10. БЪДЕТЕ БУДНИ!

Само онзи може да избегне страданията, който върви в живота си с отворени очи и с будно съзнание. (59/ стр. 33)

Като поставя известно препятствие на пътя си, човек не подозира какви последствия могат да се родят. Щом лошите последствия почнат да се явяват едно след друго, човек скърби, страда, но нито знае кой е виновник за страданието му, нито къде се крие причината за тия страдания. (59/ стр. 4)

Досега хората са вървели по някакъв закон на послушание, но те са слушали змията. Те се слушали помежду си, но не са слушали Божия Глас. Тези, на които са се подчинявали, на които са слушали гласа, са ги довели до страдания и нещастия. Сега трябва да се обърнат към Бога, Него да слушат. (59/ стр. 32)

Човек трябва да се интересува от своите мисли, дали са прави или криви. Влезе ли една крива мисъл в ума му, мъчно може да излезе навън. Тя се загнездва в него, като че ли е направила договор. От такива мисли главите на хората побеляват... (59/ стр. 91)

Не се изправя лесно човек. Като пострадат малко, хората казват, че са научили урока си. Те са го научили и учат само докато пръчицата се дига и слага по гърба им. Щом се отдалечи пръчицата, те забравят вече урока си и отново грешат. За да не греши, човек трябва да дойде до дълбока вътрешна опитност в себе си, да различава доброто от злото и да пази чистотата на своя ум и на своето сърце. (59/ стр. 110, 111)

Някой гадател казва на младия момък, че ще се ожени за млада, красива мома. Обаче не му казва, че тази мома ще му създаде големи страдания... (59/ стр. 214)

Ако искате шивач да ви шие дрехи, той трябва да бъде добър, здрав човек. Ако купувате хляб, търсете добър, здрав фурнаджия. Каквато работа и да вършат, болните хора предават своите болезнени състояния на всеки, който се докосне до това, което те са направили. (59/ стр. 10)

Дръжте мисълта си будна, да не прекъсвате връзката си, отдето иде Божествената Светлина. Че ще минете през мрак и тъмнина, това е неизбежно. В края на краищата Светлината ще победи.

(59/ стр. 229)

Човек не живее само за себе си... Ако някой човек си позволи да извърши една голяма кражба, с него заедно ще държат отговорни всички ония 20 хиляди души, с които е свързан. Той не знае къде са тия хора, но независимо това отговорността е обща. За да не страдат тия хора с него заедно, той трябва да бъде внимателен, да не греши. (59/ стр. 229, 230)

Дяволът не е нищо друго, освен голямата мъчнотия в живота на човека. Значи докато мъчнотията седи на пътя ви, нищо не можете да направите. Във всеки дом има по един дявол, т.е. по една мъчнотия, която не може лесно да се премахне. Тази мъчнотия може да бъде в лицето на мъжа, на жената, на дъщерята, на сина, вследствие на което когото запитате днес защо не живее добре, ще ви каже: Остави се, имам един дявол вкъщи, който ме мъчи. Докато този дявол е на пътя ми, аз не мога да живея добре. — Не е виновен дяволът, не е страшна мъчнотията, но човек трябва да има буден ум, да знае какво да прави, как да решава задачите си. Мъчнотията представя разумно същество, което иска да застави човека да работи разумно, да изпълнява съзнателно своите задължения. (59/ стр. 249, 250)

Мнозина говорят за страданията като блага в живота, но дойдат ли до тях, те казват: Може да мине без това страдание.

(59/ стр. 294)

Дойдете ли до обезсърчението, не се плашете. Знайте, че вие сте попаднали временно в тази област. В тази област ви посрещат същества, които ви нападат с мислите и чувствата си с цел да ви ограбят. Те са крадци и разбойници, които имат предвид вашето обезсилване. Като изгубите силата си, те лесно ще ви нападнат и ще си вземат от вас това, което им е нужно. Дръжте съзнанието си будно, за да можете да се справяте лесно с тях.

(59/ стр. 307)

И вие седите пред книгата на вашето минало и само прелиствате: дядо ми беше нещастен, баба ми — също, дядо ми изгуби всичкото си имане и пропадна, майка ми боледува дълго време, аз също съм болнав, нещастен и т.н. Да прелиствате книгата на миналото и да гледате кой къде е пропаднал и какво изгубил, това не е живот... Отворете сърцата и душите си за лъчите, които идат от Бога. (59/ стр. 339)

Някой път със ставането си от сън още човек чувствува тъга, неразположение, тъмнина в съзнанието си и се чуди отде е дошло това. Туй тежко състояние е влияние на змията. Тя влияе на човека чрез особени отрицателни мисли и чувства, които му се натрапват. Не е лесно да се освободи човек от тия мисли, натрапени чрез внушение. (59/ стр. 56)

Ако по невнимание човек се пореже с нож, майсторът на ножа ли е виновен за това? Майсторът е направил ножа за услуга на човека, но не и за негово нещастие. Следователно, ако вие страдате от произведенията на Бога, кой е виновен за това? Вината е в самите вас, че сте невнимателни. (59/ стр. 115)

Хората представят система от скачени съдове, според която, ако един човек се разболее или страда, хиляди хора боледуват или страдат заедно с него... Законът е такъв. Следователно опасността от този закон седи в това, че по невнимание човек може да причини пакост на хиляди хора... Този закон може да се формулира по следния начин: щастието на едного носи щастие на хиляди хора. Нещастието на едного носи нещастие на хиляди хора.

(59/ стр. 210)

Нека всеки от вас да си постави за задача да различава разумните от ненужните страдания. (53/ стр. 115)

Задачата на всеки човек е да различава страданията, дали са целесъобразни или не, дали идат за изпитание или са ненужни. Като си отговорите правилно, ще потърсите начин да се справите разумно с тях. (53/ стр. 116)

Ако българите не изменят поведението си спрямо Небето, ако не се решат да служат на Бога, страданията и изпитанията ще дойдат. (13/1:7)

Когато човек каже, че Бог не е Любов, тогава го натрупват с голямо богатство. Натрупват го, натрупват и той почва да пъшка под тежестта на богатството, и пак е нещастен. (5/ стр. 96)

Ако ти не знаеш как да употребиш тези страдания, ти ще развалиш себе си. При страданието има мерки, има закони...

(5/ стр. 143)

Всяко нещо, което те измъчва, ще го туриш настрана!

(5/ стр. 259)

Някоя жена казва: Аз се молих на Господа да ми даде някой добър мъж, а Той ми даде такъв, че ме измъчи. — Не, ти не позна душата на твоя мъж. Ами че ти всеки ден, след като той излезе на работа, започваш да изреждаш всичките му недостатъци. Не, ще забравиш всичко и ще кажеш: Господи, много, много Ти благодаря за всичко, което ми даде. (5/ стр. 265, 266)

И днес Христос пак седи пред вратата на европейските народи и казва: “Ако вие приложите моето учение, очаква ви едно велико знание, едно велико благословение, но ако вие отхвърлите Любовта ми, както преди 2000 години, ще опитате най-големите нещастия, ще се възмути не само небето, но и земята.

(5/ стр. 420)

Велик закон се налага сега на цялото човечество — велико съзнание се пробужда в света, нещо, което никога не е ставало... Туй е Божествен кипеж, който повдига цялото човечество... Туй течение носи такива блага, каквито светът досега не е виждал, но и такива страдания за ония, които ще му се противопоставят, каквито те не са виждали. (68/ стр. 24)

Казвам: Всеки човек има един професор в себе си, който всеки ден го учи какво да прави и какво да не прави. За пример, този професор казва: “Който иска да стане човек, да внуши респект и уважение на хората, той трябва да бъде строг, намръщен, недоволен” и т.н. И след като слушате този ваш професор, вие сте скръбни, тъжни и се измъчвате. (60/ стр. 31, 32)

Сърцето трябва да бъде пълно с Любов, със Светлина, със Свобода. Който има такова сърце, той вечно се подмладява. Сега хората остаряват, защото живеят само със своите мъчнотии.

(60/ стр. 186)

...Този човек не послуша и не изпълни това, което му се нашепва от невидимия свят. И после той ще се чуди отде идат нещастията върху главата му. (60/ стр. 194, 195)

Даден момент имате щастливо състояние. Дойде нещо отвън, смути духа ви и цялото небе пред вас се разрушава. Тогава вие излизате от вашето небе и слизате в ада. След малко отново проблесне нещо в ума ви и вие пак сте на небето. Ако се усъмните дали ще ви приемат на небето или не, пак слизате в ада.

(60/ стр. 249, 250)

...Пробуждане на Божественото в човека. Ние наричаме тези епохи възходящи периоди в човешкия живот. През това време човек се усеща мощен, силен; мисълта му работи усилено, а от сърцето му блика радост и веселие. Паралелно с този период настъпва и друг, низходящ, в който се случват големи неприятности и нещастия за човека. Който не може да използува първия, възходящия период, той ще попадне във втория, низходящия, и ще преживее ред нещастия, страдания, несполуки и т.н.

(14/ стр. 43)

Съвременните хора се спират повече върху сенките на живота и затова като им се случват нещастия, казват: “Защо трябваше да стане така? Защо животът е толкова тежък? Защо хората са толкова лоши?” и т.н. Казвам: Хората трябва да се спират върху хубавото, красивото в живота, а не върху сенките. (14/ стр. 57)

Казано е в Писанието: “Словото на всеки човек ще му бъде товар”. Значи мислите, чувствата и постъпките на човека ще му бъдат негов собствен товар. Кога? Когато не са съгласни с Божиите мисли, чувства и постъпки. (14/ стр. 105)

Когато Адам беше в рая, Господ му каза да яде всичко, само един плод му забрани и за непослушанието му дойдоха всички страдания. И в този свят има неща забранени и ако вие се опитате да ядете от забранения плод, непременно ще дойде страданието. (1/ стр. 74)

Често в умовете на хората проникват известни илюзорни мисли и внушения, които им създават ред болести и нещастия. Понякога те сами си внушават някои отрицателни мисли, а понякога отвън им внушават. (62/ стр. 48)

За да дойде до будност на съзнанието, човек трябва да работи непреривно, за да различава Божествените процеси от човешките. Божествените процеси са непреривни, а човешките са прекъснати. Никоя сила в света не е в състояние да прекъсне един Божествен процес; ако някой го прекъсне, той сам ще си напакости: ще си създаде ред нещастия. Ако турите кепенци на прозорците денем, вие сами ще прекъснете пътя на слънчевите лъчи. И в края на краищата вие сами ще си напакостите, ще се намерите пред тъмнина. (62/ стр. 55)

Човек трябва да бъде внимателен, на никого да не създава неприятности или страдания. Дойде някой при мене, иска да му кажа истината. — Ако ти кажа истината, ти ще бъдеш нещастен. — Не, аз съм силен, ще издържа на всичко. — Не е въпросът там. Аз искам да кажа на човека само онова, което може да го повдигне и задоволи. Така трябва да постъпват новите хора.

(62/ стр. 84, 85)

Какви са качествата на новия човек? Новият човек никога и на никое същество, малко или голямо, не трябва да причинява страдания. Към всички същества, които Бог е създал, той трябва да изпитва свещено чувство. (62/ стр. 85)

От незнание или от неразбиране хората често си създават страдания едни на други. За да не става това, съзнанието им трябва да бъде будно. (62/ стр. 85)

Не е важно за вас, че сте изгубили приятеля си или сина си. Важно е да не изгубите Любовта си към Бога. (63/ стр. 59)

Такова е отношението на съвременните хора към Бога. Като се намерят пред мъчнотии и страдания, те напущат Бога и отиват в света да си поживеят. Тук именно те грешат. При скърби и при радости те трябва да живеят със свободния човек, с мъдреца в себе си. (63/ стр. 112)

Светлината се проявява чрез човешкия ум, а топлината — чрез човешкото сърце. Светлината е във връзка с Мъдростта, а топлината — с Любовта... Спазвайте законите на светлината и топлината, за да не съжалявате някога, че при най-голямото изобилие сте били в лишения и при най-голямото благо сте били нещастни. (63/ стр. 200, 201, 210)

Така и ние, съвременните хора, като ни сполети някое нещастие, казваме: Е, светът е такъв, няма кой да ни разбере, не се живее между хората! ...Туй е една погрешка в нас. (7/10:13, 14)

Вземете, колкото добрини и да ни е направил Господ в живота, ако някой път ни се случи някое нещастие, което да не е в програмата ни, което не сме предвиждали, ние правим въпрос: Как си позволява Господ да не чуе молитвата ни? (7/10:14)

Ще знаете едно нещо: и в невидимия свят, и във видимия свят най-малкото съмнение, което можете да подхраните във вашия ум, ще ви навлече най-голямото нещастие. (7/13:10)

Колко години човек е плакал, страдал, докато е придобил днешната си форма! Затова гледайте да не изгубите туй, което трудно сте добили. Някой казва: Що ми трябва този живот? — Не, този живот, който имаш, е много ценен. (7/16:25)

...Ако всички страдания, през които минавате, могат да изменят вашия живот, могат да скъсат онази връзка, която ви държи с онова велико битие на живота, вие не сте човек на съзнателния живот. (7/18:12)

Всички нещастия в света започват със съмнение в Бога... Аз не говоря за официалния Бог. Аз говоря за този Бог, от Когото излиза съзнателния живот. (7/19:20)

Дойде ти някоя мъчнотия, спри се в съзнанието си... Не питай дали твоето съзнание е свързано със съзнанието на Бога, ти сам можеш да провериш дали твоето съзнание е свързано със съзнанието на Бога. Някой от вас е болен. Сам може да провери дали може да оздравее или не. Вие сами можете да намерите какъв е лекът за вашата болка и дали има лек или не. Имате някаква мъчнотия в душата си, сами можете да я премахнете или не. (7/25:12)

Аз често се проверявам, казвам си: Може ли моята вяра да издържи на всичките мъчнотии, които срещам в живота?

(7/26:21)

Съзнанието на човека никога не трябва да спи? Заспи ли, ще дойдат всички нещастия и страдания. Значи те идват по простата причина, че съзнанието на човека не е будно. (7/32:7)

Онзи, който иска да успее в живота си и да го съгради правилно при сегашните мъчнотии, трябва да има будно съзнание.

(7/32:14)

Когато мъчиш другите хора, не помисляш за тях, а когато тебе мъчат, ти викаш, плачеш. (6/21:23)

Желая ви, като сте тръгнали в Божествения път, да не правите грешки, каквито правят онези, които вървят в широкия път. Ако широкият път обещава блага на човека, ако му обещава спасение, той трябва да остане там завинаги. Но ако този път го води към нещастия и катастрофи, неразумно е човек да остане там.

(44/стр. 48)

Ако сега живеете разумно, хиляди бъдещи прераждания ще живеете добре. Всичко зависи от сегашния ви живот. Не живеете ли днес добре, хиляди години ще носите последствията на лошия живот. Като знаете това, трябва ли да се откажете от разумния живот за някакво въображаемо щастие? (44/ стр. 58)

И болният, който е изкълчил или счупил крака си, познава Бога, но по отрицателен път. Той го познава като майстор, който е дошъл да намести крака му. И това е добре, но за предпочитане е човек да не чупи крака си. Като счупи крака си, докато оздравее, постоянно ще си задава въпроса, защо Бог е допуснал това, защо трябваше да пострада и т.н. Това не е познаване на Любовта. Едва след оздравяването си човек ще се примири със станалото и ще каже: Познах, че Бог е Любов, защото ми изпрати майстор лекар да намести крака ми и да ме излекува. (44/ стр. 74)

Любовта не допуща никакъв спор, никакво роптание, съмнение, недоволство. Ама защо Бог допуснал страданията? Защо създал света по този начин? Престъпление е човек да спори с Любовта, да роптае против нея. Искате ли да разберете защо светът е създаден по този начин, а не другояче, влезте в положението на Онзи, Който го е създал, както и Той влиза в нашето положение и ни помага. (44/ стр. 74)

Не е въпрос да се оплаква човек от страданията. Пазете се от оплакването. (44/ стр. 78, 79)

Ако става въпрос за страдания, най-много е страдал дяволът. Така поне мисли той. Има ли нещо лошо в страданията му? Има нещо лошо, разбира се. Лошото седи в това, че той не носи сам страданията си, но ги поставя в чуждите гнезда да му ги мътят. (44/ стр. 79)

Когато страда и не може да се справи със страданието си, човек се намира под центъра на тежестта или в самия център, дето нещата се отправят. За да не пострада от предметите, които падат в този център, човек трябва да отиде настрана да не го засегнат падащите предмети. Който разбира смисъла на страданието, той всякога заема такова положение, че да не го засегнат ударите на страданието. (44/ стр. 83)

Преди да познае Бога, човек трябва да мине през ограничението, през Мойсеевия закон, през тоягата. Като чуе тоягата да удря върху гърба му като върху барабан, той трябва да разбира нейния такт и да започне да работи... Не е нужно да му се сложат много удари, за да разбере какво изисква от него капелмайсторът. Достатъчно е да ударят само един път върху гърба му, за да е готов да изпълнява Волята на Онзи, Който го направлява в живота му. (44/ стр. 113)

Постоянно чистете съзнанието си да не го замъглите и да се лишите от възможността да виждате Божествената светлина. Щом изгубите светлината на съзнанието си, вие ще изпаднете в голяма скръб и отчаяние. (44/ стр. 122)

Който има права мисъл, той е в хармония с всички Божествени прояви. Той държи Името Божие в чистота и светост. Няма ли права мисъл, човек изпада в противоречия и е готов да припише всички неуспехи и нещастия на Бога. (44/ стр. 126)

За да се справи със страданието си, човек трябва да мисли право. Красиво нещо е правата мисъл. Когато мисли право, човек разбира, че страданията, които му са дадени, съдържат в себе си някакво благо. (44/ стр. 135)

Като срещне някой човек, дяволът му казва: “Ти си невежа, от тебе нищо няма да излезе, твоята работа е свършена” и т.н. Той повярва в думите на дявола и се отчайва от живота. Как ще познаете, че тези думи са на дявола? Щом се отчаете или обезсърчите, ще знаете, че тия думи идат от човек, който става проводник на отрицателни сили в природата. (44/ стр. 143)

Без да подозират, съвременните хора се намират под влиянието на несъзнателна хипноза. Те гледат повече с окото на отрицателния човек. За пример, някой човек страда от болка в крака и казва: Няма да оздравее моят крак. — Отде знаеш това? Кой професор ти каза? — Никой не ми е казал, но аз чувствувам положенията си. — Това чувствуване именно е дошло в тебе по отрицателен път, по пътя на несъзнателната хипноза... Когато чувствува нещо, човек трябва да знае дали това, което чувствува, е в съгласие с чувствуванията на разумните същества...

(44/ стр. 148)

Пътят към щастието и към нещастието е един и същ. Разликата седи само във вниманието и в будността на съзнанието, с които човек се движи. Ако съзнанието на човека е будно и внимава къде стъпва, той ще намери щастието; ако съзнанието му не е будно и не внимава къде стъпва, той ще намери нещастието. Който има будно съзнание, той е съсредоточен, вследствие на което не се отклонява от правия път. Онзи, на когото съзнанието не е будно, постепенно се отклонява от правия път и вместо да намери щастието, намира нещастието. (44/ стр. 190, 191)

Разумност се иска от вас. Разумността води към щастието, а неразумността — към нещастието. (44/ стр. 209)

Човек сам се е отклонил от своя път и тръгнал в пътя на злото. При най-малкото отклоняване Бог предупреждава човека да бъде внимателен, да не се залавя за работи, които ще го отклонят, но той не слуша... Няма човек в света, който да не е предупреден за нещастието, което ще му се случи. (44/ стр. 258)

Ако някой желае да стане цар, и това му се дава, но го оставят да носи последствията на своето царуване. Всички грешки, които направи през време на царуването си, ще се стоварят върху гърба му. (44/ стр. 290)

Човек не може да разбере живота, докато се страхува от страдания, от сиромашия, от невежество, от злото в света. Изчезне ли страхът от него, той разбира вече живота. (44/ стр. 321)

Страданията не са механически сили, но съзнателни, разумни същества, които са изостанали в развитието си. Те влизат в човека и черпят сила от него. Колкото по-несъзнателно се отнася човек към страданията, толкова повече те го измъчват, докато съвършено го изчерпят. Като изгуби и последните си сили, човек заминава за онзи свят... (44/ стр. 321)

Като ученици, вие трябва да се справите със страданието, да не мърморите... Всяко роптание, всяко недоволство опетнява човешката душа. (44/ стр. 322)

Вие сте влезли вече в пътя и казвате: Господи, не ни пращай изпитания, които ще ни сломят. — Това значи да нямаш вяра в Господа. Като ученик, ти трябва да кажеш: Господи, готов съм да изпълня програмата Ти тъй, както си я наредил. Да бъде Твоята Воля! (21/ стр. 130)

Всички несъобразности, всички нещастия в живота крият зад себе си известни блага... Умният вижда благата зад своите нещастия, а глупавият нищо не вижда. (21/ стр. 183)

Вие ще намерите Бога само в нещастията и страданията си. В това се крие съвременната нова философия. Тя трябва да се приложи в живота. (24/ стр. 46)

И страданието е една неорганизирана сила в нас, и докато я организираме и турим в действие, тя ще произведе в нас отрицателни резултати. Ако можем да издържим на всички противоречия в живота, ние сме в Божествената Любов. (24/ стр. 63)

Най-тягостното състояние в живота на човека е, когато не знае посоката на своето движение или на своя стремеж.

(24/ стр. 230)

Съмнението е такъв майстор, който може да произведе пертурбации в ума ви, да ви преведе през хиляди мъчнотии, които нямат основание да съществуват. Това са илюзии, в които вярвате.

(24/ стр. 236)

В сегашното си развитие хората са дошли вече до дъното на ада, дето материята е най-гъста. Оттук те трябва да започнат да пъплят, да излизат нагоре. Затова се иска голяма будност да не изпадат в своето минало да повтарят старите си слабости и грешки. Защо ще правят същите погрешки? Сега трябва да ги изправят, а не да ги повтарят. (24/ стр. 245)

Често вие не различавате известни ваши състояния, вследствие на което страдате. Аз наричам някои от тия състояния лукави изкушения. Например нещо вътре в тебе те дразни и ти казва: Не стой като овца, махни с ръка, тропни с крак, повдигни тона на гласа си, закани се, че ще направиш това-онова. — Друго нещо в тебе тихо, спокойно ти казва: Остави това настрана, не се смущавай!

(24/ стр. 253)

Искайте да бъдете самостоятелни, независими от другите хора, но никога не искайте да бъдете независими от Бога... Влезе ли във вас мисълта, че можете да живеете без Него, върху вас ще дойде най-голямото нещастие. (24/ стр. 258)

Някой казва: Аз имам идеал, вярвам в Бога. — В Бога вярва, но при най-малката буря на земята се събаря. (9/ стр. 34)

Бог често влиза в онзи, който ви измъчва, и пита: Познаваш ли кой съм? (9/ стр. 265)

Дойдат ли страдания или радости, изпитания, богатство или сиромашия, за всичко трябва да се благодари. За човек с будно съзнание всичко това е привилегия. Тия неща представят условия за работа. (9/ стр. 283)

Понякога за кратко време само човек изпитва такава радост, но щом се натъкне на някакво изпитание, той изгубва радостта си. Това се дължи на прекъсване връзката си с Първата Причина. Христос никога не скъса тази връзка. В най-тежкия момент на живота си Той запази будно съзнание, запази връзката си с Бога и каза: “Господи, в Твоите ръце предавам духа си”. Кръв течеше от порите на Христа, но Той издържа, не скъса връзката си с Бога.

(9/ стр. 287)

Не мислите ли право, винаги облаци и мъгли ще се движат по вашия хоризонт. Усъмните ли се, дойдат мъгли и облаци, дойде дъжд, град и вие започвате да страдате. (9/ стр. 290)

Често хората се отказват от своите свещени убеждения от страх да не страдат. (9/ стр. 306)

Всеки от вас трябва да има свещ, която, като се изнесе вън в бурна нощ, да не гасне. На мнозина свещите изгасват в бурите на живота. Свещта представя човешкото съзнание, което често се помрачава. Казваме тогава, че свещта на човека е изгаснала. При това положение той забърква пътя, няма светлина в съзнанието си... Ако светлината на съзнанието ви всеки ден се увеличава и не гасне в бурите на живота, вие се повдигате. (33/ стр. 128)

Съвременните хора... много философствуват, но светлината на тяхната философия лесно изгасва при бурите на живота.

(33/ стр. 132)

Страданията, болестите са условия, чрез които проверяват доде е достигнало съзнанието на хората. Какво съзнание е това, което при най-малкото страдание се прекъсва? Всяко прекъсване показва, че съзнанието не е будно. Истинският адепт, истинският ученик при никакви изпитания, при никакви болести не прекъсва съзнанието си. (33/ стр. 197)

Човек трябва да дойде до положение да не се прекъсва съзнанието му и да седи над мъчнотиите в живота. Който е постигнал това, той е силен човек. (33/ стр. 197)

Можете ли да определите дали мисълта за отиване на Витоша е ваша или не? Ако мисълта е ваша, тя ще ви донесе благословение. Ако не е ваша, ще ви донесе нещастие. (33/ стр. 224)

Когато Бог се приближава към една душа, веднага около нея се натрупват много същества с разумни съзнания, които искат да й влияят и по този начин й причиняват ред страдания. Следователно, когато имате страдания, знайте, че Бог се е приближил към вас. В този момент около вас се трупат не едно-две, но хиляди същества. Щом усетите това натискане, вие трябва да излезете над тази тълпа и да й кажете, че разбирате повече от нея. И Христос разреши въпроса по същия начин. Как? — С Любов.

(33/ стр. 281, 282)

И тъй, впрегнете тази година ума си на работа да не допущате никаква тъжна мисъл да вземе надмощие над вас. (33/ стр. 288)

По пътя на внушението идат не само болести, но и мрачни, отрицателни мисли и чувства, съмнения, обезсърчавания. Ученикът трябва да има будно съзнание, да следи мислите и чувствата си, да знае отде идат и чуждите да туря настрана, а със своите да работи.

(46/ стр. 170)

Понякога положителните сили създават на човека толкова нещастия, колкото и отрицателните. Тъй щото, когато се свързва с положителните сили, човек трябва да знае как да се свързва с тях. Защото и най-малкото престъпление, създадено от действието на положителните сили върху човека, води също към затвора, както и влиянието на отрицателните сили. (46/ стр. 181, 182)

Противоречията се дължат на степента на съзнанието, до което е достигнал даден човек. На съзнанието се дължат неправилните образи, неправилните отношения между хората. Понякога човек за нищо и никакво е радостен или скръбен. (11/ стр. 124)

Да изгубиш Любовта, вложена в душата ти, това значи да изгубиш смисъла на живота, да изгубиш всякакво знание и култура, всякаква музика и поезия в живота си. (19/ стр. 130)

Като ученици на новото, вие трябва да измените своите стари възгледи, да се приготвите за новото, което иде в света... Ако не приемете новото със съзнание и разбиране, ще се натъкнете на по-големи мъчнотии и противоречия от сегашните. (54/ стр. 211)

Ще знаете, че Бог е извън вас и вътре във вас. Той ви ръководи и външно, и вътрешно. Следователно ще се свързвате с Бога и външно, и вътрешно и ще му благодарите за всички условия, които ви дава. Отклоните ли се от пътя, по който ви води, сами ще се натъкнете на страдания. (54/ стр. 366)

Сегашните хора се плашат от външните, физически бомби, а не знаят, че крият в себе си множество бомби, останали от минали съществувания. Като не знаете това, вие ги чоплите, човъркате, докато един ден експлодират и причинят ред пакости. Разумни трябва да бъдете, да се отнасяте внимателно към тия бомби, за да не експлодират. Експлодират ли, ще причинят големи нещастия както за самите вас, така и за окръжаващите. Някои мислят, че нямат бомби в себе си. Не, хиляди бомби имате. Какво представя гневът? Разгневиш се, разсърдиш се, това е бомба, която е избухнала вече. (66/ стр. 50)

За пример, някой върви по улиците, захласнал се някъде и удря крака си в камък. Той пада на земята, но веднага близките му се притичат на помощ. Те го вдигат на ръце, занасят го някъде да легне и започват да го лекуват. Тук се вижда участието на цялото. Той ударил само крака си, но цялото тяло усеща болката. Когато частта страда, и цялото страда. Това е закон. Като знаете този закон, бъдете внимателни, защото като ударите крака си, вие причинявате болка освен на себе си и на своите близки.

(66/ стр. 214)

Като се намерят в мъчнотии и страдания, хората отричат смисъла на живота. Те казват: Защо сме дошли на земята, не знаем. По-добре да заминем за онзи свят. — Като отидат на онзи свят и не знаят какво да правят, те казват: Да слезем на земята. — Това са хора, които спят още. Те са непробудени души.

(66/ стр. 310, 311)

Когато се проявява свободно, без да мисли, човек вижда, че не е фактор в живота. Други фактори има над него, разумни и справедливи, на които той трябва да се подчинява. Има случаи, когато човек е фактор, но има случаи, когато той трябва да бъде послушен като дете. Не е ли послушен, той се натъква на лошите условия в живота. (51/ стр. 69)

Допущайте в ума си само идейни мисли, за да излезете по-скоро от областта на разочарованията, която наричаме област на смъртта, на ада, на мъчението. Колкото по-скоро излезете от тази област, толкова по-добри условия ви чакат. (51/ стр. 201, 202)

...Ако омразата на двамата души не внесе във вас разположение към молитва, вие ще се мъчите и страдате. (38/ стр. 178)

Който не знае как да върви, сам изкривява пътя си. И в най-светлия път да си, щом не знаеш как да вървиш, ти изкривяваш пътя си и се натъкваш на мъчнотии и страдания. Всеки момент трябва да проверяваш изкривил ли си пътя или не. — По какво се познава това? — Ако имаш мир в душата си, твоите мисли, чувства и постъпки са прави и ти си в правия път. (38/ стр. 181)

Възгледите на съвременните хора са толкова ограничени, че от най-малката мъчнотия, която иде за тяхното развитие, те се обезсърчават и казват: Не струва да се живее! — Тогава какво остава на човека? От гениален човек, какъвто е определен да стане, ще слезе в положението на обикновен човек, т.е. ще деградира.

(26/ стр. 14, 15)

Вие нямате право да се оплаквате, че бял ден не сте видели в живота си. Ако сте видели черни дни, видели сте и бели дни. На човека са определени толкова страдания, колкото и радости. Когато някой казва, че не е видял бял ден в живота си, това показва, че той е бил по-чувствителен, по-отзивчив към скърбите и страданията, вследствие на което радостите са минали незабелязано покрай него, без да ги използувал както трябва. За тази цел човек трябва да има будно съзнание, да схваща еднакво и радостите, и скърбите.

(26/ стр. 126, 127)

Силен човек е онзи, на когото съзнанието е винаги будно. Будно съзнание пък е това, в което няма никакво прекъсване. Греховете и страданията на хората се дължат на отклоненията, които стават в техните съзнания. Например някой човек отваря Евангелието всеки ден да прочете поне един стих от него. Една сутрин обаче казва: И без четене на стихове може. — Щом каже така, в съзнанието му се вмъква нещо чуждо, което го отклонява, прекъсва връзката му. Когато съзнанието на човека се прекъсне, той не може да контролира своите мисли, чувства и постъпки. При тези прекъсвания на съзнанието човек губи своя дух, губи смисъла на живота. (26/ стр. 137, 138)

Изпитанията, страданията, сиромашията стават причина да се прекъсва съзнанието на човека. (26/ стр. 138)

Като дойде скръбта, човек трябва да бъде внимателен да не дава ход на скръбта повече, отколкото трябва. (34/ стр. 156)

Понякога една дума само, казана не на място, може да донесе големи изпитания в живота на човека. (34/ стр. 214)

Идват времена на изпитания, когато човек трябва да бъде буден. Не е ли буден, той ще се поддаде на чужди влияния, които ще го оплетат, ще го поставят на страдания. (34/ стр. 412, 413)

Опасността за човека не седи в това, че минава през противоположни състояния, или течения, но в това, че има възможност да изгуби своето равновесие. За да пази равновесието си, човек трябва да има будно съзнание, да разбира естеството на своите радости и скърби. Като се радва или скърби за нещо, той трябва да знае защо се радва или скърби и колко време може да трае известна радост или скръб. (36/ стр. 36)

Съвременните хора... Първоначално те живеят в райската градина, въодушевяват се от велик морал, но по едно време в сърцето им се явява едно малко желание, което разваля всичките им работи. Наистина една микроба е в състояние да създаде големи страдания на човека. (36/ стр. 318, 319)

Никое страдание няма да избегне от ученика. Той ще мине и през съмнения, и през изкушения, но винаги ще бъде буден, ще държи връзка с Бога и ще се учи от всичко, което животът му носи. (10/ стр. 150)

Когато скърби, човек се свързва със същества, които седят по-ниско от него. Техните вибрации, техните състояния са дисхармонични и не отговарят на неговите. Тази е причината, задето в скръбта си човек чувствува понижаване на състоянието си.

(47/ стр. 19)

Що е драма в живота? — Първият опит на малкото дете да се бори със слона, но се оттегля назад. Що е трагедия? — Резултат от настояването на малкото дете да се бори със слона.

(8/ стр. 71)

Още сега мога да бъда на небето, а в момента, когато се поколебая в Бога и помисля лошо за Него, вече съм в дъното на пъкъла. В момента, когато възлюбя Бога в душата си и кажа: “Прости ми, Господи!” — аз съм при Него. (2/ стр. 20)

И вие минавате през област, дето знанието ще ви причини повече страдания, отколкото радост. Само по себе си знанието е благо, но трябва да знаете как да се справяте с него.

(55/ стр. 249)

Нов живот, нова епоха иде в света. Всички трябва да бъдете готови да възприемете този живот. Който е готов, той ще приеме нова светлина, ново знание, нова свобода и ще се радва на новите придобивки. Който не е готов, той ще остане със стария живот, пълен със скърби и страдания, с недъзи и горчивини.

(17/ стр. 18)

Параходът може да се движи, да се клатушка на една и на друга страна, но има една точка в него, която винаги запазва своето равновесие. Изгуби ли равновесието си в тази точка, параходът неизбежно ще потъне. Такава точка на равновесие съществува и в човешкия живот. Човек може да се обезсърчава, да скърби и да плаче, но никога не трябва да изгубва равновесието в тази точка. (17/ стр. 155, 156)

...Зона на изостаналите души, или черната зона, която опасва земята. Има хиляди и милиони души, които са изостанали... И те не искат никакъв прогрес, никаква светлина, никакви знания. Техният стремеж е да спънат цялото човечество... Всеки страх, всяко съмнение, всяка слаба воля ще привлече от тия неканени гости и те като дойдат вкъщи, ще бъдете много зле. (28/18:27, 28)

Можеш да седиш и 10 дни на кръста и нищо да не научиш.

(28/30:15)

Сега в школата вие трябва да знаете едно нещо: според вашите мисли, според вашите желания някой път вие привличате същества от по-висока йерархия, а някой път привличате същества от по-нисша йерархия. Туй трябва да го знаете! Нито един от вас не е свободен. Щом дойдат при вас същества от по-нисша йерархия, те непременно ще донесат по-лоши последствия, ще донесат нещастия. А щом дойдат другите същества от по-висшата йерархия, те ще донесат блага. (28/31:19, 20)

Ученикът може да е толкова индиферентен, че да се лиши от единственото благо, което му се пада. Следователно в него тогава идва отчаянието. Щом дойде отчаянието, в него се заражда желанието да се самоунищожи, да се самоубие, да напусне живота, но и това е невъзможно. (28/35:5)

След всяко страдание има възможност да се подигнете или да паднете. (29/29:20)

И тъй, скърбите, страданията в живота са едно разнообразие, за да бъдете всякога в будно състояние, та да можете да разберете Божиите пътища. (30/7:16)

В средата на човешкия мозък се намира тъй нареченото летящо око на душата или вътрешното слънце на човека... Когато това слънце свети в човека, в него има радост и веселие. Той е вдъхновен, чувствува се като с криле. Заоблачи ли се това слънце, в човека настава мрак, скръб и страдание. Той се намира в ада. Ето защо човек трябва да пази това слънце да не изгасва.

(30/23:8, 9)

Сега вие трябва да знаете, че всички хора, добри и лоши, ще минат през огън. Не се страхувайте, но будни трябва да бъдете да минете през огъня и да оцелеете. Който оцелее, той ще се очисти. Чистене е нужно на хората. За мнозина този огън е започнал вече. Страданията, изпитанията не са нищо друго, освен огъня, който иде да пречисти света. (35/ стр. 62)

Светът, в който живеете, е пълен с невидими същества, които вървят в крив път. Те постоянно ви следят и по незабелязан от вас път ви създават ред изпитания и изкушения. Големи тънкости има в техните методи. За тази цел вие трябва да бъдете будни да различавате техните похвати и да не им се поддавате. Докато не се научите да различавате техните методи, вие всякога ще бъдете нещастни. (67/ стр. 140)

Ти казваш: Не зная как ще прекарам този живот, няма да го прекарам добре. — По този начин ти умножаваш страданията си. (25/ стр. 369)

Дойде ли в ума ви една малка мисъл, не я пренебрегвайте. Тя носи в себе си велики възможности. Ако я отхвърлите, вие се натъквате на големи нещастия, които разрушават живота.

(18/ стр. 262)

Човек може да е живял добър живот, но щом наруши един Божествен закон, противоречията и страданията започват да го преследват. Доброто, което човек е спечелил в продължение на много години, в един момент може да го изгуби. С една малка погрешка човек може да наруши равновесието на своя ум и на своето сърце и да си причини големи пакости. (18/ стр. 370, 371)

Най-малката загуба, която претърпявате, вече носи оттенък на едно недоволство. Недоволството може постепенно да се обърне на скръб. (56/ стр. 364)

Мъртвите точки са спасителни положения, те показват на човека, че трябва да измени посоката на своето движение и да вземе онази, която води в правия път. Дойдете ли до някое голямо изпитание, ще знаете, че сте попаднали на мъртва точка. Бъдете внимателни и будни да изберете правата посока, за да влезете в областта на новото. Всяка мъртва точка показва, че човек трябва да напусне стария живот и старите разбирания и да влезе в областта на новото. Остане ли още в старото, той сам се излага на опасност. (48/ стр. 99)