък. Той като дошъл при нас, оставя едно несметно богатство... ние сега като отиваме при Бога, по същия закон и ние трябва да занесем нещо. Поне да занесем едно признателно сърце. Като помислим заради Него, когато ние сме наскърбени, да станем радостни.

(42/ стр. 490)

По някой път Господ ви наказва в света и вие се възмущавате. Радвайте се, Божието наказание е едно благословение. Ако Господ е обърнал внимание да ви наказва, показва, че Той мислил заради вас, че от вас може да стане нещо. Ако вие роптаете, не разбирате Божия път; ако мислите, че Бог ви наказва, за да ви измъчва, нямате понятие за Любовта, която има към вас. (42/ стр. 561)

Иде час, когато всички хора ще минат по пътя на Христа. Всички хора ще минат през Неговите страдания и изпитания.

(15/ стр. 35)

Всеки човек трябва да страда, да мине през големи изпитания, да победи вътрешния страх в себе си... Докато не победи вътрешния страх, човек не може да стане никакъв герой, никаква дълбочина не може да развие в себе си. (15/ стр. 115)

— Няма ли край това тежко положение? — Никакъв край няма. — Ами тогава какво трябва да правим? — Ще учите, нищо повече. (15/ стр. 123)

Хората... В който ден се върнат към Бога, всички кардинални въпроси ще се разрешат изведнъж. Това не значи, че няма да имат страдания — ще имат страдания, но те ще бъдат сладки, приятни страдания. Такива страдания лесно се носят.

(15/ стр. 130)

Страданията и съмненията във вас, като ученици, ще се усилят много, но вие трябва да бъдете силни да издържите. Учениците на окултната школа трябва да бъдат силни! В окултната школа не могат да влязат слаби ученици. Слабите остават вън.

(45/1:6, 7)

Учителите се молят да има повече ученици. Но знаете ли как се раждат тези ученици? — С големи мъки, с големи страдания.

(5/ стр. 498)

Та има в живота ви известни положения, с които трябва да се справите. Ако някой път се намирате в едно тягостно състояние, това да не ви обезсърчава. При това си състояние вие сте по-близко до Истината, отколкото когато се усещате силен.

(45/11:19, 20)

Страданията, това са вътрешни сили, чрез които работят тия висши, интелигентни същества в нас. Ние по причина на болката, която изживяваме при страданията, не схващаме техния дълбок, вътрешен смисъл, а се спираме само върху негативната им страна. Когато тия същества завършат своята работа, в нас се явява известна радост. Това е закон абсолютно верен, който вие сами ще проверите. (45/13:63)

Забележете: малкото нещастие е за предпочитане пред голямото. Ако в живота ви е дошло едно малко страдание, не се сърдете, защото ще дойде по-голямо. (45/23:50, 51)

Като плаче някой, аз се радвам тъй, както се радвам на един извор, от който постоянно блика, извира чиста, кристална вода. Някой казва: Не съжаляваш ли тази сестра, като плаче? — Казвам: Тя е отлична сестричка, аз се радвам, че тя плаче. Аз съжалявам онази сестра, която не може да плаче. Казва ми някой: — Тя страда много! — Още повече се радвам. Тази сестра е много положителна. Това са ония творчески сили в нея, които градят. Тя има голям капитал. Ние облажаваме онези, които плачат; ние облажаваме онези, които страдат. Тъй седи законът. (45/23:59)

Чрез страданията ти се сближаваш и свързваш с окръжаващите хора, които са близо до тебе. Следователно днес страданията са едно благо за нас, което природата употребява. Без страдания вие ще останете чужди един на друг и никога няма да се разберете.

(45/25:97, 98)

В школата... Ако тук не можете да научите законите, в природата ще ги научите, само че там това ще ви отнеме много дълъг период от време и ще преживеете може би 10, 20, 100 пъти по-големи страдания, и пак ще дойдете до същите резултати и заключения. (45/25:99)

В природата съществува следният закон: върху всяка скръб някъде в духовния свят се повдига едно велико желание. Значи в дадения момент вашата скръб служи за създаване на едно благородно чувство някъде. И вие трябва да се радвате на тази велика мисъл, на това велико желание или чувство, което се гради върху вашата скръб. След време тази велика мисъл, която се е съградила върху вашата скръб и вашите страдания, ще ви отплати. Тя ви познава и ще ви помогне. И тогава скръбта ви ще се превърне в радост. (45/28:172, 173)

Онзи закон, който искам да извадя от казаното, или онази мисъл, която искам да остане в ума ви, е че при всяко съзнателно страдание се извършва нещо велико. Всяко страдание, което вие чувствувате, не се отнася само до вас. В дадения случай и други същества чувствуват това страдание, даже още по-тежко, отколкото вие. Следователно хиляди и милиони души в даден случай са като основа, върху която в духовния свят се гради едно велико благо, и вие трябва да вземете вашия дял. (45/28:174, 175)

Закон е: Ще бъдете много взискателни спрямо своите погрешки. Защото ако не изправите погрешките си, те след време ще ви създадат такива страдания, каквито не сте сънували.

(45/ 31:265)

Какво ще уреждат един живот, който е излязъл от Бога? Свободен трябва да се остави... Искаш да дадеш известна насока на живота. Ако бихте оставили живота да върви по своя път, не щяхте да имате страдания. (56/ стр. 81)

Истината е свят без ограничения. Светът на Мъдростта е свят без сенки. Светът на Любовта е свят без страдания.

(56/ стр. 99)

Ако не се откажете доброволно от старите си навици, ще дойдат страданията. Те ще ви заставят да се изправите.

(56/ стр. 139)

Нищото е свободно, а пък нещото е ограничено. Щом си нещо, не си свободен; щом си нищо, няма закон да те хваща, никакъв закон, никаква смърт, никакво страдание. (56/ стр. 288)

Не си създавайте вие изкуствена скръб. Вие сами си създавате скръб. Тази скръб е забранена. Онази скръб, която е учителка на хората, е добре дошла. (56/ стр. 363)

Туй вътрешно морално страдание[5] придава дълбочина на човешката душа и широчина на ума. Защото човек когато страда, мисли. Туй страдание не парализира човека, но му дава подтик да мисли. (52/ стр. 43)

[5] Морално страдание — страдание, в което внасяш светлината си

Сега много хора вегетират като растенията — слизат надолу... Техните идеи стават все по-дребни, стесняват се. Тези хора слизат перпендикулярно надолу като растенията. Де ще слязат най-долу? — В ада. Адът, това е най-гъстата материя, до която хората могат да слязат. Той представлява най-ограничените условия, дето човек не може да се развива. (52/ стр. 87, 88)

Под Божественото аз разбирам туй, що осмисля живота. Без Божественото обаче човек идва до пълно отчаяние.

(52/ стр. 127)

Дръжте постоянно в ума си мисълта, че всичко в света е разумно. Отиваш някъде, спънеш се, паднеш, удариш главата си, кажи: Разумно е това падане. — Има ред учени хора, които при падане са разрешили много важни въпроси. (52/ стр. 194)

Ако на духовния човек се случи нещастие, той изведнъж ще се домогне до някоя духовна истина, ще забрави своето нещастие и ще благодари на Бога. Ако на глупавия се случи някакво нещастие, той ще каже: Все на мен ли се случват такива работи? — Той ще роптае против съдба, против условия на живота и т.н.

(52/ стр. 195)

Мъдрецът намира щастието навсякъде и във всичко... Глупавият пък намира нещастието навсякъде и във всичко.

(48/ стр. 295, 296)

Някой изпразва сърцето си от всички чувства и като се отчае от живота, казва: Никой не ме обича. — Той не говори Истината. Има Един, Който при всички условия в живота ви е с вас и ви обича. (48/ стр. 17)

Някой мисли, че страданията му са големи и постоянно се оплаква. Питам този човек: Излизала ли е кървава пот от порите ти, както на Христа? (48/ стр. 19)

Колкото по-нагоре се качва човек в духовния свят, толкова по-интензивни са страданията му. Най-после той дохожда до една област, дето страданията изчезват. Там страданията се превръщат в радост. Това показва, че неорганизираните сили се организират. (48/ стр. 20)

Като ученици, вашата задача не се заключава в търсене методи, как да се освободите от страданията, но да използувате енергията, която се крие в тях. (48/ стр. 236)

Това е истинското състояние, което човек трябва да постигне — нито да се радва много, нито да скърби много. (48/ стр. 292)

Опитностите на човека, върху които гради своя живот, не са илюзии. Те са нещо съществено. Илюзия ли е това, което си преживял и опитал? Какви ли катастрофи не е преживял човек! ...И най-малката опитност струва повече от много философски трактати. (23/ стр. 84)

Докато е в тебе, Бог говори само три пъти. Той ще ти каже тихо: Не се отдалечавай от мене. Не прави зло. — Аз съм свободен, никой не може да ми бъде господар... Като дойдат страданията, човек вижда, че не е господар на себе си. (23/ стр. 103)

Има една велика, интелигентна сила в света, която направлява човешкия живот. Тази сила е в Божественото начало в човека. То всякога напътва човека в Истината. Който служи на това начало, никога не страда. (23/ стр. 115)

Безверието, безнадеждността също са болезнени чувства, които не могат да се използуват. Те са излишна енергия, която трябва да се впрегне на работа. (23/ стр. 157)

Адът е място на безлюбие. Дето няма Любов, Мъдрост и Истина, там е адът. (23/ стр. 193)

Трябва да влезем в този свят при страдащите и да им кажем: Животът има смисъл. Има надежда и за вас да излезете от тежкото си положение. Ето, Христос хлопа отвън. Отворете Му!

(23/ стр. 207)

Онези от вас, които искат доброволно да следват правия път, без да ги питам, ще ги туря в ретортата. Може да плачете, колкото искате, но после ще ми благодарите. (23/ стр. 223)

Докато любим Бога, ние сме на небето, в рая. Щом се усъмним в Него, ние сме в ада, в мястото на страданието, на тъмнината, на ожесточаването. (20/ стр. 7)

Хората търсят лесния път. Те искат ябълката да узрее без светлина, лещата да заври без огън. Без мъка и страдание нищо не се постига. Чрез страданието Бог излива Любовта си към вас.

(20/ стр. 15)

Петър казваше на Христа: “Учителю, не пий тая чаша”. Обаче Христос му отговори: “Чашата, която Отец ми даде, трябва да я пия”. Всеки човек носи в себе си по един Петър и по един Христос... Изпий чашата, която Отец ти дава, за да разбереш Божествената хармония. Горчивата чаша иде за всеки едного от вас. (20/ стр. 24)

Докато минава през закона на развитието, човек ще пие от горчивата чаша, която носи благословение за неговата душа... Когато човек се научи да пие от тая чаша, тогава ще разбере дълбокия смисъл на живота. (20/ стр. 26)

Съществуват два вида страдания: съзнателни, при които човек знае защо страда и се ползува от страданията; несъзнателни, при които човек вика, роптае и повече увеличава страданията си. Следователно умен, религиозен, културен е оня, който се справя със страданията и разумно ги използува. (20/ стр. 68)

Страданията, които хората преживяват, носят големи блага за тях. Покажете ми един човек, който е минал само през радости, да е станал добър. Който е минал само през радости, не може да бъде доволен. (20/ стр. 79)

Мъдростта се постига само чрез мъки и страдания. Оня, който иска да стане мъдър като Бога, ще мине през такива страдания, каквито на ум не му е дохождало. Който иска да мине по-лек път, да приеме Любовта. Когато човек се намери на кръстопът в живота, трябва да избере или Любовта, или Мъдростта — един от двата велики принципа. Ако избере пътя на Мъдростта, той трябва да знае, че ще мине през големи изпитания и мъчения. Който може да изтърпи всичко докрай, той ще бъде достоен за Бога и Бог ще направи жилище в него. (20/ стр. 141)

Който е намерил Бога... За него няма страдания, за него не съществува ад. (20/ стр. 152)

Това е моята задача: да науча българите да се кланят на живия Бог, Който е дал всички блага; да разберат смисъла на живота, да придобият истинската култура. Седем пъти ще ги прекарам през огън, но ще станат истински човеци, носители на новата култура. (20/ стр. 155)

Ако ви се проповядва учение без мъчнотии, без ветрове, без дъжд, без град, това не е Божествено учение, не е учението на Бялото Братство. (43/ стр. 103)

Великата Божествена школа дава големи знания, но докато стигнете до тях, ще минете през големи мъчнотии. (43/ стр. 53)

Вярвайте в Бога; там, дето се увеличават мъченията, там ще се увеличи и благодатта, която ще ви помага. (4/ стр. 28)

Този живот, който иде, е толкова велик, толкова славен във всички възможности, толкова велик в своите изявления — в наука, музика, поезия, обществен живот, в Любов и в Истина, че заслужава човек да прекара хиляда години в страдание, за да може да живее една минута в този живот! Един момент в тоя живот се равнява на хиляда години наши страдания! (4/ стр. 365)

Мисълта, която искам да ви оставя сега, е следната: когато ви дойде някое страдание, определете в себе си дали това страдание е разумно, или не е разумно. За десет дена от днес направете следното упражнение: колкото страдания ви дойдат през деня, определете ги дали те са разумни или не; после сметнете колко от тях на брой са разумни и колко не са разумни. Разумните страдания са от невидимия свят, а неразумните — от вас. Това е едно малко упражнение, малък опит, от който ще придобиете известни знания и наука. (31/ стр. 48, 49)

Както семето минава през мъчнотии, така и човек минава през страдания, докато възлюби Бога. (39/ стр. 150)

При най-големите страдания, при най-големите мъчнотии вие сте най-близо до Царството Божие, вие сте близо да разрешите задачата. И когато учението е най-мъчно за ученика, той е най-близо до своето решение... (3/ стр. 140)

Най-хубавият език на земята е скръбта. Като казвате, че много сте страдали и скърбяли, научихте ли езика на страданията? Той е един от най-важните езици на земята. Като го научите, ще започнете да изучавате езика на слънцето. Научите ли езика на слънцето, ще изучавате Божествения език. Без страдания и без радости човек не може да научи Божествения език.

(32/ стр. 21)

Кой човек е силен? Аз наричам силен човек този, който и като плаче, и като скърби, и като се отчайва, и като се гневи, все се радва. (32/ стр. 89)

Кое е най-важното в живота? — Страданието. Кое е най-важното в страданието? — Поуката. Кое е най-важното в поуката? — Вниманието. Наистина след като придобие известна опитност, човек става внимателен. Той не се страхува, но внимателно изучава нещата. (64/ стр. 99)

Който не е страдал, той не може да пристъпи прага на духовния свят. (64/ стр. 302)

Бог е и в тъмнината, и в светлината. Ако не можете да намерите Бога в светлината, ще Го намерите в тъмнината, в големите страдания. В тъмнината човек може да научи това, което в светлината по никой начин не може. (64/ стр. 344)

За да придобие едно благо на Любовта, човек трябва да мине през 99 страдания. Ако намери човек, който не е минал през 99 страдания, Любовта ще го стопи, нищо няма да остане от него. Срещне ли човек, който е минал през 99 страдания, Любовта ще ги съедини в едно и ще образува от тях вечното благо на живота.

(65/ стр. 396)